Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, [музика] културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте, вие сте с предаването Светоглед по радио Зорана. Тук с мен е неговия автор г-н Георги Тодоров. Георги, здравей. >> Здравей. Днешната беседа ще бъде посветена на честването на първия вселенски събор, 1700-годишнината от него в Турция, която беше осъществена от Цариградския патриарх Вартоломей и папа вв 14-ти. Какво всъщност се случи там и как ние
трябва да го разбираме като православни християни? Се надяваме да чуем от Георги. Това събитие, ако го разгледаме като честване на 1700-годишнината, за каквото беше обявено, е може би един от най-големите църковно-исторически провали на патриарх Вартоломей, защото първият вселенски събор, така, съборът на съборите, той е емблематичният вселенски събор за църквата от 2000 години и колкото и да не сме наясно с точните дати и часове минути на неговото провеждане. Все пак има един консенсус в
историците, че той се е открил някъде около 20 май 325 г. и е приключил някъде до края на август най-късно 325 г. Тоест, той трябваше да се чества някъде или в началото, тоест на 20 май тази година или някъде между май и август. Аз смятам, че такъв е бил и плана, но смъртта на папа Франциск осуети това честване по този начин. >> Точно точно такъв беше планът. Планът беше да се чества на 20 май. >> Да. >> Но междувременно Бог реши да нали приключи папа Франциск с земния си живот. И какво се случи, ако
Патриарх Вартоломей искаше да чества 1700-годишнината, искаше да уважи светците на първия вселенския събор, сред тях са едни от най-великите светци на църквата, той щеше да проведе честването, когато е решено. А пък била Божията воля папа Франциск да си отиде, отишъл си. Да не забравяме, че на нито един вселенски събор не е присъствал нито един папа. Винаги е имало представители, така че ако държеше да има представители, спокойно можеха да изпратят представители, делегация, както е било на всички вселенски събори и да
се проведе честването, ако това беше честване на 1700-годишнината. Не, то не беше честване на 1700-годишнината. >> Тоест можеше да бъде православно честване, което >> не можеше, а задължително трябваше да бъде. Значи папата, тоест патриархът трябваше да си покани всички православни >> Да. >> глави на поместни църкви. >> Точно така. >> Да има някакви представители на арменци, на римокатолици поради простата причина, че тогава всички те са били православни.
>> Да. >> И спокойно са признавали първия вселенски събор дълго време. Арменците до четвъртия вселенски събор, да кажем сирийците, които до четвъртия и така нататък. Тоест, можеше да има представителни нани делегации с историческо основание, защо са канени тука. Не защото са православни, но защото на времето са били православни техните предци. И това е съвсем легитимно те да участват в светските мероприятия, изнасяни на речи, ъ конференции и други подобни.
А вече когато стигне до църковно литургично честване на юбилея, там разбира се >> те могат да присъстват най-много до средата на литургията в литургията на оглашените, след което трябва да >> след евангелието трябва да >> трябва да излязат. То си има специален възглас, при който ги приканва да излязат или пък изобщо да не >> присъстват, ако така преценят. И тогава щяхме да знаем, че ние честваме първия вселенски събор, честваме светците, честваме събитието Никея, чиято същност
е в никакъв случай не е обединение на разномислещите. >> Да. >> Точно обратното. Същността на първия сирийски събор е отпадането на неправилно мислещите от църквата >> на ерестта. >> На ерестта. >> Елиминирането на ерестта, >> да. Тоест патриарх Вартоломей, който разбира се е домакин на събитието, защото Никея е на неговата канонична територия. Там не можеше друг да каже: "Абе що няма тука православно честване? Защо правим някакво шоу?" Нали той беше
човекът, който трябваше да го организира. >> Но ти ми напомни точно това. Това беше идеален повод, разпокъсаното пълно с проблеми православие. да има някакъв повод да се посъберем малко, да честваме малко, така да заздравим контакти, връзки, някак си идеален повод за всички православни църкви например да се съберат заедно. >> Реално едва ли щяха всички да се съберат, >> да, >> заради украинския проблем, да, >> който е създаден от от патриарх
Вартоломей. Пак да кажа, като казвам, сегашното честване беше един от най-големите провали на Патриарх Вартоломей. Много по-голям провал беше издаването на лъжетомоса. За лъже украинската църква. Това беше ключовият провал на досега. Да не дава Господ да има по-големи, но това беше най-големия. Този може би е втория. А по важност има и много други, разбира се. Та фактът, че се отмести честването за ноември, тоест извън годишнината, означава, че патриарх Вартоломей не иска да чества отците на Първия Вселенски събор, а иска да ги
употреби като пионки в своята игричка, в своите комбинации с Лъв XIV. Това е една комбинация, която са замислили той и Франциск, осуетена от Господ поради смъртта на Франциск. И вместо папата да се патриархът да се вразуми и да каже:"Ето, не е било годно на Господа да правим тази комбинации в аа Истанбул и в Изник, нали? Да се смири и да каже:"Божията воля не е била и да си го направи по-православному". Той решава да се подиграе с отците на първия вселенски събор, с великата годишнина и да ги инструментализира, да ги злоупотреби
като а етикет, зад който да скрие друга същност, противоположна на техния дух. Това е много важно, че духът на Никея е духът на очистване на църквата от еретиците. А духът на събитието, режисирано от патриарх Вартоломей и неговите ментори, е дух на вкарване на вируса в тялото на църквата или опит, айде още не са го вкарали, но опит за кокетиране с вируса на ереста и то не на една ерес, а на многобройни, което пак да кажа е един от най-големите провали а в новата църковна история. Но всъщност какво би трябвало да бъде нашето възприятие за първия вселенски
събор, който ние сега 1700 години по-късно искаме да честваме, честваме годишнината и трябва да хванем поуките от тоя събор, трябва да хванем есенцията от него. Значи тогава всъщност една ерес агресивна, много вредна бива изрязана от тялото на църквата с идеята църквата да оцелее, да продължи да съществува в правилното Христово учение. В момента ние каним, той кани а представителя на най-голямата може би от наша гледна точка християнска ерес, каквато е римокатолицизма. без завършен богословски диалог, без изчистени въпроси, без покаяние за
проблемните догматически различия, които имаме, просто за едно честване, а поради чисто хронологичното съвпадение на тези 1700 години. >> О, това не е не е хронологично съвпадение, това е злоупотреба. Това е търсена злоупотреба. Тази търсена злоупотреба ние я намираме и при патриарх Мелетий, >> да, >> който иска 25 1925 година да направи икуменически събор на обединение най-малко с англиканите, а може би и с други, нали. Така че това е стара
инструментализация на светостта. Сега а точната дума може би трябва да, защото знаем, че съществува понятието светотатство. Тад на църковнославянски означава крадец. Когато ти крадеш святост в случая точно такъв, когато ти крадеш, значи светостта на първия вселенски събор, на отците на първия вселенски събор е велика и безспорна. И ти когато я употребиш за свои точно обратен светостта цели, ти си крадец на святост. Ти си светотатственик. Така че това е едно светотатство много а тежко провинение. Ние така
пропускаме като че ли този момент на злоупотреба със светостта, а това само по себе си е подигравка с отците, подигравка с юбилея, подигравка със светостта, подигравка със светия дух, който е бил на този събор и е вдъхновявал тези отци. Изведнъж ние с какво право използваме тази велика святост за някакви дребни комбинации политически, а икуменически, а светски. Това е един голям срам за нас като православни християни, защото а в църквата има винаги е имало едно а известно изчакване след подобни събития.
Знаем при иконорството, когато започва иконоборството, римската църква не е прекъснала веднага общеници с Константинопол. Дълго време са ги изчаквали, изчаквали, изчаквали, въпреки че са били против. А и не само по този повод. Винаги има едно изчакване. Може би ще се вразумят, може би нали ще настъпят други времена. Та ние сме в такъв период на констатирано а крещящо нарушение на светостта, крещящо нарушение на правилата на църквата. Значи имаме многобройни правила на църквата, които
са потъпкани от това, което стана в Изник и в Истанбул. говорим за може би четири правила апостолски и няколко правила, не по-малко четири-пет, на Лаодикийския събор. Едно правило, правило да нарушиш, вече подлежиш на низвержение, на отлъчване, едно апостолско правило. Ако ние изпазваме тези правила, този човек трябва да бъде отлъчен. Въпросът е от кого кой трябва да вземе това решение? Кой уличава някой в приемано нарушение? >> То точно това доказва като, как да кажа, като а 2,24 като ясно
слънце, че няма и не може да има аа пръв без равни в църквата, защото всички тези правила на светите отци, на вселенските събори, на светите апостоли стават непри приложими. Ако имахме един глава на цялата църква, тогава неговите нарушения няма кой да ги накаже и тогава става страшно. Това доказва чисто юридически и чисто логически нонсенса ние да твърдим, че ужким имало някакъв си патриарх, Цариградския примерно или римския папа преди това, който да бъде над другите и да а бъде началник на другите, макар и в някаква степен, да кажем право на апелация или нещо друго,
право той да свиква вселенски събори. Ами добре, ми тогава влизаме в параграф 22. Ако само патриарх Вартоломей имаше право да свиква вселенски събори, ами той никога няма да свиква вселенски събор срещу собствените си богоустъпничества. И тогава, ако имаме патриарх богоотстъпник, какво прави църквата? Слепец води всички слепци. Ние се обличаме на това един слепец да ни закара всички нас слепците в ямата. Всъщност проблемните патриарси, които са били еретици и са създавали проблеми, някак си самата църква в Цариград и във Византия ги е сваляла император, църква,
смяна на власт, народа. >> Ами както е Несторий. Нестори е Цариградски патриарх. >> Обаче се свиква събор срещу него и той бива низвергнат. >> Но той видимо, той не си го е свикал сам тоя събор. Някой друг свик събора. Сега тука, тука е другото, че а когато нямаме император, а всички седем се събора са свикани от императорите. А и това е естествено, защото той има власт да доведе еретиците на събора, иначе те просто няма да дойдат. >> Всички са негови поданици. Това е една
държава. Това ти е държавния глава. И той свик, защото този събор и тези проблеми, които са с християнската църква, засягат обществото, гражданите. Това са неговите поданици. Тоест, той има обществен проблем и който трябва да го реши. >> И защото имаме симфония между църквата и православната държава. Когато нямаме симфония между църквата и православната държава, това вече не е възможно. >> Мхм. >> Ние нямаме православен монарх, който да върши тази работа. Сега той може да злоупотреби, разбира се, имаме и
императори, иконоборци, и монотелити и така нататък, нали, ариани, нали. Така че нож е острията. Но а в нашия случай, ако ние приемем, не дай си боже, нонсенса, а един човек, бил той какъвто бил, да бъде над юрисдикцията на всички останали, тогава няма кой да го осъди него, когато той извърши капиталното престъпление в църквата ерестта. И затова църквата премъдро е измислила понятието съборност, което между другото е непреводимо на гръцки и на латински за съжаление и те го превеждат като синодалност, ама това е съвсем друго. Те се опитват, може би не разбират какво
означава съборност. славянската дума съборност не я разбират или не искат да я разберат поради една много проста причина, защото съборността има две измерения, хоризонтално и вертикално. В хоризонталата се събират живите епископи и заседават. Във вертикалата участват всички свети отци, светия дух и Господ Иисус Христос. Всички, цялата църква, земната и небесната участват във вертикалата и при това положение не може да имаш земна съборност, нарушавайки каноните на светците. >> Това е невъзможно. Поради тази причина,
между другото, и слава богу, ние много пъти, така да се каже, външните, нецърковните хора казват: "Абе каква е тая догматичност на църквата? Какво са тия догмати? Какво са се Как така светите отци събират на вселенски събори? Не да обсъждат любовта, не да обсъждат греха, не да обсъждат покаянието, а да обсъждат догмати. Откъде е изхождал Светият Дух? Какви били двете природи на Христос? Че кой се интересувал от това, бе драги? Абстрактни въпроси. >> Абстрактни въпроси, да, нали? Това а не е добре. Точно обратното виждаме сега.
Виждаме, че а въпросите за любовта и за греха ги е изяснил Господ Иисус Христос. Там ние няма какво да се произнасяме по тези въпроси. Но въпросите за църковното устройство виждаме в момента как патриарх Вартоломей, аз като казвам патриарх Вартоломей, трябва да знаем, че това не е субект. Той не е човек със собствена воля. Той е подбран. Ние в новите времена, вече в 20 век имаме подбор на несубектни патриарси. Патриарси, които са кукли на конци нехристиянски, неправославни сили и вече а тези извършители на деянията,
те извършват действията на патриарси. Те не са патриарси, те са извършители на действията на патриарси. Та този извършител на действията на на каквото би трябвало да бъде един истински патриарх, когато видимо нарушава каноните на църквата съборността, тоест светите отци са главната съборност и светият дух и Господ са главната съборност, а ние човеците тука по местните епископи и така нататък, пък дори и Божия народ, който също участва така или иначе в църквата. Не, не участва, ами той
неотделим от църквата. А ние сме аа подробността, важното е какво казват светците. И ние давайки глас на светците, чувайки какво те казват на този постоянен, този събор е перманентен. И да не забравяме, че Вселенският събор на светите е перманентен. Земните събори са от време на време. Тоест, от време на време ние, така да се каже, че се подвключваме да ги чуем какво ни казват отгоре и всеки от нас, членовете на църквата може да включи своя приемник и да каже:"Вижте, аз слушам какво казва свети Атанасий Велики, какво казва свети
Теодор Стодит. Какво казва свети Василий Велики или максимум изповедник или който и да е от светците, не че аз го казвам, но ви предавам неговите. В момента съборът заседава вселенския събор, истинския на църквата. Ние знаем, че църквата е богочовешка, >> нали? В крайна сметка говорим за земната войнстваща църква и небесната тържествуваща църква. Това е нали нашата възприятие. А на първия вселенски събор ние имаме, както ти каза, велики светилци като свети Атанаси. Мисля, че Свети Спиридон е участвал на събор. И да не забравяме Свети Николай с неговата
прослута плесница >> на Арий. Тоест не е бил много мирен тоя събор. Не е всичко минало както трябва, пък Сти Николай му го свалят откате да >> То е минало както трябва, [смях] >> нали? Финалът е бил добър, нали, когато всичко завършва. Всичко е добре, когато завършва добре. Да, >> но заради тези неща го свалят от катедра. >> Да, да, да. >> Не, там нещата ти си прав, са били много груби. А, значи, когато са изследвали мощите на Свети Николай, виждат, че тука е имал някакво счупване на носа.
Вероятно е ставал ръкопашен бой. >> Може да му е отговорено. >> Да, да, да, да. Най най-вероятно най-вероятно имало, имало ръкопашен бой. Та а в крайна сметка да се върнем на а в момента това световство, което се извърши в Изник и в Истанбул, а именно, че беше злоупотребен най-великият от вселенските събори за а конюнктурни, марионетни политически игри на извън православни сили, осъществени чрез лъже православни, а несубектни личности, с които в момента е обзаведена част от църквата в нашите вече отстъпнически времена. Ние вече
започваме да изпъл да имаме, така да се каже изпълняващи движенията личности и а това пък има тази положителна страна, че ние когато се срамуваме от тези деяния, този срам, който те хвърлиха върху нас, разбира се, ние ги разбираме, защото можеше и да се полъжем, ако всичко беше проведено по-лукаво, по аа елегантно, по-интелигентно. То е малко и вече има една деменция в тези среди на изпълняващите длъжността, защото ето
какво се получи сега. Значи събират се в Никея, бившата Никея, сегашния изник и въпросът е къде да се проведе мероприятието. шоуто има една голяма църква Света София, където се е провел седмия вселенски събор, но тя благодарение на президента Ердоган вече е джамия. Беше музей доскоро ние посещавахме като музей, сега я посещаваме като джамия и там някак си не върви. Да не говорим, че и той няма да ги допусне Ердоган. Как така в джамия ще се правят някакви християнски
шоу програми? И затова те отидоха на историческото място, където се е провел Никейският събор, на брега на езерото, където а наскоро 2014 година беше разкрита базиликата на Свети Неофит, където предполагат, че се е провел първия Вселенски събор. Нищо подобно. Първият вселенски събор не се е провял в тази базилика. Гарантирам сега, че базиликата е от вероятно ти век или ранния пети век. Да, древна базилика. Друга нямаме, която да не е джамия. Тоест, но не трябваше да кажат тук се е провел събора.
Трябваше да кажат базилика от древни времена. Защо трябва да лъжеш да се а кичиш с фалшиви пера? А това нещо не подобава в такъв сублимен момент да се каже. могат да кажат наскоро разкритата базилика от ти или началото на пети век, нали? Много трудно може да си представя аз, че свети Константин Велики, който в 323 година убеждава лицинии, ликинии, в 324 година решава да построи Константинопол и решава да свика 325 година, ще поръча да направя църква и то доста неугледна. Това не е Константинова базилика, каквито той ги
прави, когато реши да прави такива. Това е една сравнително средно голяма, да не кажа малко подсредната църква, която е посветена на свети Неофит. Но къде се е провел съборът ние не знаем. И в тази църква, каквато е в на брега на езерото, той не се е провел. Та в този смисъл трябваше да кажат на брега на тази на брега на езерото до тази древна църква не да претендират сега разбира се археолозите, които са разкопали тази църква допускат тази възможност там да се е провел събора поради една много проста причина. Ако кажат в нея не се е провело нищо, те не
са открили нищо. някаква си църква нещо много кажа, че може би се е провел нейният статус естествено, че скача с пет етажа нагоре. А има сихас, църквата, в която се е провел първия вселенски събор, нали това е събитие, ако си го открил. Така че археологът, но но той го в самата статия пише църква от преди 1600 години, нали, самите археолози, когато публикуват. Така че някъде може би след събора вече, когато Никея така или иначе става знаменита с присъствието на императора на тия 318 отци, вероятно тогава се каза ама чакай бе, тука имаше един светец, нали,
който е бил а екзекутиран, защото църквата е построена на мястото на неговата екзекуция. Така че е съвсем нормално, когато всички тези отци отидат там и стане дума за местния мъченик неофит, да кажат: "Ами, направете му църква." Тоест, възможно е тя да е построена във втората полови във втората четвърт на на ти век. Както и да е, това не е най-важното, но все пак а тези шмекерии а са недостойни. Ние се срамуваме от тях. Аз не мога да приема, че един епископ на моята православна църква, пък бил той и марионетка, а че може дотам да
падне. можеше да бъде по-интелигентно всичко, да няма такива а издевателства спрямо светците, спрямо аа истината, спрямо духа на събитието. можеше да го направят по-елегантно, примерно, а да обвържат папската визита с нещо друго, нали, което няма отношение към първия вселенския събор, който е точно антиеретически, нали? Ти с еретика да правиш съвместно шоу в памет на антиеретическия събор. Ами това е, как да кажа, подигравка. Това е липса на чувство за красиво и грозно.
Това не е красиво за а великолепно и нелепо, нали? Това не е великолепно, нали? Тези неща мен ме обиждат. Мен ме обиждат и аз се срамувам и този срам не може да се измие. Той си остава. Това е историческо събитие. То вече се случи. Този срам тежи в историята на православната църква, защото всеки ще каже: "Добре, това събитие вие не можахте ли да го предвидите? Не можахте ли предварително да направите а то да да не може да се случи?" >> Аз това исках да те питам реално къде каква е позицията на останалите
православни църкви? Ние живеем ние сме в църква, която има съборен принцип, както много пъти повтаряме. В крайна сметка това там не е цялата православна църква, макар че човекът има претенцията, че е лидер на православието. Нали помниш това, което ти показах на американската телевизия CBS преди 15 години е направен репортаж, където журналистът казва:"Вие сте патриарх на 300 милиона православни християни, нали?" И той казва:"Да, нали." Тоест концепцията е, че той е лидер и на всички православни християни. Той така си действа човека и такъв му е начинът на мислене. Въпросът е ние
останалите, които сме реално си имаме свои патриарси и свои църкви, каква е нашата реакция? Има ли реакции от нашата примерно Българска православна църква? Другите православни църкви какво мислят за какво мислим реално ние на институционално ниво за случите се събития? >> Ами проблемът е, че аа аз доколкото знам, аз не съм наясно дали всеки епископ в църквата какво е казал и какво не е казал, но досега не съм чул официално някоя от поместните православни църкви да излезе със становище по въпроса
и не очаквам нито една от тях да излезе със становище по въпроса. А възможно е отделни епископи, но не съм чул досега, аа да се изкажат, >> да възробят примерно, да изкритикуват, но това няма правни последици, юридически канонични последици от мнения няма. >> То няма правни последици. Обаче, ако се чуе епископски глас, защото свети Павел ни каза да не участваме в делата на мрака, а да ги изобличаваме. >> Да. >> Значи това е дело на мрака. А не можеш ти да лъжеш Бога, да лъжеш историята, а
да лъжеш а правилата на светите отци >> и най-вече публиката, голямата широка публика, която не сме само нас, впрочем, а и целия западен свят, целия католически свят. Сега твоят представител, вие сте милиард, милиард и половина, 2 милиарда човека и вашият глава ходи там и сега хората се интересуват, ама той какво прави там? А какво чества? Ама филиокве, ама то какво е решавано на тоя събор? Ама там какво пише в символа на вярата, нали? И той отива там и той казва нали за филиохве какво казва папата всъщност при посещението. Съгласява се да да приеме
Филиове в оригиналния му вариант от да приеме символа на вярата в оригиналния му вариант, както е написано светите отци. Сега, а по този въпрос папа Лъв имаше една енциклика, едно окръжно писмо, а ето го тука. А ин унитате Фидеи, а в единството на вярата за 1700годишнината на събора в Никея. Сега кое е любопитното в в този документ? Първото, което е любопитно, е, че а то се издава Чакай да видим датата каква беше. А то се издаде аа на 23 ноември.
>> Да, преди посещението. >> Абе, пиле шарено, но ти не знаеш ли кога е проведен съборът? Пише за 1700 годишнината на събора от Никея. Значи той е проспал летните месеци, да кажем, нали, след като го изберат за папа, а преди това не се е произнесъл. >> Избрали са го, да кажем, първите 20 дена, нали, 30 дена, нали, още, нали, но избран не е наясно. Но така или иначе минават месеците, в които тече съборът в Никея. Тоест до края на август може да се произнесеш за 1700-годишната. Когато минат тези месеци, какво чакаш ти за 23
ноември? >> Отново злоупотреба, отново измама, нали? Това не е за 1700-годишнината на събора в Никея, това е за шоу програмата, за спектакъла, който ти и патриарх Вартоломей готвите. Това изобличава Лъв 14-ти в непочтеност. Ако той честваше годишнината на Луци, той щеше да го изнесе, щеше да произнесе тази енциклика, когато ѝ е времето, по времето на годишнината и в нея да вкара всичко, което иска. >> Впрочем, аз не знам като лицате как възприемат серията от вселенски събори. със сигурност те ги отчитат като
исторически събития, но дали как ги интерпретират всичките тези решения? Някои от тях влизат ли в конфликт с тяхната еклесиология, с тяхната думат всичко приемат, нали така? Седемте ги приемат, само добавят после техните >> има добавки. Да, просто. Но въпросът е, че в тази енциклика, а тя е много интересен документ, а папата пак да кажа е а неискрен, да не кажа нечестен, защото първо той казва така а за символа на вярата от Никея. Това е сърцето на християнската вяра. А това е казва вероизповеданието, което
обединява всички християни. Добре, но какво означава обединява всички християни? Ако то в пълния си вид ни обединява? Да. Но ако вие сте добавили филиокве, което ни разединява, как можеш ти да го задметеш под килима, все едно че не съществува? В цялата енциклика понятието иокве не съществува. >> Тоест все едно няма този проблем. >> Сега ето лукавството. Па казвам, че то е неискрено на границата на непочтено, а може би и непочтено, че Филиокове е споменато в бележка под линия.
>> Мхм. Значи в енцикликата, ако той я чете пред аудитория, той ще я прочете без филиокве. А 10тата бележка под линия казва така: "А твърдението и изхожда от отца и от сина Филиокве не се свеща в текста на от Константинопол. То е било добавено в латинския символ на вярата от папа Бенедикт в 2014 годи и е предмет на православнокатолически диалог. Точка. >> Само това е коментарът. Предмет на православно-католически диалог. А и това всичко в бележка под линия. Това означава, че а проблемът не се
казва честно. Ние имаме един символ на вярата, който в начина, по който сега се използва, разделя по важен догматичен въпрос нашата римска църква и православните. Това би било точно и вярно. И ние правим всички възможни усилия с диалог и с други неща, нали, да решим този въпрос. Това би трябвало да бъде неговата позиция. Нашата позиция, православната, е много простичка. Ние водим диалог, за да може римокатолическата църква да се откаже от
тази добавка. Няма друго решение. >> Няма нещо средно двете. >> Няма средно. Да, не може да има средно. Те просто трябва да се откажат, да кажат: "Ние сбъркахме и занапред няма да използваме този символ на вярата с филиокве, а ще използваме първоизворния от Никея Константинопол, в който то от Константинополската, разбира се продължение, нали, но така или иначе нител Никел от Цариградския символ на вярата и с това проблемът се ликвидира. Ама аз чух такива интерпретации, че едва ли не той с тази енциклика и с всичко случило се
признава това, че обещава все едно, че ще се придържа към никейския символ на вярата и едва ли не ще спрат да да твърдят, че Светият Дух произлиза и от сина и проблемът с фильокви ще бъде решен. Все едно той това признава, защото се >> придържа едва ли не към никейския символ на вярата. Признава го. >> Това Това са го правили много пъти и предишните папи. А да кажат така, нека сега заедно братски с една душа и едно сърце да изкажем Никео, Цариградския символ на вярата в начина, по който е бил състав на първия и втория сенски
събор, след което го казват без филиокве. >> Съда х >> това са го казвали доста папи, >> да, >> от Павел VI насам. От време на време правят един такъв реверанс, нали. Но това е цитирайки документа от Никея Цариград, >> а не казват отказваме се от филиокове. >> Да. >> Така че а това е как да кажа м пак белег за нечистоплътност, богословска нечистоплътност. Ти или
си съгласен, че Филиокве е неправилна добавка, тоест Ерес, понеже тя има догматически характер и се отричаш от нея или смяташ, че тя е правилна и тогава защо се срамуваш от нея? Кажи това е бил, значи символът на вярата е минал през три етапа. Първия етап е в Никея, втори етап е в Константинопол, на втория вселенски събор, а третия етап е, когато ние сме добавили филиокве, ние сме светилци и добавяме трети етап, добавка. А пък оне са изостанали, не са я приели, дано някой ден да разберат, че истината е, че Светият Дух изхожда и от Сина. Това би било тяхната честна
позиция. Тоест те да искат ние да проникнем тяхната дълбока мъдрост и да разберем, че трябва да се допълни символ на вярата. Хм. Защо пък не? Нали това е тяхната гледна точка, но не можеш да изметеш под килима проблема. Не трябва да кажеш кое какво е. Да. Да. Не, не. Другото е отлукавия. Другото е извъртане и не подобава на папата, пак да кажа да издава такива документи с аа тука има, тука няма. >> Това е някакво историческо призоваване. Той прави историческо призоваване. >> Да. Бягайки от същината на проблема. Същината. Значи фактически а в
цялата проблематика на символа на вярата между нас и тях в момента центърът стои въпроса с филиокове. Всичко друго, по което сме съгласни, ние не спорим за него. Ние няма какво да го обсъждаме. Той казва в тази енциклика, значи първо той показва едно много недостоверно богословие. казва така: "Ари, свещеник от Александрия в Египет, е учил, че Иисус не бил истински син Божий. Чакай, това предполагам, че всеки семинарист знае, че това не е вярно. Ари учи, че Иисус е истински син Божий, но не е един отсъщен с Отца, а е бил създаден,
както ние сме синове на нашите бащи, истински, но имало време, което аз не съм съществувал. Баща ми е съществувал. Да. Да, >> аз истински сили съм и истински съм. Той ме е родил човека във времето. Точно това учи Арий, че Христос е истински син Божий, роден от Отца. Имало е време, когато Отец е бил сам, след което е родил син. Как може папа в енциклика да го каже това нещо, което не е вярно? Защо го казва той това нещо? Това нещо не е случайно така. Пропуск, нали? Недоспал, нали? Не. А това е а за да направи арянството абсурдно, нали? А то
е било много логично, ако се вгледаме в логиката на Арий, че тя е много логична. Той дава евангелски цитати, нали? Бог е отец е по-голям от мен, нали, и така нататък, нали. Има такива цити, за които той се хваща и казва, "Ето Христос го е казал, не съм му казал аз, нали?" Тоест арианството не е такова посмещилище, за което той не го представя, нали? А той самият си противоречи в следващото, нали заглавие, защото казва така: а че той твърдял, Арий твърдял, че е имало време, когато синът не е съществувал. Ама чакай, ти говори каза, че той отричал, че е бил син Божий.
И как тогава ще отрича, че синът не е съществувал и го нарича син. Значи е син божий, синът на кого? На Бога, нали? Тоест една доста примитивна схема с цел да покаже, че арианството е нещо много грубо и абсурдно. Не е. Проблемът е, че тънкостите са важни. Разликата тук е не много самоочевидна и при това положение ние ще кажем аха както арианството е било доста близко до православието но е било най-мерската ерес единица мярка за ерес е арианството поради тая причина и първият вселенския събор е единица мярка за събор. Това е класическата ерес. Като кажем ерес,
първата, която ни хрума, е арианството, нали? А то проблемът с арианството е именно това, че 99% от нещата те признават от православието. 1% само казва:"Всичко е вярно за Христос. Той е велик, той е спасител, той е изкупител. Така, така, така. Той е демиург. Той е създал всичко видимо и невидимо, нали, като творящо слово, нали. Единственото, което той не е съгласен, е, че е бил единсъщен с отца и че е имало време, когато той твърди, нали, че е имало време, когато той не е съществувал, нали, а е бил роден от отца като посредник между безначалния и безкрайния
и крайността на човека, на материята, на тварта. Тоест това е една фина малка разлика и тази разлика е лъгала църквата в течение на няколко десетилетия до Втория вселенски събор. Арианите са мнозинство в църквата. Те командват. Императорите са ариани. Събори правят многобройни. Почти унищожават православието. Само Атанасий остава като патриарх. И то, разбира се, той се крие. Той бяга в изгнание и така нататък. и двама-трима епископи, нали, Иларий и Пиктарийски и така нататък. Тоест, те са били на път да изметат православието от
църквата, нали, което е невъзможно, разбира се. Бог не би го допуснал, но >> условно казано. И затова ние не бива да ги огробяваме, защото тогава не разбираме, че сега едно малко отклонение, те не че са малки отклоненията, но едно малко отклонение би могло да има същите пагубни последици, както арианството, >> защото дори и най-малката лъжа, тя винаги е от лукавия. Тоест ти на 99% като сложиш единия процент лъжа, означава, че там се е промъкнало злото, демона, злия дух. А той от 1% без всякакво съмнение ще започне да расте.
Ще стане два, ще стане пет, ще стане 10. В момента, в който си пуснал в укрепения град дори един войник на врага, >> един троянски кон да пуснеш. >> Един троянски кон, един войник на врага, той рано или късно ще отвори портите и ще влязат и останалите. Това е много голям проблем. И всъщност аз това исках да те питам, как ние реално възприемаме католиците и как трябва да се води този прословуд богословски диалог с тях, какви са проблемите, които имаме ние с тях, можем ли да ги наричаме еретици? Еретици ли са? Въобще тая тема трябва да я изясним веднъж завинаги. Аз съм
забелязал, че хората имат много неясноти по този въпрос. Сега някой казва:"Ама вие нямате никакво в Може ли така да казвате еретици?" Ама това е много грубо. А какви са тия неща? И понеже тука има много политика в крайна сметка, защото един континент много нали говорим за Европа като единен континент, той географски е единен континент, обаче ние имаме протестантска Европа, имаме католическа Европа, имаме православна Европа част, нали? Как трябва да се води този прословуд богословски диалог с тях? Как ние ги възприемаме тези хора? >> Да довърша с енцикликата на папата един
детайл. Какво казва папата малко по-нататък? В 16 век аа Никел Царигадския символ на вярата е утвърден и от църковните общности, възникнали от реформацията. >> Мхм. >> протестант. >> Така. Никел Константинополският символ на вярата е общото изповядване на всички християнски традиции. Тоест, той пуска >> а така писта и към протестантите. Един вид. Ние сме едно. Супер. Да признаваме общите корени. >> Да. Да. Така. И разликата е само тази, че разбира се, че коренът е общ, но един
се е отклонил от този корен, а друг е останал в линията на корена, нали. Така че там е проблемът и ние трябва да говорим там, където е проблемът, там, където е различието, там, където е общото. За какво да говорим? Това е прикриване на проблематиката. Фактически да не говорим за реформацията, за която са се водили толкова кръвопролитни войни между католици и протестанти. Такива върломееви кланета са имали, нали, и така нататък. И той сега небрежно, ама те казва нали в 16 век небрежно Нихио Царигарският символ е утвърден и от църковните
общности, възникнали от реформацията. Някаква безобластна картина. Човекът не е европеец, така че все [смях] пак явно не му е толкова >> Не, не, това е, а това е, как да кажа, а икономеническата м програма, в която се вписват и римокатолиците, и протестантите, и отстъпници православни. Защо? Тук е много важно да знаем, че в крайна сметка въпросът е духовен и след като е духовен става дума за дух. >> Да. >> Значи Никио Цариградския символ на вярата има свой дух.
Този дух е светият дух. И не защото отците са казали угодно беше на Светия Дух, а защото са светци. Светците са човеци, които носят Светия Дух. Те са проводници на Светия Дух, особено когато имаме единодушие на светците. Някой светец по дадени въпроси може да греши като човек, но в съборността на светците, в единодушието на светците говори Светия Дух. Това е безспорно. Но имаме, разбира се, и други духове, които са всичките други духове, изключвам светлите духове, всички останали са един и същи вид. Те са
мрачни духове, те са лукави духове. Нямаме някакви средни, колебаещи се, нали, полусиви, светлосиви и така нататък. Не, имаме светли духове и тъмни духове. Сега как действат тъмните духове? Ние много често си мислим, че тука на Земята има някакви заговори на могъщи човеци, задкулисия някакви. То не бяха масони, илюминати, не знам си какви там, давозки, не знам си кво. И тези лоши хора се събират и решават да торпелират църквата. Това нещо и да го има, няма никакво
значение. Тези хора не са могъщи. Могъщ е сатаната. Той е техният господар. Той търпа конците. Нямаме истински земен заговор срещу църквата. Имаме дребни заговорчета, но те са театрални. Те сами себе си лъжат. >> Много пъти със смъртта на дадените хора те отмират. Да. Отмират. Да. Фактически вечният заговор срещу църквата е духовен и неговият център е единен оттам. И този единен център как действа? Не чрез непременно могъщи земни заговори, а чрез
слабостите на всеки от нас, чрез греха във всеки от нас. И в този смисъл вземаме едно момче овчарче в поляните до градчето Трикъла примерно или на остров Имбрус, няма значение. И а отива емисар на църквата и му каза, "Абе а на баща му и на майка му, искате ли това момче да го направим владика?" Вместо да пасе тука тея овце. Гма, че е будно отличник в училище, обаче къде тука в остров Имброс или Трикъла или де да знам къде, нали, той няма перспектива тука няма, нали, ние ще го вземем, ще го обучим, ще го пратим да се учи. И
малките очетата казватми защо пък не? Той е едно божно дете, вярва, нали? И го вземат момчето, след което започват да го напомпват, казват: "Ти си страхотен, готин, нали?" Започват да играят с неговото его. примерно чтеславието, любимият грях на лукавия, нали? И чрез този грях на лукавия това дете започва да израства с кариеристични църковни намерения. Тези намерения са от Лукавия. Те не са от неговия духовен старец, от Сатон, нали, а от Лукавия. И този човек чрез този грях бива управляван до централата, след което той попада на следващия етап.
Там му казва, "Виж какво сега ти вече си а епископ, искаш ли да станеш патриарх?" Нали това, грубо казано, по някакъв начин му се дава да разбере, че той трябва да стане политкоректен и той поради малодушие, нали, примерно има слабостта малодушие, нали, друг няма тази слабост. Той е щеславен, обаче поради щеславието иска да бъде чист и изряден и с него не работи. А дон Корлеоне в духовността. Работи с този, който ще му свърши работа, който е хем малодушен, хем ще е славен. А, ей такъв ми трябва, нали? Ако има някой друг грях допълнителен, още
по-хубаво чрез него ще го хванем на голямата въдица, нали, да кажем някакви забежки сексуални или някакви други или финансови, нали? И лека-полека чрез нашите собствени грехове ни управлява централата на злото. Централата на злото режисира тези събития. Ние да не мислим, че те са някакви, нали, Мише или нещо подобно ги е измислило. И дори да е така в Мишест, пак кой действа, кой дърпа конците, нали? Не човеци, не човеци. Та в този смисъл ние трябва да четем тези събития духовно и да знаем, че всички ние съучастваме и с нашите собственици, примерно м нашето малодушие. Ние
казваме: "Бе сега аз ли ще оправям света, нали? Защо?" Нали аз съм епископ, защо сега да се карам и да излизам с някакво становище като епископ или като митрополит, когато нямаме синодално решение? Не е редно. А защо да не е редно? Всеки митрополит, всеки епископ има право на мнение по всички въпроси. Той е лицето на църквата. Той има право. Той не е казал това е мнението на сино. Той казва, "Това е мое лично мнение, но ако аз изляза с това становище, аз слагам кръст на моята кариера, защото моята кариера в крайна сметка
зависи от светските сили. Князът на този свят знаем кой е. И аз трябва по някакъв начин да му направя един мини поклон, за да може да ми се отвори вратичката към издигането. А това е много страшно, защото няма нищо общо с традицията на нашата църква. Въобще то е изобърнено от >> Традицията на нашата църква е изповедничество. >> Ти не трябва да се съобразяваш. Но сега тука ние не бива да абсолютизираме тая ситуация, защото а икономията, която е нощ с две острията, тя може да бъде кардбланш, да правиш всичко, всички мерзости, да кажеш то по икономия, брат,
няма как, нали, има как, но има случаи, в които трябва да се проявява икономия. Мнозина светци го правят. Църквата като цяло го прави, изчаква, нали. Та в този смисъл ние не бива да а поеме отговорност, която не е наша. Значи архипастирите, митрополитите, патриарсите, епископите носят голяма отговорност, която ние да кажем с тебе не носим. Ние сме хора, които отговарят за себе си. И при това положение ние трябва да говорим истината, трябва да свидетелстваме за истината, тоест за това, което Господ, светите отци,
святските събори са казали и разкрили, а низ спослали, нали? Господ ни е низ послал, Той ни е преподал истината за себе си. И ние това нещо трябва да го изповядваме, защото ние не отговаряме за сложните държавно църковни отношения, при които е допустима икономия, разбира се, от мъдри и достойни архиереи, а не хора, които да използват икономията като оправдание своето малодушие. >> Те я прилагат за себе си, а не за другите. >> А именно точно това. Точно това е
критерият. Да. Ако ти пазиш паството, тогава да. Такъв е примерът, да кажем, със свети патриарх Тихон, руският патриарх, нали, той прилага една такава икономия и историята го оправдава. Оказва се, че е по плодовете, нали, виждаме, че той се оказва прав. В крайна сметка това, което той прави спасява руската църква. В противен случай имаше опасност а живата църква, тези разколници, нали, да вземат властта, православната църква да бъде дискредитирана. а той да бъде осъден като човек, който не е дал
църковните съкровища за спасяване на гладуващите, нали, и така нататък. Имала такава лока ситуация. И в тази локалва ситуация е било правилно той да признае болшевишката власт, да остане като легитимен глава на църквата. И интересното е, че самият факт, че той остава като легитимен глава на църквата, събаря църквата на живата църква, нали, на разколниците, на обновленците. Така че имаме такива примери в историята и ние мирените трябва да проявяваме разбиране към мълчанието на нашите а епископи, защото наистина в днешната лукава ситуация
международна и вътрешнополитическа и така нататък трябва много внимателно да се претеглят плюсовете и минусите, защото ако с това срамно шо шоу в Изник и в Volkswagen Арена в Истанбул се приключи казуса и ди >> щетите са >> Да. Тези апостолски правила и съборни правила, които са потъпкани, пак да кажа, не за първи път, можем да кажем, че може още икономията да ги понесе. Но ако патриарх Вартоломей продължи още малко, още една капка, за да прелее чашата на икономията, примерно сега се говори и от едната, и от другата
страна и от папата и от патриарх Вартоломей, че готвят съвместно честване на Пасха, да се въведе така, че занапред и в Рим, и в православието да се чества Пасха едновременно. но на една и съща дата. Това беше впрочем мечтата на папа Франциск и той правеше едни груби и пошли подигравки, недостойни, когато казваше понеже честваме на различни дати, нали, Христовото възкресение и някакъв виц казваше кога възкръсна вашият Христос тази неделя или следващата, нещо от тоя род. Хм. Нали сега не можеш ти, колкото и да си еретик и така да се каже, нали, недостоверен,
все пак да стоиш на престола на свети Петър и да се подиграваш с тези неща. Ами ти се отклони от единството на Пасхата. Всички от памти века чествахме заедно от първия вселенския сл. Айде да не от памти от първия вселенски събор чествахме заедно Пасха до папа Григорий, който се отклони. Тогава с кого се подиграваш? Защо ти се отказа от съвместното честване и сега това го приемаш за даденост? Това не е даденост. Това е твой грях. Не е наш грях. Ние не се
отказахме от това съвместно честване. Поне домелетий Метаксакис, нали, частично, нали. Така че, а тука имаме една м а много така ясна ситуация, а именно, че как може да се осъществи съвместното честване на Пасха? Ами много просто, когато папата чества заедно с православните, тоест с други думи, се покае за своето отклонение и се върне към съвместното честне на Пасха. Всичко друго ще бъде капката, която ще прелее чашата на икономията. Ако патриарх Вратоумей е толкова дементен, че да смени сегашната Пасхалия с каквото
и да е друго, ангел небесен да му каже нова пасхалия, той ще прелее чашата на икономията и ще бъде невъзможно за всеки а вярващ и почтен и малко от малко интелигентен човек, да не говорим за епископ, да се съгласи с тази поредна подигравка с църквата. >> Още повече, че той не е питал другите православни църкви. Съмнява се и те да приемат такива. >> Естествено, че няма да приемат. Да. >> Да не говорим за йерусалимската патриаршия, която на велика събота посреща благодатния огън
>> х >> на православната пасхалия, на православната Пасха и те да изместят тази събота. Ми това ще бъде ъжам. Срам. Ама то другата срам дори е слаба. >> Земетресение седем-осем порихте в православието и в света. >> Да. Така че тези приказки за мен са м прелюдия към вероятно папата ще се съгласи с православната пасхали. >> Хм. >> Друг изход не вижда. >> Няма средно трети. >> Другото е такава срамотия, >> че няма как да стане. Няма как и никой
няма да го приеме. Ако патриархът го направи, пак да кажа, това ще бъде лебеловата му песен. Но ако папата приеме православната пасхалия, което нищо не му пречи, той е непогрешим. Той е непогрешим, неговата е лесна. Излиза екскатедра и казва: "От утре честваме с православните. Всички негови подчинени, разбира се, на непогрешим папа, какво може да кажеш?" Козируват и проблемът се ликвидира. Много е простичко. Туй, което не е толкова простичко, е, че това не може да бъде дарум. Това ще бъде тамто зато. Хм. >> Винаги ще има някакво заплащане. Е, туй
заплащане вече е въпрос какво ще плати патриарх Вартоломей, за да може папата да се върне към единството в празника. И за мен това е това е вероятно предмет на преговори в момента и а каквото и да е ще бъде недопустимо, защото акортомей направи някакви отстъпничества в името на единството на празника, аа това е недопустимо. Значи единството на празника се решава с просто покаяние на римския папа, връщане към съвместното честване и толкоз.
И тука пак имаме едно лукавство, защото това съвместно честване на Пасхата, че то е съществувало при всички ереси. Значи когато е имало ариани по време на Констанций II, ми те са празнували заедно с православ. Има разлика в календара. >> Да. И по времето на несторияните са били са чествали еднаква Пасха. >> Тоест това не е гаранция, че всичко ще се оправи. Няма не е догматичен въпрос. Също така >> не по време на всички ереси еретиците и православните са чествали Пасха заедно.
Разликата е била убийствена в духовен смисъл, но Пасхата си е била Пасха. Така че това, че ние това е отзаднапред. Ние трябва да се разберем по фундаменталните въпроси, >> а след това да си празнуваме. >> А след това да си празнуваме. Да. >> Освен това ние пак не сме заедно, защото ние докато богослужебно не сме заедно, какво значение има, че Пасхата е празнува? Това е абсолютно светски поглед. Това означава, че аз примерно, когато тука имаме Великденски празници, ако отида в Италия, там също ще има великденски празници. Да.
>> Новочаз, дати в католическата църква, да отпразнува Великден и с >> тях да давам това е наистина доста така обидно. Обидно. >> Аз освен с екскурзии, с друго не не го свързвам с това. >> Не, примерно ако съседът ти е римокатолик и ти си православен, >> да си чисти >> в неделя ще му данесеш козунак. >> Да. И да седнем заедно. Да. И и яйца. >> Яйца и да си говори нещо такова. Да. Това е фактически. поздравим и чисто чисто като работни дни, почивни дни за
екскурзии, за пътувания. Аз това се сещам. Това не е богослужебно общение. Не няма кой знае какъв практически смисъл от това нещо нещо. >> Няма няма никакъв смисъл. А напротив, то ни лъже. Това е едно лъжее единство. А ние трябва да гледаме важното, а не второстепенното. И второстепенното не е стъпало към важното. Ако ние се различаваме в догматиката, каква полза от всичко останало? Каква полза? То само замазва догматичните различия, а те не са маловажни. Значи ние виждаме колко колко е важно а колко е важна догматиката.
А в момента какво стана на това честване в Volkswagen Арена? Между другото Volkswagen Арена не е случайно място. А по време на тази меса, която служи папа Лъв 14, излезе един епископ, изглежда местния главата на Истанбулската римокатолическа общност и направи едно брилянтно слово, което човеко не го мързи да си го свали на текст. Просто много прекрасно за цитиране. Та той първата му така първото или едно от най-важните неща, които каза, беше похвално слово за турския президент Ердоган. >> Еха, много хубаво. За за императора.
какъв добър човек, >> който им предоставил своето гостоприемство и един вид аа и тази прекрасна арена >> Volkswagen Арена, ако наистина той им е предоставил Volkswagen Арена, аз смятам, че това е с едно прекрасно чувство за хумор и един капан за нашите. Можеш ли ти като духовник да служиш литургия във Volkswagen арена? Това звучи как да кажа като вид. Като виц. Дори не говорим за Volkswagen. Кой е създал и нали Хитлер и всички останали тия нали неща аа колата за народа на Третия Райх, нали?
>> А това го слагаме настрана. Самото понятие Volkswagen Арена е такъв си колоризъм. Да не е храм. Не е >> не е храм. Дори ако беше някакво, да кажем, нали, някакъв парк на мира, нали, иди доди. Нормално, нали. Обаче още като го изречеш, а римският папа, глава не знам си колко милиарда там а римокатолици, отслужи тържествена божествена меса във Volkswagen арена. >> Това е спортна зала някаква концерт. Абе тя и за и за концерти, и за спорт се използва, но въпросът е, че звучи пошло. Това е естетически и за мен това е един
аа данайски дар на Ердоган, а особено ако той някак си е спомогнал за този дворец на спорта и и шоуто да им бъде даден, защото той ги поставя в една езиково, как да кажа, карикатурна ситуация. Та това е скобата. По време на тази меса се случиха някои много а нередни неща. Едното от които виждаме, че те са на един подиум. >> Тука е нали масата, на която служи папата. И по време на месата патриарха седяха на едни столове заедно с арменци и разни
други, сирийци, яковити и прочие. Тоест имаше едно, айде да не кажа със служение, но самолитстване 100% изрично забранено от каноните на църквата, >> от апостолските права още и от каноните на лаодикийския събор. самолитстване и вече в шублиния момент на евхаристийния канон патриарх Вартолмайстана и се разцелуваха с >> Мхм >> папата >> като събратя >> като събратя са служещи >> Да
>> са служещи да >> сега защо а не се служиха какво пречеше на Вартоломай да бъде заедно с него и двамата да служат или да се причасти накрая пречат му каноните на църквата фактически. А добре, че светите отци са ни ги написали тези канони черно на бяло, изрично, за да може колкото и да е безсрамно неговото отстъпничество, да има една граница, която да не може да пристъпи към настоящия момент. към настоящия момент той очевидно искаше след като е там в така да се каже
олтара, защото този подиум те нямат иконостас, той играе ролята на олтар. Тука е нали публиката, тоест верните, а там са свещенослужителите. Всичките те бяха някакви църковни лица, не бяха журналисти. Виждаме долу а основната цел, фактически основната цел на събитието я виждаме долу вляво. Това е а PR акция. Това е PR акция. >> Телефоните снима. Да. Журналистите, нали? Това е цялата работа. Всичко затова се прави. Поради тази причина не спазиха датите на събора, а ги направиха, когато е удобно, за папата. Поради тази причина се свика цялото
мероприятие, нали, заради пустия PR, за да се направи PR акцията, наречена а нали съвместно служение, честване и така нататък, >> за да се каже няма вече различия, обичаме се заедно с >> образът говори това. >> Всичко е наред, всичко е вече >> заради тази снимка. Тази снимка е част от PR-ра. Фактически двамата заедно пред светия олтар, нали, ако приемем, че това е светият олтар или светият престол, нали, с кръста, с единия с някакъв там, нали, със служител, кюре някакво, дякони и прочие. Ето това тази картинка
>> х >> е целта на мероприятието. За съжаление >> западния западния папа, източния папа, представителят на едната църква, на другата, те са заедно, всичко е наред >> и вървим към бъдещето. >> Точно така. И между другото трябва да кажем, че ако имаме невярващи църков нецърковни хора и бивши римокатолици, бивши православни от такива семейства или от такива народи, а те са в момента мнозинството разцърковените >> и там и тук. И ако тези хора са хора с добри
намерения, за тях това е прекрасно. >> Ама то е чудесно. Това е тържество на любовта и налю Да. Ако >> Иначе казано, ако нямаше Бог, те щяха да са прави. >> Да. Ако нямаше Бог, това щеше да бъде прекрасно а прекрасен обществен договор между две А това е опиумът за народа, нали, но този опиум е добър, лечителен, добри неща проповядва и другия опиум и той е добър. И двата се срещат много хубаво. Нека се срещат, нека се обичат, нека мир да има, нали. Това Това е мечтата на така да се каже секуларния
добронамерен човек, >> съвременния средностатистически човек, където и да било и в Америка, и в Европа и и >> Да, да. Това искат и това получават и за за тях е направена тази PR акция. Фактически масмедиите >> вземат тази картинка, показват я на разцърковения западник и разцърковения източник. Да. Нали? И всички ръкопляскат. И понеже разцърковените са огромно мнозинство и там, и тук, >> акцията е успешна. >> Абсолютно. Милиони, стотици милиони хора се радват и триумфират, че всички
различия просто две течения на едно и същото нещо. Това са две течения на едно вмещ Бог, >> както сунити шийти. Тука имаш две течения на едно и също нещо, наречено християнство. Даже те са повече от две малките там, други >> Да, да, да. В тази снимка ги няма а >> арменците. сирици яковити. >> Но тука трябва да кажем, че така каноните си свършиха работата, защото не отиде нито един, освен един, изключението, нито един глава на поместна православна църква не отиде да съучаства в това
представление. >> А дали въобще са били поканени? Това е много интересен въпрос. >> Това е много интересен въпрос. Но този въпрос и в двата случая е провал на Вартоломей. >> Да. Поканени дошли или непоканени и двете, >> ако той не кани >> да >> своите събратя патриарси. >> Ми това е нечувана подлост и пошлост. Ти какъв патриарх си? Православен. Честваш първия вселенски събор и не каняш своите събратя.
>> Да. >> Това е как да кажа немислимо. А каниш човек, който немислимо. А >> каниш човек, който не ти е събрат, >> който не ти е събрат в православието. Да, >> ако не ги каниш. >> Да. >> Ако ги е поканил, той ги е поканил, но тука пък другия То виж какво. А значи в Божиите работи всичко е съвършено. Тръгнеш си да лъжеш Бога, всичко е провал. И вляво, и вдясно се е провал. Значи той е поканил, но изглежда и това
е следващият абсурд, е поканил само александрийския, антиохийския ирусалимския, >> а старите патриарси, пентархи, които са съществували по време на събора. >> Точно така. Но от тези, нали, четиримата православни идва само александрийския, йерусалимският отказва и Антиохийския отказва. Това е звучен шамар. Няма нужда от изказвания, няма нужда от декларации. Фактът, че двама от тримата, които е поканил, са му отказали. А кой е отишъл? А това е интересно александрийския,
защото в Египет православните са капка в морето. Значи египетската държава е 115 милиона. Обаче той нали на цяла Африка е >> на на празния буркан Александрийская патриаршая пише и цяла Африка. Да. >> Но бурканът е празен фактически. Но това е друга голяма тема за греха на Александрийската патриаршия пред историята, пред православието, пред човечеството. Това е жесток грях фактически. Но това друг път ще го говорим. Та мисълта ми е, че той е останал без паство. Той е генерал без армия и а като такъв
на него му остава едно единствено нещо. Елинизма. С това се събужда, с това заспива. Това е неговият резондетър на Александрийския патриарх. И по елинистична гледна точка не можел не е могъл да откаже, докато Антиохийският, понеже е арабин, това не го засяга. А пък йерусалимският а все пак изглежда има малко повече чувство за собствено достойнство, не толкова зависим и аа и си е позволил да покаже характер, да
покаже принципност. Не говорим за нещо друго. А елегантният въпрос дали са били поканени другите аа аз не знам ъ как може да се проучи. Впрочем много лесно може да се пролучи, примерно дали е поканен българският патриарх, >> да се изпрати едно запитване. >> Да, защото а той не може да покани само българския, да не покани румънския или обратно, нали? Ако е канил или е канил всички, >> но аз смятам, че той не е канил всички, а защото знае, че няма да отидат. >> Ама и не му трябват. Аз аз виждам, че
той така разсъждава, че не му трябват. Той няма нужда от тях. О, те ако бяха а така да се каже на каишка при него и да ги беше докарал всичките с папата, това ще бъде щеше да бъде програма максимум. Да. >> Но понеже аа заради аа неговия гаф в Украйна, част от аа нали църквата и то по-голямата част, нали, няма да бъде представена, нали, най-малко руският патриарх няма да отиде, вероятно и сръбския и други. А дава да се разбере, че този този гаф е непростим. Ти да а застанеш
на страната на един разкол. Във всяка църква има някакви разколи. >> Не. И без да пита останалите, той ги проставя пред свършен факт и сега да решава дали признават неговите действия и не ги призна. Ами ако казват, че не ги признават, значи пак влизат в конфликт с >> Да. Да. Така че това е недопустимо поведение и поради тази причина нямаше да дойдат и затова той намали а броя на поканените до старите пентархии, което е огромна грешка. Ти нямаш право да делиш църквите на стари нови, защото твоята църква е стара, ама е пълна със стари разколи,
със стари ереси. Ние нямаме тези ереси, които вие имате. Тука в българската църква нямало арианство, не имало, не имало патриарх несториянин или несторий, не имало патриарх арианин, нямало патриарх монотелит и така нататък. Нямало патриарх уният, нали. Така че твоята древност, ако е древност на святост, нямам нищо против. Ами ако е святост, падение, святост, падение, падение, падение, тогава тази тази древност каква каква полза от нея >> и каква полза на римската църква, че е една от древните катедри, ако в момента е в ерес и то от нея в една в няколко
ереси. В този смисъл м този елегантен въпрос кого да поканим и кого да не поканим, веднага влизаме в това, че не може да излъжеш Господа. Не можеш >> е колкото и да искаш да си водиш сам делата на църквата, без да питаш никого и да провеждаш сам процесите, да лидираш, както е модерно да се казва, не може да се получи така, защото 12 бяха апостолите, не е бил само един. Виж, всичко, което говорим, е изключително интересно, но понеже времето е напредва, ти предлагам да направим продължение на нашия разговор,
>> в който да обсъдим и още доста въпроси, които са важни и интересни. >> Добре. Така че >> въпросът е важен. Непременно трябва да правим едно продължение сега, а след това и други поводи ще имаме да продължаваме темата, защото тя не е приключила. >> За съжаление се очаква продължение на всичко това, което се случва. Трябва да обсъдим ние като православни християни действително как трябва да реагираме и трябва да анализираме и чисто исторически как се стига до днес, защото това не е просто някакво случайно
събитие. Ей така, случило се, то има голяма предистория, има стъпки преди това, за да се стигне до там. и много други обстоятелства, които наистина се надявам в продължението в нашия разговор да застъпи. Така че благодаря ти. >> Добре, продължаваме >> и до скоро. До скоро.