2025-та и Бъдещето на Църквата

СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зора Здравейте! Темата на днешната беседа е 2025-та година и бъдещето на църквата. В края на всяка година ние за пореден път си даваме сметка колко бързо тече времето Правим си някакви равносметки на изминалата година или на по-голям период от време, може би на досегашния си живот Съпоставяме се с времето по някакъв начин и тези съпоставки неизбежно стигат и до някакъв поглед в бъдещето да искаме да надзърнем в бъдещето Ако не в далечното бъдеще, което става все по-трудно за прогнозиране то поне за обозримите години

На човеците не ни е дадено да познаваме бъдещето дори след един час не знаем какво ще стане дали ще бъдем живи изобщо не знаем Само тези на които Господ открие те могат да имат такова познание но ние, простосмъртните, с никаква сигурност не знаем бъдещето Можем обаче да предвиждаме някои неща да се опитаме да прогнозираме Ето, че в 2023 година се навършват 100 години от така наречения Всеправославен конгрес Панортодоксос Синедрион на гръцки който е свикан от тогавашния Константинополски патриарх

Мелети Метаксакис Ние неведнъж сме споменавали този нещастен човек Мелети Метаксакис Той на 3 февруари 1923 година Пише едно писмо, с което кани на такъв всеобщ конгрес по местните църкви кани ги в Цариград И след като това събитие става на 3 февруари означава, че по това време преди точно 100 години той вече е завършил замислянето на този

така наречен Всеправославен конгрес Лъжеименен Той не е всеправославен но някакъв полувсеправославен конгрес Този конгрес се провежда в периода май-юни 2023 година 1923 година разбира се Ние неведнъж сме го коментирали Той е много-много важно

отрицателно събитие в историята на църквата И неведнъж сме споменавали Мелети Метаксакис и този лъжеименен всеправославен конгрес Но Идва и кръглата годишнина и друго нещо, което е това е пък по отношение на прогнозиране на бъдещето на този конгрес са взети няколко решения Едното от които е В 1925 година

да се проведе Вселенски събор И задачата на този събор е да се използва кръглата годишнина от Първия вселенски събор Това е било 1600 години от Първия вселенски събор за да се направи един вид обединителен събор между

източната и западната църква както често се именуват тези общности Сега ние не знаем какъв е най-точният термин как да определим това, което се нарича отмено западната църква дали думичката църква тук е неправилна защото ако ние наречаме

църква една общност която не е носителна светоотеческата истина т.е. на истината на светия дух тогава термин на църква вместо да ни води към истината ни води към лъжата т.е. ние не трябва да използваме един термин

така, че той да подлъгва хората но да наречем болна църква лъжецърква квазицърква или нещо подобно ще е по-точно но с оглед на нашите цели можем да я наречем разбира се и църква с тези условия

че тя не е църква на истината а е църква паднала църква подлъгана от лукавия разбира се и идеята е била тогава да се използва повода 1600 годишнината от първият вселенски събор

и да се направи един такъв нов обединителен събор на любовта между източната и западната половина на християнството и сега в 2025 година се създават условия

отново да се направи някакъв такъв обединителен събор и на тази тема е посвятена всъщност и нашата беседа възможно ли да се направи такъв обединителен събор в 2025 година

тъй като до скоро тази идея беше във въздуха задава се кръгла годишнина от Великия Първи Вселенски събор и тогава нещо може би ще се случи Интересно е, че много пъти

се очакваха такива неща свързани с някакви годишнини примерно 2000 годишната отружеството Христово или когато някаква година да кажем 1666 година вероятно нещо има да се случва 2025 година също

дълго време беше натоварвана с някакви очаквания и затова нека да поръсъждаваме прогностично тези очаквания за използване на тази кръгла годишна какъв шанс

има да се осъществят и по какъв начин може да се осъществят Първо ние трябва да кажем, че тези очаквания не са светоотечески не са църковни това е някаква нумерология да я наречем

икуменическа да я наречем заблужденска да я наречем мошеническа няма значение но светиотец никога не е казвал че в някаква кръгла годишна от Първият Вселенски събор

нещо ще се случи това е суеверие парацърковно суеверие някой някъде каза, че ще се случи може би и случая с Мелети Метаксакис

в 1923 година ето тогава имаме такъв тип несветоотеческа прогностика че нещо ще се случи това също не се случва в 1925 година този планиран и доста

подкрепен властово и институционно лъжесъбор разбира се той не се случва и ми се струва, че и този очакван уж събор обединителен и комеднически събор на

църковната любов и така нататъка в 2025 година също няма да се случи или поне няма да се случи като такъв какъвто е планиран и прокламиран въвреки това пак да кажем имаше такава идея

че нещо може да се в случай може да се използва така да се каже кръглата годишнина за да се свърши тази работа това обединение на източната и западната църква с оглед на съвременното състояние

на нещата какво можем да очакваме ще има ли такъв опит възможност са два сценария първият сценарий това е силните надения тези които решават дневния ред

на съвременната църква защото съвременната църква да не забравяме че тя е винаги както винаги е била е подвластна на две сили от една страна разбира се на божията сила от друга страна с оглед на

нашата свобода тя е подвластна и на други сили смятаме ги уши за човешки за тях разбира се стоят и лукави духове на злобата

и ние не знаем коя от тези сили силата на доброто или силата на злото ще наделият защото имаме примери в църковната история и на едното и на другото и така какво може да се случи

възможно е тези антицърковни сили псевдоцърковни сили по-скоро да ги наречем защото някои тях включват църковници патриарци и така нататък да кажат ние няма да можем да осъществим

желаното пъклено дело няма да можем да излъжим 2025-та година във Вселенската църква и за това по-добре да не се опитваме става дума за разбира се световните хегемони тези които са

светските властници властниците на този свят те може да проявят интелект да моделират ситуацията да видят че е безнадежна за техните цели т.е. няма да се получи тази голяма измама и да кажат

отменяме отбой точно това се получава преди 100 години когато Метаксакис обявява, че ще има такъв събор имат различни варианти къде да се проведе един от вариантите е било в ниш за да може да се вържат за символиката на

св. цар Константина защото в Никея трудно ще се събера това е било едно турско граче изник където няма къде се съберат нито има църква старата църква е била обърната на джемия тя и сега е джемия останки от няколкошните дворци

те сега са под водите на езерото така че на практика във изник това не може да стане и тъй като в Истанбул също е било проблематично един от вариантите е било да се направи в ниш защото е родното място на св. цар Константин Великий

който свиква Пърлия Вселенски събор т.е. виждаме как се един вид изсмуква символиката доколкото може да св. Константин е родом отнищно в ниш Вселенски събор никога не е имал така че аналогията

куца но така са били решили и на страната на този почин със свикването на този обеденителен събор на страната на това нещо състояли властниците на този свят а именно тогашната британска империя когато за тебе стои

световния хегемон британската империя победителката от Първата световна война страната когато има най-голяма колониална империя в света която владее моретата когато тя стои зад тебе когато за тебе стоят гръкоезичните цехи

които държат контролния пакет в православието поне тогава е било така тъй като в Русия знаем, че има революция 17-та година антицърковна и естествено че Руската църква е в плен в много тежко състояние

и тя не може да противостои на подобно движение да при тези условия се е струвало на тези които са дърбали конците на Мелети Метаксакис тъй като той разбира се не е демиурк

той не е някаква титанична фигура той е марионетка в ръцете на Великобритания естествено на световния хегемон и тогашните британци са се чувствали достатъчно силни за да дърбнат конците на Мелетия

и да му кажат така и така правил Ерик Квоси тъй като Мелетия една от програмите минимум е била да се обедини православната църква с англиканите и дори на този събор се обсъждат

тези въпроси и се вземат съответни някакви решения Та англиканите като кажем разбираме Великобритания защото знаем че главата на англиканската църква е английския крал

така че Великобритания е имала и този власт в ръцете си а именно англиканската църква на подчинение на краля т.е. на правителството на Великобритания и са смятали, че

биха могли като програма минимум да обединят православието с англиканската църква което ако беше станало ще беше да бъде огромен прецедент защото ще кажат ето нам убединиха се всичко мина мирно и тихо

прегръждат се братя от една чаша се причастяват какво по велико и радостно събитие от това тър явно така са разсъждавали в британските служби в дълбоката държава естествено че

английския крал никой не го е питал но дълбоката държава на Великобритания правителството на първо место и другите движещи сили не толкова видими са взели това решение и са дръпнали

съответния конец на Мелете и Метаксакис в частни разговори той има винаги такива начини психологически как да се внуши една идея или направо да му се наложи не винаги играят дипломатично понякога просто

му казват тиш направиш това и това и той като тяхна марионетка понякога се прави на самостоятеля понякога просто подвива опашка и изпълнява каквото му кажат така че ние не знаем тогава точно как се е случило за съжаление

особено и тук във България протоколите на този лъжесъбор още не са привели на български език и ние малко в това отношение сме длъжници на така работата която трябва

да извършим редно беше за 100 години протоколите на този лъже все православен конгрес да бъдат приведени на български език за да можем ние да боравим лесно и разбираемо

с тях и така решават британците британската империя решава да използва своите лостове за да придобие власт върху православието чрез своя подставеник Мелети Метаксакис де-факто

по този начин те узурпират цареградския патриаршески престол и оттам използвайки Великобритания като хегемон британския английския крал като глава на църквата да направят този ход защото ако се объединят

православната църква и англиканската църква това би могло да бъде прецедент и да се продължи това икуменическо движение т.е. силните на деня световния хегемон да придобие власт

и в така вечената църква разбира се тя вече няма да бъде истинска църква тя ще бъде земна секуларна псевдоцърква и те ще секуларизират това което е Божието т.е. ще отделят Божието

кесаре те са кесаря в онова време 23-та година ние знаем, че целият този проект тогава рухва поради една проста причина както се казва на бойното поле идва Кемал Ататюрк

и прогонва първо гърците от Мала Азия след защастната за гърците война което те започват това е тяхната грешка че те започват тази война а тя се обръща срещу тях трагедията в Измир

когато накрая биват принудени да капитулират да избягат упожарене Измир столицата на елинизма в тогавашна Мал Азия след което Ататюрка забира се

се насочва и към Истанбул и изгонва британците от там британците французите италиянците и другите които временно управляват но разбира се британците са

хегемона и ги изгонва от там нищо не остава от севърския договор който е подписан тогава между Турция и победителките от първата стойна

война и Мелети Метаксакис естествено бива изгонен от Истанбул като британски поставеник предусилен Той абдикира и

с това се слага край на този проект проекта 1925 година обединителен събор се проваля поради действията на турската страна която пък няма нищо

общо с православието тя си е отделна държава не православна но тя решава в случая нещата дори можем да кажем че някакси съвсем естествено един такъв лъже църковен а всъщност

светски проект какъвто е бил проекта на Метаксакис е провален с светски средства защото никой не пречеше ето нали ако искат в нищо да го проведат нищо си е в православна държава могат да пътуват

представители на отделните църкви и наистина се направят този Обединителен събор голямото чество е на 1600-годишнината но нищо не се прави смисъл нищо значимо да да видим сега каква е ситуацията към

2025 година какви са нашите прогнози може ли да се случи нещо разбира се че може може ли да се направят опити за свикване на такъв лъжесъбор разбира се че може но имат ли шанс

тези опити да успеят не няма да имаме Обединителен събор в 2025 година ако се направи такъв опит на сериозно т.е. ако хегемона накажем Съединените щати в случая решат да се проведе

този събор претеглят плюсовете минуси едините им кажат това са глупости само ще се изложим другите кажат не, не трябва да се опитаме и да кажем че тези които са привърженици на събора

кажат не, не правим но, каквото да направим все нещо ще бъде на че изпускаме хубавият пол от хубавата годишна плюс това с 100 годишна така да се каже икуменическа традиция някога лидера на

икуменизма Мелети Метаксакис имаше подобна идея ние сега пък ще я осъществим 100 години по-късно може тази сила да надделее и видим какво какви са параметрите на този да го наречем обединителен лъжесъбор

първо добре ли е да се обедини църквата дори не е толкова важно да ще се обедини православната църква с римокатолическата или ще има някои протестантски или англикани това не е толкова важно да гледаме изтока и запада

изтока на християнството и запада на християнството добре ли е те да се обединят никак не е добре същото някой ще каже ама как да не е добре нищо по-хубаво няма от това църквата да стане една както е в Символа на вярата една света съборна апостолска църква тя в момента е

разделена ами не е разделена църквата винаги е една Света, Съборна и Апостолска Църква това не веднъж не го повтаряли и това е учението на църквата от църквата можеш да отпаднеш църквата не може да се обедини тя е една

а отпаднарите могат да се присъединят към нея да се върнат от там от където са отпаднали това е начинът на процедиране в църквата никога не е имало процедура на обединение между две крила на църквата да кажем православни арияни които имат

някакво догматическо различие когато е за личности спори и така нататък разбира се че могат да се обедини тогава църквата не е разделена по същество тя е тя всъщност е разделена но това е недогматично деление това е

на канонична основа или на някаква друга политическа и прочее и тогава ние нямаме този проблем когато имаме догматическо различие защото догматическото различие означава че поважен въпрос на богопознанието

научението на църквата за Бога имаме две различни становища от които едното е вярно а другото не е няма как те да търсят консенсус и да постигнат консенсус възоснована в компромиси от двете страни т.е. едната страна е правата а другата трябва да се присъедини

към правата страна това е начин като арияните са приемани в църквата да кажем монофизити така нататък има си начини за тяхното възсъединение за тяхното връщане в лоното на православието но не е за обединение

в този смисъл между догматично различни учения така че така че ако не дай, Боже, се потърси някакъв компромис догматичен по дадени въпроси да кажем въпроса за непогрешимостта на папата или въпроса за филиокве изобщо за догматичните въпроси

или папата трябва да каже не не съм непогрешим това беше една лъжа това беше едно кощунство с понятието човек човечество и така нататък как ще не погрешим един човек

пък било той екс катедра това се обесмисля това понятие за непогрешимост екс катедра това е нещо като при нас да кажа че съм непогрешим когато цитирам евангелието когато чета евангелието чета истини

естествено че чеш евангелието че чеш истини какво друго ако става дума за такава глупава непогрешимост всички сме непогрешими когато четем Божието откровение стига да не сбъркаме но ние не говорим за това говорим за това той да каже нещо което

им го няма изрично казано в евангелието а по някакви пътища на разсъждения съборни несъборни лични колективни някакви други се достигна до някаква идея примерно да кажем самата идея

за непогрешимост на папата е типичен представител на този тип анти християнско църковно творчество и носителите на тази идея самата идея за непогрешимост на папата са очевидно в

дълбоко заблуждение това са човеки които враждуват против против Бога против Божията истина против историята на църквата

хилядагодишната история на църквата нямаме такова нещо като непогрешимост на папата то никога не се е изтъпвало на нито един събор и така нататък да имало е многобройни папи които са били

православни срещу цариградски патриарси които са били еретици това е било в 99% от случаите така но е имало и случаи в които папите не са прави

така че за непогрешимост не можем да говорим а да не говорим за второто хилядолетие на църквата когато се трупат нови и нови догматични грешки най-важната от което е именно догмата за непогрешимост

тя убива всякаква достоверност на римокатолическата църква след като е могла до там настигне значи е в тежко заблуждение тежко самозаблуждение в този смисъл

понятието обединение на църквата е погрешно всъщността си то като израз може да се използва така иносказателно но ние де факто нямаме обединение не можем да имаме и не бива да имаме най-важното

а тези които са отпадна като истината могат да се присъединят към нея да се възсъединят с истинската църква така че в този смисъл целите които се поставя на такова

събрание на такова сборище са неправилни там може да се обсъжда покаянието на еретиците на тези които отстояват едно догматически невярно учение

и ако те се покаят разбира се че тогава те ще се възсъединят в църквата и това може да го наречем в кавички обединение но всъщност то е покаяние

на сбъркалите нека да направим една пауза да чуем едно песнопение след което ще продължим търкалите търкалите търкалите търкалите търкалите търкалите търкалите

търкалите търкалите Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Събитията, които сега обсъждаме, имат някакви паралели, много видими между сегашната ситуация и тази преди 100 години. Защото когато имат някакви спраща своите писма, с които приканват поместните църкви на този събор, една голяма част от тях отказват да участват в това събрание. Александрия, Йерусалим, Антиохия не участват, отказват да участват. И при това положение за всеправославен събор, изобщо не може да се говори, или всеправославен конгрес, или каквото е да е всеправославо, няма ги някои от поместните църкви. Отделно, че това не са кои да е, а са древни катедри и така нататък, но и да не бяха древни, факта, че ги няма, е показателем. Да, авторите на идеята за този Обединителен събор, т.е. британците, британската импедия, са насъждавали така. Ние никога няма да имаме по-добър шанс да направим този ход, защото в момента владеем Истанбул, владеем Александрия, владеем Йерусалим, политически там сме силно. Антиохийската църква, тя е де-факто със седалище в Дамаск, там са французите, които са съюзници на Великобритания в Първата столна война и до голяма степен склонни да сътрудничество. Т.е. е можел да има натиск и от към Франция върху съответните структури на антиохийската патриаршия. Кипър е бил също така под лъста на Великобритания.

Румъния е била съюзник, там Франция има така силно влияние. Самата Англия е част от Запада и то важна част Англиканската църква. И Сърбия е била съюзник на Британия. Франция има такъв политически дух климат, че сега света трябва да се преподреди, да не се допуска злото. Да, това е много важно. Ето една страхотна война, небивала световна война с милиони жертви при ключик. Хайде вече да не допускаме това нещо. И понеже причината за тези работи наред с всичко останало са и църковни, трябва да обеденим църквите и да вървим напред към всеобщ мир. Това е била, разбира се, формулата за свикване на този събор като опорни точки на хегемона на Великобритания. И тя събили това е къде прави. Владели ли са владелия? Вярно е това нещо. Но това владение, пак да кажем, е много крехко. То рухва в Истанбул много скоро.

И буквално месец след това вече Мелит и Метаксакис трябва да почне да си стяга багажа. Защото Ататюрк е на път към Истанбул. И той няма да спази никакви оговорки и никакви британски марионетки. Сега имаме пак подобна ситуация. Съединените щати владеят какво ли не. Владеят Истанбул, разбира се. Владеят Йерусалим, естествено. Владеят Александрия. Владеят Кипър. Владеят Атина. Тоест гръкоязичници църкви са под силното влияние, под прякото влияние на Съединен хегемон. Включвам към тях, разбира се, и Албания. Включваме и България. Включваме и Румъния. Включваме и на практика всички почти поместни православни църкви,

които по един и друг начин, чрез малодушие, чрез пряка зависимост или не пряка, са подчинени на Съединен хегемон. Съединен знаят, че Съединен хегемон е Сатраната, разбира се. Но той има това и човешки носители. Нас не трябва да ни очудва това, кой е първа автора на всички тези планове. Но те се осъществяват винаги чрез човеки. И тези човеки в момента се кланят на общи линия на един хегемон. И не се знае до кога ще бъде този хегемон. Защото ако се наруши световната хегемония на Съединените щати и се премине към двуполюсен или многополюсен свят, тогава е естествено, че позицията на хегемона няма да бъде същата, както и било тогава с Британската империя. Тя е хегемон за една година. И на следващата година, още когато Ататюрк влиза, е същата година, 23 година,

когато Ататюрк влиза в Истанбул, ами вече нямаш решаващата дума в тези проекти, какъвто е бил проекта за Объединителен Вселенски събор. И сега е така. Нямаме сигурност след две години, какви ще бъдат нещата или след предпет години. И за това е естествено част от бълбоката държава, която командва Съедините Штати, да иска да осребри властовата ситуация в момента. Защото знаем, че в обществото винаги има едно мнозинство от малодушни. Във всеко човешко общество, включително и в църковното общество, героите, светците са малцинство, мнозинството са малодушните.

и тези малодушни се кланят на силните надения, т.е. на хегемона. Така че хегемона иска да използва, това като те се му се кланят, да институционализира своята власт. Тя да се превърне в закон, в Конгрес, в Вселенски събор, в каквото идея, което да бъде институцией, да се каже ето на, най-дукой си Вселенски събор, след за това решение.

И вие сега ще изпълнявате, защото сте църквата и църквата свято тачи в Вселенските събори. Този смисъл е съвсем естествен стремежнат на хегемона да използва своята хегемония. Докато я има, утре, когато я загубиш, ще станеш като британската империя. вече няма да си световния хегемон, просто. И твоите проекти се пукат като балон, какъвто бил проекта

за Вселенския събор в 25-та година. Ние в момента имаме много силна хегемония на щатите в гръкоезичните църкви, които винаги са били водищи в Православието и по-добро положение няма да има в бъдеще. Такава хегемония, каквато в момента имаме в тези църкви,

знаем, че и албанската църква се ръководи от гръцки духовник, такава хегемония няма да се повтори. Поне в обозримото бъдеще. След това ще се повтори в някои тем, но в момента няма да се повтори. Штатите контролират църгарска патриарша още от Атина Гор от

1948 година и никак намат намерение да изпускат веднъж завоеваната позиция. Имат си хаз да си световен хегемон, да си завоеваната позиция и да искаш да я изпуснеш. Ме няма как, това не е човешко.

Човешкото е да искаш да увеличиш властта си. Впрочем, тук има един интересен лакнос. Пак, по линия на прогнозите, като знаем, че човеците нищо не могат да прогнозирате и не знаем какво ни чака утре, но можем да правим една прогноза

и да видим. Никой не знае колко ще живее сегашния църгарски патриар върта Лумей, но можем да прогнозираме кой ще бъде следващия. И очевидната прогноза е, че той трябва да бъде човек на Америка. Защото Америка най-малко сега

иска да губи своята хегемония в Православието, която вече толкова 10-ти летия упражнява. И ако следващия патриар след Върта Лумей е сегашния архиепископ Елпидофорос,

който е архиепископ на Америка към царегарска патриаршия, тъй ако изберат него, това за мен доказва. Това ще бъде един лаквус да видим кой дърпва конците в Царегарската църква

и изобщо в гръкоезичните църкви. дали я педофорос това ще бъде жив? Това е съвсем друг въпрос. Божа работа, никой не знае. Но ако е жив и здрав след патриарх Върта Лумей, ако бъде избран на педофорос, това означава,

че нашата прогноза по-човешки, не с Божие откровения, а по-човешки разсъждения са му очевидни. Както Атинагор е бил американски гражданин, дори, да не говорим за много силни връзки

с Труман и така нататък, по същия начин в момента човека, който е носител на американската идея, на американската хегемония в православието е, разбира се, архиепископ Елпидофорос. И неговите писания в това отношение също подкрепят

тази хипотеза. Неговите писания са по посока на Истанбул като папство на истока, т.е. като царь-гражданският патриарх като пръв безравни. Той имаше една такава статия и не веднъж сме цитирали, пак ще я цитираме.

Това са важни неща. Трябва ги повтаряме, да ги осмислиме, защото ние не ги познаваме никак и това, което поне знаем, трябва да го осмислим и да го задълбочаваме. И така. Приемаме, че идва 2025 година и

се казва, брати и сестри, какъв хубав повод има да си спомним Първия вселенски събор. Дайте да направим един такъв събор, както беше някога едината църква, всички заедно, на едно място, да се съберем, пък и да се прегърнем любовта и така нататък. Какво би могло да се случи тогава? Първо, както и в

23-та година, когато се пущаха тези писма от Мелети на Таксакис, ние няма да имаме консенсус на православните църкви. Няма да отговорят с да всички поместни православни църкви.

Това е 100% сигурно. Защо? Ами много просто. Заради Крит. На Критския дъжесъбор беше последния шанс да се съберат заедно всички

православни поместни църкви под властта на Съединените щати, под властта на хегемона и да приемат съответните икуменически стъпки, полустъпки. Икуменизма там не беше заявен така велегласно,

беше прокаран по кривите пътеки на отделни нюанси, на думички, на понятия и ако беше прието това нещо и бяха се обединили всички около някакъв такъв документ и около някаква

такава процедура, каква беше тогава, какъв беше замисъла? Замисъла беше в два-три такта. Първи такт. В Крит се събират всички. Вързани са с някакви

подписи, излагани и щът не щът, за да не се изложат, гласуват и гласуват тези пара-икуменически клаузи. Веднъж гласувани на

такъв форум, който ще бъде наречен Вселенски събор или Всеправославен най-малкото, Свят Ви Велик, Всеправославен, то с основание, ако бяха се събрали, Тогава какво ще запоследва? Нещо много интересно.

То последва в Румъния, до някъде в Гърция, а носителите на тази екуменическата идея, т.е. хората на хегемона, ще започнат да налагат силово, както става в Румъния, понеже

тамошния патриарх е очевидно под властта на тези хегемонически светски сили, под властта на световния хегемон и той започнат да извива ръцете на всички свои подопечни клирици

да подпишат документите на Лъжесъбора в Крит. Всеки свещеник да бъде така добър да прецени ти с нас ли си или си против нас. Ето подпиши тук. Ако той откаже да подпише, ми той излиза от църпата. Ти не можеш

да откажеш да подпишеш нещо, което патриарха светия синод изпуснал за решение. Ти си един редник, един старшина, един лейтенант в армията и генералите ти

запобедват. и тогава това се получава. Значи, ние да кажем възхития синод. Говоря съвсем условно. Да кажем 20% са вътрешно обединени в правотата на икуменизма, 20% са

вътрешно обединени, че това е от сатаната и имаме ни 60% които са колебаят. Тези колебаящите се вземи отиват към хигемона и стават 80%. Тези 20%

да кажем в румънската църква може да са и по-малко какъв им е избора да се отцепят да направят собствен синод на праведниците трудна и опасна работа. Веднайше беше подложен на тормоз от държавата,

на тормоз от европейския съюз, на тормоз от всички и на практика ще си минеш в нелегалност и в пещерност и никой не му се ще да загуби своята силна позиция митрополитна и къв си град

в Румъния и извнъж да стане някакъв си господин Никой. И най-вероятно ще преподпишат всички съборните документи. Нещо подобно стана и в Гръция. Там също имаше няколко епископи които бяха твърдо против от решенията

на Кридския лъжен събор. Обаче можеш ли ти да противостоиш на мнозинството те ще почват по всякаква единия да търежат. Да не говорим, че може ти могат да ти направите някакъв църковен съд. Но ай да кажем

да не се излагат до там. Но с много прости средства владейки контролния пакет ще започна да ти натиска, да ти натиска и ти най-накрая ще сведеш своите несъгласия до един разумен минимум

и на практика ще влезеш в строя. Така стана в Гърция. И то при положение, че събора се провали в Крид, че той не се случи. Ами ако беше се случил, ще имаме единството, единодушието

на цялата църква. това е громен аргумент, мощен аргумент. И тогава и във България щеяха да натискат всички да се преподпишат и в Русия, и в Грузия, и в антиюхийската църква навсякъде ще да има мощно

движение към всеобщо подписване на решението на Събора. Когато се подпише от всички, единодушно разбира се, те, които искат да излизат от църквата, те излизат на

разкол. Тогава вече втората лукава идея Братя, ние не можем да чакаме да свикваме Вселенски събори веднъж на хилядна години. Не. Църквата е един общо организъм, също с ние сме едно и като едно трябва постоянно

да заседаваме. Това беше другата лукава идея, която звучи много прекрасно. Те всички лукави неща, естествено, че звучат прекрасно. И идеята беше такава. Ама какво да отлагаме тези безкрайни събори, предсъборни съвещания, тълбуване? Не. Ние ще направим един перманентен събор.

Всяка църква си излъчва един представител и те ще заседават. Те ще заседават. Разбира се, имаме средства, той във винаги в контакт с своя синод, с своя патриарх. И, но по този начин, ние с този

перманентен събор, нещо като Европейската комисия, се прави един такъв орган обединяващ, и тези ще заседават в този перманентен събор и ясно е под чия егида ще става това нещо. Естествено,

че е под егидата на хигемона, на Съединените щати. Като казвам, Съединените щати няма предвид народа на Съединените щати, който нямаха веро от тази работа, няма дори предвид правителството, защото то се сменя. Имаме предвид това, което е несменяемото, така наречената дълбока държава,

възтовите центрове и свързани с тях, разбира се, политически, т.е. интелектуални центрове, които определят политиката. Този перманентен събор ще се превърне в лост

за извиване на ръцета на цялата църква, защото когато те заедно стигнат до някакво решение и кажат Ора, братя, ние сме единодушни, много трудно някаква отделна църквичка ще започне да се противопоставя, да казва,

чакай сега, тук имаме някои нюанси, които ни харесват, тук се нарушават канони, права, нали? Не, няма да стане това, нещо казваме, как така, всички останали се съгласиха, ти ли си най-умния и под огромният натиск

на мнозинството отново ще се получи. Отворената пукнатина в каноничната, догматичната крепост на църквата щеше да се разширява, разширява и ще трябва да кажеш, ето, 2025-та година

идва, да направим един обединителен събор и каква ще бъде същността на този събор? Много просто. Съслужение, не декларации, не приказки, каквито винаги ще има. Декларации и приказки се правят.

Обаче, ключа е съслужението. Има ли съслужение между нас и тях, между православните и неправославните. Има ли съслужение, тогава ние сме капитулирали. Тогава ние сме се отрекли от православността на православието

и приемаме, че истинска църква няма и че има парчета от истинската църква, които трябва да се съединят отново като пъзъл. Нали? Да се напаснат и тогава вече ще имаме истинска църква, а сега в момента

нямаме. Това е теорията на протестантите за невидимата църква и така нататък. Нека да чуем още едно песнопение и след това ще продължим. Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!

Абонирайте се! Абонирайте се! И така казахме, че ключа е да има съслужение, не декларация. Декларация лесно ще направят. За 1700 годишната ще се направя някаква декларация да кажа между царегатския патриарх и римския папа. Това е дисхартия. Реално това, което има значение е съслужение. Към днешна дата няма съслужение. Има елементи на съслужение. Има отделни митрополити, които правят съслужение. Някой са го заснели, друг са чули. Но това съслужение не може да бъде между другото. Това съслужение се прави пред целият сяд, на тържествено място, излизат радостно, съслужат. Така трябва да бъде. Иначе, ако го правят под сурдинка, означава се, че сами не вярват в това нещо.

Това нещо трябва да бъде декларативно. Та, можем ли да очакваме такова съслужение в 2025 година? Според мен, не. Не можем да очакваме. Най-вероятно ще има някакви декларации, ще има някакви жестове, посещения, прегръдки, единия посетил, другия он не му върнал. Или на общ терен са се видяли някъде. Това да, това могат да го направят и сега, и по всяко време. Но, да излязат да съслужат официално, защо казвам, че не могат? Те са да го направят всеки момент. Но, резултата ще бъде обратен. Защото, за да имаме такова официално съслужение, трябва да имаме някакво съборно решение. Някакъв консенсус в православната цъква. А, като говорим за съслужение за 2025-та година, имаме предвид най-вече православните и римокатолиците. Това е, защото протестантите тях, името има легион, те са стотици църквета и при това положение, който и с когото и да се служи, това са несъотносими величини. Едното е 2000-летната православна църква и към нея се присъединила някаква протестантска общност, която е създадена преди 100 години или преди 200 или преди 300.

Те не са измерими. Къмто е произхождат от Педесетница от Св. Дух, другото е произхождат от човеки. Това не може да бъде обединение на църквата, това е покаяние и връщане в луното на църквата, на тези, които са отпадни някаква. Затова, реално, нещата се случват между православната църква и римския папа. Та такова официално съслужение, съборно да го наречем, няма да има. Защото няма да имаме консенсус на православните църкви. Редица църкви не са съгласни на такова нещо. И за оставащите две години много трудно ще могат да им извият ръцете. Почти невъзможно. Така че, това нещо не е възможно. Другото нещо. Даде си помислим чисто организационно. Пряме, че ние в момента планираме този велик любовен събор в 2025 година. Любовта да триумфира. Ще обидваме всякъде, че това е християнската любов.

Стига, сме се делили, братя и така. Ще слубоблудстваме, както се прави в такива случаи. Добре, но идва въпроса на практиката. Къде ще свикаме този събор? И още на този етап ние стигнеме до провал. Защо? Защото би трябвало, като ще се хващаме за символиката на Първият Вселенски събор, би трябвало да се съберем в Никея. Това не е възможно. Няма къде. В Никея няма православие. Църквата, която съществува, тя първо че е по-късна. Не е от времето на Първият Вселенски събор. Но тя си е Джамия. Цвета София е голямата църква в Никея.

Тя е по-късна. И освен това е Джамия. И край. Символиката приключва. Сега не може да напължа в един хотел в Никея. Събор, който има претенции за символика. Второто предлично място е, да кажем, Йерусалим. Много хубаво. Символика в преизобилие. Там е въл презенция. Но, Йерусалим в момента първо че е оспорован град между Израел и Палестина. Второ, че и едното и другото не са православни държави. Израелската държава, за да разреши свикването на такъв събор, а и той къде ще се проведе? В Западен Йерусалим? В Източен ли?

В Стария град ли? Или в Новия град? Там пък, по теоретчата, са многовековни. И мястото, наистина, е заредено с толкова много. Освен това имаме фундаменталистите, юдеи, за които това ще бъде кощунство, спрямо техния същен град. Имаме и палестинци, които са недоволни от състоянието на нещата и вероятно ще протестират, т.е. Йерусалим е доста под въпрос като такъв град и не може да се проведе. Трети вариант. Може ли там да се проведе? В никакъв случай. Света София е обърнаха в Джемия. Оттам нататък са символика ли не можем да говорим в Истанбул? В православна символика. Голяма грешка беше на Патриарх Вартоломей, че неподготвен и зле съветван предложи в Света Ирина да се свика този събор, който се потери в Крит. Това беше изключително, можем да кажем, глупаво решение. Естествено, че не се осъществи.

Но ако беше се осъществил, ще бъде тотален символен провал. Защото Света Ирина не е църпа. Тя е музей на Ислямската, на Османската бойна слава. Как те са унищожавали Византия. Това нещо. Дълги години е било музей на тези победи. И до днешне те се виждат там като изображение. Това сме го коментирали и други беседи. Така че не можем в Истанбул да направим този събор. Ей, какво става тога? Къде ще го правим? В Рим? Това ще бръкне в... Мозъка на колебащите ци православнишки. Казаха, чакса, никакво имаме да капитулираме пред еретиците. Пред тези, които твърдат, че Папата е непогрешим.

Или тези, които искаха срещу първите Седем Селемски събора, които имаха символ на Вярата без филиокове. Те искаха да променят догматиката. Така че, естествено, че в Рим това нещо не може да се случи. И започва да се стеснява така... Обхвата на възможните места. Не може да го направиш в ниш. Това е лош вкус да повтариш на Мелети Метаксакис. Куцата идея, която се е провалила преди 100 години. не може да го направиш в Крит. Да тръгнеш по пътя на проваление Критски събор. И се стига до някакъв много стеснен избор. На Атон не можеш. Иначе е много хубаво символично, но не може да се направи. В Атон има достатъчно старци и монаси,

които ще протестират също това нещо и ще го отхвърлят. По същата причина и в Солун. Велихия град на Сиапостол Павел, на Свети Димитър, на Светите Кири. Той за още прекрасен град за някакъв съправославен събор. Обаче там народът няма да е склонен да подкрепи тази идея. Ще има протести със сигурност. И там не е сигурна почвата за икуменизма. Така че едва ли. И остават островите. Както обикновено. Може би Родос, може би Патмос. Но там няма символиката на вселенските събори. По никакъв начин. Не, че в Крита имаше. Но видяхме и провала в Крита.

Така че един такъв куц сценарий, при който един такъв събор ще се шмугва в задната врата на някакъв остров, което няма нищо общо с темата за събора. Още тук виждаме, че местата много тежко започват да буксуват. После, кои църкви биха се включили в тази работа? В никакъв случай не всички. При сегашното състояние на нещата между Истанбул и Москва естествено, че Руската Православна Църква

няма да участва в това нещо, а тя сама по себе си е колкото всички останали взети заедно. И за това без неято участие такъв събор започва да куца много тежко. Но и не само Руската. Сръбската църква едва ли ще отиде? Не е изключено, но е под въпрос. Антиохия е под въпрос. Грузия е под въпрос. България е под въпрос. Но дори всичките да им извият ръцете

и да отидат, все пак няма да имаме пълнота. Като нямаме пълнота, какъв е смисъл? Да показваме своята непълнота, своята противоречивост. Затова шанса е много малък да се свика такъв събор. Тоест, повтаря се историята 100 години по-късно. Почина на Мелети Метексаки, с който беше подет от неговите последователи с икуменически

намерения, виждаме, че започва да се проваля и то пак по политически причини основано. Както е било и преди 100 години. Естествено, че ключа към провала на този бъдещ събор 2025-та година беше провала в Крит. Крит е славата на Българската църква и тогава се намесихме решително и провалихме този антиправославен събор. Любопитно е, че след като мина събора, или да го наречем лъжесъбор, или лъжи всеправославен събор, частичния събор, полусъбор, квазисъбор, псевдосъбор, когато я приключи

и двете страни, и тези, които отидаха, и тези, които не отидаха, някакси не се хвалят с това нещо. Българската църква, това беше ния подвиг през 21 век, исторически подвиг, велик, неочакван. Но тя не се хвали с това нещо. Също важи и за Грузинската църква, също важи и за Руската църква, също важи и за Антиохийската. не се хвалят.

Тези, които отидаха на събора, също не се хвалят. Нито публикуват протоколите, нито така триумфанистични някакви богословски съчинения, защото всеки богослов си има съвест. Е, не можеш да кариш на черното бяло. Не можеш да ли чрез провала триумф? Не върви. Защото след това ще имаш още такива триумфи. Ако това ти е триумфа, се абонираш за подобни триумфи в бъдеще. Така че и едните, и другите мълчат.

И това е много лесно обяснимо. Защото тези, които отидаха, се изданиха. Провали се начинанието. Как да се хвалиш с един провал? Тези, които не отидаха, знаят срещу кого са се опълчали. Срещу сатаната. Срещу хегемона. Срещу властника на този свят. И да се похвалиш, с това е много опасно. Защото ние сме слаби. Каквото я си говорим. Тук се получи, както класически казва сетия апостол Павел

в Първото пославие до Коринтияни. Бог избра онова, що е слабо на този свят, за да посрами силните. Бог избра онова, що е отдолен род на този свят и е унижено. И това, що е нищо, за да се сипе онова, що е нещо. Та никой е плът да не се похвали пред Бога. Поради тази печена и наистина не се хвали в ние с тази си победа, защото тя беше Божия очевидно. Така че планирания триумф на екуменизма в 2005 година, след успешния крит, след създанност на перманентния

събор на Православието и подготвянето на публиката за събора на любовта, прегръдките и братството в 2025 година. Лъжи любов, лъжи преградки, лъжи братството. Е ясно, че едно обединение в неистината е мерското, а не започнаш да словобусташ на тази тема. Лиза винаги един и ти казва, братко, слабобустваш. Това е лъжа. И ти в крайна сметка не си убедителя за това.

Не чуваме вече много такива призиви. За 2025 година те позамняха. Можем да прогнозираме, че в 2025 година няма да имаме голям събор всеправославен с римокатолическата църква, едно обединение и така нататъка, а ще се ограничим само с някакви декларации, с някакви шестове, епизодични посещения, символични на този лион,

някакви прегрътки, но не и нещо съборно. Няма да има. Следващия повод за подобни неща идва чак в 2054 година, хилядагодишнината от схизмата, от отпадането на Рим от Православието. Тогава чак и следващия път. Но тогава вече ще е друго поколение. Тогава ние няма да сме тук. Патриарх Вартоломей няма да бъде тук. Римския папа няма да бъде тук. сегашния.

И при това положение ние имаме друго поколение, което ще има друга отговорност. Нашето поколение за добро или за лошо е това, което е. С нашите добри и лоши страни. Ей, в това отношение ние се справихме. Нашето поколение не допусна един лъжесъбор с символиката на вселенски и обединители и така нататък.

Това нещо се провали. и ние в 2025-та година ще наблюдаваме само отломки от такъв събор, останки, жестове, декларации, частични, необвързващи, неканонични, недогметични и тази, тази,

иначе, не е лоша като възможност измама, можеше да се осъществи през стъпалото на крит и през перманентния събор, но сега това нещо няма да се случи. слава Богу, нашето поколение си спести това велико изкушение, когато

целокупната, целокупния епископа, целокупната иерархия на цъквата отстъпи от догматиката. По един и друг начин. това нещо в наше време няма да се случи. Слава на Бога и за това. Слава Богу, Слава Богу,