Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата, по която бих искал да разсъждаваме днес, е Българската църква в предпоследните времена. Поводът са предстоящите избори за български патриарх в края на месеца. Минаха наскоро парламентарни избори, европейски избори, поредните, но ние не си даваме сметка, че църковните избори, има предвид за патриарх, са от съвсем друг порядък, от съвсем друго равнище. Те са по-важни, отколкото всички парламентарни, местни и европейски избори взети заедно. Защо е така? Поради една проста причина, защото има Бог. Ако нямаше Бог, най-важно щяха да бъдат парламентарните, местните, европейските и други подобни избори.
Но понеже има Бог и понеже Бог е създал свое представителство на земята, наречено Църквата, поради тази причина тези избори, църковните избори, изборите за патриарх са от равнище несравнимо с всичко останало, което правя. Но понеже пък българският народ е разцърковен, т.е. той подценява църквата, т.е. той подценява Бога, за това той подценява и тези избори. Имаше кампания за парламентарните избори, всички медии шумяха по тая тема. Сега, за църковните не че няма внимание, но той е сравнително несравнимо, по-точно казано той, несравнимо с онова. И то се дължи на именно разцърковяването на българския народ. Т.е. българският народ вече не е църквата, както е бил, да кажем, в средновековието. Той се е отъждествявал с църквата. А той лека по лека е отстъпил, отстъпил от църквата, т.е. от Бога. И сега църквата е едно малко стадо, както се казва. Едно малцинство в рамките на, иначе, големия български народ. И за това българския народ подценява тези избори, и дори в съответна степен не разбира за какво точно става дума. И за това именно е тази беседа.
Какво означава, първо, църква и какво означава избори? Защо тези две неща са толкова важни? Църква е тази богочовешка институция, и това е много важно да се подчертава, е тук институция. Защото от няколко века насам в европейския свят, европейската цивилизация, така си дава път едно схващане, че Бог е прекрасен, Христос е прекрасен, съвършен, но нас не ни трябва институция, нас не ни трябва Божието учреждение, църквата, и ние сами можем да се оправяме с Бога. Къде е включени в някакви формални структури, къде е самостоятелно вкъщи, нали, както казваше Ботев, О мой Боже прави Боже, не ти стоси в небесата, ти стоси в мене, но тук се подразбира не в мене, просто като част от църквата, а като мен независим от църквата. Аз и Бог сме в диалог, без посредник.
Посредника ни пречи, посредника е оптим за народа. Това, разбира се, е погрешно толкование, то е егоцентрично и в издествен смисъл повърхностно, не кажем по-лоши думи, наивно, неосведомено, но така един, че то е доста широко разпространено. И се смята, че учреждението на църквата е нещо, като една мафия, за да ти вземат парите от името на Бога. Но всъщност, те не са точно Божи човеки. Това не е вярно. Защото ние отъждествяваме църквата с църковниците и техните недостатъци приписваме на учреждението. А всъщност, учреждението това е Бог, това е Светия Дух, който пребивава в църквата.
И ние, свръхгрешни човеки, ако сме в църквата, поемаме нещичко, процент, два, пет, десет, от това, което Светия Дух иска да ни даде. Той иска да ни изпълни изцяло. Да станем негови. Ако станем негови, ще влезем във вечния живот, в царството. ако станем наши си, ще влезем във вечната смърт. И поради тази причина, когато ние хулим църковниците, се отдадем на нашите грехове и страсти,
външните си мислят, че това е църквата. А то не е това църквата. Това е болницата, където лекарът е Христос, а ние сме болните. Те кажат, ама те, един я с чума, другия с холера. Еми да, аз влезвам в болницата, за да ме лекува лечителя. А не, че аз съм здрав. Но тази болница лекува всички.
Другите, които са отвън, няма да се излекуват, дори ако не знаят, че са болни. Да кажем, болни от спин. То не боли. Обаче, се умира от него. В този смисъл, църквата е учреждението на учрежденията. Тя е консулството на Бога на земята. Ако ние искаме, върху нашия паспорт,
да имаме печат, който да ни пусне на небесните граници, трябва да имаме печата от консулството. Ама консулът бил такъв, унакъв, няма значение. Той в момента му е даден печата. И ти, ако искаш да влезеш в царството, трябва да имаш печат от консулството. Това е смисъла на църквата. Божие представителство тук. И присъствие. Не само представителство.
Казахме църковни избори. Ами, какво означава да избираш? Какво означава избора между който? Какво избираш? И как избираш? Това е много важно. Представяме си, идва Патриаршеския избирателен събор. и аз съм един избирател. И отивам да гласувам. Възоснова на какъв критерий аз гласувам. Ей, това е фундаментален въпрос. Как избирам?
Избирам този, който ми е приятел. Значи има да кажем еди колко си митрополити. Примерно 8-9 които са избираеми. И аз трябва да избере между тях. Единия критерий е този, който ми е най-симпатичен. Този, който ми е приятел. Този, който ми плаща заплата. Този, който ми заплаши,
че ако не гласувам, ще ме уволни. и някакви други критерии. Това не са критерии за избор. Аз не избирам нито каква кола да карам, нито какъв шампуан. Това не е супермаркет. Хоризонталните избори, избираш си кола, избираш си печка, избираш си поничка, те са в хоризонталата.
Избирай каквото искаш. във вертикалата има две посоки. Нагоре и надолу. Избираш или Бога, или Лукавия. И когато става дума за патриаршески избор, този избор е много отговорен. Много, бих казал, съдбовен. И ако ти гласуваш за сатаната
в този вертикалния избор, не избереш Божия човек, а избереш Лукавия, този грях не знам как се прощава. Личните грехове отидеш, изповядваш се прекрасно. И вече не правиш същото. Ама,
как ще отмениш избор, който вече си направил и си направил в погрешната вертикала. Вертикалата надолу избрал си Лукавия. Тоест, ние за да избираме трябва да имаме много сигурен критерий. Защото можем да сбъркаме и да изберем от вертикалата
посоката надолу, не посоката нагоре. и се пита откъде ние имаме този критерий. Откъде ние знаем как би трябвало да се гласува в този патриаршески избор. За кой от тези кандидати да гласува? Критериите са
два. Първо, преди да говорим за тези критерии, трябва да кажем, че критериите не могат да бъдат от човека сам по себе си. Той от кого е зависим, кой го е заплашил, кой му е платил, и някакви други подобни.
Това, напротив, ако някой ти е платил, ако някой ти е заплашил, значи той е от лукавия. Сто процента. Няма начин някой да злоупотребява със своята позиция. Да кажем, това е владика, ти си отели коя си епархия и владиката ти е казал,
виж кога, внимави картинката за кого ще гласуваш. Ако не за мен, то поне за моят фаворит. Ейди, кой си? Ако някой така казва на някого, значи това сто процента е лукавия избор. Този човек
не е Божий човек. Този човек играе в схеми, интриги, клики, ама това не е от Бога. И понеже, ако Бог не съществува, ще беше само една красива приказка, нали, ще си отнесем с така една гузност. но понеже Бог съществува и ще има съд
и след съда ще има или блаженство, или плач скърцането със зъби, е много евтино си си купил плач и скърцането със зъби, ако си си оплашил от една заплата или от една заплаха. Много евтино си се продал на лукавия. Та има ли въздействие
върху някого по-човешки в хоризонталата означава, че това не е от Бога. Хубаво, ще кажеш, той ама заплаши, той ама подкупи, за тях неява да гласувам. Нали, ами, другите как ще избереш? Има пет, които нито са те заплашени,
нито са те подкупили. Какъв е критерия? Какъв е истинския критерий? Казахме, два са критериите. И двата са от Бога. първият критерий е съвестта. Както църквата е Божия представителство на земята, между човеците, между свръхгрешните човеците, каквито сме всички членове на църквата и на света изобщо, но има такова представителство,
така и вътре в човека има представителство на Бога. Ние му казваме съвест. Ей, няма някой от избирателите на този патриаршески избирателен събор, който по съвест да не знае кой е Божия човек и кой е лукавия човек. Ако не знае, да ги погледне. От първ поглед си личи. Този да, този не.
не можеш да излъжеш съвестта. Можеш да я приспиш, но не можеш да я излъжеш. ако е приспиш, действаш без съвест, хубаво. Но ако тя е будна, то не е хубаво. Защото имаш, нямаш съвести, ако си затворил Божието посолство, толкова после за тебе, защото остава другото посолство. Грехът е посолството на сатаната. Така че той чрез него ни командва.
И в този смисъл, ако ти си изпуснал основния критерий, основния компас съвестта, и Господ не може да ти помогне. Той се опитал чрез съвестта да ти помогне, и ти си казва не. Така че безсъвестния гласоподавател нас не ни вълнува, защото той е срязал така, да се каже, пъпната връв. Той вече сам се е обрекал. Но аз говоря за съвестния. съвестния гласоподавател, ако иска да разбере кой е Божия човек,
да пита съвестта си. Тя ще му каже веднага. Сто процента ще каже, този е Божия човек, или тези са двама, или трима, а този не е. Вторият критерий е това, което ние наричаме правилата на църквата. Каноните на църквата. Догматите на църквата. Т.е. това, което Господ е преподал на всички нас,
на човечеството, по време на земния си живот, чрез пророците, чрез светите апостоли, чрез изобщо боговдъхновените човеци. И всичко това е подредено в църквата, чрез нейната велика традиция, чрез канони, догмати и други
съставки на църковността. И съпоставяш, този човек спазва ли тези канони, догмати? Или не ги спазва? Апостолски правила, правила на вселенски събори и други подобни. Изповядвали, са участвали в лъжеучения,
да кажем, ереси. защото ние имаме тук две много актуални ереси в църковното пространство. Едната е икуменизма, а другата е фенеропапизма. Значи, икуменизма,
това означава, че няма една единствена достоверна църква, а достоверността е разпределена между всички така наречени църкви и при това положение най-добрето, което те могат да правят, е да се обединят, да престанат да се карат, да се обединят заедно
и да вървят стройно към светлото бъдеще. Това е утопията на икуменизма, едно изключително лукаво учение, защото то отменя достоверността на достоверната църква, на православната църква. Отменя православието. Ни наричаме тази църква православна,
но ако тя не е единствената, значи другите са православни, т.е. тя не е православна, т.е. всички църкви са православни. Ама по какво различаваме дали една църква е истинска или не е истинска? Именно самоочевидно правило. ако тя съдържа
това, което Господ ѝ е казал, значи е православна. Ако тя съдържа това, което Господ ѝ е казал и това, което човеци са прибавили от нели, тази е вече
заразена с неистина, защото човеците не са сами по себе си носители на истината. Бог чрез човеци може да ни преподаде истината, но ако човека да кажем както Мартин Лутер, решава сам да
казва кое какво е, без да се съобразява с традицията, със свещената традиция на църквата, без да се съобразява със свещената иерархия на църквата, което е най-важното. Иерархия какво означава? Свещено началие. Тоест, началото е свещено,
а началото е Бог. Бог е преподал тези неща на апостолите, от тях на апостолските мъже, от тях на епископи и така нататък. Така, че свещено началието означава изворност на църковното учение. То е от извора, а не от мене. Ако аз започна да
законотворя в църквата, е това е от лукавия. Сто процента. Ако аз се слушам в това, което църквата ми казва, имам право по определен начин да критикувам нарушенията, особено нарушенията спрямо свещените канони, тоест спрямо богоспуснатите правила,
това е друго. Но не от свое име. Не аз така мисля. Или аз така тълкувам Библията. Ами Библията тълкуват по-добри от тебе, по-високо стоящи. така че критерия за избиране на Божия човек е дали този човек спазва каноните. Дали спазва правилата на църквата. Дали спазва
догматите. Ако тръгне да ги нарушава, ако нарушава апостолските правила, ако нарушава свещените канони на църквата, ако нарушава догматите на църквата чрез съучастие в ереси, е, чак да е основател на ерес, такъв няма, слава Богу, в България. Но, ако съучаства,
и защо ние съучастваме в ересите? Защо съучастваме, да кажем, в екуменизма? Поради една много проста и много страховита причина, която се нарича така на църковия език човекологодничество. Не служиш на Бога, а на човеки. Искаш да угодиш на човеки. Понеже ми е приятел, понеже е в името на така,
добро съседство, в името на политиката, на мира, на любовта, на единството. Ей, такива, нали, прекрасни понятия. И ние се съгласяваме, че няма на практика православна църква в истински смисъл на думата, а всички църкви са си църкви. Те не изповядват един вид ереси. не са в един вид разкол.
Това е всъщността на икуменизма. И ако чрез делата си, или пък чрез словото си, някой от митрополитите е съгласен с някоя такава ерес, примерно икуменизма или фенеропапизма, тогава той е недостоен да бъде български патриарх.
Спазва ли Божиите неща, има предвид правила, сега, безгрешни няма. не може да кажеш безгрешния, ще го направим, има няма такъв. Никога не сме имали. Само Христос е безгрешен. Но, ако той до такава степен
е принизил своето епископско достоинство, че нарушава правилата на църквата, нарушава свещените канони от Бога преподадени, нарушава чрез светите отци, разбира се, нарушава догматите на църквата, съучаства, да кажем, в нарушения на догматите на църквата,
е този човек не е Божий. И това е сигурен критерий. Защото догматите не сме ги измислили ние. Не са ги измислили гърците, руснаците или американците. Те са от Бога. Затова те трябва да се спазват. Този, който не ги спазва, не е достоен. И така, по простия метод на отпадането,
ние ще видим колко от нашите митрополити са достойни да бъдат избираеми за български патринахи, колко не са достойни. И това ще се проличи и на двата тура. Ако на първия тур ние имаме измежду тримата, защото то, термина, който се използва е
достоизбираеми. Достойни да бъдат избрани. Ами, ако той е нарушител на каноните, как ще е достойен? Ако е съучастник в Ерес, какво му е достойното? Ако съвестта ме изобличава и ми казва този човек не е от Бога, значи аз гласувам за лукавия.
И за това ние още на първия вътре в синода избор трябва да имаме трима наистина достойни митрополити, които да се състезават вече в по-големия формат, във формата на събора. Около 140 избиратели и там
същите критерии, 100% същите критерии, отговаряли на изискването на каноните на църквата, отговаряли на догматите, отговаряли на сега. Нараственият критерий. Тук е много важно, че
нараственият критерий също участва. Но не възмисъл такъв. Примерно кажеш, а бе той е понеже гневлив човек, а гнева безспорно е грях, да не го избираме. Еми то няма ангели. Всеки има
някакъв недостатък. Всеки има някакъв грях. Някои от нас имаме много грехове. Но има грях и грях. Сега, примерно, да кажем, че някои от митрополитите
има много тежък и много срамен грях. Защото от гнева никой не се срамува. Нали? Да, разгледвихся. Имаме човешко. Нали? Мина ми. Обаче има много срамни грехове.
Какъв е проблема с много срамните грехове? Проблема е, че те се държат в тайна. А тайната дава възможност за извиване на ръце. тя е досие. Ние преиграхме с досиетата на държавна сигурност, е, че държавна сигурност е
заместник Бог. Ами, досиетата в Божията канцелария. Ние имаме много тежки досиета там. Е там е важно какво пише. Държавна сигурност, там някакъв си офицер, лейтенант или полковник,
не знам какъв, написал нещо, преценил, не преценил. Той не е миродавен. Миродавната канцелария е Божията канцелария. И там всички имаме досиета. Огромни. В 3D нон-стоп.
И там всичко се регистрира. Поради тази причина личните грехове са така, на даденост. Но срамните лични грехове стават средство за въздействие. И ти държиш в ръцеци.
Ти държиш земен компромат срещу един митрополит, който ще стане патриарх. И го изобличава в изключително срамен грех. И това го знаят. Хората от неговата епархия всички го знаят 100%. И май
цялата църка го знае. Тогава тези, които държат компромата, държат лост за управление на този човечец. Той, ако би имал истинска вяра, истинско познание за църквата и за Бога,
би трябвало да бяга като от огън да не го направят патриарх, защото ще почна да му извиват ръцете всички, които имат достъп до срамния компромат, до свръх срамния компромат. И тогава той ще предаде Бога.
Или трябва да излезе пред народа и да каже братя, аз съм ей това, от което всички много се срамуваме. Или трябва да мълчи и да се остави в ръцете
на тези, които държат компроматите. А тези работят за лукави, те не работят за Бога. Никога не работят за Бога. Те работят за лукави, които извиват ръце. за това този, който пусне глас за митрополит,
чието свръх срамни грехове са обществена тайна, т.е. са предмет на земни компромати, този човек гласува за лукавия. Той гласува за това лукавия да има лост на въздействие. Ама могъщ лост. Лукавия при цялото време
въздействва с всякакви лостове. Но ние горе-долу повечето от тях слава Богу, успяваме да неутрализираме, надяваме се. Ама има по-тежки, има още по-тежки. Тях може и да не можем да противовействаме. Но на тези
най-най-тежките, които са обществено свръх срамни компромати, всеизвестни на църквате, на църквата, и разбира се, на всички, които искат да злоупотребят с тази информация, там вече е изключително страшно.
И този гласоподавател, който гласува за подобен митрополит, директно гласува за лукавия, директно гласува срещу Бога. Така че нещата са изключително
сериозни. Но те са много по-сериозни отколкото си мислим. Както казваше отец Серафим Роуз, по-късне отколкото си мислите. Какво му е късното? Късното е, че времената не са от един и същи вид.
има различни времена. Примерно, старозаветните времена. Авра, Моисея и такава татък. Пророците. Имаше си от Соломонна татъка храм в Яроселим, вътре ковчега, първо свещениците служиха,
раждаха се пророци, раждаха се праведници, и така нататък. И си течаха времената, както си му е реда. Сега, имало, разбира се, морална деградация, пророци от време на време от Божия име, вдъхновение от Светия Дух, изобличават това нещо, поправят се някои неща,
други не, на време, но настъпи едно особено време, много особено време. Това беше времето преди първото пришествие на Христа. Та ги наречем десетилетията преди извърнето на Христа. И тогава вече нещата започват да се променят.
Времената започват да се променят. И когато дойде ключовия момент, когато Христос започва да проповядва и имаше първо същеници в Иерусалимския храм, имаше книжници, имаше фарисеи, имаше садокеи, всички тези елита на Божия народ, на Израиля,
не можаха да вземат великия исторически изпит. И паднаха. Всички. Цялата върхушка. От Божия народ. От най-умните, избраните, първо-свещеници. Та времената не бяха същите, както преди. А се промениха. Станаха предпоследни времена, преди идването на Христа. По същия начин.
И ние живеем в предпоследни времена, преди второто идване на Христа. Не знаем колко десетилетия ще продължат тези времена. То до някъде зависи от човеците, разбира се. Тъй като времената това са човеците. но всички траектории на текущите тенденции световни,
във всички области, вървят към стълкновение с стената. уръжията за масово поражаване и изчепването на биологичните ресурси и моралното падение, и интелектуалното падение, така начината световна глобална деменция,
която виждаме, че вече се развихря. всички тези тенденции вървят надолу, надолу, надолу и ако ги моделираме математически и направим кривата, ще видим, че тая крива не е след хиляда години да стигнат
нулата, не е след 500 години. Тези криви, които са измерими в момента, водят до нулата в обозримо бъдеще, в съвсем обозримо бъдеще. А особено пък, ако се съчетаят и технологиите, и така нататък, всичко това
взето заедно. Говорим за оставяме на страна Божиите предсказания, апокалипсиса, и така нататък. Говорим за чисто измерими човешки хоризонтални параметри. Виждаме, че всичките рано или късно удрат до нулата
и съчетани взети заедно се самоускоряват. Тоест имаме едно експоненциално деградиране на човечеството в ритъма на така нечения прогрес. Тоест, колкото по-прогресираме, толкова повече деградираме. И то се самоускорява. Експоненциално.
Та, тези тенденции, преведени на езика на Божието откровение, се наричат предпоследни времена. Това е подстъпите към последни... в последните времена ние знаем какво ще се случи. Господ ни е казал ще дойде на
власт на Тихриста. Но той няма да падне с парашют. Той ще бъде подготвен от предпоследните времена. Тоест от нашите времена. И за това избора на следващия български патриарх не е като досегашните избори.
ние трябва да знаем, че всичко се промени. До вчера беше едно, от днеска е съвсем друго. Вече сме в предпоследни времена. И в този смисъл, ако преди е можело да кази човек е добре да ще изберем
един недостоен патриарх, ще си преживее там 20-30 години на патриархския престол, ще умре и па после ще избера достоен. Ето да кажем по времето на иконоборците над 100 години е имало недостойни патриархи в Константинопол. Над един век.
С на малко изключение там по време на Седмия Вселенския събор. Но от 726 година започва формално иконоборството до 843. През целият този период имаме недостойни патриархи с
тези изключения, когато са по време на Седмия събор. И след това православието се възстановява в 843-та и си продължава като православие. Ама ние сега нямаме стои
толкова години да изчакаме, да свърши периода на недостойните и после да доживеят нашите там пранаследници, възстановяваме на истината. Не! Няма толкова време. Тоест избора може да бъде
много фатален в това отношение. Нямаме време за поправителен изпит. И друго, тези предпоследни времена те не са още от същото. Нали, остават, да кажем,
40 години или 80 или 110 години до края на света и ние си продължаваме като на Титаник, нали, я ще пи, слушай концерта, нали, и в един момент ах, какво стана
и всички потъваме. Нали, не! Няма да бъде още от същото, а ще имаме много тежко влушаване на духовната ситуация. Може би и на светската. Може да минем през войни. Може да не минем през войни.
Това не се знае. Нали? Студена война, гореща, ядрена, не знам каква друга, Бог знае. Но, не е същото. Както досега. И досега имало войни. И студени, и горещи. Па и ядрена, дори.
Частична. Нали? Но, сега вече не е същото. Корено се променят нещата, защото в предпоследните времена натиска върху патриарха няма да бъде както досега. Ще бъде много по-тежък. досега какво му въздет върху патриарха?
Някакви светски сили, някакви економически сили, някакви досиета земни, нали? Горе-долу може да се справиш. От сега нататък все по-малко ще можем да се справяме. Освен
най-добрите. Ама, какво означава натиск? Ние не знаем. А че започват първо да ти спират парите. Второ, да ти спират възможността да говориш. отрязват те отсякъде. Трето, ти казват, че ти си
престъпник. Осъждате. Всички твои сподвижници са престъпници на закона. Осъждате тях. т.е. ще настанат времена на много сериозни гонения. И това не е просто защото така пише в Апокалипсиса. Ние го виждаме пред очите си.
А именно, какъв е критерия за предпоследните времена? Много пъти сме го казвали и пак да го кажем. Критерия е, че грехът става закон. В предишните времена закона беше против греха. И да го е допускал, не го е поощрявал. И в общи линии грехът беше нещо лошо.
Нещо срамно. Всеки беше да го скрие. Закона беше на страната на добродетелта. Кой го спазва, кой не го спазва, но той е на страната на добродетелта и против греха. Сега вече навлизаме във времена, по това познаваме, че са предпоследни, когато грехът
става свещено право на човека, не просто свобода да го извършиш или да не го извършиш, а право, което ти се полага по закон и което ти по закон имаш право да го изискваш да се извърши.
Аз имам право на този грех и закона ме защитава. и борбата срещу за греха ще бъде и вече бива поставена извън закона. Говорим за нашата евроатлантическа цивилизация, която е глобалния
хегемон. Сега сигурно има други цивилизации, които са така по-периферни, които още не са грехоцентрични, не са грехозаконни. Те може да са грехоцентрични, в смисъл, че всички хора са грешни. обаче
закона е против греха. А ние навлизаме в предпоследните времена, когато греха става закон. И имам предвид, греховете свързани с пола, със семейството, с децата, с всъщността на човека.
Всъщността на човека. Антропологията е под въпрос. И когато греха стане закон, а борбата срещу греха стане извън закона, тояло е църквата отиве против закона. Защото борбата срещу греха
е главно призвание на църквата. Че тя ако не се бори срещу греха, каква църква е? Те ще кажат това е език на омразата. И ще осъдят. Ще ти отнемат възможността да проповядваш, да издаваш книги, да пишеш вестници, да имаш
радиопредавания, да имаш телевизионни подкасти и така нататък. Всичко това ще кажат. чакай сега, ти проповядваш език на омразата, ти проповядваш хомофобия, ти проповядваш мизогиния, ти проповядваш какви ли не лоши неща, които са
извън закона, поради което църквата ще трябва да бъде поставена извън закона, забранена, гонена от закона. И този закон гласува народно събрание, гласува в Европарламента, гласува
навсякъде. И тогава пред църквата възниква един фундаментален есхатологичен избор. Какво прави тя? светът и налага това законодателство. То вече е световно. Постепенно ще става световно.
Ще проникне от хегемона към подчинените. И църквата трябва да реши. Или ще е с хегемона, или ще мине в изповедничество. Тоест в състояние на гонение. Това е
големия избор. Ако ти си с хегемона, ти ставаш богоотстъпник. И то не политически богоотстъпник, което пак е много важно, но нараствен богоотстъпник. Тоест
същността на човека е отстъпена. Иначе политическите компромиси там иди доди. Но когато ти като църковник отстъпиш от
същността на човека, тогава вече ти ставаш богоотстъпник. И ще имаме задължително една богоотстъпническа лъже църква. Или много такива. И една
изповедническа истинска църква. Тя неизбежно ще бъде в опозиция спрямо закона, защото закона вече ще бъде лукав, тоест сатанински. Тоест
грехо-центричен закон. закон, а не закон, който е неутрален към греха. Кого ти искаш? Преди това си е твое проблем, оправя се с Бога. Както беше досега. Не.
Закон, който утвърждава греха, утвърждава пропагандирането на греха и забранява със закон борбата срещу греха. И в тези времена, когато това настане, то вече започна да настава,
тогава мъгарския патриях бъдеще. Ако приемем, че в една нормална обстановка, сега никой не знае, утре можем всички да измрем, но това, което е естествен и ход на нещата, ако изберем
един патриях на средна възраст, той ще бъде патях още 10-20 години, а може и повече. За тези 10-20 години натиска върху църквата ще стане нетърпим. Ще стане изповеднически. Т.е. ти няма да можеш така с обичайните компромиси,
каквито винаги се правят. Сбира се, със ситуацията, с народа, властта, така. Правят се компромиси и това не е лошо. Това си е нещата от живота. Но когато компромисите опрът до богоотстъпничество, това какво правим.
И какво прави тогава българския патриарх? Накъде ще води корба на църквата? Ако той тръгне да секуларизира църквата, да се прегърне със светския дух, тогава тази църква вече не е истинска. Тя става богоотстъпническа. Ама как така църквата
не е истинска? Как е богоотстъпническа? Ами да. Както първосвещениците в Иерусалимския храм станаха богоотстъпници. Те убиха богочовека Иисус Христос. Не го убиха галилейските рибари. Те му повярваха. А
първосвещениците книжниците, т.е. богословите и висшата духовна ерархия на избрания народ, те усъдиха на смърт Христос. Точно също ще стане и сега. Затова е
много, много вероятно, ако гледаме историческите и библейските прецеденти, да имаме отстъпническа църква с иерархия, с патриарси, с епископи и т.н., които втори път да повторят
това, което направиха първосвещениците в Иерусалимския храм преди 2000 години. И тогава истинската църква ще трябва да стане изповедническа. Т.е. да е готова на смърт за Христа. Е,
ако нашия патриарх е лукав, какъв избор ще направи. Ако нашия святи синот е лукав, какъв избор ще направи. За това е много важно на сегашния избор ние да не изберем лукав
човек, а да изберем Божий човек. Несъвършен. Не Свети Евтимий Търновски или Свети Василий Велики. Вероятно нямаме такива. Но най-доброто
от това, което имаме. Господ не иска от нас друго. Той от всеки човек иска това, което има. това е като в притчата за талантите. Не ти се му дадене. Много, но друго. Малко важно да ги умножиш,
да ги употребиш, да не ги заробиш. В този смисъл малко ни е дадено в момента. Нямаме ангели небесни на митрополистските катедри във България. Но от наличните трябва да изберем най-добрия, защото
той и най-добрия много трудно ще се справи. Той няма да се справи ако Бог не го подкрепи и ако ние не го подкрепим с най-доброто. Ако ние не извадим най-доброто от себе си. Обаче, как говорим за най-добрия, ами ако е най-лукавия,
как ще се справи? Та, за това ние трябва от себе си да дадем най-доброто и да изберем най-добрия от наличните митрополити. Избора, понеже е вече в предпоследни времена,
той е изкатологичен. Той е много-много зареден с бъдеще. О нези времена бавните и протяжните свършиха. Сега имаме самооскорителни с все по-голям натиск на целия свят
върху нашия патриарх. Това не е просто местните мутри или политическата класа, не. Целият свят начало с хегемона, западно-европейската
евроатлантическата по-скоро общност, но тя ще бъде още по-силна. Защото, ако някой смисли, че тя ще се разпадне, няма да се разпадне. На парче ще се разпадат и тези, и унези, но като цяло няма да се разпадне.
Защото това е инкубатора на антихриста, а антихриста е победител преди да дойде Христос и да го унищожи. Така че тази отстъпническа цивилизация съвременната, тя е
пред последната победителка. предпоследният победител е Христос, но предпоследният победител е антихриста. Така че този, който иска в момента да заложи на предпоследният победител, трябва да залага на евроатлантическата цивилизация. Там е силата
и славата. Там се раздават парите, там се раздават наградите, защото това е цивилизацията, която ще победи преди да бъде смачкана от Христос. А тези, които искат да бъдат с Христос, трябва да знае,
че ще бъдат гонени от тази цивилизация на антихриста. Ще бъдат маргинални. Няма, може да се изкарват прехраната след известно време. Ще ги отрежат от ефир от всичко. Но ако не те лежат от ефир, а ти предлагат на тепсия участие във властта,
тогава Господе ти е на помощ. Защото съучастие в властта на антихриста е най-лошо, като може да си пожелая човек. Това не е големия ти враг, не може да го пожелая. Защото големия ти враг, поне да ти пожелая там да си счупиш крака, голяма работа. В Царството Боже
няма хроми и слепи. важното е главният избор да го направиш правилно. А тук това ще пострадаш няма никакво значение. Но това, което най-големия враг дори казва не може да ти пожелая, е да отидеш във вечната смърт. А път ти сам
можеш да го направиш много лесно. Много лесно. Като направиш избора в посоката на силните на деня. Сега и в следващите времена. защо сме сигурни, че нашата евроатлантическа цивилизация ще преуспява в предпоследните времена. Казвам нашата не, че ние сме нейни,
а че временно сме подчинени на нея. Ние сме христови. Ние не сме на някаква земна цивилизация. и в това отношение бяхме много наивни. Спомням си Петър Стоянов, бившият президент, как, кака.
Ние сме направили, казва, своя цивилизационен избор. Както се казва в писанието, прости му Господи, той не знае какво говори. Ако ти си направил своя цивилизационен избор в полза на евроатлантическата цивилизация, в полза на демокрацията,
и Господ не мога ти помогне. Ти първо не си разбрал нищо и второ си избрал злото. Защото ние си въобразяваме, както научиха доскоро, така в марксистки и постмарксистки жанр, че
най-важното нещо са строевете. Какъв строй обществен има? Нали? Фашизъм, комунизъм и демокрация. горе-долу това бяха трите альтернативи и демокрацията беше добрия избор, а другите два бяха лоши.
Обаче това е само докато нищо не разбираме. Докато сме в хоризонталата, там перфектно работи. Ако няма Бог, е вярно това нещо. Напълно. Но понеже има Бог, той защо не е вярно. Това е една тройглава ламя на едно и също нещо. Фашизма,
комунизма и демокрацията са три глави една и съща ламя, тройглава. А тази ламя се казва човекобожие. Само, че фашизма искаше да завладее света със световна война, комунизма със световна революция, демократичното
човекобожие искаше е така, на самотек да завладее света, но то пак е човекобожие. Каква е разликата? Дали насила ще ме вкарат в богоустъпничеството или аз сам ще се хлъзгам, докато падна
в бездната? Никаква разлика няма. Това е една оптическа измама, че е много важно да си демократ. Не, демокрацията е хранителната среда за грехоцентричната и грехозаконната цивилизация. Защото демокрацията какво означава?
Дали, че народа, един вид, то не е вярно, да е, но ушким, народът се самоуправлява. Народа не е Бог, а е грешен. И греха е присъщ и когато греха стане закон, демокрацията
лека по лека върлихам грехозаконност. Това го виждаме пред очите си не е теория, не е приказка, а е действителност в момента. И тя е всъщност демонокрация. Управляват на нашите бесове, нашите собствени греховни
бесове, ни вкарват в системата на гласуване. Мя с като греховник гласувам за греха, който ми е удобен. И моите представители ания гласуват за греха в Народното събрание и в Европарламента демократичната цивилизация е човекобожна.
Само, че там имаме така нячето свободно падане. Свободно. Да. Свободно волеизлияние. И лека по лека отиваш на същото място. Хитлер ще те вкара там с танкови, с концлагери,
Сталин по друг начин. обаче крайната дестинация и на трите строя, и на трите системи е една и съща. Альтернативата е Христос. И нас не ни устройва
да сме част от демонократичното общество. И да се хвалим с това. Както преди това се хвалихме с комунизма, преди това с фашизма. Нали? Всички участници в Третия рай
бяха въодушевени, че най-сетна намериха той суперфюрер. И до голяма степен, беше така по западна комунизма, но в по-ранните десетилети имало голямето сиазъм, че ето най-сетният
разгадан загадката на историята. И вече вървим към следтото бъдеще. И ние сега, е, ние вече се разочаряхме в демокрацията, в пазара и всичко останало, жлото вижда
накрай вървим. Но иллюзията, че това са альтернативите си остава. а това не са альтернативите. Альтернативата е между това и Христос. Всичко това и Христос. Христос е добрият избор,
верният избор, а тези трите човекобожни цивилизации, в които центъра е човека, а Бог е в периферията или защото го няма, тези трите са отлукавия. И затова Христос, като ни е казал за края на времената, ни е казал,
че ще има някакъв добър строй. Напротив, казал ни е, че ще има лош строй в края на времената. И ние го живеем този лош строй. Човекоцентричния, човекобожния. В тези десетилетия, които ни делят от края на времената,
ние трябва да имаме малкото, което е останало в българската църква. Малкото, което е останало в епископата и мунашото, колко мунасти има в България. Ена шепа, колкото в един монастир имало на времето. Да от това нещо ние да извече
най-доброто. Господ това ще ни зачете. Както лептата на вдовицата. Та толкова има, толкова дава. Нашата лепта, която ще пуснем в изборната бюлетина на Патриарширския събор, трябва да бъде най-доброто от това, което имаме.
Най-най-доброто. Трябва да изберем Божия човек, а не човека на лукавия. Същност, ще бъдат излъчени трима нитрополити от Светия Синод и на събора ще се гласува измежду тези тримата. Обаче, истинския изборът е между двама. Божия и лукавия човек.
човек. Ако тримата са лукави, Божия го няма. Т.е. ние гласуваме за лукавия. Дали се каза Иван Драган Петка, няма никакво значение. Ако и тримата са Божии, прекрасно. Това е най-доброто. И няма значение кой от тримата ще бъде,
ако са Божии. Ако двамата са лукави, единия Божий, двамата са едини същ. Имената нямат значение. Важното е на кого служиш. Чрез съучастието в канони, догмати, правила на църквата. Чрез личен морал. Чрез
съвестта, която ни показва кой кой е. Така че това е нашия критерий. Дали гласуваме за Божия човек или за лукавия човек. И този избор е много страшен. Защото за десетилетията, които ни предстоят,
на нас ни трябва човек от лъв нагоре. Нас ни трябва изповедник. трона, патриархския трон, не е място за удоволствие. Това е място за мъченичество. Нас ни трябва мъченик изповедник. Над нашите възможности. Ние не заслужаваме такъв. Ако ние си мислим, че заслужаваме добър патриарх,
нищо не заслужаваме. Ние заслужаваме лошия патриарх. Ние заслужаваме лукавия. Защото сме лукави. трябва да се молим и трябва да направим всичко възможно от нашото лукавство да извадим единия процент Божието. Защото заради този един процент
Божието Господ може да ни изтегли в царството. Той няма да изтегли целият човек с греховете му. Не. Нашите грехове нямат място. Но ако ние имаме един процент Божие в себе си, заради този един процент може да ни изкара Господ
от геената огнена. Било каквото било до сега. Интриги, кариери, солновска митница, пари, мутри, архонти. Това нещо, тези игришки свършиха вчера. Днеска вече те са нищо. Те са занолени. Трябва да бъдат забравени.
В момента имаме избор между две неща. Между Бога и Лукавия. На този патриархийски избор. И горкому на този, както се казва в писанието, злото, казва се в писанието, трябва да дойде. Но горкому на този, чрез когото идва.
Горкому на този, чрез когото ще дойде, да не дава Господ, гласоподавание за Лукавия. И от друга страна, голяма заслуга ще има този, който ще гласоподаде за Бога. Т.е. за Божия човек. Доколкото ние знаем, разбира се. Господ знае сърцата. Ние не знаем кои са. Но съвестта ни показва и това, което ние знаем за тези митрополити, ни дава възможност.
Не, че Лукавите митрополити не могат да се обърнат и да се покаят. Слава Богу, могат. Ако ние изберем един достойен митрополит, той ще им съдейства на своите събратия. И те могат да станат и те Божии човеки, което ще е най-доброто. Покритях и ние да станем Божи. Защото ние сега, като имаме лукав митрополит или лукав патриарх да ни дава Господ, и ние ставаме лукави. Щем не щем. Затова, ако ние изберем достойен български патриарх, достойна е думата. Сега Божия човек, Господ знае. Обаче, целта трябва да бъде Божия човек. Тоест, достойния. Ако ние го изберем, и Господ ще му помогне. И ние ще му помагаме. И тогава, той наистина ще бъде Божия човек.
И тогава, и другите покрай него, и ние покрай тях. И тогава има шанс България, като добрия разбойник на кръста, да се отвърне от своето богостъпничество и да доживее до края на времената с истинска църква. А не дай си Божия, ако се случи другото, ние можем да направим една лукава лъжда църква, както първосвещениците на времето, които растнаха Христа. И тогава горко и на България. Тя от 1154 години има истинска църква. Минала през премежда и така, но в крайна сметка, до ден днешен, в момента, Българската църква е истинска. Митрополитите са истински с всичките им грехове. Все още е истинска. Но ако тя си избере неистински, и тя може да стане отстъпническа, защото в края на времената ще има църквата, поместните църкви, ще имат избор между две неща, както винаги. Избора винаги е между две.
Духовният избор е между две. Дали да бъде истинска, т.е. изповедническа, или да бъде средска църква, т.е. антицърква. Това е избора, пред който сме изправени ние, през който е изправен българския народ, чрез участниците в Патриаршески избирателен събор, чрез митрополитите на първият избор и ние се молим на Бога, дай Боже да ни даде повече от колко заслужаваме, дай Боже да ни даде достоен български патриарх. Светоглед – предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.