Драги приятели, от пет години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Петър I. Империята и цивилизационният избор. Темата за цивилизационният избор често е употребявана и още по-често злоупотребявана в политическия дискурс. Всъщност, трябва да изясним какво означава цивилизационен избор, тъй като имаме две цивилизации, само две цивилизации. Едната е истинската цивилизация на истинския Бог.
А другата е всичко останало. Тази цивилизация, в чийто център е истинския Бог. Разбира се, тя е създадена от човеци, от вярващи човеци, вярващи в истинския Бог. И те преобразуват света чрез своята дейност, чрез своето законодателство, чрез своя светоглед, чрез своето изкуство, чрез своето всичко. И това преобразуване на света чрез богоцентричния светоглед, в чийто център е истинския Бог, е едната цивилизация и единия възможен цивилизационен избор, а другия цивилизационен избор е всичко останало
в безкрайните варианти на едно и също. А това едно и също е неистински Бог и съответно неистинска цивилизация. Сега, дали този Бог ще се казва Зевс или Тангра или комунизма или народа, или каквото ще да е, е все едно. В крайна сметка е все едно. Целта е да няма истински Бог, да няма истински център на тази цивилизация, защото в център на всяка цивилизация е Бог или неговият отровен двойник. И така се навършват 300 години от учредяването на Руската империя, което става на 22 октомври, стар стил, когато руският цар Петър Първи се обявява за император всерусийски.
Делото на Петър Първи е ключово явление в историята, а обявяването му за император е символния връх в неговия живот. И точно тази символика е важна, защото с делото на Петър Първи се сменя централния код на Руската държава. Цивилизационния код. Бога. И започва нейния вече 300 годишен западен плен. До тогава Руската държава, Руското царство е било Христоцентричното Вселенско царство и впрочем цивилизационен център на православието. А от него нататък и до сега Руската държава е западоцентрична,
а съответно и секуларна. Затова, когато честваме 300 годишената, отбелязваме по-точно, 300 годишената, от създаването на Руската империя, имаме повод да се вгледаме в делото на Петър Първи Алексеевич, който носи прозвището Велики за тези, които са поданици на неговата секуларна западоцентрична цивилизация. Можем да кажем, че Петър Първи е типичен представител на своето време. Времето е преломно. от запада десетилетия на ред, може да кажем столетия на ред, идват влияния,
съвъзможни, технологични, художествени, естетически, политически, военни, всякакви. И пред Русия стои въпроса как да се приспособи към технологичното превъзходство на запада, което вече се очертава. След
Великите географски открития, дори и преди това, запада доста видимо се развива в хоризонталното светското направление и всяка държава, всяка култура трябва да отговоря на това предизвикателство. Иначе ще бъде технологично задмината, а когато бъде технологично задмината,
тя ще бъде военно задмината, когато бъде военно задмината, тя ще бъде победена на бойното поле и или завладяна, или маргинализирана, така че това е едно предизвикателство историческо, на което трябва да се отговори. И Петър дава отговор на това предизвикателство. Ще видим по-нататък какъв е смисъл на този отговор и до какви резултати води. Но
то е един от възможните отговори. Те са два в общи линии. Единия е приемане на технологията и от стояване на духовността и на всичко свързано с нея. Този отговор за съжаление Петър не дава. Той дава другия отговор. Приемане на технологията и всичко свързано с нея. светоглед естетика църковност начин на живот
и прочее, и прочее. Петър е роден на 30 май 1672 година. Той е един от синовете на цар Алексей Михайлович, който имал 14 деца от две съпруги. Но повече от тях са били дъщери,
а пък част от синовете са били болнави. Така че от тези всичките 14 деца много малко стават за управляване на царството. И Петър, разбира се, е един от тях. може би най-жизнеспособния в това отношение. За голямо съжаление Петър остава сирак.
Баща му умира, когато той е само на 3 години и половина. Това е една от първите причини за последващото му пренасочване. Вероятно, ако баща му беше живял по-дълго време, Петър да отрасне със едно нормално детство, да не е така травматизиран, да не получава такива свръх
травми в детството си, той ще разбира се съвсем друг човек. така или иначе умира бащата и понеже измежду многото му деца момчетата са болнави, а момичетата не могат да бъдат престолонаследници, затова въпросът за престолонаследието е много остър
и няма да влизаме в много подробности. Те са интересни, важни и заслужават. Впрочем, много си заслужава наистина да се проследи психологията на този можем да кажем абсолютен монарх, какъвто е Петър. Защо той развива такава психология? Подобно нещо става с Луи 14.
и той става абсолютен деспот и той в детството си приживява травма по време на така наречената фронда. Този бунт, който за малко да му коства трона и така нататък, може би и живота. Иван Грозни по същия начин има рано става владетел, има травматични изживявания
в детството, така че това е напълно възможно да обяснява част от особеностите на характера на Петър. Той не е бил добре образован. Можем да кажем, че не е проявявал голям интерес към хуманитарните науки. В последствие започва да се интересува
много от военното дело и свързаното всичко, което е свързано с него, включително и науките свързани с военното дело, така практическите науки свързани с металолеенето, с корабостроителството, с геометрията, с технологиите, свързани с военното дело, химическите
и прочие технологии на това време. Но се губи хуманитарната страна. Руски език е знаел не много добре, имал беден речник, пишел с грешки до края на живота си, не е бил добър, нито латинист, нито елинист, така, че можем да кажем, че
тази част от неговото образование много му липсва и това оказва сериозно влияние на личността му. Когато идва на дневен ред въпроса за престолонаследието, се оформят два клана, които се борят, нали? От двете съпруги. Едните са кланът на Милославски, Милославските,
а другият на Наришкините. Сега, Петър е от втората жена на Алексея Михайлович, тя е Наришкина, но трона наследява по-големият ми брат от другата, от първата съпруга, Милославска, той се казва Феодор, но понеже е болнав,
управлява няколко години и умира. Поради тази причина стават размерици и разбунтуват се стрелците, това е гвардията, която е в Москва, и на престола фактически биват поставени двама царе. Първо, Наришкините,
след смъртта на Болнавия Феодор, трети, вземат властта и обявяват 10-годишния Петър за цар, обаче привържениците на другата съпруга, на Милославските, правят бунт на стрелците, подкокоросват стрелците
да се разбунтуват, те убиват някой от Наришкините, братята на царицата и други важни фигури и се стига до един своего рода компромис между двата клана да има двама царе и двамата, впрочем, малолетни. Единия е Йоан от първата съпруга, а другия е Петър от втората.
Но понеже двамата са малолетни, за техен опекун и регент е така е, определена София, тяхната сестра, фактически от първия брак на Алексей Михайлович. Тя е родна сестра на Йоан, а на Петър
му се явява един вид, доведена сестра от първия брак. Тя е била много амбициозна, искала е да управлява, но по тогавашния закон жените не са имали право да наследяват трона. Опитвала се по някакъв начин, но патриарха се е противопоставил и не е могла
да се обяви за царица. Затова напрежението между двата клана продължава с двамата царе. Един вид компромис, някакво двуцарствие. Като Йоан е болна в слабоват и не може да управлява фактически София
върти властта. Сега, тази София в последващото руско изкуство е изобразена винаги в много отрицателни черти, особено в изобразителното изкуство, така остра и страстна, грозновата
и прочие, неадекватна. Това, разбира се, пропагандата на този, който е спечелил властта на Петър и неговите наследници, естествено, че трябва да демонизират другия. Така, че
ние не сме сигурни дали тя не е била по-добрата альтернатива на Петър, което на теория е възможно, така или иначе, когато се стига до противоборство между двата клана, когато Петър вече става пълнолетен,
той се оказва по-силен и София капитулира, след което е замонашена, пратена в Новодевичия манастир, край Москва, тогава, сега в чертите на града. Но преди това,
още докато София е регентка, един изключително важен момент, етап в живота на Петър. Първи, който, впрочем, до някъде отговаря и за последващото му поведение.
А именно, понеже София държи властта в столицата, Петър, заедно с майка му и са техните приближени, са отстранени един вид и пратени в едно село
близо до Москва, наречено Преображенско е. И там Петър, който е момче, си създава така наречените забавни полкове. Първо си създава един забавен
полк, след това си създава още един, създава се забавен градец, прави се забавен флот, с забавна
артилерия. Всички тези уж забавни неща всъщност се оказва доста истински. Той формира тези полкове от свои връзници,
много от които ще му бъдат в последствие важни сътрудници и държавни и държавни деятели, изучава военното дело, изучава артилерийското дело, изучава
мореходното дело, прави флотилия там на река Ялза, тъй като това село е на брега на река Ялза, която се влива
в река Москва и по този начин той тренира за цар. Има войска, има артилерия, има флот, има крепост, която изгражда, има армия, има сподвижници и тук
вече започва и, можем да кажем, цивилизационното влияние. Защо? Защото той е малко муче, без баща, без духовен наставник. изключително амбициозен, хиперактивен. И
негомо трябват артилерийски урадия. Негомо трябва войска, която да може да марширува, да прави паради, да извършва някакви бойни действия, такива, фиктивни. Но технологията за всички тези работи, така да се кажа,
върхвата технология на това време не е руска, а е европейска, западноевропейска. И затова той привлича за свои наставници в военното дело, в артилерийското дело, в свързаните с
военното дело науки, привлича чужденци. холандци, немци, шотландци, какви ли не още. И благодаря на тях придобива някакви познания по тези науки, а неусетно
за него и за неговото обкръжение, това въздействие започва да става светогледно. Не би трябвало да се свързват нещата, но на практика се свързват. все пак той е малко момче, неговите наставници са зрели мъже, хора, които знаят
как се правят нещата, те въздействат с своята мъдрост, с своята харизма, с своите умения и Петър започва да придобива техния светоглед. Не ще шли близо до това село Преображенско е,
пак на река Ялза се намира и немския квартал на Москва или край Москва. Немецка слобода, както се е казвало тогава, немския квартал, където живеят всевъзможни чужденци,
които са се построили къщички в техен стил, прави улици, в общи линии, добре поддържан квартал, който освен всичко друго има малко по-разпуснати нрави, в сравнение с патриархалната Москва, където един младеж, тинейджер,
като Петър, може да прави квалцийска, докато в немския квартал може. Той започва там първите си любовни похуждения, започва да пуши тютюни, изобщо, така в началните стъпки на разврата на мира добра
почва именно в немския квартал. Това разбира се, естествено, че въздейства върху неговия светоглед. И тези развлекателни полкове, развлекателна артилерия, посещение в немския квартал,
с разпуснатите нрави, участие в вечеринки, с танци, с така девойки, с леко поведение и прочие, започват да оформят и да кристализират съзнанието, светогледа на Петър.
Това е много важно. Фактически, той получава своето духовно образование в едния секуларен, бездуховен вид, разбира се, но мястото за духовно образование е запълнено именно от
този начин на живот. Детски, незрял, хоризонтален, можем да кажем плъцки, примитивен, и Петър израства като такъв човек. Всъщност, всички негови действия до края на живота му
са следствие от тези юношески, забавни, развлекателни полкове, ателери и флот и така нататър. Точно тук, в тези забавни, научки направени неща, той създава една много важна
институция, така наречения всешутейши всепианейши и сумазброднейши сабор. Всевшегубийния, всепияния и безразъднейшия сабор. това е една група от приятели, които пародират карнавално
църквата и раздават си титли, разбира се, всичко е нецензурно, и титлите, и имената им, измислят си специални прякорени нецензури на всичките. Невероятен майтап през цялото
време, разбира се, пие се там и така нататък. И този събор, създаден в тинейджерските години на Петър, по време на неговите забавленски полкове,
артилерия, флот и така нататък, този събор просъществува до смъртта на Петър. той продължава да се забавлява по същия дебелашки и незрял начин
до смъртта, до последния ден на своя живот. Така, че действително едно от големите въздействия възпитателни върху него е тази негова, може да кажем, неограничена власт
на микроравнищи в рамките на това село с неговите така шегобийни полкове, артилерия и флот и всичко останало и лека по лека това кристаллизира
и остава за цял живот включително с тази антицърковна позиция, която разбира се му е внушена от протестантите, от неговите ментори от немския квартал.
Защото те, като така протестанти, естествено, че пародират и усмиват църквата. Те разбира се имат предвид папската, ремокатолистска църква,
но Петър го превежда на православен език и започва да пародира православната църква заедно с цялото свое обкръжение до края
на живота си. Майка му, като вижда, че той е тръгнал по този път, решава да го вкара в пътя, оженва го за първата му съпруга,
но Петър в общи линии след около един месец си я напуска и се връща към своите по-важни така занимания. След което вече той става пълнолетен и започва
неговия конфликт с сестра на София. Кайна сметка тя като незаконна, колкото и да имала и характер и воля, но нямало как да се прибори с Петър. Най-малкото нямало как това да стане
без кръвопролития и подобни такива неща, които, разбира се, тя не е предприела и в крайна сметка Петър взема властта, нея я праща в манастир до края на живота й. Между ведно, разбира се,
е имало още един бунт, за който ще споменем малко по-късно, всъщност, нението за монашон е по-късно, но тук тя е пратена, така да се каже, на нещо като домашен арест в Новодевичия манастир. И така
Петър идва на власт. Разбира се, двоцарствието формално продължава. Неговия брат Йоан продължава да се води съцар, но той е болнат маловолеви и на практика съзнателно предоставя цялата власт на Петър и не се занимава
повече с управлението до смъртта си. Така че всичко, което става оттам-нататък, е лично дело на Петър това. Той още с възцаряването си и елиминирането на София преминава към един абсолютистски деспотичен начин
на управление. приоритет за него е войната, разширението на територията на Русия към моретата и първо се насочва към Черно море. Прави една кампания да завладее град Азов и успява след първоначални успешен опит при втория опит
вече да завладее крепостта Азов с което Русия излиза на можем да кажем на Черно море макар и първоначално само на Азовско море което свършва с Керченския проток
там Османската империя и Кримското царство и изобщо тези мисулмански държави няма да допуснат не искат да допускат излъза на Русия на самото Черно море да не говорим за
по-нататък Средиземно така че това е един полуход за излизане на на море След като приключва успешно тази кампания Петър тръгва на така нещото велико посолство
в 1697-98 година 15 месещ пътешествие в Европа в Западна Европа като посещава Рига Кёнигсберг това са главните му спирки Бранденбург Холандия Англия и Австрия като в плановете му
е влизала и Венеция и Рим но поради там един бунт на стрелците той се кръщава Венеция и се прибира след Виена директно се прибира в Москва
формалната цел на това велико посолство в което са участвали 250 човека включително и Петър само че той инкогнито уж главната цел уж била да се намерят съюзници срещу
Османската империя т.е. да продължи кампанията към топлите морета към Черно море и потенциално към Средиземно аз лично смятам че това не е било главната цел на Петър защото Холандия Германия
която разбира се не е държава Германия германските княжества графства и прочие и Англия много трудно те никога не са воювали срещу Османската империя и няма и да воюват много трудно тези държави
ще си зареждат своите проблеми в там Северно море Балтийско море Атлантически океан ще мина цяло Средиземно море и ще се бият с Османската империя в източното Средиземно море ръка за ръка с Русия
Това нещо е фантастично и нереално Ако Петър искаше реални съюзници срещу Османската империя наистина Това ще започне с Венеция Рим и Виена И там вече защо не и Персия там вече
можеше реално да намери съюзници Така че тази цела е била по-скоро предлог предекст А голямата цела на Петър е била неговото момчешко любописство да иска да види от първа ръка
да пипне как се правят нещата Това най-много го е интересувало Той си остава цял живот изключително заинтересован от приложните науки от технологиите и иска всичко да мине през него
Око да види ръка да пипне Посещава корабостроителници леярни университети какво ли не е обсерваторията в Гринвич парламента в Лондон той е детински любознателен и навсякъде попива
технологии и военно дело и тези неща които го интересуват Това е бил главния му интерес затова е отишъл да привлече специалисти да види как се правят нещата да придобие опит
да усети духа на мястото от какво са направени тези водещи тогава технологични държави които са именно Холандия Англия и западните държави
като цяло но навръщането когато е в Виена и се готви да слезе надолу към Венеция и Рим научава че в Москва има нов бунт на стрелците и прекъсва
потуването и се връща обратно да потуши евентуално бунта разбира се бунта е бил потушен много преди Петър да се върне но той използва
повода масови екзекуции обестват стрелците и прочее самата София неговата доведена сестра е пострижена в мунашество така че той се разправи
използва повода разбира се да се разправи най-жестоко със своите реални и потенциални политически противници и можем да кажем че след като вече е направило обиколката в Западна Европа има един голям набор
а пълна кошница с идеи как да преобразува Русия и той преминава към един много интензивен период на реформи тези реформи можем да кажем че засягат всички
страни на живота като се започне от политическата икономическата технологичната заводи се правят манифактури и се стигне до бита той в Преображенско
още докато е в селото издава своя знаменит указ за носенето на немски дрехи за пръсенето на бради и мостации и така нататък
и преминава към насилствено променене на руския човек особено на върхушката на администрацията бюрокрацията аристокрацията всички те които ще живеят в столицата
да бъдат така добри да носят немски дрехи да си бръснат брадите и мостаците става дума за мъжете разбира се и да възприемат стила на поведение начин на живот
на Западна Европа Този можем да кажем доста деспотичен подход не е бил посещна добре от руския народ но разбира се чиновническата класа и аристокрацията
не са имали къде да мърдат той е бил изключително волеви и изключително непреклонен това не е мъдър човек той не иска да се хареса той не иска да убеди той иска да оплаши
и да наложи и успява тези кото не се подчиняват биват подложени на най-срамни изблици на ярост на унижение и на втория третия път вече
всеки следващ за да си спести подобни неща минава под общия знаменател сменя се календара вече вече не се бурил календара от сътворението на света а от Женство Христово
новата година започва от първи януари а не от септември така че във всички сфери на живота Петър въвежда реформи по западен образец разбира се реформира се
и армията и с ново реформираната армия той започва война с Швеция всъщност това му пътешествие западна Европа приориентира руската политика вече няма да търси излаз на юг
към Черно море а на северо-запад към Балтийско море където е отрязан излаза на Русия който е съществувало по времето
на Борис Годунов но и за който излаз Иван Грозни е водил толкова войни с шведите сега отново Петър започва война с шведите започва северната
война от 1700-та до 1721-та година първото голямо сражение е разгром при нарва в 1700-та година следите по това време имат един изключителен военачалник за крал Карл
12-ти той е роден пълководец и провежда няколко блестящи кампании с една стегната професионална много боеспособна
армия побеждава по-многобройни армии на противника които обаче нямат нито тази дисциплина нито такова ръководство каквото той осигурява
той е бил млад човек може да кажем гениален пълководец и след като разбива Петър при Нарва продължава нататък в Польша Дания в общи линии
се справя с всичките си врагове но Петър изобщо не се отказва той друга коне е имал желязна воля и не се спира пред никакви поражения пред никакви неуспехи продължава нататък реорганизира
армията започва да прави флот и в край на кащата войната се обръща в негова полза в 1703 година основава бъдещия град Санкт-Петербург това е
сегашната Петропавловска крепост на едно островче но мястото е стратегическо устието на река Нева се контролира чрез тази крепост и този бъдещ град създава създава
се руския флот там един остров бъдещата крепост Тронштад става база на руския флот изобщо Петър методично създавява своите позиции в 1706 година Карл 12
навлиза с войската си в Русия но Петър вече има по-блъспособна армия и в крайна сметка в битката при Полтава 1709 година разгромява Карл 12
Това е решаващия момент в Северната война Шведите биват разгромени в генерално сражение Карл 12 е ранен едва се спасява в Османската империя и в общи линии победата на Петър е окончателна Самата война
се проточва още малко междувременно в 1713 година вече Сенатът се премества в Санкт-Петербург и де-факто това означава че столицата се е преместила от Москва в Санкт-Петербург Това не е случайно
Това преместване на столицата ясно означава едно западен избор на владетеля на Петър Продъжава Северната война и най-накрая се изключва между Русия и Швеция на 30 август
се изключва мирен договор Нищатския мирен договор с който се приключва войната и Русия придобива официално тези територии които е завладява на брега на Балтийско море Сега ще е
Естония Петербург Петербург и той район При това положение на следващата година на 22 октомври 1721 година т.е. точно преди 300 години Сената дава титлата Баща на отечеството император император Селусийски
Очредява се Руската империя Това е върха в живота на Петър Той е венценосец Овенчан с победата в войната срещу силната Швеция На юг Той губи Азов
в война с Турция за малко да бъде разбит поголовно в злощастния поход през Прут река Прут където Турската армия го заобгражда и той е принуден да капитулира и връща всички завладени територии там в Азов
и за още брига на Азовско море Таганрок и прочия но негови интерес вече е трайно на Северо-запад към Западна Европа и към Балтийско море Така че разбира се
на изтоки на юг продължават еспанзите на Русия Камчатка е пресъединена част от крепежето на Каспийско море с Баку тогава е завладяно и пресъединено към Русската империя но в общи линии
можем да кажем че главното което негови интересува разбира се е излаза на Балтийско море и експанзията в Северо-западна посока Титлата му император е призната
веднага от Прусия и от Холандия малко по-късно Швеция 1723-та година Турция 1739-та година Англия и Австрия 1742-та година забира се това е след смъртта на Петър
но става дума че тази титла вече император не се оспорва от никой и лека порека всички я признават Сега Петър умира 1725-та година с до голяма степен изпълнени програми Единственият голям проблем е престолнаследието
той няма така добър престолнаследник той екзекутира реалният си престолнаследник Алексей който е имал намерение да връща назад реформите на Петър а Петър не е искал това нещо да стане и в крайна сметка
го обвиняват в държавна измяна Алексей и го екзекутират така че не имал достоверен престолнаследник затова в крайна сметка го наследява втората му съпруга Екатерина по темето Екатерина Първа но това е друга тема важното е
сега да осмислим реформите на Петър Първи смисъла на това което той е направил добро ли е или зло ние разбира се не съдим човека Петър Алексейвич Романов
като цялост на личност има кой да го съди ние нямаме право да съдим нито един от човеците но ние можем да обсъждаме и дори да осъждаме дела човешки разбира се там където тези дела са
срещу Божиите заповеди срещу духа на Христа ние ние не можем да бъдем така с вдигнати рамене и да кажем не знаем това дело добро ли е или зло
не знаем добре ли направи Юда като предаде Христа или направи зло такъв релативизъм е абсурден разбира се че това е зло това предателство разбира се че когато правиш нещо срещу Бога ти правиш зло сега
дали си лош човек това вече е друг въпрос може да си се покаял може да си като Петър нали три пъти се отреча след това се покая така че там ние не знаем какво става сърцето на човека и затова не можем да го съдим но можем да съдим
и да обсъждаме действията сами по себе си и така създавайки руската империя по западен образ и подобие Петър всъщност подчинява Русия на западния дух това е всъщността на
неговите реформи Русия попада под западен плен не е победена от запада на бойното поле не е завладяна от пълчищата на Наполеон Хитлер или който ще да е сама
доброволно с царя напред тя извиква запада за свой ментор пример и в крайна сметка господар господар на мисленето което е най-важното разбира се
защото когато някой владее мисленетото той те владее целия така че започва един духовен плен на Русия и цивилизационен който още не е завършил Петър възприема изцяло западния светоглед той формално е
православен формално не става протестант не става римокатолик и няма такова намерение може би имал намерение когато отива в Рим да сключи някаква уния с папата но това
в сферата на предположението така че формално става православен но духа му мисленето му вече не са православни той с цяло възприема западното изкуство и то има мал шанс то западното изкуство
че деградира от век на век това за нас е ясно но чак сега става ясно доскоро се смяташе че то е имало един възход през Ренесанса стигнал до върха в началото на 16-я високия Ренесанс и чак тогава
започнало да запада вече с барока маниеризма и така нататък но въпросът е че Петър приема западното изкуство като свой образец в момента който то още деградира това вече
времето на стила рококо това е кич това е кича който е достигнал столичен статус възпрете от двора върсай възпрете от сансуси възпрете от цяла Европа това е кичозен стил
и този кичозен светоглед тези еротично-митологични блудкави сюжети картини картини опери какво ли не точно в този момент на може да кажем най-кухо западно изкуство
точно тогава Петър се появява и се влюбва в това изкуство впрочем всички се влюбват от това е било любимото изкуство на това време и той го възприема като образец за подражание
до такава степен че примерно поръчва една от дъщерите му бъдещата императрица или съвета Петровна тя като момиче той поръчва на един художник да изобрази гола
нещо немислимо в православна Русия как така ще изобразиш една девойка гола това е безсрамие но това безсрамие става в императорския
дворец и тази безсрамно изобразена девойка е бъдещата царица императрица по същия начин е изобразил голичък и престол наследника си
така че този смисъл естетически Петър е на нивото на можем да кажем най-низко патналото европейско изкуство кичозния стил рококо в неговия
така пошел вариант но това са бе неговите вкусове но това е знак знак за кремо е духа духа му
не е в православието не е в христа изобщо това е секуларен дух секуларен и вече и аморален и можем да кажем кичозен но
във всеки случай не е православен и не е висок така че по изкуството ние можем безпогрешно да усетим духовния пулс на едно общество на една цивилизация така че
този цивилизационен избор който Петър прави е избор на секуларното против православното и не случайно той ликвидира патриаршата като институция
вкарва църквата като учреждение подчинено на държавата включено в държавата и подчинено и включено то можеше да е подчинено но да е все пък самостоятелно
не това е включено в държавата така да се каже църквата не е васал на Петър а е подчинен на Петър което е престъпление
разбира се срещу църковността не случайно староверците го обявяват за антихриста и го смятат че това вече е самото пришествие на антихриста това обаче можем да кажем
че им прече да го разбират като каже за някой че е антихрист вече няма какво да се изследва няма какво да се мисли това е края на нисловен процес извършил си
някакъв нисловен процес добърлоши в неговия край заявяваш това е антихристална татъка какво да изследваш от друга страна пък църковните люди подчинени на този деспот
тези които са пишещи и власт имащи не смеят да осмислят престъплението на Петър секуларизацията на църквата и така нататък и
можем да кажем че нямаме такъв добре балансиран премислен църковен прочит на неговото управление от някои от неговите съвременници или пък през 19 век или през 20 век църквата
не смее много-много да шава по време на Петър и докато са на власт неговите наследници а пък вече когато болшевиките пък съвсем няма възможност да извърша такъв процес
мисловени геополитически и метаисторически болшевиките още по-малко се интересуват от този въпрос за тях Петър е по-скоро положителна фигура че изтръгва Русия от мрака
на средновековието и ако той е отстъпил от Бога това за тях е положително че се е освободил от предобежденията пред разсъдеците така че комуницистската историография
не може да осмисли Петър по същество и така може да кажем че този въпрос е останал неосмислен тук таме някой така достигат до същността на въпроса разбира се Русската интеллигенция
има огромен потенциал така че и Бердяев и отец Георгий Флоровски доста наясно са били относно същността на Петър и редица други впрочем но не можем да кажем
че така се заели с тази тема сама по себе си и после ще цитираме Св. Серафим Соболев който се заема с тази тема и може да кажем че доста категорично
отговаря на този въпрос но то вече е след падането на Руската империя и така да осмислим всъщността на делото на Петър преди да започнем самото
осмислене нека да кажем че Русия има двойно призвание от една страна главното същността смисъла на Русия това е Православието това е духовната страна а в светски план
неята всъщност е да бъде вселенска държава център на православната цивилизация цивилизация но за да бъде вселенска държава и действащ център на православната
цивилизация тя трябва да бъде силна политически военно економически така че имаме две направления Петър тръгва по второто направление тя да бъде
силна економически политически военно държава и там той има големи приноси защото благодаря на неговите реформи съсъздава индустрия създава се
наука и други неща така че тук той съдейства за това Русия да бъде една вселенска държава но той
изпуска нието предназначение да бъде православна център на православна цивилизация това е смисъл на руската държава а не сама по себе си
по същия че и болшевихи да кажем Сталин Сталин също прави една силна държава при трудни обстоятелства но тя е атеистична
тя е противна на православието и на мисията на Русия така че ние винаги когато анализираме историческите явления трябва да имаме предвид Говорим конкретния случай
трябва да имаме предвид различните аспекти така че Петър има несъмнени заслуги в руската държавност в нейното технологично военно и политическо засилване но разбира се
това е голямо изкушение защото ние знаем че когато сатаната изкушава Христа му казва така Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им понеже тя е мене предадена
и аз се давам комуто си искам Ако прочие ми се поклониш всичко ще бъде твое Иисус му отговори и рече Махни се от мене сатана защото писано е Господу Богу твоему се поклани и не му едно му служи
ето квинтесенцията на въпроса От една страна са всички царства на вселената които показва сатаната Тебе ще дам властта на всички тия царства ако прочие ми се поклониш Петър
се изкушава в това направление Той се поклания на Запада за да получи силното царство силното земно царство но с цената на този поклон А Господ
какво казва цитирайки писанието Господу Богу твоему се поклани и не му едно му служи Това е всъщност православното направление Богоцентричното Христоцентричното Църковноцентричното Защото Христос
е завещал църквата на човечеството Така че в това отношение можем да кажем че този избор на Петър е погрешен Можем да кажем че дори когато той отива на самото пътешествие в
Западна Европа Великото посолство той отива там инкогнито като подофицер от Преображенския полк Петър Михайлов Така се води Петър Михайлов Сега всички са го познавали кой е той е бил два метра висок
и са знаели Но фактът, че той се унижава да пътува като обикновен подофицер от Преображенския полк означава че той се поставя в ролята на ученик
на Запад Той отива да се учи Съвсем не е срамно да се учиш от този който е по-напреднал да кажем във военното дело в Барута в Орадията и така нататък Но ти си цар на
Православната Вселенска държава Царя на Православната Вселенска държава не може да се разхожда като подофицер от Преображенския полк Той символично се поставя в ролята на Черак на Запада
Преди свои хора да ти докладват да черакуват на Запада и да дойдат и докладват как се правят корби как се правят уредия как се прави всичко Но ти самия не можеш да бъдеш
черак на никого Ти си цар на Вселенската Православната държава Така че още тук виждаме този поклон който прави Петър от висотата на своята мисия като
Православен цар Сега Възможно ли е била друга альтернатива? Разбира се че е била възможно Самото западно навлизане в Русия е било факт много преди Петър и по стотици канали
така че така че западното влияние е постъпвало в Русия въпросил как да се управлява този процес Единият вариант е бил да се предадеш
на Запада да и мислиш както прави Петър директно вкарваш всичко дори ликвидираш собствената си църква в нейната иерархия като патриаршия да ни ти пречи а
другото е било да заимстваш технологията но да отстояваш цивилизацията да отстояваш вярата църквата църковната иерархия изкуството духа на православието Петър второто това
не само не го прави но не му и хрумва да го прави не го иска бяга от него за него църквата е само нещо като министерство в държавата така че безспорно процесът е бил във ход
и е трябвало по някакъв начин да се осъществи но ние имаме такава модернизация да кажем в Япония или в Османската империя примерно в Япония ерата Меиджи по време на
император Меиджи от 1868 годин до 1912 годин той много дълго време управлява е по негово време затворената Япония която е била напълно затворена спрямо света се отваря към нови технологии
и в края на тази ера тя побеждава руската Петровска империя т.е. Японците за няма и 50 години за 40 години по-малко от 40 години правят този преход без да се отказват нито от начина си на
обличане нито от начина си на мислене нито от религия нито от нищо възприема технологията 100% надминават най-близките европейци руснаците и ги побеждават на бойното поле така че имаме такива примери
също така Султана Махмуд II който реформира русманската империя той не се отказва нито от изляма нито от нали уредбата на държавата и така нататък но възприема технологията разбира се той възприема
и облеклото на запада това точно не прилича на Петър но в много по-мека форма без тези издевателства напротив може да кажем че много по-мъдро успява плавно и спасава империята си от
провала тя е била на ръба на провала с маската империя докато руското царство при Петър не е било на ръба на провала за да има нужда от спешни реформи и още повече от такива драстични сега 300 годишния западен плен на Русия продължава
това е голямото следствие от този прелом който прави Петър Русия има пленен от запада мозък този пленен мозък ръководи нейните най-добри таланти най-добри твърци
тихният мозък е пленен така че целият руски златен век сребрен век и така нататък са под западническия плен слава Богу че разбира се духовността съществува и не изчезва
но като цяло тя е по-скоро периферна и на огнища на огнища оптина пустиня Саров и други подобни валам или центрове или личности
но не като едно цялостно движение другият въпрос е че сега може би се създават условия за подобно движение колкото и да е противоречива действителността
и за да обобщим казвалото да тук да цитираме двама авторитети от 20 век първо отец Георгий Флоровски което казва че
Петър е осъществил един разкол но разкол не толкова между правителството и народа както са мислили славянофили колкото между властта и църквата
отец Георгий Флоровски набляга в Русия имаме разкол между властта и църквата Държавата власт казва той не само иска
от църквата подчинение но и се стреми да включи църквата вътре в себе си Петър има психологията на революционера до такава степен че той
не само не крие революционността на своите реформи но набляга на тяхната новост набляга на тяхната революционност набляга на скъсването с миналото и като главна на петровските реформи отец
Георгий Флороски определя държавна секуларизация държавната секуларизация това е същността на реформите на Петър Първи което е една присъда
още по-категоричен в това отношение е Свети Серафим Соболев Цитирам Подобно унищожение на симфонията на властите се случи у нас в Русия при Петър Първи Макар и при Петър
да нямаше кървави гонения срещу православната църква подобни на възбудените от иконоборческите императори унищожението на симфонията при него беше извършено в пълнота със своите противоцарковни реформи и своя личен противоцарковен живот Петър
внесе сред руския народ началото на отстъплението от православната вяра в протестантско направление той премахна самостоятелната църковна власт наруши светите канони а църковното имущество беше отнето в полза на държавата
това унищожение на симфонията на властите проведено от Петър при неговата изопачена самодържавна а по-точно казано абсолютистка и деспотична царска власт така разтърси изконните
национа на руския народ че последният независимо от покровителството на църквата от руските цели през 19 век вече не можеше да се оправи и да застане на заповядание му от Бога път за осъществяване
на религиозно-нравственния идеал пътя на светата Рус Ето защо тук във унищожената от Петър симфония на властите беше и заложена причината за гибелта на Русия крайна цитата Това е казано
от един святи отец който може да кажем на гърба си е изпитал видял преживял житейски последиците от унищожението на симфонията на властите симфонията между
царската власт и църквата така че можем да кажем че тази оценка на светителя Серафим колкото и да е можем да кажем категорична безапелационна толкова е и точна наистина в унищожението
на симфонията на властите от страна на Петър е заложена причината за гибелта на руското православно Вселенско царство и 100 години след това
унищожение виждаме, че Русия все още не може да се освободи от западния плен и от в крайна сметка Петровското наследство Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята
културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Редактор субтитров А.Семкин Корректор А.Егорова