Световните войни

Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Световните войни Живеем в доста напрегнато време когато често чуваме да се говори за възможността от Трета световна война Представяме си я като термоядрена война но това е

едно повърхностно разбиране за историята и за войната хубаво е да се позадълбочи малко Първо какво означава световна война до сега се смята, че има две световни войни първата и втората които действително са въвлекли почти целия свят, целата планета в конфликта до голяма степен до голяма степен първата световна война е европейска и втората почти европейска, но първата съвсем но тъй като европа по това време е владетел на повечето от света чрез колониалната система знаем, че британската империя владее Индия

Африка и много други територии Франция също има големи владения колониални и в Азия, и в Африка така, че наистина тези войни обхващат косвено или пряко целия свят някои казват, че първата и втората световна война са една война в два такта защото до голяма степен включват едни и същи играчи ясно е, че в първата участват четири държави всичко на всичко Германия, Австро-Унгария, България и Турция е от тези четири, трите участват и във втората защото и Австрия и Унгария са съюзници на Германия Австрия е присъединена, Унгария е съюзник, България също е съюзник така, че до голяма степен се повтаря схемата от другата станция разбира се Англия, Франция, Русия, Първата. А във Втората — СССР и ССР Други казват, че пък имало повече световни война

не, че е една в два такта, а, че има няколко световни войни и включат и в тях и Седемгодичната война, Наполеоновите войни и прочее. Наполеоновите войни малко приличат на световна война също и по това време и Англия, и Франция са имали огромни колонии и в Америка, и в Африка, и в Азия. Русия също е по голяма степен азиатска страна, имала е по това време и американски владения. Щом те воюват помежду си, фактически голяма част от света също е воювала по време на Наполеоновите войни. Но нас ни интересува по-скоро нещо друго. Интересува ни какво става след Втората световна война, а именно студената война. Тъй като пък редица изследователи смятат, че студената война е световна война. Тя е де-факто Третата световна война. И ние тук ще се опитаме да размислим на тази тема. Първо, световна ли е студената война? Във всички случаи тя е световна. Дори повече от първата и от втората.

Защото в студената война, и то за дълъг период от време, участват повече страни, на всички континенти. Тя 100% е световна. След като е световна, остава да изясним въпроса дали изобщо е война. Не случайно вече на студена война. Но война ли е, като е студена, война ли е? много прилича на война, защото имаме два големи противопоставени блока от държави. включително и военни блокове, въоръжени един срещу друг, антагонистични. всеки смята другият за свой главен военен противник. в крайна сметка, когато приключва студената война, едната от страните е победител и тя, на практика, завладява другата. Знаме как завърши студената война. В началото на 1990-те години, 1991 година, рухна Варшавския договор, рухна СССР. Всички страни от Варшавския договор бяха,

де-факто, завладени от Запада, от СССР и техните сателити. И можем да кажем, че главният антагонист на Запада, СССР, капитулира. Да, формално нямаше преки военни действия, формално нямаше капитулация, формално нямаше завладяване на територията на бившия Варшавски договор от СССР. но това е само формално. На практика и едното, и другото, и третото се случиха. Може би само формален договор за капитулация, изобщо договор за капитулация нямаше, но ако последим разпада на СССР, когато се събраха тримата лидери на Руската федерация, на Украина и на Беларус

и подписаха договор за разпускането на СССР, това де-факто е капитулация. и за да усетим реалността на тази капитулация, след като подписват този договор, Елцин, руския президент, президента на Руската федерация, се обажда първо на американския президент, да му съобщи този факт. това е доста ярък образ на това, че имаме капитулация. Макар и неформално. Тук да направим първо една скоба, след това ще продължим. А скобата е, че България е единствената страна

с ясно изразени граници, територия и население, която е на губещата страна и в Първата, и в Втората, и в Третата световна война. Ние сме най-губилата световни войни страна в света. Наши подгласници са унгарците и ГДР. Унгарците в състава на Австро-Унгария губят Първата страна, а след това губят Втората като съюзници и Третата като сателития на СССР. Но, все пак, по време на Първата страна,

те не са държавата Унгария. Тя не взема решение да влезе в войната на губещата страна. Докато България си е почти в същите граници, нарича се България, не е някаква дуалистична монархия. Така, че унгарците, можем да кажем, че 90% са участвали от към губещата страна, но не 100%. А ГДР, тя също е полудържава. Да, верно, че

като Германия е губила две световни войни и като сателит на съветския съюз е губила и третата, но пък като Германия цялостна, в третата имаме и печелищи, и губещи, така, че там също малко са сложни нещата. Но да кажем, че има три страни изобщо във света. Унгария, ГДР и България, но България

най-яркият пример на тройно губеща световни войни. Това до някъде обяснява и тази несрета, в, която се намира България сега, след като загубихме и третата световна война, не можем да се оправим. Унгарците се оправиха.

други държави също са много по-добре от нас, загубили, да кажем, студената война, докато ние в това отношение сме най-зле, като губещи три войни. Три световни войни. Трябва да кажем, че в контекста на студената война, противопоставянето

между двата лагера и между двете суперсили, СССР и Съединените щати, имаше доста и доста горещи войни. Но не в пряка конфронтация, винаги косвена. Преди всичко Корейската война. В Куба. До някъде. след Кубинската революция, днес Съединените щати имат една интервенция, която се проваля

после Кубинския кризис. Така, че там също имаме елементи на гореща война. Виетнамската война, безспорно, беше такава. В Чили, преврата, в Гранада, интервенцията и много-много други такива войни, в които, естествено,

че едната свръхсила подкрепеше едната страна, другата, другата страна. Афганистанската война, когато Съветския съюз окупира Афганистан и Съединените щати подкрепяха талибаните и защото противниците на

режима в Кабул. Така че воюваха доста двете групировки, двете свръхсили, но не пряко помежду си, до голяма степен, защото и двете бяха ядрени държави и една такава

пряка конфронтация би довела до наистина взаимно унищожение. Затваряме тези скоби и се връщаме на това наистина беше война, Третата световна война, студената война. Руснаците общо взето отричат да са загубили

Третата световна война, но това е доста неправилна късогледа политика и отношение към историята. Много по-честно е да си признаете да кажа да, това беше световна война

и ние я загубихме. Точка. какво значение има дали е имало капитулация, дали е имало глупост, дали е имало предателство, дали е имало заблуда на Горбачов, измама на Горбачов. Ние знаем,

че във войната това се случва всеки ден. лъжи, измами, така че това няма никакво значение. Знаем, прочутата фраза на Сталин колко дивизии има папата. Той,

разбира се, се е шегувал много добре, знаел колко дивизии има папата в идеологическата сфера, така или иначе руснаците като, че ли не разбраха, че пропагандата война си е война. И ако ти си я загубил,

трябва да знаеш, че си загубил войната. Ние сега използваме понятия като хибридна война, което не ми е ясно какво точно означава, защото всяка война е хибридна. Няма война, която да не е хибридна. Няма война, която да се стои само в

стреляне и мушкане с алебарди, а винаги тя има и своя идеологическа съставка и в този смисъл е хибридна. Но Третата световна война тази

идеологическа съставка беше главната съставка. Ето това е важното, това е интересното. Тя беше главната съставка. И тя отговаря много

на казаното от Сун Дзъ в 6 век преди Христа, т.е. преди повече от 2500 години. В своят трактат за изкуството на войната Сун Дзъ казва така Върховното

изкуството на войната е да победиш врага без бой. Ние тук виждаме по време на Студената война, че точно това си случи. Нямаше бой, говорим за пряг, между Съединените щати и СССР,

но Съединените щати победиха ССР без бой. Другият голям теоретик на войната Клаузевиц има най-цитираната фраза е, че войната е продължение на политиката с други средства.

Обаче тази формула можем да я обърнем и обратно, че политиката е продължение на войната с други средства и че дори всичко е продължение на

войната с други средства. И това ние го видяхме по време на Студената война. всяко нещо беше инструмент в Студената война. Като започнем от пропагандата война. Идеологическата война. Състезанието

в космоса. Примерно, аз съм убеден, че когато американците стъпиха на Луната, докато американците не бяха направили своята програма Аполо за стъпване на

Луната, СССР имаше явно идеологическо преимущество в света. В 60-те години. Особено след Кубинската революция и други подобни такива в Третия свят, прокомунистически

революции или пък режими, които симпатизират на комуниститската и на лявата идея. Това обаче в 1969-та година се провали, когато американците стъпиха на

Луната. Този уж, чисто технологически факт, и би трябвало да бъде нещо неутрално. че един вид човека стъпва на Луната

и прочее. А не, че точно капиталистите, а не комунистите. Но, така или иначе, то беше изключително важно сражение на тревата в космоса и в началото сражението

се печелеше от СССР, но в 1969-та година, в последната за сега най-важна битка, от тогава не е имало такова голямо постижение, емблематично

и идеологическо. Последното голямо сражение беше спечелено от американците в 1969-та година, когато кацнаха на Луната. по същия начин като бойни действия

бяха спорта. Спомняме си дори в шахмата, когато съветските шахматисти бяха най-добри в света и изведнъж се появи Боби Фишер и победи съветския шампион Спаски, това беше

част от студената война. Никой не го гледаше като спорт или като игра, някаква. сега в момента кой се интересува от кой е световният шампион и какво значение има битката за световната титла? Никакво. Дори хората не го знаят.

Тогава обаче, когато бяха Боби Фишер всъщност Борис Спаски, това беше част от студената война. Същото важи, разбира се, и за музиката, и за изкуството. Има един такъв много показателен случай, че след втората световна война,

ЦРУ финансира абстрактните експресионисти в Съединените щати. Художниците, абстрактни експресионисти, Джаксон Полък и другите. Като много от тях, към от Джаксон Полък, са левичари. Те симпатизират на

комунистическата идея. И ЦРУ тайно от всички ги финансира като част от голямата идеологическа война. Като ги противопоставят на сталинския стил на рисуване. Социалистическия реализъм,

който е скучен, безинтересен и не такъв вдъхновяващ. Докато американския абстрактен експресионизъм, Полък, Ротко, Де Кунинг и така нататък, показва свободата на художника. И

ЦРУ доста интелигентни са били тогавашните идеолози в Централното разузнавателно управление на САЩ, за да финансират буквално левичари, прокомунистически настроени,

за да ги превърнат в инструмент за войната срещу САЩ. Студената война. Така, че всичко е било война. Абсолютно всичко. Това е много важно за нас, тъй като ние трябва да се

оттърсим от тази представа, че войната е непременно, когато се стреля. Не. Ние, християните, знаем от Св. Павел, че битката,

която ние водим, не е също кръв и плът. нека да цитираме точно този знаменит цитат. Нашата борба не е против плът и кръв, а против

поднебесните сили на злобата. Против началствата, казва Св. Павел, против властите, против светлоуправениците на тъмлината от тоя век, против поднебесните

духове на злобата. Т.е. тя е духовна нашата война. И за това именно за нас е много важно да се получим от

Третата световна война, от студената война. Защото тя беше главно идеологическа. Тя беше битка между две идеологии. Разбира се

и две икономики. и два културни модели, но главно между две идеологии. Два светогледа. Идеологията на социалното инженерство, учението за диктатура

на пролетариата за класова борба, беше комунистическата идеология. И което е много важно. Комунизма, комунистическата идеология,

беше вид идеализъм. Не като противостояне на материализма, не в този смисъл, философски идеализъм, а като идейно учение, изобретение на

интелектуалци. Стои Маркс в кабинета и Енгелс и умоват. Умоват и най-якакая го измислят. Това не е нещо, което се е родило от производствени отношения, от битки,

от стачки и така нататък, а умствена конструкция, идейна конструкция. Имаше един такъв филм за Димитър Благоев, основателя на комунизма в България, който се казваше

Мечтатели. Тогава се смятваше, че това е хубаво да се каже, те са мечтатели, но това е пак същото. Това е идейна конструкция. Идейна не естествено нещо

произтекло от естеството на живота, а създадено от интелектуалци и те се опитват да конструират света в основа на изобретение от тях

светоглед. Тези Мечтатели утописти някои от тях си останаха до края такива. Така начините чисти комунисти. Имаше такива,

които останаха идеалисти до край, мечтатели и си умряха като такива и те казвах така. Идеята казват е прекрасна, обаче осъществяването

се обърка поради лошите изпълнители. Сталин бил лош, Хрушчов бил лош, Тодор Живков бил лош, корумпирали са и така

нататък. идеята била хубава. Тъй начините чисти комунисти. Но това твърдение е доста наивно. Защото аз веднага

мога да създам една още по-добра партия с още по-добра идеология да кажем партията на добрите хора. Че хората трябва да бъдат добри и добрите

хора трябва да се обединят срещу лошите и да ги превъзпитат и да я правят и так добри. Дайте всички ние добрите хора да се разпознаем да си им кой кой е и направим партия на добрите

и да ги изолираме те гаднярите лошите. И когато те биват вече ще имаме диктатура на добрите върху лошите и лошите постепенно ще разберат

че доброто е по-добро отколкото лошотията и ще се превъзпитат и ще станат и те добри. И ето ти една прекрасна утопия която за нищо

не струва. Тя не може да се приложи но аз мога да бъда чист превърженик на тази глупост мечтата за партия на добрите хора. В този смисъл комунизма беше идеология.

докато християнството не е идеология. Не е една абстрактна конструкция измислена в кабинет. Тя е 100% реализъм, 100% трезвост, 100% истиност

и това, че човекът е греховен и не живее с христовите заповеди е една действителност. Но нито един от светителци не се е въобразявал, че ние с така

проповед ще обърнем хората на ангели. Не. Никой не е смятал, че той самия е вече пречистен. Не. Те са знали, че са грешни и са говорили на грешници и трезво са знаели

с кого си имат работа. Така, че е много важно да видим разликата между идеализма, който е една утопична човешка идейна конструкция, която те се опитват

да наложат върху обществото, пък ако не се случи толкова поза за обществото и християнството, което гледа трезво на обществото на човека, знае кои сме ние

и въпреки това проповядва съвършенството, защото съвършенството съществува, [Песнопение] и трябва да бъде проповядван, въпреки, че ние греховните човеки не успяваме

да се издигнем на висотата на това съвършенство. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. ангелското, житий, луку, реклодом, преподобне,

[Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение]

и [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] И така, по време на Третата световна война, студената война, воюваха две системи, две идеологии: комунистическата от една страна и капиталистическата от друга страна.

Всъщност, не е така. Капиталистическа идеология няма. Понятието "капиталистически капитализъм" е пак марксистко понятие. Когато се въвежда марксистката терминология, се появява понятието "капитализъм". Разбира се, Маркс не го е измислил, но той го емблематизира, той го направи мит. И противопоставянето между двете идеологии не е равностойно. Докато при комунизма имаме нещо като скрижали, имаме учебник по диалектически материализъм, исторически материализъм, научен комунизъм и така нататък, научен атеизъм. И така нататък. Имаме писанията на Маркс, Енгелс, Ленин, които са непререкаеми истини. И всяко научно съчинение в началото си се позоваваше на класиците - Маркс, Енгелс, Ленин. Като на нещо безпорно. При капитализма нямаме нищо подобно.

Нямаме нито едно съчинение, което да е скрижал на капитализма. или да обяснява как е създаден света или как не е създаден. Както беше случая с диалектически материализъм и с исторически материализъм. При капитализма, всеки си, прави свое учение един по-добро, друг по-лошо. Но капитализма беше едно спонтанно съществуване, на модерния, егоцентричен човек. Модерния човек създаден от Ренесансова Европа. Егоцентричен и впрегнат в състезанието с другите егоцентрици. И тази свобода на състезателното начало, тя е егоцентрична, разбира се. което не е християнска добродетела естествено. И винаги по някакъв начин се е прикривало по един или друг начин. Казвам, винаги става дума в началото. С високопарни фрази, с поставяне на обществени цели, благоденствието и т.н. В по-нови времена вече се свали маската и това беше блестящо формулирано в филма на Оливер Стоун: "Уолл Стрит". Главният герой - борсовият спекулант, игран от Майкъл Дъглас.

Гордън Геко беше този борсовият играч. Той в клуминацията на филма изнася една блестяща лещ, която завършва така. Дами и господа, алчността, по липса на по-добра дума, тя е много добро нещо. Алчността е нещо редно. Алчността работи. Алчността прояснява, пронизва и улавя същността на еволюционния дух. Алчността във всичко, във всичките форми. Алчност за живот, за пари, за любов, или за знание. Тя е карала човечеството да върви напред. И алчността, чуйте ме добре, ще спаси не само нашата компания, но и тази друга закъсала корпорация, наречена САЩ. Крайна цитата. Кое е важното тук? Че алчността в западната класификация, в западноевропейската ремокатолическа

и протестантска класификация е един от седемте смъртни греха. и този казва: "Алчността е добро, тя е редното, тя е нещо редно". Как си обясняваме, че в този филм имаме толкова отявлено произгласяване на греха за нещо добро? Аз мисля, че много лесно може да си обясним този факт с датата на, която е правен филм. Годината. В 1987-а това вече е времето на Горбачов. На неговата среща с Роналд Рейган в Рейкявик, на неговите срещи с Маргарет Тачър и т.н. Срест Горбачов вече беше приел западната координатна система. Да, СССР съществуваше, но Запада вече предусещаше своята победа. И според мен Оливер Стоун го е усетил това нещо много добре, усетил накъде бъде работата. И вече няма нужда да се крием. Няма нужда да се крием, че грехът е двигателя на прогреса. Както казва той. Алчността казва за живот, за пари, за любов или за знание. Тя е карала човестото да върви напред.

Т.е. алчността е двигателя на прогреса. Алчния егоцентризъм е двигателя на прогреса, което до голяма степен е вярно, ако наречен прогрес това, което се случва с Западна Европа от Ренесанса на сам. Към 87-та година вече започва края на студената война. Този край, някой го определят в 81-та година, когато се разпадна СССР. Можем да го сложим малко по-рано, в 89-та, когато рухнаха режимите в източна Европа. И навръх коледа последния Чаушеску беше застрелян, разстрелян по-скоро, екзекутиран. От момента, в, който рухна Варшавския договор и всички тези страни до една, отхвърлиха и съветския режим, и своята васалност прямо с СССР. На практика, това беше край на студената война. Така че, в 91-та година разпада на СССР е последния пирон в Ковчега, но в 89-та година беше решаващата. Още перестройката на Горбачов, уловена много добре от Оливър Стоун. Още перестройката, значи от 85-та, 6-та година нататъка, вече идеологическата война беше де-факто спечелена от Запада. Комунистическата система беше плахо развяла бялото знаме. Защо победи така наречената идеология на Запада? Пак да кажа, това не беше единна идеология. Тя изглеждаше единна на комунистическия режим, в, който имаше единна идеология и смяташе другото за вражеска идеология.

Те бяха няколко различни идеологии. Разбира се, всичките егоцентрични. Но, защо победи идеологията на Запада? Защо победи икономиката на Запада? Защото диктатурата на пролетарията е една фикция. Самия пролетарият с неговите интереси е една фикция. Защо? Защото нито един пролетарий не иска да е пролетарий. Ние си спомняме филма на Чарли Чаплин "Модерни времена", когато той работеше на конвейера с гаечни ключове и той се побърка. Започна да завинтва всичко. Защото пролетарският начин на живота е ужасяващ. Това да си цял ден на конвейера, цял ден на шевната машина, цял ден в мината да купаеш едно и също. Това никой не го иска. Няма миниор, който иска да купае. Не, той купае от немай къде, защото това може да прави за да се прехранва.

Също лъжи и за работниците в заводите. Те не от любов към стоманата или към алуминия или към струговете ходят на работа, а от немай къде. Така, че ние да им вменяваме някаква идеология като пролетари. Те не искат да са буржова, те искат да са богати, те искат да са на Канарските острови, да карат мерседеси, те не искат да са пролетари. Преди същата причина и комунистическите лидери. Сега, сигурно имало там аскейти, които цепят стотинката и ходят в куртки. Обаче те са били малцинство. Повечето гледат да карат мерседеси. И в този смисъл тази идеология на пролетарията или на комунистическата партия са изкуствени конструкции. Утопични и те не мотивират нито работника да работи, нито директора на фабриката да дава добра продукция и съответно икономиката не върли както трябва. Така, че тази фикция на комунистическата идеология лека по лека изтощи системата и тя икономически капитулира. Ако икономиката вървеше добре, както в случая да кажем с Китай, но Китай се отказаха от колективната собственост и минаха на частна собственост и тогава тръгна китайската икономика. Постепенно разбира се, много умно, но така или иначе се отказаха от тоя колективизъм, който беше типичен за идеологията на комунизма. Върнаха се към НЕП, към новата економическа политика, а именно обогатявайте се. Както е казал Бухарин още в 20-те години на миналия век.

Тоест отказ от тези идеологеми на комунистическия режим. Все едно връщаме се на най-важното. Защо е важно да осъзнаем, че Третата световна война съществуваше? Че тя беше Световна война. Студената война. Първо, защото е идеологическа. Светогледна. Това е много важно. Светогледа беше бойното поле. И понеже Светогледът на комунизма — той беше силен като критика на капитализма. И навсякъде, където капитализма създаваше проблеми, там левиците и комунистите бяха силни. Примерно в Куба. В Куба какъв е проблема? Проблемът е, че целият остров Куба беше превърнат в публичен дом на Съединените щати. Наркотици, казина, комар, проституция и така нататък.

Това беше развращаването на един народ. И този, който не иска народа му да стане пачавра, взема оръжието и дига бунт. По един чисто морален и да го наречем патриотичен идеал някакъв, който обаче е действителен и за това и народът тръгва с него. Така, че като критика на съществуващия егоцентричен модел на обществото, основа на алчността, да, до тук добре за комунистите. Но как ние ще организираме общество без този егоцентризъм, там вече е много по-сложно и се провалиха. Но идеологическия момент е решаващия. Тази студената война беше невидима. Тя беше във въздуха, тя беше естетическа, философска, богословска, идеологическа. А нашата война, която ние водим, християните, също е невидима. Това е най-важното, че ние трябва да не се вторачваме във видимите войни. Да, имология и ще ги има. Но по-важна е невидимата война. Войната за умовете и сърцата. Това беше същността на студената война. Война за умове и сърца.

Това е същността и на постоянната, перманентната война на християнина. тя е война за ума и сърцето. Ако погледнем есхатологично, в края на времената, ние знаем, че там ще има пак една световна война, когато Господ Иисус Христос ще дойде за втори път на земята и ще съкруши Сатаната и Антихриста, неговия проводник и носител. това ще бъде една свръхсветовна война. Но преди това, когато Антихриста дойде на власт, за да дойде на власт, той ще спечели умовете и сърцата на човечеството. чрез измама, чрез съблазън, той ще съблазни човечеството. И това ще бъде една студена световна война. тя няма да бъде с автомати, танкови и ядерни бомби. Войната на Антихриста срещу всички нас. Тя ще бъде

идеологическа. Ще бъде война за умовете и сърцата. и ние ще бъдем засипани от идеологеми, лъжи, измами, съблазни и накрая повечето ще се поклонят на Антихриста и ще приемат неговия печат. За това е интересна и важна за нас студената война, защото чрез студена война ние ще бъдем победени. По същия начин, както беше победен съветския съюз, чрез студена война, по същия начин ще бъдем победени ние. Ние човечеството, ние Църквата. Църквата като най-спасяемата част от човечеството.

И за това ние трябва да размишляваме повече относно студената война и относно студените войни изобщо. Особено, когато са светови. Сунтза е казал, че същността на цялото военно изкуство е измамата. Това е също изключително важен принцип. защото той го е разбрал преди 2500 години и повече. А ние трябва да разберем какво ни е казал тогава. Цялото военно дело, казва той, се основава на заблудата, т.е. на лъжата. това важи за обикновената война от това време. С лъкове стрели, копия, мечове. Но това напълно важи и за духовната война. Защо? Защото ние знаем кой е нашия противник и знаем кой е автора на лъжата, кой е бащата на лъжата.

Сам Господ в Евангелието от Йоанна ни казва в глава 8. Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше от край човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. Крайна цитата. Ето това е най-важното. Лъжец, баща на лъжата. Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше от край човекоубиец. Ето ги всички елементи на войната. От една страна цялото военно дело се основава на лъжата. Той е баща на лъжата - дяволът. И от друга страна човекоубиец. Т.е. точно както е във войната - убива човеците. чрез лъжата.

В този смисъл, духовната бран, духовната битка, която ние водим, е срещу бащата на лъжата. Тя се води с лъжи срещу нас. Ние биваме лъгани. Как става това лъгане? Естествено най-вече чрез масовите медии. Медиите стават изключително мощни. Вече са станали. А можем да си представим колко по-мощните първа ще стават. Достатъчно да си представим мощта на медиите преди 100 години. В 1922 година. Каква е мощта на радиото? Каква е мощта на телевизията? Каква е мощта на интернет, който не е съществувал тогава?

Това са съвсем слаби. Имаме едни вестници, които са били силни. Имаме едно кино, което едва прохожда. И едно радио, което още не е намерило своя Гъбелс. да е така забавно. Само за 100 години ние вече достигахме до едно такова развихране на медиите, че те в момента създават една втора реалност. ние сме против фейковете. Уж се борим с фейковите. То усе фейкови какво има? Къде има истина в медиите? Винаги те са проводници на някакъв бит манипулация. Дали тя е 10% или 90% ми, то не се знае коя е по-лошата. 90%-ата е разконспиращ много бързо. 10%-а, може би точно тези 10% са отровата, която е сипана в чашта с вино.

Така, че извода от Студената война, от Третата световна война е, че все повече и повече войната става чиста лъжа. Не както при Сун Дзъ, като главен похват на войната, макаче той го е казал брилянтно и тогава. Цялото военно дело се основава на заблудата. В днешно време, до голяма степен, действително военното дело е заблуда, а в бъдеще той цяло ще стане заблуда. за това ние би трябвало да осмислим развитията на тази световна война и да екстраполираме в бъдещето, за да знаем какво да очакваме. Нека да чуем едно песно пение и след това ще завършим. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух,

за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази.

Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух,

за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух, за тази. Амгелско нуджи ти рух. И така ние живеем в една постоянна световна война.

Истинската световна война е една, тя е невидима. Това е войната на света срещу Бога. Войната на княза на този свят срещу Бога. Тя затова е и световна. Света се бори срещу Бога. Княза на този свят, Лукавия, се бори срещу Бога. Достоевски беше казал, че бойното поле е човешкото сърце. Точно така е. Човешкия ум и човешкото сърце. но, когато казваме, че се води война срещу Бога, трябва да добавим и срещу човека, и срещу Църквата. защото Църквата е тяло Христово.

Тя е свързана с Бога. Тя е Божия църква. В този смисъл, войната е срещу Църквата. Срещу Бога в човеците. Бог, който е на небесата, Лукавия е загубил битката с него. Обаче тук на земята се воюва, бори се срещу Божието в човеците и най-вече в Църквата. Така, че тази световна воя, тази перманентна, студена световна война е срещу тялото Христово, срещу Църквата, срещу нас. Ние трябва да усещаме какво се случва в световен план. Защото Орвел, когато пише през 1984 г., много добре е усетил за какво става дума, която описва това антиутопично общество, където имаме Министерство на истината, чиято задача е разбира се да лъже непрестанно цялото общество. Това Министерство на истината, бидейки монопол на медиите, монопол на идеологията, много прилича на съвременните квазимонополи. Ние в момента имаме една квазимонополна система, но почти Министерство на истината в лицето на световните масови медии. Ако погледнем източниците, с, които ние разполагаме, ще видим, че лъвския пай е извън контрол. Той може да прави каквото си иска.

Може да създава действителности, може да отрича действителности, може да изтрива някого от съществуване. Така е начината културата на отмяната, да отмени съществуването на даден човек, на дадено събитие и обратно да създаде събитие там, където го няма. И другите медии, които се периферизират, те дори да отстояват някаква истина, кой ще ги чуе, колко последователи ще има. В сравнение с масовите медии, чието последователи са стотици милиони. И в този смисъл те много трудно могат да влияят, това е като гласа на викащия в пустиня. Така, че ние живем в предпоследни времена и най-вероятно ще има една предпоследна световна война. Която ще бъде студена, идеологическа, битка за умовете и сърцата, тя ще бъде спечелена от антихриста срещу светиите, както се казва в Откровение, в книга Апокалипсис. Ние сме предупредени, че това ще стане и това няма да стане с танкови самолети, а ще стане с лъжа. Бащата на лъжата ще наложи своя монопол върху умове и сърца, с изключение на изключенията. Тук там е тези, които ще се съпротивляват до край. Църквата, която портите адови няма да ги надделеят, както ми е казано. Но тази църква ще бъде архипелаг. Тя няма да бъде масова, няма да бъде 20% от човечеството или 50% от човечеството, а ще бъдат отделни. Гнезда на съпротива. Имаме в Апокалипсиса едно такова видение за победата на Христос.

Когато казва: "Тогава видях звяра и царете земли и техните воинства, събрани за да воюват против седналия на коня и воинството му". Става дума за Христос. "Звярат биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му. И двамата бидоха живи хвърлени в огневото езеро с запален жупел. Остананите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на оногова, който седеше на коня и всички птици се наситиха от плътта им". Това разбира се образ. Книгата е тайнствена, ние не можем да кажем това какво означава точно, но става дума за царете земни и техните воинства. Става дума не за някаква битка на небето, а на земята. Те ще бъдат победени от Христос, седналия на коня, но преди тази световна война, тук на земята, предишната световна война, предпоследната световна война, ще бъде основана на лъжата на световните медии, на монопола на световните медии. Сега, дали от сега до тогава, а времето никак не е много, ние няма да го доживеем това време, но то е вече на хоризонта последното време, ние сме в предпоследното. И дали между днешното състояние на нещата и тази последна земна война, когато Христос ще победи антихриста, дали ще има гореща война, термоядерна война? Възможно е, но е малко вероятно, защото двете страни, термоядрените сили, много добре знаят, че ще бъдат взаимно унищожени до голяма степен. Все някой ще оцелее, разбира се, но ще оцелят по-скоро неучастващите, периферните държави, второстепенните и третостепенните. А важните държави ще бъдат много тежко съкрушени и в този смисъл не се заслужава по-добре да си живеят така, отколкото да бъдат унищожени до 80% или 90%, а какво като другата бъде 100%, това никого няма да ползва. За мен термоядрената война е малко вероятна, особено пък съзнателно разпарена. Сега, ако стане някаква грешка или дай си Боже, да, възможно е, но съзнателно да тръгнат на термоядрена война не ми се вярва и двете сили.

И Русия и Съединените щати, да не говорим за Китай, който пък в момента като, че най-много печели от всичко. Така, че тези слухове за ядрена война са по-скоро, разбира се, не трябва да се страхуваме от ядрена война, не трябва да я допускаме, това е ясно, но те са по-скоро повърхностни, светски, а между временно тече много по-пагубна за нас война, студена, която ще се ожесточава и вече се ожесточава, това е войната на бащата на лъжата, чрез световните медии, върху Църквата Христова, върху Тялото Христово, Църквата. И ние по-скоро трябва за тази война да мислим и също не е да се съпротивляваме, защото тя е война за нашия ум и нашето сърце. Там е главната цел на врага. И той е враг на всички човеки по-отделно, на целият човешки род. Иска да го обсеби. И тази война е безспорно световна, най-световната. Тя е непрестанна, от Адама е започнала и ще свърши в края на времената. Така че, когато говорим за световни войни, трябва да имаме предвид винаги, че голямата световна война, в, която всички участваме, без изключение, всички континенти, всички островчета и Антарктида, и всичко участва. Там, където има човек, там тече тази война и тя навлиза в своята предпоследна фаза, много тежка и много опасна, защото от една страна е невидима, от друга страна залога е всичко или нищо. В една гореща война, ако те убият, застрелят или ти падне някаква бомба на главата, явяваш се на съда Господен и отиваш или в рая, или в ада. Но имаш две алтернативи. Докато в духовната война, ако паднеш духовно, ясно е как ще протече нататък твоя съд. За нас православните християни, световната война е тук, тя е вечна, тя е наистина смъртоносна.

Другите войни, като удреждат главата на светеца, той е в рая. Там нямаме тази истинска смъртна опасност. Само първата смърт, а вече, след това имаме вечен живот за загиналия в тези войни, горещи или кръвави. Докато в тази безкръвната и студена война, ако ние не усетим как бащата на лъжата чрез монопола на световните медии, ще ни обсеби умовете, а оттами сърцата, там вече наистина трябва да се изплашим и да противостоим на тази опасност. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността. Редактор субтитров А.Семкин Корректор А.Егорова