Достойният и недостойните. ДОСТОЙНИТЕ Велик ден за България. В живата памет няма случай, когато предстоятел на Българската църква да е бил посрещнат от Божия народ с толкова всенароден и искрен възглас достоен. Думата достоен, възгласа достоен, всъщност обхваща и онагледява събитието, историческото събитие, което се случи на този ден. А именно, че светия синод на Българската православна църква, Патриаршеския избирателен събор и Българската църква като цяло извършиха пореден, неочакван исторически подвиг, преодоляха всички нашепвания на лукавия и избраха най-достойния измежду нас да стане предстоятел на църквата ни. В тези все по-трудни и все по-есхатологични предпоследни времена, в които живеем. Този исторически подвиг трябва да бъде още по-високо на фона на историческия контекст, на политическото недостоинство, в което продължаваме да се валяме. Политическите партии като правило излъчват недостойни водачи. Имаме един маразъм, едно скапване, едно блато, в което е изпаднала българската политика, хоризонталната политика на България. Вертикалната теополитиката, Божията църковната политика се оказа светлина в края на тунела. Защото в политическия тунел за сега поне светлина не се вижда. Дай Боже да има. Но дискредитацията на представителната демокрация е във ход. Тя се само разобличава, само дискредитира.
Затова радостта в този ден беше още по-голяма. Този униил народ, обезверен, безперспективен, привидно отмиращ, изведнъж се оказа жив и буден. И затова радостта беше велика, прегръдките бяха между непознати, прослъзяваха се мъже в зряла възраст, епископи, не можеха да повярват. Всички говориха едно и също. Стана чудо. Митрополити казаха, чудо стана. Всички свидетелстваха, че случилото се е надхвърлило техните очаквания, че е по-добро, отколкото сме мечтали. Всички ние мечтахме, така да се каже, компромисно. Имахме компромисни мечти. Нашата мечта беше да не се случи най-лошото. Затова се молехме. Основно. А този е, че се случи най-доброто.
Най-неочаквано. И затова всички, които участвахме в този празник, усетихме, че се е случило нещо историческо. Нещо наднационално. Нещо надпартийно. Нещо надтежедневието. Защото да, исторически събитие има много, ама има исторически провали. Има исторически посрамвания. А тук се случи обратното. Отдавна не се беше случило. Примерно Събора в Крит, когато българската църква се покри с неувяхващи лаври. Това не беше така съсредоточено. Процесът беше дълъг,
подготвителен, после имаше очаквания, после се заде решение, след време се проведе лъжи събора и така нататък. Всичко беше разтегнато. Ние не можахме да се зарадваме. Не можахме да видим триумфа, тържеството. Отделно, разбира се, опорните точки, че, нали, Събора бил много хубав. Това е ясно.
Винаги ще ги има. Докато има Сатана, винаги ще има опорни точки на лъжата. И тези опорни точки винаги ще бъдат ммнозинство и в медиите, и на всякъде, в количествено отношение. В количествено отношение никога за напред Бог няма да побеждава. количеството е на страната на Лукавия, на страната на Тихриста. Той за това ще вземе властта
чрез количеството, чрез консенсуса. Но тогава нямаше тази концентрация на малцината, които са в истинската църква и които ликувахме тогава. А ние защо сме в истинската църква? Защо сме сигурни, че сме в истинската църква? Защото
всички служители на Сатаната бяха на страната на Крит. На страната на Крит имаше много заблудени, църковници, добри хора. Сигурно. Но трябва да гледаме царедворците на Сатаната на чия страна. Те бяха на страната на Крит. Пълномощниците на Сатаната, изваредните и пълномощните посланици на Лукавия тук на земята, тях трябва да гледаме. Те къде искат?
Какво искат? Всички те искаха Крит да преуспее. За това ние сме сигурни, че Бог е с нас и че ние сме били на правилната страна. Сега същото. Но по изключение сега ние получихме нашето тържество, получихме нашето радост, получихме това ликуване, получихме тази искренност.
Защото при всяко подобно църковно събитие се вика достойен. Когато тива нов митрополит, когато се избира епископ, да, има ги възгласите винаги. Когато се ръкополага епископ, когато се ръкополага свещеник,
дякон, но това е по обичай. А тук беше по вътрешно убеждение, по вътрешно ликуване. И то не очаква на радост. И то от цялата страна. Ме ми се обаждат
от цялата страна чудо, чудо, викат, но мина този ден, този велик ден и взехме да свикваме с явлението патриарх Даниил и взехме да забравяме, знаем, че лошто винаги се забравя,
взехме да забравяме колко невероятен ли се струваше този избор. никой не го очакваше, включително и самия митрополит Даниил виденски. Не е очаквал да беше да се ще стане патриарх. И ние сега трябва да осмислим
усмислим събитието и да видим какви са неговите движащи сили. Как става това нещо? Как става чудото? Първия решаващ фактор е Бог. Всички са единодушни в това отношение. Бог го направи. Бог направи чудото.
И това събитие само по себе си избора на патриарх Даниил е бих казал доказателство, че Бог съществува. Ако някой още не е разбрал че Бог съществува е избора на патриарх Даниил е нещо
което доказва. Но тук аз използвам домичката доказателство условно. Това не е доказателство. Бог не може да бъде доказан. Няма доказателство че Бог съществува а това е много повече от доказателства. Защото доказателствата винаги
при всяко нещо са вторични. а Бог е първичен. Той не може да бъде предмет на нещо вторично. Через Бога ние доказваме. Через явленията ние доказваме. Изграждаме теория и така. Възословно на явленията изграждаме теория и възословно на тази теория
вече доказваме вторично. Първичен са явленията. Е тук ние имахме богоявление. Бог се прояви. аксиоматичния Бог който е в основата на всички доказателства се прояви. Тук е невярващите просто трябва да си отворят очите а не да слушат доказателства. Да си отворят очите
да видят какво се случи и да го вкарат това нещо като аксиоматично в себе си. чрез него да съдят за другото има ли Бог няма ли Бог а не чрез умозаключение. Втория решаващ фактор за този велик ден
български бяха светците. в деня 30 юни беше празника на вси светии. А светиите са дейни участници в събурността на църквата.
ние понякога го забравяме някакси самото богословие уж го е изясняло а не съвсем изрично когато казваме че Христос е глава на църквата а църквата ние сме тяло Христово то тук добре. Но много важно е да наблягаме
че светците са част от църквата и то важна част от църквата и то горницата на земната църква. Те са небесни разбира се но били съземни. Така че
светците са дейни участници в това което става. Те са и застъпници пред Бога но и въздействат върху самите нас. Та в този ден на вси свети действаха
разбира се и нашите светци. Най-видимо беше участието съучастието на свети Патриархия в ТИБИ мощите му бяха там в сребърния
кивот и е много важно и хубаво и символично че съвсем наскоро беше прославен този най-велик от българските патриарси въздухи и че сега
когато ние имаме отново патриаршеско интронизиране там беше присъстваще и свети патриархи в ТИБИИ видимо чрез мощите невидимо
чрез своят дух и тази приемственост между достойния и предостойния свети Евтимий и неговият достойен наследник тя беше видима
и беше осезаема но не само Евтимий ние сме сигурни че свети Иоан Арилски разбира се небесния покровител действаше как съвсем
очевидно защото кога стана интронизацията на патриарха кога му връчваха инсигниите кога произнесе своето слово кога протече тази церемония
тя протече следобяд в неделята 30 но ние знаем че по църковно му над вечер започва църковния ден
следващия т.е. празника на свети Иоан Арилски беше започнал когато течеше още церемонията между деня на всисвети и
деня на свети Иоан Арилски и то точно завръщането на мощите му в рилската обител този празник се честваше това
завръщане на светостът на светостта да знака е очевиден и никой не го е планирал никой не го е мислил то така
се получи точно в този ден да бъде съучастник храм и свето ние разбира се сме сигурни че там съучастваше и
свето Александър Невски чрез частица от мощите си и чрез самия храм ами да не забравяме че в този храм имаме три престола на свето Александър
Невски е централния престол но имаме и още два престола два храма под същия покрив а именно на свето княз Борис и на свето кирида методи
те ли не присъстваха вътре те ли не влияеха не въздействаха не съучастваха не бяха решаващ фактор без съмнение така че втория решаващ фактор за това чудо беше
несъмненото съдействие на светиите на българските и на вселенските свети разбира се не че те не действат винаги и при избора на всеки патриарх но за да се осъществи
тяхното действие за да се осъществи Божието решаващо действие имаме трети фактор той е трети по ред но без него не може това е Божият народ и Божият народ тук се оказа
на висота какво е Божият народ това е църквата българската православна църква т.е. всички ние църквата нашите молитви нашите действия нашите слова нашите мисли нашите сълзи нашето стоене в истината нашите възгласи
всичко всичко взето заедно това е църквата това сме ние Божия народ във България ние избрахме нашия предстоятел участвайки в този избор и тези които участваха в събора те са много важни
защото да Божият народ като цяло е най-важното нещо но те са част от този Божият народ и то упълномощена част минали са по процедура така че и събора видимия събор патриаршеския
избирателен църковен събор и невидимия църковен събор всенародния постоянно действащия перманентния събор защото тази съборност на църквата е много важно да се знае че тя не прекъсва
някои си мислят че съборността се осъществява когато се събират епископите на вселенски събор или на някакъв всеправославен събор не съборността е 24 часа 7 ден на седмицата 365
ден на годината тя никога не прекъсва точно за това защото църквата по естеството си е съборна тя е събор и този събор перманентен на българската църква беше третия решаващ фактор през него мина и Божието през него минаха и светците през него
мина и това което от нас просто смъртните беше вложено за да може като краен резултат да се получи това което се получи а именно избирането на достойния на достойния измежду нас
това беше да не кажа възраждане на новия на Божия народ да не кажа възкресение на Божия народ но беше най-малкото пробуждане на Божия народ разбира се той не е умирал никога не е умирал слава Богу но
бяхме в една летаргия в една така апатия или по-скоро примирение примиренчество не смирение което е добродетел а примиренчество което е зло
и ние се посъбудихме не съвсем не както трябва но до някъде се събудихме така че това участие на Божия народ беше изключително решаващо преди
избора така в подстъпите към избора седмиците преди избора аз говорих с много хора и повечето от тях казах така а бе ние тук си говорим
обаче те са си го избрали винаги така се говореше в някакво трето лице множественото число те они те са си го избрали да прав си да така е но
не знаеш те са си го избрали сега дали те масоните дали те са това конспирация дали те лошите няма значение те ето тук е ключа към пробуждането на Божия народ
защото ние капитулираме когато кажем те са си го избрали ама те те ще си направят каквото са си решили това ми го казаха митрополити не ако ние приемем че те решават ние доброволно
им делегираме властта ние се лишаваме от властта която бог ни е дал чрез свободната воля и я делегираме на тях които ние смятаме
за служители на злото но в този греховен цвят вечните победители и те пак ще си направят каквото са си наумили ето
тази позиция е пораженческа и тя всъщност упълномощява Лукавия и неговите роби да командват парада а служилицин
какво казваше не казлото и да победи но не чрез мен не дай да капитулираш направи си твоето да по формулите и по
определението злото ще победи в предпоследните особено пък в последните времена в предпоследните времена в които ние живеем ще имаме тактически победи на Божия народ и ги виждаме че се случват не една и не две
но стратегически нещата най-вероятно най-вероятно ще върлят в обратната посока но не да не съучастваме в злото и да не моделегираме правата
на властелин световен а да ги успорваме да им противодействаме или както ни заповядва св. апостол Павел говорейки на ефесените не участвайте
в безплодните дела на тъмнината напротив изобличавайте ги това е заповед не участвайте изобличавайте това трябва да правим да не участваме не да казваме те ще си го направят не ако кажем така ние мълчаливо
съучастваме ние не ги разобличаваме ако ние не съучастваме и ги разобличаваме но пак се случи това което те са си намисли да но без нас ние не сме се подписали под тази действителност
ние се подписваме под Божията действителност и настояваме тя да се случи като в случая се случи и това нас ни огорожава Американската конституция как започва ние народът при нас обаче не е така ние не казваме
ние народът ние казваме ние Божият народ ние не сме просто народът ние сме Божият народ или както казваше отец Георгий Джагларци негови сме Божи и сме за това ние трябва да държим че сме Божи народ
че сме църква и като такива а че представяме че ние сме делегати на всеобщия постоянния църковен събор той е всъщност постоянен избирателен и ние постоянно гласуваме е като усетим че сме членове на този
Божи събор наречен църквата ние да гласуваме в този събор за най-доброто и за най-добрия измежду нас може би толкова можем в нашата енория но от нашата енория да извадим най-доброто от нашата епархия
най-доброто от нашата църква най-доброто от всичко което е наше да извадим най-доброто за Бога да гласуваме за най-доброто т.е. да участваме в този постоянен събор на Божия народ
наречен църквата нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим чим динка по-когу-добрицю пи-змамо-добротою и претепо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою
пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою
пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою
пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою
пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою пи-змамо-добротою за напред ние не веднъж ще се връщаме към този велик ден
30 июни 2024 г. той трябва да бъде разгледан от всички гледни точки особено предходните седмици и месеци месеците от кончената на може би още от кончената на приснопаметния митрополит Ио Никий после кончената на приснопаметния патриарх Неофит от там някъде
трябва да започнем изследването на събитията и разбира се след време сигурно ще се правят такива изследвания и не веднъж и сега можем да обсъждаме да осмисляме събитията които се случиха на този ден и разбира се на дните преди него нека да се върнем към миналата неделя и да
обърнем внимание на режисурата на този ден как беше режисиран този ден и по-специално на някои недостатъци в тази режисура някои недопустими недостатъци може би главния и принципен недостатък в тази режисура беше пренебрежението към Божия народ този този който е режисирал деня
събитията процедурите церемонията и прочее беше проявил презрително пренебрежително унизително и недопустимо отношение към Божия народ все едно става дума за някакво мероприятие за някаква процедура
и ние трябва да осигурим протичането на отделните участващи роли в тази процедура този има ролята да кажем гвардеец този има ролята митрополит този патриарх този глисар
този такъв онакъв и да ги подредим тези човеки в пространството и въвъвъв времето не главното действащо лице в режисурата на този ден е Божия народ
да трябва да има и гвардейци трябва да има и митрополити трябва да има и президент всички трябва да ги има всеки на своето място но къде е мястото на Божия народ ето това не беше отчетено той беше изгонен от събитието в катедралата се влизаше със специални пропуски добре приемаме че
не може да пуснем всички да много желаящи ще има ще се получи така навалица блъсканица безредие може би не би трябвало да е така но приемаме дори че е така но оттам нататък някой казва е ми хубав да има заграждения метални за да се осигури сигурността приемаме и това нещо
добре приемаме че трябва да се осигури сигурността на участниците на всичко останало прекрасно трябва да има полиция добре трябва да има полиция но докъде докъде трябва да мине ограждението и откъде трябва да започне Божия народ Божия народ беше изхвърлен от площада
загражденията бяха по периметра на самия площад т.е. той беше елиминиран Божия народ главното действащо лице какво трябваше да се направи трябваше точно обратното да се даде цялото възможно пространство на Божия народ и оттам нататък там където вече няма как нали все пак трябва да дойна някаква кола да спре
една кола място и още един метър за да може да мине свободно и още един метър за да може да следат свободно да кажем 2-3 метра трябва да има въздух за да свободно да се отварят врати и така нататък тук трябва да има гвардейци прекрасно но тези гвардейци ще маршурват от не знай ниво нататък до тук ще бъде Божия народ и тогава
когато се отграничи само абсолютно необходимото за официалните лица за техните автомобили или пеша и така нататък после кой е казал че автомобили трябва да спират пред самата катедрала айде холан не могат да ходят официалните лица
тегаският пътрях не може да ходи ами мисля че може да ходи и навсякъде си ходи с крака защо да трябва да спре колата му точно пред катедралата ами защото Божия народ може да му каже че е недостоян ами пък да му каже пък да чуе и той веднъж истината това е добре за него защо да го лишаваме от този така челен сбъсък с действителността с реалността да не живее в балона на лицемерие и политкоректност
да в този смисъл този мизан сцен тази режиссура презрителна към Божия народ беше антицърковна защото църквата е Божия народ всички заедно с митрополитите с свещениците с епископите с клириците с мирените всички заедно ние избираме
нашия патриарх ние не избираме патриарха на полицаите на церемониал майсторите и така ние избираме патриарха на българската православна църква т.е. на Божия народ в България и този Божия народ трябваше да бъде максимално близко до събитието максимално близко до патриарха максимално близко до духа на мястото и на времето а не да бъде изтикан
изтикан в лимеса в границата на пространството това е фундаментална бих казал еклесиологична грешка това е погрешно разбиране за църквата погрешно разбиране за християнството погрешно разбиране за всичко една службащина една
канцеларщина и гледаш на тебе да ти е лесно а не на Божия народ да му е добре така Божия народ беше отделен от радостта на тези които бяха вътре в катедралата отделен от радостта на патриарха гледаха гледаха го на екран втора голяма принципна и крисиологична грешка на литургията
на идеалната света литургия в Митрополитската катедрала света неделя на първия ред стояха представителите на папата което няма нищо лошо в това до средата на литургията когато знам че литургията имат две части в първата половина
там са оглашените там могат да присъстват добре дошли да дойдат но от средата на литургията когато започва литургията на верените те не могат да присъстват трябва да излязат те обаче не излязоха никой не им каза и не беше предвидено да излизат по сценария на сценаристите папските представители които са еретици стояха по време на цялата
света божествена литургия което е нарушение на правилата на цъквата а възниква въпроса дали са действително еретици представители на папата или папата е еретик в това няма ни най-малко съмнение в никого най-малкото защото той изпобяда няколко ереси от които обаче две особено тежки
те са много тежките но две от най-тежките те са три-четири най-тежките но две от тях са много фундаментални а именно филиокве учението за светия дух и непогрешимостта на папата екс-катедра ако някой не е разбрал че учението на папата за непогрешимост е антихристка ерес
този човек не трябва да припарва към организиране на церемонии режисиране и прочее защото ти вкарваш в тежко заблуждение и всички участници в светата божествена литургия и самите папски представители ти не им казваш истината ти ги потупваш по рамото на тяхното заблуждение на тяхната ерес казаш окей ересът ви е окей
не се промените останете си такива сте бъдете себе си добре е с вашата непогрешимост добре е с филиокве това е напълно недопустимо сега защо се допусна как така и до кога прочее ще се употребяват с нашето търпение ясно е че става дума за икономия
за неотмяна на каноните каноните никой не може да отмени а за тяхното неспазване от немай къде защо? ами много просто от комплексарство православната църква през последните няколко века има комплекс за малоценност най-парадоксалното бих казал еклесиологично заблуждение на православния човек комплекса за малоценност кой знае защо
се е внедрила тази опорна точка на лукавие че православието малко нещо е провинциално малко нещо е изостанало малко нещо е непрестижно е какво е папата всички които нищо не разбират са убедени в това че папата си е нещо много по така официално по важно и престижно но ние като православни можем да изпаднем в тази бабишка деветина как така
еретика да е престижен да е важен а ортодоксията православието т.е. Христовото да бъде второстепенно да бъде провинциално ами Христос е столицата там където е Христос там е столицата
билото е в най-малката барака когато ние казваме на цариградския патриях че е жалък това не е защото църквата му в цари град е жалка тя е жалка защото той е изпаднал в тази недостойна ситуация да бъде слуга на няколко господари без измежу тях да е Господ наземни и то няколко господари за това е жалка а размерите ѝ те са по-големи отколкото витлеемската пещера със сигурност
но витлеемската пещера е центъра всичко останало е периферия в този смисъл не размерите са важни но когато имаш претенции за земна меродавност и си слуга на трима господари без Христа тогава вече тази жалкост става видима именно чрез физическите измерения
на твоята действителност да мисъл мисълта ми е че православието ако иска да бъде полезно на своите братя по света трябва да престане да се срмува от Христа т.е. от православието да се срмуваш от православието означава да се срмуваш от Христа и той ще се срмува от тебе при съда ние си слагаме воденичен камък на шията в момента в който ни хрумне налепата мисъл че ние сме
периферия провинция а някой друг извън православието е център няма такова нещо така че ние задължително трябва да казваме нашите братя римокатолици вие сте чеда Божий в този смисъл вие ще наши братя защото и не сме чеда Божий вие се стремите към Христа това е прекрасно всички се стремим към Христа но
ние сме съхранили неговата църква непроменена вие сте я променили поради тази причина сте вкарали нещо от себе си и това ваше от себе си е от лукавие в същоството не е точно от себе си а от лукавие и ние трябва да го показваме постоянно иначе не сме никакви ваши братя не ви желаем доброто ако ние ви оказваме почести като на носители на истината ние ви лъжаме защото не сте в този смисъл това разположение на папските представители
во време на литургията на верните в храма е престъпленен срещу самите тях то ги утвърждава в нещо което ги убива те са кардинали те са прелати те са епископи те не са бабички бабичките може би Господ ще ги спаси за тяхно чисто сърце от римокатолистската църква но
епископа който е водач и не спазва истината тема е много трудно да се спаси за това наш дълг е да указваме къде е истината а именно в тази църква която останала непроменена в изворната христова църква която се останала изворна там е истината от извора поради което ние трябва да изпълняваме нашите правила или на средата на литургията когато започва литургията на верните да излизат
папските представители или изобщо да не влизат в такива случаи по време на интронизацията храм е отворен там беше и мифтията сигурен сме, че имало и атеисти добре дошли това не е света литургия това не е света литургия там официално мероприятие президент той е он няма проблеми никакви но на светата литургия
има проблем и това беше еклесиологичен провал принципен който лека по лека аз не казвам, че това нещо може да стане от днеска за днеска и че не могат да се правят още такива компромиси може и да могат но по-скоро трябва да спрат и колкото по-скоро
толкова по-добре защото икономията няма за цел да утвърждава престъплението а да го премахва постепенно това е нената цел не да имаме мирно съвнестно съществуване че истината е лъжата в църквата не съвсем не а да се даде време на истината да изтика лъжата от църквата това е смисъл на економията
в случая нищо вече не не задължава да продължаваме това лицемерие тази измама като лици в стата лъжествена литургия нищо не задължава каквито и тънки сметки да си правим колкото и сме малодушни колкото и сме подлици вече се изчерпа мандата на малодушието изтече мандата на глуповото подлизурство
то подлизурство винаги е глупово разбира се и глупостта много често е подлизурна но това нещо вече е демоде това нещо от мина особено сега когато имаме нов патриарх имаме и повод за ново начало и да кажем вижте какво да предиш не беше болен така така преди това имаше комунизъм а сега вече трябва да си спазваме
това което светия дух ни е повелява това което Господ ни е повелявал това е за ваше добро и толку са и никой да не се обиди и това трябва да стане предварително те да не очакват, че ще ги канем утре на подобни съслужения да не дава Господ защото това е срам ние не можем да излъжим Бога не можем да излъжим историята не можем да излъжим истината и кого улъжим тогава? кого улъжим?
трябва да кажем две-три думи и за чисто техническа страна въпроса именно лошата акустика в храма Св. Арисандър Нески да не забравяме, че православието, християнството е преди всичко слово Слово е Христос Словото трябва да се чува а лошата акустика в част от уредбите на патриаршетския храм Св. Арисандър Нески не даваше възможно да се чуе словото да се разбере То се чува, но не се разбира
Особено сега някои от микрофоните работиха по-добре, други по-зле в някои случаи и кантеше, в други случаи и не не знам, но не може ли катедралата да си позволи един грамотен тон режисер тя поначало има прекрасна акустика без микрофони еми, направете и с микрофони да има прекрасна акустика Прияваме, че естествената акустика не е достатъчно при много голями събирания на хора но някой трябва да се погрижи, защото това е недопустимо Словото да не се чува Когато превеждаха словото на патриар Вартолмей, аз не го чух, не го разбрах После като го я с червна бел се хвалах за главата Това слово ще бъде предмет на отделна беседа Той е антихристиянско, антибългарско, антинаучно, антиисторическо Много е важно това слово Но там така кантеше, че ти не може си сигурен какво точно си чул и какъв е точно смисъла Трябва да имаме чуваемост за словото
За добро или за лошо Трябва да чуваме какво се говори в храма Особено в патриарската катедрала Като казахме словото на патриар Вартолмей Той също участваше в режисурата И имаше място в тази режисура Първо, че изобщо дойде Второ, голямата делегация Когато докара всички поместни църкви Пратиха един или двама души Няма един, който е пратил трима Един, двама, един, двама Той докара 11 Та, още оттам виждаме, че той участва в режисурата Или поточно режисурата е предвидела неговото участие
И Изведнъж, вечерта Той не е отишъл на тъжествената вечеря в чест на новоизбрания патриарх Не е дошъл, не дойде и на първата литургия Отслужена от новия патриарх Т.е. той доказва Няколко неща Именно доказва А не са предположени С това си поведени Първо, той е очаквал друг резултат Естествено Благоприятен За него и за неговите господари Т.е. утвърждаващ неговата власт
Т.е. тяхната власт Такъв резултат е участвал, за това е дошъл И за това е дошъл с 11 член на делегация Второ Той е бил много недоволен от направения избор Защото ти може да очакваш, че единия ще спечели, печели другия, но ти да не си недоволен Е, бих предплочил този, но и този, нали добре Не, той е бил много недоволен от направения избор Такава степен, че не е могъл да увладе недоволството си Значи Смята, че този избор е много неблагоприятен за него и за неговите господари Трето Той е чул Искрените възгласи, които, когато е влязал патрияха, аз още не бях там Но ми разказаха, че когато е влязал патрияха в катедралата, се е чул
Всенародния възглас ликуващия, възглас достоен И това са го чули всички вътре, включително е патриях Вартоломей И е разбрал, че този възглас е искрен Защото, обикновенно, когато той се появява, се вика това Аксиос, Аксиос, така се прави Това е проформа Тук не беше проформа Той е усетил любовта към патриарха Усетил е ликуването на Божия народ И вместо да се зарадва И да иска да остане на вечерята и на утренята и на всичко да бъде Той е избягал от празника Избягал е от радостта Не се е радвал, а по-скоро обратното Оскърбил се Това
Не е добре Особно като има предвид, че все пак той не е вчерашен Той е възрастен човек С огромен опит И в дипломацията, и в политиката, и в лицемерието Той не може да играе театър Цял живот само това е правило Но след като и той не може да изиграя театъра Можем си представим До каква степен е бил Сразен Сразен от всенародния Изблик на любов Т.е. Задължително
Означава, че е имало сценарий За неговото участие на Патя Гвартоумей Което обаче сценарий ужасно се е провалил Фактът, че самата 11-член на делегация Остава тука А той Заминава скоро постижно Е показателен За провалена сценария И така Всичко това са важни аспекти на режиссурата Аз тук ще добавя и един съвсем маловажен Но пък личен Едно мое лично изживяване Аз бях в катедралата Света неделя сутринта на литургията
И някъде малко след малкия вход Преди още да се чете Евангелието Мисля още да изляза вънка за един кратък телефонен разговор След което отново тръгнах да се върна към храма И от чудо на входа Стои заместник декана на Богославския факултет С трима-четрима Полицай И той ми казва Говори ми на вие Един вид сега не се познава Вие казва сте в забранителния списък на Светия Синод И не може да влезете в храма Вие сте в забранителния списък на Светия Синод И не можете да влезете в храма
На Светата литургия Казвам какивто е списък Я да го видим А ми казва Ето казва Идва току-що Човека, който завежда протокола в Светия Синод Питайте го И действително идва Ам Господин Велинов Аз му казвам И казвам така и така Вижте какво говоря тук Че съм бил включен в някакъв забранителен списък на Светия Синод
Списък на Светия Синод Той казва Няма да кола нещо Т.е. заместник декана на моята Алма Матер Лъже Че аз съм бил включен в някакъв несъществуващ забранителен списък на Светия Синод И Айде това само по себе си е падение Но след това Той влиза в ролята на пъдар И физически ми препречва пътя да не мога да вляза Аз с още трима свои колеги Полицай ми пречи да вляза в храма по време на неделната литургия Това нещо толкова ме досрамя Аз уважавах Софийския университет
Два пъти съм завършвал този университет Той ми е мил Смятал съм, че е една институция, която уважава себе си И изведнъж Заместник декана на Богословския факултет в ролята на падар Няма нужда от коментар Нека да чуем едно песнопение И след това завършваме Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския
Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския
Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския
Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския
Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския
Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Заместник декана на Богословския Когато започнат да вият и да хулят е друго, защото ние сме предупредени Господ ни е казал в блаженствата Блажени сте вие когато ви похулят и изгонят и кажат против вас лъжовно каква да е лоша дума заради мене Радвайте се и се веселете
защото голяма е наградата ви на небесата Тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас така че по-скоро Патриак Даниил трябва да е блажен че го похулват и казват против него лъжовно лоши думи заради Бога че според учението на църквата съществува не само Бог но и лукавия и че той
не е някаква философска абстракция някакъв вакуум където отсъства Бог а е личност с воля с ум с знание съсъс сила с действие да се въздейства върху всички човеки и действа чрез човеки чрез податливи човеки и по този начин
мами цялата вселена той освен това не спи не се уморява няма почивен ден не ползва отпуск не се отказва действа упорито и постоянно е как така този дух поднебесен
този дух на злобата ще остави България да се радва и да ликува няма как и какво ще прави ами ще противодейства как чрез човеки чрез подвластни му човеки тези които служат не на Господа а на другия си господар и точно така и стана и точно така и продължава да става поднебесните духове на злобата
пришпориха своето земно воинство и то започна да вие и ще продължава да се проявява по същия начин и по този начин нас ме улеснява да видим кой кой е тези които вият също патриарха да знаем кои са и тези които се радват и ликуват да знаем кои са какви са
опорните точки на сатаната първа опорна точка лична атака също патриарх Данил какъв лош човек е компромати показа се че няма няма няма давам си сметка какво означава това да няма компромат личен срещу този човек
в днешна България царството на компроматите нищо не можяха да намерят Господи помилуй какъв човек сме избрали второ като няма нищо също него започват да ровят в трудословието му до девето коляно да видим сега родителите и така нататък какъв баща му
аз не познавам баща му но знам едно че ние избираме непокойния баща на дяло Даниил а избираме самия дяло Даниил за патриях български така че този смисъл този компромат става просто друго става просто съвсем друго
и ако те само това са намерили това е вища възхвала вища възхвала това означава че няма нищо срещу него и още нещо означава че късно са се сетили защото кога започкат да говорят против баща му след избора това означава че и сатаната не е знаел кой ще бъде избран
очаквала е съвсем друго бил е изненадан свръх изненадан Бог ги е надиграл защото вероятно ако дяло Даниил беше един от главните фаворити в надпреварата сигурно щеха да почнат да измислят какви ли не компромати недействителни но все пак къд се повтарят къд се рециклират
още 300 пъти и ти ще кажа тук има нещо но явно Бог ги е надиграл и не очакваха измитиха се постфактум нямаше кога да реагират и сега ми разправят за по кой не му баща какъв бил какъв не бил
сигурно дядо му пра дядо му не знам никакво могат да измислят късно е вече те така се само разобличават че виждаме на кого служат и когато чуя аз подобни неща аз си прави сводине за дядо Даниил а за тях
естествено кои са те после извадиха друго обвинение в кавички че бил русофил ами че Бог е русофил лукави е русофоб това е очевидно богословско съждение ако човек не знае че Бог е русофил
и че сатаната е русофоб значи нищо не разбира от нищо нито от богословие нито от християнство нито от православие т.е. ти би трябва да го хвалиш че обича а те смятат това за опорна точка в тяхна полза т.е. те смятат че
повтарянето на лъжи става критерии за истината ами не колкото и да се повтари една лъжа колкото и да се рециклира една опорна точка милион пъти тя не става истина и ние не можем да приемем рециклираните опорни точки на лукавия за база на нашето мислене и на нашия ориентир кой е добър и кой е лош те са сбъркали координатната система наша координатна система не е тяхната нашата координатна система е евангелието
там ни е заповяданно да обичаме така че как може изобщо на некото му хрумне да бъде обвиняван българския патриарх за любов за русофилия това е антихристиянско това е бих казал и антиинтелектуално защото те разчитат че всички ние сме оглупени до такава степен да приемем техния начин на мислене като достоверен а не като подигравка с интелекта еми аз специално не го приемам за мен това си е подигравка
лукавия има свои опорни точки и ние трябва да ги различаваме и колчев някой извади някой от тях повтарена рециклирана ен пъти и се описва да ме привлече на тази база а там нататък започваме да разсъждаваме аз ти му кажа дружи аз стъпвам на Христа а не на твоите лъжи като основа за моите разсъждения и преценявам делата и човека според Христовия критерий
а не спрем от твоя критерий кажи ми кой му е първоисточника къде му е столицата кой стои зад това твърдение ако е Христос с Христовото учение ако е в обратната посока защо ме го пробутваш като истина го той е лъжа това че под небесните духове на злобата злобеят относно избора на патриарх Даниил е необоримо доказателство че българската църква направи
правилния избор аз не знам доколко има праведници в България но праведниците нямат нужда от духовен лекар най-голяма нужда от духовен лекар имат робите на лукавия проводниците на лукавия тези които вярват в опорните точки на лукавия Бог иска да ги освободи от робството на лукавия за това те имат най-голяма полза от избора на патриарх Даниил защото лукавия е техният враг техният господар в момента е техният най-голям враг най-смъртният враг защото ние измежу човеците
нямаме смъртни врагове понеже ние сме смъртни и без тях ако ме убие моя враг мята и тъй съм смъртен той не ми е смъртен враг плюс минус 5, 10, 20, 100 години така или не че аз съм смъртен лукавия е единственият ми смъртен враг защото той може да направи смърт за моята вечна душа тя да го отиде въвъв вечната смърт той е смъртният враг и той е смъртен враг и на своите служители на своите роби, слуги, проводници и т.н. и обратно
Бог е техния безсмъртен приятел най-големия приятел сатаната е Господ то искате да се спасят за това ние не трябва да униваме когато казват против патриях Даниил лъжовно каква да е лоша дума а да се радваме защото Господ ни е казал
че сме блажени и кажат против нас лъжовно каква да е лоша дума заради него за това да се радваме и да се веселим защото българският свети синот избра най-доброто от себе си за патриях което е немощ избра най-доброто от себе си а това е тъкно това което иска от нас Господ
Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров