ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Берлинският конгрес. В предишната беседа за Сан-Стефанска България разгледахме накратко обстоятелствата. Около Руско-Турската Освободителна война и подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 19 февруари 1878 година. Темата обаче е много важна и изисква още по-подробно и задълбочено усмислене, така че днеска ще я продължим във връзка и с Берлинския конгрес. Нашата цъл каква е? Да потърсим
дълбоката същност на тези събития. Те имат различни нива на тълкования. Фактологията, порадицата от случките от събитията, взаимовръзките, геопролитиката и най-накрая дълбоката правоснова на целият проблем. И правосновата на целият проблем, разбира се, е религиозна, духовна и тя е противопоставянето между Православието и Запада.
и Сан-Стефанския договор, и Берлинския конгрес имат отношение най-вече към противопоставянето между Православието и Запада. И тук е един много интересен парадокс, че, макар, че Турция е победената страна, макар, че тя е водила войната, че е понесла хиляди жертви. С нея Русия много лесно се споразумява и можем да кажем, че Русия няма проблем с Турция
по отношение на Сан-Стефанския договор. Проблема е със Запада. Това е един парадокс. защото един вид християнска Европа вопиеше срещу зверствата на Турция в Босна и Херцеговина, в България, Баташкото клана и прочие. Протестираше против тези зверства и в този смисъл искаше освобождението на християните в Османската империя, европейските християни. Когато обаче дойде времето да се
освобождават тези християни и самата Османска империя губи войната и е съгласна с това освобождаване, целия Запад, без изключение, се опълчва на това освобождаване и прави всичко възможно, за да провали постигнатото от Русия, т.е. победата, ознаменувана чрез Сан-Стефанския договор. миналия път стигнах ме до извода,
че Сан-Стефанска България, без да е съвсем прецизна, като точно определене на българските етнически граници, е до голяма степен вярна, точна и представя територията на българството. Тя е нещо като оптималната територия за българската държава. Може би на запад част от земите са били вече албанизирани,
може би в родопите е имало българско население, което остава под Османската империя. Т.е. тя търпи някои корекции, но в основни линии тя отговаря на естествената етническа територия на българството, в този смисъл на землището на бъдещата българска държава. По това няма спор. Леви, десни, русофили, русофоби и така нататък, никой не спори, че това е България.
Това е истинската България, която българския народ заслужава като държава. Никога не е спорвана Сан-Стефанска България. в единствен смисъл това е мечтата за България. но кои са против тази мечта? Какво ще да се случи, ако Сан-Стефанска България си беше останала? България ще да живее в мир, нямаше да има спорване със своите съседи.
Пак казвам, вероятно, една корекция в Родопите, една корекция в Албания. Това може да се ореди и с мирни средства. Но така или иначе, България нямаше да има никаква мотивация да води войни с когото и да било. При едно мирно развитие, с излъз на Бяло море,
с обхващане на цялата българска територия, вероятно, България в момента ще да бъде една развита, културна, богата и смислена държава. България ще да бъде прекрасна.
Нямаше да бъде задния двор на Европа напротив, като една древна земя, много богата с история, с духовност. Тя ще да бъде привлекателна. Най-вече за самите българи. И разбира се, България ще бъде
вечно благодарна на Русия за освобождението. Точно това е било главният проблем за Запада, защото ако България е вечно признателна на Русия, т.е. приятелки настроена към Русия, и
ако Русия има за геополитическа цел завладяването на проливите при някаква следваща война. А такива войни от време на време се случват. Дали първата световна, дали арменски геноцид, нещо ще да има някакъв повод.
Русия да се намеси и да завладее Цареград и проливите, което разбира се на България ни на малко не й пречише. Напротив, можеше да й бъде много полезно, защото Цареград е мегаполис, винаги
е бил и ще бъде от неговото основаване. в той смисъл той от една страна е голям търговски център, от една страна голям културен център и ние щеяхме да имаме най-голяма полза от този център да бъде православен,
света София да е действаща църква, света Ирина да е действаща църква и прочее. Точно пак да кажа, тази перспектива всъщност иска да избегне Запада. Запада не иска Русия да владе проревите. Нито една
западна държава не го иска това нещо. Най-много това не го иска Англия. Но вечната съперница на Русия на Балканите Австро-Унгария също не желая. Макар че Австро-Унгария не може да владее чак и цар и град.
Нейните аспирации са сега до Солун. Това е било мечтата на Австро-Унгария да се плъзне през србските земи и да излезе на Солун. просто нереалистична мечта, но те са се култивирали. Заради това, че имат интереси към Балканите,
Австро-Унгария винаги са били противник на Русия. И къде е тук проблема за Русия? Проблема е, че Русия точно по това време влиза в така наречения съюз на тримата императори. Защо
влиза в този съюз и каква е ползата от този съюз? Този съюз се свързва между тримата императори, руския, Австро-Унгарския и германския. Германския много излюпен. Току-що Германия
стана райх, стана империя и обедини се Германия благодарение на Бисмарк и на неговата реална политика. И Русия, която е била в добри отношения с Германия, а защо
не и с Австрия, решава да направи съюз на тримата императори им. Горчаков е тогава канцлер на Русия и много се радва на този съюз. Същност,
този съюз е вреден за Русия. Тя нищо не печали от него. Губи доста неща. Не, че не е можел да бъде използван, но в крайна сметка той е отрицателен.
Той е минус за Русия. Австро-Унгария, която членува в съюза на тримата императори, и ако погледнем на картата, ще видим, че тя е надвиснала
над Малканския полуостров и чисто географски и се ще да слезе надолу на юг към Бяло море. Това е доста
голяма държава. Включва днешните Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, част от Полша, част от Украина, част от Румъния, Харватия, Словения,
част от Сърбия, Почти цяло, Средна Европа, част от Италия, като такава, тя почти доминира в северната част на Балканите и
Русия, ако иска да воюва с Турция, има един много тесен коридор, румънски, през Добруджа и Добруджа е била Турска, разбира се, но през Бесарабия, която е била дадена на
Румъния след Кримската война. Всичко останало е било Австро-Лугария. Така, че антагонизъм между двете империи, уж съюзните императори, които личните им отношения, междуто не са били
лоши, но личните отношения си лични отношения, логиката на държавата и на империята е съвсем различна. Особено тогава в Австро-Лугария, където
външият министр е граф Андраши, който е с ярко антируски убеждения, макар, че руснаците това някакси не го осъзнават. Както казвам, руснаците има предвид канцлера
Горчаков и изобщо външно министерство, дипломатите, защо не го осъзнават? И тук стигаме до следващия ключов момент. Казахме главният антагонизъм тук е между
Православието и Запада, а главният антагонизъм в самата Русия е между Православната Русия и Западническата Русия. Западният Русия която е
може би три четвърти от върхушката интелигенцията, аристокрацията, царя и т.н. са западници и може би една четвърт от интелигенцията е славянофилска. Та
дори славянофилите са всъщност западници, които малко от малко са се опомнили за Православието, но не съвсем, така че и те не са много наясни и затова се навичат славянофили.
А в славянството влизат и много неправославни. Така че те не правят много разлика между политическа платформа и една духовна, цивилизационна платформа. И по това време Външно Министерство
на Русия и канцлера са прозападни. Можем да кажем, че единственият славянофил, т.е. малко от малко с православно самосъзнание в цивилизационен смисъл
е бил граф Игнатиев. Точно в този контекст ни трябва да изследваме събитията, които се случват и е много жалко, че такова изследване не е правило. Защото започнеме да изследваме
този глубинен пласт, как западниците предават Русия, как славянофилите се лутат, понеже нямат ясно цивилизационно православно
самосъзнание. Разбира се, православието не е цивилизация, но православието има своя цивилизация. В този смисъл, да славянофилите не разбират своето собствено истинско положение, а го тълкуват
по-скоро като политическа славянска програма, което е абсурд. Цивилизационната граница минава през славянството и поляци, чехи, словаци,
словенци, харвати са на запад от тази граница, а руси, сърби, черногорци, българи са на изток от тази граница.
Това е дълбокото деление. това деление продължава и до сега. Ние, ако говорим за тази тема, за Сан-Стефанския договор, за Берлинския конгрес,
има хора, които априори са противници на православието. Това са западници. Но тях каквото и да им обясняваме, никога няма да го разберат.
Тяхната гледна точка е отпечатана в друга матрица. Така че, разбира се, има и хора, които не искат да разсъждават, за тях всичко е ясно. Запалянковци, привърженици, да кажем, на
Сан-Стефанска България или противници на този договор, някакви. Има такива. Този запалянковски подход нас също не ни занимава, ние сме част от тези
люди, които искаме да знаем истината. Не да сме предварително решили кой е крив, кой е прав, а да видим действителност, за какво става дума, в действителност, коя е правия.
Правия е Господ. прави са тези, които са с Господното, тези, които са с Господната църква, с православната църква, а не с пост-християнството
или псевдо-християнството на Запада. И, тръгвайки от този критерий за достоверността и за истината, ние се опитваме да осмислим тези събития. И така, стигаме до руско-турската война
и нейния смисъл. И тук, ме мисля, ще да цитирам един много показателен цитат от 1877 година. Колкото и да се говори за някои други страници в руската история,
с освобождаването на милиони поробени народи от жестокото и унизително робство, Русия ще направи на човечеството една от най-блестящите услуги, които историята познава.
Уилиям Гладстон. Великият Гладстон, великият политик на Великобритания, казва, че ние по други въпроси с Русия може да сме в разногласие, обаче, цитирам,
с освобождението на милиони поробени народи от жестокото и унизително робство, Русия ще направи на човечеството една от най-блестящите услуги, които историята
познава. Това е изключителна оценка и то от висш великобритански политик, премьер-министр, но за съжедение точно тогава вече не е. и на фона на това
признание да чуем какво казва пък Феодор Достоевски, който по това време точно е на върха на своята слава в Русия, в края на
живота си и който води така неченият дневник на писателя. Това са есета, които публикува в пресата редовно и в тези есета следи
ежедневния живот политически и умствен в Русия и се изказва по животетущите въпроси на деня. И разбира се по време на войната е водил
този дневник и мнозина са се вслушвали в неговия глас. И ето какво казва Достоевски. Също в 1871 година. Според моето най-дълбоко и пълно вътрешно убеждение, Русия
няма да има и никога не е имала такива ненавистници, зависници, клеветници и дори явни врагове, каквито ще бъдат всички тия славянски племена веднага, щом Русия
ги освободи. Може би цяло столетие, ако не и повече, те непрестанно ще трепелят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия, ще се умилкват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще бълват хули
и клевети против нея. Крайна цитата. Славянофилът Федор Достоевски, понеже е психолог, понеже знае човешката душа, много добре е разписал разписанието, специално на нас, българите. Русия няма да има и никога не е имала
такива ненавистници, зависници, клеветници и дори явни врагове, каквито ще бъдат всички тези славянски племена, веднага, щом Русия ги освободи. Точно така става България. Ние си мислим, че това е един случайен процес, че Стамболов, така се е случило, че Батенберг си подал оставката
и дошла Фердинът. Не. Това е заложено в човешката психология и Достоевки го е знаел предварително, още преди Сан-Стефанския долгов. Така, че имаме две неща. Едното е безспорния подвиг на Русия. Голямата услуга, която прави на човечеството.
Най-блестящата, каза Гладстон, с тази война. Тази война е била изключението от правилото, че няма добри войни, няма справедливи войни. Тази е добра война. Тази е справедлива война. Това е блестящата война на Европа. Но от тази война ще проистече
предателство, ще проистече завист, ще проистече неблагодарност. Това пак го казва психологът Достоевки, защото опознава грехопадналият човек и каква е нашата психология и как та се поддава на всякакви инсинуации,
на всякакви клевети, на всякакви вношения към зло. И действително, България, освободената от Русия, България, в две световни войни е на страната на враговете на Русия. като в първата, която е най-близо до освобождението,
ние воюваме с Русия и до ден днешна се хвалим с това. Така че Достоевки е безспорно прав. Сан-Стефанска България, сан-Стефанският договор редовно се поставя под въпрос. Казахме го и миналия път. Кои го поставят под въпрос и защо?
Този Сан-Стефански договор е идеалният за България и идеалният за Русия. Поставят го под въпрос враговете на България и враговете на Русия. Това са анти-православните, анти-руските и анти-българските сили. Понякога,
понякога, номинални православни също застават на такива позиции. Това е съвсем нормално, защото номиналното православие не означава истинско православие. Формално ти си православен, но всъщност дори може би да не си толкова виновен. Прости им господи, те не знаят какво правят.
Понякога, образователна система, семейна среда и прочее така промива мозъка на човека, че той вече не мисли отгледна точка на Христа, отгледна точка на църквата, отгледна точка на православието, а отгледна точка на своите ментори, които могат да бъдат и враждебни на православието.
бяхме го и миналия път, но сега малко да влезем в подробности. Обикновенно, как се опитват? Добре. Враговете на православието, враговете на Русия и враговете на България искат да дискредитират Сан-Стефанския договор. Как? Как се дискредитира този договор? Който е мечтата за България се призната?
Който е част от най-бляскавата услуга, които някога са правени на човечеството, според Гладстон. Как може да атакуваш този Сан-Стефански договор? Много трудно. Но не е невъзможно. И, след дълги търсения, са намерили, че най-добре да се атакува посредством
така наченото райхштадско споразумение между Русия и Австро-Унгария, което е скричено на 26 юни 1876-та година. Това е договора, тайният договор между споразумения, между Русия и Австро-Унгария. Какво ще стане, ако
Русия влезе в война с Турция? Пита се, защо се изключват това споразумение? Може би Австро-Унгария и Русия заедно ще нападнат Турция, за да освободят християните под Турско иго? Не! Само Русия ще нападне Турция. Освободителната за българите
и за други православни народи на Балканите война ще се води само от Русия. Тогава, защо се изключват това споразумение? Никой не спори по този въпрос. Защото Австро-Унгария, вземейки геополитическо място
ключово за Балканите, може да се намеси във войната на страната на Турция срещу Русия и тогава Русия много вероятно ще загуби войната. Тъй като тя с доста големи усилия успява да победи Турция, а ако беше се включила
силната Австро-Унгарска империя, най-вероятно Русия ще да загуби. И Австро-Унгарците го знаят това нещо и за това те изнудват Русия. Райкштадското споразумение е изнудването на Русия, за да може Австро-Унгария
да спечели от това. Тя иска да спечели Босна и Херцеговина, тя иска да контролира процесите на Балканите, да не бъдат изцяло в рецете на Русия и това споразумение е цената, която Русия трябва да плати. Ако не си платиш, ще ви съсипем.
Когато вие отидете да освобождавате българите, ние ще ви ударим в гръб. Разбира се, никой не казва, че за да се удари Русия в гръб в момента, който тя освобождава българите, означава
предателство спрямо християнски ценности, спрямо европейски ценности, спрямо всичко това. Не. Приема се, че това е въпрос на реална политика. И то е така. Афта-Унгария не мрази българите, нито сърбите, нито чорногорците, но
мрази Русия. Ние не е конкурент, съперник. И в този смисъл тя иска да и се плати. когато Русия се спечели войната и от войната, Афта-Унгария иска да спечели и тя нещо. За това,
че не е участвала. Не за това, че е участвала на страната ѝ, а за това, че не е участвала. това е до безнравствено изнудване. Ако вярваме на Гладстон, че мисията на Русия е блестяща услуга на
историята, то Афта-Унгария е против тази блестяща услуга. Иска да я възпре, освен ако не ви платите Босна и Херцеговия. И още толкова-толкова други изисквани. така, че райхтанското споразумение всъщност е антируско и антибългарско.
Ама защо го подписва Русия? Тя е страна в този договор. Не защото не иска да освободи България. Не защото не иска да има Сан-Стефанска България. А защото по най-подал начин Австро-Унгария я принуждава да го подпише. и ако не го подпише, те не може да започне войната. Иначе войната ще бъде
изключително трудна и може би загубена. Най-вероятно загубена. Ако играе срещу Австро-Унгария и срещу Османската империя. в този смисъл, в този смисъл, в този смисъл, райщадското споразумение е най-явното потвърждение за правотата на Сан-Стефанска България. За правотата на руско-турската война. А не опровеждение. Вижте обаче какво пише в
Википедия. Тоест, може да кажем, това е мейнстрима в момента. Така би трябвало да се тълкува историята средно от средния човек. И пише така. Споразумението доказва, че още през 1876 година е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава.
Именно това съгласие между двете държави доказва несъстоителността на тъй наречената Сан-Стефанска България и ясното нежелание на руската империя такава да бъде създадена. Значи това това е само да кажеш, че понеже България подписва Ньойския договор, тя е искала да си отнеме беломорието. Двете страни, България и Антантата,
подписвайки Ньойския договор, всъщност са съгласни, двете страни са били съгласни на България да ѝ се отнеме беломорието и да се усекати. Да ѝ се вземат западните покрани и така нататък. защото са подписали този договор. Това е логика. Естествено, че това е една доста лукава логика и то разбира се, лукави логики има от висока класа,
където много трудно можеш да докажеш лукавството. тук е едно лукавство на най-низкото възможно равнище. Договора, изнуден от Австро-Унгария срещу интересите на България и на Русия, да се представя като замисъл на Русия с цел да се скапе. сама себе си да провали. Но това е важно, защото е черно на бяло.
Това не са нюанси. Това така една, че го пише във Википедия и всеки, който иска да научи нещо за руско-турската освободителна война за Сан-Стефанския, Договори и прочие за Берлинския конгрес, като влезе там, това ще научи. Тоест, той ще бъде сведен на най-низкото равнище
на лъжата. Лъжата е много равнища. Това е най-низкото. Едно от най-низките. Двете са ни, казва, не били съгласни на Блаканите да се създаде нито компактна славянска, нито голяма държава и това доказвало несъстоятелността на тъй наречения Сан-Стефанска България и ясното нежелание
на Руската империя така да бъде създадена. Всъщност, провалът на Сан-Стефанска България е преди всичко провал за Русия. Русия е подписала Сан-Стефанския Договор, не България. Руският цар го е ратифицирал. Турският султан го е ратифицирал. Това е много интересно. мемуарите на граф Игнатиев той разбира се ги пише с кръв,
която капе от сърцето, но защото Сан-Стефанския Договор негов е шедьовър. Един от двата му шедьовъра. Той има един още по-голям шедьовър пекинския Договор. Но нас тази тема в момента ни не занимава. макар, че има нещо общо. Общото е това, че Игнатиев, славянофила, е реализирал
своята кариера на изток. Ако разделим митологичните понятия на изток и запад, те са митологични, защото, примерно, арабския свят се смята изток, а Марокко е много по-западно, отколкото Франция, да каже. Но е част от изтока. Та митологемата
изток-запад Игнатиев цялата си кариера прави в изтока. В Средна Азия, в Китай и в Константинопол. И в този смисъл има някакси съзвучие между неговото славянофилство и отношението към изтока, към източния човек. Бил той и
будист в Китай, мюсюлманин в Константинопол или в Средна Азия, но той има услед към изтока и към източния човек. Обратно, Гирс, Горчаков, Шувалов и другите са западници. те не са стъпвали на изток. Не са стъпвали в Константинопол, не са стъпвали в България, не знаят за какво става дума.
Не разбират психологията на изтока и не случайно и наричаме западници. Така че това също е любопитно, защото граф Игнатиев можеше да се е провалил блестящо в Париж. Той са много обикали из Европа и в Париж, е ходил и къде ли не, обаче кариерата му не е на запад. тя е на изтока.
Да, връщайки се на Райхщадското споразумение, прави много важния извод, че враговете на Сан-Стефанския договор са много непочтени, защото защото Райхщадското споразумение ясно показва кой крив, кой прав. Русия
е изнудена да жертва част от своите придобивки от Австро-Унгария, която иска без един изстрел да спечели много от кръвта на руските войски. Но ситуацията е такава.
Русия върви към война, макачен и аз ще, но лека по лека неизбежно върви към тази война и е принудена да прави компромиси със своите цивилизационни врагове. Впрочем, Райхщадското споразумение като дипломатически факт е победа за руската дипломация, защото тя без него
нямаше да почне войната. да, тежко, да, дава на Австрия без тя да се труди, да, обезмисля огромните усилия на Русия, част от които шутят за Австрия, за ней ни е враг. Въпреки това е победа, защото без
това споразумение тя нямаше да може да започне войната изобщо. Когато Русия спечелва войната, и се пише Сан-Стефанския договор, той не противоречи на буквата на Райхщадското споразумение. Защото там какво е казано? че не бива да се допуска
създравност на голяма, компактна, славянска държава. И тук е да бе въпроса. Какво означава голяма, компактна Сан-Стефанска България? Сан-Стефанска... Славянска държава на Балканите? Един ще каже, че Сан-Стефанска България е нарушение на този договор, защото си е голяма и компактна, но
съвсем спокойно може да се каже не е драги. Голяма, компактна славянска държава означава славянска държава. Тоест, България плюс Сърбия плюс Черна гора, което не е допуснато. Имаме Сърбия, която не е голяма. Имаме Черна гора, която не е голяма. Имаме България,
която, да, не е малка, но в никакъв случай не е голямата Югославия, която бихме могли да създадем. Като обединим тези три държави и ако ги обединим с знамето на южните славяни, тази компактна славянска държава ще бъде насочена срещу Австро-Унгария, защото
там, в Босна, в Харватия, в Словения има славяни. И тази интегрална Югославия ще бъде антиавстрийска. А в Сан-Стефанска България такава интегрална Югославия не се прави, голямата компактна славянска държава, а се правят
три държави. И това е много сериозен аргумент. И при положение, че имаме тайно споразумение между Австрия и Русия, двете сестри, могат да се основат на своето мнение. Русланците казват, ня, ня, ние не сме направили компактната интегрална Югославия
и го изпълняваме. Австриите ще кажат, ама ви направихте голяма България, което не е изпълнене и с това ще се приключи един спор дипломатичен, но той не може сетезна повърхността, защото споразумението е тайно и защото може да се тълкува и по двата начина. Така че
Райхстадското споразумение, което е следствие от извилане на реца и прочия и малко подло от страна Австро-Унгария, всъщност никак не е било лошо за Русия, защото и е давало възможност чрез тълкувание да излезе от ситуацията и Сан-Стефанския договор, ако беше само
Райхстадското споразумение, той изобщо не ще бъде ревизиран. Той обаче е ревизиран поради други причини. Две други причини. Ана се нарича Великобритания и другата се нарича петата колона. Това са западниците в Русия. Защото Австро-Унгария, естествено, че не е доволна от Сан-Стефанска България, защото не иска голяма България,
благодарна на Русия и силни позиции на Русия на Балкария. Това е съвсем очевидно и ясно. Австро-Унгария обаче не ще може да направи. Сама. Тя търси съюзници. И, разбира се, намира във вечния враг на Русия, Великобритания, един абсолютно готов съюзник. За съжаление, тогава Гладстон не е бил на власт. Ако беше на власт, Гладстон нямаше да се получи това, което стана.
Но Дизраели е, разбира се, на антируски позиции и не го интересува осложнението на християните и прочее. Така, че той гледа чисто прагматично на това Великобритания да не допусне своята вечна съперница Русия да пече и да се така
развива добре. И той е естествен съюзник на Австро-Унгария. При това доста влиятелен. Чрез английския флот, чрез парите, с които разполага Великобритания, геополитическите позиции и така нататък. Вече тези две държави
ако се объединят срещу Русия и с подкрепата на Турция, която ще им бъде Плаздарм, бих могли да направят една нова кримска война. За което Русия не е готова. И британците го знаят и евстриците го знаят. За това те се объединяват
да шантажират Русия. И казват не, не, този договор не ни хересва, трябва да се направи европейска конференция. домичката европейска конференция е малко магическа за канцлера Горчаков. Той умре за конференции. Там му е
силата, стихията. Така си мисли. Макар, че вече е в преклонна възраст, не може да ходи, забравя, бил е много зле. актуално. Губи си мисълта. Но конференция. Това му е любимия жанр. И тези, които знаят
тази му слабост, разбира се, предлагат това нещо да се случи. Плюс дрънкането на оръжие, че ако не се ревизира Сан Стефано, ще има война, което никак не е било сигурно, но се е използвало като шантаж.
И най-вече петата колона, а именно граф Шувалов и западниците в руската външна политика. Великобритания има силни позиции в Турската империя след Кримската война, особено, която те
печелят заедно с Франция и Турция срещу Русия. Позициите на Великобритания в Османската империя са такива, че командващия на Османския флот е англичанин. Казва се
Огъстъс Чарлз Хобарт Хампдън. Или, както му казват, Хобарт Паша. това е адмирала въннокомандовщия на Османския флот. Той почти нищо не е свършил по време на войната, защото войната
е власен в пътна, но все пак това е човек, той е британец. Той преди това участва в потушането на Криското въстане. Уж британците бяха големи почитатели на Елада, но техният човек
помага на Османската империя да потуши Криското въстане. И още като започва войната, веднага от Англия бяга в Турция да углави британската флота. Впрочем,
той е единствения християнин, който е удостоен с цитлата маршал на турски мушир. Тоест, виждаме голямото влияние на Великобритания в
Османската империя. А Петата колона в който се състои? Великият княз Николай Николаевич, главнокомандващия, западник и слаб като човек, слаб във всяко отношение и в морално отношение, той живее
на семейни начала с една балерина, от нея има пет деца и защо доста слаба фигура като морал, като воля, като личност. Горчаков из Кофелия, любител на конференцията
и Шувалов, англофила. Като за Шувалов можем да цитираме един много интересен пасаж от едно письмо, което той пише на Бисмарк. и Бисмарк го цитира в своите мемуари. Той е от 15 февруари 1877 година,
точно от времената, за които говорим. Какво пише Шувалов? Между другото, първо много хвали Бисмарк, каква чест било за него, че Бисмарк му писал, това писмо ще ело да остане в архива. Ще ело да го приведена синовете и внуците си и така нататък. И по едно време казва така. Ако не бях срещнал във ваше лице, драги княже,
човека, постоянен, както в политиката, така и в благосклонността си към своите приятели, то тогава сигурно щеях да се откажа от руската си същност, както пожелахте преди три години, защото имахте прекалено високо мнение за мен. Щях да се откажа
от руската си същност, както пожелахте преди три години, защото имахте прекалено високо мнение за мен. Тоест, граф Шувалов е готов да се откаже от руската си същност, това първо. Второ, смята, че това се дължи на
прекалено високото мнение, което Бисмарк имал за него. Тоест, той толкова високо го цени, че смята, че дори може да се откаже от руската си същност. И трето, виждаме, как да се изразя, не знам, глупостта на Шувалов, защото ти си
виш дипломат, ти представляваш своята държава. Айде да кажем, нали, срамуваш се, че си руснак, мразиш се, че си руснак, добре. Англофил си хубаво, германофил си хубаво, но ти, като виш представител на своята държава,
черно на бяло да го напишеш това нещо, ами ти даваш оръжие в случая на Бисмарк, реалния политик, който винаги може да го използва и срещу тебе, и срещу Русия. До такава степен, можем да кажем, че Шувалов е бил едновременно
и повърхностен, и западник. Това разбира се, дълбок западник не може да има, но степента на неговата повърхностност и на неговата глупост са много впечатляващи. Всъщност, него го изиграват всички. И Бисмарк го изиграва, и Солсбъри го изиграва, и Дизраели. Прави впечатление,
че на най-известната картина, има една картина за Берлинския конгрес, на която са изобразени всички главни представители, впрочем само от великите сили. няма там, сърби, мърби, такива работи няма. И там, на централно място в тази картина, Бисмарк се ръкува с граф Шувалов. Това никак не е случайно.
Картината, разбира се, е премислена много точно и немателно. Кой до кого ще седи? Какво ще прави? И в центъра, не в центъра, но на преден план, малково дясна от центъра, на преден план, Бисмарк, който е водещата фигура, композиционно, се ръкува с Шувалов, който го гледа
предано в очи. Ето, тук, в тази картина, е много добре уловена тази сервилност на Шувалов, който може да кажем, че е водещия, защото другия представител, Корчаков, канцлера, по-високо поставеният,
е изкофял. Той не може да мисли, няма воля, не може да ходи, не може нищо. Те са само трима представители. третия представител, Обри. Той пък е дясната ръка на Горчаков. В този смисъл, и да може нещо да прави, той не е бил много блестящ дипломат, никак,
но дои да можеше нещо, той е дясна ръка на вече неспособния Горчаков. Така че, в този смисъл, Шувалов е бил главната фигура и слабото звено в руската дипломация на Берлинския конгрес. разбира се, Шувалов
и Горчаков правят всичко възможно, Игнатиев да не участва в Берлинския конгрес. Това е ключовата грешка на руската дипломация и на царя. Защото и тримата руски представители не са стъпвали на изтока, не разбират психологията, не познават документите. Когато
на Берлинския конгрес България е усъкатена и разделена на няколко части, някой казват пет, други казват шест. Игнатиев казва на шест части разделен България. Ни сме свикнали да казваме, че са пет. Когато вече е приключено това срамно европейско деяние,
Европа съсипва България, за да съсипе Русия, Игнатиев е елиминиран и като частно деце се среща след това с различни свои някогашни колеги, които са запазили добри чувства към него и всичките те му се извиняват
един вид, няма как. Примерно, граф Корти, негов отличен приятел, специално, отига в Ница за съсрещен с Игнатиев, пие път до там и му обяснява, чувства се гузен, как така вие всички
предадахте Русия на Берлинския конгрес, как стана това нещо. И граф Корти обяснява, че когато се опитвал да посредничи, защото има много добри лични връзки познанства с Солсбари, британският представител, но Шувалов
и Горчаков са му казали да не се меси. Нямаме нужда от тъп. А Корти е бил току-що назначен за министър на възшните работи на Италия, искал да се изяви, да направи червени точки. Съответно,
това, че са го отсвилили, му е било един голям минус. Те се каза, първи му опит да бъде някой в международната политика е отсечен. Така че той остава доста с неприятно чувство
и казва така при това положение какво можеше да направя? Аз да зачитавам руските интереси? Той искал, но двамата руснаци
му казват къде работата. И той се преориентира. Почти същото нещо казва френския представител Вадингтън. Той е бил напълно игнориран от Шувалов,
който отишъл лично да се среща с Бисмарк. Без да коментира нищо с френския представител фактически руската подготовка за Берлинския
конгрес е ужасяваща. Те се срещат с враговете си сам. С Австрия и с Англия. И постигат някакви компромиси.
Добре, вярно, че опасност идва от там. И от Великобритания и от Австро-Унгария. Но ти отиваш на конференция, на конгрес, там има и други
участници. Какво правиш с тях? За Велики Сири са се смятали тогава и Италия, разбира се, и Франция, и Германия. Айде, Германия,
Бисмарк, малко играе двойна игра, обаче Франция, като победена от Германия, е имала интерес от Съюз с Русия и можеше да се застъпи. Италия
наскоро обедина и тя искам да бъде важен играч в европейския концерт и граф личен приятел на Игнатиев спокойно можеше да бъде
използван за уравновесяване, балансиране на нещата и тогава Русия с Франция и Италия щяха да коментират срещу Великобритания и Астронгария, а един вид Бисмарк
неутрален и ще да има много по-благоприятно за България решение. Но Шувалов и Горчаков игнорират Франция и Италия. Бисмарк
леко изиграва Горчаков и Руснаците. Макар той се държи горе-долу почти почтено, но почти не съвсем. Горчаков е бил
нещо като ментор на младини, когато Бисмарк е бил прохождащ още в дипломацията. Той Горчаков си мисли, че Бисмарк ще го слуша в името на
доброто старо време и Бисмарк леко го изпарзали своите интереси. Княз Хохенлое един от германските представители ключовите на Берлинския конгрес и той
се обяснява на Игнатиев и той гузен и му казва Германия искаше да помогне на Русия, но беше елиминирана от рушките
представители, които се бяха споразумели с Великобритания и с Австро-Унгария, т.е. с враговете си. И тук стигаме до това, че смисълът на събитията крайна сметка се решава
на по-дълбокото равнище. На по-дълбокото равнище Шувалов и Горчаков са на страната на Запада срещу изконните интереси на Русия, които са православието. Александър втори,
когато всичко минава-заминава, Берлийския конгрес и се среща с Игнатиев, който вече извън играта, но все пак много добре знае неговата роля във всичко това и те си видя на някакъв прием
и той му казва да останем след това да си поговорим и насаме говорят доста и му казва така бихте ли направи едно сравнение между Сан-Стефанския договор и Берлинския договор за
моя справка. Игнатиев казва да, аз казва познавам отлично нещата и мога да го направя това сравнение и още на другия ден му връчва докладната записка за сравнение между двата договора. Цар е бил
изненадан, че толкова бързо благодарил му, започнал да чете и като читал се просълзил. До такава степен той дори не е осъзнавал какво отстъпление е Берлинския договор спрямо Сан-Стефанския,
т.е. спрямо интересите на Русия. Разбира се, в случая това са 100% интересите на България. Но руският царь си отговаря за руските интереси. Те това, че съвпадат с българските в този момент
100% е друг въпрос. Но той е видял как целият подвиг, тази бляскава услуга, която Русия е направил на човечеството, е бил съсипан от враговете на Русия,
които са станали врагове на България. А ние се изхитряваме в момента, понеже сме васали на Америка, се изхитряваме да направим Берлинския конгрес едва ли не вина на Русия, райштаското споразумение едва ли не
вина на Русия, а те са следствие от това, че Западна Европа се объединява срещу Русия и нещо повече, че има вътре във самата Русия много сериозни поддръжници в лицето на Горчаков, на
Шувалов, Обри и така нататък. при цялото това време е много интересно, че турците са много по-зговорчиви спрямо Русия, много по-зговорчиви спрямо Игнатиев, оказват му огромно уважение,
те са най-големите поддържници на Русия и на Сан-Стефанския договор измеждо всички останали. Защото тя беше много лесно да се отметнат и да кажат
не е не това един диктат, това е така и така. Не, не се отметат. Но, естествено, че открепят изцяло да им се върнат всички тези земи много са доволни. Но инициативата не идва от тях. факта, че султана ратифицира
Сан-Стефанския договор и в повечето случаи Османската империя взема едно доста лоялно отношение спрямо Руската империя и спрямо
Сан-Стефанския договор и спрямо негове главен архитект Игнатиев. Докато неговите собствени колеги и началници вземат едно нелоялно отношение
към интересите на Русия и към интересите на България в случая. Това е много важно за нас и много показателно и това до някъде обяснява защо ние нямаме
в руската историография нямаме също така нямаме както и в българската едно сериозно задълбочено изследване на казуса с освобождението на България със Сан-Стефанския Добор
и с Берлинския защото това е бил голям провал на руската дипломация голям личен провал на царя защото се доверил на Искофелия Горчаков
който очевидно е не в състояние да изпълнява качествено своите длъжности сега да той със своята дълга биография в дипломацията
с личните си контакти той лично се познава с участниците да може би може да бъде използван но той да бъде основата той да бъде лицето на Русия на
ключовия за не конгрес Берлинския той е било недопустимо може би пет минути преди това е трябвало да бъде сменен с всички произтичащи последици но
да се прати там енергичен човек умен знаещ волеви а не да се оставят нещата на мечтателния Горчаков който се мечтая за европейски конференции и за
своето красноречие как на прекрасен френски ще говори и така нататък това нещо е провалило до голяма степен позицията на Русия и така руската
историография не желая да разкрива тази срамна страница говорим за по времето на царска Русия болшевишката също защото
първо че те не се искали да хвалят Игнатиев не се искали да хвалят славянофилите не се искали да хвалят победите на царска Русия напротив за тях царя е
злодей и не е имало нужда да се а вече за тънкостите на западници самите болшевики са западници само че леви западници
да кажем докато шувалфи до 10 западник нали той от вишната аристокрация но те също са западници за тях най-малкият проблем в Русия
това е западническата пета колона те са смятали че тя е добро за Русия т.е. тя е нещо като претеча на западническата лява пета колона която е болшевишката така че
и те не са имали интерес и може би chak сега е дошло времето да се влезе в психологията и фактологията и да разкрием този изключително
интересен и много поучителен период от руската история от европейската история който е ключов и за българската история