Решаващите Избори — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Днешната беседа под номер 201 е озаглавена решаващите избори. Свидетели сме уви на пагубни исторически събития, включително смъртоносната криза, в която изпадна българската църква. Тази криза се задълбочава. Изборът за нов Сливенски митрополит, който се проведе на 26 май, беше опорочен от тежки канонични престъпления, извършени в дните и седмиците преди самия избор. За тях вече говорихме и пак, и пак ще говорим, защото те стоят непокаяни. Те действат, те развръщават. И за такива тежки канонични престъпления няма давност.

За тях не важи приказката «Всяко чудо за три дни». Тези две канонични престъпления са първо, съслуженията в Пловдив на митрополит Николай и епископ Арсений с низвергнатия, т.е. осъден от църковен съд и лишен от священнически сан, бивш руски игумен Пьотр Еремеев. Второто престъпление е злополучната балаклийска акция, когато на 19 май 2024 година се извърши съслужение на трима български митрополити и двама епископи в Истанбулското предградие Балакла с украински разколници, които са в разкол спрямо каноничната украинска православна църква на митрополит Онуфри. И така, тези нарушения,

опорочения избор на Сливенски митрополит пораждат множество въпроси, които ще са валидни до покайването на тези престъпления и съответно до предстоящите избори в Българската православна църква на първо място патриаршеският избор, който би трябвало да се проведе на 30 юни. И така, ние трябва още веднъж да си изясним въпроса действително ли имаме тежки канонични нарушения, престъпления на каноните и в какво точно се състоят те? В Сливен.

Действително ли е престъпен канона? Да, действително. Това са апостолски правила. Ето 11-то апостолско правило. Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат и сам нека бъде низвергнат. Пьотр Еремеев е низвергнат и съответно имаше не само молитва, но и литургично съслужение пред Бога с този низвергнат. Тоест, 11-ти канон би трябвало да означава низвержение на самия Николай и самия Арсений.

След разбира се, църковен съд, ако може да се проведе. 32-о апостолско правило. Презвитър или дякон, отлъчен от епископа, да не се приема в общение от друг епископ, а само от той, който го е отлъчил. Освен когато се случи да умре отлъчилият го. Тук е ясно, че презвитър, в случая Пьотр Еремеев, е отлъчен от своя епископ, в случая патриарх Кирил,

следствие на проведение църковен съд, и никой друг няма право да го приема в общение. А те го приемат в общение. Съвсем ясно е, че се нарушават каноните на апостолските правила. Един от най-древните канони на църквата. Добре, ама самия Пьотр Еремеев дали е виновен? Да не би пък да са го набедили човека да е невинен

и да не е виновен. Не сме ние тези, които ще решат този въпрос. Нито българската църква, нито цариградската, нито която и да е било друга. Това е в компетентността изрично на църквата, която го е низвергнала. Тоест на руската църква. Естествено, че той ще се оправдава.

Естествено, че той ще казва, че той е добър човек и за добри дела го осъждат. Ние, за да проведем съдебен процес, ние трябва да проучим казуса, да видим в какво го обвиняват, действително ли е така, не ли е така, как са го съдили и прочие. И това проучване няма как да стане от

град Света София или от Истанбул. Събитията са станали в Русия. Там много по-добре от нас знаят. Естествено, че той самия, като свидетел за себе си, няма как да бъде меродавен. Какво знаем ние за Пьотр Еремеев? беше осъден по един немного ясен параграф,

защото в което мое ясното е, че там има три възможности по този параграф. едното е за блудство, другото е за кражба и третото беше още нещо. Сега, нито съм бил свидетел на блудството, нито на кражбата, нито нищо. те са преценили там

църковния съд. Но това, което аз знам за Пьотр Еремеев е едно единствено нещо. Помня го, която беше тук преди повече от 20 години в Богословския факултет и си пишеше доктората и в хода на тези изследвания попада на архива на професор Глубоковски. Професор Глубоковски е

можем да кажем стожера на Богословския факултет. Богословския стожер на новоочредение в Софийския университет. Богословския факултет. Той му е първия велик богослов. Той е емигрант от Русия. Там вече е изграден като

първостепенен богослов с международна известност и идва и остава в България. да кажем светилото на Софийския богословски факултет. И негови архив остава в България,

се хранява в един съндък и Петр Еремеев достига до този съндък, след което го взема и го за нас в Русия. Това нещо познаят стотици люди. Това нещо

не го и крие. Той е в... Ако влезем в Википедия и видим статията за него и там се описват нещата, които е правил и има една препратка в която статия в някакво

руско издание църковно, в която заглавието е, че архива на Глубоковски се бил върнал в Русия. Ама как ще се е върнал като той е създаден тук, в България.

Глубоковски тук живее дълго време, пише много, обработа със свои статии и прочее. И този архив не е руският му архив. Той е създаден в България архив. Поне голяма част от него, ако не

целия. Освен това, този архив не е намерен на бунището. Да кажеш, ама те го изхвърлиха на бунището и благодарение на Пьотр Еремеев беше намерен. Не. Той бил обработен от

професор Маринов, който е ученик на Глубоковски, в специални такива папки с етикети и така нататък. Той е обработен. Е, да, не сме го публикували, това е наша грешка. Обаче, кой пречеше на

Пьотр Еремеев да го публикува, но да не го задига. Да не го задига. защото това е национално съкровище. Това е във всеки случай изключително ценно богатство за самия Богословски факултет. И Пьотр Еремеев ага го знае. можеше да го

ксерокопира, да публикува каквото си иска, което и по-хубаво няма. Но защо е задигнал? Така че, там, което имаме тези три параграфа, по които може да бъде обвинен, и параграфа за кражба.

Някой ще каже, ма чакайте ся. Той не е такъв човек. В България той открадна най-ценният архив, който е останал от български богослов. т.е. не български, но действаш в България богослов. Тук изключвам

св. Серафим Соборев, който е светител. Той е архиепископ. Той не е, така да се каже, преподавател богословския факултет, какъвто е бил Глубоковски. Да. В други думи казано, никой няма право

да отменя наказанието върху Пьотр Еремеев, още повече пък отдалеч от разстояние, още повече, че малкото, което знаем за него, съдържа такива съставки, да не кажа състави на престъпление

и аз лично смятам, че е редно богословския факултет на Софийския университет да отправи писмо до архива, където в момента се съхранява оригиналния архив на Глубоковски и да ме каже така и така,

многоуважаеми, настояваме този архив да бъде върнат във България. Вие направете каквото искате копие, публикувайте каквото искате, това е за слава Божия, това е прекрасно,

но оригиналния архив е добре да се върне като свидетелство за началата на този богословски факултет и в този смисъл има така,

защо да се помисли и да се свърши една полезна работа. Тъм, съслужението с Петр Еремеев е тежко нарушение на каноните, на апостолските правила. И

следствие от това имаше, разбира се, така, възражение срещу избора на Слеменския митрополит при положение, че той не се е покаял за това съслужение

с низвергнат. Това грубо нарушение на апостолски правила, поради което на 26 май преживяхме историческия прецедент за пръв път, доколкото ми е известно, в историята на българската църква един

новоизбран митрополит е посрещнат с възгласа недостоен от присъстващите миряни. Това е, разбира се, много срамна страница от българската църковна

история. Срамна заради този срамен избор и вече миряните, които са рецепторите за болка на църквата, усещат този срам

и свидетелстват за действителността на каноните. За действителното нарушение на тези канони чрез възгласа недостоен. Не за личните качества,

които в случая нямат значение. Някой ще каже, ме някой си там възгласил недостоен, ми имаме свобода на словото,

има хора, одобряват някакви действия, други не ги одобряват, никой не е одобряван от всички, минало за минало. Не да беше така,

съвсем не е така, защото поместна църква, която съзнателно и непокаяно престъпва ключови канони на църковното домостроителство, това е

смъртно болна църква, която е на път да се превърне в лъжи църква, ако продължава същата посока. Това е ужасяваща перспектива. Епископ, който съзнателно

и непокаяно престъпва ключови канони на църковното домостроителство, това е канонично компрометиран епископ, който е на път да се превърне в лъжи епископ.

Това е най-страшното за самия него, но и за паството. ако престъплението на каноните стане негова втора природа, а то става,

когато е непокаяно. запред света приятелите на епископ Арсений привидно, не действително, а привидно, му направиха велика услуга, като го избраха за

Сливенски митрополит. Тупат го по рамото, чиститят му. Това е върха на неговата църковна кариера и то в такава млада възраст. И той един вид цял живот

трябва да им бъде благодарен, да бъде част от тяхната клика, да гласува заедно с тях, за да им се отблагодари, че са го издигнали на тази висота, мечтана.

Това е за пред света. Ако нямаше Бог, това ще бъде 100% вярно и истинско. Обаче, тъй като има Бог, то всичко е точно обратното. За пред Бога

е точно обратното. И е страшно, не е безобидно, страшно е, защото става дума за вечността. Вечният живот или вечната смърт на въпросния митрополит

Арсений. За неговия вечен живот или неговата вечна смърт за това става въпрос. Така че мнимите приятели на епископ Арсений с този опорочен избор го съсипаха. обезсмислиха неговата така наречената

кариера. Поначало, в църквата не можем никога да говорим за кариера. Това е нелепост, това е антицърковно. Но, ако приемем в кавички понятието

кариера, те съсипаха неговата действителна кариера, съсипаха неговия път по църковната лествица. Нимите приятели, лъже приятелите. Защото

и най-големите врагове не могат да му направят такова зло, да го поощрят в тази посока. това е зло не пред човеки, а пред Бога във вечността. Съсипват

него и ще съсипват и поверената му сливенска епархия. Като тук изощо не става дума за лични грехове. На този или онзи, на епископа

или на негови приятели. Не. Говорим пред цялото време за непокаяно и до днес престъпление на ключови църковни канони, които са от Бога.

Те са част от истината. Тези църковни канони. Защо казваме, че много вероятно ще съсипят сливенската епархия? Поради човешката

природа, поради действителността. Действителността е такава. Ето как обичайно протичат тези процеси. Сега, новоизбрание митрополит Арсений стъпва в епархията си

с тежко канонично нарушение, в което виси на врата му. Той, от друга страна, е млад човек, нов човек в епархията. Той виси във въздуха. Трябва да се

опрема някого. на някакви човеки, някакви сътрудници и така нататък. На какви хора, на кого ще избере той, за да се опрема. Тякъде да може

да върши работа. На кои ще разчита. С кои ще се обвърже, питаме се ние. И е естествено, че около него ще се оформи от самосебе си

един кръг от приближение и по силата на естествения човешки отбор, това ще бъдат най-провалените, най-безпринципните, най-недостойните канононарушителите. Те ще се сплотят около него. Той ще е

техният човек. Това е естествената природа на греховният човек. Всички сме такива. И подобни се привличат от подобните. Представете си един праведен сливенски свещеник

или мирен човек, който вижда въжността на свещените канони, вижда тяхното потъпкване от митрополита, вижда неговото така

нагло затваряне на очите. все едно, че нищо не е било. Какво ще си каже такъв свещеник или мирен ? Дядо Владика аз въпреки всичко ще съм ентузиазиран ваш поклонник. Ще

работя така радостно за вас. Ако е светец може да може да го направи това. Но ако не е светец много

трудно ще го направи. По-скоро ще стоят резервирано. Поначало достойните люди не се натискат до власт имащия. Стоят така на една

ръка разстояние. Блюдолистците естествено, че това и чакат. Веднага започват да... но тук не говорим за обичайни блюдолизците. Винаги ги има и винаги ще ги има. Говорим

за канононарушителите, за тези, които имат в биографията си тежки нарушения също църквата. Те веднага като така лешояди ще полазят

владиката, защото чрез него те ще се утвърдят. Той е един от тях и той нарушава, и ние нарушаваме. Аз съм нарушил този, той нарушил другия канон, но ще се разберем по тая линия. Това е, за съжаление,

логиката на човешката психология. Така се случват нещата в живота. И много вероятно, ако погледнем антуража на въпросния епископ, там да намерим именно канононарушителите, именно тези,

които живеят в неканонично състояние, извършват неканонични действия, носят неканоничен дух и те ще му кажат, ние те

спасяваме от уния там, които така, уж, ти помагат, обаче се държат на страна, и такива праведници, нали, айде стига, нали, ние сме

твоите. Това е голяма опасност, това ще доведе, би могло да доведе, дай Боже да не стане. Дай Боже и владиката да е светец, и останалитете да са светеци, и тая хипотеза да не се избъдне, но

по-вероятното е тя да се избъдне, и за това казвам съсипване на Сливенска епархия, защото и миряните, достойните миряни, ще бъдат омерзени, а недостойните, разни мутри, и така нататък, веднага,

на първа линия, ще бъдат всички. Ще го тупат по рамото, ще му поцелуват ръка и ще му кажат Владико, ние сме насреща. Няма проблеми. Ние сме твои. Тоест, ти си наш. И той няма как

да се дистанцира от тях, защото, че изпадне във вакуум. Ако се отрече от лукавите, а от него се отрекат чистите, кога ще разчита? Тогава и лукавите, ще го зарежат. Ще му кажат, аа,

ти се правиш на Света вода не напита, а вчера какво беше? Значи не Така, че има голяма опасност Сливенска епархия да навлезе в един много тежък период. Нека да чуем едно песнопение, след което

ще продължим. Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, и отнаште. Слъкът, чето епархия,

Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия,

Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия,

Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, Слъкът, чето епархия, и така, тези митрополити, които гласуваха за своя човек в синода,

всъщност го съсипаха. Той отиде в епархия, където е нежелан и където, може би, ще се досъсипе и където, много вероятно, ще навреди на епархията. че, до голяма степен съзнателно, го тласнаха там и тласнаха епархията там, не говори добре за тези, да ги наречем, поддръжници

на митрополит Арсений. Сега, дали той може да се еманципира от тези токсични зависимости? Не знам. Не знам. Всеки ще му каже: "Ние, защо не можем да се откъснем от греховете си? От лукавия, който стои зад греховете? Защото той, чрез тези грехове, той придобива права върху нас. Ние ставаме негови. Както казваше дядо Георги от Жегларци за Христа:

"Негови сме! Негови сме! Ама ако не сме в Христа, ставаме негови на другия, пак има негови сме. Но в обратната посока." Сега, ние при това положение какво да кажем? Фития апостол Павел ни учи: "Изрично не участвайте в безплодните дела на тъмнината, напротив изобличавайте ги." Едва ли има съмнение, че

тежките престъпления на канона са дела на тъмнината? Тоест, ние сме призвани да ги изобличаваме. От друга страна, че апостол Юда, но не Юда и Скариот, а свети апостол Юда в своето съборно послание казва така: "И към едни бивайте милостиви с разсъждени, а други със страх като ги изтръгвате

от огън и изобличавайте със страх като се гносите от дрехата, която е оскърнена от плътта." Изтръгвайте ги от огън и изобличавайте със страх. че пак, както свети Павел изобличавайте, но обръща внимание със страх. Става думата за страх Божий. И пак със страх казва:

"Спасявайте ги, като ги изтръгвате от огън." Огъна това е геената огнена, това е там, където те вървят. Ние трябва със страх да ги спасяваме, както ни учи свети апостол Юда. ние трябва да не осъждаме самият човек, а злодиянията, които той извършва, греха в човека, това трябва да изобличаваме.

Не човека е злодея, а този, който го мами чрез греха. Той е истинският злодей и ние трябва да различаваме едното от другото, да не се острастяваме срещу човеците, една не само благо намереност и добро намереност, а една любов. Една истинска любов, която се изразява именно в потикване към покаяние. защото,

ние ако се острастяваме, ако така застане в ролята на праведници и съдници, горкони, тъй като не сме праведници, съдници не можем да бъдем. ние, ние можем да дирим сметка за престъпления спрямо Божиите правила, а не за някакви

лични грехове, които не одобряваме и така нататък. там си има господар, Господ, той ще го съди. Но за нарушения на Божиите канони, църковните говорим, все църковните, общо църковните канони, правила и така нататък, там вече ние трябва да ги изобличаваме. С страх Божий, с любов към човека и с омраза към греха. Точно същото важи и за

същото важи и за съслужението в Балакла, петимата архиереи, които съслужиха с разколниците от Украина. Разбира се, Украинската православна църква е легитимна, истинска, страдаща в момента, изповедническа, гонена за Христа. тя е истинската. А ние говорим за съслужение с

Менте църквата, с разколническата църква, създадена с светски проект. истинската, оглавявана от Митрополит Онуфри беше признавана от всички до 2018 година. тогава, включително, разбира се, от Патриарх Бартоломей. Тогава той незаконно издаде този лъже Томос,

който всъщност възмущава всички. От тогава насам се издадаха много книги по въпроса. Особено в Гърция и в Русия, разбира се, в Русия, тъй като в Русия някой ще каже: "А те, понеже руснаците си хвалят стоката на нея, и затова си пишат книги в подкрепа на тяхното решение". Не, в Гърция се издадоха безупречни богословски трактати, книги, които изясняват

нещо толкова очевидно, впрочем, пълната несъстоятелност на разколническата църква в Украина. политически проект, съставен от недостойни духовници, извергнати, някои от тях изобщо не са ръкополагани, изобщо една доста тежка така ситуация църковна,

насъздава една лъже църква, всепризната лъже църква до 18-та година. Още 90-те години в началото започва този разкол, никой не го признава до 2018-та година, когато Въртоломей го изведнъж изобретява, яхва и конструира. И, разбира се, някои малодушни поместни църкви по гръцка линия се опитаха и да се така подмажат един вид и на неговите началници, и за това

признаха разколниците в Украина, но това е едно малциство. Повечето православни църкви, къде излично, къде неизлично, осъдиха украинския разкол. Наскоро, един атонски духовник, старица Гавриил Карейски, е излязъл с следното изявление, с едно много интересно изявление

по тези въпроси, обращение към Патриарх Въртоломей. В него между другото се казва, цитирам: "С това, което вършите и учите, вие не почитате апостолските канони на светите поместни и вселенски събори и учението на отците, които строго забраняват съвместни молитви и богослужения с еретици

и разколници. По този начин, вие показвате, че не вярвате в Бога, в безсмъртието на душата, в невидивия свят, в рая и ада, в бъдещия страшен съд и в въздаянието. И още един цитат: "Поради вашата в кавички патриаршеска болест и под ваша защита всяка ерес

и всяко лъжелочение са намерили обежищи не само в епархиите на вашия трон, но и в цялата еладска църква и по други места. Вашето духовенство, богослови и мислители всичките са пионери и екзарси на всякакви нови богословски заблуждения и институционални иновации от постотеческата теология и езическото поклонение на земята до възстановяването на неразкаяните разколници в Украина".

Крайна цитата. Виждаме какви тежки думи от един святогорски духовник. В пърлата част казва нещо, което мнозина също така се запитват. Ами то ви вярва ли? Той е човек в Бога. Вярва ли в бъдещия живот след смъртта? Вярва ли в рая и ада? Не вижда ли, че отива в ада, ако продължава така? Е тогава. Значи не вярва.

И във второто ваще казва ващето духовенство, богослови и мислители всички те са пионери и екзарси на всякакви нови богословски заблуждения и институционални иновации. Значи не само патриарха, и тези, които са с него духовенство, богословие и мислители. Ясно е, кои има предвид, разбира се. Ние ги знаем. Тук в случая не е това най-важното.

Важното е, че този духовен старец изобличава патриарх Вартоломей в изключително тежки престъпления на каноните. и едно от тях е именно възстановяването на неразкаяните разколници в Украина. Признаването на разколническата лъжецърква. Т.е. това не е някакво субективно мнение. Един така мисли, друг унака мисли. Това са сериозни и мотивирани от истината. Ако те бяха в конфликт на интереси, както се казва, да кажем, подчинени на руския патриарх, тогава ще кажеш: "Е, да, те естествено, че поне са подчинени", така пишат: "Не, тези са подчинени на цареградския патриарх". И какво свидетелстват? И така нямаме съмнение, че става дума за тежко канонично престъпление

и няколко провинили се архиереи. Съслужени с разколници. Тук могат да възникнат някои подлъгващи, такива лукави начини на разсъждение. Първо. Дали става дума за тежко канонично престъпление? Може би нещо безобидно, може би пък изобщо не е такова. Не е престъпление на каноните. Отговор е, че ако някога е имало по учебник безспорен разкол, то украинския е точно такъв. Той е класически разкол. както ариянството е класическа ерес, ето точно така украинския единица мярка за разкол. Нашия, тук на Христофор Събев и на дядо Пимен не беше толкова чист и ясен като разкол, колкото е украинския. Това е образцов църковен разкол. И второ, това разбира се е доказано с книги, не с така казано речено. Второто е, че е лукаво разсъждение. Добре да е, хубаво, разкол, разкол.

Обаче, нали са го признали? Константинопол, там Александрия, още някой, други се колебаят. Ето България в момента прави стъпка по посока на признаване. Утре го признаем, официално. Други ден го признаят и други, и други, и други. И мнозниството в православния свят признае украинския разкол. Дори може да стигнем и по-далече. Подложат на психо-тормоз митрополит Онуфри и той се огъне и се влее в украинския разкол. Обединият се заедно и кажат: "Ние сме вече една единна църква. И разколниците, и легитимната украинска църква се обединяваме." Това решава ли задачата? Те, ако вземат, че 10 църкви, да кажа, поместни, го признаят този разкол, е, млагодаря остававме в малцинство. Не е така красиво. И тук две-три църкви един вид, а у нея са 10.

Това е много нелепо светско разсъждение. Защото, ако ние така разсъждаваме, ние не вярваме Бога. Ние не вярваме, че църквата е богочовешки организъм. че неите правила са осветени от светите отци, т.е. от светия дух, който е препивавал в тези свети отци. В този смисъл те са божествените, те са свещени. И вярваме в аритметиката на парламента. След като мнозинството така, значи е правилно. Не, в парламента е така. Мнозинството е гласувало този закон, този закон не ме интересува добър, лош, може да има лоши, но няма значение. Това е закона. Църквата не е така. Ако едно деяние е нарушение на канона в момента на извършването, то ако ще всички да се объединят, то пак си остава нарушение на канона. Само, че другите са се, така да се каже, предали. Иначе казвам. Старозаветният пример.

Избрания народ на Израиля пътува през пустината. Отидат в Синай. Моисей се качва горе. Всички останали в пълен състав, начало с братно Аарон, започват да се кланят на златния телец. Целият избран народ. Не е един човек. Единят човек е Моисей. е, можем ли да кажем, следователно, Богът с който говори Моисей не е истински Бог, а златния телец е истински, защото целият избран народ в пълен състав. Аарон, свещеника Аарон, той и той се кланя пак на златния телец. Знаем, че Бог не разсъждава по този начин. Бог признава единствено Моисей за прав, а всички останали, начало с Аарон, са престъпници на Божиите заповеди. Няма значение, че са много. Никакво значение няма. Така, че нас ни не интересува кой ще се оплаши, кой ще си подвие оплашката и какво ще направи. Това няма никакво значение. Установяването на канонично нарушение е обективен процес.

Имаме дадености, събитието и то означава това. А оттам нататъка вече можем всяки филокавства да правим, но те не го променят. Затова е много важно ние да тръгнем с богоцентричния начин на разсъждение, а не с човекоцентричния, който е лукав. Заради нашата греховност. И така имаме несъмнено сериозно престъпление на каноните. Въпросът е какво да се прави оттук нататък. Но нека да чуем едно песнопение след което ще завършим. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност.

Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност.

Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Пътя на Бога. Пътя на другия. На Лукавия. Божия път е всеизвестен на всички. Няма нужда да откриваме нищо. И ние нищо не говорим от себе си. Ако ние говорим от себе си. Нищожно е нашото слово.

Нищо не означава. Но ние не бива да говорим от себе си за такива неща. Трябва изцяло да стъпим върху истината. Т.е. това, което Бог е открил или по време на земния си живот. Или чрез Светия Дух, който вдъхновява на Педесетница. Или чрез Боговдъхновените светилци и т.н. Това е критерия. И към Него ние се придържаме и Него ние фактически озвучаваме. А не говорим от себе си. Това е много важно. Да не се острастяваме, да не мразим и да не говорим от себе си. И така. Ако не говорим от себе си, от чие име говорим? В смисъл, кого? На кого се позоваваме?

Ами разбира се, че на Господ преди всичко. И Господ е казал излично: "Първата Христова заповед е: покайте се!" Така пише в Евангелието. Първата Христова заповед, за която научаваме от Евангелието е: покайте се! Това е Божия път за решаване на всякакви подобни кризи. И повече ни по-малко. Сега, за личните си грехове всеки се покайва пред свещеника. Обаче, за общоцърковните грехове, т.е. престъпления, канонно престъпления, покаяно лито е пред църквата? Това е от Бога казано. Покайте се, но по различен начин се покайва човека. Бил той митрополит, бил той патриях за личните си грехове, по друг начин за общоцърковните прегрешения. Какво означава да се покайваш във случая? Обратното на този път е пътя на лукавия. да не се покайваш, да упорстваш, да шиканираш, да манкираш, да се правиш на разсеян, да премълчаваш това, което си извършил, да упорстваш в престъплението.

Как става самото покайване? Две неща основно съдържа: Първо - признаване на престъплението и Става дума за престъплението на апостолските правила и второто правяне на обратното. А именно Какво става дума за тези два случая? В един случай, че се прави заявление, че така и така аз не признавам разковническата лъжа църква в Украина, а признавам истинската, изповедническата Украинска православна църква на митрополит Онуфрий. И друго, игумен Пьотр Еремеев е низвергнат от своята поместна църква. Ние не го признаваме, нямаме начин да отменим неговото наказание. Понеже ни е приятел, податайстваме към руския патриарх да провисне схождение, да потърси начини за покайване на въпросния духовник и след това, нали, евентуално неговото възстановяване. И ако ни е излично и официално, защото злодянето е извършено официално в храма, пред Бога и пред народа, пред Божия народ, не можеш по кънято да го направиш в задната стайчка по тези въпроси.

Не по личните грехове, а по тези общо църковните. То трябва да бъде излично, трябва да бъде в храма и по същия начин, както и го направено престъплението, и непременно трябва да включва правят на обратното, т.е. признаване на Украинската православна църква на Митрополит Онуфри, разбира се, и отхвърляне на съслужението с Пьотр Еремеев. Докато той не бъде възстановен, но не от Константинопол, тук отново това локавство, че Ушким той бил възстановен, ама от Константинопол. Т.е. Константинопол да му мисли: "Въртоломей, ако ще гори в ада, ще гори, а нас кво ни е? Той ни покрива." Не, не ни покрива, защото ние знаем, че той няма правото. Ако не му признаем това, правото изпадаме в друга ерес, в фенеропапизъм. Това е също пагубна и също доказуема, макар и тя не е официално провъзгласена за ерес на Вселенски събор, поради простата причина, че няма как цар и градския патриарх да свика, а той пък по устройството на църквата по-настоящем, той свиква Вселенските събори или Всеправославните. И той сега да свика събор също себе си, това ще е някакси прекалено хубаво, за да бъде вярно. Той да има такава доблест, че да каже: "Аз бърках и не само с бърках, а ми цял събор ще събера, за да ме провъзгласят за разколник, за низвергнат, за еретик или нещо подобно и няма как да стане." Реално в действителността. Така че покаянието в случая за българската църква е напълно възможно и напълно положително, в смисъл за всички участници. Защото на първ поглед покаянието изглежда като поражение за престъпника, който се е покаял. Един вид слаб е, не става на неговата поражение. То действително е поражение, обаче не за човека, а за греха в човека. човека, който е извършил това престъпление, смята покаянието за свое поражение, значи той се отъждествява с греха. Той е станал едно с греха, една плът с греха.

И тогава, войната срещу греха, той приема за война срещу себе си, отъждествен с греха. Всъщност, покаянието е победа, не е поражение в истинския смисъл. Това е победа над греха вътре в човека и това е победа на Бога над греха в нас. Т.е. буквално победа на Бога над сатаната, което е най-големия празник и на земята и на небето. Каящия си грешник. Този смисъл, тези съветници, които биха посъветвали нашите митрополити, които извършиха престъплението, да не говорят по темата, да си мълчат, да отказват, да опорстват. Тези съветници са от лукавия. Тези съвети са от лукавия. И обратно. Тези, които ги съветват да се покайват, всъщност са техните най-сински приятели. Те ги обижат и искат тяхното спасение.

тяхното спасение. Те искат, дай Боже, утре. Когато всички ние измрем като човеци. И отидем на съд. И след това бъдем пренасочени. всички да бъдем пренасочени за Царството Божие. да се съберем с тези митрополитни, които се извършли тези нарушения. Добре, извършли, извършли. Но чрез покаянието се изчистиха. Ние, пъгрешните, ако можем и ние да получим Божията милост, да се съберем отново в Царството Божие. Това е мечтата ни. Това е желанието ни. Това е молитвата ни.

И обратно. Съветите няма да отстъпвате. Ще упорствате. Няма да се предавате. Това е отлукавия и това е смъртоносен съвет. Това е съвет убийствен. Духовно убийствен. Престои в скоро време свикване на патриаршески събор, патриаршески избирателин събор, на който ще се избира следващия български патриарх. От този събор ще зависи съдбата

на българската православна църква. всички тези действия са преплетени. Ако непокаяните митрополити участват в събора по-човешки, те ще дърпат чергата към още и още от същото. още и още от тежки престъпления на каноните. Защото едно зло

никога не идва само. то винаги повлича крак. Та, този патриаршески избирателин събор може да бъде последния за истинската българска православна църква, след който тя да се превърне в лъжецърква. не веднъж и не два пъти църковни общности, големи църкви, някои от тях много по-големи от българската, са се превършали в лъжи църкви.

Има такава опасност. И обратно, възможно е този патриаршески събор да избере такъв патриарх, достоен, който да задържи настъплението на злото. Окончателното настъпление на злото не може да бъде удържано във веки веков, но временно, да кажем за едно поколение, да се удържи нахлуването на злото, неговото така избояване

в българската църква и в цялото православие. Така че изборите за следващия български патриарх, са решаващи за българската история. Тъй като Българската православна църква е духовното сърце на България. И в той смисъл ние сме заплашени от духовна държавна измяна. измяна, ако изменим на Христа в църквата

и превърнем църквата в лъжецърква, това е духовна държавна измяна. Ни повече, ни по-малко. Това ни заплашва в идните седмици и месеци. И обратно. Ако ние се върнем назад от ръба на пропаста, ако ние се покаем по някакъв достойен начин,

то покалението винаги е достойно, но, да кажем, в една такава приемлива форма, ако изберем достойен патриарх и обърнем тенденцията на богоотстъпничество във българската православна църква, тогава нашето поколение ще се е свършило задачата и стъпвайки върху тази победа може да помогне и на следващото поколение да си свърши задачата, т.е.

българската православна църква да се превърне в един от малкото острови на спасението, които ще останат в света в предпоследните времена. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров. Богослова Георги Тодоров

които в случая нямат значение. Някой ще каже, ме някой си там възгласил недостоен, ми имаме свобода на словото,

работя така радостно за вас. Ако е светец може да може да го направи това. Но ако не е светец много

Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Заради нашата греховност. Пътя на Бога. Пътя на другия. На Лукавия. Божия път е всеизвестен на всички. Няма нужда да откриваме нищо. И ние нищо не говорим от себе си. Ако ние говорим от себе си. Нищожно е нашото слово.