Скъпи брата и сестри, уважаеми зрители на нашия канал в YouTube, тази вечер сме се събрали туго в студиото на Радио Зорана с богослова Георги Тодоров за един разговор на болезнена тема, свързан с каноничната Украинска Православна Църква в навечерието на празника на света Олга, равноапостол на княгиня Киевска. Георги, привет! Здравей! Георги само преди няколко дни на 2-ри юли беше насрочено дело на Украинския съд с цел да бъде обявена за нелегитимна Украинската Православна Църква. Това дело е отложено, надявам се по промислителни свише, обстоятелства за 22-ри юли. Мнози на православни християни в България обаче са смутени от този съдебен казус. Всъщност знаем ли дълбочина какво се случи, каква е предисторията на този изключително отговорен въпрос и защо бяха в такова затъмнение национални медии и цели общности, които не знаеха за гоненията на каноничната Украинска Православна Църква? Този въпрос, за съжаление, е доста отдавнашен и доста обширен. Аз самия не съм запознат в подробности именно поради това медийно затъмнение. Това медийно затъмнение не само в България.
Във всички световни основни медии, в целият Европейски съюз, не се говори за тези гонения. Нас това не ни очудва кой знае колко. Ние си спомним, имаше затъмнение относно газа и други такива въпроси. Ние самите като чели плуваме в един океан от дезинформация, от пропаганда, от неистини. И това е богословски напълно обяснимо. Ни като богослови може да не познаваме документацията, но ние познаваме рамката. Рамката е, че Господи му е казал, света лежи в зло. Той е казал, царството ми не е от този свят. Князът на този свят е Лукавия. И той е баща на лъжата. След като е княз на този свят и е баща на лъжата, той естествено, че ще наводни своето управление, своята подвластна територия земна с лъжи. И тези лъжи, когато преди хиляра години са се тиражили, те са били все пак от останалста, някой написал нещо, кой чете и кой не чете. Се имаме страхотни медии, които мутиплицират всичко в милиони екземпляри, във всички сфери, особено в интернет, виртуално. И аз съм сигурен, че и нашите митрополити плуват в същия този океан от дезинформация.
И ние самите. Много трудно. И трябва специално усилие да отделиш на даден въпрос, в случая да кажем гоненията на Украинската православна църква. И ако задълбаеш в тях, изведнъж ахваш, казваш, какви неща са се случили, а никой не говори за тях. Всички правят от мухата слон по други въпроси, а тук имаме едно системно гонение от много години. Не от една или две години, от много години. И то гонение до кръв, гонение до смърт, нападения на силовици, които завладяват монастири, храмове, с флексове режат врати и така нататък. Съм гледал клипове от време на време. Сега, ние в интерес на истината във България преживяхме ещо подобно в 90-те години, по време на българския разкол. Има ли нещо общо с нашите случили? Има. Има много паралели. Значи и там президента беше против дядо Максим, както сега президента е против дядо Онофрий. И министрът председателя, да. И съдът беше против. Имаше решение на Върховния съд в България. На Върховния съд.
Срещу дядо Максим, да. И сега мнозина се хванаха за това и казаха, ето той не е легитимен. Решението не беше точно, той не е легитимен, но де-факто даваше повод да се делегитимира Българиста църква. Имаше штурмуване на семинарията, на Святия Синод, на централни храмове. Силово штурмуване пред очите на всички, на медиите. Така че това не е нещо безпредседентно, особено пък за нас, българите. Българиста православна църква. Сега дядо Максим успя, до година разбира се и на царя и на други фактори, да преодолее разкола. И сега ние забравихме тези събития, но сега те се случват при нашите братя в Украина. И българската църква би трябвало да бъде така най-болезено реагиращата, защото тя е била в също положение. Аз не виждам у нас да имаме такава братрубива реакция. Имаме по-скоро снишаване. И това не е за нас като съвести и като сърца не е нещо, което ни радва. Ние бихме се зарадвали на една мъжествена позиция, на една, да не кажа, изповедничка, защото в България няме гонения в момента. Никой няма да косвено опадне от главата, ако застане...
Какво губим съдно се застарам на страната на истината? Абсолютно, да. Ето тук цялата работа е на страната на истината. Значи, в крайна сметка имаме два вида хора. Едните се кланят на истината, другите се кланят на лъжата. Трето няма. Истината е Христос, ама истината за Христос, а не Христос в някакви кавички и преображования, по своя инициатива някой го е измислил и го е прожектирал. Не, говорим за Христос непроменение, този, който ни е преподаден от апостолите и не е бил редактиран нито от папски боли, нито от протестантски толкователи, нито от някакви други. Този нередактираният Христос е истината и някои хора се кланят на тази истина, а други се кланят на лъжата, на княза на този свят, който е баща на лъжата. С кой време си беше баща на лъжата. И човекъл убийец, да? Да, именно. И проблема е, че когато сложиш лъжата като аксиома, ти от нея можеш да изведеш една безупрещна система от опорни точки, по всички въпроси. И те се доказват една друга. Когато базата е лукава, никой не ти пречи доктора да защитиш за лукавството, стотици години да ръководиш една поместна църква с подобни опорни точки. Те взаимно се доказват и се доказват от аксиомата, така че е много лесно на човек, който се клане на лъжата да се обзаведе с опорни точки и да каже това е така, това е така, това е така, взаимно доказващи се.
И множина това го правят. Но ние откъде знаем къде е истината и къде е лъжата? Имаме ли сигурен ориентир? Имаме абсолютно железен ориентир. Там, където е земната сила, там е княза на този свят. Там, където е земната сила, господстваща на хегемона. Нито секунда не е имало, откакто Христос беше распнат и до ден днешна, а и преди това, разбира се, изобщо никога не е имало случай, след грехопадението, във земята да управлява истината, да управлява добродетелта, да управлява така да се каже Господ. Винаги господните човеци са били младенство, пророци, които ги убиват, светци, апостоли, които ги гонят и ги убиват също. Те са били единици. Айде да кажем, в редки случаи на златния декори, както е Юстиниан, както е Святи Борис, имаме времено, която локално обаче е на власт истината. Но това е локално. Глобално никога. Никога, никога. Някакви заблуждения, идолопоклонства.
Знаем, Китай, Индия, те са милиардни народи и култури, цивилизации. Но там Христос го няма. Някакви заблуждения. И затова ние трябва да си поставим като ориентир. Я да видим сега, къде в момента е земната сила. Не космическата. Космическата, всеобщата, знаем къде е. Но земната, Господ ни е казал, княза на този свят. И затова, там, където е земната сила, оттам проистича аксиомата, върху която се изграждат опорни точки, които са безупрещни спрямо себе си. И тези, които ги възпроизвеждат, ама те може да са патриарси, ама може да са богослови, ама може да са доктори на науките. Щом те рециклират опорните точки на хегемона на този свят, т.е. на лукавия, в крайна сметка, значи те са служители на лъжата, кланят се на лъжата.
От какво? Много ясно от какво? От страх. Страха ради. Това е. И ние сега трябва да се опитаме самите себе си да... страх е във всеки от нас. Всеки се страхува, да не се загуби работата, да не се загуби парите, да не се загуби къщата, да не се загуби имота, спокойствието. Всеки човек е нормално да се беспокои и ние трябва да използваме съвестта, която Господ ни е дал и да се вземем в ръце и да кажем: Страх ми е страх ми е страх ми е, обаче трябва да ме е страх от Бога повече. Той страх трябва да наделе и ако ме е страх повече от Бога, тогава няма да се клане на лъжата. Ще се покоя на истината, защото в крайна сметка той ще бъде победителя и ние трябва от него да се страхуваме, а не от хегемоните, които да, владеят медиите, владеят дискурса, владеят океана от лъжи, в който ние плуваме и се борим. Но това е до време, това е до време, така че трябва някакси ние да се грижим за своята хигиена нарастена, духовна, църковна, богословска, догматична, канонична и така нататък, защото те са едно и също в крайна сметка, те са истината. Истината чрез каноните, истината чрез догматите, истината чрез църквата, всичко това е проявление на едно и също. Когато ние виждаме една църква, която е гонена, виждаме отново у нези признаци на святост и на блаженство, за което ни е завещал и Господ в Св. Евангелие от Матей. Блажени гонените заради правда. В същото време, сам той казва, че е мразен от света, защото изобичава злото. Точно.
И както ти много красиво споделяш в една твоя статия, че посолството на наистината и на небесното царство е в църквата Христова тук на земята. Така че в този свят, който тъне в лъжа, в едни двидащи се пясъци, липса на критерии за истина, ние може да бъдем там на канарата на Църквата Христова, която е крепила и стълт на истината. В случая с Украинската Православна Църква, нека да се върнем назад и да проследим нената история. Как изведнъж през 20 век започва да има претенции за това тя да бъде независима, отделя се нова структура, която е на Украинската автокефауна Православна Църква и изведнъж ще видим тези дни до какво образование се превърнава. Как изобщо започва тази идея за Православна Църква на Украина, която е днес? Какви са нените корени? Историята е много дълга и много сложна, защото ако започнем още от 10 век покръстването на свети Владимир, той става в Киев, той е бил велик княз в Киев, в така начината киевска Рус. Тя не е точно киевска, Киев е столицата, но те са били множество княжества, нещо като...
Както Германия са били много княжества, но държава Германия не е имало. Имало тая начината Свещена Римска империя, нали? Някакви такива формации, виртуални почти. Много сложна формация била тая Рус, старата Рус. Неужното винаги има паралели между България и Русия, и България и Украина. Точно в момента, когато Киев рухва, когато идват монголците, хан Бати, това е внук на Чингисхан, той завладява Киев и го разрушава. 1240 година. По същото време, разрушава и Българ-великий. Волшка България. Тя е била мусулманска държава, но така иначе същия човек унившава и Волшка България, и Киевска Рус. Като Волшка България, де-факто е съсипва, Киевска Рус частично е съсипва, частично е василизира. В някои княжества не е стъпвал монголски крак, в Новгород, да кажем, не е стъпвал, но те пък трябва да плащат данък. Те всички са плащали данък, но в някои е имало монголи, други не е имало.
И това трябва 200 години. Два века Рус е плод монголско иго. Така е защото Татаро монголско иго. И сега, това е провала на Киев като столица, която трябва да отстоява. Независността и целостността на държавата Рус. Не се справят, идват монголците и ги съсипват. И когато след това Рус се въздига, столица вече става Москва, защото тя успява да прогони пък монголците. Киев, между времено, попада под властта на литовци, поляци и не успява да се въздигне като център на руското възраждане. Но през цяло време те са си въцърковени и службите продължават, защото църквата е жива. Църквата си стои и е православна. Сега другият въпрос е, че по време на Флорентинската уния, киевският митрополит е убеден привържених на унията. Тук е един много интересен въпрос. Какво прави народа, защото они кажат, бе, народа, народа трябва да слушава владиката. Ма владиката става уният, т.е. ретик. Киевският владик.
И народа не го приема. Народа не го приема. И му каза, гледай си работата. Така, че виждаме, че когато митрополита нарушава каноните, нарушава догматите, народа не може да каже достойен. Казва, не си достойен и те искаме. Така, че това е един пример, как народа, и ние сега от дистанцията на времето, като анализираме, като народът е бил прав. И кой ни казва, как така народът ще тръгва свито епископа. Ами, когато епископът тръгва свито Христа. С когато тръгна народът епископа или с Христа. Така, че имаме такъв пример в 15 век, по време на Флорентинската уния. Но, тогава все още народът е православен. Сега стигаме до 16 век, между време се създава голяма силна държава Речпосполита. Полско-литовската държава, която е римокатолическа. Тя минава през различни периоди, имало е силно протестантско влияние в един момент, но в крайна сметка, язоити и прочие успяват да възвърнат обратно Полша към римокатолицизма.
И в 16 век, когато вече след голямата опасност от протестантското да превземе Италия, имало е такава опасност. Папите са видели в чудо. И затова спират разврата, спират там непотизма и така нататък. Правят знаменития Триденски събор, стягат редиците и започват контра на стъпление на Исток и на Северна всякъде, като могат. И тогава правят пробив в православието в някогашна Рус. Фактически западните княжества на Рус, от древна Рус, още от времето на Свети Владимир и Света Олга, най-западните княжества, които са под властта на полско-литовската държава, биват подложени на огромен натиск. Психологически, даначен, политически, физически и някои от тях не издържат. Говорим за магнатите, за феодалите и за епископите, които са под тях на егида. И се изключват енеречната Брестка уния, т.е. това е едно предателство на част от аристокрацията и част от епископата. Най-западните. От нова уния. Да, вече Брестката уния. Това е третата от големите унии, нали? Лионската мина, Флорентинската мина. Тази специално е за западните руски земи. И от тогава те вече са неправославни и, което е по-важно...
И до сега, проще. И до сега. Западна Украина е униятска, т.е. предателска. Значи, много е важно, ако ти си си, като Испания, никога не си бил православен с тази дума, след 54-го година си бил винаги под папата, някакси нямаш комплекс за предателство. Ти така си вярвал, може някой те е излъгал, някой папа, но така си се вярвал, така си учили баба и дядо и ти така си знаеш. В западните руски княжества, Лувов, там той район, Галиция, както се казва, Галичина, там имаме предателство. В Гавя 596 година става голямото предателство на западните руси. И от тогава до сега те се изправят пред този голям исторически проблем. Какво да правят с това предателство? Да се покаят ли и да се върнат с православието или да кажат, ние сме прави, православието не е правило. Те избират втория вариант. До ден днеша, униятите, са си унияти. И, друго много важно, точно в XVI век се очредява институцията на пропагандата. Иезуитите създават тази институция. Конгрегация и така нататък. И те са с, бих казал, една епоха пред всички останали. Те превършват пропагандата в наука, в институция. В политически инструмент. Да, в инструмент за промиване на мозъците.
И естествено, че тази пропаганда работи след Брестката уния в западните руски земи. И започва да промива, т.е. да замърсява мозъците на тамошните хора, за да бъдат антиправославно настроени. И до ден днешен продължава това нещо вече няколко стоти години. Така че в нова Украина, така че в 1991 година, когато се разпада СССР, се създава независимата украинска държава. Тя състои от три части. Едната е централната част, класическата Украина, православна. Западната част е униятската, предателската част от древната Рус. А източната, фактически това са рускоговорещи. Там, де факто, украинското е малко измислено, защото аз това дои в руската стереография не съм го видял писано и осмислено, че всъщност територията на Украина, днешната територия на Украина, до голяма степен зависи от два фактора. Първият фактор е Брестския мир. Не стигаше Брестката уния, но имаме Брестския мир. Когато Троцки и Ленин, разбира се, подписват капитулацията на Съветска Русия спрямо Германия по време Първа цитовна война. И те спасяват Съветска Русия. Ленин се появява тук като един много умен и прагматичен политик.
Спасява своята власт, но за сметка на дългосрочните интереси на самата държава Русия. А именно, в интерес на истина, тук Троцки е объркал работата, защото и наши Кръстюраковски и други... Ленин е бил прагматик, гледава да свърши работа, а Троцки и другите са били теоретици. Те вярвават в Съветовната революция. И казват ние, защо трябва да включваме тук договори с тези буржуа, гадни. Трябва да карме революция. Във България ще се вдигнат народа, във Унгария ще се вдигнат, във Германия ще се вдигнат и ще стане Съветовната революция. Сега е момента да ковем жеряване, докато е горещо. Никакви преговори, никакви капитулации, нито нищо. Революция насякъде. И Ленин им казва, глупосте беше да губим всичко, защото нямаме войска, нямаме патрони, нямаме снаряди. И когато германците почват да настъпват, настъпват, настъпват, и тогава всички разбира, че Ленин е прав. И подписват един ужасяваш договор, Брестския мир, при който дават на Германия огромна територия. И фактически, днешна Украина, неята граница, додам до къде са стигнали германците, до там се очердява тази държава. Включително с Западна Украина, Централна и Източна, която не е Украина.
Това е Новорусия, както се казва. Там укринци фактически не е имало, защото там имало кримски татари и други народи, българи. Тази територия е завладена по време Екатерина, която укринска държава няма. Тя е завладена от руската империя и населена с хвото падне, с българи, с руснаци, с ксяхи. Така че това не е било укринска територия от преди това, а е било други територии. Включително на Златната Орда, на кримския хаганат и така нататък много държави, държавни образования. Това нещо е добавено към тъй наречената Украина, благодаря на германското настъпление, дължавшито се на фантазиите на Троцки. Едем такива парадокси исторически. Дължават на войната с тази по-широка общината история. Да, и Донбас тогава влиза в Украина, там де-факто украинци няма. Те ги украинизират, така да се каже, по линия на Украинска ССР. Там Хрущов, Брежнев са точно от този край и се действат за тази украинизация, но тя вече граница е сложена и те трябва да унифицират държавата като език, като самосъзнание и работят по този въпрос. А там в източната Украина е било официалният сега, отново си е украински или по-скоро руски? И двата. И двата са официални, да. И двата са официални, уржавшито са в училище и така нататък. Сега зависи от време на време, както беше България с македонците. От време на време се македонизират, от време на време се българизират. Зависи от коя фракция ще наделее от Коминтерна. Така че там тук ги русифицират, тук ги украинизират.
Като нашата македонска история същата, изкуствено се създава съзнание, както е в нашото македонското и в нови времена, след 90-те години, по същия начин, като македонсти, които са си българи от край време, биват настроени да мразят българите. И това вече е факт исторически. Ние не можем да го отречем. Те там в очища ги, нисме агресорите, нисме империята, нисме империалисти, нисме фашисти и т.н. за тях. По същия начин, в Украина, за да се консолидира нацията, от 30 и колко години там, от 1991 година, започват да водят една антируска пропаганда. Това разбира се в по-мека форма, няма отношение към Украинската православна църква, тя си остава господстваща, но лека по лека има натиск, все по-голям, вече при Порошенко става много усезаем натиска и тогава той се свързва с патриарх Вартоломей. Сега, кой с кого се е свързал, аз не знам, дали Вартоломей излиза или Порошенко или много вероятно техните, така да се каже, кукловоди, защото и двамата са малко или много подвластни на външни и по-големи от тях сили. Той към 2018 година? Не, не, не, това е малко по-рано. Според мен започва след Критския събор. 2018 година вече става видимо. Но според мен, между 2016 година, между 2016 година, между 2016 година, протягва Вартоломей и неговите кукловоди, започват да търсят план Б, защото през Крит не можаха да пробият и сега решават да играят два банк в Украина, така че инкубационния период според мен е 16-17 година, 18-а вече е излизана на повъхността, създава се устав на бъдещата Украинска православна църква. Той е създаден в Константинопол от протягва Вартоломей и в този устав Украинската православна църква е поставена в зависимост от Фенер. Ушким автокефална, ама зависима автокефална. Това е малката тънкост. А не ли беше идеята да бъде независима и автокефална? Това беше ушким плаката, но реално в тънречения томос, който беше издаден, той беше издаден в началото на 19-а година, православна църква на Украина, тази фактически отровният двойник на каноничната украинска православна църква, както беше при нас. Альтернативният синод. И това е вече преобразованата украинска автокефална, която е разковническа. Тя беше разковническа.
От 20-те век. Да. Тя на два пъти се въздига и после се залязва. Първия път се въздига по време на комунистите, на болшевиките след революцията. В 20-те години. Втори път по време на Хитлер, която Хитлер пак завладява, както при първата в 2-та година, при втората пак завладява същото територие. и възстановяват временно и църковните структури, вече като антируски, разбира се. Историята се повтаря. Ние сега някакси иронично говорим за тези очевидни политически машинации. Обаче на терена това не е шега. На терена това са съдби на човеците. Отделно от тези, които ги гонят. Тези, които ги гонят, бият, затварят и т.н. Тези, които ги мачкат и стават предатели. Те може са на власт.
Обаче той си е смачкал предишното самочувствие. Предишната убеденост. Вярата на баща си, дядо си, свещеника и т.н. всички тези, които са били на друго мнение. И той сега поставя в една изключително тежка ситуация. Ни да не сме на тази ситуация. Ни тук пред нищо и никакви поддухвания на ветереца. Вече се гънем като тръстики. А там в момента железен носорок и гази. Тези хора. и да не си на тяхното място. И много от тях отстъпват от съвестта си. Отстъпват от завете на дедите си. Отстъпват от интересите на църквата. Отстъпват от митрополита си.
От епископа си. И казват: "А, ама не бе то!" И вземат на въоръжение арсенала на лъжата. И се чувстват много добре. и в момента чак са убедени вече. Вече убеждават и себе си. Аз съм сигурен, че в началото са имали един период на гузност. Година, две, три. И вече в един момент свикват. От там нататък господа им помага. Но за мен те са също жертви. Те са също жертви на тази месомелачка духовна, която е два-три пъти по-жестока, отколкото българския разкола. А Георги, как става така, че един епископ, който е бил от Украинската православна църква,
каноничната църква на Украина. През край на 90-те години бива низвърнат и анатемосън. И в един момент, навярно от лични амбиции, преминава към тази структура на автокефалната Украинска православна църква. И накрая той пък ръкополага сегашният митрополит, който е начало на тази ново създадена структура чрез Томос от Вертолмей на православната църква в Украина. Той всъщност е бил кандидат за московски патриарх на времето, но понеже не го избират, решава да мине в опозиция и започва да работи за Украинска автокефална църква, но понеже се прави един събор и епископите не са склонни да го подкрепят, той е бил киевски митрополит, но другите епископи не са склонни, и тогава той се отцепва от Украинската православна църква създава собствена църква, наречена Киевска патриаршия. И той сам става патриарх.
Киевска патриаршия никога не е имало. Това е много интересно. Българска е имало, но Киевска е никога. Тя е била митрополия при цялото време. Фактически Руската православна църква става патриарше, когато вече е московски митрополит на цяла Русия. Това става по времето на Борис Годунов и на Феодор Иванович, сина на Иван Грозно. Той бил тогава цар, а Борис Годунов е въртял цялата работа. Това края на XVI век става. Но киевския патриарх никога не е имало. Или московски? Да. Така че това е една самозвана институция и никой не го признаваше. Нито една православна църква не го признава. Нито една поместна православна църква не го признава.
Единствените, които го признаваха бяха нашите разколници. Единствените, които тях ги признаваха беше той. Така че те бяха една такава интернационална разколниците. Вземно се признаваха абсолютно нерегитимни. Но след време, когато Патриар Вартоломей реши да смени курса, той тогава не го признаваше естествено. Никой не го признаваше. И той не го признаваше, разбира се. Той няма как да го признаваше. Поведението му е разколническо. Той се отцепва без никакво легитимно основание от своя патриарх и създава една нова църква. Това нещо е при всички положения разкол и няма как. Той попада под каноните и така нататък. Няма как да го признаеш. Значи ти трябва да речеш каноните на църквата.
Така че и това е канонически огромен непреодолен минус за Патриар Вартоломей. Това как ще го обясни той? След като тогава не го е признал години наред, изведнъж се извърта и го признава. Кое е новото, което се е случило? И той ги признава преди войната в Украина. Да, след Крит той се, така да се каже, вбеси, че не може да усъщи си своя проект. И затова мина на този план Б. За мен това е прецедент в историята на църквата, защото за да имаме промяна на отношение на една църква спрямо друга, трябва да се случва някакво събитие. Канонично, дугматично някаква промяна. Или самият предстоятел да е различен, да има нови възгледи. Да, да, да. Но в случая митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинска православна църква е безупречен. Каноничната православна църква. Да, каноничният митрополит киевски.
Нищо не е променил в своето вероучение, в своето канонично поведение. Той си е в своя личен живот. Никой не го винява в нищо. Не дава повод на врага да го вини по ницина точка. И как тогава ти изведнъж си променеш уточнението към него и хващаш един негов разколник и казаш: "Той е правия". Ама ти до вчера не го признаваше. Значи не си имал основания. Ако те бяха казали: "Стоп! Тук имаме ново явление. Дай сикаме събор, да обсъдим, какво е той киевски патриарх. Да видим, може да е прав". Не. Всички го отхвърлиха. И Цариград, и София, и всички.
Така че това не би трябвало да бъде допустимо в православието без никакви промени в нещата ти да си извъртиш каноничното отношение към един предстоятел на поместна църква. Така че тук е незащитима тази позиция. И освен това Патриар Вартоломей извърши и други такива много дръски движения, които не случайно 10 поместни църкви. Значи всички тези наши църкви малко или много се пържат на един същи огън. Имат един същия хигемон. Той ги натиска и им казва: "Вижте какво влезте в строя". 10 поместни православни църкви не приеха. Само три приемат? Три плюс Вартоломей, да. И тази трите гръцки. Александрийската, Кипър и Атина. Да, да. Фактически три гръцки църкви и аз бих казал очевидно по гръцка линия.
Това се тълкува като солидарност с нашия грък в Истанбул. Тази струна винаги е много силна. Всеки грък, нали? Да подкрепяме нашия, нали? Това е елинофилитизма в най-класическия вид. Мисълта ми е, че след като 10 православни църкви отхвърлят новосъздадената православна църква на Украина, сега. Те обаче не смеят да го направят, как да кажа, доблесно и изрично, а го правят тихо и пасивно. Но го правят. Което в днешно време не е малко. Защото натиска върху всички съществува. И да не забравяме, че натиск има. И върху българската, и върху румънската, и върху сърбската, и върху всички. Грузинската. Нито една от тях не е казвала "Признаваме го", което означава, че той е де-факто...
Иначе тяха да го признаят. Ако беше канонична, кой им пречи? Цял свят е зад тях, силата е зад тях, парите са зад тях. Що да не го признаят? Кой им пречи? Пречи им каноните. Пречи им съвестта. Така че ние от тук, ако сме едни добросъвестни външни наблюдатели, да не знаем нещата отвът. Те само отвънка да гледаме, веднага разбираме къде е каноничната правда и къде е каноничната лъжа. А добре, може ли да кажем за всички тези други поместни църкви? Тези десет църкви, които не са признали това ново формирование, което е на новата църква в Украина, че те са русофили. Че те защитават Русия, че те толерират войната. И защото как може всичко да се замазва с боята на русофилията и онзи, които не одобряват десета на Вартоломей, да бъд обвиняван в това, че подкрепи Русия и че е проруски настроя? Това е опорна точка, защото нито албанците са русофили, нито румънците са русофили, нито поляците са русофили, нито иерусимска патриарша е русофилска. Така че това нещо е една, бих казал, доста изтъркана опорна точка, но тук трябва да ми приеде нещо друго, че тези десет църкви са под натиск и не се знае. Една от тях може пък да клекне, и две могат да клекнат, и пет могат да клекнат. Ние не трябва да смятаме, че след като са устояли на първия натиск, вече може да ми се усили тока.
Ако ти си издържал на 100 волта, може ти годината на 200 волта, нали? И да ни издържиш. Така че тук не трябва да броим. Трябва да гледаме канона. Канона е нарушен. Грубо нарушен. И най-важното, което е, и това нас ни казае, че фактически опита на патриарх Вратоломей да безчинства в каноничната територия на друга православна църква е посегателство върху нашата автокефалия. Защото той, ако си присвои правото да законодатътства на територията на московската патриархия, руската патриархия, със същото основание и с много по-големи възможности, защото руската патриархия е огромна, силна, с огромен епископат, с огромно паство, докато българската е по-слабичка. И утре той може да каже, чакай сега, аз защо да ни направя в България един разкол, да задействам план B, както беше там Филарет, тук да направя един разкол и моите хора да вземат възта и да ги направя и тях, мои васали. Що ли направя един такъв преврат и в Албания, и в чешките земи и така нататък, и навсякъде? Той, ако има тези права върху една автокефална цъква и то най-голямата, най-многобройната, с много по-голямо основание той може да се перебори с Иерусалимския патриарх, патриарх, който освен това по-гръцка ли не мога натиснат, по-израелска ли не мога натиснат, по-американска, той каква сила им е Иерусалимския патриарх? Едната му съвест, нищо друго, нищо друго, зад него нищо не стои. Там са малко хора, бити, гонени, слаби, бедни, но слава богу за сега се показва мъжествен. Но до кога? Ние не знаем. И затова аз си мисля, че ние трябва да гледаме щата в дълбочина, в каноничност, в догматичност и в геополитическата рамка. Къде е княза на този свят? Къде е хегемон на този свят? Къде е океана на лъжата? И къде е истината Христос? И оттам нататък да не се съобразяваме със земните гласувания, които могат да бъдат предмет на натиск, на подкупване и така нататък. В Сърсо каже, че 8 църкви приемат и 9. Тая земна аритметика не трябва да ни ориентира. Сърсо е удивително колко е удобно това за Константинопольския патриарх Вартоломей, как всеки, който бива лишен от сан, извърнат от съветната поместна църква, може да бъде привикан от същия този патриарх Вартоломей и да служи в неговата поместна църква. Или, както и ти каза, да се създават нови разколнически структури с онези, които са по някакъв начин отделени, неизвернати и той да ги събира тези фракции и да съставя нови разколи.
Ами това, за съжаление... Разкол, учител ли се нарича такъв човек? Да, и това има и още друг много лош, чисто човешки аспект, че това е обратна селекция. Значи, кои хора отидат в разкол? Тези, които или обиден от това, че не са го избрали, да, именно, или човек, който търси медиени изяви или по някаква друга линия настъпал там, каквото не трябва, и го изгонили или го низвергнали и така нататък. Доръсто слабост и духовни. Да, и лични, и духовни, и всякакви. И този човек изведнъж развява знамето на гонен, търси апелация, приема те и се създава една кохорта от предатели, такива, нали, как да кажа, мотивирани финансово и кариерно. Защото той, когато го приеме, това е много интересно, че когато приеме един низвергнат, той не му каже: "Виж какво брат, може би не си правилно низвергнат, обаче не си някакъв ангел небесен, сега си говорим по-човешки, нали, знаем какво представляваш, пък и ти знаеш какво представляваш, айде в един манастир, като истински монах да се каеш". За изправление. Като един св. Иван Ариуски, пращаме те в един манастир. Това е за твоето душа, е прекрасно, нали. Всички те правят кариери. Когато ги вземе, им предлага постове. Те са кучително високи пости, специални храмове. А, така, да. Те биват възнаградени за това, че са били изгонени, както и от Българската църк имаше такива примери, нали, изгонен по ред причини. Това е много пагубно и е пагубно другото, този опит за източен папизъм. Аз много пъти съм го повтарял, но това е смъртоносна опасност. Значи, ако, не дай си Боже, имахме източен папа. Прияваме, че се докаже математически, че трябва да имам източен папа. И го имаме. Плюс това е непогрешимо.
Като западния. Нали, тогава, кой ще бъде коректива на неговите ереси? Това е големия проблем еклисиологичен. Защото имаме много пъти, това само по себе си еклисиологична ерес, разбира се. Папизма е еклисиологична ерес. Но, ако би се случило, това означава, че отклоненията на този овластение на земята човек, който е началник на цялата църква, да не дава Господ, неговите отклонения не могат да бъдат коригирани. Както е било, не веднъж имало цариградски патриарси еретици, да кажем иконоборците, сто години са вели иконоборци патриарси в Цариград. Преди това Арияни е имало много и така нататък. Кой ще му бъде коректив? Нямаме император. На времето е имало император и, нали, като дойде император православен, може да се обърне работата. Нямаме събор. Нямаме съборност, която може да го коригирате. "Чакай, чакай брате, ти не си прав". Остава един, който решава всичко. И това нещо е пътя към устъпничество, защото рано или късно той ще се главозамая или някой друг ще придобие влас върху него. Има хиляди начини лостове.
Гледни сме по филмите, правиш му един компромат и оттам нататък го дърпаш където му кажеш. И затова църквата премъдро е измислила съборността. Защото ти не можеш едновременно всички да излъжиш и всички да командваш. Или може би най-последните времена и това да стане да не да Господ, но поне до тогава... Ще има верно малко стадок, поне ще бъде, но ще бъде верно. Не, аз говоря за първосвещениците. За първосвещениците Господ знае. Има, винаги ще има и верни. Винаги ще има. И се молим да има. Но така или иначе институтът на съборността гарантира, че ние няма да отстъпим заедно с остъпването на един. Както сега иска Патриар Бартулмей, той да бъде пръв безравни. Това нещо е пагубно и то за най-елиментарната човешка логика. Отделно, че никога не е имало това. Това нещо не го е имало, слава Богу.
Отделно, че самите святи апостоли не го е имало. Ние знаем, апостолския събор е според. няма началник. Що не удари на нас святи Яков брат Господен? Кажем, аз съм брат на Христос. Или пък святи Петър. На първи апостолски събор, лета се и първо. Един да каже, святи апостол Петър да каже: Слушайте сега, знайте какво каза Христос на мене? Че трябва да пъстя неговите аганци, неговите овчици. Така че ще ме слушате. А той беше на погрешна позиция относно разпространението на Евангелието сред необрязане. Той смяташе, че първо трябва да бъдат обрязане. И Господ му прави специално видение, за да го вразуми. А Павел спорял с него по този въпрос.
И Павел е бил прав. Оказва се. И добре, че имаме той съборен дух. Добре, че имаме той съборен дух. Защото иначе, ако се разчита на единия човек грешен и слаб, как ще стане това нещо? Един друг да се вразумяват, един друг да се насършават, да се поправят. Той така пише: Ако някой тръгне по грешна пътека, така вразумявайте, четете псалми, причи и му помагайте. То съвърно с това е противно на всяко едно предане, на всяка история. Виждаме съвърно с пагомите плодове на папизма, на тази централизирана влаза от църквата, до какви изключително гротескни плодове е докарвало цялата църква и тази ерес, когато те дори заявяват, че същениците трябва да се бръснат, за да причат на девици, които очакват жениха. И това е със сигурност легитимирано от папата. Или когато са извършвани всички тези гонения, агресивни насилия. Всичко това е следствие на един ум, който решава всичко и няма кой да му противоречи.
И не ни достатъчен примерът на 26 преподобни зогрявски мъченици, които са видели иконата пред храма на Зогрявски майстир и пресвета Богородица им е проговорила и казал: "Идват враговете на моят син и моите врагове" и ги насвечива да отидат горе в колата, за да умрет мъченически изгорени, заради това, че накрая оборват примокатолиците и те оттят ги западват. Това не е достатъчно за такива висши богослови, титани на учението на църквата, които би трябвало да бъдат патриарсите. И толкова много университети са завършили, и Филарет е завършил, и новия митрополит на тази ново създадена църква, Доменко. Как беше съдно с него? Епифани. Това е завършил, днес гледах толкова много богословски училища. Какво може да кажем това? Защо те са титани на богословската мъдрост, а в самата основа зеят огромни каверни и празни пространства?
Ами за мен, точно в биографиите на повечето от тях, ще видим, че част от тези висши училища, които завършват, са някакви папски институти. Папски институти? Да, да. Папският източен институт, Регенсбург и други подобни. и почти всички те минават през една такава магистратура или докторантура в някакъв такъв папски институт. Сега, това някой ще каже, ама то и св. Юстин Попович учил в Оксфорд, обаче какъв светец е станал? Да, ама той се е скарал с тях. Те не са го одобрили. Така че, разбира се, че може да завършиш всички учебни заведения и да не се заразиш от тях. Обаче ми се струва, че тази тяхна кариерна подготовка, минавайки през именно такива пропагандни централи, като Папския Ориенталски институт, според мен не е случайна. За мен още от Патриахът и Нагор, в 1948 година, когато бива назначен американците за Цар и Газки патриах, вече се възцарява в Фенер и няма как неговата първа задача да не бъде неговия наследник да бъде същия. И следващия по същия начин, да. И те обикновенно, като им се видят биографиите, винаги имат един западен институт завършен. Първо са завършили някъде, Фатина, някъде другаде, след което непременно изкарват още един институт, сериозен, няколко години и създават там лични контакти и прочее. И което е също много важно, че те не са слободни играчи, които учил някъде, но сам премислил и решил. Не, те са зависими играчи. Те са зависими играчи. Това е нещо като синекдоха. Част от цялото.
Ни го наричаме Патриарх Въртолума и той не взема решенията. Той не взема решенията. Или Доменко, или някой друг. Не, не. Решенията се вземат от по-силни от тях, от по-големи от тях. Сега те не са, разбира се... - Решени от разум и от съвъзст. - Да, не са. Но има начини, нали, да им се направи предложения, които не могат да откажат. Нали? Това е разработено отдавна. Има начини да им се въздейства върху психиката. Има начини да им се внедрят съветници, които са вече завербувани. и които са, така да се каже, носители на опорните точки. - Да, чрез съветници, според мен, това е много силна пропаганда. Защото те уж са приятелите, които са винаги в трудните моменти, но постепенно могат да ослабят всички защитни сили. - За мен много показани, аз когато пишех книгата за Критския събор, ми направих пишение, което не знаех. - Това им се и питал, защо тези предсъборните съвещания са били в остров Родос. Прочутите Родоски съвещания - 61, 2, 3, 4 година. - Какви са тези съвещания? - Те готвят бъдещ Всеправославен събор. Този, който стана в Крит същото... - Подготовката за Крит? - Подготовката, да. Започва, че 61-ва година е в Родос.
- Защо точно там? - Защо ли? Ма никой не се запитваме Родос - Родос. Всъщност, това е много труден остров. Защо ли го направиха в Солун или в Атом? - Имало ли английско влияние в Родос? Винаги е имало, но за мен в случая е важно американско влияние, защото вече сме 61 година. Британската империя е на второ място. Бившата британска империя. Хегемон е вече със Съединените щати. И какво се оказа? Че на остров Родос е главният предавател на гласът на Америка. Първо. Второ, това има американска военна база. Имаме военно летище, друго летище няма.
Т.е всички делегати, български, руски, сърбски, всякакви, Ти как ще се добреш до Родос? Няма отежда с плуване, със самолет. А няма друго летище. Ти каташ на военното летище, контролено от американците. И в пристанището в Родос имало един кораб американски, който е бил главният излъчвател на гласът на Америка за източното Срезвено море. Т.е. излезваме по-евчено на американците. Нещо да пращат в Солун нови агенти, там са имали на място. Вече цялата инфраструктура стои там. Цялата пропаганда е там. И което е много важно, защото ясно е, че соцделегациите е трябвало по някакъв начин да се отчитат тук, пред партията и правителството. Как ще отчиташ, братче? Нямаш контакти. Остров Родос?
Кой по телефон да се обадиш в София? Или да кажем: "Потребят някаква справка в библиотеката". Нямаш библиотека. Ти си абсолютно обезоръжен там на милостта на домакините. Какво ти кажа домакините? Това е положението. Искаш да спориш, о не може да оти в библиотеката, защото тя е на гръцки и му е под ръка. И ще докаже цитат от каквото трябва. Ти искаш да му възразиш, обаче не носиш нищо. Ти не можеш да носиш своята библиотека там. Горе да кажем за руската делегация или българската или румънската. Те са били там абсолютно с вързани ръце, крака, уши и очи. Но са се радвали, че поне са ги пуснали извън соцлагера, да ведете те малко запад. И да са важни. Така, че се съгласили, а пак и Хрущов тогава е бил хитрец спятал, че ще превземе отвътре гниящия капитализъм.
Через църковните делегации. Стан влизава в столния свет на църквите. Но, мисълта ми беше, че за мен това беше голямо откритие, че вместо да го направят в нормално място, лесно достъпно, с хотелска база, с университетска база за всичко. И по-наутрално за всички. Да, спокойно можеш да бъде и в Белград, който тогава не беше баш с роснаците. Те бяха по-неутрални, можеше там да бъде или в ниш, памет на св. Константин, нещо подобно. Не, правят го в Родос. И сега Критския събор беше, защото в Гръция имаше много американски бази преди, но протестираха, протестираха и накрая ги махаха всичките. Остана една. Тази е точно в града, където беше събора в Крит. Селото е до града, в който е последната американска база в Гръция се намира точно там. Се сред символи на греко-американското сатурничество. Да, и на контрола. Контрола, който се осъществява, разбира се, по-лесно, когато ти е под ръка. Когато е на хиляна километър от тебе.
Аз лично смятах, че Солон беше един прекрасен град за провеждане на този събор. Хотели в изобилие. Тук нас не е лесно с коли ще отидем, няма нужда да летим до Крит и така нататък. Не, в Крит. Си чурих, защо? А Светия Синот на Бъгарската Православна църква, как се изразява за този събор? За събора. Как се изразява? Той велик ли е? Всецърковен ли е? Свят ли е? Точно обратното. Имаше декларация, изключително достоянна декларация на Светия Синот. От края на 16-та година, когато мина вече събора и съвидяха резултатите от него, всички бяха разочаровани. Говорят за сериозните хора.
Калистос Уэр, Еротей Влахос, всички казаха, нисме впечатлени. А нашите митрополити? Нашите, слава богу, ни отидаха, но те написаха след това едно становище, в което се казва, че Събора не е велик, не е свят, не е всеправославен. Което, впрочем, е очевидно за всеки. Той не може да бъде велики свят при положение, че дори не е и Събор. По-малко от половерта са представени и така нататък. Сега, нали, говорят, че ще има натиск. Нашите ще ли да клекна, ще ли подвигат опашки. Но, дори да е така, вече историята се произнесе. Събора се оказа спихнат. и фактически, аз лично не вярвам, все пак повечето тях бяха тогава митрополити и са се подписали под това единодушно. Становище на светия си. да си представите да се обърнат с това съм съграл. Та ще бъде, те ще си сложат така клеймо, нравствено и всякакво.
Но дори да подпишат, от това Събора няма да стане всеправославен. Дори грузинци да подпишат, те никога няма да подпишат. Но дори те да подпишат, тоя няма да стане всеправославен. Дори Антиох е да подпишат, пак няма да стане всеправославен. Все е православен, когато всички подпишат. Един да не е подписал край. Както беше св. Марк Ефески в Флоренция. Един не подписа. И какво стана с Великия Ферраро Флорентински събор? Рухна, спихна се. Така че този вече е бита карта. И опитите за реанимация, ако има такива, са изключително глупави. И бих казал безперспективни. Защото ако имаш шанс всички да подвият опашка, ще кажеш да. Всички капитулираха и криво-ляво ще трябва да приемем.
Но няма такъв шанс. При този положение играта е изключително некрасива и пошла. Той за сигурност ще бъде знак, че има външна намеса от именно този свят, който режива злото. Да. И някой ги е претиснал. Абсолютно. Има сериозни утиматами. Да. А може ли да твърдим, че Константинопольския патриарх ще лъмти, ще купнее за подписването до край на този критски събор? Защото той самия се е посрамил. Да. И за да възвърне с този авторитет да иска да се реабилитира по някакъв начин. Това е едно. Той, второ от тези, които му дърпат конците, също ще искат това нещо. Аз смятам, че Великият събор, който се готвеше не от 2001 година.
Той се готви още за времето на Милети Метаксакес от 20-те години. Той 90 години готви. Той умря. И сега всеки, който се опитва да ни убеди, т.е. мъртвите погреждат своите мъртви, ще се компрометира допълнително. Други въпроса е, че той не може с лека ръка да каже: "Почваме да готви нов събор", защото той не може да се случи. Ако руската патриархия не участва... Те не са в общение. А те не са в общение. В момента той няма план Б. Или трябва да реанимира мъртвеца Крит, или трябва да каже: "Ами, имаме в момента един непреодолим разкол в Православието. Аз го създадах". Това е много лошо. Аз го създадах. Аз създадах разкол в Православната църква. Това е ужасно, а това е истината съжаление.
Така че за мен патриарха в момента е в избор между Сила и Харибда. Лоши варианти. Сам се е поставил в това положение. и вероятно ще избере пошлият вариант с указване на натиск. Белки им клекнат. Българите, розвинците няма да клекнат. Атиохийците може и те няма да се съгласят, защото той му отне Катар. За там почна цялата работа и сега предположение, че си ги обидил и канонично се нарушил, защото Катар е канонична територия на атиохийската патриарша. Това няма две мнение. А Георги, има ли възможност сепак ние да осъзнаем действата на този патриарх, да промеем колко са лишени от сега хво уважение към каноните на Светлата Църква и по някакъв начин това да ни отврати, да ни отдели от сега хво негови покани и предложения в бъдеще. Става въпрос може би за митрополитите и за патриарциите на поместните църкви, защото не е ли достатъчно само факта, че той заявява по много различни дискурси и чрез много риторики,
че желая да се обедини с кримо-католиците и той дори заявява, че това е необратим процес. Това са му точните думи. Да. Че множеството пъти е бил в почти съслужение с тях, че беше поканил нечестванията на 1700 г. от Никейския събор. Да. Не само католици, но всякакви други еретически деноминации и общности. И някак си това всичкото не ни ли говори достатъчно. Не сме ли достатъчно вече отблъснати от линията на Константинополската патриарция чрез масоните, които знаем, че са били избирани, дано въпросния патриарх не е такъв. Не сме ли достатъчно отблъснати от това, че идвайки България за да разреши спора с нашата кронична православна църква и да подуши нашия разкол, той се обръща правоначално срещу нас и бива обеден от Иерусалимския. И това е съизвестен факт за повечето запознати православни християни. Всичко това не е ли достатъчно за да не следваме тази посока? Ние трябва да си даваме сметка, че православния християнин не може да бъде, така да се каже, земен оптимист.
Ние не можем да сметиме, че нещата ще се оправят, ще се оправят, защото Господ ни е казал, че няма да се оправят тук на земята. Ние трябва да сме трезви, да виждаме, че най-вероятно в предстоящите времена, които ни доближават към края на света, рано или късно. Ние не знаем кога точно, но знаем, че вървим в тази посока и вървейки в тази посока ние няма да вървяваме към по-добро, ще вървим към по-зло. Дори в църковно душение? Да. Църквата е корова за спасение? Да, но църквата може да бъде 12 души. Не е казано, че ще бъдат милиони. Не се знае. Ние не знаем колко ще бъдат верни, колко няма да бъдат, но знаем, че Христос не е казал, като дойде ще намери ли вяра на земята. Той не е смятал, че църквата ще бъде в цветущо състояние, когато дойде за втори път. И че мнозина ще бъда заблудени. Да, да. Освен това, аз като правя исторически паралели и библейски, ние виждаме, че когато Моисей се качва на Синай и говори с Бога, първо свещеника, брат му, се клане на златния телец. Ай, кайм, народа се излъга, ами свещеника и той ли? А той е главния.
Когато Господ отойде при първото си пришествие, първо свещениците до един искаха да го распнат. Те го распнаха, де-факто. Пилат не искаше. Пилат казваше: бе, той е невинен. А, не, виновен е. Това не е за първ път и не е за втори път, а именно водачите да станат остъпници. И то в какви времена? Значи, по време на Първото Христово пришествие се сбъдва мечтанието на народа, мечтанието на свещениците, на книжници, на фарисеи. Всички са мечтали да дойде Спасителят, да дойде Месията. И той идва. И ние разсъждаваме, че може би половината ще тяха да го признаят, половината няма да го признаят. Нали? Заблудени. Не. Нито един от тях не го признава. Всички правосвещеници казват: "Той е богохолство". Така че не би трябвало да сме големи оптимисти, че в края на времената ще имаме една църква в цветущо състояние.
По-скоро трябва да смятаме, че трябва да сме реалисти, че ще има голямо отстъпление и ще бъде много трудно за всички нас. И за водачите, и за нас самите. Ние разбира се, видейки светски лица, първо лично не би трябвало да съдим никого, освен само за очевидни, канонични и догматични нарушения. Иначе за малодушие, не познаваме ситуацията, на какъв огън се печее. Господ ще ги съди. Само за нарушенията. Но, от друга страна, Юда какви канони, какви догмати наруши? Никакви. Предаде Господа. Ни повече, ни по-малко. Ние наруши. Ние на първия в Сенецкия съборния, на втория или на петия. Някой ще каже: "Той, де-факто, не е нарушил каноните. Що да го съдим?" А, бе, как няма го съдиш, бе? Предаде Бога. Какво повече искаш? Какви канони, какви догмати? Така, че ние не трябва да сметаме само, че към личните и догматичните нарушения са осъдими. Ако виждаме, че се предателства спрямо Бога, би било много язуитско да мълчим и да кажем: "А, що бие нарушил каноните и догматите?" Значи, не може да се произнасяме. Зависи. Ако са видими предателствата, не всичко е описано в каноните и в... Аз не съм чел канон: "Не предавай Христос!" Няма такъв канон. Ей да го предаваме ли? Или който го предаваме, нека си го предава, че е като той му мисли, а ние. Има една такава законническа теория, според която, защо не е нарушил каноните, това е много юридическо отолкование, нещата са по-сложни. И от друга страна обаче, това може би е най-важното, ние трябва да се смиряваме винаги, да не смятаме, че сме по-добри от някого, защото не сме. Това хуже смятаме, ако действително сме, но понеже не сме, ще влъждам себе си, няма смисъл.
Така че ние със смирение и с болка трябва да говорим през цялото време за прегрешенията, които се извършват в момента. И престъпления на канони, престъпления на догмати и такива съслужения, не благочестиви, с болка и със смирение трябва да говорим за тях. И да се молим, първо Господ нас да ни просвещава, нас да ни вразумява, нас да ни смирява и нашите пастери и архипастери по същия начин да им помага, защото всички ние сме слаби човеки. Те са атакувани от по-големи сили отколкото спрямо нас. Нас не атакуват с по-малки сили все пак, защото сме мирени. Те като иерархично по-високо поставени са атакувани с повече легиони. Да, но може да имат и повече награда, когато застават настата на истината. Да, да и имат и по-голяма благодат, чрез ръхоположението. А и знаем, че с мълчание се предава Христос. Свети Паиси и Светогорец, чиято памет честаме след броени дни на 12 юли, е казал, че ако не започнем да критикуваме злото, то става още по-голямо зло. А ако не се събрат християни в обединение, за да изобличат дадена неправда. Т.е. по негово време имал един скверен филм, който е атакувал вярата и е злепоставил, ни жалал православието. И хората са събрали на такъв протест, за да изразят своята тега и своето разочарование. Така че ние имаме право да изразим своето негодование и несъгласие с тази неправда. Георгий, аз бих искал да споделя с теб, че в периода до 2023 г. се прият и поредица "Антицърковни дискриминационни законопроекти - закони", с които каноничната Украинска православна църква е обявена за анти-държавна църква.
Как можем да коментираме тези думи? Това са анти-държавни закони, но ние не трябва да забравяме, че законите ги правят човеците, правят ги парламентите и така нататък. Това не са Божи закони и те могат да бъдат лукави, могат да бъдат антицърковни, могат да бъдат всякакви. Те са човешко творение и подлежат на всякаква човешка намеса и външна и всякаква друга. Аз лично не бих искал да бъда на мястото на нашите братя в Украина, в тази ситуация. Нямам представя ние, ако сме в тази ситуация, колко от нас ще издържат и колко няма да издържат. Митрополит Онуфри е един изповедник и аз сметам, че Бог не случайно го е пратил на Украинската църква в този момент. Ние разбира се, докато един човек е жив, ние не знаем, какво ще се случи с него. Ай Боже да издържи до край, но жив човек може пък да не издържи. Но за сега проявява изключителни качества, бих казал мъдрост, търпение. Буквално аз не мога да формулирам, не съм чувал едно обвинение срещу него. Едно обвинение. Това, че го обвиняват, че е бил промосковски и така на така, това не е сериозно. Това не точно е журналистически. Но, иначе по същество той е за пример.
За пример може да служи на всеки от нас. И дай Боже, Господ да не иска от нас такива неща, каквито искал от св. Георгий и св. Димитър. Защото не знаем, как ще се проявим. Дали ще бъдем на висотата на изпитанието. И дай Боже, Окринската православна църква, както българската на времето, мина през изкушението на Разкола. 12 години или колко продължи Разкола, 1992 до 2004. 12 години, много тежко изкушение. Но нямаше и такава война. Не, не, не. Войната внушава всичко. Абсолютно. Войната всичко одесетворява като натиск. И аз това казвам. Отчудващо е, как митрополит Онуфри успява да навигира кораба на Окринската православна църква все още достойно. И въпреки тези гонения, които те изпитват, аз смятам, че в православен смисъл те са им спасителни. Те никак не са нещо, за което тя ги съжаляваме.
Трябва да ги облажаваме. Тези, които са издържали разбира се. Тези, които са предали на Брестската уния, тези били жестоко натиснати. Лошото е, че ние не познаваме историята. Ако ние имахме едно сериозно изследване на Брестската уния, как точно са ги мачкали, и манипулиране, но имаме и натиск. Изключителен натиск. И там имаме... Тоест насилствено. И насилствено, да, да, да. И економически, и всячески. Там имаме и един много ярък образ на съпротива. Не един, много са, но един от големите магнати там. Константин Острошки. Изключителна фигура. Той се противопоставя. Той е бил, може би, най-богатият човек тогава в тая част на днешна Украина. Обаче се противопоставя.
Много мъжки се държи. Голям меценат на книго и печатане. Той издава исторската Библия и така нататък. Така че тая история е хубо да я познаваме. Ние не я познаваме. Хубо да познаваме и по-новата история. предвид по време на живата църква в Болшевишка Русия. Пак се създава една така альтернативна църква. Старата била царска реакционна, а се създава нова демократична църква. И тук е един много важен момент. В един момент цареградския патриарх я признава. Праща свои делегати на събора на Болшевишката църква. Случайно отново цареградския. Да, да, да. А тази църква е създавана от Болшевиките за да торпилира патриарх Тихун и Исинската.
Исинската руска православна църква. А тя създава... Демократична църква, пак такава неканонична. Пак всички изгонени се събират заедно и правят една такава ураджийска църква. И тя по времето на патриарх Тихун е била на път да вземе властта в църквата. Добре, че той също така мъдро е прокарал кораба през тези въртопи, които са били отляво и отясно. Слава Богу, както сега митрополит Онофри, но ние не познаваме тази история. Тя винаги е конкретна с личности, с действия, с избори. Имаш избор между два пътя, какво да прави, какво да не прави и в един момент вземаш правилото решение. Тя да се учим от тези, да ги познаваме. Георги също искам да те попитам. Укалинската православна църква е независима от московската патриархия след 2022 година. Защо отново е обвинена, че е антидържавна, че е проруска и продължава това гонение? Също, как може новата структура, създадена чрез този томос от Константинопольския патриарх Вартоломей, да разчита на Божията благодат, когато тя е основана на неспазване на канони, на лъжа, на насилие. Има случаи, когато по време на богослужението свещеник е с прелязано гърло с нож, убийства, говорим за усъкътяване, окравяване, пребивани, събарани храмове, рязани с флекс.
Да, да. Всичко това е преди основаването на тази църква или сега, както те искат, тя да бъде единствената. И след продължават. И да видим на каква основа ще се гради тази благодатна, според тях, църква. Може ли Бог да благослови една такава своя църква за спасение, когато тя е основана на такива действия? Не е възможно, не е възможно. Тя е значената в грех, родена в измама, родена в канонични нарушения. Този източен папизъм, това е нещо изключително вредно и трябва да бъде осмислен исторически и канонично и догматично, защото през него тези, които властват върху Фенер, се опитват да прокарват своя проект. Защото ако ние сме в една съборност и събора е висшия орган на управление на Православната църква, тогава много много по-трудно, стократно по-трудно става да управляваш тази църква, отколкото ако управляваш само един човек. Така че не е истинска основата, това е църква основана на лъжа, основана от недостоверни човеки. Значи самия този тенечен киевски патриарх, Силарет, покойния, може ли един човек, който е самозванец, патриарх, той се направи патриарх, той още като автокефална митрополия не е признат, а той се прави патриарх и всички го отхвърлят и след това някои го признават. Това нещо не може да бъде част от истината, това нещо е конструкция от упорни точки, които... Интересното е, че като мине време, като минат векове, нас ни се струва: "Ей, какво толкова? Примерно Флорентинската уния, ние забравяме". Минало за минало... - Това е позор за православието.
- Това е било страшна работа. Всички съвкупно се събират и казват: "Да, съгласна, съгласен, съгласен". Единствено маркет ески. Един единствен човек. Как може да стане това нещо? Това е било страшно. Много такива примери имаме исторически, които ние ги забравяме и трябва да си опресним историческото съзнание и каноничното съзнание, защото то е всеизвестно. Което не познава историята, повтаря грешките. А грешките не винаги са поправими. Веднъж поправими, два пъти поправими, третия път се щупи стомната. - Виждаме по състоянието на римокатолическата ерес и техните дела, всички знаем как благославяха еднополави двойки, само преди няколко години. Не знам как извънъж се налага царибата за всички священици, не знаем от къде изхожда това много правило в тази еретическа църква. И все пак има ли шанс ние да помогнем за този съдебен процес и за бъдещето на легитимната канонична украинска православна църква? Ние, макар и как да кажа най-малки в църквата, винаги имаме шанс да помогнем, защото първо, ако благославна църква каже своята дума, макар и сдържано, не агресивно, не декларативно, а спокойно и тихо, но ако тя каже своята дума, аз съм сигурен, че това ще има много голяма тежест. Именно защото България участва в Европейския съюз, участва в НАТО и така нататък. Тя има друг статут. Сега Сърбия, ако го направиш, кажа: "Е, има те са съюзници на Русия от много време", нали така. България, не, България е враг на Русия. Пърдество на война, вторество на война, имаме дълга история на така, как да кажа, благодарност в кавички. Така че, ако Българската църква са своите досегашни така добри прояви и по отношение на Крит и по отношение на други въпроси, ако тя каже своята тиха, но тежка дума, аз сметам, че това ще има огромно значение. Но дори да няме официално становище, ако общественото мнение в България, има предвид православното обществено мнение, даде да се разбере, че ние не можем да приемем лъжата да ни команда дневния ред от сутрин до вечер. Мисля, че това също може да повлияе и, разбира се, молитвената подкрепа. Със сигурност тя е непрестана. Да, молитвената подкрепа е целенасочена, защото аз съм се убедил с моята много слаба молитвена практика, но слаба, слаба, слаба, аз не чрез моята сила правя нещо, Господ го прави.
Така че, Господ е силен, Господ е силен, а нашата молитва, че е слаба, ами слаба е. За съжаление, такива сме. Въпреки това става чудеса. Да, но от време във време стават чудеса и затова ние не трябва да пренебрегваме нашата отговорност всеки на своето място и в своята компетентност. Кой за който учил, който разбира, който знае, който може. Да, мисля си, че на 22 юли, не знам дали ще се състои процеса, може пак да го отложат, всичко е възможно, но и да се състои, мисля, че има шанс да се избегне вземането на това позорно решение за делегитимиране на една църква. Ако влизаш в съвестта на стотици хиляди хора, всъщност милиони реално погледнато, ние ако се запитаме колко души в Украина са члените на Украинска православна църква, за мен това е много интересен въпрос. Защото при този страх и при тази фалшива статистика и така нататък, ако не проблемно социологическо изследване и се окаже, че са 10 хиляди души, които кажат, аз съм член на Украинска православна църква, това преведено към реалността означава, че сигурно са 10 милиона. При такъв терор. - Страх не могава да си. - Абсолютно. И ще не казвам защото някаква социология да си казвам истината. Аз си знам в себе си, това е мой проблем. Сега тук да си развалям някакви служебни, някакви други ангажименти не ми трябва и през социологията ще говори, какво трябва да кажа. Така че социологията тук ще не подведе. Мисля си, че дори ако се вземе позорното решение, Украинска православна, както беше българската, и какво като върховне съд, като зее решението против дядо Максим, какво стана? Да не би той да изчезна. Да, обаче все пак имаше застъпване от патриарата си и митрополит. От всички. Да, така е. Не е ли това църковен въпрос? Защо държавата решава?
Да, да, да, да. Не трябва ли да се запитат другите поместни църкви? Да, да. Държавата няма право да се намества вътрешно църковните работи. Още повече, както ти каза, след 22-а година, когато поначало, дори ако приемем, че се води война и че, ами че то в Русия по време на Большевиката е имало гражданска война. Е, църквата е била една. Тази обновенската църква се появява малко по-късно. В началото си е имало една единствена църква. Война има, църквата си е църква. Тя не е от въпрос за това, че се бият някакви хора. Аз съм сигурен, че тя можеше да объединява. Абсолютно. Казва, след като самия Бог разпълнаха, какво става ние човеците с нашата малка сила. Това отърдествяване на църквата като вражеска само защото тя е с или по-скоро била с център и с ядро във вражеска територия. Това нещо е антицърковно защото в крайна сметка църквата е една. Това са тези подразделения. Това са подразделения по местните църкви.
Църквата е една. Една света съборна апостолска църква. Ние сме една църква. Естествено, че бе една църква. Когато България воюваше с Сърбия, не беше ли една църквата? Или да кажем, ай да кажем, тогава ние сме в разкол. Когато са воювали Румъния с Русия по време на Втората страна война, църквата пак е православна, пак е една. Така че ние не би трябвало да смесаме кесаревото с Божието. Божието си е Божие, там църквата е една и църквата, много важно, църквата винаги се моли за мир. Няма църква, която да не се моли за мир. Всички църкви се молят за мир. И църквата винаги благославя своята армия. Във всички войни. Аз не си спомням една война, в която някоя поместна църква да не благославя своята армия. Свети Николай Японски, покръстителя на Япония, равно апостолния, благославя японци да воюват с Русия. Това е положението. Кесаревото, кесаревото, Божието, Бого.
Ама те една църква ли се, една църква ли се, той към руската е църква ли се, към руската е целия. и казва: "Вие сте служители на вашия император, праща ви на война, отивате и воювайте. Изпълнявайте заповета на императора." Това е положението. Така че нещата не трябва да се прехвърят отното в другото. И това е, пак да кажа, изключително пошло, грозно и недостойно съдемната система да навлиза по такъв антихуманен начин във вътрешно църковни проблеми и деяния. Това трябва да си остане работа на църквата и ние пък, църквата, също не трябва да бъдем безучастни и трябва през цялото време да вопием срещу тези грозни и недопустими нашествия на света в църквата. Светът не се занимава със светските си работи, да воюва, да прави каквото иска, но вътре в църквата да не се меси. А той, че ще се меси по всякакви начини, ще се опитва. Но ние това нещо трябва да го разобличаваме и да не се съгласяваме с него дори мълчайки. Бог да укрепява негово високо предсущественство Митрополит Онуфри и целият клир на Куинската Православна църква, всички мирени, които се черковат там и да помага за разрешаването на тази изключително запретена ситуация. в която прозира една неправда, една лъжа, едно насилствено гонение, едно анти-православно отношение към братята. Ние вярваме, че Господ ще въздаде на тези, които са гонени награда и дори злото да победи, неправата да победи. И знаем, че това е отново знак, както и ти каза, че нещата отиват към едни времена, които са предречени да се случат. Според теб, как може да реагира в този случай и Светия Синот на Българската Православна църква, и Светия Синот на всяка една друга поместна църква?
Могат ли реально да бъдат осъдени действията на Константинопольския патриарх Вартолмей? Сега ли за напред? Като толкова явно неканонична? За нас като външни наблюдатели е много ясно и много лесно какво трябва да се направи, но ние сме външни наблюдатели. Те са в сложна система от взаимоотношения и от отговорности и би трябвало, така да се кажа, от тяхната камбанария да намерят решение. Обеден съм и то е ясно, че решение има. Господ винаги, винаги, винаги не дава решение за всички въпроси. А тут църквата също няма ли такъв канон или устав или правило за такива ситуации? Да имаме достатъчно прецеденти, достатъчно принципи, които ни водят и да имаме някакъв нов казус. Отдавна установени и евангелски, и светлоотечески и така нататък. Така че не ни липсва арсенал за решаване на задачата. Винаги има решение, 100% винаги. Тя е една съвършена тази аритметиката на домостроителството Божие. Всичко е съвършено. Нямаме безисходна ситуация и нямаме необяснима ситуация. Бог всичко може да изстроя. Всичко е ясно, всичко е законно, всичко е логично.
Сега не ги знаем как са се промъкнали закономерностите, но те са 100%. Както физичките закони са действащи, кой ги знае, кой не ги знае, така и духовните законите са действащи. Сега ние да ги прозираме, може би не ги прозираме, но те действат. Така че за всеки от нас има решение, всяка задача за Българстата православна църква и за другите поместни църкви. И те нещо, не ги чувам много така да се изказват по въпроса. И те, може би, чакат някой да поведе хорото, но така или иначе решение има. И ако Селенското православие намери в себе си доблест и мъжество да отстоява себе си, дори не и нашия брат, който в момента е гонен и укървавяван, ние самите себе си трябва да браним, защото първо, утре може да стане същото при нас и второ и да не стане същото. Ония брат е част от същата църква. Това, което няма го боли, на аз страна не го боли. И ние няма как да сме хим в църквата, хим в комфорт. Когато мачкат един православен християнин, който е по-добър от мене, който е изповедник за вярата, който пет години го тормозят и продължава да отстоява истината и аз да съм безучастен, да спа спокойно, да съм в комфорт, защото не е тук. Не ми е на мен, на главата, а на някой си там на 500-800 км. Ние би трябвало, деца казва да не мога да спим от този проблем, нас да ни боли. Когато ме боли, че каква църква сме. Св. Павел го е казал, когато го боли един член всички го болят. Когато ме боли, той малко пръщи, не мога да спа. Няма боли цялото тяло, главата ме е здрава, кръка ме е здрава, но пръщито ме боли и не мога да спа заради това малко пръщи. Така че би трябвало, ако сме истинска църква, ние да сме в постоянна болка и независимо, и тук ще го кажа много ясно, независимо кой как реагира, ако ние не виждаме болката, значи нищо не правим. Няма болката у нас, от болката в нашите братия в Христа, значи празна е нашата проповед, празна е нашата вяра, никви православни не сме, а сме само едни номинални, както казаше Петър Увалиев, етикети на празни буркани.
Отвънка православен, вътре го няма. Да виждаме една църква-мъченица през последните 30 години с толкова много кръв облята и да стоим безучастно, това наистина ще бъде... Това ще не изобличи. Да, това ще бъде за наше осъждение. Аз сами виждам в себе си голям недостатък, че не познавам достатъчно тази история. С други неща, по-то съм се занимавал, с тази почти не и може би това трябва да се поправи. Виждайки този изпит, това е изпит за нас. Ние също сме на пангара. Ние също ще отговаряме. Защото Христос е казал: "Когато на този сте дали, на мен сте ги дали". Христос в момента бива гонен и измъчван и убиван и така нататък. Тези малките казвах. Ние в момента спрямо Христос проявяваме курвосърдечие и безучастие. А това не е християнско и не е добре за нас. Това е осъдително.
Аз смятам, че тук трябва да се допитаме до духовници, до благодатни старци, за да вземем такива решения. Защото, първо, има много начини да се изрази и позиция, и несъгласие и така нататък. Трябва да се види кой е най-правилния. При всички случаи това трябва да стане със смирение, със любов. Това е много важно, колкото и да е трудно. Това е израз на любов да кажеш истината. Именно, да. Това е много важно. Това свития ФМ Симири Медикъв Молхов израз, че истината и любовта са две крила. И без едното не може, и без другото не може. Любов без истина не може да летиш с едно крило. И истина без любов също не бива. Така че трябва да съчетават нещата. И аз съм убеден, че с помощта на светците, на които ние се оплуваваме и се молим, с помощта разбира се на Господ и на света Богородица, които молително ще призоваваме,
с помощта на благодатни старци и доказали се духовници, и с историко-канонична и прочия работа свършена по отношение на прецеденти и на други подобни неща, може да се намери решение на този въпрос. Св. Ариуски може би най-добре ще ни опъти, защото ние знаем, че той е стоял в пещерата, обаче неговия дух и неговия глас са движили цели царства. Така че факта, че унгарския крал се е видял в чудо и е върнал мощите му от Естергом в град Цвета София, имало е въздействие да обърнеш един крал победоносен. Мисля, че Св. Ариуски ще ни вразуми и ще ни вдъхнови да действаме по най-добрия начин и което е най-важното с най-добър резултат. Защото казахме за този украинския разкол по плодовете, ще ги прецените, ами виждане плодовете от разкола. Плодовете са насилие, омраза и куштунствени деяния. Куштунствения, душаване на храмове. След като имаме такива плодове, след като имаме такива плодове, какво да се чудим прав ли, а не е ли прав? И коя църква е истината и благословената и носителката на благодата. Гонената, разбира се, то е ясно, че гонената ще бъде и факта, че те стоят в нея. Защото ти когато си с лъжата и от друга страна ти дават и пари, и власт, и слава, и всичко останало, какво ще правиш тая лъжа?
Ще отивиш там, където те канят с баница и с бъклица. Но ти, когато стоиш в православната църква, въпреки натиска и въпреки насилието, това означава, че си достоен, че си изповедник за вярата. И това, между другото, е голяма сила. Тази сила, тя събори Римската империя, събори Болшевицката империя. Какви ли не, могъщи, премогъщи сили. Така че тази духовна сила, аз смятам, че ще се прояви и в случая. Амин, да бъде. Знаем, знаем, че ще бъде и Божията сила в немо ще се проявява. Именно. Бог е силен да извърши чудо в момента, а и със сигурност цялата правда е на страната на каноничната украинска православна църква. И също, именно като говорим за плодовете на тази новосъздадена формация, те имаха и коменическа молитва в православен храм, когато Зеленски ги призова да се молят за мира за Украина. Там беше Митрополит Епифаний, там бяха пастори, католически священици, имам, юдейски равин. Бяка събрани главите на различни инославни и верстващи формации, за да се молят заедно. Ей, добре де, това не е ли ясно, че въпросният Митрополит, който е начал на тази нова църква е в абсолютно предателство пред цялото учение на СВП.
Има и красив видеоматериал заснет с няколко камери от тази църква. Всеки един от тези хора изказа молитва там. Не забранено ни да се молим с еретици. Умряха в Зогравската света обител, бяха изгорени един само остана, за да разкаже какво свърсто се е случило там. Бяха обесени в Светата Ватоперска обител, бяха потопени в Петиверския манастир. О нези, които случаха с еретиците, католици в манастирък Сиропо там, умряха по време на земетресение, което дари точно там. И по времето на света литургия паднаха стените на храма. Нещата са толкова ясни, само човек да иска да потърси отговор и в тази съкровищница на историята. Дай Боже, дай Боже войната да свърши, защото тази война всъщност най-много се лъже по време на война. Това Бисмарк го е казал. Дай Боже да свърши тази война част по-скоро, за да може да престанат да използват претекста за такива издевателства на църквата. И когато приключи тази война, аз съм сигурен, че постепенно, постепенно ще си излезе наяве кой е истинския. Ще си очертая един път към изход от тази привидна безисходица. Както беше и в България, между другото, но тук се размираха много лесно. В един момент изглеждаше ситуацията безисходна.
Да. Обаче, слава Богу, се намери решение и ако свърши войната, дай Боже, аз мятам, че ще има слънце и на улицата на Украинската православна църква, каноничната. Тя ще бъде отново в мир и легитимна. Независимо сега дали ще вземат решение този съд или няма да вземат, както беше и при нас. Заминала нея върховен съд. Към беше върховното сега? Къде са разкомнатите България? Вятъра ги измете и нищо не остана от тях. И те бяха също така фалшиви. Не си спомняме, че тогава бяха антидържавна сигурност, аз окажа, че са най-големите досиета. И тримата митрополити. Тоест целият този фалш, а опорни точки бяха страхотни, бяха същите. Максим бил червен патриарх бил нелегитимен и така нататък. Оказа, че те са по-големи агенти на държавна сигурност и много по дволични и така нататък. И затова и сегашните тамошни доменковци и разни други са с доста съмнителни устои във всяко едно отношение. И мисля, че от момента, в който политическия мир настъпи там, ще започне оздравителният процес и ще се върне Украинската православна църква, дай Боже, и към своето нормално обгрижване на паството.
За да може този объркан народ, както са и нашите братя в Македония, да започне отново да преподрежда и своята история, и своята самоличност, и своята църковност. Те сега в момента горките са в пълния пашкул на техния македонизъм. Те си имат своя версия за Вселената, изцяло създадена от лъжи. И тук там е някоя истина така, за да минат лъжите. Това нещо не може да трябва вечно. Ще трябва време и дай Боже това по-скоро да стане, защото този конфликт, който е там братоубийствен, той деморализира цяла Европа, обезумява правителства, обезумява парламенти, обезумява общества. И от това ние само губим. Дай Боже да има Господ някаква отсрочка, да не сме толкова близо до окончателното обезумяване. Духа на заблуда, за който се казва в Евангелието и в Новият Завет по-точно, в св. апостол Павел. И до синовета на непослушанието. И мрзостърна запостелието. Да, да. Да ни отмине за сега тази чаша и да имаме малка отсрочка и малко, как да кажа, време за подреждане и на нашия дом, защото и той не е в добро духовно състояние. И тук имаме болестотворни бацили и вируси от всякъв характер. Но, Господ, каквото да даде, да казваме слава Бога за всичко и да гледаме ние самите да извършим това, което от нас зависи. Георгий е казал: "Опита се да изпълниш своят дълг и ще разбереш кой си". Да.
Каквото е по нашите сили. Бех искал да задам последен въпрос на Богословът Георгий Тодоров. Какво би направил Свет Иван Ридуски, хогато узнава, че на светата е Ридуска обител, някъде така в пределите на гората до неговата пещара, идва човек, който е отговорен за един разкол, който е довел до много кръвопролития, до много безчинства, до много сълзи на православни брата и сестри. Какво би направил един светец, като Свет Иван Ридуски? Аз смятам, че Божиите пътища са неведоми. Значи след като Бог е допуснал Неговия храм в Иерусалим да бъде разрушен и избранен народ да бъде закаран в Вавилонски плен 70 години, той да се ги наказва заради техни грехове. Така че и нас, може би Господ не наказва заради нашите грехове с тези безчинства, които се случват. Може би това пък да е някакво лекарство горчиво, което да ни осъзнае, да ни помогне да се измъкнем от някакви други заблуди. Трудно ми е да преценя, защото виждам как Божия промисъл се реализира през най-невероятни начини. Той допуснал и Болшевистската революция, допуснал и падането на Константинопол, поругаването на Света София. И какви ли не неща? Защо? Заради греховете ни. И сега е същото. Да, да ги осъзнаем. Направям някакви изводи.
Така че, не знам, Господ може да допусне и ние да изпиваме горчиви чаши, защото греховете ни са много. Ние не ги осъзнаваме. Не ги, така да се каже, боледуваме. Ако ние ги осъзнаваме, че ние няма да спим. Колко неща, като видим ретроспективно и в личния си живот, и в общоцерковния. Малодушия, мълчания, отстъпничество и така нататък. Затова, аз си мисля, че без да знаем дълбочината на Божия промисъл, чрез св. Ариевски и чрез другите светци, ние да молим Господ да направи така, че да имаме най-голяма полза от тези дела, а пък тези дела може да са и горчиви. Ако лекарството е горчиво, да го изпием, горчивото лекарство, защото ние знаем, че горчивата чаша на Христос спаси целия свят. Тя беше най-горчивата, но за нас спасителна. И затова, дете се казва, ще видим, ще поживеем, ще видим, да се помолим на Бога да ни помилва, да ни вразуми, да ни опъти. да си свършим нашата работа, да изпълним нашия дълг. Това да направим, да видим какъв е нашия дълг в тази ситуация. И оттам нататък да бъде Божията воля. И слава на Бога за всичко. Слава Бога за всичко. За скъп и за радост.
За изпитания, за подвизи, за сълзи, за кръвопролития някой път. Не е от Него. Ние знаем, че тези безчинства, те са дело на злото, което, както и ти казах, началото властта в света. Да. Не е заради Бога. Не, Бог не иска ние да се продаваме, да се предаваме, не. Но Той ни изпитва. чрез тези изпитания, Той ни изпитва и ние трябва да вземем изпита. Дай Боже. И въпреки това, нашето съзнание, нашето естество, навярно ще се бунтува, когато трябва да се покажем приятели, да се покажем най-добрите домакини на човек, който е свърдан с тези пагубни действия и плодове, които виждаме в Украина. Няма да може да бъдем лицемери. Българинът, вярвам, че не е лицемерен. Не е лицемерен и ще бъде прям и ще бъде искрен.
Ще кажа честно какво мисли. Вярвам, че ще може да отстави своята позиция и да изобличи дори делата на неправда. Особено от позицията на Светата Църква, на Светия Синод. Аз вярвам, че ще има смели духовници и архиерей, ще му го кажат права в очите какво те смятат, че той е извършил. И няма да му спестят нищо. Това ще е добре междуто и за него, защото и той в крайна сметка е жертва. Възможно е да е жертва. на заблуди, на сили, които въздействат и така нататък. На тази позиция трябва да са по-малко такива жертва. Да, така е. За много неща отговаря и би трябвало да бъде на висотата на тази отговорност, както десетки, за съжаление цари-гарски патриаси, които не са били на висотата на своята отговорност. Аз дори се кажа, ако остане време да напиша една книга на тази тема,
защото те са десетки цари-гарски патриаси, еретици. Как Божия народ реагира на тези патриашиски ереси? Защото в историята, да, не веднъж ние два пъти се случат това нещо. И в четвърти век, и в осми век, и в пятнайсти век, и в наше време. Как Божия народ, да, като под Божия народ, разбира се има предвид и Света гора, Тон и други такива вече църковни институции. Как реагира по къв начин, защото когато мине за мине, за другите, кои са били, и те остават Светците. Казваме, колко велик беше, да кажем, максим изповедник. Обаче, дай да видим целостта на ситуацията, и да се поставим ние в тази ситуация, и какво направи Божия народ. Всички ли застанаха настрани? И на максим да му режат език и да му режат ръката, а ние не сме от тук. или някой каза нещо, някой отстояваше позиция. Е, това е много интересно да се види, как Божия народ реагира,
ръководството на поместната цъква, в случая царегиарската патриаршия, години на ред, десетилетия на ред, е в тежка ерес. И как в крайна сметка се преодолява този фундаментален проблем, когато тай овластения патриарх, защото това е патриарха на императора. Би трябвало да най-можно да се изисква от него, и той да извърне и на най-праведните дела. Той трябва да бъде абсолютен критерий за святи дела, догодни на Бога дела. Имаме такива примери и имаме примери на обратното. Така че това е много интересно. Божия народ, както ние сега се чудим, като Божия народ, защото не сме метрополити и изобщо дори не сме и клирици. Каква е родята на Божия народ в тези случаи, как са действали, какъв е бил резултата и каква е историческата оценка на тяхното поведение? Ако две хиляди души, които са се подписали, ток от които мунаси, духовници, мирани, чрез това отворено писмо, възвание към Святия Синот за подкрепа на Украинската Православна Църква и за пазване на каноничната съборност на Църквата Христова, Ако две хиляди души са имали тази сетивност, които не са с благодата на висшите архиереи, които имат десетократно, стократно повече изливаща се благодат със сила върху тях, Значи те трябва да са още по-сетивни. Аз така смятам. Ако две хиляди души тук са съблазнени да напишат това писмо, възвание, са всичките, описвайки всичките канонични нарушения, всички зверства, можем да ги кажем, следствие на едни такива решения, Тогава хората, които са не с толкова много благодати, не с толкова голяма прозорливост, както повишите клирици, смятам, че унези трябва да бъдат абсолютно безкомпромисни в подкрепата на Църквата, която е носителка на истината благодат, на истината приемственост, на истината Божия милост и закрила. Аз просто иска да споделя с теб и с поважаемите зрители, че днес на 10 юли успяхме да внесем в Светия Синод ново писмо с допълнение към писмото възвание от 2023-та, с молба за подкрепа от Светия Синод за Украинската Православна Църква.
По някакъв начин Светия Синод да се застъпи, това може да се случи чрез обръщения, чрез писма, чрез интервюта, но да има гласност. Да не стоим в една глуха отбрана, както ти казваш много често или в безучастност, в мълчание, но да се взема отношение. Ами аз между другото се чудя, защо в тези времена някакси толкова ли е трудно човек да спи спокойно със съвестта си, да не се чувства омарсен от ежедневието, от тези натиски от ляво и от дясно. Това се казва да му лекне, да си изчисте сърцето и по този начин да застане в една позиция на благодат и на сила, защото винаги минава време. Сначалато може да му казват, той не беше прав, да го усмеят, да го оклеветят и така, обаче минава време, година, две, три, пет и се оказва, че той е прав. И това го доказва историята безброй пъти. Та толкова ли оскъдя мъжеството, че ние рядко вече виждаме такива поведения, а те би трябвало да не са чак толкова, летвата не е чак толкова висока. Това не е Освенцим и Дахао, концлагер. Тук сме в едни условия на, бих казал, нормално гражданско мъжество. Над стандартния комфорт. Да. Над санитарния минимум за комфорт. Много над. И затова ми се струва, че би трябвало всеки да си позволи да говори истината, този лукс да говори истината, да отстоява истината и да слуша съвестта си, а не опорните точки. И ми се струва, че ако това нещо се случи, ако ние си, така да се каже, изчистим сърцата и започнем да говорим от сърцата, както ни казват, нали, не се чудете, какво ще говорите, святите души ще ви научи. А той кога ще ни научи, когато ние махнем тези филтри на съобразяване, на умуване, чуекологодничество и така нататък, малодушие и прочие. Прекомерна дипломация.
Да, да, тъй начината политкоректност и прочие. И просто да си говорим от сърце това, което ни смущава, това, което ни тревожи, това, което смятаме за истина. Аз смятам, че това нещо не е чак толкова непостижен подвиг, а е едно нещо, което би трябвало повече хора да си позволяват. И аз купня да го видя това нещо, за да ми падне сърце на място да каже, е, слава богу, бе. Слава богу, че и във България все още има хора, които уважават себе си. Това е също много важно. Защото когато човек играе по свирката на господаря на този свят, княза на този свят, ти самия не се уважаваш. Когато преклониш коляно пред Ваала, как можеш да уважаваш себе си? Не бива. Трябва човек да уважава себе си и да престане да търси препотвърждение от мястото, откъдето идва земната сила. Защото това място никога не е чистия извор. Скъпи брата и сестри, уважаеми зрители, днес когато честваме 185 години от рождението на митрополит Климен Търновски и 125 години от неговото покоение на човека, който е казал, на духовника, който е казал, има православие, има България, няма православие. Няма България. Смятам, че и ние можем да си позволяваме да сме смели в изказванията, да сме така дори крайни в тезите, когато устояваме истината Христова. Тай Боже и ние с нещо да сме полезни и на себе си най-вече, защото чрез устояване на истината ние устояваме Христа. Като устояваме Христа, може би, може би да се надяваме на някаква милост от Христа.
Дай Боже да има полза от това, което правим и да се смиряваме, защото нашата борба преди всичко е вътрешна, но не само вътрешна. Дай Боже да съчетаваме първостепено смирението си, да си знаем мястото в обществото и спрямо Господа, което е, разбира се, нищожно спрямо Бога и заедно с това да не бягаме от отговорността, която се налага. Амин да бъде!