Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 185 е Хамлет и християнството Шекспир, независимо кой стои за това име е най-великият драматург и един от най-великите поети на всички времена Той е несравнимо най-великият поет на английския език който пък е езикът хегемон на нашето време Откакто сме се родили английският е номер едно и няма перспектива
друг език да заеме неговото място Центърът на този език, разбира се, е е Шекспир най-големият паметник, най-големият авторски паметник на английски език Творчеството под името Уилям Шекспир Другва ще говорим за това творчество и за това име Наравно с Шекспир като на всемирен поет има единици на пръстите на едната ръка на неговото равнище на гениалност Това са Омир Пушкин и Достоевски и Достоевски
Друг не се сещам на по-долното равнище са Есхил, Суфокъл Лао Цзъ там Калидаса в Индия Данте Гёте Викторио Сервантес Шилер Байрон
Всичко това е на следващото по-низко равнище Над това равнище на словесно творчество има друг един етаж Там е Псалмопевецът Св. Цар Давид Но той е боговдъхновен Там ни е много трудно можем да разделим двете ръце
Ръката на Давид и ръката на Бога Те са в синергия в съдействие По същия начин на това равнище е словото на Св. Апостол Павел на това висшето равнище Разбира се и словото на Господ Иисус Христос Примерно притчата за Блудния син
е по-велика от цялото творчество на Шекспир Взето заедно И цялото творчество на Данте на Сервантес и на Всички тези от по-ниското равнище като ги съберем не можем да достигнем нивото на тази Христова
притча която съдържа цялото евангелие в себе си А, те не го съдържат Изключваме тези боговдъхновени или божествени в прекия смисъл на думата слово творчество и говорим за това което е острастеното човешко творчество
Там е Шекспир Та на това равнище той е един от тримата, четиримата, петимата най-велики на всички времена И от цялото творчество на Шекспир звездната творба е именно трагедията Хамлет Това е най-играната
пиеса в света най-екранираната най-коментираната най-рисуваната от художници По всички измерими показатели количествено измерими показатели Хамлет е номер едно в световната драматургия и няма да бъде задмината
в обозримото бъдеще То няма и време кога да се създаде нещо такова такова явление многовековно защото историята на отношението към Хамлет това е една огромна тема как е интерпретиран през 16 век
през край на 16 век когато е създаден началото на 17 18 19 20 21 всеки век корено различни течения идват на власт и съответно
вадят от Хамлет различни неща това е една изключително богата история но нас това ни не интересува няма да се занимаваме с поезията на Шекспир в Хамлет нито с драматургичното
му майсторство с художественото му майсторство а ще разгледаме само отношението към християнството в хамлет какво е отношението на тази пиеса към християнството когато говорим
за пиесата Хамлет в нейния център е едноименният герой това не е случайно има такава поговорка английска Хамлет без датския принц датския принц е
центъра вся и все без него няма нищо в тази пиеса това не е да кажем както е в примерно Крал Лир там имаме така няколко интересни
и важни образа естествено че Крал Лир е главния и други пиеси имаме с двама трима главни герой тук героя е един в този смисъл въжността
на тази пиеса се осъществява чрез въжността на този образ защо той е толкова важен кой е Хамлет не сюжета на пиесата е важен кой е убийеца дали ще отмъсти
да това е част от механизма на пиесата това върти колелата на пиесата но важното е човека Хамлет той е важния той е новаторския образ
той е изпреварилия времето си образ нашия съвременник както казваше Ян Кот на времето поляка и така кой е Хамлет Хамлет е ренесансовия човек
той е модерния човек човека на модерността на модерните времена човека след средновековието е еманципиран от средновековието и тук ние трябва да поставим въпроса
какво е средновековието в тези образи в тези митове защото и ренесанса е такъв мит и средновековието какво стои зад мита зад митичния образ средновековие
зад този образ стои християнската цивилизация когато когато говорим за средновековието ние говорим за християнската цивилизация за
властващата църква в обществото в обществото властва християнската координатна система християнството е идеология християнството е изкуство християнството е начин на живот християнството е
всичко в средновековието идва ренесанса не внезапно разбира се постепенно но неговата всъщност е че в центъра вече е егото аза
аз съм в центъра Бог е пратен в перифериите той се върти около мен аз съм центъра християнството е християнството е интересен че и
един от нас един от тези модерни човеки които сме в центъра на вселената всеки от нас е център на своята вселена той е център на миродавност
той решава добро зло трябва ли да се прави нещо не трябва ли да се прави кой го решава аз го решавам това ни харесва и този човек еманципиран
от бога еманципиран от Църквата еманципиран от предреченото средновековие ренесансовия човек ето това е Хамлет и в образа на Хамлет
у Шекспир имаме нещо много важно защото такива егоцентрични човеки бе то и Юрий Цезар е егоцентричен и Кориолан у Шекспир в Шекспирите пиеси и Кориолан е егоцентричен но
и Макбет е егоцентричен но кое е важното че Хамлет навлиза в своето вътрешно състояние чрез монолозите най-вече той разсъждава върху това
кой е той върху това какво трябва да се прави а другите повече действат ако коментират нещо те са в общи линии наясно какво трябва да се прави докато
Хамлет поставя под въпрос себе си поставя под въпрос това което трябва да прави и това вътрешно състояние вътрешно проявление на егоцентричния ренесансов модерен човек
ето това е интересното новото което го няма преди това всички пиеси на Шекспир са ренесансови и всички действващи лица са ренесансови постхристиянски
егоцентрични и най-важното разцърковени в целия Шекспир няма да намерим нито един говорим за реалните главни действващи лица нито един човек който да е въцърковен за когото Църквата да е критерия
за постъпките му дори някой може да се запита защо самите сюжети на всички Шекспир пиеси са нехристиянски защо той не вземе един християнски
сюжет или един библейски старозаветен сюжет има изключително драматични и старозаветни и новозаветни сюжети това, разбира се, не е не е личен избор на Шекспир нито неговите съвременици
нито един от неговите съвременици не прави такава пиеса поради една много проста причина че самата кралица Елизабетът първа е забранила всички религиозни пиеси в хия 558 година и това не е
негови изобрет някоя ще каже тя сигурно е била атеиска или е мразила християнството не не е била нито атеиска нито е мразила християнството тя и тя е модерен релесансов човек но преди нея
папата забранява християнските пиеси в Париж ги забраняват в Нидерландия ги забраняват по различни причини по една причина ги забраняват в Нидерландия по съвсем друга в Франция или в
Ватикана но така е че ги забраняват главно, защото смятат че се профанира християнската тема изобщо библейската тема и за това за да не се профанира не бива да се правят така, че Шекспир не е имал избор
тоя не е могъл да направи една пиеса за святицар Давид да кажа или за Моисей или за нещо някой жития някой светец не освен това
да не забравяме че малко по-късно която идват поританите на властта в Англия те пък забраняват театъра изобщо точно за това защото той развръщава човеците това става в 1642 година
няма и 30 години след смрътта на Шекспир са забранени изобщо театралните представления такова отношение особено към театъра е имало и малко преди Шекспир и малко след него по различни причини но
по негово време има забрана се правят християнски пиеси и той естествено, че черпи отсякъде сюжети езически исторически италиански такива новели и така нататък но не пипа
собствено християнската проблематика но като сюжети но въпросът е друг сюжета си е сюжет а защо не третира сюжетите от християнска гледна точка това вече е съвсем друго защото на практика
нито един от неговите сюжети äh не е третиран от християнска гледна точка друг път можем да говорим на тази тема на дълго и на широко и това е важна тема защото Шекспир както на времето Аристотел казваше че Омир възпита цяла Елада еми
Шекспир възпитава целият англоязичен свят но и целият европейски свят но и целият свят изобщо той се поставя и в Япония и в Китай и в Индия и в Бразилия навсякъде Шекспир е
най-поставеният драматург в света естествено далеч най-поставеният и затова неговият светоглед неговото отношение към християнството са изключително въздействащи възпитават възпитават възпитават Шекспир възпитава
цяла Англия и оттам англоязичната империя която включва Канада Съединените щати Австралия Океания Нова Зеландия и маса други страни Индия Африка които са били под английско влияние
и са възпреди английски език като първи или като втори е в английски не можеш без Шекспир т.е. Шекспир възпитава да говорим за преводите на всички други езици които поддържат славата и аурата на Шекспир
то е в Германия е над нивото да кажем примерно вести на Шекспир в Германия се поставят повече отколкото на Гете и Шилер взети заедно националните поети на Германия Та този смисъл
възпитателното въздействие на Шекспир възпиеси е огромно и, разбира се, Хамлет водещата е може би водещото най-така въздействащата в идеологически план Пиеса сигурно е Хамлет
и така времето което ражда този светоглед ако да го поставим в исторички контекст това е така начината Елизабетинска епоха времето на кралица Елизабет
Първа което започва създаването на английската империя колониална империя тази Елизабетинска или Саветинска епоха тя пък е следствие от епохата на нейния баща Хенри Това е човека
който заради личната си поход скъсва с Ватикана скъсва с римокатолическата църква и очредява основава англиканската църква
която до днем днешен е водещата в Великобритания в Обединеното кралство и важното във случая е че Хенри
Осми поставя себе си начало на Църквата той става глава на англиканската църква и съответно Елизабет и другите до днес кралете на
Англиканската Англия са глава на англиканската църква Това е било целенасочено срещу папата но така или иначе те не се отказват от папата в името да кажем
на православието да си присъединят към православната църква или да създадат собствена автокефална православна църква начало с архиепископ а начало с краля т.е.
аз отново ключовото нещо е егото аз съм в центъра на всичко аз в учия Хенри 8 след него Елизабет и така този егоцентричен век 16
век ражда в своя финал в последната си година или в последните си една-две години 99 1599 1599 16 се ражда тази Шекспирова творба от името на Уилям Шекспир дупка, че говорим
за авторството на Хамлет и сега нека да разгледаме какво се случва в тази пиеса първо сюжета Хамлет е една трагедия на отмъщението Тания
столицата Елсинор на власт е нов крал наскоро е умрял предишния брат му се оженил скоро постижно за вдовицата и нещеш ли се появява някакъв призрак
който на стените на крепостта Елсинор който е признак призрака на покойния крал и той иска да говори с своя син
Хамлет Хамлет решава да се срещне с призрака пак на следващата нощ призрака идва говори с Хамлет и му разкрива че е бил убит
че не е умрял е така а е убит от брат си и призвава Хамлет към отмъщение това е завръзката на сюжета и, разбира се, всичко останало до края
ще бъде под знака на тази завръзка това е следствие от тази завръзка тази хамлет научава за велико зло убийството
на баща си призован е да отмъсти като убие краля сегашния брата на предишния на баща си т.е. чичо си да убие
и в самия край на пиесата той убива въпросния чичо Клавдий и с това пиесата свършва така, че това е една
по сюжет това е една пиеса на трагедия на отмъщението и тук е първата ни среща с християнството защото
първо явава се призрак който идва от ада ли от чистилището ли и откъде знаем откъде идва откъде
знаем кой е той кой го е пратил дали това пък ни е някаква сатанинска измама самия хамлят после ще се
пита дали това не от сатаната и това да е лъжа как можем ние да вярваме на този
призрак второ как хамлет реагира на получената новина естествено естествено че той се пита това истина
ли не е ли истина и се пита какво да правя аз да взема нож и да отида да го убия
веднага ами ако това е лъжа измама да и тези два въпроса тези два въпроса са паре кселанс християнски първо каква е истината за това духовно явление
призрак и второ аз как да реагирам спрямо един призив да убия чичо си би трябвало хамлет оставен пред тази страшна задача и този
труден въпрос каква е природата на призрака дали той говори истина или го примава към грех би трябвало веднага да се обърне към своя духовник към своя изповедник той все пак
е човек който живее в едно ушким християнско общество тоест би трябвало да се изповядва би трябвало да се причастява да не забравяме че Англия по негово време по времето на Шекспир
е и до днес с запазен епископат тоест там имаме тайнства имаме изповед имаме причастия т.е. Хамлет би трябвало да има изповедник би трябвало да има духовник и би трябвало първата му работа като християнин е да отида
да го пита отче кажи ми това е истина ли не е ли истина и оти ми се един призрак достоверен ли е как да проверя да не е от ада някаква измама и второ ако прием че говори истината независимо от къде е дошъл
аз трябва ли да убия чичо си от мастя или не Хамлет не се допитва не се допитва до духовник до края на пиесата не споменава за духовник защото може ще да кажа аз имам един духовник но той умря
и няма кого да попитам примерно или мой духовник замина за Иерусалимна поклонение и няма кого да попитам не темата за духовник не се споменава темата за Църквата като критерии за истината не се споменава аз съм критерия за истината
той себе си пита какво да правя какво да не правя къде е истината как да проверя аз решавам ето първото заместване на Христос чрез аз пар екселанс ренесансово пар екселанс модерно
вече Христос не е в центъра създадената от него църква не е в центъра светия дух не е в центъра аз съм в центъра така, че още при завръзката ние имаме една подмяна
на християнството с егоцентричната цивилизация подмяна на християнската координатна система с егоцентричната координатна система някак да чуем едно песнопение след което ще продължим християнството
християнството християнството на християнството християнството спасти Боже любви Твоя и боже Има на славе, на славе, на славе, на славе, на славе. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Когато говорим за евентуалния духовник на Хамлет Той би бил един прекрасен драматургичен похват Защото, когато човек говориш с духовника си монологът е изкуствен Никой човек не говори какво мисли Това е една условност И звучи малко изкуствено Докато, когато говориш с духовника си
Ти можеш да му поставиш най-съкровените въпроси Той няма да ги издаде отре на краля Ти можеш да разкриеш сърцето си Пред публиката, разбира се, Но формално пред духовника Т.е. да кажеш всички ти си най-интимни мисли Което иначе се прави чрез монолога А тук ще бъде драматургично много по-ефективно Защото духовника ще ти отговори Монологът е малко или много без отговор Без конфликт, без драматургия Той е едва ли не лирическа поезия Вкарана в драмата А драмата е диалог В този смисъл един духовник би бил прекрасен драматургичен похват
Но не се използва, защото той ще въведе църкват Въведе ли Църквата тя става критерия И вече не съм аз Това вече не е модерният човек Не е хамлет, когато всички обичаме и от, когато се интересуваме Но хамлет има съмление Този призрак дали не е някаква измама И той решава да провери Интересно е, че той решава да провери чрез някаква психологическа клопка Ще се постави една пиеса от актьори Там ще разиграят нещо подобно на братоубийството Което е извършил Клавдий И ако той е обиеца той ще се издаде Тук, разбира се, драмата това минава Но ако го погледнем по същество това не е убедително
Защото ако сатаната може да направи един призрак и да те го опрати и да те измами Да се яви като призрак и да кажа: "Аз съм баща ти" Той по същия начин би могъл да оплаши Клавдий по време на спектакъла И той да реагира с едно, че убийца същност да не вине Говорим чисто и теоретично Тоест тази психологическа проверка показва, че хамлет е полнен от сатаната Ако сатаната беше автор на измамата, той щеше да измами и психологическия хамлет С неговите психологически клопки Тоест той ничто нямаше да докаже Ако ти си полнен от сатаната, да, но не си Никой от нас не е полнен от сатаната и не може да го измамиш Той сам се мами, но ние не можем да го измамим В този смисъл тази проверка, която прави хамлет е егоцентрична Тя надценява егото: "Аз съм полнен от сатаната" Значи ако сатаната беше направил една измама
Аз тук с актерската трупа го надцаквам психологически Това е модерният човек, който презира сатаната и смята, че той е измислица на стари баби А не вярващия човек, който знае, че ти трябва да си доста смирен И да си знаеш възможностите и да разчиташ повече на Божията помощ и сила Отколкото на своята хитрост и психологическа проникновенност Приемаме, че все пак Клави е убийца Че по време на спектакъл, режиссиран от Хамлет, той се издава И Хамлет е сигурен вече, че това е убийца Какво става в пиесата? Той би могъл да има различни алтернативи, но те не му хрумват Примерно, първата алтернатива е да поговори с майка си Каже майко, баща ми ми се яви, каза ми, че има убийство Чичо ми, когато ти мислиш за чиста паница, всъщност, е обиец на твой съпруг любим и на своя брат Дай да го прави нещата Би могъл да говориш с Полони, би могъл да говориш с всички
Насаме, разбира се, да им обясни какъв е случай, да докаже Ето на тиесата, но не си спомняте Той се разкри Не! Хамлет не тръгва да разкрива истината на хората И евентуално, ако двама, трима, петима му повярват Да изобличи Клавдий да го арестуват, да го вкарат в затвора, да го съдят Тази алтернатива не се обсъжда от Хамлет Друга алтернатива Да потърси съюзник Да избяга чужбина Да отире при Фортимбрас Да заяви на всички Ходове са правени стотици пъти в историята И, като заяви, че краля е убиец Като докаже тази работа
чрез призрака, който му се явил Подклетваше Заяви това нещо Ще разкаже за спектакъла при който Клавдий се е издал Всички са били и там и са видели Ще каже: "Този човек, ние трябва да го свалим от власт Но по законен начин с Фортимбрас ще дойдем тук и ви така и така ще предадете властта" Не, той не тръгва към такова военно-политическо решение Има и трето решение Смирено християнско Бог отмъщава, не аз И няма да извърша аз престъпления, а да извърша аз убийството
Да, може би малодушно Но поне ти не разножаваш злото Злото извършено от Клавдий спрямо брат си Ти не ставаш носител на вируса Да почнеш идти да убиваш наляго-надясно Ушки им за да отмъстиш, да оправиш злот Но ти не го оправиш, а го размножаваш Тези всичките алтернативи не стоят пред Хамлет в неговите монолози А единствения въпрос, който го вълнува е Дали той има коража да осъществи отмъщението Това е една фалшива алтернатива С кораж или без кораж По-важно е кое е праведното И кое не е Кое е християнското
И кое не е Хамлет не си поставя този въпрос Той има едни много ярки монолози Но в тях обикновено проблемът е дали му стиска да извърши тази работа или не А не е проблема дали това е крях или е праведно не А това върви срещу християнството Разбира се отново правим оговорката, че ние не говорим за ефективната драматургия Може би при точно спазване на християнските норми и канони няма да имаме ефективна драма Вероятно, но ние не говорим в момента за драматургия Защото ако драматургията е острастена антихристиянска дейност, то по-добре да ни е правим отколкото да правим И така главният проблем за Хамлет е отмъщението Той трябва да отмъсти И това се предпоставя като единствена възможност Тя е не християнска, тя е антихристиянска Тя подменя проблематиката
Но във пиесата е представена като единствената алтернатива Трябва да се извърши убийството И ние гледайки пиесата Ни разсъждаваме върху други варианти и се солидаризираме с Хамлет Защото имаме едно съпреживяване Симпатия Отъждествяване с главния герой Защо? Защото Се е случило зло в света Един човек е убил брат си Оженил се за жена му И е седнал на трона му Това е едно велико зло И ето Хамлет
Сблъсква с него И се бори срещу него Той се бори срещу злото Е, как да не се солидаризираш с такъв? Как да не го приемеш за положителен герой? Той се бори срещу злото Има един такъв знаменит израз Векът е разглобен, казва Хамлет Векът е разглобен О, дял проклет Да си роден, за да го слагаш вред Той е роден, за да го сложи вред Но, дял проклет Проблематично, защото първо Хубаво ти ще го убиеш, но и той гледа да те убие
Опасна е работата И така Хамлет Прави пиесата Обеждава се, че краля е убийца И И започва да осъществява Това от мъщението Но Между времено, какво става? Първо, той убива Полони В сцената с подслушването, с, когато говори с майка си Той убива Полони По невнимание Не по невнимание, непредвомислено
Той иска да уби Клавдий, мисли, че е Клавдий Но убива Полони Съжалява за това убийство Но Не по-християнски А Прагматично И казва, е глупако, за друг те, за по-голям те взех И с това приключва В случая Полони Не му тежи Това не е разтърсващо, както да кажем, при Разколников в "Престъпление на казание" от Достоевски Расколников Прижижава Екзитенциален
Потрес След като извършва убийството Не може да се оправи със съвестта си Докато Хамлет гледа напред Полони Ен глупак, който се пъха между шалмарите Мисля го за по-голям, мисля го за Клавдий Той го отнесе и толкова Добре, ма след като убива Полони Офелия Изпада в умопомрачение и се самоубива До такава степен, че свещеника не иска да я опее Братът на Офелия Сина на Полони, Лаерт
Естествено, че и той иска да отмасти за баща си По правилата на кода на частта Не по християнските правила И в хода на цялата тая работа И Лаерт също бива убит от Хамлет Там на един дуел, режисиран от Клавдий Но така или иначе, Хамлет ликвидира цялото семейство на Полони Обива Полони, обива Лаерт И причинява смъртта на своята любима, Офелия, дъщерята на Полони Спиралата на злото се развихря Клавата му са ученици, са студенти от Витенберг Розенкранц и Гилденстерн Ги праща на смърт И на края на песта научаваме, че те са били убити Не му мига окото
Защото те ще трябва да го шпионират, да го прослушват и така нататък И ги праща на смърт На неговата съвест вече лежат Убийството на Полони Убийството на Розенкранц, на Гилденстерн Косвено смъртта на Офелия В последствие смъртта на Лаерт Накрая смъртта на Клавдий, когато лично убива И косвено смъртта на майка му, която дали се самоубива съзнателно Дали по случайно се спива от Робята, това не е изяснено Но така и има, че пред очите му и тя умира от Робена На практика всички действващи лица са убити от Хамлет Които действат, главните действващи лица Остава само той и Хорацио, неговото друглас Него е така приятел
Така, че Тези убийства Биха могли Ако пиесата беше християнска Биха могли Покажат именно това Че, когато Ти лично Отвръщаш на злото с зло Ти го увеличаваш Ти не го унищожаваш Ти го увеличаваш съработник на Сатаната Ти ставаш Сериен убиец
Но това в пиесата нито е казано, нито е намекнато, нито е насочено нашето мислене в тази посока Ти е мърште на пиесно пиесе И с литоа пи кълчуре Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази
Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази
Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази
Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Ти е мърште на тази Отношението на Хамлет към смъртта И към самоубийството Най-знаменития монолог В историята на театъра е "Да бъдеш или да не бъдеш"
Звездният монолог на всеки актьор Който играе Хамлет Минава за Философски, за дълбок Всъщност Ако се замислим Този монолог е доста повърхностен Той не е дълбок И най-малкото Християнски Защото Въпросът да бъдеш или да не бъдеш Това е въпросът Не, не е това въпросът Никой
Никъде не поставя въпросът да бъдеш или да не бъдеш Най-малко Църквата Най-малко Христос Господ е казал да бъдеш И толкова Да не бъдеш Откъде идва И защо трябва да не бъдеш Това е Фалшива писта Фалшива следа Това не е въпросът Това изобщо не е въпросът И всички глупости, които са казани, че това било въпросът Са невалидни
Въпросът за самоубийството не съществува Освен за умопомрачените Ни трябва да се грижим за такива да им помагаме Но той не може да съществува пред един вярващ християнин И тези обяснения вътре И тези обяснения вътре Че един вид толкова злини има в света Че най-лесно да се самоубиеш И да се махнеш от тая кочина Но Понеже не знаеш Когато Заспиш в смъртния сън Какви сънища Т.е. сгропнеш от кочите случи
И затова казва Хамлет Ти от малодушие Си приемаш тези злини Защото може там дотееш на по-големи Това щеш да е верно Ако Господ не ни беше казал Какво има след смъртта Но то е казано От ясно по-ясно Църквата го повтаря Пълна време от 15-16 века И Ти Да отречеш това Богооткровение
Това Божие откровение За тебе самия Господ ни е дал Това познание за смъртта и за живота след смъртта Заради нас За да ни ориентира как да взяваме решение Хамлет съемен, че не е чувал За църковното учение Което естествено, че Той е чувал Той дори в един от новостите го казва Ей казва Господ да не беше забранил самоубийството Ей тади, ма той го е забранил И какво има ти ти първо да разсъждаваш Да бъдеш или да не бъдеш
Защото Ако ти извършиш самоубийство Ти сам себе си осъждаш Ти задължително не се чудиш Какво ще случи след смъртта Ами знаеш много добре, че след смъртта ще отидеш в Ада Там е мястото на самоубийците Непокаяните извършители на върховен грех Да, в този смисъл Този монолог е Пар екселанс Монолог на повърхностния нехристиянин Който е забравил християнството и неговите дълбочини И неговите откровения И разсъждава от себе си
Абе, там никой не се е върнал И кой знае какво ли ще стане Тези банални полумъдрости И тука той слиза до равнището на Баба Итлъка Че ако казва Ако нямаше този страх Той смазва волята ни И ни кара да си мирим с познатите беди На место да летим към непознати Тъй размисълват правени пазливци Това е по превода на Валери Петров Нищо подобно Нищо подобно Ние знаем от Първоисточника от Бога
Че не бива да се самоубиваме Не бива да се самоубиваме Заради очевидни причини И цялата тематика За да бъдеш или да не бъдеш отпада Но тази тематика Някой ще кажа Тя тук е в карна Тази тематика за самоубийството се повтаря И то кога В края на пиесата В самия финал на пиесата Когато Всички вече са мъртви
Хамлет е смъртно ранен С отровната рапира И Неговия приятел Неговия Хорацио Иска и той да изпие отровата Така е разтърсено всички тези неща И Хамлет го задържа И му казва Не дей А, тук Хорацио казва една знаменателна фраза Аз съм казва
Повече древен римлянин Отколкото датчанин Какво означава Древен римлянин? Означава езичник Древните римляни Често са се самоубивали Когато Дява По една или друга причина Самоубийство Един ви достойно напускат Вместо да биват Екзекутирани от враговете си Десетки такива случаи има
Като почнем от Цицерон Бруткаси Мак Антони и Клеопатър И така нататък Самоубийството има Култура на самоубийството в древния рим И Хорацио казва Аз съм казва древния римляния Не е римляния Но това е Самопризнанието на Ръцърковения Ренесансов егоцентричен човек Той вече е изгубил Църквата
Изгубил е Христос Изгубил е учението на Църквата И се е върнал към предхристиянската етика на римския Патриции Който гордо извършва самоубийство Та, в този момент Хамлет Мо дърпа чашите, двамата се борят Известно време за чашата Хамлет, който умира Бори поради една причина Защото иска Хорацио да разкаже
неговата история "Хората ще мислят лоши неща за мен" "Остани жив" "Задръж" казва известно време "Въздръж се за известно време от блаженството" "За да можеш да разкажеш моята история и ги ми да ме оправдаеш пред човеките" Хамлет не иска да се оправдае пред Бога Не иска Хорацио да се оправдае пред Бога Нека Хорацио да се самоубие като древе римлянин Но след като разкаже моята история Тоест виждаме самоубийството отново представено като нещо достойно Като един добър избор за достойния човек Но не и за християнина Така, че тук ние отново изпадаме в ситуацията
Ситуацията при която вече Бог ни е критерия Ако няма Бог Ако няма Божие откровение Тоест достоверно учение за смъртта И за посмъртната от човека Тогава самоубийството да би могло да бъде един възможен избор за човека Или дори може би един достойен избор Но това е само ако Бог не съществува Тук виждаме, че отново Бог е отстранен Не отречен изречно Но не се занимаваме с него Ааааа Да кажем от Достоевски е обратното Там дори, когато не се говори за Бог Винаги критерия е Христос
И при Разколников И при Бесовете И при братя Карамазови И при Идиот Княз Мишкин Навсякъде критерия е Христос За добро и зло Критерия на автора Критерия на главните герои В крайна сметка Иван Карамазов и така нататък Но Усещаме ние Кой е добрия И кой е лошия
Добрия е Алеша Карамазов А не Иван Карамазов Затова В Достоевски Винаги Христос е в центъра Докато У Хамлет И у Шекспира като цяло В центъра е Азът Човека сам преценява Той е критерият за всички неща Не Христос, не Бог Примерно един блестящ монолог има Хамлет Който започва да казва:
"Какъв съм аз, подлец и жалък раб" Той се Опреква, че не е убил още Чичо си И с блестящи поетични изрази Да не съм страхилиец и така нататък И В този монолог Той казва така: Със вик Към мъст Небе и пъкъл Много важно, че Този монолог го звът към мъст и небето и ада
Което е Доста абсурдно Как така: И небето го звъде към мъст и ада Това е абсурд Това е нонсенс В християнски смисъл Но Въпросът е, че това Себеразголовване на Хамлет Като страхливец, като подлец Като жалък раб и така нататък Всъщност Подменя Покаянието
Това е псевдо покаяние Защото Той се обвинява в какво? Че не е извършил убийството Че не е извършил греха Че не е извършил злото Под маската на добро В това се обвинява Покаянието е Назвучено срещу злото Че си извършил зло А тук Че не си извършил зло Че не си извършил човекоубийство
Виждаме как В най-върховите места на пиесата В блестящите монолози Които са нещо ново В тази европейска и световна Литература по това време И държат влаги до днес Те звучат ефективно на сцената Отъждествява се с героя Но там го няма Христос Като критерий Тук Така, че Антихристиянската цивилизация
Тук се затвърждава С тези шедеври На поетичната дърматургия И накрая стигаме до Смъртта на Хамлет След последния дуел Когато той Обива Лерц Това обива и Клавди Всички са мъртви Майка му И Съобщават Розенкранц и Гилденстерн Че са екзекутирани По неговата схема
И самия той е смъртно ранен И Макар и смъртно ранен Естествено, че Шекспир му дава Време да изкаже Няколко тиради Не кратки Бая Значими словесни Тиради И В тях Какво се случва? Имаме човек, който ще умре след 10 минути Ранен с отроба, която няма вече
Би трябвало В оставащите минути от своя живот Първото нещо, което е той да поиска Изякът свещеник Да вземе причастие Да се изповяда преди смъртта си Да се освободи от греха Няма половин дума В тези няколко тиради, които той Изрича преди смъртта За свещеник не става дума За изповед не става дума За причастие не става дума За покаяние не става дума Той дори
Той дори Съз занимава с Фортим Брас, че дошъл Аз кай гласувам за него и така нататък Той решава Сюжетно политически въпроси А не се моли за Бога за прошка Май простото нещо Не споменава Бога И, когато умира Хамлет И Вече Идва времето Така се каже да се Каже последното слово за него
Последното слово за него Е казано Твортим Брас И това слово е Възхваляващо Той казва, че би бил достойен крал Като воин да го погребем и така нататък Т.е. имаме една Възхвала на Хамлет Би могло да е съвсем друго Би могло Може би Фортим Брас Може би Хорацио Или, който и да е Да каже
Истината Много добром, че е Хамлет Този млад човек Пълен с Възвишени Намерения Стана жертва на злото И стана съучастник на злото И Се натовари с Множество убийства И Че това Не беше добре Че мислийки си
Мислийки си, че Изправя злото Той става част от него Това спокойно може да го кажа Мортин Брас Който, разбира се, Преди смъртта Ще каже Да, ще го кажем Воински почести, но Може ли да за кое? Това Кръсника Копола Не пропуска
Да Маркира Не веднъж и не два пъти Че Вито Корлеоне И след това Майкъл Корлеоне Са съучастници в злото От начало до край Макар, че уж изглежда, че те се борят сещу по-лоши от тях Ама Са злото Са участници в злото Особено в край на третата серия, когато Убиват дъщерята на Майкъл Корлеоне
И той Надава един Вик На стълбището на операта Палярмо Това е, всъщност, Адския вопъл На човека Седноче от Глъбините на ада Крищи Защото Той е станал съучастник в злото Тук нямаме нито една нотка в това отношение При наличието на толкова много убийства
Но Божиите и църковните закони не са миродавни за автора на пиесата Той приема едни Човешки страсти Кода на честта Хамлете от добрите, щото се боре сещу злото Обичайната иллюзия на модерния човек И тази иллюзия Тя, разбира се, е препотвърдена от безброй Не е само Шекспир Безброй Безброй Поети Политици Какви ли не мислители
И така нататък Безбожната Идеология Или да наречем цивилизация Но Шекспир Един от най-ярките Един от най-талантливите Носители на Модерната Постхристиянска Тоест нехристиянска Тоест антихристиянска Егоцентрична цивилизация И Хамлет е Ярък представител
На тази цивилизация И на тази идеология Който Възпитава От Четири века И повече Възпитава Не само Англия Но и цялото Модерно Разцърковено Човечество Светоглед Предаването за православен поглед
Към историята, културата и съвременността С богослава Георги Тодоров.