ПОУКИ ОТ ТРЕТИЯ РАЙХ В Русия този ден се нарича Ден на Победата, а в Европейския Съюз се нарича Ден на Европа. Двата случая става дума за едно и също историческо събитие, а именно капитулацията на нацистска Германия, която слага край на Втората Световна война в Европа. И в тази връзка ми се струва полезно да поразсъждаваме малко върху някои поуки от историята на Третия райх. Не всички поуки. Трябва да кажем, че историята на Третия райх е изключително поучителна. Това е едно много ярко, много необичайно явление изобщо в световната история. Има многобройни важни измерения и оттам много поуки. Защо тази история е толкова поучителна? И защо в момента се занимаваме с нея? Защото имаме много сигурен критерий за Третия райх като сила на злото. Защото и Наполеон, и Чингис хан, и Тамерлан Тимур, и кой ли не, са били завоеватели, избили са милиони хора по време на войните, които те са водили. Но не са такива емблеми на злото, както е Хитлер и Хитлерова Германия. Нещо повече. Ние сме напълно сигурни, че това е зло.
Защото имаме критерият за добро и зло. Това е Христос. Християнството. Истинското християнство. Непромененото християнство, т.е. православието. Спрямо Христовото учение, деянията на национал-социализма са несъмнено зло. Те са грях против Бога и, разбира се, и политическо зло в огромен мащаб. Тази държава и тази идеология е обратна на християнството. Тя е егоистична. Германският нацизъм провъзгласява, че германската нация е вся и все. Ние сме най-важните. Нас не се полага всичко. Това е един егоцентризъм национален. Култа към свръхчовека. Ницинския култ към свръхчовека.
Разбира се, преначен от национал-социалистите. но той при нит, че е антихристиянски. И при тях е антихристиянски. Култа към силата, към насилието. Точно обратно на смирението. Самите нацисти са смятали християнството за робска религия. Религия, която отстъпва, като те ударят по една страна, обърне другата. Как така? Точно обратното изисква техния морал. Така, че нямаме съмнение, че това е антихристиянство и, че е зло. Самата теория за превъзходството на белия човек, неизбежния бял, както се казваше, това не е доброто начало. Така, че националсоциализмът е официален, заявен носител на греховни страсти. На алчността, на гордостта и прочее.
Тоест, сигурни сме, че това е зло. Историческо, геополитическо зло. И за това, изследвайки различни аспекти на това събитие, ние можем да си правим изводи за много случаи, където злото не е толкова видимо. И там можем да си кажем, не, тукъв всичко е нормално. Това е естественият живот, така-така. Обаче попадаме в аналогия с национал-социализма, с Третия райх. И тази аналогия може да ни отвори очите. интересен момент е, че Хитлер идва на власт с демократична процедура. Той, разбира се, е бил преди това в опозиция, в заявена опозиция. Нито е контролирал изборните урнии,
нито избратените комисии, нито нищо. Т.е. имаме едни общини, честни и свободни избори в така-нечената Ваймарска република. И вследствие от достоверно броени на гласовете, Национал-социалистическата партия идва на чело на политическия живот в тогавашна Германия. и след редица суетения на политическата класа, в крайна сметка
Хитлер става Райхсканцлер. В края на тази демократична процедура. Става министр-председател на Ваймарската република, на република Германия. и това е много-много важен знак за нас. Защото ние си въобразяваме, или поне на теория така, че един вид демократичната процедура гарантира нещо. Не, не гарантира. Не гарантира. Може чрез демократична процедура
на власт да дойде злото. Сега, във случай с Хитлер е видимото, доказуемото зло. Ама може да дойде по-финото зло. По-недоказуемото. И ние си въобразяваме глас народен, глас божи. Еми, гласът народен издигна Хитлер за Райхсканцлер. Нещо повече. След като Хитлер идва на власт и започва да работи в 33-та клина,
много скоро нещата в Германия, която е била в колапс, в катастрофално състояние. Недвиждана инфлация, безработица, безпътица, национално унижение, злини една върху друга. Криза, перманентна политическа криза и идват национално-социалистите на власт и от чудо спират инфлацията,
спират безработицата. германската нация се стяга, започва да работи и за много кратък период се преминава от криза към икономическия растеж, към социално подобрение на положението.
И тук е много важно, че оттам нататъка вече при всякакви избори Хитлер би бил избран, при честни демократични избори би бил избран с огромно мнозинство.
Ние си затваряме очите за реалната подкрепа, която е имал Хитлер в германския народ. имало е опозиция, къде комунистите на Ерс Телман, къде
старите аристократии, къде великите интелектуалци, обаче те са били мълцинство. Мнозинството от германския народ, което в началото не са били
много възторжени спрямо Хитлер, имало е голяма поддъжка, но не сред мнозинството, много скоро мнозинството застава на негова
страна, защото вижда положителни резултати от неговото управление. Икономически, социални и политически и така нататък. В смисъл, престижа на Германия започва да расте в Европа
и в света. Покрай икономиката, покрай социалното подобрение на живота. предишната Германия, тази в декадентската Ваймарска република е била доста черна дупка
в Европа, във всяко едно отношение. И изведнъж всички виждат, че тази страна се взема в ръце. Т.е. Ако хитър става диктатор, вече не говорим ни за демократични процедури, ни за нищо,
но ако приемем, че се бяха провеждали честни и демократични избори, той ще бъде преизбиран естествено до края. Т.е.
Първия много важен урок, много важна поука от историята на Третия Райх е, че демократичната процедура, гласа народен, по никакъв начин не ни гарантират, че няма
да изберем злото. Разбира се, не в този му вид. Историята никога не се повтаря, няма как да се повторя, не може два пъти да влезеш в една река, а камо ли да се повтори историята в нямата
сложност. тя не се повтаря, но принципът остава в сила. Гласа народен може да избере злото. Разбира се, при хитер това зло за нас е демаскирано, то е
видимо, а, когато е маскирано, много по-трудно ще разбере народа, че е избрал злото. Нещо повече. Логично е да се задем въпроса а не го ли
избираме постоянно? Гласът народен не се ли лъже постоянно? Не избираме ли ние нещо друго, защото кво е злото? Ами всичко,
което не е Христос. Христос е доброто, избора на доброто и самото добро, а ние кога избираме Христа? На кои избори избрахме
Христос? Като идеология, като морал, като позиция към светоглед, към вселената позиция, мисъл и така нататък. кога сме го избрали
това нещо? Никога. Еми, значи, ние редовно гласуваме за злото. Само, че, тук е една много голяма лукава тънкост. Ние избираме така неченото
по-малко зло. При демократичните избори, това ще кажеш О, този не, този не, този не, ами и този не. Еда, ама този е по-лош, затова ще гласувам за този. И ние
гласуваме за злото. Перфектна демократична процедура, супер честно, с 10 видеокамери. Ние избираме злото, не е някой да ни манипулира. Не,
ние вече сме изманипулирани, естествено. Но демократичната процедура, аз не виждам кога и кой избра доброто. Винаги по-малкото зло. Защото ние
нямаме идеология християнска, която да се предлага някъде в политическите програми. Срамуват се от Христа. Смятат, че ако служат Христос като център на програмата,
никой няма да ги избере. Така, че ние в тази процедура избираме злото. Сега, какво означава по-малко зло? Аз бих казал, това означава само по-незабележимо
зло или по-протяжно във времето. Тези злини, които Хитлер е компресирал в 12 години, ние ги избираме в течение, да кажем, на 500 години. От 500 години, лека по лека, избираме злото,
само, че мъничкото зло. 500 пъти по-малко от Хитлер. И понеже е по-малко, някакси прага на чувствителността затъпява, като жабата, която се сварява, и той пада под
забележимостта. Незабележимостта. Т.е. Ние незабележимо, демократично, свободно и честно избираме някакъв вариант на злото под предлог, че е по-малко зло. Този въпрос с по-малкото зло,
към малкото дяволче е много особен, защото ние знаем всички вицове за дяволчетата. Винаги поантата на Дица е, че най-малкото дяволче всъщност осъществява най-добре програмата на дявола. И така
Хитлер е дошъл на власт с демократична процедура и от тогава до смъртта си се е радвал на подкрепата на нозинството, на демократично претегленото нозинство
на германския народ. Ерго демократичната процедура в никакъв случай не ни предпазва от злото. от злото ни предпазва вътрешната процедура. Когато ние вътре в себе си сложим Христос като критерий
и той, което не е Христос, не се отъждествяваме с Него. Това не са нашите. Аз не съм техен, защото те не са Христови по дух и по програма. Втори интересен момент. Едно от първите работи, които правят национал-социалистите,
след като идва хитър на власт, е знаменития, печално знаменития пожар на Райхстага. Едно, нош, сградата на парламента на Германия, Райхстага, бива подпаяна
и гори в център на Берлин. Кой е запалил тази сграда? Естествено, че комунистите, защото искат да провокират безредици, да вземат властта, да направят революция и затова запалили Райхстага. Ние във България, по времето на
режима на Тодор Живков, отлично знаехме цялата история с пожара на Райхстага. Това е парекселанс провокация, акция под чушт флаг. Тя е извършена, разбира се, от национал-социалистите,
за да се разправят с комунисти, които са били единствената силна опозиция срещу тях. И то много силна. Ернст Телман, водача на левицата в Германия, на комуницистската левица и те са били така с Хитър
или съсходна политическа подкрепа в началото. Но, когато Хитър идва на власт, подкрепата на комунистите започва да пада, когато той започва да измъква страната от икономическата криза, финансовет, банкрот,
безработите и прочие, баланса се, разбира се, нарушава в полза на нацистите, но комунистите остават силни и за това има нужда от тази провокация. кое е важното за тази провокация? Най-важното е, че тя работи. Вследствие от
пожара в Райстага, национал-социалистите се разправят с комунистите. Комуницистската партия на Германия никога не се съвзема след този удар. Тя бива елиминирана от политическия процес в Германия. Главният конкурент на Хитлер. Сега,
тъй като Хитлер току-що е дошъл на власт, съществуващата съдебна система е била заварена старата. Той не могъл да сложи своите съди отнеска за утре и своите прокурори и така нататък. И нещеш ли на лайтиския процес, въпреки всичко,
съдиите оправдават Георгий Димитров и неговите сподвижници. което е голям удар срещу нацистите и голяма победа на комунистите. Но удар къде и победа къде? Извън Германия.
В Германия всичко е приключено. Комунисти са в затворите, къде е екзекутирани, къде е затворени и те са вече сразени. Каква полза? Че се доказа кой чу
в Германия, кой разбра. Да, във света гърмят навсякъде, така и така, оправдаван Димитров, обаче работата е свършена. Това ми напомня случая с ядерното уръжие на
Садам Хюсейн. Имаше човека ядерно уръжие, имаше, имаше, съсипаха му държавата и изекутираха му и се оказа, че няма уръжие. Обаче свършения факт е на лице. И сега всички знаят,
че това е била една измама, че това е била една провокация. Наличието на уръжие за масло поразяване в Ирак си беше установен факт дълго време преди войната. Най-добрите разнователни централи казваха, имаме сведения.
Те били най-добрите в света. Така, че тези провокации, тези измами, те, разбира се, не са измисляни нито от хитър, нито от 20-ти век, нито 21-и, те са безкрайно стари,
от как свят светува, но е много важно да знаем, че те съществуват и до ден днешен и, че чрез подобни провокации под чушт влаг по времето на национална
социализма се решава фундаментален политически въпрос. минирането на главната политическа опозиция. И това може да се случи, разбира се, в по-префинени форми всеки ден. Защото
как може човека, отделният човек, да провери достоверността на това, което му се казва? Комунистите запалиха Райхстага. Така пише във вестниците. Говорят по радиото. И ми май го запалиха, бе.
А защо го запалиха? Много ясно защо. Дава се обяснение. И германския народ като цяло вярва на това нещо. Може би не 90%, но достатъчен процент.
Най-малкото свършения факт е на лице. Трети интересен момент в историята на Третия Райх. Да го наричем икономиката глупако. спомняме си този легендарен девиз предизборен в американските избори.
Е, икономиката по време на Хитлер в Германия се развива бурно. Ако проследим брутният бърташен продукт на Германия, производството на всички неща, като се започне от желязо, стомана,
цименти, каквото ще да е, автомобили, самолети, всичко върви нагоре в стръмна крива. икономиката на Германия по времето на Хитлер излиза от безпредседентна криза,
всяческа икономическа криза, най-вече финансова и прочие, но и производствена, и навлиза в стадии на бурно развитие. Нещо повече. Това бурно развитие веднага се отразява на благосъстоянието
на германския народ. Средно благосъстоянието на германския дънако платят, на германския гражданин, се подобрява от година на година, видимо. бил е, да кажем, 33-та година безработен, задлъжнял,
разбира се, няма пари нито да ходи в подпуска, нито да почива на море, нито нищо. Минава година, минава две, минава три, той вече има работа, получава заплата, може си позволи да летува на море, може си позволи
да си купи някакви придобивки и, казвано с други думи, живее по-добре. Ама така от година на година. Докато не започне войната, може да кажем, че до някъде и во време на войната, втората стова на война,
значи до 1941 година германците от година на година живеят икономически погледнато. не говорим за духовно, не говорим за нараствено, говорим за чисто икономически, чисто социално. Те живеят по-добре. И национал-социализм, да не забравяме, че той е и социализъм,
той поема грижата върху, не ги остая сами да се борят в свободна конкуренция, кой ще оцелее, ами държавата им помага строи първото нещо, което е строи инфраструктура. Прочутите
аутобани, строят жилища, строят фабрики, заводи, училища, какво ли не? И оказва се, че икономиката върви от добре на по-добре
и какъв е извода. че икономиката не е мерило за обществото. Не е икономиката глупако. Не. Не е това критерия. Ние много често изпадаме в този вулгарен икономизъм, материализъм
и казваме, налито и правителство ели какво си постигна, но и не постигна и мерим всичко в икономически критерии. А кога изчислихме моралните критерии? духовните критерии. И те са много по-важни от икономиката. Ако, защото иначе,
какво се оказва, ако беше икономиката, водещата, ами проституцията или наркобизнеса, ще бъдат много хубаво мерило за развитието на общество, защото там се въртят пари. И то може да има много време
приходи. Икономиката не е водещо нещо и не бива никога да бъде дори на второ или на трето място. ние сме свикнали да смятаме едва ли не финансовия министр заважен, министр на енергетиката и така нататък,
а министр на културата, ми той е някакъде на последно място. Ели па вероисповеданието, ми четириняти министр. там да се оправят както искат. Тоест, държавата създава една иллюзия в обществото материалистична, че водещото
нещо е икономиката, бюджетата, бюджета. Ами, нравственият бюджет, кой се грижи за нравствеността на това развратно общество, в което ни е живеем? Което ни бъва разврат по всички медии,
в филмите, в телевизионните програми, в рекламата. Разврата продава. То е навсякъде. И нашето общество не се занимава с този въпрос, защото икономиката е била
важното. Ако имаме пълен хладил, но всичко е наред. Това е по-лошо от Марсовия материализъм, това е вулгарен материализъм, но той ни се налага от всякъде и виждаме, че по този критерий Хитлерова Германия
е водеща. Тя има по-добри критерии между 1933 и 1939 година, отколкото която е да е съвременна държава. Имам предвид в Европа. Не бивало икономическо чудо, тръгваща
от много тежко състояние, 1935 година, когато идва на власт, до много по-силно състояние в 1939. За 6 години, ние сега, 30 години тъпчене на място в България, никакъв прогрес
нямаме в икономиката, се сме зле и ако приемем критерия за икономиката, означава, че хитерова Германия е много, много по-добре. Но на каква цена?
На цената на нарастеност, на цената на духовност, на цената на ред други, не икономически, не материални критерии, които винаги трябва да бъдат водещи в обществото. нека да чуем едно песнопение,
след което ще продължим. Господи поди сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. сел, ако приемем, което ще продължим. сел, ако приемем, което ще продължим.
Сел, ако приемем, което ще продължим. сел, ако приемем. Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим.
Сел, ако приемем, което ще продължим. Сел, ако приемем, което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим.
което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим. което ще продължим.
Сега казахме, че на едни демократични избори Хитлер би бил избран от 1933 година. Насетне положително. Мнозинството от германския народ би го подкрепило на избори. Но това е малко да се каже. Защото постепенно, не говорим за 1933 година или 1934, но постепенно, след Олимпийските игри 1936 година, след като се построяват автобаните, след като се прави аншлуса, т.е. Австрия се пресъединява към Германия, след като Саарската област се връща към Германия, след като се подписва Мюнскитския договор и судецките немци се връщат към Германия от Чехия, след като икономиката заработва на пълни обороти, германския народ се влюпа в Хитлер. Говорим за мнозинството. Не топ интелектуалците или евреите или, да кажем, топ аристократите. Не, те са го презирали. Но, говорим за мнозинството от германския народ, вече има култ към Хитлер. И това е интересно да си го представим на равнището на ежедневния живот. Как става? от днеска за днеска. Постепенно. Постепенно. От ден на ден, месец на месец, година на година и германския народ, а да не забравяме, че германския народ е един от всепризнатите културни народи на света.
Сред най-културните. Това е народ на композитори, философи, художници, писатели, кинематографисти, инженери, физици, математици, нобели, лауреати и така нататък. А бе, кажи го образцов европейски народ. И този образцов европейски народ в мнозинството си попада под обаянието на национал-социализма, на хитлеровата идеология. И не говорим за човека Хитлер, а говорим за неговата идеология. Защото той, когато изнася своите многочасови речи, това не е оперен концерт. Това е идеология. И този народ, образован, културен, с университети, с там Готинген, Тюбинген и така нататък, попада под обаянието на тази идеология. Това вече е емоционално. Това е естетическо отношение. Това е цялостно отношение. Това е духовно отношение. Сега, тази духовност е, забира се ясно каква. Не е от светлите. Но е факт. И ние много трудно можем да си обясним как става това нещо. И тук идват на помощ такива изследване, както беше филма на Михаил Ром. Но един филм не е достатъчен. Филма "Кабаре" беше също в това отношение интересен и съответната книга. Мефисто на Клаус Ман също много интересно показва как стават нещата в човека вътре. Но още много има какво да изследваме, за да разберем как това нещо става в ежедневието. Защото интересното е, че национал-социализма с какво е като лаборатория на историята, на голямата история. С това, че всичко е компресирано във всичко на всичко 12 години. Защото ние какво си представяме?
Хитлер създал младежкото движение Хиттер Югент. И започнал да промива мозъците на дечицата на Германия. Хван Гилов. Тяхната да речем пионерска и консумолска организация. Не, това не обяснява феномена. Защото той за на вас 33-та година. Да кажем, че държавната машина застава зад няко постепенно. Но, повяваме, че 39-та година вече цялата държавна машина е негова, която не е вярна. Но, условно, той хваща учениците в училище, гимназистите и те за няколко години, за 5-6 години изкласяват. Петокласници са станали деснокласници или 11-окласници. Ами другите, които са били вече 25 годишни в 33-та година, те не са минали през Хиттер Югент. Те не са минали през образователната система. Ай, няма как той да я завладее за една година. Това са университети, това са професури и туцентури и така нататък. Ти не можеш да махнеш старите професури да сложиш нови.
Т.е. промиването на мозъците не е станало през пионерската и консумовската организация на Хиттер. А са се променили мисленето, умовете и сърцата на вече изградени германци. 25, 30, 35, 40, 45, 50 годишни. Те си променят мисленето в тая посока. Това е много важно. Това означава, че е възможно обществената пропагандна система да промени мисленето на хора с утвърден светоглед. За кораве ли в тяхното мислене, попадна ли под въздействието на пропагандна система, могат да променят своето мислене на 90 градуса? Извода за нас самите. Камо ли, ако дадена пропагандна система въздейства върху нас не 5-6 години, както между 33-39 година в Германия, а 50-60 години или 100 години или 200 години. Тогава тя става незабележима и обществото бива манипулирано от тази система пропагандна. Сега ни може да взема ни пример да казвам с братска Македония. Там няма съмнение, че населението е преформатирано. Тяхното мислене е преформатирано за последните 100 години.
Не още казано, от Балканската война насетне. ние не трябва да се заблуждаваме, че тези хора обичат България, имат българско самосъзнание и само в момента някаква върхушка от там 5% диктува. Не, тези хора са били подложени на обработка идеологическа, пропагандна и т.н. в течение на много-много години. Те естествено, че са се променили. Германците, великият германски народ, народа на Гёте, Ширер, Бетовен и Бах, се промени за 6 години. се преформатира. И то, може да кажем, като едно цяло. Така, че, трябва да имаме едно на ум: дали нас не ни преформатират. Разбира се, не в този компресиран вид, в по-разтегнат вид, но така или иначе, ние сме подложени на постоянна пропагандна агресия. Другият въпрос е по какъв начин.
В нашото ежедневие, нещата са по-сложни, отколкото в Германия. Там са по-драстични, но точно за това са ценни уроците, когато го видиш в лабораторния вид, в концентрата. Там е концентрата, а при нас е разредения разтвор. но ние, когато кажем: "Аз мисля така, или аз смятам така, или те са добри, или те са лоши", нека да си спомним за умния европейски германски нанот, който също смяташе: "Те са добри, те са лоши, това е така, това не е така". За пет години му подредиха мисленето и той вярваше в тази координатна система. сега, да кажем, образователната система е друга тема, как той завладява честноладежките организации и прочее, и прочее, това е друга голяма тема, няма се занимаваме с нея сега, но извода нас ни засяга най-пряко.
И тук, ако се поставим на мястото на обикновения германец, те, към 1400 г. мнозинството мислеха, че са прави. Мислеха, че са на правилната страна историята. Мислеха, че идеологията на нацизма е вярна, работеща и побеждаваща.
Защо? Защото Германия, която тръгна под нулата, бита по време Пърдо-дестворна война, окастрена от тук от там, с много ограничения, там репарации и прочее, с окупираната Рейнска област, там Саарска област, така нататък, и с много други минуси, инфлация, безработица. И изведнъж не само, че стана икономическа сила номер едно в Европа, и не само икономическа, и технологична.
Ми, най-добите инженери са в Хитлерово Германия. Вернер фон Браун, който закара американците на луната, беше СС-овец. хитлерист е хитлерист. И тази бита и унижена Германия, завладя цяла Европа. Би, Франция за нуло време. Влезе в Париж. унизи, Франция. Прегази, Белгия, Холандия, Норвегия. Всичко.
Чехия, Польша, Югославия, Гръция. не. 41 година стигна до Москва. И, естествено е, че обикновения германец смята, че тази идеология е вярна, че тя побеждава и, че бъдещето е на това нещо. Т.е. ние, когато като, да кажем, среден европеец днеска, или вчера, или преди 50 години,
или преди 100 години, сме смятали нещо. Много често ни се струва, че това мислене е достоверно, че можем да разчитаме, че щом така е смятал този или онзи, Стамболов или Алек Константинов, значи, че ще е вярно. Ама, в Германия имаше много по-образовани от Стамболов и от Алеко, много по-тълънтливи от тях, много по-умни от тях и
повярваха в идеологията на Хитлер. смятаха, че те са собствени си акъл, разсъждават и смятах, това е добро, това е лошо, това печели, това губи, това е перспективно, това е безперспективно. Тук е много интересно да се направят такова изследване на ежедневния живот в Германия и на мислите, включително публикувани статии в ежедневници, в списания. се страхуваме да навлезем в тази историческа действителност, защото там ще излезат неща, които напомнят на нашето мислене. С подобни убеденности, че това е така, че това е вярно и прочее, както и ние, подобни поведения. Сега ние сравнявахме комунизма с национал-социализма и там имаше подобни поведения.
умни хора смятаха, че комунизма е изцелител на недъзит на обществото, че е светлото бъдеще и така нататък. Много умни, много тълта ли? По същия начин други хора смятат, че пазарната икономика, и това днеска се смята от много хора, че тя е доброто, че изборната система гарантира нещо. имаме такива твърди, привидни истини, които, впрочем, нямат нищо общо с християнството и нищо не гарантират. интересно е да се изследва как това нещо, как функционира мозъка на един талънтлив, добронамерен човек в Хитлерова Германия, да кажем лекар, живеещ в Берлин или в Хамбург, от 33-та до 400-та година, как се промени неговото мислене и как той разсъждава за добро и зло. За правилно и неправилно, за перспективно и безперспективно.
Много е интересно, защото ние разсъждаваме с подобни гнили понятия, казвам гнили, защото не са християнски. А след като не са християнски, те са червиви, те са токсични. Но, ние в случая с Хитлерки виждаме, че са токсични, в нашия случай ни ги виждаме и се чудим защо обществото не е таково, което искаме да бъде, а е развратно, т.е. сатанинско. Клане се на погрешни идоли. В нас не се струва това безобидно. В случая с национал-социализм, ако виждаме колко е зло, в нашия случай не го виждаме, защото е в скрита форма. Но, от бина точка на Христа, ние не сме, кой знае колко по-добре. Ние сме, така да се каже, по-малкото зло. Но ключовата дума е зло. При хитър беше по-голямо. Зло. При нас е по-малко. Зло.
И ние трябва да си отворим очите, защото и умните, образованите професори, германци, някога смятаха едни какво си. 39-та година, и 400. И 41-та. Ти не бяха по-глупави от нас. Не бяха по-малко талантливи. Ама ето. Бяха и по-талантливи. Вернер фон Брон беше по-талантлив от нашите инженери. Ама беше в СС. Така, че, много е важно да си представим равнището на ежедневния живот. Защото в ежедневния живот не минават танкове и фахвилни шествия хитлеристки. Лякар е оперира, химика е в лабораторията, библиотекар е в библиотеката. Всичко тече нормално. Част от една система на злото.
В случая с Третия райх. Ние сме и ние в система на по-малкото зло. Излагани. Ама не като хитлер, грубо и за 12 години, а за 12 века. Разтегнато във времето. но направено от същия материал. Нека да кажем две думи и за германския патриотизъм по време на хитлер. Защото патриотизма, виждаме, че и днес е много разпространено. Отношение към нещата нещо повече. Патриотизма, сам по себе си, любовта към родината е добро нещо. Естествено, че трябва да обичаш родината си. Това е християнско, това е добро. патриотизма. патриотизма
патриотизма има това е твой отробен двойник. патриотизма патриотизма патриотизма патриотизма патриотизма патриотизма патриотизма патриотизма патриотизма не е християнския патриотизма. патриотизма която мразиш
гърчоля турчоля мали мали мали и така нататък сърбите когато ние мразим другите и един вид опичаме мене си това не е патриотизъм. Това е отробен мод двойник. и в Германия по време на национал социализма той не случайно е национал социализъм
имаме най-развихрилия се, най-бесовския възможен злокачествен патриотизм в историята. Германия е над всичко и така нататък и този злокачествен патриотизм ни трябва да го разпознаваме в нашото ежедневие. Той е повсеместен. Много малко са патриотите, които приемат истината за критерии. Мнозинството от тях приемат егото за критерии. моето,
нашето, а не истината. И затова ние се опитваме да излъжим себе си и да умножим нашето. Също правят, разбира се, и македонстите, македони и много други в карикатурен вид, но и нащо е карикатура. Нашия лъже патриотизъм, отровният двойник на истинския патриотизъм и в това отношение на национал-социализма може да ни бъде като един голям урок. Защото именно този възторжен германски патриотизъм
по време на Хитлер, всеотдаен, той доведе до най-голямата катастрофа в историята на човечеството. Германия претърпя такава катастрофа по време на Втората естовна война, има приятел не само военна, но морална нарастана и така нататък, че нямаме в историята сравнимо нещо или много рядко, ако има нещо сравнимо. това е такова посрамване
на германската нация от негите най-големи хвалители - нацистите. Те съсипаха Германия. Не бивало. Този ултра-национализъм, който виждаме в Германия, се проявява и у нас в по- скромна форма, по-разреден раствор, но ние трябва да го видим в концентрата
как е действова и какви сме резултатите. Защото няма по-голямо зло за българската нация от кривия национализъм. Той е силен, бесноват, енергичен и пагубен. Само, че хитлерове нацизъм доведе до пагуба на Германия главно във войната и след това, разбира се, посрамбане. А другите подобни,
но по-разредени шовинизми водят до по-бавно, по-невидимо катастрофиране на съответните нации, след същата посока. И ние, като го видяхме в лабораторния му вид при нацизма, трябва да се направим изводите и за нашата съвременност. нека да чуем още едно песнопение и след това ще завършим. и енергичен и енергичен и енергичен и енергичен
и енергичен и енергичен и енергичен и енергичен и енергичен и енергичен Тебе, търбава, търбава, търбава. Търбава, търбава, търбава, търбава. Тебе, може, може, може. Нека да кажем две думи за ролята на медиите в Третия райх. Тя е централна. И то, главно, две медии. Не само те, но две основни. радиото и киното. Разбира се, вестниците са действали много, но радиото и киното са най-важните в случая.
През радиото цяла Германия в реално време слуша речите на Хитлер, на Гёбелс и другите лидери на германския нацизъм. През радиото Германия слуша новините от фронтовете, обяснения за как триумфално влязахме в Париж, как това, как онова. Т.е. тази пропаганда, тогава не е имало телевизия в обществен мащаб, да не говорим за интернет, и радиото е било най-масовото средство за моментно пропагандно обработване на германската нация. И тук е много важно да кажем, че радиото, както и киното, са били нови медии. Ако радиото беше стара медия, беше започнало да кажем в 15-ти век, имаме 30-ти години, 500-ти години, 6-ти години радио, и дойде Гёбелс и почне да говори, или Хитлер, е няде същото. Тогава, за пръв път, тази медия навлиза в обществото. За пръв път се слуша масово, от един и сегоговорител се слуша от 1000-2000 души на площада. Или 50-100 000 в стадиона. Микрофона, с който говори Хитлер, могат да слушат 100 000 души в Нюрнберг. И тази нова медия грабва обществото, то още няма противоотрова. Още не е разбрало какво му се случва. Вече после, след войната се анализира, нали, Гёбелсова, пропаганда и прочее. Обаче, тогава, няма ли имунна система срещу тази медия?
Също въжи и за киното. Точно по времето на Хитлер, киното прави своите решаващи крачки към масово присъсти в обществото. Създават се киносалони. Имаме кинопрожекции. И филма може да бъде всякакъв. Може да бъде американски. Но, му се слага един преглед и ти си събрал залата. 200-300-400 души. Изгъсени са лампите. Те са фиксирани върху екрана. И на екрана се появява германския орел, факелното шествие, марша на германските войници, победите. И това нещо, разбира се, че въздейства върху целият народ. Той не случайно им се е проминало мисленето и прочее, благодаря на тази медия, която също е нова. Ако те са били лъгани 2-3 пъти преди това от други предишни диктатора или владетели, няма значение, и дойде хитър и почне това да разправя.
Ние ще кажат, е, ма ние това си го гледали преди на лъга хъпа, след това е вишко остана. Това е нова медия. Хората нямат имунна система срещу нея. По същия начин в момента ние имаме нови медии. Интернет, Фейсбук, GSMT и т.н. Обществото няма имунна система срещу тях. Разбира се, съдържанието е друго. В момента не ни чета лекции, доктор Гюбелс. Или Адолф Хитлер. Други неща те като съвсем други канали. Но въпросът е, че обществото няма имунна система срещу новите медии и те грабят въображението. Те започват да въздействат. Ние, може би, след 20-30 години ще разберем къде е била грешката. Но в момента, в ранния етап на развихиране на тази нова медия, обществото не усеща къде може да бъде излагано, къде може да бъде подведено.
И за това ние трябва много да внимаваме с новите медии. Къде трябва да имаме имунна система? По какъв начин ние трябва да се препазим от злото? Защото няма да влезе през същата врата, както Хитлеровото зло. То ще влезе през обратната порта и ще бъде друго зло. В лукавия няма три гряха на разположение. Има 300. И ако ние в момента сме имунизирани, условно казвано, срещу Хитлеровия вариант на злото, Хитлеровия вариант на гъбелсовата пропаганда, то ние не сме имунизирани срещу другите варианти на друга болест. Това е както болестите в човешкия организъм. Ти може да имаш противотела срещу един вирус и да нямаш срещу други, защото е нов. Така, че това е един много важен урок.
Ние трябва да внимаваме с новите медии. Какво носят опасно? Къде могат да съблъзнят обществото? Да го подлъжат? Да го подведат? И ние в крайна сметка, след години, да усетим, че както германците след войната, ааа, ма как бяхме излъгани? Колко лоши бяха Хитлеровия и Гъбелс? Еми лоши бяха, ма вие къде бяхте? Темата е много голяма и ние сега няма да изчерпим, но само да нахвърля още една-две теми за размисъл. Това тема е героизма
на германците по време на Втората естонна война. Ние, разбира се, говорим за героизма на българите, дравската епопея, за героизма на защитниците на Сталинград, за героизма на десанта в Нормандия или усложнението на Италия и така нататък. Обаче, какво говорим за германската армия? Тя имала ли е хора, които си жертват живота за Германия? Имала е един и два, мали? Не, милиони? Милиони жертви е дала Германия на бойното поле. Хора, които отиват на смърт, съвредително и Германия. И голяма част от тях убедени, че
участват в правото дело. Нещо повече. Когато Германия започва да губи войната, след Сталинград, се обръща войната и Германия започва да губи. Било е много логично германският народ да се разочарова и да кажа на, излагаха на. Уж бяха свърх човеци, ущ тяхме да завладяваме света и да командваме. Всичко стана да бъдат роби.
Обаче, почнаха да набият. Значи, ние май ще станем роби. И това е една голяма измама и по-добре да се освободим от тея простаци, георинговци, хитеровци и да скълпим някакъв компромис, някакъв мир. Впрочем, атентата на Шталфенберг е бил нещо подобно. Ако бяха обиди хитер, може би ще тяха да се споразумеят с американците,
ще тяха да спасят част от Германия. атентата не успява и така. Въпрос е, че германците на фронта воюват, стрелят в отстъпление на територията на Украина, на Беларус, на Пълша, на Германия, на Берлин стигат, обкръжен от всякъде. Не се предават до смърт. Той, което ние наречаме героизъм,
всичките му измерения се съдържат там. Тоест, ние трябва да правим един извод, че така нареченият героизъм, това да се еде живота за родината, не гарантира по никакъв начин, че си на страната на доброто. можеш да си на страната на най-голямото зло и да извършиш саможертва,
да дадеш живота си за родината, да извършиш подвиг във военно отношение. И ние тук също трябва да внимаваме много с героите, с подвидите, защото герои и подвези е имало в германската армия от първия до последния ден и особено
в последните дни и едва след като Хитлер се самоубива и Гъобелс с жена си и с децата, чак тогава Германия капитулира. До тогава се бия до последния старец, до последното дете, жена и прочее, и прочее. Тоест имаме един
масов героизъм на германския народ за една зла кауза. за това трябва да внимаваме много с героите. Критерия какъв е? Христос. Те за Христа ли? За Христовата истина ли отдават живота си? Или за някаква утопия, която те се измислили?
и сами са се пропагандирали, че са те правите? Ако подвига, героизма, е извършен в Христовата посока, той е за добро. ако е извършен в самозвана посока от човеци,
конструирана, трябва да поставим една голяма въпросителна, защото и германският, едно от който не е по-малък от българския, не е по-глупов, героизираше тези свои нацистки герои
години наред до последно и ги награждаваха с кръста и с всичко останало и пееха песни за тях, Хорст Весел и така нататък. Но това бяха герои на създадени от човека идеологии и комири, а не герои
на светия дух, каквито са светците. С това нека да завършим днешната беседа и да си кажем, че изследването отблизо, от една точка на отделния човек, от една точка на
ежедневния живот, на мирния живот, на историята на Третия райх е много полезно за това ние да се осъзнаем до каква степен можем да сбъркаме във своите исторически, политически и всякакви други избори,
ако не прилагаме като единствен критерий за добро и зло Христос и Неговата истина. Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров
Всички беседи от това