ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Църквата. Саборна или Селенска? Напоследък в интернет се развихвила дискусия по въпроса дали в символа на вярата трябва да определиме църквата като Саборна или Вселенска?
Въпросът е и богословски, и филологически. И в качеството ми на богослов и филолог бих желал и аз да го разгледам. Какви са историческите данни за славянския, съответно, българския символ на вярата? Първо символа на вярата се използва ежедневно в богослужението. От ден първи
на славянското славяно-язичното богослужение, т.е. от времето на святите кирли методи, когато са започнали първото славяно-язично богослужение, този кратък текст е бил използван естествено на славянски език. Второ.
В всички славянски и съответно български варианти на символа на вярата от този момент на татъка, в продължение на повече от хиляда години, т.е. до 19-ти включително, нямаме нито един случай на използването на прилагателното
вселенска от символа на вярата, а винаги се е използвало прилагателното съборно. Трето. Всички славянски светци от как има такиво, от как свят светува, т.е. от самото
начало, от светите кирли методи на Сетне, до ден днешен, всички славянски светци без изключение, говорим за православните, естествено, са използвали прилагателното съборно в символа на вярата,
разбира се. Четвърто. Нито един светец никога не е проблематизирал прилагателното съборно, не е изказвал ни най-малкото смущение относно нито една дума или чертица от символното
на вярата, който е използвал ежедневно в молитвите си или в богослужението. Пето. Във всички православни славянски страни, в църковна употреба и до сега има предвид
Сърбия, Черна гора, Русия, Македония, във всички тези православни славянски страни и говорим за България и България до голяма степен, но говорим за другите, там се използва прилагателното Съборна,
а не Вселенск. Символът на жарата е много особен текст в изобщо църквата. Той лесно би могъл да бъде променан. Допълван, дообогатяван, догоукрасяван, дооточняван в много и много направлени. може ли да бъде променан
символът на вярата, до пълване и така нататък и да остане 100% православен? Разбира се, че може. Но не бива. И никой не го е правил. Изключвам, разбира се, случая с филиокве, който е неправославен. Но в православието, от момента, в който този символ е бил прият на първия и втория Вселенски събор, никео-цареградския символ на вярата,
от тогава, до ден днешен, никой не го променя. Никой не добавя нищо към него. Примерно, какви може да бъде добавките? Да кажем. Вярвам. И в Господа, и Иисуса Христа, Сина Божи, Единородния, вечно съществуващия.
може да добавим, вечно съществуващия. ООН. Който е роденото за преди всички векове, са вечен и са безначален с Отца. Може да добавим. Вярно ли е? Вярно е. Са вечен ли е? Са безначален ли е да? Може да добавим. Божия сила и Божия премъдрост. Вярно ли е това? Вярно е. Не само, че е вярно,
но и отрича софиологията. И като кажем, че Христос е Божия сила и Божия премъдрост, ние в символа на вярата отхвърляме софиологията и така нататък. Може да направим безброй промени. Антиеретични някои от тях. други украсяващи, библейски, евангелски. Всякакви безупречно православни добавки. Но никой, никой не го прави. Защо не го прави? Защото самия смисъл на символа на вярата
е да не бъде променен. Той е символ на единодушието на църквата. На единството на църквата. започваме да го променяме. Не, че някой ще спори дали Христос е вечно съществуващия. Или може да го наречем вседържител. Игар Христос не е вседържител. На всички икони го изобразяваме като вседържител. това не е добавено. Защо? Защото смисъл на символа на вярата е именно тази непроменяемост. Той е
сам по себе си като една словесна икона. Той е сакрален. И показва именно това единство на църквата. И това единство е едновременно и синхронично. Значи, ние всички днеска православни славяно-язични християни казваме един и същи символ на вярата. И също времено
диахронично и нашите прадеди и те са казвали Саборна и Апостолска църква. И целият символ е бил такъв какъв то е. Е, разбира се, той може да се превежда от стар език към нов език. Това е допустимо. Но в случая тъй като корените на думите са еднакви при превода
е ясно, че Соборна и Аз ще стане Саборна. Апостолска и Аз ще стане Апостолска. Това си е съвсем естествено. Тоест символа и неговите смислови корени остават същите. Вселенска ли е църквата? Разбира се. Ама тя има и други качества.
Защо да не е вселенска? Вселенска е. Но и може да наречем и да кажем светоотеческа. Игър църквата не е светоотеческа. Ама разбира се, че е светоотеческа. Но в символометарата от хиляда години казват на славянски Саборна. И затова ние не добавяме
и не променяме. Нека да направим филологически разбор на двата превода. Саборна и вселенска. думата католики, нали? Саборна, както сме го предели. Това е прилагателно. Католикос, нали? В мъжки род, католики, в женски род. какво е значението.
В стария гръцки език католикос означава всеобщ, универсален, общ, цялостен, отнасящ се до цялото. И това узнаем от двете съставки, темологията на думата. Първата съставка е ката, което означава
според, по отношение на и второто е холос, прилагателно, означава цяло. Цялостен, холограма, холистично и така нататък. Така че католикос означава всеобщ, отнасящ се до цялото.
Сега, може да се използва и понятието универсален. Да, има такова значение, но универсален означава, че навсякъде въжи. Докато в католикос
имаме и още едно значение за пълнота, за цялостност, за завършеност, за органично единство. Така че не толкова, че навсякъде го има, колкото, че е нещо цялостно. Холост, цялото,
цял пълен, пълноценен, пълнота имаме. Да, ние може да кажем, че има да кажем универсални нравствени закони. но универсални в тяхната същност, а не по-разпространени, по-разпространени, ако може да ги отричат. Дори повечето
може да ги отричат. Ние може да кажем, че църквата има универсално послание, ама навсякъде ли го признават? Не, разбира се. Т.е. тук има един качествен момент, а не количествен хоризонтален. Сега, думата
икоменикос. Женски род, икоменики, вселенска. Взначава точно това. Вселенски, световен, отнасящи до Вселената. Но, Вселената не във смисъл на звезди и планети и космос, а в смисълта на
обитаемия свят. не случайно са превели тази дума като вселена, там където имаме население, имаме обитаване на земята. Сега, това понятие
икомени, вселена, в гръцки язик, още от времето на иленизма, придобива политическо значение. цивилизационно значение. Значи, тази Вселена, тази икомени е цивилизационния свят. Гръко-римския
цивилизационен свят. Първоначално е бил елинистичния, значи, империята на Александър и нейните следовници, Селивкиди, и така нататък, Птуримиди и прочее. И след това е Два римската империя, тя е много по-трайна, разбира се, от Александровата.
И тя пък усвоява гръцкото наследство, включително и като идеология, и понятието икомени се отнася по-скоро за империята. А извън нея има едни варвари, има един див свят, който не е част от тази цивилизована вселена.
Тя е обитаваната вселена, но и цивилизована. Тя е малко или много политическа общност. Защото знаем, че за гръците, тези, които са извън икомената,
те са варвари. Да, но ако погледнем вселенските събори, повечето, да не кажа всички в някои от съборите, уж вселенски, но всички, които участват в събора, са
поданици на римския император. Дали ще е на един римски император, както е святи Константин, или ще е на източния, както да кажем, при Юстиняне, Константин, Погонат, и така нататъка,
но, така или иначе, това е държавата, към която в по-късните събори се добавят и римските легати, защото те са били извън държавата, в повечето, при Юстиняне,
да, но след това отпада Рим от империята, от Константинополската империя, но, по традиция, разбира се, канят римския папа, който праща
свои легати, свои представители. Но, това е една и съща държава, една и съща цивилизация, една и съща Вселена. Те продължават да смятат за себе си, че те са Вселената.
Та, разликата между католикоз и икоминикоз е малко или много между качествена цялостност и количествено разпространение. Между, така да се каже, вертикалност
и хоризонталност. Основно ги така онегледявам тези разлики. Те са малко по-нюансирани и за отбелязване е, че когато ни говорим при втория превод
една Вселенска и Апостолска църква, думата не е икоминики. Отците на Втория Вселенски събор не са използвали думата икоминики. Тази дума не се използва
изобщо в цели символ на вярата. Отците на Първи и на Втория Вселенски събор не говорят в символа на вярата за Вселенската църква
икоминики, а споменават едната света католики, съборна в нашия превод и Апостолска църква. сега преводите, които правят на Писанието и на
Богослужебната книжна, те не са от рода на преводите, които ние, филолозите, в новото време правим. тези преводи са боговдъхновени. Неслучайно после
преводите на светите крии методи биват осветени от папата в Рим, в няколко храма, в Санта Мария и Маджория в началото, след това и в други храмове. В България това става на събора
в Плиска в 893-4-та година, погрешно наречен Преславски от Златарски, но това е преди 100 години. тези преводи имат особен статут. Те са правени от свет си, боговдъхновени. Те имат филтъра на своята
духовност, за да преценят коя дума, как да преведат. Ние този филтър го нямаме, защото нашата духовност не е свята. Свети Кирил е бил Божи човек. Той е проводник на Бога. Тоест,
неговите преводи са свещени, както са свещени оригиналите. Това от свет си идва. Така, че в тези преводи ние нерядко срещаме някой привидне
отклонение от точността. обаче тези отклонения са боговдъхновени. Примерно, когато говорим за София, мъдростта, всеки ще ви каже,
че София на български се превежда мъдрост. Те са го превели премъдрост. Добре дема, греците, ако искаха да кажат премъдрост, тяха да използват думата хиперсофия.
Те не че съществува, но биха могли. Не са го казали. Що не са казали хиперсофия? А са казали София. А светите кида методи не са да го преведат мъдрост, са го превели премъдрост. Едва ли имам дужда
да коментираме колко са били прави? Когато кажем света София премъдрост Божия, ние усещаме, че това е верния превод. Или пък в знаметото послание на св. апостол Павел до Коринтия, където ние вярваме на Христа растнатия,
Божия сила и Божия премъдрост. Ако го кажем точно, ушким или го поправим Божия сила и Божия мъдрост, виждаме как пада нивото на превода и става точен в кавички,
но умрял в така високия си етаж, където са го издигнали светите брати Кире Методи. Ние за съжаление не разполагаме с оригиналните преводи на светите
Кире Методи на символа на вярата, но ние сме 100% сигурни, че те са го превели съборно, не само, че това прилагателно се среща в
най-ранната славянска книжнина, защото то остава в следващите и следващите и следващите векове непроменяемо в течение на хиляда и повече години, в някои от страните, в повечето
от страните, разбира се, непроменяемо и до днес. Тази традиционност на църквата, този консерватизм на църквата ни гарантират, че разбира се святите Кире Методи
са превели католики със съборна. Сега, защо обаче те не са превели, да кажем, думата църква? И защо някои сега съвременен, те не са го превели,
не са го превели, а използвали са църква? Защо ние сега не подобрим превода, да преведем по-точно? Защото църква на български няма така
видима этимология. Ако питаме всеки нормално образован българин, от какъв корен идва думата църква, какъв е смисъла,
ми едва ли ще знаят. А корена е гръцки, но минава, значи, думичката е кириакон, от кириос, господ,
кириакон, това е мястото, дума, храма на господа. Както имаме, нали, партенон, нали, на девицата, тезион, и така, нататък,
нали, такива, хероон, нали, това е кириакон, на господа, мястото, дума, храма. това кириакон в старо-немски и в готски и така нататък минава във вариантите
кириха, кирике и оттам е станало в старо-нгейския чириче и в старо-българския, старославянски е станало църква, църква, църква. Постепенно църква,
църква, тън. значението е господният дом, дума господен, храма. Но то се е изгубило като такова значение. Като кажем църква, ние разберем от една страна сградата, църква, от друга страна
общността. Но значението, връзката с господа и гръцки язик е напълно загубено. И някой ще каже, ме чакай сега, гръцката дума за църква е еклисия. Тази дума
се използва символа на вярата, а еклисия означава народно събрание или събрание изобщо. Защо ние, вместо да използваме думата църква, която на практика няма очевиден
корен, а оттам и смисъл, тя става един термин, защо не си я преведем на разбирая български език и да наречем събранието. Това всеки ще разбира за кога говорим. събиране и прочее.
Тук виждаме как святите къде методии, превеждайки съборна, са вкарали в символ на вярата точно това събиране, това събрание. Този важен аспект на църквата, който в гръцки език се съдържа в самата дума.
докато в славянския език тази съборност на името, на названието на общността, нали, събрание, народно събрание. И тук е какво, нали,
еклисия в Атина, класическия гръцки език, е, разбира се, атинския, най-разработене, най-платон, Аристоте, всички тези са атиняни и за тях еклисия означава
едно много ясно нещо. Това е народното събрание на гражданите на Атина. Не чужденците, не жените и децата, а пълноправните граждани, свободни граждани, не роби, не метеки,
а свободни граждани. И в този смисъл, когато това е било елитарно общество, това, когато се използва за християнската общност, за християнското събрание, това е било нещо
високо, така, достолепно, като название. тази тази съборност е вкарана именно от святите крида методи в прилагателното една света
съборна и апостолска църква. И там имаме точно това. Свободни граждани, обединени в едно цяло, в една кауза и тази идея се съдържа в понятието за
съборност. Нека да направим една почивка, да чуем едно песнопение, след което ще продължим. Богородице, Дево, радуйся, благодатная Марие, Господ с Тобою. Благословена
Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, си богословена Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, и благословена и благословена
Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, чрева Твоего, и благословена Ти в женах и благословена Ти в женах и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего,
и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен
плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего,
и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен
плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего,
и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен
плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, и благословен плод чрева Твоего, доработено така най-ярко от Алексей Хомяков през 19 век руския благослов, и тази идея за съборността
на църквата у него е много важна, но след неко тя се доразработва от много благослови до ден днеше, и то не само руски, и западни, и гръцки, и всякакви, идеята каква е? Че църквата не е една административна институция, която
по принципа на, като в армията имаме подчинение, обединява по линия на дисциплината, както е в ремокатолическата църква, там има една такава папска пирамида навърха, е папата, който не погрешим, и това отнема свободата на участниците в ремокатолическата църква,
съответно, при протестантите точно обратното. Там пък имаме свобода, но пък нямаме единство. Всеки си е сам папа, както казваше Св. Юстин Попович. Попович. Та, според Хумяков,
в православието ние имаме едновременно и свобода, и единство в любовта към Бога, в любовта към ближния. тя ни споява в това единство, и разбира се, учението на църквата, и други аспекти. Ние няма да влизаме в това понятие, друг пък че говорим за съборността, като много важно понятие,
изключително важно. това е много плодотворно, но кое е важното? Че понятието "съборност" не се превежда, да кажем, на английски, на френски, на гръцки. Нямаме превод. Дори имаше едно известно списание английско, именно "соборност". Когато идваше тук епископ Калистос Уер, и така нататък и говореше за него, те не са го превели на английски. И не може да се преведе.
Патриарх Вартолумей се опитва да го превежда през английски и през гръцки, и не успява. Консилиарити... Той го свързва с вселенските събори. Че съборността е качество свързано с вселенските. Един вид на съборите се вземат решението, затова, която е съборна. Нищо подобно. съвсем друго е понятието съборност. Разбира се, че вселенските събори са част от тая съборност, но не защото са събрали хората на едно място. Те са събрали и еретици, не веднъж на едно място. така че не е това. И защото не е това.
Та факта, че той не успява да го преведе на гръцки синодалност... не е синодалност. Не е консилиарност. друго е. И идеята работи. Богословската идея на Хомяков и на другите работи. Тя произвежда. не можем без нея. Защо да се решаваме от нея. И тя има за свой далечен предтеча именно превода на святите брати Киева методии и изобщо църковно-славянското понятие за съборна църква. Ето това прилагателно. Този превод в символа на вярата е бил зародиша на развитието на един много богат богословски термин - съборността. Това е в една скоба.
Но някой казва: "Добре, Дева, ние ако говорим за съборност, това е сложна богословска проблематика." Така е. И хора така и не го разбират, и зато е някъде наречен вселенска. Това всеки го разбира. Ами боя се, че не. Боя се, че изобщо не всеки разбира, ами почти никой нищо не разбира. Значи, аз не знам кой от нас, от най-големите богословия. Не говорим за нас, редовите. Говорим за най-великите богословия. кой от тях разбира понятието "бог-отец"? Вярвам в един Бог-отец. Какво означава "бог-отец"? Какво означава "творец"?
на всичко видимо и невидимо. Творец. Как си го представят те "творец"? защото ние говорим за "творци". Нали? Един е художник, другия композитор, третия поет. Те са "творци". Това ли е "бог-отец" такъв ли творец е? Ами ако не е такъв, какъв е? Ние казваме "той твори от нищо". Ами какво означава това? Твори от нищо. Ние от нищо ли творим човеците? Точно обратното. Никога не творим от нищо.
Няма такъв случай в историята на човечеството. Някой да твори от нищо. Как тогава разбираме понятието "творец"? Като нямаме никакъв пример видим в действителността. Или "Син Божий". Кой е разбрал понятието "Син Божий"? Кой е разбрал понятието "Единородния"? Какво означава творец на небето и земята? Какво означава небето? Какво означава земята? Е, някой ще каже небето "духовния свят"? Ами какво означава "духовния свят"? Кой го е разбрал? Или да кажем "материалния свят"? Да кажем по го разбиране, но доколко?
Доколко сме го разбрали "материалния свят"? Ни го разбираме до ниво елементарни частици. Ами оттам нататък? Да не се заблуждаваме, че понятията в символ на вярата са ясни за повечето от нас или пък за някой от нас. Не са ясни в дълбочина. Те имат многобройни пластове и да кажем приятно има 100 пласта едно понятия. Ние сме разбрали първите 3 или първите 5 или първите 15. Един разбал 3, друг 5, друг 15. Ама има още много, които ние не разбираме. Така че много погрешно е, ако ние създадем в символ на вярата усещането у някого средностатистическия човек, християнин, православен християнин, наш брат, че той го е разбрал. По-добре е да знае, че не го е разбрал и че, за да го разбере, той трябва да положи усилия, трябва да се допита до знаещите, до светите отци, до тълкователите, до богословите и то не кой да е, а тези, които наистина са работили по въпроса, разбрали са нещо, за да му преподадат, да кажем, 5-тото или 6-тото или 7-тото ниво, а не 15-тото, до което ни са стигнали или 150-тото. За това аргументът, че Ушким Саборна било неразбираемо, за мен е напълно нефункциониращ, защото символ на вярата е такъв концентрат на смисъл, безкрайен смисъл, че това е едно бездънно море, в което ни е, както Ньютон е казал, дете, което си играе, казва, на плажа с камъчетата, а пред мен е океана. Същото е състоянието с богословското разбиране на символа на вярата. Години и години трябва да минат, за да разберем 2-3 думи какво означават.
И ние сега да сменим една с друга, защото едната не била разбираема, другата уже била разбираема. Това нещо не е сериозен аргумент. Казахме, че в църковно-славянски язик, който е едно цяло, той функционира от векове, и то много векове. Този църковно-славянски язик, в него разбира се понятието е ясно. Там е една света, съборна е посла с Сървия. Сега, какво представлява църковно-славянски язик? Ние имаме погрешна представа. Говорили сме на тази тема, може пак да говорим. Защото това е един едър бисер. Едър съкровище на православянството. Това е един свещен язик. Значи, имаме свещени язици. Да кажем, примерно, коптите. Коптите, в Египет, говорят помежду си на арабски. Всичките. Нито един не говори на коптски.
Но, богослужебния език е коптския. И той има такъв свещенството. Той се използва единствено в църковна употреба. Същото въжи за сирийски язик в сирийската Яковитска църква. Древния сирийски язик. Всичките си в умета помежду си говорят на арабски. Но, в богослужебна употреба имат един такъв сакрален език, сирийския. И си дават труд да го научат, за да могат да слушат. Същото беше и с евреите, които си говориха на какви ли не езици. Идиш и така нататъка. Обаче, и никой не говореше на еврит, нито един. Той беше мъртъв език, сакрален. Само в богослужението. Но държавата Израел го наложи като жив език за своите поданици и сега всички говорят на еврит. Т.е. съживи един мъртъв език, който беше само сакрален.
Само в синагогите се четеше на еврит. Кой е разбрал, кой е не разбрал. Не са много църковните общности по света, които имат свой сакрален език. Църкове. Е, ние сме точно една от щастливите общности и то православни. Защото каква полза на коптите, че ползват древния копски език или на сириците, ако не са православни? Е, ние сме православни и си имаме, за разлика от, да кажем, поляците, чехите, които има и православни поляци, има православни американци, има православни французи, но те нямат сакрален език, няма сакрален френски или сакрален английски. Имаме обаче сакрален славянски език, който прекрасно е наречен църковно-славянски. Сега, имаме, значи, има една такава слепота. Имаше, на ранеето, един такъв, нали, като анекдот. Казва, трудно може да обясниш, казва на някого, на глупавия човек, че е по-добре да си твоето име да е сложено в малката енциклопедия, отколкото в голямата енциклопедия. Нали, всеки се мисли, че голямата енциклопедия е по-хубаво да ти има това. Не, казва, в малката е по-добре. Та, и тука, по-важно е нашия език да не е български. Ни искаме да го направим български. Църковно-славянски я казва бил български язик. Това го твърдим строго само ние българите.
Сега македонски се сигурно го наричат македонски и те са като нас малко така оперирани. Но, това е глупаво. Ти се лишаваш от точно този наднационален характер на църковно-славянски язик. на неговата сакралност, че той е запазил до голяма степен духа на светите брата Кире Методи и на другите седмоочисленици, които са го създавали и са го разработвали в 9 век, в Златния век на България. Точно в България, точно пък ние да се отказваме от него. Точно тук е бил изкован, разбира се, първо в Муравия, но Муравия вече не е православна. И там той е унищожен. Идва тук учениците, Благодаря на св. Борис, разбира се, и създават Плисковската книжовна школа, където се възстановява целият корпус на творчеството на св. Кире Методии. И разбира се, ново творчество. И всичко това, в крайна сметка с годините и звъковете, довежда до този църковно-славянски язик, който го разбираш от Адриатика, Ако отидеш в Черна гора на богослужение и там служат на църковно-славянски, ще го разбереш. И ако отидеш в Владивосток, ще го разбереш.
А ние го разбираме най-много, когато отидем в Иерусалим или в Синай. Защото там дори гърците знаят на църковно-славянски. Някои възгласи и така нататъка. И по време на литургията, когато служат наши епископи, гърците също участват в ОНМЕМ и разни други неща, ги знаят на църковно-славянски. Ни ги знаят на сръбски, нито на български, нито на руски, нито на македонски, а на църковно-славянски. Това е сакралния език, имат книгите там и те самите знаят някои от възгласите, които използват по време на съслужение. И ние там усещаме скъпоценността на църковно-славянски. Докато в България, аз не знам кой, под влияние на лукави мисли, е решил да преименува църковно-славянския и молипят името на кошарата България. Това е български язик. Ако беше български, щеше да бъде от локално значение, строго само за държавицата България, която знаем, че е доста жалка във всяко отношение,
освен православието, което е останало, доколкото е останало. Та, в този смисъл, църковно-славянски язик, това съкровище, е носителя и на символ на вярата, превода съборна. Не, че превода вселенска е неправославен, или ще направя някаква революция в лошия смисъл, макар, че може и това да стане някой ден да не дава Господ, но отстъпничеството, деца казва, няма и паница леща да се откажеш от своето първородство. ние сме първородните в църковно-славянски язик, ние сме главния двигател на съзнаването на този язик, който разбира се следвам и на апреля за Руска редакция, да, факт, но да го наричаме български, ние го скопяваме, ние го усъкътяваме. Защо? За да си го присвоим, ние си го присвоим, но той губи своята общо валидност. Вече в Йерусалим и в Синай и на другите места не е валиден. Там търсят общо валидното, съборното. За това аргумента, че превода Съборна е част от църковно-славянския текст, който е вече създаден, той не се променя.
Както не се променят сакралните язици, никъде. Никой не променя сакралните язици. И ние, ако искаме да съхраним тази приемственост от църковно-славянския, естествено, че трябва да се придържаме към понятието Съборно. Нека да чуем едно песно пение и ще завършим. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици.
Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици.
Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Съборно сакралните язици. Възниква въпроса. Защо изобщо е хрумнала мисълта за промяната? За подобряване на символа на вярата. Църковно славянския и оттам българския. Каква може да е мотивацията? Сега първо. На най-древното ниво. Отще славие. Някой иска да покажа, че разбира повече от другите. Повече от хиляди години традиция. И лансира тази идея.
Добре. Хубаво. Това е една естествена човешка мотивация, напълно разбираема. Втората мотивация. Духа на модернизацията. Срещу традицията. Това е много заразен дух. Това е духа на модерните времена. Не случайно ги ничам модерните времена. В модерните времена новото е престижно. Най-новото. Последния писък на... Този култ към новото и към най-новото, като най-съвършено, той е чисто светски. Нищо духовно няма в тази презумпция, че новото е по-добро от старото.
Дори точно обратното. Традиционализма на църквата говори обратното, че света деградира. И в този смисъл модерното е носител на някакъв вид или спътник. Ай да не е носител, но спътник на някаква деградация. Този дух на модернизация, вероятно, тези, които са носители на този дух, той е секуларен дух. Той е подсъзнателно. А че съзнателно един православен християнин не може да бъде против традицията. Против священото предание на църквата. Но подсъзнателно, бидейки светски човек, когато всеки да му разправят стопъти, че новото е епоха от старото, той напочва да се подхлъзва и да иска да модернизира. Това е нов превод на същения текст. да го подобри. Това е една възможна мотивация от духа на времето. Третата мотивация, причина да се променя съборна към вселенска е антиславянската тенденция.
Защото църковнославянски език е това, което обединява славяните. Духовното съкровище, което обединява православните славяни. И този, който е против това единство на православните славяни. Тази тенденция от 150 години и повече има своите носители. Антиславянската тенденция, които отварят българите не са славяни. Ние сме всичко друго. Ние сме траки, келти, прабългари и така нататък, но славяни не. Има така тенденция. Кога се проявява тази тенденция? Много пъти сме говорили. Тя се проявява винаги, която България поначало е васал. в последните 150 години. И когато е васал на неславянска държава, примерно на Германия, на Австро-Унгария, при първата стона година на Австро-Унгария, при втората на Германия, след това, след 89-та година на Западна Европа и Съединените щати,
това са неславянски хегемони, неславянски господари. И васала започва да се деславянизира. Всеки път, когато имаме неславянски хегемон, господар, ние се опитваме да се разграничим от славянството. Е, това е такъв опит. Аз си мисля, че това е съвсем естествено, когато България смени своя васалитет от славянската страна в СССР в 89-та година, и от 90-та година нататък минахме към неславянски страни хегемон и това е естествено, нето се казва пак подсъзнателно. Едва ли съзнателно, ако ще кажа, аз сега тук ще направя нещо антиславянско, но политкоректност, добър тон, приятели, приказки на маса, нали? Лека по лека те настройват, че българите не са никакви славяни, къвто е славянски език, няма славянски език, нали? Тази антиславянската мантризация води до подсъзнателно отклоняване от църковнославянския превод и търсене на нещо друго. Четвъртата мотивация, да я наречем фанариотската. Защото в Фенер имаме една самоизмама, която се продава като измама, че цари-градския патриарх е вселенски. Знаем тази измама, много път сме говорили, че има отдавнашна история, че е отхвърлена още в зародиша от св. Григорий, папа Римски, като безумна и като хубристична и като сатанинска гордост. Тя и до ден днешен има свои превърженици и понеже понятието там е вселенски патриарх, т.е. не е вселенски, той е лъжен вселенски, но понятието се използва вселенски. И куменикоз вселенски и затова този човек, който е в анариотски настроение, той казва така: "Ние за да можем да подсилим каузата на цари-градския вселенски патриарх, трябва да използваме понятието вселенски за църквата".
и тогава те си пасват, значи църквата е вселенски и патриарха е вселенски, значи той е патриарх на цялата църква. Едната света апостолска църква, кой е патриарха? Ако тя е вселенски, значи е вселенския патриарха. Т.е. фанариотския вирус в човека, който е естествен под няколко причини. Първата причина е въпрос на биография. Ако твоята биография, ако ти си зависим от фенер по някакъв начин, е нормално да фанариотстваш. Подсъзнателно разбира се. Пак да кажа, ние не говорим за продажни хора, ние говорим за хора, които са като всички нас, но тяхното подсъзнание, основно техните зависимости може да ги подведе. И именно той фанариотския уклон в зависимите от Фенер българи, има такива, ги кара да създават една такава корелация. Вселенска църква, вселенския патриархия, едното е лъжа и другото е лъжа, разбира се. Не, тя в Вселенската църква не че е нещо невярно, но в символа на вярата е нетрадиционния и следователно неприемливи превод. Петата мотивация. Подобна на четвъртата, но различна. Икуменизма. Значи икуменикоз е титлата на Константинополския патриарх.
Фалшивата титла на този патриарх. Но имаме и понето ето икуменизъм. И те си съвпадат, разбира се. Корен е един и същ. Икуменизмът не е случайно цария патриарх е върл икуменист. От как съществува икуменизма, разбира се. Преди това не са били. Но през 20-те, когато се създава икуменизма, вече царския патриарх е архиекуменист. До ден днешен. След 48-ма година, разбира се. И когато се създава типичния съвет на църквите - икуменистското движение в съвременния му вид. Има и пред това пред те, че разбира се. Преди 2-та стойна година и така нататък малко по-рано. Но те са били повече протестантски. Икуменистите, аз мисля, че може би не е винаги, но ако човек е икуменист по душа, той ще иска да използва понятието вселенска в символ на вярата.
Защото му пасва на запалянкоството. То е запалянко на икуменизма и имаш икуменики екклесия вселенска църква. В символ на вярата не е икуменики, разбира се, а е католики. но приравняват се и икуменическата мотивация също не бива се пренебегват. Тоест имаме няколко съзнателни или по-скоро подсъзнателни вношения, които работят. И ако ги подредим, така виждаме една политизация дори. Значи ако приемаме славянската идея, кои са славянските държави? Еми, Русия на първо място, най-голямата. Белорус, разбира се, Украина, Сърбия, Черна гора, Македония, България. Говорим за православните страни. И е нормално ти да политизираш това нещо и да кажеш: Вселенска е по-скоро това, което Петер Вартолмей би желал, така да се каже неговата църква. Тоест това е западната църква. Токато източната църква, московската, руската, на която приглася сръбската, те са политически противници. Ако съм про-западно настроен, ще казвам вселенски.
Ако съм про-источно настроен, ще казвам съборно. Има го, това може би пак подсъзнателно и това също се съдържа. Имаме и още една мотивация, тя е тотално несъзнателна, но много реална. Това е сатаната, разбира се. Сатаната иска да разделя. Винаги. Да разделя и да владее. Нас. И ако ние сме единодушни, както сме били хиляда години и повече, една света съборна апостолска църква, той няма захват. Ако обаче вкара альтернативата със селенска, ето ти едно разделение. Кой печели от това Господ? Никога. А кой въвежда разделението? Светите Кира Методи?
Или Климент? Или хиляда години след това светци? Не. Разделението го въвежда този, който иска да въведе селенска. Сова по себе си не е лоша дума. Никога не обижда, но разделя. Това разделение е сатанинска работа. Това отслабва църквата и насъсква едни също други нените членове. В този смисъл това е, разбира се, едно зло. И, не на последно място, нека да погледнем още веднъж нюансовата разлика между вселенска и съборна. Католики и икоменики. Едното е политическо държави, царства, които покриват цялата вселена. Дори ако не говорим за Гракоримската вселена, а говорим за Глобалната. Другото е целостта.
Вертикалността, която има и диахронично значение. и представа за цялостност, т.е. качествено, а не количествено. Ако си представим в последните времена, какво ще се случи с църквата? Очевидно, че тя ще се раздели. Едни ще тръгнат по пътя на компромисите, на икоменизма, на църковния синкретизм. Защото религията на антихриста е синкретична. Тя е амалгама от всички религии, разбира се, обизличени чрез култа към антихриста. Но така или иначе, тя, властта на антихриста, оттам и властта на неговата лъже църква, ще покрия цялата земя. Тя ще бъде икоменическа власт, вселенска власт. А истинската църква, също която портите адови няма да наделеят, тя ще бъде католики. Всецялостна.
Съборна. не повсеместна. Не навсякъде. Навсякъде ще бъде антихриста. Той ще владее властта. А за носителите на истинската църква ще остане вертикалата. Както е било в първите векове. Свети Георги не е бил член на масовата църква, всеобщата по цялата вселена. Не. Това са били малко наброй хора, малко стадо. Но във вертикалата те са в пълнотата, в целостта. И тяхната общност е цялост. Макар че може да бъде на 100 км един от друг, но те са цялото. Та ми се струва, че съвсем не е безобидна тази привидно малка разлика. Какво толкова?
Вселенска църквата е че щопа да не е вселенска. Какво пречи? Глобална, целия свят, цялата вселена. Не е лошо. Дай Боже пък и да бъде, ще каже някой. Ние всички го искаме това да бъде, но дали ще стане? Или ще стане обратното? Ако антихриста овладее вселената, няма как църквата да бъде вселенска. Тя ще бъде гонена, тя ще запази своята цялост, ще бъде съборна във вертикалата. Тя ще бъде съборна със светите отци, които са живи, разбира се. Небесната църква заедно със земните верните представители са едно цяло. това цяло, това цяло, нали, католическо, всецялостно, всеобщо, ще продължи до края на времената и това ще бъде истинската църква, докато и коменическата псевдо църква ще бъде църквата на антихриста. Редактор субтитров А.Семкин Корректор А.Егорова