ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е 100 тезиса за Свети Борис Велики или в поразгърнат вид за времето, делото и наследството на Свети Борис Велики. Днес е
2 май и е съвсем естествено да говорим за Свети Цар Борис Велики. Но този път по един по-особен начин, чрез кратки тезиси, без тяхното разгръщане с доказателства и цитати, да, ние не веднъж сме говорили за Свети Борис и тези
тезиси неизбежно ще повтарят това, което сме говорили. някой ще каже, защо трябва да повтаряме неща, които вече сме казали. Но тук думата повтарям е ключа. Защото ние десетки,
стотици, хиляди пъти сме повтаряли неистините за Свети Борис от 150 години, ние самите повтаряме, чуваме да ни повтарят неистините за Свети Борис. те са навлезли дълбоко
в нашето съзнание, в отношението, в подсъзнанието, в естетиката, във всичко в нас от тези безкрайни хилядократни повторения. И сега не искаме да чуем два пъти истината. Тежи ни да я чуем 10 пъти или 15 пъти
срещу 15 хиляди повтаряния на неистината. Повторението знаем, че майка на знанието това е латинска сентенция ние за да се размагнетизираме от лъжата трябва да повтаряме истината.
И грешим, ако ние повтаряме. Горкони, ако ние повтаряме. Именно за това църквата повтаря Христос възкресе. 40 дни по няколко пъти на ден казваме Христос възкресе и воистина
възкресе. Защо? Защото не го знаем. защото един път не е достатъчно. Ами да, разбира се, не е достатъчно. Защото ние живеем в останалото време все едно, че Христос не е възкреснал.
Все едно, че това няма значение за нас. и за това църквата премъдро е въвела тази традиция за повтарянето на истината Христос възкресе. Белким се разграничим от
иначе повтаряната от нас ежедневно секуларна неистина. Така че нека да преминем към тезисто. Тезисът, които са всъщност 111, но
за така по-красиво ги наричаме 100. Първи тезис. Безначалният и безкраен Бог е началото и краят на всичко. Без Божието саморазкриване
и основаното на него богопознание е невъзможно истинско познание и истинска наука, а само разновидности на самоизмамата и измамата. Второ. Секуларната наука
изначално методологически не е в състояние да има истинно познание за Бога и за Божиите неща. за църквата, за православието, за вярата, за вярващите, за светостта, за светците.
Единствено, чрез методологията на православното богословие историческата наука може да познае личност като Свети Борис. Трето. Кръщението на Ханко брат в Константинопол е било
политически акт без исторически засвидетелствени духовни последици след завръщането му в родината относно личния му живот, семейството му, държавата му, народа му. Четвърто. Хан Тервел
не е бил християнин. Титвата Кесър му е дадена при извънредни обстоятелства от извънредно задължение му император Юстиниан II, който, наред с другите знаци на благодарност
и почет, поръчил да изработят печат на Кесъра Тервел в придворната работилница. В тази работилница се правят само християнски печати и никакви езически. С
заготовка в негатив, с обичайната инвокация или Господи помагай, или Благородице помагай, както е в случая, към която всеки път се прибавя
името на собственика на печата. Пето. Покръстване на българите при Хан Тервел няма. Това е груба грешка на невежия и небрежния венециански
компилатор Марк Антонио Сабелико от 1504 година. Задмината от науката още с Цезар Барони 1602 година. А грешката на Сабелико е изрично
опровергана от боландистите Жан Болан и Готфрид Хенсен в 1658 година. Но междувременно тази грешка е била преписана от
Джероламо Пяти в 1590 оттам минава в язуитския театър още в края на 16 век и с документирано
от началото на 17 век. Тази грешка минава и у Мавро Орбини 1601 година. Оттам през руския превод
от 1722 година минава в Паисиевата история 1762 оттам в Царственика на Христаки Павлович 1844 и
така нататък. Напълно дискредитирана, мъртва и погребана за сериозната наука през 18, 19 и 20 век тази псевдоистория за
уж покръстването на българите при Хан Тервил противоестествено е реанимирана през 21 век в наше време от заблудени и заблуждаващи псевдоисторици. Шесто. Плиска
е най-свещеният български град. Най-вероятно тук са били екзекутирани ромейските мъченици при Хан Крум в 811 година. После при Хан Омуртак на два пъти
към 814- 816 година. Тук в Плиска просиява първомъченикът Свети е на работа. Тук става покръстването на Свети Борис. Тук
става първия акт на българското всенародно покръстване в 865 година. Тук става чудото с победата на кръста в 866 година. Тук
действат Светите Климент, Наум и Ангеларий. Тук в Плиска бива спасено делото на Светите Кириле методии и прочие и прочие.
Седмо. Светата Плиска, втората и спасителна люлка на православянската цивилизация, единственото място на паметта в България от надбългарско, надбалканско,
регионално, надевропейско, континентално, т.е. от световно значение. Осмо. Вътрешният град, не, външният град, извинете, на Първопрестолна Плиска,
където са били открити десетки средновековни църкви и който е съдържал безброй следи и сведения за истинския Златен век на България, вместо да бъде национален
археологически парк и до днес продължава да бъде Орна земеделска земя, където дълбоката Оран ежегодно и ежедневно изтрива нашата скъпоценна историческа памет
Девето Кончената на Свети Боянен работа в 833 г. и раждането на Свети Борис стават в един и същи исторически миг Десето Разказат
Разказат за подвига на Свети Боянен работа е бил съхранен в родовата памет на владетелския дом и в християнската общност в Плиска От детството си Свети
Борис е бил под въздействието на този разказ Единайсто Житието на Свети Енравота е било написано на гръцки язик от християните в Плиска Впоследствие е било
пренесено в Охрид най-вероятно от Свети Климент от където достига до времето на Теофилат Охридски Дванайсто Преждевременната смърт на младия хан Маламир
пророкувана от Свети Енравота е разтърсила из основи ханския род и е усилила каузата на християнството в столицата Тринайсто Хан Пресиян е най-подцененият владетел от Първото
Българско царство Без да води крвопролитни и източтителни войни той присъединява към Българската държава обширни територии в Македония и Албания включително до Адриотическо море които остават във български ръце
до самия край на Първата българска държава Четиринайсто Летописните сведения за сестрата на Свети Борис и за Теодор Куфара съдържат белезите на историческа достоверност а не на легендарност
Петнайсто Мартириумът Мартириумът на Свети Боянин работа най-вероятно е бил построен с дейното участие на сестрата на княз Борис и с негови средства Шестнайсто Кесарят Варда
е човекът който взема решенията в Константинопол от 856 до 866 година Той е главният двигател за Моравската мисия на Светите Кириле методии за създаването на славянската писменност
и за покръстването на българите Седемнайсто Свети Кирил не създава глаголицата самочинно през 855 година а по поръчение на Кесаря Варда и император Михаил
към 863 година за Моравските славяни както е описано в житието му Осемнайсто глаголицата има пряг божествен происход
Тя е създадена от Свети Кирил възоснова на молитвено божествено явяване на азвуката Девятнайсто началото на Моравската мисия на Светите
Кирил и Методи промислително съвпада в един исторически миг с решението на Свети Борис да приеме християнството към 863 година Двайсто
Тайното кръщение на Свети Борис и неговото семейство най-вероятно е станало през 864 година в Плиска Двайсто първо
Първата вълна от масовото покръстване на българите започвайки с великите боили е била през 865 година Двайсто Бунтът на Боилите
през Март 866 година е бил езически в основата си но не е бил открито заявен като такъв а като политически антивизантийски патриотичен бил е
основан на клевета срещу владетеля обвинен в национално предателство 23 При потушаването на Бунта на Боилите на 28 Март 866
година се случва историческо Божие чудо документирано чрез писанията и действията на много съвременици Секуларната историография се срамува от Христа отрича
историческата действителност на чудесата но не дава убедително обяснение за победата на Свети Борис над многократно превъзхождащия противник 24 24
Излъзът на Свети Борис с 48 сподвижници през ЦАСКАТА ПОРТА не е бил самоцелен а е бил част от кръстонощно шествие към параклиса
гробница на Свети Боян на РАВОТА в деня в който се чества неговата памет 25 48 сподвижници на Свети Борис които са тръгнали с него срещу бунтовниците
всъщност са били готови да отидат на смърт заради Христа техният изповеднически подвиг е останал незабелязан и недооценен в историографията а оттам и в изкуството
и в църквата и в народното съзнание 26 опожаряването на Мартириума на Свети Боян е на работа е разкрило преждевременно антихристиянския характер на бунта и разобличило клеветата чрез която народът е бил
подмамен да участва в него 27 след потушаването на бунта на боилите Свети Борис осъжда на смърт не 52 боили с целите им родове а около 15 на велики
боили главетарите на бунта с всичките им синове общият брой на екзекуциите е 52 души 52 души грешката с 52-та рода е в превода от латински
на ключов пасаж от отговорите на папа Николай 28 добре запазеният каменен път от Цаската източната порта на Плиска до Базиликата е бил построен от Свети Борис за да ознаменува чудото
с победата му над бунта на боилите Този най-свещен път във българската история до сега не е бил предмет на самостоятелно историографско изследване 29 Свещеният път
в Плиска най-вероятно е бил построен през 867 година под влияние на епископ Формос който бидейки епископ на Порто е организирал литийни
шествия в Рим от Остийската порта по Остийския път до Базиликата на Свети Павел извън стените 300 Името на главния папски
пратенг във България е Формозус на латински което по законите на български язик става Формоз Вариантът Формоза е напълно неправилен
Той е образец на безпринципно безмислено и безкрайно възпроизвеждане на грешките 31 Римският архиепископ Хинкмар е отлично осведомен и достоверен
исторически извор за събитията свързани с бунта на Боилите През времето когато пише официалния литопис на Западно-франкското кралство от 861
до 882 той лично участва в събитията свързани с последиците от българското покръстване 32 Свети Борис по-късно изпраща на папата
не цитирам оръжието с което е бил въоръжен крайна цитата а доспехите в които е бил облечен грешката е отново в неверен превод от латински
вследствие от историческо предубеждение от упреводачите 32 33 Решението на Свети Борис да се обърне към Рим е продиктовано от опитете за намеса
на ромейските духовници във българската политика от високомерното им отношение към българския народ и от анти-ромейските чувства на народа които са били експлуатирани
от водачите на бунта 34 Свети Борис е чисто сърдечен честен и праволинеен в политиката си спрямо патството Той не играе дипломатическа игра а е готов
да приеме папските представители първо епископ Формос после Дякон Марин за глава на българската архиепископия Папата е този който иска да постави своя марионетка за българския архиепископ
което което разбира се е неприемливо за българския владетел и той решава да прекъсне връзката с Рим 35 Тъй нареченият 8-ми вселенски събор от 869 70
година е замислен от император Василий Първи и осъществен като капан за папството с цел императорът да постигне съборно решение за преминаването на българската архиепископия
под егидата на Константинопол 36 След завърсването на събора в Константинопол е проведен допълнителен всеправославен събор със същите меродавни участници на който е взето решение българската архиепископия
да премине под егидата на Константинопол Този събор е завършил с подписването на документ този смисъл 37 Император Василий Първи е организирал пиратското нападение над папските
пратеници и отнемането на официалните подписани документи на събора Тъй наречен 8-и вселенски събор с което де-факто го отменя 38 Измамният
наратив за уж случайното пиратско похищение на официалните съборни документи от страна на адриатически пирати съзнателно не е разобличен от поколения авторитетни модерни
изследователи които са лично зависими от папството Става дума за Хефеле Леоклер дворник и прочие 39 Анастасий библиотекар е може би
най-изявеният и безкруполен манипулатор на документи най-вече за лични цели но и за целите на поредица от папи не само в историята на папството 40 Всички достигнали до нас документи
относно 8-ият вселенски събор имат един единствен първоизвор Анастасий библиотекар Той е силно пристрастен по темата обслужва себе си папските легати
които са възговор с него и папството Анастасий твърди че разполага с така наречени направен от самия него препис на документите от събора
за чиято достоверност обаче свидетелства пак единствено самия Той Нека да направим една почивка да чуем едно песно пение след което ще продължим
твърдя твърдя твърдя твърдя твърдя Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Продължаваме с тезис 41. Текстът на тъй наречените отговори на Папа Николай под опитванията на българите не е достоверен. Документът е бил манипулативно редактиран в папската канцелария, най-вероятно лично от Анастасий Библиотекар. Това става след изгонането на папските пратеници от България през 870 година и след като папството губи всякаква надежда да възстанови позициите си в България, най-вече след смъртта на папа Адриан II в 872 година. Главните историци и следователи на тъй нареченят Осмий Вселенски събор са римокатолици. Чезар Барони, Хефеле, Лютер, Херген Рютер, Дворник и други.
Те са зависими от рим. Не смеят да изучават вълбочина изводите за този събор, за да не разкрият историческата истина и да зле поставят папството. 43. Самото обявяване на събора от 869-70 година за Вселенски табуира историческата истина за него, защото евентуалното и разкриване срутва цялата сграда на последващите папски тъй наречени Вселенски събори, заедно с догмата за непогрешимост на папството. 44. Папският архив с кореспонденцията на папите Николай I и Адриан II със св. Борис е бил изцяло редактиран, подправен и до голяма степен унищожен с оглед да се изличат следите от папския провал в България. 45. Провалът на папа Николай I по отношение на България е най-важният стратегически провал в цялата средновековна история на папството. 46. Посланията до св. Борис на папа Николай I и на св. Патриарх Фотий неправомерно се противопоставят едно на друго и се прави извода, че уж възоснована тях, св. Борис бил направил своя избор в полза на Рим. Същност, тези послания са в съвсем различен жар, т.е. несравними, а най-вероятно посланието на св. Фотий е от времето на второто му патриаршество, 877-886 година, много години след вече направилия избор. 47. Базиликата в Плиска не е просто голяма по размери, тя е велика по значение. Базиликата в Плиска е най-великият български храм, първо-верховното свещено място на България, на българския златен век, на славено-българската цивилизация. 48. Триумфалната колонада, посвятена на победите на хан Крум над Византия, е била изградена в символно място в центъра на Плиска, близо до ханския дворец и до главното капище, при възобновяването на града от хан Крум, като върховен паметник на българската бойна слава. 49. Колоните с триумфалните надписи за победите на хан Крум са били пренесени от св. Борис и вградени в Великата базилика, като знак на приемственост спрямо честа и славата на неговите предци и в частност на неговия прадядо хан Крум. 50. През 13 век цар Йоаннасен II пренася една от тези колони от Великата базилика в Плиска и е вгражда в църквата св. 40 мъченици в Велико Търново. Така той мъдро и държавнически подражава на св. Борис и провъзгласява приемствеността на II българско царство по отношение на първото, включително и относно пред християнската българска държавност. Свети Борис е знаел за мисията на Светите Кирил и Методий, бил е в писмена връзка с Свети Методий и е разполагал със славянски книги от началото на 880-те години. Идването на Светите Климент, Наум и Ангеларийй към края на 885-та година не е било началото на проникването на славянската книжовност в България, но е дало решителния тласък за нейното утвърждаване и разпространение.
52. 886-та година е решаващата за спасяване делото на Светите Кирил и Методий. Този исторически подвиг е извършен в плиска от Светите Климент, Наум и Ангеларийй, а също и от Презвитър Константин и други сподвижници на седмочислениците. 53. Свети Борис е неотделима част от равноапостолната славянска и славяно-българска осмерица. Без него делото на другите седмина е било обречено на унищожаване. 54. Свети Наум най-вероятно е бил духовният наставник и изповедникът на Свети Борис. 55. Свети Ангеларийй е единственият седмочисленик, чието гроб е на територията на съвремена България. Този ангелоподобен равноапостол и изповедник за вярата, незаслужено продължава да бъде пренебрегнат от църквата ни, от народа ни, от историци и археолози. Той няма самостоятелен празник, в негова чест не е издигнат нито един храм, няма негов тропар, няма негова разпознаваема самостоятелна икона. 56. Прославянето на Свети Ангеларийй е било една от първите или дори първата тържествена канонизация, извършена от самостоената българска архиепископия. Това деяние най-вероятно е станало на Събора в 893-94 г. около 7 години след кончината му.
Тогава ще да е било извършено така нареченото тържествено обретение на мощите му. 57. Част от мощите на изповедника Свети Ангеларийй са били положени под Светия престол в изградение за целта Северен параклис, пристроен към Великата базилика през 890-те години. Това е станало след Събора от 893-4 г., а може би дори след Маджарското нашествие през 895 г. и след сключването на мира в 896-та. 58. През 1969-та година част от мощите на Свети Ангеларийй са били открити от археолога Стамен Михайлов, който недооценява това свое най-велико откритие, след което следите им се губят. 59. Част от мощите на Свети Ангеларийй са били пренесени в западните български земи по заповед на Свети Борис. Те се честват и до днес в Албания и наскоро бяха пренесени от Берат в катедралата в Тирана. 60. Част от мощите на Свети Гораст са били пренесени от мястото на неговото погребение, вероятно в Муравия, до България по заповед на Свети Борис и са били събрани с мощите на Свети Ангеларийй от техния събрат и сподвижник, Свети Климент, по времето когато той е надзорник за западната третина на българските земи. 61. Двата пурпурни кодекса от Берат, т.е. българската крепост Белград по времето на Свети Борис, С голяма вероятност са били императорски подаръци за Свети Борис от Михаил Трети и или от Василий Първи,
които кодекси той е пренесъл в западната третина на българските земи, поставена под надзора на Свети Климент. 62. При замонашиването си през 889 година, Свети Борис не се отказва изцява от властта, а запазва висша надзор на княжеска власт в съуправление с княз Владимир. 63. Великият събор, свикан от Свети Борис в периода 893-94 година, не се е състоял в Преслав, а в Плиска. 64. Съборът от 893-94 година, се е състоял в Великата базилика в Плиска. 65. на този събор не е било взето решение за отстраняването на гръцки език от благослужението, а са били осветени славянските книги. Тяхната каноничност е била провъзгласена тържествено и съборно от ромейското духовенство, начало с архиепископа,
т.е. е била благословена тяхната богослужебна употреба. Отмирането на гръкоязичното богослужение в България е било свързано с отмирането на гръкоязичните духовници. 66. Великият Плисковски събор не е взял решение за преместване на столицата и този въпрос по това време изобщо не е стоял на дневен ред. 67. Причината за преместването на столицата от Плиска в Песлав съвсем не е нимият езически характер на Плиска, както твърди Златарски, защото по това време Плиска е най-християнският и най-свещения град в България. Причината е уязвимостта на града спрямо атака от конни народи от към север, както това става ясно при Маджарското нашествие през 895 година. 68. Разказът за отблъскването на маджарите е достоверен. Секуларната историография съзнателно го премълчава и същевременно не обяснява как разбитите български войски
обръщат хода на войната във времето, когато Симеон е обсъден в Силистра. Това става след Тритевен пост и молитва по заповед на Свети Борис, монаха княз. Столицата на България е била преместена в Преслав следствие от Маджарската война и след няколко годишен подготовителен период, най-вероятно към 899-900 година. 70. Пренасенето на столицата в Преслав се отнася до резиденцията на княза, държавната хазна и прочие, но не и до главния духовен и книжовен център при Великата базилика в Плиска, който продължава да функционира. 71. Преславска книжовна школа не съществува. Първоначалното, основополагащото и главенствуващото книжовно средище на България е Плиска. 72. Второто по време и по важност книжовно средище на Първото Българско царство е в Македония, където работи Свети Климент. Котмичевица, Девол, Охрид. Преслав е третият по време и по важност книжовен център, но той няма водеща роля, а е само продължител във всичко на Плиска. 73. По времето, когато Плиска е столица на България, т.е. до към 900-та година, тук учениците на Светите Кирил и Методии, Климент, Наум, Ангеларий, Константин и прочие, възстановяват целият корпус на ранната славянска книжнина. Стар завет, нов завет, богослужебните книги, жития и прочие. 74. Видният книжовник от Златния век, епископ Константин, не е носил титлата Преславски. Тя е пришита към името му късно, необосновано и неправомерно. 75. Свети Климент Охридски не е автор на Кирилицата.
Той е знаел, че Бог е явил славянските писмена на Свети Кирил. За това, като духовен човек и верен последовател на своите велики учители, няма как да създаде азбука, която да замести священата глаголица. Кирилицата е създадена спонтанно от практиката, възоснова на гръцката азбука, по същия начин както копската азбука, с добавяне на липсващите фонеми и графеми. По същия начин от практиката, без авторство, в наше време е създадена и се използва латиницата записане в чатовете на български язик, с латински букви и някои цифри. 76. Ранната смърт на двама от синовете на Свети Борис, Гаврил и Яков, е допринесла за неговото покаяно настроение и неговото замонашиване. Той е имал огрезения на съвестта относно екзекуцията на синовете на боилите бунтовници и несъмнено е тълкувал смъртта на своите сынове като Божие наказание. 77. Свети Борис отново е единоличен български владетел-самодържец за известно време, вероятно месеци, в периода 893-94 година, след свалянето от власт на княз Владимир Асате и до приключването на Плисковския събор. 78. След Плисковския събор от 893-94 година, Свети Борис продължава да съхранява върховната надзорна власт в държавата до края на живота си, в съуправление с княз Симеон и на няколко пъти пряко упражнява тази си княжеска власт. 79. Царуването на Свети Борис продължава 55 години. От 852-а година до кончената му в 907-а година. Това е най-дългото управление на български владетел. 80. Княз Симеон не е учил в Магнаурската школа, защото по негово време тя не съществува. При Кесаря Варда дворецът Магнаура се използва за елитно училище под негово ръководство. Там е учил Свети Кирил. След убийството на Кесаря Варда от Василий I в 1866-а година, за школа в този дворец вече не се споменава, а и главните преподаватели от времето на Варда, Свети Фотий и Лъв математик, вече ги няма. Фотий става патриях в 858-а година, когато Симеон още не е роден, а в математик умира към 869-а година, когато Симеончо е на около 5 години. Нека да си починим с едно православно преснопение и след това ще продължим.
Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани.
Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани, когато Симето на Казани. И първи. Симеон не е бил монах, а само расоносец, расофор. Той е бил готвен за монашеско пострижение и последващи ръкоположения, но не е дал монашески обети. 82. Започването на война срещу Византия е първото важно нещо, което княз Симеон прави след като е поставен на престола. Преместването на солонското българско тържище не е причина за войната, а само повод. 83. Започването на война срещу Византия е било възможно само ако Свети Борис е бил далече от близка. Това се обяснява най-естествено с отиването му в западните земи, днешна Македония, Албания, заедно с Светите Климент и Наум. Вероятно за въдворяване на Свети Климент като надзорник над едната трета на българското царство. 84.
Необясненото връщане на Симеон обратно във България след победата му над ромеите може да се обясни само със заповед на баща му, който се е завърнал спешно от западните земи, за да спре безумната война. Но вече е било късно. Ромеите са задействали на хулването на маджарите от север. 85. След двете поражения на Симеон от маджарите, българското княжество е наръба на историческа катастрофа, сравнима с изчезването на Блатенското княжество, унищожено от същите маджари малко по-късно. 86. Спасяването на България от възможно маджарско владичество или дори унищожаването на българската дъжава се дължи на св. Борис. Разказът за събитията във фулганските летописи, напълно пренебрегван от цикуларната историография, е единственият извор, с който разполагаме, за да обясним хода на събитията и обръщането на войната. 87. Войната между България и Византия от 894 до 896 г. завършва с мирен договор, скрепен със страшни клетви. за ненарушимост на мира, произнесени тържествено от княз Симеон и император Лъв VI. Тези клетви обясняват запазването на мира от страна на Симеон и след кончената на баща му в 1907 г. Симеон предприема непрестанни военни действия срещу Византия, едва веднага след смъртта на Лъв VI. 88. Личният монастир, в който се е отеглил св. Борис в края на живота си, най-вероятно е бил монастирът св. Кирик в подножието на Мадърското плато над селото с много значителното име. Калугерица. Този уникален краистоличен монастирски комплекс от IX век, зидан с дялъни каменни квадри, е потънал в храсталаци, бурени и забвени. 89. Гробът на св. Борис вероятно е бил в откритата от Шкорпил гробница в скалите над монастира св. Кирик, където има следи от култ към светец при единия от двата гроба. 90. Комплексът от монашески скални жилища от северната страна на Мадърското плато,
открит и блестещо описан от Шкорпил в началото на XX век, е първостепенно свидетелство за ранния възход на монашесото в България. Това е била Плисковската света гора, която за следосвобожденския българин би трябвало да е национално свещено място на паметта, а вместо това е останало в забвение и запостение и до днес. След като е открито от Шкорпил, отново бива погребано от нас. 91. Древният храм св. Архангел Михаил в монастира св. Наумно Окритското езеро е лична ктитория на св. Борис Михаил и най-добре запазеното място на паметта за покръстителя. По време на Първата световна война България владее Окрит около 3 години и археологът Богдан Филов прави значителни разкопки там, но не за да проучи този безценен за българската история и святост паметник. През Втората световна война България владее Окрит и Окритско за 3 години и половина. По това време археологът Богдан Филов е министр-председател. Но монастирът св. Наум отново не е проучен от българската археология. Храмът бива проучен през 1950-та и 55-та година всъщност от македонския югославски археолог Димче Коцу. Аз знаем унищожителното отношение на македонската наука към покръстителя своя най-велик благодетел. Над сегашния стенописен портрет на св. Борис Михаил в притвора на стария храм в монастирът св. Наум има поне един по-стар стенописен пласт, най-вероятно с титурско изображение на покръстителя. При двукратното българско владение на Охридския край през световните войни, никой български археолог или реставратор не е проучил нито самия портрет, нито сценописния пласт под него. Македонските власти продължават да поддържат този уникален портрет в окаяно състояние, не проучват пласта под него и не го реставрират. Откритият през 2004 г. храм недалеч от базиликата св. София в Охрид най-вероятно е от времето на св. Борис. Останките на този храм, изключително важни стенописи от времето на първото българско царство преди Самуил, бяха наново записани след откриването ми от Охридските македонски власти. 94. Българската историография, повлияна от грешките у Мавро Орбини, Йохан Штритер, Едуард Гибан и прочие, изначално и фундаментално подценява св. Борис и надценява неговия син Симеон, който бива употребен като знаме в пропагандната война срещу сърби и гърци през последните два века и половина.
95. Пагубната симеонизация заослепява българската историческа наука и води до това, че Плиска бива открита едва в 1899 г. и то от чужденци Карел Шкорпил и Феодор Успенски, против мнението на младия Васил Златарски, който е смятал, че това е римска крепост. А множество недостоверни митологеми, свържани с Симеон и Преслав, продължават да са непоклатими не само в общественото съзнание, в поезията, живописта и киното, но и дори в научната мисъл. Понятия като Преславски събор, Преславка книжовна школа, епископ Константин Преславки, Симеон Велики, Златният век на Симеон, легендите, че уж Симеон бил черноридец храбър, че уж монастирът в Патейна бил главен книжовен център и прочие. 96. Златният век на България е времето на свети княз Борис, време на прославените от Бога светци, основоположниците, ръвноапостолите, а не времето на късно прославения от човец и Симеон, време на пагубен хюбрис, на разорителни, агресивни и неудачни войни. 97. Българската държава при управлението на свети Борис е несървнемо по-обширна, отколкото при управлението на Симеон. Тя управлява огромните от двърдунаски територии, които Симеон губи вследствие от Маджарската война. 98. Симеон е българският средновековен владетел, причинил гибелта на най-много българи. 99. Военните походи на Симеон на юг не присъединяват към България никакви територии и никакъв град. След приключването на тези походи, ромеите отново влизат във владение на своите до тогавашни земи. Няма данни за нито един град, който трайно да е бил присъединен към българската държава при Симеон. 100. Българската патриаршия не е създадена от Симеон. Той е искал да стане ромейски василевс в Константинопол и неговият патриарх да бъде константинополския патриарх. Евентуалното обявяване на българския същен началник за патриарх бе означавало признание от страна на Симеон за провала на неговият константинополски проект. 101. Император Иоан Цимисхи провежда в завладяната от него източна България системно изличаване на паметта – Дамнацио Меморие – за носителите на българската държавно-църковна идея.
Свети Боян Еннарвота, Свети Борис, Симеон и Свети Цар Петър. 102. Името Борис е единственото българско име, което се разпространява по света. В Русия, Сърбия, Германия, Франция, Великобритания, Северна и Южна Америка, Азия, Австралия и прочие. 103. В състезането за престиж с новосъздаденето през XIII век ордени на францисканците и доминиканците, орденът на бенедиктинците предприема прославянето на своята стара история. Като част от тази история, те си приписват и покръстването на българите с техния княз, който уж станал бенедиктински монах и когато обявяват за техен светец. Този исторически фалшификат се иллюстрира с изображения на българския покръстител под фиктивни имена – Ераклиус, Булгарус и прочие. Част от тези изображения са запазени, други са изчезнали с времето. 104. Покръстителят е единственият българин, който е изобразяван в храмове в Западна Европа по време на Ренесанса – Катедралата в Дъръм, Църквата Санта Мария и Норгано в Верона, Монастира Сан Джакомо до Бергамо. 105. Стой Борис е единственият българин, за когото са създавани десетки литературни, художествени и музикални твърби в Европа. 106. Във повечето случаи, той е прославен анонимно или под чужди имена – Ераклиус, Булгарус, Требелиус и прочие. 106. Достигналите до нас сведения за над 100 различни театрални постановки за българското покръстване в язуитските колежи из ремокатолитска Европа, показват, че е имало много повече такива постановки и че решението, за включването на този сюжет в програмата е било взето на най-високо равнище в ордена на язуитите при управлението на генерала на ордена Клаудио Аквавива. 107. Петър Богдан Бакшич съзнателно приначава и принизява най-важното събитие в българската история – покръстването в своята ръкописна книга за древността на бащената земя,
и за българските дела, писана в 1666 година. Той премалчава отлично известния му ярък драматичен сюжет, свързан с българския покръствител, а именно неговото замонашиване, деторнирането и оослепяването на неговия сеностъпник. 108. Едвард Гибан принизява българското покръстване в том 5 на своята знаменита и влиятелна книга «Залез и падане на Римската империя» 1788 година. Испоменава покръстителя поименно и възвеличава Симеон, с което спомага за дългосрочното сикуларистично преначаване на българската история. 109. Свети Борис е големият отсъстващ в паисевата история, в зографската българска история, в царственика на Христаки Павлович, в стенописните програми на Захарий Зограф. 110. Свети Борис е бил предмет на неколкократно целенасочено съзнателно заличаване и премалчаване. Първо от страна папската канцелария след 870 г. Второ от Румейската империя при Йоанн Цимисхи в X век. Трето през Румейското иго до края на XII век. Четвърто от римокатолическата пропаганда в Вългария през XVII век. Пето от националистичното гръцко духовенство и интелигенция през XVIII, XIX и XX век. Шесто от сръбските и югославските власти в Македония между 1913 и 1991 г. Свети Борис Покрасител е най-великият благодетел на България и най-великият българин, защото е дал на България християнството. Създал е самостойната българска православна църква, въвел е християнското законодателство, управлявал е златния век на българската духовност, книжовност и култура, утвърдил е православянската цивилизация. Списъкът на тези тезиси може да бъде още продължен, но и така стават ясни две неща.
От една страна безкрайната дъблочина на личността и делото и наследството на свети княз Борис, от друга страна огромният дъл, неизпълнен дъл, който ние имаме, с това, че векове наред пренебрегваме тази личност, неговите дела, неговите заслуги, това, което е останало от него. А можем да кажем, че свети Борис отделотворява в своето житие ключови моменти и от Стария Завет, и от новозаветните времена. От Стария Завет, подобно на Авраам, той жертва първородния си син, подобно на Моисей, води своя народ в течение на повече от 40 години, но не към обетованата земя, а към обетованото небе. Подобно на свети цар Давид, той се кае, но неговото покаяние се изразява в монашество, в отричане от света. Подобно на свети цар Соломон, той строи храма на храмовете български. Подобно на царя на Ниневия, той заповядва тридневен пост, молитва и покаяние. А самия той, 18 години, живее в монашество, т.е. в пост, покаяние и молитва. По отношение на новозаветния, свети Борис, ами той отделотворява христоите притчи. Той е сеяча, който сее Словото Божие. Понякога попада на камениста почва, понякога на благоприятна почва. Каменистата е, разбира се, Владимир и боирите, които се разбунтуват свещу него. Той е търговеца, който намира скапоценния бисер и продава всичко, за да го купи. Той е осъществител на Словото Христово, да зарежда всичко и да поеме кръста си. Той отдава кесаревото кесарево и Божието Богу. Той църси Царството Божие и всичко друго му се придава.
Той обиква Бога с цялото си сърце и целия си ум и цялата си сила. Той е един от блажените миротворци, които ще се нарекат синове Божии. Той осъществява за цял един народ думите на св. апостол Павел, който в Първото послание до Коринтините казва. Но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да получа и други, отколкото хиляди думи на език непознат. Той е един нов Константин Велики. Побеждавайки с кръста езичниците. Той е един нов Теодосий Велики, който прави християнството държавно виросповедание и отрича езичеството. Той е един нов Юстиния Велики, който осъществява чрез себе си симфонията между царството и свещенството. Работи в единство със св. Климент, Наум, Ангеларий и другите. Така че този безкрайен за нас св. княз Борис, безкрайно дълбок е пътеводна звезда за съвременна България. Той е вечния лидер, за който ние се мечтаем и се не го виждаме. Сега говорим, че България нямала лидери, нямала дълновидни. Ами имаме, разбира се, нашия лидер, най-дълновидния е св. Борис. Той продължава да работи за нас и молитвено, и по много други начини, невидими за нас. Но, ако ние се опитаме да се покаем спрямо Него и да поправим досегашното нерадение, досегашната си слепота спрямо тази най-велика българска личност,
ако ние се покаем и започнем да правим обратното, и Господ ще ни помага, както е помагал на св. Борис Велики. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров