Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте, вие сте с предаването Светоглед по радио Зорана и днес ще продължим разговора ни от предходния път с г-н Георги Тодоров, автора на предаването. Георги, здравей. >> Здравей. Нашата тема тогава беше и сега ще я доразвием. Относно интересните събития от последните дни в Турция, в Изник и в Истанбул, срещата между патриарх Вартоломей и папа в 14-ти. А
всичко, което се случи там като а в последния ден, неделния ден, Андреев ден, а това беше и празникът на Цариградската патриаршия. Исках да продължим нашия разговор с темата как ние все пак възприемаме католическата църква и защо православното богословие и нашата еклесиология смята това за ерес, имамо католицизма за ерес и да откроим основните различия между нас и католиците, като евентуално да се опитаме после и да кажем могат ли тези различия да бъдат преодолени и Как? >> Ако
се опрем учението на светите отци, ще видим, че нито един светец не смята, че римкатолиците не се отличават по догматика от православните. И многобройни светци изрично са се изказали, че разликите между нас и тях са догматични, тоест те са непреодолими. от каквато и да е било икономия >> към сегашния момент в сегашното статус кво >> досегашния от близо 1000 години назад близо до 1000 години ние нямаме евхаристийно общение с тези хора >> точно поради тази причина >> богослужебно защото най-висшето ниво на
общуване понеже цялата тема ние говорим за общуване любов към ближния единство братство всички тия неща за нас християните най-висшето ниво на общуване е между нас и Бог. И когато аз и ти общуваме в обща молитва с Бога, това и нас ни прави много близки и ни изближава. Затова в храма, когато сме, ние сме братя и сестри на едната съборна православна църква. Ние сме братя, защото имаме общ баща Отца и Христа и обща майка църквата. И затова се наричаме братя и сестри, там е единството в молитвата, в богослужението, в евхаристията. С тези
хора ние нямаме такова тази близост и единство 1000 години. Тоест как разрешаваме тоя въпрос? Сега евхаристийното общение може да бъде прекъснато и без да има догматични нарушения, а в случая ги имаме. Да. >> Аа така че то ако е да кажем прекъснато, както и българската схизма, >> да, >> нали, по някакви >> политически причини те са фиктивни догматически. Това е един фиктивно създаден догматически проблем. Причините са били политически и при това положение въпреки това е имало
прекъсване евхаристийното общение. То може да бъде и по други причини, докато догматическите различия при тях вече няма как да имаме евхаристийно общение, при положение, че имаме различно учение църковно по основни въпроси. >> Става буквално друга религия. Все едно нещо различно. >> Точно. Да. И ние с римокатолиците имаме няколко различни догмата. Аз дори няма да ги изброявам всичките, защото един е достатъчен, но филиохвито е така най-стария. Но имаме след това догмата за непогрешимост на папата, който е
напълно неприемлив и никога не е бил приемен от нито един православен. и най-големият продажник. Аз не съм чул и да е продажник православен, защото такива има много, но нито един от тях не казва: "Папата е непогрешим. Всички казват, че това е не че казват мълчат по въпроса, но смятат, че това е голям гаф богословски, исторически на папството, когато провъзгласяват догмата за непогрешимост на първия ватикански събор. Но само да ти кажа, един мой познат католик ми обясняваше, че всъщност това ние не го разбираме правилно, че било непогрешимост и
всъщност той винаги се е допитвал до близките до него духовници там за не знам тяхната структура каква е, че всъщност те заедно решавали просто той го обявява това нещо, нали? Не било точно както ние го тълкуваме непогрешимост. По-скоро той официализира вече неща, които са утвърдени съборно по някакъв начин, а той ги официализира. Действително не знам точно каква е, но е било толкова няма. Аз не знам да има престъпление, включително и атеизма, включително и богоубийството, а при което да няма безкрайно много извъртания. Значи ти може да кажеш, че
всъщност Юда, когато е предал Христос, всъщност се е подчинил на волята Божия, защото Божият план за спасение на човечеството е бил чрез разпятието Христово. А за да има разпятие, трябва да имаме предател. Следователно Юда всъщност е един таен светец. Той жертва себе си е така, да гори в ада, във вечността, само и само да се сбъдне Христовото разпятие. Тоест няма църковно мерзост, която да не може да бъде оправдана с църковни извъртания. Това е точно такова извъртане и ние не бива да а бягаме от самоочевидността, че догмата за непогрешимост при всичките
му въртели не може да бъде достоверен, защото дори ако приеме, че папата е глъшатар на, да кажем, събора, >> на кардиналите, >> кардиналите и така нататък, защо да смятаме, че са непогрешими? >> Да. И всъщност те а обясняват, че аа де факто а той не може да се произнася по догматични въпроси. Не може еднолично да променя, да кажем, догматиката на католическото църква. Да, добре. Съборни, съборни, но какво упълномощава >> римокатолическият събор да бъде непогрешим? Значи непогрешима е само
църквата в нейната цялост. >> Мхм. Но нейната цялост така и не са разбрали, че тя е хоризонтална и вертикална. Значи ти, ако тръгнеш срещу светите отци, значи те във Филиокве тръгват срещу светите отци на първите седем вселенски събора, пък и след тях до 1054 година, да кажем, айде да кажем до 104 година. Но а когато ти тръгнеш срещу светите отци, а ти ако ще да си в пълно единодушие сега хоризонтално, ти във вертикално си в противоречие. Тоест пак нямаш право да нарушаваш а утвърдените от свещеното предание на църквата и от свещените събори и от
каноните и така нататък. Нямаш право да го правиш това нещо. В този смисъл тези въртели, които те прилагат, за да се измъкнат от капана, да не забравяме, че когато се гласува на първия ватикански събор а догматът за непогрешимост на папата, най-големите римокатолически богослови са били против, най-достойните. >> Интересно. >> Да, да. дълго време се съпротивляват и когато вече а ги натискат и те става да кажем един тук, един тука, нали, те в началото, когато се изказват против, са имали самочувствието на
потвърдени богословия и така нататък, епископи. А и когато започва натиска вече по партийно комсомолска линия и започват да ги мачкат. Как така бе? Ти събра се огромен събор. Толкова стотин епископи в свещения град Рим, във Ватикана заседаваха и ти сега тука искаш да пресечеш млякото, нали? >> Да объркаш работата. >> Да объркаш работата, да. И лека-полека всичките подвиват опашки. Не, старокатолиците в интерес на истината се отцепват. Нали има някои несъгласни >> да >> до края. Та мисълта ми е, че и там е
имало трезвомислещи люди и хора, които търсят истината, които се придържат към традицията, истината, които имат съвестта, >> нали? Точно затова говорим. И при това положение, пак да кажа, ние да хитруваме с тези очевидни неща. А всъщност логиката на догмата за непогрешимост каква е? Тя е много проста. И пак опираме до съборността на църквата, до великата, свещената съборност на църквата. Какво придава на първите вселенски събори авторитет, меродавност? Това, че там се събира цялата църква, епископи от изток, от запак, от север,
от юг се събират заедно. Не че това гарантира, нали, имало е такива събори, >> да >> е етичния, >> но те просто не са признати в последно те не са признати. Та мисълта ми е, че когато имаш толкова много епископи и то след тях светци, уважавани и те единодушно вземат някакво становище, то има доста голяма степен на миродавност. Когато Рим отпада от общението с Константинопол, Антиохия, Александрия и Йерусалим, остава сам. >> Да. И вече няма механизъм за контрол.
>> Няма друга катедра. >> Няма друга катедра. Ако бяха две, е друго, но няма. >> И възниква въпросът, добре де, ние хубаво тука решаваме всички, ама ние сме подчинени всички на един човек, на папата. Ако той бърка, какво правим? И тогава идва на помощ догмата за непогрешимост, защото иначе техните решения ще бъдат немеродавни. Всички ще кажет: "Ами вие сте се събирали тука в течение на 1000 години, сте разсъждавали, но кой ви контролира вас? Кой ви опонира, за да стигнете до истината, защото може да бъдете
заблудени и единственият изход, иначе те изпадат в а безтегловност. За да имат някаква собствена тежест, те създават собствено гравитационно поле и казват:" "Ние сме цялата църква, поради което сме непогрешими." Тоест нашият говорител, папата, приеме го в най-благоприятния за тях случай, като говорител на цялата римокатолическа църква, нали, той е непогрешим. Тоест, с други думи, църквата е непогрешима. Това е лукаво учение, пак да кажа, защото те в крайна сметка първо, че а са подчинени на този папа, колкото и да заседават кардиналите, тези кардинали от
кого зависят? А структурата на римската църква каква е? Тя е пирамидална. >> Пирамидална. >> Горе стои един човек, който решава. В този смисъл да. Някои от тях като Щросмайер или други могат да имат лично мнение, известно време, обаче когато ги натисне а властта на папата и неговия авторитет и Щросмайер се огъва, нали? Затова аа трябва да знаем, че догмата за непогрешимост е логично а стъпало по лествицата надолу след отцепването от православието. Това е следствие от тяхната самотност като
отделна епископска катедра и оттам нататъка вече немеродавност. И за да си припишат меродавност, създава този съчинен догмат. Иначе те стават не всичките им решения са немеродавни, непотвърдени. То е много интересно и въобще те как гледат на нас, защото самото наименование католическа църква означава всеобщо събор, което значи, че ние не сме част от църквата по тяхното богословие, поне до нали вдигането на анатомиите и разни други процеси, които са по-модерни. Но а това е нещо много интересно и самата тяхна структура, за която ти говориш, първо напърво това е
държавата. Това е отделна държава. Той е отделно. >> Тоест тука има политическа власт. Този човек не е просто духовен лидер. >> Да. >> Той е държавен глава и цар. >> Да. Той е държавен глава и неговата империя на тези хора, империята в средните векове примерно хваща по-голямата част от Западна Европа. Фактически те при техния папоцезаризъм те командват >> Да. >> другите владетелите. Да. >> Тоест тази мъничка на вид държавица в
центъра на Рим >> е имала и има огромна политическа власт. Тоест тука вече има съвсем друга концепция. Но >> но една забележка тука важна. А този а папозаризъм е основан на една измама, на тъй нареченото дарение на Константин. Защото дарението на Константин гласи, което е разобличено чак някъде в 16 век, 15- 16 век, а тоест 1500 години, айде да кажем те късно го създават, но няколкостотин години се приема за чиста монета, че видите ли свети цар Константин Велики подарил на римския
папа столицата Рим. >> Еха, колко хубаво >> за за земно владение. >> Хм. И ако папите нямаха тази измама при всички спорове, защото много често те влизат в спорове с къде западни тъй наречени императори, къде френски крале, къде кардинали, къде архиепископи във Фреймс или някъде другаде. И при тези спорове това, че папата разполага с държава, разполага с армия, >> да, гвардия, >> гвардия и така нататък. Ами, че папа Юрий II е воювал с меч в ръка, завладява Болония и така нататък, нали. Тоест, а
ако я нямаше тази цезарева а компонента или съставка >> а към неговия статус земен, а той нямаше да прокара и а чисто църковната си а власт, да >> като безспорна, защото е имало много силни съборни нали течения, нали събор да решава, както е бил събора в Базова и така нататък И папата през цялото време бил въоръжен с дарението на Константин и с реалната политическа военна власт, с която разполага, която и е една измама. Пак да кажа, това е една голяма измама. Затова ние
ретроспективно, когато върнем назад историческата лента, виждаме, че тази огромна власт, която папата придобива върху императорите, там знаем в случая с каноса, нали, когато император Хайнрих IV там отива и му иска прошка в студа, нали, а това нямаше да бъде възможно, ако папата разполагаше с не разполагаше със земна власт. Той понеже разполага със земна власт, винаги има план Б. Да. Тоест земи, капитали, активи, което при нас нали по принцип се счита за може да бъде, но в никакъв случай не е центърът на нашия духовен живот и не върху това се основават нашите духовни
институции, върху която когато финансова мощ имало монархия >> на изток, а монархът е бил сюжерен собствените на всички подчинени. >> Да. А вече на Запад не е така. Папата е суюзерена на централна Италия. >> Да, да. >> Понякога доста големи територии >> папска държава освен, ако изследваме връзките и въобще логиката на Франкската империя, на свещената Римска империя, всичко пак е свързано с Рим и с папата. Но а това исках да да попитам ето сега примерно това, което ти каза за Константин и за даряването на Рим, каква
е логиката, че той премества столицата в Константинопол, >> кръщава си я на свое име, отива там >> и старата столица я подарява една папата >> и за компенсация казва:"Е"Ето, виж сега ти вече не си в столицата ни прадта, ама ето ти го тоя град Рим, ти го управлявай." Това е логиката на >> Това е наратива измислената логика. Да. Един вид, то още не се е казвало Косметопол, новия Рим. >> Новия Рим си е това. А стария стария вече вече него не му трябва, нали, старото първи и го подарява на папа Силвестър
>> да го управлява. >> Да го управлява. Да. >> Много интересно. Така че, а, тази безумна логика и неисторична, недостоверна, м, върши хубава работа, за да може папата да се, а, така да се каже цезаризира, да укрепи своята светска власт, защото ако си представим, че той не беше светски собственик на Рим и околността, а понякога тази околност е доста голяма, тогава някой друг щеше да бъде собственик. Хм. >> Някой граф, нали, >> ели и онези варваъри, които тогава са
нападали, предвземали, >> различни. Да. >> А и тогава той няма да може да примерно да кажем да каже тука аз приходите от поклонниците >> х >> ще ги събирам аз. >> Да. Феодалът или кралят, който ще владее тази власт, ще каже чакай сега половината за теб, половината на мен или на тебе е десятък. Десятък се полага на църква. Да. Но аз съм тука сюзерена, нали? Ти си наемател на моята земя, на моите сгради, нали? И аз ще ти дам десятък от приходите, но
90% ще влязат в царската хазна, нали. Това много променя нещата, нали? Докато а когато папата е Сюзарена във феодална Италия, тогава естествено, че всичко се променя в негова полза, разбира се, и той при слаби императори, при слаби крале живурка по някакъв начин, а при тогава се разраства, нали, при силни императори и крале той се съобразява с тях. Обаче като се случи слаб император или между властие, между царствие и така нататък, тогава папите изпълват вакуума или политически, или институционни и така нататък. И това
лека-полека, нали, така да се каже, стъпват в отворената врата, за да не може да се затвори, нали, после известно време пак не могат, след това следващата и лека-полека метастазира тази секуларна власт и става това, което и ти каза. Те стават аа началници в някои отношения на целия западен свят. >> Абсолютно. Да. разпореждат се, нали това силните папи го осъществяват при слаби императори и вече като завоювано положение се стои. Така че чак вече по времето на Наполеон, нали, и по времето на Дучето, нали, те биват вече смалени до дочеки план вече.
>> Да, да. Когато имаш много силен владетел друг, нали, нали при Дучето те остават вече само Ватикан, нали, то ми ми държава, нищо няма, но да не е без хич. А така че мжвременно те успяват да напълнят със съдържание, нали, всичко, което са могли да докопат в междувремието и затова придобиват наистина една изключителна власт, която по инерция до ден днешен я има като престиж. и инициативата за кръстоносните походи буквално владетелите за да угодят примерно се съгласяват и е въпрос на чест, след като
>> Ватиканат инициира кръстоносен поход за връщане Дерусалим и сега всеки владее тука и аз сега не мога да остана по-назад от останалите и всички ходят, нали, ние сме тука католици, трябва и аз да отида и така всички се всички пращат войски и така нататък. Много е интересно. Но да се върнем отново на темата с а различията, чисто догматичните богословски различия между нас и католиците и евентуално да добавиш и да си представям в един така мечтан от много хора вариант, който преодоляваме те различия. Може ли да бъдат преодолени
и каква би била системата? Може ли, аз не знам дори та как да си го представям, но да кажем този римски папа отново да бъде част от църквата, нашата православна църква да бъде равнопоставен фактически, както едно време е бил с другите патриарси и да влезе в съборността на на православието. Това теоретично възможно ли е? >> Това всички го прогласват като голяма цел. >> Да, >> да бъдем всички едно, както е казал Господ. Да. В евангелието от Йоан всички икуменисти го повтарят това нещо и това
нещо е най-лесното нещо, което може да се постигне. Това няма никаква нужда от философия, няма нужда от диалог, няма нужда от дълбокомъдри похвати. Фактически, за да може да се постигне единство на църквата. Значи, първо нека да кажем, че църквата е една света съборна апостолска църква и не може да не бъде една >> Мхм. >> И не може да а да не бъде в единство. >> И Христос не може да се раздели. >> Да. Църквата винаги е в единство. Ние не може да искаме да постигнем единството
на църквата. Значи представяме си Балканджи Йово. Отрязват му двете ръце и го питат: "А Балканджи Йово в единство ли е или се е раздвоил?" В единство е, разбира се, ама оцекаха му и двата крака. В единство ли е? В единство е, разбира се, без два крака. >> Отсечените членове не са част. >> Да, те не са част от от Балкандживо. Да. Така че >> ние сме общо тяло и ако членовете на това тяло се отсекат, те не стават друго тяло. Те са отсечени членове на църквата в този смисъл. А ние
знаем, че има такива случаи, да кажем някакъв човек в катастрофа му отсекат реката. Добър хирург му я зашива обратно и тя си заздравява или крак. Това се е случвало неведнъж. Бог да го прости, баща ми го е правил, нали? >> Е, възможно ли е такава сложна хирургическа операция в християнство? Възможна е по единствен и много лесен начин чрез покаяние. Значи папата няма нужда да събира кардиналите, няма нужда да провежда големи проучвания и дискусии. Имаме един царски път на църквата от Петдесетница до ден днешен.
По този царски път върви православната църква. Тя не се е отклонила ни вляво, ни вдясно. И имаме различни отклонения. Да кажем, монофизите се отклоняват на четвъртия вселенски събор. И така те си знаят, нали? Папите се отклоняват към ти век при свети Фотий и там и Николай I и след това, нали, 104 г. вече го циментират Филиоквето, а 1054 г. Разделението, нали. Виждаме, че 30 години минават. Значи, а при въведено вече, както каза в енцикликата папа Лъв, нали, че Бенедикт там кой беше осми или кой беше го въвежда 2014 година, а 1054 година, значи това са 40 години.
>> Да, почти живот. >> Да, да. Икономия. Ами по Фотиево време това е ти век. Къде е ти век? Всъщност голямата разпра между свети Фотии и свети и папа Николай I, който за тях е светец, разбира се, става повод на българския разкол, >> да. >> Когато България а минава тук към Царигра, тук към Рим. А то дори не е разколде, ами просто отклонение, защото тогава Рим се смята за православен. Но когато Свети Фотий разобличава филиоквето, това е ключовият момент, това става в 60-те години на ти век. Е,
къде са 60-те години на ти век? Къде е 1054? Близо два века без малко >> имаме едно изчакване, междинно положение, нали, и така нататък. Тоест тези сериозни догматически нарушения могат дълго време да се толерират, за да може другият да се покае. И когато вече вижда, че не става, не става, не става, тогава вече е консумиран разривът. Но единението не е сближаване на две общности. Единението е отказване на една общност от своите небогоугодни учения, тоест богопротивни учения. Значи имаме два вида учения: богоугодни,
преподадени от Бога и от Светия Дух чрез Светците и богопротивни. другите, които се отклоняват от тези >> истини и неистини >> и неистини и неистини. Да. И е много простичко да видиш кои са отклоненията. Значи, ако нямаше православна църква, представяме си, че няма православна църква и римокатолиците, техният папел Лъв 14 започва да разсъждава върху историята на римокатолическата църква. казвам чакай сега ние тука защоме това филиокве няма го в първите векове на църквата по време на великите светци и вселенски
събори никой не казавижте бе тука има слабост в нике цариградския символ на вярата освен това е забранено на четвъртия събор е забранено да се пипа този събор този символ на вярата а ние го пипаме значи нарушаваме канони на четвъртия вселенски събор и аз това нещо го осъзнавам и затова се отказвам от него. Обаче тука ти си с милиард, милиард половина, 2 милиарда човека с цели държави и сега изведнъж ти трябва да се обединиш с руснаците, със сърбите, с някакви други народи да си равнопоставен на тях, да се съобразяваш с тях. Сега
как той ще се съобразява примерно с >> Не, това е едната страна, но но другото, което бях почнал да казвам, е, че ако той беше нямаше православна църква, беше само римокатолическата, Бог ги трае известно време и им идва акъла. Да. >> В 21 век на Лъв 14 му светва, че всъщност това е отклонение. Или да кажем догмата за непогрешимост на папата или да кажем за непорочното за чате Богородица или за чистилището и други такива. Той с богословско проникновение разбира грешката. Ще му кажат добре ваше светейшество, хубаво. Видяхме ги тези грешки, обаче
сега трябва да преписваме всичко, да преработваме. Как ще се ориентираме, да не сбъркаме някъде, какво ще правим, как ще правим. Това е един много сложен процес. 1000 години >> в случая няма нужда от сложност. Православната църква го е направила вместо тях. Той няма нужда нищо да измисля. Той трябва да каже от днеска нататъка ние приемаме цялата догматика на православната църква. Точка. >> И се вливаме в >> и се вливаме. >> Няма какво да да умме ще стане или няма да стане. То то го има,
>> както го правят православните. Тоест, ако ние сме някакъв порок, все пак на този свят съществува истинската криста църква, >> в която ние просто трябва да влезем, върнем >> и ние сме били с тях 1000 години. >> Да >> не е да кажеш от вчера, нали, някакво ново учение, нали, били сме заедно, имаме традиция, имаме общи светци безброй, имаме патология латина и патология грека, нали. Така че имаме страхотно наследство, корени. Така че е много лесно. Ние вече сме
обзавели едната света съборна апостолска църква с всичко, което е необходимо. Няма нужда от никакви открития. При това положение за тях е много лесно да кажат: "Правим едно всеобщо покаяние за всички отклонения, които сме имали и вместо да ги изброяваме, направо минаваме към православната догматика. Вземаме православната догматика едно към едно. От утре тя става наша догматика. Не от утре, от днеска тя става наша догматика и се приключва. Така че не е никак трудно, както си мисля, сега някакви дълбокомъдри диалози. Тука ние ще
отстъпим половим, вие там 2 мм. Това нещо м се прави в политиката и е правилно да се прави. Да се прави сигурно и в технологиите, нали, защото нали ако ние отстъпим от нашия патент, вие ще загубите 3 милиарда, нали? Айде да се споразумеем, че половината от вашия патент, половината от нашите ще направим общ стандарт, нали? Не само вие да приемате нашия стандарт, защото вие ще се разорите, нито пък ние да приемем вашия. Прави един общ стандарт, така че ние да не загубим, вие да не загубите. В технологиите, във всички неща човешки се правят компромиси, обаче в Божиите неща
няма място за компромиси. И в това отношение колкото по-прост е диалогът, толкова е по м ефективен. Ние трябва да излезем с едно просто становище, че ние нищо не сме измислили. Ние сегашните православни нищо всичко не сме измислили и нямаме никакви претенции. Измислена е от Светия Дух чрез светците в непрекъсната преемственост от 2000 години, разбира се, от Петдесетница насам и от преди това от Господ, който ни е преподал себе си. И при това положение ние сме просто нещо като а така секретариат на знаещите светци и на Светия Дух. И като такива ви носим
цялото наследство на светата църква и ви казваме това е църквата едната църква. Вие сте бившата ръка, която беше отречена, отрязана 1054 година или малко преди това и която водеше симулакрум на църковен живот дълго време, правейки се на църква. Не е трудно да се правиш на църква, нали? А този лукав свят, в който ние всички живеем, извършваше движенията, но осъзнаваме, че това е погрешно, поради което се завръщаме към основното тяло на църквата, което продължава да съществува без една ръка. И той, Господ
го каза много хубаво, ако казва едната ръка ти изкушава, отрежи я, защото казва, по-добре е с една ръка да влезеш, отколкото да в >> цялото тяло да бъде хвърляно в гена. >> Да. Да. Или едното око на някото изкуше. Така че това е случаят точно. Било е ръка на църквата, нали? Отсечена е, да кажем, от рамото, нали, голям дял >> на тялото на църквата е била римската църква, великата римска църква от първите векове. След това е отсечено. извършва фантомни движения 1000 години и сега благодарение на една успешна хирургия, наречена покаяние, се
слива отново с тялото на църквата, подтича отново кръвта в нея и това е начин на единството. Единството на църквата е ненарушимо. Значи, когато в последните времена или в предпоследните времена започнат масово да отстъпват а първосвещениците, което ще стане, както е било при първото пришествие на Христос, всички първосвещеници са отстъпили до един. Ъ всички фарисеи, всички садокеи там, ако не броим Йосиф Ариматейски, нали, може би единствения, нали, но всички са отстъпили при първото пришествие. Май така ще стане и при второто пришествие.
>> Ще отстъпят Ще отстъпят с отделни епископи, които ще бъдат непреклонни, слава богу, и те ще бъдат църквата, която портите адове няма да нали устоят. Но така или иначе а това отстъпничество е предсказано и ние не трябва да се учудваме, че то се случва пред очите ни, но ако се постави въпросът как може да се преодолее, това е най-лесното нещо в света, а именно чрез отказ от еретичните учения, признаване на православната догматика И разбира се и каноните на църквата и съответно покаяние. Как да обясниш защо си го
направил? Ами защото ме подведе сатаната. Защото някак нали преди 1000 години еди кой си се изкуши и така стана. Това не е не е нещо непостижимо за ума и не е нещо, което не може да се обясни. Аз смятам, че не е необходимо папата като като в тоя филм Великия диктатор, когато Чарли Чаплин нали станаха едни там въртелешки и накрая го вдигнаха да говори от името на Хитлер, защото си приличаше и той изнесе една, така да се каже, антихитероска реч. По същия начин и сегашният папа би могъл да изнесе една антипапска реч, антидосегашната практика на папите
и да ги постави всички в така невъзможно да се отрекат. Иначе трябва да го обявят за луд, нали. Това е начинът да кажат не, той не е от нашите, той е луд, нали, но ако той излезе с а едно писмено изложение на същата тема и да каже така и така аз съм роден в римокатоличестко семейство, израснал така, така бях в богословски факултет, семинария, нали правих кариера, но сега осъзнах друго, както да кажем йеромонах Серафим Роуз, нали, идва от какви ли не аа нали римокатолически, протестантски това криволици житейски, но в един момент осъзнава, че това е
църквата и оттам нататъка покайва се за предишното, почва да прави обратното, тоест става ревностен православен християнин и аз мисля, че аа напълно е възможно римокатолиците да го приемат това нещо, защото те са два вида топлохладни и а всеотдени. Всеотдадените ще го разберат от половин дума, защото дълбоко в съвестта си те имат усещането, че нещо не е в ред. Не могат да приемат тоя а театър, който се играе във Ватикана. Не могат да го приемат. Да, родени са това.
Обичат Дева Мария, нали, по 1000 пъти на ден споменават името ѝ там, нали, има такива, нали, така да се каже, все отдадени. Те ще го приемат това нещо веднага. Ще кажат: "Ето на папата най-сетните 1000 години чакахме, обаче в наше време се сбъдна това чакане, както се чака Месията, нали? Чакаха, чакай, чакай, няма го, няма го. Ей го, дойде, нали. Така че това не е невъзможно. А топлохладните на тях им е все едно, >> дали да е ето единство, нали? Още по-хубаво. Така че това не е някаква Херкулесова а задача. Тя е по-силна, но аз мисля, че това нещо няма да се случи,
защото първо, когато ти си вързан с 99 въдици, за тоя, който дърпа конците, аа как ще ги скъсаш? >> Зависимости, финансови, всякови, лични, >> биографични, кариерни, какви ли не. >> И твоята теза любима за хегемона. Хегемона няма да разреши. >> Именно. >> Хегемон не разрешава. Да, >> да, да. >> Тоест, по-точно той иска да разреши, но под неговия омофор държавничики да стане обединението, нали, те към мене, а не аз към тях.
>> Точно така. Точно така. И затова смятам, че това лесно нещо, покаянието и то е историческо покаяние, защото когато човек се покайва за собствените си най-срамни грехове, а това може да е, как да кажа, психологически по-трудно. защото се срамува. Ама как така ще ме разберат? Какво нищожество съм, нали? Какъв подлет съм, какъв лицемер съм, нали? Ще се опитат да го замаже, когато това е грях на някой си преди 1000 години, не е чак толкова трудно да кажеш: "Ама чакай сега, папа Николай Iви беше горделивец, папа Григорий беше еди какъв си, нали? Папа този, папа този,
нали? И ние се разграничаваме от тях. Аз сме с папа Григорий Велики. Да, родени сме в тая традиция, но всъщност осъзнавай осъзнаваме, търсейки истината, че има проблеми, които ние трябва да ги изправим при нас. Между другото, обаче тази среща ми изглежда на такъв тип договореност, такъв тип диалог, който идеята му е две равнопоставени нали страни да се слеят в едно ново нещо, трето, при което единият ще отстъпи, другият ще отстъпи и те ще направят един синтез. >> Еми да. нещо ново, трето, което не е нито православие, нито католицизъм, а
нещо друго. Трето, >> нали? Е, това е много специфичното. А другият ми коментар за това, което казваш, е, че аз поне не се сещам в историята на църквата да има такава еретическа общност или отделил се е член от църквата, който в последствие да е успял да се върне. Не познава здравета. Такъв да >> феномен. И точно сега в 21 век в наречените от тебе предпоследни времена ние да върнем тоя гигант, който е по-голям от нас демографски в пъти и във финансово и въстово и ние тоя гигант да го върнем при нас. Просто няма логика.
Така че всичко това е една фикция. Абсолютно >> това е една химе химе химера и хипотеза. Една идея, една мечта, да, >> която няма никаква подплатеност в реалността. Ето сега нали следващото нещо, което е хубаво да коментираме е това прослуто за празнуване на пасхата заедно. Сега какво? Ще празнуваме пасхата заедно и това ще бъде като кулминацията на нашата заедност и нашето единство. Все едно, че проблемите сме ги решили с това, че сме съвпаднали пак. такава фикция, >> една фикция и и точно за тези хора, за
които ти говориш, за тези хора, които не водят реален духовен живот, а съдят само по външни белези като снимки, видеа и разни перформанси и някакви събития такива. Но на всеки от нас, на всеки, който води някакъв духовен живот, му е ясно, че докато няма евхаристийно общение и то с цялата православна църква, не само с патриарх Вартоломей, а с цялата православна църква, ти не може да се читаш за част от от църквата, както въпросното пет село в Украйна уж съществува. има евхаристийно общение с двама, две-три от православните църкви, гръкоезични, но докато то няма
общение с всички, не може да се каже, че е част от православието, нали. По същия начин дори и те да се служат заедно, папата и Въртуй, това съвсем не означава, че аа католицизмът и Рим се е върнал в православието например или че е станал част от църквата. >> Не, но имай предвид, че тука целта е малко по-широка. Ето на тая снимка виждаме, че участват арменец, Копт, протестанти и така нататък. Така че целта е така макроикуменическа, а не само между римокатолици и православни, които са в общи линии а така
>> най-големите >> най-големите и и бих казал, че най-традиционните, >> да, >> все още >> по най-близо до корена и традицията. Защото аз съм сигурен, че биха поканили с огромно удоволствие и би дошъл архиепископът на Кентърбъри, но не би дошла. >> Да. >> Тоест не биха я поканили. Да, >> ако беше мъж архипископ на Кентърбъри, най-вероятно щеше да бъде мястото на този в средата, който е протестанта там,
епископалния протестант, нали, с омофора, който е. А той не го знам от коя вероисповедание, но така или иначе там му подхожда, така да се каже, по по естетиката на кадъра, >> ако беше дошъл архиепископът на Кентърбъри. Но понеже е жена архиепископка, те имат все още остатъчно кумова срама. >> Да. И поради тая причина чисто естетически не са я поканили, но са поканили други протестанти, което за мен е също >> аа как да кажа, сатаната има тази м слабост, че бърза. Значи, ако кара
по-бавно, а жабата ще се свари, >> няма да усети. Обаче той бърза и от време на някой го заболява и извиква, нали. Поради тази причина мен ми се струва, че много рано а са тези а така перформанси. А може би следващото поколение след нашето вече ще бъде с по-притъпени сетива, с повече инжектирана а отрова секуларна и а така всякаква и ще приеме днешното, което ние не го приемаме. Но ние сега не приемаме, да кажа това поколение, което е сега, нали, подрастващото, няма да приеме утрешното, нали, което ще бъде пак изпреварващо,
>> нали. А така че а за мен това изпреварване на събитията, тоест не на събитията, а на готовността на обществото да ги приеме, е по божие, разбира се, промисъл, а че винаги да има достатъчно трезви а християни, които да се възмущават от този а църковен пронискоитет, който тече, този църковен разврат. И докато има такова разобличение на делата на мрака, църквата ще продължава да разбира какво се случва, защото ние ако вече деградираме нравствено интелектуално и вече не разбираме точно какво се случва,
ще бъдем водени за носа много лесно от лукавия. Но като ако това стане изпреварващо, докато още не сме достатъчно оглопели и а изподлели, нали, защото това е нормално. Човешката подлост трябва да кажем, че а широко разпространено състояние на падналия човек. Падналият човек не е просто догматически, нали дефектен. Той е дефектен и в личния си живот, и в нравствеността си, и в характера си, нали. И в този смисъл те могат да разчитат една широка подкрепа >> от нашите страсти и >> от нашите страсти, от нашето милодушие,
>> да, >> от нашата подлост, нали, всичко това работи за тях и а понеже тези качества са и преобладаващи, те са мнозинството, изключенията са както са светците, нали, един на 1000, един на 10 000. >> Много християни, има малко светци. А те са истинския, те са милото за човека. Ние сме отклонението. Ние сме девиацията, нали? Истинският човек е Свети Йоан Рилски, а ние го смятаме за отклонение. Отишъл в пещерата, нали? Ами да се спасил такива като нас. Той затова отишъл в пещерата. Ако ние бяхме свети, щеше да бъде тука, но понеже сме
предатели, нали, той бяга от нас, за да живее в чиста среда с Бога, нали. Така че той е нормалният. Ние сме ненормалните, но когато ненормалните става 99%, те правят собствена норма >> и казват: "Ние сме нормата, а този е отклонението." Какъв е тоя, нали, както е сега на филма, нали, Свети Паисий, нали, си го смята за чудак, а той е нормалният >> буквално. >> Единственият нормален между тях е той. Всички останали са ненормални, но те, понеже са мнозинство, си дават кураж, >> нали. Така че в момента ние живеем в
такъв свят, в който ненормалността е норма, а тя е закон, тя е а обичай, тя е власт, тя е слава в кавички и всеки човечец, пък бил той и богослов, тоест би трябвало да ги разбира нещата, ама едно е да ги разбираш, друго е да те стиска, нали? Е, аз ги разбирам, обаче нали как се оплъча аз срещу кариерата, срещу колегите, срещу заговора на системата и матрицата срещу мен? Аз ли ще оправя матрицата? Няма да я оправя. Айде да си затрая, нали? Поради което сме в сегашното топло към горещо състояние на жабата, нали? Вече топлото е стигна станало горещо, нали? Да не
кажа врящо, нали, но постепенно, постепенно, постепенно се създава сегашното положение, при което епископатат е принуден може би донякъде справедливо да мълчи. богословските, а не богословите, а зависимите богословия са донякъде принудени да мълчат, защото те ще кажат: "Ами чакай сега, ако аз кажа истината, трябва да се скарам, трябва да си ритна трудовата книжка и защо да си едитвам трудова книжка, обаче то е по-лошо от мен. Кариерата ми приключва, >> кариерата ми приключва, нали? И той си казва: "Абе я аз тука засега, поне
засега да си затрая, нали, по-добре е да сега какво толкоз или да приема а така опорните точки, които ми се спускат отгоре. Ето кажа една опорна точка пак от тази енциклика на папата. Никейският символ на вярата може да бъде основа за това пътешествие към обединението на всички християни. Той, Никейският символ предлага един модел за истинско единство в легитимно различие. >> Аха. >> Единство в троицата, троица в единството, защото единство без множественост е тирания. тирания, а
множественост без единство е фрагментация. Това е на папа лъв >> 14-ти. А така >> екипът му и той самият сигурно тука са били щастливи как са измислили тази супер формула. Казваа единство без множественост е тирания. Ами я да се замислим. Значи ние вярваме в единия Бог, а не в множествеността на благо на боговете. Значи това е тирания. Вместо да има множествени богове и вярваме в един Бог.
Това е тирания, бе. Я да имаме множественост. >> Вместо да разрешим да си има Аллах, Буда и >> всички останали там. Всички да си има да Зевс, Аполон. Всички да си има, нали? >> Да. >> Как може един папа да каже, че а единство без множественост е тирания? >> Значи излиза, че Бог е тиранен. >> Бе налагаме Христос на всички по най-безобразен начин. Да. >> Бог тиранизира другите богове. >> Христос дискриминира Буда и другите. >> Да. Така че, а тези опорни точки за а
законно различие, чакай сега. Законно различие в смисъл, че ти си със зелен подрастник, аз съм с черен подрастник. Това е законно различие. Обаче законно различие ти вярваш в арианството, аз вярвам в православието. Това не е законно различие. Това е незаконно различие >> и ние през цялото време говорим за важните различия, които са незаконните. За законните различия никой не говори, >> нали? Примерно те не си те си бръснат върдите, ние не си бръснем върдите. Там можем да допуснем, нали, законно
различие. >> Това е различие във формата, а не в личността. Да, да, >> това е законно различие, да кажем. >> Да, >> макар че и там може да се спори. Но кой определя законността на различието? Нали имаме вселенски събори, нали имаме правила, нали? Ето да кажем, да цитирам какво гласят апостолските правила, които са нарушени да >> отявлено в аа Volkswagen арена.
А 10то апостолско правило. Ако някой макар и вкъщи се помоли с отлъчено църковно общение да бъде отлъчен. 11-то. Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат и сам нека бъде низвергнат. 45-ро апостолско правило. Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека се отлъчи. ако им позволи да вършат нещо като свещенослужители в църквата, да бъде незвернат от ясно по-ясно. Така че кое а тука не е ясно кое има да се договаря, къде имаме диалог,
кое да определяме като компромиси взаимни и така нататък. Това нещо не се оправя нито с а диалози, нито с а нали умувания. Това са ясни неща. Или се покайваш и се връщаш от мястото, откъдето си се отклонил и влизаш в царския път на истината или си оставаш извън църквата. Тоест, да уточним а какво всъщност се случи там примерно в храм Свети Георги в двора на патриаршията имаше едно самолитстване, имаше една служба, но тя не беше света литургия, тя беше благодарствен молебен, включи и празник. И така, и там гръцкият дякон възгласи на първо място името на
папа Лъв 14-ти, нали, на гръцки език го спомена в ектенията и чак на второ място след него спомена патриарха Вартоломей и това беше в рамките на обща молитва. Тоест тука разграничаваме съмолитване и със служение, защото папата не служи. Той не е в олтара, той е отвън. чете си от една книжка поменник вероятно или служебник или молитваник си чете нещо. >> Не, не вероятно. Той четеше превода на това, което в момента на гръцки. >> Чудесно да разбира пример служа. Това беше едно самолитстване заедно, в което беше поменат папата реално като легитимен глава херей. А това е много
специфичен въпрос. Трябва да се коментира какво се направи всъщност. И не беше пълноценно съслужение, >> но беше 100% самолитстване с елементи на със служение, >> което ти току-що прочете, нали, правилата за нарушение всички тези правила. Тоест, да уточним, че за нас нали това е папата е отлъченото общение преди 1000 години и всички наследници 260 еди колкото са досега са >> едни а духовни глави, ако може така да ги наречем, но които са отлъчени от общение с нас и докато това не се оправи, нали, в нашата хипотетична
а разказ, който разказахме преди малко, хипотичния разказ за оправянето на нещата, Той се води извън църковно общение, както беше упоменато в кавец. Тоест ти се молиш с човек, който е извън църковно общение и нарушаваш апостолските правила по този начин. Точно така е. И поначало, а когато се прекъсва общението 1054 г. разликата е била, грубо казано, основната разлика е била само в Илиокве. >> Да. Оттогава насам имаме нови богати жътви от ереси. >> Да става все по-голяма разрани. >> Много по-голяма. Никой не се е покаял за
ъреста на непогрешимостта на папата. Никой не се е покаял за ерестта на за чистилището. Никой не се е покаял за ерестта за непорочното зачатие на Света Богородица. Тоест имаме поредица от тежки а ереси, за които нямаме покаяние. Е, при тези ереси какво правим тогава? Как ги отменяме? На какво основание? Освен това тези а ереси и са били разобличени от светци. Това не е просто някакво богословско разсъждение. Това е съборно решение на поредица от събори. Говорим на източните патриарси. Имаме свещено предание на църквата.
Значи това свещено предание близо 1000 години. Това не е а нечия лична инициатива и нещо краткотрайно траело, приживе на еди кой си, пък като умрял, другите са се разбрали, че е било някаква лична вражда. Това е 1000 години и всички светци, да не забравяме, много важно, всички светци на църквата, без изключение не са поставили под въпрос а анатимите срещу папата и ерисите на римокатолицизма. Няма нито един светец, който да е казал:"Това не е Ерес." >> Да. Да.
>> И обратно. А всички светци, които са се произнесли по въпроса, са казали: "Да, това е Ерес. Значи, ако някой не се е произнесъл, да кажем Свети Иоан Рилски, не се е произнесъл. А то пък тогава да каже за Фили Окви на Фотий, затова може да се произнесе, нали, да е на страната на свети Патриарх Фотий, нали, но не се е произнесло, нали, нали има такива многобройни, които не се е случило да се произнесат, но нито един не е казал това е невалидно и нито един, който се е произнесъл, не е пропуснал да ги заклейми. Когато се произнасят светците по тези въпроси, те
ги заклеймяват. когато а не се произнасят, нали, може би не е ставало дума. Така че това е една дълга поредица отст един, не двама, а които единодушно, без нито един на друго мнение, сега на друго мнение има разни богослови, разни нали патриарси като Мелетий Метаксакис и така нататък, нали, които не са светци. Те те са а лош климер за патриарх. Има такива десетки в историята на Константинопол еретици. Той е един от тях. Така че това не трябва да
нали го вземаме предвид какво е казал някакъв продажен или а така неуважаван духовник. А трябва да гледаме какво говорят светците. Всички единодушието на земния събор на светците. Не говорим за небесния събор, говорим за земния събор. Неде небесния пък още по-единодушно, защото те са били някои от тях изповедници на вярата, други мъченици са станали, които отстояват принципите и които са писали тези правила. В тоя смисъл, а въпросът е кристално ясен от богословска гледна точка, кристално ясен от църковно-политическа гледна точка и
оттук нататъка ние само ние, ако сме истински приятели на римския папа и на римокатолиците по света, ние трябва да направим всичко възможно да им улесним пътя към покаянието, не да ги залъгваме, че са прави. Ако ги залъгваме, че са прави, ние им вредим. Защо? Защото а и папата и другите епископи са водачи. >> Да. >> Аз допускам, че а някоя бабичка в Калабрия, която от сутрин до вечер се молим за Става Богородица, Господ като самарянката може да я
>> слуша я, >> може да я може да я вземе при себе си, нали. Макар че самарянството е грях, нали. Но самарянството е грях за неговите водачи, за тези, които са епископи, тези, които са нали папи, патриарси, нали, от които влут решенията. >> Да. Да. Тоест грехът за догматиката се носи от епископата, не от орачите и копачите, които си се молят най-простовато, чисто сърдечно. И затова тези епископи трябва да бъдат пожалени от нас, да не им подвиваме опашка, както правим в момента. В
момента това е едно а нископоклонство а на псевдоправославни епископи към Хегемона и към неговите марионетки, а които са, да кажем, римските папи и прочие. Но понеже това е все пак част от матрицата, от властващия хегемон, а е нормално нали човешката нали нападналия човек, нали главната така главната съветничка подлуства да го кара да подбива опашка пред Хигемона. Това е нормално. Бил той епископ, било той патриарх. И ние трябва да му помогнем на този нещастен, изгърбен пред мамона човечец, като му кажем, брат, вие никак не сте прави. Няма какво да дискутираме
с вас. Въпросът е кристално ясен. Или сте с Христос, или сте с другия. Вие сте с другия в момента. Върнете се при Христос. И между другото критерия пак ще се повторя за това нещо е ти като в края на литургията в службата приемаш ли тялото и кръвта Христови или не ги приемаш? Нашата позиция каква е? Тези католиците, когато служат меса, когато служат божествена литургия, накрая те приемат ли тяго кръв Христос? Това е най-висшият критерий за това. имат ли тая тая благодат и приемство апостолско, за да могат да кажат, че това наистина е се е съединяване с Христос или не. Това
е най-тънкият богословски въпрос, най-дълбинният богословски въпрос, който а а между другото това, което казваш за истинската любов към ближния, това е нещо изключително ценно. Значи истинската любов не е да подкрепяш ближния в неговите грехове, страсти и заблуждения. Истинската любов е колкото и да е трудно да му кажеш грешката пак с любов и да се опиташ да го възвърнеш към истината и към Господа в крайна сметка. >> Точно. И това не е любов. Всъщност това е човекоугодничество. >> Когато ти а му съдействаш в греха, >> това не е любов, това е
човекоугодничество. А ние трябва да правим богоугодни неща, а не човекоугодни, защото човекът е паднал и а когато му угаждаме, ние угаждаме на неговата паднала природа, >> защото тя а тя не стои пасивно в него, тя действа, тя го командва, тя го ориентира, нали. И ако ние отстояваме >> богоугобиете неща, той може да не се разсърди, ако се е отъжестил с греха. Хм. и да кажео, ама ти ме обиждаш, нали? Чакай бе, аз не обиждам тебе. Аз не обиждам Ти знаеш ли кой си? Ти си Божият образ в тебе. Ти не си онова, за което си мислиш, нали? Сатанинският образ,
нали? Ти си Божият образ. Ти ако се идентифицираш със своя грях, това все едно едини наркоман да му отнемеш наркотика, нали? Ама аз го искам наркотика, ти мене обиждаш. Не, бе брат, не обиждам тебе. Твоето истинско Аз не е наркотикът. Наркотика е похитител на твоето Аз. Той те владее, той те командва. >> Обаче ти като му го отнеш и той казва: "Ти ме убиваш, мен убиваш, >> ти ме убиваш." Не е вярно. Не е вярно. И затова аз смятам, че а е крайно време православни богослови, а най-добре
епископи да напишат някакво съчинение за това как римокатолическата църква да се обедини с православната. Ама това съчиние трябва да бъде не повече от 50 страни. >> Тоест концепция, белограмна декларация. Кой е правилният път? >> Както има сега много са модерни а книжките за селфхелп. >> Мхм. >> Личностно развитие. >> А така. Да. и да си направил такова селфлп на римския папа, нали, как ти да станеш православен, нали? Прости правила
в 14 стъпки, нали? Или да кажем както сега на така призовават да учим тайчи или нещо подобно, нали, в 10 стъпки, нали, по пет минути на ден е нещо такова трябва да му се предложи на римския папа, нали, в много прости човекодостъпни деяния той да извърви пътя от сегашното си състояние. ние към благодатното състояние на единство със светата съборна апостолска църква. Това нещо, аз съм сигурен, че може да стане много стегнато, много системно в едно богословско съчинение и да му се подари в така хубава опаковка с почитание и с така предложително писмо и да му се
каже, че досега може да не си знаел, ама отсега вече знаеш. Да. >> Ако нали не знаехте, нямахте грях, но сега вече знаете и грехът ви се брои, нали? Това трябва да им се каже в прости и ясен, защото няма нищо по-просто и по-трудно от покаянието. >> Да. Да. >> Рецептата за единението на отпадналите от църквата с църквата е покаянието. >> Но е много важно да има желание у грешника да се покае. Това неговото пълно участие, активност участие в процеса е много важно за Бога. Всъщност това е така наречената и модерна в
днешно време пътна карта. Да направим една пътна карта за оправяне на >> на нещата. А понеже времето ни напредна, исках само последно да засегнем наистина финално въпроса за как всъщност се стига до до днешния ден, защото всъщност, както знаем, в света действат причиноследствени връзки. Действат чисто една така последователност, хронологичност на събитията. Едно нещо поражда друго. както една страст поражда другая и така, нали, има едни духовни закономерности. Та последно исках само да те питам за това така значимо събитие от средата на 20 век с отменянето на
анатамите между патриархът и нагоре и папа павел VI. Само финално няколко думи да кажем за него и в крайна сметка как гледам православието на този акт на Цариградския патриарх Атинагор по онова време. Ние примерно като Българска православна църква как гледаме на това много сериозно събитие, което е фактически премахване на едва ли не на основните така моменти на несъгласие между католицизъм и православие. В крайна сметка един от аргументите на Тинагор и на който и да било Цариградски духовник вероятно е
било, че съм пак навремето Цариградският патриарх е наложил анатмията на римския папа и сега същият този трябва да я вдигне. Но все пак предвид съборността на нашата църква, как гледаме ние останалите на този акт? Просто да го обясним с няколко думи. Ами за голямо съжаление, а българската църква не се е произнесла по този въпрос и не само българската. Аз мисля, че тогава а значи преди 80 години, 65 година аа не. А колко години става там? 40 20 60 години. 60 години, да. А тогава а нямаме ясно разобличаване
на тази стъпка от нито една православна църква. >> Да кажем, че сега доста от тези православни църкви са били в комунистически режим и те си имат достатъчно много други проблеми и са смазани, потиснати, че да се занимават и с нещо сега, което става от другата страна на завесата. Това е едно. Второ, а когато Хрушчов сменя, значи 48 година на московския събор или съвещание се взема решение против икуменизма. Дали да влезе православната църква, православните
църкви в световния съвет на църквите, се взема решение, че не бива. И нашият тука свети Серафим Соболев изнася един от ключовите доклади, >> но и чисто в политически план. Как сега ние ще пуснем нашите православни църкви под контролни с капиталистическите там а църкви да си се снушават Да. Де да. А 61-ва година точно това става. Допускаме. >> Аха. >> Фактики Хрушчов решава да нахитри нали и Бога и дявола и аа да вкара православните църкви в световния свят на църквите. Той им командва и те всичките
влизат в купум. >> Да. ние, руската, румънската, да, всички, които са подопечни. Да. >> И а другите са си вече влезе преди това по гръцка линия. То това е, че а тогава примерно, когато се вдигат така наречените така нареченото вдигане на анатимите, тогава ти ако си примерно някакъв грък, да кажем примерно Йерусалимски патриарх и да кажеш: "Абе как ще ги вдигат тия анами бе, всички ереси, които са натрупани. нещо променило ли се е по същество? Нещо станало ли е като промяна, за да и
къде имаме ние пример в историята на светите отци? Някой да се връща от ерес в православие без покаяние. >> Няма такъв пример нито един. Как ние ще допуснем такова нещо? Но тогава му се казва така: "Чакай сега. А ти в момента в момента се води битка между световния тоталитаризъм, комунизъм и демокрацията. Ти на коя страна си? На страна на демокрацията ли си или на страната на Сталин и сибирските концлагери? Нали при така поставе на въпроса всеки йерусалимски грък или александрийски или
някакъв друг веднага изпитва върху себе си цялата тежест на матрицата и кляка, защото аначе агент на КГБ Б, >> да. >> И така нататък. Ще му изкарат 200 компромата и все пак не му е удобно. И както става с Максим Пети между другото, преди да изберат Атинагор, Максим Пети го пробва това нещо и казва:"Аз не съм съгласен. А ти си агент на КГБ следователно." И тогава го обявяват за луд и го махат.
>> Просто не провежда нужната църковна политика. >> Да. И когато вече а така да се каже а застрелят първия несъгласен, другите не чакат да ги застрелват, ами се съгласяват своевременно. >> А и вече се прецизира избора, за да няма такива фалове. >> А те са вече избрани съгласни. >> Да, да >> е. Преди да ги питат, те са избрани такива, които да са съгласни. >> Преди да станеш патриарх, ти се дава тука една лист, списък с дейности, които и работата да се свърши.
>> Точно така и след това ставаш патриарх. Така че ние не трябва да гледаме на патриарсите като на хора, които са излъчени от недрата на църквата поради своите качества. Те са назначени от този, който дърпа конците, за да изпълнява неговата воля. >> Ама това е някаква отделна тема за отделна беседа. Как стават изборите на цариградските патриоси? Дали така от недрата на божия народ >> с избори? >> Не само на цариградските, не само на цариградските и на антиохийските, и на йерусалимските, и на александрийските.
>> Тоест не е по нашия начин. с патриаршески избирателен събор, стотици избиратели и така >> няма, няма, няма. Фактът, фактът, че това е потресаващ факт. Фактът, че в Александрийската църква, а която е на територията на Египет, >> да, >> нито един египтянин не е епископ. >> Да, >> няма нито един. В Йерусалимската мисля, че е само един. >> Тоест това е все едно >> в България да са всичките гърци, да нямате един българин. нещо такова
равностойно. >> Да, да, да. Това означава, че няма избор. Това означава, че има назначаване >> и не е представително от недрата на народа, от царствата в истинския с >> Да. Така че там е ясно. Та мисълта ми е, че тези а подставени лица, назначени и така нататък са предварително съгласни и поради тази причина никой не е възразил. А 61-ва година Хорчов им е казал: "Вие се съгласявайте там, за да може чрез вас да подроним капитализма." А на Запад им казват: "Вие се съгласявайте, защото тука е нашият човек
и вие, ако не сте с нашия, значи сте с КГБ, нали? Едното, разбира се, ни най-малко не противоречи на другото. Това, че КГБ в момента праща, нали, източните църкви като троянски коне в Световния съвет, нали. Но това защо са са го правили, аз не знам какво е било. под шапката, под каскета на на Хрушчов, но смятам, че той Горкия 61 година какво е характерното за тая година? Гагарин едита в космоса. А, >> значи комунизмът доказа, че надминава капитализъм. >> Возщата система вта.
>> Да. Да. И Хрушчов Коди си вика: "Ние изстреляхме първия спътник, изстреляхме първото куче, изстрелихме първото това, първото онова. Първият човек в космоса. >> Да. >> А, направихме първата атомна електроцентрала в света. Очевидно, че теорията на Маркс Енгелс Ленин стана практика. >> Да. >> 80 година, 80-та година комунизмът ще надмине всичко капиталистическо, а 2000-таг ще имаме оранжерии на Луната и редовна линия по разписание, нали. Той в неговата утопия така е било. И той си
вика: "Тъйте печелим състезанието. Дай да ускорим този процес, като вкараме и църковните аа агенти за влияние, >> да ги завладеем, да ги погълнем, нали, църквата." >> Да. Да. Така че за него това е било а опит да контролира аа процесите в църквата, в санната църква като а той си го е представял като както в Африка. Нали, една по една африканските страни отхвърлят колониалното иго и тръгват със Съветския съюз, нали? И така може би стане и с църквите. А така че нещо такова е било.
И оттогава насам се тръгва с едно такова мълчание по този въпрос и този въпрос не е изяснен на църковно равнище в нито една поместна църква. Няма някой, който е казал: "Прави бяха Атинагор и ние сме съгласни с Атинагор и Павел VI или не бяха правили. Но ние виждаме наследниците на Атинагор, че те си вървят по тая линия, задълбочават контактите и както сега си става съносиндикално и като лична инициатива, като частна инициатива, това ми беше и последният въпрос." Реално Атинагор никого не е питал и никой не го му е давал съгласие от останалите
професионални църкви да го прави. Той си го прави сам. И това е пак точно потвърждение на тая идея, че това е лидерът на православието. Той води процесите и върви напред. И >> ема има и обратна страна в случая, защото а фактът, че той остана сам на брега на >> езерото в Никея >> Да. А фактът, че с изключение на така наречения Александрийски патриарх, нито един патриарх или изобщо глава на православна църква не беше там. Фактът, че тези, които той си помисли, че може да се съгласят,
александри Антиохийския и йерусалимския, дори и те не отидоха. Той един вид разчиташе, че те ще са полъскани, че са избраните. Значи не измежду простолюдието, някакви си българи, румънци, там, сърби, нали, кой ги брои, нали? Вие сте древните катедри. А това, че тези катедри в момента са генерали без армия, това, че в Истанбул има 2500 гърци на изживяване, това, че в Александрия има 10 000 гърци на изживяване, от които 90% не са гърци, а се гърчеят, нали? Това, че в Йерусалим няма и толкос, нали, и че те са
фактически а само а повърхност на една реална църква. Значи едната църква започва от божия народ, свещеници, епископи, патриарх. В момента пирамидата е обратна. Епископ много свещеник народ няма. Да, да, нали? >> Само а парламата е останала и примерно а катедралния храм на Царигарска патриаршия е по-малък от църквата в Пазарджик. >> Да.
А и мястото, мястото на което е разположен, е в един кьорсокак, в една крива уличка в квартала Фенер. А то затова ги наричаме фанариоти, нали? Те не са Царигаски патриарси, а фенерски. А така че това жалко реално положение в контраст с помпозните титли, значи всичките титли на Цариградската патриаршия са смешни. Единият е велик хартофилакс, другият е велик не знам си какъв, нали? Нали >> не и основното нама Великата Христова църква. >> Да. Самата
храма Свети Георги. >> Да. Така че аа храмът Свети Георги и това е тема за друг разговор, претенциите аа измамно каноничните претенции, това е много важно. Любимия ми канон, 28-ми канон на четвъртия вселенски събор. Непременно трябва да направим разговор на тая тема, защото това е една такава пладнешка измама. Това да не е за диаспората канона. >> Да. >> А познах. >> Да. Да. Това е на очевидна. Значи това ако се явиш в съда
>> с подобна теза ми всеки адвокат на петдена служба ще те обори, ще направи смешен. >> Не, той съпусне из >> Няма да ти допусне. Ще кажема виж какво пише тука, бе брат. Тука няма как. Това е нонсенс, нали, юридически. Та мисълта ми е, че аа това жалко положение, в което се е оказала аа великата някога от време на време царигаска патриаршия и ужасяващата много пъти Царигаска патриаршия по време на дълги периоди, на множество царигаски патриарши с огромни претенции. Значи,
когато царигатели са били ариани и те са имали страхотни претенции, когато са били монотелити, са имали страхотни претенции. Някакъв става максимисведник е против, пък всички останали са за. Всички му одобряват. >> Между другото свети Йоан Лесвещин казва: "Не очаквай смирение от еретика." Той казва:Както >> да >> аа снегът не може да изтърпи слънчевата светлина, така и е ретикът може да да се съчетае със смирението. Така че абсолютно а не знам дали пак успяхме да изчерпим
темата, но не. Ние първо не сме я изчерпали, второ тя ще има продължение. Значи аз чакам с интерес а какво ще измислят за Пасха? Да, >> дасхалния, >> защото тука е много интересно, пак да кажа, Господ е измислил, той не е измислил, той го е сътворил. А съвършенството на църквата. Църквата е съвършена. Ние ако нещо виждаме грешка в църквата, знаем, че грешката е в нашето разсъждение, а не в църквата. >> Нейните решения, структури, всички това са прекрасни, а съвършени и няма как. Това е богочовешко учреждение. Не от
човеци направено. Та сега а папата и съответно патриарх Вартоломей са изправени пред мм две пропасти. Значи, ако Патриарх Вартоломей се съгласи на някаква неправославна пасхалия, той ще се разобличи като дементен и неадекватен. >> И пак без да пита останалите православи, които просто няма как да се съглася. >> Без пита това никой няма да се съгласи. Колкото и да си глупав, колкото и да си продажан и какъвто и да си, това нещо няма да го приеме нито един друг. >> Да,
>> ми се струва. Не знам. Александийския може да го приме. Не, то трябва да го приема и божия народ християните. Как ще ни кажеш сега ти българите или други цели народи, милиони хора да приемат. >> То това хората не са чак толкова нали неосведомени. Вече има интернет и ще го научат след два дена всичко. >> Та няма как, пак да кажа, воден от инстинкт за самосъхранение, Патрих Вартоломей не може да приеме друга пасхалия, освен сега действащата православна. Но ако папа Лъв се откаже от тяхната пасхалия,
това веднага поставя един фундаментален въпрос. Ами ако и по другите въпроси положението е същото за чистилището, за филиокве, що не се откажем от тях и много хубаво ще бъде. Заедно ще бъдем. Хм. >> Веднага каже ли а? Трябва да каже б. Та затова, а ако той се покае за календарното отклонение по отношение на пасхалията, това създава велик прецедент. За пръв път римокатолическата църква ще е признала своята погрешимост. >> Да.
в съборност, екскатедра, кардинали, мардинали, всичко това досега хиляда години, не 1да години, да кажем, откакто са се отклонили, няколкостотин години са се отклонили от истинската пасхалия и са нарушавали свещените канони на църквата. Ами може би това означава, че и по други въпроси, векове народ сме се отклонявали и е най-добре да се покаем и за филиокве, и за непогрешимост, и за непорочното зачатие, и за чистилището, и за другите. многобройни догматически отклонения, а може би за други отклонения, >> за индугенциите, за други раз.
>> Да, да, да, да. Има, има, има за какво. Така че това е за него а много опасен и спасителен капан. Ако падне в този капан на а така да се каже себеотрицанието, това е много добре и за него, и за всички нас, защото ще му се каже, че това е стъпка в правилната посока и друга посока посока няма. Няма средно положение, няма както по едно време имаше една безумна идея, не може да се тя някой ден може да стане реалност при следващия етап на деменция. Значи, ако ние оглопеем след две поколения до такава степен, измислиха някаква друга, някакво друго безумие да
се определи някаква кръгла дата, винаги да бъде еди коя си там седмица ли какво, да кажем, примерно четвъртата неделя на април, нали, не не да го изчисляват по пасхалията, а да си има фиксирана работата. Ако тази глупост измислят, >> това ще бъде още по-смехотворно. Така. Така че както и да въртят и да сучат поради божественото съвършенство на църковното а строителство, те ще се окажат в ролята на неадекватни, на посмешище и е любопитно да видим как ще решат въпроса за съвместното честване на Пасха.
>> Да, действително много интересно. Аз честно казано всички тея неща ги очаквам със свито сърце и повечето православни християни също, защото той е като в някакво така детско влакче на ужастите, в което постоянно не може да >> някакви нови неочаквани разби сет, които особено за нас българските православни християни, които нямаме въобще оккул към икуменизъм и нямаме такава традиция, нито стремеж към тези неща. За нас тея неща са толкова неразбираеми, толкова далечни и ненужни в крайна сметка, защото ние трябва да се занимаваме със
спасението на душите си. А и някак си са ни толкова чужди всички тези неща и чакаме със свито сърце. Аз познавам хората и си говорим това всичко, което се случва, това въобще никога не е бил курс на Българската православна църква въобще като цялост и като като някакъв приоритет. Но нека видим какво ще се случва. Нека да имаме надежда, защото Българската православна църква в два ключови момента в ново време надмина своите възможности. Първия път, когато излезе от световния съвет на църквите
и втория път, когато отказа да отиде на лъжа събора в Крит. Два пъти българската църква надхвърли своите по настоящем привидни възможности. >> Просто беше истинска църква. Просто се държи и съществува като истинска църква. >> И тя е една от двете. Само грузинците правят същото. Те и излязоха от и те преди нас излязоха от Стония свет на църквите 97 година. Ние 98 година и в Крит и двете църкви ни отихме. Но там пък ние ги изпреварихме. По отношение на първото те ни изпревариха. По отношение на Крито ние се отказахме и те след нас се окуражиха и отказаха. Тоест за мен е
напълно възможно обрулената българска православна църква да удиви света, да удиви самата себе си и да се покаже достойна православна църква и лидер на православието, както сме в по отношение на Стония Свет на църквите и по отношение на Крид, ние бяхме лидерите. Така че не бива да А защо? Защото ние по човешки ги планираме нещата, но двата пъти аз и 98 година не съм очаквал да излезем отвния съвет. Това беше като гръмотясно небе, че излизаме и на събора в Крит също не очаквах. Казах
то е приключено. >> Да, >> трябва да направим всичко възможно, за да не отидем. Обаче ние само ще излезем доблестно лично, че сме нали се изказали против, доказали сме колко глупово е да отидем там, каква какъв капан се готви това на православието. Но вече в тези предпоследни времена ясно е, че антихристът ще се наделее, нали? И изведнъж се оказа, че из невиделица в българската църква се намериха такива с течения на обстоятелства на Светия Дух и на божията благодат, че ние казахме не на Крит и казахме не на Столния съвет на
църквите. Това нещо аз смятам, че може да се повтори, дай боже, и от недрата на българската църква да излезе аа пътеводител за другите православни църкви. Как ние да се измъкнем от този позор и от този срам, който ни а представя пред света в една антихристка и отстъпническа светлина. >> Да. И последните ми разсъждения само да ти споделя, че по някой път точно това, което изглежда слабо и това, което изглежда малко всъщност, нали това пише Исая, да пише Бог избрал това, което е нищо, което е слабо и малко да посрами
това, което е нещо и последните ще станат първи, така че Бог да укрепява всички нас, Българската православна църква. Благодаря ти за разговора. Надявам се да сме отговорили на доста от въпросите на хората, които възникнаха последните дни и наистина Бог да ни помага да бъдем истински православни християни. >> Амин. У