Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Днешната беседа е озаглавена Светогледът с подзаглавие про Домо Суа и е замислена като своя городът късен увод към целият цикъл с беседи от едноименната рубрика която тече
вече от 6 години по радио Зорана От друга страна, след като междувременно са натрупали близо 300 часа беседи неизбежно ще направя и нещо като анализ на тази цялостна поредица от беседи нещо като беседа за беседите давам си сметка, че до сега все още не съм заявил
какво представлява самият цикъл сам по себе си какви са неговите параметри какви цели си поставим с него какъв е статута на този проект и изобщо какво основание имам аз да изнасям тези беседи в качеството си на какъв аз съм следови православен без духовен сан не съм
нито духовен старец нито гуру нито мога да бъда духовен ставник нямам някакви особени духовни дарби познавам люди с много по големи духовни дарби нямам висок духовен живот
като практика нямам висок нравствен живот не съм упълномощен говорител на нито една институция за това е съвсем естествено да раздикне въпроса защо изобщо си позволявам да говоря редовно
в ефир на християнски теми възостово на какво поначало многословието не е добродетел а е по-скоро обратното Господ не веднъж ни е предупреждавал едно да не говори много и друго
че отговаряме за всяка дума светите отци безброй пъти повтарят подобни афоризми един от известните на св. Арсений Великий който казва често съм
се покайвал за това че съм говорил но никога за това че съм мълчал то дори самото понятие за безмълвничество и сихазъм и така нататъка което е
велика християнска добродетел безмълвничеството показва че многословието не че нямаме отци които много са говорили цял живот са проповядбали светиоан сладост
е най може би яркия примерно хиляди като него но така или иначе оставя въпроса какъв е статута каква правоспособност имам аз да говоря
този цикъл не е системен курс по катехизация не е системен курс по догматика по апологетика по библеистика по църковна история макар че засяга от време на време много от благословските дисциплини
тези беседи са всъщност поредица от есета опити изследвания на света в който живеем на цивилизацията в който живеем но не от нейната господстваща гледна точка а именно
чрез христоцентричния православен светоглед нека да преминем вече към собствено увода е думи за рубриката самото заглавие светоглед през
90-те години някъде към 1992-а трета имах такава нерегламентирана във времето рубрика в тогавашния вестник стандарт публикувах в течение няколко години няколко статии
под тази рубрика главно в областта на изкуството сега вестника се казваше стандарт текстовете бяха по-скоро нестандартни не в талвега на господстващия светоглед
в тях имаше някакви заченки на именно християнски светоглед но това беше една ранен етап и след около 30 години вече
възоснована на трупания житейски и всякакъв друг опит вече смисъл на това понятие стана много по-конкретен но още две думи за думата светоглед
тя не е стара дума в България се създала не знаем кога е създала но е създадена някъде на граниста между 19 и 20 век под влиянието на немската философия която през 19 век обръща
голямо внимание на светогледа немската дума е Weltanschauung което в руски се превежда мировоззрение оттам някой го е прехвърдил на български е станал мироглед за по-ясно
и най-накрая понеже мир на руски на български означава друго и някой го е допревел е станал светоглед какво означава светоглед какво е речниковото определение цялостна
система от възгледи представи и убеждения на човек или група за света живота и мястото на човека в тях определение задържа много важни неща
първото е, че това е цялостна система от възгледи очевидно взаимосвързани възгледи представи и убеждения значи интелектуални и образни и верски на човек
или група човеки църквата да кажем е такава група човеки за света живота и мястото на човека в тях т.е. за най-важното кое е по-важно от мястото на човек
в света и в живота какво правим ние тук какво е смисъл и така това е едно осмислено цяло една система какви видове светогледи имаме обикновено
се казва религиозен светоглед атеистичен светоглед научен окултистки да кажем митологичен и това са типовете светогледи и още нещо за думата
в български език думата светоглед има нещо което го няма в нито един друг язик в немското Велтан Шауум не съдържа този много ярък образ който го има в български язик в руския
също го няма това е коренът свет този древен славянски корен носи няколко неща няколко смисли три смисла
те са взаимосвързани от една страна това е света в който живеем от друга страна това е светлината и от тета страна е светостта във тумата светоглед тези три смисъла
съжителстват светът е създаден от Бога той е създаден за да бъде свят за да бъде Божий Бог е светлина ние познаваме
света чрез светлината без светлината сме в мрак в мрака на непознаването така че тези три смисъла светлината святост и светът
се съчетават в това название и остава да кажем кой е по подразбиране светогледа на тази рубрика казали сме го не веднъж това е православния
христоцентричен светоглед а именно какво той не е не е инославен не е римокатолически не е протестантски не е атеистичен не е секуларен християнски
и то христоцентричен т.е. не че ние сме християни и като християни трябва правим това това и това а че Христос е центъра и чрез
Христос ние осмисляме всичко и нищо не може да се осмисли без Христа това е най-важното за христоцентризм но не по-малко важно е че
този православен христоцентричен светоглед не е господстващият в света ама никак не е той почти никъде не господства дори в християнските
страни дори в православните страни да не говорим за другите господстващият в света по-настоящем светоглед кой е знаем го много добре
това е западния постренесансов който е постхристиянски хуманистичен човекоцентричен т.е. егоцентричен т.е. антихристиянски и постепенно прераства в антихристов защото
постхристиянски е ефемизъм означава нехристиянски което също е ефемизъм защото том е нехристиянски значи антихристиянски а пък антихристиянски е ефемизъм за
антихристов това е в крайна сметка пред образ сегашния господство в светоглед е пред образ на светогледа който ще завладее почти цялата земя с изключение на
изключенията с изключение на светците на малкото стадо които няма да прегънат колене този пост-ренесансов пост-християнски секуларен светоглед господства и у нас
в това число и господства във всичко в държавния апарат в медиите образователната система академията изкуството масовата култура интернет на улицата навсякъде с архипелага на изключенията
островите на святост които тук таме съществуват Аз в продължение на десетилетия съм бил носител на този именно западен светоглед познавам го
отвътре и складовете на моята памет са пълни с носителите на този светоглед хиляди книги филми музика изображение и прочее всичко това се е трупало
трупало поне до 90-те години не че след това не се е трупа но след това е минало през филтъра на христоцентричния светоглед а преди това се е трупало като чиста монета да нещо хубаво нещо прекрасно
да и това е хубаво и това е умно и това е дълбоко и това е красиво и те се наслагат в памета на човек и в моята лична памет сега през 90-те години а започнах постепенно да преодолявам този светоглед и
сега се покайвам за този си светоглед за времето което съм отделил за огромните усилия които съм вложил за дарбите които господът ми е дал а аз съм
пренасочил в този светски светоглед да сега вече отглед на точка на осмисленето на тези десетилетия горчив опит вече имам изграден
щогоде така устойчив църковен това много важно църковен а не е така някой си решил ние сме част от църквата Христова вече имам щогоде
устойчив христоцентричен православен църковен светоглед къде можем да намерим този църковен христоцентричен светоглед къде е изложен догматиката знаем къде е изложена Словото Божие
знаем къде е Светителци знаем къде са но къде имаме христоцентричен светогледен прочит на света в който живеем нямаме го Примерно да кажем христоцентрична
история на света на Европа на България на античността на средновековието на войните христоцентричен не класически академичен секуларен прочит каквито има
безброй с много свършена работа и прочее но аз искам да прочита християнския прочит на събитията православният христоцентричен прочит на събитията и личностите явленията в историята да кажем
или в изкуството или да кажем в физиката в биологията нямаме меродавни каквито имаме да кажем в догматиката в апологетиката в другите богословски дисциплини
пар екселанс там са се произнесли светите отци хора с висока духовна практика с високи духовни дарби и ние няма как да подобрим това което те са ни преподали
защото ние нямаме този ръст духовен ние трябва да следваме по-високите и по-добрите и по-даровитите от нас по-чистите проводници на Божието това е по отношение на тези
классически богословски дисциплини и на самата духовна практика по-острадните въпроси обаче имаме много брони носители или най-различни частни богословски
мнения ако изобщо и тях намерим по някои въпроси няма да намерим дори и частни богословски мнения на що годи авторитетни богословия павославни така че
вътрешния кръг на нашата вяра на нашия светоглед на нашето богословие то е апостолски христов светоотечески там няма какво да добавя някоя
да отнемаме нещата са в Божие откровени Бог ни е открил това което е преценил че може да ни открие а светите отци са го разтълкували външните кръгови
обаче примерно физиката какво представлява земята какво представлява целената колко е голяма кога е започнал да съществува какво е имало преди хиляди години какво е имало преди
пет хиляди години преди сто хиляди години имало ли тогава време изобщо имало ли милиарди години не е ли имало кой ще ни отговори на този въпрос няма светец който да е отговорил няма духовен авторитет
който да се произнесва да е казал това е нямаме Божие откровение в тесния научен смисъл имаме Божие откровение по съдържание да но в тесния научен смисъл пример най-яркият пример разбира се
е гиоцентричната хипотеза нали която римокатолистката църква е поддържала през цялото средновековие на какво основание те няма това основание и се получава един конфликт нали Галилео и така нататъка
и накрая това разбира се главна работа на римокатолистката църква след отпадането от православието но този пример е отблъсвана мнозина в които казват ето на църквата е отстоявала нали тази позиция
а оказа, че не е вярна еми как ще вярваме за другите неща ето това е опасното когато работата не е свършена когато ние нямаме един христоцентричен меродавен светоглед по редица важни въпроси един от които е да кажем
космологията тогава има опасност секуларните или другите учени които си свършат тяхната работа да злепоставят евентуално църковници които не са си свършили тяхната работа както е станало случай с
Галилео Това важния не само във физиката не само в биологията но и във всички останали дисциплини най-вече хуманитарните историята литературата музиката изкуството политиката геополитиката социологията народно-психологията всички неща които
се отнасят до човека обществото света и са във мършния кръг по отношение на духовната практика тези неща следва да бъдат осмислени от гледна точка на христоцентричния светоглед в противния случай
или ще подведат човека в погрешна посока или ако неправилно са осмислени ушки му от църквата ще злепоставят църквата по тези въпроси а от там ще я дискретират и по други въпроси и така три типа проблеми
имаме в светогледите първият проблем е, че на повечето от тези въпроси за човешката цивилизация история изкуство литература музика всичко остало нямаме
всепризнат църковен авторитет което дава възможност за всевъзможни отклонения от истината хлъпвания падания измами самоизмами и така второ господсващия
в България и по света светоглед в момента не е православен т.е. в момента нас ни облъчва образ на света и на човека който не е истински не е православен не е гристоцентричен т.е. не е истински
облъчва ни лъжа по всички въпроси от господсващия светоглед има предвид и другото е много важно че светогледа да той не е точно духовна практика той е
по-скоро умопостроение не само умопостроение там имаме естетическо отношение и други но цялото тази общност светогледна има огромно
въздействие върху възпитанието на човека и неговото духовно израстване значи детето когато започне да се изгражда то още
няма духовна практика още няма духовно съзнание и може да бъде манипулирано по най-различен начин от неговите преподаватели от неговите
родители от тези които го възпитават и тук ако детето бива възпитавало чрез един нехристиянски светоглед то не може да се
съпротивлява със своите сили няма откъде така че много важно ние в тази сфера светогледната сфера да имаме инструментариум да осъществяваме
христоцентричния поглед към света човека обществото и така нататък защото ако нямаме такъв инструментариум децата ще бъдат облъчени от секуларния инструментариум
в който работят хиляди общности университети професори книгоиздателства холивуд кино телевизия меди всички тези работят милиарди
човеки работят в това направление ние трябва да противопоставим нещо на тази образователно възпитателна лавина която затрупва и подразващото поколение а и вече
нали заредите и възрастните люди ако те не са създали свой имунитет христоцентричен нека да чуем едно прислупение след което ще продължим милиарди
христоцентричен христоцентричен христоцентричен христоцентричен христоцентричен неже Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Първопричината за това, че господстващия светоглед е антихристиянски, първопричината е разрушената симфония между държавата и църквата.
Абонирайте се! Цялата образователна система, всички университети, всички училища ще бъдат въцърковени. учените ще бъдат вярващи православни християни, те ще бъдат света с инструментариума на христоцентричния светоглед, щека да подреждат разказите за света, за физиката, за биологията, за историята, за изкуството, за обществото, за всичко. Разказът ще бъде христоцентричен, той ще бъде на християнска проповед, чрез света, чрез историята, чрез литературата, чрез музиката, чрез всичко. Защото всичко може да ни преподаде Бога. Както ни го преподава иконата, както ни го преподава св. Анко Козел, както ни го преподават светите от си, всеки в своята си област, може, но не е направено. Тъй като от момента, в който се разрушава тази симфония, а тя се разрушава много отдавна, по ред направления, тя почти никога не е съществувала пълноценно, тя никога не е съществувала 100% вид, дори при Юстиниан, дори при св. цар Петър, или при св. цар Борис, макар че там още е имало езичество, борба, Но, да кажем, че при св. цар Петър горе-долу христианизацията е приключила, Ама, първо имаме богомилство, второ имаме остатъци от езичество и какво ли не още? Така че за някаква пълноценна симфония почти не можем да говорим. Лукавия винаги има своя контраигра, винаги, но още по-лошо става,
Когато православните страни падат под иноверско иго, тук на Балкарите и Мала Азия под първо Сълджуци, преди това Арабии и т.н. след това осмазките Турци и губим християнската православна държава. В Русия, Монголите вършат тази работа. След което идва вече западния неправославен светоглед, който ни залива със своята свършена работа. Докато ние сме протигото на Монголи и османски турци. Запада завладява света, създава университети, те започват да работят. в еретичен светоглед, първо рибокатолически, после протестантски. Натрупват разминавания с истината, но които разминавания са плот на огромни усилия, трудове, изследвания и т.н. Това се трупа, трупа, трупа. Това са милиарди страници, трактати, изследвания, авторитети, дебати, университети, писания. Това се трупа с векове и православната цивилизация изпаднала в криза на държавността заради тези нашествия от изтока, тя в много случаи започва наготово да възприема западния светоглед. Особено в Русия, това от Петър Първи нататък, значи от целият 18 век вече се почти заличава възможността на държавата да извършва православна научна, изследователска и светогледна дейност, освен в тесните сфери на богословието, като дисциплина, като част от научната дейност. Има различни науки, една от тях е богословието. Там вътре да, бъдете православни.
Но в другите сфери православието почти няма представители и те се развиват секуларно и западоцентрично. и това ние сме свикнали с това състояние на нещата, нямаме поглед да го видим. Аз самия също се боря за да прогледна и да видя за какво става дума. А това, за което става дума, са едни авгеви обори. Затлачени с милиарди тонове от токсични умствени продукти. Трактати, книги, библиотеки, теории, мнения, статии, телевизионни предавания, филми, видеа, инфлуенсъри, всичко това се трупа, трупа. Айде го си представим, да кажем Златния век на България. Това е времето на светите, на свети Кирил, Методи, Климент, на Умангилари, тези. Времето на свети княз Борис. Цялото творчество на Златния век, Довито с изгубените Книги Всеки миг в момента, всяка секунда в света, се произвежда
хиляда пъти повече информация, която е фиксирана. В GSM-ите ли, в компютърите ли, в лаптопите ли, в лаптопите ли, къде ли не, в телевизии, във всичко това се трупа, всеки миг информация повече отколкото целия Златен век. Цялата култура на Елада, Плато на Аристотел, всички текстове на античността, ако ги събелим като думи, в момента, всяка минута в света се бълват много повече думи. Фиксирани. Не говорим само казано-речено, защото и тогава хората са говорили. Говорим за фиксирани думи. Дори не говорим за тяхното мултиплициране и разпространение на тези, в общите линии, повърхностни изказвания, писания, информации, които ежедневно, езичастно, а сега с изкуственен интелект още повече. Всичко това е токсична информация, защото тя не е хистоцентрична, тя е основана лъжи на самоизмами и тя ни залива, тя ни затрупва постоянно. И притичните поколения са били затрупани сега още повече. Някой ще каже, ама то и светителци се възпроизвеждат през интернет. Нали, ако в девети век имало 500 екземпляра от дадена книга, сега през интернет много лесно може да направим 500 и 1000 екземпляра. Но това е капка в морето спрямо не християнското, което се мултиплицира.
Да, и християнското се мултиплицира. Но вируса на не християнството е господстващия. Той се репликира, той метастазира, той разяжда тъканта на световното познание. Той е почти синонимен със световното познание. Ако си представим, условно казано, великата библиотека на нашето време, количествено ако си я представим, каква част от нея е истината? Има ли едно на хиляда? Няма. Много по-малко е. Това, което се бълва ежедневно, ежесекундно в света, във всички направления, текстове, наративи, мнения и така нататък. И в тях, тук там е едно пламъче на истината, там друго в този океан. Църквата не разполага с кадри, не разполага с институции. Сега не българската църква. Какви институции има тя? Които да работят за православния христиоцентричен светоглед, да произвеждат. Дори богословския факултет, богословските факултети са към светски университети.
Те са под шапката на светски университети и не могат да мърдат. Дай да не им е вътре някаква, що годе, богословска свобода на изказването, но в рамките на богословието. Не е в рамките на нищо друго. Не може един богослов да кажа на историка: "Този герой е идол, а от христиоцентрична гледна точка е токсичен". Не може да кажеш в литературата, не може да кажеш в изкуството. Това изкуство развращава. Този гений е развратител на умове и сърца чрез своето изкуство. Този филм развращава. Това нещо не би се допуснало, това не е политкоректно. Ще затворят всеки богословския факултет, който се позволи да изложи христиоцентричния светоглед извън рамките на богословието точно. Вътрешния кръг. Вътрешния кръг нямаш думата. Там сме ние, светския дух. Така разсъждава Световната академия. И тя е, така се каже, затворила православното богословие и в Гърция, и в България, и на всякъде.
В един такъв санитарен кордон и там вътре, те дори и вътре отстъпничат заради пустата политкоректност, но да кажем, че все пак са все още православни. Но извън този кордон богословието няма думата. То не е меродавно, а би трябвало да е точно обратното. И така установяваме, че църквата е залята, всички ние сме заляти от цунамито на антихристиянския светоглед по всички въпроси. И по-лошо ще става. Значи ли това, че ние трябва да предадем без съпротива целия свят в ръцете на светския дух, да предадем без съпротива цялата образователна и възпитателна проповед в ръцете на светския дух. И избягаме от света. В този океан от антихристиянска измама, който е господстващия светоглед, ние да вземем спасителния пояс на писанието, преданието, отците, богослужението, тайнствата, молитвата и да се спасяваме поединично. Като им оставим цялото бойно поле на възпитанието, образованието, медиите, цивилизацията, културата, изкуството, интернет. Всичко в ръцете на де-факто антихристиянския дух, който ще мутира в антихристов. От една страна, ако ще каже, ами ни тъй, тъй, не можем да се преборим. От друга страна, обаче, на наша страна е истината. Христос. Христос е истината. Тоест, това е методологията за получаване на познание във всички въпроси, във всички сфери. Ако искаме да познаем истината в историята, трябва да прилагаме Христос като критерий за истината. Също въжи и в изкуството, и в литературата, във всичко.
Как да се лишаваме от този инструмент за познанието, универсален, и доказуем. Приложим ли Христос, това е много интересно. Че, приложим ли Христос като критерий за истината, абсолютно всички въпроси се решават. Във всички сфери нищо не остава противоречиво, неизяснено и така. Е, трябва да се свърши цялата работа, разбира се. Но, приложим ли Христос като критерий за истината, във всички хуманитарни сфери ние стигаме до еднозначни отговори. Само трябва да зададем правилния въпрос и да приложим критерия за истина. Да се лишим ли от всичко това и да се затворим в личното спасение и личната молитва. А че това означава, в ръцете на Лукавия, да предадем науката, академията, обръзването, възпитанието, законодателството, мисленето, в крайна сметка, то не остана. Освен пещерата, където ти се затвариш с Бога, това, слава Богу, до сега никой може да не го отнеме.
И на края на времената никой няма да може да не го отнеме. Това, той спасителен пояс ще остане. Но до тогава, до тогава, докато все още имаме възможност да говорим, а ние имаме такава възможност, е рано да абдикираме, да млъкваме и да се предадем без бой. Трябва на бойното поле, навсякъде, да отстояваме позицията на христоцентризма, на православието, на истината, знаеки, че всрещу нас е княза на този свят, който е баща на лъжата. Това ни си го знае.
Но, както казва си апостол Павел в посланието да римлянете, всякой, който призуве името Господне, ще се спаси. Но как ще призуват оногова, в когото не са повярвали? Как пък ще повярват в оногова, за когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? Значи, тук трябва да различаваме спасението на молитвеника, който се покаива, който се бори с вътрешните си демони,
с греховете си, което е най-важното на всеки от нас. Но, имаме и проповедта, която е извън нас. Спрямо, ай, малко подрасващите, а може би тези, които не са чули, или, както казахте апостол Павел, как ще повярват в оногова, в гото не са чули, а как ще чуят без проповедник. Тоест,
на нас не е вменено да проповядваме, докато можем. Или в посланието до Ефеса ни казва, а вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление господне. Е това, учение и наставление господне,
то няма граница. Не може да кажем, ние ще ги възпитаваме само в, да кажем, драстен живот, докато в другите сфери, в науката, в изкуствата, няма ги възпитаваме. Там
каузата е изгубена, нямаме кадри, нямаме същена работа, всичко ни затрупва и никой ни ни слуша и затова там няма да действаме. Не е така, защото тази се казва един да се съблазни или заради изкуството, или заради
киното, или заради литературата, или заради историята, или за нещо друго, а това не веднъж става, както да кажем, черният мит за 52-та болярски рода. Се рециклира до ден днешен. Повтаря се. 52 болярски рода
доказано, че не е вярно, но мнозина се съблазняват във България заради тази черна легенда. Рециклирана от нас, защо? Защото не сме си свършили работата. Няма 52 болярски рода избити от Свети Борис.
Исторически доказано. Напълно. 100%. Тези съблазни, които подхлъзват нозина покрай наши Илия да намазят и Свети Илия, ето това не бива да се допуска. Друг е въпросът, че
пророкуваното отстъпничество в крайна сметка ще доведе до там, докъде ще доведе. Нека да чуем едно преснопение, след което ще приключим. Свети Борис. Свети Борис. Свети Борис. Свети Борис. Светите отци
от ранните векове, които са живели в една токсична езическа цивилизационна среда, не са се затваряли в спасителния пояс, а точно обратното. Са завоювали империята с проповед, с работа, мисъл, с учение,
с изследване. Ярки примери в това отношение са Св. Василий Великий, Св. Григорий Богослов, Св. Иоанн Златуст и така нататък. Класиците. Св. Василий в своето знаменито слово към младите хора за това как да изличат ползо от езичската литература.
Не ни съветва да се затваряме, а по-скоро да четем езичските класици и да отсяваме в кое отказаното от тях да вземем и кое да не вземем. Е, това
вземане и не вземане е прилагането на христоцентричния светоглед. Т.е. Той ни съветва да общуваме с тази култура и да я християнизираме, да я въцърковяваме. Тя разбере се
да се опитва да ни секулализира или да ни паганизира тогава. Сигурно имало, както и Юлиан Стъпника, имало такива опити. Но светите отци са се преборили и са успели да християнизират това
наследство, което са получавали и да излекат от него чрез християнския хритоцентричния светоглед това, което е полезно. Връщайки се към продомо Сула, аз в тази рубрика не изказвам свои лични мнения относно относно
най-вътрешното ядро на духовния живот. Там се придържам напълно към писанието, преданието, отците. Те са по-високо, възят в духовното. аз не съм
на това равнище и не мога да изказвам свое мнение. Това ще бъде погрешно. Придържам се към това, което те са казали. Но през последните векове наноси не са преработени
от светите, от си. Те просто не са свършили тая работа. Няма логия. И в тази рубрика аз се опитвам да прилагам христоцентричния светлоотечески светоглед към
явленията, които са натрупали през последните векове. Особено тези, които влияят върху нашия светоглед. Върху нашата идеология. Имам предид. историята. Историята ни, което четем в момента, тя е писана от светски човеки за светски човеки.
Това, което се преподава в училище. Това, което се преподава в университета. Секуларно. Там Христос го няма. Като критерии. Ако го допускат, това е само като историческа личност и като християнството, като цивилизационен феномен. със своите параметри.
Но не като критерии. Не Христос е критерии в историческата наука. Никъде. С толката ме някакви изключения, едно на един милион. в количествено отношение. Да не говорим за престижа. Кои са най-престижните историци. Естествено те, които живеят
в Оксфорд, Кембридж, там Стамфорд, Ел и Брашляновата лига. Тези, които пишат на английски. или да кажем френски, немски, нали? Докато православните историци, кой ги чете, кой ги цитира?
Почти никой. Също въжи за литературата. Цялата световна литература, като ние възприемаме като чиста монета, като деца в училище, тя не е преподадена през секуларния филтър. Секуларния светоглед.
Изкуствознанието. Кои са десете най-важни твърби на изкуството в света? Кой ще ни каже? Ще ни го каже светския дух. Също въжи за музиката, също въжи за киното, също въжи за всичко. За политиката какъв е смисъл на събитията, на геополитиката
в момента? Кой е прав в момента? В тази война, в този дебат, в тази криза? Критерия е, разбира се, светския дух. 100%. Тоест, измамата. Измамата и самоизмамата. Те върват ръка за ръка. Също въжи
и за народно-психологията, и за медиите, текущите медии, и за технологиите, включително изкуствен интелект. За всички хуманитарни дисциплини и направления. така, че фактически несвършената работа,
значи би могло на теория да имаме нехристоцентричен поглед, секуларен, да кажем 99,99 от това, което бълва света, е такова. Да кажем, не само секуларно,
ако вкараме в него излям и разни други неща, но и което не е православно християнство. То бълва някакви продукти, някакви наративи, светогледи, носители на светоглед. и ако също това ние имахме
една изградена християнска цивилизация в пълен състав. Да кажем, прави се някъде християнска академия, в която се преподава всичко. Изкуство, история, кино, литература, политика,
това, това, това, всичко, физика, биология, от христино-ценсифична гледната точка. Да, само една академия има, другите са, всичко останало е антихристиянско,
но имаме една, в която всичко е изяснено, който иска да заповеда. Ни нямаме такава. Тоест, работата не е свършена. Отделно от това, колко е малко спрямо цялото, но и нямаме, ние не разполагаме с свършена работа по всички области да се работи, да има такава институция.
тя дали си е свършала работа, друго е просто, но тя не съществува като институция, а камо ли да си свърши работата? Затова, това е едно бяло поле, огромно, и, за съжаление, настъплението на нехристиянството, на светския дух, продължава и ще продължава. и аз си мисля,
че поне в последните времена, вероятно, когато ни отнемат всички медии, всички излъзи, тогава ще е безмислено да проповядваме, когато никой няма да ни чуе, когато бъдем отрязани от всичко. макар че
аз съм убеден, че човеки към себе си трябва да преподава постоянно, защото иначе външния натиск остава без ответен, секуларния натиск ни прониква, просмуква. Но да кажем,
че тогава ще е по-различно. Но в предпоследните времена, когато все още имаме тая възможност, ние трябва да направим всичко възможно, с истината като методология, като критерии за всичко, с Христос като критерии за истината, ние да
подреждаме, без да се съобразяваме, с политкоректност, със заплати, с чинове, с титли, с конференции, с подкупвания, с неправицелствени организации, награди и така нататък, да не се съобразяваме с тези работи,
а се съобразяваме с истината и да работим, защото това изчиства нашия поглед към всички неща. Ние сега гледаме малко или много през поглед на това, което ни е вношено всеки ден. Ако си изчистим погледа
от тези вношения и погледнем нещата, те ще се окажат съвсем различни. Това, което са смятали за полезно, ще се окаже вредно и обратно. Така че тази част от беседата ще приключи тук, тъй като темата е огромна и аз самия във хода на
самото и конструиране започвам да подреждам и смислите на самата рубрика. Тя разбира се не е системна, тя не е замислена като системна, изложение от начало до край. Тя по-скоро
реагира или адхок спрямо текущи събития, или спрямо някакви цикли от понятия и явления, но във всеки случай мисленето за нашето
освобождаване от антихристоцентричния светоглед, самото мислене вече е здравословно и ние трябва отглед на точка на вътрешната умствена хигиена да полагаме
усилия ежедневно, както полагаме, би трябвало да полагаме духовни усилия ежедневно, също би трябвало да полагаме и умствени усилия да противостоим на лъжата, която ни задушава
неусетно и да си помагаме да живеем чрез истината и да гледаме чрез истината на света. Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова
Георги Тодоров