(весела музика) Започва "Cветоглед", предаването за православен поглед към историята, културата и съвременноста с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е "Идолът на Националата революция". Един кратък увод с нещо, което няма нищо общо с темата:" Бях чел някъде за един учелник, който искал да си припомня по-често за страшния съд, за смърта, за отговора, който трябва да дава, при частния съд, пред Бога, за срещата с Бога и за да си спомня по-често тази смърт, за която ние трябва да се готвим непрестанно, взел решение - вратата към неговата килия, като погадне към тази врата, да си представи, че във всеки момент тя може да се отвори вътре, да влезе смърта, да влезе съда - частния съд. Нещо, като мементо море, много важно за всеки от нас,
когато си спомняме, че целия ни живот е подготовка за срещата с Бога, за срещата с частния съд и трябва да се готвим за тази среща. Та, аз реших в тези беседи, да вкарам едно такова мементо море, един часовник, един есхатологичен измервателен уред, за да може не че някои ще обърне внимание как тракат часовника, но все пак, ако се чуя между две-три фрази тракането на този часовник, това да бъде за подсъзнанието знак за това, че нашето време изтича, че краят е близо, че трябва да се готвим за този край за срещата с Бога, това е есхатологично съзнание и ми се ще да го сведа до ежесекундност. Не само като погледна към вратата, може да не е погледна 15-20 минути, чак тогава да е погледна, но всяка секунда е такава врата към срещата с Бога, защото ние не знаем в коя секунда ще свърши нашия живот, от тези секунди би могло да бъде края Господ да дойде и да каже дойдох да взема душата ти. Затварям скобата и се връщам към идола на националната революция, като тук трябва да направя едно важно уточнение,
че тази беседа не може да бъде по никакъв начин, нито изчерпателен, нито, което знае колко да сдълбочена, темата е огромна и от нея трябва да произтичат много и много други беседи, които те първа ще трябва да развием, защото на пръв поглед, да, може да се обобщи всичко, но в детайла е лукавия. В детайла ние разкриваме капаните на това идоло поклонство и, за да влезем в този детайл, става дома за детайли в биографии, в книги, във филми, в идеологеми, трябва да се стигне до окончателната "първична реалност", т.е. в доста големи подробности и изследване. Та днес ще е нещо като увод към тази тема. Идолът на националната революция. Българската национална революция се осъществява през 19 век. Опитите за началната революция.
И защо 19 век играе изваредно важна роля в българската история, защото по време на 5 вековното турско иго паметта, живата памет за пред-осмаанския период постепенно изчезва, почти напълно изчезва. Много малко се съхраняват носителите на тази памет. Ние днеска нямаме нито един българин, да посочи къщата или именниято на своите прадеди от предосмаганския период. Ето тук е живял мое прадядо. Това е неговия замък, това е неговата къща, или именния или нещо подобно. Аз да се почувствам някак си пряко свързан с този мой прав дядо. Майския период играе във българската история, в съвремената бългътска история, ролята на нещо като предистория. Всъщност всичко започвало там. Живата памет, паметта на къщите, паметът на събитие, на личностите. Ние помним нашите дяди до 3, 4, 5, 6, 7, 8 поколени.
Така вече е мъгла. Ето тази мъгла, този мрак, този първичен хаос, космологичен хаос за българската история, от там започва да кристаризират Паисий, Софроний и другите, вече самосъзнанието на българите и започва да се конструира българската нация, българската народност, българската история, българското самосъзнание. Докато предходните периоди, траки, римляни, първо царство, второ царство, ние за тях учим от учебниците. Както учим за историята на Римската империя или на, примерно, китайската империя, посредствено, докато пряката връзка е до късните, които е на Османската империя, този 17-19, и не преди това. Това допълнително, многократно, увеличава значимостта на събитието в 19-век, защото от този "Първичен хаос" на османския период от този мрак, именно през 19-и век, започва да кристализира България, и националната революция
за цел, най-важното, най-важната цел, която е си поставя, е освобождението на българия от този изначаден мрак на османското владичество. Робство, разбера се, по етичен термин, не е исторически достоверен. Та, поради тази причина, прелома от преди освобождението, и след освобождението е двойно и тройно и петорно епохален. Той, че епохален, това е ясно по политически причини, както Унгария, след път това го на се отделя от Австро-Унгарската империя, това разбира се, е епохален период за унгарците. Но, преди това в Австро-Унгария не се съществували, като една от водящите нации в империята, имали всичко, власт, език, училища и т.н. Та, който е да епохален този прелом от не самостоятелонгарска държава, към самостоятелна,
не чак толкова, когто българите. Имаме държавно освобождение, имаме религиозно освобождение, т.е. църковата независимост, ни е получаваме дефакто по времето, когато се освобождаваме и от политическото, иго на турците. Семьдесятя година е това, която се е върху, когато се е върху, когто се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху, когато се е върху,
когато се е именно Астера или Чехия или Пълша, да се освободят от някакъв сюзерен или някакъв владетел европейски от същата культура христианска. Другое ни е да се освободим от культура, която не е европейска и не е христианска. Това е другата цивилизация. Това е един вид цивилизационен избор, която прави в България. При това, в парадигмата на 19 век, европейска цивилизация е светлината, доброта, а азиятска цивилизация е мрак. Осмазка темперия е носителна изостанауст. Европа е фара, Европа е прогреса, Европа е доброта, а осмазка темперия е изостанауст, филодализъм,
мрак, безпро светност и т.д. Този прелом, освобождението в България, совпада общо зето и с навлизането на индустриалната революция в България. В цял свят навлиза индустриалната революция, точно през 19 век е преломния в това отношение, приминаваме от предмодерната епоха, в модерната епоха, от филодализъм, т.ч. към капитализъм в марсичката терминология, и тъзи индустриална революция е голямо силвател на именно политическото освобождение от 1978-та революция. По начало Европа по това време е повече от континент, тя е хегемон, тя се това е хегемон, и тя е хегемон политически,
экономически, културен, научен, естетически, тотален хегемон. Верно, че това не една отделна страна, а са няколко страни, които имат противоречие, но ако ги наречем великите сили, европейските сили, Англия, Франция, Русия, Авторонгария, Германия, след Бисмарк, на листет обединението, и Италия след обединението, е тези шестърни, това е Европа, това е прогреса, това е цивилизацията, това е технологията, това е военната сила, това е колениалната, колениалните империи, това е един възел, но съчитания на толкова много аспекти, които господстват в света, че това е истинския господар на света,
това е хегемона. И България присъединява, кей се към европейската цивилизация, се присъединява към силата и славата. Това команда в света, това идеалната. Този прелом, пак да кажа, бидейки политически в освобождението също се много поголям, получава се одно одеситоряване на събитието, то е одно време, но и това, и това, и това. Избир се, това е една измама, една иллюзия, ниве, че живеем в постмодернато ощество, кризата на прогрессизма
отдавна е реалност, кризата на европоцентризма е факт във момента. Ни виждаме в момента, как Европа изостава, тя е отдавна в надмината от съединяните штати, сега и от Китай, постепенно и от други центъри, цивилизационни и технологични, и политични. Това във момента, но това е веки нещо след, веки половина след освобождението. То е, се окънна годност на унази иллюзия, унази и утопия е изтекал, но тогава тя е голавалидна.
И това си представим това като тогаващна перспектива. Тън, казвало други доми, България, в 70 години на 19 век, прави един небивъл и неповторим исторически прелом на речен освобождението. Ако ще им това в освобождение. И ми да има отзол към добро, отмрак към светлина във всяко на отношение. И пите се, добре, създава се нова Българска държава, но тя брява да се обзаведе с всичко,
има всяка на национална държава. Малко важно. Вече сме в епохата на нациите, империите една по една си отива, ти ще си отидат повечето след първата тона война. И къко означава да обзаведеш една държава? Да, избира се, трябва да имаш правителство, там княз, парламент, правна система, администрация и така на това така, всички тези неща. Хим, Герп, песни, образи, паметници, картини,
които да обслужвати да утвърждават тази национална държава. Но кое е най-важното? Най-важното е националната идеология. Национална нея разказ. Те казва сега наратив. Българската дума наратив от чущето происход е по-точна от разказ, защото показване го е те искусственото. Разказ може да бъде нещо естествено. Докато наратива е конструкт, то всичко е искусствено, то минава през езика, през човешкото съзнание, но политически национална нея наратив е двойно тройно искусствено, защото обслужва интереси. Не е нещо спонтанно което се поява. И този голям национална разказ,
голям национален наратив, може да го навечем с думата "епос", той играя точно рората на както е бил, да кажа "Омир" или "епос". Аристота много точно е казала, че "Омир" възпитат цяла елада через епоса, через своите поеми. Та при всяка смяна на епохи, имаме такъв епос, което резюмира предишната епоха, като водещър към сегашната епоха. Как се е появила тази епоха, разказва епоса. И този наш колективен "Омир", този наш национален епос,
е създаден от, ние ги знаем, няколко автори, всъщност е са много повече, стотици, хиляди. Но, основните ги знаем, това са Иван Вазов на първо място, за къде стоянов, Хисто Ботев, стоянов Зимов, по-късно Пенчо Славейков и прочие, но всъщност епосъ, казах, не само основните автори, но и много други, ние говорим за талантливи, не талантливи, имаме национален епос, много интересен, написам до бездарници. Поеми и пьеси за националните герой,
това е много интересно да се изследва, защото таланта в случия, да кажем на Вазов или на Захаристо, а на Ботев е дарба, как красиво и увлекателно и ярко, да описиш събитието, но събитието епосъ, може бъде описан и без така талант. Заслужава си много да се изследват второстепенните, третьостепенните автори, стихоплетците, които възхваляват същия този епос или го усъщестяват по-скоро, аз мога да го кажа отлично, но пише, че на времето, като бях Дестина Годишен, като пише к'своите първи стихотворения, е ми тя бяха за Левски и за Ботев,
едни високопарни поеми за Левски и Ботев, е ми за какво друго да пише. Това ми е вношено от национални епос, което съм поел в първи втори и третьи клас, и вече започваме да ставам носител на този епос. Применно, Митрополит Борис Неврокопски, което има огромни заслуги за Бългъската церва, и той е Рожба на същия епос, и той, Горкия, пише, "Хвалеб са на статия за Христо Ботев, който е най-големия холител на православните скотове, включително разбира се Борис Неврокопски и други подобни. Защо Борис Неврокопски коленичи пред Ботев? Защото това е националния идул на България? Това е идула на националната революция. Той вече е създаден, конструиран всички Бългърчета
от не от третьи класа ми, от предучешна възда започва да пе тези песнички, да маршируват крайбусфора, шум седига, или тих Белдунов се вълнува, и това прониква в твоето подсъзнание, в твоето съзнание. Ти ставаш носител дори, ако иначе си наясно по много въпроси, това е влязло в тебе. Какво ще кажем? Как така? Това е измама, това е конструкт. Това си изтоическа истина. Да ни биде и ги имало те събитие. Тези героическии простъпки, въстания, чети, само жертви. Имало ли ги? Ами имало ги?
Но не въпроса, какви са събитията, как те се осмислят, как те се толкуват. Всяко събитие може да толкува от различна гледна точка. Тези събития, свързване с националното освобождение, с националната революция, се толкуват пристрастно и те са табоирани. Това е вече религиозна практика, табо. Те са недосегаими, няколко таки въсъбитие има е табоирани и по тях не можеш да провежда шмисловен процес. Те са сакрализирани, те са извън критиката, извън изследването, извън арсъждението. Тоест те са парексиланс и доли. Някъде човемено песно пени след което ще продължим. Най-я остави, ког' Христу притека веси. И тог'го забовед ми, по гражда я ся,
явил ся е сисло, не поколебим от пражник, нападени дем зовем ти. Радуйся, по че и оане, свети обре свето е. Ние самите всички ние сме закърмени с епоса, с нератива за националата революция, като табоиран иду, и няма много трудно да казваме истината, да я изследваме, да я разкриваме. Тук си чувстваме се както пристъпници, как така. Ти влизаш в святая святих на българската история, какво търсиш, там нямаш право. Там влиза само пърдосвещеника в нъж годината. Табо. И тукът няма на помощ, скъпотен на помощ,
предишния режим социалистична България, при която имаше своя свърхраскъс, своя свърхнератив за комнистическата революция, която беше следствие от националата. Та беше много удобно и впрочем истуически достоверно да се прави продължение, че всъщност комунистите усъществяват идеалите на Бълте Флевски и другите. И за това, култа към Бълте Флевски и Карабелов и защо към националата революция при комунизма процавтяваше той не е създаден от комунистите. Той е създаден от Масона Сахаристо Янов, от патриота Иван Вазов и т.н. Но комунистите, който се продължение на същата линия, секулярна, утопична, човекотворна. Това е човекоцентричната историография,
човекоцентричния епус. Тего бяха продължили със още една крачка. Да, Левски Ботев са супер велики и Бенковски и Къблежко, всички останали 100%. Това е една думичка от Вазов не отпадаше по време на комунизма. Цялата е по-певна за Бравите. Беше 100% валидна. И от Ботев разбира се, и от другите, от Захари. От Захари не премаха някой от неговите по-късни позиции, която става стъмболовист и прочее, която става Рософоп. Но Захари от записките, от още Левичаря, защото Захари в началото е Левичарски настроен, която е близа в Вазовската ложа,
той е със социалистически уклони, и той за Захари пиша записките, а не късния Захари, вече стъмболовиста. Коммунизите напълно премаха записките, като една народна книга. Това се наричаше по-реято на социа най-българската книга. И това си остана. Коя е най-българската книга? Записките на Захари. А коя всъщност най-българската книга? Не задаме ли с това вопрос? Коя е истинската най-българската книга? А ми разбира се. Евангелиято.
Това е най-българската книга. Започвяки от всети килида методи. Когато той ревежда Евангелиято на славянски език. Ние следва прияме този славянски език. Славинизираме. Цялата българската църква. А от тами цялата българската държава. И ставаме славянно българи. Така че това е най-българската книга. Библията. Там на татъка има много други. Това е нашия цивилизационен избор. Това е нашия святай сетих.
Тън. Въж таки се към комунизма. Те имаха повължение на националата на самоослугителата. За тях тя беше бържуазна революция. А пързко това възстание е било эквивалент на бържуазната революция. Т.е. вписаме се в марексическия разкъс. И това е пет последния тап. Преди края на историята. Последния тап е социалната революция. Кумунистическата революция.
И тя са ще имаше своите герои. Тя имаше и своя възстание. Той беше един голям абсурд. Възстанието в 20-та година. Тотален провал. Както я приожду като разбида се. Се приписваш. Ему се приписваш. Ишключителна ценност. Защото то било генерална репетиция за Дельто Ситеавриската революция. И имаме един огнен
пророк на революцията Геомилев. Който в своята поема септеневри. Тя е епуса. На това левичарско, който си коммунистическо, штото Геомилев, не е бил точно коммунист. Но коммунисти го присвоиха поемата септенври. Там се казваше септенври ще бъде май. 20-ти септенври има преди той ще бъде май. Ще бъде проред, победа.
И пълвиските коммунисти казваха, а ми точно така стана. На 9 септенври стана коммунистична революция вългария. Да, със съсвещавашната помощ но в крайна сметка 9 септенври осъщенстви 20-30 септенври и стана трео, стана май. И тази революция коммунистическата имаше свой епус написан от "Първо классни поети" и писатели
поемата септенври на Геомилев са не разцветников Никола Фурнаджиев Антон Стрешимиров Хоро Това бяха елита на нацията, среста на нацията. Блестяшти стихове Блестяшта проза Но в основата си идолопоклонническа те си кланят на създадението от самия тях идоли в коммунистиската идеология
или вичарската и прочее Така че имаше разбире са и филми за партизарското движение Романа Тюйтюна Димитър Димов и прочее всичко това беше един мега епус Включвам вътре на сега километър Лемовата по-редица и Сега парна комунизма в България
Той на речния коммунизм И се пита какво става с тези герои с героите на сентембрииското въстани Вече не е същото Да, повечето памятници стоят и няма да се са борят Защото са памятници на жерти на хора които са убити Прямо по-пандрей Един отстъпник от църквата Но Вярва в таква идеология и загива за тази идеология
След като е загинал вече той е недосягаем за критика Това е в човешката логика Не може да го критикува, защото отдал живота си Това не правила на позиция Да На полного зможно да отдал живота си за да не правила на кауза Миллиони хора отдалат живота си за не правила на кауза Ако погледнем Хитлеровата
армия Колко милиони загиват на фронтовете Във имято на фюрера Във имято на нацистката идеология на госпособтото на арийската германска нация на цвета Отдаваха си живота си, разбирайся че го отдаваха Храбро със съзнание Да, със съзнание И е понците поверение в това цитва в една когато като камикадзата се врязваха там в американски самолети и други неща
отиваха на смърт за тази кауза Правила ли беше каузата на камикадзата? Не разбира се Това беше един култ към император към епанския национализъм Който е една погрещна идея Не само антихристианската, но тя е от човечка неприемлива но тя си има своите герои своите саможерци Саможерцата не означава праведност И праведността
не означава непременно саможерство Има ми хради праведници който не са умрели, а са живели праведно Не са обили обити имам предвид за Христа но са живели за Христа Това рухване на коммунистическата идеология и сегашното отношение към георгия Дмитроф водач на сетемридското възстание
Георгия от Лайктик Признат от цяла Левичарска Европа Поверена Лайктик, че е процес цяла Левичарска Европа говори за Дмитроф за смелия изобличител на нацизма който на сред Лайктик на сред Върховния сът удари така плесница на Георенки на всички фашистич, на всички нацисти че цяла Европа аплодираше Но
път на комунизма и сега коя е Георгий Дмитроф разбира се дискредитиран във всекой на отношение че всичко било фальс че всичко било пропаганда че той избягва по време на сетемридското възстание в Сърбия и от там в Саветския сеюс и в Германия преди това факт
избягва ли избягва? а Бенковски да не би да не избягва то е убит при бягство и много други бягат ке Облежков избягва и е заловен но в бягство Волов се отдавя в Африката бягайки така че сега ще те коммунистически герои вече са
разглядани от стеорографията, такиво като са има такива действия такива действия едното е пропаганно, другото е са чинено, другото е достоверно докато героите на националната революция са табуирани и за тях не може да се каже истината а истината и тук е защо казвам че на Беседа няма да стигне истината е долбока и сложна
той за това достоески толкова много влизава психологията неговите а герои има предвид Ормана Бесове и други подобни защото нещата не са едно по-сочни едно измерни не са и дво измерни, не са и три измерни един и същи човек е и герой, и предател и подлец, и эгоцентрик, и горделивец и смел и страхлив, и подал и всичко са ми е Бенковски
негове горест по читата за Хари казва, беше не узнаваем след като хукън да бега той казва, се моляше да не го оставяме сам нещо така не мислимо до преди малко Бенковски да се моли той който заповядваше на всички същи е ли същи е разбира се тази сложност не е, губим при идолопоклоностата
при табуто и геройите се абстрахират от реалността и се прожитират върху една идеална плоскост където се гледат само техните те наречени героически постъпки поведение и прочие като дори и за тези героически постъпки
за семья, за Хари казва, ние трябва да гледаме не средствата целите целата е ме била свята освобождението на България а следствата да не ги гледаме толкова много а то нещата са си усвързани святата цел да не би комунистите услуждаването на продетарията от експлуатация да не е добра цел и святъм сигурен много свята
много хубаво нещо е да помогнеш на бедните, на унижените, на оскърбените дим да деш права да не бъдат експлуатирани това е прекрасна цел друге въпроса с какви средства искаждяло съществиш с революция с насилие революционно насилие сяка революция на силия разбира се и друг е въпроса дали си в състояние да усъщестиш
защото и захарие изто я вземил всички и вазо всички казват а следсобождението изведнеш всичко стана пошло стана подло хора да станаха дребни до пределсобождението бяха титани и герои а следсобождението станаха жалки търговци това сега които виждали на сега крачка и в нашии дни е дали пък тогава в момента в което бяха
революционери ни бяха същи за тези грехове носители но те се правяваха в гордостейм в ревностейм към позицията в оществото и вред други достък негативни отношения но не някак си ги амнистираме в името на ушким святата идея
ама кой казват, че е свята? Христос или Павел или Затулст Не? Аз казват, че е свята Ти казват, че е свята Ни са объявяваме за Апостоли Ние семите се объявяваме за носители на свята идея без да питаме изкоченика на святостта Тоест Христос Тоест свеците Ако свеците кажат, свято е да правиш това, добре
Но ако ние сами объвим дали на идея за свята това вече човекобожие това вече в кощотоство и нивърху това човекобожие искам да построим един национален епос искам да построим един национален идеал това нещо е от лукавия, това не от Бога що ме човекотворно що ме без Бога каквито и
святости каквито и идеали, каквито и наращени съвършенства да му приписваме това нещо е от лукавия Само че лукавия се преобразява на агъва на светлината на къхви ли не герои и героични действия а истината е разбира се в Христа
и в Христоцентричния прочет на тези събития и така услуждава се България има нужда от епос, който да обясни от къде простича всичко и какви са каква е ценностната система да подреди разказа и нещо събитето е свърх епохално е просто епохално а в много измерение епохално повратно
и на случай от не добро към по-добро не казваме от злокъм добро, но от не добро към по-добро свърх преломно и възниква основния въпрос кой освободи България кой ни даде това върховно благо освобождението в 1895 Стояна Зимов издава
една ена Творба в 1895 като пак за глави ето Минолуто това са едни коментари към записките на Захари Стоянов и там той започва така България България 11 днешната Турска Робиня
днес е господарка на Балканите и самоотворка на Съдбените си Черна Робия на Минолуто днес тя е героиня на Сегашното В черешната мъченица на Азиятеца днес тя е любовница Европейца Да, не е лъжа България днес е и свободна и съединена Верите на политическо торопство с валени вече от нената
измъчена снага ръците и кръкъти са развързани може сама да нарежда вътрешните си дела може сама да се бори с грозната си сътба сама да си постели къзълъжки рози или мъгаришки тръне да верите на робстото съснети но кои свали от юначната снага на българския народ верите на мърсното робсто Братушките ще отговори всеки
радомирски шоп Цари Гадската конфеенция Илоновския протокол ще отговори всеки протестантски поп клането, страшното клане ще отговори село Батак Въстането ще отговори Чепинския помак България Българския тайн революционен комитет ще отговори всеки стар комита Патриот И радомирския шоп и протестантския поп
и село Батак и Чепинския помак и стария комита Патриот всеки един от тях казва по една истина с факти доказан Горните пет изтини скопчени една с друга като халки образуват историческата верига на уния политически събития които изстъргнаха майка България из тиранските обятия на Османовата империя Първата халка на историческата верига е
Българския тайн революционен комитет Втората въстането Третата клането Четвъртата конференцията в Цари Гадската и протокол Петата братушките Крайна цитата Просто и ясно Първата Бърнка на веригата е Българския тайн революционен комитет Втората априлцкото въстането Третата бъташкото клане Четвъртата Европейските дипломатически последици и Петата рускоторската особителна война
Тоест В основата смени е Българите Нашия тайн революционен комитет Дефакто Направи цялата работа Задейства Освобождението Априлцкото въстането, което ни е направихме и ключъкъм Освобождението, това освободи България Ето това е Тязвърно просто и ясно От един участник в събитите Големия наратив
За да може Ние да обсебим освобождението Това е целта Целта на този наратив е Ние да Озоропираме освобождението Ние не е освободила Росия Ако Росия Ни пеше освободила Ами Непоносимо време Може да е истина Но тя е непоносима Как ще живем с тази истина? Ние не можяхме да се освободим
Ние българите Не успяхме да се освободим И Нас не освободи Руссия цар Русската армия Това нещо Аз Не ставя български политик Державник Да може да Живее с това време А един народ Да живее с това време С тази истина И за това той някък си
Поради своята човешка слабост Поради нашата греховност Иска Да Това е бъде Вовеки благодарен Иска да Ни признава своя провал И за това Поради своята греховност Поради своята гордост Поради своята эгоцентризъм Е длъжен да се само измами И да каже Аз се освободи
Да, верно, че да е тук Руссия царма Той имаше други планове Той искаше да ни завладе Той беше агресор Никога бългоданност им одължа А и той не свърши работа Те работа е свършихме и ние Защото ни е напряхме тайния комитет Ни е напряхме въстанията От въстанетето даде клането От където даде ха конференцията е Европа С дуги доми топчета пук на Европа стресна Това е формулата Която изодне днешен Обеснява
Българската история Годнически Не човеку годнически, а егоу годнически Нека да чуем Одно песно пени След което ще завършим Те отнавтися Я же Кот ся като Лица ся ку Слързо О, Дебшан Лако Дебо Христа Рожа
Пая Христа Рожа Пая Христа Пая Христа Как се осъществява Создаването на Българския Национален епос И се ответно изграждането на идолите на Националната революция Не е здаен Основните жалони
Това е разбират епопейна за правените на Иван Вазов тя заслужава Специално внимание Отделна беседа Това са записките на Захари Който заслужават Специално внимание И може би повече от една беседа Това е миналото На стоян заимов Всъщо заслужава Само стоятелно внимание Това е подигато Големия Роман Може би най-големия Роман
Писана в България От Иван Вазов разбира се Кърва въпесен Най-голямата поема писана в България Сбира се никой не е чете Тя е един худористен провал Това е един напън на Пенчо Славейков Но в какво се напъва Пенчо Славейков Някаква тема За плимемо Сите кираме този методи Или може би за Свети Варилски Или може би за Свети Борис Или може би за
Тимен Зографски Или за Софронии Врат Не! Негове епос е За пълското въстание Кърва въпесен Неговата цела е "Нобилото на града" А средството Което той си поставя е именно нациално Тогава правило Защото епосите винаги Съпяват присмяната на епохите Великите Епически творби с
Нали както Омерове епос е Присмяната между Усната культура и Писмената культура Между Така же Елада затворена със себе си И Голнианата Елада Ладамето на Трой Разбер Са е началото на Голнианата империи На Гарците По Источното Срезе Мори Да кажем Шейспировие
Корпус Е при Прехода между Средновековето и Рандата модерна епоха Вече Измъкнала от Властенна Папсото Прихенери Осми Започва да създава своята Морска сила и от там Морска империя И Този прелом Се усъществява
Вкворстото на Шейспир При Гиоте Фауст Това пък е Германски При тощо и това е воинай мир Прехода между Старата Русия и Модерната Русия Та Нормална е Български епос да засега точно този прелом Между предмодерната България и Модерната Вече в Модерната България не може да имаш епос Епоса е Преход между
Усна культура и Писмена культура Между народно творчество и Писмена на Ри Както е Донки Ходпусъщия начин Прямо на действия Пенчу Славейков Сега други въпроси, че Взъхновението не е На Високо равнище И поемата остава По-скоро Дубър 4 Не е лоша ни къв случай Има Чувство, има замах Но
Няма го Горното до Изошто Вън като поет Та Освен тези Така национално епичски Порби Имаме и биографите на героите Не, че на Вазов Не са едни малки биографи, но Говорим за епопената, за правените Тя е повече от Отдавната биография, тя е Манифест
Отдавната биография и също Захари не случайно, впрочен Той Има метод в това, което той прави И не Исключено този метод Да се должи именно на Неглото масонско обкражение Защото масоните са Така е иначе С подългата традиция Той е еден Простоват Овчар Неук
Изведъж виждаме, че той си поставя Зацел именно да Узаведе България с Епически Образи Записките е главния Стожер, но Биографията на Левски В ни къв случай не е за пренебрегване Биографията на Ботев И така това бе е много млад Ако беше Живял още, вероятно ще ж да не прави Още, за да Доизгради този пантеон
Този пантеон Като казвам пантеон Тука Думичката е много умесна Защото ни е имаме няколко паметника На Тези стожер и националата революция На Левски избире се Той е первя паметник, а още Предприят Още, роснаци са тук и започват Да правят паметник На Левски има проекти Би трябвало, той ся пак е републиканец Би трябвало
Руската империя Да Направи паметник на някой Църковен деец Али на някой Цар български Не, на баше реполюционера републиканец Започвала да правят первя паметник Дорога, просе че Не се събират пъри И паметник Левски е направя много по-късно Но първи и камък е заложено още тогава Паметникът на Ботев е направя 1890-та година Впрочен, да много важно При отклиматно паметникът
Присъствя княз Фердинат А Ботев е Отявляем враг На всички царе Той е Левичарта Левичар, убеден И в Публицистиката е в поезията Категорично И ето Княз чинно присъствя На отклиматно паметник на Ботев Защото това е Идуа на нациалната реполюция Ти не можеш да
Имаш особено мнение по въпроса Не можеш да кажеш А Ботев имаш е такиво уклонни Блондовнически Анти Ирархични Антицарковни Антиmonархически Който Можен да поставиш подсъмнение Не, не можеш да поставиш подсъмнение Кланеш се на Идуа По всъщия начин Става и по време на СОЦ Разбира се
Когато Се стоят Безброй мемориали На всички тези Събития и герои И на Ботев се прави по-голям паметник Във врат са Копия на кораба, радевски се прави Бури мечката в Кисура Паметникът В Панъгюрище на предското въстание И казахме Пантеона На възрожденците В Русе
Пантеон е думата Изградата е във формата на Храм Купло на сграда В която въплъгаската традиция Купло е Emblemа Храм Ничто повече Неслучайно Пантеона във възрождение Беше на мястото на църквато вси святи Тя беше раздушена Спокойно може да се пустори на друго място Същия пантеон
Дори може да се пустори Недалечо църквато вси святи Има начин Да се намери градустостно решение Както сега се възстанови църквато вси святи И на ново място Без да прече на пантеона Какво пречеше там да бъде пантеона От другата страна на гробишния парк Това Усещане за Сакрауност За Идол За седохрам
Неслучайно в пантеона В Русе За пантеона На Раковски и другите Сакрауността Съвсем не Плот на някакви Нуучни асоциации Тя е на терена Тя е търсена и във образа Самото Отношение Към Тези личности Към тези събитие
Е култово В със различни Аналоги и на церковния култ Може би най-яркия Примър е На 2 июни Сирените, които вият и които Би трябвало всеки българин да застане прав В честна ботев и на другите Герои падани за освобождението Казахме За Епосъно той не е свършил С 19-ти век, когато са пишат Основните епически
Творби И в наше време Знаем Особно култа към Левски Имаме пиесната на Степан Цанев Озаглавена Тайната вечеря на Дяко на Левски Ни повече ни по-малко Тайната вечеря Имаме Тя е от 87 година Преди това В 79 година излиза Песната Великденско вино
На Константин Ильиев Тя е за Нимото предателство на Попкърстото по отношение на Левски Имаме специално Беседната тая тема Но Този образ На Попкърстото като Юда Левски като Христос Се повтаря и повтаря много кратно Имаме такава Христовизация На Левски
Той повтаря Той ма 12 апостоли Прави тайна вечеря Той ма предател в рецепта на Попкърстото Той ма Бесило Което както казваше Вазов е като Кръста Христов Той казва "Беше готов?" Сто пъти да умре на Кръста Христов Всички тези алюзии Към Христос Равен на Левски Левски Равен на Христос
Първо не са Никак безобидни Това поезия Поетично Превелечение Това Не е оправдание Нито, че е поезия, нито, че е Превелечение Ни трябва да говорим за Същността на нещата Същността е, че в същността си Делто на тези Национал Революционери И главните са двама разбири
Съботия в Левски И други Къблежков И Фолов И Бенковски Сътабоирани И други Но главните са Ботев и Левски И особено в туче с Левски Там имаме вече Отявлен Стремеш да се сакрализира Негота личност, негото дело Това разбира се, ще е повод За нови беседи
Но маркираме Рамката За тази Сакрализация И да оставим Двей минути За, може би, най-тешкото В цялата работа Отношението на Българската Православна църква към Идола на Националата Революция Няко ден ще направим специална беседа На тази тема Защото това отношение
Найбщо казано е колено преклонно В Българа не смисъл на думата И в Косания В преносния смисъл Не сме чули От освобождението Преди освобождението да Имаме две партии Революционата към която са Черковниците, както казваш е стоян заимов И революционата към която са Черковниците Имахме Заима критика Едните критиковаха
И понякога убиваха другите Другите Критиковаха Революционерите Рецерковниците Но там има ще една критика Не сме съгласни Проди тази причина Когато Революционата партия И по-тошно казвам революционите Дейци Грубо казвам омладите Присвояват Узоропират
Узобождението казват "Ни осводихме вългария" "Ни задесваме причина следствената връзка веригата" "И със кръвта на нашите братия" "Съпостоли" Докарахме тази свобода Тогава вече Църквата молъква И спира да Мисли Относно националната революция А си присъединява към Националния епос и към Националното идолопоконство И до ден днешен Това започва от освобождението
И до ден днешен Аз не съм чел, чул и дял За едно сериозно Хистоцентрично Иследване от църковник Направено От митрополит или Иерей Който да Иследва Хистоцентрично Тези събите, тези личности Избягва целия вид къйто народата ми ние И това разбира се До утвърждава
Само измамата До утвърждава идолъ И той остава Да прибивава в непристъпна светлина На прожекторите На Националата идеология