Захарий Стоянов и историческите неистини

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Захарий Стоянов и историческите неистини В предишната беседа разгледахме Така да се каже, прощъпулника на Захарий Стоянов в историографията Как той става историк Чрез една статия в Русенския вестник работник От април 1881 година За самоубийците сред българските възстаници Видяхме как последиците от тази статия Надминават и най-смелите очаквания на автора

Иван Вазов се вдъхновява от тази статия Започва да пише епопея на забравените И Измислиците на Захарий Започват да се превръщат в национален епос Тук използвам понятието на национален епос в аванс Разбира се, при самото появяване епопеята на забравените Тя не може веднага да стане епос Вазов е 31 годишен Още не е влязъл в читанките Не го рецитират всички гимназисти на всички юбилеи И годишнини Това, което се прави от 100 години насам Но Вазов става

Класик Жив класик Още докато е бил доста млад всъщност На 45 години В 1895 година се чества 25-годишен юбилей Неговата писателска дейност И Тогава Той е на практика признат за класик А това, което е написал Вече е придобил статут на национален епос Но И в 1881 година Когато излизат Стихотворенията

На бъдещата епопея на забравените Тя се допълва След това Още тогава Тези, които са чели тези стихотворения И са ги слушали Са усещали Че стихотворенията От епопеята на забравените Са направени от Веществото на националния епос Какво е това вещество? От какво се прави национален епос? Това са делата Подвизите на

героите основатели Всички национални епоси С това се занимават Кои на основаха Кои герои Основатели Са в основата на това, което ние сме И точно това прави Вазов Той влиза в ролята на Национален светогледен законодател Защото всички национални епоси Препращат Началата На

Народа На конкретния народ Към Всеобщото Към вселенското Към Началата Към Основополагащите начинания И към Божественото Към боговете Точно това прави и Вазов Например

В стихотворението Левски Делата на героя Се сравняват с Тези на Прометей На Янхус Сократ Христофор Колумб И най-вече Христос А в По-ранната Редакция на стихотворението Левски е уподобен още И на Свети Йоан Кръстител

На Андрей Шение Поета на революцията И Савонарола В стихотворението Кочо Подвига на Перущица Е сравнен с Прага Сарагоса Картаген Спарта И дори

В полза На Перущица Това сравнение Така Звучи Стихът Картаген надмина Спарта засрами Перущица Така че Читателите Когато чуват Тези сравнения Тези основополагащи Митологеми

Разбират, че това е Бъдещия Национален епос На България Има, обаче, Един читател Измежду всички На тези стихотворения Който се е отнасял По съвсем Особен начин Към тях Това е Захари Стоянов Защото той

Разпознава Това, което той е Изваял И после Вазов го Прави на епос Така че Захари Се явява Идеолог На тези стихотворения И така той вижда Как най-неочаквано Аз Добруджанското

Овчарче Станах мисловният Властелин На българския народ Аз станах Съавтор И идеолог На националния епос Тоест той вижда Как се прави Как се меси Тестото на историята Ето така се прави История

Така се прави Националния епос Така се прави Национална митология Как от една Нищо и никаква Статия Недостоверна Нескопосана Непроверена Недобросъвестна тройкаджийска статия И от нея Излезе нещо По-ярко от истината

По-въздействащо От истината По-силно от истината И това Го направих аз тройкаджията Неукия Който не е стъпвал В университет Който не е стъпвал В гимназия Ако тази статия За самоубийците В българската Революционна борба

Беше написана Достоверно Добросъвестно Задълбочено Умно Абе Първо качествено Те ще отнеме месеци работа Много труд Изследвания Проверки Така засечки На това, което казал един и на другия И накрая От нея щяха да изпаднат главните

Левски Бенковски Волов И така нататък По отношение на другите случаи Щяха да възникнат Съмнения Едни казват, че е така Но други казват, че е еди как си И в общи линии Тази статия То нищо няма да Никако няма да вдъхнови Никакъв епос Никаква епопе

Нито нищо Една Първокачествена Статия Да не говорим, че Той би трябвало Там да разсъждава Как е смисъл на самоубийството От християнска гледна точка Че той е малодушие Че той не е героизъм А е грех На всичкото отгоре Грех на слабостта Грех на отчаянието

Което също е грех И изобщо тази статия Щеше да подейства Доста отрезвяващо А не Опияняващо И какъв извод се прави За Захари от това Че Трябва да произвежда Още от същото Не да се задълбочава Не да навлиза в християнския морал Не да изследва достоверно Да проверява изворите

И така, а така А да кара Джаста-праста Недостоверно Ярко Вдъхновено И по този начин Да гради В желаната от него посока Възпитанието на българския светоглед Той, разбира се, Не е имал Какъв да е избор Защо? Той няма научна подготовка

Той не е школуван Не е историк Той няма вграден От неговите преподаватели Вътрешен критерий Исторически Чувство за морал Исторически морал Не Свободен от тези неща И затова решава За да даде още Това е голямо Изкушение Още от същото

Щом Това е формулата на успеха Защо да я сменеш? Продължавай Да манипулира Историята Да насочи в Желаната посока Желаната от него посока Каквото и да е Ние в настоящата беседа Ще проследим Последиците Като има Този

Пръв Скрит Триумф За Захари Стоянов Защото Всъщност Неговата статия Не е триумфирала Триумфират Стиховете на Вазов Но Захари Разбира Че и той Триумфира

Макар и Задкулисно И затова Той Прави извод Че Няма нужда От историческа истина А тя трябва да бъде Подчинена На Пропагандата Целесообразност Ти искаш В някаква посока

Да насочиш Общественото мислене Е Малко ще Промениш нещата Ще ги Пренасочиш Ще ги Поизмамиш Читателите Но ще постигнеш Своята Пропагандна Целесообразност Както казват

Италианците Ако Не е вярно Е добре измислено Има такава поговорка Се нон е веро Е бен тровато Казват, че Този афоризъм Принадлежи на Джордано Бруно Но Независимо Дали той го е Пръв казал

Ние знаем, че това работи Ако не е верно Е добре измислено Лъжата Понякога Звучи По-красиво По-ярко И дори по-достоверно Отколкото истината И Захарий Стоянов Се заема Да работи По тази схема

Да подобрява Историята Тоест Да я подмени От Списъка С десете Самоубийства В статията Имаме Две Най-важни имена Левски И Бенковски И двамата

Не са се самоубили И за двамата Обаче Захарий Стоянов Ще напише Ключови книги Биографията на Левски И Записките По българските въстания Където Централна фигура Е Бенковски Тоест В тези книги

Той ще може да Развие Въпросните Исторически Събития В подробности И с Повече извори Разбира се В тези Книги В биографията на Левски И в записките Са изказани Множество

Твърдения От Захарий Стоянов За историята Това се е случило Така Този казал Така Този направил Някои от тях Са проверяеми Други Не са проверяеми Тези Които можем Да проверим

Доказваме Че това е вярно Това не е вярно Тук е излагал Тук е казал истината Но има и много други Където не можем да проверим Казал го Ама дали е вярно За това Ние трябва да разберем Какъв е творческият метод Какъв е работният метод Как работи с материала И

За това Ще изследваме Два казуса Два ключови Фундаментални казуса Едно за самия Захари И друго И за българската историография И за българския светоглед Да разберем Как Захари борави С Историческата истина

И с Историческата неистина Нека да чуем Описанието И Ще започнем С първия казус [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика]

[музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика]

[музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика]

[музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] Първият казус е за мнимото самоубийство на Левски. [музика] [музика] [музика] Биографията на Васил Левски е първото голямо историческо съчинение на Захари Стоянов.

След успеха на статията за самоубийците, той първоначално решава да опише събитията свързани с Априлското въстание, в които той лично е участвал. Постепенно обаче апетитът расте с яденето и на следващата година 1882 Той променя замисъла, разширява го и решава да направи едно всеобхватно изследване на българските освободителни движения през XIX век. Започва да събира материали за Раковски, за бунта на капитан Дядо Никола и прочее, иска да всичко да вкара. Целият XIX век всички революционни движения. Постепенно обаче дава малко заден ход И се връща към идеята да опише своите мемуари, т.е. записките по българските възстани, мемуарите му за революционното движение и да напише отделни биографии за ярки фигури на революционери. Това става някъде през 1883 година. Вече работи по записките и работи по първата биография на Левски. Тя първа излиза на Бел Свет. Завършена е в края на 1883 година. Тя е на 1883 година. И излиза от печат в началото на 1884 година. При цялото това време Захари е основно в Пловдив.

След Русе се премества в Източна Румелия, в Пловдив. И когато излиза книгата за Левски, изданието се разграбва за няколко дни. Само в Пловдив се изкупуват 2000 екземпляра от биографията на Левски. Можем да си представим, в днешна България 1000 екземпляра е един приличен тираж. А тогава за няколко дена 2000 бройки само в Пловдив. Отделно от другите градове. Започва да готви второ издание. Сега тук има една интересна подробност, че той прави едно обращение към съратниците и сподвижниците на Левски. И събира сведения, един вид свидетелства, спомени, по 8 важни въпроса, свързани с биографията на Левски. За с оглед на второ издание. Но това второ издание не вижда бял свят. Защо не вижда бял свят е друг въпрос. Казват, защото Съединението е станало, но не е за това. Какво пречи съединението? След него спокойно може, ако книгата е била готова, Захари това се издига.

Става големец, депутат в Народно събрание. Спокойно можеше да пусне второто издание, ако беше готово. Но той не го пуска. Така че тук има една питанка. Защо не се... И освен това, когато той се е допитвал по 8 въпроса до сподвижниците и съратниците на Левски, няма как да не е стигнал до някои важни свидетелства, които опровергава това, което той е писал. И там как се е справил с тези опровержения е под въпрос. Но ние това не сме го изследвали, не мога да кажа нищо. Така, ние няма да се занимаваме с цялата книга, цялата биография на Левски. В нея има безброй съмнителни неща, но няма да се занимаваме с тях. А ще се се отучим в темата за самоубийството. Защото тук сме сигурни какво се е случило. самоубийство не е имало. Знае се, че Левски, когато го водят на весилката, се изповядва пред поп Тодор, софианица.

така, че какво самоубийство. И други подробности се знаят. Няма и сянка от слух за самоубийство. пита се, откъде Захарди Стоянов е взел неверния разказ за самоубийството, което поместа в русенската статия. Айде да кажем, може тогава да го е чул, такъкъде и да го е измислил. Въпросът е, че когато почва да пише книгата за Левски, той започва да събира свидетел. Знава Левски, естествено. Започва да събира сведения. Разкази за него. Разпитва свидетели. И естествено, че въпросът за смъртта на героя е първостепенен. Във всяка драматургия, знаем, смъртта е кулминацията на драмата. И няма как да не са му разказали подробности по другите въпроси, пряка реч, дори едва ли не. Протоколи са се водили на разговори, срещи и така нататък, които Захари разказва в биографията. И точно за смъртта нищо да не му кажа да си остане на нивото на статията.

Това е много съмнително. Така и иначе, в биографията той не споменала друга альтернатива. И ето как описва смъртта на Левски. Рано сутринта на 6 февруари 1873 г. около Конака се забележило извънредно движение. На една страна се нареждали на права линия едно отделение за птии, облечени и стегнати, като да вървят на път. После малко от затвора излязла позорната кола, в която бил турен нашият герой, заобиколен от стотина щикове и голи саби. Колата отивала към приготвената вече бесилница, но в лицето на джелатите, на место радост, изобразявала се скръп. Причината на това била, че на место гърчането на юнашкото тяло върху бесилницата, на место разкривения поглед на орловите очи, студен и безчувствен труп без никакво движение ща да повиси. А това не можело да принесе ожидаемото удоволствие на кръвожадните палачи. Трябва да ви кажа и това, че нашият герой се е самоубил. Щом той чул решението на комисията, че ще бъде обесен, като го вкарали в затвора, ударил си главата от камената стена няколко пъти и се повалил на земята в изчувства. В такова положение го намерила стражата, когато отишла да го вади за бесилницата. Той бил изгубил вече чувство и много малки признаци показвали, че душата не е оставила още многострадалното тяло, многоточияе. Крайна цитата. Първо виждаме, че описанието е доста подробно.

Съедно, че Захари е разпитвал заптиетата, които са влезли. Защото кой друг ще му разкаже какво са мислили заптията, когато са влезли и са видяли самоубития левски. Как ще ги е разпитал тези заптията, отде ги е издирил, нали ясно, че това е измислица. Но, питаме се защо Захари лъже относно самоубийството на левски. Това се съдържа в самия текст. Казано е много ясно. В лицата на джелатите, на место радост, изобразявала се скръп. Причината на това била, че на место гърчането на юнашкото тяло върху бесилницата, на место разкривения поглед на орловите очи, студен и безчувствен труп без никакви движения ще тя повиси. Значи, чрез самоубийството, героя отнема на джелатите, на своите палачи, радостта и удоволствието от гърчовете на бесилката. И от това, че неговия орлов поглед, разкривение поглед на орловите очи не ще се разкриви при обезването. Така, той запазва един вид героичната поза на герой. Няма да стане както вие искате, а както аз искам. Няма да получите удоволствието от моите гърчове на бесилката. Тази логика е доста самоупровергаваща се, защото не знаем, че реално Левски е бил в съзнание, не се е самоубил и са го обесили. Значи ли това, че орловия поглед, орловите очи са били разкривени?

Значи ли това, че е доставил радост на джелатите, като се е гърчил на юнашкото тяло? Тоест, че не е станал по неговата, а е станал по тяхната? В действителност. Така излиза. Тоест, че смъртта на герой не е била героична. Защото, според Захари, героичната смърт е когато ти самоубиеш. А когато те обесят, не е добре. Еми, Левски са го обесили. Това. Премизява ли го? Доста недомислена е тази измислица. Дори може да приемем, че Захари не веднъж и не два пъти е чул разкази за смъртта на Левски, които противоречат на неговата лъжа от русенския вестник. Но, на принципа, ако той си признае, че там е измислил, тогава как ще му вярваш за другото? И затова той в този бестселър, първата си голяма книга, първата си книга изобщо, която се разграбва за няколко дена, той не иска да се отмята от казаното вече. Лъжа или не, няма си признаваш. Но, защото ви не може да кажеш, така ми казаха.

Аз ако знаех, нямаш да го напишам, но така ми казаха. Той обаче не цитира. Нито веднъж не казва по думите на еди кой си, на свидетеля еди кой си. Дори и абстрактно, както ми каза един софийски шоп или нещо подобно, не. Не се позовава на нито един извор, анонимен, назован, не. Така е било. И понеже той има талантна разказвач на Белетриста, виждаме колко жива е сцената. Описанието е много ярко. Суденото време, строените там зъбти, позорната кола излиза, джелатите чакат за да се зрадват и изведнъж вижда, че то е труп. И им се изкривяват усмивките, нали. И един мъртъв човек, полумъртъв, го окачват на бесилото, нали, но той не се гърчи. Така че ярко е описано, живо е, майсторски е направено. Но не е вярно, не е истина. Та, тук ние можем да установим какъв е творческия метод на Захари. Той не се съобозява с истината, има си свои пропагандни цели, преначава фактите, преначава събития, преначава характер на личностите.

Телешки няма такъв характер, да се самоубия, да изпаде в отчаяние по никакъв начин. И Захари му се услажда този начин на работа, защото той работи. Тази му книга е негов триумф. Най-вероятно, цялата история със самобоисто Туаневски е лично негова измислица, защото тя не се споменава в нито един разказ на нито един свидетел. Има много брони, това е било публично събитие, безброй свидетели имало и свещеника, и гражданите на София, и турците, стотици. Така че нямаме нито едно сведение за самоубийство, това си е фалшификат исторически. Тук можем да добавим, че по същия начин се отнася Захари и към друга една историческа неистина, а именно за предателството, за мнимото предателство на Поп Кръстю. В биографията на Левски, той не се е отмятал това, което е казал в ОНАЕ статийка за самоубийците. Там той въвежда Поп Кръстю като предател, разбира се, следвайки Каравелов, ние за това говорихме подробно в друга беседа. Но въпросът е, че в книгата той се развихля по отношение на мнимото предателство на Поп Кръстю. Там, в статийката, все пак беше в рамки на мое извечение. Тук, страница след страница, в най-големи подробности с пряка реч, там къде той не е бил. А и кой би могла да си спомни? Това все пак е 10 години след събитията. Чак пряка реч. Те не са си водили протокол. Така че това е белетристика, това е литература. Но литература в многобройни страници.

И тази тема за предателството на Поп Кръстю, която не е вярна, но е част от тази манипулация, която Захари се позволява с историята. И пак не казва... Някои твърдят, че Поп Кръстю е бил предател, но е ли кой си казва, че е ли как си е станало? Да има някаква альтернатива. Да знаят читателите, че най-вероятно е така, но не е изключено да е е ли как си. Не. Всичко е разказано както се разказва в романите. Знаем, че в романите автор е всезнаещ. Той знае мислите на героите, Пря Катарет, Чичко и Осено, че е бил там. По същия начин Захари. Така разказва. Четеш го като роман. И то до някъде е писано по този начин. Така че тук виждаме творческия метод на Захари в чистя му вид. Една, свободна от достоверност, билетристика. Опираща се разбира се на действителни събития, по мотиви от действителни събития. Но от там нататъка вече автора има свобода и по отношение на тълкованията и дори по отношение на фактите.

И то такива фундаментални факти, каквито са предателството и самоубийството. Втория казус, който ще разгледаме, е мнимото самоубийство на Бенковски. Този случай е особен. Защото тук Захари Стоянов е очевидец на събитията. Той не, че разпитва другите и потулва половината от това, което му кажат, в полза на други неща или в полза на свои измислици. Тук той лично е свидетелят. Той е изворът. Самоубийството на Бенковски е кулминацията в първата статия, русенската статия за самоубийците. Защото е единственото, което Ушким Захари е бил свидетел и очевидец. Там това самоубийство е най-пространното описано събитие в целия текст. Това е кулминацията на русенската статия. Захари не е бил свидетел на другите самоубийства. И само случая с Бенковски му дава право на легитимен автор. Защото нещо може да каже, че уж нещо ще описваш неща, които нито си историк да ги изследваш като хората, нито си бил свидетел. Не, не, ще кажа: "Аз бях свидетел".

Поне на Бенковски бях. Цялото свидетелско правомощие на Захари се крепи на това, че е бил свидетел на самоубийството на Бенковски. Тук имаме проблем, защото имаме и други свидетели на събитията. Това са Стефан Далматинеца, отец Кирил, предателя дядо Валю и помаците от засадата, които са убили Бенковски. Те биха могли всички да разкажат друга история. Обаче, помаците от засадата и кой ли ги е разпитал. Де ще го... Знаеш кой, кога, как... Дълга и широка. Не са ги разпитали. Нямаме разказ на някои от тези, които са стреляли. Стефан Далматинеца, доколкото Захари споменава за него, след освобождението е бил напълно мъчалив. Не само, че няма дар слово да пише, но и не иска да говори. Това е под въпрос, защо не е искал да говори. Много, много интересно. И защо ли не го е хванал все пак някой друг да го разпитва?

Защото Захари може би да имал някакво недоразумение със Стефан Далматинеца по една или друга причина. Отец Кирил умира преди да излезе книгата "Записки по българските въстания". И в този смисъл не може да изобличи Захари да каже: "Това не е вярно". Така че той до голяма степен е бил покрит. Няма кой да го опровергае. И е било голямо изкушение като един единствен пишещ свидетел да пипне малко историята и да я насочи в желаната от него посока. Голямо изкушение. И ето резултата - описанието на събитията. Първо, преди да прочетем цитата, нека да го поставим в контекст. Бенковски, отец Кирил, Стефан Далматинеца и Захари бягат след поражението на Априлското въстание през Стара планина. И ги приютява там един овчар - дядо Валю. Известно време живеят тайно в гората, в Стара планина. И въпросният дядо Валю решава да ги предаде на турците. Излъгва ги, че ще ги преведе през една пътека. Тръгват и вървят така: най-напред е дядо Валю, после са Бенковски, Стефан Далматинеца, отец Кирил и накрая е Захари. Стига до едно мостче на една река, рекичка. Първите четирима минават.

дядо Валю, Бенковски, отец Кирил и Стефан минават. Последен е Захари, той още не е на самото мостче, когато изгърмяват пушките. И ето следващия разказ. Потеря, състояща се от 20 души, изведнъж изгърмя върху ни. При всичко, че Бенковски беше ударен с 5-6 куршуна, видях го, като си изтегли револвера и бързо се застреля в главата, от дясната страна, в самото ухо. Тая негова дръзка постъпка учуди башибозуците и предводителят им Хаджи Люзгяр не може да се стърпи да не изкаже своето съжаление към подобен един бабаит, при всичко, че е гяурин. Виждаме какъв ясен, точен, буквално кинематографичен стил. Като на кино, виждаме как войводата е ранен с 5-6 куршума и как, несъмнено, видях го, като си изтегли револвера и бързо се застреля в главата. Сякаш на кино го виждаме. Обаче, както ще видим по-нататък, този разказ е недостоверен. Това не е истина. То, ако го прочете внимателно, още тук се личи и без да правим изследване. Първо, потерята състояща си от 20 души. Те са в гората, стреля се, как ги приброя. Те се крият, няма да излезат ела да ги преброява.

Те са били скрити. Той видява само огънчетата на пушките, които са гръмнали и пушека. После... Бенковски бил ударен с 5-6 куршума. Ама Захари е последен. Пред него са Стефан Далматинеца, отец Кирил и чак тогава е Бенковски. А Бенковски го удрят от пред, от другата страна. С колко куршум е ударен, откъде да знае. Как ги приброи, че са 5-6. Видях дупките по куртката му. Много, много съмнително. После, го вижда как си изтегля револвера... А че човек ранен с 5-6 куршума. Си изтегля револвера бързо и се застрелва в главата. От дясната страна, в самото ухо. Много точно, определено. Тази негова дръзка постъпка "учуди башибозуците".

Значи башибозуците, които той не вижда, те са скрити в храсталаците. То това е идеята да бъдат скрити, иначе го бяха и бяха да избягат. Явно че не са напълно скрити. Дали са двама или двайсе, как да знаеш. Ами, не само че знаят, че са точно двайсе, ами виждат, че те се очудват на самоубийството. Представете си, той стои на моста. Първо имаме изстрелите. Вече е ранен с куршуми Бенковски. После, той си изтегля револвера. Макар и ранен с шест куршума. Бързо се застреля в главата, в ухото. И Захари продължава да стои на моста. И оценява, че башибозуците се очудили от неговата постъпка. А предводителят им Хаджи Люзгяр не можал да се стърпи. Да не изкаже своето съжаление. Значи то изставя в момента.

Защото, когато той го изказва това съжаление след пет дена. И Захари го е чул. Позле чух пред водителя им Хаджи Люзгяр да казва. Ама тук е разказано, че в момента, както и в романите. Все знаещия писател ти описва в момента кой какво мисли и кой какво казва. Да, още докато Захари стои на моста и чака неясно какво. Ломаците там казват, че са очудени, а пък Хаджи Люзгяр не може да се стърпи. Всичко това е очевидна литература. Сега, ние сме сто процента сигурни, че това не е истина. Захари не е видял Банковски да се самоубива. Това ще го докажа малко по-късно. Но това е решаващо за неговата първа статия. Защото статията беше за самоубийците. Ако Банковски не се е самоубил, няма място в тази статия. Значи тази статия е за недостоверна.

Ако Захари не е бил очевидец на това ключово самоубийство, а на другите не е изобщо присъстил, то тогава е стоеността на тази му статия. Така че той малко се вкопчва, не може да се откаже и тук. Другият въпрос е, че минало известно време, все пак записките излизат доста по-късно, особено в този том. И между времето той може би е получил някакви критики по отношение на самоубийството на Алекски. Защото се му казва: "Чакай да аз бях там". Или ме ми разказа: "Отец Тодор". Или ели кой си. Така че вероятно е получил някакви критики. И малко Захари е преднутен да даде заден ход по този въпрос. Но... Нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим. ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ

ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ

ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ Отец Кирил, който е бил един от четиримата бегалци, е бил вече покойник - Отец Кирил Слепов. Но преди това те го хващат, разбира се, потерята, както и Стефо Долматилица. Той е вкаран в затвора в Стари град и там също е бил и Стоян Займов и той му разказва тази история. По-късно, когато пише своята мемуарна книга "Миналото", Стоян Займов преразказва този разказ на Отец Кирил по следния начин. "Бенковски разпери ръце като орел, като орел крилата си, каза нещо си и се търкулна на моравата". И малко по-нататък: "Бенковски бе опушнат в сърцето и в челото". Това е разказа на Отец Кирил. Сърцето и челото може да е вярно, но това са единствените места, в които убиват героя. Няма герой, който да застреля в корема. Сърцето и челото. Това са двете неща. Съмият разказ виждаме, че е белитризиран. "Бенковски разпери ръце като орел крилата си".

Това нещо е литература. Сега тази литература дали е от Отец Кирил малко вероятно, най-вероятно от Стоян Займов, който доста години са минали и вече се позволява такава вълност. Също е много съмнително герой да бил казал нещо си. Каза нещо си и се търкулна. "Ударен в челото и в сърцето". И двете ранни са смъртоносни. Когато те ударят с кошун в челото, то почнеш да говориш и в сърцето едновременно. Нищо има да кажеш. Това е сигурно, но както и да е. В тази подобно случай няма голямо значение. Въпрос е, че след както казва Отец Кирил, застрелян в челото и в сърцето, ясно е, че за самоубийство вече няма как

да извади пистолета и да се застрели. Така един, че това свидетелство е доста по-късно. В когато пише записките на Захари, обаче вече е излязъл излязъл излязъл съхотворението на Вазов Бенковски. След статията, той веднага се вдъхновява и пише съхотворението. И ето как Захари описва самоубийството на Бенковски: "Тогава ранений прав, трепетен див, с поглед безнадежден, почти горделив, спет рани в снагата, при прагат на гроба, кът неща да падне,

както падна роба, гръмна се в челото и сред гъсти и дим падна мъртъв, хладен и непобедим." това, разбира се, един ярък поетичен образ в една класика, поетична епос, и така нататък, която формира общественото съзнание. И виждаме, че отец Кирил, преразказан, разбира се, от Стояна Займов, цитира Вазов

образа е доста силно повлиява върху описанието на отец Кирил и върху описанието, което Захари дава в записките, така че този национален епос вече работи две-три години след като е написано това стихотворение,

той вече започват да променят мисленето на хората. Ти започват да виждат историята през стихотворението. И самия Захари се заразява от Вазов за нещо, което е видял с очите си. Вазов, разбира се, цитира Захари, пет рани. Захари беше писал пет-шест куршума, тук пет рани. Но застрелението е в челото, което влияе върху отец Кирил. Отец Кирил казва, че челото се е застрелил. хубаво, но естествено, че

Вазов тогава не се е срещал с отец Кирил или със Стоян Заимов. Той е чел само Захари. Там пише, че е в ухото. ама сега в стихотворение героите да се застрелят в ухото не върви. В челото — да. Гръмна се в челото. Колкото и това да е малко по-трудно, но както и да е. И виждаме, че тук Захари и Вазов ясно казва причините, причината, заради която е вкарана цялата тази историческа измама. Като нещо да падне, както пада роб. Ето това е.

Значи, ако те те застрелят с 5-6 куршума и паднеш, ти си роб. Застрелен като куче. Обаче, ако извадиш пищова и се гръмнеш, падна мъртъв, хладен и непобедим. Ето това е ключа. Последната дума. Непобедим. Той се застреля. Той правеше историята, а не те на него. Той е субект, а не обект на историческото събитие.

Убийството на Бенковски. беше извършено от Бенковски. Той беше извършено от Бенковски. На неговите условия. няма да стая на вашите, а стая на моите. Това е манипулацията. Това цел се прави. Да се покаже, че ние, нашите герои, основатели, въртим историята. ние правим събитията, както ние преценим. Не се оставяме другите,

не ги налагат. Това, разбира се, пак е малко самоопровергаващо, защото казва поета: като неща да падне, както падна роба. Ама той така е паднал. Той бил застрелян, и като всеки застрелян човек е паднал мъртъв. "Роб, не роб". Така че Вазов, опитвайки да ни... Не, той не е знал. Той е приел, че Захари е свидетел.

Той не е манипулирал. Но така или иначе, повтаряйки манипулацията на Захари, той отново опровергава историята. Значи, излиза, че той е паднал победен, а не непобедим. както пада роба. Това е, което се е случило. Сега, въвъв втория том на записките, публикуван в 1887 година, Захари представя различна версия за смъртта на Бенковски. Без самоубийство.

Ето, как протичат събитията. Първо описва залпа от засада. Също четиримата въстаници. Значи, те вървят в индианска нишка. Начало е предателя. Когато минават моста, тримата, предателя заляга, за да не го стрелят.

И тогава гръмват от потерята. След, след като описва събитията до залпа, Захари продължава така: "За сега аз не съм в състояние да разкажа по-големи подробности за съдбата на моите другари. Ужасната картина така ненадейно ме порази окончателно. Изгубих и ум, и разум, и кураж, и всичко човеческо. Няма да ви се похваля така също, че се залових за пушката си или че взех позиция да се браня. Не. Аз не направих нищо, не видях и не чух така също, що направиха тримата ми другари, които вървяха напред. Та и с кого щях да се боря?

С вятъра и шумата. Ни човек се виждаше, ни пушка, ни дявол. Аз ми се стори, че всичко това е сън." Виждаме коренно различно описание в сравнение съсъс статията. Там казваше: "Видях го как се застреля в ухото". А сега казва изрично: "Не видях и не чух така също, що направиха тримата ми другари". Не видях и не чух. Сега, това е по-достоверно. Ако си представим ситуацията, е много по-достоверно да приемем, че той наистина не е видял, не е чул. Той бил стъписан. и не помни. Но все пак главното събитие кое е? Смъртта на Бенковски. Ти веднъж си казал, че той се самоубил, че си го видял, че се застрелял в ухото. Сега кажи ни. Истина ли е това или го измисли?

Вместо да каже: "Така ли е, не е ли така". Захари прави нещо уникално. Втори път разказва историята. Събитието. Ето така. Веднага след това. Штом припукаха първите пушки и изреваха грубите гласове, гъст облак от барутен дим напълни празното пространство над реката. Вижда се работата, че аз съм останал в цепенен на моста за няколко секунди. Помня само, че когато през облаците дим се премрежа Бенковски, който трепереше с разперени ръце, а после се изкриви на една страна и рухна на земята по очите си, то аз се стреснах, но не ме идеше на ума, що трябва да правя. Бенковски държеше в ръката си един от своите револвери - многоточияе. Повече аз нищо не зная, за това оставете ме да ви разкажа поне своя хал. Аз дойдох окончателно на себе си, чак тогава, когато се потопих въплуните води на реката. Дали нарочно съм се хвърдел от моста долу в реката или съм паднал безсъзнателно, това също не съм в положение да уверя. Ето го втория разказ.

Тук той започва да се връща към самоубийството. Но как го разказва? "Помня само, че през облаците дим се премрежи Бенковски, който трепереше с разперени ръце, а после се изкриви на една страна и рухна на земята по очите си. Бенковски държеше в ръката си един от своите револвери - многоточияе". Чакайте сега, какво е многоточияе? Многоточието, когато нещо се изпуска. Какво се изпуска тук? Явно, че това многоточияе е отворена вратичка за самоубийството. Един вид. Аз, когато разказвах, че той се е гръмнал с дясната ръка, дясното ухо и така нататък. Не ви излагах. Не го съчиних. Ами, така си беше, де? Това многоточияе, ами така беше. Не го отрича. При първото описание казва: "Не видях, ничух, не знам".

Сега помня само, че Бенковски така и така и така. Така, че той вътрешно си противоречи на най-съща страница. И, което е много важно, това е кулминацията на разказа за Бенковски. Най-важното събитие, което се случва. Първостепено, в живота на Захари. Включово събитие. Ти пишеш една книга, която е над 700 страници. И този най-важен момент не го изясняваш. А слагаш многоточияе. Защо? Какво ти печеш да добавиш още една от две изречения? Пет изречения, пет страници, пет десет страници? В рамките на такова огромно съчинение, напълно е възможно за един такъв важен въпрос да се отдали нужното. Накажем три-четири изречения. Не, многоточияе. И след многоточияето.

Повече аз нищо не зная, затова оставете ме да ви разкажа поне своя хал. Сякаш читателите го бъдат: Абе Захари, а разкажи реално, имаше ли самоубийство, нямаше ли? И той отговаря: Повече аз нищо не знае. И оставете ме. Той се брани от нас, от читателите. Образът на Бенковски, който трепереше, го няма в русенската статия на Захари, а око има всекотворението на Вазов. Така че виждаме как "ранений, прав, трепетен". Той трепетен Вазов не го е взел от Захари, защото го няма в първата статия. Той го въвежда като образ и Захари, който, разбира се, многократно е чел в стихотворението Бенковски, го вкарва във второто описание вече като уж очевидец. А всъщност това е вече епоса, който моделира мисленето и дори спомените, възприятията на уж свидетеля. Така че, когато преди това ни каза не видях, ни чух, как така изведнъж даже си в ръката си, един от своите револвери, наче си видял. Всичко това, несъмнено, означава, че самоубийство не е имало. Бенковски е бил застрелян с няколко куршума, паднал е мъртъв и Захари, който е бил стъписан от събитията, е паднал в реката и после нататък се описва неговите перипетии в записките. Но, разказа за самоубийството е неверен и е съчинен с такива пропагандни някакви цели. За да въздигне образа да покаже, че героя дъжи събитията под контрол и той и прави, а не да му се случат.

Сега, в случая със смъртта на Бенковски, в който е неговият кумир и който лично познава, тук може да сме сигурни, че Захари е максимално ангажиран с разказа. Максимално морално, разказно ангажиран. Други неща може да ги е писал по най-друга причина, с най-друго настроение. Тук той е целия, това е ключов миг в неговия живот, преломен. Ако тук той излъжа читателя, ще го излъжи за всяко друго нещо, стига да има мотив. Забира се, мотивите на Захари са добри намерения. Той не иска да злепостави някого, говорим за Бенковски, той иска да злепостави Поп Кръстю, но Бенковски не. Илески не, не иска да ги злепостави като самоубийци, греховни самоубийци, не напротив. Той смата, че това не е никакъв грех, това е героизъм и иска да ги въздигне по този начин. Но въпросът е, че метода му е да излъжеш, да доправиш истината, да манипулираш събитията, да манипулираш образите. И от твоя гадна точка разбира се, както ти смяташ, нали? И Бенковски, той иска да го превърне от беглец, който спася си кожата. Възстането е неуспяло, вместо да умре на бойната позиция в Панагюрище, той бяга. И при опит за бягто е застрелян. И в този смисъл това е негероично.

Така се е случило. За да го ушкин героизира, той му измисля самоубийството. И чрез Вазов и чрез, вече, монументалната книга "Записки по българските въстания", самоубийството на Бенковски се превръща в национален митообраз. Ти не можеш да рецитираш одата Бенковски без без разказа за неговата смърт. И то толкова е ярко описана. По същия начин и "Записките". Те не могат да функционират без тези ключови моменти, включително и самоубийството на Бенковски. Макар и разказано по един такъв особен начин, с едно, че го няма и в някакви многоточия. Тези манипулации с историята не са безплатни. Те винаги се плащат. Ние не можем да проследим как тази неистина заблуждава, изкушава, насочува на правила посока людите, но сме сигурни, че тя въздейства. Защото Захари има огромен разказвачески дар. Той е талантлив. Има дар слово.

Създава ярки и незабравими образи. Ние не винаги можем да определим кои от тези образи са достоверни и кои не са. Може някой да са достоверни. Сигурно са достоверни някой от тях. Други обаче, като тези двата, със сигурност не са достоверни. Ние не можем да съдим Захари Стоянов, човека Захари Стоянов. Има кой да го съди. Но можем да кажем кое в неговите трудове е истина и кое не е истина. Кое е християнско и кое е не християнско. От казусите с две мнимите самоубийства на две ключови български митологични фигури, виждаме, че светогледът на Захари и метода му на работа е недостоверен, ненаучен, недобросъвестен, нецърковен, не християнски, т.е. антихристиянски. Манипулациите на историческата истина, които той извършва в писанията си, са не само недостоверни, което е зло, но и противоречат на християнския светоглед. Този манипулативен не християнски дух, чрез яркия литературен талант на автора, прониква и от читателите на Захари Стоянов. Така неговите писания обслужват една не християнска идеология и възпитяват в не християнски дух. Светоглед

Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Всички беседи от това.