Свещената столица на България — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

СВЕЩЕНАТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ Професор Стамна Михайлов, тогавашен заместник директор на археологическия институт при БАН, в зенита на своята професионална кариера, ръководи разкопките в Великата базилика в Плиска. Правят няколко открития, важни и в североизточния ъгъл на базиликата намират останки от неизвестно до тогава неголямо квадратно помещение. Шест и нещо на шест и нещо метра, което е било долепено до олтара на базиликата, нещо като продължение на олтара на Великата базилика. И там намират останки от каменен свети престол. Така речната Менза Сакра. Това на което се служи литургията. И в една по-късна публикация на тези открития, автора пише следното. Цитирам. На дълбочина 50 см от плочеството покритие се откри настилка от сборен строителен материал от керамешни фрагменти. Върху тази настилка се откриха няколко човешки кости, твърди обезличени. За редовен гроб не може и дума да става. Както изглежда, това са мощи на светец. И това обяснение може да се свърже с предположението на Карел Шкорпил, че в църквата са били донесени от друго място, кости на мъченик. Не е изключено северното помещение на това източно крило да е било построено именно с тази цел.

Да бъдат приютени тези мощи. Точка. Крайна цитата и крайна темата в тази публикация. После продължава с следващата находка. Някаква стена. Тоест, откриването на свети мощи е една от многобройните находки. Каквото е откриването, да кажем, на една стена. Да, годината е 1969, но мястото е Великата базилика. Ти си намерил свети мощи. Дори заявяваш, ти не си някакъв човек, който нищо не знае, а знаеш, че това е точно под престола. Както трябва да бъде. Както се казва, инсито на място са намерени мощите на светец погребани специално там, нарочно. И, вероятно, цялата това помещение е построено специално, за да приоти тези мощи. Казва го самия Стана Михайлов. След което той престава да се занимава с тази тема и продължава нататък.

Питаме се, кои са потенциалните люди, чието мощи могат да са погребани във Великата базилика. По-късни разкопки и проучвания в този район, особено на Павел Георгиев. Смятат, откриват други още свидетелства, че тази пристройка, този параклиз, посветен очевидно на някакъв светец, е бил пристроен някъде между края. Смятат, че базиликата е завършена към 1875 година. В 1875 е завършена базиликата, а преди края на 9 век е направена тази пристройка. Малко преди края, да кажем, 890 някоя година. Има един единствен човек, светец, който е починал в Плиска, е бил погребан и бил е канонизиран като светец. Т.е. може мощите му да са сложени там. Това е св. Ангеларий. Павел Георгиев предполага, че сам е бил погребан св. княз Борис. Но това не се съчетава с времето на пристройката. Тя е направена няколко години преди смъртта на княз Борис. И можем да допустим, че той предварително се е подготвил гробницата, но това е така малко, по-малко вероятно. По-вероятно е тя да е била построена специално, този параклиз гробница, да е бил построен специално за някакъв светец. И единствения, който умира по това време в Плиска и, който е канонизиран за светец, е св. Ангеларий.

Т.е. Стаме Михайлов в 69-та година прави най-голямото откритие на своят живот, открива мощите на св. Ангеларий инсито в голямата базилика, в Плиска. В великата базилика в Плиска. И от това не следва нищо. Дори като оставим на страна в кой е св. Ангеларий и какво означава св. Мощи, нека да погледнем само от секуларна, атеистична гледна точка. Това е първостепена находка. Ти си намерил в най-великият български храм, си намерил на мястото си мощи на светец. Служи ги като експонат и запишеш мощи на ли известен мъченик, както той е смятал, намерени в еди къде си, еди къде си, еди къде си. Това е изключително важна находка от всяка гледна точка, включително и от секуларна. Не. Сега, защо съм убеден, че там са били мощите именно на св. Ангеларий? Първо ние знаем, че св. Ангеларий пристига от Велико Муравие в Плиска и е почетен гост на св. княз Борис. Той малко след това, може би седмици след това или най-много няколко месеца, не повече от половин година, но много скоро след това умира в Плиска. Той е единственият български свете, за който сме сигурни, че починал, погребан като почетен човек в Плиска. А къде погребват почетните гости на царя? Не в някакво случайно гробище.

Значи Великата базилика вече съществува. Край нея има гробище. Това е най-почетното място в България. А този е личен приятел, почетен гост на царя. Ще го погребат в някакво второстепено и тетостепено гробище. Не, а най-личното място, разбира се. И минават години. Той е мир в 86-та. Минават няколко години. Знаем тази практика, стара. Мощите на следци, изобщо на монаси, дори в Атон, се откопават няколко години след погребението. Някой казва 6 години, 7 години, 5 години. Но там някъде. Като мина такъв срок, вече костите са годни за изнасене,

за изваждане от земята. обикновено в Атон, а и в Гърция, в светски такива храмове, ги поставят в косници. Тоест, ако добавим 6-7 години след кончината на Свети Ангелари, след 86-та, сега ми до 93-та година. 94-та година в Плиска имаме Велик Събор. Върска с детронирането на Владимир Расате и интронизацията на Симеон, като съвладетел на Свети Борис. Този Събор е прекрасен повод да се канонизира, да се прослави Свети Ангелари. И едва ли са чакали много-много, защото той е несъмнен светец, един от седмочислениците, един от корифеите на хора, както се казва в едно от житията, един от най-близките саратници и последователи на светите кирилни методии, които са били на висша почет в тогавашна България. Естествено, нищо повече. Той не е бил старец, той е бил, може би, дори млад човек.

Виждаме, че Свети Ном и Свети Климент умират в 10 век. Значи 20-30 години по-късно. Вероятно, той е бил техни връзник. Тоест, съвсем не е бил старец. И всички предполагат, че неговата толкова скорошна смърт, вероятно се дължи на гоненията и незгодите, на които са били подложени учениците на светите кирилни методии в Велико Моравие. Тоест, той е изповедник за вярата. Човек пострадал, да не кажем убит, но толкова тежко пострадал, че скоро след това умира. изповедник за вярата. И такъв свят човек, който несъмнено е бил канонизиран,

тъй като ние имаме негови мощи в Берат, в Албания. Почитат се. Тоест, той е канонизиран. Канонизиран, разбира се, в девети век, още при святи Борис и неговото пренасене на мощите в Албания, сегашна тогава е било епархията на святи Климент Охридски. Това със сигурност е станало при живи на святи Борис, святи Климент и святи Нум, пренасенето на мощите. Тоест, той тогава е бил вече канонизиран. След смъртта на святи Борис и на святи Климент вече няма кой да се занимава с пренасене и няма да има повод. А повода е, че те са били тримата заедно. Климент, Нуми Ангелари

и вероятно святи Климент като епископ. Сега Нум все пак е свещеник. Той си живее в пещера, там в монастир и е малко по-друга позиция. Но Климент като епископ спокойно може да поиска от царя и да каже на святи Борис може ли част от мощите да ги донесеш тук, да се кланеме на този наш някога събрат, а сега Ангел Небесен, както името му показва и как би отказал святи Борис. Но при такива случаи

се разделят мощите. Една част отиват, тук други част остават. И точно това, че под светия престол не са намерени пълни мощи, а част от мощите се вписва именно в това, което знаем, а именно, че част от мощите, може би по-голямата, са били пренесени в района там на Котмичевица, Охрид, Девол, Берат сега,

този район. Сега са в Берат. Една част, разбира се, останало. Тоест, връщаме се на Стамен Михайлов. Намирайки мощите на един от светите седмочисълени, единствения, който е умрял на територията на съвременна България, тъй като и Наум, и Климент са на територията на съвременна Македония, ние би трябвало още повече да ценим тези свети мощи,

намерени на място, достоверни, и изглубени отново. Занемарени, защото от 69-та година до сега, аз не съм чул некои да се занимава с тази тема. Темата е погребана, забравена. Интересно, че Българската православна Църква все пак, от време на време, чете такива издания. Това е сборника Плиска Преслав, издаден в 93-та година, бе, че няма комунизъм, няма гонение, няма атеизъм.

Би трябвало всеки читател на това нещо, все някой от тях да постави въпроса, как така, какво станат с тези мощи? Тогава е било по-близо до това време, била жив, Стана Михайлов, може ли се да го попитат? А, бе, ти, хубаво! заряза ги, ме, къде ги заряза? Няма да потърсим, той е чувал. С номер, еди, кой си. Мощи от еди, коя си дубка там, в между мраморните камените основи,

намерихме тези мощи, тези кокали и ги етикетирахме, поне това да бяха потърсили, или най-малкото да се установеше унищожението на тази светиня. Аз не съм чувал нищо по този въпрос. Най-малкото ще в житието на Светия Ангелария да се появи. Неговите мощи бяха намерени в 69-та година, след което загубени, примерно. И пак да кажа,

може да не са загубени, защото си е някой бил вярващ в екипа, си е някоя бабичка, може би е чула и дори да не знае, че са на Светия Ангеларий, да е мислила, че са на някой неизвестен византийски мъченик, може би да каже, абе, като не ви трябва на вас, дайте ги на нас, на нас ни трябват. И да ги е прибрала. И да се знае къде са. Някой да знае. Но до сега не се е чуло.

Така че, вероятно, никой не е проявил интерес. И ние поради тази причина не можем да обвиним Стана Михайлов, да кажем, че ей, как може той да унищожи такава находка, такива светиня, а и историческо свидетелство, разбира се. Защо казвам, че съм сигурен, че съм мощен на Светия Ангеларий, още веднъж? Защото, представя ми се, третия вариант. Не са на Свети Борис,

не са на Светия Ангеларий, а други мощи на мъченик, донесени тук. Това е също възможна хипотеза. Но, не е много възможна. Защото, когато накрая Великата Базилика бива запусната, последните монаси, които ще я напуснат, ще кажат, а бе, тук има мощи на светец, дай да ги занесем. В храма, в столицата, знам ли къде. Това е Велика Светина,

Велико Съкровище на този катедрален храм. Това става по време, разбира се, на Византийското иго. Те са били тогава, най-вероятно, ромеи. Ако той беше рано християнски мъченик, третата хипотеза, ще ги вземат и ще ги занесат. Но, ако той е български светец, от IX век, за какво им е? Само да вади паметта за златния български век,

че българите са имали светци и, че този е бил един от уситителите на славянски язик, славянската азбука, делото на светите кирилни методии. Това е било табу за ромеите и те са казали, а там е ве ни мощи, мали, знаеш, те е варварска работа там, българи някакви. Не ни трябят. Какво ще им правим? Евала. Тоест,

много, много вероятно, тези мощи са били на българин. Сега, дали са ти Борис или Свети Ангелари. Това е големия въпрос, но за мен, преобладаващото поради датировката е, че са били на Свети Ангелари. Защо правя този дълъг и предълъг увод към днешната беседа? Защото всички ние сме точно като свети, като Стаме Михайлов. Ние сме точно такива

безхаберници. Пренебрегваме нашите светини, които ги държим в ръцете си. Той ги е държал в ръцете си, тя е мощи и е знаел, че са свети мощи. И ги е пренебрегнал. По същия начин ние системно, всенародно пренебрегваме светините на България. ние не се различаваме от него.

Факта, че от 93-та година до сега са минали повече от 20 години и темата не е по никакъв начин поставена, какво станат с тези мощи? Факта, че ако пра направим едно социологическо проучване във България с един въпрос. Кой е свещения град на България? Много ми е чудно

какви ще бъдат резултатите и съм сигурен, че като истински свещения град на България няма да бъде избран истинския, а нещо друго. примерно изкуственен интелект питах кой е свещения град на България? Отговор е Велико Търново.

и обяснение. След това, като така добавка към това и Велики Преслав. И с това се переключва. но кои светини съществуват във Велики Преслав? Аз не си спомням там да е имало светиня. Някаква. Говорим за мощи на светец,

гроб на светец, свещено събитие или нещо подобно. Аде в Търново е имало мощи. Много. Светио Ариуски е бил там, Стафилотея и други, и други. Имало е. Докато в Велики Преслав вероятно имало, но не са чак толкова знайни и не са чак толкова

първостепенни. Та. факта, че България не знае кой не е свещен град, факта, че не е направила нищо за свещеността на този град, означава, че ние не се различаваме от Стана Михайлов. Както се казва, вода газим, жадни ходим.

Защото България има свещен град, този град е самоочевиден, в момента, в който реално поставиш въпроса, значи всеки задълбочено и смислено поставен въпрос, още като поставиш въпроса, отговора сам ти идва. Естествено, че свещения град на България е

близка. Несравнима нито с Велико Търново, нито с Велики Преслав, нито с Охрид, нито с който е друг от свещените български градове. Нека да направим една пауза, след това ще навлезем в самата тема.

Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново,

Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново,

Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново,

Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Аллилуйя! Но преди да говорим за

Светостта на Плиска, нека да поставим въпроса от към още една гледна точка. Предстои най-стария, предстои да честваме най-стария български национален празник. А може би и най-великият български национален празник. След няколко дни. Но, този празник не се чества. Ни не го знаем. Това е Великият български ден

28 март. Защото първо, това е най-стария български национален празник. и второто е свързан с две изключително емблематични свети неща. Едното е събитие, другото е личност. Личността е първият български мъченик. Българския първо мъченик. Свети Боян е на работа. честваме го на 28 март. Но толкова и го честваме. И второто събитието, същеното събитие, на което е бил посветен въпросния празник, е победата на свети княз Борис над бунтовниците езичници.

което става на същата дата на 28 март, само че 33 години след кончината на Свети Боян е на работа. Той умира в 1833-та е посечен, а в 866-та, 33 години след неговата кончина е чудото. Като казваме чудото, нека да подчертаем нещо, което е всеизвестно. Божието чудо, то други чудеса няма. Бог го прави това чудо по молитвите на свети княз Борис. Но така или иначе това е Божие чудо и това е държавнотворно Божие чудо. всичко това го казвам във връзка с книгата, която влезе в печатницата и скоро ще излезе. Свещения път на България. Имахме специална беседа на тази тема. Но във хода на писането на книгата се оказа, че има много и много още нови открития, нови светини, които излизат и, че от нас се иска само да се вгледаме в това, което държим в ръцеци, да видим, че това е мощи на светец. Да се вгледаме в мястото, да видим, че това е същено място. И, понеже говорим за това събитие, чудото от 28 март 1866 година, ами, че това е чудото, което утвърждава християнската българска държава.

Ако не беше това чудо, нямаше да има християнска българска държава. Ако бунтониците бяха победили, бяха постигнали своята цел, а именно да убият святи Борис и да сложат свой човек на цел, България нямаше да се християнизира най-малкото тогава. Не се знае и изобщо дали ще се християнизира, защото някой ще каже: "Даре, но то няма езически държави в този район, това не тия Китай, Япония или Индия. Това е тук в европейския регион и реално или късно ще се християнизират". Ами никак не е сигурно, защото по същото време ние имаме все още много силен такъв експанзивен излям, с експанзивна мисионерска дейност и имаме експанзивен юдеизъм, тъй като по същото време, още поранно започва, но по това време като Чили завършва приемането на юдаизма като държавна религия в хазарския каганат. Смята се според някои теории, че точно в 860-те години на 9-ти век, в 1060-те години се завършва приемането на юдаизма от върхушката в хазарския каганат. А хазарския каганат заема територията на бившата Коупратова Велика България. Т.е. днешна Южна Украина, Южна Русия, този район там където е Крим, Северен Кавказ и, разбира се, продължава към Волга и стига до чак сегашен Казахстан. Това е било огромна империя, хазарското царство, хазарския каганат и върхушката възприема юдаизма.

Ами България по това време пък е владеяла днешна Румъния. Т.е. на границата между днешна Румъния и днешна Украина, горе-долу, айда не казвам, че сме имали граница с хазарите, ама сме били доста така цивилизационно близо. Там имало и маджари, печенеги и други, но ако нашите езичници боили с силно антихристиянски настроени, и искат да съхранят самообитността си виз-за Византия, големия магнит цивилизационен, който може да ги засмолчи, те това не са го искали. И те биха могли да приемат юдаизма като форма на защита на своята самоличност в противовес на Византия. Или пък Исляма със същата цел. И е го, къде е Исляма? Той така иначе стига до там някъде от тази граница, спокойно може да я прескочи или пък юдаизма. И ние както смятаме, че християнството е самоочевидно за България, то е самоочевидно благодарение на Свети Борис. Иначе не се знае. Та, държавноотворното чудо е 28 март 866 година и то влиза в календара на църквата. Аз защо го наричам най-стария национален празник? Защото честваш държавноотворно събитие.

Едно е да честваш първомъченика. Разбира се, че той е първомъченик за българите. Той е пак национален светец и то Ключов, първия. Престолонаследник от Крумовата династия и от Борисовата династия. Става християнин и става мъченик за вярата. Това е при всички случаи нещо много пряко свързано с държавата. Именно, защото е престолонаследник. Но още повече свързано с държавата чудото от 1966 година. Защото то спасява християнската държава. И дава огромен тласък. Това чудо, което Господ прави е най-голямата проповед в българската история. По-голям проповедник от Господ няма. И по-големи проповедници от носителите на живата памет за това чудо. Значи всички тези потърпевши, които са се разбунтовали срещу княза. Те са били хиляди.

Се сблъсват, както святи Павел се сблъсква с ръжена среща, която не можеш да риташ. "Савле, защо ме гониш?" По същия начин Господ ги събарят тези метежници, бунтовници срещу християнството. Те не всички са били антихристиянски настроени, но са ги ръководили антихристиянските боили. Така да се каже, подмамили са ги. Това е друга тема, как са ги подмамили. Друг път ще говорим за нея, поне, че сме в годината на Свети Борис, в годината на покръстването, в годината на 1160 годишната от покръстването. Ще се връщаме към тези изключителни теми. В този момент, в който Свети Борис сразява, т.е. Господ сразява метежниците и Свети Борис след това довършва работата, тези бивши метежници стават най-големите проповедници на християнството. Многи павловци, защото те отличен опет говорят, това не е някой да си го слушал сладкодумец и да кажеш, е, прави човека, не. Тебе лично, т.е. грабнал Господ, те те е залепил на земята по очи и ти си разбрал, че той реално съществува и, че е могъщ и, че е по-могъщ и от тебе и от твоите лъже божества, така че това е било повратния момент за българското покръстване. Е, това ако не е национален празник, ай, какъв ли по-хубав можем да измислим, да мислим, да измислим най-хубавият национален празник, какъв може да бъде. Ами разбира се, този ден, в който Господ заради нас прави чудо и това чудо ни дарява християнска България. Т.е. 28 март 1866 година, разбира се, е велик празник и той е влязъл в календара. В Св. Борис го е вкарал. Ние, за съжаление, намираме следи много по-късни.

Чак по времето на Св. Крал Стефан Милутин, някъде към 1300 година е единствената следа запазена от този празник, но нас това ни стига. И престига, защото е чак в Сърбия. Щом във Сърбия са го чествали в началото на 14 век, кой знае как са го чествали във България? И тук възниква един логичен въпрос. Добре, като са го чествали толкова много, защо никъде не е запазено във България следа от този празник? Отговор е много важен. И този отговор друг път трябва да го разнищим, защото там е ключика много неща в българската история. В 971 година Йоан Цимисхи, ромейския император, с предателство, с подлост, завладява Преслав и детронира българския цар Борис II. Закарва го в Константинопол, принуждава го да си свали царските инсигнии публично. Заедно с това, много важно, отнася от Преслав огромна икона на света Богородица. Очевидно чудотворна икона. Може би най-важната икона за българите. Я отнася там. И третото важно нещо, преименува столицата на българите, Велики Преслав, на своя име. Йоануполис. Тези три неща взети взаедно, някакси не са били предмет на подобаващо осмисление. Всички ги знаем.

Да, лош човек, това направил, това направил, но не правим извода. Извода е, че ромейския император Йоан Цимисхий решава да унищожи паметта за българската държава, за българската святост и, най-важното, за българската държавна святост. Т.е. главен предмет на унищожението от страна ромеите не са били надписите на Омуртак и на Маламир, които са съхранени някои от тях, и на Чергобиля Мостич и много други, а надписите на светците, на Свети Петър, на Свети Борис и, разбира се, на Симеон, сина Борисов, всичко това е унищожено. Нито един надпис на Борис, Симеон, Петър не е намерен. Е, не може да не се съществували предположение, че има толкова много други намерени. Точно на тези най-емблематичните, очевидно са били унищожени. Били са унищожени и ръкописите, и летописите, и всичко, което е носило паметта за българската държавност, българската самостойност църковна, българската святост и особено българската държавна святост. Мощите на свети е на работа, мощите на Свети Борис, гробовите им, всичко това е било унищожено. И разбира се, честването на празника, изтрите от календарите, няма го чествате, те е варварски работи. Тази политика е била продължена и след смъртта на Иван Цемисхи, разбира се, но той вероятно е свършил основната работа. При толкова ясно документирани цели и при пълната власт, с която той разполага, естествено, че като каже А, ще каже и Б. Т.е. ще унищожи на място всичко, което носи българската държавно църковна самоличност. Това е отговора на въпроса, защо този празник не се е чествал. Зарази това съзнателно е бил унищожен и забранен, а вече, когато се възставява Второто българско царство, те не са имали нито летописи, нито надписи, на които да го пише това нещо и просто не са знаели.

Традицията била, живата памет отдавна е приключила, никой не е помнял какво е било във времето на Борис II в 1971 година, два века минават до освобождението и естествено, че живата памет е изтрита. Т.е. злодея, Йоан Цимисхи, успява. Нали това си беше поставил за цел? Успя. Постигна. Изтри цялата българска държавна святост. Понеже в територията, която владееше. Там. Близка Преслав, Дръстър, той район. Ця в Македония не е стигнал и не е успял. Слава Богу. Там нещо е останало. И в днешна Албания. Всичко това е било тогава България. Борисова България и Симеонова, и Петрова. Тя е била горе-долу в тези граници. Въпросът е друг. Ние сега ще се солидаризираме ли с унищожителя Йоан Цимисхи? Както правим. Т.е. ще оставим ли тази памет да изчезне? Или от нея са останали няколко хиляд дни? В ръкопис, който е в Санкт-Петербург. Ама сръбски. От времето на Стефан Милутин. Запазена датата. Календарния празник. На други места запазени други. В Ватиканските архиви знаем за от горите на папата на писмото на Свети Борис. Оттам може да правим много сериозни засечки и изводи. От житието на Теверуполските мъченици. Знаем за житието на Свети Борис. Не на работа. Случайно запазено. В един экземпляр. То също е било предмет на унищожение. Но ако проследим пътя на тази книга,

която сега е в Оксфорд, в Англия, ще видим, че тя също е минала през иглени уши. Вероятно имала и други подобни унищожени. Целенасочено. Благодаря на тези Божьи случайности, Бог заради нас ги е съхранил тези прашинки от истината. И ние, благодаря на тези прашинки от истината, можем да я възстановим цялата. Точно да възстановим кой е как е станало, кой кое, дати, събития, чествания, празници. Но правим ли го, не го правим.

И поради тази причина, на въпроса кой е свещения град на България, ние се чудим, когато отговорим. И ако отговорим, ще кажем Велико Търново или Преслав, но няма да се сетим за великия и свещен град Плиска, който е несравним с нито един друг български град по отношение на святостта. И най-странното е, че път трябва да се обяснява. А би трябвало ние, като се родим и като започнем да разбираме

какво означава България, какво означава Господ, какво означава святост, следващото нещо е да не бъде обяснена Плиска. Защото ако питате един грузинец, кой е свещения град на Грузия, 99% ще ви отговорят. Мцхета, старата столица, първата столица, християнска на Грузия. Ако питате в Армения, кой е свещения град на Армения, 100% от арменци ще отговорят.

Ечмиятзин, разбира се. Старата християнска столица на Армения. ако попитате един японец, ще ви кажем, разбира се, Киото, старата столица. Ние не сме си свършили работата, не сме си написали домашното и поради тази причина, Плиска не функционира като именно това, което трябва да бъде.

Духовната столица на България. Тя е духовната столица. Ние, като Стаме Михайлов, можем да не я видим. Можем да я гледаме, да я въртим в ръцете си, като мощите на Светия Ангелар и да не ги видим. както той, професора и заместник директора на археологическия институт при БАН. Сляп. Духовно сляп. И ние по същия начин, че с тази наша духовна слепота

не виждаме плиска. Не знаем, че тя е священи град на България. Не ходим там на поклонически пътувания. Да, поради тази причина сме унищожили много от Светините, които са достигнали, въпреки Иоанци Мисхии, въпреки историята, въпреки Османското игло, въпреки унищоженията по времето на църковната борба, вече в гръцко време. Гръцките унищожения,

което е останало от византийците, гръците са го довършили в 18-19 век. Но това било много малко останало. Най-вероятно. От унение неща, вече от по-късните е имало, но от Първото Българско царство Йоанци Мисхия свършил така да се каже основната работа. Въпреки всички тези унищожения, останалото е безкраен извор

на святост. И аз се убедих в това, именно работейки върху темата за свещения път в плиска между Таската порта и Великата базилика, но се оказа, че това изобщо това е видимата част на айсберга. Хиляда метра каменен път, но

айсберга е много по-голям. нека да чуем едно песно пение, след което ще продължим. на айсберга е много по-голям. на айсберга е много по-голям. на айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям.

Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям.

Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Честваме ли ние събора на Плисковските светии? Разбира се, не. А имаме ли основание да честваме такъв празник? Събор на Плисковските светии. Имаме всички основания.

защото тези светии са няколко стотин. Първо да започнем с светите 11 мъченици, убити във България при Хан Крум. В 811 година. Честват се на 26 юли. Но тази дата е условна. Те не са били убити на 26 юли. На 26 юли 811 година е битката при Върбишкия проход. Тя е документирана в историята. Но тези са 11 души. В битката са погинали

може би десетки хиляди. Цялата ромейска войска е била изтребена до крак. Това е било невероятно клане. Но те не са мъченици. Те са жертви. В войници на война, да, християни са били всичките. Но на война войника работата му е да убива и да бива убиван. Това е. не са тези 11-те. Тези 11-те са други. Те разбира са са били войници

в войската, но не са паднали на бойното поле. Това искам да кажа, че датата не е датата на тяхното мъченичество. Иначе щехме да честваме 25 000 или 30 000 мъченици. Не. А и то е нередно. Църквата не чества. Този, който е падал на бойното поле, е така. Като войник, който противника го е победил. Еми да, случват се такива работи на война, а не винаги побеждаваш. Това не те прави мъченик за вярата.

Така че тези 11 мъченици са отделени от жертвите на бойното поле, а явно тя са ги принуждавали да станат езичници и това те са отказали и са ги обезглавили. Точно това е описано в това, което знаем за тях. И как става това убиване? Ако си представим битката, значи на 26-ти, завършва вечерта битката. Крум разбира се,

вижда триумфа си. Той ще празнува този триумф в Плиска. Плиска е опожарена, разграбена от ромеите. Той иска на този народ, който е останал там, който е претърпял такъв шок исторически. За пръв път българска столица е завладяна от врага и съсипана. Той естествено, че трябва да вдъхне надежда на този народ. Трябва да покаже:

какво стана там? Чу се има, дали е така? Не, това е необходимост. Той със сигурност се е върнал в Плиска да покаже своя триумф. Да покаже триумфа на българите. Не само това, той трябва да види какво става с двореца му. Да задейства, да не се разграби там, мародери, да няма... Естествено, че той не е стоял в шобраците на Върбишкия проход там три дена да пирува, а се е върнал веднага в столицата. Има спешна нужда от това нещо. Да задейства нещата около двореца,

около възстановяването на града, да някакви там минимални санитарни и други дейности, които е необходимо да се разпореждат под негове ръководство. И най-важното - да празнува триумфа. Това пък е: не е бивала триумф в българската история. Румейски император да падне на бойното поле. Това не се е случвало от четвърти век насам. И част от триумфа каква е? Във всички версии на триумф и в Рирската империя и на другите места. Разбира се унижението на победените. И в случай как да ги унищожат? Ами ще ги накарат да се откажат от своята вяра да жертвопренесат в главния храм на Плиска. Ние не сме сигурни, че е станало точно така, никъде не е написано.

Но е в логиката на десетки подобни случаи. Когато победителя се издевателства над победените, за да докаже триумфа си. И народът в Плиска е искал възмездие. Ти му обяснявай, че е там през 50 км, нали? Маса народ от ромеите избихме, но той не го вижда това нещо. емоционално не го преживява. Ако пред очите му бъдат унижени или, както е в случая, посечени враговете, неговото чувство за мъз ще бъде удовлетворено. Ще каже: "Ето на!" Както нюрмянския процес. Мога да са малко убитите, обаче има възмездие. Тук може да допуснем, защо го разказвам това. защото, много вероятно, това нещо е станало в Плиска. Кроме докарал много пленници от битката. Сега, вероятно, някой ги е убил и така, нали? Но тези специалните на изсетимата са се опитали да ги накарат да се откажат от християнството.

Те са отказали, след което са били екзекутирани. И това почти винаги се прави в главния езически храм, главното капище и то публично пред народа. А народ е в столицата, а не в полетата. Така че тези изсетимата с много голям вероятно са загинали в Плиска. След това имаме светите 377 мъченици, обити във България при Хано Муртак. Те също са пленници на Крум, но не от Върбишкия проход, а от Одрин и от други градове. Но главно от Одрин, които са били събрали. Той ги пленява, праща ги във България, но не ги екзекутира, а ги екзекутира синът му след смъртта на Крум. 1814 година, след това Муртак ги екзекутира, така че за тях по същата логика много вероятно е станало в Плиска тази екзекуция или за част от тях, може би не всичките. Иначе ние нямаме данни къде точно и можем като столично място в Плиска, знаете в Рим са повечето мъченици, там са пращани, там са екзекутирани. Има логика да приемем, че те в Плиска са били убити. Те се честват на 22 януари. Тук е една странност, че в нашия календар се честват само двама от тях, което не е редно. Свети Петър, епископ Петър, който в нашото календарче е написан български, но той не е бил български епископ.

Ние не знаем каква е била неговата титла епископска, не е записана, за други знаем. Примерно Мануил Адрианополски, той бил главния на Адрианопол епископа. Има и други. За някои се знае, Дебелцки, Георгий Дебелцки, в Дебелц би трябвало да има храм в негова чест. Това е мъченик епископ на Дебелц, екзекутиран от Муртак. Неонт Никийски. Ники е едно гърче южно от Одрин, между Одрин и Цариград. Така че и неговата катедра се знае, докато на въпросния Петър не се знае, все едно не е български. Мъченик Сионий също в нашото коленаче пише български. Трябва да се редактира по някакъв начин, защото хората може да помислят, че е българин, а той не е. Той не е. Той е обид от българите. Но е наш светец, светец на църквата, на християнската Църква. 377 са били. Има техни имена. Не на всичките, на някои. Интересното е, че данните, които имаме за тези светеци, са от много интересни източници. Примерно за тези 377 имаме една служба от преподобни Йосиф песнописец. Велик песнописец от 9 век. Той е писал служба на тези мъченици. Те е 377-те. И има доста имена споменати и сред тях намираме поне две славянски имена и едно, което много прилича на прабългарско. Славянските са Хотомир е единия и Любомир е другия от тези мъченици. А прабългарското е Куперг. С много голяма вероятност това са били двама. Славяни и един прабългарин. Не е чудно измежду другите да е имало. И това да са техните християнски имена. Теофил, Михаил, Лъв и така нататък. Може и някой тях да е бил етнически славянин или прабългарин. Или прабългарин. Или смесен. Но така или иначе за тези тримата не са под въпрос. Те са си два мъславяни и един прабългарин.

Следват. Светите 14 мъченици пострадали при Омуртак на 29 февруари 816 г. Датата е много интересна. Годината не е писана, но тъй като тя е високосна очевидно и първата високосна година на Омуртак е 816 г. така че можем да засечем. А освен това данните много точно съвпадат именно за 816 г. така че там сме почти на твърда документална основа, че именно на 29 февруари 816 г. са били екзекутирани при Омуртак. И интересното е, че следения за тях имаме не от кой да е, а от Свети Теодор Студит. Великия Свети Теодор Студит има слово за тези 14 християни мъченици. Датата на честването е 29 февруари, но може да се прехвали на 28 февруари, разбира се, да не се чакат четирите години на високосната. Това е само началото на писковските мъченици, значи тези три групи. Следват. Свети Боян е на работа, българския първомъченик, изключително ключова фигура, недооценен, недочестван. Свети Ангелари. Ключова фигура. Ние го така забравяме, защото не е оставил писменно творчество и, защото умира много рано, пристигайки в Плиска. Но, нека да повторя, единствения, който е починал на територията на България съвременно, гроба му е бил тук, мощите му са били тук и може още да са тук някъде изчувалите, ако са съхранени от 1969 г. и гробишния му параклис е съхранен.

Сега тук, разбира се, започваме една наша голяма трагедия, защото, когато отиде човек в Плиска и разгледа там останките, реставрирано, включително и този упростния параклис, северния параклис, който е залепен за ултара. На времето е имало врата между ултара, т.е. от ултара се е влизало в гробишния параклис. Виждаме, че на старите снимки на археолозите целият параклис е покрит с камени плочи. Сега тези плочи не се виждат. Още по-лошо, там където е бил светия престол, камъните на площадката под престола, той е бил на четири колони, камени колони и горе е имало каменна плоча върх, която се служи. Долу е била една малка площадка, може би с 5-10 см надвишаваща подовата настилка, камъните, които вече ги няма. Тази площадка е стърчала с 10-15 см или по-малко, по-малко, 5-6 см. Сега тя стърчи на 20 см, понеже тези камъни ги няма и за голямо съжаление камъните на тази площадка не са истинските. Иначе са подредени и аз се мисля винаги, че са автентични да и кажам само това е останало за съжаление. Не, ако се види старата снимка, ще се види, че камъните не са подредени по същия начин. Или при реставрацията са ги объркали и са ги наредили както дойде. Или може и да не са съвсем автентичните камъни. Това трябва да се провери много внимателно, защото никой не ги е пипал да ги унищожава сегашните. И дай Боже да се окажат автентични и да ги върнем на старите места. Защото, не по-прилича това да имаш една светиня и да ги унищожиш по този глупав начин.

Да, казахме Свети Ангелари. Свети княз Борис, той, разбира се, е центъра на плисковските светци. Централния стожер. Свети Наум Охридски. Той е плисковски и Охридски. Първи е в Плиска. И тук живее 8 години. Не само живее, твори. Не само това. Той е изпобедника, духовника на Свети княз Борис. Тук е ключова част от неговата дейност. Сега, едни наши съвременни наивни учени, историци, го наричат Охридски и Преславски. Един вид не е само в Охрид. Да, до тук добре. Не е само в Охрид, но защо Преславски? Той в Преславски не е стъпвал.

Той е в Плиска до момента, в който го пращат в Охрид. Там в района на Охрид. Как така Преславски? Продължаваме нататък с плисковските светци. Свети Климент. Първо, той в Плиска е посрещнат от Свети Борис. Спасен, така да се каже. Премеждието, в което е бил изпарнал тежкото Премеждие. И, второ, той в Плиска бива ръкоположен за епископ на Плисковския събор в 1894 г. така че това са ключови моменти в неговия живот. Да, безспорно след това отива в Охрид. Но, преди това е бил в Плиска. Така че той е част от събора на плисковските светци. Свети Йоанн Екзарх. В първата половина от живота си, в творчеството си, той е бил в Плиска.

Свети Цар Петър. Благочестивият Свети Цар Петър. Той ли няма да дойде на 28 март, която се чества този Велик ден български? Националният духовен празник на българската държава. Той ли няма да дойде да участва в шествието по свещения път от Царския дворец в Плиска до Великата базилика? Разбира се, че го е правил неведнъж в дългия си живот. Той също участва в този събор. И други. Сега сред тези други можем да поставим с условност Кинам изповедник. Това е духовният наставник на Свети Боянен работа, който е прекарал 15 или 16 години в тъмница, защото отказва да се пора на Омуртак. И тук се засича житието на Кинам с житието на тези мъченици, които са отказали на Омуртак да едат месо по време на Великия пост. Тези, които ги честваме на 29 февруари. Там за всичайки годината разбираме, че това е било точно в месопусната седмица,

в която доказва точността на житието. Точно тогава той ги кара да едат месо в месопусната седмица. Те отказват и след неделя месопусна в сирната седмица, така да се каже. И кара да едат месо, те отказват и тогава той ги екзекутира. Така че най-вероятно Кинам е бил подложен на нещо подобно, но тук понеже е бил приятел на Омуртак. Той много го е харесал, много го уважавал и е искал да го направи свой пръв приятел. Но като християни не е можел и затова го кара да се откаже от християнството. И Кинам, когато отказва го праща 15-16 години до смъртта му. Свети Боян е разработъл, го вади от затвора и става негов ученик. Така че по всички традиции християнски, той е изповедник за верата и то какъв. 16 години описват както излязъл отвът е бил покрит с плесен. Той е бил вече не е приличал на човек, не са могли да го познаят. Тоест изповедник за верата. Да вероятно и той трябва да бъде включен в събора на все светите Плисковски. И да не забравяме потенциални условност.

Те не са светци, не са канонизирани, но потенциално биха могли да бъдат канонизирани. Това е сестрата на свети княз Борис, която го катехизира през цялото време. Теодор Кофара, който го катехизира през цялото време, докато го заменят със сестрата. Така че тези двамата, които са духовните наставници на свети княз Борис, катехизатори негови, главни причини той да стане християнин, може би са били също свети хора. Много вероятно. И да обобщим. Плиска е люлката на българската святост, люлката на българската християнска държавност, на православната славянска цивилизация. Мястото на държавнотворното чудо от 28 март 866 г. Мястото на мъченицката кончина не само на българския първомъченик Свети Боян е на работа, но и на близо 400 мъченици за вярата пленници. Да, не са били етнически българите, но някои са били. Тоест, вероятно, или измежду българите имало вече християни, които са се присъединили към тях, или те проповядвайки преди да бъдат екзекутирани за времето в което са стояли там. Крум 13 година ги е закарал като пленници, те 16 година биват екзекутирани тези при Омуртак.

Може би имало време да... Другите не са 16 година, те многото 377, но така или иначе, вероятно е имало време някои от славяните, от българите да бъдат катехизирани от тези мъченици, за да се присъединят след това към тях при екзекуцията, най-вероятно. Така че имало и славяни и българи са. Тях имало и арменци. Някои от имената са арменски. Така че е била доста пъстр етнически състав на тази голяма група от мъченици. Това прави Плиска по няколко направления и в няколко отношения не сравним по светоста Български град. Просто не сравним. Няма друг първоначален. Няма друг, който е люлка на христианска държавност. И ние да си позволяваме Плиска да бъде в днешното състояние. глуха провинция, почти село, няма облик, няма духовен живот, няма енорийския живот, говорим за национален духовен живот. Та, сега във връзка с честването на 1160 годишната от покръстването, може би вече е дошло време близка да се завърне на пук на Иоанн Цимисхий, да се завърне като свято място, като свещена столица, като духовна столица на България, с всичките си святини, с честването на тези святини, там където имаме материални останки ще честваме тях, там където нямаме, както да кажем, с тези 377 мъченици, нямаме конкретни мощи от тях, но имаме много сигурни данни исторически в синаксарите и така нататък, достоверни. Така че никой не ни пречи да честваме нашите святини и е крайно време да въздигнем близка като поклоннически център, като духовна столица, като място на свещени шествия, отново по свещения път. И по този начин да бъдем противовес на вечните унищожители, зад, които някой по небрежност, някой по невежество, някой поради злоба, както е Иван Цимиски, някой поради атеистича Мироглед, както е Стана Михайлов и така нататък, но зад всички тях стои един голям унищожител.

Те в крайна сметка изпълняват неговата програма. Ние пък трябва да бъдем противници на тази програма и да противодействаме на унищожителите, като станем съработници, сътворителя на всичко. Той ни е дал тези святост, тези чудеса за наше просветление, за наше приобщаване към Него, защото какво е свещеното нещо? Свещеното място, свещения празник – това е връзката с Бога и връзката на Бога с нас. Ние от това имаме нужда и за това сме длъжни да направим всичко, което зависи от нас, за въздигане на свещения град, свещената столица на България. Светоглед – предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров

Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Велико Търново, Аллилуйя! Но преди да говорим за

Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Айсберга е много по-голям. Честваме ли ние събора на Плисковските светии? Разбира се, не. А имаме ли основание да честваме такъв празник? Събор на Плисковските светии. Имаме всички основания.