ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа, плот номер 238, е Вселено-българският събор. Тази беседа е пряко продължение на предишната 237 за 8-я Невселенски събор и тя не може да бъде разбрана без предишната. Затова няма да правя обстоен увод или резюме, а съвсем кратко за връзка с предишната, но предишната трябва да бъде чута, за да се постави в истинския си контекст настоящата. И така съвсем накратко, в 869 година император Василий свиква голям събор, Всеправославен събор в Константинопол, в Света София, разбира се, където присъстват представители на пете апостолически водещи катедри – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Иерусалим. и на този събор, който заседава през октомври и ноември, началото, в общи линии дневния ред е изчерпан и той се състои в това да се утвърди на непробиваеми основи първенството на римския папа върху цялата църква.
Това е крайният резултат от всички заседания съборни и да се осъди главният враг на Рим, свети патриарх Фотий, който е низвергнат и пратен в монастир. И въпросът, с който завършихме предишната беседа е, каква е ползата на организатора на този събор, Василий I, който държи всичко в ръцете си и работи срещу себе си, прави си ритуално самоубийство на най-прекрасната сцена в света, в света София Цареградска, извършва Сепуко, предава на римския папа властта върху цялата църква, т.е. и върху подчинените му четири източни патриарси. Т.е. той се лишава от власт, от важен лост на властта. При положение, че финансира цялото мероприятие, че няма никаква нужда да се провежда, че това е изцяло негова инициатива. Т.е. има някаква скрита цел. И скритата цел е толкова невероятна, т.е. цял един свеправославен събор се оказва средство. Той е примамка. Целта е друго. Целта е това, което се случва след три дни, след приключването на Ушкин Вселенския събор.
Но ние трябва първо да помислим, какво се случва от ноември до февруари в тези четири... Защо този събор бездейства четири месеца и какво се случва между времено. Между времено, българският княз Свети Борис праща поредна делегация в Рим, начало с неговият премьер-министър кавхан Петър, който вече няколко пъти прави такива мисии. и темата на мисията е една и съща. да се постави архиепископ на българската църква от Рим. Първият кандидат беше епископ Формос, избран от Свети Борис измежду двамата, които му праща папата. Той избира Формос и казва, този искам да бъде мой архиепископ.
Папа Николай отхвърля това предложение. Формос е прекалено силен и самостоятелен. Той не иска такъв човек. Тогава Свети Борис, който бил недоволен, естествено, от отказа, предлага друг, дякон Марин. Той бил също от първи ранг духовник, макар и дякон. После ще стане папа. Формос също ще стане папа по-късно. Марин дори преди Формос ще стане папа. Така че Свети Борис е знал кога избира. Но папата, този път Адриан Втори, Николай го починал,
Адриан Втори отказва да бъде Марин. Ние разполагаме с описание на това събитие от страна на вечния Анастасий библиотекар. И ето как той описва отказа на папата. Понеже Марин, както казахме, най-предано получил пратеническо назначение в Константинопол, върховния първосвещеник, т.е. папата, изпратил някой си Силвестър, за да бъде избран от българите. Анастасий, великият манипулатор на документи, може да бъде много лесно разгадан,
като четем текста. Какво виждаме в тези два реда, в това изречение? Марин, казва той, най-предано получил пратеническо назначение. Т.е. какво означава израза? Най-предано. Марин е добър. Той е от нашите. А Марин е един от тримата легати в Константинопол, с които Анастасий прави сговор. Той прави сговор
с тримата папски легати и тук, в това изречение, намеква, че Марин е лояля на папата, че е много добър човек. Понеже бил изпратен в Константинопол, папата изпратил някой си Силвестър, за да бъде избран от българите. Това някой си е много интересно, а още по-интересно е, за да бъде избран от българите. Абе, как така ще бъде избран?
Нали, те избраха първо Формос, папата отказа. Избраха Марин, втори отказ е, как така Силвестър ще бъде избран, да бъде избран. Значи той е избран не от българите, а от папата. Това е манипулация. И израза някой си Силвестър много интересен, защото разбира се,
Анастасий познава всички в Рим. За да го нарече някой си Силвестър, това е пренебрежително. Той много добре знае, че този Силвестър е господин Никой. Че това е марионетка на папата. Че папата иска да постави на българския архиепископски престол своя марионетка. Своя марионетка, свой предан човек без самоличност,
без биография, за разлика от Марин и Формоз, които са от от елита на римското епископство, този Силвестър, дори не е наречен дяком,
кой знае какъв е, може да е светско лице. Един вид там да почна да го ръкополагат, какво ли? Та, в този смисъл от това кратко изречение прави много важни изводи. Че Сети Борис вижда, че бива манипулиран от
папството и че папството иска да използва църквата за да контролира България чрез църквата. Нещо, което той в никакъв случай не би желал. И това, естествено, му дава основание да преговаря
с император Василий I. Вероятно, те са били в преговори и преди това, защото Василий няма да свика този събор също себе си, ако вече нямаше оговорка
с Сети Борис. Те, вероятно, са били в преговори и Сети Борис най-вероятно е казал аз ще направя последен опит с Рим и ако те не ми пратят подходящ човек, означава, че са неискрени,
означава, че искат да властват чрез църквата, което е неприемливо и тогава аз ще се обърна към вас. Да, последния опит е бил чрез
Къвхан Петър, получавайки отказ, той се връща обратно в Плиска и от Плиска по оговорка с Василий, Сети Борис го праща на мисия в Константинопол и, очевидно, всичко е било перфектно съгласовано,
за да може на 28 февруари на заключителното заседание на така наречения 8-и Саленски събор, българската делегация изведнъж да се появи в Света София, а те няма нищо общо. Събора
е църковен, тук идват светски лица. Там се обсъждаше и Свети Патриарх Фоти, неговото низвержение, кой е големия началник в църквата, римския папа и така нататъка, но българите
няма нищо общо с тези теми. Изведнъж се оказва, че на заключителното заседание на 28 февруари българската делегация е най-голямата от всички чуждестранни делегации. Рим е пратил
трима пратеници, източните патриарщи са пратили по един човек, императора е пратил пак два матрима, а всички са по някакъв начин заинтересовани. А българската делегация
най-голямата, шест човека. това не е случайно. Защо святи Борис? Значи, приемаме, чето има някаква мисия. Но тази мисия може да се свърши от един човек. Да занесе писмо, да получи отговор, айде, кажем,
двама души. Да се контролират. Защото един е може да бъде подкупен, двама, по-трудно. Един е контролират, други. Те са, дори често, ги подбират, така че заедно да се контролират,
шпионират. Айде, трима, поради същата причина, но шест човека, това е друг тип делегаций. Те имат друга задача. И ще видим каква е задачата. И, както вече казахме, миналият път, на 28 февруари
1969 година, 1869 година, приключва събора, заключително заседание, най-тържествено, с всички вилможи там, с всички представители на главните църкви в света и
се подписват тържествено протоколите, императора ги подписва, представителите на всичките пет апостолски катери ги подписват, всичко е перфектно. Но, три дена
по-късно се случва нещо друго. Свиква се, тоест императора, свиква ново заседание, за което имаме доста точно описание, пак от Анастасия, разбира се, в житието на
папа Адриан. Пак да кажем, че това житие е уникум уникум в цялата папска житийна книжнина, в така вечния Liber Pontificalis, папската книга, с това, че
първо, че то не е завършено и второ, че в него има един огромен пасаж, който се отнася до Събора Цареград, където папата не е стъпвал. Това в неговото житие.
И там Анастасия казва следното. И така, три дни след деня, в който Пресветия Събор приключи напълно заедно със своите вписвания и протоколите и бе закрит
много тържествено в храма Света София, императорът хитро повиква в двореца римските пратеници и им нарежда да заседават заедно с викариите на източните патериарси
Сиреч, Александрийския, Антиохийския и Яросъдимския, а едновременно и с патериарх Игнатий, който присъствал там заедно с някои други. Пак трябва да обърнем внимание на текста на Анастасия и там всичко има.
Три дни след като Пресветия Събор приключи Пресветия Събор. Значи, той е нещо перфектно, нещо велико. На този Събор се утвърждава първенството на папата. По власт първенство.
Приключи, казва, напълно заедно са своите вписвания и протоколите. Може ще да каже приключи, то се разбира, че са всичко останало. но той изричто настоява,
защото тези протоколи са главната тема. И той иска да подчертае, че Събора е приключил. А заседанието, което се случва след три дена, няма нищо общо с този Събор. Което, разбира се, не е вярно.
Има общо, но той тук се разганичава. Събора приключи, край, свърши. Другото не е. Там заседава, нищо общо няма. И императора казва, хитро повиква от двореца.
Какво означава хитро? Повиква ги и повиква ги. Той са император, има си дворец, те са му гости, защо не ги повика? Домишката хитро издава, че цялото е един капан. Ама, Анастасий не го обяснява
какъв е капана, защото ще компрометира целия събор. Оказва се, че целия събор е бил един капан за папата. Ако това го кажеш, лошо ти се пише. И затова, само в тази думичка, хитро той се изпуска да покаже,
че тук имаме двойно дъно, че това, което е на повърхността, не е истината. Триумфа на папството, на Осмия Вселенски събор, както е казано, че пресветия събор. Нищо подобно. Императорът си играе с папата и със събора за своите цели.
Той ги повиква в двореца и им нарежда да заседават. Това е много важно. Домичката да заседават. Ама какво начават да заседават? означава, че имаме формален, официален акт на заседание. Кой заседава? Ами, събор? Там са представители, той ги сборява.
На пете апостолически катедри. Главните катедри, които командват църквата. Плюс императора. Разбира се, Константинополския патриах, лично председателства делегацията на Константинополската църква, другите чрез своите представители. Но
домичката заседават означава, че имаме заседание, съборно заседание. Тоест имаме събор. Любопитно е, че тук като и не споменава, разбира се, най-важното българските представители, но в другите документи, естествено,
че ги споменава, защото те са центъра на събитията. И така, какъв е статута на това заседание? Значи има два варианта, или три, да кажа. Първият вариант е, че това е, както някои го описват, допълнително, екстрено
заседание на Осмия Вселенския събор. Част от събора. Другото обяснение, другата възможност е да кажем, че това е самостоятелен събор. Ония си свърши, протоколи, подписи и така нататък, този е друг. И какво, като е три дена след предишния? Нищо не пречи. Може да е три часа след предишния, това е друг събор. това е второто обяснение.
Третото обяснение, че няма събор. Анастасия е превържен на третото, но той е несъстоятелно. Ще видим защо. Повечето историци в момента не го наричат събор. това нещо, което очевидно е събор. В Константинопол, император, патриарх, представители на четирите други върховни катедри в църквата,
как да не е събор? Събор е, разбира се. И то все православен. Точно все православен. макар и в потесен състав. Да, там имаше повече епископи, тук са по-малко, но не е казано, че един събор се определя като има 20 епископа, или 50, или 100. Представете ли?
Толко са. Тук е интересно да се посъди как западната историография нарича това събитие, конференция, ей такива разлини, само и само да не кажат събор. а то е събор по своят състав и по своята меродавност. Та. След като прочетохме
в описанието на Анастасий, че императора ги обеждава да заседават, означава, че ние имаме де-факто, формално, официално и то прието папските делегати може да кажат не. Ние не участваме. Можех да напуснат.
И най-малкото да не говорят, да кажат, ние, като гости на императора, няма да напускаме това събрание, но няма да участваме в заседанията. никой ни задължава да говорим, ние няма какво да кажем. Точка.
Не. Те започват да участват в дебата. Т.е. приемат да заседават. Приемат, че това е събор. И това е несъмнено. фактът, че участват в заседанието, означава,
че са го приели. Иначе, Анастасий ще ги похвали. Какви изповедници на дярата са, колко са доблесни, че са отказали. След като не са отказали, след като са участвали, значи са приели формално,
официално да участват в формален, официален, всеправославен събор, проведен на 3 марта 870 г. За този събор, който наричаме вселено-български, става дума. Това е
събор. Да чуем нататък. Те чуват, че българските първенци са им изпратили писма и подаръци по Петър и другите, понеже императорът настоявал твърде много,
те приемат пратениците. И след приветствията, българският пратеник Петър започнал така. Българският княз, господарят Михаил, човеки, че вие по апостолическа воля сте се събрали от различни
страни за ползва на Светата Божия Църква, научи това с удоволствие и запазва много благодарността на вас и така нататък. Сега. първо, те приемат пратениците, понеже императорът настоявал твърде много. Тук пак Анастасий
се извинява. Що ги приехте? Ами императора настояваше твърде много. Ти си му на гости настоява, еми, приехме ги. Хотокус. То не е така, защото, пак повтарям, те можеха да не участват, да кажат,
ние нямаме нищо общо в тази работа, това е мизнат цен и не искаме да участват в играта. Те са знаели, те са виждали как така. Извенъж се появяват българските пратеници на 28-ми, под дива случайност, и
три дена по-късно се появяват на следващия всеправославен събор, вече в императорския дворец. Та няма как да е случайно. И какво правят българските пратеници, българските първенци? Се ми спратили писма и подаръци по Петър и другите писма
и подаръци. Ама, те нали се срещнаха на 28-ми? Всеки, който е ходил в Света София, на втори етаж на балкона, знае, че това съвсем не е огромна зала. Това не е арен армеец.
Това е зала, в която всички се виждат със всички. Да, не е малка, представителна, но българските делегати няма как да не видят папските представители. И обратно. Естествено,
че са се видели. Защо българските делегати тогава не са им връчили писмата? Не са им връчили подаръците? много ясно. Защото, ако им връчат писмата и подаръците, няма повод за
тяхното присъствие на събора на 3 марта. Нали вече са се видели? Какво толкова? нещо повече. Ако в писмата, което е очевидно, се съдържа въпроса към коя църква да бъде България, към Рим или към Константинопол, римските пратеници ще ги отворят, ще ги прочитат,
ще кажат, към Рим и въпросът е приключен. А така, въпросът е поставен пред събора, а не пред римските пратеници. Въпросът е поставен пред събора. Уж писмата са до пратениците, но ситуацията е такава, че събора трябва да отговори на този въпрос, а не правските пратеници. Те, ако тя ги питат, естествено, че ще кажат,
ви трябва да сте към Рим. Както и те повстадят през цялото време, разбира се, но тук са в процедура на събор. Тук те не могат да вземат решение, а събора трябва да вземе решение. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. Слава туй, си, ся, ка ду, Слава туй, си, ся, ка ду, Слава туй, си, ся, ка ду, Слава туй, си, ся, ка ду, Слава туй, си, ся, ка ду, Слава туй, си, ся, ка ду,
Слава туй, ся, ка ду, Слава туй, ся, ка ду, Слава туй, ся, ка ду, Ся, ка ду, ся, ка ду, Ся, ка ду, Ся, ка ду, ся, ка ду, Ка ду, ся, ка ду, И така, Кавхан Петър Продължава със своето изложение И казва така До днес бяхме езичници И не отдавна се приощихме Към благодата на християнството Ето защо За да не изглежда, че грешим в нещо
Искаме да узнаем от вас Които представлявате върховните патриарси На коя църква трябва да се починяваме Папските працанито и отговарят Еми, понеже Вие се обърнахте към Рим Преди 4-5 години И приехте нашите Свещеници и епископи Естествено, трябва да сте към нас Но Първо, ние трябва да Пак да прочетем внимателно Анастасий Братениците
Казват Ние Казва, за да не Изглежда, че грешим в нещо Искаме да узнаем от вас Т.е. Ние идваме специално за Събора Ние пред Събора Искаме да поставим въпроса Те не са дошли да питат Константинополския патриарх В никакъв случай Те са дошли да питат Събора Т.е. тяхната мисия е съгласувана с този, който ръководи Събора Т.е. тук буквално
Се издават, че това е режисирано Те откъде знаят, че има Събор И че точно в тези дни завършва И да си донесат своите въпроси Аме кога бяха дошли след като са се разотичли делегатите Нищо не пречеше на Събора да приключи ноември месец Или декември Или януари Или да кажем на 20 февруари И вече всеки да си е на пътя за вкъщи И те пристигат нашите С някакви искани няма кога да ги предоставят Така че тук виждаме съвсем очевидно Съгласуването на Деня, часа и минутата
С двете страни България и Т.е. Свети Борис и Василий Първи И така След като изслушват римския отговор Българските пратеници пак казват Признаваме, че ние поискахме и получихме священослужители от Светата Римска Църква И до сега ги имаме И решаваме да и се починяваме във всичко Но решете заедно с тези викарии на патриарсите дали е по-разумно да се починяваме на Римската или на Константиноболската Църква Отново ключов въпрос Уж признаваме Римската Църква да да все е наред Но решете вие Защо трябва да се решава въпроса След като вече имаме някакво статуткво
Очевидно, че инициативата идва от България Че българите не са доволни от статутквото от Римската Църква Искат то да се промени Иначе ако те не искаха да се промени За какво ще бият път шест човека Висши велможи до Константинопол и обратно за нещо, като не искат да се случва Ако те искат преподтваждаване на принадлежността си към Рим Е безмислено, те си имат тая принадлежност Значи те искат друго Искат събора да решите да бъдат към Константинопол Разбира се, Анастасий това не го казва в прав текст Но като четя между рядовете, разбираме, че точно така Какво е станало в тези месеци А може би и преди това Свети Борис, значи
Василий е новия император Римския папа отказва скандално на Свети Борис за избора на Формоз Втория избор е отхвърлен още по-скандално Пращат му някой си Силвестер господин Никой И Свети Борис вижда, че Ивотарим получава това, което беше получил от Константинопол Преди това Злоупотреба с църквата за светска власт Папата търси светска власт Иска да командва влаговецката държава чрез свой архиепископ Подчинен лично на папата, а не самостоятелна фигура като Формоз или Марин Естествено, че Свети Борис се обръща към Василий да пробва почвата Василий, големия държавник, веднага си прави ясна сметка Че има огромна полза той да бъде в добри отношения с България по църковна линия Защото църковната линия е, разбира се, проводник на политиката
Той е политик, гледна църквата главно като на инструмент за политиката И би желал българската църква да е под егидата на Константинопол А в никакъв случай не под егидата на Рим За да може да я има за съюзник За цивилизационен партньор Това са две различни цивилизации Гръкоязичната и латиноязичната Те са си в съперничество от хиляда години Да не забравяме, че това е и повече от хиляда години Рим завладява Елада Римската република още Преди империята Разбиват Гръските държавици Там Македония
И другите Една по една И завладяват всичко, което някои е било Елада Така че има си връжда между гърци и римляни от памти века И Василий осъзнава нещо, което ние също трябва да осъзнаем Че България е един вид славяно-българската Византия Ние сме на територията на източната римска империя На територията на гръкоязичната част от римската империя Границата между латински язик и гръцки язик е границата на България България е от сам границата Ние владеем територии, които винаги са били гръкоязични Като официални, разбира се, езици Траките са били официално гръкоязични Македонците са били официално гръкоязични Разбира се, гърците, но и Мала Азия и така нататък
Всичко това е, близкият изток е гръкоязично В официалната си кореспонденция, дипломация и така нататък А латински язик някъде между сердика и ниш е границата И горе-долу това е било граница на българската държава От там на запад и Харватия, и част от Сърбия, и Моравия, и Панония Всичко това е било върху територия на латинския язик На латинската цивилизация И Василий да допусне върху изконна територия на гръкоязичната цивилизация Да цъфне властта на Рим, на латините Това, разбира се, има неизчислими последици геополитически И той в никакъв случай не иска да го допусне А то вече е факт Той го заварва, когато идва на власт За това той е склонен да даде на Борис много Само и само България да мине в лоното на царегарската църква
И Борис иска едно нещо Иска самостоятелна българска църква Казано с други думи Не мисце месете във вътрешните работи на българската църква Това е понятието самостойна, самостоятелна, автономна Той не иска автокефална Тоест в църковно отношение тя да бъде тотално независима Тъй като тя няма готовност България се е покръстила преди 5 години Те не могат за 5 години да се казват още няма български свещеници Няма нито един български епископ Каква автокефалия? Не, ние трябва в богословско отношение Или ми рода варим и така, така, така, не Нека да бъдем потегирата на Константинопол
Но нас не ни трябва намеса във вътрешните работи Ето това не искаме И за това искаме автономна църква Самостойна, самостоятелна Това е което иска И Василий, който разбира се Би предпочел да нямаме такава Но вече нещата са изпуснати преди него Той се съгласява на този компромис Казва добре Съгласен се И се оговорят, че това нещо Ако се реши само от българската църква Дори и с трите източни катедри Пак няма да има пълна легитимност
Пълна легитимност ще има само ако има събор На който участва и западната църква Пак Дори и западните Императорски легати Защо не? Та, нищо чудно Това странно съвпадение, че и Западната императорска Мисия И тя участва на събора Може би това е било Някакъв особен жест Така Манипулативен от страна Василий
Който може би му изиграв лоша шега Защото той може ли да допусне Че в императорската делегация Ще дойде най-големия манипулатор На документи в световната история Анастасий библиотекар Който до някъде му обърква С метките на Василий До някъде Василий е големия победител Един от големите победители Но така или иначе Анастасий също играе в своя игра Та Знаменития диалог
Който се води на Среднобългарския събор Когато Римските легати казват Не, не, те трябва бъдат към Рим И тогава източните Патериарси Тук е много интересно Интересно, че те се объединят в едно Което си е Така Те са марионетки на Василий Говорят В един глас За едно и също
Източните представители На четирите източни църкви Казват Добре да ви Като дойдохте тука българите На Тези земи Какви свещеници заварихте Латиноязични Или гръкоязични Българите отговарят Това, което всеки знае Заварихме Гръкоязични Защо е така?
Ами защото в 8 век Римския Ромейския император Узурпира Тъканечната територия Илирик Тоест Голямата част от Балканите Западната И част от източната Половина на Балканския полуостров Е узурпирана От Ромейския император В ущърпна Рим
Преди това Цялата тази територия Е била към Рим Солун Сердика Всичко това е било към Рим Илирик Днешна Македония Албания Всичко това е към Рим Към царегата е било Само Тракия От сам Балкана И Това е
Но Императора Иска неговия Подопечен Патриях Да бъде С по-голяма територия И Окупира Така да се каже Бившите латински земи Което е Дефакто Вече Приключен въпрос
И когато българите Идват Заварват Грекоязично Духовенство Естествено Но Той процес Е по-стар Разбира се От изданието на българите Настъпателен Постепенно Царегатската патрия Си присвоява
Бивши Територии на Рим Благодаря на императорите Разбира се Да Всички знаят Че Дефакто е така И че Докато има император В Цари град Ще си остане така Но Де Юре Формално
Един вид Не е редно Тук въпроса Е бил предварително Режисиран Кого заварихте? Заварихме Гърци Аха Значи Трябва да бъдете към Константин Но по това е извода на четиримата източни патрия Си разбира се и на императора И стават пет на едно Значи четиримата източни Императора
Също Папските легати Сега тук е въпроса Какво могат да направят папските легати Те могат да кажат добре Проведе се заседание Допуснахме българите да бъдат изслушани Те си изложиха своите аргументи Чухме всички като се изказаха Ние сме на друго мнение И за това Няма да подпишем никакви документи Ако това беше станало Анастаси Щеше да го разтраби
Във всички Форми И начини В житието на папата В протоколите Те във всичко щеше да го напиша с големи букви Доблесните римски легати Героично Застанаха против всички И казаха Не Ние няма да приемем Диктата на императора И на неговите марионетки Ние отставяме принципите
И затова не подписваме никакви документи Но Анастаси Дума не споменава за такъв отказ Значи отказ не е имало Ние сме напълно сигурни Че папските легати Са подписали документите на Събора Проведен на 3 март 870 г. С които документи Те се съгласяват От имято на папата България
Да има Автономна архиепископия По тегиедата на Константинопол Още Златарски Защитавал тази теза Че е имало такъв документ Че не е било само разговори А е имало Подписан документ Но ние ако се вгледаме В всичко което знаем За Събора Това изплува От ясно по ясно Разбира се
Ние притежаваме само на Анастасий Информацията От към изтока Всичко унищожено И кога е унищожено? Ами По много поводи Но първият повод И най-важния И решаващия Е По време на Окупацията на Константинопол От латините В 1924 г.
Когато завладяват Константинопол Доста неочаквано Това не е обсада Както беше турската обсада Десетилетия наред Да се подготвят Ромеите Да изнесат някои документа Да направят препис Не Тук е станало доста Неочаквано И От 1224 г. до
1261 г. Пет Пет Десетилетия и повече Латините Владеят Константинопол Архивите Библиотеката Всичко е в тях на власт Е Те ли не знаят За слабото си място Когато Когато
На времето Папските Легати Подписаха Протокола за България Те ли няма да го намерят Те ли няма да го задигнат Или унищожат Имат 50 колко години Време Това им е било Впрочем Една от първите задачи Едва ли са чакали 57-та година
За да унищожат Те документи И да най-малкото Да ги изнесат В дълбоките Подземия На Папските архиви Най-вероятно Са ги унищожили Скоро След Злавлядяването На Константинопол Първата им работа
Е била На тези На църковата Така Част от Късностния поход Папските хора Е била Да Завладеят Целият архив Те много добре знаят Анастаси Има достатъчно Грамотни наследници
В Папските архиви Да знаят Че документите Решават много И Че ако има Някакви документи В техният ущръп Те трябва да ги Унищожат Така че Са прегледали Всяко лище Всяка хартийка В
Архивите На Патриаршията На империята И всичко Което е в техния минус Са го унищожили Или най-малкото Прибрали Така че А Този събор Е в техния минус Така че Това е главната причина
Ние да нямаме Оцелели Въпросните протоколи Но че ги е имало Е Съвсем очевидно Включително е Четейки Анастасии Като го четем Между рядовете Разбираме, че има Такие протоколи Също Много интересно Е, че
Свети княз Борис Е написал Едно писмо До папата Обемисто писмо Както казва Анастасий В което обяснил Целият случай Е Това писмо Също По неизвестни причини Не е съхранено В архива А има
Изключителна стойност Писмо от Владетел В ключов момент Изключително Интересен За дипломацията За историята За изследователите За всичко Абе За всеки Архивар Това е Бисер в
Твой архив Бисер Обаче В твой Ущърп По съдържание Иначе Като документ От пръвостепенна Важност От цветовна Важност Но От него Се определя
Хода на историята Така че Един Професионален Архивар С голямо Неудоволствие Би изгорил Този документ Но би го изгорил Задължително Та Това обемисто писмо За което споменала Анастасий Го няма
А в него Свети Борис Обяснил Целият случай Защо ще го обяснява Ако няма аргументи Ако е гузен Свети Борис Ако Правото е било Настрата на папата Той не е длъжен Да праща писмо Не е длъжен Да се обяснява
Напротив Той го е изпратил Защото е бил сигурен Във своята правота И това писмо Е било До някъде Изобличително За папа Той казал Вижте Аз Бях честен с вас Избрах вашия човек Ви ми отговорихте лукаво
Избрах втори Ваш човек Ви ми отговорихте Още по лукаво По тази и тази причина Канонична Догматична Такава Такава Такава Такава Аз взех това решение И на събора Както добре знаете Ваши телегати подписаха
И за това Ние приключваме Нашите взаимоотношения И така Та Ви било Безкрайно ценно Ако това писмо Беше оцеляло Не Било е Съзнателно Унищожено И сега тук Стигаме до най-романтичната част
В историята Но За нея ще говорим След Една пауза Да изслушаме Едно песно пение Една пауза Господи пауза Една пауза Една пауза Една пауза Абонирайте се! Абонирайте се! Папските легати си събират багажа и си тръгват.
изпращат ги Чак Додрач, Ди Рахиум. Оттам Анастасий хваща един кораб за Италия, по-скоро на юг, а те хващат един друг кораб по-скоро на север. или да кажем ли на юг, на запад директно, а те хващат на север. Другите, тримата. И не ще шли, теят тримата, които тръгват с кораба на север, от Драч, бидат нападнати от славянски пирати, които им вземат всичко, включително и какво-какво, протоколите от така наречения
Осмий салянски събор. Тази история с пиратите е точно романтичната страна, малко така в цело на Александър Дюма, но ние знаем много добре, че това не е случайна случка, а е част от спектакъла, от режиссурата. И в една второстепенна, третостепенна научна книжка, издадена от един маргинален френски историк, на име Жул Рюйно, в 1990 година, ето как се описва тази случка. Императорът прикрил гнева си и с превидна благосклонност организирал последните пръзненства
в чест на легатите. Но щом отплавали, той издействал да бъдат подгонени от пирати, които ги ограбили. И наредил на Игнати, да ръкопложи архиерей за България. Просто и ясно в едно изречение. Издействал да бъдат подгонени от пирати, които ги ограбили. И назначил архиепископ за България. Всичко е ясно, че цялата история с пиратите е дело на Василий. Той предварително се е оговорил с тях и ме казал,
този кораб ще го хванете, това ще направите, тези хора искам протоколите да ми се оставят тук, ето и тези жълтици и с това се приключва. Но от също, третостепенния забравен историк, някой си Жул Рюйно, това нещо го разбира от пръв поглед, а многоучените с висши академични титли, преподаващите в Лизамси, как и Кембридж, Харвард и всичко,
само това не могат да го видят. Защото ако го видят, рухва Римската църква. Рухва догмата за непогрешимост за папата. Значи папата е бил излаган и е вкарал, представете си, цял един Менте събор, един фейк, го е вкарал като Вселенски в сградата на Вселенските събори. Осмия. Той е връзката между Селемите истински
и измислените 14 на римския папа. И той е основата, първия от измислените. Ако той рухне, рухва всичко. Рухва цялата номенклатура на Вселенските събори. Тряга ги назовават с минус един, да кажем, сегашния девети трябва да стане осми, този ако пропадне.
Така че нито един високо поставен, т.е. високо зависим историк на Запада, по-специално на римската църква, всичките големи историци, като изследват този въпрос, са римокатолици. Това е естествено, защото документите са там. Папата няма да допусне един протестант да се роби в тези доста
така чувствителни теми и документи. и големите следователи, нали, са Хефеле, Лёклер, дворник и прочие, са именно римокатолици. Високо издигнати в иерархията и високо зависими.
Поради тази причина, независимия господин, никой го вижда от пръв поглед, а те умуват. Ето, да кажем, дворник, какво казва по този въпрос, той е най-запознатия, може би, точно с тази тема. В своята книга за
византийската мисия сред славяните, Свети Кирида методи, от 70-та година, вече в края на живота си, натрупал огромен опит, казва така. Описва епизода с пиратите и пише, че небрежността на един вид византийците изглежда
е била омислена така човек се изкушава да подозира, че византийците по някакъв начин са отговорни за този инцидент. Виждаме как той на пръсти пристъпва обиконно към темата, не смея да влезе в нея. Човек се
изкушава да подозира, че византийците по някакъв начин са отговорни и как човек е отговорен за даден инцидент. По какъв начин е отговорен? Някако ще каже, е, ми не е взял мерки, не е пратил три въоръжени кораба
с тях и тога няма ще има проблеми. и пак са отговорни. Не, дворник знае, че отговорността тук е съвсем друга. Те са направили пиратския инцидент. Те са го режисирали. И пак човек си изкушава
да подозира много заобиконно. Ние по тези заобиконни изрази разбираме гузната съвест на дворник и разбираме каква е истината, която е каза Жул Рюино. Ето разказа на
Анастасия Библиотекар. Все пак като поканил на закуска става дума за Василия, разбира се, след заседанието на 3-и март, след като поканил на закуска пратениците от святата Римска църква, той ги удостоил
с най-хубави подаръци и ги предал не с тази загриженост с която подобавало на спатария Теодоси за да ги отведее. Отведени чак до Акодирхариум това е драч,
малко сбъркано и изпратени небрежно без каквито и да е предпазни мерки след няколко дневно плаване те слезли и попаднали о ужас в ръцете на славяни
били им отнети всички имущества и оригиналният егземпляр върху който били подписите на всички. Най-после били освободени благодарение на апостолическите и императорски писма и на 22-и декември 4-и декември
4-и декември те се върнали в Рим. Всичко е ясно и всичко е казано макари по друг начин. Първо пред цялото време казва, че не се погрижа за тях. Ама чакай бе, той ги спрашна чак до драч
на идване ги посещаха в Солун. Къде е Солун? Къде е драч? Т.е. изпрашнането е много по-дълго. На идване нямаше никакви предпазни мерки. И никой не се оплакваше. А сега ги изпраща чак до драч. Ама драч е на морето на Адриатика
и пиратите са на Адриатика. Така че това изпращане не е тук от така. Освен това Анастаси изрично казва било е мотнето всичко включително и оригиналния екземпляр върху който били подписите на всички. Това е цялата работа. За това става дума. Фактически
без оригиналния екземпляр с подписите на всички събор няма. Всеки може да си говори каквото и да се кълне в което иска. Къде е документа? Как така го няма? Какви са те пирати? Какво ми говорите ви? Пирати ви нападнали. Дайте документа. Няма го. Край, няма събор.
Няма решение. Т.е. това е бил един перфектен който е приключил с акцията с пиратите. После били освободени благодарение на апостолическите и императорските писма. Ама как така апостолически и императорски? Нали? Те са папски
легати. Какво има императора? Общото е, разбира се, Анастасий. Той беше главата на императорската делегация. Така че той е писал и папските писма, и императорските, естествено. И ги са ги пратили
на въпросните пирати и най-накрая са ги освободили. но, което е много интересно, че как така пиратите след преговори са освободили легатите, а не са дали най-важното протоколите. Защото е сигурно, че
папата би дал цялата си хазна за да получи тези протоколи, които го провъзгласяват за върховен началник на църквата. С подписите на източните патриаси на самия Василевс. И не кой да е Василий. папата...
А, на пиратите за какво им са? Им вършат никаква работа. Това не е нещо да кажем някакво съкровище, което може да им е полезно, пак за друг да е по-полезно. Не. Това е единствено полезно за папата и за Василий.
Но Василий е отдавна го е купил и пиратите му го дали на следващия ден след акцията. А папата може да им предложи всичко, но вече няма какво да му дадат. Така че случай е
исторически напълно изяснен, но е интересно, че никой не иска да го изясни исторически. Големите изследователи, еродитите, собственици на документите не щат. Затварят си очите. Това е
някакъв инцидент периферен. Събора приключи на 28 февруари. Другото е някакъв конференция, както я нарича дворник. И по този начин те си измиват ръцете, че един вид нищо особено не се е случило. всъщност,
кое е важното? Важното е, че този събор на 3 марта 1870 г. провъзгласява българската църква за автономна, за самостойна, под егидата на Константинопол. т.е. че Свети Борис
изпълнява на 100% своята мисия и постига нещо невероятно на 5-ата година от покръстването да има българска самостоятелна църква. Други аналогични църкви, да кажем, сръбската, руската и пр.
че векове чакат, докато останат самостоени. При нас това става поради уникалните обстоятелства, уникалните личности, които участват. Това става за 5 години. Другият въпрос е,
че поради монопола на Анастасия. Сега, как се получава монопола на Анастасия? Това е много интересно. Ако източната римска империя беше просъществувала по някакъв начин чрез
преображение, там република може да стане, всичко може да стане, демокрация, но да беше съществувала до ден днешен. Тогава част от византийския наратив ще да достигне до нас, къде в хроники,
къде в протоколи, документи и така нататъка. И ще дахме да имаме два наратива. Източен и Западен. Но понеже източната римска империя е унищожена, архива й е тотално пресят от папските представители
и са унищожили всичко, което е в ущръп на Рим. Понеже през османския период се е до унищожило всичко, ако някой поспомене нещо е възстановявал след това по време на палеолозите,
нищо чумно да има от кива усилия, но знаем, че архива вече го няма, след като османсите завладяват са штурм Константинопол и разбира се унищожяват и архивите. Получило се
един такъв интересен парадокс, че Василий, който всъщност е големият играч и гросмайстор на цялата тази история, в хилядолетен план се оказва губещ.
Не, той не е губещ, защото той печа и България. Той голем е победител в действителността. В документа е победител Анастасий, защото носи протоколите в Рим, макар и не подписани и се връща на бял кон. Той си получава своята
програма максимум. папските легати излизат сухи от водата, те бяха объркали всичко, Василий беше ги изиграл, но България на цялата тази гросмайсторска партия на Анастасий, те биват реабилитирани, уж им като жертва на пиратите,
папата разбира може би какъв е случай, но не му отърва да се признае за измамен и за това казва да всичко е окей, имаме протоколи, всичко е наред. Но, понеже разказа, наратива е само на Анастасий,
Василий някакси в исторически план излиза губещ, защото на събора се провъзгласило върховенството на папата и този събор е вграден в сградата на Сенецките събори според Таримската омеклатура. И тука стигаме до един много
изящен момент, защото Линкъл нали има една така знаменита фраза, че можеш да излъжиш някои хора за цялото време. Можеш да излъжиш всички хора за известно време, но не можеш да излъжиш
всички хора за цялото време. Анастасий е лъгъл благодаря на тези превратности на историята, разбира се, се оказва, че лъже човечеството вече повече от хиляда години. Но тази лъжа вече е разобличена.
Ние виждаме каква е историческата действителност и големите, знаем, имало е в историята на Римската църква няколко такива големи фаршификации. дарението на Константин или Исидоровите декреталии. Това са големи фаршификации, които
5-6 века имат срок на годност, докато най-накай биват разобличени. Е, тази фаршификация има 1100 години срок на годност, но вече е разобличена. Вече ние знаем каква е истината, а именно,
че така наречения 8-ми Вселенски събор е приманка изиграна от Василий Първи, финансирана от него, режисирана от него и изиграна от него, за да може да докара папските легати и те да подпишат
протоколите за автономността на Българската църква към Константинопол обаче, след което протоколите с подписите са били откраднати чрез подставените пирати
и в резултат на всичко това Василий е спечелил играта срещу папата, България е преминала към Константинопол и големият шанс, който е имал Николай I,
а след него и Адриан II, да спечели славянството на страната на латиноязичната западна църква римска, а оттам можем да си представим в момента може би в Къмчатка
ще ще да бъде римокатолическа територия. Да, всичко това е било един голям провал на един от най-изнаменитите папи, наречен Свети Николай Велики,
светец и велик, но всъщност той губи източното славянство за своята църква поради хюбрист, поради високомерие, поради ламтеж
за тотална власт, а тогавашния голям победител е Василий I, но още по-големия победител е святи княз Борис.
Защото той получи, играяйки честно през цялото време, той не режисира, не манипулира, не краде протоколи, не ги подправя, не подкупва. Той е честен и с двете страни, и с Рим,
и с Константинопол, а онези играят Гросмайцовската партия, но Господ така е направил, че България става големият бенефициент от тази мега шахматна партия и
България осънва на 4 марта 1870 година като самостоятелна църква, архиепископия и предстои святи Борис, както и става, да осъществи църковното
строителство. Това е първият прецедент в Европа на национална църква. До тогава не е имало такова нещо. Сега знаем, че има. румънската, сръбската, руската и прочее, тогава не е имало. Прецедента го прави
святи Борис. Той е всъщност стратегическия победител, защото България още я има, автокефаната българска църква още я има, докато Византийската империя на Василий отдавна е няма и неговия
голям триумф в крайна сметка беше за нулен с Османа, нашествие. Докато в нашия случай продължава триумфа на святи Борис, продължава в съвременна България и съвременната автокефална
българска църква.