ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 214 е Престъплението на Петър Богдан През септември тази година се навършиха 350 години от смърта на Петър Богдан Бакшич или Бакшев По този повод в новата библиотека беше направена изложба и другъде се отбеляза или чества тази годишнина Подчертава се големия патриотизъм на Петър Богдан Голямото значение на неговата история като първа българска история в модерните времена писана близо един век преди Блазиос Клайнер и Паисий Хилендарски Петър Богдан отдавна е известен на българската историография
и за него се е говорило и писало много по разни поводи във връзка с годишнини, във връзка с Чипровци, неговото родно място във връзка с някакви мероприятия свързани с Ватикана естествено, че когато българската държава или някаква друга институция общува с Ватикана за Петър Богдан може да се говори само положително и доколкото ми е известно, никъде за него не се казва най-важното същността на неговата личност и на неговото дело истината за Петър Богдан говори се всичко друго, освен истината всичко друго, освен най-важно говори се политкоректно нашата цел е да се харесаме на отсрещната страна а коя е отсрещната страна? най-общо казано Запада по-конкретно Ватикана
и понеже тези, които се занимават с Петър Богдан с историята на тази епоха с ръкописи какво или не е още свързано с и личността му и времето му естествено са зависими от Ватикана иначе някак да имат достъп до архивите някак да имат достъп до документите и те са принудени един вид да си кривят душата или може би да се правят, че не забелязват същността на неговото дело а същността на неговото дело
на делото на Петър Богдан е антибългарска казвам антибългарска в дълбокия смисъл на думата той разбира се и българин и цял живот е бил убеден, че работи за България за своето мило отечество, което той несъмнено е обичал като всеки човек любовта към отечеството в повечето случаи е продължение на любовта към себе си на егоизма и понеже човек обикновено обича най-много себе си много си е мил и затова и родното място но родната страна естествено и тя е мила като функция на егото като функция на себелюбието
в редки случаи разбира се човек обича родината си безкорисно т.е. не като функция на себелюбието а като функция на любовта към Бога и на любовта към ближния но това разбира се е постижимо само за малцина ние редовите сме обикновено патриоти заради това, че това е моето моята родина, моят град моята област, моята страна, моето село моето Петър Богдан естествено обича своето родно място обича България каквото и да означава за него това понятие и в известен смисъл посвещава целия си живот на служение на България но
ние не трябва да смесваме добрите намерения с истината защото пътят към ада е постлан с добри намерения а истината е Христос и то не Христос според Мартин Лутер или Папата или някой друг а Христос истинския кой е Христос истинския? този който е познаваем чрез църквата но не в коя да е църква а църквата истинската църква коя е истинската църква? тази която е съхранила Божието откровение
Христовото откровение без да го променя без да добавя към Него и без да отнема от Него тази църква която е съхранила Божието откровение без да го променя Православната църква в този смисъл тя е критерият за истината за нас Христос е критерият за истината истинската църква е критерият за Христос и православието
е критерият за църквата има ли православие, имаме истинска църква имаме ли истинска църква имаме истинско познание на Христос имаме ли истинско познание за Христос имаме критерии за всяко нещо за всяко важно нещо за това ние трябва да приложим този критерий към личността на Петър Богдан и да видим кому служи той каква е същността на неговата мисия на неговата личност на неговото дело
на неговото творчество спрямо истината спрямо православната на християнството само две-три штрихи биографични Той е роден в 1601 г. в Чипровци в семейството на занаятчии на 11 годишна възраст на 11 годишна възраст става послушник в францисканския манастир в Чипровци там привлича вниманието на епископ Петър Солинат и през 1618 г. Богдан на 17 години
става монах францискански монах с името Петър приема името Петър очевидно под влияние на името на епископ Петър Солинат след това той учи в римокатолическото училище в манастира Свети Франциск в Анкона Италия през 1622 г.
на 21 години е ръкоположен за свещеник от 1623 г. продължава образованието си в Клементинската колегия в Рим която завършва през 1627 г. така че още 4 години един вид висше образование след кратък престой в Чипровци отново учи в Италия до 1630 г. така обучението му трае общо 18 години това е
добре образован знае много езици пътовал е доста един вид дялан камък добре обработен инструмент за употреба от страна на папската институция В 1637 г. е одобрено от папата за епископ 1641 г. след смъртта на предишния Илия Маринов става софийски римокатолически епископ и папски викари за Влашко и Молдова една доста една доста
помпозна титла и една доста голяма територия върху която той един вид простира своята юрисдикция в 1642 г. една година след като става софийски епископ е обявен за архиепископ той си издейства тази титла за да бъде наравно с православния софийски архиепископ в 1666 г. написва своя най-важен труд по историята на България
която се опитва да отпечата в Италия на латински език но не успява по време на цялата си дейност като епископ и архиепископ се опитва да задейства война между римокатолическите държави и Турция главно Хабсбургската империя и полско-литовската Речпосполита и други Венеция и други такива римокатолическите държави нещо като кръстоносен поход би желал да вдигнат срещу Турция
и тази война да доведе до разгром на Османската империя до завладяването на България от западната коалиция което завладяване за Петър Богдан се явява освобождение на България в началото на септември 1674 година преди 350 години умира в Чипровци точната дата не е известна
биографията на Петър Богдан е добре позната десетки и стотици факти, които се знаят за нея много бройни негови доклади са запазени писма съчинения преводи така че той е сравнително добре документирана личност за нас важни са не фактите или по-точно казано те са важни, но
винаги на второ място на първо място е важна същността каква е мисията на Петър Богдан какво иска той да постигне какво постига той в живота си каква е неговата идеология в отговор на този въпрос Дебел трябва подчертаем, че той няма собствена идеология той е носител инструмент на идеология на папската идеология от времето на
Контрреформацията Контрреформацията е реакцията на папството срещу реформацията и понеже протестантите през XVI век развиват огромна научна, изследователска, историографска, книгопечатна и прочия пропагандна дейност и тяхната пропаганда е толкова силна, че една след друга цели държави
графства, кралства и т.н. минават към протестантите други са на ръба да станат протестантски и папството се вижда в смъртна заплаха поради което след триденския събор решават да стегнат редиците, да оправят морала и да минат в контрнастъпления, особено в областта на словото на пропагандата самите лимокатолици така да се каже
изобретяват пропагандата в съвременния смисъл на думата да се създават институция мозъчен тръст който да се занимава с пропаганда преди това се е разчитало на отделни личности които да са замисли някакви пропагандни идеи да си ги осъществявали но не някакво учреждение за пръв пласт в историята на човечеството създават едно огромно учреждение което има няколко заглавия но класическото заглавие е
Конгрегация за разпространение на вярата Конгрегацио де пропаганда фиде и оттам има пропаганда става название на тази конгрегация като се казва пропагандата се разбира този институт институт който се занимава с пропагандиране на папството Каква е целта на папството? Каква е целта на пропагандата? Целта е напълно ясна тя е следствие
от техния от тяхната богословска аксиома тяхната богословска аксиома е че римокатолическата църква е носител на абсолютната истина всички други са схизматици еретици и да не говорим за езичниците Господ е преподалът на своите апостоли да разпространят християнството по целия свят и на практика
мисията на папството е да разпространя християнството по целия свят следия свят да стане римокатолически да стане под властен на папата тази идея тази програма може да се привижда абсурдна или нереалистична всъщност тя е много реалистична ако погледнем примерно цяла
Латинска Америка тя се осъществява ако папата в 16-я беше малко по-умен малко по-хитър да угоди на Хенри 8 и Англия да не беше станала протестантска англиканска а да се беше останала римокатолическа тогава цяла Америка щеше да бъде папска
защото там другите колонии в Северна Америка са френски Луизиана и горе Канада центъра щеше да бъде английски Юга щеше да бъде испански Мексико и хоп цяла Северна Америка става папска Африка щеше да бъде папска на практика Англия и Франция си поделят Африка тук там е малко Испания
Португалия Германия много късно се включва и за малко в Азия също имат немалки успехи римокатолиците най-вече иезуитите но не само те така че тази програма не е нереалистична при перфектно изиграване на козовете тази програма може да стане досегаема във всеки случай тя е водеща директива
целият свят трябва да стане подчинен на истинската вяра на папството как за целта се създава тази институция за пропагандата нали конгрегацията за пропаганда на вярата тя създава нещо като университет, колеж който да подготвя кадри да бълва кадри да разпространяват идеите на пропагандата
и кардинали това това нещо и те действат в три направления те разбира се не пропагандват в римокатолически страни а в не римокатолически страни от една страна имат за цел да направят на реконкиста на протестантските земи до някъде успяват в Полша в Унгария и на други места
в Франция след Вартоломеевата нощ на доста места успяват на някои места не успяват второто направление е да завладеят православните територии на изток протестантството е на север което настъпваше сетне минават в контрнастъпление до някъде успешно минават в настъпление на изток и имат частични успехи главно по линия на Брестката уния но имат
локални успехи и в Босна и в България и на други места и третото направление са разбира се езическите територии където там колониалните империи се развихрят Латинска, Америка, Африка, Индия, Китай, Япония и т.н. Овладяването на България от папството е част от тази програма как ще се осъществи овладяването на България от страна от папството
чрез българи най-вече чрез българи и Петър Богдан Пакшев е перфектният инструмент за осъществяване на тази политика Българи мисионери които да разпространяват да присламчват към папството къде народ, къде елит за да може да стане това което стане в Украина в Брестката уния в Брестката уния
част от местното благородничество от аристокрацията чрез биха да отстъпят от православието и да се подчинят на папата и епископите, които бяха зависени от тях също повечето се огънаха и същото нещо разбира се можеше да стане и на Балкарите и в България при известни обстоятелства
Какви са тези обстоятелства? Първото обстоятелство е западните държави Харсбургската империя в Речпосполита Венеция да Унгария да завладеят Балканите Ако това стане ще се повтори сценария в западна Украина Галиция където западните украинци отстъпиха от православието
и станаха врагове на православието и до ден днешния Сегашната война в Украина е далечна пряка последица от Брестската уния Подобна е програмата която трябва да изпълнява Петър Богдан Бакшев Той за това е учил за това е създаден 18 учебни години и изпратен
обратно в родината за да осъществява тази програма Нека да направим една кратка пауза след което ще продължим да видим как Петър Богдан ще осъществява тази програма трябва трябва трябва трябва трябва трябва
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Какво мисли Петър Богдан за България и за православието? Ако трябва да цитираме едно изречение от неговите трудове, ето най-представителното изречение. В България има милиони души и всички са под властта на дявола, бидейки обвързани в схизмата, а също и в разни ереси. България има милиони души и всички са под властта на дявола, бидейки обвързани в схизмата и в разни ереси. Т.е. бидейки православни, те са под властта на дявола, а мисията на Петър Богдан да ги освободи от православието, да ги освободи от властта на дявола. Сега всеки човек има собствени представи за добро-зло, за наши-ваши, за освобождение и т.н. И с много голяма вероятност еничарите, българи, които приемат Исляма и биват обучавани в Истанбул, в техния институт за пропаганда на вярата, Те, връщайки се във България, виждат, че българите са под властта на дяволата, защото изповядват тази погрешна религия, те не са правоверни, не са мисиомани. И еничарите биха желали да помогнат на своите събратя българи да станат правоверни, да приемат Исляма. И вероятно някой от тях съвсем честно и всеодайно цял живота се борили за да се постигне тази цел. Освобождението на България от тази паежина на заблуждение на християнството и духовното им освобождение да станат мисиомани. Сигурно така са разсъждавали някои от иничарите. Сега някои може би са били с гузна съвест. Трудно можем да надникнем в тяхното съзнание.
Но това не означава, че всичко е относително. Че всеки е прав за себе си. Защото това означава, ако беше така, ако Петър Богдан беше прав, папския еничарин и султанските еничари бяха прави, тогава няма истина, тогава няма богооткровена истина. В той смисъл няма богопознание и тогава всичко е относително. Тогава ние знаем, че нищо не знаем и не можем да се произнесем по нито един важен въпрос. Ако обаче има Бог, ако Бог е открил себе си, т.е. истината на човеците, и ако някой носи това Божие откровение през вековете, в случая църквата, Православната църква, тогава ние имаме критерии за истината. И това, което се противопоставя на тази истина е враг на истината, враг на Бога. Независимо, че си мисли, че му служи и т.н. т.е. тези заблуждения може да извиняват някого, но не променят всъщността. Петър Богдан най-вероятно е вярвал в това, което пише. Разбира се, той го пише в кореспонденция официална на своите началници. Той се съобразявал, може да имал някакви съмнения. Може да се е чудил да се е маял кой е прав, кой не е прав. Но в всички свои съчинения той отстоява папската позиция, без отклонения ни в ляво, ни в дясно. И най-вероятно е вярвал, има си хаз от 11 годишна възраст да го хванат в тая система, 18 години да го индуктринират. И накрая той да почне да се съмнява в нея, да почне да изследва дълбоките извори.
Не, това нещо е много малко вероятно и нямаме никакви податки. Петър Богдан е убеден в непогрешността на папата, в истинността на папството и на римокатолицизма и би желал България да стане римокатолическа страна. Просперираща римокатолицка страна. Това е неговия патриотизм. Съвсем наскоро в 2017 година беше открит най-големия, най-важния труд на Петър Богдан - ръкопис за българската история. Откритието на професор Лилия Илиева. В Италия в една библиотека намира този ръкопис. Отдавна се търсеше този ръкопис. Буждар Димитров на времето беше публикувал части от него, които са били намерени на други места. Преписи на някои глави. Но целият ръкопис беше в неизвестност. Слава Богу намери се. И беше публикуван през 2020 година в едно академично издание от Цветан Василев. С двоязично издание, с латинския текст, оригинала и българския превод. Ръкописът се състои от 200 страници, разделяя на 70 глави тази история на българите. Нарича се за древността на бащената земя и за българските дела.
Но ние условно ще го наричаме история на българи, защото това е съдържанието на книгата. Та, какво се казва за тази книга? Първо, тя е възхвалявана през цялото време. Една нотка няма на критично мислене, т.е. на задълбочено мислене. Всички внимават да стоят на повърхността, да не кажат истината, защото ще си провалят. Я докторантура, я командировка, я някакъв достъп до някакъв архив и т.н. Гляда да се харесат. И за това се говорят хубави неща за тази история. Първо, тя е сериозно историографско съчинение, с много труд вложен в нея, което е точно така. Второ, това е най-старата история на България, 100 години по-стара от Паисиевата и от Блазиус Клайнер и това е напълновярно. Но, кое е най-важното за тази книга? Защо е написана? Чи интереси обслужва? Как ги обслужва? Как борави с историографския материал? Ето това е важния въпрос. Това е всъщността. И знаем, историографията е много пряко свързана, особено в модерните времена, е много пряко свързана с въпроса за властта. Орвел ни завеща своята формула: "Който владее миналото, той владее бъдещето".
Който владее настоящето, владее миналото. Значи, пише историята. Защото чрез историята оформя идеологията, а идеологията определя бъдещето, владее бъдещето. Така че писането на историята, историографската работа в модерните времена и сега в античността пак е същото, но в една неосъзната форма. докато в модерните времена вече това е осъзнато, а по времето на пропагандата това е главната цел. Не само осъзната, но и професионално подработена. Тоест, тогава именно се конкурират двете версии. Неслучайно Цезар Барони и пиша своята история, за да отговори на протестантските историографии, които пишат тяхната версия за историята. Това е една битка за историята в XVI век. А в XVI век Петър Богдан е един следовник на тази битка. Той прави една локална битка, битка за България. И предлага своя наратив, своя прочит на българската история, за да овладее миналото. Овладее ли миналото, ще овладее и бъдещето. Така че, ако той беше издал тази книга на латински, след това може би и на български, на славянски. И особено, ако победоносните легиони на папството, хабсбургите, унгарците, поляците, бяха разгромили Османската империя и бяха достигнали до българската територия,
Тази история на Петър Богдан, ще бъде важен, първостепенен инструмент за идеологичното завладяване на българската територия от страна на папството. Така че, това е инструмент на властта. Дали Петър Богдан го осъзнавал? Със сигурност. По времето на пропагандата, тя вече става наука. Тя не е неразчитана на вдъхновението на този линония, ако решила да напиша нещо, не. Това всичкото е вече наука, изчислява се от този институт, конгрегацията за пропаганда на вярата. И в този смисъл, разбира се, съчението на Петър Богдан Бакшич е пропаганден инструмент. И когато откривателката на ръкописа политкоректно завява: "Авторът се е изтремил към една научна достоверност и добросъвестно е използвал достъпните му източници". Крайна цитата. Тук вече ние трябва да спрем и да осмислим за какво става дума. "Авторът се е стремил към една научна достоверност и добросъвестно е използвал достъпните му източници". Точно обратното. Той не се стреми към научна достоверност, а към пропаганда и недобросъвестно използва достъпните му източници. Това е тезата на нашата беседа.
Кои са тези източници? Те са няколко, които той използва основно. Сред тях, може би водещия е Цезар Барони, големия римо-католически историограф. Но понеже е Цезар Барони, неговите томове са много обемисти, по-удобно е за Петър Богдан да използва едно съкръщение, което се прави малко по-късно. Така наченото епитоме. От един французин до спонд. Този спонд или спонданос, както е латинизираното, прави съкръщение на изложението на Цезар Барони и е много по-удобно да се ползва на готово това съкръщение. Така че Петър Богдан използва именно спонд, спонданос за основен източник. Тук трябва да кажем, че Цезар Барони се е справил блестящо с своята задача. Неговите томове са на острието на тогашната историографска наука. Морави с извори, с ръкописи, с архиви от Ватикана. Някои от тях не публикувани. И това е едно много сериозно съчинение. Съкръщението, което е направил спонд е абсолютно качествено, достоверно, така че качествата на оригинала на Барони са запазени. И Петър Богдан има една здрава канавара, която да стъпи.
Говорим за фактологията. Към това се добавя, да кажем, Мавро Орбини. Добровнишкия историк, който съвсем наскоро на италиански език, който Петър Богдан е владел отлично, публикува своята знаменита сега книга "Царството на славяните", където за България е отделено доста място и Петър Богдан е ползвал тази книга. Това сме абсолютно сигурни. Нащото той е цитира. Не веднъж. И я критикува. Докато Спонт, т.е. Барони, цитира като авторитет и не успорва нищо, то Мавро Орбини за него е под въпрос и там от време на време критикува. Но, ние не говорим само за фактите. Фактите са си факти, датите са си дати. А говорим за отношение. какво е отношението на Петър Богдан към българската история, към православието, към църквата? Той е силно отрицателно.
Ето един стат от тази история. Историята на Петър Богдан. Сега, в днешните толкова злополучни времена, тук ови царува смъртта и адът. От една страна отвратителната схизма и нечувамата му мраза спрямо римската църква и нашата католическа вяра, а от друга страна ересите. Отново виждаме как той нарича православието. Той го нарича отвратителна схизма. Сега, под ереси, вероятно, подразбира преди всичко павликияните, но съвсем спокойно може да смята и православните. Защото, според папството, православието е не само схизма, но и ерес. Друг цитат. От същата книга. "Все пак, на всички разумни хора е ясно, особено на онези, които имат представа за нашата бащина земя, че нашите предци по народност не са били българите, които били доведени до вярата от папа Николай. Защото нашите католици, за тези които са в Чипровския край, които във всичко вървят по стъпките на своите древни предци, по никакъв начин не общуват с българите схизматици и нямат никакво сходство помежду си нито в обредите, нито в обичаите, нито в останалите дела, нито в нищо." "Нашите ги опрекват като чужденци схизматици, откъснати от истинската църква, мръсни и безчовечни.
Тези пък, обратно, наричат нашите католици долни латинци." "И по-нататък: "И всеки път, когато в тези региони се чуе името българин, без съмнение се разбира схизматик." "Тоето това е много важно. Всеки път, когато в тези райони се чуе името българин, без съмнение се разбира схизматик, т.е. православен. Т.е. българин означава православен. Но тези православни не се казва този народ, който на времето е покръстил. Т.е. не са нашите римокатолици. Т.е. чипровските римокатолици са друг народ, не са от същия български народ. Гледната точка на Петър Богдан е анти-православна и в този смисъл анти-българска, защото той казва, че всички тези схизматици са всъщност българите. Всеки път, когато в тези региони се чуе името българин, без съмнение не се разбира схизматик. Иначе казано, политиката, която следва Петър Богдан е изцяло анти-православна и понеже българите за него са схизматици, православни, тя е всъщност анти-българска. Или по-точно казано, тя е против вярата на този народ. Не е против народа сам по себе си. Ако той приеме папизма, ще бъде прекрасно според Петър Богдан, но не го приема. Той смята, че в тази схизматичност българите са надминали гърците, защото той негодува срещу това, че гърците са направили тази отвъртителна схизма. Обаче казва българите, казва, надминаха гърците в лошото си отношение към римокатолиците и не искат да чуят за римокатолицизма. Мразят римокатолиците.
На кучета си казвали долен, латинин. Т.е. той смята, че Богославието е зло, нещо, което в дори комунистическа България се признаваше роята над църквата през среднове, което да запази народа, да запази през турското иго, езика, вярата и т.н. Петър Богдан тива по-далече от комунистите. В нашата конституция, която е секуларна, светска, все пак се казва: "Православието е традиционното върспове на българския народ". Петър Богдан не говори за православие. Говори за схизматици, за еретици. Т.е. имаме едно много силно негативно, непримиримо отношение към православната вяра, което отношение няма как да бъде про-българско при положение, че българите са православни. Ако приемем, че се беше сбърнал сценария "Мечтата на Петър Богдан" и хабсбургите с поляци и унгарци, както Владислав Варнечек опитва в XV век, да кажем, че в XVII век свещената лига, която малко по-късно се очердява, поредната свещена лига, антитурска коалиция, Ако тя беше победила турците в поредица от санализационни битки и да стигне до Константинопол, това за Петър Богдан ще бъде тотално осъществяване на мечтите. И тогава под властта на римокатолически оправници, защото няма как властта да се даде на православни, първо, че ги няма, и второ никой не е луд да вземе властта и да я даде някой друг, така че властта ще бъде в римокатолически ръце. Естествено, ще да има натиск, ито много по-голям, отколкото пропаганатният натиск на Петър Богдан, ще да има натиск економически, политически, всякакъв, юридически и така нататък. И ще да се постигне точно това, което се постига в Западна Украина, до някъде в Босна, едно разделение на народа. На две части, римокатолически, които ще бъдат елита с властта, те ще бъдат привилегировани, ще ми се помага всячески от страна на държавата. И в друга страна, едно православие, което ще бъде маргинално и обявено за руски агенти, за гръцки агенти и така нататък, т.е. за врагове на държавата и на България.
И да е вероятно под натиск вековен, защото говорим за 17 век, значи 17, 18, 19 век, за 2-3 века, вероятно папската партия щеше да наделее и количествено, и православието щеше да мине в мълцинство и в маргиналност. Ако изобщо останеше, това е проекта на Петър Богдан и това той би нарекал освобождение на България. Ито двойно освобождение от турските завоеватели и от схизмата, от ереста на гърци и надминали ги в ереста българи. И така Петър Богдан започва да пише своята история на България. Нека да направим една почивка, след което ще разгледаме конкретно какво извлича той от българската история. ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ
ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ Няма да разглеждаме цялата книга, а ще се спрем на ключовия исторически момент, епохалният момент в историята на България. Той е епохален за всички, и за нас, разбира се, но е още по-важен за един християнски епископ, уж такъв е Петър Богдан. Този ключов момент в българската история е българското покръстване. И би трябвало Петър Богдан да обърне най-голямо внимание на българското покръстване и разбира се на покръстителя на българите. Какво обаче виждаме в тази история? Виждаме, че Петър Богдан излага историята на покръстването по Барони и Спонд доста научно, грамотно, но името на покръстителя се споменава съвсем между другото, а за неговата личност не се говори. И най-важното не се говори за неговия житиен подвиг. Това е покрътително фундаментално събитие историческо.
Второ, че сваля от власт своя син отстъпник, избожда му очите и поставя на трона втория си син. Тази драматургична история е изключително важна. Показва неговата ревност спрямо вярата. Изобщо е един ярък християнски образец и пример. Всичко това Петър Богдан го премълчава. не говори на тая тема. За замонашването на Свети Борис, за свалянето на Владимир, за ослепяването му и така нататък премълчава. И тук възниква въпроса: "А знаел ли е тази история?" Защото може би не е знаел за нея. Сто процента със сигурност е знаел за нея, защото тази история, освен всичко друго, е разказана и от Мавро Орбини, чаято книга Петър Богдан много добре познава и цитира "Неведнъж". Та, в тази история на българите, Петър Богдан много подробно обяснява как Мавро Орбини бил казал нещо, което не е вярно поточня на павликяните. Обяснява грешката, каква е влиза в подробности. А по най-важния въпрос за покръстването на българите, където Мавро Орбини също прави маса грешки, не коментира. Защо?
И друго. Дали само Мавро Орбини разказва тази история и само за него ли знае Петър Богдан? Аз мисля, че Петър Богдан не може да не е знаел и за още един източник. Верно, че е поетична книга, но това е Коско Джамити поема, написана от Франческо Брачолини за българското покръстване. Тази поема е завършена в 1637 година и е най-голямата поема някога писана за българин. е по-брой на стиховете по-голяма от Илиядата, по-голяма от Одисеята, по-голяма от Енеидата. Такъв огромен епос. 500 страници. Макар и малък формат, не голям формат, но 500 страници. Епос. На италиански написана език, който Петър Богдан владее идеално. 1637 година е точно годината, в която феврари месец папа Урбан VIII взема решение Петър Богдан да стане епископ. След което Петър Богдан идва от България в Рим и стои там до Юли месец. Значи през пролета той идва и стои там няколко месеца. Чак и Юли месец се връща обратно.
Точно това е времето. Точно тези месеци са времето, когато Франческо Брачолини завършва своята велика поема за Требелий, българския цар. Под това име се нарича българския покръстител. Това е една грешка стара, която той повтаря. Но така или иначе това е знаменателно събитие за един българин в Рим. Че в Рим се пише супер поема, като Франческо Брачолини е придворния поет на папа Урбан VIII. А папа Урбан VIII е човек на пропагандата. Той много подпомага ордена на езуитите, но и изобщо тази институция за пропаганда на вярата. Той е пряко лично заинтересован и съучаства в нея. Франческо Брачолини е негов придворен поет, като в самата поема става дума, че папата му е възложил тази задача. Папата възлага на придворния си поет да напише поема за България. Никога не се е случило това нещо. И преди това, и след това никога няма да се случи. Петър Богдан, един от малкото българи фрим, може би единственият българин фрим по отново отношение, при това вече избран за епископ, той ли няма да се интересува от тази поема, пък и самия Брачолини?
Това те знае, че тази България, която за него е била една тера инкогнита за самия поет, той пише така отнемай къде смучи си от пръстите факт, чето нищо не знае, той не е стъпвал България. И изведнъж от България идва един епископ, ремокатолически, пряко замесен в пропагандата, в която е замесен и Франческо Брачолини, и те да не се срещнат. Ами точно по това време, през юли, е ставало четенето на тази поема, за да бъде одобрена, тъй като одобренето става в началото на август, тя е одобрена за печат, ама това е за печат. Значи, за да се одобри за печат в началото на август, означава, че преди това тя е била четена на екопис, това са 500 страници, не е малко. Ние не знаем, нали, колко време е било отделено за това четене, но може да допускаме, че никой не е бързал, това не е спешна работа. Това е една бавна, рутинна работа и вероятно поемата е била готова още в началото на годината, след което се е взял решение, кой ще чете, един ли, двама ли, кога ще се събират да решават. Петър Богна по една случайност ли или не случайно е в Рим точно когато се завършва поемата и се дава вид за печат. Той ли не е прочел? Ай да кажем, така се е случило по 200 устоятелства, че не могъл да я прочете. Това е случило 37 година, минал покрай нея. Еми, 38, 9, 40 до 66 година, която пише историята, минала 30 години. Е, за кого е писана тази поема? За пропагандата. Кой е главният пропагандист в България? А поемата е за България. Кой е главният пропагандист в България? Петър Богдан. Е, той ли няма да получи еземпляр? Вероятно от автора, вероятно с посвещение, а може би лично от папата. Може би той не е спал, като получил тази супер книга, за неговата родина. Поема е написана от папския предводен поет. И това е бонус. Т.е. Петър Богдан прекрасно е знаел за цялата тази история.
В книгата се цитира един по-ранен езуитски проповедник, много известен и т.н. Т.е. той е бил запознат с цялата тази история за грешката, която се допуска, като се смесва Тервел с Свети княз Борис. И се разказва историята за св. Борис от името на Тервел. би могъл Петър Богдан да направи един критичен анализ и да каже: "Така и така, тази история с Тервел не е вярна". Защото, виждаме, при барони датировката е друга, Тервел много по-рано. Той е 50 години по-рано. Следователно, това е грешка. Но, и тук за това става дума за престъплението на Петър Богдан. Той извършва научно престъпление, защото премълчава цялата история с грешката с Тервел. Премълчава освен това и житейския подвиг на св. Борис с замонашването, с жертването на първородния син и т.н. Това е най-ярката драматургична страница в вългарската история. Най-ярката драматургична страница в покръстването на българите. И Петър Богдан, който е българин, би трябвало да милее. Освен това, приемаме, че в IX век не са се обичали Константинопол и Рим. Но така е дина, че схизмата формално е от 1054 година. Т.е. все още църквата е една и този ни обичалони е не толкова важно.
Важното е, че един народ се покръства, приема християнството и неговия лидер покръстителя се оказва една епохална личност, който до такава степен повярва, че от цар става монах. Т.е. Петър Богдан съзнателно премълчава славата на българския покръстител и не изправя, не поправя грешката, която е направена и от брачолини и от предишните там писатели, които бъркат Тервел със Свети Борис. Можеше както внимателно обясни как Мавро Урбини сгрешил по отношение на павликяните, можеше още по-внимателно да кажа: "Ай да не говорим за папския поет, а да говорим за Мавро Урбини". Приемаме, че той се познава лично с брачолини, не ме е удобно, пак и той е секретар на брата на папата, пак и на самия папа много близък, неудобно един вид, но Мавро Урбини си е покойник отдавна, Той е през това подвел един вид брачолини, т.е. спокойно можеше Петър Богдан да изясни научната истина. Той не го прави. Ето това е едно научно представление, защото ако той го беше направил, той имаше как да разкаже цялата история, все пак запазвайки, така да се каже, лицето на папството. Има начини. Не го прави. Т.е. той съзнателно манипулира изворите и недобросъвестно приспива съвестта си и казва: "Не, тук няма да правим това, поради тая причина. Ето това е научно престъпление. Това е престъпление също истината. А когато е престъпление също истината, това е престъпление също Христос. То не е просто Куртуазия с прямо приятеля поет или нещо подобно. Щом би било интересно да се проследят детайлите на престоя на Петър Богдан в Рим, доколкото може да се проследят, за да потърсим тази връзка с Франческо Брачолини, с тая поема. Най-вероятно има връзка. За съжаление, разбира се, цялата библиотека на Петър Богдан била унищожена. По време на Чипровското възстание ние не можем да проследи там. Най-вероятно тази книга е била на видно място в тази библиотека и вероятно се е използвала по разни поводи. Да не забравяме, че по това време в цяла Европа се играят пиеси за българския покръстител под сбърканото име Тривелий.
Но така или иначе става дума за българсто покръстване и Петър Богдан не може да не е знаел. Това са десетки пиеси из цяла Европа. Белгия, Франция, Германия, Италия, на много места. За да обобщим отношението му към св. Борис Покръстителя. Петър Богдан е знаел отлично за подвига на българския покръстител. Знаел е за грешката на Мавро Орбини и преди това разбира се на Пяти и на другите са Белико. Но недобросъвестно е премълчал тази грешка. Лишил е българската история от, в която той пише, от образа на покръстителя, от величавия образ на Свети княз Борис. Именно защото пропагандно това не му е изгодно. Защото Свети княз Борис накрая обръща гръб на папата. И в този смисъл това, че е велик човек, ще бъде един минус за пропагандата. В този смисъл, която говорим за Петър Богдан като уж патриот, уж с големи заслуги, уж голям историк, трябва да знаем какъв е нашият критерий за ценности. Ако нашият критерий е истината, т.е. Христос, т.е. Православието, ние трябва да кажем, че Петър Богдан като историк извършва едно престъпление. Нашия Паисий Хилендарски също прави огромни грешки, но той ги прави несъзнателно. Той ползва погрешни източници, в случая Мавро Орбини, и прави погрешни изводи.
Но той е чистосърдечен и добросъвестен, толкова може, толкова прави. Петър Богдан е по-рафиниран, по-образован, разполага с повече извори и не ги използва. Затваря си очите. Той ли не се е интересувал от българската история, той ли не се е интересувал от покръстителя, ако можеш да извлече нещо про-католическо, про-пропагандно, ще го извлече. но понеже вижда, че образът е в крайна сметка антиримски и той решава да го окастри, да му отнеме славата, да му отнеме подвига, историческия подвиг, и да го сведе до едно сухо изложение по Бароний и Спондан, да го претупа, да го лиши от славата му. А това за един историк е едно непростимо престъпление, за един християнин също е едно непростимо престъпление срещу истината. И в крайна сметка ние трябва да оценим мисията на Петър Богдан като една антиправославна римокатолическа мисия. Той не е и проводник, не е инструмент и в изпълнение на тази мисия той написва един пропаганден трактат за историята на България, Който обаче е недобросъвестен и манипулативен, предназначен да контролира миналото, за да контролира бъдещето.