Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Свети Александър Невски. Тази година се навършват 800 години от рождението на Свети Александър Невски, което ни дава повод не само да се опитаме да осмислим тази ключова историческа личност, но и да осмислим как се прави историята. От какво се прави историята? Историята е направена от две съставки. Истина и неистина.
Истината е Христос. И то истински познатия Христос. т.е. православния. А неистината е другото. Тя обаче бива два вида. Неистината. Бива два вида. Измама. И самоизмама. Те са пряко свързани. Винаги водеща е самоизмамата. Никой не пише история без цел. Никой не разпространява исторически съчинения или разсъждения без цел. Въпрос е каква е тази цел. Дали истински познатия Христос?
Дали Христос? Православния? Или другото? Ето за това ще поговорим, когато говорим за св. Александър Нески. В България, когато кажем св. Александър Нески, той е почти винаги във връзка с едноимената катедрала в средището на град Света София. Това е най-прекрасният български храм. Бисера на българската столица. Може би най-прекрасния, като външна архитектура, храм вълсвета. Като интериор най-прекрасния е св. София в Цариградска. Знаем, че този храм е бил именуван в чест на св. Александър Нески, защото той е св. покровител на цар Александър II, цар е освободител на България, който освобождава България от турско иго. За това във България отношението към св. Александър Нески
по-скоро е свързано не със самия него, а с отношението към Русия. И за съжаление, тук проявяваме едно съвсем разбираемо човешко такова малодушие, е една човешка ежедневно срещана низост, да приравняваме духовното вертикалното към светското, хоризонталното. Тоест, нашето отношение към Русия се свежда до политическото отношение към Русия. Много често. Например, предстоителството на този храм, то става по времето на българския княз Фердинанд. В края на XIX век, той, след падането на Стамболов и убийството на Стамболов, Фердинанд става най-големият русофил в историята. Както добре знаем, той кръщава своя първороден син в Православието. Миру помазва го, за да бъде признат от Русия, тъй като докато не го признае Русия, никой не го признава. Никой не иска да се кара с една велика сила заради някакъв си там третостепенен балкански владетел. Естествено, че Фердинанд разбира, че трябва да се здобри с Русия и трябва да стане русофил.
И става предприема строителството на прекрасната катедрала, Сетя Алисандър Невски обявява международен конкурс за паметник на цар Алисандър II преднародното събрание. Осъществява се този паметник. Една поредица от ярки русофилски демонстрации. Чиято клуминация, разбира се, е Балканската победоносна война. Това е апогея на българското русофилство. Но понеже след това, поради лично свой геополитически провал, идва II Балканска война, първата национална катастрофа, така наречена, първата видима, след много невидими, и Фердинанд, за да не го обвинят него, естествено, че се обръща към русофобската партия на Радославов и вързан към тази колесница, ще не ще влиза и на страната на Германия против Русия във Първата стойна война.
Тогава, когато вече сме във военни действия с Русия, и то във световна война, не е някакъв локален конфликт, а първата изобщо световна война, ние заставаме на позиция срещу всички православни народи и държави, включително и Русия, и тогава Фердинанд и послушното му правителство и, разбира се, Народното събрание гласуват за преименуване на катедралата от св. Александър Невски на св. Кирил и Методий. Всичко това е доста мръсно петно в българската история, защото какво показва? Че лъжен Бога. Св. Александър Невски е светец, Божи угодник. Ако ние не вярваме, че е Божи угодник, как строим катедрален храм в негова чест. Ако вярваме, че е Божи угодник, той е Божи човек. Той не принадлежи на Русия. Той е на всички православни, на всички християни.
Ние не правим храм на еврейна Павел или на еврейна Петър, или на еврейката света, пресвета Богородица. Не. Те принадлежат на всички нас, на всички вярващите, на всички християни. Всички светци принадлежат на всички православни. Така, че това бих казал така недостойно поведение политиканско, приравняващо светците към политически плакати, разкрива нашата неискреност, нашата фалшивост като общество. Значи ние не сме божии, за да възхвалим божиите угодници, билите евреи, билите сърби, билите руси, билите каквито били, а сме едни политически фокусници. Едни лакеи, които нищо не са разбрали, нито от духовността, нито от историята, нито от себе си, нито от нищо. Това означава това преименуване.
Ние не вярваме в Бога, не вярваме в светците. Вярваме в 2.2.4 на политическата аритметика. Тоест, сме жалки. Дори аз сматвам, че думата лакейски в случая не е добра, защото може да има достойни лакеи. Сигурно има достойни лакеи. Ние сме лакеи на лукавия. Ние сме недостойни човеци, когато принизяваме Божието до политическа аритметика. Същото такова отношение проявят, впрочем, и бълшевиките. Със същия св. Александър Невски. При следея 120 г. те оскверняват неговата гробница в Александър Невската лавра в Петроград. Вадят костите от раката, после ги пренасят в така неченият музей на атеизма, а сама та рака, която е направена от сребро,
тон и половина сребро, я пренасят в ермитажа, където е и до ден днешен. И още се спори дали да я върнат въпратно, но разбира се, ермитажа не иска да я връща. Може би това е най-голямото произведение на изкуството от сребро в света, тон и половина. Та, след като проявят такова кущунствено отношение към мощите на св. Александър Невски, в 20-та година, 1938 г. Същите телеболшевики, начало с Сталин, разбира се, решават да се сетят за героя Александър Невски, защото в 1938 г. Германия е могъща враждебна военна сила на западната граница и всеки момент може да нападне.
И за това руската, светската пропагандна машина има нужда от мобилизация на всички сили, не само на партийните агитатори, но и на народа, но и на вярващите. И за това изваждат фигурата на св. Александър Невски като герой, победител на германци и шведи. Любопитното е, че в 1939 г., когато се подписва пакта Молотов-Рибентроп, този филм е свален от екраните и разбира се, 1941 г. след 22 юни веднага отново е качен на екраните да вдъхновява защитниците на родината срещу нападателя от запад. Както на времето Александър Невски героя е отблъснал немските тефтонски рицари. Ето виждаме тази употреба на светостта, на историята. Можем да кажем, недостойна, търговска. Те не вярват в св. Александър Невски, а го експлуатират, използват името, използват подвига му. Една година след нападението на германците, на 29 юли 1942 г. Сталин въвежда военен орден Александър Невски. Така че темата никак не е случайна. Впрочем, филма е направен не от кого да е.
от най-големия съветски кинематографист Сергей Айзенштайн. Музиката е на Сергей Прокофиев. Т.е. изпълнението на най-високото художествено ревнище. Филма се гледа в Америка, в Англия, плачат. Тогава, разбира се, антигерманските чувства са силни. Така че тази употреба на светостта на историята не е български патент, а можем да кажем, че от как свят светува се случва. това нещо практикува се. Но нека да се върнем на самия св. Александър Невски. Той е роден, може би, предполагаемо, на 13 май 1221 година, преди 800 години, и умира на 14 ноември 1263 година, т.е. на 42 годишна възраст.
Времето, в което той живее, е изключително драматично. По негово време, Русия се намира в периода на така-неченото феодално раздробление. Няма държава в Русия, няма руско царство, а нуждство, княжества, както не е имало държава Германия, както не е имало държава Италия. Всички знаят какво е Италия, но държава Италия не е имало. Имало е Милано,
Флоренция, Венеция, папските държави там, Няпол и така нататък. По същия начин Германия. Да, има понятие Германия, но там са Бавария, Вюртенберг, Саксония и така нататък. Безброй, градства, княжества. Също така е било в Русия. По една много особена система, една въртележка на владетелите,
защото те са били от един и същи управляващ дом, дома на Рюриковичите. И са имали една сложна системонта следяване. Така че един, да кажем в началото, може да бъде Тверски. След като умре Киевския, Тверския може да бъде избран за Киевски. То отивайки в Киев, се осълждава Тверския престол. Там друг идва. След това другия може да отиде на трето място. Така че, имало една такава въртележка, която е само в ущърб на единството на държавата.
Макар че всички са били от един род. Братия, първи братовчеди. Да в такава среда се ражда св. Александър Днешки. Неговия баща става по едно време новгородски княз. След това обаче отива в Вадимир и за
новгородски княз оставя своя 15-годишен син. Така че, още от 15-годишна възраст Александър влиза в голямата политика и в управлението. Той е бил, между другото, вече доста зрял физически. бил е много висок на ръст и доста бързо се ориентира в
държавничеството, и в политиката, и във военното дел, особено. Новгород по това време е бил република, нещо като конституционно конституционно княжество. така че княза е бил в някакви много особени взаимоотношения с парламента, така начето вече.
Но така или иначе, благодарение на своите лични качества, ние ще видим как Александър се доказва като необходим княз. Освен, че бил новгородски княз, той пълно време става киевски велик княз, а след това
Владимирски велик княз. Великият княз е нещо като главния от руските князе, но точно в това време се случва една от големите трагедии в руската история, може би най-голямата, това е монголското нашествие. 1237-1241 година.
За четири години монголските войски, войските на монголските, татаро-монголските ханове прегазват Русия и едно след друго разоряват руските княжества. Владимир Суздал, Мурон,
Рязан и разбира се Киев. Киев е унищожен в 1240-та година. От него остава само пепелище. Така че титлата Киевски княз, която носи Александър Невски по едно време, е само
символична. Киев го няма. Монголите не идват да се заселят като народ. Те нямат и тая възможност. Владеят огромно пространство, един малък народец, но те искат
от руските княжества да плащат данък. Данъци. и разбира се, те като разбити и смазани са принудени да плащат данъци, да станат васали на монголския хан. И
всеки владетел, която встъпва във владение, трябва да отиде в столицата на хана и да получи оттам една грамота, че нещо като сюзерен и васал. Признава васала, признава
сюзерена за свой глава. Така че пряко на място имало контингенти монголски от време на време, пълчища, но трайно заселване на монголски народ
не е имало, а по-скоро едно политическо завладяване и васализиране на руските княжества с тежки данъци. Не стига тази огромна
заплаха. Значи извън обхвата на монголските владения и разрушения остават само най-северо-западните княжества, главно Новгород. Новгород и
Псков от значимите. Всичко останало е съсипано с огън и меч. Монголците изощо не спират до там. Те продължат в централна Европа,
прегазват всичко. Прегазват Унгария, прегазват Босна, Сърбия, Далмация, стигат до Германия, стигат до сърцето на Европа, стигат до Среземно море, стигат до България, прегазват и България.
на много места във България са намерени следи от монголски набези и разрушения. Така че това е било една непреодолима сила. това е част от злото. Другата част от злото е
опасността от запад. Значи това идва от изток и помита всичко. Другата част от злото е от запад. Като от запад идва двойна за плаха. И военна, и духовна. Военната това са от север. Сведите от запад.
Германците, тефтонския орден, които искат да завладеят колкото се може повече от руските земи, а именно Псков и Новгород. това е политическата военната
опасност. Имаме и още една духовна. Папата, римския папа, тоест поредица от римски папи, папата иска да завладее естествено духовно всичко, което може,
тоест да завладее руските княжества. Сега, този момент е особено кризисен за Вселенското Православие. 1924 година пада Константинопол. Четвъртия
красоносен поход. Завладява Константинопол и се създава Латинската империя. Тя просъществува човек до 1261 година. Фактически до края на живота на Свети Александр Невски нямаме Православен
Константинопол. Калуян знаем, че в същата 1924 година случва уния с папата. тази уния просъществува деюре чакто в 1235 година до
събора в Ламсак. По същото време сръбския крал Стефан в 1217 година получава кралска титула от папа Онорий III. Значи България
в уния. Сърбия към папата гравитира. Макар, че те разбира се по-скоро подлъгват папата, не напускат православието, но не са много далечи от тази идея.
самите византийци в 1274 година Михил VIII палеолог сключва Лионската уния. Така, че и те не са далечи от унията. Ей, кой
остава тогава? Като православен владетел и като православна държава. Руските княжества, казахме, са изметени от монголците
и папата доста дълновидно, ловко, предлага помощ също монголите, понеже унгарците, които са към папата, ремокатолиците, дълматинците,
босниците и така нататъка, литовци и прочее. Всичките страдат от монголите. Така, че един вид, ако новгородския княз мине към папата,
може да се направи една антимонголска коалиция, всички тези пострадали от монголите държавици, да се обединят по тегирата на папата и един вид да
отблъснат общия враг. Това е доста коварно, защото, добре, първо, дали ще го отблъснат, не се знае, но да кажем, че го отблъснат. И във двата случая, ако
православните се откажат от православието и приемат римокатолицизма в руските княжества, това ще бъде много лош знак изпрямо сърбите, изпрямо ромеите. Техните
забежки към Рим на Стефан Първо Венчани и после унията на Михаил Осми ще бъдат нещо съместествено. Ще кажеш, и онези преха,
и онези, и тези, и тези, мяде и ние. Като Калоян, т.е. имаше опасност ако руските княжества се подадат на изкушението да се откажат
от православието, целия огромен северен фланг на православието да премине към уния, което ще ще да внесе допълнителен натиск върху
Византия, която така и така прави уния в края на XIII век, България, която е съсипана от татарите, знаем, през XIII век, до края на XIII век
и началото на XIV, тя лесно ще се огъня, защото на какво може да се опре, сърбите сърбите щяха да останат също в една изолация. В този смисъл в XIII век имаме една
небивала политическа криза в православните земи. Никога не е имало такава до тогава. Самото падане на Константинопол е емблема на тази криза
и може да кажем целият съзнателен управленски живот на Светия Александър днески минава във времето когато Цайдград е латински и в този смисъл изкушението
да се приеме унията, да отидеш със силата, да отидеш с конънктурата е било много силно. Казваме, че Русия не съществува, съществуват княжества, повечето са унищожени и разорени
от към изток, от към запад и шведите и тефтонците пробват да се възползват от това отслабване, защото преди това руските
княжества, те са там братя, братовчели, но ако се наложи, могат да се обединят срещу някакъв общ враг и са се обединявали. Но когато че ги няма изсунищожени,
прегазени от монголите и шведите решават да се откъснат от новгородските северни територии, тефтонците да откъснат от западните, да завладеят Псков и го завладяват и
наближават в Новгород, към Новгород, така че заплахата е била като едно менгеме и от изтоки, и от запад и от всякъде. И в този исторически момент се явява спасителя на
Русия и спасителя на православието св. Александър Нески. Сега, той обаче е особен вид спасител. той може да кажем, че съчетава корено-противоположни качества. Те не са противоположни,
само така изглеждат. Той е изключително храбър воин. Има голям пълководчески талант. Той не е загубил ни това битка. Всичките му военни походи и действия са победоносни. Но той разполага с много малко
сили. Така че също него е историята, също него е геополитиката. С тези малки сили ти не можеш да противостоиш на татаро-монголското нашествие.
за това това той едновременно с военния си гений проявява една изключителна дипломатическа сдържаност, дълновидност, можем да кажем гениалност.
И спрямо монголите той не воюва. Напротив, казва признавам вашата власт и дори способства за данъците да се плащат
на хана, на монголския хан. тази му дипломатическа роля е не по-малко опасна, може да кажем и по-опасна, отколкото на бойното поле.
Баща му, когато отива при монголите, бива отровен. Така че във всеки момент, когато той отиде в тяхната столица, независимо дали в Карл Крум или в Сарай, там могат да го екзекутират. Той няма войска,
с която да се отбранява. Така че на честна дума е всичко. В този смисъл неговите дипломатически подвези може би са и по-големи отколкото военните. Военните му подвези се явяват в
няколко блестящи победи, най-известните от които са победата срещу шведите при река Нева. Той е 19 годишен и когато шведите се появяват да построят
една крепост на река Нева, близо до река Нева, той с един малък отряд много мълнияносно ги напада и ги разбива. Благодаря на това получава
прозвището Невски. Сега, интересно е, че, въпреки, че е победител, новгородци много-много не го приемат и го изпращат в изгнание по едно време. 21940 година е победата
при Нева, но още на следващата година той е пратен в изгнание. Добре, ма точно по това време тефтонските рицари предприемат едно нашествие в
новгородската територия от запад и стигат до 30 версти от Новгород. Така, че града е в опасност. тогава те поискват от киевския
княз и владимирски княз да им прати княз, който да противостои на гарманското нашествие. Той иска да им прати
единия си син, но вече се казват не, не, е Александър. Той всъщност, когато те изгонват, но се отознаят, че той е войнат, и Александър се връща на Бялкон
в Новгород и в много кратко време оправя положението. Ключовата битка е в 1242 година, прочутата битка върху леда на Чудското езеро. сега,
и тези, и двете битки не са генерални сражения между 50 000 армии. Са доста по-скромни, впрочем, в среднове, което често е било така. но и двете битки са решаващи.
Особено втората. Битката върху леда на Чудското езеро. Разбира се, че можем да кажем историците с неправославна християнска ориентировка се опитват да принизят тези битки
и да кажат, че те ни са били кой знае колко големи. Но тук броя няма значение. Ние знаем, че битката при термопилите са били 300 спартанци. но тя е ключова битка. Освен това тя е губят. Александър побеждава и във това случай.
Но загубът на 300 спартанци е важна битка, за която говори цял свят. Никой не казва тя е нищо. И тя не е нищо. Тя е важна битка. Първо, че тя дава време на атинияните
да се подготвят за персидското нашествия няколко дена. И второ, че тя е символ. Така, че победите на св. Александър Невски и двете ключови победи, разбира се, той ослуждава и Псков, има и други победи,
но тези двете, също шведите и също германците, не са в генерални многолюдни сражения, но това са изключително важни геополитически. геополитически сражения. Защото, първо, те са
победи във време, когато руските княжества са в агония. и не дай си Боже, едно малко поражение при Нева и едно малко поражение на Чудското езеро, можеха да буват края на Русия. Да не забравяме, че примерно Волшка България,
Велика България е унищушена от Монголите и тя никога не се възстановява. Кой е казал, че Русия непременно щеше да се възстанови? Не непременно. Тя се възстановява благодарение на тези супер скъпоценни победи
в най-трудния момент. точно когато изглежда, че Русия е най-слаба, новгородци, оглавени от Свети Александър Нески, нанасат своите мълниеносни победи над шведи и тефтонци. Нещо повече.
След победите срещу тефтонските нашественици, да не забравяме, че и шведите, и тефтонските рицари, когато нападат, това е район на Прибалтика, Финландия, този район, новгородски територии
и други територии, имало и литовски и така нататък, но говорим и за новгородските. Когато те ги нападат, те участват в нещо като кръстоносен поход, благословен от папата, папа Григорий IX, който никак не е случайен папа. Той, между другото, очередява инквизицията.
Да, той благославя кръстоносни походи за покоряване на езическите племена, които са в район на Прибалтика и Финландия, но и за завладяване на православните територии под властта на новгородското княжество. Така че тези победи са били срещу стратегически противник. Това не са
локални сражения. Това са геополитически и теополитически сражения. така че тяхната значимост е историческа. Те дават кораж на новгородци. Дават им, разбира се, и свобода, защото иначе, ако бяха ги загубили, когато казваме, че теополите стигат на 30 версти от новгород, ами можеш да стигнат и до новгород. Можеш и да го презелят, както са презели
Псков. И тогава Русия щеше да изчезне от изтоки от юг, завладена от монголите, а от север и от запад, завладена от тефтонци, шведи и разни други, литовци, и щеше да изчезне. Като тези територии, които са западните, щяха да минат към папата в униятство, нищо чудно и другите княжества, за да се ослудят от татаро-монголите,
да поискаха уния с папата, т.е. руското православие да беше приключувал. И така св. Александър Невски използва всички ресурси, с които он разполага. Той разполага с много малко ресурси, но той използва по един блестящ начин. с храброст и мълния нос на смелост, където е необходимо.
С дипломатичност и компромиси, където е необходимо. Навсякъде в рамките на възможното и в рамките на максималното и на оптималното. Той, между другото, е бил много красив, много висок. Така го описват съвремениците. Висок на ръст. Пишат
красив като Йосиф, силен като Самсон и мъдър като Соломон. Това, разбира се, е в така приповдигнат библейски стил, но очевидно има от тези качества и неговата дипломатична победа, която отива в столиците на Хана при различните си мисии и там дипломатически,
там личните качества са решаващи. Там ти нямаш армия, нямаш територия, нямаш нищо. Това си ти самия. и е много важно като влезеш в шатрата на Хана кой влиза. Дали влиза един човек, който е неуверен в себе си, който е
нехаризматичен, който е малодушен, който е неудачник неудачен, а неудачен, който е един красавец, който е вътрешно умиротворен, умен, дълбок, вярващ, вярващ,
силен. Това се усеща. Така че, личната дипломация е била единствената. Той не е имал посланници, не е имал Министерството на въвшените работи. Лично той е бил Министерството. неговите дипломатички успехи, които са много големи, изключителни.
Когато се разбунтуват руските княжества, също монголските данъци, монголите са готови да пратят наказателна армия. Те винаги така правят. Който не плаща данък, трябва да бъде съсипан, за да плащат другите. Обаче,
по някакъв начин Александър успява да постигне компромис. Съответно, когато отива в Новгород, им обяснява да се събълсят на компромис. Новгородци, които все още са свободни спрямо монголите, те са били склонни да
бабаистват, но той ги поставя на мястото им, защото е по-бабаит от тях. Това е много важно да си по-бабаит и да си умен, отколкото да си глупа в бабаит. Така че, можем да кажем, че точният човек
на точното място спасява православието в Русия и спасява Русия за православието. Така че, неговата роля в историята е, можем да кажем, уникална. уникална.
Това е Божия човек. Сега, интересно е как парадоксално до някъде се развива неговия посмъртен образ. защото когато Петър Първи основава новия град
Санкт-Петербург, той си дава сметка, че в този град няма святост. Няма нищо свято. това са едни блата в една доста варварска среда. Ако купаешь, няма да намериш римски и гръцки селища.
Няма да намериш персийски или китайски съкровища. Не, няма нищо. Ей, как ще създадеш имиджа на този град? Образът на този град. Някаква святост трябва да има. И тогава Петър има едно прозрение
казва така. Абе, тука на времето е станала битката на св. Алисандър Невски. Тай да пренесе мощите му тук. Той тук е победил. И определят едно място. Ушкин там е била битка. Тя не е била точно там. Няма значение. Тя бера при
уститето на река и жора малко по на юг от сегашния Петербург. Той разбира се града заема мястото, което говаря на геополитическите цели на Петър. А не на историческата битка. Така или иначе пренасят мощите на
св. Александър Невски от Владимир в Санкт-Петербург. Там се основава един манастир на негово име, който след това прераства в лаврата св. Александър Невски, най-големият петербургски манастир.
И по този начин св. Александър Невски става светец-покровител на Санкт-Петербург, на най- неправославният град в Русия, на най- западническия град. Същност, рицаря на православието
срещу Запада става светец-покровител на западническия Санкт-Петербург, но други няма. Петър е бил принуден да действа по този начин. Така или иначе той става покровител
впрочен. малко преди смъртта си св. Александър Невски приема монашество с името Алексей. Така че той е погребан като монах. Като Алексей и много от ранните му икони са именно
в монашески одежди, като монах Алексей. Така че Петър, когато му се ражда първия син, го нарича Алексей. когато му се ражда вторе понича Александър. Това никак не е случайно.
На практика този светец покровител на града става и светец покровител на семейството на Петър. сина му Александър умира в младенчество. Алексей знаем, че след това е екзекутиран
по заповед на баща си. Така че тази линия в романо и се пресича и името Александър не се среща дълго време. Обаче Екатерина втора нарича
един от своите внуци Александър. И в едно писмо до един барон Грим тя му пише така. Вие казвате, казвам, че на бъдещия
внук Александър ще му предстои да избира дали да подръжава на героя Александър Македонски или на светеца Александър Невски. Вие изглежда не знаете, че
нашия светец е бил герой. Той е бил мъжествен войн, твърд владетел и ловък политик и е превъзхождал всички останали поместни князе своите съвременици. Виждаме, че германката Екатерина II
много точно е разбрала в кой е свете Александър Невски. Мъжествен войн, твърд владетел, ловък политик и превъзхождал всички останали поместни князе своите съвременици. Ето виждаме каква изключително вярна историографска предценка
има Екатерина за свете Александър Невски. Разбира се отношението към него, към свете Александър Невски, пряко зависи за всеки човек, за всяка институция, включително за една държава, зависи от духовното равнище на съответния човек и институция,
държава. той може да бъде използван за политически цели. Естествено, че враговете на православието, т.е. враговете на Бога, искат да принизят неговата личност. Но, когато говорим за светците,
е много интересно, че ние почти нищо не можем да кажем за светците. Бог се е произнесал. Какво има още ние да кажем? не. Когато говорим за светците, ние говорим за себе си.
Както за Бога. Какво можем да кажем ние за Бога? Какво да го похвалим? Какво да го въздигнем? Да кажем колко е велик? Каквото и да кажем, няма да го въздигнем. По никакъв начин. Ние, когато говорим за Бога,
говорим за себе си. Разкриваме ние кои сме спрямо Бога. същото въжи и когато говорим за светците. Няма да ги въздигнем. Няма да ги прославим. Няма да ги похвалим. Бог ги е въздигнал, Бог ги е прославил, Бог ги е похвалил.
Те са във истината. Този временен театър на сенките, в който ние живеем, не е истинският свят. Истинският свят е Царството Божие. Те са там, в истината. И ние тук, от театъра на сенките, няма как да се произнасеме меру давно. ние себе се разкриваме.
Когато не дай си Боже, говорим против светците или се опитваме по някакъв начин да употребяваме и злоупотребяваме техните дела и техните имена. Така че България, когато се е опитвала на времето да пременува своя катедрален храм,
тя нищо не може да каже за Бога. Нищо не може да каже за св. Алисандър Нешки. Нищо не може да каже за се цикирали методи и за когото и да било. Тя себе си посрамва. Когато някой се опитва да свежда
св. Алисандър Нешки до русофилство и русофобство, и ми това е обидно за светостта. Това е обидно за нашето отношение към Бога. ние трябва веднъж за винаги да разберем, че
Бог съществува, че светсите са Божии, че те са истински, че те съществуват, че има такива човеки, които са угодили на Бога и Той ги е прославил. Оттам нататъка ние трябва да изграждаме
своето отношение към всичко съобразено с тези Божии светси. Те са нашия лакмус за историята. Те показват кой кой е. Те показват кой е Фердинанд. Те показват кой е България. А не България
да покаже кой е светси Александър Невски. Бог го е казал. Ние тук не трябва да изпадаме в една такава оптичка самоизмама, че близкото до нас е голямо, а далечното от нас е малко. Това е така начината линейна перспектива.
Лъжа е. Не е верно. Не близкото до нас е голямо. И мухата, като влезе в окото ми, не става по-голямо от слона. Не. Ние трябва смирено, смирено-мъдро, както се казва, да четем историята
винаги. Не отлед на точка на вечността, както се казва, а отлед на точка на Бога. Отлед на точка на православието. Защото православието не е нищо друго освен проявлението на Бога
спрямо човеците, превърнато в учение, превърнато в начин на живот, превърнато в система от тайнства, превърнато в църква, превърнато в святост, в светци. Това е православието.
и ние когато се съпоставяме с святостта, с нейните носители, трябва да поставяме тях за мерители за нас, а не ние за техни
мерители. святостта. е ключова историческа фигура, чрез която в най-трудния исторически момент оцелява руската държавност и руското православие. Не случайно, не случайно,
какво става? Той починявайки се на ордата, приемайки да плаща данът си, в завещанието си завещава на най-малкия си син, Даниил, най-малкото княжество, московското. Едно супер затънтено, най-затънтеното последното княжество в Русия
и московското. И той го завещава на последния най-малкия си син. И какво става исторически? Виждаме как Господ ни учи винаги в историята. Исторически става така, че това последно руско княжество става първо, и то става първо благодарение на данъците, които се плащат на монголите. Защото московските князе
лека по лека започват да събират данъците за цяла Русия, започват да се разрастват и лека по лека московство княжество става по-голямо, по-силно, присъединява другите и по права линия пра-правнукът на св. Алия Сандър Невски, Дмитрий Идонски,
разбива татаро-монголите при Коликовската битка. Така, че дори в военно-политически план св. Алия Сандър Невски разбива татаро-монголите. не само тевтонците и шведите. Той разбива и татаро-монголите, но не веднага, а при първа възможност.
Чрез своя пра-правнук. Преди това не е имало възможност. Когато се открива тази възможност, Дмитрий Идонски на Коликовското поле разбива татаро-монголите и слага началото на Обединената Русия
центрирана около Москва. Така, че и тук виждаме един дългосрочен Божи промисъл, чийто носител е пак св. Александър Невски. Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата
и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Светогледов, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото,
че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото, че ермкото,