Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте, слушатели на Радио Зора и зрители на нашия видео канал в YouTube. В рубриката Светоглед говорим с богослова Георги Тодоров по значими теми в областта на православието, историята, културата и съвременността. Темата на днешната беседа е свързана с най-нашумялото събитие у нас от началото на февруари. Събитията в Петрохан и Околчица разтърсиха българското
общество. Предизвикаха безброй коментари от страна на следователи, психолози, разследващи, журналисти, политици и прочие. Но какъв е богословският прочит на тези ужасяващи събития? >> Поначало за всяко нещо а имаме, така да се каже два основни прочета. Единият е телесния, веществения, другият е духовния. Единият е видим, другият е невидим. Досегашните огромни усилия на обществото, къде служби, къде журналисти, къде коментатори от всякак характер бяха насочени към установяване
на веществения разказ, веществения наратив, кой кого е убил, кой е бил замесен, каква е целта, пътят на парите и така нататък. Всички тези версии. Аз предполагам, че почти няма версия, която да е била пропусната. Според едни виновен Путин, според други наркомафията, според други Дон Корлеоне и така нататък, нали? Всеки си има своя версия. Но всички тези версии, а една от тях е истинската, всички останали са лъжи, самоизмами и измами, нали, но в момента те фигурират, което е много интересно, защото нас ни се струва, че няма истинска версия, ами всичко са само
хипотези. Всичко са само хипотези, освен една истина има хоризонталната, телесната, веществената. Но коя е по-важната? По-важната е вертикалната истина, не телесната, духовната истина. Защо е по-важна? Защото всички ние човек, значи тука имаме шестима мъртъвци. Имаме един евангелски израз, изключителен, разтърстващ, когато един последовател на Христос му казва: "Трябва да отида да погреба баща си." Той му казва, "Остави мъртвите да погребат своите мъртви." >> А тука аз освен шестимата мъртъвци, видях много, много други мъртъвци,
защото тука е важно не смъртта на тялото. Защо не е важна смъртта на тялото? Защото тялото е смъртно. Ние всички сме смъртни. Вчера се изказаха трима смъртни по телевизията. Двама смъртни бяха съгласни. Единият не беше съгласен. 1000 смъртни са едно мнение, 10 000 са на друго мнение, нали. Всички ние сме смъртни и това някак си го забравяме, нали? Смятаме се са живи. >> Мхм. Ама живи ли сме? В книгата Откровение Господ казва на ангела на сардийската църква: "Носиш, знае твоите дела, носиш
име на жив, си мъртъв." Ние носим име на живи, но дали сме живи в истината? И затова за мен е много важно във всеки подобен случай, не само в този, ние да гледаме първо най-важното, а след това всичко останало. Ние гледаме всичко останало освен най-важното. Кое е най-важното? Най-важното е духовното измерение. Сега духовното измерение какво означава? Нека да го кажем по най-простия начин. Толкова прост, че чак някой ще каже: "Е, то прекалено просто. То някаква универсална формула." Да, точно така е. Свръх просто е и формулата е универсална. А именно, първо има Бог.
Второ, този Бог е познат за нас чрез въплъщението на Господ Иисус Христос. Бог е станал човек, за да бъде познаваем. Станал е познаваем и е бил познат за човеците. Говорил е като човек. Умрял е като човек. И оттам нататъка ние нямаме оправдание, че не познаваме Бога или че смятаме, че няма Бог. А основната хипотеза, по която се разследваше целия случай, е все едно, че няма Бог. Думата Христос не се спомена през цялото време. Думата Господ и Иисус Христос, тези три думи и всяка една отдетелно не се споменава в случая, а тя е единствената
координатна система, която ни дава истината. Без Бог ние нямаме истина, нямаме истина във вечността. Не говорим за фактология. Фактология имаме и без Бог. Виждаме факти. Но истината не можем да я постигнем без Бога. И самият Христос ни е казал кой е той. Казал е, аз съм пътят, истината и животът. Пътят, истината и живота. Значи ние, ако имаме вероучение в училище, цялото вероучение може да бъде преподадено за един час. Говоря така малко хиперболично. Целият български народ може да получи цялата информация за Бога не като
преживян опит духовен, а като учение преподадено в училище, като му се кажат основните неща: "Има Бог." Не е вярно, че няма Бог. Има. Въптил си. Той е пътят истината живота. Извън него няма спасение. Извън Христа няма спасение. Чрез него ще се спасим и без него няма да се спасим. При това положение, ако ти не си в Христа, ако не живееш в Христа, ти не си в пътя, а си в безпътица. Хм. >> Ти не си в истината, а живееш просмукан от лъжа. И не си в живота, а живееш
просмукан със смърт. Толкова е просто и е абсолютно универсално. Това трябва да се преподаде за един час. Без пътя истината е животът. България, цяла България живее в безпътица, живее в лъжа. Така че тази видима смърт, Матея шестимата е учебник за невидимата смърт на шестте милиона, защото ние ако не живеем в Христа, няма за нас живот вече. За българите, не знам за тези, които не са чували за християнството, те може да имат оправдание пред Бога, >> че не знаят, >> че не знаят, не са чували. Господи, ти
ние бяхме там в Тибет някъде, не чухме за християнството и те почитахме, като си мислихме еди какво си, нали може тях да ги оправдае, не знам. Но ние в България, които сме част от християнската история, култура, цивилизация, практика, ние нямаме това оправдание. И ние, ако не сме в Христа, сме живи мъртъвци. Ние няма да отидем във вечния живот. Къде ще отидем? Във вечната смърт. Това е ужасяващото. И затова е много важно да се чуе гласът на църквата. От една страна като обясним практиката, която е довела до тази телесна смърт,
което е важно да се види как стават тези работи, но от друга страна и да обясним практиката, която води до духовна смърт на милиони българи. Защото когато говорим за християнство, когато говорим за православие, за живот в Христа, ние имаме два критерия. Дали ти си християнин? Първи критерий. Кръстен ли си? Аз не чух един човек да зададе въпроса като следовател. Тези шестимата кръстени ли са изобщо? Ако са кръстения, това означава, че имат кръстници. Тези кръстници са техни родители
духовно. >> Да, >> трябва да се разпитат. Ти като родител духовен на това дете или младеж или възрастен човек какво направи за него или нищо не направи? Никой не спомня думата кръстник. Сега може да не са кръстени, а те казвам, но ако са кръстени, това означава, че кръстникът не си е свършил работата. без да го знам кой е, разбира се, но гледам по резултата. Но кръщението не е достатъчно. Имаме втори критерий изключителен. Това трябва да се
преподаде в първи орпове учение. Въцърковен ли си? Ако си кръстен и не си въцърковен, ти си се отрекъл от Христа. Ти си лъже християнин. Ти си отстъпник от Христа, защото Христос е създал църквата. Светият Дух е създал църквата. А ние, ако не сме в църквата, ние сме отстъпници от Христа. Това може да е по-лошо, отколкото някакъв си безбожник преди 1000 години или 2000 години или 5000 години, който никога не е чувал. Та тези два въпроса изобщо не се зада за мен това е диагноза за българското общество. Никой не зададе въпроса тези хора кръстени ли са? Били са
възърковени. Ако се окаже, че не са били кръстени, тогава техните родители защо не са ги кръстили? Защо не са им дали, защо не са им отворили вратата към вечния живот, а са му отворили вратата към вечната смърт? В България, ако не си православен християнин в православна България по конституция, това означава, че ти вървиш към своята гибела. И това, независимо дали говорим за възрастни хора или за така непълнолетни, но все пак мислещи, това е вече на границата на духовното самоубийство, защото ти, ако си пълнолетен
или изобщо мислещ човек и сам разсъждаваш, да не влезеш в пътя истината и живота, а да влезеш в безпътицата, лъжата и смъртта. Това си е самообричане на гибел. Не е, разбира се, физическо самоубийство, но духовно самоубийство. Когато се отричаш съзнателно от Христа, а всички тези са чували за Христа, няма начин да не са чували и то не веднъж. Така че за мен а духовната страна на казуса е единствената миродавна. Другото вече дали са а убити, самоубити, кой защо, нали е важно, но това е на далечното
второ място. Между първото и второто място има, така да се каже един аа порядък. Това е от друг порядък. Истина или действителност или факти и така нататък. Първият порядък е съобразен с вечния живот, вечната смърт. Вторият порядък с телесния живот, телесната смърт. Там също има много какво да се прави, но това е втори порядък. >> За огромно съжаление това е поредното доказателство за значимостта на въвеждането на предмета религия добродетели и наистина нуждата е очевидна така по стечение на тези
изключително ужасяващи. >> Това е един от изводите, които трябва да направим. А другият извод, който трябва да направим, е, че всички ние, които сме въцърковени, тоест съзнателно практикуващи православната християнска вяра и особено ние, които имаме богословско образование, ние сме длъжни да вероучим. Всеки разговор може да бъде част по вероучение. Всяка беседа може да бъде част по вероучение. А всичко, което ние комуникираме с нашите приятели, с нашите
близки, с нашите кръщелници, с нашите съученици и така нататък, трябва да бъде вероучение. Ние от сутрин до вечер трябва да го правим да проповядваме, защото иначе всеки ще каже: "Добре де, а вие получихте този талант според притчата за талантите, нали? Защо го заровихте? >> Защо не го умножихте? Тоест фактически докато чакаме държавата, която е извън пътя, истината и живота, българската държава в момента е разцърковена. >> Мхм. >> Разцърковена. отделно разградена в хоризонталата, но във вертикалата е
разцърковена. Докато чакаме тя да благоволи, да въведе пътя, истината и живота в учебната програма, ние трябва да го правим това нещо, защото в първите векове, с които ние не може да се сравняваме със свети Петър и Павел, но в първите векове ня е имало вероучение. Те са били вероучението. Свети Петър е бил вероучение със сянката си. откъдето мине е лекувал с сянката си, нали, сре чрез живота си, чрез проповедта си, ако щете ако щеш чрез боя, който е понасял свети Павел, него са го били до смърт, нали. Ама това също е верочение за тея, които гледат,
>> да, >> нали. Така че а ние нямаме оправдание, че държавата била секуларна, тоест де факто безбожна, че учебната система проповядва безбожие, тъй иначе не секуларизъм, е безбожие. Нямаме това оправдание. Ние в църковените може да сме едно на 100, но ние трябва да работим за вероучителното осведомяване. друго ако не, ако ние не сме пример за подражание, в които са били Петър, Павел, а и другите, нали, но ако не сме на това равнище сами, бидейки грешни и слаби човеци от 21 век, изстинали вече, топлохладни, както се
казва, ако не сме наистина светци, то поне да осведомяваме и да им казваме, че това е така, това е така. В случая важното и във всеки случай важното е проекцията във вечността. Как това нещо се проектира във вечността? Защото ако си приемем, че тези шестимата мъртъвци не бяха убити, самоубити, а си продължиха да си живеят в петрка още пет години, още 10, още 30, още 50 и след това си бяха умрели един по един от естествена смърт, от старост. Каква щеше да бъде разликата по отношение на тяхната вечна съдба? Ако те бяха останали в това състояние духовно, в
което са били заварени, те щяха да отидат на същото място и ползата от техните 10, 15, 20 години, така да се каже, лъже живот, мъртвешки, зомбиран живот, е нулява. Важно е след смъртта какво се случва. до смъртта ти се готвиш за смъртта. А важното е след това какво се случва, защото то се отнася към вечността. Всичко друго се отнася до временността, а временността, другото име е смъртност. >> Изминаха вече няколко седмици от този нещастен инцидент може би в Петрохан и Околчица. Чухме много хипотези. Можем ли да кажем на този етап коя е
най-вероятна? >> За мен а ключовото свидетелство по отношение на мотивация, духовно състояние, светоглед беше на а г-жа Андреева, майката на младежа, който навремето се е измъкнал от тази обща област и е подавал сигнали и така нататък. Това интервю е поне засега интервюто на десетилетието, защото то разкрива в случая духовната основа, върху която се случат тези събития. А каква е духовната основа? Духовната основа е лъже тибетски
будизъм. Значи поначало будизмаът и мнозина казаха, ама как така това не е обяснение как така будистите ще убиват, ще се самоубиват. Това противоречи на будизма. В това интервю ние разбрахме, че всъщност нямаме истински будизъм, а имаме лъже будизъм. Тоест имаме не точно будистска секта, а то пак е секта, но в по-тесен смисъл култ. >> Мхм. Защото една секта, нека в протестантството имаме много секти, да кажем, нали, мормоните и така нататък, методисти там, педесетници и прочие, но тази секта съществува от 100 години, от
200 години, от 300 години, от много години, нали. В исляма имаме секти от векове, в будизма имаме секти традиционни, нали, и така нататък. В Япония там Шинто и прочие също имат някакви и будистки пак. Те наречени секти в телегията ги наричат секти. Някои от тях са признати, други са непризнати. Това е нещо с дълга история. Култатът е нещо, което е пряко зависимо от една личност и със смъртта на тази личност култът се разпада обикновено. Понякога продължава, както кажем, култат към
Дънов, нали, се преща в сектата на дъновита, нали. там, да кажем, по-дълго време, по-широк кръг или по-прилерепчиво учение, но така или иначе това е типична секта дановизма, докато в случая имаме типичен култ около един човек и този човек в терминологията на това интервю, нали, лама, нали, ами това няма как да бъде достоверно, защото в тибетския будизъм ламаизмът, а ламството, нали, се предава по определен начин тези нали далайламите да кажем ги избират като някакви малолетни дечица на три годинки това е следващият далайлама и слагат го на трона нали и така нататък и в
различните секти на тибетския будизъм имат подобна практика каква е разликата разликата е че ти си хванат от малко дете е провъзгласил официално официалния сегашния лама нали и ти си така да се каже негов официален духовен наследник Да. >> Тука никой не е провъзгласявал а Ивайло Калушев, нали, за официален >> лама. Той не е интронизиран, не е признат от тибетско-будистката общност. Той е самозвавец. А това е много типично за култовете. А
впрочем ние да не забравяме, че тези култове те правят духовен коктейл. Значи той взема от тибетския будизъм тия пет неща. взема, да кажем, от кастанеда тези две неща. Взема от индуизма едно нещо, добавя сол на вкус, разбърква го с егоизъм на квадрат, нали? И това е коктейлът, личният духовен коктейл, чрез който, така да се каже, учредява своя култ. И ние при всички тези лични култове можем да видим съставките от какво се състоят. Разбира се, в основата на всеки култ имаме ярка личност, човек с дарби, нали казахме талантите, нали,
единия му даден един, на другият пет, на другия 10, нали. Обикновено това е човек, който е получил таланти и въпросът е какво каже с тях. Дали А тука имаме два варианта на употреба на таланта. Единият е да го умножиш и да го върш умножен на този, който ти го е дал. Другият е да го присвоиш или да го използваш за себе си. Сега дали ще го погребеш, дали ще го приватизираш, нали, но когато ти го усвоиш за собствени ползи, той е талант. Даден е, дава ти възможности, нали, харизма, да слово, понякога имат способности, а нали да лекуват, да предсказват и така нататък.
Има такива. още в началото на събитията всъщност всички техни близки излязоха с публикации колко те така изключително общителни са, колко талантливи са, добри хора, специалисти в техните области. >> Мхм. Точно това. Така че тука имаме винаги и в центъра един талант от Бога даден и това в комбинация с тези съставки. Значи този, а, който решава да използва таланта за себе си, вместо да го умножи и да го върне на този, който му го е дал, тоест на Бога, аа ако той го приватизира, какво означава това? Дефакто това е човекобожие. Аз съм Бог. Аз съм центърът
на мироданост. И той тогава много трудно, не че не е възможно, но много трудно може да създаде собствена религия от нищото, нали? Да почне да изобретява. да кажем нещо такова е синтологията, макар че и там имаме заим заимстване, но обикновено е много по-лесно да яхнеш една от хилядолетните религии, било индуизъм, будизъм или някаква друга и да се отклониш от нея, защото тя те задължава. Ти ако влезеш в структурата на традиционния будизъм, ти трябва да се подчиняваш, ама не да се подчиняваш от деве до пет, ами първите 50 години от
живота си, нали, и чак тогава, нали, да командваш, нали. А така че там не е удобно, докато когато използваш от тази хилядолетна практика, тя е психологическа, а духовна, историческа, културна, цивилизационна, тя има много съставки разработени от поколения и поколение, тогава това е един голям ресурс аа с който може да работиш. Това са техники, а това са м учения, авторитети и така нататък, литература с нейния престиж. И тогава този, който решава да приватизира таланта за своя употреба, той много добре се ползва от
тоя ресурс. маха само зависимостта от тамошните йерархии, нали? Той не се вписва в тамошните йерархии и започва да създава собствена йерархия. На върха на пирамидита е самият той, но използва ресурса, да кажем, в случая на будизма. Тоест, той сегава м една м секта, ама далечна секта на будизма, на тибетския будизъм. Изродила се в култ. И интервюто на тази г-жа Андреева показа измеренията на този култ, как се проявява в един адепт на този култ. Тя е адепт на този култ и твърди, че и
другите са били адепти и съответно сина ѝ, нали. Сега тука разбира се влизаме в човешка психология и така нататък, което е голяма тема само около себе си. как човек, какво прави той, защото ние всъщност говорим за култ към личността на Ивайло Калушев в неговата общност от така 10-20 човека. Има други подобни култове с 200, 300, 1000 и повече, нали има и вече с милиони, нали някои от отдавнате силните, могъщите култове са станали цели религии. Но тука много важно е да кажем, че повечето от нас ние живеем в такъв култ към личността.
към егото, към себе си. Ако човек не се признае за раб Божий, ако не подчини себе си на този, който е пътят, истината и живота, ако смята себе си за меродавен, тогава той създава един такъв мини кул на личността, към личността, на егото, на себе си. Така че, а, нали, един създава религия с един адепт, нали, всички ехоцентрици това правим, нали, и се борим цял живот да се предадем телом и духом на Бога, нали, целия наш живот на Христа, на Бога да отдадем. Това е нашата цел, защото
ние сме родени в егото. трябва да го отречем, да го подчиним на Бога. Та докато не го постигнем това нещо, ние също сме едни такива м гурута, едни такива м лами, нали, на някакъв собствен коктейл, а религиозен и това особено важи за интелигенцията. Българската интелигенция над 90% живее в един религиозен коктейл. Много им харесва а вземат нещо от Рьорих, да вземат нещо от Боин Ра, да вземат нещо от Щайнер, мадам Блаватска, индуизма, римокатолицизма, а исляма, нали. И накрая, нали, той се дава собствена такава м хетерогенна религия. от всяко
нещо взима това, което му харесва, >> нали? Ей това е личната секта, в която много от нас живеят, особено интелектуалци, които четат книги, нали, творци и така нататък. И това е ужасяващо, защото името на тази практика е смърт. Ние, ако не сме в пътя, истината е животът, ако не се покорим изцяло на по-добрите в нас, на учението на светците, на учението на светите отци, ние падаме в капана на тази тоталитарна убийствена секта с един гуру и един адепт, нали, егоцентричната секта. В някои случаи разширяваме кръга и
адептите са 5, 10, 20 души, нали, както е случаят, нали? Случаят точно такъв. Затова за мен а обяснението за събитията, нали, някои казах, как може будист да се самоубие сега тука да не говорим за Япония, нали? Япония все пак е будистка страна, нали? Те имат и буи и будизъм, и шинтоизъм, но те са в хармония. Буддизма и шинтоизма са едно цяло и там нали сепукото си е висша практика, нали. Ето, че се самоубиват, нали? Също важи и за камикадзата и за много други, но ние не отиваме в тая посока. Отиваме в друга
посока, че това не е истински будизъм. Това е лъжебудизъм, в който егото на Ивайло Калушев се е оцепило, тъй като не иска да се вписва, да се подчинява на по-големия цели си в Тибет и създава собствен клуд. И тези, които нали са се поддали на неговото а вероучение, аа виждаме резултата в този казус, включително и тези, които се смятат за живи, нали, и изповядват този култ до ден днешен. А това отговаря и на въпроса защо близките на починалите шестима всъщност казаха, че не е възможно във
вътрешния им кръг да има убийства и самоубийства, а по-вероятно е да те да са видяли нещо >> някъде, да са били на правилното място в неправилното време срещу външни злодеи. Тука имаме и още един а психологически фактор. Значи първото е, че ако те са абети на този култ, те няма да се отрекат тука така от него. Но вторият е по-важен, защото може и да не са адепти на култа, може да са атеисти или някакви други или да да имат собствен интелектуален, духовен коктейл. Въпросът
е, че ако те са родители на мъртъвците, те носят отговорност за възпитанието им. Значи, първо дали са ги кръстили, второ дали са ги въцърковили. Ако не са ги кръстили и не са ги въцърковили, това означава, че те носят отговорност отговорността за а това, че след телесната смърт те ще се срещнат с духовната смърт, а не с вечния живот в царството божие. Ако ти си родител на такова дете, което не е въцърковено, кой носи отговорността за неговата невъцърковеност и съответно за неговата смърт във вечността? Не тази телесната смърт,
която е неизбежна, а вечната смърт. Ти носиш отговорност. И тогава как ще живееш с това престъпление? Много трудно ще живееш. Много, много трудно. Нещо повече, а когато човек извърши някакъв грях, той се покайва. Господ ни е дал това универсално лекарство чрез покаянието ти да се очистиш от греха. Но когато ти си вкарал някого в грях и той вече е мъртъв, той вече не може да се покае. Той в мига, в който куршумът е минал през фонтанелата.
се е срещнал с истината и е разбрал, но той вече не може да се покае. Това е най-страшното. Докато и най-големият сериен убиец в затвора може да се покае, както разбойникът на кръста се е покаял. И тогава ние не знаем, доброчнахме покаянието, нали, и така нататък. Дали Господ ще го вземе в царството или няма да го вземе, но има такава възможност. Последно. Ако той направи тотално покаяние, Господ ще ни прости, ако е способен на това нещо, нали? Така че това е винаги една възможност светла. Когато обаче ти си вкарал някого в безпътицата, лъжата и
смъртта и той вече е мъртъв, той няма как да се покае. Тоест ти много трудно може да си простиш. И затова казваш: "Не е вярно това нещо. Те са убити от външни сили. Те са били в правилна посока. Няма такива неща като християнството. Няма път, истината и живота. Всичко е възможно, нали? И те са избрали някакъв път, но понеже са се случили на пътя на злото, злото ги е утрепало, нали, и те са герои, нали? Това е начин себе си да управляеш, не тях. Тях ди, нали, но себе си ти оправдаваш. Така че тези родители, които не са насочили децата си, сега ти може да го насочиш в истината, то след
това се откаже, но ти не носиш тази отговорност. >> Да. >> Ти си го ввел, църковил си го, то докато е било дете, е било в истината, е спогадвало истината и след това е попаднало на едиквий си хора, заблудило се и отклонило се, станало отстъпник. Има такива случаи, нали? Да не би Христос да носи отговорност за Юда? >> Не. Юда е човек със свободна воля. Той ли не е имал вероучение? Той ли не е познал истината, пътя, истината и живота? Всеки ден е бил с него, нали? Така че от момента, в който човек е
пълнолетен, ти вече не носиш отговорност. Ти може да му го кажеш веднъж, два пъти, 100 пъти, нали, но свободната воля си остава. Така че аа ходителите на мъртвите аа от Петрохан и Колчица според мен много трудно ще аъ признаят истината, защото тази истина за тях е непоносима. Дори ако се покаят те самите и влязат в църквата и разкрият своя тотално смъртоносен живот и влязат в животоносния живот, дори тогава дали ще могат да измолят децата, които са вкарали в Адра, нали?
Това нещо никой не знае. Ние редовите богослови нищо не може да кажем по този въпрос и затова а е много трудно да бъдат утешени такива родители спрямо самите тях, не спрямо убитите, защото родителите на светците а повечето от тях не са м били безутешни. Да, като човеци са скърбели, нали, защото се лишават от любимия. Но в един момент казват тоята е в царството божие, той е на по-хубавото място, така че м ние по-скоро да се радваме, отколкото да скърбим за тях, докато в случая е точно обратното. >> В медийното пространство, както и от
разследващите, случаят беше определен като безпрецедентен. Такъв ли е наистина? Има ли други примери унас или в чужбина с подобни случаи? >> Клонка Давидова беше подобен случай. А в Гвиана имаше едно масово самоубийство на няколкостотин души там с Джим Джоунс, техния гуру и така нататък. Има има такива казуси много по-фрапатни оттука, нали в Уейко не знам колко души бяха избити там, изгорели и така нататък. Десетки. Впрочем в случая с Уейко гледах един филм преди време, там ми направи страхотно впечатление, защото този тамошния гуру, нали, той умира по време
на акцията за нали потушаване на събитието и оттогава минават десетилетия. Тоест, оказва се, че той не е бил за както се представя за Месия, за така човек от последните времена и така нататък. Но негови последователи продължават да вярват в него. След като балон е спукан, той е изгорял като куче в пожара, нали? Нищо не се е сбъднало от неговите предсказания. Съсипала се е работата, но оживелите, оцелелите от инцидента във филма няколко
от тях, той казва: "Ще се върне." Това каза е привидно, нали? Така и така, нали. Тоест, имаме една такава неспособност. Ти когато си инвестирал, тука е много важно всеотдайността. Ако ти всеодайно си се инвестирал в лъжата, няма как да се върнеш към истирата. Ти целият си скочил в пропастта, казваш: "Това е, нали?" И как да се върнеш обратно? А, първо ти трябва да осъзнаеш цели. Така е било впрочем и с комунистите 38-ма година по време на процесите в Москва, нали, когато ги обвиняват в изма измяна спрямо комунизма, че са
агенти на Америка, на Англия, всички те си признават защо, нали Автор Кьослер има тая книга прочетата мрак по пладне, нали, защото той е инвестирал целия си живот в Комунистическата партия. Ако се окаже, че тя е злодей, той си е изгубил живота и затова той предпочита партията да е права, тя да не е злодея, да има грешка. Той става жертва на една грешка, но партията по принцип е права. Светлият комунизъм ще доведе целта, нали, благоденствие, щастие на всички хора. Е, той нали си отишъл голяма работа и затова той казва, "Да, кажете ми какво да кажа, че съм агент на
Америка. Да, аз съм агент на Америка. Аз съм агент на Британия. Аз съм предател. Аз съм агент, нали? Признава си на съда, така да се каже, добросъвестно, за да не злепостави партията, в която се е инвестирал целия. И най-преданите комунисти най-много свидетелстват колкото са антикомунисти, нали, за да спасят смисъла на живота си. Така че психологически и това се обяснява много точно. Но а въпросът за прецеденти, има такива литературни прецеденти, според мен много така показателни. Единият случай е романа Бесове на Достоевски с това най-велико име на роман в
историята, защото той показва същността на събитието. Пак там имаме казуси, убийства, така нататък, но заглавието на романа показва вертикалата, показва невидимото. А иначе видимото е описано там, нали? И там главният герой, гуруто, така, той не е гуру, а даровития лидер, нали, Ставрогин, нали, е точно тази фигура, улато, която се завърта един култ, нали, частичен култ към него. Той съчетан с революционния култ, нали, революционната идеология, която също е култ. А та това е един такъв пример. Друг пример е а великолепният роман или повест на Джозеф Конрад Сърцето на
мрака. Там главният герой, който почти го няма в повестуванието, но той около него се върти всичко. Накрая тях се появява, нали? А в края на това пътешествие по река Конго, талантливият Кърт, нали, супер, нали, личността, който създава религия около себе си между туземците. Той се обожествява, нали, той. Затова всички му носят там слонова кост. Той е най-големият доставчик на слонова кост във фирмата, нали, но казва, той полудя нещо, нещо му стана. Около него стават странни неща. Та този Кърц, а когато накрая разказвачът се връща в Белгия там
и отива се среща с негови познати и приятели, всички казват: "Ама той беше страхотен човек, ама той беше най-добрият. Ама той казва беше страхотен. Той беше преди всичко музикант. Невероятен музикант. Той имаше страшна перспектива в политиката. Той като говореше, казва, всички го следваха спонтанно. Годеницата му, това пък е върха финала на романа, е шедьовър на британската, на англоезичната проза. Той е поляк всъщност Джозеф Конрад. Той не е британец, но гений на английския език. Та в тези последни страници, когато вече разказвачът Марлоу отива при годеницата,
а тя казва, той каза, привличаше хората с най-доброто, което е в тях, нали. Е, туй го виждаме и сега, нали, те бяха много добри хора. Те бяха е каква работа, нали. Това нещо е естественото състояние на човешката участ. Такива сме ние, човеците. От това сме направени, нали? И това се повтаря в литературата, това се повтаря в историята и в живота. Това е а естественото състояние на падналия човек. Падналите ние, падналите човеци, се хващаме на тези въдици. Дали ще се възгордеем, дали ще се обожествим, дали ще повярваме на обожествения самозванец, нали. Но така или иначе това
се повтаря многократно и и не само в тези нали романи и в много други подобни казуси. >> Какво разкрие обществената полемика по случая Петрохан за духовното състояние на обществото ми? >> Ами за съдение потвърди това, което ние си знаем, а именно, че духовното състояние на нашето общество е бездуховно. Ние сме в една нецърковна среда, а църквата е маргинализирана в България, все едно, че тя не е носителят на Христа, а е нещо, нали, опиум за народа, някаква нали такава лицемерна
институция, която нали се интересува само от благоденствието си, от пари, от власт, нали, от такива неща. Това е предубеждението на българския народ, поради което той е маргинализирал църквата и тя не участва в обществения дебат по такива събития. Самото общество вярва на всевъзможни хипотези, от които всичките без една са лъжи, но техните, значи, ако приемем, че са се изказали досега 100 мнения, 100 хипотези, 99 от тях са лъжи. Една е истината, ако изобщо е изказана, нали? Но всички останали вярват в лъжите. Ето това е много важното. Вярата в лъжата, а не
използването на духовния критерии на християнството като отправна точка за всичко, нали, като алфа и омега, ние трябва винаги да започваме да завършваме с Христа. Това не се прави изобщо. Тоест българското общество е обезглавено, то е разцърковено, то е разхристовено, а то е в разпад. То не вярва в нищо. Ама как ще вярваш, нали, когато си в безпътица, ти като не си в пъти, си в безпътица. Та точно тази безпътица за мене е най-страшното, което м провлича от този дебат. Липсата на доверие в нищо и в крайна сметка липсата на вяра. >> А самият случай бе кръстен Петрохан, а
мястото, на което са живяли шестимата убити години наред. В последствие случаят завършва със събитията край върха Околчица. А, но случайно ли е това? >> Ами според мен никак не е случайно и ние трябва внимателно да анализираме нещата, които са излезли от самите носители на събитието, не от външните коментатори, а от Ивайло Калушев и другите около него. Това, което те са казали, написали, направили, там всичко е изяснено. Ние няма какво да ъ се чудим и да се маем. Примерно Калушев е пратил не знам кога, мисля, че на 1 февруари, но може и да се
лъжа за датата или е качил в свой сайт ли какво? А стихотворението на Ботев борба. Следствието оттук нататъка всичко може да изведе от това стихотворение. Всичко е ясно. Това е като рентгенова снимка за лекаря рентгенолог. Той веднага ти казва това имаш, това нямаш и така нататък. Без изобщо да се чуди. То то е написано. Стихотворението на борба изяснява случая, както интервюто на тази г-жа андреева. Защо? Защото първо стихотворението на борба, стихотворението борба на Христо Ботев е а диаметрално противоположен антипод на будизма.
Значи, ако има две неща, които нямат нищо общо помежду си, това са будизма и революционната идеология на 19 век. Левичарската революционна идеология на Христо Ботев. Това са две галактики различни. Как може един тъй наречен, макар и псевдободист да публикува такова нещо и то явно само по себе си? Това не е като коментар колко глупав и неправилен е този поет, нали? Как нищо не е разбрал за нищо, нали? Защото Буда го е разбрал и е казал какво е. И то е обратното, нали, защото
будизмът, нали, отрича, нали, убийство, самоубийство, насилието, нали, и така нататък, нали. А Потев призовава към насилие, революционно насилие, разбира се. И другото, което е много важно, че това стихотворение е антицърковно, то е много антихристиянско, а тоест по-точно сектантско християнство, някакво сектантство, християнство без църквата. Църквата е някакъв лицемер, някакъв такъв изличен посредник, нали, нали? Ботев знаем, нали, какво казва, нали? О, мой боже и прави боже, който е в мене, нали, нещо си в небесата, защото си в
мене, нали. Това е така левичарското отношение към Бога. Той не го отрича, но смята, че църквата е паразит, че тя е излишен посредник, че тя всъщност експлоатира глупците и се кланя на а силата и на парите. И това е същността на това стихотворение. И тука ние ако погледнем, да кажем, аз съм си го разпечатал това стихотворение тука, а какво казва Ботев? Значи той казва, първо той нали а отхвърля, че страх от Бога било началото на всяка мъдрост. Това ще го каже всеки млад човек в революционната утопия. Когато изпаднеш революционната утопия, да ти кажа, че
началото на премъдростта е страх божий. А това го казва свети пророк Давид. Отделно, че у Соломон го има, неговият син, но казва и Давид. Сега Давид, ако приемем, че Соломон е нали на готово получил всичко, Давид е точно обратното. Той излиза срещу Голиат, нали? Едно момче побеждава най-могъщия гигант на противника, нали. Той се бие с филистимяни, нали? Човек на действието, човек на храбростта, нали? И ти казва началото на премъдродостта е страх божий. Той ли не знае какво е смелост, храброст? Доказал го е, нали? Така че левичарската
утопия на революционния 19 век, която и до ден днешен държи влага, това не може да го понесе страха Божий. ти да се подчиниш на нещо безкрайно всемогъщо и така нататък. И после казва така: Соломон, този тиран, развратен, отдавна в рая, неде запратен, казал е, казва, "Глупост между глупците и нея светът до днес повтаря:"Бой се от Бога, почитай царя." Това се по време на комунизма се повтаряше много пъти. Точно тези стихове бяха любими. Значи Соломон, уж премъдрия Соломон е казал глупост между глупците. Това твърди Христо Ботев. И нея светът до днес повтаря:
"Бой се от Бога, почитай царя." Сега изразът Бой се от Бога, почитай царя не е казан от Соломон, а е по-скоро така свободен цитат от светия апостол Петър в първото послание. Но Соломон действително казва нещо подобно. Аз обаче ще го прочета. Много е важно. Защо този цитат поде очите на левите революционери, особено в 19 век, но и до ден днешен? Ето го цитата на 24-та притча Соломонова. Недей не годува против злодейци. А това стихотворение на Ботев точно това е. Той не годува. Какви са злодейци? Този богат пък не го пита, не го пита колко души е, нали така
утрепал и така нататък, нали? Тоест не годуваш срещу злодейци. А Соломон ти казва: "Недей не годува против злодейци". Това унищожава цялата революционна проблематика и недей завижда на нечестивци, нали тея богатите, които станаха милиардери с престъпления, ти им завиждаш по някакъв начин, нали? Ама какво му е хубавото на богатия с престъплението? Той е във вечната смърт. Той се самоубил духовно. Какво има да завиждаш? Той Той е за съжаление той е нещастник. Та недей завижда на на нечестивци. Защото злият няма бъднина.
Казано е точно и ясно: "Злият няма бъднина." Какво да му завиждаш? Той сам себе си унищожава. Светилото на нечестивци ще угасне. Бой се, синко, от Господа и от царя. С размирници не се събирай. Ето това боде в очите революционери. Те се събират с разминици. Фактически всички тези революционни бунтовни насилнически организации са против това, което съветва Соломон премъдрия и те естествено, че го мразят, нали, Соломон, този тиран развратен, нали, и така нататък. Тоест това стихотворение е антихристиянско,
антицърковно и в крайна сметка аз бих казал антидуховно. Това е едно революционно стихотворение, хоризонтално. В хоризонталата ние трябва да унищожим злото, като избием злодеите или най-малкото ги свалим от власт и ги вкараме в затвора и ние добрите ще на власт и ще оправим всичко, нали? Може ли един духовен човек, човек с духовни претенции, това да го публикува и най-важното, че стихотворението завършва по един много слаб начин. Значи Ботев тука като поет се проваля, защото то завършва така.
Кипи борбата. Светонец се казва борба. кипи борбата и със стъпки бързи върви към своя свещен конец. Ще викнем ние хляб или свинец. Свинец това е оловото, куршума, нали? Но хляб. Значи борбата е за хляб. Не е за истина, не е за правдина, не е за справедливост, а за хляб. Това срутва цялото стихотворение до някакви жалки материалистични консумативни цели, нали? Значи хлябът е от едната страна и куршумът от другата страна. Това нещо съсипва нивото на ситнението. изведнъж рухва, става, нали, много плоско, много двуизмерно, но а
Ивайло Калушев маха този стих при своята публикация, който е финала и квинтесенцията на цялото го маха и какво остава в тази борба такава, такава и такава кипи борбата и със стъпки бързи върви към своя свещен конец. Оттуй ясно, по-ясно не може да бъде казано, нали? Това е предсмъртна публикация. Но той вижда този конец като свещен, този край като свещен, тоест духовен, религиозен и така нататък. Тоест за мен тази публикация е така самопризнание на Ивайло Калушев, че той не е никакъв духовен човек.
Той е човек. В неговия коктейл е влизал и тибетския будизъм, и малко Кастанеда там от Мексико и де да знам кой какво още. И Христо Ботев участва в неговата координатна система като крайъгълен камък, като предсмъртен а така образец и отиването до околчица потвърждава тази, как да кажа м взривоопасна смес, защото кое е общото между Ботев и, да кажем личния духовен коктейл, който е забъркал Калушев. Егото Ботев е едно огромно его и самообожествилия се
кърц, нали, е също едно огромно его. Не разбрал най-важното, че егото е маската на сатаната. Това ми напомня малко Туин Пийкс, нали, защото там, когато убиецът гледаше в огледалото, се появи боб, нали, демона, бе, беса Подостоевски, нали, който го беше обсебил, който след това обсеби и там следователя, нали. Тоест ние имаме пак едни и същи принципни неща, които се случват. Лукавия чрез нашето его, чрез нашите грехове и така нататък ни обсебва. А лукавия ние знаем, че Господ Иисус Христос го нарича човекоубиец.
Така че там е а духовното обяснение за за всички тези събития. Казусът Петрохан а така за пореден път разкри дълбоката криза в общественото доверие към институциите данс, прокуратура, министерства и така нататък. Има ли тук основание обществото да се съмнява отново и да поставя под въпрос качествата на и действията най-вече на съответните институции? >> Аз не съм запознат с фактологията, с експертизите и така нататък, но за мен всички конспирации могат да съществуват на теория. напълно невъзможно, но конспирация, в която сега, че
институциите са се издънили, нали, издавайки там разрешителни за пушките, за това, нали, за това национална агенция, това е ясно, че това са това са престъпления. Това са престъпления, които досега още не сме видели а най-малкото извинения, може би и оставки и други подобни неща, но а това е едната страна. другата страна да смятаме, че всичко това е конспирация, в която участва целият държавен апарат в момента, прокуратура, полиция, ДАНС, а за мен това е м диагноза. Това означава болен мозък на обществото.
Ние може да се съмня. Аз съм сигурен, че и Данс, и полицията са направили десетки гафове, грешки, нали, примерно не са отишли в село Българи на първия ден да пратят една кола тук, една кола там на първия ден. А и прочие такива грешки се правят. За съжаление няма как полицията, там Министерството на вътрешните работи и данъс и прочие да са на ниво при положение, че всичко останало е под летвата и изведнъж ние имаме една институция, която е нали на супер ниво. Ами няма. Каквото ни е Министерството на
външните работи, каквото ни е Министерството на вътрешните работи, каквото е Министерството на околната среда, каквото ни е Министерския съвет, какъвто не ми председателят, на това ниво са и полицаите, и изследователите, нали? Тоест тройкаджии, двойкаджии. Не може да очакваме някакви свръх честни, а гениални професионалисти. Ми няма. Нивото е деградация. Та при все това ми се струва, че да се въобразява някаква тотална същото това некадърно министерство, а и всички тия полицаи изведнъж стават автори на гениална конспирация, безупречна, да излъжат
цялото общество, да направят видеомонтажи, да няма следи по по снега. една съвършеност, нали, непостижима за Ми6, нали, това нещо е нонсенс. Точно защото нашите институции са некадърни, те никога не могат да правят една такава перфектна конспирация, в която да проникне само еди кой си, нали, хитър журналист, нали, който изобретил някаква схема, нали, как това наркотиците прекарали, пък те видяли големия наркоман, наркотик, наркодилър и той решил да ги изтрепе всичките, нали? И и след като ги е изтрепал и подпалил нали, а там хижата, за да може всички да
дойдат и да видят, нали, и така нататък. Това нещо за мен е несъстоятелно. Сега оттам нататъка напълно е възможно да има канал за наркотици. Напълно е възможно. Ама то предполагаме, че цигулари се самоубиват. Ама не им е вино на цигулката за самоубийството, нали? Канал за наркотици може да е съществувал, но самоубийството, хляб или свинец и така нататък, това няма нищо общо, нали? Причините са други. А да не забравяме, че в Туин Пийкс нали боб действаше. Ние тука не трябва да забравяме, че
имаме духовни въздействия. Защо да ги елиминираме и да ги заместваме със световна конспирация, извънземни и така нататък? Не имаме, ако някой не знае, че има Бог. А тука е много важно, изключително важно. Казахме, че в цялото следствие никой не е споменал Господ Иисус Христос. Ами в цялото следствие никой не спомена и сатаната, човекоубиеца. Тази думичка не се спомена. Нещо повече, ако някой я спомени, всички ще кажат: "Абе това е несериозно, бе. Това е майтап. Това няма как, че то ако сложим сатаната като главен човекоубиец, то
тогава за какво работят следователите? За какво работи Шерлок Холмс? Всички ще кажем: "Тй, Сатаната ги уби." Ами точно така е. Точно така е. Сатаната ги уби. Всички убийства, откакто свят светува от Каин насам, всички убийства са вследствие на това, че Защо казваме, че сатаната? Защото човекът е създаден по божия образ и подобие. Той за да отпадне, значи Адам защо отпада от божието подобие? Защото сатаната му внушава егоцентрични мисли. Вие ще станете като богове, нали? Затова Бог не ви допуска до това дърво, нали? Тоест, той
е главният, така да се каже, аа извършител или поне подбудител на престъплението, което извършва Адам и Ева, разбира се, нали. Така че по този начин а са се случили всички. Ние имаме 10 Божии заповеди. Едната от тях е не убивай. врагът на Бога и носителят на заповедта Убивай. Той си има свои 10 заповеди, нали? И естествено, че той е носител на изпълнението на тези неща, на тези заповеди. И друго нещо, като говорим за 10-те Божии заповеди, първата Божия заповед, тя неслучайно е първа. Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други
богове освен мене. Това е първата Божия заповед. Ами участниците в това събитие, не само мъртъвците, но и всички останали са нарушили. Те са станали идолопоклонци. Сега идолопоклонството е смъртен грях. Това е нарушение на първата Божия заповед. Ти си създаваш друг Бог, освен Бог, освен истинския Бог, който се е въплътил и е станал познаваем чрез Господ Иисус Христос. Така че това е идолопоклонство и разбира се идолопоклонството, егоцентризма е идолопоклонство.
Героизацията, героизацията на човеци е идолопоклонство. Най-ниската степен на идолопоклонството е героизацията. Ботев, Левски, Караджата и Хаджи Димитър, нали? От момента, в който ти възпроизведеш, кой ги произвежда герои? Ние, не Господ. Господ ни показва светците кои са, а героите ние ги произвеждаме. Това е първа степен, първата крачка към идолопоклонството. Така че Околчица, Ботев и така нататък е част от същата болест на
разцърковения българин, който аа е идолопоклонник най-вече на себе си, на егото, на герои, заместители, отровни двойници на светостта. Значи героизацията е отровен двойник на канонизацията. Медитацията е отровен двойник на молитвата. Нехристиянството е отровен двойник на пътя, истината и живота. Така че нещата трябва да започнат от основа. Ако основата ни е сбъркана, ние няма да произведем истина. ще произвеждаме хипотези,
мафии, а извънземни, а не знам си какви съвършени конспирации, нали, защото тази основа от неистина може до безкрайност да произвежда себеподобни. Ако искаме да познаваме истината, трябва да почнем от Христос и да завършим с Христос. И все пак много хора се чудят дали някога ще узнаем истината, а коментаторите твърдят, че по-вероятно това никога да не стане ясно. >> Ами аз смятам, че духовната истина е ясна отсега. Телесната, веществената истина може би и
да се изясни, може би до голяма степен вече да е изяснена, но дали тя ще бъде приета от обществото е съвсем друг въпрос. Примерно да кажем истината за убийството на Кенеди всички я знаем, но официалното следствие още не е признало, нали? То вече се знае и от глухите и слепите, нали, нали. >> Обаче официалната версия Комисията Уорън, нали, беше една лъжа, нали, едно покриване на истината, нали, а дето се казва, те го убиха, нали, участниците в комисията, условно казано.
Как ще си признаят? Направиха всичко възможно, да се окаже, че това е някакъв там самотен вълк, нали така, вълк единак. Но а аз смятам, че в случая основната фактология, тоест телесната, веществената истина аа е до голяма степен аа разкрита. Сега дали оттук нататъка ще се добави към това, че еди кой си бил агент на Дансми, напълно е възможно, че еди кой си участвал в наркотрафик. Напълно е възможно. Или че се е борил срещу наркотрафик, напълно е възможно. Или че е запазил животни, да. Или че е убил животни. Ми да, нали това могат да
излязат такива допълнителни аа събития, фактори, които да модулират аа така наратива, но аз смятам, че основният наратив в общи линии ще се разкрие, но аа предубените никога няма да го признаят, както тези от Уейко, нали, аа неизгорелите, нали ка той казва казва, ще се върне, нали? Той нали не се е провалил като мисия. А и затова ми се струва, че доста дълго време, а може би изобщо, ще съществува в голяма част от помраченото българско общество, съзнанието, че тука нещо основно е скрито, както в убийството на Кенеди или
някъде другаде, нали? Това ще остане като една основна хипотеза с, това е много интересно, със собствени алтернативни обяснения, които взаимно се изключват, разбира се, нали? А тоест ние ще имаме няколко, нали, две, три, четири хипотези, че това е истината. А обективната хоризонтална истина според мен ще бъде разкрита и вече е до голяма степен разкрита. А тя може да се модулира във важни направления, но обществото няма да приеме част от обществото, може би полузрелата от обществото ще остане, понеже вече институциите са загубили доверие, лъгани
са безбор. Ние живеем в лъжа. България живее в лъжа. Между другото, много важно е, че истината е една, а лъжите са много. И затова една лъжа може да каже за всичко останало: "Ние живеем в лъжа. Ашият свят е лъжобен. Аз ще ви покажа истината." И всички ще кажат: "Да бе, каква лъжа наистина." Всички лицемерие, всичко, нали, лъжат, лъжат, лъжат, лъжат. Той ще се бори срещу лъжата. Дай да отидем с него, нали. Така че такъв вариант винаги ще има, но това, че българското общество живее в лъжа е изключително тежка диагноза. То е просмукано от лъжата, а лъжата е
поминък за мнозина, особено политическата класа, особено журналистическата класа. Те, ако не лъжат, ми те ще си загубят работата. Ако вземат да говорят истината, кой кой ще не ще остане в официалните медии? Аз не говоря в тези локалните, които още са допустими. Утре ще ги обявят за недопустими в интернет, ще ги затворят. Но тези, които са в официалните медии, ако не лъжеш, от сутрин до вечер, спукана ти е работата, нали? Ти това работиш. Ти си както беше в „1984“ на Оруел, нали, Министерство на истината, която задача е да лъже при цялото време, нали.
Така че ние сме в това състояние на нравствена и умствена деградация. При това положение много трудно, много трудно официалната версия, колкото и да я доработват и доказват, ще бъде приета от обществото, обществото е толкова м болезнено, измамено, че вече не вярва на нищо. Георги, аз изключително много ви благодаря за този разговор, тъй като смятам, че всеки един от нас имаше нужда да чуе богословския прочит на ситуацията, тъй като чухме изключително
много хипотези, но всъщност а това, за което може би забравихме в целия този така информационен поток е да се водим наистина от пътя, истината и живота. >> Дай Боже, дай Боже. на принципа всяко зло за добро, а този казус да послужи като един урок по вероучение, като а една камбана, че не всичко е наред в нашите собствени презумпции за самите нас и че м ако нямаме покаяние, тоест преосмисляне преобразоваване, преображение
на нашето самоосъзнание, ако то не стане богоцентрично, христоцентрично и най-важното църковноцентрично, защото Христос лесно е да го признаеш, ако го препратиш в безкрайността и да кажеш там някъде да, но когато църквата Христова, на която той е глава и която се състои 100% от грешници, ние много се лъжем, че нали свещениците, епископите са грешници. Да, всички без изключение от как свят светува. Всички църковници са били грешници, освен Христос. И затова ние трябва да разберем, че без въцърковяване, лично въцърковяване днес, а не след пет години, нали, днес аз
трябва да се въцърковя, нали? Това за мен е изводът, защото да, въцърковените, ние сме недостойни за църквата. Църквата е Светият Дух. Кой от нас може да каже, че съм достоен за Светия Дух? Не. Ние сме грешниците грешници, но без въцърковяването, без приемането за критерии за всичко, за алфа и омега на Господ Иисус Христос, ние живеем в едно общество. В едно от какво е болно общество? От смърт. Ние сме смъртно болно. Общество с отчайваща диагноза. Тя е смърт, нали? И това трябва да го осъзнаем. Не видимата смърт, която се видя в Петрохан в
Околчица, а невидимата, която е пандемия, която е пандемия в България. Ние сме болни от този вирус смъртоносен и носим име на живи, а всъщност сме мъртви. Това е за съжаление, но можем при такива случаи да се посъбудим малко, нали, и да и да почнем да правим обратното. >> Бог да ни помага. >> Дай Боже. M.