Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Крит – Тържеството на православието. Наскоро се навършиха 5 години от най-важното до сега събитие на на 21 век, а именно провала на антиправославния лъжесъбор, който трябваше да се проведе на остров Крит през юни 2016 година. Самият провал на този събор е тотален, велик, поучителен, много поучителен и спасителен за църквата, спасителен за земната църква, за нас. За това ще му посветим няколко беседи и днешната е въвеждащата.
Целта е да покаже същността на събитието. да покаже защо е толкова важно това събитие. Този провал на светския дух, този провал на лукавия дух, този провал на антихристиянството. Защо това е важно? Защото, ето, пет години минаха и сякаш това събитие се забрави. Тук там е, ако го споменават, го подменят, а ние трябва да говорим за него. Това трябва да го честваме тази победа срещу светския дух. Защото ние живеем в предпоследни времена и в предпоследните времена малко ще бъдат победите на светия дух върху светския дух, тук на земята. Настъплението на светския дух е повсеместно, то е видимо. Отстъпничеството е повсеместно, апостасията. Отстъпничеството, от вярата, от Бога, от православието. Нашите победи ще бъдат малко и когато имаме такава победа, още повече на такова равнище, тя наистина трябва да бъде чествана и разбира се осмислена. Какво трябваше да се случи на Крит? Трябваше там да се събере един всеправославен събор на упълномощени представители на всичките 14 поместни православни църкви. Ако той беше се случил и ако беше приключил успешно в следващия период от време, той можеше лека по лека да бъде представен за вселенски събор.
За меродавен, в догматично и във всяко отношение събор на църквата равен на вселенските събори. Знаем, че вселенски събор не се е свиквал още от 8 век. Но ако приемем, че подобни събори с такова меродавно значение са се свиквали и в 9 век при Свети Фотий и в 14 век по време на паламитските спорове с Варлам, Акиндин и изобщо това движение, антиисихастското движение, според някои тези събори също имат статут на меродавни, на вселенски, наричат ги 8 и 9, със с основание. Макар, че официално тази номенклатура не е одобрена, не е възприета, не е гласувана всецърковно, но да кажем, в най-добрия случай, ако приемем, че и в 14 век имало меродавен събор, от тогава до сега не е имало и този можеше да заеме мястото на един съвременен, меродавен, всецърковен, кажи го, вселенски събор. И това ще да бъде огромна крачка към отстъпничеството, към апостасията, защото този събор беше замислен да легитимира отстъпничеството в лицето на икуменизма, тази съвременна ерес. Разбира се, не в отявлената му форма, в отявлената форма икуменизма вече е мръсна дума, но в една прикрита форма той можеше да, можем да кажем, вируса на икуменизма можеше да промикне в тялото на църквата и при една много снижена имунна система, така, че този събор отваряше вратата за апостасия по линия на икуменизма, за богостъпничество. Този въже събор, този несъстоял се православен събор, има много измерения, някои от тях ние ще разгледаме, Едно, може би най-важно измерение е, че това беше Божие чудо. Това, че той се провали, не беше от човеци, това беше от Бога. Това стана чрез човеци, но има всички берези на Божие чудо.
Другата страна е, че това беше велико тържество на православието. Друга страна е, че това беше исторически подвиг на Българската православна църква. Това е много важно за нас. И е интересно да си зададем въпроса, защо именно Българската православна църква изигра тази спасителна роля. Тя е една от най-слабите, една от най-немощните във всяко отношение, една от най-обрулените. Тя бял ден не е видяла от 150 години. То не беше схизма, то не беше атеистичен режим, то не беше разколници. Ние от 150 години нямаме бял ден за Българската православна църква. И точно тя в своята немощ успя да провали козните на света, козните на светския дух. Това нещо не е случайно. Не руската църква го извърши, не румънската, не сръбската. Ние много пъти, като пътуваме по чужбина, казваме: колко вярващи хора има в Румъния, отидеш на един празник там в Яш на света Петка, море или в Букурещ на св. Дмитрий и Басарбовски. Море от вярващи.
Огромни монастири по 500-600 монахини в един монастир. Повече от колкото всички в България монаси, монахини взети заедно. Заедно с епископите, ако ги броим. Пак не може да се берем, колкото в един румънски монастир. Румънската църква обаче се посрами с участието си в Лъжа Събора. Сръбската църква се посрами с участието си в Лъжа Събора. Тя беше измамена там и те го видяха. Еладската църква беше измамена на Събора. Как стана това измамване на Съборно решение на Еладската църква. А Българската църква с малобройните си вярващи, със слабо функциониращите нори, с всички белези на немощ, успя като един Давид да събори този Голият на светския дух. И да поведе хорото за събарянето на този Голият. Така че, това е разбира се съвсем естествено, защото както е казал Господ на св. Павел, силата ми се в немощ напълно проявява. Ако българската църква беше някаква образцова, мощна, вдъхновена, подредена, богата, силна, и тя удари по масата и каже: "Ние няма да правим компромиси с Божиите истини".
и на пух и прах разбие козните на Патриарх Вратоломей. Тогава всички ще кажат: "Ами да, то се знае, тая църква е пълна със светци, тя е толкова могъщна". И тогава няма да се сетим за Бога, че Бог прави всичко. Но когато Бог го направи чрез нас, немощните, тогава виждаме, че това е от Бога, че това е Божие чудо. Но това Божие чудо, както виждаме за три дни. Забравихме го. Всички го забравят. Защо? Защо? Ние се занимаваме с тази тема, ние я изследваме, тя е предочитени, документите са предочитени, събитията, участниците, всички. Но, в общите линии, света не се занимава с тази тема. Много естествено. Защото това беше поражение на светския дух. Светът е враг на светия дух. Враг на Христа. Враг на православието.
И това, свое тежко поражение, той иска да забрави. Иска да го покрие с забрава. И да го подмини. Две стратегии. Едната е: Забравете го. Какво толкова се е случило. И другата е: Подмяна. Подмяна. Случи се нещо, което не беше толкова лошо. Е, да, можеше да е по-хубаво, но имаше някои хубави страни. Подмяната. Сега, антихристиянството, антихристиянския свят не иска да си спомним за този негов срамен провал на този антихристиянски свят. Ние, обаче, трябва да възхваляваме Бога, да го помним това събитие и да се поучаваме от него и да го изучаваме.
Да изучаваме как да побеждаваме светския дух, как да побеждаваме злото, как да побеждаваме лукавие. Защо в началото стана дума, че това е най-важното събитие на 21 век? Ако ще кажем, има по-важни събития. Ей, го нас е Афганистан, изтеглянето, провала, 20 годишна война провалено, преди това имаше цветни революции и прочие. Защо това събитие е хиляда пъти по-важно от това, с което пълнат вестниците? Защото Църквата е единственият смисъл на света. Тя е не просто смисъл на света, най-важното, тя е единственото, което дава смисъл. Всичко останало, беженски вълни, COVID, 11 септември, цветни революции и така нататък, това са мъртъвци, които погребат своите мъртъвци. Защото светът, като такъв, няма да пребъде. Той е смъртен. Душите на човеците са призвани за вечен живот и за пребъдване в царството. Единствено, Господи Иисус Христос в най-великата проповед, която някога е произнасена, Нагорната проповед, проповедта на планината, казва така: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? От едната страна стои душата, а от другата страна - цял свят. И душата е по-ценна, отколкото цял свят. Защото светът е смъртен, а душата е призвана за безсмъртие.
за живот вечен, за живот в Бога. Но душата, за да се спаси, и трябва църквата. Без църквата няма спасени. За това църквата дава смисъл. Защото тя е Божието представителство на земята. и Църквата е толкова по-важна от света, колкото Бог е по-важен от тварта. Защото църквата, да не забравяме, включва и Бога. Тя е Бого-човешка. Христос е глава на църквата. Той не може да бъде отделен. Той е глава на църквата. за това църквата е Божие нещо. Божие. Като такава, тя разбира се е несравнимо по-важна на всичко останало. и тя дава смисъл на всичко останало. Сега, дали всичко останало разбира това нещо?
Дали света разбира това е съвсем друг въпрос. Света, като светски, не иска да го разбере. Светския дух не иска светия дух. Не иска да разбере, че светия дух дава смисъл на света. че Бог дава смисъл на света. Че църквата, богочовешката, дава смисъл на света. И затова той я омаловажава. Ние дори можем да кажем, но казвайки го грешим, че света маргинализира църквата. Един вид тя не е важна. Ама това е съвсем да кажеш, света маргинализира Бога. и как ти ще маргинализираш центъра. Маргинализирането е пращане в далечината от центъра, от важното. Ама Бог е важното, той е центъра. Той не може да бъде маргинализиран.
Църквата не може да бъде маргинализирана. Света себе си маргинализира, когато си мисли, че маргинализира църквата и съответно Бога. Това е оптическа измама. Църквата е центърът, Бог е центърът и за това света себе си лъже и всички нас лъже, когато казват църковните работи не са важни. Напротив, работите на света не са важни в сравнение с църквата. Ние би трябвало най-важните новини, най-важните събития да са църковните. Ние би трябвало да се занимаваме с църквата повече, отколкото с икономиката, с пътищата, с народното събрание, с законодателството и с други подобни неща. Да, ние сме секуларни, от векове на сам отстъпваме постепенно и не се занимаваме с Бога, с църквата, с истинските неща, измамите на светския дух. Дотолку сме свикнали с тях, че ги смятаме за много важни, за решаващи.
Интересуваме се сутрин до вечер, кого са избрали, кого не са избрали, за министра, председател или за президент. Сякаш това е важно, а сякаш църквата не е важна. Но това са нашите самоизмами. Това е белега, че сме отстъпили най-важните исторически събития са историческите събития на църквата. И поради тази причина, именно този провален събор, този лъжи събор е най-важното събитие. И точно поради тази причина, светът не го вижда, не го признава за важно, за свое, а го отмята далече от себе си. Това е вътрешно църковен проблем, някаква си там дразга между личности, между някакви поместни църкви, там да се оправят. Нас какво ни е еня? Ето голямата зрителна измама за това, кое е важното. Трябва да кажем, че събитията, които се случват в църквата, ако погледнем Българската православна църква през последните 200 години, те до такава степен предопределят нашата история, очевидно, че просто трябва да насложим това, което се случва в църквата върху българската история, стой да видим, че всичко е следствие, всички наши национални катастрофи видими, със следствие от невидимите църковни катастрофи. Без изключени. Когато ние губим една световна война, това е поради лошо богословие. Когато ние губим Беломорието и Македония, това е поради лошо богословие.
Че не сме разбрали какво Бог иска от нас. Разбира се, не е важно териториалните квадратните километри на една държава, съвсем не. Не, това ще ни спаси. Но това е видим образ на невидимото, видим образ на нашето невидимо богоотстъпничество, което във времето, когато ние губихме тези войни световни и тези национални катастрофи, тогава ние върляхме след фалшиви комири, вместо да вървим след Светия Дух. И така замисления светски събор на църквата, т.е. антицърковен събор на църквата, антицърковен, антиправославен събор не се състоя, провали се. А защо събора поначало е толкова важен за историята на църквата? Поради две причини. Първата причина е, че църквата е иерархична. свещеноначална. Тя е устроена така, по свещено предание, че тя се ръководи от епископат, от епископи. Сега, когато един обикновен човек, мирянин, православен християнин, отстъпи от църквата, отстъпи от вярата. Това е голямо зло, голяма трагедия за самия него. Житейски провал, провал във вечността, но в крайна сметка касае самия него.
Когато обаче епископ отстъпи от вярата, от истината, от догматите, тогава вече това отстъпничество засяга много повече люди. Когато много епископи, да кажем една поместна църква, вземе едно решение за отклонение от богооткровената истина, т.е. от догматите, тогава цял един народ може да последва тези слепи водачи. И в най-тежкия случай, разбира се, когато всички епископи се съберат и отстъпят от богооткровените истини, тогава вече са най-последните времена и се вижда края на света. За това е много опасно да не дава Господ един такъв представителен събор, все православен събор, макар и да не включва всички епископи, но ако включва представители на всички епископи, а това беше идеята, замисъла на събора в Крит, и ако тези представители на всички епископи, на практика, ръководствата на всички православни църкви, вкупвам, ако отстъпят, и то на една йота. И не говорим за някакво голямо отстъпничество да се откажат от вяра в Бога или от вяра в светия дух или в стата троица, не. Но в най-малката част от догматиката, ако там отстъпят, но всички са борно, това разбира се ще бъде една окончателна трагедия за земната църква. Защото църквата се състои от две съставки: земна и небесна. Небесната е голямата, земната е малката.
но ние боравим в ежедневния си живот земната църква. Ние забравяме за небесната съставка, която е безкрайно по-голяма. Бог е безкрайно по-голям от всички човеци взети заедно. От цялата земна църква. Това е глава на църквата. Така че църквата включвайки Бога, разбира се нейният център на тежеста не е на земята. Но оптически по човешка гледна точка ние виждаме земната съставка предим. земната съставка си състои изцяло от грешници. Всички човеци членове на православната църква сме грешници. Кой по-малко, кой по-вече го спознае. Но ние грешниците, бидейки члена на православната църква, сме носители на безгрешността на църквата. Тя е безгрешна в кое? В Божието, което тя носи. Смисъла по начало на църквата е Божието. Тя за това е истинска. Православната църква за това е истинска, защото носи Божието. Носи тайнствата. Божиите тайнства.
Носи священото предание. Носи учението, т.е. догматите. Учението на църквата, което е безгрешно. Както и тайнствата, както и священото предание и т.н. Всичко Божие в църквата е безгрешно. А човешкото, за съжаление, в съвременната църква е грешно. Само в Богочовека и Иисус Христос имаме съвършения човек. напълно лишено от греха. И така... Земната църква се съси от грешници, но носи безгрешното. Носи Божието. "Защото не себе си проповядваме, а Христа и Иисуса Господа, колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса". Бог, който някога заповяда да изгрее светлина от тъмлината, той същия озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. "Но това съкровище ние носим в глинени съдове. Та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам".
Това е второто послание от Коринтяни. Това съкровище Божието, безгрешното, ние носим в глинени съдове, защото сме грешници. Та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Така че учението на Православната църква е безгрешно. А сърцевината на учението е догматиката, т.е. учението за Бога. Божието откровение за Бога. разкрил, чрез разбираеми за човека, образи, слова, дела и т.н. кой е той. Обяснил е себе си. И това Божие откровение ние наричаме догматите на вярата. Това е сърцевината на учението на църква. и докато ние изповядваме истините така както Господ ни ги е разкрил, до тогава ние сме православни и до тогава има православна църква. да започнем ли от себе си да внасяме, вече това не е православна църква, не е истиноносна. И тя вече не е и църква по същество, а е лъжа църква.
Така че две са нещата, които имат пряко отношение към тази тема. Догматиката и епископата. Епископата като упълномощен, както казва св. Павел, епископът като Божий разпоредник. Епископите са Божий разпоредници и те се разпореждат с догматиката. Т.е. те преценяват дали това съответства на Божието откровение или не съответства. дали учение или аспект или въпрос. Те го съпоставят с това, което Господ ни е разкрил за себе си и казват да, да, не, не. Те са упълномощени да го направят това нещо меродавно. Не, че отделен богослов не може да го каже, но санкцията е от епископата. Така че догматичните истини са били санкционирани на Вселенски събори и на поместни събори, разбира се. Така че епископата изпълнява тази роля. Освен това епископата е важен за самото съществуване на църквата, защото всички тайнства на църквата се извършват от свещениците. Могат да се извършват от свещениците.
Освен самото тайнство свещенство. Ръкоположението на свещениците не става от свещеници. Не може да стане. А само от епископи. И разбира се, ръкоположението на епископи също не може да стане от свещеници. Ако всички свещеници на света се събират заедно, те не могат да ръкоположат и един свещеник. И един епископ. Само епископът е опълномощен да го прави това нещо. Тоест, ако всички епископи остъпят от истината да не дава Господ, тогава вече се развращава цялата земна църква. Защото те ще приемат един догмат, който не отговаря на Божието откровение. Защото такава опасност е имало неведнъж в историята на църката, примерно по време на арианството. Огромната част от епископата е била арианстваща на два пъти. Особено това става във втората половина на четвърти век. По време на император Констанции II, когато е върха на властта и силата на арианството. И православни остават единици.
Начало със святият Атанасий и Александрийски, той е бил главният стожер. Може би ако той беше се отказал и други щаха да се откажат. Но Господ е промислил, Атанасий не се отказва. И Ларий Пиктавийски не се отказва и други. И в крайна сметка се оказва, че Атанасий е бил прав, а огромното мнозинство арианстващи епископи не са били прави. Така че не броя на епископите е меродавен за тяхната истинност. А доколко те следват Божието откровение. Божието саморазкриване. И затова, какво казва святия апостол Павел, когато се разделя със своите сподвижници от Мала Азия, от Милет и от Ефес, прощалните му слова включва следните думи: "Внимавайте прочие върху себе си и върху цялото стадо, според което Дух Свети ви е поставил епископи да пасете църквата на Господа и Бога, която той си придоби със своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да стадят стадото. Па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си." Крайна цитата. "И от вас самите"
Значи той говори: "Светият Дух ви е поставил епископи." Значи той говори на епископите, на пастерите, на архипастерите. И казва: "И от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено." Т.е. той разбира се е предвидил всички тези отцъпничества на епископата. Да, яркият пример за което е Арианството. И сега, в 2016 г., имаше подобна опасност, както при Арианството. Имаше опасност от какво изкушение епископата на земната църква да възприеме едно лъже учение. Сега, в ранната църква, по време на вселенските събори, големите ериси са били христологични. Те са залитали по отношение на обяснението на това, кой е Господ Иисус Христос. Арианство, Несторианство, Монофизисто, Монотелисто и т.н. Всички тези ериси са били христологични основно. После се появява пневматологичната ерис на Филиокве. Тя избоява, знаем, в римската църква от 9 в.н. Появява се по-рано, първо бяха христологичните ериси, след това на преден план излиза тази пневматологична ерис, която завладява половината църква, западната половина от църквата е завладяна от тази ерис.
И сега, в днешно време, се появява еклесиологичната ерис на икуменизма. Преди се оспорваше същността на Бог Син, на Иисус Христос, след това на Светия Дух, а сега на църквата. Разбира се, икуменизма не е нова ерис, той се е появил доста отдавно, може да кажем от 19 в.н. преспокойно. Макар, че в 20 в.н. той избоява и става така формално, видим и структурно организиран, чрез така наречения "Лъжеимен световен съвет на църквите", то самото понятие "Църквите" ви е ясно, че е гнило, защото църквата е една. Ние в символа на дитарата, който е основата на догматиката, знаем, че вярваме в една света съборна и апостолска църква, като понятието "една" е първото, което се казва за църквата. Това не е случайно. Нещо повече, ако не беше казано една, а бяхме казали "Вярваме в съборна и апостолска църква", тя си е в единствено число и всеки ще кажем естествено, че е една. Не казва в църкви. Никой не казва "Вярваме в светите съборни апостолски църкви", а казваме в света съборна и апостолска църква. Но, отците на селедките събори са казали в една света съборна и апостолска църква. Изрично са го добавили една. Не е случайно, защото естествено и тогава е имало еретични общности, които са се объявали за църкви и то апостолски и така нататък, но те са наблягали, че църквата е една. Една какво означава? Означава, че тя има единно учение. Не може да има една църква с две учения. поважни догматични въпроси. Така че понятието Световен съвет на църквите нарушава символа на вярата, отрича символа на вярата и отрича същността на църквата.
Ние не можем да си представим, че има църкви с различни учения и всичките са прави. Това не може да бъде. Е, ако тогава не е така, тогава ние събираме заедно и истината и лъжата. Истинската църква и лъжовните църкви и ги наричаме църквите. Тогава понятието църква не е инструмент за познание на истината, а инструмент за скриване на истината, т.е. за измама. Е, кой е измамника, който мами цялата вселена. Бог никога не мами. Никога не лъжи. Никога не скрива истината. Така че няма как това понятие църкви да бъде достоверно. Няма как да имаме много църкви с различни учения. Това не може да бъде очевидно, че едното е църква, другото е лъжи църква. За да знаят човеците да разпознават за какво става дума. Иначе как така ще събереш храна с отрова заедно и всичко ще го наричаш ядене. Не върви.
Още повече пък за духовните въпроси. Така че икуменизма е еклесиологическа ерес, която отрича, че има православие. Според нея няма православна догматика, няма православна църква, възмисъл на символ на вярата, а има множество така наречени видими църкви. А църквата била един вид невидима. Отделните църкви носят части от учението, части от истината, а цялата истина се носи от невидимата църква, когато ги обединява всичките. По този начин те се опитват да излъжат символа на вярата. Че всъщност пак има една църква, но тя се е разпаднала и отделните деноминации носят различни части на истината, а истината е достояние на цялото. Този модел, той е типично протестантски, естествено, защото те самите като почват да се руят една след друга и стават стотици, са изправени пред безумния въпрос. Може ли всичко това да е се църкви и да е вярно, след като изповядват различни учения и тогава да излязат от този абсурд, измислят теорията за невидимата църква и за видимите. Когато църквата е гонена отвън от езичниските императори, от френската революция, от руската революция и така нататък, тя винаги надживява своите гонители. Мина френската революция, мина руската революция, всичките смятаха, че църквата е отживелица, оказа се, че революциите са отживелици вече, а църквата продължава да съществува. Проблема е тя да не бъде пробита отвътре. Ако тя бъде пробита отвътре, говорим за земната църква, разбира се, тя ще изгуби смисъла си. Султа ще изгуби силата си. И за това църквата е отдавала толкова голямо значение на бабата срещу ересите, вътрешните врагове, догматичните лъжи учения.
Никой не е правил събор срещу Диоклециан или срещу Ленин или срещу Юлиано Стъпника или срещу френските революционери, атистини. Не. Събори се правят срещу вътрешните лъжи учения. Вътрешните лъжи учения са ясни. Няма бог и така нататък какво има да се разсъждава, докато вътрешните лъжи учения, те са опасните. И така в Крипти трябваше да се прокара не целият екуменизъм, в никакъв случай. Не и бих казал основната част от екуменизма. Не. Трябваше да се вкара вируса на екуменизма. В малка доза вируса само. Как след това този вирус ще се развие, никой не знае, но живеем в един секулализиран свят, така че най-вероятно той ще се развие доста бурно. Ще ще да обсеби нови и нови епископи, нови и нови православни християни и по този начин да разъде тялото на земната църква. Защо е толкова силен вируса на екуменизма? Много просто. Защото света е с него. Той е светски дух. Целият свят го помага.
Парите на света го подпомагат. Основните пари на света. Властта, основната власт на света го подпомага. Страстите човешки, греха го подпомага. Това са много силни фактори за подпомагане на този вирус. и добродетелта, благочестието, в днешно време са рядкост и за това в обществен план. Разбира се, в отделни личности, слава богу, че те съществуват да са живи и здрави. Те ни измиват очите, но в обществен план ние сме доста отслабни в духовно отношение. И нямаме имунна система за съпротива срещу проникването на този вирус. Вируса на светския дух в църквата, в догматиката. Особено в догматиката. Когато този вирус прониква в модата, в езика, лека по лека на всякъде прониква, това е опасно и страшно, да, но не е чак толкова. Проникнали в догматиката, вече е опасното. Най-опасното.
Защото тогава църквата вече не е носител на истината, а на истината с една лъжица. Имаме една делва с мед и една лъжица с жлъчка, вече вкарана в делвата. И тя в общи лини скапва всичко. Сега, след като се случи събитието, имаме два наратива. Според единия официалния на царегазка патриарша и нейните сателити, се е случил свят и велик събор на православната църква и те не искат да отстъпят ни на йота от това нещо. Слава Богу, че не искат да отстъпят. Ако бяха по-умни, господ им отне разума, ако бяха по-умни, щяха да кажат не. Това не беше свят и велик събор на православната църква. Това беше едно съвещание на 10 православни църкви. Ние призоваваме нашите братия от другите неприсъствали 4 църкви да се присъединят. Защото те са прекрасни, те са наши братия. Те не додяха по разни такива древни причини, но ако се запознаят с хубавите документи, които ни обсъдихме и подписахме, може да се присъединят и да се прегрънем братския ин. Ако бяха постъпили по този умен и лукав начин, ще бъде по-опасно.
Но, какво ни спаси? Спаси ни хубриса на патриарх Вартоломей. Той се възгордя, не пожела да бъде умен и каза, няма значение, кой е дошъл, кой не е дошъл. Да, 4 патриарха не дойдоха, но това няма значение. Събора си е свят и велик. И до ден днешен те не отстъпват, с което всъщност го показват колко е лъжеименен. А когато е лъжеименен, това не може да бъде носител на истината. Името му, когато е лъжа, а то е лъжа. Защото това не е събор на православната църква, а на част от православната църква. И то по-малката част. Ако погледнем броя на православните християни, като представени на съответните поместни православни църкви,
ще видим, че повечето не бяха представени. В този смисъл, той не е събор на православната църква, а е съвещание на част от епископата. Участниците в събора, начало с патриях Вратолумей, царегатския патриях, заявиха, че няма значение кой е дошъл, кой не е дошъл. Всичките бяха поканени. Ако не са дошли, то си е за тяхна сметка, събора си е валиден. Сега, виждаме тази позиция, колко е, както се казва, самопровергаваща. Ако няма значение, имаме 14 православни поместни църкви. Четири не дойдоха. 10 дойдоха. Но можеше да не дойдат 5. Пак ли няма значение? Ами ако не дойдат 6, 7, 8.
Значи ако не дойдат 8 и дойдат само 6, пак ли няма значение? Ами ако не дойдат 13 и дойде само една цареградската, пак ли няма значение? Виждаме до какъв абсурд стига това твърдение, че няма значение кой е дошъл, кой не е дошъл. Разбира се, също така абсурдно е да кажем, ама след като имам нуждинство дошлите, кворум е един вид, като в парламента, значи съборът е редовен. Не! Няма кворум населенските събори. Населенските събори има единодушие. има консенсус. Трябва да са всички събрани
и тогава вече имаме истински всеправославен събор. както беше тук в град Цвета София по време на разкола, която се приключи разкола във българската православна църква, тогава имахме истински всеправославен събор, който взе някакво решение. Единодушно. Впрочем, така трябва да бъде винаги. А това кой е дошъл, кой не е дошъл, какво означава?
Означава, че патриарха има власт върху другите. Тоест, той ги поканва, но те нямат право да откажат. Значи, той има власт върху тях. Това означава, че той не е пръв междуравни, а е началник. Но това никога не е било. В догматиката няма такъв догмат. В каноните
няма такъв канон. В практиката няма такава практика. Патриарх, царегарския патриарх да заповядва. Той няма, впрочем, и основание. Историческо, каноническо, можем да кажем и морално. И най-сетне човешко,
от кумова срама. Той, само като се погледне в какво състояние се намира на пленник в една неправославна държава, подчинен на неправославни закони, с вързани ръце на външно управление, как тогава той ще бъде началник на останалите, които малко или много
мнозина от другите патриарси са наистина самовластни, наистина автокефални. самото понятие за автокефалия, за самоглавенство на пломестните църкви изключва царь-егарския патриарх да има власт върху тях. той винаги е бил
първ между равни. Сега обаче се извадя една нова теория, че е бил първ без равни. това е доста как да кажа обидно за интелекта, защото това означава нещо като полупапа. Папата не е
първ без равни. Той е глава на римокатолистската църква. А тук имаме много глави. Автокефалия всички църкви са самоглавни. Всичките имат собствени глави. А той бил
глава на главите. Е, не става това нещо. Значи, те не са глави тогава. Щом той е главата. Какво е това чудовище с 14 глави и една голяма над другите? Не. Няма такова нещо. Главата на църквата е Христос. По местните църкви имат свои глави,
но те не се подчиняват на междинен земен глава на църквата. Така че в това отношение свещеното предание на православната църква е абсолютно категорично, че църкватския патриях
не е упълномощен да има власт върху другите. Е, лепа да не говорим, че църкватската катедра е създадена като като самовластна в четвърти век от св. Константин, а преди това е била подчинена. И то подчинена не на големите митрополии на Антиохия,
на Рим или на Александрия, а на една провинциална ираклия, хераклия, градче, което вече не го и помним, къде е, че той е едно провинциално турско градче и тогава е било провинциално римско градче. Това е било
подчинено на провинциалното градче. Византион е подчинен на хераклия. Така че няма как той да има тези правомощи. Да, когато е било столица на империята, има допълнителна тежест,
сила, власт, ама тази империя отдавна не съществува. Тази столица отдавна не съществува. Така че в този смисъл, дори ако приемем, че по време на ромейската империя, Византия, цареганска капиталах има някакви
допълнителни правомощия. Те са били светски, разбира се, свързани с императорската власт. Това нещо поне от 15 век насам вече отдавна не съществува. Нещо по-лошо. Той поне
да беше на територията на православна държава, каквато е да кажем, Румъния, или Черна гора, или Северна Македония, или Молдова. Поне някаква православна държавица. Не. това е мощната
мисулманска държава Турция. Той е пленник на тази мощна държава, в която православните са много малко. Така, че в този смисъл той такива допълнителни правомощия не може да сънува, каквито имало по времето на
Византия. Самата цитла Средински патриарх е съвършенно безсъдържателна. поетична форма, няма никакво съдържание, а изкушава да бъде напълнена със съдържание, както се казва,
което е голямо изкушение, защото царь и гадския патриарх никога, никога не е бил вселенски. И нещо повече най-важното. Когато е
възприел тази цитла, той е бил на второ място под чест след римския папа, е как може втория да бъде вселенски, т.е. на цялата вселена, след като е
втори. Така че, поне ако беше първи, можеше да претендира, но не е бил когато е носил тази титла, което означава, че тази титла е само словесен, учтив,
може да превъзнасящен израз и нищо повече, без никакво съдържание. Нещо повече, тя е хубристична, тя приканва носителя и към хубриз, към
самозабравяне. тук ще спрем с нашата въвеждаща беседа и следващата седмица ще продължим с втората част във връзка с
Лъжи събора в Крит. Най-важното е, че Българската църква можем да кажем най-слабата измеждо патриаршиите се оказа водеща в преодоляването на това велико
изкушение и това е най-слабната страница в историят на Българската църква може би от хиляда години насамо, от времето на Свети Княз Борис. Светоглед Новото предаване за православен поглед
към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по радио Зорана.