С Къбибрата и сестри, уважам и слушатели и зрители, вие сте спръдаването светоглед за Богослова Георгий Тодоров, изнешната беседа из мамата Сърквата Майка. Георгий, привед и добре утро. Здравей. Какво да провокира да избереш тази тема? Приспящото идване на Батрях Вратолумей през октомбри в Ривския монастир по-бързка с годишните на световата Ривския. Создаде в мен едно напрежение, някакъде си имах проблем са съвеста. Не знам защо. Казам, да би нещо един против съмия човек, не би трябва по никакъв наче, защото Ривския монастир е отворен, там мога да влизат и атеисти, и миусео-мани и бодисти. Защо да не влези един православен патрях с всичките тема плиус обе минуси. Не това, нещо не е фреб. И започна така да се вглеждам в различни аспекти на вземеотношението между България, чето Синглове Светюа-Арилски, Българската църква и Константинопол, Фенер. И не направи впечатление, че всеки път, когато дойдя до Катераг Вратолумей, във всички те му речи, няма нито една леговая реч, в която той да не набляга на това. Ние сме църква майка, вие сте провородна дъщеря. И, което е другото, че не пък Българите също се правим на отличници, не сме провородната дъщеря. Някси, това не звучи като голяма хвалба. - И ниго заявяваме. - И ниго заявяваме редовно. Още заявяваме на дядо Максим, да, в изказване на дядо Максим, на дядо Неофит, Болгие и Прости, цясто им небесно и двамата повторят тази фраза, че ние сме провородна дъщеря.
И я сега, както да се вгледам, че отмъди съм се занимава с Витик Нязборис и там ме направи силно впечатление, че Бългъзката църква не е очаредена с укъс на царигайския патриар, а е очаредена на все православена съборба. До тогава ни няма Бългъзката църква, т.е. раждането на Бългъзката църква ни знам, която е случайност точната дата, точната място. Датът е 3 март 1870 година мястото е императорския дворец в Константинопол и събитието е все православена събор. Ерго Бългъзката църква е чедо на съборното начало в църквата, на събор. Това е много важно, защото в коя другът църква е очаредена на събор. Рибската не очаредена на събор, отива там или св. Петър, Павел или и очаредява. Антиохия, пак също св. Петър отива в очаредява, в самом деле св. Марк отива, няма събор. Отива някои и започва да проповядва, ако полагат и т.н. т.к. тя се създава така, аз се каже, от апостолите един по-един създава църкви. Бългъзката църква е създадена на все православен събор. Тогава и римския папа е бил православен формално, и неговите легати участвав да в събора. Това е много важно. Търъж решение, съборно решение на повече патриасия архипическите. Да, фактически пентархията, т.н. пентархия, пето началиято, се събира. Сега не е трябва да познаваме истическите събите в тяхните реални движасти сили. Двигателя на цялата работа е император Василий Първи Македонец. Македонярин. Той инициатор. Той инициатор на събора. Той е сценарист, режиссер и в главната роля. Испълнително. Испълнително. Номер едно актер безкрайно дотълнатлив. Той изиграва папата. Егота цяло била да измаме, защото Пългъската територия по това време е била към Диоцеза на Рим.
Святик Няз Борис 66 година праща делегация в Рим и казва, искам да минем към Вас. Папата праща епискупи. Начало с Формос и от зимата на Остътенщи 66 година започва Бългъската църковна територия. Още нямаме Бългъската църква. Нямаме територия църковна. Миняваме към Диоцеза на Римската църква, на което имаме и канонично основания между другото. Бългъдната България е към Илирик, а Илирик е Диоцез на Рим. По старите канони, целия и Илирик е Диоцез на Рим. Когато имаме Протоген Сердикийския Събор, той бил към Рим, той не бил към Константинопол. Това е една територия, от давна към Рим. Когато Бългъската държава се разширява достащно при Маламир Прессиани. Истига до Адриатика. Ние предобираме огромни територии, които би трябва да са към Диоцез на Рим. Узоропиране от Константинопол, това е много важно, по време на Иконоборството. Та, че император Лъв Третий, когато налага Иконоборството, той дефакто прави така, че всички епископи в негото територия да минат към Константинопол,
защото Рим е Иконопочитател, а Царегата е Иконоборец. И той смене епископата с Иконоборци и минават към Цареград. Тогава Римския папа не годува как така, това е мое територия от папти века. Обаче император си прави квото си иска. Заради арестъл на Иконоборството, това е много важно. Не заради някакви други причини, културни езикови, не. Заради това, че иска тя да бъдат Иконоборци. Така, че тогава тази територия минава към Константинопол и българите, когато завладява територите там, срещат грекоязични, това е много важно. Свещенници, а не латиноязични. Това е интересно, не тя, който после на Сабора в 870-та година това е бил решаващия аргумент към когода ми не българия. Вие, като не дохте, кога заварите латиноязични или грекоязични, и българите казват ми, грекоязични. Е, следователно трябва да сте към Константинопол,
защото той грекоязичен, това е бил аргумента. Тъм, мисълта ми е, че Святи Борис имал по основания да ми не българите към Рим или Константинопол, защото половината територия е диоцесна Константинопол, половината по канонни стари е диоцесна Римския папа. Може да избирай сърно с той, които е разочаровани от по отношение до след бунта на Буините, когато те са казват, защото всичките да не ги екзекутира. Това е другото. Това е по-милво. Сега изглежда, че имало и други опити за намесана визнатийското духовенство в държавните дела на България. Изглежда имало таки опити, защото факта, че Святи Борис е обръща към Рим, тази нещо не е било фрет на отношението на Ли. Той не е било по отношение на Вярата. Вярата е най-същ.
Христосия същ е вайнето е същото на Ли. Да имаме вече имало, от които не е я знам. Той за Филиокви не е, не е зная лошта. Темата се развива след това, когато имаме към Рим, тогава святи патерахфоти вади секирата с Филиокви. Тогава това е било така непроблиматизирано. Българската църква става катаризатор за тази схизма, която я нарича твотиявата схизма на Ли, между Запада и Стука на основанете на Филиокви. Но, когато святи Борис минава към Рим, ни в письмата, които пише до папата, письмото с въпросите, които пише до папата, виждаме там, където има проблем с Византийското Духоверството. Той за това пише на папата. Ако нямаше проблем, за когато му пише.
Всички въпроси, които постави са въпроси, които не само решили Византийското Духоверството. И тези неща са били намесва в Държавните дела. В Държавните дела, а не само във църковните. Те с меси не разбира се. Аз си мисля, че ми трябва да изследаме още повнимателно на местата на Византия. Това е нещо, като деця му казване Мека Сила. Мека Сила. Фактиски това е политическа власт, преобличена через църковна. Това е ръката на императора през църката, да наложи своято влияри. И нямаше към Рим Василий Първи, който е като човек-обиеците, като император е гениален. Той разбира, че за губи ли царигат България, като цивилизационен партнер, той губи Европа.
В Европа няма да има нищо ось вен царигат, тук България била огромна силна. И ако ни минем към Римския папа, ни е вече се отделяме от изплука. Цивилизационно. И всички терито и дукът на Север, Русия, Украина, по всичко това ще бъде към папата. Мен да ни наложат и латиница. Да, да. Включително и латински език. Тя са го наложи на Франция, на Испания. Всеки латински се служи. И след това, дори. Васири разбира тая работа и казва, с това трябва да направя всичко возможно,
да върна България в цивилизационната орбита на Византия. И каква това трябва да плътя? Близъв преговори са си, тя бои си, бои смо казва. Цената е Българската автономна църква. Той в писпорта до папата иска патриарх. Това му е много важен въпрос. Защо го иска? Ами защото ни само дали автономия от Константинопол. Той го иска от рим. И тогава те правят явно споразумение, че... И тогава Василий свиква събора, за да излъжи папата, за да може на събор, да се земе решение за Българската църква.
И това така и става. Тя ми използвани исключителни похвати. Той е голям мошеник. Както дипломат. Лъжеги. Обаче целоте опродава средствената за него. И целоте е постигната. Сиква се събор. 69 година. Той е продължава до 70. Междуто много важна дат на който завръща този събор, който доден днеша не 8 вселенски събор, според тримска тримска тримска тримска. Този събор завършва на 28 феврари. 1870 година.
Тазата трябва да я запомни. Продължава след три дни. След три дни император Васили отново ги събира за българския въпрос. Това е нещо както по скриптом на големия събор. А и за решение този важен въпрос събират се в императорския дворец. Те циказва на своите ренги Вика, што преди това събор е бил в света София, горе в Десния Балкон. А сега и Вика във собственния си дворец. Ся римските пратеници разбрали, че ще бъдат под Натиск. Но изъездаш, че Натиск е бил много добре режисиран и те в крайна сметка подписват документа,
че българия минава към диоцезът на Константинопол. Но, то е важното. Решението е взето от събор. Това е най-важното. Това не е указ или томус на царегатския патриях, а е съборно решение на пете водещи катедри в църквата. Наканецата пентархия. Преподписано разбира се от императора. Така, че българата църка има това велико достоинство да бъде учредена на дефакто вселенски събор. И някой да ни казва, ни сме в създали, ни сме вашата църква майка, при положение, че събора не е създал. Много по-висока институция. И друго нещо. На този събор,
паровенството църковото, паровенството е в Рим, а не в Константинопол. Сега патриях върху е може да кажа, е дарема на събора, не бяхме номер едно. Не, номер едно беше Рим. Ви сте в номер две. Така, че дефакто, трябва да сме благодарни, може би най-много, на императур Василий, първи. Той прави цялото работа. Всички источни патрия си 4-ата му са подчинени. И, който каже, това правят. Това било предище императур. Обил е кесаря Варда. Той е ли няма да се справи с една такава задача? Ако тя ще изчезнат и друг ще доиде,
който е склонен да подпишне, който асмо каже, това е позицията на Василий. Това е не оспорим владетел. Никой не сме е гък да каже. Такъв страшен човек, който при струпово иминава, но постига целата си. Така, че дефакто фигурата е Василий, процедурата е вселенски сабор. И резултата е създаването на Бългъската, Прогославна църква, в 870-е година на 3-ти марта. Това е факта. Това е, че трябва да го помним и да го отстояваме. Ние, когато кажем, не сме да щеря на цария град, че ни се отказваме от цвети Борис, отказваме се от неговата свръх...
Аз не обичам от обата гениално, защото гениалста може да бъде от злите гении. Това е свръх държавник. Държавник от мета историческима штаб. Той да направи България от преди 5 години. И защото е прияла христианството на 5-та година вече имаме самостоятелна църква. Това нещо е непостижимо. И ние да се отказваме от това, че да го забравяме, да него изследваме, да него разбираме. Ето и вече за мен не е приемливо. Ние трябва да си коригираме мерника и да кажем на Патрих Въртон, което верятно ниги знае тие неща,
не се интересува или не му отърва. Тази за се разберем. Ние сме като другите църкви. Да, Сърбската църква е със решение на царът Гаскът, която тук е бил в Нике. Той не е бил в царът. Те са били тогава по-вене къстоносите. Но тук сме са гласни. Обаче, или да кажем, Матиската, архипископия, или Ромъската. Обаче Българската е голямото исключение. Ние сме заборно учредени. И при това положение нямате историческо основание да се наричете църква майка и да ни объявяете за дъщеря.
Защо? Защото майка дъщеря, това е начин да се каже власт. Нежна власт, мека власт, обаче власт. Майката, докато дъщерята не стане полнолетна, тя решава всичко, има власт. И това е фактически подмолното, което ни се прокарва през термина майка, църква майка, означава църква власт. Властъща. И не, ако се хванем на тази върлица и кажем, първо родна дъщеря, ни казваме, ни сме първо родни въсали. Това е приведено на езика на реалността. Това е опит на Константинопол да прокара
властъси върху останалите църкви, като ги обяви за дъщерни. И после каже, МСто сте дъщерни, значи сте под властни. Това е мекия начин за усъществяване на тази идей. Фактиски маканизъм за да. Да, фактиски целото е власт. Починяване. Това е. Ако все пък привем тази теория, която както виждаме не е много истина и актуална, за майката и дъщерята била ли е добро намерена лобяшта и уважителна майката към дъщерята през годините. Защото през още 11 виждаме, как те са готови. Сърдност е Константинополз като патрияш,
и готало да притопи нашта църкви и отново да останови гръцкия зик за Богосужебен. Да не говорим пък по времето на осмазкия период, когато и цяло нашата църква е заричена. И те дълърират тези действия. Не казват, нека те са били патрияш или останат, защото можете тогава патрияхта да се застъпи, не знаем какви са преговорите тогава. В Константинополно напротив те желат да асимилират нашата църква. Точно това е, че ако говорим за понятие майка, това че какво е майката? Майката е свято нещото. Това е най-любящия човек, който се жертва за детето си, който милее за детето.
Това е всичко най-добро. Нека да видим поведението на царгата патрияш. Дали е маячъско. Когато Иоаннт Симисхи завладява Источна България, близка Преслав, силистра на тези територии, там, де факто, идва византийско духовество. Българско духовество е прекратено. И бих казват, че имаме едно заличаване на делото на светите климент, на ум, тилила, методи и всички останали. Защото в Источна България ни нямаме нито един надпис, за паза от времето на свети Борис, нито от Симион, нито от свети Царпетър, нямаме тех ни мощи, нямаме гроб, нямаме информация. Тоест имаме той, което на Латински се казва
"дамнаци у мемория". Думат е жестока проклятия на паметъ. Тоест, заличаване на паметъ. Истреба се от паметъ Българската церква. И на миниятиурата, в Мадридския ракопис на скилица, се показва, как Иландс и Мисхи, в своя триумф над българите, той пръзнува триумф над българите, носи върху каляска и на натурната икона, която е взел от преслав. Това кво означава? Това означава духовно завладяване. За какво ме тази икона? Там нямали христиани да се морят. Тя, што ми била в преслав наче, там имало култ към нея. Имало вярващи, които се морили на тази икона, што ими отнемаш, за да ликвидира образа на българската церква.
Така, че това е било поглъщане на българската церква. Първо. Добре, че въсили и втори, макари българ обият, съхранява охрицката архиепископия, но вече некато патрияще. Като архиепископия? Да. И там вече започва да действат грекоязични епископи. Знаем, те офилакто охрицки и т.н. Ти много други. Димитри Хоматияни и прочие. Грекоязични, защо не запази врикот отделностите кида методи и там да се служи на славянски. Да, да запази това като крепост на цъкло на славянската. Да, съркопи си всичко остало. Точно обратното.
Унищо же аз се това дело. Това не е маячъско. Прочем, една забележка. По отношение на българската патрияще. Българската патрияще, не от чередена присемен, това е 100%, това ние сме си го измисли така от нищото. Тя от чередена присемените цар Петър. Ние не знаем точнота година, но най-виратно е 927. Когато го праят Василевс, когато го признават за цар, това той се жени за внучката на Романа Лакапин. И, най-виратно, тогава българския архипископ става патриар. Тоест, не 919, както казват. Както казват някой безлики основания. Ние няма ми нито една запетайка,
която да свидетелство за каквато е предише на година. Сега това, което ни имаме в Дюканжовия списък, е много важно, исключително важно, по нашата тема. Там пише, че Роман Лакапин е провъзгласил българския архипископ за Патриах. Императора, а не патриаха. Това е политическо решение. Както Василий, втори, създава Охиската архипископия со своите укази, али императоръг оправи. Както Юстинян създава Юстиняна Прима. Със императорски указ. Често и просто. Така, че и в случай патриахъщът отостони е признато от императора, а не от патриарха.
Патриарха ще козирва. Но императоръг оправи. Това не е решение на събора на царгастът. Сърко решили, че братата в преслав, императоръг оправи. Това е негово отдело. Изкът за здърби отношението. Брачните връзки и всичко останало. Имолвай брачни връзки. Тогава е признава цаското достоинство на Съжицата Петър. Точно така. А на тази титла подобава вече. Да има и патриар. Да има и патриар. Да, нещо.
Както снатвам подарък, може бе му правя така. Мисълта ми е, че нека съвъртем на византийски в период, когато имаме Охридска архипескупия и преславко доростовската уништужена. И погълната. В този момент е интересна, в преслав и в плиска се служи на гръцки тогава. Да, да. Отново съзадърщи гръцки. Почвата гръцки и уништужават не в Исочна България, къки рекописията ми е славянски. Ниха е фокрит, до колкото е създравено или на тон някакъде на ли. Но в Исочна България е уништужено явно ценесочен съзнатом. Тъм, после къкво става, България се усълждава при Насен и Петър.
Те разбира се не признават нашата архипескупия, което принождава това много лошо. Ако бях казане, е ни хоу. Имате държава, имате си, имате си и църба. Али, да напризнат, те ни напризнат. И това принождава, кълойан, да се обърне кампапта да извърши това голямо пристъпение, уният на ли от да. Но, на ли, къде са, на устоятълството. И, в 1935 година, това е исключително интересно, отново се създава българската патрияша. Но, как с укъс на Константинопол, съвсем не, на все православен събор. - В Лъпсак. - В Лъпсак, да.
- На дънерите? - Да. На дънерите от Камазия, да. Но, защо се прави този събор? Много интересно. Ако можеше с укъс на царегатския патриях, на ли, както каваме, Томос, на ли, да се очарди българската патрияша. - Но пак е чрез събор. - Пак е чрез събор. - В Лъпсак. - Да. Като имаме преди колкото, трудно да се си като е събор. По това време, Антиохия, Александрия и Русърин са подвъзна на арабите, там трябва да пратиш пратеници. Тук е много интересно, че изглежда, това не мое мнение, а родеца учени, изглежда, че главна фигура в уговаренето
на цялата тая работа е бил свети Сава Сръбски. Той правяно голямо пътешествие близке изтук, посещава Антиохия, посещава Русърин, посещава и Александрия, и със среща с тримата патриарсия. И с никейски също. Той е фактически прави една сувалка политическа за цар Илана Севтори. И, когато свършва тази симиссия, се връща и отива в Търново. Защо отива в Търново? Шла и се приберяв в Сърбия. Отива да тукладва на царя с ваших работата. Те, биравта, си мали други общи теми за разговор, но факта, че той прави тази сувалка Антиохия,
Александрия и Русълим, и идва в Търново. Много верятно, според търдица учени, означава, че една от мисиите на свети Сава е била да подготви Сабора в Лампсак, на който бългъската архипископия Търновската официално е объявена за патриаршия. Бейта пореп вече, за ме створим в пето началията, пентархията. И пак тукът Саборонто начало. И тукът ни трябва да отдадем должимото на Великия Ивана Севтори. То е изпаковано могаш да кажа, ай, по бързата процедура, тук е една от Томуще и правим църква, не. Никто Томуще. Сабор искам тукът да катснат представители на всички православни патриарши.
Не се предоварява на Кусантина. Да, това не е случайно. Така, че бългъската църква е така да се каже в оплащение на Саборонто начало. Това била отваждавана через църковни сабори, а не через Томуще на Кусантина. Точно така. Това е много важно. И ние това трябва да го отствяваме. Това е боже промисъл. Ние не трябва да го подминаваме и да го подритваме. Е, било, акото било. Това е уникално в цялата история на църквато. Няма другата църква така от чередина по този начин. На два всеправославни сабора, при двама Велики, владетели разбира се, следва какво става. И два османския период. И два османския период.
И два тази сила от изтук османсите. Завладява Търново. И пращат свете патриархи етини в офиснарния башкоски мастир. И какво прави Кусантинопол? Възползва се от тежкото положение на България, от това, че няма ме цар. Нега ти има ме цар Силен, Иоанна са е втория, козироват всички. Когато няма ме цар, са нахвърлят и ни поглъщат. Фактически това отричесят по маячество. Нито една... Това не е грижа. Дъщероятство, това е не каннибалство, това е най-лошото. Каннибализъм изязваш някакъв вси друг, убил всикой и изязваш го. А това е дъщероятство, каннибализъм, спрямо съвърснати дъщеря. Иначе това не ти е дъщеря. И ти не си майка.
Как така ти уничтожаваш тази патриаршия, която е на собор, очереден на собор, може да е ликвидира. И защо трябва да е ликвидира? Аз това съм питам пък. Защо трябва да е ликвидира? Мигър, българите нямат духовенство, нямат традиция, нямат писпенност, нямат литература, нямат свеци, които им им липсва за да пъдат уничтожение. Аз садирам, да го си енот да беше уничтожен до крак, да няма никой. И ще кай, што остава там пустиня и нега го завладяхме. Той трябва да има хора някакъв. Не, има сега народа, има сеги свъщениците. Тоест, това е едно, мирни да монастири полноценен църква живот. Абсолютно, абсолютно. И не е ли маячено чувство да втавиш, да ще трябва да се развива, да се просвещава, да се грижи за неното продължение на неното така обучение във другото дело? Не, това реально не е маяченство.
Това не е фактиски сестри. Не е състрега съцърква, не е маяка е дъща, не е сестритър църква. И ти да завижеш на сестра си, да иземеш всичко. Това ви прилича малко в краулир, когато вете сестри всъщо корделия. Регана и Гонерила всъщо корделия дефакто е ликвидират. Това лошо-сестренско отношение. Замаяченство не може да говорим защо, но не е сестринско. А това е зависливо, да иземеш всичко от сестрата и така и правят. Цялата територия на Търностката патриаршия е погълната от Коностантинополската патриаршия. И аз не съм чул някой да се извини. Дължаве тук патриарх върху и да кажа, вижте какво. Наша църква е направила някой добри нещата за България, но е направила някой излини. И за това и под нас е нашто извинение. Ни искаме да се извиним за Иванци Миски, която са възползвахме от импература и погълнахме. За Нали Осмазкото се възползвахме на ним. И възползвахме на им.
И възползвахме на им. И възползвахме на им. Да, след това 1767 година поглъщат Охриската ерихипископия Коностантинопол. Хоп! Се възползва от ситуацията, че там няма ли пъри, не знаме си какво. И ги поглъщат. Поглъщат нижлото и сръбската. Печката патрияшия предищата година. Какът е общия знаменател? И сръбската поглъща. Да, да, да. По същото време. Одна година преди това. Печката патрияшия поглъщат 766, а на следващата година и Охриската. За мен, тук е много важно да разберем, какът е общия знаменател.
Властта. През цялото време стадома за властто любие. Головна властта. Да, да. Властта, властта, властта, властта. И тази власт се усъществява включително и через езиков империализъм. Гръцки език се натратва в Охрит. В съмия Охрит. Той също трябва да го помним. По време на църковата борба възраждането, 19 век, когато се свиква църковна родния събор в Истамбу, Охритските представители пишат. Я искат да бъда част от събора. Пишат своето прощение на гръцки език. Охритските представители пишат на гръцки език.
Това е резолват от този езиков геноцит, да го наречем, или империализъм. Но така или иначе това е факт. И когато ние се облажаваме за това, че сме люката на славянска цилизация и в една изичната църква, когато от нас тръг. Тя бива гонена и уничтожавана. Нашта слава бива гонена и уничтожавана вековена ред. Това е третото поглъщане. Кайхме първото поглъщане след Тюанци Миски. Второто след Осмазското нашество. Третото в 18-е, когато поглъщат Охритската ехипескопия. Това е съвършено антимайческо поведение. Тука не можем да кажем майка и църква майка. Това е сестроядна църква. Това е лоша сестра. Лоша завистива алчна, где да тиземе цялото наследство.
Така, че ние трябва да... И може да доведема сестра, да права. Да, да. Това не е нихакъв отношение. Това е антихристианско. Къде да ма да се стра да не имала така отришение. Да. Точно така е. И защо зърдената власт? Зърдената власт, зърдената възто люби. Ние да не забравяме, че... От преди свети Бористо към местното население било от Константинопол христианизирно. В този смисъл и се на църква майка. Ище подобно. Местно население е христианизирно преди да има Константинопол. Тук е едва светия постол Андрей.
Стия постол Павел. Стия постол Эром. Никите ремесиански. Между другото това е много интересно. Покръзта траките Беси. Племято на Беси. Това е некъде Рона Бела Паланка. Той е лътиноязичен. Той към римската църква. Той не е эмисар на цареград. Това в четвърти век. Така че тук е христианството не идва от цареград. Цареград го е нямало още. Стия постол Андрей то си идва от Ерусалин. Той си идва от Ерусалин.
Тя е баш майката. Ни по начало като говорим за църква майка трябва да оточнем употребите на това значение. На този образ. Това е малко какът образ. Църквата майка на всички е Ерусалинска църква. Тя е майката. Светия Сион. Тя е майката. На пъдесятница си още дя. Църквата на нещо като Сабор. Те са би събрани там всички постоли. Светия дух играя родата на учредител. И това е. Всички издавай.
Трябва да са дъщери. Всичко, само да са дъщери. Така, че това е истинската църква майка. Другото значение е, да кажем, църквата като майка на всички нас. Църквата е майка на всички нас. Както казвам си Киприян Картагенски. Бог не е отец за този, за когато църквата не е майка. Църквата тя е майка на всички християни. Самата църква цялата. И по този вопрос не има спор. Църквата е нашата майка, това е бесполно. И ирусенската църква пък е майка на всички остали. И по те е един шанс не са спори. Сега по отношение на поместна църква, която е ушки майки на всички останали, има претенции на рибската църква да е такава.
Много интересно. Рибската църква, до деднешен, ако това е катедралата, която е святюан лъкът латерански, това е катедралата на град Рим. Не е свети Петър, не е свети Павел. Не е стежно, на пълата би трябва да таде. Тя е много по-дръвно. Не, не има пред като сгради, има пред като статут. Като статут на святюан. Тя се смета за катедралата на град Рим. И там има един надпис. Катерярска катедра. Катерярска катедра. И фактически на нея има един надпис, че Рим е майка и глава на всички църкви. На всички църкви във градъ и в света.
Много интересно. Тогава за така смистили. И до денешност и надписа. Майка на всички църкви. В света. В градъ и в света. Урбията-урби. Така че това пекните претенции. Те са вселенски, те са универсални. Това не е познато и за този уклон, властволюбив да ни може да наречим пъпизъм. Това е уклон на папата. Но ние сега имаме във фенер. Един фенеру пъпизъм. Опит на царегадския патриарх.
Да използва институция на майчинството. Да го наречем. Или образа на майчинството. За да е прокара същата. Както е в Рим. Матер е капот. Майка и глава на всички църкви. И той ся искай да бъде върра бар. Това нещо. И там е усъдително и в Рим. И тук е усъдително. Ние си майка на православните църкви. Той иска чрез нас да бъде майка на всички. То е старши. На всички европейски църкви.
Защото спряма Александрия Антиохия, които са по-стари от Константинопол. И Ерусаним не може да каже нищо. Но тях той е ги натиска по друга линия. Значит, Александрия и Антиохия. И Ерусаним по-гръцка линия. Ви ся, като гърчиш, ми са починяте. Щото да и назваляме гръцката работа. А Антиохия, Гурката, тя пък са араби. Но тя пък там много ги мачкат. Къде ни ги трябва. Той не беше идеал. Той не беше... Къде ще го ги научи. Ти в Риван ги гонят. Ти в Къде ни ги гонят.
И за това тя са много слаби. И се склонни да признаят първнеството на фенер. Първнество по власт някакво. Ако не им помогат в политиката нещо да закрепят, това те ще ги унишчужат изцял. В Сирия, в Ирак, в Турция, в Риван. Във всички те територи, където имаме много тежки условия за алиантиохиската, православна църква. Той драте си помогат в трудност, но не означава, че единия брастър това изисква някакво преколнени. Да. И има желания за починение на помагата си брат. Това е много смоштаваща политика и действия и отношения към другите църки.
А добре, ни виздървили сме всъщност и в тен нешен подобно отношение. И по-скоро минали век в 50-ти години. В 953-та година човили сме таково отношение. Имаше ли удобрение тогава при утърждаването на новата, да кажа бългътска православна патриарщия. Имаше ли легитимиране и подкрепа от Констатинопол и фанери. Засъвжаление точно братото. На чехъде е в 53-та година при патриарх Кирилл. Той има и добри дела, има и някои грешки, но това е една от големите дела, което това извършва фактически възламяната на патриарщата. Интересното е, че на Сабора, което е в град света София, избира се патриарха.
Тук присъвват много от сестрите църки. 5-6 от тях присъвват на семья Сабор. Някои след това го признават патриарщкото достоинство. Тоест, дефакто Саборното начало действа отново. Тук пакияме Сабор, дефакто. Отново Сабор. Отново Сабор. Антиохия участва тук в руската патриарщия. Румънската. И сега минава година. Две започва да се присъединяват и други. Гръкоязични. Александрия се присъединява, са признавана. И фактически Твенер остава в изолация. И чакше и са и първа година.
Патриарха Тинагор вече клякъ и на признава. И издава своя Тенечен Томос. Ама преди Томоса ни сме признати от всички останали. Усвен разбира се на тие, които са по-гръцкарини. На тие подластни на Твенер. Така, че за мен тук отново имаме такова не сестринско отношение. Едно завистливо отношение. Не, че не пак ставаме патриарщия. Ами ще ставаме след където са били. И това са с ги патриарши. Раздраздани са в недолумение са. И аз бих искал само, ако позвалиш да сподари, какво казва. Горъс тогава. А преди това се казва. Тогава шният царъградски патрах Атина Горъс.
Отказва поканата на Българския святисинот. Да присъстав като обикновеновен гост. Като почитава, че по-дова накция е вяло на решение, да съществувашете економически и церковен ряд. В остановяването на Българския патриарщ е безблагословията на всерединския патриарх. Едно от правлението на студена война в объзта на церковния живот. По този случай Атина Горъс казва. Решението на третия церковно народен събор. Той не казва всет церковен, церковно народен събор в София. Да бъди забавна за патриарх Кирилл е билодиктован от властта, като допоминителна стъпка по пътия на превръщане на православната церкова инструмент на саветски империализм. Да. Много вокаво. Еще българската православна церковя не е засвидето оствувала
своата сериалност церковния живот. Изпособност через невоклонност да следва неговите установления. Тя са ще време на не процавтява в Христа, нито пък правява особана церковна деяност. Тоест и укури и пазрение. Ито в труден момент, когато ми е в атитичен режим, вместо да ни подкрепи и да кажа, да бе ви сте църк с велика традиция, да патриаши, разбирай се, ефтимии и така това. Да, да, да, за няде сила и арамо и подкрепа, той точно обратното ни дискринитира. И ни в един режим, което по-начало геа да не дискринитира, сме се добрали до нещичко. И да не забравяме, че по време на коммулизма се преодорява с кизмата, 45-та година,
и се останява патриашен. Това е Божие чудо. И вместо да кажеш, велика е Бог, че дори в тези времена, опустива това нещо, ти започваш пак зависливо и бих казал, сега, тук е много важно нещо друго. А ни да не мислим, че Патриахатен Агор говори от себе си. Патриахатен Агор е американски поденик. Той живяло се най-сигурни в Соедините Штати. Личем приятел на президента Хари Труман. - Президент, да не се молят. - Да. Така, че той е на много късъ къишка от страна на долбоката държава на Соедините Штати, т.е. той, което не е че ми е Хегемона.
Хегемона му казва който да прави. Те са му казави. Няма ги признаеш. Така, че ние по някога приписваме на патриачете в ФНР, някакви намерения, които те горките може да ни са имали, но когато начальника ти направи предложение, което не мога да откашиш, ти слушкаш. И това жалко положение, което дискварифицира царегатския патриарх от претенциите, за пръв по-чест, а не го рев, за пръв по-власт, той би трябва честно да кажа на всички и свои собрати, а брати, вижте какво. Аз съм човек под властър. Аз нямам собца на вора. Също мен има два пистолета в Вете мисли по очия, и ми казват, ти така ще направиш, ти така ще направиш. Защото, когато мога да направя естука,
където няма никоги в Истанбол, имаме 2.000 гърци, аз не мога да четам на нищо. Държавата е противна. Тя обърна света София в джамия, велика да ста София, която по небеше музей, ся ста на джамия, аз не мога да гъкна. Възта не е на моя страна. От Световния Хигемон ме мачкът по другата линия, и аз как да изполнявам функцииите се на пръв по-чест, билото и по-чест. Не мога и за това, аз да не бъда инструмент за прокарване на чужда воля в православната църква, на неправославна воля. Ся била тя на Турския, била тя на Американския, няма да че е на коя е президент, но това не е православна воля. Аз съм в много тежко мен геме на ли притиснат, и ни искате от мен да станам предател на православето,
и проводник на антиправославния дух, който е духът на антихриста. Аз да ставам, защото май така ще стане чаш, и изиграя родата на Онези Първо същенец, който размаха Христа при Първото пришестия, аз ще стана част от тези по-първо същенец, който ще го размаха при второто пришестие. Той ще се поколнат на неговия враг. Не ме в карбете в тая парадигма, защото май на там ще оти работат. Ни ще станем същите такиво недоторени, които бяха Онези. Место това, той са държи, което е лошо, той са държи хубаво, но нигакво правим. Ние защо пригласваме на тази нестина.
Ние по не, не сме чак толкова. Тук не имаме турски президент, да ни мачка. В тези това нехи. Ебаво сигурно има някакво влияние, но все още не толкова могащо. Аз си мисля, че това е по-скоро от някаква инерция и от някаква непознаване на историята. Нас не случайно зехтва календарче тук, а да го поукажа, защото на гърба на всяко календарче, ни сме виждали печата на Бългъската Патриаши. На Бългъската Патриаши е пише. На Бългъската Патриаши си тиси нот. И има датата 1953-та година. Ами, къде е великото дело на Сетиборис? Къде е великото дело на Иоанна Сенфтори? Тези фундаментални исторически,
мета-исторически събития ние ги затриваме и излагаме последната церква тук, още са здарена преди 50-60 години. Той за това сме много назад? За това сме назад. Така че за мен ние фактически не си връщи в нашата домашна работа. Ако ние си направим домашната работа, си извадим изворите и прочитим какво пише там. И то нещата са еднозначни. Тук нямаме спорно. Абе бъде са церква дали пък не е създадена от със томос на цареганския патриах. Ние не е създадена. И вървия път, и втория път, и третия път. Третия път е създадена са султански ферман.
Остъпни 70-ти година. И тук е много тято казах, че ще спомним датата. Датата на султанския ферман е 28 феврари. Точно 1000 години до секундата след последнато заседание на 8-е всенески събор. Този, което фактически беше направя Василий Първи. - Знаме ратълно. - Много. Това не е случайно. Игъври Къстевич зашло с орбона и ги изнял нещата. И Метхат Паша не е тогаве. Али Паша искам да кажа. Не е бил вчера, ще нали. Те са знали, какво правят. - Те е дурата на традиции и приятности. - Тук така това да се заричи.
- Това са го знали нашите хора и се отствиявали. И тогава, това е много интересно. И това ми не му обръща внимание. Создава се екзархията със султански ферман. И 2 години тя съществува. Ако тя беше тотално неприемниба седмица, месяц, два, три, царега си е пътна, ще излядя какъв документ, протест и някакъй така е така до султана. Ваше величество. Тук се старе един незаконен акт. Тук е нещото нередно има. Не, той е признава. - И даде ма сега не обигалда в схизма. - 2 години по-късно.
Тоест, 2 години ние съществуваме легитимо. Значи, сме реально съществува. Чак тогава се същат и тогава. Това е много важно. Тогава не казват ви сте нелегитимно създадени. Не? Казват, вие сте еретици. Вие сте легитимно създадени. Но сте еретици. Така че, тоест, де факто, те ние отричат султански ферман. А лойката на фермана е много интересна. Габрио Кръствеш пише на блестяща брошура. Той казва така. Казва, когато се ликвидира
Охридската архипископия си седна година това стана със султански ферман. Как тогава? Може със ферман да си ликвидират. А сега със ферман да не мога се встанови. Ако тогава е вълиден ферман, аз сега е вълиден. Ако тогава не е вълиден, това начало, че Охридската архипископия съществува в юридически. Да, и ние фактиски тя била овдовяла от тогава до сега, и ние се избираме по-редния. Така че той,
като юрис, той завършил право в асфальболата, като юрис много точно определя статута и за това фенер не отрича фермана. Те и не смеят, защо Султана разбира се, но и логиката юридичката вярна и за това те не отричат фермана. Той е с реалното съществува на Бългатската екзархия, а се опитват через мнимата эрес, която не е с етнофилетизма. Точно обратното,
на това е другия голяма тема, имаме елинофилетизм. Това е наистина един уклум, са дали е ерес, това трябва и са бордово. Каже, аз не мога да го твърде, но твърде категорично, че това е лоша практика в църката. Залипта не е залипта. Може да е ерес, ако си така изследва внимателно, трябва да си изследва. Защото този епископален империализъм,
което е гръцкия, което до ден дешен е в александриската патриаршия, до ден дешен е в ерослениката патриаршия, местното оселение са египтени или палестинци. Защо патриархия да бъде гръки, всички епископи да са гръци? Защо задължително трябва да се служи на гръцки и на гръцки служат? В тачно отношение ми те промениха наложиха гръцкия зик в Одрин, сега са съм скоро
и отново... Опитват се да, за поредням. Забраниха служи на български в Одрин? Да. Пък чески... Пък чески... И грая сте на 10 км редолни да там къде за търговия, къде за насходка и се отбиват църква иска да си служат на празници особено особно пък на храмовия празници на други полезни... Гърци там дяма на близо така че това също
но това е другя голяма тема за Елинофилетизма Азто къс си донесвах на ли книжката за Елинофилетизма не знам да е покажа пак на ли но това е нещо като така... на броски трябва да се направя една е такава книга на тема Елинофилетизма, защото това е долга история и това е така е да се каже езиковата мегали идея че гръцки езики е вся е все която
измежду много други злини е уничтожила и арамейското христианство арамейското Евангелие на святи апостоли Евангерис Матей е уничтожено от кого на влас тога, гръцки език така че каквото държи влъзта носи отговорността отговорността за уничтожаването на арамейския оригинал на Христовата проповед Христовата проповедила на арамейски и ни с нимали записана
най-малко у Матея вероятни на други места но Матей е написал свото и ме е на арамейски оригинал на Христовата проповеде сме имали това е представление, че човечеството да уничтожиш Христовото слово в оригинал и то да изчезне и да работим по-проводи ни се работим по-провод на Христовото слово гръцки езики е велики език но това е превод Христос е пропагадвал на арамейски и уничтожението е отговорност на гръкоязичните
че ни са са хърнили оригинала на приси превод прекрасно се направил ами заслужаваш оригинала от нивен от този твъща слави и гордост, че техни езики е много утвърждаван, че той е бил по времето разбида се и на Христовата пропагада те се говорили и на гръцки на старогръцки тогава при парите в Гарилия е много малко са глупи е в Вангилиято е написано на гръцки, на старогръцки по-голямата част
не, не, не, я така мислих обаче сега стигам до заключението, че най-вероятно цялата арамейска христианска литература е уничтожена и може би там имало послание къде са посланията на другите апостоли помежду им, те са евреи не всички са има и може би много голени познания по гръмати като на гръцки като Митър е знал да пише обаче
Рибаря и Олам Рибаря Яков къде са учили? да, да, Яков бърна господин също живял някъде в Нъзаред те са сега евреи от глухата провинция и със сигурност не са знали граматичен гръцки език, тезе разговор не са го знавали върви търговията обаче граматично не са го знавали и, и най-вероятно имало огромна книжнина на арамейски език
христианска апостолска евангелска коридание може би изпомени просто на арамейски език от което не е запазано нищо нищо, една буква не е запазана в Евангеликът там, което има арамейски цитати там, на ли Боже, защо ме изостави то е написано на арамейски за да покажа, што той е на ли или, или, на ли Боже
че той е вика Илия за да обяснят, защо Илия на гръцки не се разбира и за това само а не е за да запазят оригинала за да го привели на гръцки толкова така, че за мен, това е наголяма въпросителна, каква огромна арамейска, христианска книжнина е била уничтожена заради този елинофилитизм защото езика е власт ни да не забравяме, че езика е власт
пак и да ми до това възто люби и, ако ти искаш да командваш езика е мислине мислото не може да бъде оделана от езика, ти да завладееш ли мислината на хората, ти ги завладяеш да мете тях така, че това е цивизационно завладяване и ни го виждаме проявено в ивицата от 500 километра южно от България да ми ноще много и много бъгърски села как така стана, че те се изпариха
всички те станаха ейлини и сега го срещаш дядо му Българин, баба му Българка баща му Българин как стана това нещо чрез фактически езиков геноцит и това нещо се провежда от първи век провеница същия геноцит по-тоше на оригинала на кристолата работа така, че работата е много сериозна че ни дразни
рецепторите за Българин а чогато не усетим тая Българин тя не е случайна това нещо се бунтува това не е случайно и вече ни е спим нисме в някаква такава будна кома не разбираме кое се случва и повторяме ни клишета на ли църква майка, проворотна дъщеря а ми това означава че ни мързи в работата и, когато ни
провокира пътря и въртоломе ни малко така се сепваме, събужваме и заплъсваме да работим да заплъсваме да работим иначе не ада разберем истинската история а защо това е важно а ми защо това христоси истината всичко истинско е от Христа а всичко, което не е истина тякво ще кажа, по толкова ся къщи, му аго да му е да е църква майка, когато е мир да има ако беше истина наче от Бога
ами, ако не е истина това, че не е от Бога, е ме от гугой за всяка празна дума, ще бъдате седани Абсолютно, да а и това му дава още претенции да има още по-големи отгонения това, че така ни на него не помогаме когато не му кажем истината и той е разберен, той ще се поправи ако ато ми е пригласиме в лъжата ще стане гласната и на лъжата Вързка със святи княз Борис да се върда е мощата на нещо важно ни не познаваме нашата история
както трябва и не актуализираме аз много бих се очудил, ако дай боже в нашто календарче за следващата година празника на святи Борис 2 мая бъде прехвърлен както правят, гърците при подобни случаи в някои одните след Велигдан защото 2 мая се падат този ма Велигдан до година а до година имаме
къргла годишна на святи Борис Томмира 907, 207 и за да има чество на този важен юбилей празника трябва да се примести в Сътлата Сенеца може би на четвърти или на пети майлери 7 дъдея на гергио там цъща не бива да совпада за да имаме достойно чество на тази къргла годишна всичко това аз снатам, че ако ние си познаваме
историята и следваме нената логика ще помогнем и на Патерак Въртолумей ще помогнем и на изобщо пролославното самосъзнание да не се водим по течението на клишета които може да се повторя не 100 години има да се повторя 200 години и да не са верни има неща, които се повторя от 1000 години не са верни и ние продължаваме да ги рециклираме това нещо не е добре
всяка неистина е около Кавия всяка, каквато ще да е може да е много ласкателна за гърците или за дълзам по го обаче, ако не е истина съжалявам тя от Локавия ние не бива да ставаме проводници на Локавия и трябва да помагаме на нашите отци на нашите исключително и архиерей защото
църката ние сме едно и няма монопол върху истината монопол върху информацията върху знаниято и така така всеки с кото може да помага да бъде критерия в църката, а не интереса на този или да он е както понякога става и, за жаление, понякога това най-лощето това не е интереса ако имаш император в царъй град и той дръпаше
към него влъста нямашеме толкова проблема тежно, че няме той си човекът православен са дали той ще ние ще сме голяма разлика но ако императора е неправославен хигемона ако е неправославен и ние усъщестяме неговата воля тогава това е отстъплени са дали ще бъде преси коменизма дали ще бъде прес фенеру пъпизма
някаква друга елинофилитизма някаква другта къв уклон но това е особено в тези локаевери на които живеем това не бива ни да даме този захват на нашия врък за да ни повали и да ни тушира то е изкочително локао всърдност това, която се сужи преди брълни дни във буду пешта, защото знайки патрай въртолумече поканен осветия синота Българска да православна църква за честванията на светию
Анриюски в освятата Анриюска обитал за да бъде поканен, но да не служи всърдовреме патрай въртолумей заявява толкова богохуна толкова скведна позиция да че същност, божественото единство мога да си изразява чрез Бок за други чрез Брахман чрез Лъчезадната постота
да и отново това заедиване с абсолютна това е безорщива богохуна плава и по този начин да похуба всички догмати на православната църква да похуба цялото учение на светито оци и това сих хубава святия дух и това е между другото отстъпление и от първата божествена запад от деколога
така че този човек да доиде во святата рилско обитал и да служи против всичко което ни е завъщал святилан рилски чудоотворец не е ли отново отстъпление не е ли много голям компромис огромен компромис с нашта верност първо към господа и в то ру към заведите на достойния и любим наш святец и покруител на Бойгера святиланта дай боже
това е циклязва да го видя някото повервам но дай боже пътяк въртолумей да се покая за именно са поставят и себе си с чистия святилариуски да разбере кое ни е чисто носи в себе си и да се покая и за всички тези злени които сме понесли исторически в тези много и много векове
именно от фенер и преди това от Костан Тинопол защото той има този обичай и това принципно той има този обичай като идва да казва ни е Йоан Богослов Йоан Златуст Григорий Богослов святит фото и нали ние тарий град има ли значение и Йоан Златуст е бил от царегаски патриях има ли значение за следващите
ако има значение как следващи станаха и коноборци как следващи станаха монотелити золото смеше преди това то е да освети следващите ама не, те станат еретици не им пречи золото за станата еретици и обратно ако имаше такого значение нали влиянето на един патриях ами не стори не беше ли царегаски патриях той не има ли влияние върху тебе в тази слово нали, като това е претеча ами тези
цялата династия патриар си и коноборци не имат ли въздействие тази или ще премеш, че каквито изсвети да имало ти може да бъдеш от стъпник тая кът е не имонизирана това че това че имало звити, Йоан Златуст или Григорий Богослов тя не имонизирана от всяких ереси фишна ли ти ни си случайна в тези ереси имам да жаду тази кетедра е била с най-много ретици в истората
всички вмесни пълославни църкви са ми е пътря, Горотол Мей трябва много да изпитва своите дела да не би това да по пътнах такава клопка на соствените си омозрения и фантазии точно така е и когато аз, междуто, сега пиша една книга на тая тема и си дадах сметка, че то е се известно, разбира се, че когато имаме пътрях еритик, винаги това е следствел това, че импература еритик исключам не стори но обектомено, когато импература еритик
нали приемено Арианин пътря ще са Ариани когато е иконоборец пътря ще са иконоборци така да дадат и се пита ами когато импература е протестант да кажем защото ни в момента не имаме римска империя, но имаме глобална императа да, а така тогава ти не изполняваш ли неговите еритически желания те са еритически преди да станат
бългословски, но така е така, че ти си маниполиран от сила, която е по-голяма от тебе, земна и ще ще са изпроводник може да не стане проводник, разбира се тук, ако е негово дължание да не бъде проводник то има много трябва да бъде виждаме на практика, че не има свободна вора, защото поведението му имано чрез и коменизма и коменизма е точно така да си кажа, обид на протестанство да се легитимира через православията
да, виждаме между другото това, че нистаме тази политика на и коменизма точно накъм това води, всички да тези общност и христиански да станат церквидни легитимни, да имат статут на церкви, което за нас е много-много противно, това е нещо, което сега да ни го няма съсъсвълестивно, разбира се и за това винаги той, кой ни към критския събор и много страда за това, че той не е
изнато всички и постоянно си повтаря своите опорни точки там може би и сега ще ги повтори но аз искат да те попитам едно от най-важните действия нехристианина, както съм чува и от духовници, е той да разъждава, да изпитва да предосеща да размиста в снощите стражи, както беше въпсалма и в асучия не риса, пък това е наш долг да разъждаваме, не да се водим по течениято и да
сме реляне от всеки вятор, които одухва, но да изпитаме, дали тези сили, на които даваме възмолност да ни вляят и дали, ка неки тези патриаси ние сме в сигурна среда едно от най-важните действия на христианина, на православни христианина е да размиста, да разъждава да изпитва, тъв в суче когато идва един такъв гост които на зина не познава добре
или други не харесват заради неговите възгледи богословия и послания ние трябва ли да се довари с цяло на решението на святия синот и не се доваряваме но може ми да останем в състояние на притеснение на смот и на будност че възможно да додадя някаква вражеска сила че е едно такова уж добромерено
приятелско посъщение ами ние като мирени ка в пекат църковата процедура обикновено се изказваме с възгласа достойен при ракоплужението на епископ и ми се струват че този възглас неслучайно е въведен в традицията на църката защото това
показва нашта съвест да, да или не или не, не приемаме ли го това човек и не го правя сега той може да е бил достойен преди пет години или пред 10 години пък сега да се отклони това се случва не веднъжов т.е не може да изкажем нашто сегашно отношение че е с възглас недостойен а сперимену в момента
имам такова отношение към патриях върхто има си своите проблеми и сенилни т.д. но отношение на църковно поведение къноничното поведение той е много тежки пристъпление си от църката пристъпление си от църката по не 4-5 и като започнем от и коменизма това е пристъпление си от църката фенеропапизма е пристъпление си от църката
укринския разкол е пристъпление си от църката кърва бом да е това сега елинофилетизма е лоша практика със сигурност сега върхва степен дали вече истинска эрес или друг вит мали лоша практика друг въпрос но ето ги тези няколко тежки пристъпление си от църката които за мен са съвместими
с представата ме за достойен или изошто архиерей и в този смисъл аз категорично не приемам че той е достойен царегатски патерярх в традицията на сетия фото на светю Азлатус, на светка Егора и Богослов и десетки други достойни и предостойни патерярси а по-скоро е в традицията на сетия фото патерярси
каквито бяха на истории, ефдоксии и много-много други имаше достойни и недостойни ако той се покая от тези си отклонения, дай Боже дай Боже дали това ще стане чрез светюАрилски дали това ще стане изобщо нико не знае, но аз смятам че към настояштото негов състояние в църковното отношение той се правява като един недостойна архерей и ние, ако молчим
от този въпрос ставаме съочастници в тези пристъпления и обратно ако ги изобличаваме както ни заповядва светия апостол Бавел да не участвваме в тези делага мрака, а да ги изобличаваме ако ние изполняваме заповедна апостола, ще имаме спокойно съвесителе иначе, измолчание може да продадем христос и с теплоохлади и с примирение
с всички тези с политкоректност надявам се в следващите години само достойни архерей да присъстват на честванията на Св. Иоанрилски на Св. Бъговорен цар Борис Покреститол защото биде и тези Божие угодници и достойни предлицата Божие навядно трябва да бъдат Канени и само достойни отвардени в чистотата си, в любовта
това са жертъници на истината на Христовата церкова Блюховници, а не по Канете да бъдат с цял политически чистит в Канечисто Духовници Бъгъзката церкова, която ми казва, че подсеняваме а не е правилно тя винаги изненадва Не веднаш ни изненадва със своите
резултати в крайна сметка да е Божие и този път от това премеждие да излезем достойни да излезем с добър резултат защото на някото зло за добро по някога е назина може да допринесе за по-голямо добро и в случая по-молитвите на Свитюа Ариуски по-молитвите на Свети Борис Великий покрастител
по-молитвите на Свети Патриях Ефтими нашия най-белик Патриях на Сиди да се замочисвам на Свети се замочисвам, чето дело фактически ни е наследяваме и би трябва да отстояваме да е Божие и това премеждие да завърши с едно стъпало издигане на Бългис от Църква по всяко отношение. Дамин!