СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Днес ще говорим за Великата базилика в Плиска. Често сме споменавали този храм във връзка с Покръстването, със Свети Борис, с Плиска, Първото Българско царство. Днес обаче ще поговорим специално за него по няколко причини. Първата е, че това е най-важният исторически паметник в България. Второ, той е недоосмислен, недооценен, недовидян. Трето, той е занемарен. И четвърто, България не знае какво да прави с него. Тя, собствено, не знае какво да прави с него,
откакто е открит. А той е открит на 16 отомри 1899 година. По време на разкопки на Руския археологически институт в Константинопол, ръководен от Феодор Успенски, те организират тези разкопки по почин на Карел Шкорпил. Шкорпил е обикалял тези места, Плисковското поле. Те тогава не се знае, че се казва по този начин. Селото, което сега се нарича град Плиска,
тогава се е наричало Абоба и е било от Турско село. И в реална на това село, разбира се, е имало забележителни останки от нещо, но никой не е знал точно какво е. Карел Шкорпил с една много вярна интуиция изказва хипотезата, че това вероятно е столицата на Дунавска България преди Велики Преслав. Тази хипотеза е била посрещната до някъде отрицателно
от младия тогава Васил Затарски, който смята, че тя е необоснована, едва ли не е дилетантска. Но малко по-късно той обръща мнението си, когато го включат в една комисия заедно с Успенски Шкорпил, обикалят района и той разбира,
че става въпрос за много сериозен паметник. Но така или иначе Шкорпил е човека, който прави откритието, а не Златарски, както той се опитал тогава в един момент да се изкара, че едва ли не това е негова идея. И така експедицията, финансирана от Руския археологически институт в Цариград,
работи есента на 99-та и през 1900-та година два сезона имат и правят може би най-фундаменталните археологически открития в историята на България и до ден днешен, а именно
откриват първо престолна плиска. Казваме откриват с една обичайна условност, че това е откриване така наречено за науката. защото са ми
успенски в първото издание, което те правят, голямо, престижно, голямо, хубаво издание правят на своите открития в 1905-та година и там той пише, че
местното население много добре е знаело, че там има нещо. Нещо повече. Там, където те откриват вътрешния град на плиска и владетелския дворец, местното население е наричало това място Сарай
и Ери. Мястото на двореца. А там, където откриват Великата базилика, местното население е наричало това място Клисе и Ери. Мястото на Църквата. Тоест, хората са знаели
и ако прием, че това е труско население и става дума за края на 19-ти век, то възниква много интересния въпрос от къде са знаели всичко това и от кога са го знаели. Дали винаги
сред местното население се съхранявала тази информация? Под каква форма? какво точно се е съдържвало във всички предания? Ние, за съжаление, нямаме сериозно изследване на този въпрос, а е трябвало тогава да се усети някой и да разпита
местното население относно легенди и така нататък. господински споменава нещо много-много любопитно в това отношение, че един старец от село Калугерица, което е към Мадара, изключително важно село, той името му показва, че там имало
стар манастир и прочие, един старец от село Калугерица, преди казва да започнем разкопките, ни показва мястото на големия кладенец, който те после ще го намерят, но стареца го е знаел мястото
и им е казал, че там вътре са царските регалии в кладенеца и, че ако извадят царската корона от там, с това може да се възобнови старата сила и слава на България.
Крайна цитата. Само този образ да си представим, че в кладенеца на Великата Базилика се съхраняват регалиите на Българското царство, короната, и, че ако се извади от там
тази корона, ще се възобнови старата сила и слава на България. много верен е този мит и този образ. Ние знаем, че България след
освобождението, така нареченото Трето Българско царство, няма корона. Не съществува царска корона. Никой не е виждал, никой не е чувал, никой не е носил. тя не съществува.
Това е една много тежка патерица за нашите претенции към монархия, защото каква е тази монархия, която дори няма корона.
а този старец е казал, че това е във Великата базилика, там е короната. Това, че ние до ден днешен не разбираме Великата базилика, впрочем,
името Голямата базилика, с което се обозначава този храм, е ясен берег за това, че ние не разбираме за какво говорим. Защото
какво означава Голяма базилика, преди всичко означава метраж. хоризонтално измерение, количествено измерение, а качественото, как да покажем, че това не е просто
голяма базилика, а е нещо много, много повече. А ние сме дължени да го покажем какво е това име, което скрива всъщността,
вместо да я разкрива. И затова е редно да я наричаме Великата базилика. И ако някой не е разбрал защо, ще попита и като попита ще му
кажем защо това е Великата базилика на България и защо това е паметник номер едно на България. Макар, че не се отнасяме към към към като
към такъв. Като към такъв. Започвайки още от края на 19-те, началото на 20-те век, нашото невежество по отношение на
старата столица близка е много показателно. До тогава се е смятало, че столицата на първото Българско царство е
преслав и толкова. Може би имало нещо друго, но нико не се е задълбочил. Нито в разсъжденията, нито в археологията. Каниц минава, хвърля едно око
и вижда, че има нещо. Иречек минава, хвърля едно око. Той мисля, че и Каниц и Иречек мисля, че става дума за римска крепост. И в общите линии
римските крепости много, така че една по-вече, една по-малко няма значение. И това изгубено време, за голямо съжаление, ако някой се беше четил по-рано и беше открил, можем да си представим колко
неща ще бъдат спасени. Особено, ако това станеше, да кажем, в средата на XIX век, някой да беше търсил, някой да беше намерил, защото когато почват да строят ЖП линията Русе-Варна, голяма част
от камъните от Плиска са използвани за строежа на ЖП линията Русе-Варна. Говорим за един много сериозен строеж, който много камък изисква. И ако тези камъни
са малко едри, могат да ги натрошат за по-лесно. И оттам нататъка можем да си представим колко много е унищожено и загубено само за този строеж. Преди това и за много-много други такива частни
строежи. Естествено, че са мъкнали камъни с каруци векове наред. И така да си представим Плисковското поле, външния град, вътрешния град на Плиска и мястото
на Великата базилика. Великата базилика се намира на 1300-400 метра от източната порта и на 1500-600 метра от двореца, който е центъра на Плиска. Центъра на вътрешния град. Защо толкова далече?
Не е ли редно властовия център и духовния център да са едно до друго? Както е навсякъде във всички градски центрове те съжителстват. Ето и в днешната българска столица. Народното събрание и катедралата са едно до друго. Така е било е
в Константинопол. Защо тук имаме една свръхкатедрала на километъри 300-400 метра извън града. Отговорът е категоричен заради мястото. Това място е свято. Това място е
единственото свято място на българите по това време. На българите християни. българите имат един единствен мъченик. Първо мъченика свети е на работа. Той е бил погребан там и
друг нямаме все още. Изобщо друг светец българин нямаме. в целият регион около Плиска, Преслав, сърцевината на българската държава нямаме друго
такова свято място. Нещо повече. Това свято място да не забравяме, че святи Енравота е престолонаследник на великия Омуртак строителя. и
внук на великия Крум Страшни. И точно този престолонаследник, представител на кесаревото начало, на държавната власт, на управляващата династия,
точно той е и първомъченика. Тоест, неговия гроб е династична емблема на Сети Борис. Но, освен това, той има и още святост на трупана. Знаем,
че по време на бунта на Болярите изгарят Мартириона, който е построен върху гроба на Сети Енравота, малкия кръстовиден параклиз, Мартирион. Изгарянето на този храм го прави храм-мъченик,
параклиз-мъченик. Той не е просто построен на свято място, но и пострадал, изгорен. И както птицата Феникс се възражда от пепелта, както Тертуриан казва,
че кръвта на мъчениците е семето на Църквата, точно по този начин на мястото на кръвта, на мястото на пепелта израства този величествен свръхрам. И още. На датата
28 марта 866 г. когато става великото чудо, Божие чудо и Свети Борис ликвидира бунта на десетте комитата, на десетте графства, това чудо става именно
когато той изиза отид сушната порта и отива към гроба на Свети Енравота. Тоест имаме още едно още една светиня. Чудото.
Тоест храма, който се изгражда там е и разбира се образ на това Божие чудо. Така че тройна святост има това място и е единствено в България. Поради което
естествено, че там именно се построява далече от центра на града, далече дори извън самия вътрешен град Плиска. Като имам преди,
че външния град Плиска е бил рехаво застроен. Той не е бил плътно застроен както вътрешния град. И в този и в този смисъл
мястото е било малко или много нито престижно, нито градско място в истинския смисъл на думата. След като имаме преди това място,
нека да кажем нещо за култа към мъчениците. В ранната църква култа към мъчениците е бил много-много по-силен в сравнение със сега. Особено в ранните векове. В четвърти, пети век
това е било апогея на култа към мъчениците. Тогава върху техните гробове се строят огромни храмове. Св. Константин строи пет корабна базилика на гроба
на Св. Петър. строи църква върху гроба на Св. Павел, която после увеличават и тя става пет корабна огромна. По същия начин в Иерусалим и къде ли не там, където има гробове
на мъченици навсякъде се строят големи базилики, големи храмове. Естествено, че и във България трябва да се направи същото. Особено е важно, че времето, когато е започнала строежа на
Великата базилика е времето, когато във България е латинската мисия начало с епископ Формос. Това става знаем след бунта на Буилите, след като св. Борис праща в Рим една делегация
с своите знаменити въпроси, папата му праща отговори и праща двама епископи Павел и Формос да покръстват нататък българите и да помагат в
изграждането на българската църква. Формос е бил изключително амбициозен, изключително деен и той е бил избранника на св. Борис за бъдещ български
архиепископ. Така, че когато се започвало строителството, когато се е замисляла Великата Базилика, самия Формос свръх амбициозен, който след това става папа и прочие, той е
замислял Базилика за самия себе си. Той е вярвал, надявал се, че ще стане български архиепископ и е искал да има максимално представителна базилика, която да грабне
въображението на българския народ. Да е нещо нечувано. той той българския вярвал, това е въздействал, защото и размерите, и плана, и заобщо идеята
за тази базилика да бъде в голямата традиция на римските свръх базилики, както е св. Петър, св. Павел и много други, разбира се. а именно те са били
построени върху гробовете на мъченици. Нещо, което в Константинопол не се прави. Константинополския градоустройствен модел не е свързан с гробове на мъченици, понеже там няма такива.
Рим е било столицата по време на гоненията, там са ги екзакутирали със стотици и затова имаме безброй гробове на мъченици. Константинопол по това време бил глуха провинция и, когато става
столица няма гробове на мъченици, затова големите емблематичните храмове св. София, св. Ирина, св. апостоли нямат връзка с гробове на мъченици, а имат съотношение към
императорския дворец. С. София и св. Ирина са близо до императорския дворец. а св. апостоли тя пък е на главната улица експонирана. Може би поред тази причина е била и най-посещаваната. Така че корено различна е
идеята в Константинопол. Там храмовете по това време вече са куполни след св. София се налага тази образ. Докато в Рим големите свръхбазилики всичките са без куполи.
И затова Формос е прокарал тази идея. Римски тип свръхцърква. Разбира се когато Свети Борис отново се сдобрява с Константинопол и са прогонени латините
ромеите редактират този проект и той така придобива характеристики които са по-типични за източната архитектура. Но така или иначе и изток и запад са използвали
този образец на големите базилики. на изток е пълно с такива и в Сирия и в Крайбрежието Ефес и така нататък така че има такива храмове
които са били подобни на Великата базилика в Плиска. И така имаме вече голямата църква. тук се появява един много важен момент, че в тази църква за украса
са били използвани колони, стълбове с написи свързани с победите на българското оръжие. Тоест храма се явява един вид музей
или паметник на българската бойна слава. и освен това започва да се натрупват функции върху този храм. Освен, че мега базилика, катедрален храм на града,
той се превръща и в седалище на архиепископа и в манастир. манастир с много определена функция. Това е така се каже царски манастир,
архиепископски, свързан с дейности, с администриране, с книгописане, с преписване, с много такива дейности, а не манастир
исихаски, за молитва, за уединение. Такива манастири е имало, но те са били в пещерии, в други места. Този е съвършено друг. Той има други функции. И
тези функции са уникални. Никога преди това разбере са и никога след това нямаме подобно нещо в българската история, и в първото царство, и във второто. А то
няма и как да има. защото този архиепископски манастирски комплекс съчетава две противоречиви неща. Той е едновременно извънградски и заедно с това
е столичен. Защото той е извън вътрешния град близка, но е във външния град близка. Тоест на практика
е столичен. пристоличен, можем да кажем. Вътре в града, във вала, който го загражда от всички страни, но заедно с това достатъчно далече извън крепостните стени на
вътрешния град. Такъв статут и то за такъв огромен храм и комплексът около него никога не се повтаря. Впрочем, този архиепископски комплекс няма равен
след това нито по площ и по размери, нито по функция, никъде в историята на Първото и Второто Българско царство. Той е
абсолютен уникъм в това отношение. Казахме, че той изпълнява няколко функции. Една от главните функции, разбира се, е книжовно средище.
Ние сме свикнали да повтаряме, че центъра на българската книжовност, на Златния век, е Преслав. Преславската книжовна школа. Но тези
словосъчетания, които се повтарят десетки хиляди пъти, на тема Преславка книжовна школа е изладена огромна литература, но за нито един книжовен
паметник в цялата история на България, ние нямаме сведение, че е създаден в Преслав. Нямаме сведение, че там е съществувала
книжовна школа. Почти сме сигурни, че е имало, но тя е вторична спрямо Плиска. Първопрестолната Плиска е била главното духовно и книжовно средище,
а в Преслав, че нещо е отишло по-късно, след като е свършена основната работа, нещо е отишло, да, но колко, никой не знае. И няма никакви
сигурни свидетелства. За нито една творба. Всички учени са единодушни, че когато от Велико Моравия идват тримата ученици на Светите
Киле Методии, Климент, Наум и Ангеларии, те са прияти от Свети Борис, естествено, в столицата Плиска. Преслав по това време е
крепост, военно селище. Той не е духовен и културен център. плетя се в Плиска. Той първоначално им дава жилища при видни боляри,
вероятно с цел да се възстановят от всички тези гонения, които са преживели в затвора, което са лежали и прочее в Моравия и по пътя
от там насам. Съния факт, че Свети Ангилари умира скоро след изването си в България, означава, че те са пострадали доста тежко и имало
нужда да се възстановят. Затова са били разпратени по къщите на видните боляри, за да се грижат за тяхното възстановяване
здравословно. Но Свети Климент е монах, Свети Наум е монах, Свети Ангилари също е монах. Те не могат да живеят все по къщите
на болярите. Тяхното естествено място са манастирите. но във България няма манастири. И затова е естествено те да се насочат там, където се съчетава
манастирската обстановка и статут с близостта до владетеля, до княза, който има огромна нужда от тях и който постоянно иска да общува
с тях. няма другото място освен манастирския комплекс около Великата Базилика. Така че множина от най-авторитетните учени смятат, че именно в този
комплекс са се нанесли за работа светите Климен, Наум и Ангелари, а и други неизвестни за нас техни сътрудници, може би Презвитер Константин,
Бъдещия Константин Преславски и така нататъка, защото ясно е, че те са сътрудничали и по-трудно можем да се представим, че те ще събират в къщите на болярите,
не скало този болярин, от другия, а много по-естествено е след кратък престой за възстановяване у болярите и за подготовка на техните келии
и прочие в манастира, те да са отишли именно в манастирския комплекс при Великата Базилика. Там са намерени писци, намерени са закопчалки за книги
и ясне свидетелства за книжовия живот и ако погледнем статута на тези люди, работата им ще видим, че това е мястото
където те би трябвало да бъдат. Когато Свети Ангилари умира, Свети Климент е пратен в Македония, а Свети Наум остава
при княза, вероятно като негов духовник, пак можем да кажем, че най-естественото място за Свети Наум е да остане
в същия този манастирски комплекс. Едва ли ще отиде в някакво усамотение в някой пещерен манастир и едва ли ще остане в центъра на града,
колкото е да е удобно за Свети Борис да му бъде на една ръка разстояние, обаче светската
работа си е светска, духовната си е духовна, така че да не забравяме, че разстоянието, макар и голямо, все пак е километъри нещо, километъри половина,
каже го, от двореца, това нещо се изминава за 15-20 минути, а на кон още по-бързо. В този смисъл никакъв проблем не е било за княза да отиде до Великата базилика, да се срещне със своите духовни наставници. Дори там му е мястото, защото ако той се среща с тях в шумния град, в двореца, където има гардове, където ще дойдат посланици от някъде или търговци или нещо друго, много по-естествено, когато иска да си говори с тях за вярата, да отиде в манастира. И там, като отиде, вече се знае, че той е отишъл за духовна работа, да не го закачат за държавните дела. Този смисъл е най-вероятно постоянното пребиваване на Свети Наум през целият този период до 894 година, да е било
точно в този манастирски комплекс. Свети Ангеларии казахме, че той умира скоро след като е дошел към 86-та година. Естествено, че е бил погребан с почести. Но, какъв е неговият статут? Той е ученик на святите братия Кириле Методии и изповедник за вярата, защото заради тази вярата той пострада и умря. се накари не като мъченик на ешафода, но като изповедник, който е пострадал не до смърт, но до неизличима болест в неговият случай. В този смисъл, ние сме сигурни, че той много скоро е бил почитан като святец. че вярат, че вярат има негови мощи означава, че той е канонизиран, но той не може да бъде канонизиран вярат. Той е канонизиран в плиска и много вероятно е канонизиран не от кой да е, а от своите саратници:
Свети Климент и Свети Наум. Свети Климент, разбира се, защото той става епископ. И това много вероятно е станало по-скоро рано, отколкото късно. Първо, че факта на неговото изповедничество е бил безпорен. Второ, че новосъздадената българска църква имала нужда от светци. Не е искала да чака да минат десетилетия и столетия. Така, че много вероятно култ към Свети Ангелари е имало скоро след смъртта му. И това обикновенно води до изкопаване на гроба, изкопаване на мощите и полагането им в храм. Много и много вероятно мощите на Свети Ангелари, првоначално, преди да бъдат пренесени в Берат, да са били в голямата базилика. Още повече, че в северното крило, в северистошния ъгъл има едно такова помещение, където е имало изглежда, според археологическите изследвания, е имало положен някакъв ковчег с мощи. Свети на Свети Енравота са били положени там, което е по-малко вероятно, би трябвало неговите да са в главния алтар, изначално там да са положени, там да в едно ковчеж, обикновено под Светия престол. А след като е прославен Светия Ангелари, да са го сложили в това помещение, което е в северистошния ъгъл на Великата базилика. Тоест имаме поне хипотетично очаквания там да е бил гроба на Светия Ангелари. Казахме в една от предишните беседи, че пътя между Източната порта и Великата базилика е единственият запазен наслан с камък път в Плиска, във българската столица. Единственият такъв свещен път, изобщо в историята на България.
Този път естествено, че води към Великата базилика. Тоест той е нещо като пиедестал, на, който тя е издигната. До нищо друго в България, първо и второ царства взети заедно, не води такъв церемониален свещен път. Само по себе си това означава, че храма към, който ни отиваме е извънреден. Той няма равен. Свети Борис се отегля и става монах. Къде? Ние това не го знаем. Златарски, когато пише своята монументална история на среднорековната българска държава, предполага, че вероятно св. Борис се е отеглил в манастирчето св. Пантелеймон при Патлейна. Недалече от Преслав. Това е доста съмнително. Първо, че нямаме съвършено никакви данни в това отношение. По никакъв начин от никъде не следва, че Свети Борис е бил точно в това манастир, че не в един от многото други манастири. Нещо повече може да кажем, че при неговия статут, който е едновременно монах и държавник, княз, през цялото време до смъртта му, най-подходящото място за такъв манастир е в близост до Плиска. Дали това е бил Свети Кирик при село Калогерица, което е една от сериозните възможности, или в манастирския комплекс при Великата Базилика, да не забравяме, че в този манастирски комплекс наред с всичко друго има и една разкошна баня. За манастирски отшелници банята не съществува в понятийния апарат. Не можем да се представим, че Свети Ариуски е имал баня.
Или Свети Гавриил Лесновски, или Прохор Пчински. Всички отшелници търсят пещери, колиби. Пакта, че в този комплекс имаме баня, разбира се, може да кажем, че архиепископа, бидейки при цялото време свързан с княза, с гости от чужбина и т.н., е водил такъв градския живот, че банята е била част от неговия бит. Но можем да сложим и като една питанка, дали княза, когато се отегля в монашество, дали не е избрал именно този манастир, както впрочем мнозина смятат, че е така. Включително и Шкорпио, откривателя на Великата Базилика и той допуска тази хипотеза. Тоест, ние имаме много сериозни основания да смятаме, че Свети Борис е използвал този манастир. Сега, ние знаем, че той е бил особен монах. Това не е бил монах, който се зачислява към някой манастир и слуша каквото му заповяда игумена. Не. Той е бил монах-княз. Той е бил замонашен. Владетел. И кой друг манастир, ако не именно Великата Базилика, комплексът на Великата Базилика, осигурява точно такъв статут. Ти си на 10 минути пеша от мястото, където се вземат решение и заедно с това си в един манастир. При това да не забравяме, че комплексът на Великата Базилика е заобграден със стена.
Т.е. там случайни човеки няма. На входа има пазач и не пуска. В този смисъл ти имаш осамотение, имаш условия за молитвен и манастирски и покаян живот. Но ако се наложи нещо да правиш, след 10 минути може да си в Княжеския дворец и да свъщиш работата. Когато описват сваденето на Владимир Расате, нас не се струва, че някакси много бързо става работата. Той казва като разбравал, че работата отива на зле, сложил царските дрехи, свалил го и оставил на мястото му Симеон. Добре се вписва в този ход на дейностите и на действията именно Манастирския комплекс при Великата Базилика. Впрочем, този комплекс има няколко двора обособени, които дават възможност и допълнително княза да си има собствени покои. Княза-мунах, монаха-княз, св. Борис. И там, в тези свои покои, да прибивава в молитва и заедно с това да държи ръката си върху пулса на държавата. Професор Иван Дуйчев е на същото мнение. Той смята също, че нашата представа за Преславкато вся и все не е вярна. И в една своя статия казва следното. Също, че във доподобни предположения, средище на моначеския живот е бил малкият манастир в Патлейна или манастирчето при Устието на Тича и така нататъка, като там съответно възникнал и книждоно просветен център. Срещу тези предположения могат да се направят сериозни възражения.
Най-вероятно е, че методиевите ученици, водени от Климент, са били настанени при пристигането им именно в обителата при Голямата базилика, в непосредствена близост до самата тогашна столица Плиска. Все там ще да я прибивал като монах от реклият се от престола княз Борис Михаил, неговият брат Докс и дори синът Мусимеон. Там възникнала и първата голяма книжовно просветна школа на наосъздадената славянска писменност. Когато през 1893-1994 година следището на дъжавния и духовен живот било пренесено в християнски вкавички преслав, там също възникнала голяма иноческа обител, чието развалиния и така нататък. Тоест Дуичев е на същото мнение, но той не оспорва преславизацията на българската книжовна школа, а се опитва един вид и вълкъсият ягнето цяло. След като казва, че не може в това мастирче при Патлейна да е имало книжовен център или в онлапа и тича и, че всичко е било при Свети Борис. Освен това, по негово време на Дуичев се е смятало твърдо, че в 1893-1994 година, края на 1893-1994 година, се провежда така нареченият преславски събор, наречен от Златарски по този начин. И там се взема решение за пренасие на столицата в Преслав. Това не е вярно. Събора не е бил в Преслав и не е бил в 1994 година. Той е бил доста по-късно. При всички случаи, смисъл, пренасието на столицата е било по-късно. Събора е бил по това време, но той е бил в Плиска и на него не се е обсълзал въпроса за пренасие на столицата. Т.е. тези ключови години, които се прехвърлят неправомерно от столичния статут на Плиска към столичния статут на Преслав, това са част от най-важните години на Златния век на България. Разберя се, най-важните години на Златния век на България са годините от идването на учениците на свите брата Кила Методи, 86-та до 93-та, до Великия събор в Плиска, Плисковския събор.
Тогава, може да кажем, че е било направено най-важното. Възстановени са всички изгубени преводи на Евангелие, на Псалтир, на Литургията, на Богослужебната книжна и прочия апостол и т.н. Няма как да се провежда Богослужение без тези основни книги и тази работа е била свършена в Плиска основно. Но не стига, че тя е била свършена към 93-та, 4-та година, към времето на Големия събор, но и след това Плиска продължава да бъде столица. Плиска остава столица, може би, до края на 9-ти век. Защото знаем, че в средата на 90-те години става една голяма война между българи, ромеи и маджари. Ромеите и маджарите срещу българите. Разбира се, тази война е започла Симеон. Срещу ромеите, те насъскват маджарите, те навлизат и прочия. И пренасенето на столицата от Плиска в Преслав е станало, разбира се, след тази война и поради тази война. Защото се е оказало, че Плиска, бидейки в равнината, е изложена на конните народи, идващи от изток. Маджари, а в перспектива и печенеги, и какви ли не още, никой не знае. Какви други може да дойдат, оттам идват постоянно. Още от времето на хуните, аварите, пък и ние, българи, славяни, всички идваме оттам и завладяваме. И, понеже прабългарите са конен народ, Плиска им е пасвала идеално, като едно огромно паспище, където тяхната могъща конница е в постоянна готовност.
Но, когато идва друг конен народ и ги побеждава, маджарите, те виждат, че това не е добра идея. Те се опасявали от към ромеите винаги и са смятали, че със своята могъща конница винаги ще могат да отбраняват столицата. Когато биват победени от друг конен народ, маджарите, в няколко много важни и тежки сражения, виждат, че не бива да се рискува и трябва да се намери друго място за столица. Разбира се, маджарите са разбити, в крайна сметка, благодарение на чудото, което прави св. княз Борис. Те са след това догонени, доизгонени от Симеон с помощта на печенегите. Но въпроса стои ребром. Така, че може да кажем, че в 96-та година този въпрос е бил ребром. Но, столица не се мести лесно и не се прави лесно. Преслав, разбира се, е съществувал като крепост, като градче, но за да поеме столични функции, още повече, че не е имало в момента някаква пряка за плаха. Имало е мир между България и Византия, което е много важно. Нията войска не е на южната граница. А пък маджарите са били отласнати, те не са имали вече какво да търсят насам. В този смисъл не е имало от кого да се пазим толкова много, за да бързаме да прехвърляме столицата. Така, че пренасенето на столицата е било един дълъг процес и едва ли е станало в 96-та година, по-скоро 2-3 години. Защо смятаме, че е така?
Защото в един по-късен текст се казва, че Симеон градил Преслав 28 години. Ние знаем, че Симеон умира в 927 година. Ако извадим 28 години, отиваме в 899 година, което може би е реалната дата на пренасене на столицата. Формалното. А иначе, де-факто, вероятно пренасенето е продължило и след това. Защото в Плиска имаме изградена цялостна държавническа структура от векове. Още от времето на Тервел, после Крум, Омуртак, Маламир, Пресиян, Свети Борис. Всичко това си има създадени свои улии, по, които се движи. Включително Великата базилика е била вече една институция, която е съществувала. И след като тя съществува и там вече са се нанесли духовници и така нататък, те няма да се местят. Без причина. А ако става дума за война, те винаги могат за два дена да избягат където трябва. Но докато няма война, защо да се местят? Така, че няма никаква логика да смятаме, че с пренасенето на столицата в Преслав, Плиска е престануала да бъде столица. Ни най-малко.
Тя е продължила, разбира се, с затихващи столични функции. Но това е един дълъг процес. Съответно, Великата базилика и комплексът около нея напълно е продължила да функционира. И можем да кажем, че това първо и основно духовно средище на славянската цивилизация, което е създадено във България, е продължило да бъде главния център повече от Преслав, дори и след като Преслав става столица. Със пълно основание. Разбира се, ние не можем да докажем, ние казваме само какви са историческите предпоставки. Но по същия начин не можем да докажем, че една буква от тези съчинения, които в момента са достигани до нас, е написана в Преслав. Примерно епископ Константин Преславски. Името Преславски е съчинено. Ние не знаем, чий епископ е бил. Може да е бил съвсем на друга епископия. Епископ и може да не е стъпвал в Преслав. Той е набеден Преславски. Безпочвено. Черонизец Храбър най-вероятно не е стъпвал в Преслав.
Той пише по времето, когато Преслав е военна крепост. Какво ще търси той в тая военна крепост? Какво ще търси в тая военна крепост ранния Йоан Екзарх? Какво ще търси в тази военна крепост св. Климент? Или св. Наум? Или св. Ангелари? За нито един от стожирите на златния век на българската книжовност нямаме никакъв мотив да е стъпвал в Преслав по-рано от началото на 10 век. Но дори и тогава, става дума за работа. Те на разходка може да са ходили. Или по празници и нещо подобно. Наприеми. Но ако той е бил вече монах на този обител, той не е като св. Борис. Особен монах. Изванреден.
Той е монах закрепен към нещо. И ако те са били вече закрепени, тези стожири, към този манастир, най-вероятно са си останали негови. Защото с този манастир нищо лошо не се случва през цялото управление на св. гняз Борис, през цялото управление на Симеон и дори, може да кажем, и през по-голямата част управлението на св. цар Петър. Постепенно, да, запада, но тя и цялата българска книжна запада към края на този период, така, че няма някакво голямо име, което да кажем, ето този човек не е бил в Плиска, а е бил в Преслав, не знае. А сме сигурни, че стожирите и ранните са били всичките, без изключение в Плиска, и там са свършили цялата работа, която е достигнана до нас. Това прави манастирския комплекс на Великата базилика в Плиска единственото място в България, единствения храм във България, който е част от макроисторията, от историята на човечеството, не от историята на България.
Ние правим голяма грешка, че изследваме българската история само отглед на точка на микроисторията. Макроисторията я споменяваме като фон, но нас не интересува микроисторията, и, което е голяма трагедия, защото ние така не разбираме защо губим Първата световна война, а ние я губим поради простата причина, че я четем като микроистория, а тя е макроистория, тя е световна, тя не е балканска. Ние до ден днешен четем Първата световна война на България като балканска война. Колко славно ние сме побеждавали гърците, колко славно сме побеждали румънците, колко славно всичко и накрая катастрофа. Защо? Защото това не е микроистория, а е макроистория. Единственото нещо в макроисторията, което е българско, това е създаването, или по-скоро съхраняването и пресъздаването на православната славянска цивилизация. Това е нашия принос към макроисторията. За съжаление нямаме друг. И ние не бива да се лишаваме от макроистория и да гледаме само микроисторически
и, понеже знаем, че комплексът за малоценност винаги върви ръка за ръка с мания за величие, ние да създаваме една такава провинциална мегаломания и да си създаваме иллюзорни герои, иллюзорни митове, както и мита за, че Симеон бил черноризец храбър, манастира в Патлейна бил голям от средище, всичко това е белек на Симеонизацията на българското средновековно минало. Извършена, разбира се, от Златарски и от другите наши историци, те се опитват да Симеонизират нашата история, мислихи си, че по този начин я въздигат. А по този начин тя катастрофира, както при Първа стола на война. Разлика в мащабите винаги е в ущръп на малкия мащаб. Микроисторията винаги е потърпевша от макроисторията. И затова ние трябва да, когато говорим за Свети Борис, когато говорим за Златния век на Свети Борис и за Великата базилика в Плиска, която е емблемата, святото място, катедралата на българския Златен век, тогава трябва да използваме макроисторическия аршин, а не микроисторическия.
И сега, когато вече стана дума, че България не знае какво да прави с тази велика базилика и в момента, ако отидете там, ще видите, че от една страна с бетон се леят някакви бутафории, от друга страна всичко е в бурени, нереставрирано, неподдържано. Да не говорим за външния град на Плиска, където орът трактори върху мястото, където е имало десетки църкви, около 30 църкви имало в този район, в момента там орът трактори. Така, че и сеят и те не знаят какво, колко им е важно, да Това място не може да стои в това състояние, на бутафория и бурени, точно обратното. Там трябва да видим, че ние българите също участваме в макроисторията, също сме дали нещо на света и това, което сме дали на света, неговият носител, неговата ракета носител е Великата базилика. Защото там са били всички. Светци, първопроходци, създатели, стожери, крегълни камъни. Всичко това е било там. И това трябва да се вижда. чрез нашето отношение, чрез образа, който там ще видим, чрез словото, което там ще прочетем.
Ето това е една национална програма, близка да се превърне в място на пъвета, не само за България. Място на пъвета, номер едно за България. Много по-важно от всички други взети заедно, защото там България получава Христос. И оттам го препраща на православната славянска цивилизация. Това нещо трябва да бъде и видимо, с образ и осмисляно чрез слово. И тогава Великата базилика в Плиска ще продължи да изпълнява онази водеща функция, каквато е изпълнявала преди повече от хиара и сто години. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността. с Богослова Георги Тодоров по Радио Зорана.