Обединението на Църквите

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 239 е Обединението на Църквите Както знаем, през настоящата година датата на Великден 20 април съвпадаше за православни и римокатолици което не се случва всяка година Понякога през две години, понякога през повече години съвпадат датите В повече случаи те се разминават Не стига съвпадането на датите

но и тази година имаме един голям юбилей 1700 години от Първия Вселенски събор в Никея И всички очаквахме Ай не само очаквахме но и най-официално се даваха заявки че поводът ще се използва от Папа Франциск и Патриарх Вартоломей за обявяване на някакъв вид символични, а може би и не само символични стъпки към сближение на римокатолическата Църква и на Православната Църква Най-малко по линия на календара и други подобни немаловажни въпроси Аз го казвам така небрежно, че Папа Франциск и Патриарх Вартоломей ще обсъждат сближението на римокатолическата и Православната Църква пропускайки най-важния момент, че Патриарх Вартоломей няма такива правомощия Той не може да преговаря с никого от името на Православната Църква Православната църква не се ръководи от Патриарх Вартоломей, естествено

а е една общност на автокефални църкви измежду, които нито една няма право да преговаря от името на всички останали Да, ако всички църкви се съберат на някакво съвещание, събор, са православен и така нататък и вземат някакво решение, могат да делегират на някого било на Патриарх, било на Епископ, било на Комисия, както преценят да преговаря с Папата, който е истински началник на цялата римокатолическа църква по целия свят. Той има право да преговаря. Вартоломей няма това право. Но аз нарочно го казах така, подвеждащо до стото, ние така сме подведени от медиите, които обявяват подобни намерения, че един вид ще се объединяват двете църкви, като се срещнат двамата. Все едно, че Вартоломей е източен Папа, опълномощен. Но и Папата изрично даде да се разбере, че ще има някакви важни решения във връзка с двете неща. Пасха, 20 април и след това май месец, да кажем 20 май, традиционната дата, на, която се смята, че е бил започнат първият Вселенски събор в Никея. Макар, че там има тази дата, се споменава в някои от изворите, но не във всички. Има, да кажем, марш между май и юни, но традиционната дата е 20 май. Така, че на 20 април и на 20 май се очакваха поетапно съобщения или дори действия за май месец, а за април напасха съобщения, защото естествено, че Папата няма да си напусне Рим, за да празнува някъде с

Патриарх Вартоломей, нито Патриарх Вартоломей ще отиде на крака в Рим, да празнува с Папата, един вид, някакъв жест за обединение. Да, на 20 април се очакваха декларации, едва ли не съвместна декларация, която един е да прочете, да кажем, в Фенер, а другия във Ватикана. И вече на 20 май, когато се срещнат символично в турския град Изник, някогашната Никея, там вече да се довърши темата за Символичните стъпки към сближение и в перспектива обединение на Източната и Западната Църква. Както знаем, на 21 април, един ден след Пасха, почина папа Франциск. Той на 20 април, естествено, не произнесе никакво изявление. Каквото и да било то подготвено, предварително. Нещо повече от негово име не се произнесе нищо, защото знаем, че папата има обичай на Рождество Христово и на Пасха да произнася такива обращения "Urbi et orbi" към града, разбира се Рим и към света. Тук също е така елегантно, че този така благозвучен латински израз "Urbi et orbi" приписва, само приписва на папата правото да се обръща към света. Той има право да се обръща към своите хора по света, но това право има, разбира се, и арменския католикоз. Също може да се обръща към арменците по света. Вероятно и някой, да кажем, сектант, да кажем, Дънов или Мун или Лутер също може да се обръща към света, към своите си хора. Но, такава претенция, реално, има само Римския папа, тя не е от вчера тази претенция, и той си позволява така да озаглавява своите празнични, пасхални и рождественски послания към града и към света. Очакваше се на 20 април папата да излезе на балкона и да произнесе словото "Urbi et orbi", на, което да каже, понеже виждате как Господ премъдро подредил нещата,

в юбилейната година от Първия Вселенски събор, ние да празнуваме заедно Пасха, нека да не се делим повече и за напред да празнуваме заедно Пасха, поради, което ще направим следното. Това всички очаквахме, но, както се казва, човек предполага, Господ разполага, Господ се намеси решително и словото не беше произнесено. Каквото е да е било то? Пита се, ами какво ще правим на 20 май, когато е традиционната дата за началото на Първият Вселенски събор? До тогава дали ще има избран папа? Може и да има, но се смята, че въпросния конклав ще се свика някъде към 6 май, ще заседава някъде до към 12-15 май. Знаем, понякога дълго заседават конклавите, когато няма бял пушек от коминчето на Сикстинската капела. Но да кажем, че всичко мине гладко и да кажем на 12 май или на 10, или на 11, или на 13, се избере. Следващия папа, лично аз не вярвам, макар, че на какво да ни се нагледахме напоследък, но не вярвам, че този папа ще си позволи, така да се каже, лекия жест да хукне към Турция. И да изпълнява някакви движения. Още повече, че това не беше обявено на 20 април, на Пасха. И той да каже, Господ не ме интересува, че той възпря обявяването на този жест. И аз сега на пук на Господ хуквам да изпълнявам точка Б от плана, след като точка А отпадна. Това, аз мисля, че в Рим, във Ватикана всички разбират, че е напълно несъстоятелно. Несъстоятелно е и да кажат, ами сега поради технически причини, защото умря папата, отлагаме суперцеремонията 20 май на, да кажем, август месец, когато приемаме, че се е закрил събора.

Тогава пък ще честваме закриването, 1700 година закриването е, до тогава новия папа, все пак ще е малко или много навлязъл в нещата, ще се договорят с Патриарх Вартоломей, ако е жив, и ще си направят това, което са си замислили. Не ми се вярва. Изпусне ли се датата 20 май, на там нататък навлизаме в нещо като закърпено. Нещо като компромис, което много трудно може, той без друга е невъзможен компромис, и ако и по линия на датата и на символите нещата са счупени, много трудно могат да се залепят обратно, с каквито и да са перфектни лепила, винаги си речи. Тоест, най-вероятно, стъпката, историческата стъпка към обединение на Римската църква и Православната църква се отменя. Не казвам, че няма да пробват след 2-3-5 години, но губят най-важното – символа на Първият Вселенски събор. Ние коментирахме и преди, че този символ тук се прилага неправилно, богословски неправилно, принципно неправилно, защото, дори бих казал лукаво, защото на Първият Вселенски събор ние нямаме обединение на различията. А имаме точно обратното – разграничаване. Тук са овцете, тук са козите. Арий е анатемосън. Не са се разбрали на средата на пътя да се срещнат, а казват, не, ти не си от нашите. Ти не си от църквата. Ти си някакъв друг. И това се прави на всички, без исключение Вселенски събори. Нито един Вселенски събор не завършва с компромис.

Да се съберат, да умуват и да кажат, ама виж, кво ни тук се спорихме за думи, не разбрахме, че говорим едно и също с различни термини и на края на събора се прегръщаме всички и се обединяваме. Такъв случай няма. Тук е измисленният такъв термин, който е, куц от Богословска гледна точка, западният термин за нещо като съборност, нали? Концилиарност, консилиарити. Това е лош превод на славянската дума – соборност, която е измислена в Русия в XIX век, но като дух и като практика съществува от първи век, разбира се. Но не в този смисъл, който сега и внасят тази концилиарност. Тоест, каква е идеята на тъй наречената концилиарност? Аз защо казвам, че това е груба еклисиологическа грешка, груба богословска грешка, защото смисъла на съборността изобщо не е в това да се съберем, да умуваме и да вземем правилното решение. Дефакто не се е правило нито на първият, нито на вторият, нито на седмият селенски събор. На всички тези събори, първо, кой ги свиква и второ, какво решават накрая. Свиква ги римския император. Във всички тези случаи. Разбира се, на Седмия, императрицата. Пак казвам римския, макар, че ние ги наричаме византийски повечето. Но това са римски императори, резидиращи в Константинопол.

Разбира се, св. цар Константин не е резидирал в Константинопол непостоянно, защото Константинопол не е съществувал. Той е бил една строителна площадка. Града го освещават в 330 година. В 324 година той взема решение да го прави столица и го градят. Значи, в 25-та, 26-та, 27-та, 27-та, 26-та, 26-та, 26-та години го строят. А в 25-та година, разбира се, той изобщо не е бил готов. Дефакто, си е бил Византийон, никакъв Константинопол. Та, кое е характерното за всички тези 7 вселенски събора? Тук трябва да внесем нещо много важно като уточнение. Че, тези събори, 7-те, не включват най-важният вселенски събор от всичките. Апостолския. Апостолския събор, той ли не е вселенски? Когато Господ е упълномощил тези 12 апостоли, а и 70-те, да разпространят Евангелието по цялата вселена. И те го правят.

И в един момент се събират в Ярусалим да решат даден въпрос. Така, че, това си е, при всички случаи, събор от най-вища класа. От класата на вселенските събори, освен ако не го обявим за някакъв свръх вселенски. Но, този събор е наистина свикан, за да се реши даден въпрос. или няколко въпроса. Но основният въпрос, не го знаем кой е. Та, там наистина са умували. Наистина са спорили, наистина са разсъждавали. и са взели решение без това да е предварително взето. На другите вселенски събори, особено втория нататъкът, този, който го свиква, 100% е взел решение. Сега, св. Константин,

когато свиква събора в 325-та година, можем да кажем, че не е взел 100% решение, но е взел 90% решение. Това е неговото решение. Той после се обръща към арианството, но в 325-та година е проправославен и за това събора взема проправославни решения и отхвърля арианството. Та, там е имало елемент на обсъждане, но аз бих казал, че това е периферно, не основното. Основното е било волята на императора, а той е бил, негове главен богословски съветник,

е бил Осий Кордовски, който е православен. Така, че царя е бил на страната на православните и естествено, че събора застава на страната на царя, както при всички следващите вселенски събори. И както при всички други събори. И еретичните събори, винаги епископите гласуват на събора с огромно мнозинство. Това, което иска от тях царя е нещо повече. той никога не би направил събор поначало, ако не знае какъв ще бъде изхода. За да се свика събор, да се направя всички тези разходи, да може той да се ангажира морално,

ами ако те се събират и гласуват против него, той е финансирал собственото си по срамбане, че един вид нищо не разбира и е събрал от край земя епископи да му кажат, че нищо не разбира. Кой ли император би го направил? Не знам, но никой не го е направил. Нито един император не е свикал събор, който да не е гласувал това, което той иска. В този смисъл, исторически, принципа на концелиарността работи против православието, защото, когато императорът не е православен, събора съборно гласува против православието. Спазвайки принципа на съборността, събират се 100 епископи, 200 епископи,

разсъждават, умуват и накрая вземат решение, което не е православно. Ими тога и кво ста с принципа на съборността? Защо се събираха? Защо дебатираха? Защо единодушно взеха решение? Като са накриво. И какво ни гарантира, че другите са направо, когато и те са правили същото, изпълнени са волята на императора? А защо сме сигурни, че императора влияе решително върху събора? Първо, от историческите съпоставки, че нито един събор не гласува против този, който го е свикал, този император, който го е свикал?

И другото, че знаменитата фраза на Св. Константин Велики на събора в Никея, на Първият Вселенски събор, когато той казва: "Вие сте вътрешните епископи на църквата, а аз съм външният епископ на църквата". Това е много важно и много валидно, и за следващите събори. Тук да обрани внимание, че епископите, да кажем 318 епископи, са външни епископи на църквата. А вътрешните епископи са само един. Това е царя, външният епископ. Епископ означава надзорник. Е, когато не са 318, вероятно ще имат 318 становища. Подаден въпрос. Може би, повечето от тях ще са единомишеници. Но, може би, в някое отношение не съвсем. Трудно можем да намерим едва на души 100% по един въпрос на 100% едно мнение.

По принцип, ако е въпросът за гласуване с "да" и с "не", може да са единодушни. Но по отношение на нюансите едва ли. Но така или иначе да очакваме, че 318 ще гласуват 100% едно и също, никога не се е случило. На всички събори имаме осъждане на еретиците. Значи те не са били съгласни с православните, с мнозинството. А императора, който е външния епископ, той винаги е единодушен със себе си. И в този смисъл има много по-силна позиция. И тази позиция е толкова силна, че предопределя изхода на целия събор. На всички вътрешни епископи на църквата. Връщайки се на темата за Никея, ние не веднъж сме говорили, и пак ще го говорим. Въпросът е принципен, че Никея не е събор, на, който се търсят компромиси между две страни, на, който се правят стъпки в заимната посока, а като всички вселенски събори, е събор на очистване на църквата от неправилни учения. От неправилни ереси.

Нека да направим една почивка, след, което ще продължим. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата.

Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Съборното се на търквата. Нека да се върнем пак на темата за обединението на църквата. И за стъпките към това обединение. Категорично, изначално, трябва да кажем, че понятието "обединение на църквата" е богословски невярно. Ако го приложим в истинския му смисъл. Ако имаме присъединяване към църквата, да.

Но две различни църковни общности. Дали ще ги наречем църкви, това е друга тема. Условно нека да ги наречем църкви, да кажем православната или му католическата. Те, за да се объединят, трябва да объединят, освен всичко друго, и своята догматика. Но там имат различни противоречия. Имат различия по два, три, пет, десет въпроса. Някои от, които много важни. Примерно филиокве, догмата за непогрешимост и други. При това положение, при ясно антагонистични становища по даден догматичен въпрос, как може да стане объединението? Да ги наречем два начина. Единия начин е този, който е крив, да каже: "Аз съм крив и се присъединявам към този, който е правил". Това е начинът на покаянието. Другият начин е на търсение на компромис. Едини отстъпва от едно, други от друго и накрая се объединят.

Вторият начин е небогословски. Защото, какво е нашето учение за догматиката? Нашето учение за догматиката е, че тя е Божествена истина, тя е Божие откровение, чрез човеци, но Светия Дух е водил тези човеци до достигането на това словесно. изразяване на дадени догматически истини. Светия Дух. И това, което е формулирано от тези бого вдъхновени отци е истината, богословската истина по даден въпрос. При това положение не съществува никакъв възможност тази истина да се объедини с някаква неистина по пътя на компромиса. защото, когато една истина се съедини с една неистина по пътя на компромиса, тогава резултатното съждение е 100% неистина. То не е 50% истина е 50% лъжа, а е 100% лъжа. съедини ми истина с лъжа в каквито и да е пропорции, получаваме лъжа. Това, че тя съдържа 90% истина е прави по-опасна, по-трудна за разпознаване. Ако тя съдържа 5% истина и 90% лъжа, всеки ще я разкрие. Ако съдържа 95% истина е 5% лъжа, трябва много да си врявайки пял в тези работи, за да кажеш: "Аха, ето тук е отровата, тук е злото, тук е лъжата, тук е лукавие". Да, в този смисъл по никакъв начин не може да има обединение на Църквите в догматиката.

Защото истината в никаква пропорция не може да се съедини с лъжата и да остане истина. Обратно, лъжата може във всякакви пропорции да се съедини с истината, защото печелите винаги превръща истината в лъжа. Само, че е по-истънчена, по-истинообразна. И затова понятието "обединение на Църквите" си казваме "бене е лошо". Напротив, много е хубаво да се объединят църквите, защото има толкова предизвикателства, морални, екологични, социални, идейни и какви ли не още. И е по-добре да се объединят православни ремокатолици заедно срещу безбожниците, заедно срещу сектанти или да я знам какви, да си помагат, защото иначе по-отделно ще ги бият. Това е абсолютно лакавство. Защото ако ние православните, както учим, сме наследили Божието откровение в догматиката без да го променяме, ако направим отстъпничество от тази истина в някакъв компромис, някаква доза с неистината, от ремокатолици сме взели, тогава ние сме съсипали нашето православие, то вече не е православие. За паница леща сме продали своето първородство, поради, което сме изгубили истината, вече не сме носители на истината, а на една много финна лъжа. 95% е истина, само 5% е лъжата. Много малко. Но цялото какво е? Лъжа.

Идеята, че е много хубаво да се объединят църквите, стига да са се карали, е валидна за две групи хора. Едни са тези, които нищо не разбират, невярващи, топло-хладни, неинтелигентни, вестникарски мислищи, нали? И те са множеството, всички те смятат, че е много хубаво църквите да се объединят. Папата да се прегърне с Вартоломей и да се приключи с тази хилядогодишна разпра. Няма смисъл. Това е първият контингент. Грубо казано, тези, които не разбират за какво става дума, те са абсолютно за. Затова тази идея е много популярна. Ако се направи една социална анкета в обществото, колко души питат въпроса? Колко души смятате ли, че е добре да се объединят църквите, римокатолическата и православната? Аз съм сигурен, че огромното мнозинство ще кажат да. Именно, защото не разбират за какво става дума. Освен тях, кои други са за така нареченото обединение на Църквите? Ами враговете на църквата, естествено. Или казано с други думи, врагът на църквата. Той е главният бенефициент.

Ако, да не дава Господ, църквата на истината се пообедини с църквата на лъжата, да кажем, приемаме, че римокатолическата Църква е носителна 90% от истината и 10% лъжа. А православната е 100% истина. И се объединят, общо става 95% истина. Мисеки, който нищо не разбира, ще кажа ми, това е по-добре. Защото сме близо до стотачката. 95%. Там имаше филиокве, непогрешимост на папата, чистирището. Още 5-6 такива, нали? И да кажа, но всичко стоим е вярно. 90% истина, а 10% си е бая голям процент лъжа. Добре, че се объединиха с православните и възпреха бая истини от тях, да останаха само 5% от рова в чашата с благооханно питие. Тези 5% са смъртоносни. В този смисъл лукавия е главният бенефициент. Защото тези, които не знаят какво правят, те някакси по-може да ги оправдаем.

Тези, които са не задълбочените християни или псевдо-християни, или да ги наречем тупло-хладни, формални християни. Всички те са твърди привърженици на объединението на Църквата. Това е, че трябва да се объединят всички деноминации. Другия бенефициент е лукавия и, разбира се, неговите осъществители, неговите носители. Не, че църква на Сатаната няма предвид чак такива заявени и явни, колкото неволните носители на това антицърковно начало. Но понеже човешката природа е греховна, то лукавия чрез греха също има могъщи мрежи, в, които е оплял кълбото неколко кратно. Това е световната мрежа на греха. Тя е много по-гъста, отколкото интернет мрежата. Т.е. човечеството като цяло, бидейки до голяма степен под власт на княза на този свят, също гледа с добро око на така нареченото обединение на църквата. Плюс тези, които не знаят, що правят, се оказва едно по-демократичен път, ако речем да гласуваме тази работа, отдавна да сме приключили с истината и да сме обединили с лъжата. На принципа, че има по-голяма лъжа, по-голяма опасност, в името на тази по-голяма напаз, която ни застрашава, дайте да се убедим тук, нали, с тази полу лъжа или 90% истина и така нататък. За това, нашата прогноза за бъдеще е, че е много логично човечеството, включително и ремократолическата църква, включително и Православната Църква, макар и бавно, но да отстъпват все повече от истината и в един момент да се стигне до така нареченото обединение. По линия на деградацията на човека и на обществото. Демократизацията, при, която гласуването, мнозниството определя, ако мнозниството...

Ние, на какво се крепи в момента Православната Църква? Защо тя не се е продала и капитулирала? Много просто. Заради догматиката, заради вселенските събори. Защото те са поставили много трудни за преодоляване, бариери против това отстъпничество. Ако не бяха вселенските събори, а карахме само на интерпретация, всеки да има собствена интерпретация на Словото Божие и на различни възникващи въпроси, тогава отдававна да сме отстъпили от истината. Но, понеже от време на време се формулират границите, отвъд, които църквата не приема, това са разобличенията на отделните ериси, разбира се. И се казва, който е съгласен с това учение, аната има да бъде. Отпада от църквата. Не е част от църквата. Затова чудото на оцеляването на църквата от 2000 години, истинската църква, която ние наричаме православна, това чудо се дължи именно на тези вселенски събори. Разбира се, не само на тях. Това е едно сложно явление. Молитвеното отстояване на истината.

Писанията на отделните отци, на Златоуст, на Василий, на Атанасий, на този, на Оня, те не са на събор написани, но са стълбове, на, които това се опираме. И цялата тази патристика, цялото това творчество на святите отци е също стожер на православието. Всъщност, догматичността на църквата, срещу, която много вопият, църквата е много догматична, тя е единственият начин на съществуване на църквата и единственото спасение за църквата. Ако тя не е догматична, ако тя е гъвкава, краи с тази църква. Тя е отдавна да се е огънала срещу лукавие и да е станала гъвкаво-демонична. Именно тази непрестъпимост на догматите, много от, които са минали през Вселенски събори, но не всички, много от тях са чрез святите отци, някои от тях са пряко изказани от Господ Иисус Христос, много от тях всъщност са изказани по един друг начин. Или в писанията на св. Павел, или на другите апостоли и така нататък имаме елементи на Божие откровение. Това е всъщността на догматиката. Божие откровение за истината, за човека, за света, за Бога. Тази догматичност на църквата е спасителна за православието.

И обратно, какво кара църковниците и то водачите, епископите, да искат да правят компромиси? По линия на тъй нареченото обедение на църквата. По линия на така наречения икуменизъм. Това, което ги кара, говорим за епископите, редовия християнин в много случаи просто не разбира за какво става дума и разсъждава политически. Съединението прави силата. Нали ай такива приказки? Ей, кво? Сатаната да се съедини с Бога, за да станат по-силни? Това ли е съединението прави силата? Не разбира се. Трябва да се разграничат овцете от козите. Христос ги разграничава. Едните казва в дясно, другите в ляво. Процесът е очистителен.

А не да вкараш болестта в тялото. Да вкараш отровата в тялото и да ги обединиш. тенденция за търсене. защо православните, някой от тях, разбира се, епископи, патриарси и прочие, търсят и коммуническото начало, обединението с други църкви. Отговорът е много прост за съжаление, много повърхностен. На повърхността е истината. няма нужда да си плъскаме главите. Всичко е на повърхността. И защо се доказва? Как можем да докажем, че това е от корист? От корист. Користни цели. Разбира се, съчетания с невежество, с други фактори, но, защото, примерно, какво пречеше на патриарх Вартоломей и на предишните патриарси, Атин Акор, Димитрий и т.н. Търсят единение, по какъвто и да е начин, но да търсят единение, да кажем, със Сирийската Яковитска църква или с Коптската. Много ясно какво им пречи.

Нямат пари. Сирийската Яковитска църква е гонена в момента, почти разстреляна в Сирия, в Ливан и така нататък. В Турция отдавна ги няма. В Антиохия, където е била столицата. Отдавна са изгонени. И какво да се объединяваш с тях? Каква ти е ползата? Някой ще каже, о как е хва? Това ще бъде прецедент. Ако Сирийците и Яковите се присъединят към Православната църква и се отрекат от монофизисството, това ще бъде велик прецедент. Да, но никой не се интересува от това. Всички се интересуват от обединение с тези, които плащат, те, които са богатите, те, които са хегемона. Хегемона е запада. Поради тази причина на опашка чакат нашите епископи пред вратата на ССЦ, за да се объединяват с по-богатите и по-силните от тях. А не с бедните, разстрелваните и гонените.

Които може би ще са по-склонни да се объединят чрез покаяние, докато това не е объединение, а е завръщане. Ние не се объединяваме с никого, а те се завръщат там от, където са излезли. То това е принципа. Не може да има объединение в църквата. Има завръщане на отпадналите. По същия начин не може да има объединение в истината. Как? Сме сигурни, че не може да има объединение в църквата. Църквата е носител на истината. Не може да имаш объединение в истината. Ние зато казваме една света, съборна и апостолска църква. По същия начин може да кажем една света, съборна и апостолска истина. И всичко става ясно. Че истината не може да се объединява с нещо друго, защото другото е неистина. Другото може да се откаже от лъжата и да стане част от истината.

Това да. Казвам, че силиците и аковите или коптите биха били склонни да се откажат от монофизичството. Но за сега поне Православната Църква не е активна в диалог с тях, а е активна в диалог с по-богатите и по-властните и по-силните. И то как? Но нека първо да чуем едно песно пение и след това ще приключим. Субтитрувам субтитрувам субтитрувам субтитры. Субтитрувам субтитр. Субтитрувам субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр.

Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Субтитр. Стана дума, че така навеченото обединение на Църквите винаги е инициатива на лявото крило в църквата. Т.е. тези, които са изгубили вярата си, изгубили са своята ревност по Бога, станали са топло-хладни, станали са професионални епископи и като такива виждат, личен интерес, в това да бъдат важни по линия на обединителния и коменически диалог със силния, могъщия и богатия Запад и по този начин стават силни в света. Такова изкушение винаги ще има. Естествено, че в църквата винаги ще има неревностни, топло-хладни, да ги наречем отпаднали, отпадащи, склонни към отпадане и те се блазнет от земната сила и слава и предприемат тези стъпки към обединение и коменическо. И понеже в нашия конкретен случай Патриарх Вартоломей с другите епископи около него са в бита ситуация в Турция, в мисулманска страна, където няма християни, където няма православни,

поради тази причина те са още по-притиснати и още по-мотивирани да правят компромиси с истината, така, че тяхното и коменическо поведение, за съжаление, е лесно обяснимо. И нека да се върнем към реалната ситуация, в, която се намираме. Значи имаше един проект да се използва повода на годишната от Първия Вселенски събор и съвпадането на датите за Пасха за стъпка символична към някакво така наречено обединение. Какво ще стане след това? Първо да видим как ще мине така нареченото честване на 1700 годишната от Никейския събор. Ако папата, което е 99%, не отиде на 20 май, новия папа, който още има избран, тогава патриарх Вартоломей, какво може да направи? Ако той извика другите патриарси в Никея, първо не всички ще отидат. Най-малко, руският патриарх, т.е. патриарха на нуждинството в Православната църква, той със сигурност няма да отиде, понеже не са в Евхаристия на общение. Съмнително е дали ще отидат и другите патриарси, да не говорим, че все пак в Никея, собствено, християни няма. Всичко е археология.

И в този смисъл, няма да има пред какво да се направят груповата снимка. Ще направят пред едни руини. Или пред джамията, света София. В изник. Това ще бъде изключително лош сигнал. А те няма пред какво друго да се снимат там. Освен, може би, в фойето на хотел или каква градинка, предавета, че един вид са се събрали. Ама са се събрали първо, не всички. Второ, не представители на нуждинството. Трето, на чуждо място, където са никакви. И за това образа, символа ще бъде изключително слаб.

Той ще унагледява несъстоителността на това събрание. т.е. ние имаме повод, и това е много сериозно, да преосмислим цялата наследствена еклесиология, която влачим от векове насам и, която е стари мехове за ново вино. имаме съвършено различна действителност, в, която живеем. Което няма нищо общо с византийската империя, когато е била създадена тази пентархия, петоначалието

по времето на ранната църква, първите Вселенски събори. Сега ситуацията е изключително много променяна и ние с тези стари мехове с ново вино рискуваме да направим точно това, което Господ е предвидил. Да се пръснат меховете, да не могат да издържат новото вино. Поради тази причина

е вентуално събиране в изник, който не е Никея. Ако това беше Никея и те се съберат пред катедралния храм на Никея, в това ще има голяма символика. Но ако те се съберат в изник, без да имат образ на първият вселенски събор, истинския образ говорим,

иначе на компютера могат, но на терен не могат. Та, една такава снимка ще бъде изключителен богословски аргумент за тезата, която в момента нахвърляме и, която по-нататък ще трябва да развием, за неправомерната еклисиология,

която в момента ние практикуваме. Нещо повече в историята на църката, именно първият вселенския събор, в това отношение е много принципен, че в първите седем събора какво се обсъжда? Христос. Това са христологични събори. Те въобще възето приключват със седмия. После обаче

имаме един голям проблем между Рим и Константинопол и, разбира се останалите православни катедри Иерусалим, Александрия, Антиохия, а именно проблема за филиокве. Свети Патриарх Фотий го акцентира и той става

емблематичен. Проблемът е за Светия Дух. Тоест, имаме първо за Христос проблематика, приключваме с тази проблематика, след това имаме проблематика със Светия Дух, когато продължава и до ден днешен, но в

21 век определено на преден план излиза еклисиологията, учението за църквата. И коммунизма и прочие не, че ни го е имало в 20 век, но в 21 век според мен ще се задълбочава

спора и проблематиката свързана с учението за църквата. Така, че това ще бъде век на еклисиологични дебати и спорове. И разбира се, ние не знаем кога, но подобни

неща ще завършат с предсказането, предсказаното от Господ отстъпничество. И то ще бъде най-вероятно по линия на еклисиологията. Научението за именно и коммунизма е пар екселанс

еклисиологична ерес и тя подхожда на предпоследните времена и на последните. Сега разбира се, в последното време ще имаме нова христологична ерес. Когато дойде антихриста, битието на антихриста, учението на антихриста, приемането на антихриста е отново христология.

Сбъркана тотално христология. Та, фактически подменената еклисиология, в, която ние в момента живеем в тези времена, слава Богу, още не се е случило, но натиска ще бъде за в бъдеще. Засега май времено

се отлага, слава Богу, но не се знае в бъдеще и кога точно. Отново ще се окаже този икуменнически, еклисиологически начин за отстъпничество от православната еклисиология, да се приемат и лъжи църквите за църкви. Това е идеята, поред на компромисите. Та,

когато приключи с поражение на православната еклисиология този дебат, тогава разбира се, ще имаме и сбъркано учение за Святия Дух и сбъркано учение за Господ Иисус Христос в лицето на антихриста. Последната христологична ерес

ще бъде учението на антихриста, неговото себе провъзгласяване за Спасител и най-странното е, че това учение ще бъде прието от повечето. Без, разбира се, изключенията от последните времена.

Та, ако се върнем от далечната перспектива в по- така, предстоящите месеци, изглежда, че голямото емблематично деяние няма да се състои, Господ го

отложи, състои, то може би ще се състои след време, но сега, в тази година, няма да се състои. един вид получаваме малка отсрочка, защото съдбата на човечеството, пък и на всеки от нас, в крайна сметка зависи от съдбата на църквата.

докато църквата стои на мястото си и е истинска, тя е задържащия фактор пред идването на антихриста. Говорим църквата като обществено тяло, а не като отделни мъченици, както ще бъде в последните времена. Та за сега поне се

разтури този икуменически или устъпнически план за сближаване, но все нещо ще има. Не може пък да капитулират съвсем тези сили. Тоест, ще имаме някаква половинчата форма

на някакво заявление, но пак да кажа за мен, като чили е малко вероятно там да се съберат патриарсите, православните, а ако не се събрат, още по-нередно ще бъде да отидат трима патриарси, да кажем гърците, които са само. Или прякозависимето,

тях архиепископи, както е да кажем, кипърския и други. това също ще покаже несъстоятелност. Та най-вероятно ще се сведе до някакво вътрешно константинополско събитие и някакви жестове заимни, но не така с

съборност, някаква на място, събрани и прегърнати, а по-скоро по-отделно, отдалече, или някаква среща символична с новия папа през летните месеци,

горещите месеци юлия-август. Ще видим. След, което ще се потърси някакъв следващ повод. То може и без повод, разбира се, но вероятно ще се търси някакъв повод. може би през следващия патриарх вече, като някакво ново

начало между двама по-млади водачи. Но, междувременно, не ми се струва, че времето в краткосрочен план не работи в полза на това движение, защото православната богословска мисъл,

тя е малко клиентелно явление. Разбира се, тя е към държавните институции, които, естествено, че в Гърция, в Турция, членки на НАТО, в България, в Румъния,

естествено, че държавите си искат, те са като малко като външни епископи на църквата, искат да наложат своята воля и да насочат своите подопечни църкви, подвластни

до някъде църкви, в желаната от тях посока, която е прозападна, да е наречем икуменическа, ще има такова. Намеряне винаги го е имало от повече от 100 години, но ще има и много силна

богословска реакция на икуменизма, на това лъжеучение, за лъжеобединението. Защото еклисиологията, заварената еклисиология, в, която ние живеем в момента, тя не е

изработена на Вселенски събори, а е една политическа действителност. Това, което пишат от всите и от Вселенските събори е съвсем различно.

Но кой да го прочете, ако го чете властващата върхушка, тя ще го чете в своя полза. Тя няма да иска истината, тя ще иска ползата. И за това е дошло време за едно

осмислене, дори не преосмислене, а осмислене на екклесиологията, защото тя не е осмислена. Нарочно не е осмислена, тя е злоупотребена, за да се ползва от тези,

които имат власт, да продължават да имат власт в църквата, а не от една точка на истината как трябва да бъде. Струваме се, че е дошло време за едно екклесиологично осмислене

на досегашната практика, включително и с Сеправославните събори, включително с така ничината автономия, автокефалия и всичко останало, защото ако

продължаваме да наливаме ново вино във стари мехове, ми се струва, че ще парнем в лош капан, какъвто беше примерно капана

в Крит, какъвто беше капана замислена за тази година, те не се сбърнаха, слава богу, иония и този се провалиха, но подобни капани винаги ще има и ги има постоянно

и ние ако не си изчистим еклисиологията от политико-историческите самоочевидности, които не са самоочевидности, защото те трябва бъдат догматични, канонични, а не политико-исторически, само.

Да, историята е важна. Политиката трябва да си има предвид. но ако нямаме здрава, светоотеческа, догматическа и каноническа основа на нашата еклисиология,

можем да направим големи грешки. така, че очаквам през следващите години развитие на еклисиологичния дебат в църквата и събитията от 2025-та година ще бъдат една от немаловажните

глави в историята на този въпрос.