Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Патология на мълчанието На 23 август 2026 година на територията на Светогорската лавра в източна Украина група лица във военна униформа напатнала монасите от обителта Монах Варсонофий Туриански бил застрелян в главата
и убит Инок Григорий е с пронизваща ножова рана в белия дроп но все пак успял да се довлече до братския корпус не повикал помощ а беженеца Андрей Кириенко, който живеел при обителта бил също на мушкъм със нож също с рана в белия дроп тежко състояние закаран в болницата както и другия Инок Григорий сега са в болницата в Харков и се лекуват има, разбира се, образувано наказателно производство
следствените действия продължават но официално няма нито задържани, нито заподозрени нито някакви резултати от цялата тази дейност две години, две, два дни след събитията Андрей Кириенко тежко ранение Мирянин вече се е съвзел и можел да говори и разказал неговата история значи идват трима души в пълно бойно снажение
той седял на горната площадка до храма св. Николай тези били не в обичайното облекло на военнослужащи от украинската армия а в някакви по-специални служби облечени и един от тях произнесал слава на Украина Андрей не отговорил този втори път произнесал този възглас
и тогава Андрей отговорил така слава на нашия Господ Бог спаси и съхрани и тогава започнали да губият първо с някаква дървена града после той се хванал за нея те извадели нож почнали да го мушкат и когато го намушкали няколко пъти и вече бил облян в кръв го хвалили в една яма в някакъв трап където той загубил съзнание
после пак дошла в съзнание и така стоял доста време докато са дошли да го измъкнат какъв е смисъл на тези възгласи слава на Украина и слава на нашия Господ Бог слава на Украина слава Украине и отговора слава героям слава на героите това са организационния поздрав на
организацията на украинските националисти ОУН во време на Втората Световна война в 1941 година те са били под тегидата на Хитлер в 1941 година правят един забор сканеченото Второ Велико Събрание на ОУН в окупираната от германците територия на Полша
и там вземат някакви решения и в раздела отделни резолюции точка трета гласи следното Организационният поздрав се извършва чрез издигане на изпънатата дясна ръка косо на дясно над височината на върха на главата задължителните думи на пълния поздрав са
слава на Украина отговор слава на героите издигане на изпънатата дясна ръка косо на дясно над височината на върха на главата това е разбира се имитация на германски и нацистски поздрав тук има разлика две разлики
едната е малка тук се казва косо на дясно т.е. ако Хитлер не знам били са им изисквали нещо но по-скоро е направо вдигането на ръката на украинците е била малко по-вдясно и при Хитлер поздрава е Хайл Хитлер докато при украинските укронацисти
поздрава е слава на Украина и има задължителен отговор който е различен който е слава на героите тук е много важно да кажем че говорим за укронацисти те не са фашисти както е в Италия това е прем разлика
значи в Италия имаме фашизъм в Германия имаме германски национал-социализъм или кратко казвам нацизъм това е за Германия а тук имаме украински вариант не трябва да се смесват това е
укронацизъм и тогава и сега някаква идеология да когато те тримата отиват при Андрей и му казват слава Украини това означава ти одобряваш ли нашата
позиция т.е. ако той отговори слава героям значи край поклонил си е както се казва само да ми направиш един поклон поклонил си е на злото той обаче казва друго казва
слава на нашия Господ Бог Това е смисъл на диалога между двете страни и смисъл на побоя разбира се и опита за убийство тъй като едното убийство разбира се е завършило успешно другите две са опити за
умишлено убийство Как реагираха на този много важен инцидент световните медии с пълномълчани говорим за масовите световни медии от типа на Reuters Associated Press
CNN и такива BBC Във България официалните медии как реагираха с пълномълчани официалните църковни медии институциите за сега с пълномълчани не говорим за отделни човеки
говорим за институциите В световното православие имаше няколко официални реакции разбира се от руската православна църква от руската задгранична църква от Иерусалимската патриаршия
чешката архиепископия и други във България мълчани и в това число и аз мълча и затова се питам защо мълча защо мълчим и аз специално
защо мълча защото събитието е трагично емблематично принципно защо мълча значи или го смятам за неважно а то не е така или не искам да се създавам проблеми
не искам да запускам зоната на комфорта меко казано а просто казано страхувам се както се каза в същеното писание страха ради юдейска го често се цитира този израз от
църковниците за да се оправдаем защото цитата се отнася за апостолите които са се страхували еми и ние като апостолите да се страхуваме такива сме човеки малко се така извиняваме с тях
оправдаваме се но това не е отговор страха ради юдейския го а въпрос е защо открени на този страх че ще ме убият защото апостолите от вас се страхували съвсем не
никой няма да ме убие че ще ме вкарат затвор не е това никой няма да ме вкарат затвор костъм няма да падна от главата ми това е сигурно че ще ми спрат предаването съвсем не никой няма да ми спре
предаването че ще ме намразят някои страхлицци подлеци че то което страхлиците те мразят значите се възхищават това е ордена за храброст
какво ме притеснява това не е и това или пък че моите приятели ще почна да ми отбягват по никакъв начин ако са истински приятели никой никога няма да почна
да ми отбягват значи е нещо друго пък и аз не мълча само по този въпрос примерно за геноцида в газа почти не говоря и когато говоря го наричам е така е геноцида в газа
ама това не е така за между другото това не е преди 250 години в Америка или преди 100 години в Германия това е сега и тук в центъра на вниманието
на световните медии всички знаят какво става всичко е документирано заснето всеки има в Джоба си GSM има милиони часове качени документи от този геноцид и нищо
повечето хуморитарни организации мълчат неправителностите организации които са страшно грижливи за правата на човека мълчат държави цели мълчат
и аз какво съм казал нищо и аз мълча съвсем наскоро Израелския министр на националната сигурност Итамар Бенгвир направи изявление което е качено в подкаста на един от израелските заложници
в Газа и министра казва следното Цитирам Смятам че в Газа трябва да си извършват цели на насочени убийства като всяка нощ бъдат ликвидирани по 30-40 души Не само у нези които представляват
непосредствена заплаха там има хора които не заслужават да живеят Те не трябва да живеят Те дори не са хора Крайна цитата Тоест Това за геноцида не е някаква интерпретация че някой така паконака Това е в прав текст казано Не се крие
Обсъжда се в рамките на нормата Нещо повече Света мълчи по този въпрос Говорим пак за медиите на властта Не за периферията Периферията говорят истината Нозина Но Основните
демократични медии на света позорно мълчат От началото на този етап на геноцида в Газа Там са избити средно по 26 деца на ден Това прави над
20 000 Това е статистиката на Сталин приписват афоризма че убийството на един човек е трагедия а убийството на хиляди е статистика Сега афоризма не е на Сталин
той е преди него по-старе и е западноевропейски естествено циничен но все едно в този афоризм е запечатано то е цинизъм на модерните медии статистика няколко хиляди ние които сме уж интелектуалци
закребени с Достоевски с брата Карамазови и там се казва че световната хармония не струва колкото сълзата на едно дете а оказва Иван Карамазов но се приписва разбира се на Достоевски световната хармония не струва сълзата на едно дете
а тези 20 няколко хиляди деца в Газа и те вече казва останалите деца там нямат сълзи може да си представим на такова дете да кажем 10 годишно убите са майка татко
баба дядо войчо война братовчедите братята сестрите той е плакал плакал и в един момент пресъхва няма сълзи вече не е оная сълза
която струва колкото световната хармония и не я няма вече и ние какво правим мълчим защото това е статистика еми тук не е статистика тук е трагедия тук е един човек знаем го се името
биографията те дечи са в Газ аз не ги познаем ние им знаем имената никой не ми ги е преподал за монах в Арсунов и знам там е индивидуална лична трагедия и за нея мълча защо
мълча ето това е въпрос първо обяснение защото от мен нищо не зависи каквото и да си говорим те правят каквото си искат и каквото и да кажем нищо няма да променим това е една перфектна измама
перфектна самоизмама точно обратното е от мен всичко зависи ако вътре в мен всичко зависи извън мен да може би нищо няма да промени не знам там най-вероятно ще променя но
говорим за вътре в мен всичко се променя ако аз заклейми разгранича се от това престъпление тогава в мен моралната конструкция остава в сила ако обаче аз премълча аз приемам убийството за нормалност
приемам го за баналност и моралната конструкция в мен се разклаща разяжда се и аз ако направя такива 5-10 премълчавания моралната конструкция в мен ще рухне да в този смисъл всичко
зависи от мен ако аз изпълня своят дълг аз самия оставам цялостен вътре в себе си света няма какво да го спасявам господ ще го спаси не аз аз и да искам не мога
аз мога да спася максимум себе си как като изпълня своят дълг в случая като не мълча така че това оправдание че от мен нищо не зависи е абсолютно погрешно всичко по отношение на мен зависи от мен 100%
това е свободно волеизлияние това което желая да направя го правя не е верно и това че нищо не променим в света защото ако аз говоря само на себе си както в
оная притча за цар Тарян има магарешки уши каже го за да ми олекне ама да ми олекне точно това преподреждане вътрешното морално преподреждане което да не допуска злото да домира вътре в тебе да ти подрежда то
някакви криви цивилизации вътре в тебе ти не искаш това нещо тъ един обче което отисло извикало цар Тарян има магарешки уши нали то си е успокоил съвестта
да същата тази притча после свирките от тези храсти които са били около него започвали да тръбят цар Тарян т.е. нищо не е загубено когато ти си го казал и го е чул един човек или двама
или трима всичко се променя в тях всичко се променя те вече не са същите те вече са чули това нещо така че и това не е вярно че от мен нищо не зависи извън мен вътре в мен то е ясно но и извън мен зависи е
не всичко не веднага но нещо зависи колко зависи точно толкова колкото са моите възможности а колкото са моите възможности толкова и моя дълг Господ не иска от мен да ме прави това което е над
моите възможности иска в рамките на моите възможности да направя това което мога правя ли го ето там е цялата работа или както казваше Гете опитай се да изпълниш своя дълг и ще разбереш кой си това е цялата работа
да изпълня моя дълг ако аз съм човек на словото да кажа словото това е от там нататъка то работи по свой начин и мен самия ме съхранява така че тези обяснения че нищо не зависи от паднаха
сега другото обяснение че не искам да дразня изнищно хегемона матрицата системата хегемона световния властелин държи властта държи парите държи световните медии тези които мълчат разбира се
и искат и ние да мълчим един вид той те възкачва той те събаря той раздава наградите славата световната слава и аз не искам да влизам в конфронтация с тази вселена това не е определен човек
ако е определен човек ще си преценя силите и възможностите мога да вляза в конфронтация или ако е някаква мафия или коякаква партия но това е хегемона това е матрицата световните властници оплетени в една обща органична маса
където всичко се крепи взаимно матрицата която управлява света тя несъмленно съществува дълбоката държава няма значение тя се проявява и човек си казва добре де има ли нужда сега заради нещо което е на хилядата километра от мен аз
да гърмя патроните аз съм иначе борец за истината и за правдата ама като дойде тука до моята врата тогава ще извадя знамето но понеже сега не мога да ли че не мога да прави всичко и затова
това ще го премълча това обяснение също е е вярно защото добре аз искам да бъда бойкотиран от матрицата от системата от световния хегемон
не искам да влизам в черния списък на световния хегемон защото ще ме удрежат от всичко ще ме канцелират като се казва ами ами не си ли дам сметка че по този начин влизам в черния списък на истинския пантократор
амистинския вседържител защото ние знаем хегемона на света княза на този свят че е врага на Бога ако аз толкова се страхувам да вляза в неговия черен списък ще вляза в черния списък на пантократора така че този страх ми е пагубен той не ме ползва
това не е страх инстинкт за съхранение точно обратното това е само разрушаване във вечността нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим това е Стигнахме до въпросите, свързани със страха. И там трябва да наглезем в същината на въпроса, че има само едно, единствено страшно нещо.
Това е самия страх. Това е най-страшното. Не смъртта. Тя смъртът така и така ще дойде. не фалита. Как кажем, ще ми гръмне фабриката и ще фалирам. Добре, човата продължава. Не страха от бедността, не страха от затвора, а самия страх. Каквото и да се случва, човек се справя с него. Това са задачи, които Бог ми предоставя. Но самия страх е винаги ирационален. Тук не говорим за инстинкта да самосъхрения. Това е съвсем друго. Аз няма да скоча от балкона
и да се надявам, че Господ ще прави тиянгери да ме хванат. да изкушавам Господа. Но страхът е ирационален, защото има Господ. Защото в ръбчето не пада без Божи промисъл. Камори човека. Господ съществува и той знае по-добре. Той ще реши проблема по-добрия начин. Страхът е недоверие към Бога. Неверие в Бога. Ако аз се страхувам, значи аз не вярвам в Божията сила, не вярвам в Божието всемогъщество, в Божията справедливост, в Божията любов към мен.
Е, ако аз обичам Бога и Бог ме обича, ако Бог е справедлив и всемогъщ, той ли ще допусне в ръбшетата да падат, а аз да пострадам мърцина? Не разбира се. Така че при всички положения този страх е ирационален. Страхът от това, че ще те канцелират, от културата на отмяната, вече е победа на врага. автоцензурата е най-голямата победа на цензурата. Затова ние сме дължни да изпълним нашия дълг. аз съм дължен да говоря, защото словото е моето призвание, мое занаят. Всеки има свое призвание.
Един прави едно, други прави друго, нали? Моето основно призвание е словото. и аз съм дължен да го употребявам в случай като това престъпление против човечеството, убийството на монах Варсонофий. В противен случай, моето мълчание се явява автоцензура, т.е. мое солидаризиране с матрицата, която уби Варсонофий. Аз заставам на нейна страна. По отношение на самия монах Варсонофий, той най-доретно ще се спаси. неговата смърт не е случайна. Има Божия промисъл. Връбчение пада без Божия промисъл. Камо ли човек? Друго. Смъртта разкрива кой си.
Тя оформя живота ти, превръща го в житие. И смъртта в Христа на монах Варсонофий разкрива кой е бил той. Същия ден сутринта, значи това е по време на Богородичния пост, същия ден сутринта, той се причастил. За него разказва един свещеник, че в храма, по време на службата, влетели три гълъба и Варсонофий казал Господ не ни напусна,
не ни напуска. Господ не ни напуска. възможно е, това го е казвал и по други поводи, и по други места, тук в сутринта на неговата гибел, виждаме как нещата започват да се нареждат. После, излязъл от църквата, след службата, качува се по стълбите, за да се обади на майка си
по телефона. Нормално е. Случва се, монак да се обади на майка си. Обаче, в този ден, в този час, нещата придобиват друг смисъл. После, отговора, който той дава на убийците, когато те му казват
слава на Украина, той отговаря. Слава на Господ Иисус, Христос. Аз съм монах. Някой ще каже, чега сега. Слава на Господ Иисус Христос. Кво означава? Означава, не искам да отговаря на вашия укронацистски поздрав. Аз отговарям като монах.
Аз съм монах. Обясняйте, защо ви отговарям по този начин. Не искайте от мен, монаха, да се включим в някакви политикански шоу-програми. Но, разгледвамо само по себе си, последните му думи. Слава на Господ Иисус Христос. Аз съм монах.
Те подреждат всичко. Целият му живот. това е печата на Негове живот. Аз не мога да кажа дали монах Варсонофи е светец. Господ знае. дали е мъченик за вярата. Но, подреждайки тези неща, виждам, че те са направени от същото вещество, от което са направени и житията на светеите.
Ние имаме усет, когато четем житията, от време на време проблясват такива епифании, едни озарения, които разкриват първо достоверността на житието и второ образа на този свят живот. Епископ Иов Штутгарски в своето изявление във връзка с убийството в Святогорската лавра припомни израза на
Тертулиан, че кръвта на мъчениците е семе. Аз мятам, че това, разбира се, е вярно и че те първа ще работи по житието на монаха в Арсуновий. Вероятно ще има издания за Него, статии,
книги. Тези неща започват да се подреждат. Господ не случайно е промислил тази смърт за Него. Той го е удостоил с тази смърт. Той има да ни каже нещо чрез тази смърт. така, че в този смисъл неговата кръв е семе. Тя от нея ще изникне нещо. Той, вероятно, ще се превърне в стълб за Украинската православна църква.
Както са били, разбира се, и ранохристиянските мъченици. Пък и не само ранохристиянските. Всички. Займи в българската история през Османското иго колко важна роля имат тези новомъченици. Семата полиция, Украинската полиция, следствието, може би няма да хване убийците. Те не са се и крили, между другото. Те иствали са без маски, посред Бялден. Така, че убийството е
в пълния смисъл на думата показно. Той е емблематично. Ако бъдат хванати и изправени на съд, много неща ще бъдат разобличени. Така, че аз тълбоко се съмнявам, че ще бъдат хванати и че ще има някакъв истински съдебен процес. Обаче не така стоят нещата в Небесната прокуратура.
и Небесната полиция. Там следствието е съвършено. Документацията е изчерпателна. Има пълен запис на цялото престъпление. и господът не случайно е казал отмъщението е мое. Аз ще отплатя. Така, че убийците с
абсолютна сигурност ще бъдат изправени на съд и ще получат най-справедливото възможно наказание. ние много пъти се вайкаме за великата несправедливост на света. колко е несправедливост
в света. Всъщност е точно обратното. Няма по-справедливо място от света. защото то завършва с най-справедливия възможен процес. Ние го наричаме страшния съд
но той е страшен за нас грешниците за нас престъпниците но е справедлив на 100% така, че тук всичко
друго може да има няма но справедливост има. в края на живота на всеки от нас идва върховната справедливост. Света
е най-справедливото място, като ме си представим. Да, нека да не се чухкаме за това полицията дали ще хване убийците или няма да ги хване дали ще ги осъди дали няма да ги осъди дай Боже
да ги осъдят защото те ако не ги осъдят няма да се покаят ако ги осъдят може някой ден да се покаят което ще бъде едно от чудесата на монах в Арсунов и ако пък знам, че се покаят баш
убийците. Защото ние говорим за Бандеровците за техния конгрес там 41-а година както се поздравявали но и да не забравяме нещо много важно че в крайна сметка под всичко останало и над всичко останало
стои религиозната същност и не можеш да ти бягаш от нея Бандера е от униятски происход не е православен Шушкевич е римо-католик не е православен така че онази война
е религиозна на Бандеровците тя е и всякаква друга те разбира се са клали и поляците които са католици това е друг въпрос но в основата си тя има и религиозен характер който се вижда разбира се и в наши дни
така че нека да не се вайтаме за справедливостта а да му мислим на себе си ние да му мислим защото да кажем аз ако бях на негово място на мястото на монах върсунови
и си седя там някъде до църквата и домът при мене трима тежко вооръжение и ми кажат слава на Украина аз към ще кажа как ще реагирам дали ще си кажа така всичко е ясно
те са заблудени нищо не разбират и са им казали казвайте така да им кажа слава на героите да ми се махнат от главата нищо няма да ми направят защо да се правя неинтересен аз че има по-голямо предназначение тук е бог аз я моля монах ще съм полезен на манастира на хората ето майка ми
да не се притеснява жената нали и спокойно можеше да се приключи и нищо минали отминали слава на Украина слава на героите отминаха край няма събитие така ли ще я да реагирам или ще я да кажа слава на Господ Иисус Христос не знам
всеки един от нас докато не попадне в ситуацията не може да кажа че я ще бъда като него ами не се знае но ето той е поступил по този начин не е поступил политкоректно не е поступил така че да каже ай бе това не ме засяга тази история ни поставя в подобна ситуация
и ние трябва да реагираме с нашето мълчание или не мълчание защото пред него са дошли те тримата ами пред нас не идват ли ние като мълчим ние също казваме слава на героите ни се солидаризираме със злото с укронацизма с убийството ставаме съучастници
укриватели на убийството на престъпниците и лишаваме и нашите ближни ако приемем, че някакъв наш ближен не е чул за тая работа или пък е чул не е брал внимание ние да му кажем за това за да може той да знае в какъв сега живее
да знае събитията каква е истината за тях Нека да чуем едно песнопение и след това ще завършим Достойно е с Яково и Сино Слави ти тя Бога Слава Христа Жизнодавца страхом прослави
Слава Три ипостасною державу, едино царство и господство. Юже поют вси земнородни, и слава словят силы небесни. Три ипостасною державу, едино царство и господство. Три ипостасною держава, едино царство и господство. Неутрално, не царство и господство. Три ипостасноя, едино царство и господство. Три ипостасною держава, едино царство и господство. Не променят царство и господство. и архиапископи в царство и господство и господство и господство и господство. В това едино царство и господство и господство. пробие шкалата. едино царство и господство и господство и господство и господство. че едино царство и господство и господство и господство и господство. едино царство и господство и господство и господство и господство.
в една система от непрестанно лъжане, за което разбира се Орвел е писал и много други, но сега го виждаме експериментално, с най-прости експерименти. Научни. Темата за украинския разкол, разбира се, е огромна тема. Тя е много пластова, защото е на дълга история. И някой ден пак ще говорим, ние сме говорили за Брестката уния. Тези, които проявяват интерес, могат да намерят, но не пишат Брестката уния и в YouTube за Бурбиката светоглед в Радио Зорана имаше такава беседа, но мисля, че трябва да се умножи това говорение. Именно това убийство нас ни сепва, ни пробужда, че темата не е достатъчно известна на хората. Тя бих казал, че не беше достатъчно видима, не беше достатъчно проявена. Защото кой го пръща се имае на Брестката уния? Тя бяха 596-та година. Защо да се интересуваме от Брестката уния? Защото войната е продължение на политиката с други средства, а политиката е продължение на религията с други средства. А политиката е продължение на религията с други средства. Религията е в основата на всички тези катаклизми. и дава обяснение. Не сме, чуи да ми се понимаем. Как стана? Защо стана? Еми, да за това. Защото имаме религиозно обяснение. Защо патриах Вартоломей? Или, както ние го нарекахме на времето, Анаксиус? Защо той издава този тонус?
Защо влиза в ролята на пръв безравни? Всичко това е по религиозни, дълбоко религиозни причини. Оттам те стават политика, стават война и т.н. Но основата е заложена в 1596 г. в Брестката уния, която де-факто е едно предателство спрямо православието и до ден днеша. Същото това нещо продължава и до ден днеша. По същия начин, на същите изми със същите хора. Преминали през много бройни политически формации, през много бройни партии, идеологии. Не. Основата остава. Там, където е проникнала отровата, там, където е проникнала заразата, тя се възпроизвежда. Тя се предава по образ и подобие. и днеска имаме нейното възраждане.
Един от продуктите, на които е именно украинския разкол. Той разбира се е преоблечен в съвсем различни дрехи, но за добросъвестния изследовател на историята и на църковата история по-специална. всичко е ясно. Така че ние трябва пак да се връщаме към тази тема, за да разшифроваме света, в който живеем, в който Господ е подредил всичко по най-логичния и съвършения начин, предоставяйки ни свободна воля, включително и свободната воля да предатъстваме, включително и свободната воля да лъжим, да издаваме тонуси, да си приписваме титли. Всичко това е свободна воля на човека. И заедно с това съвършенството на Бога, че всеки един от нас, всеки един от нас пред лицето на тези измами и лъжи е изправен на изпит.
Ти как ще реагираш пред цялата матрица от лъжи на света? Ти във първи век, ти във пети век, ти в 596-та година на събора в Брест, ти във първата стойна война, ти във втората световна война, ти как ще реагираш на тази стоглава хидра от лъжи? И сега е същото. дали с мълчание и да погледнеш на другата страна? или, обратно да кажеш, аз трябва да си взема моят личният изпит в моята скромна компетентност, в моят обхват, в моят занаят, какъвто е той. Ако съм историк в историята,
ако съм специалист по догматика в догматиката, ако съм художник чрез рисуване, ако съм поет чрез поезия, ако съм музикан чрез музика. Всеки в рангите на своя занаят, на своето призвание. така че извода за мен лично е, че тези теми трябва да се разработват в по-голяма дълбочина и в по-голяма ширина, защото в тези теми се отразява винаги. и нашата съвременност, тези привидно исторически, догматически, канонични какви ли не теми, те отразяват нашата действителност,
нашата съвременност и нас самите.