Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Св. Александър Невски – нашата катедрала. 800-годишнината от рождението на Св. Александър Невски е повод да видим храма, който носи неговото име в днешната българска столица. Защото този храм вече повече от 100 години сияе в средището на град Света София. От 100 години го гледаме и пак не го виждаме. Защото човек вижда само това, което знае.
А ние не знаем този храм. Или по-точно знаем за него всичко, освен най-важното. Смисъла на неговата история и смисъла на неговия образ. Точно за смисъла на неговия образ ще поговорим днес. Защо обаче този храм, който е на най-видното възможно място, е останал недовидян и недоразбран? Повече от 100 години, почти откакто е завършен, той е жертва на нашето заслепение. Ние сме заслепени, затова не го виждаме. И ние сме заслепени от политически и идеологически самоизмами. или мрачни завеси. Завеси, които пречат да виждаме същността на нещата. Виждаме всичко, освен същността.
В случая тези завеси се състоят в официалната русофобия в България от Втората Балканска война до 1944 година. После официалния атеизъм от 1944 година до 1989 година. И после пак русофобия от 1989 година до сега. Разбира се, българската русофобия можем да кажем, че е доста слабовата. тя е доста нюансирана.
Но говорим за официалната стратегическата геополитическата ориентация. За това говорим. А не за лични чувства, благодарност, признателност, любов, омраза и т.н. това е на втори план. Геополитическата ориентация на България тотално се променя с началото на Втората Балканска война. Фактически личният провал на княз Фердинанд,
когато заповядва да атакуваме сърби и гърци, го води до остра русофобия в последващите години от неговия живот. Разбира се, това продължава и до Втората световна война, включително. След това идва атеизма.
И, на практика, няма кой да види този храм по същество. Пречи му тази русофобия. при комунизма пречи атеистическата идеология. Макар, че тогава пак имаме някаква полурусофилия, полусъветофилия или по-скоро две трети съветофилия, една трета русофилия.
Такава сместна фона на атеизма. И от тогава насам пак стратегическа, геополитическа русофобия, наречена евроатлантически ценности и прочие. Т.е. в тази русофобия влизат включително и левица и десница и център. Но това тук е фона. Нека да поговорим за
всъщността. За какво става дума? Какъв е смисъл на историята на този храм? Тя е като библейска притча. кое е важното? Важното е, че именно русофобите в България са главните седейници на Бога за да се здигне тази най-прекрасна катедрала.
без ключовите русофобия в България тази катедрала нямаше да я има. И ако я имаше, нямаше да е толкова прекрасна. Ще ще бъде второстепенна, третостепенна по своите естетически качества. А сега е
първа. Как става това? Това е, разбира се, Божи промисъл. Историята, да ли знаем добре, че още при учредителното събрание на 13 април 1879 година Петко Каравелов предлага да се вдигне такава церква, но какво казва той? Предлагам да задължим народа
нравствено да построи храм в Търново на Чанлътепе който храм да се посвети на Св. Александър Невски. Руски светец и герой. Това предложение се прие единогласно и с възхищение. Крайна цитата. И така,
това е учредителното събрание, непоредното народно събрание, самото учредително и Петко Каравелов, в който нито е много набожен, нито е кой знае колко монархически настроен, все пак именно от него излиза тази идея да се построи
храм по състоянина свети Александър Невски и разбира се небесния покровител на царя-освободител Александър Втори. Но, виждаме, че Петко Каравелов в един рядък порив на визия,
предлага нещо, което съдържа главните съставки на този бъдещ храм. Значи, казва на Чанлътепе, това е царевец, т.е. на хълм. и то хълм в столица. и на този хълм в тази столица, в старата столица, разбира се, Велико Търново,
на този хълм да се вдигне не паметник, а храм-паметник. Ето това са трите промислителни съставки на предложението на Петко Каравелов. И те ще се осъществят и трите, макари, по друг начин и на друго място,
а не както той си е мислил. И слава Богу! Защото на царевец, ако бяха построили някакъв храм, това ще бъде много лошо, тъй като ще тяха да унищожат археологията, а там е археологията на някогашната Търновска патриаршия, и нямаше да бъде възможно нейното възстановяване. Така че
мястото, като символика, прекрасно, но там вече има археология, там вече е имало храм и в този смисъл новия щеше да унищожи останките от стария. Така че в това отношение, слава Богу, че не се е осъществило предложението на
Петко Каравелов точно. дори, една скоба да отворим тука, че е много жалко, че на Царевец, по времето на Третото Българско царство, не се построява старата патриаршия, не се възстановява. Архитектът Рашенов възстановява
тъй наречената Балдуинова кула, която няма нищо общо с Балдуин, но е така наречена. той възстановява възоснована кула от червен, т.е. тя е неисторическа, но не се захваща да възстанови патриаршията. Това го направиха комунистите
по време на хиляда 300-та годишнина и на честванията на годишната от Търновското въстание, да въввръзка с тези юбилеи, възникна тази идея и се справиха прилично като форма и
трагично като съдържание. Формата на патриаршията доколко е достоверна не се знае, но в общи линии би могло да бъде. Има податки, че може и така да е изглеждало, но съдържанието
разбира се беше катастрофално, като започнем от функцията, че това не е храм, а е нещо друго. и като завършим с ужасните фрески на Теофан Сокеров, които сами по себе си като произведение на
социалистическото изкуство могат да представляват интерес и сигурно представляват интерес, но нямат място в един храм е лепа в патриаршията, майката на всички български цъкви по време на Търновската патриаршия. Така че
виждаме как Петко Каравелов тогава улучва, можем да кажем, всъщността на идеята и я подплатява с авторитета на самото учредително събрание, което с овации възприема тази идея. Какво следва
след това? Следва, че слава Богу преместват мястото от царевец в новата столица. и това преместване го прави не койде, а княз Александър Батенберг.
Сега, Александър Батенберг е протестант. Протестантите отхвърлят почета към светците. Те смятат, че това е празна работа, че това е едва ли не идолопоклонство. Обаче пък точно
Александър Батенберг, протестанта прави уникалните следващи крачки към избора на най-прекрасното място за този храм. Първото го премества от старата столица,
Търново в новата столица, град Света София. Това е фундаментална промяна. Всичко се промени. Второто намира най-доброто място,
възможно, като градоустройство, това е номер едно в столицата. Дали той го избрал, дали негови съветници, но това е решението. Първо, че това е хълм, това е
най-високото място, най-високата точка в рамгите на град Света София, на тогавашния град. Второто нещо е, че понеже стария град е бил малко по-надолу, там
не е било застроено, имало и място. Можеше да бъде там гъсто население, център и дори да построиш катедрала, ако около нея няма пространство, ако тя е забита
между вече заварени сгради, ще е по-трудно. А понеже е било свободно, са могли да разгърнат прекрасния площад, т.е. катедралата да стане част от истинско градостройство
на решение, към което принадлежи доста голямо пространство. Той е цялото подчинено на катедралата. И така трябва. Третото, че самото място е сакрално
сакрално. Той е два-три сакрално. първо, че в непосредствена близост до храма, бъдещия храм, тогава ще по време на Александър Батенберг още не е имало нищо.
Построено за храма само слагат първият камък и определят мястото, разбира се. Та, по това време, какво е имало там? Там е имало една руина. Но каква? Руината
на древната базилика Света София. Кръстницата на града. Впрочем, тя става кръстница на града, главно заради своето господствощо местоположение
на върха на хълма, най-огледното място в този град. Тя дори е била малко извън града, но така или иначе е маркирала къде се намира града. След като тя става кръстница
на града, естествено, че тази църква придобива особено значение. Освен това, тя е върху гроба на мъченик, освен това, тя е от 6 век, от Юстиниановото време. Разбира се, мъченикът е бил от по-ранните времена. Така, че тази имаме
една дълга и предълга история, която показва, прогласява, древността на този град, древността на християнството тук, древността на светостта тук и новата катедрала се прилепя към тази свещенна традиция. Освен това, на същото място, където е катедралата Св. Александър Невски,
на времето имало друга църква, освен Св. София, там имало още една доста голяма базилика, впоследствие напълно разрушена, но така или иначе още един храм ни дава повод и право там да строим новия храм, като приемник на вече осветена земя. В този смисъл
решението на Александър Батенберг е блестящо. И допълнително този протестант и чужденец прави един голям чест към България. Това високо и празно място е било определено за нов княжески дворец.
Стария конак, турския, нали си е турски конак, там се нанася, разбира се, княза, но идеята е била да се направи нов дворец, княжески, по-голям, по-достоян
и на високото място, така че той заедно с Сградата на Народното събрание да направят една такава двойка, един диптих на властта, княза и Народното събрание. Обаче, Александър Батенберг прави много по-добро. отказва се от
бъдещ дворец там. Задоволява се за турския конак, който ще бъде преустроен като един вид псевдоевропейски дворец. Малък и скромен, но това място, което е било предвидено за дворец, го дава на храма и по този начин,
вместо да имаме един диптих между княза и Народното представителство, имаме диптих между Божието и Кесаревото. Тази симфония, това съзвучие, за което се говори още от
Юстиниановата шеста новела, тук имаме ярък образ. храма и центъра на властта, Народното събрание, на изпълнителната власт. Така че виждаме колко промислително преминава
до тук историята на този храм от един можем да кажем либерал, ако не и левичар Петко Каравелов в един порив на вдъхновение, след това през един млад и ентусиазиран монарх,
който пък протестант, протестант, обаче той пък се казва Александър. И за него също е приятно тази църква, още повечето е участник в тази война, църквата е посвятена на освободителната война, разбира се.
Той е участник в тази война, казва се Александър, така че имало е, може би, и нещо от неговото щеславие, славието разбира се и грех, но Господ използва нашите грехове, защото няма какво друго да използваме.
Целите сме в общи линии, стъкани от нашите греховни помисли и страсти, господ с такъв материал прави чудесата. И така стигнахме до Батенберг и
тук пак един късмет, че точно по това време в Петербург се прави голям конкурс, тъй като във България архитекти на това равнище няма. средства, пари за организация на голям
международен конкурс няма. И при това положение пак е промислително, че в Петербург след убийството на Александър II се прави един голям конкурс с ресурсите на цялата империя. Естествено, че нормално заплатен
и в него участват сериозни архитекти, извършват сериозна работа, защото ясно е, че един ще спечеля, другите за какво работят, трябва да има сериозно съплащане. Това може да се опозвали, разбира се, Руската империя. И когато опиминава конкурса
и избират проекта, който ще се реализира, останалите участници техните проекти са неосъществени. И тогава България се обръща към градоначалника на Санкт-Петербург да предостави
тези проекти или един от тях за осъществяване на бъдещия храм в средището на българската столица и действително предоставят проекта на архитект Богомолов. Естествено е
че този проект е предвиден за друго място. Той има друга идеология, друга символика. Там каква е символиката? Той съществува, той е храм до тези днешен. Спас на кръви, както му казват
руснаците, на кръвта на убития император Александър Вторин. Там, понеже модернистите убиват императора модернист, новия император, Александър Трети,
който е консерватор, пък иска да има образ на консервативна Русия. Обратното на това, което искат модерниците. Александър Втори е модернист, западник, демократ.
Той реформира руската империя, а терористите, още по-леви от него, искат тройно по-бързо да стане тая реформа и затова го убиват. Александър Трети, който не иска тази реформа, я спира,
построява храм в стария московски стил, насред Санкт-Петербург. Така че там идеологията е била много важна. Така че този проект на архитект Богомолов е в стария московски руски стил
с един с една островърха камбанария. Идеологията на този проект е друга. Така че тук изобщо не пасва нито на темата на самия храм, нито на мястото, нито на околната среда
с нашата традиция, така или иначе, хубава, трябва да кажем, че българската столица и до ден днешен е в архитектурно отношение изключително посредствен град. Изключително. Единствено свети Александър Невски не измива очите, всичко останало е
посредствено, за съжаление. но все пак трябва да се впишеш в даденостите. Този проект не се е вписвал, но така или иначе, пък е безплатен. Получават го на готово, разработен от един приличен архитект, макар и не от първа класа. Богомолов не е голям архитект. Той е бил малко
неоправен в живота му няколко пъти не се случва тази неоправност и в нашия случай тя помага. Защото, когато са му казали да преработи проекта, съобразно с новите условия и се дай някакъв срок, той не спазва срока. Работа се проточва и между времено
идва свалянето на Батенберг, абдикацията, може да кажем на Батенберг сърбско преди това, разбира се, сърбско-българската война, много събития се случват и се спира този проект, той не се осъществява, което е
божи промисъл. След абдикацията на Батенберг, знаем, че на власт идва Стамболов, довежда Фердинанд в България и понеже Стамболов води русофовска политика, естествено,
последното нещо, което той ще направи е да вдигне храм посвятен на Русия в центъра на столицата, така, че проектът е замразен. И слава Богу! Защото проектът на България е
неподходящ за тукашните условия. Първо, че храма е по-малък отколкото сегашния. Той бил първоначално предвиден, нали, за по-други условия. В Петербург
няма место за голям храм. Там всичко е застроено в центъра на града и по-голям храм не е мало как да се построи. Така, че е бил малко по-малък, трябвало да се увеличи. Казахме, че и като образ е бил посредствен, неубедителен
и големия русофоб Стефан Стамболов фактически прави една голяма услуга на България, че спира този проект, защото във варианта на Богомолов ще бъде едно посредствено решение. и така спира
временно строителството на този храм. След като, разбира се, мястото е осветено, първия камък е сложен и така. След падането на Стамболов, когато идва така ненеченото русофилско правителство на Константин Стоилов,
започва постепенно подобряване на отношенията с Русия като главният двигател за това подобряване е разбира се княз Фердинанд. Той можем да кажем, че
задейства свалянето на Стамболов, той задейства сформирането на русофилския кабинет с една единствена цел да бъде признат от Русия. Това е известно, се известно, тъй като никой не е искал
да го признае и докато не го признае Русия и той е разбрал, че няма да бъде трайно на този престол, докато не бъде признат от Русия. Така, че той предприема
няколко стъпки по посока на Русия, успешни, кръщението, миропомазание на престол наследника в православната вера, след като правоначално е бил кръстен в римокатолическата, бъдещия Борис Трети и общо строителство
на храмове по местата свързани с Руско-турската условителна война и разбира се главният проект е за храма паметник Светия Александър Невски. Понеже Богомолов, архитект Богомолов
междувременно е починал и за това се намира друг архитект, архитект Александър Померанцев, на когато се възлага да направи нов проект. Това е много щастлива идея, защото
предишният проект, както го преработват, нямаше да има качествата на сегашния. Сега, тук обаче казахме, че промислително става всичко. Виждаме как започва да се променя статута на този храм.
Вначалото той беше храм-паметник на Освободителната война. Ако беше на Царевиц, ще бъде доста по-малък и ще да бъде можем да кажем по-скоро паметник от колкото храм. да се вижда
отдалече, може би като в плевен. Косницата нещо такова красиво и акцентово навърха на хълма, на историческия хълм, да има един паметник във формата на храм.
Когато обаче идва в средището на столицата храма. И когато ще се правят такива разходи всенародни и има добро пространство, тогава започват да увеличават размерите.
и от паметник храма започва да се превръща в катедрала. това е ключов момент в преосмисленето на паметник. Защото ясна е разликата. В един случай той
само маркира историческото събитие чрез храм, в който може да се влезе, да се направи молебен или нещо подобно, или дори литургия, но в крайна сметка целта е
паметника, а в другия случай в всъщността на храма идва неговия катедрален статут. Той става главен храм, всенароден храм, официален, представителен. Това е коренно различна
задача. Разбира се, двете са съвместими. Примерно такъв е статута на храма на Христа Спасителя в Москва. той е паметник на Победата срещу Наполеон, но заедно с това е най-големия храм в Москва и в този смисъл
катедрален храм. Там стават празничните, тържествените богослужения на Рождество Христово, на Възкресение и прочее. Там е, можем да кажем, главният храм на Руската църква. По същия начин
и тука паметният храм, предвиден за царевец, тук вече започва да става все повече столичен, катедрален, всенароден храм. Сега, Померанцев започва работа. между тук е интересно един детайл по линия
на Божия промисъл. В правителството на Константин Стоилов, министър на строителството е Михаил Маджаров. Видният, Копривщенец, Копривщенец и така нататък. Той има доста голям
принос в придвижването на цялата тази работа и ще видим, че той после пак се намесва. Чисто драматургично може да кажем, че пушката
заложена в първо действие, гръмва в трето действие. Какво се случва с новия архитект Александър Померанцев и кой е той изобщо? Той, може да кажем, че е отличан архитект, който съчетава
в своето творчество две противоположности. От една страна в технологиите използва най-последния писък на тогавашните технологии, тези стоманините конструкции от типа
на Айфеловата кула и прочие. ги използва много смело и много професионално. От друга страна пък има един такъв консервативен ретро стил, нео стил.
Поначало тогава, в край на 19 век на мода са били нео стиловите, нео готика, нео византинизъм и така нататък. Нещо като постмоделен период, в който всички стилове
си получават едно обновление и за Русия по-специално има един такъв нео-руски стил, който тогава се разработва и Померанцев работи в този стил. една от големите
здраве най-голямата отграда на Червения площад така начния гум по време на комунизма е негово дело и тя до денежно разбира се
функционира много добре. Но в цялото творчество на Померанцев той няколко храма е построил, няма нещо, което
да напомня за храма в Българската столица. Нито преди това, нито след това. Този храм някакси е по-различен от това, което той е правил и много по-добро от това, което той е правил.
Той е правил огромни храмове, но такова постижение няма и в стилово отношение този храм се отделя от неговото творчество, като бисера на неговото
творчество. Как е постигнал този бисер, този образ? Можем да кажем, че точно в края на 19-и, еки началото на 20-и, в цял свят
неовизантинизма търси своя шедевар и не го постига. Този стил го срещаме в Русия, срещаме го в Гърция, срещаме го в Париж, срещаме го в Марсилия, срещаме го
в Америка, в Лондон, Германия, в Йерусалим. Няма византинизм пробват навсякъде и опитват как да направят най-хубавия храм в този стил и се не успяват. Можем да
кажем, че в Русия два-три опита са най-близко до шедевара, но нямаме нито един шедевар. Всичките са на шест минус, шест-два минуса. Единствено
в Светия Александър Невски и в българската столица се постига истинския шедевар на този международен неовизантинизм. Как го е постигнал Померанцев е въпрос,
който за съжаление не е поставен. Той умира много рано. Разбира се, по време на Съветския съюз, кой ще се занимава с някакви си царски архитекти, които строят църкви. Тоест, неговото
творчество не е изследвано както трябва. Неблагодарна България до ден днешен не се е заробила в негови архив да иззадеме една книга за този предостоен архитект, защото да, той не е от големите имена
в световната архитектура, но той е надминал големите имена в този храм. В този единствен храм. в другите му творби не е чат толкова. Но в този храм той ги е надминал. Така че ние говорим за Льо Корбюзие, говорим за Франк Лойд Райт,
говорим за Гропиус, за който е обаче нашия храм святел Александър Невски е съсветлини години над това, което е правило. Кажем ли, Льо Корбюзие или Оскар Нимайер и така нататък. Техните е доотневки,
за които ръкопляскаме там една-две години и после изведнъж ни пада долната челюст, като виждаме, че това всъщност няма нищо общо с духовността. Има предвид катедралата в Бразилия
или капелата в Роношан, знаменитата капела на Льо Корбюзие или други подобни. На Тадало Андо неговите съвършенни експерименти, които си остават експерименти и също така са еднодневни. Опражнение по стил.
Опражнение по стил. Така, че тук Померанцев надминава големите имена, но той не става голямо име. Точно поради този мал шанс, че умира веднага след революцията и изпада
в тотално забвение и до ден днеша. Някои твърдят, че той изследвал тук българската архитура и се вдъхновил от църката Пантократо в Несебър. Аз лично много се съмнявам, че се вдъхновил,
защото доста са различни нещата в Несебър. И тук корено различни, би казал, почти във всяко отношение. Нищо общо няма. Така, че това е измукано от пръстите. на привидна етимология на неговия храм
не е оттам. Но какво прави Померанцев? Коя е шедовара при него? Първо, куполното решение говорим пред цялото време за образ отвънка, истериор. Ако говорим за интериор,
храма на храмовете е Св. София Цареградска. Ненадминати е храм. Интериора на Св. София Цареградска и до нея днешен остава ненадминат, макар, че всички я виждат,
всички могат да я повторят и никой не може да се доближи до нея. Всеки, който е влизал в този храм знае за какво става дума. Това е
храма на храмовете и сравним с него няма, за съжаление. Може би единственото изключение е Николския събор в Кронштад. Пак неовизантинизъм, където
интериора е силно повлиян от Св. София Цареградска и до някъде сравним. До някъде сравним. Но Св. София Цареградска отвън има много
тромав образ и винаги е имала и по истинянного време отвън тя е могъща, внушителна, но не е красива. Не е хармонична, не е
изящна, не е музикална. Докато Св. Александър Невски, храма Св. Александър Невски е музикален. Той е изпят. При него погледа се плъзва галевно
по ритъма на тези арки, прозорци, куполи и така нататък. Никъде нямаме грешка, никъде нямаме ръб, никъде нямаме
несъвършенство, никъде нямаме дисонанс. хармонията е пълна. Това е рядко постижение. Померанцев никъде други не го е постигал. Но близко до него,
макар и на сериозно разстояние, са няколко постижения от това време, нео-византиниски храмове в Русия и именно кронштадския храм е един от тях, но там двете
малки камбанарийки са като залепени, те са като някакви израстъци, не може да се сравняват с тази хармонична камбанария. Същото големият проблем кой е? Че
във Византия нямаме камбанарии. По принцип камбанария като самостоятелно, като тяло, което е свързано с храма, не се практикува. И да има изключение, те са именно изключения.
Камбаните късно се появяват и прочие. Та, как се свързва куполна сграда с камбанария? Ето, това е задачата, която трябва да се реши. И опитите обиктвенно са неуспешни. Повечето са неуспешни.
Вече при Померанцев, обаче, имаме много успешно решение. С това, че командрията става съизмерима с купола и тя се свърза
с купола не просто така, а с кораба на самия храм. Тоест, кораба на храма се удължава, както и при Свети Петър в Рим, разбира се, по същия начин. Куполната
сграда продължава с един кораб, но там завършва с една отрязана и доста скучна фасада, докато тук завършва с една изящна и монументална
камбанария. И в момента, в който камбанарията вземе своето златно сечение спрямо храма и се свърже с него с науса
на катедралата решението за спива. И оттама татъка вече говорим за решена естетическа задача, а другите са търсения.
На много места са се доближавали в нещо към това решение, а това е вече решението. И така
храмът се стои в началото на 20-ти век, завършене в 1912-та година. Неговото освещаване става чак в 1924-та година поради Балканската война,
Междусъюзническата, Първата световна, влошаването на отношението между България и Русия. Там, разбира се, имаме един позорен факт, че заради това,
че България влиза във войната срещу Русия и, разбира се, започват войнни действия. Фердинанд и парламента решават да се преименува храма. Това става
на 4-ти март 1916-та година става това преименуване и точно на 4-ти март 4-ти години по-късно 1920-та година отново
се връща към първоначалното именуване, като предложението за това преименуване във връщане към старото име е от министр
Михаил Маджаров. Същия, който си спомним беше много активен в притълството на Константин Стоилов по сторежа на тази
катедрала. Така, че неговото име трябва да бъде там на видно място. Може би плоча трябва да има като диптих на ктиторите и взобщо заслужирите към този храм, където неговото име трябва да бъде
на видно място. Интересното е, че само след 40 дена той вече не е министр. Това вече е приятно стамболийски и много-много не го обичат и го махат. Но така или иначе той си е свършил работата.
Храма се връща към изначалното си мисъс, с което е бил заченът. Това е този храм. Ако някой иска друг храм да направи на светите и къде методи, ето му територията на цяла България, където иска
Фердинанд, на Михаил Маджаров, на Константин Столов, на всички деятели, които са го направили като такъв, на парите, които са отпуснати, които са събрани от народа, от бюджета, от всичко това, за храм Сица Александър Невски. От там нататъка
с чужда пита Майчин Помин, Помин не се прави. Никой не ни преча да строим огромни и прекрасни храмове на когото искаме. Но те са други. Този е този. Така че това е едно, бих казал така, един елемент на българско малодушие,
който по-добре да го нямаше. Сега, до тук говорихме за Божия промисъл, т.е. за смисъла на историята на този храм. Как всички и православни, и протестанти, и католици, и вярващи, и невярващи, и русофили,
и русофоби, всички помагат за това в следището на град Цвета София, да разцъфне най-прекрасната катедрала в света. Най-прекрасният храм в света. Защо казваме, че това е най-прекрасният храм
в света, най-прекрасната катедрала? И, взобщо, има ли такова понятие? Защото някой има друг вкус, някой харесва простата селска църквица, смята, че тя е най-прекрасната, друг харесва най-много котическите катедрали, трети харесва
най-много бароковите, друг ще каже Свети Петър в Рим, друг ще каже Санта Мария, Делфиоре в Флоренция, и ще си останем на 100 души, 200 мнения. Така ли е? Или все пак в
луното на красотата, в луното на естетиката има красиво и некрасиво, или по-красиво и не дотам красиво. Аз смятам, че всички естети на всички времена и всички хора,
които разбират за какво става дума, а може да кажем, че и всички хора изобщо знаят, не всичко е относително. Ама съвсем не всичко е относително. Има относителност, но тя е в граници. Тоест,
ние можем да говорим за естетика, можем да говорим за по-красиво и по-некрасиво, а не само да гласуваме не ми харесва, мен не ми харесва. Какво имам предвид? Имам предвид, че в строителството,
в архитектурата имаме два вида сгради. Едните са на Бога посветени, а другите са на всичко останало. Е, сградите, които са посветени на Бога, са една категория,
а сградите, които са посветени на всичко останало, са друга по-низка категория. Храмовото строителство е върховното строителство от как съществува човечеството поради
простата причина, че човека дава на Бога най-хубавото, най-прекрасното, което може и най-символното. измежду храмовете естествено, че първенство имат
храмовете на Христа, на истинския Бог, християнските храмове. А измежду християнските храмове, някой ще каже, да, имат готически катедрали, има романски катедрали,
има модерни, като на Льо Корбюзие, на Нимайер и така нататък. Да, има и византийски, има и нео-византийски. Защо да предпочитаме едните
спрямо другите. Тука ние не говорим за деноминации, говорим за естетика. Готическата катедрала, кое е характерното за нея? Това е насочването нагоре. Стремежа към
Бога. За това са тези островърхи шпилове. За това са колите. поначал самата готическа ехницира някакси е остра. Тя е
заострена нагоре. Настръхнала от тези безброй шпилчета, които стрелят нагоре. Този стремеж нагоре. Но идва фундаменталната
разлика между Св. София, Цареградска, Св. Александър Невски и другите куполни сгради и шпиловите сгради. Островърхите, устремените към небето. Разликата е фундаментална,
тя е богословска. нашето учение е, че Бог се е въплатил. Той е слязал на земята. Ние не сме търсещи. Ние не правим
храм на неведомия Бог. Ние не го търсим някъде, където нас ни няма. В продължението на тези островърхи шпилове някъде след облаците. Напротив,
Бог е тук, вътре в храма, в чашата на причастието, поради което купола е ненадминат образ на храмовата архитектура.
защото купола носи образа на вътрешната сила, която издува това платно. Този купол е като едно издуто платно от тази
вътрешна енергия, от вътрешното присъствие на Бога. Бог е вътре в купола. Говорим за образно, разбира се, символично. За това купола не може да бъде
надминат с никакви насочени към небето острията. или други форми. Купола е образ на вътрешния Бог, който е
вътре в храма. Сега, след като кажем куполни сгради, че те са по-адекватни отколкото островърхите, нека да видим как купола
купола на свети Александър Невски преминава изящно в останалата част от сградата. Знаем, че в света София
царя глязка това не става. Там купола е доста тромав с едни огромни такива контрафорси, които са
му гъщи, но и казал доста тромави. При Свети Петър в Рим да каже купола е залепен върху тавана
на храма, никаква връзка няма. Това е един голям провал естетически. докато присвети Лесандър Нески разбира се померанце се е
получил включително експериментите на синан с стотици куполи и много други преди него и след него и в крайна
сметка той е получил това прехвърляне на главния купол върху една поредица от второстепенни полукуполи от там трета
линия от по-малки куполоподобни части и се получава една каскада отгоре надолу което хармонично прехвърля обема и цялата
сграда придобива образа на пирамида така че едновременно е куполна едновременно го има това символично насочване нагоре естествено така че
Померанцев е успял да научи уроките той използва и така начините тимпани от света София от към север
и от към юг всичко е научил всички експерименти кои са правени с куполи са довели до шедовара на свете
Александър Нески сега по отношение на материалите какво да кажем за златото никога няма да има по-добър материал колкото и да старят катедралите като катедрали те си
оставят едни сиви черни или белизникави докато златото е божествено всичко останало е пръст и пепел
златото е божествено като образ говори така че по-златения купол с тези благородни зелени на другите покривни конструкции включително
и полукополите има една иерархия пак на благородните зелени патини и златото на горния купол който е небето Бога
така че може да кажем че и в материалите да не говорим за този бял врачански камър който прекрасно старее с леко подчертаване на всички детайли
при стареенето и става една истинска симфония от образи нито претрупана нито суха нито студена
нито бароково досадно пишна мерката е спазена можем да кажем почти до съвършенство ако не е до съвършенство и много ясно се вижда разликата
ако примерно сравним образа на Св. Александър Невски храма с да кажем новата катедрала на Белград Свети Сава поначало за да разберем качеството на Св. Александър Невски
със сравнение най-добре се разбира ако го сърнем в момента имаме едно състезание в кавички между Софийския храм Св. Александър Невски след това св. Сава в Белград който е по-голям
по-висок и така нататък и сега в Букурещ се завършва тамошна катедрала още по-голям още по-висок и виждаме как този стремеш към по-голямо по-високо този
така олимпийски девиз как води до една деградация на всичко храма св. Сава в Белград е по-лош отколкото е Александър Невски негови интериор
е хубав прекрасни мозайки тук стенописите са посредствени в Св. Александър Невски академични сухи безинтересни слаби посредствени по-точно казвано
айде не са слаби там златните мозайки са много добре изпълнени да не говорим в подземието златните позлатените стенописи на много високо равнище
може да кажем на византийско равнище така че там интериора е по-хубав в св. Сава но екстериора е посредствен нито материала облицовката
да е с вертикални плочки които разрушават опечатлението за нормално строителство стои се с хоризонтални камъни не се стои с вертикални камъни така че
сложиш ли вертикални плочи веднага стои като лепена баня и се разрушава стабилното присъствие на сградата тя вече е налепена тя очевидно е от бетон налепена
с тези мраморни плочи докато св. Александр Невски стои органично като чили цялата от този бял крамък още по-грозна е катедралата в Букуреш която в момента е с
гигантски размери най-голямата православна катедрала в света най-високата с най-голям обем и прочие но точно тези големи обеми височни я съсипват тя стои като пренапомпана
като един човек който се напъва да бъде като един културист който си показва мускулите нищо по-досадно няма от това един културист да си напомпва мускулите една такава е тая катедрала катедрала на Христа
на смирението на мира на хармонията изведнъж виждаш едни мащаби които са точно във стилна Чаушеску тя е недалеча от двореца на народа от времето на Чаушеску
двореца на Чаушеску фактически и може да кажем че са продукт на едно и също мислене е разбира се по-добре катедрала отколкото той е безумен мастодонт на Чаушеску но така или иначе е
жалко за огромните средства които хвърлят и ще продължават да хвърлят тук с 10 пъти по-малко парис но и постигнани 10 пъти по-красив храм и този храм Св. Александър Невски се превръща в образец
за всички български храмове и за голямо съжаление далеч далеч не достигнат образец схем го има всички го виждат и когато почва на го поддържават се провалят примерно катедралата
св. неделя правена е след атентата 25-та година и виждаме че не са научили урока св. неделя отстъп спрямо Св. Александър Невски макар че
сама по себе си не е грозна но много отстъп спрямо Св. Александър Невски във всяко отношение и купол и камбанилия всичко е една класа по-долу но и не само тя всички опити
да се повтори шедевъра Св. Александър Невски са завършили с може да кажем доста разочаровващи резултати но тя си остава образеца на
десетки и десетки храмове в България и до Дендешен така че можем да кажем че си остава образец дори малко излиза извън схемите на неовизантинизма
то е можем да кажем класически стил Св. Александър Невски сам по себе си е образец стои като начало не като край на търсенията на неовизантизма
къвто всъщност е исторически а по-скоро като начало на последващите подражания и прочие един наистина истински шедевър не само най-красивата България най-красивата
сграда в България не само най-красивата сграда на Балканите но може би и най-красивата църква изобщо в света защото отговаря по един промислителен
начин на толкова много критерии че няма друг храм който да показва такова съвършенство клавната пулка е към каква е главното съдържание това е
че България заслужено ли незаслужено ли от Бога ли е дадено това това е друг въпрос Но ние получаваме в центъра на българската столица един световен шедевър, който ние мълчим, не го провъдгласяваме за такъв. Не обясняваме на... Защото когато човек не знае какво вижда, той не го вижда. Не обясняваме на новодошлите тук, къде българи, къде чужденци. Това чудо на архитектурата как се е получило. Но то се е получило очевидно по Божи промисъл съсъдействието на всички, на бедни и богати, на царе и князе и вярващи и невярващи протестанти, католици и православни. Така че това е наистина една изключително поучителна и забележителна история на една сграда и един образ, който ние все повече трябва да осмисляме и като го осмисляме ние ще можем и да го възпроизвеждаме. Във други храмове, в други сгради, изобщо в друго мислене да използваме начина по който се е получило тук, за да можем и на други места да обеществяваме красотата, вдъхновението, светостта и Божието тук на земята. Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по Радио Зорана.