Драги приятели! От пет години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Днес ще продължим нашия цикъл беседи за Лъжи събора в Крит от 2016 година с част втора – предисторията. Когато говорим за предистория, трябва да имаме предвид, че поначало в историята, в историографията, в осмисленето на историческите събития, винаги трябва да търсим духовната история, духовната основа на историята.
Особено, когато става дума за историята на православната църква. Знаем от нашия Господ Иисус Христос, че нито едно врабче не пада на земята без волята на нашия небесен отец. А казва Господ, не бойте се прочее, от много врабчета вие сте по-ценни. Това е в Евангелието от Матея. Какво означава това, че нито едно врабче няма да падне на земята без волята на вашия отец? А вие, казва, сте по-ценни от много врабчета. Това означава, че това, което се случва с всички нас, става не без волята на Бога. Тоест, духовната основа на историята е безспорна. Тя е непоклатима. Сега, доколко ние можем да я познаем, е друг въпрос. Но тя съществува. Нищо не става през волята Божия. Що е историята? Какво е съдържанието на историята? Това е борбата на врага срещу Бога за всяка човешка душа. Врага не се интересува от нашето злато. Не се интересува от нашето сребро.
Не се интересува от нашите титли, от нашите сгради, от нашите творения. От нашите економически кризи или възходи. Не. Той се интересува от единственото. От нашите души. За тях се бори. С Бога. Бог, разбира се, също участва в тази битка. Разбира се, като ни уважава свободната воля. Ние не сме роботи за добродетел, а сме личности с свободна воля. Така че в тази битка на врага срещу Бога за нашите души винаги имаме помощ от Бога.
Или Сдържаща сила, в която е невидима. Той сдържа злото, да ни ни смачка с своето могъщество. Или понякога Божията намеса става видима. Това са чудесата, при които Господ изрично и явно се намесва за наша поука и за наше спасение.
Така че църквата, която има за предназначение да спасява човешките души, т.е. да ги праща в Царството Божие. Тя е главното препятствие на врага, който иска той да владее тези души.
И за това врага иска всячески да унищожи църквата. Първо това е ставало чрез гонения и мъчения. Той насочва срещу църквата най-голямата машина за убиване в историята.
До тогава Римската империя, най-могъщата. Но се оказва, че кръвта на мъчениците е семе. От тази кръв се раждат нови християни. и нови, и нови, и нови. И най-накрая
църквата завладява самата Римска империя. Това е огромен провал за Лукавия. Империята се християнизира, се въцърковява и тогава врагът
започва да действа основно чрез лъжи учения. Не, че при това ги е нямало. Имало е лъжи учения от ден първи. Но особено когато империята се християнизира
при святия цар Константин Велики, тогава разбира се избухва най-страшната ерес. Арианството. И в течение на няколко десетилетия Арианството господства в Римската
империя, в християнската Римска империя. Така, че тези лъжи учения са много мощно оръжие на врага за да обсеби църквата и за да я разцъркови. Той обсеби ли е?
Тя вече не е истинска. По-малко макар, че не се отказва разбира се от гоненията и от убийствата, но по-малко обръща внимание на тях, много по-голямо внимание на лъжи ученията. чрез тези лъжи учения и чрез следския дух
той се опитва да събори църквата по два начина. чрез чрез обсебване и развъщаване на водачите и чрез обсебване и развъщаване на народа Божий. Успоредно. Едновременно
са атакувани и епископите, и патриарсите, водачите на църквата, но и, разбира се, целия народ Божий. Ежедневно. Но много по- ефективна е битката за пастирите, за епископите, за патриарсите, за водачите на църквата. Така че върху от тях се съсредоточава
най-главната атака. Ако спечели епископата, Божия народ, колкото и да е издържлив на изкушенията, в крайна сметка също ще падне. Защото казано е в Евангелието, Господ го е казал ще поразе пастира и ще се пръснат
овците на стадост. Това е принцип. Затова атаката е върху епископата да се откаже от истината, да се откаже от православието. По този начин Лукавия иска да вземе властта в църквата, да обсеби ръководството, да овладее ръководството.
Това е, можем да кажем, цялата история на църквата от 2000 години. За да осмислим тази история, обаче, ние как действаме? За да сме сигурни, че сме на правия път. Разбира се, действаме
възоснова на своето познание, възоснова на Словото Божие, възоснова на разума, който Господ ни е дал. Но при цялото това време ние трябва да имаме като главен помощник наред с Божието Слово и
Словото на Светите Отци. Така че и при осмисленето на въпросния Лъжи Събор трябва да видим какво казват Светите Отци по този въпрос. И слава Богу, че има един от тях,
който има не само огромен духовен авторитет, но и най-добре познава този въпрос. Специално се е занимавал, осмислял го е и изрично се е заел писменно да изложи
своето становище по него. Това е разбира се Свети Юстин Попович, челийски, който през май 1977 година пише своето знаменито
послание относно тогавашното състояние на нещата относно лъжесъбора. И тогава имало напън да се проведе в най-скоро време лъжеправославен лъжевселенски
събор и Свети Юстин пише своето послание за да разруши тези козни антицърковни и това, което той е писал в 1977
година напълно въжи и относно лъжесъбора в Крит. Това е словото на светите отци. Светоотеческото слово относно Крит е изречено
десетилетия преди да се сбере лъжесъбора. Още когато се готвело неговото издание в 1977 година. Ето какво казва Свети Юстин по този въпрос. Ако такъв
събор не дай Боже се състои от него можем да очакваме само едно. Разколи ереси и гибелта на много души. Крайна цитата. По-ясно от това
не може да се каже. Ако такъв събор не дай Боже се състои. Казано от един свети отец и от такъв свръхавторитет какъвто е свети Юстин Попович. Ава
Юстин както го наричат. Не дай Боже. от него може да очакваме само едно разколи ереси и гибелта на много души. Виждаме в момента това, което става в Украина разкола, който е там. Ето той е сбира се следствие
от този не дай Боже случил се вече лъжи събор. но когато изследваме историята ние трябва да подходим без предубеждение като един факт исторически
като една историческа даденост да търсим истината за нея защото за всяко събитие може да имаме различни наративи различни разкази.
Може да имаме наратив на истината и може да имаме наратив на измамата или по-точно наративи на измамата защото истината е винаги една и измамите могат да бъдат и повече.
Така че и за събора лъжи събора в Крит ние можем да имаме многобройни наративи но само един от тях е наратива на истината Божия наратив който разбира се е и наратива на светите отци.
Всички останали наративи са от Лукавия. И ние ако искаме да разберем кой наратив е достоверния просто можем да изследваме всеки отделен въпрос. Примерно много важен въпрос кога започва историята на лъжи събора
в Крит? Според идеолозите на Крит той се готви от 1961 година от първото родоско съправославно съвещание. Но Свети Юстин в
1977 година тогава той е на 83 години с целия си духовен опит и само две години преди смъртта си той тогава ясно казва нещо
принципно важно, че готвения тогава в 1977 година събор се готви още от 1923 година, а не от 1961, не от родоските съвещания.
Относно провелата си тогава така наречена първа предсъборна конференция, той казва, че тя, цитирам, не е дала нищо съществено ново, не е
разработила нищо смислено и само е отклонила православните души и съвести на мнозина към нови лабиринти на нечи амбиции, за
удовлетворението на които е замислен и подготвен въпросният Вселенски събор още от 1923 година, както впрочем и сега спешно
се подготвя. още от 1923 година, както впрочем и сега. Съвсем ясно, че става дума за същия лъжесъбор.
Този лъжесъбор е бил готвен в 1923 година, бил е готвен при Свети Юстин в 1977 година, когато
не се провежда, разбира се, и се проведе най-сетне в 2016 година, той е същия. Защо обаче неговите идеолози
бягат от 1923 година, от тогавашните събития, личности, ако ги споменават, той е само така лукаво, можем да кажем, мимоходом,
защото 1923 година е ключово събитие в историята на църквата. това това не е нещо банално, нещо рутинно,
което се случва, това е изключително важно събитие. И който иска да избяга от това събитие, той нас не лъжи, той е
носител на наратив на измамата. И тогава ние разбираме кой кой е, кой за кого работи. Носителите на
наратива за лъжи събора в Крит, неговите идеолози, бягат от чрез премолчаване разбира се най-вече от личността
на патриарх Мелетий Метаксакис. Те се срамуват. Той е техният предтеча фактически, но те се срамуват от своя предтеча. Ето какво казва за него св. Юстин.
Въпросът за подготовката и свикването на Вселенски събор на Православната църква вече бе поставен приживе от нещастния константинопольски патриарх Мелетий
Метаксакис, известен модернист и реформатор, предизвикал разкол в православието със своя така наречен всеправославен конгрес в Константинопол през 1923 г.
Тогава било предложено подготвеният събор да се проведе през 1925 г. в Ниш. Крайна цитата. Значи през 1923 г.
на Всеправославния конгрес в Константинопол, организиран от нещастния Мелетий Метаксакис, било предложено подготвеният Вселенски събор да се проведе през
1925 г. в Ниша. Тези домина святили Юстин Попович разкриват цялата истина. Първо по отношение на нещастния Мелетий
Метаксакис и известен модернист и реформатор предизвикал разкол в православието. съвсем ясно и недвусмислено кой е претечата на Крит. Каква е
същността на тогавашния събор, а и на сегашния критския? Модернизъм, реформация, разкол в православието. Та го е казвал св. Юстин през месец
май на Гиргелден 1977 г. така, че извора е същия. Този, който провежда нещастното събрание в Константинопол в 1923 г. наречено Всеправославен конгрес, който, разбира се, не е Всеправославен конгрес.
Там не присъстват другите патриарси. Да ни говорим за много други църкви, които изрушния, европейските и така нататък, московската и прочие, тогава е предложено да се проведе в 1925 г.
в ниш. Сега, ние тук само да маркираме нещо много интересно. 1925 г. в ниш. Защо 1925 г., а не 1924 г. или 1926 г. и защо в ниш, а не някъде друге. защото се търси
символиката с първият Вселенски събор в 1925 г. и с неговия хегемон, този, който го е свикъл, свети цар Константин Великий, който е
родом от ниш. това е символиката която се търси. Защо се търси тази символика? Защото самия Мелетий Метексакис няма авторитет. Той е изгонен от Атина
по-малко от две години по-рано. Бил е Атински архиепископ изгонен от там. Свален от длъжност и изгонен. Много трудно може да каже Аз свиквам Събор Еди къде си
примерно в Солун 24-та година ще кажат Да, хубаво, а какво от това? Този Събор няма тежест, няма авторитет. Докато ако
кооптира свети Константин Великий, ако кооптира Никейския Събор 25-та година, тогава ще се съзаде една иллюзия за авторитет. една измама за авторитет. Та го казвам,
защото отдавна, много отдавна се готви един Великий Измамнически Събор в 2025-та година. И това време наближава. Изглежда, че обаче Господ им разбърка
картите на тези които го готвиха този Събор, лъжи Събор, но ако е рекал Господ ще сме живи в 1925-та година, да видим как Лукавие ще се опита да излъже църквата, използвайки,
разбира се, авторитета на Първи Веселенски Събор от 325-та година в Никея. Естествено, че в Никея той не може да се проведе, защото това е Турски град изник, където
на практика няма християни, няма църква, така че там не е възможно да се проведе и затова са потърсили ниши, като една символна альтернатива. Но, нека да се върнем към
Конгреса на Мелитиме Таксакис, лъже всеправославния конгрес, което не е всеправославен, разбира се. Това е голяма тема. Огромна тема, няма да се занимаваме в подробности сега с нея, но
само да отбележим защо той се свиква в 1923-та година. А причината да се свика тогава е геополитическа и тя е свързана с последиците от Първата
световна война. Това не е някакво случайно събитие второстепенно, а е свързано с първостепенното събитие Първа световна война. Първата световна война
наред с много други зени, които извършва, води до рухването на православната империя. Руската православна империя,
фактически единствената велика сила, която е православна. Свалене от власт, а после е екзекутиран руския цар. на власт идва не просто светския дух, а идва неистовия
атеизъм на болшевиките. Антихристиянски, антицърковен. Русия от вселенска крепост на православието се превръща в своята противоположност. Вселенска крепост на атеизма,
на безбожието. И то точно тогава, в тези първи години след революцията, те са най-яростно безбожни и антицърковни. С най-много убийства, гонения,
жертви, унищожение на храмове, монастири, затваряне и така нататък. Сега, това е по линия на унищожението, както беше по време на Римската империя. По линия на измамата се създава
лъже църква, така начината обновленска църква. И в 23-та година, когато се прави събора на Мелети и Метаксаки с нещастния, в Москва,
малко преди това, се прави събор на обновленците на Руската лъже църква. Свети Патриях Тихон по това време е вкаран в затвора, срещу него е инсцениран съдебен процес и е на път
да бъде съден в Москва за това, че не е предал църковните скъпоценности и то най-вече потири за причастие, това, тоя и другите скъпоценности
ги е предал. Един вид за гладуващите, умиращите тогава, от големия глад, който настава в Съветския Съюз, следствие, разбира се, на болшевистския терор и на
несправенето с економиката, те обвиняват, разбира се, че църквата дъжи ценности, вместо да помогне на бедните, Патрияха се съгласява да се продадат всички ценности златосърбонна църквата, освен
богослужебните потирите, защото те са същени със съди. Те не подлежат на несъщенова потреба. и точно за това искат да го съдят като един вид врат на народа, изключително лукава идея на Троцки и Ленин, да точно в това време,
в това историческо време, Мелетий Метаксакис, цар и градски патриарх, свиква своята конференция, наречен Конгрес, и тук е много важно да погледнем наистина на геополитиката, защото по същото време, когато Русия
се превърна в анти-Русия, в крепост на атеизма, в останалата част от света, хегемона, разбира се, са победителите от Първата стойна война, на първо място Великобритания,
Франция, Щатите и така нататък, Италия, но можем да кажем, че все още британската империя е главният хегемон в света и Англия
и Франция окупират териториите на Османската империя, ключовите територии на Османската империя, включително и Константинопол, Цариград. Главният там е Великобритания, разбира се, Франция,
втора цикулка и Великобритания, империята, която господства в най-голяма степен в света, световният хегемон, тя, разбира се, решава да приватизира и Цариградската
патриаршия. Престол е бил вакантен и те слагат свой човек, те слагат свой патриарх. Въпросния Милети Метексакис тук още
изгонен от Етина. той още от 1909 година е бил вербуван в английска масонска ложа и е изцяло англофил, пробритански,
радетел за обединение на православието с англиканската църква и така нататък. Той е човек на Великобритания. виждаме защо съвременните идеолози на Крит бягат
от темата Милети и Метексакис. Защото това е една схема, която се повтаря винаги, когато е възможно. Хегемона овладява властовите
лостове. цареградската патриарша цареградския патриарх е властови лост в част от православието. Той трябва да бъде овладян от
хегемона за да го използва. Как се овладява такъв лост? Като сложиш там вече овладян твой човек. Това се повтаря
по-късно с патриархът и нагоре и за това бягат в който разбира се е инициатор след Втората стойна
война. И затова иска да не се разбере паралелизма между двете положения. Когато победителя в Първата стойна
война Великобритания сложи свой агент за цареградския патриархът, за да овладее цареградската патриархът, по същия начин победителя във втората световна война
Съединените щати, върху владяната от тях територия, включително и Турция, слагат свой гражданин, американски подъник Атинагор. Паралела е тотален
между двамата. Атинагор е един нов Мелетий. Сега, бедата при Мелетий е, че не му стига времето. Той е цареградския патриарх по-малко от две години. Въпреки това,
за тези безмалко две години успява да натвори много зло в Православието, както и св. Юстин недвусмислено го казва. И на този
конгрес в 1923 година. Това е много малко преди Ататюрк да завладее Истанбул и да изгони англичаните оттам. Разбира се, и Мелетий и Метексакис
си отива с тях. Така, че в малкото време, с което е разполагал, той доста успява да надроби проблеми в Православието, което и до ден днешен, разбира се, изпълнява тая функция.
да, на принципа, разделяй и владей. Това е била главната мисия на Британската империя. Тя просто е ясна, но винаги действа. Това, че е просто и ясно, не означава, че не действа. Това разделяй и владей действа до ден днешен. и разделенията, които са посети в Константинопол в 1923 година до ден днешен
работят. Така, че когато Мелетий Метексакис замисля така наречения Вселенски събор в 1925 година в Ниш, той е имал много ясна цел. Каква е целта? Тя е абсолютно съща както на Конгреса в 1923 година.
Реформация на православието. Съединение на православието с неправославието, т.е. икуменизъм, което всъщност е отказ от православие. След като православието е едно с неправославието, значи православие собствено няма. Така, че това е
далечната цел на Мерете и Метексакис разбира се, не самия той, на тези, които са го поставили на това място да се иземе православността от православието. Можем да кажем, че
очудващо е как не е успял да проведе своите планове. Ако не той, то неговият заместник следовник, който или последващия, или последващия, дълго време, десетилетия наред, тази
иначе много удобна заседския дух идея за всеправославен събор не се сбърва. Можем да кажем, че специално на Мелете му попречва Ататюрк. Сега,
Ататюрк е инструмент на Божия промисъл. Той нищо общо няма с християнството, но Бог използва такива личности, не веднъж и не два пъти в историята. така, че седването на Ататюрк
тези козни на Мелете са били напълно ликвидирани, усуетени, но въпрос е, че ние нямаме изследвания, исторически изследвания на православни
историци, как тази идея, идеята да бъде подменяно православието, че чрез Лъжев Саленски събор, как тя се процежда през
личностите, през годините, през събитията. А със сигурност е много лесно за един сериозен учен, който, да кажем, владее
гръцки, турски и английски език, да намери множество документи, които да изяснят тези въпроси. Как се осуетява тази
свръх идея на Мелети Метаксакис и на неговия хегемон. Дали Ататюрк е бил против, чисто и просто? А той е диктатор в Турция и като каже, няма да
забравете за такива неща, край. той контролира царикатския патриар но не може да ходи в ниша и така да прави събори, ако в Турция не му
разрешат. Сега, Ататюрк умира 1938 година. В 1939 година почва Втората стова на война. До 1945 темата е табу. Всички се занимава
с всичко друго с вами със свеправославни събори. в 1945 година половината изсочна Европа е под властта на болшевиките на Сталин.
Така че имаме ново раздаване. Отделно, че имаме нов хегемон. На Запада това е Щатите, Съединените Штати. Така че тук не можеше да се проведе
такъв Съединенски събор. И стигаме до 1948 година. Ключова година, върху която много пъти ще се връщаме, когато се сблъскват два
секуларни проекта за православието. От две страни искат да обсебят православието. От една страна иска да го обсеби Сталин. Той има свой секуларен проект за овладяване на православието и за използването
му като инструмент на политика. От друга страна имаме американският секуларен проект за овладяването. Но понеже Цареград Истанбул е в ръцета на американците, естествено, че Сталин там не може
нищо да направи и Трумън поставя на Цареградския престол своя приятел. Личен приятел и масон са брат. Разбира се, Трумън не крие своето масонство, Атинагор срамежливо
го премълчава, но той е добре известно и неговото име фигурира. Ако се влезе в интернет, в сайтовите на масонските ложе в Атина, там то фигурира,
така че не подлежи на съмнение неговото участие. Но 1948 година се сблъскват тези два секуларни проекта, побеждава американския проект, Сталин се дезинтересира след това в 1948 година,
но Православието е разделено. Вселенския събор не може да се проведе. в 1948 година, когато се очердява инструмента, наречен Световния съвет на църквите, подчинените на Сталин
църкви отказват да участват. Нещата се променят със идването на Хрушчов след смърта на Сталин, защото Хрушчов започва да води една
по-друга политика, освен това Хрушчов като един може да кажем тотален натист, Сталин не е бил тотален натист, да не забравяме, че е завършил семинария, учил поне, да не е завършил,
но е учил семинария. Той възстановява московската патриарша, макар и с политически цели, но така или иначе знаел е за кво става дума. Докато Хрушчов е малко по-семпъл, като
духовно така явление и той е вярвал в индустрията, в науката, в космоса, в тези хоризонталните неща и когато советската наука изстрелва в космоса
първия спътник на земята, когато изстрелва кучето лайка и когато изстрелва най-накрая първият човек в космоса, Хрушчов разбира една проста истина, че комунизма
е на пътя към световната хегемония, че се сбъдва всичко писано от Маркси Енгелс и света върви неудържимо към комунизъм.
Победихме, надминахме американците. И тогава той решава да използва църквата, бидейки вече той се усеща като хегемон, той е прогнозирал, че в 80-та година Съединените
сутати ще бъдат надминати окончателно от СССР и комунизмът в СССР ще бъде построен, което ще бъде такъв убедителен пример, че всички останали сами ще дойдат да станат комунисти. увлечен
от тази своя утопия той мисли, че църквата, за която той смята, че тя е вредна отживелица от миналото, но защо да не си използва тази отживелица за политически
цели? И той дава разрешение на източните православни църкви да влязат в така наречения световен съвет на църквите. Тоест, той пада
в капана на запада. Какво се получава? И защо източна европейските православни църкви българската, румънската, руската, грузинската и прочие влизат в Състовния съвет на църквите и можем да кажем,
че добре си чувстват там. те влизат по една много проста причина. Първо, че ги карат власт имащите и второ, че те са гонени църкви във
собственици страни. Когато влязат в Състовния съвет на църквите, те придобиват някакъв имунитет. Вече не можеш ти ни един епископ, който е познат с епископите на Запад, ходил е там, участвал
с доклади, снимки, ти да го хвърлиш в затвора, го пятиш в Сибир. Неговите приятели ще се застъпят, ще кажат, къде са правателна човека, гонения срещу църковници, няма свободна на съвеста и прочее.
В той смисъл участието в Състовния съвет на църквите е бил нещото за страховка, живот за епископите в Источна Европа и те с голяма радост са участвали в Състовния съвет на църквите. Това ни дава статут, това ги прави важни.
Това им гарантира, че няма да бъдат пратени в Сибир или в Беляне. Така че сметката, която се е правил Хрушчов не е била много умна, защото той вече по-трудно може да ги пипа
тези епископи. Сега, от православна гледна точка, от Божия гледна точка, това подкупване на Источно Европейския епископат от към западния хегемон не е добро, защото купения човек вече няма вертикален гръбнак.
Той се е продал по един и друг начин. Той е зависим. Дори да е зависим от усмивките на тези, които го тупват по рамото. Дори да е зависим от командировките, от хубавите думи, които са казали за него. Но той вече е зависим. Той не е самостоятеля. Така че
епископатът в Источна Европа до голяма степен става клиент на хегемона, на западния хегемон. И за това те участват в тези съвещания в Родос. 61-ва година, когато се
правят тези първото съвещание все православно в Родос, всички поместни източни православни църкви в източна Европа под строй отиват в Родос. И дърговолно участват. Сега,
в какво участват? Дали са всичките вътрешно убедени? Друг въпрос. Но, ако те тези конференции, тези съвещания в Родос се провеждат и през 63-та година, и през 64-та година, после има още срещи, има затихване
в края на 60-те, началото на 70-те години и отново 76-та година в Женева, в Шамбези, отново се провежда една, т.е. наречена първа предсъборна всеправославна конференция. Изобщо 76-та, седма година, е един момент
на голямо движение в посока свикване на Селенски събор. Точно тогава св. Юстин пише своето послание и можем да кажем, че може би заради това послание не забереме, че тогава е един
монах почти заточен в Челийския монастир, не му разрешава да преподава, нали, няма обществена така позиция или роля, на молитва в монастира. 83 годишен старец, но
добре, че си е дал труда да напише тези няколко страници това доста пространно послание, а може би и поради неговите молитви, а може би поради въздействието и на други фактори, които ние не знаем, но
този събор, който тогава е бил едва ли непредстоящ, не се осъществява. Сега, тук е много важно ние да познаваме нашата църковна история и по-специално на това, защо не се осъществява лъжевселенския събор през всичките тези
десетилетия, през кого минава това усуетяване, дали през диктатората Тюрк, дали през светия отец Юстин, дали през някакви други Сталин, Хрушчов, това е много важно как протича
Божия промисъл, за да може този лъжевселенски събор да се усуети, защото тогава, когато източните православни църкви са били построй пратени в Родос,
тогава, когато те са били безгръбначни, е можело много лесно да се прогласува нещо, за което после вече да е късно да се отмятат. Така че можем да кажем, че в крайна сметка
Господ не е допуснал това нещо да се случи в момента, когато са били силно зависими източните православни, източноевропейските православни църкви от от светския дух. Сега, дали е
под влияние на Брежнев, дали е под влияние на Хрушчов или на някой друг, но така или иначе това е бил силен светски дух политически, който се опитвал да използва тези поместни църкви за своите цели и можеше
на теория да подпишат едни, можем да кажем, богоотстъпнически решения. И никой нямаше да разбере тогава, не е имало интернет, не е имало социални мрежи и които сега осуетиха
Крит в 2016 година и докато разберем какво са разбрали на далечния остров Родос или някъде друге при закрити врати вече ще ища да е късно. Сега, какви са въпросите, които са обсъждани на тези
предсъборни конференции? Ето да кажем на тази първа предсъборна конференция е представен и одобрен един списък от 10 тематични кръга. Какви са те? Първо, православната диаспора. Второ, автокефалията и начина
тя да бъде провъзгласена. Трето, автономията и начина тя да бъде провъзгласена. Четвърто, диптисите. Тоест, коя цъква пред коя е по чест, когато се споменават. Петата тема.
Новия календар. Григорианския срещу Юлианския. Шестата тема. Препятствията за брак. Тук е голямата тема за това дали свещениците имат право на сключване на втори брак. Дали епископите имат право на брак и така нататък. Това е в
тая шеста кошница. Седмата е приспособяването на постовете. На поста. Различните видове поста. В църковната година. Осмата тема. Заимоотношение на православните църкви
с целият християнски свят. Деветата тема. Православието и икуменическото движение. и десетата тема тя е най-така цветущата приноса на поместните
православни църкви в разпространението на християнските идеали за мир, свобода, а не, да, точно така, свобода, братство и любов между
хората и елиминирането на расовата дискриминация. Можем да кажем, че тази десета точка е ключа за да разберем цялото. Какво означава тя? мир,
свобода, братство, още малко ще кажем свобода, равенство, братство. Тя означава, че някой иска да ни хвърли прах в очите, да ни измами. никога населенски събор на православната цяк, в което са участвали всички светци, не се обсържда въпроса за идеалите на мир,
свобода, братство и любов между хората. Това е прах в очите. Искат да ни пробутат в тази привлекателна опаковка нещо, което е същността на цялото мероприятие. и същността на цялото мероприятие не е толкова православната диаспора, не е толкова автокефарията, не е толкова диптизите или там постовете,
поста, колкото взаимоотношението с и коменистското движение, новия календар, твобрачието на същениците и така. т.е. модернизацията и реформацията на църквата. Т.е. отнемането, нарушаването, съборно нарушаване на православните канони. Ние не говорим за престъпване на канона от отделен човек, който нарушава канона
и съответно попада под ударите на цъковния съд, а говорим за единодушно решение на самия събор да наруши каноните. Билото за новобрачието, билото за същността на църквата, което е въпрос свързан с и коменистското движение и така нататък. Този списък
от 76-та година може да кажем, че с всичките си промени е валиден до ден днешен. В крайна сметка събор има една цел. Но като говорим за този събор, нека да си кажем и изобщо Селенските събори
каква цял имат. Първо да кажем, че Селенските събори, Седемте Селенски събора никога не са били свикани по-хубав повод. Да се покаже единството на църквата, както сега се твърди, че това било целта на събора, или да се съденства за мир,
свобода, равенство, братство и така нататък. Няма такова нещо. Седемте Селенски събора са свикани във връзка с ужасни събития в историята на църквата, именно ересите. Това са били смъртоносни лъжеучения, разпространени в тялото на църквата,
толкова страшни и опасни, че се налага църквата като цяло да се събере и да ги отхвърли, да изясни въпросите и да отхвърли лъжеученията. Съборите са били лечебници, терапевтични събрания, как да се изликуваме
от тази болест, от този вирус. Бил той арианство, бил той монофизиство, бил той иконоборство и така нататък. Така, че тук, в тези 10 точки, къде е проблема, къде е ереста,
къде е болестта, от която иска да се изликува църквата. Точно обратното е тук. Ереста е част от положителната програма. Икуменизма става дума. Икуменизкото учение отрича православната еклисиология, православното учение за църквата, за това,
че тя е една. Значи, в момента, в който ни говорим за световен съвет на църквите в множествено число, подразбирайки вътре и еретическите християнски общности, тогава ние нарушаваме един догмат, крайъгърния догмат
в християнството, учението за едната църква. Не за поместните църкви, които са териториални деления на едната църква, а говорим за различни църкви с различни учения. Така, че тук ереста
е влязла в положителната програма на събора, а не да е център на отрицателната, т.е. събора да е свикан за да отхвърли дадена ерест.
Поначало, кой свиква съборите? Седемте вселенски събора от кого са свикани? От хегемона. Не от църковниците, от политическия
хегемон, от императора. това е изключително важно. Ние така, сме останали впечатлени, зато, че съборите са църковна работа. Седемте вселенски събора, без
изключение, са свикани от императора. И те са свикани от този, който държи властта, за да наложи властта. Той няма
друга цел. Императора не е свободен богослов, който си задава въпрос и търси истината. Не. Той е политическо лице, което има политическа
програма, иска да осъществи. Иска да, както е Константин, иска да обедини империята, която се дели на арияни и православни. Той иска да
е обедини. Него не му трябва духовен разкол в империята и за това свиква този събор. Следващите вече императори, които свикват съборите
обикновено са застъпници на едно учение, в случая православното, и искат събора да отхвърли другото учение. нямаме случай
император да е свикал събор и събора да е взял решение различно от това на императора. Когато императора е
иконоборец и свиква голям събор иконоборски, събора застава на иконоборска позиция срещу православните иконопочитатели. Разбира се, след това
църквата го отхвърля този събор като разбойнически и така нататък. Но така или иначе хегемона е този, който свиква събора за да накара с властта си
събора да препотвърди неговото учение, неговото разбиране за дадено учение църковно. И във случая ние венеги трябва да се зададим въпроса Добре де,
а кой е хегемона? В крайна сметка. Светския хегемон. който свиква въпросния събор. кой е бил хегемона по времето на Мелетий Метаксакис? Не разбира се с самия Мелетий. Той е бил изгонен позорно
от столиците на собствената си държава, от Атина. Той е бил нищо. Точно като такъв той е удобен за хегемона Великобритания. Ако той е личност с авторитет, с
уважение, с собствен гръбнак, с мисъл, с изряден духовен живот, тогава не може да го пипне Великата Британска империя, може да му каже нищо.
Той е с Бога. На тях им трябва зависим човек, изгонен човек, нищожен човек. И за това вземат енергичния въжеиграч Мелетий Метаксакис, за да могат да го въртят на пръста си.
Така че Сабора в Ниш 1925 година е свикан от хегемон, от британската империя. Сабора в 1977 година е бил свикан от американската империя, разбира се, от тогавашния хегемон. И
ако Свети Юстин не беше съсипал този проект, не се знае какво ще да стане. Защото источния европейските православни църкви до тогава игряха по свирката на хегемона. Може би са си мислили някои ръководители като Хрушчов, че могат да използват
хитро църквата за свои цели, но се оказват, че по-скоро те са били използвани. Така че когато когато говорим за свикване на такъв събор, винаги трябва да търсим хегемона и винаги трябва да търсим неговата
адженда, неговия дневен ред, неговите цели. Целите на събора винаги са целите на хегемона. и в случая с Събора на Мелети и в случая с Лъжи Събора от
2016 година.