Златният век на Свети Борис стига до един нерадостен извод. Тази история е нещастна, провалена, катастрофална. И колкото и да се опитваме да говорим за Велика България, за великото ни минало, толкова повече сами себе си опровергаваме. Защото ако сме наистина толкова велики, защо повече от 100 години живеем в перманентна катастрофа? Ако сме толкова велики, защо сме толкова нищожни сега? Има нещо гнило, има нещо сбъркано. И то нещо основно сбъркано. Или казано другояче, че сбъркано е основното. Сбъркана е самата координатна система, самото историческо мислене.
Но за да разберем, къде е главният дефект в нашото историческо мислене и да го излекуваме? Може би най-лесно е първо да се зададем обратния въпрос. Къде е върховното благо в българската история? Къде е идеалът? Къде е историческия връх на България? Нейният златен век? Понятието златен век е условно. То не трябва да се смесва с езическото понятие, че имало векове златен, сребрен, меден, железен. Отзад напред. Златният бил най-хубавия, най-стария. И колкото повече време минава,
до железния век сте по-лошо става. Това е езическо понятие. Ние, християните, знаем, че тук на земята рай няма. Нашия златен век е в Царството Божие. Той не е в нашата история, а е в бъдещия век, както се казва. Но тук не говорим за езическия златен век, а говорим за понятието златен век като понятието върх, понятието най-добро. В този смисъл. Кой е истинския златен век на България? И да не би точно там някъде да бъркаме в неговото определяне. Там да е провала. През последните поне 200 години има тотално единодушие относно това,
къде е златния век на България. Всички са единодушни. Леви, десни, вярващи, атеисти. Всички са единодушни, че златния век на България е бил по времето на Симеон. и историци, и културолози, и народ, и учителство. Това е залегнало. Има безброй. Книги на тази тема писани. И се преповтаря, че това е
златния век на България. Тази теза е неправилна. Тази теза е катастрофална. В нея са закодирани катастрофите на България. Но има истински златен век. Това е времето на Свети Борис. и ние ще докажем, че е безспорно,
че това е времето на Свети Борис. Няма, не е въпрос на човешко мнение. Ние по различни мнения можем винаги да спорим. Дори всеки може да остане на своето мнение. Тук не става въпрос за мнение. Тук става въпрос за твърда, ясна, координатна система. Непоклатима. После ще видим защо е непоклатима. И защо е твърда и ясна. защото е
богоустановена. Там не можем да проявяваме релативизъм. Там е царството на истината. Там, където е Бог, разбира се. Та да се върнем на разликата между века, между управлението на Свети Борис и управлението на Симеон, неговия най-малък син. разликата е едно поколение.
Дори някой може да каже, ама чакай защо да ги противопоставяме. Няма никакво противопоставяне между бащата и сина. Сина продължава линията на бащата, дори можем да кажем, че доразвива тази линия. и в този смисъл дайде ги обединим. Златния век и на двамата. И на Свети Борис, и на Симеон.
Дете управление. съвсем не е така. Разликата е всъщността. Разликата е антагонистична между тези два века. Те имат много общо. но всъщността е различна. Духът е различен. Единият дух е спасителен, другият е пагубен. Кое е
поколението на Свети Борис? Казахме, че разликата е в едно поколение. Кое е поколението на Свети Борис? Това е поколението на Светците. Това е поколението на Светците.
И за това сме сигурни, че там е Златото. Защото кой ги определя Светците? Кой ги назначава за Светци? Човеците ли? Някакво човешко сборище се събира
и решава. Ако така действат, това е нищожно. Това решение. Съберат се човеци, умуват, разсъждават и казват, е, този е много заслужил, ще го обявим за
Светец. Големи заслуги има човека. Светец, ще го набедим. светостта. Не. Светостта се определя единствено от Бог. Той дава знаци,
той дава критерия и само по Божия критерий ние казваме този е Светец, този не е. Разбира се, това, чрез човеци се провежда, но първоизточника, критерия
е Бог. Той удостоява светците с венец, а църквата, следвайки Бога, ги прославя на земята. Първоте са прославени на небето, а след това и ние повтаряме
тази прослава тук. Така, че тези светци, които са поколението на Свети Борис, са прославени от Бог. Можем ли ние да поставим на по-високо равнище поколението на не-светците спрямо
поколението на светците? Ние да сме по-умни, по-разбиращи от Бог. Затова казвам, че тук няма място за мнения, за спорове. Там, където са светците,
там е златото. Там е идеала. Там е върха. Другите, в най-добрии случаи, са следовници, последователи. Те винаги свирят втора цигулка, но
корифеите на хора, както се казва, са именно светците. Кои са тези светци? На първо място свети княз Борис, свети Кирил, свети Методи и изобщо светите Седмочисленици.
те са лицето на този български златен век. Какво се е случило по време на това време? Безпорно, светци са живели. Там е светлината,
там е Господ, там е вярата, там е светостта, добродетелта. Това е безпорно. Но какви са делата? Какво се е направило по време на
управлението на свети Борис, което наричаме Златния век на България? Идеала на българско управление. Тук нека дотворим една скоба и да кажем,
че идеала на управление, който се осъществява в България. При свети Борис е голяма рядкост в световната история. Много, много рядко в световната история
се получава това съзвучие, както гърците казват, симфония между православен владетел и църквата. Особено пък, когато самия
владетел е светец. тази симфония, това съзвучие, това единство, единодействие между държава и църква е въздигнато като идеал в църковното
учение за държавата. Така трябва да бъде държавата. Но този идеал рядко се осъществява на практика. Много често владетеля е недостоен. или има
забежки богословски някакви еретични това не веднъж се е случило. Или морални или някакви други. И се нарушава тази симфония. Това съзвучие
на властите, на църковната и на държавната власт. по времето на Свети Борис е точно обратното. Пълно единение между държава и църква. Между кесаревото и Божието.
Като кесаревото винаги е подчинено на Божието. Самия кесар е подчинен на Бога и на Божието. Така че при Свети Борис имаме осъществен идеал. И в този смисъл той вече не е идеал.
Той е една историческа реалност. Можем да кажем да, възможно е. Тази теория, православна теория за симфонията не е само теория. Това не е само недостижим идеал. Случвало се ето във България при Свети княз Борис. На практика
се осъществява това нещо. И това трябва от покръстването около 865 година, 64-та, 5-та, те са поетапно. знаем тези неща. 66-та вече масово започва
из цялата страна до смъртта му в 907-а година. Така, че виждаме един около 40-годишен златен период на съзвучие, симфония между
държава и църква. държавникът е светец, а неговите главни съветници също са светци. Главните му приятели. свете климент, свете
наум, свете ангеларии. Той, разбира се, е бил във връзка и с свете фоти цареградски. Той, разбира се, е бил във връзка и с свете методии
в Муравия. това е исторически факт. Така, че той е бил светец, съветвано светци през този златен период. В този смисъл
се осъществява отдавнашната мечта още на езичниците. Още Платон и другите езичници са мечтали държавниците да бъдат философи, да бъдат мъдреци.
Е, това е повече от философията. светостта е повече от философията. Тя е на много по-високо равнище от философията. Светостта е живот,
живеене, морал, благочестие, богоизбранност, а философията все пак е едно земно човешко занимание, колкото и да е полезно само по себе си. Така, че
старата мечта философи да управляват държавата в България се осъществява на още по-високото равнище. Светци управляват държавата. Светци са главни
съветници на държавника, който пък сам по себе си е светец. от това по-добро не е имало никога в историята на човечеството. По-висшо държавно управление,
по-правилно, по-прекрасно държавно управление в нито една секунда при Юстиня не го е имало. Юстиня Велики, който е образец за симфония, но около него не е имало
такъв сон от светци и съветници духовници от първа класа. Така, че много-много рядко в историята да не кажа, че едва ли има и друг такъв пример, когато
управлението на една държава в течение на един 40-годишен период, огромен период в рамките на един човешки живот, да се осъществява по най-добре възможен начин
за благото на всички. Нека да видим тези деятели, тези светци, какво са свършили в този период и да го сравним, разбира се, с това, което са свършили
деятелите от следващото поколение, от поколението на Симео и по-нататък. Първо, първото голямо дело, което извършва св. Борис е покръстването на България. покръстването
на България като историческо дело е несравнимо с нито едно друго историческо дело. То не може да се сравнява. Когато ти покръстваш една държава,
ти променяш всичките институции правото, изкуството, културата, виросповеданието, всичко. Всичко. и ти го променяш по най-добрия възможен начин. Никога не е имало по-добро изобразително изкуство от иконата
и не може да има. Никога не е имало по-добро песнопение от православното песнопение и не може да има. Няма как да има. Ние много пъти се възхищаваме, нали, от токати и фуги, но човешкият глас се моли
в православното песнопение. Органа на токатата и фугата не може да се моли. А ние чуеме органа. То е инструмент. Той не е жив човек. Да не говорим за съвремените синтезатори, които са още една кратчка по-нататък.
Отдалечени от човешката душа. Да, един инструменталист може да се така слее с инструмента, но не може да се слее с инструмента. Инструмента остава инструмент, а човешката душа е вътре в човека.
Инструментът е извън човека. Да не се заблуждаваме. Православното песнопение, бидейки молитва, отправена към Бога, е несравнима с нито един вид музика, някога, някъде
измислена, пята, изсвирена от човеците. и така и във всички други области. Така, че човека, който е дал християнството, православното християнство на своя народ,
му е дал повече, отколкото всички следващи и предходни взети заедно. Нито един български владетел не е дал нищо сравнимо с спасителното
християнство в сравнение с, разбира се, святи княз Борис. Така, че само това дело да беше, което е многостранно, естествено, във всички области на живота, но само това да беше неговото дело, то, разбира се,
натежава на везната много повече, отколкото не само делата, всички дела на Симеон взети заедно, но и всички дела на всички български владетели от тогава насам взети заедно. Христос, православието,
църквата натежават пред всичко останало. И това е самоочевидно. Това трудно можем да го превърнем в спор. Трудно ще оспорим Господ. Така, че само покръстването
да беше вече сме в Златния век. Вече сме в най-важното образцовото време на българската история. Но далеч, далеч, далеч делата на Свети Борис не се ограничават само с покръстването.
Защото, казахме, то е многостранно дел. по негово време, по времето през Златния век на Свети Борис се създава и се развива славено-българската азбука или по-точно двете славено-български
азбуки. Още при живе на Свети Борис този процес е напълно приключил. по негово време е създадена глаголицата, е създадена кирилицата и вече има стотици и хиляди
книги написани на тези азбуки. Така че никога след това в България няма да се направи нещо подобно по отношение на азбуката. Няма да се
изобрати нова славянска или българска азбука нито по време на Симеон, нито по време на който е друг български владетел и до ден днешен. Това дело на Свети Борис, че той
приема учениците на Светите кирида методи, спасява от унищожение създадената от тях славянска азбука и тук в неговото царство се разработва
и втората славянска азбука, която всъщност е вариант на първата. Кирилицата е близнак на глаголицата, тъй като фонологичките са еднакви, само графично се различават, така че
това велико дело е изцяло достояние на Златния век на Свети Борис и нищо от това не е останало за останалите, освен благодарно да продължат
същия дух, да пишат нови и нови, дай Боже, благочестиви съчинения с тази нова азбука. Съвсем същото разбира се важи и за славянския език,
който е устроен и можем да кажем завършен, доизграден, доизваян по негово време, първоначално от Светите Кирил и Методии, след това и от техните ученици и последователи
в Велико Муравия и след това в България, където разбира се е спасен този език. Този богослужебен, устроен, виш славянски език, който ние
приемаме и той става български, защото ние ставаме негови, ние ставаме славяни, ние ставаме чрез този език хора на словото, този език е създаден по времето на Свети Борис
и чрез него в България. или по-точно тук е досъздаден. Тук му е втората люлка. Първата, за съжаление, се оказва унищожена във Велико Муравия и втората оцелява. Тук се
спасява езика. Богослужебния език реализиран, разбира се, чрез священописание, чрез литургия, чрез светилци, т.е. чрез най-хубавото, което някога е написано от човеки
на земята. подобно дело никога вече няма да се извърши. Нито от Симеон, нито от святи цар Петър, нито от Самойон, нито от никой, нито от
всички български владетели, взети заедно. този Божествен език, този Божествен език, е създаден веднъж за винаги, през златния век на Свети Борис. Оттам нататък започваме създаването на славено-българската
книжнина. езика добре, но започва да се създава и книжнината. И тази книжнина, когато оставим на страна преводните сечинения, които са най-важните, Стария, Новия Завет и така нататък. Те са най-важните,
но след това започва и нашето собствено творчество. То разбира се и при тези преводи има творчество в най-висша степен, но говорим в тесния смисъл на думата да започва нашето
книжовно творчество. Черноризец Храбър, Епископ Константин, Йоан Екзарх и прочие. Всъщност, ако погледнем кога са писали тези свои сечинения? Свети Климет Охридски, Свети Наум, Йоан Екзарх, Черноризец
Храбър, Епископ Константин, ако ги сложим върху времевата линия, ще видим, че 95% от най-ценното, което е написано, е написано по времето на Свети Борис. И на Черноризец безсмъртната твърба
е по времето на Свети Борис. И цялото твърчество на Свети Кирил, и цялото твърчество на Свети Методий, разбира се. И цялото твърчество на Свети Сава, и на Свети Климент Охридски, и на Свети Наум. почти за нито една твърба на Светите Светночистеници, ние нямаме
сведение да е създадена след 1905 година. И естествено, те са бързали. Те не са отлагали за по-нататък, защото не знаят с колко време разполагат. Те трябвало да възстановят цялото съкровище,
създадено от Светиите брати Кирида Методий във Велико Муравие. Това е трябвало тук да се възсъздаде на ново. А и от самите тях, разбира се. Те също са участвали. Така, че още като са се върнали в България,
не, върнали, дошли в България в 886 година, те веднага са се нахвърлили да работят. Особено в Свети Климент. В първите 7 години, които той прекарва в Котмичевица, той извършва неимоверен Херкулесов труд. Проповеди,
писания, твърби и така нататък, жития. И, когато той идва в Плиска на Великия Събор в края на 1993 година, вече основната работа е свършена. Химнографските
съчинения на Светите Седмочислените, всичките са правени по времето на Свети Борис. Дори класическите автори на Симеоновото време, Йоан Екзах, да кажем, той започва и по-голямата част
от творчеството мое приживе на Свети Борис. И това е много важно. защото, когато казваме времето на Симеон, времето на Борис, ни трябва да знаем кога започва едното и го аз свършва другото.
Времето на Свети Борис продължава до смъртта му в 1997 година. нека да не се заблуждаваме. Кой е старшия в тази двойка? Бащата и сина. Старшия е бащата. Той е владетеля. Да, Симеон управлява ката дневните дела.
Седи на трона и така нататък. Но, след злополучната война с маджарите, когато за малко да загубим България, изведнъж млъкват историците за негови деяния и до смъртта на баща му нищо не се чува за Симеон.
Нищо не се знае какво е правило. Чак по-късно, когато почва ежегодните си военни действия, вече започват само за него да говорят. Но това е далеч след смъртта на баща му. Така че до 907-ма година тече
векът на Свети Борис. Това не означава, че неговият съуправител Симеон е бил безгласна буква. В никакъв случай. Това не означава, че той е бил някакъв злодей, който чака да умре баща му за да се
разпичтоли. Не! той е продължавал делото на баща си, но казваме продължавал. Той е втората цигулка във всичко. Във всичко хубаво. Във всичко хубаво, което е правил Симеон до края на живота си, а той е правил
много хубави неща, той е далеч на втората цигулка на баща си. А в лошото, което е правил, там вече е първа цигулка. В злото, което е осъществил исторически, но за това ще говорим о следващата беседа. Сега говорим за сравнението между
духа на единия и духа на другия. Православната култура всичките измерения. Архитектура, живопис и така нататък, и така нататък. Песнопения. Ние знаем от историята, че почти без изключение първите първопроходците
на всяко ново начинание са винаги най-добрите. епигоните много-много-много рядко стигат нивото на своите учители. така е в България. Ние обикновено, когато нашите археолози намерят предмет,
да кажем, в Преслав или в Плиска, той не ходи с своя етикет от коя година е и в общи линия датировката е плюс-минус 20-30 по някои повече години. когато се колебаят и не могат
да датират съответната находка, те я приписват на Симеон. Това е правило. Дори приписват самия Преслав на Симеон. Ами, Преслав е съществувал дори и преди св. Борис. А по време на Борис, там, разбира се,
се строи и християнство и така нататък. Така че за много малко от твърбите можем да кажем да, те са по времето на Симеон. Някои от тях са по времето на св. Борис, други по времето на св. цар Петър,
но поради това, че не са точно датирани, имат обичая археолозите да ги приписват да Симеон без да са сигурни дали са негови. Но ние знаем, че от една страна начинателите, първопроходците винаги имат
едно по-друго, така, по-монументално вдъхновение. От друга страна, ако говорим вече за цивилизационна рафинираност и така нататък, тя е била при св. цар Петър. Тъй като вече е натрупано
доста по-голям опит. Съпругата му е била византийска принцеса, искала е двореца и да бъде на нивото на това, с което е свикнал в Цариград и прочее. Така, че много от най-хубавите неща в Преслав са правени по времето на св. цар Петър.
Обикновенно Преславското се приписва на Симеон. Това, което е в Преслав, казваме, това е Симеоново. А то не е така. То не е точно датирано и обикновенно една част е на св. Борис, една част е на Симеон, една част е на
св. Петър, български. И много трудно може да се разграничат точно кое на кой от тези владетели. Ако продължим по-нататък, изключително епохално историческо дело е
създаването на самостойната българска църква от св. Борис. Той покръства България 864-5-та година, 6-та, поетапно. И още в 870-та година, 5 години след покръстването,
ние вече имаме автономна българска църква. самостойна българска църква. Тя не е автокефална и в никакъв случай не трябва да бъде автокефална. Ти не можеш да пуснеш едно 3-годишно дете да кара кола.
Като му кажеш къде са педалите и кое е кормилото. Това е рецептата за катастрофата. Така че съвсем естествено е, че българската църква е прохождала. Тя е имала нужда от консултации с Византия,
която има вече многовековна традиция на най-високо равнище. Така че ако някой би предложил на святи Борис автокефална църква, той би трябвало да се откаже, защото на този етап това е невъзможно.
На практика това ще доведе до деформации и съвсем правилно той няма такива претенции. Но той има други претенции. Тя да бъде автономна. Да ни се месят в
вътрешните работи, да се знае кой взема решенията, кой е консултанта, кой е властника. Така че в това отношение златното сечение е било именно автономната
българска църква. Разбира се, Константинопол никак не е желал да даде автономия. Знаем цялата история с това, че святи Борис се обръща към римския папа. Той в началото му
така удовлетворява първите искания, но когато идва въпроса вече за самостоятелност, той започва папата да проявява желание за контрол, желание за марионетизация на българската
църква, тя да бъде на конци, които се дърпат от Рим и святи Борис, в който не е искал това нещо, той бил съгласен Рим да бъде върховна църква на българската, но не и да бъде
командван така да се каже марионетно отвънка и тогава разбира се византийския император, новия византийския император Василий I решава, че е много по-добре за Румейската империя
да предостави автономия на българската църква и това става не къде да е а на Велик Събор в 870-та година в Кунстанкснопол според западната църква дори го объявят за 8-ми Вселенски събор
в православието той не се счита за Вселенски събор но се счита за много важен и едно от най-важните неща, които стават там е именно че се провъзгласява Българската църква за автономна към Царегазката патриарщия
зависеща в догматичните и другите общоцърковни дела от Царегазката патриарщия Следващата стъпка за автокефалия на Българската църква е продължение на същото Това не е нещо което да е по-велико
те са еднакво важни Едното е първата стъпка другото е втората стъпка без едното не може другото В този смисъл можем да кажем че по време на Свети Борис се извършва решаващата първа стъпка а втората стъпка вече за автокефалията
на Българската църква е много под въпрос кога точно се осъществила и какъв е вълнение статут Имаме предположение че по времето на Симеон българската църква се е
обзавела с патриарх Това е доста произволно твърдение и няма никакви основания Ние нямаме абсолютно никакви исторически свидетелства за това че
Българската църква е била патриаршия по времето по времето на Симеон нещо повече ние сме сигурни че тя не е била Защо? Поради каква причина сме сигурни?
Поради самия Симеон разбира се Идеологията на Симеон няма нищо общо с автокефалията на българската църква Той не иска да има български патриарх Той иска неговия патриарх
да е цареградския патриарх Той иска да бъде цареградския император На Симеон България не му стига Тя е малка за неговите амбиции Той иска да бъде византиец иска да бъде
румейски император Ние знаем, че много от румейските императори не са били родом от столицата Те са били от далечни провинции и имаме какви ли не династии от Армения от Исаврия от къде ли не идват така че славяни
така че щеше да си има една поредна династия в Константинопол ако беше да се осуществял блена на Симеон и неговия патриарх щеше да бъде царегарския патриарх естествено щеше да има българска династия България щеше да изчезне
щеше да се претопи към великата империя и желанието на Симеон за това да управлява в Константинопол щеше да се осуществи така че ние сме сигурни че патриаршията не се е осуществила
при Симеон а много вероятно това е станало при св. цар Петър и то можем да кажем по аналогия с титлата която му дават Василевс която му признават и съответно той по аналогия
може би започва да титулова може да кажем полуофициално българския архиепископ с титлата патриарх но архиепископската титла автономията е била утвърдена и
приета на събор който е почти на равнището на Вселенски по времето на св. цар Борис да по времето на Йоанна Сен II имаме една велика стъпка тогава се прави официално
на специален събор се взема решение Търнската архиепископия да стане патриарше това също е велик триумф на българската дипломация на българската история на българската църква който е от ранга на това което постига
св. Борис защото онова също е на голям събор с лично присъствие на двама от източните патриарси другите двама са представени на събора
одобряват решението му така че на най-високо равнище на събора в Лампсак 1935 г. се признава патриарското достоинство на българския архиепископ така че
това дело наистина е сравнимо с това което прави през златния век сети Борис докато по време на Симеон нямаме такова дело и на последно място
по времето на Свети Борис се въвежда и християнското право това е много важно за християнизацията на държавата законите да бъдат християнски няма друг случай след това
вългарската история на такава правна реформа и то такава благодатна правна реформа от езическото законодателство да отидеш към християнското законодателство така че и в това отношение златния век
е не сравним с всичко следващо след него не на последно място во време на златния век на Свети Борис при управлението на Свети Борис има предвид разбира се след покръстването България
навлиза в период на мир духът на Свети Борис е духът на мира той изключва така неченият дълбок мир 30 годишен който се спазва безукорно от двете страни
ние нямаме никаква гранична престрелка в течение 30 години тотален мир между двете царства и този мир е златния век това е същността на златния век
мира мира като висше благо знаем, че едното от имената на Христос е мир Ирини затова е църквата света Ирина в Константнопол и била катедрала тя не е посветена на святицата
Ирина а на Христос Ирини Христос мир така че този Христос мир който цари в България по време на тези 30 години той разбира се цари и след това до смъртта на Свети Борис
единственият пробив коментирахме вече е Първата Симеонова война срещу Византия което той започва без съгласието на баща си тя е изключението но всъщност миротворската роля
на Свети Борис там е безспорна и ние ще говорим пак за нея този мир е сам по себе си велико постижение държавническо и разбира се е в пълен контраст с управлението
на Симеон което самостоятелното управление на Симеон което можем да кажем че основният дух на Симеоновото управление е войната той е
войнолюбец той е агресор той е начинател на войни повечето войни които той води той е начинателя да не кажем всичките само битката при Архилой
до някъде може да кажем че е в отбрана но и тя е относителна в отбрана защото ромеите искат да веднъж да престанат
да се занимават с този агресор и затова вдигат своята армия разбира се слава Богу че тази тяхна агресивна война е спряна при Архилой но всички
останали битки които води Симеон са агресорски той води агресорски войни сега маджарската война тая е по-различно той е агресор срещу Византия тя пък
подбужда своите съюзници те стават агресор спрямо България но за това говорихме в предишната беседа така че духът на държавника Свети Борис е дух на мира а
агресивният дух на държавника Симеон е дух на войната и то защо е дух на войната защото той ламти за Цариград ако той си беше доволен с това
което Господ му е дал война нямаше да има Свети Борис не е ламтял за Цариград не му е трябвало чуждото имал си е предостатъчно от своето България по времето на Свети Борис е видяла една огромна държава и е имала нужда
от мир за да може да извърши най-важното дело което се случва по негово време християнизацията това е най-важното това е мисията на Свети Борис да християнизира този народ тази държава
тази култура а това се прави с мир и той го осъществява обратно при Симеон се получава нещо противоположно той воюва срещу ромеите
те насъскват срещу него маджарите така че воюва срещу маджарите воюва срещу сърбите воюва срещу хърватите и
България от всички страни е заобиколена само с врагове на юг ромеите на запад сърбите и хърватите на север маджарите нямаме нито един съюзен народ
и нито един народ с който да сме в мир с всичките сме във война това е обратното на това което правеше Свети Борис той пък на своите дипломатически способности е бил търсен от всички и от запад и от изток
всички са в мир с него и искат неговото сътрудничество неговото благоволение в този смисъл са противоположни духа на века на Свети Борис и духът на управлението на Симеон
а то е самостоятелен владетел разбира се двете управление трябва да кажем, че имат известна приемственост в много неща книжовниците които са работили при Свети Борис да кажем епископ Константин
Йоан Екзарх и прочие продължават да работят макар, че са свършили основната си работа при живе на Свети Борис но продължават и при Синето е бил голям книголюбец книжовник
така, че продължава в това отношение делото на баща си съвсем легално разбира се продължава и християнизацията и строителството архитектурата и така нататък в това отношение имаме приемственост така, че
между двете управления нямаме пропаст в никакъв случай говорим само за разлика между така да се каже Божия човек и хоризонталния човек един е вертикален другия е хоризонтален единия е боговдъхновен
другия е егоцентрик единия е човек на мира другия е човек на войната там са противопоставенията а вече в много други отношения имаме приемственост разбира се и приемствеността пак да го повторим е
от към големия към малкия от към старшия към младшия от към великия към невеликия разбира се нашата историография от 200 години го нарича велики но Бог е казал кой е великия
светия е великия така че за нас свети Борис е великия защо Симеон тръгва против духа на баща си против духа на мира защото е обзето
от едно чувство което което в така международната лексика се използва гръцкия термин хюбрис и във български язик е навлязал защо казваме хюбрис а не казваме
някоя българска дума високомерие гордост и така нататъка защото хюбриса е така да се каже събирателно на всички тези понятия в него има и самозабравяне и гордост и амбиция и надменност и дързост
и нахалство и своеволие и необузданност това е от речника ги четат тези преводни думи свирепост вироглавство и над насилие оскръбление обида подигравка престъпление
жестокост безчестия позор всичко това със значение думата хюбрис взети заедно и затова е много добре ние да използваме тази дума тази дума впрочем е доста разработена в нейния смисъл
от особено Аристотел така описва много така подробно какво означава тя това е едно самозабравяне при което човека се възгордява над боговете тогава в езическа елада
а в наше време е ясно че спрямо Господ се превъзнася и това винаги е когато е в позиция на власт обикновено той губи контакт с реалността надценява своята
компетентност и извършва нарушения на социалните норми на мира благоприличието и така нататък всичко това е разработено пак да кажем в
античността и дава богатството на понятието хюбрис поради което много уместно го използваме в случая със Симеон тази оценка на неговото управление не е нещо
съвършенно скандално или ревизионистко тя е винаги съществувала у сериозните историци приемно Никола Благоев един интересен български мислител от началото на 20 век
вижте какво пише за управлението на Симеон той е правист историк и в един от своите труди в 1916 година пише следното Цар Симеон за цел и задача си е поставил да завладе Цариград
и да бъде провозгласен византийски император За да постигне пък тази своя заветна мечта той е употребил всичките си интелектуални и физически сили жертвувал всичките народни средства и предприял ред войни Няколко пъти
начало на войските си се явявал и изпречва от престаните на Цариград И тук е най-важното Пред тях и там той погребал бъдещето на България и обединението на всичките словенски области в един народ и една държава
Неговата дългогодишна владетелска дейност стои несравнимо по-долу и не може дори да се сравнява с Оная на действително великите му предшественици Омуртак Пресиам и Борис чието трудове той твърде зле
използвал Изключително дълновиден е Никола Благоев Там той казва погребал бъдещето на България и обединението на всичките словенски области в един народ и една държава Ето тук Благоев е видял най-важното
Никола Благоев Че бъдещето на България е било духовно Тя е носител на славянската християнска цивилизация А от нея на север са само славяни Преди да до отмаджарите които той ги докарва поради
Овената с Византия Но на Запад са били сърбите хърватите словаците чехите поляците със съзвожните тогашни имена разбира се Муравия и прочее но русите и
той е можел да стане цивилизатора на тези народи да ги обедини чрез православната славянска цивилизация т.е. чрез езика който и т.е. е бил много разбираем за всички тях чрез културата
а от там защо не и чрез политиката т.е. да създаде една огромна държава когато когато обаче т.е. тръгва в обратната посока към Константинопол
там погребва бъдещето на България бъдещето на България не е там не виждаме как Русия после изпълнява подобна програма и до къде стига чак до Аляска докато
Симеон тръгва в погрешната посока и това го е забелязвал преди сто и колко години Никола Благоев Стивен Рънсиман големият византолог пише малко по-късно от Благоев пише почти същото амбицията му казва на Симеон
в никакъв случай не е била неосъществима да завладе цари гад обаче съдбата не е сте оказала благосклонна към Симеон макар че казва Рънсиман от това България само спечелила Тези блянове всъщност биха били предатъсто спрямо политиката
на Борис Борисова България със своя национален език и национална църква все още била твърде незряла за да устои на едно сливане с империят Един век по-късно положението ще бъде по-различно Тогава българската народност ще бъде напълно укрепнала Но сега
и тук е най-важното славянските племена и прабългарите биха се разъединили и би възтържествувал духът на империята С това делото на Борис би било пагубно Тоест Българите и славяните щаха да се претопят във Византия и нямаше да има вече България ако Симеон беше успял да влезе в Цариград
Подобно мнение е и Петър Мутъвчеев нашия историк в 1943 година Той казва следното Злавадял Цариград и станал фактически император на Ромеите Симеон би бил осъден да забрави че е цар на българите И тогава победата щеше накрай да остане на победените византийци От това гледище
едно щастие за българския народ бе че блянат на Симеон да седне на трона византийския Василец остана неосъществен И продължава Мутъвчеев Но увлечението от тази химера не можеше да мине безнаказано и имаше да бъде скъпо платено от идищите български поколения
Тук той прехвърля моста към Първата световна война и към Втората Балканска война Тези химери с които се хранят българските катастрофи И така нека да обобщим Имаме две поколения Поколението на Свети Борис Поколението на светците Първопроходците Създателите на всичко важно на историческите
на епохалните дела в българската история Всички епохални дела в българската история са извършени по времето на Свети Борис Покръстването езика азбуката книжнината църквата и прочие А от друга страна имаме от една страна
продължението което Симеон осъществява и предава разбира се на сина си Петър в книжовност в архитектура в изобразително изкуство и прочие т.е. културно-цивилизационната страна продължава разбира се
на по-нижко равнище не можем да сравняваме епигоните с първопроходците които са от друга класа но разликата тук е приликата но разликата между двете управления е катастрофална
от една страна имаме духовния човек от друга страна имаме хоризонталния от една страна имаме човека на мира от друга страна човека на войната от една страна имаме смирението което достига до
монашество а от друга страна имаме хюбрис мечтата да откраднеш да вземеш това което е на ближния това което не е твое а на ближния тази мечта е антихристиянска и тя
носи в себе си вируса на всички български национални катастрофи Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана