ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С Богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Учредяването на Българската църква. Намираме се в последния месец на 2020 година и е уместно преди годината да изтече да отбележим и да обсъдим някои важни годишни, които се навършиха през тази година. Защото това са поводи за осмислене на важни събития. Днес ще разгледаме годишената от Учредяването на Българската църква. Но всъщност някой сеща ли се кога е Учредена Българската църква?
През тази година сети ли се някой за тази годишнина? Имаше ли някакво честване? Или може би църковно празнуване? Или научна конференция? Семинар? Симпозиум? Нямаше. Беше ли написана една статия? Бяха ли написани поне два реда някъде? Бяха ли казани поне две думи на тази тема? Аз поне не се сещам. Но какво говорим за тази година? Някога в Третото Българско царство, в Социалистическа България, през последните 30 години, бивала ли е отбелязана годишнина на учредяването на Българската църква? Била ли е написана книга на тази тема?
Или отделна статия на тази тема? Не се сещам. Възможно е някъде някой да е написал книга, статия и следване за това как е учредена Българската църква. Ние ще посветим нашата беседа на това събитие и на неговата кръгла годишна. Първо ще разгледаме самото събитие, какво се е случило, как се е случило. После ще се опитаме да го осмислим и най-сетне ще се опитаме да отговорим на въпроса, защо то се подминава в българската историография и в Българската църква. И тъй, какво е събитието? Къде, кога, защо и как се учредява Българската църква? Преди да отговорим на тези въпроси, нека да се запитаме, кога и как е учредена, примерно, Френската църква? Или Испанската? Или Германската? Това са безсмислени въпроси, тъй като Френска църква, Испанска църква, Германска църква няма. Българска православна църква обаче има.
И тя е първата църква в Европа, която се обособява на държавно-народностна основа. Това е прецедент в Европа. В известен смисъл и в света. Арменската църква е такава държавно-народностна. Тя е от четвърти век, от началото на четвърти век. Но, в средата на пети век, след четвъртия Вселенски събор, тази църква се отцепва от православието. В този смисъл отпада от Вселенската църква. Така че към времето, когато се учредява българската църква, няма друга църква в света, която да е изградена на държавно-народностна основа. Грузинската църква, някой ще каже, тя не е ли по-стара от българската? Грузинците още в четвърти век приемат християнството, но Грузинската църква не е самостоятелна. Тя придобива своята самостоятелност пет века по-късно. Смята се, че някъде между 879 и 901 година, т.е. в края на 9 век,
грузинската църква се отделя от... и т.е. западната грузинска църква се отделя от константинополската патриаршия. така че пет века те са в една или друга степен зависими и чак в края на 9 век след българите се отделят от константинопол. Ако говорим за руската църква само като пример, русите се кръщават в 10 век, но придобиват самостоятелност чак през 15 век, т.е. пет века по-късно. Българската църква в това отношение е уникална, защото условно кръщението на българите става в 865 година, а учредяването на самостоятелната българска църква
става в 870 година. Само пет години по-късно. Това изключително бързо придобиване на църковна самостоятелност се дължи на изключителни обстоятелства. Исторически обстоятелства уникални, които няма да се повторят никога. и разбира се на участието на изключителни личности от славянската история. Свети Борис, император Василий I, свети патриарх Фотий, свети патриарх Игнатий, папа Николай I, папа Адриан II, Анастасий библиотекар, западния император Лудвик II,
патриарствите на Александрия, Антиохия и Иерусалим, и така нататък. Всички тези личности участват в това събитие, а от това събитие, от следствията от това събитие, зависи не само българската история, но и историята на славянството, и историята на православието, т.е. световната история. Учредяването на българската църква става на 4 марта 870 г. така че през 2020 година имаме забележителна кръгла годишня на 1150 години. събитието е велико и превелико, но то
никога не е било чествено подобаващо, естествено не е било чествено в 1970 година, на 1100 годишната от събитието, с вас едва ли ще сме живи през 2070 година, след 50 години, за да честваме и осмисляме те първа във връзка с 1200 годишната. За това е голям пропуск, че през тази година нищо не направихме за осмисленето на това събитие. И тъй, датата е 4 марта 870 година, мястото е Константинопол, Императорския дворец, а събитието, в което се вписва учреждаването на Българската църква,
е с ранг почти на Вселенски събор. Дори за Римокатолическата църпа това си е Вселенски събор, 8-мия Вселенски събор. Така че, ако питаме Римокатолическата църква, събитието е 8-мия Вселенски събор. И така, малко преди история, Българите се покръстват условно 865 година. Знаем, че това е дълъг процес, поетапен. Още в 866 година, Свети Борис се обръща към
Папа Николай I със своите знаменити 115 въпроса. и получава от Папата 106 отговора. Знаменитите отговори на Папа Николай I по записванията на българите. Впрочем, текста на тези отговори най-вероятно е писан от Анастасий, библиотекар,
за когото по-късно ще стане дума. Може би най-образованият човек в Рим по това време. В тези въпроси, които Свети Княз Борис задава на Папата, един от главните, ако не и най-главния, е въпроса за български патриарх. Дали могат и българите да имат свой патриарх?
Тоест, това е въпроса за самостоятелността на Българската църква. По този въпрос Свети Борис получава уклончив отговор. Папата не казва не твърдо, но и не казва да. Тоест, нещо като любезен отказ. Свети Борис, след като не получава удовлетворителен отговор,
пробва друго. Той предлага на Папата измежду пратениците, които той му е пратил във България, избира един от тях, епископ Формос и казва на Папата искам този човек да стане архиепископ на Българската църква, глава на Българската църква. Папата му отказва. Казва той,
понеже вече има своя епархия, не може да се развежда за тази епархия, за която вече е венчан, поради което това канонично е недопустимо. Той ела святи Борис казва добре. Щом като епископ Формос канонично е
възпрепястван, тогава нека да бъде дякон Марин. Дякон Марин, естествено, че не е епископ, не е свещеник, той няма нито епархия, нито дори енория и в този смисъл напълно канонично е да бъде
одобрен за българския архиепископ и съответно ръкоположен за епископ и така нататък. За свещеник първо, после за епископ и най-накрая да бъде избран за българския архиепископ
по желанието на святи Борис. Но папата отказва и на това негово желание и както се казва в изворите праща някой си силвестър
който да бъде избран от българите. И как така ще бъде избран от българите като вече избран от папата? Тоест става въпроса това кой ще избира българския архиепископ? Дали
ние ще си го избираме или папата ще ни го праща? Фактически на двете искания на святи Борис се отказва а ни пращат човек който ние не сме искали. Тоест един вид въвежда се процедура
при която папата ще ни праща главата на българската църква. Тоест българската църква няма да бъде самостоятелна. Това е цялата работа. Това е целият въпрос. Свети Борис като вижда тази работа връща обратно въпросния
Силвестър и започва преговори с Константинопол. Той беше получил свето кръщение от Константинопол от святия патриарх Фотий. После когато видя че Византия
се опитва да използва църквата за въздействие върху България не дава самостоятелност на българската църковна институция тогава той се обърна към Рим. Три години във България
проповядват латински духовници надеждата на княза е да получи самостоятелна църква от римския папа. Когато това не става той отново се обръща
към Константинопол защото тук е станало нещо много интересно между времено. България е огромна държава по това време. може би 3-4 пъти по-голяма от сегашната. Със
обширни владения от Дунава, Албания, днешна Македония, всичко това, западни покрайнини, доста, Белград, всичко това е територията на българското царство. И е много важно на чия страна
ще застане България. Дали на страната на Рим или на страната на Константинопол. Ако тръгне по пътя на Рим, Константинопол никога няма да се разширява на север. Това, което днес е. Украина, Румъния, Русия,
Молдова, всичко това ще бъде към римския папа. с неизчислими последици. И обратно, ако тръгне с Константинопол България, всички тези територии на север и северо-исток може би ще тръгнат по пътя на
Константинопол, т.е. по пътя на Православието, с разбира се неизчислими последици за световната история. И за това битката за България е изключително важна. И св. Патриарх Фотий,
който беше главният двигател за мисията на св. Кирил Методий в Моравия, който беше главният двигател за покръстването на българите, изведнъж вижда, че губи ключовата държава България, която може да
мине към Рим. И за това той свиква един събор в Цариград с помощта на императора и на този събор прави нещо безпредседентно, обвинява римския папа в много
прегрешения, канонични и в догматично отстъпление от истинската вяра, т.е. не стига, че нарушава каноните, но нарушава и догматите, а именно въвежда
еретичната добавка филиокве към символа на вярата. Сега, тази добавка е била въведена много по-рано и не от папата, а от императора, западния, така наречения
император. И папите първоначално са се противопоставили на това неправилно учение за това, че Святия Дух изхожда и от отца,
и от сина. Православното учение е, че той изхожда от отца. И това учение, което още в Испания на едни събори се възприема,
след това Карл Велики го подкрепя и се опитва да го налага. Папата се съпротивлява и го отхвърля. Някои папи го приемат, някои не го приемат, някои го четат с филиокве, други без,
но въпросът не е бил толкова драматично поставен от източните патриарси. За пръв път святия патриарх Фоти го поставя ребро и казва
това учение е еретично, и папата, който го изповядва е еретик. Така че на този събор в 867 година август-септември заседава този събор 867 година папа Николай
първи е осъден и обявен за низвергнат като еретик той вече няма правото да бъде римски епископ. може би дори е бил анатемоз на събора. Защо обаче святи патриарх
Фоти поставя този въпрос? Той не знаеше ли преди това? Или другите патриарства не знаеха ли, че в Рим се е появила тази ерес? Защо не е проблематизираха? Защото българския въпрос го накара да извади това
оръжие във борбата също Рим. Фактически свети Фотий какво казва чрез този събор? Казва на святи Борис на българите. Вие ако отедете към Рим няма да получите
истинското учение. Ще стъпите на гнила дъска. Римския папа е еретик. Той не ги разбира тези неща. Всички от сина църквата учат, че святия дух изхожда от отца, а наскоро се появиха
някакви самозванци, които учат, че и от сина. Това е ерес, т.е. те не са миродавни носители на Божието откровение. и как тогава вие от тях ще вземате учители и епископи, които да ви учат
на неистина. Така, че българският въпрос е основната причина свети Фотий да се оплъча срещу римския папа с обвинение в ерес и да повдигне въпроса за филиокве. Но казахме
август-септември заседава този събор. но същия месец септември в Константинопол става преврат, държавен преврат. Император Михаил Трети, впрочем, кръсника на Свети Борис, неговото име приема Свети Борис,
Михаил. Михаил Трети бива убит от собственият си фаворит Василий, когато той беше въздигнал като са император. Василий тръгва от низините и бива въздигнат на най-високото равнище
в империята от Михаил Трети и за благодарност Василий убива своя благодетел и се обявява за самостоятелен император. Естествено, че той е против хората от предишния режим,
включително и патриарх Фотий. Самия патриарх Фотий няма как отнеска за утре да признае убийеца на императора, предателя Василий, подлеца, защото това не е честна игра, това не са конкуренти,
от които един е убива, другия. Това е благодетелят на Василий Михаил Трети, когато той е убива. Другия въпрос е, че този подлец, цареубиец, неблагодарник Василий,
когато става самостоятелен император, се показва като блестящ държавник. Това е един от най големите държавници в историята на Римската империя. Но, естествено, че патриарх Фотий
не е на негова страна. В този момент по-късно се сдобряват, но тогава няма как да е с него, поради което Василий низвергва патриарх Фотий и връща на престола предишния
патриарх. Свети патриарх Игнатий. Интересно, че двамата са светци, макар, че са били в известен период конкуренти за цареградския престол, така, че Свети Игнатийй е върнат
на престола, а Фотий е низвергнат. В този смисъл имаме една съвсем нова ситуация. И малко по-късно, в 869 година Василий Първи, вече утвърден
като император, свиква голям събор, да го наречем Вселенски, макар, че той не е прият като Вселенски от Православната църква, а само от римската но
за Василий целта е била Вселенски събор, т.е. представители на пете велики апостолски катедри Рим, Александрия, Антиохия, Иерусалим и Константинопол
всички заседават заедно на събор свикан от императора в самата столица и започва да заседава този събор. Това
става през октомври 1869 година. защо Василий свиква този събор? Защо си дава труда? Този въпрос е много интересен и изисква много задълбочено изследване, защото
Василий бидейки гросмайстор в голямата политика, очевидно е такъв, си поставя дългосрочни, дълбоки и не винаги видими за нас цели. На повъхността първата му цела е да
легитимира себе си като император, макар че е узурпатор, убиец и така нататък. Но ето нас, сиква събор, идват представители на римския епископ, на антиохийския, александрийския, иерусалимския, значи, всички го признават, това е косвено признание
на неговата власт, в която никак не е малко за един цариубиец. Второ, неговото сдобряване с римския първо свещеник е важна част от неговата политика. Добре е да си в добри отношения с всички и в това число, разбира се,
и с римския папа. Но на събора, който заседава в още 10 заседания, още през октомври, ноември 869-та година, можем да кажем, че е изчерпан целият дневен ред по линия на патриарх Фотий, той бива
низвергнат още веднъж, препотвърждава се неговото низвержение, разбира се, утвърждава се патриарх Игнатий, утвърждава се римския папа с големи отстъпки от страна императора и от страна патриарха.
който, разбира се, му е благодарен, че се е върнал на престола. И човек се пита, а каква му е ползата на Василий I, гениалния държавник, каква му е ползата от това ухажване на римския папа? никаква полза няма. Освен ако няма
друга цел. И каква е другата цел? И ние разбираме каква е другата цел, когато виждаме какво се случва след това. Казахме, октомври, ноември заседават, викат фоти, осъждат го, така,
утвърждават Игнатий, хвалят папата, умуват върху каноните, които ще бъдат накрая подписани. Всичко това не е нередна събора, приключва още през ноември. Но след това декември, януари, февруари
се протака събора. Не е много ясно защо. Защо се протака събора става ясно когато завършва. Той завършва на 28 февруари 870 година. Десетото заседание в Света София, Цареградска, се събират
отново всичките, с там доста епископи се добавят в последния момент и подписват решенията на събора. Всички са доволни, особено римските пратеници. Но
какво се случва на това последно заседание в Света София на 28 февруари? което го нямаше в предишните заседания. Предишните 9 заседания. Новото е, че на това заседание
присъства и българската делегация. В Константинопол е пристигнала българска делегация от висши боляри, начало с най-висшия, Петър, същия, който
току-що се беше върнал от Рим. Значи, Свети Борис праща боляри на Петър своя специален пратеник по тези въпроси, за пореден път го праща в Рим на преговори с папата
и разбира се, темата на преговорите очевидно е отново и отново кой ще избира българския архиепископ. Петър се връща от Рим без да изпълни своята цел. Тоест, без да се
избере човека на Свети Борис. Това, разбира се, се докладва на Свети Борис и той праща делегация на чело с същия този Петър в Константинопол на последното заседание
на Събора. Това какво означава? Това означава, че между император Василий Първи и Свети Борис имаме най-тясно сътрудничество по този въпрос. Първо, че Свети Борис
е точно осъдумен за събитията в Константинопол на Събора. Второ, че той много добре знае календара и датите. И трето, че Василий Първи го чака прати делегацията за да завърши
Събора. Защо не го приключи още ноември миналата година? А чака декември, януари, целия февруари и на 28-ми чак. Когато дойде българската делегация, тогава правят голямото пръзненство
на братство и любов в света София, подписват всички решения на Събора. това означава перфектно съгласуване на ходовете от страна на Василий Първи и Свети Борис. Но,
какво се случва след това? На 28-ми, десетото и последно заседание на Събора. Но, папските пратеници не се заминават. пратениците на другите патриарски
не се заминават. Врочен 28-ми феврари е среда. В неделя, естествено, че ще има обща служба. Това са църковници. Това ще е първия
неделян ден след приключването на Събора. Формалното приключването на Събора. И в неделя императора ги поканува всички в двореца. всички. И римските
пратеници и патриарха, разбира се, цареградския, Игнатий, свети Игнатийй, и представителите на Антиохия, и представителите на Александрия, и на Иерусалим. Всичките пете велики апостолски
катедри са покани на това събитие плюс българската делегация. денят е 4-ти марта, неделя, 870-та година, и на това извънредно заседание
на Събора, сега, някои ще кажат Събора приключи. Това е нещо самостоятелно. Може и така да се тълкова. Други казват не. това е екстрено, както го нарича златарски,
екстрено, или извънредно на български, извънредно заседание на същия този 8-ми вселенски събор, според западната номенклатура. И на този събор става Болярина Петър,
водача на българската делегация, и задава своя единствен и основен въпрос. към кого трябва да се обърне
България в църковно отношение, т.е. под егидата на коя катедра ще бъде българската църква. Константинопол или Рим? Това е въпроса на въпросите.
И очевидно, че Василий първи е изчаквал да приключи целият цикъл на преговорите със Свети Борис. Несъмленно, такива преговори са се водили
междувременно. Изчаквала да се върне делегацията от Рим. когато когато тя се връща с отрицателен резултат, очевидно, преговорите са продължили.
Това е било през зимата на 69-70-та година. И когато са постигнали споразумения с Свети Борис за това какво ще се направи, тогава чак е задействан
на главецката делегация и съответно е задействан края на Събора. Ако се питаме защо е бил свикан този Събор, може би основната му цел
е била България. Това е било главната плячка, главната територия, която трябва да се завладее от Константинопол. Ако Константинопол беше загубил България
в полза на Рим, каква полза от сдобряване с папата? По-лошо ще стане. Каква полза от милите очи, които му прави на патриах Игнатия и така нататък. Всичко това е
безпредметно, защото влиянието на Византия върху Балканския полуостров ще се сведе до минимум, а влиянието на римския папа ще да доведе до непредсказуеми последици за
Византия и то отрицателни. Така че можем да допуснем с много голяма степен на вероятност, както се казва по плодовете ще ги познаете, плодовете на този събор са такива,
че България преминава към Константинопол и тя преминава не по някакво тихо-мълко сключено споразумение между двамата царе, а на Селенски събор,
на събор санкциониран от пете велики апостолски катедри, от пентархията. и така става Болярина Петър и казва така и така кажете вие сте миродавния събор,
в който може да вземете това решение, кажете ние ще се починим на решението на събора. Римските пратеници казват така територията на България по
каноните на църквата трябва да принадлежи към Рим, това е Илирик, а Илирик винаги е принадлежал към Рим, към диоцеза
на римския папа, но по време на императорите в Византия на сила незаконно бяха отнети тези територии и де-факто присъединени
към Константинопол, но съсила деюре те си остават към Рим и когато българите съответно изгониха византийците се възстанови политически правдата, а сега
вече и църковно ще се възстанови, като си се върнат териториите на Илирик, т.е. на България, се върнат към римския диоцес. Това е отговора на римските пратеници. Източните
патриарси обаче се обръщат към Болярина Петър и го питат Вие, когато дойдохте и завладяхте тези територии с меч, кого заварихте тук? Латини или
гърци? На което Болярина Петър отговаря съизвестното? Да, ние заварихме тук гръцки свещеници, гръкоязични. Те не са гръци етнически, те са гръкоязични римляни. Ромеи,
както се казва. А ние заварихме тук ромеи, гръкоязични, а не латиноязични. И тогава източните патриарси казват ето, след като са били гръкоязични, начи са били към Константинопол.
Следователно и вие трябва да бъдете към Константинопол. Пита се какво се е случило след това. Ние не знаем, защото протоколите, гръцките протоколи, гръкоязичните протоколи на този събор са унищожени, а латиноязичните
протоколи имат една много интересна съдба. Ние, всички тези подробности, много интересни подробности за този събор, ги знаем от латинския превод на Анастасий библиотекар, но той пък какво общо има и защо
ги има тези протоколи? Това е много важен въпрос. Анастасий библиотекар е много любопитна лично, заслужава специално внимание. Той е бил дори по много време обявен за папа, къде, че ни е анти-папа. След това се издобряват с тогавашния папа. След това
става много високопоставен при папа Николай I, пролъжава при Адриан II. Бил е най-добрият познавач на грецки език в Рим, в което му дава много силна позиция. Привеждал е много важни текстове. но по това време
точно той е пратеник не на папата в Константинопол, а на западния император Лудвик II. Идеята е била да се организира династичен брак между Василий I и Лудвик II техните деца да сключат
династичен брак. Този въпрос не се урежда, не се сключва този брак, но Анастасий така или иначе е бил в Рим по това време, присъствува тези събития, не на всички, някои не го допускат, защото той не е
от църковните делегации, не е и от българската делегация и той дори се оплаква на папата после, че един вид са му затворили под носа вратата и вътре са влезли само участващите в преговорите. Но в крайна сметка
той се е здобил с копие от протоколите на събора и си бил направил препис от тези протоколи. До тук малко под въпрос как стават тези работи,
но можем да приемем, че е така. От тук нататък започва да се пренапрегва вероятността от събитията. Защото папските пратеници биват изпратени от специален
пратеник на императора от Константинопол до Драч на Адриатическото крайбрежие. Можем да си представим, това е тъй наречената Виа Егнация пътя, който минава през Солон и така нататък
и стига до Адриатика при Драч. Там те се крачват на кораб и тръгват към Рим, но по пътя им се случва нещо безпредседентно. Биват нападнати от славянски
пирати, но тук да, може да се случи на всеки, но тук, което е безпредседентното, че тези пирати им отнемат протоколите от събора. Ето и вече звучи
много странно. Защото какво ще ги прят тези протоколи после те пирати? Ако ги бяха откраднали с цел откуп, да. Ще кажеш да, после ги продаваха на папата за 1000 жлатици,
за да си има той протоколи, подписани, подпечатани. Това може, но да ги откраднат, ей, така, те някога да ги правят. Те първо, че не могат да ги четат, второ, и да ги прочетат, за какво им са. Тоест, цялата версия,
че случайно пирати откраднали протоколи, Анастасия, анастасия случайно си направил препис, е под много голяма питанка. И защо е важно, че нямаме българска книга по този въпрос и нямаме симпозиум или конференция по този въпрос, защото ако се изследват
внимателно, дума по дума, писанията на Анастасий библиотекар, в съпоставка с другите сведения, които имаме от тук оттам, ние можем много точно да сглобим една хипотеза, какво точно се е случило. Макар, че тя и без това е ясна.
Като съпоставим други факти. Значи, преди това имаме един събор в Константинопол в 861 година, воден от св. патриарх Фотий, на който папските пратеници са пратени съседи, какви си полномощия и указания, но когато се връщат
в Рим, се окажат, че тели са изпълнили указанията. И там ги обвинява папата, че са били подкупени. Същото въжи и за пратениците папските в следващия събор, пак ръководен от Фотий,
10 години след въпросния, който днес обсъждаме. Пак се връщат пратениците и пак биват обвинени, че са били много подкупени. По времето на събора 869-70, Тененечения 8, след като той взима своите решения, те биват
изпълнени и епископа, който е бил тогава в България, Гримоалд, е принуден да напусне възоснована тези решения. Казвам, виж какво тук събора взе решение и ти трябва да
напускаш. Той се върнал в Рим, пише Анастасий, върнал се пребогат. т.е. отново намек за подкуп. Извода от това е, че най-вероятно павските пратеници са били
подкупени. И на въпросното изварено заседание на събора на 4 марта те са се съгласили и са подписали решението, щото Българската църква да премине към Константинопол. възоснова
на този подпис и това решение Василий I има вече развързани ръце. Пете апостолски велики катедри са одобрили това решение. Т.е. България трябва да мине към Константинопол и разбира се
Св. Борис това е искал и получава решение на най-високо равнище от един Вселенски събор. Но било казано на братениците за да не ви хвърлят в затвора като се върнете
в Рим. Папата ще бъде бесен, очевидно. Ще кажете, че сте били ограбени от пирати, че са ви взели протоколите и по този начин че вие нямате никаква вина, а пък Анастасий ще направи едно излечение,
което обаче е без подписи и няма никаква валидност и ще го покаже на папата, за да може папата да е щастлив. Че там са взели решение в негова полза и така нататък, канони са гласували всичко това, папата ще е щастлив,
но той ще държи в ръчете си недостоверен документ. Документ без нито един подпис. нито неговите представители, нито пък източните патериаси са се подписали под този документ. Това е на Анастасий библиотекар някакво копия,
което е е такава въздуха. И по този начин и вълка си тягнато цяло. Всички са щастливи. Павските пратеници са си получили парите. Прибират се в Рим с празни ръце. Никой не може да ги обвинява ограбени по пътя. Анастасий библиотекар ни лук ял, ни лук мирисал. Той просто случайно
е приписал протоколите и се ги привежда на латински. Съдържането на протоколите е прекрасно за папата. Той се обявява за велик победител. Макар, че няма документ в ръката си. Документите са в ръката на Василий I. Той ги представя на Гримоалд и му дава, разбира се,
щедри подаръци, за да се изнесат неговите свещеници от България, латините, без никакви конфликти. Свети Борис получава една легитимна църква. И кое е важното тук? Че тази църква става самостоятелна. Да,
тя не е автокефална, а е автономна. има разлика в учението за църквата между автокефална и автономна църква. Но автономна църква означава, че никой не изсемеси във вътрешните работи. Тя си избира своя глава, тя си ръкополага епископите, тя си прави всичко вътре.
само формално споменава името на цареградския патриарх на литургиите, но по вътрешните работи тя си е самоуправляваща се. Тоест, нейните епархии не се водят към
списъка на епархиите на цареградската патриархия. Такава църква в света по това време няма друга. Българската е първата. Казахме, армянската между време е отпаднала от пети век, а ние сме вече в девети,
четиристотни години. Вече нямаме никъде самостоятелна поместна народностно държавна църква, като тук държавата е много важна, княза, св. княз Борис. Така че св. Борис получава това,
което иска. Разбира се, Василий I получава това, което иска. Той много държи България да е към Византия в църковно отношение, защото това означава цивилизационно, езиково, културно и в крайна сметка
и политически. Знам, че св. Борис е бил в перфектни отношения с ромейската империя в така нечиня дълбок мир, което е било много благотворно и за двете
държави, тъй като България има проблеми от север, от към разни варвари, там печенеги, маджари и всякакви други, а Византия има проблеми от юг с арабите и с
персите, така че в това отношение вземно са си пазили гърба, така да си каже. Но ако погледнем историографията, кой как пише историята, ще видим, че този събор
пада между два стола. По отношение на българите има предвид. Западната църква, римската църква, го признава за осми вселенски, защото тя взема
тези протоколи, които пише фактически Анастасия библиотекар, неподписаните, тя ги приема за чиста монета и казва вижте какви хубави канони са гласували, които подкрепят
силната позиция на римския папа, вижте какви хубави думи са казали за римския папа и взобщо това е един прекрасен проримски събор. Но за изваредното заседание
дума не казват. То е извън събора, то няма нищо общо със събора, освен това там не са взети никакви решения и Анастасия библиотекар, това е интересното,
което винаги може да се анализира много внимателно и да се извади истината, той казва така, че ако казва в гръцкия текст
на този събор намерите някакви неща, които са свързани с българите да знаете, че те са добавка, че те не са в правоначалния текст. т.е. той
се застрахова ако някой отиде в Константинопол и види протоколите, които са подписани от папските легати, той ще каже не, не, не, това е фалшифицирано от гръците,
те са коварни и са дописали неща, които ние не знаем. И папата не може да го вини, защото първо, че не му отърва, че неговите хора са го предали и са били подкупени, той ги е
пратил в крайне. Той ме гласувал доверие. Второ, че той не може да реагира. Ако да кажем, те са се подписали и са одобрили България да мине към Константинопол, какво? Той ще каже, аз тези хора ги низвергвам
и се отричам от техните подписи. Всеки ще му се измее. Ще кажат, това са твоите легитимни хора, ти ги делегира пълноправно. Ние от тук нататък с кого можем да говорим. Ако ти всеки път,
когато нещо не ти хареса, ги делегитимираш твоите хора и си измениш слъцете и кажеш, аз нямам нищо общо с тях, това означава, че ние с вас не мога подписваме нищо, никакви договори. Така, че той няма интерес да легитимира своите хора,
а просто е казал толкос. Не е имало извалено заседание, то не предложи на този събор. Това самия Анастасий го пише в едно писмо до папа Адриан Втори и казва, ако има, каза някакви
добавки по отношение на българите, да знаете, че те не са достоверни. Това, гърците са си ги добавили. С това, той изцяло се застрахова. Сега, цареградската патриаршия какво прави? Тя пък казва друго.
Такъв събор няма. Десет години след този събор, когато св. патриарх Игнатий умира и тържествено се връща на патриаршия престол св. Фотий Великий, той свиква нов събор, който напълно
ликвидира и отрича предишния събор. Каза, че той е немеродавен, нищожен и поради тази причина има в момента две названия на този събор като Константинополски. Защото в Константинопол имало няколко
събора. В това време е дошло времето за четвърти Константинополски събор, но Западната църква нарича четвърти събор Антифотиевия събор, който те наричат Осми
Вселенски. Това е за тях четвъртия Константинополски събор, а за Цареградската патриаршия четвъртия Константинополски събор е Фотиевия събор в
879-80 година, т.е. точно 10 години след Антифотиевия. Т.е. Ако той е четвърти, това означава, че предишния не е съществувал. Той е ништожен. Поради тази причина неговите решения,
включително и на изваредното заседание, не се занимава никой с тях. Последиците, разбира се, те ги приветстват. Това, че България е към Константинопол, за тях е добре дошло. Но самия събор
те не го признават и не говорят на тема изваредно заседание, що трякажат към кое е било това заседание. Затова Источната църква приема изваредното заседание, но отрича събора и оттам
не говори за него и за изваредното заседание, а Западната църква приема събора без изваредното заседание и избягва да говори за това изваредно заседание и за цялата мътна история
с подкупените папски пратеници със това, че те подписват това, което искат от тях императора и за което разбира се са им били дадени щедрите подаръци.
Българската историография защо пък тя не се заеме с този въпрос? Историци на Българската църква самите историци да, приемно Великия Златарски
в своята история на средновековна България доста подробно изследва тези събития и не е далеч от мисълта именно за това, че пратениците вероятно са се подали
на този корупционен натиск и имало некво зад колисие но той не се занимава специфично с тази тема изборява фактите цитира Анастасий библиотекар и разбира се
изводите които са най-важните последиците от събора самостоятелността на Българската църква но с това в общи линии се приключва а изследването в дълбочина на текстовете осмисленето на деянията
на всеки от участниците и възстановката на достоверните исторически събития това нещо не е направено за съжаление Защо от Българската наука? Защото Българската наука няма капацитет няма капацитет
да извършва самостоятелни изследвания по всички въпроси Тя разчита на западните и на византийските и да ги наречем гръковизантийските учени, следователи и така нататък поради тази причина понеже и западните
не са заинтересовани и гръците не са заинтересовани ние нямаме ментори нямаме учители които да са писали дебели томове и ние вече в основном на тези да стъпим и да направим и нашия принос И западните и гръците
бягат от темата по различни причини противоположни но избягват тази тема и поради тази причина тя остава в един вакуум относителен Разбира се фактите се знаят от всички но те ги изборяват коментират
резултата и продължават нататък не искат да влизат в детайли защото в детайла и едните и другите ще загубят На практика големият победител от цялата работа е била България защото ние говорим за разликата между автономия
и автокефалия но на терена в самата България тази разлика е така академична Това, че получаваме Миро от Цареградската патриархия е прекрасно Това, че
споменаваме Цареградския патриархия е прекрасно Това, че Българската църква е дъщерна спрямо Константинопол много хубаво Но от това променя ли се нещо в България Не Никаква
намеса не може да има възоснована това, че не дават Миро или, че ги споменаваме или, че ги не ги споменаваме няма такава намеса
Ние вече сами си решаваме вътрешно църковните въпроси Разбира се Българската църква е била прохождаща Тя е имала нужда от помощ Ние сме се възползвали
от великото наследство на Византия Разбира се Но когато идва времето да се въведе кирилицата в двата и варианта глаголически и кирилски Ние не питаме
Византия Дали е съгласна или не е съгласна Ние взимаме суверенно решение Когато избираме своите епископи Ние не питаме Византия Само първия разбира се е бил
пратен оттам Но оттам нататък ние взимаме решението Така че Българската църква като такава е учредена на 4 марта 870 година
на изваредно заседание на Цареградския събор от 869 70 година Съгласието на Цареградския патриарх и представителите
на другите 4 велики апостолски катедри т.е. Рим Александрия Антиохия и Иерусалим подписано в Царския дворец т.е. с решение
на най-високо църковно равнище Сега отношенията между Константинопол и Рим споровете за филиокове личните планове на Василий I
Цареубийството и т.н. Проблема с Св. Патриарх Фоти и Св. Патриарх Игнати двама велики духовници които обаче се редуват
на Цареградския престол първо единия после другия после първия после първия това са части от тази безкрайно сложна историческа и църковна ситуация
в която се оказва България по Божи промисъл и благодарение на тази свръх сложна ситуация Св. Борис получава максимума на това което
можел да се надява той получава самостоятелност на българската църква само 5 години след покръстването на българите нещо повече и казваме покръстването на българите но не знаем
че този процес те прва предстои 866 година е бунта на болярите тогава започва масовото покръстване но то е началото
на масовото покръстване в ника случай не е края т.е. българската църква става самостоятелна още в самото начало на своето съществуване т.е.
т.е. тя още не се е родила почти не е проходила и вече има своя самостоятелност разбира се какво означава самостоятелност това означава че княза т.е. държавата
има важна роля в устройството на църквата не в нейното вътрешно устройство и тя не се меси нито в литургията нито в тайнствата нито в сановете нито в
нищо но по отношение на кесаревия статут на църквата административно териториално и прочие деление по отношение на езика по отношение на други неща разбира се че държавата
има важна роля и то не за друго защото други държави могат да се намесят не защото сама по себе си държавата иска или не иска а защото ако тя не си върши работа
друга държава ще върши тази работа ще започне да й налага друг език ще започне да й налага други личности и това ще бъде въщърп на православието въщърп на народа така че тук имаме
една хармония една симфония съзвучие съгласие между святи княз Борис и новосъздадената българска църква и съвсем уместно и благодатно
святия княз придобива автономия на новосъздадената българската църква българска църква 4-5 години след нейното изобщо създаване ние може да кажем че всъщност тя е създадена
на 4-ти марта 870-та година защото казахме покръсването на българите това започва но още нямаме българска църква имаме пратеници на Константинопол след това пратеници на Рим които идват тук
и проповядват строят храмове и прочие и прочие но още собствено българска църква няма тя се създава следствие от решението от учредяването на 4-ти
марта 870-та година така че тези събития трябва да бъдат първостепен на грижа на българските историци първостепен на грижа на българските църковни историци и може
да кажем че датата 4-ти марта 870-та година трябва да влезе в всебългарския календар в памета на България разбира се в памета на
българската църква и без да чакаме следващи юбилей ежегодно трябва да си припомнем това велико събитие и да го честваме защото ето на върху печата на святия синод
на Българската църква стои датата 1953 все едно, че от тогава сме започнали а ние сме хиляди години по-рано 870 година 4 марта това е рождения ден на Българската
православна църква Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана