ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 246 е За и против семейството Както мнозина вече сигурно знаят, днес се провежда голямо шествие в подкрепа на семейството, в защита на семейството Ние не сме чували за такива шествия преди 100, 200 или 1000 години Това е едно ново явление, не само в България, но изобщо по света Такива шествия се провеждат И това означава, че има някакъв нов проблем Ново възникнал проблем в последните десетилетия До толкова важен, че да се организира шествие Цяла организация да се прави, за да се защити семейството
Той е в опасност За да проверим явленията в съвременния свят, в обществото Ние винаги имаме един първостепенен критерий Това е Словото Божие, Свещеното Писание, библейските примери В библейските примери обаче, думата семейство се появява много късно Няма е в първите 10-15 глави от Библията Значи когато Господ създава мъжа, жената, вселената, човечеството Когато законодателство дава законите на Моисей и така нататък Думата семейство не се споменава Някой ще каже, ами вероятно не е толкова първостепенно семейството Щом не се споменава във фундаменталните начални глави на Библията Но ако погледнем понятието въздух Думата въздух, тя също не се споменава в първите 10-15 глави от Библията Значи ли това, че въздуха не е толкова важен И че е станал важен някъде по-нататък?
Не По-скоро обратното Означава, че въздуха е нещо без което не можем Нещо фундаментално Самоочевидно Всички знаят, че ако не дишаме, умираме веднага И в този смисъл няма какво да се законодателства по този въпрос Някакви закони за въздуха Няма как Нито в старозаветното законодателство, нито в новозаветното Не се законодателства по отношение на въздуха По същия начин В стария завет, изобщо в ранните глави на Библията Семейството не се споменава изрично Освен много късно във вече по-късните епохи
Епохи И не се проблематизира Формално Излично Да, то се проблематизира ситуационно от време на време в някакви редки случаи Но дори тогава не е много ясно, не е толкова ясно описано какво точно е само Примерно, когато, нали, идва времето за потопа, нали Какво се казва в Библията? Но земята се растля пред лицето Божие и напълни се земята с злодейства Много общо Какви са тези злодейства? Вероятно и семейството е било предмет на някаква криза дълбока, морала Но не е казано в Библията И продължавам И погледна Господ Бог на земята
И ето тя беше растляна Понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята Какво означава да се отклони всяка плът от своя път на земята? Нещо противоестествено, нещо развратно Но какво точно не е казано? И не може да кажем, нали, тези хора дали са станали Нали, нали, убийци, дали са станали човекоятци, дали са станали содомити? Ние не знаем Поради тази причина можем само да предполагаме, че е имало някакъв разврат, някаква противоестественост Да се отклониш от своя плът на земята, че се отклоняваш от създаденото от Бога естество Нали, но не е казано как И за това Когато Господ казва на Ной Краят на всяка плът дойде пред лицето ми, защото земята се напълни с злодейства от тях Ето аз ще ги изтребя от земята
Пак ние не знаем конкретно точно какво се е случило От друга страна е важно, че когато Ной бива спасен като праведник С него се спасяват и жена му и тримата му сина с жените си Това е много важно, че не се спасява само Ной, а и семейството му Какво означава жена му и тримата му сина и те пак са жените си Означава семейството на Ной с неговите синове Но и с техните жени, разбира се, това са още три нови семейства Да, косвено е ясно, че това е Божи избор Бог е избрал те да се спасят Освен Ной, но и семейството му Т.е. семейството е нещо много важно За спасението на човечеството И Господ казва така С тебе аз ще сключа моя завет И в ковчега ще влезеш ти и с тебе твоите синове
Жена ти и жените на твоите синове Крайна цитата Това, разбира се, е огромен знак за важността на семейството Но Семейството не се проблематизира То се приема за даденост Естествено, че ще спаси Ной с жена му Естествено, че синовете са жените си Това е естеството на човешкия род Защото човек се ражда чрез брака между мъж и жена И без брака между мъж и жена А именно създаването на семейството чрез брака Без този брак няма да има човечество Няма да се раждат нови човеки
Преди ще измърят и ще изчезне човечеството изобщо Щом то съществува Значи съществува семейството Чрез семейството се ражда човеците И още нещо Та кажем за разлика от Гледате сме много такива филми По телевизията Примерно Ражда се раче Излюпва се раче От яйцето В момента в който се излюпи Счупи Черупката
Излезе от нея рачето На брега на морето В пясъка В следващия момент Те са Излюпват едновременно Хиляди рачета В следващия момент Те хукват към морето И разбира се Влизат в морето И заживяват своя живот Но Те нямат нужда от семейство От момента в който са излюпили
Те вече Имат всичко за да оцелеят Самият факт, че хукват Това значи, че те могат да ходят А човека се научава да ходи Може би Към края на първата година Но тогава той не може да ходи Не може да хукне към нищо Рачетата Когато отидат в морето Какво правят? Започват да се хранят Започват да добиват храна Откъде знаят?
Човеците това не го могат Едно дете, което се ражда пълно безпомощно Ако не е майката, бащата, семейството Да се грижат за него Да го Отопляват Да го обличат Да го хранят Да го чистят И така нататък То не може да Съществува По никакъв начин Да За човеците
Семейството Е единственият начин Те да съществуват Когато Бог създава Човека изобщо В един момент казва така Не е добре за човека да бъде сам Да му сътворим помощник Не му подобен И създаде Господ Бог от реброто Взе от човека Жена и я заведе при човека Тоест виждаме Че още в глава втора на книга Битие
При сътворението на човека Той ги създава като мъж и жена И след това вече им казва Размножавайте се Това пък е начинът да се родят следващите човеки Те не са сътворени, те са вече родени Но Родени от мъж и жена Тоест от семейство От брак и семейство И после в същата глава втора Много интересен Словесен образ За това Ще остави човек
Баща си и майка си И ще се прилепи към жена си И ще бъде двамата една плът Това става дума разбира се, за 2-3 поколение Защото Как така ще остави човек Баща си и майка си Ами Адам и Ева нямаха баща и майка Те са сътворени от Бог Но примерно майка нямат Сега Бог им е баща, но не в човешки смисъл Той им е творец И го наричаме отец По-скоро символично
Нали небесен отец Докато земните ни бащи са от плът Те са човеки Така че Когато Бог в тази първа книга Когато създава мъжа и жената и казва Ето това е кост от костите ми и плът от плъта ми Тя ще се нарича жена защото е взета от мъжа си За това ще остави човек баща си и майка си Вече се знае Или по-точно в Библията така е казано, че имаме семейство баща и майка Баща и майка означава семейство Думата семейство не е употребена все още, но понятието баща, майка означава, че те са били съпрузи, че те са създали дете и това е семейството - бащата, майката и детето В НОВИЯ ЗАВЕТ
Евангелието от Матея Традиционно то се слага в началото на НОВИЯ ЗАВЕТ Не е случайно разбира се И то започва така Книга за живота на Иисуса Христа Син Давидов, син Авраамов Авраам роди Исаака Исаак роди Якова И Яков роди Юда и братята му Юда роди Фереса и Зара от Тамар Ферес роди и така нататък и така нататък Т.е. родословието на Христос по плът, но това разбира се, предпоставя, предполага наличието на непрекъсната верига от семейства Авраам роди Исаака, но разбира се, ние знаем по-нататък в разсказа, че е имал жена Сара Той не го е родил от само себе си Исаак роди Якова по същия начин
Така че в началото на Евангелите от Матея вече имаме заявено семейството като естество на нещата Като подразбиращо се от само себе си състояние на човек, на човешката участ На човешката същност Човек е продукт на баща майка, на семейство, на брак Всеки човек, всеки един от нас Пак да кажа, изключваме, разбира се, Адам и Ева, които са от Бога сътворени Но оттам нататък всички ние сме родени по този начин Изключваме Господ Иисус Христос, който е роден от Светия Дух и от Дева Мария Мисълта ми е, че семейството е нещо фундаментално, основополагащо Толкова фундаментално, че дори няма нужда да се споменава изрично Както въздуха Поради същата причина, светите отци от първите Векове и Хилядолетия на църквата До наше време почти
Не проблематизират семейството като такова Те го приемат за даденост Да, има лоши семейства, те трябва да се подобрят Има разпаднали се семейства, което е едно зло Има прелюбодеяни, което е едно зло, един грех Но, какво да говорим за семейството ми? Семейството си е естествения начин на съществуване на човечеството Чрез семейството Другият въпрос е, че монасите могат да напуснат семейството В името на непрестанно богообщение Но това е съвсем друго Самите монаси всичките са родени в семейството И не го отричат по никакъв начин Напротив, те са благодарни на майка си и баща си А, това, че живеят в монашество
В постоянно богообщение Това е над семейството А не разпад на семейството Или отрицание на семейството А негово, така се каже, надживяване Само, че в горните етажи на човешкото битие Поради тази причина ние няма да намерим В нито един от светите отци Да кажем защита на понятието семейство Не, ще имаме обвинения също прелюбодейците Ще имаме по учение как да не се допуска този грях Но семейството е даденост Едва Нашите съвременни отци Старци духовни
Вече започват да обръщат внимание на тази тема Не се появява вече Като обществен проблем В 20 век Имаме вече Атака също семейството Начало на разпад на семейството Начало на Законодателно Разпадане на семейството На интелектуално разпадане на семейството Най-малко поставянето му под въпрос И се сформира понятието Традиционното семейство А един вид има и нетрадиционни семейства
И там Започва да се появява проблема Там започва да се проблематизира Така че в Отците до 19 век включително Тая тема не съществува Едва във втората половина 20 век И в днешно време Духовните старци и светите отци Наши съвременници Започват да Проблематизират Това, което се случва в наше време С семейството И всички до един
Без изключение Виждат в това В това сериозна заплаха Срещу човечеството Срещу човеците Срещу всеки един от нас Срещу участниците в тези Новаторски Подходи към семейството Всичко това Се възприема като едно Огромно зло От Съвременните отци В наше време
И във България Не само в някои Крайни Западни Страни Или Штати Но и във България Вече имаме Натиск Върху семейството Имаме заплаха Върху семейството И се появява понятието Традиционното семейство
Което има нужда Има нужда от защита Какви са тези заплахи? Вероятно заплахите са от безброй направления Ние не можем да изчислим всички възможни заплахи, които са нападнали семейството и брака Вероятно можем да видим някои от най-важните опасности в това направление Защото Примерно в Западна Европа Това е най-голямата съвременна опасност за семейството Това са така наречените еднополови бракове Всички знаем за какво става дума Този грях Содомския грях Е много древен Има го и в Стария Завет
Разбира се в случая с Содом и Гомора Вероятно е съществувала и по времето на Ной Ака че там не се описва изрично Но Отклоненията От естествения път и така нататък Допускат най-вероятно че е имало и такива отклонения Макар че имало и най-различни други Та Тези бракове Какъв им е главният проблем Главният проблем е не толкова в греха сам по себе си Той си е като всички грехове Има разбира се, по-тежки и по-леки Той е тежък грех
Смъртен грех Но Проблемът е че той се подкрепя от законодателството Там е проблема Греха сам по себе си Аз не съм виждал някъде да се прави Шествие срещу, да кажем, гнева Или срещу гордостта Да съберат всички хора 50 000 души на еди-кой-си площад И да правят шествие срещу гордостта Или срещу, да кажем, блудния грех Или срещу леността Големи грехове са безспорно, но Не е начина
А шествието Има смисъл Когато този грех Навлезе в законодателството Тоест, когато законодателството А то В безброй западни страни Вече е по един и друг начин Узаконил този грех И тогава вече имаме един обществен проблем И тогава тези шествия придобиват своя смисъл Защото Греха става закон Борбата срещу греха е поставена извън закона Срещу този конкретни грех
И при това положение Естествено, че църквата, която не може да не се бори срещу греха Започва да Пристъпва към незаконност Защото ще кажат Вие се опълчвате срещу закона Който разрешава еднополовите бракове А вие проповядвате против Значи вие нарушавате правата на човека Тук е клопката Познатата ни тема С правата на греха С правата на Греховния човек Да
Узакони Своя грех Това е едната посока Истинския Поставяне под въпрос на Истинския Морал На истинското семейство Истинския брак Защото Ние, когато казваме Традиционния Брак Тоест съюза между мъж и жена Ние някак си
Отслабваме това понятие Традиционен Традиционно Примерно в България се пие ракия Традиционно ли е? Традиционно е Еми, това не е от този порядък Не Това е от съвсем друг порядък Това е разликата между истинско и неистинско Между естествено и не естествено Между благословено от Бога и забранено от Бога Бог не ни забранява да пием ракия Това не е противоестествено
Противоестествено Противоестествено е да се напиеш и да издевателстваш като пияница Но иначе не В този смисъл Думичката традиционния брак е много слаба и много отбранителна Трябва да казваме нещата каквито са с истинските имена Говорим за истинския Брак, за богословения брак, за праведния брак, за чистия брак и говорим за другите бракове Сега За съжаление едно зло никога не идва само и ние имаме всевъзможни Варианти на бракове Които за сега се проявяват по-скоро като някакви ексцентрични и така нататък Но все повече и повече те ще настъпват Особено по линия на изкуственият интелект, роботи и други подобни И можем да очакваме и вече има такива прецеденти
Човеки, които искат, изключват брак С, разбира се, полуофициално или неофициално Но се започва Брак с робот С не човек Да, някаква машина, някаква система, която имитира човека в различни измерения Все по-успешно ще го имитира И при това положение Вече отново влизаме в капана на правата на човека Значи имаме човеки, които се женят, мъже с жени Добре, но имаме други човеки, които искат да се женят с роботи И един вид обществото, те са малцинство Но едно малцинство дискриминирано Ами той иска да се ожени за робот Така е преценил, има свободна воля
Защо обществото ще го санкционира? Защо ще му пречи предположение, че той на никога друг не пречи? Другите да се женят мъже и жени помежду си, да сключват брак Той обаче иска да се ожени за робот И един-два пъти, постепенно те ще станат едно малцинство Всички извратени от малцинства И ще възникне въпроса с техните права Правата на малцинствата, правата на човека И по логиката, че той на никога не пречи И той наистина може да не пречи на никога Само той с неговия робот, който става брачен партньор Създават семейство Там вече стигаме до един много сериозен Обществен проблем И ако той бива решен, както досега, правата на малцинствата, правата на човека
Това да имат права човеците да сключат брак с роботите Дори ако този робот не е признат за пълноценен човек Ако ще кажем, чак, взеете, не са човеци, не са признати Така че не са на едно равнище с човешките бракове Да, на първо време няма да са признати Та така не знаем На първо време роботите ще се смятат за неравни с човеците Но, по същата ли е пак да кажа, както досегашните перверзии бяха в един момент легитимирани в редица законодателства в либерално-демократичните общества По същия начин няма никаква пречка, никаква бариера Тези малцинства, които ще искат да създават брак с, да кажем, роботи Основно да ги наричам роботи, може да имат всякакви разновидности Тези бракове спокойно ще дойдат на дневен на ред и ще се сметнат за напълно легитимни Тоест годни да влезат в законодателството Нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим тази тема Отоя мия, основание, прописание, умиление
Отоя мия, основание, умиление, на памят мое живие Отоя мия, основание, умиление, умиление, умиление Отоя мия, основание, умиление, умиление, умиление, умиление На нас сега, в 20-те години на 21 век, ни се струва, естествено, да коментираме като така и лош пример възможността на човек да сключи брак с робот. Но! Минават години, ще минат години. 10, 15, 20. И влизаме в една такава ситуация. Правят си изследвания. Дадени човеки съжителстват с роботи, дават им имена, създават си биография, съвместен живот година 2, 3, 5. И се оказва, че статистически тези в кавички семейства, това са не семейства, разбира се, това са антихристиянски, античовешки перверзии. Но, ще кажат, ето на, в тези семейства, понеже робота така е програмиран, че винаги да бъде съгласен, добродушен, усмихнат кавички и прочие, и прочие. И хората в тези брак, които са по-щастливи. Унези, които са човеки, мъжи, жена, се карат. Развеждат се, бият се, мразят се. Докато при роботите цари хармония. Защото робота винаги отстъпва, винаги е добродушен, винаги се грижи за човека и се оказва, че човека е щастлив. И че всъщност това е перфектния брак.
Место да се караш с жена си, место да се караш с мъжа си, сключваш брак с един робот и проблемите свършват. Защото робота е програмиран да бъде винаги отстъпчив, винаги доволен, винаги щастлив, винаги оптимистичен, позитивен, както се казва, винаги с позитивно мислене. И нещо повече. Ти дори можеш и да му въздействаш по този начин. Да кажем, има степен на позитивност от първа до десета. И ти не обичаш сега прекрено захаросвано всичко, не слагаш десета степен, но да кажеш дай трета степен. Това е четвърта степен на позитивност. Обаче в един момент, това ти е малко, казваш, ай го включим на четвърта степен. И всяка сутрин ти казва, ти си най-велика, ти си най-прекрасния, ти си най-умния. Това е вече трета степен на позитивност и ти си много готин и доволен. Та, връщайки се на сегашното положение, където това още не се е случило, ние трябва да го предвидим. Това е важно, защото когато се случи, не дай си Боже, т.е. когато статистически се окаже, че още децата в училище казват, чакай сега, защо да си няма такова приятел, че роботче, не ще го взема вкъщи, хем ще ми помага, ще ми реша задачите, ще ми мете стаята, нали? И, ей, на сегашния етап само мете стаята, нали? Има такива роботчета домашни, нали? В следващия етап ще прави закуска, в следващия етап ще прави всичко.
Това ще стане, дека се казва, нормалното социално битие на човека. Да си има едно такова, да го наречем партньор, някакъв, който да върши цялата хамология и да те радва с добри, позитивни изказвания от сутрин до вечер. Вместо реалният човек, който винаги ще намери кусур и, нали, ще ти дели сметка, защо така, защо онака, докато изкуственият интелект ще бъде програмиран така, че да пасва изцяло на характера ти. Тоест, имаме такава технологична опасност, семейството да бъде поставено под въпрос от роботите, от изкуственият интелект и от законодателството, което постепенно може да се плъзне по тази наклонена плоскост и да почне да вкарва в брака, в семейството, не човешки понятия. Не човешки всъщности. Ние дори не знаем какви ще бъдат. Ние сега си го представяме като хуманоиден робот, но по никакъв начин не е дължен да бъде хуманоиден. Той може да бъде във всякаква форма и във всякакви размери. Цялата къща може да стане твой партньор, така да се каже. Тоест, това да бъде нещо, което едновременно да ти прави закуската, но и да бъде закуската. Да ти управя леглото, но и да бъде леглото. Самото легло ти е така подредено, така, уютно, меко, масажиращо и така нататък. Така нататък, че един момент цялата къща, всичко това, се явява един почти организъм, напаснат спрямо тебе, идеалният ти партньор. Това, което ти липса, това ти го доставя, този робот. Еми не е човек. Еми не е. Що трябва да бъде човек? Така може да се разсъждава и тогава се дехуманизира понятието брак, понятието семейство и понятието човек. И то започва да се дехуманизира. Защото ние сме свикнали и Свещеното Писание е пълно с тези...
Ние наричаме Бог отец и Бог син. Вкарали сме семейните взаимоотношения в Светата Троица, за да я разберем. В най-висшото богословие, в Светата Троица, вкарваме точно тези семейни понятия, за да стане разбираемо взаимоотношението. Господи Иисус Христос нарича себе Син Човечески. Това Син Човешки. Това Син е много важно. Нещо повече. Той действително е Син на Дева Мария, на Света Богородица. Тези взаимоотношения между Света Богородица и нейния Син, Богочовека Иисус Христос, те са фундаментални за изобщо домостроителството, за смисъл на боговъплъщението. Това, ако тези взаимоотношения се подронят чрез технологията, тогава вече къде оти от границите на семейството и къде оти от границите на човека, на човечността? В либерално-демократичното общество няма граници на семейството. Има обществен договор. Ние сега се споразумяваме, че семейството е брак между мъж и жена. Но минава време и казваме, не е непременно мъж и жена, може да бъде мъж и мъж, жена и жена. Еднополовите бракове. Това е, за съжаление, действително в десетки държави.
И това е, бих казал, камбаната, която бие. Защото по същия начин граница вече не може да се основи никъде. Навсякъде прилагаш същия алгоритъм. Има едно малцинство, което така ги вижда нещата. Ама то това е противоестествено. Е, ма те имат друга представа за естеството. И ние не бива да ги дискриминираме, поради което озаконяваме. По същия начин може да се озакони абсолютно всяко извращение. И предстоящите, в това отношение, пак да кажа, и технологични, противоестествени взаимоотношения между човек и не човек, спокойно могат да влязат в тази система, защото нямаме граница. Какъв е проблема в либерално-демократичните общества, към които и България вече де-факто принадлежи. И сега, когато говорят за еврото, този дискурс е много нисък. Тези, които са против еврото, дискурс е много нисък.
Защото, нали се разглежда икономически, дали ще поскъпне, дали не да поскъпне. Това е хоризонталното измерение. В вертикалното измерение имаме православното и неправославното. Божието и небожието. Ако ние губим своя суверенитет, било той икономически, било той военен, било той, какъвто и да е, в една общност, в центъра на която не е православието, т.е. не е Христос, ама Христос истински говори, ма не подменение, тогава ние отдаваме на врага, на човешкия род, част от лостовете, чрез които той ни въздейства. А те са многобройни. Той ни въздейства само чрез един лост, да кажем, чрез съблазън. Не, той ни въздейства и чрез икономика, и чрез мода, и чрез музика, и чрез култура, и чрез всичко. Чрез технология. Няма нещо, което сатаната да ни използва, за да съблазни, да подмени и да събори човека. Така че, отдавайки суверенитет на нещо, което не е по Бога, ние, де факто, отдаваме части от духовния си суверенитет. Не, че много е останал във България, но, доколкото е останал, както ние казваме сега, че в Конституцията, нали, се казва, че православното ви вероизповедание е традиционно.
Ами, това само по себе си би могло да бъде крайъгълният камък на българската Конституция. Защото, ако се замислим какво означава традиционно ви вероизповедание, ами, че това означава, че трябва да имаме традиционно семейство. Задължително. Трябва да имаме традиционен брак, щом е традиционно ви вероизповедание. Трябва да имаме традиционно възпитание. Трябва да имаме традиционна образователна система в рамките на православната традиция, разбира се. Ако се спазваше този член на Конституция, той в момента, понеже не е в самата Конституция, не е изрично доразвит, което е грешка на тая Конституция, Поради тази причина той стои малко, така, като някакво заклинание, като някакъв етикет, а не като директива за приложение, за работа, за регламентиране на обществото, на законодателството. А би трябвало. В либерално-демократичното общество няма граница на семейството. Не можем да кажем, семейството е съюз благословен от църквата между брака, между мъж и жена. И съответно родените от тях деца. И когато това се доразработи, ще стигнем до ярко изразени червени линии. Това не се допуска. Да, напълно е възможно, ако погледнем технологията, напълно е възможно вече да се вземе сперматозоид и яйцеклетка от неизвестни родители, дадени в банка, такава генетична, да се съединят, да се оплодят по този начин.
Инвитро, както се казва. След това да преживее този плод в изкуствена утроба, 9 месеца, да го хранят със съответните там разтвори. След което да го извадят от изкуствената утроба, да започнат да го хранят. Пак, дали са човеци или роботи, това е въпрос на 10 години, да кажем, да почнат роботи да го хранят с беберон, да го подсушават там, мият редовно и така нататък, да почнат да го обучават, да почне да говори. Всичко това все повече и повече ще може да се върши без човешко присъствие. И ние получаваме един инкубатор, както сега по този начин се раждат бройлерите и си живеят един в кавички щастлив живот. Нали, яйцето до супермаркета, където ги продават вече опечени. И всичко това спокойно може да стане от яйцето на татъка до супермаркета без това пиле да види друго пиле, да види кокошка, да види петел или каквото и да било. То може да гледа само една кутия, в която се намира, в която ще го пускат светло-тъмно, симулация на ден, нощ и ще го хранят с разни смески. И накрая, разбира се, ще го опекат и ще го продават за 10 лева. С което ще се приключи това пиле. Ние в момента лека по лека, технологично, вървим и не само технологично, вървим на същата посока. Защото все повече се появява това явление майка, която не се жени, не се омъжва, а си поръчва някакъв спирматозоид, който на неизвестен баща, който се опложда с ней на яйцеклетка и така нататък и така нататък и се ражда дете. И вече няма нужда от баща, защото първо, че бащата го няма, не се знае кой е.
И второ майката живее сама, с това дете. И не живее в брак, живее в някакво съжителство с партньори, които известно време карат заедно, пъй после се напуснат и така. Това разпадане на брака, на истинския брак, не го наричам традиционен само, защото то е истинския. Традиционният брак е истинския брак. А нетрадиционните бракове са ерзаци. Това са ментета, заместители на истинския брак. И като тези семейства, на самотна майка, която сама си поръчала сперматозоид и така нататък. И във бъдеще това ще стане още по-лесно и още по-достъпно. Ако сега все пък изисква усилия, може би по-големи разходи, то в близко бъдеще, като имаме предвид, колко лесно може да се направи такава банка, така му сперматозоиди, те могат да бъдат стотици милиони без никакъв проблем. И при това положение, всяка жена ще може да си има детенция, ако желая, разбира се, от нея самата, може да иска и да не от нея. Това е друга разновидност, но така или иначе това е също начин на подмяна на истинското семейство с едно съкратено такова семейство, деформирано, което обаче може да бъде много удобно за егоцентричния, грехоцентричен човек. Защото какво се получава? Значи ти нямаш брак с никого. Живееш в свободно съжителство за известно време. Това означава, че ти живееш в блуд постоянно, не живееш в бългословена от Бога полова връзка, каквато е съпружеството, а живееш в греховна. Това е тежко греховна полова връзка, но те ти е удобна с това, че в момента, в който се скараш с партньора, намираш следващ партньор. Пак започвате така, с меден месец и с известни години.
Там също стигате до криза, умръзвате си, докато в брака, в истинския брак, тези кризи се преодоляват вътре в семейството. Настъпва някаква криза, да, тя се преодолява, семейството учи от опит, задълбочава брака. Разбира, него е по-дълбок смисъл, че брака не е просто взаимно удоволствие, а е много повече. И че ти не си се умъжил или оженил, за да имаш, така да се кажа, партньор за своя полов нагон, а за да се срещнеш с друга човешка личност, която личност от една страна е бездънна като потенциал, ти можеш се повече и повече да откриваш в тази личност и дълбочина, и височина, и ширина, и смисъл, и така нататък. И заедно с това имаме и духовната перспектива на това съжителство между двама души в брака. Как те двамата да си помогнат, за да се срещнат в Царството Божие отново, там където вече не се женят. Там е друг статуса на човека. Но съпрузите могат да си бъдат от полза един на друг в духовния път към спасението. Нека да чуем още едно песнопение и след това ще я приключим. Технологичната еволюция или революция рано или късно ще стигне до момент в който
роботите, технологията, ще може да произвежда всичко буквално всичко около човека. Тоест, грубо казано, няма да има нужда да работим. Като няма нужда да работим, защото какви машини ще вършат тази работа, тогава няма голям смисъл и да учим, защото ти си получаваш една дажба от държавата,
в една система на обществено солидарност, осигуряване. Това напълно е възможно да се моделира, как ще стане. И това е нещо като комунизъм, само че през либерално-технологичния път, а не през социално-революционния път, както беше на времето по читанките там, че работническата класа трябва да дигне революция, за да постигне комунизма,
е сега ще се постигне същия комунизъм, за който пишеше впрочем и Орвел или другите антиутописти, антиутопиите, Хъксли и така нататък. И се стига до една такава антиутопия, при която човека, няма нужда да работи, да не кажем, че това е мечтата на повечето хора, да не работят, а да получават всичко. Второ, това беше
дори съкратения лозунг на комунизма, че всеки ще получава според потребностите, а ще дава според възможностите. Обаче, ти като получаваш според потребностите, т.е. като имаш неограничен достъп до блага, страна, облекло, климатизация, транспорт и така нататък, тогава ти не си мотивиран да развиваш някакви таланти, да даваш на обществото, каквото и да било.
нещо повече, ако ти, примерно, имаш талант музикален, ами робота е десепети по-музикален от тебе и твоята музика отстъпва на неговата, онази е по-красива, по-бързо е композирал, по-добре е хармонизирал, си по-трома в това отношение, и твой продукт е безсмислен. А като е безсмислен, за който го правиш? Ти, докато запишеш твоето стихотворение, робота е написал хиляда стихотворения по-хубави от твоето
на същата тема. Ти се демотивираш, така че тази формула на комунизма от всеки го според потребностите, тя е порочна в същността си, защото при такава технология от всеки го според способностите, ти вече не си мотивиран да правиш каквото и да било. То закърнява в тебе и ти си един просто консуматор. Единството нещо, което не може да ти отнеме робота, е да консумираш. Той не може вместо тебе да еде и да пие. и за това
ти ставаш един консуматор и нямаш нужда от абсолютно нищо друго. Това е разбира се тоталната деградация на човека. И в този смисъл тази икономическа траектория, която върви по посока на роботизация, тя влиза в стълкновение с човешката същност. Човека започва да деградира. и тук имаме един много важен принцип.
Принципа на постепенността. За зла беда тези работи не са революционни. Ама никак не са революционни. те настъпват тихо мълко. Всеки ден се прави някакво малко откритие, което подобрява това, подобрява това и ние сме доволни. Всички тези малки открития на нас ни помагат. преди трябваше да помни всичко, сега компютър го помни. преди трябваше да мислиш, сега имаш чат GPT,
което може да мисли по-бързо, вместо от тебе по много въпроси. И така и така, все положителни неща, все улесняващи живота. улеснение на живота за зла беда ще ни довърши, то ще ни унищожи. Защо? Защото човек става излишен. Това е цялата работа, че в един момент, в който работа прави всичко по-добре от тебе, ти за какво съществуваш? И поради именно еволюционността на технологията, ние казваме
това е революция в технологията, но това не е никаква революция, това си е еволюция. само че е по-видима еволюция. И тази непрестанна еволюция, понеже е постепенна, тя има свои отрицателни страни, които стават видими едва след като стане късно. Ако тя беше рязка, революционна и веднага се видят няканите обратни страни, човек по-може се сепне и да кажем, чакай след тук,
какво направихме, къде изпуснахме грешката. Но, понеже тя действа постепенно, докато се видят обратните страни, би могло да стане така, че ние да станем част от тези отрицателни страни, така да сме вече възпитани от технологията и от обществото, от тази либерална демокрация, която всъщност няма границите, и
ние ги преминаваме и се дехуманизираме. Законодателството, ако то бъде не християнско, а бъде либерално демократично, то неизбежно следва развитието между човешките отношения, включително отношенията между човека и технологиите. И в крайна сметка, това, което е било аморално, недопустимо, немислимо преди 100 години, лека по лека става банално.
Ни могло да стане банално. И тук стигаме до един важен въпрос. за обществото и за неговото отношение към тези процеси. Има няколко възможни подходи. Ние подходът е без участие. Стоим и наблюдаваме. Дали се тюхкаме или се радваме е друг въпрос, но така или иначе не участваме. Технологиите идват, законите идват, всеки ти казва, чакай се, ти какво губиш от еднополовите бракове? Някой си иска да ми
утре господи ще го прати в Ада. Теб какво те бърка. Мен днеска може да не ме бърка. обаче, ако това влезе в законодателството, то влиза и в образователната система, влиза и в медиите, влиза и в литературата, в изкуството, в театър, във всичко. В песните, в шоу, програмите и по този начин оформя следващото поколение. това следващото поколение вече ще бъде деморализирано, дехристианизирано и ще бъде отворено към порока
като закон. това е проблема. Т.е. ние трябва да предвиждаме накъде вървят нещата, а не да гледаме безучастно. Защото в момента точно мен това не ме бърка. Това, че някакъв грешник узакони на своя грях, мен това не ме бърка. Аз това грях го нямам. Не му мисли той. Господ няма да му прости. толкова просто. Дори ние трябва да сме съпричастни
с всички грешници. Каквито ще да са? Най-малко да им кажеш веднъж два пъти, три пъти, нали? Най-малко. И предупредиш. Иначе какъв човек си, каквото ще имаш към ближния. Това безучастие е изключително опасно. и шествията, като това шествие за семейството,
на някой ще му се стронят като: е-е-е, щой не отиде на уикенд някъде. Кога ще си губя времето тук, да ходят и нищо не зависи от тези шествия? не е така. Шествията, изобщо проблематизирането на деградацията, която все още е под радара, все още е безболезнена, на ранен етап, тя ще стане болезнена след половин поколение или след едно поколение. Сега, обаче, е инкубационния период, в който се развива звяра. И ние, ако сега проспим неговото развитие, ще бъде късно, когато той заякне и седне на трона в последните времена, тогава ще бъде късно. Той ще бъде допуснат от именно такова безучастие в предпоследните времена и ние всъщност, нашата наука, православната наука, която досега е била почти винаги в синхрон с обществото, все повече трябва да бъде изпреварващо обществото. Ние не трябва да чакаме да се случат събитията и тогава да осъждаваме. Това прави, това не прави, това е добре, това не е добре, а трябва да ги изпреварваме. Защото технологията вече не изпреварва, законодателствата вече следват греха и го обслужват посредством алгоритма на либералната демокрация. Това е лоста, чрез който един грех може да стане закон, чрез либерално-демократичната процедура. Примерът са еднополовите бракове, разбира се.
И за това ние сме призвани, ние православните, ние християните, сме призвани да действаме проактивно. Да предвиждаме злините, които очевидно предстоят, ама съвсем очевидно, те касаят сегашното поколение. Не след хиляда години, не след 300 години. Ако имало такива прозорливци преди 300 години на Запад, когато започват тези процеси да се зараждат, да започнат да бият камбаната, вероятно ще бъдат забавени тези процеси. Щеше да има някаква процедура, която да ги възпира. Но сега вече са набрали скорост. И ние сега трябва да предвидим, че точно по същия начин набират скорост многобройни процеси, развращаващи, растляващи земята, както беше при Ной. И това растление действа постепенно. То не е агресивно с танкови самолети да идва, а действа ежедневно, постепенно, чрез разговори, чрез продадени медии, чрез продажни журналисти, чрез продажни професори, чрез всичко, което може да се продаде на сатаната. И то действа за самите стях незабелязано. Нито един от тези продадени професори няма да усети, че той е проводник на сатаната. Не, ще каже, аз тука, доколкото разбирам и мога, правя каквото смятам за добро. Тук малко улава, е, няма как се, няма да се карам с те, кои дават парите, няма да се карам с министера, няма да се карам с колегите от Оксфорд и Кембридж, няма да се карам с държавата, нали? Но в общи лини добросъвестно се върша моята работа. И другия така, и другия така.
И по този начин на самоизмамата, ние постепенно, като група, като общество, цялостно деградираме и се спускаме лека по лека по наклонената плоскост, но под един сравнително слаб наклон. И тези, които не са фокусирани и не са просветени, не го виждат. Съучастват, влагат талантите си, усилията си, авторитета си и интелекта си в едно движение. Много от тях се смятат за православни християни. И по лекомислието я смятат за така нещо от живота. Тези малките компромиси, които трябва да направиш, нали, сега няма да се караме с всички през цялото време. И по този начин имаме едно плавно, трудно забележимо деградиране, растление на обществото. Би трябвало нашето съзнание да се алармира и ние проактивно да моделираме злото, което вече е тук и още повече предстои. И да видим как да му противостоим, как не че ние ще преборим антихриста. Антихриста ние нямаме сили да го преборим. Само Господ има сили да го пребори, както пише в Свещеното Писание. Но, поне тези от нас, които се смятаме за уж християни, уж православни, доколко сме много под въпрос, но доколкото се смятаме, ние трябва всячески да се алармираме едни други за един много напреднал процес на разпадане на човека, на човешкото в човека, това което човешкото всъщност е Божието в човека, не греховното, което е от лукавия, сатанинското в човека, те са две неща: Божието и сатанинското. Божието е собствено човешкото. Човек е като Божия образ. Той е Божия образ. Ние сме Божия образ. Ето това човешкото Богообразното, ние трябва да го съхраняваме и всичко, което унищожава тази Богообразност, което е противоестествено на нашето Богообразно естество, всичко това трябва да го
разобличаваме, да го изпреварваме с мисълта си, за да не стане късно, когато вече ножъл предококъл и ние да извикаме тогава да сме изпуснали всички ключови мигове, когато сме могли да спрем злото или поне да го забавим. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.