АРХЕОЛОГИЯ НА СВЕТИЯ КРЪСТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ДАННИКИ И изобщо тази тема в исторически план, не в богословски, не в сутирологичен, не като инструмент на нашето спасение, а като историческо явление. В различни измерения, разбира се, но в исторически план. Защото, както всяко нещо в християнството, всяко нещо в новозаветната история, много често тези събития се поставят под въпрос, под съмнение. И се казва, че това са легенди, това са измислици, красиви измислици. Сега, дали ще ги спорват атеисти, или иноверци, или скептици, но така или иначе, по един или друг начин се поставят под въпрос. Всички неща, свързани с Господ Иисус Христос, включително и Светия Кръст. Някой смятат, че всичко това са легенди, части от опиума за народа, които украсяват един вид, една религия, една благочестива измислица. Други път, пък казват, че не е редно да се чества от християните кръста, защото, видите ли, той е позорен инструмент за убийство, за екзекуция. И няма какво да се чества. Той е нещо лошо. За това, в днешната беседа, съвсем кратко, ще проследим някои важни исторически данни, свързани с тази велика християнска светиня. Като си давам сметка, че в нашите книги, Жития на светиите, изобщо в наличната на български язик литература, не в световната, но специално на български язик, като че ли тази тема не е подобаващо застъпена.
Няма да говорим за самите евангелски събития, те са всеизвестни. Но след христовото разпятие, каква е съдбата на кръста Господен? Знае се, че той е захвърлен след екзекуцията. И че се появява на бял свят чак по времето на свети цар Константин в 326-та година, но преди да се появи самия кръст като физически предмет, имаме едно много интересно явление, свързано със същия свети цар Константин. То се случва на вечерието на битката при Милвийския мост, когато той нахлува със своите войски към Рим. Максенций е тогава император в Рим и Константин със своите легиони се насочва към Рим. Но понеже войската на Константин е по-малка, отколкото на Рим, на Максенций, Рим е все пак един милионен град, една столица на тогашната обитаема вселена, отгледна точка на римляните и е много ясно, че ако Константин загуби тази битка, той губи всичко. Докато ако Максенций загуби битката, той може да се върне в града, да се укрепи, да изръжи обсада с огромно население, да сформира нова войска и така нататък. Но за Константин битката е абсолютно решаваща. И за това на вечерето на битката, дни преди битката, той започва да се моли, включително и на християнския бог. И в жизневописанието на Константин, писано от Евсевий Кесарийски, скоро след смъртта на императора. Константин умира в 337 година и някъде между 37 и 38, 9 Евсевий написва това жизневописание на Константин. И в него той разказва в глава 28 на книга 1, точно тези събития преди битката, преди Милвийския мост.
Цитирам Тогава той го призовал с усърдна молитва, става дума за християнския бог и молби да му разкрие кой е той и да протегне десницата си, за да му помогне в настоящите му трудности. И докато така се молял, с пламена настойчивост, от небето му се явил най-чудният знак. Разказ, който би било трудно да се повярва, ако беше предаден от някой друг. Забележете, но понеже самият победоносен император много по-късно разказа това на автора на тази история, когато той бе удостоен с неговото познанство и близко общуване, и потвърди думите си склетва, кой би могъл да се усъмни в достоверността на разказа, особено след като последвалите събития са потвърдили неговата истина. Той разказа, че около плавне, когато денът вече започвала да клони към залез, видял със собствените си очи знак на кръст от светлина в небето, над слънцето, и върху него имало надпис Със това побеждавай! При тази гледка самият той бил обзет от силно удивление, а също и цялата му войска, която го следвала в този поход и станала свидетел на чудото. Крайна цитата Тук много важно е, че самия Евсевий подчертава разказ, който би било трудно да се повярва, ако беше предаден от някой друг, но го предава самия Константин. Лично предава себе и потвърди думите си с клетва. Това също нямаважен детал, защото Константин си дава сметка, че това може да се изтълкува като красива измислица. Един вид той да си приподига така образа с божествени знамения, но не. Той под клетва, потвърждава, че това го е виден със собственици очи и по-долу в текста се казва, че и армията, войската му също е била свидетел на това видение, на това явление. По-нататък Евсевия разказва, че Константин не е разбирал какво означава това видение, знаел за християнството, но тук е много важно.
Ние сега сме свикнани с кръста като християнския образ, обаче за един де-факто езичник, къвто е бил Константин, дори да е чувал разказите за Христос, който е растнат на кръста, това явление на светлина във вид на кръст не е много ясно каква връзка ще направи. Да, имало е надпис, с това побеждавай, но връзката не е била ясна. И за това Христос му се явява на сън и му обяснява какво става. После, все ви много интересно описва последствията. Ние сме свикнали да казваме, че той казал на фуници да нарисуват кръстове на щитовете. Той го споменава доста по-късно в книгата, може би станало по-късно, не точно пред тази битка. Може би по-късно го е заповядал, докато в новичеревна битка той прави едно знаме с кръста, точно описано от Евсеви. И на това ние можем много сериозно да вярваме, защото е описано много детайлно. Той като историк, пише историята малко по-рано. Смята се, че някъде към 312-313 година вече е написал по-старата църковна история. После довършва, но вече като историк, той придобива един усет към историята. И когато императора му е разказал събитията, вероятно го е помолил да опише в детайл. Какво е било това знаме, колко е било голямо, какво е имало на напречната града и така нататък. Всичко това той го описва в своята книга и много интересно.
Но това става в 312-та година. Вероятно, един-два дена преди битката. Битката е на 28 октомври, т.е. събитието някъде към 26 октомври. Сега, какво става на 14 сетември? Кръстов ден. Празника, който ние честваме. Възвижение на светия кръст. тук нещата са малко по-сложни, защото стават няколко събития, свързани със светия кръст и с откриването на храма на гроба Господен. Всичките са се чествали в една поредица от дни, няколко дни по ред. Един от тях е 14 сетември. Но първо да кажем за откриването на гроба Господен пак по Ефсеви и после ще се върнем на датата. Ефсеви описва, че гроба Господен е бил засипан с отпадъци и осквернен с идоли от езичниците. Цитирам. Защото в миналото нечестиви люди, или по-скоро нека кажа целият род на злите духове чрез тях, се стремели да предадат на мрака на забравата онзи божествен паметник на безсмъртието,
към който бил слязал от небето сияйния ангел, и заради онези, чието сърца още били каменни, отвалил камъка, защото те предполагали, че живият все още лежи след мъртвите, ангелът възвестил благата вест и на жените, като премахнал тяхното каменно неверие чрез убеждението, че онзи, когато търсили, е жив. Тази свещена пещера, прочие, някои нечестиви и безбожни люди решили напълно да скрият от очите на човеците, като в безумието си предполагали, че по този начин ще могат окончателно да затъмнят истината. Затова с много труд донесли отдалеч голямо количество пръст и покрили цялото място, после, след като издигнали насипа до умерена височина, го застлали с камъни, скривайки светата пещера под този огромен насип. Това е много интересно, защото ние знаем, че римляните, по-специално Адриан, който бил доста начетен,
я знава и за християните, и за юдеите, той воюва срещу юдеите на живот и смърт. Това е въстането на Бар Кохба. и когато ги побеждава, унищожава града до основи. Камък върху, камък не остава. Да, част от заличаването на паметта за еврейските религии, и едната, и другата, и юдеизма, и християнството, част от заличаването е било именно заличаването на гроба Господин, на който е бил почитан от християните. И този, което е много интересно, и така, по Божи промисъл, че решават да засипят гроба Господин, а не да го, примерно, издълбаят до нулата, а го засипват
с голямо количество пръст, покрид цялото място, казване се ви, после, след като издигнали насипа до умерена речина, го заслали с камъни. Значи, първо правят насипа, и имените са, разбира се, майстори на строителството, първо правят земните работи, и след това, правят една камена насилка, за да се стабилизира цялата конструкция, и върху нея правят това, което ще кажа е себе сега. Продължавам с цитата.
След това, сякаш вече били постигнали на пълно намерението си, върху тази основа, приготвили наистина ужасен гроб на душите, като издигнали мрачно светилище на безжизненни идоли на нечистия дух, когото наричали Венера, и там принасяли отвратителни жертви върху нечестиви и проклети отари. върху насипа, покрит с камън, те изграждат храм на Венера
и там има винени статуи и там принасяли жертви, защото приношение. но, когато отиват там пратениците на Константин Велики, Евсееви не казва поистате, съедно, че Константин го прави това нещо, но, призовавайки Божията помощ, заповядал, Константин, заповядал мястото да бъде
напълно очистено, като смятал, че онези части, които най-силно били оскърнени от върга, трябвало чрез него да получат особени знаци на величието на Божието благоволение. И веднага, щом били издадени заповядите му, тези уръдия на измамата били съборени от горделивото си възвишение право на земята, а опиталищата на заблудата, заедно със статуите и излите духове, които те изобразавали,
били повалени и напълно унищожени. Но усърдието на императора не спря до тук. Той дал по-нататъчни разпореждания, материалите от разрушеното по този начин, както камъните, така и дървения материал, да бъдат отнесени и изхвърдени колкото е възможно по-далеч от мястото и тази заповед също била изпълнена незабавно. Императорът обаче не се задоволил с постигнатото до тук. Отново, обзет от свято усърдие, той е наредил самата земя да бъде изкопана
на значителна дълбочина, а почвата, която била осквърнена от нечистотиите на демоническото поклонение, да бъде пренесена на далечно място. Крайна цитата. Тук е много интересно, че всъщност Константин на този етап премахва скверността от мястото. Той не прави археологически разкопки. Той знае, че на светото място на гроба Господен е бил
издигнат храм на Венера. На нечестивото божество езическо Венера. И заповядва да се махне и статуите, и камъните, и дървецата. Всичко и то на голямо разстояние. но след това решава да махне и пръста, защото и тя е осквернена. Това е много интересно. Почвата, която е била осквернена
от нечестоците на демоническото поклонение, да бъде пренесена на далечно място, да се махне, да не осквернява тази светиня. Продължавам с цитата. И това било извършено без никакво забавене. Но щом първоначалната повърхност на земята се показала изпод насипаната пръст, незабавно и противно на всяко очакване
бил открит почитаният и свещен паметник на възкресението на нашия спасител. Ето вече тук изненадата. Когато махат пръста и стигат до кота нула, а тя е била, разбира се, камена. Целият Иерусалим
е върху Варовиков камък. Когато стигат до Варовика, откриват пещерата на гроба Господен. Както го нарича. Есеви свещен паметник на възкресението на нашия спасител. Тогава именно тази пресвета пещера явила вярно подобие
на неговото възвършане към живот. След като била погребана в тъмнина, тя отново излязла на светлина и дала на всички, които дошли да видят това зрелище ясно и видимо доказателство за чудесата,
на които някога това място било свидетел. След това Константин заповядва на епископа Макари Иерусалимски да построи на това място храм и на управителите на източните провинции да правят
щейдри и неограничени разходи, за да осигурят завършването на делото в масштаб на благородно и величествено великолепие. Сега, пълната така Ефсе ви разказва за
издигането на църки в Витлем и на Елеоската планина и когато ги описва седно, че Константин изтруи накрая вече споминава и за света Елена и докато
по този начин благородно засвидетелствал своето благоволение към тези места, той, Константин, същевременно увековечил паметта на своята майка, която била средството за оказването на толкова
голямо благоодеяние на човешкия род. Значи, тя е средството. Тук вече разкриваме нейната роля. И в следствата глава, тя е 42-а, той разказва така, защото
тя решила да изпълни дълга на благочестивото поклонение пред Бога, царя на царете, изчитайки за свой дълг да принесе благодарствени молитви, както за своят син, вече толкова могъщ император,
така и за неговите синове, нените внуци. Макар и вече в напредна лавъзъз, тя била около 80 годишна, но надарена с необъкновена мъдрост, побързала с младежка
бодрост да посети тази почитана земя. Същевременно тя посетила и източните провинции, градове и народи с истинска императорска загриженост. И тъй,
що му дала подобаваща почет на земята, по която били стъпвали нозете на спасителя, според пророческото слово да идем в неговото жилище, за да се поклоним
пред подножието на нозете му, тя незабавно завещала на бъдеще поколение плода на своето благочестие. И малко по-късно Евсевий
пише, че Константин дори и бил предоставил власт над императорските съкровища, така че във всеки случай да може да ги използва и разпределя
според собствената си воля и преценка. Елена да може да разполага с императорските съкровища, да може да ги използва и разпределя според собствената си воля и преценка.
Защото видна привилегия тя получила от ръцете на своя син. Ето тук вече разбираме каква е била процедурата. Всъщност, не Константин е разкрил гроба господен, а чрез майка си
света Елена. Това става, разбира се, 326-та година, защото 325-та година е Първият Вселенски събор. Там св. Константин научава от Макарий Иерусалимски и от Евсевий
Кесарийски за състоянието на светините в Светите земи, в Иерусалим и околността, в Витлям и прочие. Заинтересува се от тая работа и, понеже бил заед с други
държавни дела, изпраща именно майка си света Елена. Така, че нейното поклонническо, да го наричам, или първопоклонническо пътешествие в Светите земи е с карт-бланш. Тя да разполага
с неограничени възбори, с хазната на империята. Разбира се, тя не ги носила парите в себе си, а е заповядвала и те са ги доставили това, което трябва и по този начин и си обясняваме как е станало това нещо.
Значи, те първо разчистват, след това започват да копаят и на практика от тама татъка вече започват съзнателно да търсят включително и кръста. Ефсеви не ни разказва историята за
откриването на кръста. Може би не е бил там. Да не забравяме, че той си пак е кесарийски епископ, не е иерусалемски, не е описал нищо. Ефсеви е писал историята и то е по-късно. Списъкто е по-ранно започва, по-късно е довършва.
Биографията на Константин завършва 37-39 година. Така че ние имаме по-късни извори и един от най-интересните е на Свети Амвроси и Медиолански в 395-та година в една реч за смъртта.
на Теодосии. Това говори за смъртта на Теодосии Велики, но между другото се връща към темата за Света Елена и аз казвам следното. И тъй, Елена, дошла в Иерусалим и заплочнала
да обхожда светите места. Духът е подбудил да потърси дървото на кръста. Тя се приближила до Голгота и възкликнала. Ето мястото на битката. А къде е победата? Търся знамето на спасението и не го намирам.
Аз съм в царските палати, а кръстът господен е в праха. Аз съм сред златото, а Христовия триумф е сред развалените. Той още се крие и скрита ли е тогава палмата на вечния живот?
Как мога да считам себе си за изкупена, ако самото изкупление не се вижда? Виждаме реториката на Амвроси Мидиолански. Свети Амвроси е бил много високо образован, патриции,
аристократ, преди да стане милански епископ. И тук виждаме неговата блестяща реторика. Заслужава цялата тази реч за Теодоси цитиране, но разбери се,
тук нямаме такава възможност. Продължаваме нататък. И тъй Елена разкрила земята и изтръскала праха. Там намерила три кръста вплетени един в друг. Развалината ги била покрила,
а врагът ги бил скрил. Но Христовия триумф не можел да бъде заличен. Тя си колебаяла, защото не е знаела кой от трите кръста е Господния.
Но Святия Дух вложил в нея увереност и посочил пътя към истината. Нали заедно с Господа били разпълнати дамата разбойници? Тя
потърсила средния кръст. Но как да бъде сигурна? Възможно било през времето развалените да са разместили кръстовете. Тогава отново
се обърнала към Евангелието и открила, че върху средния кръст бил поставен надпис Иисус Назарянин цар на юдеите. Така нишката на историята
се събрала. Через надписа се разкрил спасителния кръст. ето разказа на св. Амвросий Медиолански за самото откриване на кръста.
След това споменава и за гвоздиите. Елена потърсила гвоздиите, с които господ бил прикован към кръста и ги намерила. От единия
гвозди заповядала да направят юзда, а от другия диадема за нейния син. И после Амвросий обяснява че
диадемата се слага на главата, а юзда се държи в ръката. Едното е символ на мисленето, на съзнанието, на знамението на кръста
върху римската империя. Че Константин по този начин така да се каже унивинява римските императори, докато юздата това вече то се държи
в ръката, за да ръководи империята в правилната посока. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. Това е. това е. Две поколения след
св. Анвроси Медиолански Сократ Схоластик пише църковната история, своята църковна история и в нея преразказва макар и по-збито историята за откриването на
гроба господен и на св. Кръст ето този кратък разказ. Това става в около 440 година. Около повече от един век след събитията.
Разказа на Сократ Схоластик. Каква била причината за тези трудности? Ще обясня кратко. Става дума за трудностите пред Константин за да
разкриве гроба господен. след страданията на Христос онези, които приели християнската вяра, дълбоко почитали този гроб. А онези, които мразили християнството, засипали мястото с пръст, издигнали върху него храм на Венера
и поставили там нейна статуя, без да проявяват никаква грижа за паметта на святото място. Така минало дълго време, докато това не станало известно на майката на императора. Тогава тя заповядала статуята да бъде съборена, пръста да бъде
изнесена и мястото да бъде изцяло разчистено. И така били открити три кръста при гроба. Единият бил благословеният кръст, на който Христос бил растнат, а другите два били кръстовете,
на които умрели двамата разбойници, разпълнати заедно с него. Заедно с тях била намерена и табелата на Пилат, върху която той бил написал на различни езици, че растнатият Христос е царя на юдейте.
По-нататък е пак Сократско ластик. Значи тя майката на императора издигнала над мястото на гроба великолепна църква и е нарекла Нов Яроселим, като е построила срещу Стария и изоставен град. Там тя оставила част от кръста,
затворена в сребрен ковчек, със спомен на унези, които пожелаяли да го видят. Другата част изпратила на императора. Той бил убеден, че градът ще бъде напълно защитен, ако тази реликва се пази в него и затова тайно я поставил вътре в своята статуя.
Тази статуя стои върху голяма порфирена колона на форума, наречен на името на Константин, а в Константинопол пиша това по предание, което съм чул, но почти всички жители на Константинопол твърдят, че това е истина. Освен това, гвозвите,
с които ръцете на Христос били приковани към кръста, защото майка му намерила и тях в гроба и ги изпратила на императора, Константин взел и наредил да бъдат изработени като накраници за юзата на коня и като шлем,
който използвал във войните си походи. След като майката на императора завършила новия Иерусалим, тя построила още една църква, не по-малко великолепна от първата, над пещерата в Абитлеем, където Христос се родил по плът, но и тук не спряла и стигнала
и трета църква на планината, откъдето той се възнесал на небето. Става дума за Елеонския хълм. Тези данни се подтвърждават и от Есевии кесарийски, и от други източници, така че историческия скелета е напълно ясен. Сега, отделните подробности
понякога се разминават, защото Сократ Суласктик пише много по-късно и той така обобщава по-накратко нещата, които есевия описва по-подробно. той пише майка му ги намерила и тях в гроба, но те не са в гроба,
а са близо до гроба. Ние знаем, когато ходим в Яроселим, че там, където са намерени кръстовете до гроба, господин, има едно 50 метра, може би, да не и повече, така че някои неточности има, но
у ЕФСЕВИ нещата са по- така, подробни в някои отношения, а пък у Анвроси и Медиулански видяхме тази бляскава риторика, която въпреки своя блясък съдържа
много точни исторически сведения, също така. сега, по отношение на датата, 14 септември, имаме няколко сведения от различни извори. Много интересно е сведението, което дава Егерия, поклонничката
в 4 век. В 4 век е една поклонничка от Испания, отива в светите места, стои там 3 години и после описва всичко това като нещо, като дневник, който праща на своя приятелка, сестра, друга
мунахиня, която не е ходила в гроба господен и Егерия и описва всичко, за да я осведоми. Тя, описвайки много неща, накрая описва и един празник, наречен освещаване на църквите. Така се нарича,
пише тя, така се наричат дните на освещаването, дните в които светата църква, която се намира на Голгота и която наричат Мартириум, била посветена на Бога. В същия ден на Бога била посветена
и светата църква, която се намира при Анастасис. Това е ротондата на Христовото Възкресение, т.е. на мястото, където Господ възкръснал след своите страдания. Затова,
освещаването на тези свети църкви се пръснува с най-голяма тържественост, понеже именно в този ден бил намерен Кръста Господен. Ето тук имаме сведение на Егерия,
че в същия ден, когато били осветени църквите на Гроба Господен, че са две плюс една, да кажем, един атриум между тях, кръглата ротонда Анастазис, това е Възкресението,
Мартириума е дългата петкорбна огромна базилика, а между тях е имало един атриум, където е била и Голгота, също под покрив, там са се съхранявали също светини, включително взберя се
и самото място, където е бил растен от Господ Иисус Христос. Така, че освещаването, то става по-късно и става именно на тези дни. Сетемрийските дни, но в няколко последователни дни, тъй като имало
много празници, много събития и се срещат различни дати. Тринайсети, четиринайсети. някой дават и 24-ти септември. Имало е една поредица от празненства, но се е утвърдил
като главен празник именно 14-ти септември, като ден на освещаването на църката на гроба Господен. Обобщаващо за този комплекс от храмове, параклиси и други сгради, които са били
осветени тогава. това е било при живе на святия цар Константин Велики. Но разбира се, много след смъртта на света Елена. Тя умире в Рим и продължава стоителството на тежи огромни храмове. При нея са започнали странищите.
В никакъв случай не се били завършени. Нито един от странищите не е бил завършен при нея. Тя само минава и нарежда. Разбира се, с нея емало екип от инженерия, архитекти и прочие, които
веднага започват да проектират и Свети Константин, разбира се, чрез своите хора поема нататък самото строителство. И продължавам да цитирам Егерия. И било постановено, че когато споменатите по-горе Свети църкви
били за пръв път осветени това да бъде същия ден в който бил намерен Кръстък Господен. Така че цялото тъжество да се извършва заедно с всеобщо ликуване в един и същи ден. Ето тук
още веднъж подчертано, че било решено първо, че вероятно нарочно са избрали тогава да осветят храма, когато е бил намерен Кръстък и второ, че честването на освещаването на 14 септември
всъщност е ден в който е бил открит и самия Кръст. И по-нататъка у Егерия. И така, когато настъпят тези дни на освещаването, те се празнуват в продължение на 8 дни.
Празникът трябва 8 дни. През тези дни на освещаването украсата на всички църкви е същата както на Пасха и на Богоявление. Можем да си представим колко важен бил този празник. Всички църкви са били украсени
както на Пасха и на Богоявление. Тоест на главните празници. Сега. Нека да го общим на този етап. Какво се случва? Света Елена отива с карбаншот императора, започват да разчистват сквернотиите на езичеството. Когато се открива пещерата на гроба Господен,
решават да направят археология. Сега. Ние не можем да кажем със сигурност когато точно е станало това нещо. Дали там е била Света Елена в момента или после са и казали, защото това са неща, които се случват понякога неочаквано. В по-късната
легенда вече тя участва в археологията и това е напълно възможно. Но в текстовете, които имаме най-старите, това не е казано изрично. така че, възможно са и двете версии. трябва възможностът,
възможностът, и оттам нататъкът едната част от кръста остава в Йерусалим, другата част е пратена в Константинопол, на нейния син. Друго едно събитие, много интересно, е свързано с видение на Святия Кръст. То пък се случва
в края на 350-та година. Той току-що е бил станал епископ на Йерусалим и пише на император Констанции II, сина на Константин Велики, едно писмо, за да му сообщи за това чудо. събитието става най-вероятно
на 7 май 351-а година. Едно любезно писмо, високопатно, в което хвали императора. И така, първо споменава за света Елена, защото по времето на преблагочистивия и блажено паметния Константин,
твоя баща, в Йерусалим бе намерено спасителното дърво на кръста, Божията благодат, дара, дари неговото откриване на Ози, който с благочестието търсише скритите свети места. Т.е. той
явно, понеже е Еросалимски епископ и според датите е бил жив и най-вероятно е бил там по това време, така, че може да се зната за много достоверен извор за откриването на дървото на кръста,
както той казва. когато той става вече епископ на Еросалим в края на 50-та година, в началото на следващата година, май месец, се случва събитие. същото през тези свети дни на Светата Педесетница, през майските нони, около третия час, на небето се яви кръст
с неизмерими размери, съставен от светлина, простиращ се над Светия Голготски хълм, чак до Светата Елеонска планина. Той не се яви само на един или двама души, а бе показан съвсем ясно на цялото множество жители на града и не изчезна бързо, както човек би могъл да помисли за някаква измама или привидение, а в продължение на много часове
бе видим с очите ни над земята. Блестящите му лъчи надвиваха самите слънчеви лъчи, защото те несъмнено биха били победени и скрити от слънцето, ако не бяха озарявани гледащите с блясък по-силен от слънчевия. Тогава цялото множество на града изведнъж се стече в Светата Църква, обзета от страх, примесен с радост
пред това божествено видение. Млади и стари, заедно, мъже и жени, хора от всяка възраст, дори девойките, затворени във своите покои, местни жители и чужденци, християни, заедно с езичници, дошли от други места, всички единодушно, сякаш от една уста, възпяваха Христа и Иисуса, нашия Господ,
единородния син, Божи, твореца на чудеса. Тук най-важните пасажи са, че първо, това се вижда от всички изчители на града, второ не изчезва бързо, както човек би могил да помисля, ако е някако привидение, а в продължение на много часове би видим с очите ни над земята, и освен това, неговите лъчи надвивали самите слънчеви, самия
Кирил Яроселимски, се очудва, че това става посред бял ден, и би трябвало, както луната, звездите, толи слънцето, те избледняват, ние ги виждаме, или друга светлина, някаква камена свещ, на едно още време, тя е много видима, но като блесне слънцето, тя вече не свети, но това видение
надмогвало слънчевата светлина, ако ни бяха озарявани, казва с блесък, по-силен от слънчевия, и разбира се, реагират на това видение, със страх, и с радост, така че, тук имаме много важно събитие, което също се чества, и би трябвало да се чества, на Кръстов ден, а именно,
явяването на Кръста Господен, образа на Кръста Господен, разбира се, на 7 май 351 година, в небето над град Иерусалим. заключително достоверно сведени имаме, от съвременник, в същата година, в същите дни, след събитието, той праша това писмо на Констанции II. някъде чудаме едно песнопение, след което ще завършим.
Богородице днебо, радуй се, благодатная Мария, Богородице, Господ, с Тобо, благословена, Ти, жена, и благословена, благословена, Твоје го, како спаса, родила, си, душ, наши. си,
душ, наши. Темата за Светия кръст заслужава, освен всичко друго, наистина много сериозно археологическо, историческо, историографско изследство. Темата за Светия кръст заслужава, освен всичко друго, наистина много сериозно археологическо, историческо, историографско изследване. Защото, тук се споменава табелата в предишните описания. Табелата е много важна, защото, ние когато ходим в Йерусалим, в Санта Кроче, Светия кръст, църквата, която света Елена построява специално за реликвите, които донася от Светите земи. Някои от тези реликви се пазят там и там стои и табелата. Табелата, която Пилат е поръчал да изпишат на трите езика: на еврейски, на гръцки и на латински. Тази табела съществува. Сега, кое е интересното за нея? Направили са изследвания на дървото и излиза някъде към 11-12 век. Дървото. Според тези изследвания. Но, но, когато се изследва самия напис, неговата графика съответства на първи век и на гръцкия и на латинския текст. Еврейския е доста повреден. Самата табелка. Малко част от буквите са останали.
Трудно може да се прецени какъв е точно шрифта, но гръцкия и латинския са много, много ранни. Не са средновикони в никакъв случай. Друго. Писани са от дясно на ляво. Т.е. най-вероятно от еврейн, който пише от дясно на ляво. Ние пишем от ляво на дясно. Латинския и гръцкия се пишат от ляво на дясно. А тук са писани от дясно на ляво. Кой ще търси еврейн в 11-ти века, за да напише някаква дъска? Трето текста съответства на това, което пише в Евангелието от Йоанн, но не мотамо. По смисъл съответства. Много точно съответства по смисъл. Но изразът е малко по-различен. Ако някой прави фалшификат, той ще вземе латинския и гръцкия текст и ще го напише както си е в текста. Как ще променеш, пък макар и малко.
Друго. Има грешки, които потвърждава, че най-вероятно е писано от еврейн, който е бил грамотен човек, знал гръцки и латински, обаче не е много добре. И има грешки. Което пак един фалшификатор едва ли ще допуска грешки. Той ще се го препиша, за да докаже, че е точно. Така че някои учени предполагат, че може би табелата, която е в Рим, в Санта Кроче е копие на оригинала и че този, който е копирал, го е копирал точно. И шрифта съвпада, и грешките, и от десно на няло всичко е било направено едно към едно. Възможно, защото Егерия описва, която е била в Рим, че тогава са вадели дървото на кръста за поклонение и са вадели и табелата. Същото ещо се описва и от по-късни поклонници, пак ранно християнска. Егерия е в четвърти век, но и в пет и шести век има сведения за табелата, че е в Иерусалим. Така че е възможно оригиналната табела да е останала в Иерусалим, а да са поръчали копие, което да е стояло, да кажем, в Рим. И когато е изгнило и нещо подобно, да са направили копие от него в, да кажем, 11-12 века. Защото по ниха в друг начин не може да си обясним шрифта, особеностите на изписването на буквите и прочие. Така че тук наистина се заслужава да се направи на много сериозно изследване на цялата тази взаимовръзка между гвоздиите, табелата, дървото на кръста. Има съвремени ученики, които възнамеряват да започнат едно дендрологично изследване на парчетата от кръста, които са запазени тук таме. Защото някои от тях са, може би, фалшификати, но други са автентични.
Смятаме, след като има приказка, че Ками Коро е нарисувал хиляда картини, от които три хиляди са в Съединените щати. Има нещо вярно в тази щега, но това не означава, че Коро не е съществувал и че не е нарисувал хиляда картини. Това, че има фалшификати, не означава, че няма оригинал. Едно дендрологично изследване на частиците на Светия кръст по света би могло да ни разкрие много много интересни изводи и резултати. И сега съвсем накратко да споменем и за още едно събитие - връщането на Светия кръст от император Ираклий. Знаем историята. В 1614 година персите превземат Иерусалим и вземат светините от там, включително Светия кръст. Той е бил в някаква сребрно ковчеже. По-късно обаче, 15-ти на години по-късно, кръста е върнат обратно от Ираклий побеждава персите. Случва Мирен договор и една от клаузите на Мирен договор е да върнат откраднатите светини. Те ги връщат. И ние знаем това предание църковно, че когато Ираклий се връща вече тримофално от победата срещу персите и влиза в Иерусалим, там е бил възпрян от един ангел, който му казва, че не бива ти да носиш кръста с... разкошни одежди, на колесница, на кон и така нататък. А господ е бил Бос и е носил кръста към гологота, гологлав, ти си с корона и така нататък. Ираклий се измирил, свалил си короната, свалил си пурпурните одежди, сабулси, сандалите и Бос влязал през портата. Това е била същата порта, в която през Христос е минал златната порта от към източната порта на Иерусалим, която сега е зазидана.
Въпрос е това исторически факт ли е или е красива легенда? Оказва се, че имаме доста сериозни основания да смятаме, че е исторически факт. Защото наскоро един западен изследовател изследва два латински текста от края на 7, началото на 8 век. Но той твърди, че те проистичат от оригинал по стар, вероятно източен оригинал, като казвам източен, явно е бил гръцки. И че този оригинал е бил съставен между 630 и 636 година. 630 година е годината в която традиционно се смята, че Ираклий е върнал кръста, т.е. тогава е станало това събитие. И този автор смята, че още първите години след събитията е било описано това чудо. И след това, някъде 70 години и 80 по-късно, между края на 7 и 7 на 8 век, вече имаме тези два латински текста, които той публикува и изследва. Също така, в Армения има една църква старинна. Тя е основана около 639-640 година. Значи, ако чудото е 630, това е 9 години след събитието. И в тази църква има запазен релев на това събитие. А че кръста пред него стои явно Иракли, но слязъл от коня. Зад него стои коня. И пред него вероятно е Иерусалимския епископ, който го посреща.
Така че това слизане от коня е изобразено на релефа и съвпада с преданието. Впрочем, такъв релеф има в още една друга църква, така че събитието, което вероятно се смята, че е станало на 21 март 630 година е съвсем историческо. Той е описано от един армейски историк Себеос, той е от VII век, описва историята на връщането на кръста без чудото с ангела, но все пак доста подробно описва събитието. Имаме и други автори, които го описват. Примерно Патрях Никифор, който има една кратка история. Той живе доста по-късно, но все пак е интересно. Даните, които дава, той ги е приписал от по-стари извори. Цитирам: "Като взел самите дървени части на кръста, запечатани така, както били получени, той пристигнал в Иерусалим и ги показал на архиепископ Модест и на негото духовенство." Тук е една интересната. Те, като разпознали, че печатът е непокътнат и че светините били съхранени невредими и невидяни от нечистите и осквернени ръце на варварите, възнесли благодарността на песена към Бога, а архиареят взел при себе си ключът, който бил останал при него и когато отворили ковчега всички се поклонили. И след като били въздигнати там, императорът веднага ги е изпратил в Византион, който ги е посещнал Патриарх Сергий и така нататък. Сега, това е интересно, че първо е имало печати, второ е имало ключ. Тези подробности са много релефни, защото то е ясно, че тази светиня се е вадила много рядко, както казва Елия на празника. На 14 септебри тя се е вадила и описва как са минавали и са се поклоняли. Но през останалото време те не може да стои ето така, просто вкарана в съндъка. Той е бил сребрен ковчек някакъв. Ами ако някой отвори и открадне парче, има такава опасност, за това се е запечатвали.
И персите, които открадват светината, за тях тя не е светиня и може би за да е задържат като някаква ценност, която утре могат да разменят също нещо друго, са запазили и печатите това нормално. Те не се интересуват някакво дърво, но като елемент на плячка, за да бъде пълноценна, тя трябва да бъде с печата си. Така че е много логично да е бил непокътнат печата и ключа, освен печата да е имало и ключ, какъвто и да е бил той. Тя са бил някакви по-такива особени за това време ключове. Но така или иначе това е описано в кратката история на патриарх Никифор. Т.е. събитието за открадането и връщането на Светия Кръст в Йерусалим е абсолютно достоверно историческо събитие, описано от редица историци. Изписано от съвременици в храм, където е запазен до днешен, описано в текстове, които са много старинни, близко до събитията. Така че ние можем да го приемем за много достоверно и да си пожелаем тези изследвания, исторически и археологически, те разбира се, може да кажем, че са маловажни в сравнение с духовния смисъл на събитието. Защото може да си представим, ами ако персите бяха уничтожили тази светиня, и какво? Ще казвам, че не е съществувала. Ако Адриан беше заповядал с Кирки да се слезе до Кота 0, там където е бил гробът господин и под Кота 0, да се заличи всичко. Ако не бяха намерили кръстовете, а бяха останали в неизвестност, защото вече като нямаме никоги следи, никой няма ще да купа и няма ще ги намери, ще да построят нещо отгоре, е, ни няма ще ли да вярваме в това, което пише в евангелието. Това не е всъщността на нашата вяра. Не е археологията и не е историята. Но, когато историята и археологията доста убедително доказват автентичността на евангелския разказ и на църковното предание, което се съдържа и в разкази, и в празници, и в изображения, и по много други начини, това разбира се е много важно не толкова за вярващите, колкото за съмняващите се, за външните и за съмняващите. Те, които се съмняват, ето това прасейва техните съмнения. Външните се убеждават, че това не е измислица, а е истина. И аз си мисля, че може би не е лоша идея да се направи една история на съмненията в християнството. Всички съмнения. Защото те във всичко са се съмнявали, как се пораждат тези съмнения, как в един момент се вярва в тях, колко е убедително това оспорване на християнската история и как след това балона на съмнение се спуква и се оказва, че всички тези доказателства са недостоверност, защото има такива, многобройни.
Възмислика се постоянно. Имаме в Иерусалим таканечната голгота на Гордън. Една пещера, която уже приличила на черепа на Адам и там един британец на име Гордън казал, че там е истинската голгота, защото видите ли, там, където е гробът господен е вътре в стените на Иерусалим. После се прави едно открити в Руското подворие, намират автентичната стена и се оказва, че голгота е извън стените на Иерусалим, а у неистине са били по-късни външните, които Гордън е знаел. И други са ги знаели, разбира се. Така че тези опровержения на Евангелието на църковната история трябва да бъдат опровергани и се заслужава да бъде направи един дълъг списък за опровергаване на опроверженията. Защото именно това би било така добър пример и за битуващите още, все още битуват такива разни опровержения на това или на това. Лека по лека се спукват всички тези балони. Лошото е, че скоростта, с която света деградира в други отношения, няма да позволи тези опровержения да бъдат възприяти от човечеството. Ако човечеството спре да деградира и само работи върху истината, лека по лека ще се убеди във всичко. Ако то между времено деградира и обезумява, ще дойде време и каквито и доказателства да намерим. И от неръждаема стомана да бъдат, вече обезумялото човечество няма да ги приеме. Изглежа, че това е надбягването между истината и лъжата, което в край на край ще се доведе до последните времена. Ние обаче трябва да се вършим нашата работа и да опровергаваме всички опровержения на евангелските и църковните истини. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.