"Започва светоглед" Започва светоглед, предаването за православен поглед към историята, културата и съвременноста, с Богослова Георгито Доров. Здравейте. Темата на днешната беседа е Крит. Несаборният сабор, 10 години по-късно. На вършва се 10 години от злополучния лъже сабор, което се проведе в 2-та половина на юни 2016 година на остров Крит. Тази тема е много важна и немалко съм се занимава с нея. Безна ме основна разбира се, но през 2017 година издадах ена книга около 220 страници. За Критския лъже сабор, после, в 2021 година, направих цикъл от 5 беседи за Крит в рубрикта "Светоглед" по радиозурана. Ако някой се интересува, това са около 5 часа беседи, с много повече подробност. И те са достъпни в интерет, но защо изошто се връщам в нова беседа по тази тема, а не пращам директно къв предъщните и да приминя към някаква другата тема. По няколко причини, първата причина е, че сега 10 години по-късно имаме подалечна перспектива. Колкото подалечна е историческата перспектива, толкова по-ясни стават нещата. Тогава, когато съм писал книгата, перспективата е била една година. Время на беседата е била 5 години, сега е 10. Тоест, още е една стъпка към историзирането на темата. Не е маловажно да отбележим, че при 110 години не се издаде фундаментален труд за събора в Крит. Това е исключително важен факт, защото има 10 бългословски факултети по различните православни страни. Темата е много важна, предочитени. Има голяма документация, с много бройни изказвания, документи, съборни, предсъборни, така на татъка. И би трябвало всички тези бългослови, които в момента работят, да проявяват интерес към това парексиланс бългословско събитие. Има голяма документация, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, които в момента работи, ако е много проблем. Туто да се бере, както си ме Оградев събира в своята знамените книга събитията от най-близката история, докато са живи участниците да ги интервьюира да ги разбита от дистанцията на времето, какво смислят събитието.
Игло исключительно целен труд, но никой неко не направил. Това няма как да е случайно. Има нещо гузно в темата. Из-за представители на тези цъкви, които отидаха на Сабора в Крит, из-за представителите на тези цъкви, които не отидаха, има нещо неудобно. Има нещо смуштаващо, за да не се захвандат. Би тя отимаме една книга. Аз казвам, един бългостол да се захване. Би тя отимаме двайси книги на тая тема. В Гърция, в Русия, в Вългария, в Сърбия, в Романия, един бългостол, с другом мнение. Коменическите настроени, другие, анти и коменически. Де видим различните гледни точки. Точно в обратното. И едните и от другите се чувстват неудобно да се захвандат с тази тема. Това е много показателно и това сега може да го кажем. А преди 2-3 години ще кажем, да, може би работят. Те работят, може би продължава да работят, но. Първо, ако ти искаш да свършиш работа с тази книга, е няма да работиш 50 години, когато се консумира последиците от Сабора. Другото е, че един по-едини си отиват ключовете участници в Сабора. Все още повечето са живи, но някои вече не са. След 10 години много повече няма да го отмежу живите и тогава, който да се хвани най-добрия Богослов, вече ще работи в други обстоятельства без да може да се поозволживат в памет. Това отберязване за мен е фундаментално. Има нещо гнило вкрит, штом с неохота се постъпва, ако беше наистина един триумф за църквата. Ако го описват неговите апологети, тогава ще ака да иззадат книга със златни букви на корицата. Но не е така. А защо отберязване тази 10 годишна, другата причина е да запазим все пъметта и трезвостта бдителността. Защото като чели се приспахме минало за минало и не се връщаме към този фундаментален провал църковен, който беше Лъже Събора. Този срам за всички нас, членовите на вселенската църква на Съборна епостолска църква. Всички ние носим срамът, открит една от причините да не се правят такиво фундаментални трудове имен до този срам.
10 годишнината дала възможност да отговорим на въпроса как това събитие се вписва във историята на съвременият свят. Отговора е никак. Историците го забравят сознателно или несъзнателно, но не се занимават с този Събор. Как това събитие се вписва в българската църковна история, никак не се вписва, не се занимаваме с това събитие. Той е фундаментално, може би най-важното събитие през 20 пари век, определищо и святката история не повидим път разбира се, но проследим невидим път, въздейства много важно върху святката история с безбройт последици. Отделно църковната история. Когато попитах искусствия интеллект да ми разталкува, кои са основните резултати от Лъжи Събора във Критт, той ми отговори, разбира се казионните опорни точки, пет точки. В първата била подчертаване на единството на православната църкова. Това е резултата от този събор. Това е да разбира се классическа опорна точка и гласическа глупост. Защото как може Събор, които разделя православето на две, половината учасат, половината не участват, да бъде подчертаване на единството на православната църка. Точно обратното. Резултата от този Събор.
Второ, отношението с останавия христиански свят, подтвардени от частите в Бългосовски диалог с другите христиански общности без според авторите на документите. Това да означава отстъплени от православната вяра. Има сихаз авторите на документите, да казва да ни е създавяките издокументите от православната вяра. Това също един нов сенс. Това са казионни опорни точки, което разбира се, се опитва да замажат провала. Мислята тетато. Важно нещо било. Мислята на църката съвремени на сят и говорят за мирът, с праведливостът. Сега наче, че това доглайте на политбюро по времето на Леонид Брежнев. Свободата отговорност на христианите, човечкото достоинство и такива разни ложноги и баналности. Никогато църката не говора в този язык. С този купешки казионен язык.
Разбира се, това е перерасказано от искусствените елект, но възоснова на разбира се преобладаващата в общественото пространство толковане на този събор. Позиции по брака и семейството, по твърдяно и традиционното православно разбиране за брака, като си усмеждно мъж и жена. Едже кога в православите е поставен под въпрос този съюсмеждно мъж и жена. Никога никой. И най-голевите еритици никога не са поставили това под въпрос, къко има нужда да се приподтвърждава. И това да бъде основна точка в общаваща лъжи събора. Не са стоятелно. Тън и салтъми е че. И в отразяването на събора, в къритта лъжи събора, в ощественото пространство, синтезирано през искусствените елект, преобладава това бягане от същността. Посредством някакви пълнежи. Десят години вече продължава да не се издават протоколите на заседанията на събора. На времето, гъто пише хнигата с нетърпение, чаках да ги изладат. И то, дори не е в книга, в интернет да ги пуснат. По-влесно по-ефтино. Не, не ги издадаха.
После, в един официален сайт "Румънски Църковен" през месет с май 2018 година, беше публикувано ено официално изказване на Падерег Въртолумей за, цитирам, това щето публикуване на протоколите от събора в 2018 година. Отога са ми на 8 години, не са публикувани протоколите от събора. Така, че вече не мога да кажа, чакам с нетърпение да ги публикувата по-скоро с търпени. Същото няма да ги публикуват. Няма да ги публикуват. Да видим целото това интеллектуално ништожество и духовно ништожество на дебата, което се вълди там, което, впрочем, беше разкетикуван от такива авторитетикато Митроприд Калисто Суэр, Митроприд Еротей Влаховс и други, казаха, че сързу очаровани от равнището на събора. Това, казано речено, може да се докаже, която поликуват протоколите. И видим, какво се казвало, как се казвало, кои са говорили, какво са обсъждали. Всичко това не е гоняваме. Достъпно. Аз по не е не съм попадал. Аби трябва, ако се появи такова нещо, пълнете протоколи нередактирани. Говорим за пълнете протоколи. Митроприд Еротей Влаховс беше споминал, че той разполага със запис на дебатите на протокола, което е съвсем нормално. Всеки присъсваща митроприд с един диктофон, би могъл да си запише всичко и да разполага с тези записи.
И това не е незаконно и съвсем не е коректно. Аби казва, че задължително църквата никога не се е крила. Али на края излизащ с резултата от тези дебати, в които казва стоизад домите си. Може да не е би оправ. Той го е казал. Прецелия събор, с цялата си отговорност. Ако е казва нещо, което не е верно, това е хубав да се знае. Защото и да чекай ще разберем, защо се объркала цялата работа, ако всичко се замаже. Това, като подход към окриванист на истината, не може да бъде христиански подход. В такъв случай. Те не окрива истината за да спъсиш беглеца от нацистите на ли. Това да. Тук имаме митрополити, овластени, опълномощени, представители на църквата. Говорят в свободна среда. Никой ни ги задължава нищо да кажат. Никой няма да пострада от евентуално техните думи. Тоест няма ве ники оправдания да бягаме от истината, а тази истина се нарича протоколите на Лъжа Събора в Крит. Тази истина ние трябва да знаем. Ако някой пред Събора е говолю нещо неправилно, е добре да се знае. Това не се окрива с... фактически това е Лъжа через Премолчаване, через окриване на истината. Но самото непубликоване за мен е присъда. Акта на непубликоване на Съборите те, какво крият. Те, които ги държат, а не ги ни ги дават. Какво крият? Нещо, когато ние не знаем, тяхната нищета в Нраствено и в духовно отношение ми тя е очевидна. Щом криеш истината за това, което си казвал, значи си казвало нещо нередно. Нещо повече. Аз бих казвал, че ми е предполагаме, чещо ме крият тази истина е много страшна.
Много се изложили участните в този Събор. Много голяма раздика има между това, което са говорили и това, което излиза на края в публикованите документи. Много срамни неща трябва да има в този Събор, за да ги крит толкова, дълго, толкова упорито. На какво разчитат? Както архивите 50-60 години сет това ги публикуват, която са умрели всички участните в събитието. Един вид срама вече не е актуален, ако това е цълта, дълго, дълго, дълго. По-очту съвремени общества имаме право на знание, имаме право да изискаме, а към или в църквата, в тази блестителка наистината. И то най-мъдрите, най-духовните епискупите, митрополитите са там. Нашти учители, нашти просветители. Нас искам да чуе техния глаз, да чуе какво са казали и те се крият. И това е само присъда, няма нужда от критика. Те сами са се дискредицирали, като водачи и като авторите. Те се сърмоват от това, което са казали. Те се сърмоват от това, което са не стоят за думите си, а се крият. Може би, ако ги публиковат, че се укажа не толкова лоша ситуацията. Може би, но не си мисли, че може би е много по лоша. Това малчание е фундаментален факт. Десят години са бора се крие. Протокорите на са боре, т.е. думите, които са били казани на са бора, се крият от са бората църпа. И е крият точно тези водачи, които би трябва да бъдат образци, изворена мъдрост, образци на поведение на слово "богу вдъхновено". Т.е. участниците в този са бор знаят, какво той присталява. Те не вярват в него. Те знаят това, което всички не знаем, че това е един лъже са бор. Че това е не са борен са бор. Че това не са бор на водачи и просветители.
Ако те се сърмават от това, което се казали на са бора, къти водачи се, кога вводят и към към къкво го водят. Към срамни неща. Митрополит и Родей Влаховс на Впакския Митрополит. Още в 2016 година, излезе с едно устно и едно письмено изказване, защо няколко такива текста, в което остро и принципно критикуваше лъже са боря в крит. Привсе, че ушки ме грък, че не знам етнически предположения, че имато мое влаховс. Но няма значение, грък влах, факта е, че той е към царегрецката патрияшия, природоподанник, представител на еладската църква, но в гръцката църковна завера участва. Може би за това и не е публикува очакването от всички нас книга за са боря. Той излезе така в месяците след са боря, на са боря не го излагеха, поди много группна чин го изманипулираха, като потъпкаха решението на самата е еладската църква, на са боря на еладската църква, това съм го обяснивава. Той беше потърпевши и, естествено, възмотен. Плотно това възмущение станаха два-три текста, описани от него, достък категорични, срещу са бора, срещу от остъпничество, срещу е и коменизъм, срещу това не състоятелност, срещу ниско ниво и до тук. Тогавяминах е толкова много години, 10 години, той ли не знае, че никога нято не се случи в живота, както не се случило от 1000 колко години, да има динта къв голям са бор, той е пък, де е участник, да е вътре в събитието, да е, дори направен за посмещилище, потърпевш, излиган от собствените са братия в Христа, изманиполиран, но за едно със това притежаваш полнота документация, вътре знаеш събитието, то или няма възможността, продълктивен автор, много интелигентен, много умен, да ни е просто копнен той, да напише една такава книга, ние, които не сме стъпвали там, што той беше забранено, са бора беше затворен, само проверени хора имаха право да бли за там, акредитирани от организаторите, т.е. от американци, защото не знаем, че царегазки е патерях от Атина Гор на сам, е под пряко управление от, сега редко ще го наречем, дълбоката държава, държаване департамент или царево, няма значение, но така е и наче земните хегемона на този свят, не духовният княз на този свят сатаната, а неговите, така да се каже, инструменти земните хегемони от 48 година до ден днешен царегазката патеряша,
сбер се е подластън на земния хегемон, т.е. на съедините штати, по един или друг наче няма точно как, няма нужда да правим конспиративни конструкции, защото не знаем, но издаме, альфата е омегат, там нещата са ясни, кои държи входа и изхода, входа е 48 година, Атина Гор. Всички тези съвещания в Родос и проче, включително не сегашното в Крит, винаги бяха там, където е американски бази, сега в Гръчето, където беше Сабора в Крит, по един много смешен начин, последната американска база в Греция точно там, в Греците процесираха против американските бази, някой тя ги махнаха, останала последната и разбира се, че Сабора беше направен точно там, някак си за да иллюстрира символиката и да е направи усезайма и видима, но е да знаеш, предсип, а друго е да видиш образа. Как са въздействени на еротей Лахос, не знам, но той не написат тази книга, по не за сега, такава книга не се пиша 20 години, той не е в Първа младост, той е 80 годишен, няма много голяма перспектива и ако между 70 и 80-та си годишна не е напиша тази книга, 20-та напиша между 90-та и 105-та. Някак си не се връзва, т.е. аз лично смятам, че той или е бил подложен под натиск или сам се е сетил, но във всеки случаи се отказвам да е пиша тази голяма достоверна, т.е. разобличителна книга за Лъжа Сабора в Критт. Неговите кратки изказвания бяха много разобличителни и много убедителни, с така ясна, бистра мисъл по същество, неща са си изказани. Но един текст от 20 странички няма и въпреносния смисъл тежест, тук трябва да имаш документи публиковани, трябва да имаш контекст, трябва да имаш преди история, трябва да имаш личното приживяване, т.е. са казва личния негов дневник на Сабора, ден по ден, къко я правил цутин до вечер, това са исключително важни, той го знае като историк, исключително важни за историята детайли, как са го излъгали точно, с ношното заседание, което правят в негово отсъствие, с това, че го представят предсвъщен факт сутринта, как променят решението е Лацката Църква от едно към обратното, това ето тези неща са незаменими, той го знае, че живее свидетел и че историята го искат това нещо и не го прави, той са мие. Каквато и логаалност, политическа, этническа и каквато не го оправдава. Да оставаме си с очакване да но, Митрополите и Ротелс, уважаване от всички нас най-голям в съвремени Грецки Богослов, да е написал такова изседване и да е божето да се появи на Бял Свет. Нека да направим една пауза, да човем едно песно пение, след което ще продължим.
Не! Агелскому житию поревновав преподобне са земная остави, кога Христу притека веси и тога за поведми, по граждия ся яви все е си сно, не поколебим от вражих нападени. Дем зовем ти радуйся, отче и оане, све ти обре свето е. Много важно нещо във Ръскът са са Бора в Кит, са някой от последиците, които оттогава на сам се случиха в църквата и на първо място така се каже отмъщението на Патерах Въртолумей спрямо Розката Пъргославна църква, защото тя беше главната, разбира се, и е главната, бидейки най-голямата, но най-голямата от тези, които не дои доха в Кит, от читерите, българската, грозинската, Розката и антиохийската. Отмъщението на Патерах Въртолумей беше, че през 2018 година той е подготви, а през 2019 година обяви признаването на тъйна речената правоца Първославна църква на окраина Пъцъо са ставена от Расковници, от хора, люди, които до тогава той самия признаваше за Расковници и цялото православя е признаваше за Расковници. Цялото истинско православя не говорим за Расковниците в други церкви, които бяха и българските Расковници, те признаваха в окраинските Расковници, но никой друг нито е на канонична православна църква, не признаваше в окраинските Расковници, които бяха маргенални. И за да отмастина Русската църква, че не дои доха вкрит, път реагъвърто ме е обърна не само своята политика, но и защо каноните на църквата, защото как така ти признаваш една църква. Нормалната укринска православна църква начало с митрополит Онофри, тя нищо лошо не е направила, никакви прегрещения, канонична догматична дисциплина, никакви,
изведнаш, признаваш противоположна на нея Расковническа църква, лъжед църква. Това в историята никой не се е случило и не може да се случи. Не може върху една територия да има две църки с двама митрополите киевскии. Едине ти си го признал, той е духовен човек безупречен в своите биографии и в своите оповедения. И ти изведнаш, признаваш друг на същата територия със същата титла почти. Само че малко изменината укринска православна църква, другото православна църква на Україна. Това разбида се е процедурен трик. Това събитие е много важно и много свързно съскрит. Защото? Защото? Дяка да го кажем просто безълезане подробност. Целта на всички тези лъжи събори, как съща суват църквата, от близо 2000 години, винаги има истински събори православни в да поменим святия дух и лъжи събори в да поменят лукавия дух. Другите и другите казват не изменистенски. Угодно беше на святия дух и нам. Аз съм разколник, аз служен на лукавия дух, но ние знаем, че едните са нестина вдохновение от святия духа, а другите от лукавия дух. Когато ние имаме такъв случай като сегашния вкрит, който е вдохновен от лукавия дух, кой е неговия двигател? Лукавия е естествено. Какви са целите, които си поставя? Да разлоши църквата, да разлоши неято единство. Дали по места, или като цялото това е смисълът, да подведе църквата в някаква погрещна посока. И разколниците на укриската Прогославна църква бяха служители именно на лукавия дух, те затъвяха разколници. Е, върто умей като ги призна, къпва призна. Служители на лукавия дух те не са се променили, те си същите. Както ими тропълито, он офри си беше същия. Един изряден духовник. Да, да трябва върто умей или не знае, какви са тези. До вчера той ги е увинявал за служителя на лукавия дух и някакъде ги призна, ги пригръща. Този безпрецедентен отстъпнический, благостъпнический акт разкрива към служи и лъжи събора в крит. Защото, ако в крит бяха отиши всички Прогославна църква и съборно бяха приели тези решения с му. Разърден и Коменический ръствор, който бяха заложене в предсъборните документи и бяха приятен на края. Тако бяха ги приели всички, тогава в лукавия дух ще бъде доворен. Защото е успял да вкара в църквата много разърден ръствор, един процентов ръствор на лъжата, на лукавия дух. Това беше главни проблем. Когато това не стана, той примина към подтвърдия вариант, дай да разбием една църква, окринската Прогославна църква, като разделим на две и отскарвим по този начин половината Прогославна е също другата половина, както и стана. Ние по плодовете ще ги познаем. Плодъ на Крит беше създаване на лукавата Прогославна църква на Лукраина. Служителка на лукавия дух на разколници.
Неканунични на хора с лошо църковно минало, а бих казал и настояште, защото не е знаем техните дела и до ден днешен на главните участници. Това са бите е атаката на Патриях Вратолумей среди руската църква, али няко изшегурта лукава, което лично отмащение нищо подобно. Това е атака на лукавия дух. Вратолумей е тук една пешка, една пионка в играта. Истинския двигател е дух, и ние виждаме по тези плодове, първо причината именно в Крит. Това е да изпием разредение Ръсцорна и Коменизма. Патриях Вратолумей ще ще се прегърне с Патрия Кирилл и ще ще да кажа, разбира се, хноври е законен, но тогава всички заедно, са вкупно, ще ехме да направим една стъпчица на долу към и Коменизма, към остъплението от истината. Сега, предстои да се отбележи 10-кодишната, казват, че Патриях Вратолумей бил пратил письма до 4 церкви, които не обтидах в Крит с любезна братска покана да се присединят, ответните синоди и патриарси и архиапископи да приподпишат така, са борните документи в Крит от Крит. Астично, не вярвам нито една от 4 те церкви да подпишат, защото те одържаха на големия натиск тогава, а сега вече ми много заминало, много трудно ще се навият. Руската церква е естествено, че и презумни иминава да предпопишат тези документи, защото тя беше потърпевша именно через разкола в окраина. Антиухиската патриарсия не е проблем беше по-скоро катар юрисдикцията на хлугането на юрислимската патриарсия в юрислимската, това е на гърците в юрислимската на арабите, защото юрислимската патриарсия е подвластта на гърцки епископат, докато Антиухиската е във властта на местното арабско население, докато останало изошло, тя са избите повечето и изгонени, и диаспората е по-голям от колкото на място, но така и иначе те са повечето араби, докато към елосемската церква епископата е гръцки. Това беше явъката на Риздора между двете церкви, а не някакви други бургасловски или други причини. Антиухиската едва ли ще се согласи да подпише този документ по тези причини. Българската излезе с много ясно становище покрит на времето, с в пълния състав на Светия Синод,
и сега изведнъж да обърне палачинката ще бъде много смешно, много недостойно. Грузинската, кой е основанието да предразглежда тогаш на този становище? Никакво. Така, че те не вярвам да се обърнт. Път полагам, че 10 годишнината открит ще ми не изъмина без да имаме някаква промяна. Четыри церкви отхвърдят този събор като не вселенски и не все православен. Къде е главният проблем, свързан с оборъвъв крит? Това са поредицата от измами, свързани с него. Първо, измами те с процедурата. Всички тези измами с процедурата са много с голям капитал за църката. Защото нас в тори път не могат да не излъжат по този начин. Много трудно ще не излъжат по точно този начин. Сигурно по някаква друг ще не излъжат, но точно по този не. Първото и неважно, че до сега всички вселенски и всепърво славни събори съсвикват по един главен въпрос. Риастото за първи е втория събор. Несто Риастото за третия и така на така на економорството и прочее. Включително и всепърво славният събор в градцата София 98 година. Беше разкова, бълъзката църква точка. Един проблем. Тук се направи събор е така, в кое главният проблем, в което ще се реши.
И ми имаме един дълъг списък от въпроси. Този дълъг списък от въпроси е дим на завеса. Няма събор по точно обратното се прави. Взема се главният проблем и той се решава. След който разгеле са събрали едно място всички земащи решения, дайте да решим и някой други въпроси, когато можем. И който решат се вписва в някакви канони или някакви решения. Единия въпрос трябва да се реши. Създай със не. Това верно ли е, не е ли верно. Правилно ли е, не е ли правилно. Това е същността на тези събори. Тук е точно обратното. Няма главният въпрос и се дърмат със всичко. Това е на повърхността от лукавия. Не може един събор да няма главният проблем. Ами защото га го сикват. Много сомнително да няма главният проблем по-скоро главният проблем се скрива. Ко е главният, дърматичен въпрос пред съвремената църква.
Всички го знае. Това е и коменизма. Казани от свеци, повторено е, по-третено е, разработено е, знаес. За обикаленето, събрали са всички епископи. Или не всички представители на всички епископи на църкват, големи делегации. И се правят на удаление, не говорят за главният въпрос. Това за обикалене е много проблематично. Но това, че те не са искрени. А от неискренно събрали на епископи, какво може да очакваш. Неискренни дизултати разбира се из мами. Където си лъжат, нас лъжат, църквата лъжат, в красметка, бога лъжат, севи си лъжат. Това не е редно. Освен това, ако кажем, че темата за и коменизма е за обикалена, точно обратното. Тя не е за обикалена. Тя е главния въпрос на събора. Това, че никой не говори за него. Това, че ръствора е едно процентен, не означава, че това не е главния въпрос.
Главния въпрос на събора, вкрит, беше и коменизма. Само че в един процентен ръствор. Че уж кем имало много църкви, исторически църкви и така на татъка. Тука се опипва, почвата, дали на и коменическата тема можем да постигам някакъв консенсус. И ако това беше станалото, можеше да стане. Тогава този незаевен главен въпрос ще ще да изпълне своята задача. Той е и коменизма ще ще да влезе в соборно одобрен документ. Макари в скрита форма. В много слапърът створ, но бъцила ще ще бъде инжиктиран в църката. Тя процедура беше ужесяваща и е пълен списък на това, как не трябва да се прай собор. Първо се подписаха пред соборни документи при не участие или по-тошно не съгласие на един от участниците. Антиохиската църква, понеже беше в конфликт с Иерусалевската заради катар, тя не подписа тези документи. Тук къде ква е трънкостта, която заръбъде ще явно, че няма да се допуска вече. Това е, че другите се подписаха, включително и нашите, про форма. Знае, че след като един е против, малик антиохия, значи собор няма да има.
И се подпиша в документам, да излезе, че ти си някакъв цепи се от останалите. Ти знаеш, че собор няма да има. В бъде ще тази процедура вече ще бъде невъзможно. С този капан няма да мога да ни хвата. Трябва всички църкви да подпишат предсъборните документи, да са в състояния да подпишат, а не, а приори да са знае, че няма да подпишат, по някакви причини. Друго, предсъборните документи не може, както до сега, както в този случай, да не бъдат приведи на всички изици. Тези предсъборните документи не бяха приведи на всички православни изици, на български не бяха приведи. И на гурзински не бяха приведи, ся на русски, на английски, на гръцки, да, не знам за другите, може би на румълски или на сръбски, но на български не бяха. В бъдеще това вече няма как да се случи. В български ще ги предат, на всички изици ще ги предат, защо? Защото ти в бългуслоето, ако нещо има някаква тънкост, някаква по някога в правописът дори? Както беше в случе? В случе в правописът ще се криеше RST, точно в правописът. Та съм го обяснила в книгата. Ти трябва да имаш точен, достоверен превод на собственный език или да знаеш съвършенно някакво и другите изици на които се публиковане, ама да ли го знаеш съвършенно е под въпрос и затова трябва да знаеш, ки са решението на това е собственный език. Другото нещо, което е. Подписването на предсаболените документи, тя ма да завършва процедурата, а не да я започва или да бъде в средата. Кво стана? Саболените документи. А че, когато са собира предстоятелите, да кажа, наше е Патерях Боговопусти, Елне Офет, отиде в Женева и там той подписа документи, които не бяха разглядани обстояно от сетия синот. Абсолютно подвежаща процедура.
Първо се разпрашват документи в нещо време, изпрашването отнема точно една секунда. Кликваш и текста веднага се явява в компьютера на свите синот на България. В свите синот се сабира, срог да се подготови, сабира се, разглежда ги, решава ги и ако се согласят, тогава Патеряха отива и подписва лично. Така се прави и няма друг начин. Докато в този вариант Патеряха сте отидеха там и им казаха, че понеже трябва да се бърза тук, а няма много време подпишете, а пък това на сабора там ще пригласуваме, когато трябва нещо. Това бърза не са ще беше капан. Не се бърза. Така опорите точки на участници на вязателите на сабора, той е Патер Фартулумей, неговите началници. От 50 години се годва този сабор от родовските съвещания нищо подобно. Сабора се годва от преди това, 93 години, от Мелетия и Метък Сакис, но дори да приправим, че от родовските съвещания се годва, а не 50 години се годва, той е сабор. Те са всъщност повече. Ако видим първото родовка съвещания, той ще е и са е първа година. Така че повече от 60 години, 65 години. Но, не кажем, че от момента, в който се взед окончателното решение, че трябва да се проделя къв всега една сабор, 50 години, ами 50 години, ще готвиш още 50 дни, да могат съборите с цинодите да разглядат подготвените документи, и тогава да отида да подписват предстоятелите. Вече, одобрените от всички поместни църкви, проекто решение на сабора. Да се подпишат тези проекто решение от предстоятелите, и вече на сабора да се довърши тази работа с вентуални дополнения и някакви промени е вентуално, ако трябва. Друга измама беше, че уж ким предстоятелите документи може да се пригласуват на сабора, измамате беше, че там се изискваше пълнен консенсус, 100% консенсус. Е, ясно, че главния измамник, който готвиш сабора, ще бъде против най-малко той, а ако той е контролират още пе че църки, има предъпределение бърватолумей, той е контролират грекоязичните църки по един и друг начин. Това означава, че някакви промени не може да се опреят. Смисляне такиво, важни са второсепени промени за успокоя на съвестия могат да напреят, но по същество нищо, нуа. Друга огромна измама, той вече след сабора, че той се бил провел. Сега ни не може да наричаме събор, нещо, в което участва по-малко от половината православни в света.
Повечето православни в света живеят в тие 4 църки - руската, бългъската, грузинската и антиухиската. Взятизено с около 60% от православното насиление в света. Сега колко вярват, колко не вярват, но са православни, номинални православни. Няма измерител за вътешната духовно качество на вярата, но външното духовно качество е това, принадъжи на тази църква. Та половината ги не бяха представени. Значи това няма как да бъде все православни са бора. И това указа и светия есинот на нашата църква. Този събор не е се православен, не е свят, не е велик. Точно проде тази причина. Огромна и безумна маниполация беше, че право на глас имаха само предстоятелите на шефовите на делега, предстоятелите на помесните църки. Както казваше метроподите е Ротея Влахоз, учатва цъщност това е събор на предстоятелите с ескорт. Това нещо е не бивало в историята на църква, така може да чакаш 1000 и колко години за го проведеш по един нелекватен начин. И това във времето, когато коммуникациите правят възможно много лесно предвижване, много лесно обсъждане. На времето, в 4-5-6 век имало оправдане, чте пътуват месяци, ако тръгне от Испания или от Португалия засиня до Антиохия или Коснатинопол, може да пътуват месяц. Нече на време я ми ги тези ограничения. Така, че да се ограничава правото на глас на тези метрополити, това е безпрецедентно и безпреципно. Имаше и оделни измами, както в елацката църква, главният измаме беше метрополития Ротей, но влаху с метакана татък. Но главната измама, пак да кажем, се остава подмяната на основния въпрос, въпроса за и коменизма.
Главният проблем на нашто време, бългостовски проблем на 20 век и 21 век е и коменизма. Той, обаче, е единодушно отхворен от сеците. Нито един сетес не подкрепе и коменизма. Няма такъв в целата история на църката. Така, че неговото избягване като тема, неговото инжегтиране като разърдена ръствор е недопустимо. Абсолютно недопустимо. Като подход ти да по-ще да мислиш по този начин. Дай да ги избавям всичките, като легичко вкараме тънката страна на клина. А после да набием целия клин. Това нещо е антиправославно, антихрастянско. Това е дори аморално. Нека да чуем едно песно пение, след което ще е завършим. Че наш е жи в синанът е мисли. Не святите и ментвое, да приидем тързти твързти твързти. Не бори цвори цвоя, како да не би святите на земли. Лебнаш на сушни, да шаме. И остави нам долги нашо, како живим и уставлаем до жнико наше. И не беди нас, които сушне им. Но изгави нас от ума.
Възниква вопросът, да не е възможно да се провете къв сабор, като този. И всички да се соберем и да гласуваме единодушно едно отклонение от догматичната истина. Някакъв така поло и коменизм, както на времето имало поло арияство. Напълно е възможно. Не било да сметаме, че не е възможно. Цирката разберя са ще остане до последните време на православната цирква, но в последните време както е било в първите време на. Но и когато е останал правед или лод да кажем, това не означава, че не е възможно. Да е възможно, всички останали да отстепят, а правед не се извежда от судом и гумора. Та ще останат цирки, в смисъл, енори, а може би е пархи, тоест митрополити, епископи и свещеници. Но не непременно цялостни помесни цирки начало с патриаси. Никъде не оточнено това, че цирката е в пълен състав. Не, при Първо Христа пришествия всички първо свещеници без изключения усъриха Христос на смърта. Вече там от 2-я, 3-я ранк, Никодим и Йосифа Риматейски, че една си недерелна и прочая, да, но те не са били парва свещеници. Така, че не исключено, ни не знаем. Не било да смятаме, че щом се събарим всички взяло, наче се тие, дохе между нас, не е гарантирано. Имали много събори с лукаия, дох по между нас.
С тутици епископи, но еритици. Ами, да не би ватиканските събори, да са православни, когато с тутици епископи там участа. С приемстено се епископска от Първи век от Сети Петър. Така, че ни не трябва да смятаме, че има гарантия в това. Дай боже, цели поместни цирки в края на времата да се съхърнят, ни е това, не го знаем. Но което къс интересното за нас, това е българския принос. И той може да бъде проследен много точно, много детално. Стъпка по стъпка, и тук е правен много интересен извод. Когато бяхате изстъпки, първо пътрях неофит отиде в женеба и подписа пред съборните документи, като смяташше, че събор няма да има тъй, защото антиорхия няма да участа. След това, пътрях върхто умей, обяви, това не е правило, обяви свикването на събора. Той има право да го обява само, ако е папа. Но ако е пръв между равни, той трябва да има консенсус на тия равните. Иначе няма да се пробослава на събор. И би трябва да го самите учаснят, чакай, чакай, антиорхия не е тукък, как така ние обявяме събор.
Но така няма да че тази лока, процедура няма да си вкара всички в капана, в които ни скаха да отидат, включително не бългъската църпа. И вече бяхме паднали в капана, пътряха се подписа и ще ходим на събор. През април 2016 година Лорчанския митрополит Гаврил написа "Писмо до светия синото". Така е така, има някой неща в предсъборите документи, които ме смоштават. Първо, второ, трябвато, пето. Имало ли е той увереност, че това писмо ще доведе в промени? Едва ли? Написал го е, за да има чиста епископска съвест. Той по съвест, вижда, че нещо не е редно в тя документи. Малко по-късно Пловдиския митрополит Николай си присъедини към него. Ито, заедно с 240 клирици от Пловдиска е пархия и каза да бе има неща, които със смоштаващи. В тези предсъборите документи, които не мога да се преклъсуват там, ако няма консенсус. А този, което ги е предложил, то е ги е предложил несто чайно, то е няма да гласува против. И ако гласува за тях, край консенсус против, няма да има и те ще останат. Така, че митрополит Николай се присъедини към Ядов Гаврил,
а те бяха и със си, така митрополити с позиции в Синода. Тя бе да не офит. Бълдово прости. Вместо да се запъне и да кажем, аз съм се подписала вече, аз ще стана за смяк. Аз съм се подписала, по си отказам, и той си смири и каза - добре, прави сте. Има смоштаващия неща. И на края, през юни месец, си тие си нот обяви отка. Когато на вечериято вече се говорише за самолетни билети и за хотели, когато си тие си нот обяви отка, църква предложи да се отложи събора. И тук е много важен момент. Той ригазски патриях не каза - добре, ще го отложим. Нека да разглядаме, нашите брати от България, къко имат предвид, ще изгурят няколко самолетни билета и няколко резервация в хотели, ще изгурят, ама истината е по-важно от хотелите. И върхто умеи каза - не, не, не, не, не ма интересуват Българите. Не ма интересуват руснаците, грузинците и тюхиците, не си провеш да бе събора.
Ти имаш претенция да си пръв безравни. То е пастир на пастирите. Поправи добрия пастир. Зарязва цялото стадо заряди една авца. 99 зарязва заряди едната. Защото той се гъжи за всички. Ако път е върхто умеи, смяташе, че е прав и че българските владици не са прави. Първо ще ще да направи всичко възможност да ги убади своята правота. Добре, след като винести съгласни, отлагаме сърбора. След като руснаците са съгласни, отлагаме сърбора. Грузинците говориха там за семейството, има ще някакво, което ги смочтаваха. Руснаците имаха други претенции, българите други. Дай да видим да вредим всичко, а пък за хотелите и за самолетните билети ще решим да правим. Духите имаха някакви возражения, това нещо, което той направи е антисеборно. Каза, което дошел, дошел, петина петка не чакат, и се събраха по-малко от половината.
Православни, т.е. представите на по-малко от половината цирква, в мълецинство и сложиха етикета. Върхана саморазовличението. Велики свят сабор. Както е Велики свят? Върхваме върхваме свят, като половината ги няма, не са представени. Възразяват, т.е. измамата победи истината. Истината беше, че сабор нямаше, имаше събрания на няколко циркви, но не истински сабор. Това в крайна сметка ще го каза енипотик за Българската цирква, защото сабора наистина е въхновен от лукавия дух. И ситуацията международно-политически сяква беше такава, че еко не бяхме българите, може би и роснаците и грузинците сяква да отидат. За да ги обиняват в политизация, кремъл, путин, осква, долгата ръка, нали, е такива разни опорни точки, които опорни-опорни обаче хората се страхуват. Неудобно име, малодушни са, нормално е да подвието пашка и т.н. т.к. това са човешки неща. Но от момента, в които българите не отидаха, са това е грузинците, роснаците си окоражиха антиохия всъщо и се оказа, че четыри патриарши и то, какви, две древни, и грузинцката и дърговен за антиохиската фантиохия запърват, са и казало христиани, са ти пета ребилта. Това са важници, руската пък една и голямата. Също с исключително богата история и то в по-нови време на святост и сега има ченичество в 20 веки прочие. Така, че също много авторитетна. Българската нето е толкова голяма, нето е толкова древна, но, както да кажем, антиохиската, но също има така значение в историята на церква да не е малко. Чрез Светиборис и групата на осмочисениците, но така е и на чета, е фонаментална тази група. Всичко това взето заедно направи така, че Сабора в Крит се компрометира, а Българската церква се доказа,
както важен фактор в историята на човечеството, не само в историята на този Сабор или на церква, в тесния смисъл, а в голямата история на човечеството. Това е на слава на нашата църква, сега ние в момента, защо не тръбим тази слава от политкоректност, основно от политкоректност и малко от така лепсона самочуствия, но основно от политкоректност, защо това знаем, че е така е чета хигемона, това е Свет не се променил, това е същия и от 100 години и от 50 години и от 10 години е все същия. И той държи света в лапата си, той не е пуснал, няма намерение да пуска, така че не е лесно да се опълчиш всъщо князна на този свято. Така че е съссем разбираемо, ние малко така да принизяваме нашите дела, може би нямаме достащност сили за да си изпълчим сещо тези под небесни духове. Но кое е важното, че от наши ежедневни действия, по някога може би без кое изнаехахва на дежда за успех. Както е писмата на дядо Гаврил, за успокоение съвеста, ни много пъти пропускаме да ме правим такива дела. Абе те, че търкно става лошо, абе сега пху, още видим и нищо не правиш. Ама си ще оправим света, къде е чел събор, пъти рякът се е подписал, всички са пък аз се, кво ли ще реша със нописмо за успокоение съвеста? Да, за успокоението на една съвест, може да се задейства съвеста и на друг, и на трети, и на пети, и на цяла на помесна църква, и от там вече да имаме този резултат славен за Пългъската църква, читарен за всърянската църква. Търкът в този смисъл ще се остане издежда както върви и във бъдеще една, така, може би най-добре запазената тайна на двайси пари век. Ено скрито решаващо събитие, което промени хода на святомата история, промени хода на църковата история, тя не влезе в капана на лекия ръствор и коминизм, това векът да се увеличава, имаше такава идея, като се съзаледим пърманентен събор, това беше в същност най-опасното от всичко, по-опасно от самите решения на събора, и имае перманентен събор на представители на поместните църки, което да займа решение и те после, която се получи консенсус между представителите, да ги дадат за согласуване и за гласуване в поместните църки. Този перманентен събор ще ще бъде фактически инструмента за и коминизация на църква, защото външните министри на всяка поместна църква, тънречните външните министри,
които отговорят за външните връзки, от яно има такива, те винаги са най-склонниками коминизът във всички църки по-местни. Външни министът, това ма е работата, той да е доброто ченге, той е да бъде коммуникатора, той е да бъде човекът на компромиса, добра и политика. Но, ако той е балансиран със останария синот, горе да го се получава желание баланс между телок и принципност, между истина и политика. Ако обаче всички външни министри, всички така се каже и коминисти от цяка поместна църка, най-големите отворковци, се съборедва в един такъв перманентен синот, нещо като в Европейския свят комисията, не избрана от них, ако обаче опълномощена по-някъв начин. Тогава неща, как ми да видим, как разтвора от 1% ще стане един и половина, после два, после два и половина, после три. Това беше всъщност по-голямата опасност, тя си избегна за сега и нека да се надяваме, че в обозримото бъдеще точно такъв лъжи събор няма как да се състои. А вече, дали лукавя ще премине към другата стратегия, престо и да видим, но имаме добър опит открит, через глобалната енория, через медиите на трезвите православни във ця свет, и в Америка, и в Русия, и в Гърция, и в Вългария, и в Романия на всякъде има. Не може да ги излъжиш Бога, не може да излъжиш себе си, не може да излъжиш историята, всички опити да се прави не съборен събор сълтлукавия и долгът на всички христиани, на всички нас е да имаваме. Собир се трябва да имае първо за себе си, за собствените крахове, но да не пропускаме и, още от церковните, защото те също могат да ни повлекат на долу, а трябва да отстояваме православията, цялото православията и нищо извън православията. В тук глед, предаването за православен поглед към историята, културата и съвременноста, с Богослова Георгий Тудоров.