Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Днешната беседа е третата от поредицата за лъжи събора в Крит от 2016 година и темата на днешната беседа е подвигът на българската църква. Този подвиг се вписва в казаното от св. апостол Павел в посланието до Коринтяните. Бог избра онова, що е слабо на този свят, за да посрами силните. Бог избра онова, що е от доля род на този свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо. Та никоя плът да се не похвали пред Господа. Говорим за подвига на българската църква.
Това е, може би, най-великият принос на нашата поместна църква от времето на св. княз Борис Насам. И този подвиг беше извършен тък, но когато сякаш църквата ни е най-немощна, най-слаба. Измеждо останалите пръвославни поместни църкви. Но това е много евангелско, това е много естествено, чрез човешката слабост да се проявява Божията сила. Какво беше най-важното в провала на Лъжи Събора в Крит? Това беше провал на светския дух. Провал на проекта, защото светския дух да проникне в съборната практика на църквата. Не, че в нас не е проникнал и ежедневно прониква, но не и в Света е светих, в съборната практика на църквата. Да не говорим за догматиката. При този провал на светския дух естествено е светът да е на страната на Лъжи Събора в Крит да е против тези, които го провалиха. Против Българската православна църква.
т.е. тя винаги ще бъде критикувана, като чуем опорната точка на света срещу поведението на Българската църква относно Лъжи Събора в Крит да знаем кой говори. Говори светския дух. Какво ни говори светския дух? Какви са опорните точки? Че, видите ли, Българската църква била разрушила единството на църквите. Че била изпълнявала задачите на Кремл. И проче, и проче. Дългата ръка на Москва. Сега, това с разрушаване на единството на църквата, това сме го слушали от близо 2000 години. Откакто има ереси. Откакто има ереси, но говорим за силните ереси, мощните ереси, които са на път да завладеят църквата, прем. Арианството,
от тогава имаме тази опорна точка. Прем. Святията Наси и Велики е бил обвиняван, че нарушава единството на църквата в Арианство. Свети Максим Изповедник, преди да му отрежат езика и да му отрежат дясната ръка, са го обвинявали, че нарушава единството на Православната църква в Монотелитството. Те са били единни, в първен случай, в Арианството, втория път единни в Монотелитството и някой си там Максим Изповедник или Атанасий Велики нарушава това единството. Така че тази опорна точка, поне от четвърти век,
а вероятно и от пора рано, е използвана. И ще продължава да се използва. Всеки път, когато някаква антиправославна сила има някаква власт в църквата, някаква превес времене в църквата и се опита да обедини всички под нокътя на Лукавия, този, който се опълчи, бива обвиняван винаги, вече руши единството. Така е било и с
свети Марк Ефески, по време на злощастната флорентинска уния, все са рушители на единството, стожирите на истината. По отношение на дългата ръка на Москва, тук имаме една по-дълга ръка. Българската православна църква наистина беше марионетка, инструмент, но не в дългата ръка на Москва или Крема, а в дългата ръка на Бога. Ние бяхме инструмент
на Бога и без тази Божия намеса нямаше да се провали. Иначе, можем да кажем, почти съвършенно изработения капан в Крит. Как стана това нещо? Ето това е най-интересното. Защото, когато четем историята на Първият Вселенски събор,
когато четем историята на Борбата срещу Флорентинската уния, това са събития преди векове, много векове. И ние можем да съдим за тези събития само по документи, по описания.
Това събитие от такъв все църковен, все православен масштаб, стана пред очите ни. Българската църква, а ние сме всичките членове на тази църква, тя участваше в това събитие.
Тя беше главен участник в това събитие. И това стана пред нас. Тоест, ние тук усещаме пулса на историята. ние виждаме как точно се меси тестото
на историята. И това е изключително полезно. Защото мнозина си мислят така. Какви сме ние, че можем да променим историята? Там се
сблъскват велики непреодолими сили. Ние с слабата си ръка не можем да спрем провала. Няма нужда да си опитваме. е в случая българската църква
с слабата си ръка спря временно настъплението на злото в църквата, а оттам и в света. Така, че много е полезно да знаем как става това и да знаем, че това е възможно. И че това
зависи от нас самите. От нас слабите. Нищожните. Но ако сме с Бога, не сме нищожни. Или по-точно Той ни използва нищожните за
своите цели. И за каузата на истината. Още при миналата беседа споменахме тези каталози на въпроси, които ще се обсъждат
на събора, е никога не е имало вселенски събор, който да е свикан по каталози на въпроси. Да кажем, първата кошница ще бъдат едни, които си въпроси, втората,
едни, които си четир, пети, шест, десетата. Няколко кръга въпроси ще се обсъждат на тази събор. Не. Винаги саленските събори са свикване по един въпрос. Догматичен, а
успоредно с това, разбира се, разгири са се събрали, се обсъждат и други по-малки, обикновенно, канонични, дисциплинарни, други въпроси, но винаги е водещ, догматичния въпрос и той винаги е един.
Така че опита да се свика един събор с 7-8-10 кръга въпроси е повече от подозрителя. Защо се свиква събор с 10 кръга въпроси или 8,
или 5? Защо не решат един въпрос, най-лесния? След това да се съберат друг път без големи фанфари, работно, да решат другия въпрос, не толкова трудния. И лека по лека да отхвърлят
това, което може да решат. защо се събират за 10 въпроса? Отговора е ясен. Защото в тези 10 въпроса има поне един, който е отровата, който е смисъл
на целия събор. И той е догматичен, както във всички вселенски събори. Но тук е обратното. Тук се свиква събор. Не да се отхвърли някаква
ерес, а за да се приеме някаква ерес. Това е голямата тънкост и това трябва да очакваме за напред. Винаги, когато светът
се опита да излъже църквата, той ще прави така. Ще иска да свика събор с много точки и ще каже
тук аз отстъпвам вие приемете. Ние ще отстъпим тук, а тук вие отстъпете. Каква е идеята? Идеята е
с въжда отстъпки по подребните въпроси, с мними отстъпки, да се добие една минимална отстъпка по догматичен
въпрос. Това е цялата работа. до сега 10 пъти да са решили лесните въпроси, но нех те ги оставят, за да има
добро чувство от този, който отстъпника, който ще отстъпи от догматичната истина. Ще каже, да, да, аз тук
победих по първа, трета, осма и девета точка, а по второ отстъпих. Тоест, направи се един разумен компромис. Никога църквата не се управлявала
с разумни компромиси. Говорим за по-догматични и канонични въпроси. Разбира се, в ежедневието се правят компромиси, то е ясно, но догматиката в каноните не.
И видим ли, че някъде ни канят на велико събрание, братско, единно, което да демонстрира и там има 10 въпроса? да знаем,
че трябва да търсим единия от ровния въпрос, заради който е свикан от цялото. Други въпрос е дали организаторите го разбират. Това и знаят, че са въведени в една лукава игра от този, който им дърпа
конците. Видим или не видим? Те може и дори да не знаят. Може да са и те излагани. Но ние е било да бъдем излагани. Ето какво казва св. Юстин Попович в 1977 година по абсолютно същия въпрос.
Цитирам. Цялата сегашна дискусия около темите на бъдещия събор, несигурността и промените при подготвянето на определенията, на изкуствената каталогизация, както и всички нови изменения и редакции в кавички
доказват, на истинската православна съвест само едно, че в дадения момент няма една сериозна и неотложна тема, заради която да се свика нов Вселенски събор на православната църква. Но дори да съществува такава тема,
която заслужава да стане предмет на свикване и провеждане на нов Вселенски събор, тя не е известна на днешните му инициатори, организатори и редактори от всички го разпоменати конференции са всичките им
предишни и сегашни каталози. Крайна цитата. Унищожителна критика на цялата тази бутафория. Първо казва, че всички тези изкуствени определения, каталози
на въпроси, редакции и прочи показват, че в дадения момент няма една сериозна и неотложна тема, заради която да се свика нов Вселенски събор на Православната църква. От тези предложени теми
нито една не заслужава такова внимание. И тук вече иронично говори Свети Юстин, дори казва и да има такава тема в момента, те не я знаят. Е, какво по-лошо
може да има от това? Ако епископата на църквата се занимава с дребно теми, ако епископатът на църквата не знае коя е оная главна тема, за която
следва да се свика всеправославен потенциално Вселенски събор, тогава означава, че ние сме в много тежко умопомрачение. А причината за това умопомрачение е, разбира се,
светския дух, който прониква в всички нас. Помрачава нашия разум и ние започваме да се занимаваме с, можем да кажем, потенциално гнили формули, въпроси, решения, процедури,
идеи, практики, термини и така нататък. Потенциално всичко това може би е гнило. И може би ни не знаем коя е тази тема, която заслужава да бъде предмет. Едната. Предмет на Нов Вселенски събор.
И така, нека да се върнем към крит и към подвига на Българската църква. Как се случиха нещата? Как стана историята? От време на време казахме, че този лъжесъбор
се готви от 93 години. Мине, не мине и се събират проба. Това е стратегията на следствие, който дърпа конците, разбира се, на своите подопечни.
И се правят опити за цълта е реформация на православието. Икуменическа реформация на православието. и този реформаторски икуменический дух от време на време
прави някакви нови опити да се направи такова събрание с много въпроси, които ще се обсъждате така, за да влезе в вътрешната крепост на църквата, в съборната практика
и, ако може, и в догматиката. тези предсъборни срещи дезитилетия наред се провеждат без резултат. Защо? Защото винаги има някакви спорни въпроси,
по които те не са съгласни, а възприятия принцип е принципа на консенсуса. Един да не е съгласен не може. Но през януари 2016 година се случи нещо много интересно.
В Женева са поканени всички предстоятели на православните църкви да обсъдят и евентуално да подпишат предсъборните документи и действително отиват всички,
освен един, освен антиохийския патриарх. И всички останали подписват предсъборните документи без възражение. Подписват ги. Можем да кажем, че не са ги чели
много-много. Едно, че те не са били переведи на всички язици. И второ, което е най-важното, тези, които имат възражения, да кажем, възражения са имали и българската
православна църква, и грузинската, и сръбската, и еладската, и руската, и антиохийската, и други. всички казват така, при положение, че една църква не участва, антиохийската, да кажем, случая,
не участва, значи, тъй, тъй, няма да има събор, и каквото и да подпишем, това няма значение. И затова подписват, защото знаят, че събор няма да има. А вече като дойде следващата предсъборна среща, тогава пак ще обсъждат. И могат да се застъпят
за някаква точка. Но със сигурност от сегашния им подпис няма да последва събор, защото отсъдства Антиохия. Да не говорим, че е хвийската патриарщия, все пак е древна, важна, престижна и така нататък. въпреки сегашното и тежко положение. Но, след като подписаха те са 14 по местните православни църки,
13 подписаха тези. И то предстоятелите, патриарци, там архиепископи, подписват всичко това, липсва само един. И тук започва един много интересен последователност, можем да кажем, почти така механично да се подреждат нещата. Царий гадският патриарх, Варто Омей,
възоснован на тези 13 подписа, насрочва събор. И казва, ще го проведем. и когато му казват, му чакай, нали, Антиохийския не е подписал, той казва, му ниси, аз не го преговаряме, той ще подпише,
и ще станат 14. Той просто ще преподпише човека, и при този положение, няма какво да отлагаме, провеждаме си събора. И той насрочи дата и място за събора. това е тежко нарушение на процедурата. Престъпване на процедурата. Но, можем да кажем,
че в този конкретен случай беше неочаквано за всички, включително и за самия патриарх Варто Омей. И това нарушение на процедурата в един момент може да се окаже, че не е нарушение. Защо казваме, че това е нарушение на процедурата?
Пореди две причини. Първата причина е, че Антиохийския патриарх не е подписал. Но Антиохийския патриарх защо не подписа предсъборните документи, не защото не беше съгласен с тях? Той е съгласен. А защото имаше
спор с Яросалимската патриаршия относно Катар. Относно това към коя църква ще бъде Катар, дали към Антиохия или към Яросалим.
Разбира се, че трябва да бъде към Антиохия, защото цялата тази територия е към Антиохийската патриаршия, включително и Емиратите изобщо тази част
от Азия. Това е канонична територия на Антиохийската патриаршия, но понеже там в Катар няма църква, няма достатъчно православни християни, които да са обединени
в църква и затова това е само потенциално. И когато там отиват гръцки гастарбайтери и решават да се сформират някаква еноре, слагат се един священи грък и понеже са си
гърци казват беше как ще ходим към Антиохия където са араби дай към Иерусалим където са гърци и се включват към Иерусалимската патриаршия. Разбира се
Иерусалим няма нищо против. Катар страната с най-висок доход на глава от населението в света богата и перспективна защо да се отказваш
от такова хубаво нещо и затова Иерусалимската патриаршия прие тази енория към себе си и разбира се наруши каноничната територия на Антиохийската патриаршия.
Това е поради елинофилитизъм. Нищо не пречеше на тази гръцка енория да се обърне към Антиохийския патриархия да каже така и така искаме тук да направим нория той щеше да благослови
да се приключи. Но поради това нарушение елинофилитическо нарушение на каноничната територия на Антиохия и естествено че Антиохийския патриарх това не можеше да го приеме. защото отрешем
отнемат и да не знам Абудаби Ковейт Саудитска Арабия и кво ли не по същата логика. Той не отиде в Женева да подпише това нещо не по други причини а заради
тази кавга. Т.е. тази кавга можеше да се реши с един телефонен разговор. Ако Иерусалимския патриарх се обади на Енорията в Катар и им кажа така и така минавате към Антиохия заповядваме
край. Въпросът се приключваше за един ден. И цари-гарския патриарх въртоломей можеше да използва своя авторитет спрямо своя събрат от Иерусалим да му каже брате така и така в името на
какво си откажи се от Катар в полза на Антиохия и прочее. И въпросът да се реши мигновенно при което Антиохийския патриарх с дверата ще предподпише всички съборни документи. Дете се казва ако това беше
цената той ще ще да се съгласи винаги. Действително тогава ще има пълен консенсус. Подписи единодушни под документите и тогава събора е нормално да се насроча.
Второто нарушение на патриарх въртоломей беше, че подписите на патриарсите не са достатъчни. в Българската православна църква крайното решение се взема от Светия Синод.
Тоест патриарха подписва, но така да се каже Светия Синод ратифицира. А Светия Синод не беше разгледал и не беше одобрил пред съборните документи. Тоест
патриарх въртоломей прескочи Светия Синод на Българската православна църква управляващата институция. това е тежко нарушение. Как така ти прескачаш институцията, която управлява
Българската православна църква, Светия Синод, казваш им ви нябва значение и насрочваш дата за събор. Съедно, че те са казали да, а те не са казали. Така че казахме две нарушения. Първо Антиохия и второ Светите Синоди. какво стана
в случая с Българския Светия Синод? Оказа се, че в действителност той не одобрява някои от предсъборните документи. Ясно е, че в предсъборните документи са включени много хубави неща. Борба за мир, демокрация и благоденствие на хората и разни други неща,
против които няма нищо против. Ясно е, че разбира се, има главното въдицата, за което е сложена и нашия Свети Синод неодобри част от формулите за легнали в предсъборните документи.
На 1-и април 2016-та година митрополит Гавриил Ловешки написа писмо на Светия Синод в този смисъл. На 21-и април 2016-та година митрополит Николай
Пловдивски също така внесе в Светия Синод своите съображения с подписите на 240 клирици от Пловдивска епархия. така, че ясно е, че
има проблем в тези предсъборни документи. Започна един период на брожение и умуване. Какво да се прави в случая? Патриарха вече е подписал в
Женева на 18-и май 2016-та година в Богословския факултет на Софийския университет лекция изнесе един от големите познавачи на тази тема. Прото през Витър
професор Теодор Зисис от Солунския университет. Тази лекция се проведе в пълна зала в залата на Митрополията можем да
кажем, че цялата зала трепетно слушаше високия гост и ентузиазирано аплодираше ключови моменти от неговата лекция
и разбира се особено на финал. на първи юни 2016 година светия синопт на Благостта Православна Църква в парен състав
заяви отказа си да отиде в крит при тези предсъборни документи и предложи да се отложи събора
до изглаждането на несъгласията. можем да кажем, че напълно разумно предложение защото има няколко неща, които са спорните които са смущаващите и
те биха могли да се изгладят преди да се проведе събора вместо на събора там те първа да стигат до някакви задънени улици. Това става на
първи юни. събора е предвиден за 16 юни. Значи става дума за последния момент. На 6 юни антиохийската патриаршия заявява, че
също така няма да отиде в крит до изчистване на неизчистените моменти. след още 4 дена грузинската патриаршия съобщава, че няма да отиде в крит
до изчистване на неизчистените моменти и най-сетне на 13 юни, 3 дена преди събора и руската московска патриаршия отказа официално
да участва на събора в крит. 4 патриаршии отказаха да участват на събора с което на практика събора не може да се състои. Тя
и една поместна църква да не отиде мотивирано с възражения а не да кажем поради война или някакви други причини беднотия да кажа
не имахме принципни възражения и 4 патриарши така че при това положение събора не бива да се провежда и не може да се проведе или ако се проведе той вече
не е всеправославен т.е. не е меродавен. Сега предложението да се отложи събора беше отхвърлено от патриарх Вратолумей той реши
да проведе събора с тези които са се съгласили с тези 10 църкви които са се съгласили поместни църкви а 4-те които не са дошли един вид няма значение
сега сега тук трябва да отчитам и още един изключително важен фактор това е фактора интернет ако на времето когато
са се правили да кажем Флорентинската уния която е правена или разбойническия събор събора на иконоборците и така нататък докато разбере цялата пълнота на църквата
че се е взяло някакво погрешно решение минават дни седмици месеци и разбират че кой си е предал Христа предала истината
сега в днешно време това се разбира за броени минути през интернет и за първ път в съборната практика на църквата от
2000 години повече от 2000 години не повече но да кажем да близо 2000 години за първ път в историята на църквата се появява този момент че Божия народ научава за
потенциалното отстъпление от истината още преди да се проведе разбойническия събор и в интернет започна едно оброжение в цялата църква в Европа в Америка
в Австралия близкия изток навсякъде на всички езици започна да се обсъжда а Божия народ е много важен участник защото не веднъж големи събори са отстъпвали не веднъж
нозинството от епископата е отстъпвало така че ние не можем да разчитаме на нозинствата нозинствата бяха и ариански бяха и иконоборски бяха и монотелитски така че не веднъж
и не два пъти нозинствата са отстъпвали и при Флорентинската уния имаше мнозинство Марк Ефески беше един така че начинът на вземане на решение с мнозинство в църквата през
тези 2000 години е доказал своята недостоверност не се вземат решенията с мнозинство монотелитски може да се купи може да бъде оплашено може да бъде излъгано не бива да се разчита на нозинство и
тук за първ път се събуди можем да кажем глобалната енория глобалната енория започна да протестира започна да разобличава тези заложени в предсъборните документи
капани сега цялата тази схема това подлъгване което започна в Женева през януари не беше предварително замислено от някакви тайни централи
антиправославни да си мислим ние, че те са замислили така, че антиохийския няма да подпише че след това ще се заяви някаква дата и всички няма да има как го откажат и ще отидат и ще подпишат не така се получи
в момента в който обаче - тръгнаха нещата в тази посока Пакарах Вартолмей се полакоми да се възползва тая ситуация един вид да прикътка антиохийския патриарх а пък синодите
на отделните църкви също могат да бъдат натиснати защото сега патриарха се е подписал ти защо ще тръгваш защото него ще го злепоставиш самия патриарх нали той думата му на две не става подписа му
как така ще се отметне нали има такива моменти но защо тук българската църква можем да кажем че прояви това мъжество защото я направи първата крачка защото нямаше кой друг от тези четири църкви които ни отидаха в Крит Антиохия казахме
те са икоменисти самия патриарх Йоанн Десети Антиохийския той е президент на икоменическата свръхорганизация лъжеименния световен съвет на църквите самия
антиохийски патриарх са президент те са няколко президента един от тях е той така че за него икоменизма не е проблем а защо е в икоменицката организация не е от дълбоки убеждения а поради тежката ситуация в която се намира
неговата църква територията на Сирия територията на Ливан територията на Ирак такива гонения срещу християните по време на те арабски пролити и разни други такива размирици че православните масово бягат и от Сирия и от Ирак
и от Ливан той остава без паство на историческата територия иначе етихийската църква да кажем в Америка е силна и в Западна Европа имат но на самото място ги няма убиват ги гонят ги и затова
те търсят горките помощ и са съгласни да влезете в световия свет на църките само и само да им помогнат така или иначе той в случая нямаше да се задълбочи
в тези богоотстъпничества които са свързани с икоменизма не го интересуваше Катар територия която иска да му отнемат и то свършенно не канонично без никакви убедителни
канонични основания да той лесно можеше да бъде прикоткан като му се даде Катар и с това да се приключи остават три или четири или пет
защото и сърбите имаха възражение и еладската църква имаха възражение но еладската църква как ги излагаха с елинофилитизма вие гърци ли сте или не сте гърци ще тръгвате вие
с българи руснаци против гърците ще играете под гайдата на Москва и по този начин ги така да се каже нейтрализират сърбите
дропе път ще говорим как ги излагаха но от тите които не отидаха изключваме на Тиохия българската грузинската и руската църква единствено българската можеше да направи
първата крачка ако грузинската църква беше направила първата крачка грузинската църква е в много тежко положение защото Грузия естествено в постсоветското време беше така разработена
като анти руски проект и тя е в тежък конфликт с Русия говорим за политически конфликт между грузинската държава и Русия при това положение грузинския патриарх естествено
винаги е под колко чем се солидаризира с православието винаги е под обстрел че той е промосковски ако направи някакви
светски жестове е много добър ако направи православни жестове веднага обвинява че е промосковски и затова той не не би просмял да направи първата крачка но самата
грузия ще изпадне в немилост московския патриарх руския патриарх ако беше направил първата крачка всички чаха да кажат той изпълнява нареждане от Путин от Кремл
и щяха да изтълкуват неговата крачка като политическа и в този смисъл нито българската нито грузинската църква щяха да могат след това да се откажат защото всеки ще кажат
мачаги те следват Москва те са дългата ръка на Кремл тази упорна точка веднага се включва в действие така че така че и руската патриарше не можеше
да направи първата крачка единствено българската православна църква понеже тъй или иначе България е член на Европейския съюз на НАТО и в този смисъл не може да бъде обвинявана
в това което е обвинявана да кажем Русия за това тя можеше да поступи по съвест и да не се съобразява с политически и други конънктури така се случи
и когато ние сме ходили в Грузия после на всякъде ни поздравяваха и казаха Вие бяхте първите Вие бяхте първите тоест те са очаквали някой друг да поведе хорото
не са смеяли политически за да не ги обвиняват в някакви грехове несъществуващи но така или иначе силни като упорни точки и тази историческа логика доведе до това
че слабата обрулената българска православна църква се оказа можем да кажем спасителката разбира се Господ е спасител а не но така излиза исторически че ние спасихме
православието от това велико изкушение което ни се готвяше на лъже събора в Крит а именно съборно отстъпничество разбира се в много
малка доза в предсъборните документи дозата антихристиянство беше много малка и коменическата отрова беше в много можем да кажем така разреден разтвор но
достатъчно отрове вируса вирусния товар беше малък но беше заразен нещо повече тук имаше наистина една много интересна пагубна смъртоносна
тиха и спокойна перспектива а именно казваше се че ето на събора в Крит ще бъде все православен и така и така но и от тук започва
още по-лошото ние не бива да чакаме пак хиляда години за следващия събор или 93 години не ще ги свикваме редовно през всеки 4-5 години ще свикват подобни събори след което
възникна и друга още по-лукава идея ама какво през 4-5 години събора трябва да стане перманентен ето това беше върха на смъртоносното лукавство а именно събора се провежда с неговите там кръгови от въпроси
те се отхвърлят по някакъв начин вземат се решение след което се продължава в същия дух и понеже ние знаем, че всяко нещо грех е лъжата която веднъж тръгнеш в тази посока и наркоманията
и всички тези излини ти се пристрастяваш ти не можеш да излезеш от там така че веднъж възприели една гнила в основата си позиция ти вече не можеш да кажеш с лека ръка после аз тогава
бях малодушен аз бърках не ще кажеш аз бях прав еми къд си прав напърви следващата стъпка къд си казал а ще кажеш б това беше всъщност заложено в духа на крит
едва ли не перманентен събор какво означава перманентен събор ако че кажем а какво е по-хубаво от това православните братия да живеят заедно благословено от Бога прекрасно нещо колко хубаво нещо да се съберат
представители разбира се на църквата по-един от всяка църква да кажем така да се кажем външните министри на църквата и перманентно да кажем ежегодно правят по две срещи и се споразумяват
по дадени въпроси какво лошо има в това кое е лошото лошото е че отделния човек всички ние сме разбира се греховни податливи и отделния много по-лесно може да бъде купен много по-лесно
може да бъде съблазнен много по-лесно може да бъде натиснат много по-лесно може да бъде оплашен това отдавна отдавна е измислено измислено видяно
разбрано и за това много по-лесно можеш да излъжеш една институция като купиш един отговарящ или водящ за това за това във сегашния етап на църквата е много важно консенсуса
защото да може да стъпи и в момент в който всички да бъдат излъгани всички да бъдем излъгани от светския дух но тогава ние ще сме си виновни но ако бъдат излъгани само
водачите или само част от водачите ама тези отговорните 10-15 човека бъдат излъгани и те подведат и останалите това е много економично за светския дух той няма да
подкупва милионите членове на църквата а ще го плаши само 15 души така че тази идея за перманентен събор тя е прекрасна ако заседават свети Григорий свети Василий свети Атанаси перманентно да
но когато заседаваме ние силно секуларизирани силно оплашени силно подлъгани силно изкушени е по-добре да се държим за консенсуса защото един из между нас
да бъде Марк Ефески ще измъкне църквата земната един Атанасий Велики да има ще измъкне земната църква един максимисповедник да има ще измъкне а другите
да паднахме изкушихме се излагахме се за това примера открит е изключително изключително исторически полезен видяхме как стана как стана
така че един митрополит написал писмо може би без да се надявал че ще го чуе светия си нот друг митрополит задействал цялата епархия с 240 клирици в името на
правилната кауза самия патриархни Офит да не забравяме неговата роля колко е важно той се е подписал в Женева и може ще да кажем вижте какво сега аз съм се подписал
държа си на подписа и може да имате ви за възражение обаче дай да отидем там и после ще видим какво ще стане каквото сега покаже не патриархни Офит прояви доблест пресече болнав
и така нататък обаче и каза не прави се митрополитите които възразяват съгласен съм с тях и светия синот в пълен състав взема решението да не отиде в кристо т.е. това е заслуга на целия светия синот
а не че всичките те са били 100% убедени не но но църква за това е велика защото немощните може да направи силни изкушени подлъгани купени съблазнени
излъгани какви ли не обаче съборно в един момент се въздигат така че нашия светия синот който взе това решение като цяло като колективен орган е извършил подвиг
подвиг който може би е непосилен за всеки един от участниците поотделно но съборно мяха на висота това е много много получително за нас и много
окоръжаващо защото някой ще каже но ние при тази история при тази традиция тук как ще се оправим еми нетуна оправихме се не само се оправихме но давахме пример на цялата църква и този пример трябва да се
може да кажем въздига и трябва да се чества ние датите на които са взети тези решения особено датата 1 юни всяка година трябва да отчитаме празнично тази дата датата
на която Святия Сибор Събор на Българство Прославна Цъка казва своето не на Лъжи Събора в Крит малко по-късно вече през ноември сега първо да кажем че
Събранието в Крит ние не можем да го наричаме Събор защото там отсъдстваха 4 патриарши не можем да го наричам Свят и Велик Събор това е абсурд не можем да го наричам Всеправославен Събор какво е тогава събитието
казах ми го и пак ще го повторя два наратива единия наратив на Лукавия гласи че това си е Велик и Свят Събор на Православната Цъква а истината е другия наратив е че това е епископско събрание
на 10 поместни цъкви и още по-точно това е Лъжесъбор защото ако те го бяха нарекли епископско събрание щеяха да се прави но те го нарекаха Свят и Велик Събор т.е. той е Лъжеименен Свят и Велик Събор това е най-важното
Лъжесъбор Лъжеименен Свят и Велик Събор това е истината и на 1 юни 2016 година Святия Синод има доблеста мъдростта можем да кажем ума и сърцето за да унищожи
тази мерзост пред Бога защото няма нищо по-лошо пред Бога ако църквата в своята пълнота представена от своя епископат излъже света и себе си и Бога какъвто беше замисъла в Крит ние специално ще говорим в следващата беседа за
какъв беше замисъла как беше механизма на нашето излагване но какво се състояше но тук ние се спираме върху събитията гледани хронологично и ролята на Българската църква можем да кажем
че ролята на Българската църква приключи на 14 ноември 2016 година когато беше публикувано становището на Святия Синод но много хубаво и поучително отчитиво да
в това становище след като се разглежда най-вощо събора разбира се то е сдържано можем да кажем че не искат да кажат така
нелицеприятната истина в очите на Патриармара Толумей и така нататък но казват най-важното цитирам проведеният събор това е като заключение проведеният събор на остров Крит
не е нито велик нито свят нито е всеправославен крайна цитата с това този събор е поставен на неговото място тези които твърдят че то е свят велик
всеправославен лъжат и го превръщат в лъжесъбор ако те кажат това беше събрание на 10 църкви което няма значение да така е това е наистина
опит за излагване на църквата не успешен и десетимата 10-те църкви участнички са се събрали за да се някакви решения без предмет сега пита се как така светия синод
на българската църква взе едно такова решение от къде намери мъжество от къде намери доблест али Бог си знае работата ние не знаем точно в съзнанието
на всеки един от участниците на митрополитите и на патриарха какви мисли са преминали разбира се ние трябва да знаем едно нещо душата е християнка както е казал
тертулиан ние можем да кажем нещо повече душата на всеки човек душата на всеки човек не само е християнка тя е православна християнка душата на всеки човек съвестта на всеки човек
е християнка така че там може би е най-важното но имаме и други фактори през ноември 2015 година патриарх Вартоломей направи едно посъщение във България във връзка с
и се изказа във връзка с вдигането на схизмата и така нататък и т.к. 1945 година е вдигната схизмата и един вид 2015 година се навършва кръква годишна от вдигането
на схизмата и той по време на това посещение в град Света София вместо като умен човек да ни потупа по рамото да ни похвали да каже колко хубо
1945 година че сме се събрали пак както си е реда да бънем в една църква всички заедно братя и да говори само положителна неща той изпадна в присъщия му хубрис
присъщата му високомерие и започна да ни получава започна да се държи като наш началник почна да говори църквата майка църквата майка църквата майка т.е. че те са старши ние сме младши
и успя да настрои срещу себе си дори най-върлите секуларисти в църквата дори най-върлите икуменисти в църквата дори най-върлите елинофили в църквата всичките успява
да ги настрои срещу себе си до такава степен че на изпращането му пред хотела имаше демонстрация и там викаха анаксиос недостоен можем да кажем че господ когато
иска да забори някой от своите врагове първо му отнема акъла дали това е било някакво естествено развитие в личността на патриаха или господ е побутнал
но така или иначе можем да кажем че това негово посещение във България високомерно обидно за българите хюбристично настрои светия синод срещу него разбира се съвсем основателно
човек който на гости на някого се държи по този начин може ли да очакваме от него нещо добро но мафросът е че една от причините не може би единствената и не най-важната но една от причините светия синод на Българиста
Православна църква да прояви принципност и доблест беше че патриаха беше си послал в това отношение с своето можем да кажем оскърбително за достоинството на всеки българин
поведени в края на 2015 година това може да е дребно може да е второстепенно може да е случайно но в историята понякога тези дребни камъчета обръщат колата
и така прегледа на участието на Българската църква завършва с това че се потвърждава това което казва сите апостол Павел той казва така това
са кровище ние носим в глинини съдове да преизобилната сила да се отдава Богу а не нам виждаме тази смиреност на апостола ние сме казва глинините съдове
в които носим са кровището така и в случай с Крит Българската църква е глининия съд в който беше понесено са кровището на православното вероисповедание на православното учение
на православната догматика да не допусне тя да бъде осквернена от светския дух да не бъде пленница на светския дух и този глиниен съд в който беше носено
това съкровище беше Българската православна църква Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана.