ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Обикновеният демонизъм В църковните среди имаше редица възмутени коментари относно песента, която представеше България на Евровизията и по-специално текста, в който се казва Аз съм ангел, аз съм демон Един вид как може така на едно такова представително състезание в ушким християнска Европа страна като България да се представя с творба на изкуството
носеща такова очевидно антихристиянско послание Та в тази беседа бих искал да разгледаме не системно, разбира се не изчерпателно името им е легион но да разгледаме няколко проявлени на това как антихристиянството демонизма, сатанизма и прочие са станали вече част от ежедневието
те са станали обикновени хората са свикнани с тях те не са били спрени на входа на нашата цивилизация ако бяха спрени на входа на нашата цивилизация да кажат не това ние няма да го допускаме в света и светих на европейската култура вероятно те щакат да ни правят впечатление като нещо чуждо като нещо неприемливо
но те отдавна са станали банални ежедневни в европейската култура включително в българската и този текст от песента Банга Ранга е един от може би 10995-ия пример на подобна банализация
свеждане до обикновеност на антихристиянството на демонизма и на други подобни проявления на антихристиянството и сме говорили неведнъж за това как европейската култура в своите най-ярки и най-фундаментални проявления и носители като Данти Алигери и като Леонардо Давинчи
Микеланджело и прочие съвремената рок култура и прочие как това са носители на антихристиянска култура но в повечето от тези примери почти всички антихристиянството е подповърхността на повърхността си имаме християнство
и у Данте и у Леонардо и у Микеланджело християнска тематика привидно за да се разкрие антихристиянската същност трябва да се влезе малко по-дълбоко и да се види, че Данте всъщност е егото човекобожието аза като бог
който решава който е в рай и фада при бокачо греха е забавление той не е трагедия за носителите си а забавление за читателите които виждат греха като ежедневие като весела сучка
някаква смешна и така нататък тоест имаме много такива примери в които след задълбочаване в изследването ние разкриваме антихристиянската същност зад някаква маска
тази тенденция става много ярка по време на Ренесанса подмяна на християнското съдържание с човекоцентрично егоцентрично т.е. в крайна сметка антихристиянско но все още поне в началото демоничните
образи и теми са отрицателни те са отречени а подмяната става в положителните в християнските теми те са подменени по отношение на демоните знаем, че са зло
всички знаят, че са зло те са отхвърени а подменяме християнството с егото с скритата форма на демонизма демонизма чрез греха чрез отношението
към греха а не пряко сам по себе си но вече в по-късните времена в ранната модерна епоха започва да се проявява една естетизация на демоничното начало то не е признато
не е добро но е естетизирано такъв случай имаме в Джон Милтон неговата знаменитата поема Изгубения рай Милтон е вярваш християнин той не приема сатаната не го одобрява
не е на негова страна па го отхвърля в съзнанието си в така интелекта си обаче го естетизира изпълъл го с величие с мощ с красота и и ти докато
четеш изгубения рай някак си естетически се възхищаваш на гордия демон на гордия сатана да не кажа че имаш изкушението да се
идентифицираш с него когато той заявява че по-добре казва да цървам в ада отколкото да служа в рая и мнозина читатели
ще кажат да бе да това е малко като Юрий Цезар дето казва по-добре да съм пръв в това село отколкото втори в Рим подобна
такава естетическа естетическо отношение към живота което не е чуждо на мнозина човеки това естетизиране на злото естетизиране на носителите на злото
продължава под различни форми примерно да кажем Ушилер в неговата знаменита драма Разбойници Карл Мор справедливия разбойник разбойника който има
има кауза бунтува със също злото но той е разбойник той е извън закона да това естетизиране на
бунта на незаконността без да е заявено като морален избор нали ние сме на страната на революцията но е
естетическия избор ярък е образа на Карл Мор неговите врагове са злодеи а той сравнение с тях е нашия избор ние се идентифицираме с него
това това естетизиране на злото и на неговите носители включит дори може би и самия сатана има го и в рисунките на
Уилиям Блейк и в редица други носители тук дори не говоря за аморализма който също е важен да кажем Маркиз
Деусат той в неговите романи и трактати е критик на морала застава на една аморална позиция но той е по-скоро
материалист той не търси духовното отрицателно начало и да го истицизира или да го героизира а е по-скоро един плъцки материалист
който отхвърля морала от една такава бунтовно материалистичка гледна точка и някъде в началото на 19 век вече когато
се ражда романтизма в Англия може би имаме най-ярък вече образ на този демоничния герой който става герой
Парекселанс те наличния Байронов герой Байронов в няколко свои произведения може би 5-6-10 поеми развива тази тема за този герой
който той не е заявен като демон но съдържа такива бунтовнически черти извън обществото извън закона геурът
в 1113 година тази поема или корсарът 1114 Лара в същото време и най-типичния байронов герой Манфред това става в 1717 година този байронов герой
той завладява цяла Европа още с първите песни на Чаилд Харолд които публикува изведнъж ще се буш да заменит и цяла Европа е обсебена от този Тайнстен английски
лорд английски дэнди който нали така ярко пише и какви ярки образи създава и той доминира в европейската културна сцена доста време включително
и със своята почти героична смърт макар и той умира от болест но все пак в Гърция Ушкин като борет за свобода това е един ярък образ ярък мит който допълва неговите
поеми там вече имаме не изричен демон но човек айроновия герой носител на антихристиянски демонични черти които са героизирани и показани
като образец и тази тема романтичната която се връща към някаква своя визия за средновековието към готическите романи готически
романи към разкази за чудовища за призръци и така нататък това е много романтично като стилистика и при селият
19 век имаме една такава силно подчертана тъй наречена романтическа жилка в Франция разбира се Юго Бодлер и прочее и бих казал
че е така в зрелия си вид тя именно в Бодлер Цветята на злото за което имаме отделна беседа после Верлен и Ренбо Верлен пише една книга прокалнатите поети тя има две издания 1884 и
1988 годината в първото издание трима поети такива представя като прокалнати в добрия смисъл на думата това е интересното че вече прокалнатите поети за него са образец за поети това са истинските поети и след това е във второто издание
още трима добави включително и себе си под псевдоним така че Атюрлен Борс Берсенеговия приятел е един от тях Тристан Корбиар и прочее шест души като прокалнати поети но кое е важното че това
че са прокалнати е плюс това е славно това е истинско т.е. демоничния образец вече взема центъра на сцената в европейската култура и всички подържават
значи Верлен Рембостат образци за поети и в България не на последно място прокалнатите поети имат между двете войни между първи и втората и втората пък и малко преди това
когато пристига тази вълна на възхищение към той тип поетичност вътре имаме разбира се и алкохолизъм и наркотици и перверзии какво ли нямаме в
тези прокалнати поети не че преди това да кажем Бодлер не беше разработил тези теми много поетично и много тълнатливо в цветя на злото това издигане на демонизма като естетическия образец
вече 19 век е приключило то е една така класика тези поети всичките докато са живи те живеят един доста
развратен и маргинален спрямо обществото живот къде алкохолици къде затвора къде хомосексуалисти къде играчи на рулетка или на
хазард и така нататък какви ли не практики греховни и непокаяне защото Достоевски също е бил играш на рулетка но той при цялото време се бори с този грех хво осъзнава като грех и се бори
не го глорифицира не го превръща в образец за подражание както разбира се и не възхвалява бунтовниците в своя велик роман Бесове точно обратното той разкрива
тяхната демонична същност но той изключението всички останали глорифицират бунта глорифицират демонизма всички и по един или друг начин разбира се къде естетически
къде политически къде окултно кокетират с окултизма и лошото е че всички те като почтем от Пайрон и преди това и стигнем до
прокалнатите поети през 20 век са класици те се изучават в училище като класика както изучахме Декамерон в гимназията почнеш да учиш Данте от божественна комедия
и разбира се ад като най-ярка от трите части на божествената комедия и следващото беше Декамерон нещо като компендиум на разврата това е
най-важното за Декамерон нещо няма много други неща в тази компилация но неята знаменитост е точно това че това е нещо като енциклопедия на разврата и това
е класика и ни го учихме че новия ренесансов човек отхвърля средновековния мораларска постена такива други обяснения се даваха и продължават да се дават по тази друга форма и
Байрон след това Верлен Рен Бо какви майстори били на стиха какви били новатори и така нататък и ние свикваме с това че тези проявления на
антихристиянското начало в някои случаи дори на откровено демоничното начало вече са класика всички тези проявления на демонизма на антихристиянството като
високо изкуство висока култура така наречени никак не са безобидни те проникват невидимо в човеците и нанасят неописуеми поражения върху самите нас която ги
вдишваме с образователната система и цялата културна машина на модерна Европа но в някои случаи не виждаме как този демонизъм
този антихристиянство започва да разрушава устойте на обществото и дъноси до огромни страдания включително и физически включително
и социални включително и всякакви а не просто се просмуква една естетика на банализираното зло на обикновения демонизъм най-ярък пример в това отношение
или един от най-ярките е така нареченият Сребрен век в Русия и някой днес ще направим може би цял цикъл на специални изследвания на Сребрния век защото той до ден днешен в Ушкин Православна Русия айде да кажем в
по време на комунизма ще кажем да там нямаше християнски критерии църквата мълчеше беше задушена нения глас беше задушен и се гледаше на руското изкуство руското изкуство
по време на късната руска империя по времето на особено последния цар Свети Николай II да през това време руската култура преживява един невероятен разцвет спрямо европейската
координатна система не спрямо християнската спрямо антихристиянската европейска координатна система Русия в край на 19 началото на 20 век е в изключителен по ден и това разглядано без Христа
само по себе си се толкуваше като огромно постижение макари тук тъмесе говореше за декаденство буржуазно декаденство и прочее и един вид като лек също това нещо като антитеза беше
комунистическото левичарското изкуство на Горки на Маяковски на там една ярка плеяда Айнзенщайн и други които създават вече альтернативата на декаденското което беше много тълнтливо
но ето Клино Александър Блок дори и той усещаше революцията в племата 12-те 12 и там той гениално беше в един такъв модерен стил
ни представяше стихията на революцията включително и с псевдо-християнски такива алюзии когато започна да запада комунистическата идеология естествено
че акциите на Сребрния век се вдигнаха поначало самото понятие Сребрън век вече е Сребрън медал но и Златния век е един вид пушкиен Гогол Лермонтов
в това време и малко да хванем и Чехов не Чехов ами Толстой и Достоевски нали ранния Толстой и Достоевски и вече след това край на 19-и век вече имаме
Сребрния век като нещо много силно и ярко бедата е че точно този Сребрън век точно този Сребрън век със своят демонизъм със своето антихристиянство със своят
окултизъм всъщност разруши основите на православната Русия и тя рухна в бездната на революцията която донесе до
милиони човешки жертви до милиони разсипани съдби човешки до войнстващ атеизъм в течение на десетилетия до разрушаване
на безброй храмове унищожени свети мощи книги и икони какво ни не тази революция тази разруха
е пряко следствие именно от Сребърния век от този културен триумф на руската интелигенция която в
всички области беше надминала западноевропейската по нените собствени правила даваше поярки музиканти поярки художници поярки
поети поярки писатели беше номер едно в света край на 19 и първите две десетилети на 20 век няма съмнение аз
аз бих казал че може би в Русия се правеше по-качествено изкуство отколкото в целият западен свят вед
заедно не говорим за само Франция или само Англия или само Италия но всички взете заедно ако ги сложим на везната
на другото блюдо само руското производство ще видим че то ако не натежава той е равно на целият останал западен свят
но в тотално погрешна посока и този демонизъм който се съдържаше в поезията на Брюсов на Балмонд на Андрей Бели Александър Блок
и какой ли не още и в прозата разбира се Мерешковски и прочее всичко това той Ленин не случайно го казва Лев Толстой като огледал на Руската революция
е Сребърния век беше огледал на Руската революция да не кажа отробата която роди Руската революция са всички тези гениални поети музиканти художници и какви ли не още и Стравински
разбира се и Кандински и като художник и като теоретик на изкуството колкото и да е посредствен но цяла Европа го слушаше и му козируваше той беше ментор в Баухаус
къде ли не в Мюнхен и така нататък и всички тези представители по една или друга форма носиха или антихристиянство или демонизъм във вече видим вид не скрит както беше при Леонардо
и Микел Иванович трябва да полагаш усилия тук той е на повърхността ярък пример в това отношение е Михаил Врубел художника Фрочен ето тук е вече темата за банализацията
на демонизма за това, че той става обикновен той става част от тежедневието от културната матрица в Тетековската галерия в Москва където има световни свръхшедобри на духовното изкуство те са
нагъчкани натясно в тази секция която е за иконите но най-голямата зала в Тетековската галерия е посетена на Михаил Врубел огромна свети Андрей Рублев
и дори когато беше неговата най-прекрасна икона запазена в тата троица те бяха там неговите икони предполагаеми и сигурни общо бяха разположени на площа от
може би 100 квадратни метра няма и толкова може би 50 докато Врубел в едни високи тавани в едни стъклени витрини пластиките му керамиките му картините му по стените е една огромна нещо
като стенопис мисля, че не е стенопис но е монументална може би 10 метра или висока 15 метра широка твърба и този Михаил Врубел е така знаков демоничен художник
неговата най-ярка серия от Врубел е именно за демона знаменития седящ демон има там един летящ демон и поваления демон това става в края на
19 век значи седящия демон е в 1899 година летящия е 1902 и поваления е не поваления е 1902 летящия
в 99 а седящия е от 1991 т.е. 90-те години на 19 век той е в апогея на своето демонично вдъхновение и създава тези ключови
твърби точно по това време която създава последната голяма картина на тази тема поваления демон точно тогава той самия полудява
и завършва живота си в психиатрична болница от някакво сифилитично увреждане на мозъка т.е. Този художник Михил Врубел разбира се демонизма се проявява
не само в тези три емблематични картини а в портретите му ох да не говорим за тези портрети да не говорим за тези керамики какви чудовища прави
той много артистично разбира се да точно на него Тетековската галерия която е храма на руското изкуство галерия номер едно на руското изкуство
е в тази галерия художник номер едно е емблематичния демонист който е останал в христоматиите с именно седящия демон тя му е
най публикуваната картина има една друга също толкова демонистна пан подобна работа по-друг начин чрез окултизъм се проявява това антихристиянско
начало да кажем у Василий Кандински по-трети начин у Николай Рьорих той има тук таме християнски сюжети но третирани
естетически а не духовно и лека по-лек се окултизира и минава към езически и какви или не още окултни и той си
мисля вече собствена почти религия и нашата Людмила Живкова беше носител на тази квазирелигия учението Николай Рьорих и то беше именно банализирано
във България чрез асамблеята знамена мира която и до ден днешна се смята за нещо положително и се говори че тя ще ела да бъде възстановена сега като нещо хубаво но тя ако тази асамблея знамена мира
махнем Николай Рьорих тя губи своята идеология губи своята естетика губи своя корен корен е именно този заблуден руснак от Сребърния век
който с най-добри наверения той е отдаден на своята кауза както нози на руснаци цял живот всеодайно на кауза която е избрал но тя е
антихристиянска и в крайна сметка окултистка и мрачна в духовен план тя не се вдъхновява от светия дух а от лукавия дух който се преобразява както знаем и на ангел на светлината това не му пречи
да играе тази роля скрябин в музиката разбира се е ярък представител на този демонизъм малко късен представител е Михаил Булгаков който разбира се не е истински носител на Сребърния век той е по-скоро на негов епилог стилистиката
на неговия супер роман Майстро и Маргарита е стилистиката на Сребърния век но той живее по-късно и самия роман е писан от 1828 до 1440 когато той умира в последните
години от живота му е писан този роман и когато умира романа не бива издаден в тогашния СССР а доста по-късно чаква в 1966-67 година спирам се
на Михаил Волгаков по няколко причини първо, че той е любопитен исторически феномен той е човек от Сребърния век по естетика имам предисписано в тази книга това е точно декаденското такова иронично псевдохристиянско
окултистко демонично така явление каквито бяха много от нещата правени именно в Сребърния век преди революцията и някои тях и малко след това да когато се издава тази книга
в СССР в 1966-67 година веднага се превежда на запад същата година и ние ще им малко по-късно че този превод има едни неочеквани последици културно-естетически пак в посоката на този банален
банализиран обикновен демонизъм сега руският Сребърния век той не е на празно място по същото време имаме окултизъм къде ли не и в Германия Рудолл Штайнер и в Англия
и в Франция имаме взрив в това отношение и там съучастват включително и Фройд и Юнг кой ли не участва в Херман Хесе в това търсене
на отвъдното на смисъла тръпват към изток те, които не го намерят в Христа смисъла на живота тръпват да го търсят към Катманду към Тибет към Хималайте
това става една как да кажа обичайна европейска самоизмама и до ден днешен търсенето наистината в Индия Тибет Хималайте това е как да кажа класическата самоизмама на европейския псевдоинтелигент като
това са стотици и Битълс ходиха там да се кланят и кой ли не ходи там да се клани на идолите на демоните фактически на изтока след като са изгубили Христа пъти пъти
истината и живота те вече са безпомощни и стават лесна жертва на хитрия въдичар който знае коя риба на каква стръв кълве и разбира се им дава на всички и на Херман Хесе
и на Казанзакис и на кой ли не на неговата сестра и всичките лапат в Англия да кажем ярк представител на култизма е Алистър Кроули който сам по себе си
нали код направил направил там нали той създава собствена религия и той и нашия Данов е същия разбира се в неговата религия има един много простичък
и много бих казвал класически принцип а именно прави това което искаш това е целия закон Значи свял го е до едно изречение кратко и той го е изказал
така на малко староанглийски нали като библията на Крайл Джеймс нали в тази стилистика нали като Божия заповед нали прави това
което искаш виждаме каква удобна формула значи фактически човека трябва да се освободи от всички тези предобеждения които в обществото му
на тоя корсет от идеи който ти нахлузва в обществото и да кара да се впиша в някакви бетонни ракави не брат махни ги всички
тези неща и прави това което искаш ами че кой човек не иска да прави това което иска и да сметне
всичко друго за пречка Бог ти е пречка морала ти е пречка закона ти е пречка държавата ти е пречка
училището ти е пречка нали защото ти искаш нещо е като го искаш ми прави го изключително проста
но казва се ефективна формула и е пак негов афризъм обикновеният морал е само за обикновените хора а ти като казва
ти има преди всички нас разбира се ти си необикновен и ние лапаме тази въдеца да бе аз наистина съм необикновен обикновен
морал не въжи за мен или друг негов афризъм ключът към радостта е непослушанието ние знаем от библията че първият грех на
Адам е непослушанието господ му е дал една единствена заповед всичко друго е получил сръхмяра в изобилие живее в рая и му е казано ето това няма да правиш и
Адам намира радост в това да прояви непослушание всъщност това е грех т.е. ключа към радостта е грехът ни казва Алистър Кроули който има в последствие
доста голямо влияние върху много и много разбира се псевдоокултисти но и върху рок музиката върху Битлз върху Лед Зепелин върху Девит Болго и така нататък
така че споменавам го като един от многото той не е единствен има и много други и във Франция забира се Германия но основното е че нехристиянското антихристиянското и в крайна сметка демоничното
незалисимо дали се проявява през окултизъм или през някаква друга форма става норма става нормално ами то си съществува ами ако искаш да ето ти го тук отворя на врата тук това всичко ти е открито докато
преди това когато християнското още беше истинско и силно тогава то се произнасяше за дадене неща и казаше това не това не е добро за нас защото е от лукави това не е добро Христос го
правеше това разграничение Павел го правеше това разграничение светителци го правиха това разграничение докато християнското още беше със своята първична сила и ние за това нямаме такива развратни автори
и художници през тези тъй наречени тъмни средновековни векове нямаме ярките твърби са златните мозайки в света София А демонизм е маргинален
не че не съществува има го но е маргинален не е в центъра докато тук класиката и от там и нормата вече става антихристиянството в различните му проявления включително и в това е темата на днешната беседа в
експлицитните изричните явните проявления на демонизма на толерантността най-малкото ако не култа толерантността към врага на човешкия род нека да чуем едно песнопение след което ще
за ваше депутат ангелскому житию поревновав преподобне ся земная остави ко Христу притекаве християнство и тогу заповедми пограђдаја ся явився
еси сон не поколебим от вражих нападени дем зовем ти радуйся радуйся оче и Иоанне светило пресветло е
е е е е е е е е е е стигаме до стигаме до наше време където главният
носител на демонизма и банализатор на злото и на антихристиянството беше рок-музиката и изобщо масовата култура не само рок-музиката разбира се и много други направления но понеже рокът създаде цяла цивилизация
и тя завладя центъра на западната култура в един доста дълг период от време 60-70 години създадена ярките митове обществени, социални, политически мита за лятото на любовта за хипитата за цветята хората цветя този мит сегашната вече гангстърска култура на рапа и т.н. не е така
отопична и привлекателна тя е малко по бих казал пошла като образ това беше с претенции за възвишеност за чистота за порив за отричане на така злото на войната на тези изкуствени
морални викториански самоизмами рок-музиката стана носител на окултизъм демонизъм и всякакви други перверзии и нехристиянски идеологии ярък пример
това отношение е Джимми Хенрикс с "Лудо Чайлд" неговата емблематична песен там той казва "Аз съм дете на Лудо" а Лудо знаем, че това е черна магия това е демоничен култ това му беше включително
и в "Лудсток" когато той е там един от главните изпълнители това е една от песните която се слуша от 300 000 души Ролин Стоунс не веднъж сме ги цитирали в това отношение но те са емблематичен пример първо, че те кокетираха и продължават
да кокетират до ден днешен вече в 80 години станаха още не са се покаяли още не са отрекли тази си стилистика и посланията които са отправили в 60-те години и 70-те години пък и после
67-ма година издават албум с заглавието която техни сатанински величества изискват Това е уже било игран на думи но така или иначе това е заглавието на албума 67-ма година 68-ма година
в един от най- така емблематичните техни албуми "Просяшкият банкет" има едно също емблематично парче наречено с така ясното заглавие "Симпатия към дявола" автор на парчето е Мик Джаггър и разказва
как го е написал защо го е написал написал го е под влияние на току-що прочетената книга на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" явно тогава излиза и английския превод веднага след руската публикация
67-ма година се превежда на френски веднага след това и на английски и Мик Джаггър чува за тая сензационна книга ааа забърнена СССР, което е излязла чете я и бълва песента която се нарича
"Симпатия към дявола" ни повече, ни по-малко защо това има значение? Първо показва как си влият културни влияния от съвсем различни цивилизации и култури къде е советския писател Михаил Булгаков къде е Мик Джаггър декадента
измежду ранните рок-идоли но ето пак виждаме как невидимата проява на злото как става видима това става в 69-та година на печално известния концерт в Алтамонт в Калифорния
който е нещо като ако Утсток е на източното крайбрежие Алтамонт е на западното крайбрежие в същата година няколко месеца разлика и в Алтамонт всички казвате Утсток беше така да се каже идеала мечтата а Алтамонт беше
провала залеза края на утопията защо? защото там умряха няколко души на концерта на концерта там един се отдавил в един канал други кола ги ударила
там и единия убит ето се казва на няколко метъра от сцената тук тук невидимото става видимо няма нужда за дълбочаване всички го знаят
и зато и казват Алтамонт беше края на утопията на хипитата и на децата цветя и така нататък и това може се проследи деце казва дума по дума защото когато
значи първо охраната на сцената е поверена на един клуб от мотористи който се казва хелс енджелс ангелите на ада някой ще каже метото е на майтап
а бета на майтап ма те го убиват там човека от публиката майтапа става трагедия та а поначало напрежението е било доста високо когато
и роликстон се излизат като последни в програмата това е безплатен концерт с около 200-300 000 души пак и третото парче още в самото начало третото парче се казва
симпатия към дявола и по време на това парче започва побоя между публиката между публиката и ангелите на ада Мик Джаггар е принуден да спре песента
да се опита да въведе някакъв реце това продължават но конфликта започва тогава по времето когато тече песната симпатия към дявола самото убийство става по-късно малко по-късно пак
в подобна ситуация първата схватка да кажем завърша без убити но следващата вече вече убиват един това е ваде пистолет те го убиват с нож
един от хелс анджелс скача и го убива с нож с няколко удар разбира се и тук ние вече виждаме това което в други случаи невидимо как злото излиза в истинския си вид вече не е не се преструва на ангел на светлината а в истинския си вид
сега към това това е един много важен детайл изключителен един по скриптум че Мик Джагър никога не се отказва от тази песен въпреки убийството въпреки провала въпреки провала де факто а и
в 2003-та година той бива награден с титлата Сър т.е. провозгласен за рицър от ангелийската кралица ето тук вече виждаме аналогия с нали евровизията и така нататък т.е. възнаграждава се един вече банализиран демонизъм някой си пял на времето
симпатия към дявола или пък лун за техни сатанински величества и така нататък няма за че е важното, че има голямо влияние върху поп-културата и ангелийската кралица т.е. една институция т.е. е и религиозен водач на ангелийската църква една институция стара, средновековна уж консервативна тя възнаграждава този носител на демоничното антихристиянско на повърхността вече
начало не скрито някъде в дълбините на подсъзнанието ами изречено в прав текст по същия начин по същото време в 1968-1969 година се създава групата Black Sabbath заявена като тъмна страна на рок-музиката и тя и като естетика е същата и като емблематика е същата сега като казваме в рочен Iron Maiden групата, която беше тук в България при няколко дена
ами те бяха приятели от президента Йотова а официално това е за първ път в техния доста дълъг сценичен живот 40 години или колко празноваха тая година защо нашата президентка тяхната емблема на Iron Maiden е едно чудовище пак такова сатанинско същество наречено Эйди на всичките имя албуми
там се мъдри на корицата т.е. нещата са открити това не е скрития сатанизъм на Байрон и на Лермонтов и т.н. т.н. т.н. т.н. т.н. това е отявлено на първа страница на корицата т.н. т.н. н. т.н. т.н. т.н. т.н. т.н. т.н. която им казва колко са велики естествено поради комплект за малоценност и поради преклонение пред
западната култура независимо какво ти носи тя дали ти носи демонизъм дали ти носи антихристиянство дали ти носи аморалност няма значение ти се прекланиш това е комплексарския мантаритет на българската интелигенция и разбира се и на полицейската класа същото нещо се проявява да кажем във футбола на всякъде се проявява във футбола имаме знаменития английски отбор
Manchester United тяхното прозвище е червените дяволи и това не е само казано речено върху емблемата на клуба на фанелките, на шалчете за стои червения дявол с три зъбеца в ръка и с рогата няма двусмислица няма намек на емблемата и откъде започва това название червените дяволи?
Ами от техния менеджер най-успешния, най-дълго там управлявалия клуба менеджер Мат Бъзби който започвал да ги нарича червените дяволи към 1959 г. за да измъкне отбора от друго название те ги наричали бебетата на Бъзби защото е хванала една група много млади мъмчета
след които печели страхотни успехи но прежде били 17-17 годишни и прозвището им било бебетата на Бъзби и сега той бебета ни звучи много добре и за да смени бренда да ребрандира отбора си му харесало червените дяволи поне ще с червени фанелки ходят и той менеджера на клуба това не е глас народен глас Божи това е менеджера на клуба
вижда в това един бренд който е интересен който се върви и ще се продава и той го въвежда постепенно докато на края става официален и става на герба на клуба и същия този Мат Бъзби бива удостоен с титлата Английската кралица Елизабет II и което е върха на всичко същия този
става член на рицар на ордена на Свети Григорий Велики от папата Папа Павел VI го провъзгласява за рицар на ордена на Свети Григорий Велики Това ми напомня точно сцената от филма Кръсника 3 когато Майкъл Корлеоне сериен убиец беше провъзгласен за рицар на ордена на Свети Силвестър от римския папа в Рим ето как Сър Мат Бъзби не само че е рицар на британското кралство, но и на римския папа, на римския престол епископски и нашия
Димитър Бербатов неговата основна хвалба в живота му е че е бил член на този клуб на червените дяволи това за него е престиж и неговите прочитатели разбира се смрата, че това е било върх на неговата кариера Годен престиж Впрочем, като говорим за футбол отбора на Белгия, на държавата Белгия също носи названието "Червените дяволи" преди Манчетър Юнайтът от началото на 20-ти век още и до ден днешен това им е така неофициалното име Национален клуб на държавата Белгия, която ние много се хвалим, че сме взели от тях конституцията Да, техния национален отбор се казва "Червените дяволи" В нашото ежедневие какво виждаме? Идивизията Имаме едно шоу, реалити шоу, наречено "Hell's Kitchen" Кухнята на Ада И се гледа от млади и стари във България, забавляват се хората
Франчайз, американски Започна е в Англия на това шоу След това отива в Штатите, а че в 2004-та година в Англия, първия сезон 2005-та година отива в Штатите "Hell's Kitchen" Кухнята на Ада И понеже много се харесва и много върви И сега има 20 държави, които са го взели този франчайз Това от тях е разбира се умната българска държава Българските телевизии Аз не знам коя телевизия го дава, но чувам много пъти да се казва В това го слушахме по "Hell's Kitchen" Това не го показаха по "Hell's Kitchen" Това е емблема за шоу свързано с кулинарията Кухнята на Ада
Това им е продава Никой не се така отблъсква да кажа Аз няма да гледам, ще има други предавания Ще гледам тях Пак, кулинарни Пак показват как да се готви, който да се прави, който да не се прави Никой не се отказва Гледат хората Злото демонът е банализиран Стана да е обикновен Като трябва да внимавяме в дуничката обикновен Обикновен Значи сме го обикнали Когато е станал обикновен Значи сме свикнали с него
С кухнята на Ада, да кажа И друг пример Песената клетва на шторците "Кълнася във дявола и в Бога" Тя е 288 година Преди падането на комунизма в България Тази песен казват, че се превърнала в едва дина химна абитуриентите Понеже там във филма ставаше дума за гимназисти, които завършват гимназия и така нататъка И бълганските абитуриенти се радват на абитуриентската вечер, слушайки химна "Кълнася в дявола и в Бога" Покойният Кирил Маличков никога не се е отрекал от този текст Не се е покаял Направих една тежка грешка Моля за прошка на всички младежи хора, които съм така заразил с този вирус Не, той не е имал съзнание, че прави нещо нередно
В същата баналност на демоните, се съдържа в безкрайната стилистика на езическите божества, навлезли в европейската култура от Ренесанса на сам В декорацията на какво ли не Тавани, опери, театри, навсякъде ще видите Аполон, музите, посейдон, кой ли не, всички тези божества, които, каква е тяхната духовна същност, ми това са демони разбира се Това не са божества чисти, а са демонични, както са всички езически божества Но те са част от класиката в Европа И в Версай, и в Сансуси, и в Петърхов, и къде ли не, и в град Света София Навсякъде ще видите това Преднародния театр, като видите горе, там ще видите Пак, гръцките демони Те са човекоподобни, разбира се, но така или иначе Те са част от една езическа религия, която, безспорно, е създадена от лукавия дух за почитание на лукави духове, под различни имена Сега ние и нашата, макар и доста хилава национална езическа митология, тангра И ние се опитваме и не да я рециклираме като продукт То не беше рок-група, то не беше сега винарска изба, езда, клубове по езда, нали? Не е щичко да, нали, ушким българско, ушким патриотично-национално, ама то е езическо, т.е демонично
и кукерството и нестинарството, нали? Това е доказано, очевидно е, няма съмнение в това отношение, обаче те са банализирани В пет-перник, нали, фестивал с международно участие, международен фестивал, може би най-големия фестивал на тези, нали, игри, маскаради и прочие И това нещо се смята за част от нашето нематериално, духовно наследство, културно наследство и потегията на ЮНЕСКО и накрая да качнем две думи за самия език Български език, за съжаление, е превзет от тази баналност на злото Това е нов феномен, разбира се, може би, главно от 20 век Насам Думи, които означават нещо зло, да се използват в положителен контекст Като положителни усилватели Примерно, най-яркият пример е да кажем АЦКИ АЦКИ хубаво ми беше, АЦКИ хубава песен, АЦКИ хубава картина, АЦКИ хубава книга, нали, АЦКИ е висша степен на добро Добро, по-добро, най-добро АЦКИ Добро Или да кажем, хресълите във филма, убиец, трепач
Това е, разбира се, младежкия жаргон Не е така стандартния български език, но масово се използва Включително и от православни християни Убиец Или да кажем, ужасно Страхотно Страхотно нещо беше това Страхотен купон Ужасно ми хареса Ужасно ми хареса И вече всички тези неща, нали, то преди да стане АЦКИ хубаво е било ДЯВОЛСКИ хубаво В 20 век, първата половина, нали, ДЯВОЛСКИ красиво, нали, ДЯВОЛСКИ добре направено, нали Има такъв суперлатив, нали, ДОБРЕ, ДОБРЕ, ДЯВОЛСКИ добре Но, в по-модерните имена вече става АЦКИ Тези неща ми са безобидни
Когато ни говорим, че Умрях от КЕФ Или това беше брутално В смисъл хубаво И, може би, най-така нюансираната думичка - прелестно Ами, думата прелест, тя е свързана с лъст, нали, прелъстябъл Това е съблъзняване Чрез нещо привидно, хубаво, но всъщност Зло Това е прелестта Злото ти се представя за добро Ти изпадаш в прелест Това е богословски термин В езика е влязло като суперлатив - прелестно Или да кажем израз като магията на словото
Магията като нещо хубаво Като нещо много хубаво А магията е една окултна демонична практика Тя не е безобидна в духовно отношение Ние в езика сме допуснали в ежедневния език Злото да бъде банализирано И дори представено за висше добро Какво искаме тогава от това, че в една песен Скуклива Някой казва две думи като пълнеш Аз съм демон, аз съм ангел Казва го, ама ние го казваме всеки ден По различни начини Всеки път като кажем адски ми хареса Ние казваме същото
Адски, какво означава адски? Това банализиране на злото Това превръщане на злото в нещо обикновено Това е Изключително опасно Това не е тривиално Не е безобидно Не е периферно Това е пробив Защото езика е мислене Естетиката е прияко въздействие върху човека Тя не е... Тя не е... Да ти обяснява ти ти да научиш Че това е високо, а това е ниско
Не! Тя дие директно, тя не те пита Тя влиза през очите, през очите, през сетивата Тя се Отпечатва вътре В съзнанието и подсъзнанието Така че Ние трябва да Прегледаме Своято ежедневие Своите навици Своите любими Романи Театрални пиеси Музикални парчета
Композитори Изпълнители Езика, който говорим Образите и така нататък Да видим какво стои за тях Какво представляват те Ако ние Там Свалим гарда И допуснем Демоничното Да стане обикновено Да се банализира Тогава ние няма да разберем В неговите изтънчени форми
Както са Данте и Леонардо там съвсем няма да го усетим Ние не сме го усетили в Манчестер Юнайтед И в Адски красиво Аз ще го усетим в неща, които изискват Опит, познание, изследване и така нататък Ние трябва наистина да погледнем на света с трес Непредобеден поглед И да видим всяко нещо Каква е неговата духовна същност Дали служи на Светия дух или на лукавия дух Защото трето не е дадено
Светия дух Светия дух Светия дух Светия дух Светия дух Светия дух Светия дух