ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Иконоборството Това е част четвърта от цикъла за иконата Иконоборството Иконоборческият период в Ромейската империя е, може би, най-важното отделно историческо събитие свързано с иконата Това е своего рода гражданска война която се води в Византия и трае общо 117 години
По времето на тази гражданска война заради изображения хората отиват на смърт отиват на изгнание отиват на изповедничество но ако погледнем по-нашироко иконоборството не се ограничава само с тези 117 години между 726-та и 843-та това са формалните граници на периода в средата му има едно прекъсване във връзка с 7-мия Вселенски събор така че имаме два периода първи е по-голям, втори е по-малък
но общо е 117 години не само тогава е имало иконоборство имало го е и преди това и след това всъщност от двехилядолетия откак съществува Църквата винаги е имало иконоборци и иконоборство до ден днешен в днешно време главната иконоборска критика срещу православието идва от протестантите като разбира се обвинението е най-вече в идолопоклонство
това най-примитивно обвинение срещу иконопочитателите което дори класическите иконоборци отдавна са го надминали и надживели продължава да съществува и до ден днешен и до ден днешен в някои протестантски кръгове освен това иконоборството е война не само срещу
светите образи срещу свещените образи но и част от една по-голяма война срещу свещеното предание някои оттам има и много важна връзка за православната култура тъй като иконите те, разбира се, не са само произведения на изкуството но те са включително и произведения на изкуството
т.е. част от православната култура и точно в случая с иконоборството ние можем да проследим взаимодействието между духовната практика между спасителната мисия на християнството т.е. православието и християнската култура която не е същността на спасението но е
свързана пряко със спасението защото ние не сме отделени от света от нашите сетива от нашите мисли от нашите чувства от нашите представи и в този смисъл какво се случва с нашите мисли
чувства представи и т.н. има пряко отношение към нашата духовна практика т.е. имаме двустранна връзка между православната духовна практика между аскезата и между православната култура как се осъществява тази връзка е изключително важен въпрос ние няма да
задълбочаваме в него той е съмнително слабо разработен но ще имаме предвид и това значение на иконата връзката между духовната практика и културата и
това което човек създава вдъхновен от Бога създава с ръцете си под формата на писание под формата на песнопение под формата на изображение и други в иконоборството имаме
цяло ветрило от отношения към образа започвайки от най-крайното иконоборство което иска пълно унищожение на всички образи то включва и отхвърляне
на честването на светите мощи на Света Богородица на светците изобщо то това крайно иконоборство стига до принципа че само писанието
сола скриптура и само Христос поклонение на човеци не бива да има само на Бога трябва да има поклонение и не на ръкотворни
негови изображения а единствено на самия него някои разбира се от иконоборците тук включват и евхаристията за това ще стане дума малко по нататък
Какво е отношението на църквата към свещените образи от самото начало можем да кажем че нямаме изрични становища по този
въпрос в Евангелието там нямаме нито постановяване на свещените образи нито пък тяхното отричане в писанията
на на светите апостоли също нямаме такива изрични твърдения в ранните от отци на църквата срещаме и иконопочитатели
и иконоборстващи имам предвид не толкова светители колкото ранни църкви като Евсевий Кесарийски и други които не са светци т.е. тяхното становище е лично мнение и
не представлява нито църквата нито дори светостта сама по себе си защото знаем че светци понякога са имали погрешни становища по редица въпроси но можем
да кажем все пак е светец има друг авторитет казаното от светец дори който греши който бърка някакво иконоборство
от светци никога не е имало но и иконопочитанието не е било формулирано изрично в ранната църква често се цитира знаменитото
изказване на свети Василий Велики което залягa в определението на Седмия Вселенски събор че почитта
която се отдава на на образа се минава върху първообраза образа и който се покланя на иконата покланя се на
съществото на изображеното на нея това е формулата от Седмия Вселенски събор повтаряща формулата на свети Василий Велики
Папа Григорий Велики често се цитира в тази връзка относно две негови писма които пише в 599 и в 600 година
до марсилския епископ Серен и там изказва твърдението че изображенията не бива да се унищожават защото те подпомагат
проповедта често това се свежда до формулата че изображенията на свещени събития и личности са библия за неграмотните и това се
издига като светоотеческо правило но тук трябва да сме много внимателни това писмо тези две писма всъщност на
Папа Григорий Велики са изпратени до конкретен човек и във връзка с конкретен случай така че много трябва да се внимава всъщност
този епископ Серен е унищожил изображенията и станало е разделение във църквата във връзка с това че той ги унищожава обявявайки ги за нередни и Папа
Григорий Велики когато му пише ако той застане на една много крайна позиция той трябва да низвергне
епископ Сарен като еретик той обаче не иска да го притиска до стената иска да го увещава пастирски бащински
и това което му пише е съобразено с този краен иконоборец коноборец епископ Серен и Папа
Григорий застава една разумна безспорна позиция не отива до крайности още повече че случаят не е бил такъв не е имало някакво богословие
на епископ Серен високо богословие което да трябва да бъде оборвано с високи богословски доводи а имало една груба
практическа акция която трябва да бъде спряна и да се въдвори мир в марсилската църковна общност това е била целта на папата така че не бива да
преувеличаваме догматичния смисъл на неговото писмо другото другото е че папа Григорий през цялото време това което
отхвърля с пълно основание е така нареченото адорацио т.е. богопочитание не бива да имаме богопочитание към образите но той не говори за
венерацио за почитание и други форми на отношение към иконата а говори специално за тази крайна и неправославна и неприемлива форма
на адорацио т.е. на богопочитание все едно че иконата е Бог не тя не е сама по себе си тя е икона Бог но не е бог не е самия
Бог а е негово изображение затова ние към него имаме почитание но не богопочитание това е важна разлика която в случая с тези две писма
не е имала отношение защото папата Григорий си е поставил Св. Григорий двояко си е поставил съвсем друга задача пастирска още преди да избухне иконоборството
в 726 година на предишния Вселенски събор така нареченият Трулски събор това е нещо като довършителна част на 6-ия Вселенски
събор провежда се в 692 година там имаме едно правило 82 правило което има пряко отношение към темата за иконата
и показва че отците на 6-ия Вселенски събор на Трулски е по-специално неговото продължение и допълнение тези отци са имали проблем с отрицатели на иконопочитанието
и са намерили за уместно съборно да изяснят въпроса ето какво се казва в това 82 правило на някои свещени икони се изобразява посочено с пръст от Предтечата
Агне което било прието като знак на благодат чрез закон показвайки на истинското Агне, Христа нашия Бог като почитаме древните образи и сценки
предадени на църквата като символи и предначертание на истината ние предпочитаме благодатта и я приемаме като изпълнение на закона Затова за да може и в живописните произведения
да се представя на погледа на всеки съвършеното заповядваме от сега за напред на иконите на място старото агне да се рисува в човешкия образ агнето което взело върху си
греховете на света Христос нашия Бог да, съзерцавайки чрез този образ висотата на смирението на Бог Слово да се напомни за живота му в плът за страданията и спасителната му смърт
и станалото по такъв начин изкупление на света крайна цитата Виждаме тук един много сериозен христологически аргумент в подкрепа на иконата а именно че тя е свидетелство за действителността
на боговъплащението така че това правило правилно 82 е много важно защото по негово време официално не е било обявено още императорското иконоборство защото
то всъщност започва с императорски акт с императорско насилие върху православието това е от страна на императора Лъв Трети и Савър
който Лъв Трети 726 година или може би в 730 тук има спорове кога точно започва иконоборството с обвиненията че това е идолопоклонство
император Лъв Трети издава указ против против иконите тогавашният патриарх Свети Герман Константинополски отказал да подпише този указ бил свален и пратен в изгнание
на негово място императора поставя иконоборския патриарх Анастасий който подписва разбира се указа и започва в цялата империя унищожаването на
иконите започвайки с образа на Христос над входа на императорския дворец имало е огромна икона на Христа над входа на императорския дворец и иконоборците разбира се са я унищожили след което
са продължили с унищожаване на всички образи до които са се докопали което в течение на тези 117 години довежда до почти тотално изличаване на
икони и всякакви свещени изображения и дори илюстративни в цялата територия на Византийската империя В отговор на този указ Св. Йоан Дамаскин пише своето
първо слово в защита на светите икони първото от трите слова На страната да иконопочитателите застават и римските папи те не приемат този указ на Лъв Трети Източните патриарси тримата
Източните патриарси извън Константинополския а именно Иерусалимския Антиохийския и Александрийския не са съгласни с този указ също не го подписват Те са под властта на арабите и там
императора няма власт Самия Св. Йоан Дамаскин от Дамаск също е бил извън властта на императора и свободно е написал своите три слова в защита на светите икони По време на
този най-ранен етап в иконоборския спор иконоборците казват така Тук се нарушава Божията заповед да не си правиш кумир иконите са идоли имаме идолопоклонство какво има да умуваме трябва да се уничтожат тези идоли
и да се приключи с идолопоклонството но православните в лицето на Св. Йоан Дамаскин и други автори Св. Патриарх Герман и прочие са оспорили това примитивно иконоборство и са доказали
категорично че не става дума за идолопоклонство изобщо не може да става дума за идолопоклонство че изобщо не може да става дума за забрана на свещените образи Старозаветна а в Стария Завет понеже Бог не е бил още въплътен не е бил още видим затова сетивно възприемаем
затова е имало такава временна забрана но когато вече Бог става видим той става и изобразим т.е. говорим вече за христологични доводи в полза на иконопочитанието на иконопочитанието тогава настъпва един следващ етап в развитието на иконоборския спор с император Константин Пети Копроним когато иконоборците започват втората офанзива срещу свещените образи вече въз основа на
христологически доводи разказът за този период ще продължим след едно песнопение Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!
Игития, че стойка, кога сонят, айнат на мисто, Игития, че стойка, кога сонят, айнат на мисто. Император Константин Пети Копроним управлява от 741 до 775 година. Той е най-отявленият иконоборец. и написва един трактат. Тук е важно, че императорите много пряко се намесват в църковните спорове. и императорът написва един трактат, разбира се, с помощта на богословски съветници, в който трактат отхвърля не само иконопочитанието, но и почитта към Света Богородица. забранява името Майка Божия, както и думата свети, по отношение на светците, свети, света. започват гонения яростни срещу монасите иконопочитатели. Много от тях са принудени да бягат на запад, в Рим и прочее. и кулминация на деянията на Константин Пети Копроним е съборът в 754 година с 388 епископи. Много от Вселенските събори нямат толкова много епископи, т.е. това е един огромен събор. Разбира се, те се молят в името на Светата Тройца, призвават Светия Дух, заявяват угодно беше на Светия Дух и нам, т.е. външни белези на вселенски събор.
Почти имаме. С тази важна разлика, че там не присъства никой от Римската църква, от Източните патриарси, освен, разбира се, Цариградският е подвластен на самия Константин Копроним. Така че не може да бъде Вселенски събор, но създава този образ. Императорът с императорската власт създава този образ за могъщ, велик събор. И там, разбира се, се отхвърля иконопочитанието. И продължават гоненията. Какви са причините изобщо за иконоборството в тази епоха и какви са доводите на императора? По отношение на причините винаги се е наблягало на политическите причини, историческите политически причини. И като че ли най-важната отделна причина е възникването на исляма. Ислямът, знаем, че поначало е иконоборски. Той не признава свещени образи. И възникнал от едни невзрачни племена в пустините на Арабия. За няколко десетилетия ислямът разгромява Персийската империя, Ромейската империя, завладява Близкия изток, завладява Северна Африка, стига до Испания и чак до Южна Франция.
Това е било огромно предизвикателство и може би, може би, мнозина са си казали, че вероятно победите на исляма, който е иконоборски, да, те може би в други отношения не са прави, но тук изглежда са прави, защото ние пък, които в другите отношения сме прави, изглежда правим някаква грешка по отношение на това идолопоклонство и Господ ни наказва чрез този бич Божий – ислямските победи и завоевания. Едва ли може да се съмняваме, че това е имало въздействие. Но доколко това въздействие е било голямо и решаващо е друг въпрос. Като че ли се надценява това въздействие, поначало историографите надценяват политическите и психологически и прочие причини и недооценяват собствено богословските. А във случая изглежда, че имаме водещи именно богословски причини. Както е било и при Арианството, да кажем. Иконоборците, особено от зрелия период на Константин Копроним, то защо се свиква цял Вселенски събор? Защото се стига до наистина христологична полемика. Какво казва Константин Пети, изобщо тези зрели иконоборци? Те казват така: Иконата трябва да е единосъщна с изобразеното лице. Следователно, единствената истинска икона на Христа е Евхаристията. Това е Христос в чашата, а не върху дъската с боички нарисувано. Не, там истинския образ на Христа е в чашата. Това е истинската икона на Христа - Евхаристията.
Православните обаче казват друго. Евхаристията не е изображение, не е икона на Христа. Тя е тъждествена. Там е самия Христос, тялото и кръвта на Христа, а не изображение. Тук разликата е много важна. Защото ако приемем иконоборческата теза, че Евхаристията е истинската икона на Христа, това означава, че това е символ, това е ритуал, образ, а не същност. В чашата не е самия Христос, не е истинското тяло и истинската кръв, а техни символи. ние православните не приемаме подобно богословие. То е фундаментално погрешно. Друго, което казват иконоборците. Добре, ние какво изобразяваме върху дъската? Ако искаме да изобразим Божията природа, тя и не изобразима. Ако искаме да изобразим само човешката природа на Христос, ние я отделяме от Божията. И стигаме до несторианство.
Ако пък искаме да изобразим двете природи заедно, сляти, тогава ставаме монофизити. Тоест, самото предприятие на иконописанието е между Сцила и Харида, между две ереси. Или ще станеш монофизит, или ще станеш несторианец. И затова не го прави. Какво казваме ние, православните? Ние на дъската не изобразяваме природата, а изобразяваме личността. Защото личността е една. Господ Иисус Христос, който е и Бог, и човек. Но ние не рисуваме природата, а рисуваме личността. Това е ипостасно второто лице на Светата Тройца, Богочовекът Иисус Христос. Той като Богочовек го рисуваме, а не Неговата божествена и Неговата човешка природа. Така че за иконоборците има или тъждество, или различие. А за православните могат да бъдат и тъждествени и различни. Примерно, лицата на Светата Тройца са различни. Отец, Син и Дух Свети.
Но те имат една природа. Така че, може да имаме единна природа и три лица. Различни. съответно при иконата имаме една личност – Иисус Христос. Но в един случай имаме различна природа. Това е самият Иисус Христос като Богочовек. А в другия случай имаме неговото изображение, което има различна природа, но на същата личност. Съборът, който организира Константин Копроним в 754 г., налага, разбира се, крайно иконоборство, яростно. Но, тук е интересно да отбележим един важен детайл. че след този събор започват да крият всички текстове, отнасящи се до неръкотворния образ на Христа – до Едеската плащаница. И поначало, избухването на иконоборството, на иконоборската проблематика, изглежда е свързано с Едеската плащаница. Защото, по времето на император Юстиниан II, за пръв път започва – златна монета на Юстиниан II, за пръв път се появява образ на Христа. Дотогава образ на Христос не се е появявал върху монета. Но, какъв е този образ? Много важно да видим образа върху златните монети на Юстиниан II.
Този образ очевидно е повлиян от Едеската плащаница. Т.е. имаме влияние на първата икона, на архи иконата, неръкотворния образ, който не само озаконява следващите изображения на Христа, но и показва тяхната богословска същност. Защото образът върху Едеската плащаница по най-пряк начин е свидетелство за Боговъплъщението. Това е отпечатъкът на въплътилия се Бог. Това, ако не е свидетелство за Боговъплъщението, кое е друго? и този образ се появява върху ауреус, върху жълтицата на императора. Това вече е много силно заявена същност на образа и достоверност на образа. Съответно мюсюлманите, които дотогава са копирали византийски монети за своето парично обращение, започват да махат образите, които дотогава механично са ги копирали, но спират да ги слагат върху монетите и слагат само текстове на арабски език върху монетите. т.е. тяхното иконоборство се втвърдява вследствие на появата на този образ на Христа, достоверния образ. Вероятно и те са знаели колко важен е този образ, защото точно тогава се отказват от образите. Преди това са ги копирали. Изображения на императори и т.н. са ги копирали без притеснение. Но когато се появява образът от Едеската плащаница, достоверният отпечатък от въплътилия се Бог, богочовек, тогава вече те реагират именно с тези, да ги наречем, иконоборски монети. Вече маха се образа. И след събора в 754 г. започват да се крият текстовете, отнасящи се до неръкотворния образ, защото това е главният, тоталният аргумент.
Също срещу иконоборството. Сам Бог Иисус Христос направи така, направи чудото с Едеската плащаница, сега в Торино, Торинската плащаница, и при това положение вече не може да имаш аргумент богословски. Самият Бог е решил въпроса безапелационно. Ще продължим темата след още едно песнопение. ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се!
Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се!
Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се!
Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се! Исната, Абонирайте се!