Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте. Темата на днешната беседа е дълбоката държава. През последните години все повече се използва понятието дълбоката държава. за описание и обяснения на политически събития. Какво обаче е съдържанието на това понятие? Какво представлява дълбоката държава? Ние усещаме
къде съзнателно, къде подсъзнателно си даваме сметка какво би трябвало да бъде тая дълбока държава. някакво задкулисие, някакви тайни движещи сили, които управляват обществото, независимо от видимите правителства. Но а доколко това усещане или това мислене е оправдано или това е мит привидност, конспиративен мит, какво е всъщност определението? Преди да преминем към разсъждение на тази тема, нека да видим има ли определение за дълбока държава. Няма такова научно
определение и няма наука за дълбоката държава, такава академична дисциплина или някаква фундаментална книга, която да изяснява този въпрос. А ако погледнем в Уикипедия, да кажем, като така баналността на понятията, а ето какво определение дава там. Дълбоката държава в кавички е термин, използван за реални или въображаеми неоторизирани тайни мрежи на власт, действащи в рамките на управлението, но независимо от неговото политическо ръководство в преследване на собствените
си цели и програми. Виждаме малко мъгливо е това определение. Ключовите понятия са власт, тайна и цели и програми. Значи някакви интереси. Тези цели и програми би трябвало да произтичат от някакви интереси. Тоест имаме някакви интереси, които се осъществяват чрез власт, но власт тайна. неявната власт, която осъществява явните интереси на различни категории от обществото, които гласуват, избират своите представители във властта и те
упражняват тази власт именно в интерес на своите избиратели. Тука става дума за някакви скрити интереси на задкулисни фигури и сили, които злоупотребяват с някакви невидими лостове за управление на властта. Доколко има действително такива сили, задкулисни тайни и доколко това е една конспирация, за да се обяснят някакви необяснени неща, нали, всяко необяснено нещо можеш да измислиш негова конспирация и да кажеш това е заради еди какква си причина. Примерно в България аз съм чувал и
всички сме чували безброй пъти универсално обяснение за всичко Държавна сигурност, нали, по времето на Тодор Живков, нали, всичко се управлява от Държавна сигурност и разбира се след падането на режима от 89 година пак едва ли не всичко се обяснява чрез Държавна сигурност, дето се казва и до ден днешен. Минаха 35 години. Каква беше тази чудна институция, която а има такава гъвкавост, такава непозната в историята сплотеност, трайност, лоялност, за да може да просъществува 30 и колко години след рухването на системата, която я е
създала. Много, много трудно можем да си представим, че тези тъй наречени ченгета, нали, това също не е много ясно какво означава ченгета, нали, това не са кварталните милиционери, нали, това е нещо друго, но приемаме, че е имало някакви такива тайни служби, овластени, злоупотребяващи със своята власт. Но си мисля, как ли тези тайни служби след рухването на комунизма, след смяната на толкова режими ще съумеят да запазят своята сплотеност, своята власт, а при наличието на толкова много други могъщи
фактори, при разпадането на държавността в България, бягството в чужбина на много от деятелите на тези служби. награбили, разбира се, пари тука изчезват. Та за мен тази теория, която има нещо вярно, разбира се, с рухването на режима на Тодор Живков, тайните служби естествено, че са злоупотребили със своята позиция за години наред, но според мен логично е да приемем, че те не са свързани с някаква кой знае каква колегиалност. Българинът е индивидуалист. Всеки работи за себе си. Те по-скоро един друг са се
застрелвали, един друг са се предавали и наследството, сянката на тайните служби вероятно много скоро е така било сведено до незначителност в сравнение с други по-важни фактори. Но някой ще каже, добре, но това е за един рухнал режим, нали? Неговата сянка трае още 5-10 години и после лека-полека се разтваря съвсем новото раздаване на картите. Но там, където нямаме рухване на режим, да кажем в Съединените щати, във Франция, във Великобритания, Германия и прочие, а там може би тези структури
тайни а държавни структури извън контрол може би си действат така, както Българската държавна сигурност или може би не. Как ние да разберем, след като става дума за тайни събития, ми значи никой не ги знае, щом са тайни, щом са задкулисни. Откъде ние можем да черпим информация и да изказваме що годе смислени съждения, щогоде достоверни съждения? Имаме ли нещо, на което да се опрем? Аз смятам, че има не малко извори на информация. От една страна това са, а,
така да се каже първоизточници, извори от отзвора, от власт имащите изказвания. И най-яркият пример, който винаги се цитира в такива случаи, е прощалното обръщение на американския президент Дайт Айзенхауър. произнесено на 17 януари 1961 го в това обръщение към нацията, нали, прощания му така прощаното му обръщение и а в него се казва следното, ключовият пасаж
в органите на управлението трябва да се пазим от придобиването на неоправдано влияние от страна на военно промишления комплекс. Потенциалът за катастрофално нарастване на погрешно използвана власт съществува и ще продължи да съществува. Край на цитата. Това е знаменитата реч, в която той въвежда термина военно-промишлен комплекс или по-точно го така емблематизира. Какво казва за военнопромишления комплекс? Че придобива неоправдано влияние. Значи има влияние, очевидно
голямо, при това неоправдано, че това влияние има потенциал за катастрофално нарастване и тази опасност, този потенциал съществува и ще продължи да съществува. Много, много важни неща, събрани в едно изречение. А отделно какви изводи може да си направим от това изречение са допълнително не нема не малко изводи. Защо това изказване на Айзенхауър е толкова важно? Първо нека да обърнем внимание на времето. Кога прави той това изказване?
Първо, той е президент с осемгодишен стаж. Два пълни мандата изкарва. от 53-та до 61-ва година. Второ, това изказване става само три дни преди да бъде произнесена клетвата за встъпване в длъжност от следващия президент Джон Кенеди. Три дена преди Айзенхауър да напусне окончателно властта. Няма и три дни. Това означава много неща. Защо Айзенхауър тогава ли научи за военнопромишления комплекс, след като
осем години беше президент? Защо не направи това изказване на втората година на управлението? Освен това той е генерал от войната, той е герой от Втората световна война. Той ли не познава военно-промишления комплекс от самата война 4, втора, трета, четвърта, пета. Той е бил най-информираният човек в Америка по отношение на войната и на военно-промишления комплекс. Благодарение на това той е работил победата. Естествено, че след войната като генерал
е бил прекрасно информиран като високопоставен политик и след това вече, когато става президент, още повече информиран и мълчи през цялото време. Осем години, вероятно и преди това е знаел като генерал. Защо мълчи? Ясно защо. защото ще го убият. Същият този военно-промишлен комплекс, който има неоправдано голямо влияние, ако установи, че президентът
нещо мути вода, може да го ликвидират. Само с това може да си обясним, че три дни преди края, вече след като е произнесъл реч и са му останали още три дена до края на а мандата, първо няма кой да организира това убийство за три дни и второ, няма смисъл да го убиват вече. Той вече излиза от властта. Трето, ако ли пък го убият, всички ще разберат, че го е бил военнопромишления комплекс, защото е бил разобличен в края на мандата. Тоест Айзенхауър много точно си е направил сметката да направи това
изказване в момента, когато още е президент, когато го слуша цялата нация. Това е обръщение към американския народ. Това е историческа реч и при това положение вече той не може да бъде убит без тотално разоблечение на военно-промишления комплекс. Така че естествено, че никой не му хрумва да го убива и а той си доживява, нали, до края на живота си спокойно. Но фактът, че най-могъщият най-могъщият човек на планетата, американският президент, се страхува допоследно
да каже една очевидна истина и то опасна за американския народ, че това неоправдано влияние може да е пагубно за народа. Той го нарича аа катастрофално нарастване на погрешно използваната власт. катастрофално. Тоест тази погрешно използвана власт, тази власт явно е голяма, погрешно използвана и тя може да доведе до катастрофа. Какво означава това изречение на Айзенхауър? Нека да размислим. Какво означава военно-промишления комплекс? Защо той се
създава и защо той придобива неоправдано влияние, особено в Съединените щати? Съединените щати са, която е практически без естествени врагове. Нито Канада ще нападне Съединените щати, нито Мексико. Тоест на тях не им трябва някаква кой знае каква армия. Флот да трябва, но не и кой знае какъв, защото кой ще тръгне с кораби да атакува Съединените щати на хиляди ким през два океана или през Тихия или през Атлантическия. Това нещо е нереалистично. Впрочем никога не се е случвало.
Корабна атака срещу Съединените щати няма. дори Пърл Харбър, който вероятно е малко или много така желан от президента Рузвелт, за да влезе във войната, а дори тази атака, трудно може да кажем, че е на собствено американска територия, това е атака на една американска колония. Сега Хавай, да не си правим илюзии как е присъединен към Съединените щати, архипелага Хавай. Така че и това е пак на хиляди километри от континента на Съединените щати, на Северна Америка.
Та военните заводи на Съединените щати до Втората световна война са били скромни и са произвеждали някакво оръжие. Когато започва войната в Европа, естествено, че производството се увеличава. Когато Съединените щати влизат във войната активно след Пърл Харбър и воюват срещу Япония, след това и срещу Германия, военнопромишленият комплекс удесеторява своята мощност. Започва да произвежда амуниции, танкове, самолети, какво ли
не, камиони. праща ги на Съветския съюз, на Великобритания, на съюзниците. Та той увеличава неимоверно своята мощ. Поначало, по това време Съединените щати са най-голямата икономика и прехвърлят своята икономика на военна нога, в следствие на което се създават огромни производствени мощности на именно военно-промишления комплекс, военната промишленост. Идва края на войната. тотално капиту капитулиране на врага и в Германия, и в Япония. Никакъв шанс няма Япония да атакува
Съединените щати. Никакъв шанс няма Германия. И двете са окупирани. Тоест в перспективата е траен мир. И една скоба да отворим. Този военно-промишлен комплекс, естествено, че всичко това се плаща. Тези заводи, които произвеждат тези неща, се плащат от бюджета, от държавата. При това положение приходите са баснословни на тези заводи, на този комплекс. И ние не можем да си представим, че собствениците на тези заводи с края на войната ще обикнат
мира и ще кажат: "Ей, колко хубаво стана, че настана един мир в света. Вече никой не ни заплашва и ние можем да заковем кепенците на нашите заводи и да фалираме, защото имаме свръхпроизводство на оръжие и няма какво да го правим. Държавата няма нужда от него. Съюзниците нямат нужда от него и те са заляти с оръжие, а вече сме в положение на мир и при това положение да ги продаваме на скрап ли, какво да ги правим? Някакви държавни обезщетения, за да не умрем от глад, но в общи линии ние трябва да демонтираме нашия
военно-промишлен комплекс. Ясно е, че това не се случва по няколко причини, но основната причина е, че военнопромишленият комплекс, който е станал баснословно богат по време на Втората световна война, знаем, че войната, разбира се, винаги е била средство за обогатяване на някои, които са близко до тези извънредни поръчки, извънредни бюджети, които са военните бюджети, тогава спасяваш кожата. И както казваше крал Ричард, половин царство давам за един кон, нали? Държавата дава мило за драго, само и само да има оръжие, с
което да воюва, да се спаси от поражение. Та този извънреден момент с извънредни печалби, значи приходите от тези транзакции в тези компании, военно-промишления комплекс са огромни. Те отиват за манипулация на правителството, за подкупване на правителството, на там конгреса, камерата на представителите, сената, на журналистите, на общественото мнение, за да може да продължи производството на
оръжие. Тоест военнопромишленият комплекс, който е избуял многократно през войната, да не се върне при спуканото корито, откъдето е излязъл, а да продължи да бъде толкова важен, колкото е бил по време на войната. Това е целта на военно-промишления комплекс. И той впряга. Това е за него въпрос на живот и смърт. Можем само да си представим, ако тримата големи там Сталин, Чърчил и Рузвелт или техните наследници, там Труман, да кажем и прочие, а
седнат и се споразумеят за траен мир. подпишат договори за ненападение, за разведряване, за мирно съвместно съществуване, защото те са били в доста прилични съюзнически отношения и се премина към разоръжаване. Това нещо не е било изключено. Никак не е било изключено, но става точно обратното. Прочутата реч на Чърчил за желязната завеса. Изобщо понятието Студена война спасява военно-промишления комплекс и се казва така:
"Не, ние няма да се разоръжим. Имаме нов противник, нови противници, Съветския съюз, Китай, изобщо комунизма, но и не само и други. И затова ние трябва да се въоръжаваме, трябва да имаме голям бюджет военен, трябва да имаме военно-промишлен комплекс. И тази логика е видял Айзенхауър. Вижда как го лъжат индустриалците от военно-промишления комплекс. как задействат механизми. Знаем макартизма и всичко останало, нали, тези а антикомунистически лов на вещици, в които падат жертви такива хора, които нямат нищо общо, Чарли
Чаплем и така нататък. Защо? Защото без този лов на вещици военно-промишленият комплекс ще умре от глад, ще фалира, докато създавайки това напрежение с комунизма, а ние знаем, че по това време след войната а Сталин изобщо не е бил агресивно настроен. Той е привърженик на изграждането на комунизма в една държава или да кажем няколко държави. не непременно износ на революция, не той не е като Троцки такъв привърженик на перманентната революция. Тоест, той спокойно можеше да премине към мирно съвместно
съществуване, но точно обратното става в Съединените щати именно чрез макартизма. И Айзенхауър е разбрал тази измама и то в качеството си на президент. и се е ужасил как обществото може да бъде манипулирано от една група индустриалци и техните печалби с техните свръхпечалби да бъдат използвани за манипулация на интелигенцията, на медиите, на общественото мнение с цел създаване на образ на врага, с цел аа подронване на каузата на мира и поддържане на някакъв вид война. В
случая студената война. Тази студена война, както ние добре си спомняме, продължи до 90-те години. Реално погледнато продължава и до ден днешен, но в други форми. До 90-те години, значи до 90-та година, грубо казано, тя си продължаваше като класическа студена война. която изискваше а въоръжение и прочие. Нещо повече, всъщност нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим. Ангел
пияше благодат нечистая дево радуйся и пък иреко радуй свя твой си въскресе небе отрова и безвия позитови люди
весели Те, свети, свети нови Йерусалиме. Слава Бог господня на тебе сия. Ликуйни и веселия сионе тиже чистая красуйсяро Родице остани
рождества твоего остани рождества Свят твое хна дума, че Айзенхауър произнася своето прощално слово три дена преди да встъпи в длъжност следващия президент Джон Фицджералд Кенеди. 61-ва година, но 63 година, две години и нещо след тази знаменита реч, Кенеди бива убит. И напоследък доста сериозни изследвания
доказват, че Кенеди е бил убит заради своята мирна политика. Знаем, че тогава и Хрушчов е настроен към мирно съвместно съществуване. Кенеди също и е било на път да се установи някакво такова споразумение между двете свръхсили, което да доведе до рязко спадане на военното напрежение между ядрените сили и до мир в света. М точно мирните речи, особено последната мирна реч на Кенеди,
задействат заговора за неговото убийство и той бива, разбира се, отстранен от пътя на дълбоката държава. Напоследък излязоха още документи, свързани с убийството на Кенеди, които доказват, че досегашната версия, които напълно доказват 100%, че досегашната версия за самотния убиец Лий Харви Освалд не само, че не е вярна, но е била култивирана от централното разузнавателно управление и че ЦРУ е знаело за подготовката на това убийство и може би е участвало
в него. Тука един много важен детайл, че Айзенхауер говори за военнопромишления комплекс, но не каза и думица за ЦРУ. Впрочем и Кенеди я казва, но става жертва. много вероятно и на ЦРУ, и на други фактори като военно-промишления комплекс заради своята мирна политика. Та станаха вече два големи фактора, взаимосвързани военнопромишления комплекс и тайните служби, Централното разузнавателно управление.
Разбира се, ние знаем, че те са многобройни в Съединените щати. Не само централното, има и други, но в крайна сметка тези тайни служби също по време на войната и особено по време на Студената война, тоест 40-те, 50-те, 60-те години хипертрофират, защото това е интересно, че военно-промишленият комплекс, той работи за да произвежда самолети, бомби, танкове, нали, автомати и всякакви други неща, докато То централното разузнавателно управление, то също е хипертрофирало.
То е създадено след войната, разбира се, то е хипертрофирало по време на Студената война. Защо? Защото тя не е гореща. Там не се искат танкове и самолети. Искат се така общим, за да сдържаш другия, произвеждаш аа движещ се скрап, бъдещ скрап, нали, но печелиш милиарди от това нещо. Естествено, ще те като остарят ги, нали, рециклираш, произвеждаш нови и през цялото време обясняваш колко е страшно всичко и че трябва да се пазим, защото врагът ще ни удари всеки момент. Та ЦРУ не произвеждат танкове и
самолети. Какво произвеждат ЦРУ? Те са един завод, разбира се, една едно промишлено предприятие за производство на информация. Но каква информация? Каква информация може да произвежда ЦРУ? Ами естествено, че изгодна за себе си. Най-вече да, тя трябва да е изгодна за правителството, което му плаща, но само си представете, че Централното образувателно управление под ръководството на Джон Кенеди стига до извода, че Никита Хрушчов е сериозно склонен да сключи мир със
Съединените щати и са на път Кенеди и Хрушчов да се срещнат на високо равнище, да се прегърнат и да сложат край на опасността от световна война. Като няма опасност от световна война, спада нуждата и от ЦРУ, защото ония си произвеждат тяхното, ние си произвеждаме нашето. Да, трябва да има информация сигурно, но да кажем два-три пъти трябва да се съкрати бюджета на ЦРУ, състава, да се уволнят излишните хора, да не се правят излишни разходи. Тези пари могат да
отидат за друго. За пътища, за болници, детски градини, научни изследвания, космически изследвания и такива неща, вместо да отиват за агенти, за агенти на за влияние, за контрадезинформация и така нататък, всички тези радиостанции и прочие. И при това положение ЦРУ също ще трябва да фалира, защото то е създадено с целите на студена за целите на Студената война и когато Студената война приключи, вече едва ли не трябва да се разформирова и да си останат другите служби там, военно разузнаване, ей такива разни.
Естествено, че ЦРУ не иска да бъде разформировано или намалено по бюджет. и по влияние, а иска да бъде по-важно, иска да бъде удвоено по бюджет и влияние и затова то е длъжно да създава някакъв тип информация. Какъв тип информация? Че има голяма опасност, че врагът е много коварен и много опасен и много лукав и ние трябва да удвоим и да утроим разходите за нашата пропаганда, за агентура, за агенти за влияние и прочие и прочие. Тоест, ЦРУ, както и военно-промишления комплекс, трябва да произвежда един главен продукт, война,
студена война, да кажем военнопромишления комплекс, студена и гореща в зависимост от както дойде, докато ЦРУ главно студена. Без война ЦРУ умира. Трябва да имаме някакъв вид студена война. тайните служби на другите държави, да кажем КГБ в Съветския съюз или Мишес във Великобритания и така нататък, също си имат подобни аа цели. Едва ли и те са мирно настроени. Те по самото си естество искат да има проблем. Те са а хора за решаване на проблем и затова,
ако няма проблем, те стават излишни. Тоест те имат вътрешна потребност от създаване на проблеми от от война казано, най-общо казано, войната във всичките измерения. Ние затова ще говорим друг път в какви измерения се провежда тази война. Точното изказване във всички измерения. Няма измерение, в което тази война да не действа. Тя действа и в спорта, и в изкуството, и в музиката, и в литературата, и в Нобеловите награди, и в киното, в абсолютно всичко. Няма как нещо да се пропусне, защо ще се пропуска. Така че това е една тотална
война и а завода наречен ЦРУ, основното производство е, да го наречем с една простичка дума лъжа. Ако те произвеждат истина, може да фалират. Истината за Хрушчов, неговите намерения, че той е един идеалист, един фантазьор на тема комунизъм. Той е смятал, че комунизмът от самосебе си ще убеди всички колко е правилен и че няма нужда от войни и прочие. Напротив, мирно съвместно съществуване състезание, при което комунизмът ще надмине капитализма и те ще се убедят колко е прав, нали.
Това е била неговата утопия. Та това, ако кажа ЦРУ-то, че имам един такъв човек отсреща, който няма никакво намерение да воюва, защото вярва в своята утопия и в тоя смисъл ние няма какво да се готвим за война, каквато няма да има. Не, те са длъжни да нали създават напрежение, оплаха, че нали ние сме в състояние на война. Не ви не го слушайте какво говори. Гледайте там. страховитите там ядрени оръжия и прочие и прочие, нали? Всичко това се представя като
заплаха, за която сме нужни ние. Ако я няма тая заплаха, ние ставаме излишни. Това е естествено. Та затова си казвам, че ние когато говорим за тази дълбока държава или скита държава, това не е държава, тя не е конституирана, а тя се ражда от само себе си, от естествените самоочевидни интереси на участници в а управлението. При дадени условия, както е било Втората световна война, се хипертрофира даден орган в общественото тяло и този орган иска да продължи да бъде такъв. При
Студената война се хипертрофира друг орган, който иска да продължава да съществува. Това е стихийната потребност на всеки участник. Всеки участник във военнопромишления комплекс, всеки участник в ЦРУ и в другите подобни служби ми неговият хляб зависи от това дали ще има война. Ако няма война, той отива безработен. То естествено, че тоест когато говорим за така наречените противотежести в обществото, ей тука нямаме противотежест, нали, така наречените checks and balances, нали, прочутата формула, как при демокрацията
е имало такива противотежести и нали гаранции. Е, тука нямаме противотежести. кой е противотежестта на военнопромишления комплекс и да казва"ето тука ни лъжат, тука купуват журналисти, тука създават пропагандни филми в Холивуд, за да може да се усили, да кажем, военната истерия или а нещо подобно, нали? Кой ще бъде тази противотежест? Нямаме такава институция, нито спрямо военнопромишления комплекс, нито спрямо ЦРУ. Нещо повече, понеже и в двата случая по естествено поради естеството на материята
имаме тайна, естествено, че военно-промишления комплекс дори и бюджетът му не може да бъде много явен, защото противникът, научавайки информацията, ще си направи някакви изводи. По-добре е той да бъде таен. И не само бюджета. Всичко трябва да бъде тайно във военнопромишления комплекс. Защо противникът да знае какво произвеждаме, къде, колко, колко струва? Дума да не става. Това се засекретява. По същия начин и ЦРУ. Как така ние ще знаем как произвеждаме пропаганда, какви агенти имаме, какви опорни точки, какви
измами. Ами това е част от войната и при това положение е съвсем естествено и ЦРУ да се екранира откъм държавата, откъм администрацията, откъм правителството, откъм конгреса с тайна. И от Конгреса като кажат: "Ама защо имаме такъв бюджет? Защо това се прави, тази агенция, тази пропаганда?" Ще му кажат: "Чакай сега, това е тайна. Ако съветите научат това нещо, ние ще загубим студената война. И затова е тайна. Този институт на тайната е огромно оръжие в ръцете точно на тези общности.
Военнопромишления комплекс и тайните служби. Използвайки тайната, те прикриват своята вътрешна далавера, която е основена основана на две неща. войната и лъжата. Войната като кислород, който те дишат, без него те не могат. И лъжата, чрез която те създават войната, там където я няма. Ако няма война, тя трябва да бъде създадена. Тоест ние имаме сведения от първа ръка Айзенхауър и логични а исторически данни като убийството на
Кенеди, като комисията Уорън, която изследваше това убийство и излезе с една лъжа, която чак сега се разконспирира и то много частично и то вече след като е филтрирана, филтрирана след като са унищожени доказателства нали избити са свидетели и всякакви други и ние сега получаваме някакви молекули информация че може би ЦРУ-то нещо е знаело чак сега когато вече нито има кого да разпиташ, нито има кого да осъдиш. Впрочем Джефри Сакс, а един от малкото достоверни говорители на световната
интелигенция в момента, той спомена израза, не че е негов, но оказа, че го е чул да се казва, че след убийството на Кенеди всички вече не е имало истински президенти на Съединените щати, а само марионетки на системата. В това има голяма логика. Първо, защото точно убийството на Кенеди няма човек, който да не знаеше какво се случи. Ние сега си говорим, че изтък информация, че ЦРУ нещо е знаело. А не знаехме ли всички ние кой уби Кенеди от първия ден? От първия ден, в който се
чу, че Кенеди е убит, легендата, че е убит от някакъв самотен вълк, който веднага след това беше застрелян, за да не излезе истината на Яве, тази легенда, аз не вярвам и един човек да е вярвал в нея. Никой. Как ти, който се съмняваш в това, което ти казват вестниците и комисията Уорън, как ти това може да го докажеш? Ами не можеш да го докажеш. Цялата информация е в ЦРУ и във ФБР. Как аз ще докажа истината? Как ще проведа изследване в Тексас, траекторията на куршума и така
нататък. Това нещо не може да се направи. Е, някои го направиха, имаше дори филми и така нататък. Доказаха, че работата е недостоверна, но той е много по-късно вече, след като изтече давността, след като нито един от участниците вече не е жив отдавна и пак тези филми си останаха или пък статии, изследвания си останаха малко или много лично мнение на техните автори. И така ще бъде, защото събирачът на информация е убиецът. Това е като Кристи, нали?
Този, който би трябвало да бъде извън всяко подозрение, точно той е убиецът. И това се доказва все повече и повече. Та а тези сведения, които ние получаваме от Айзенхауър, от убийството на Кенеди и от много други подобни извори ни убеждават, че действително редица играчи във властта, в голямата власт са жизнено заинтересувани от създаване на война, от създаване на лъжа относно война и че това е тяхното основно производство. Това произвеждат. Това са вонотворците,
за да съществуват, за да могат да поддържат своето съществуване и че спрямо тях системата не е намерила или по-точно казано не е искала да намери противодействие, противотежест или контрол. Няма как. Ако беше поставен въпросът, чакай сега, както Айзенхауър го поставя преди да напусне белия дом, има опасност от военно-промишления комплекс да хипертрофира своето влияние задкулисно. Защо веднага след това не се създаде някакъв закон, някакво тяло обществено,
което някаква комисия сенатска или да знам каква, а която да провери военнопромишления комплекс, неговите форми на влияние, да му забрани, примерно да му забрани да финансира филми в Холивуд, да му забрани ни да плаща на журналисти и други подобни забрани и лека-полека ще се ограничи това един вид задкулисно влияние, но не такова решение не е взето, не е гласувано, защото никой не се е сетил, не му е хрумнало, не защото се страхуват. Нищо чудно, нищо чудно да е имало и
такива инициативи от някои наивни млади конгресмени, които или да са били по някакъв начин посъветвани да не вървят по пътя на Джон Кенеди или им е било заплатено или както както беше а в кръстника им е бил спретнат някакъв сценарий и да ги държат чрез компромат. във всеки случай не се сети нито един да внесе такова законодателство за контрол върху военнопромишления комплекс и този контрол да
аа да се отчита да има а видими резултати от това нещо. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. Хвалите, хвалите, хвалите Господа с небес. Хвалите, ните хвалите хвалите хвалите хвалите хвалите Господа не себе хвалите
хвалите хвалите Господа С небес хвалите, хвалитешни хвалище хвалище лише лише хвалитешни хвалите бог хвалите хвалите хвалите хвалите Господа с небес хвалите
хвалите Лите, хвалите, хвалите, хвалите, хвалите. Аллилуя Аллилуя, аллилуя, аллилуя Аллилуя, аллилуйя Аллилуя. Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Алуя. Алилуя. Когато говорим за ЦРУ и ако погледнем а пак
световната история през последните десетилетия, ще видим, че действително ЦРУ беше инструмент на Студената война. Избуя, хипертрофира и в крайна сметка победи. Можем да кажем, че не военно-промишленият комплекс на Щатите победи Съветския съюз, а именно ЦРУ, защото пряко стълкновение нямаше. Война не се проведе между двете свръхсили, докато идеологическата битка завърши с победа на Съединените щати, на Запада, колективния Запад. Тоест ЦРУ излезе победител. и можем да
кажем завладя бойното поле. Сега руснаците се правят на незаинтересовани, че Америка не е победила. Това не е вярно. Америка победи и по-специално победи идеологическата съставка. Не военната, разбира се, а именно идеологическата. Не промишлената, а идеологическата. Оттам тръгна цялата идея за на Горбачов за неговата перестройка, която не му беше ясна в главата и за гласността, която също не му беше ясно каква е целта. Той тръгна с много добри намерения. Между другото, тази гласност е нещо прекрасно, но трябва да знаеш
каква цел си поставяш и какви средства да използваш. Той не знаеше нито едното, нито другото. и в крайна сметка загуби, но приключва студената война и би трябвало Съветският съюз фалира във всяко едно отношение. Рухна от него, разбира се, се оформиха 15 републики. Русия е една от тях с разруха във всички сфери и няколко години наред, цяло десетилетие, тази разруха въл върлуваше и съсипваше икономиката,
а всичко, културата, инфраструктурата, военно-промишления комплекс, всичко. При това положение, дори ако приемем, че КГБ или сега не знам ФСБ ли как се казва, а да го наречем КГБ, а е продължило да съществува, то е съществувало с може би една хилядна от бюджета на ЦРУ. Просто това са несравними величини. Тоест, ЦРИО става световен монопол дезинформацията, на пропагандата. При това положение може ли ЦРУ да си позволи или
Съединените щати да си позволят да кажат на ЦРУ: "Ама вие спечелихте войната и вече няма нужда да работите." Онези не съществуват. Пропагандата на Русия спрямо Съединените щати е нула през 90-те години. точно нула. Поради това причи поради тази причина няма нужда от контрадезинформация, от пропаганда и всички тези системи. И затова те се съкращават и парите, които са давани за тях, те са самите нали работещи в тях се уволняват или се преквалифицират да работят в някаква
друга сфера, там в околната среда или нещо подобно против глада в Африка, нали, нещо такова. Намира им се работа и бюджетът се пренасочва към тези неща. Нищо подобно. Точно обратното. ЦРИЛ започва да произвежда тази информация спрямо собствената си държава, лъже собственото си правителство, което може би дори нарочно вярва в тези лъжи, както беше случаят със Садам Хусейн, нали? Той имал ядерно оръжие, има алхимиско оръжие. Каква беше истината зад тази лъжа?
Истината беше, че и ЦРУ, и военнопромишления комплекс искат да има проблем в света, искат да има война, искат да има враг и те го създават. Дори там, където няма такъв, Садам Хусейн не беше враг на Съединените щати. Той нямаше възможност да бъде враг на Съединените щати. Не му и хрумваше. Той си имаше петрола. и си беше много добре за себе си. Та легендата, че той е враг на човечеството е опасен, защото има ядрено и химическо оръжие, беше създадена именно от ЦРУ.
Значи информационната агенция е създадена да информира правителството на Съединените щати за това какво става по света, лъже правителството и това се доказа. Тука нямаме конспиративни теории. Тука имаме очевидност. Завладяха Ирак и никъде не намериха нито ядрено оръжие, нито химическо. Тоест, доказва се за пореден път и за енти път, разбира се, че тази институция, в случая ЦРУ аа е създадена с някакви цели, след което след което тя хипертрофира и започва да се
самовъзпроизвежда и да лъже собствените си създатели, тоест Конгреса на Съединените щати, правителството, президента и така нататък, за да може тя да съществува с тази институция. Ето виждаме тука пак дълбоката държава като една обективна действителност, обективна реалност. Няма нужда от конспиратори, няма нужда от лоши хора, които се събират. Това е съвсем обективно. И тука можем да използваме един образ от Адам Смит, нали? Той
говореше за невидимата ръка на пазара. Той говори за съвсем друго, но образът на невидимата ръка, спокойно може да наречем и тайната ръка, щом като е невидима. А кое е същността на тази невидима ръка? Че е следствие от обективни стихийни потребности. Пазарът има стихийни потребности. Никой не стои някъде и да казва: "Дай сега тука ще задействаме нали тези неща. Те действат обективно. Силите на пазара. Отделно някой може да така да се намесва. Ние не говорим за
това. говорим за стихийните сили, които са вътрешно присъщи на пазара. Когато имаме търсене, имаме предлагане, имаме производство и така нататък, от това се получава някакво движение, което е стихийно. По същия начин, съвсем стихийно, отделно от човешкия умисъл, имаме такива хипертрофирани туморни институции, какъвто са, какъвто е военно-промишления комплекс след войната, какъвто е ЦРУ въпреки войната, нали, или въпреки мира по-скоро. Та тези стихийни потребности създават туй, което ние наричаме задкулисие или невидима държава, дори и
без да има умисъл. Това са обективни стихийни сили и то могъщи. Говорим за огромни институции, свързани с властта. ЦДУ и всички подобни тайни служби са пряко свързани с властта. Без тях властта не може да съществува и те са важни инструменти за властта. Сега, когато този инструмент се изплъзне от контрол и под щита на тайната започна да произвежда действителности, както беше в оня филм, а да разлаем кучетата, той също беше показателен в това
отношение, макар и гледащ на един локален казус, но ние можем да екстраполираме този казус, нали, как се създава една фалшива действителност. Тя се произвежда именно от тайните служби и произведена веднъж, тя започва да става действителност реална. Създава се война реална под един фиктивен предлог. Та аа тази тъй наречена дълбока държава, тоест тези не законни
движещи, могъщи движещи сили, свързани със световния хегемон, са една обективна реалност, а не са плод на заговор на лоши хора. говорим за ЦРУ. Защо? Да не би да няма такива тайни служби във всички държави? Ми има, разбира се, и в България, и в Конго, и в Хондорас. Навсякъде сигурно има такива служби. Но защо говорим специално за ЦРИО? Защото възможността на една такава сила, която има своите корпоративни интереси, да я наречем, да кажем в България, в Хондорас или в Чехия
или в Испания, а възможностите на тази сила са нищожни. Тя не може да променя хода на историята по никакъв начин. Това са дребни фактори. Те действат всеки срещу всеки в известен смисъл хаотично и донякъде се контрират и крайният резултат е близък до нулата. Когато обаче такава сила, да кажем, както беше случаят с Съединените щати, които бяха хегемон на няколко пъти, първия път а единствен хегемон след бомбите при Херошима и Нагасаки до съветския ядрен опит 49 година. Значи
четири години те са монопол световен. А впрочем точно тогава се създава ЦРУ и Световния съвет на църквите и други неща. Та аа същите Съединени щати след Втората световна война са производител на 50% от брутния продукт на света. Тоест при такъв дял в световната икономика, в световните финанси, вече твоята тайна служба, твоя военно-промишлен комплекс променят хода на историята. Те не се контрират и не се зануляват от
хаоса на другите тайни служби, които имат противоположни, нали, цели и действа действия, а влияят пряко върху света. И когато кажат ще има студена война, има студена война. Когато ще кажат има два свята, има два свята. Иначе може би изобщо тази идеология нямаше да се конструира по този начин. Защо го казвам? Чакай, някой ще каже: "Ама, чакай бе, няма ли комунизъм, няма ли капитализъм? Как да няма два свята?" Да, разбира се, че има. Но същият този комунизъм при Дънселпин изобщо не беше проблем, когато Кисинджър отиде в Пекин,
още мало беше жив и след това и Никсън. И когато се сключи а тази топла връзка между Съединените щати и Китай, Китай беше най-комунистическата страна в света. Несравнимо. Не може да се сравнява със Съветския съюз, който беше вече в мирно съвместно съществуване, нали там а бреженското, нали там Хелзенския процес и така нататък. разведряването. Китай бяха много по идеологически комунисти, което не пречеше изобщо на Съединените щати да ги прегърнат
и да им дадат много неща. И те Китай точно тогава и тръгнаха нагоре благодарение на умния ДНо Пин. Така че не беше в идеологията проблемът, а в подхода към тази идеология. Дали подходът ще бъде? Ами да. Имаме Саудитска Арабия. Там са мюсюлмани, имат четири жени. Алкохолът е забранен. Ами много хубаво. Те са си те. В Китай си имат комунисти. Много хубаво, нали? Защо нямаме такова идеологическо противостояние, така кажем, срещу мюсюлманския свят? Би могло да има, но няма. По същия начин а и спрямо Китай. В един момент се оказа, че те са
най-добрите приятели на Щатите и дълго време бяха. чак някъде към 2010 година някъде се усетиха американците, че май бяха излъгани от Китай. Но какво имам предвид? Че аа конструирането на света може би се дължи на опорните точки на ЦРУ. там макартизма и всички тези работи вероятно са свързани с икономически, корпоративни и други интереси на такива м
институции, какъвто е военно-промишления комплекс и да кажем ЦРУ. И понеже са такива институции на световния хегемон, на най-могъщата държава в света, затова те променят хода на световната история, те променят наратива, който се пее оттогава насам. И той се създава този наратив, когато една страна каже за друга ти си ми враг, ами другата не може да каже ти си ми приятел. Студената война е готова. Ако едната от страните кажема а желязна завеса, която минава през Европа, край.
Другата страна не може да каже, дай да се прегърнем. Няма как да стане това нещо. Тоест тези аа фактори могат да променят хода на световната история. И понеже Съединените щати след рухването на Съветския съюз също изпъкнаха като монополярен хегемон на света в 90-те години и до скоро, така че и техният военно-промишлен комплекс, и техните идеологически структури, които емблематизираме чрез ЦРУ, те съвсем естествено произвеждат и затова малко странна е тази Тази история с м
взривяването на колите близнаци в Ню Йорк. Много съмнителни неща има в нея, за да ги отминем и да кажем това е конспиративна теория. казахме вече за Садам Хусейн, казахме и за други подобни лъжи или а дезинформации и именно, че такива институции като пропагандни институции, като ЦРУ, те лъжат и собствения си народ, и собственото си правителство. Това, че лъжат нас, това е едно на ръка, но лъжат и себе си. и своите си хора лъжат, за да могат да
са важни, да могат да съществуват, да могат да командват в крайна сметка посредством тайната, посредством нимите, създадени от тях, опасности, призраци и така нататък, те ги култивират. И това го виждаме сега в момента и във Венецуела, разбира се, се създава и в много други случаи. Те са десетки. Тоест тази дълбока държава съществува. Това са реално обективно съществуващи неконтролирани могъщи институции част от световния хегемон. Те създават
начин на мислене до голяма степен обсебват нашето собствено мислене. Ние собственото си мислене го конструираме с продукти, с концепции, преподадени ни от хегемона чрез тези институции, идеологически, културни, художествени и про и други подобни, нали. Има предвид Холивуд и неговите а разновидности като на нобеловата награда и така нататък. Та всичко това ни кара да бъдем много на щрек относно откъде ние имаме изобщо представата за света, в който живеем. Кой ни е преподал тази представа, какъв контрол е оказан върху този наш преподавател
чрез изкуство, чрез кино, чрез музика, чрез телевизия, чрез интернет, чрез всичко това, чрез новините. Кой не ги преподава тези новини? Това ли са новините или това е част от тази дезинформация, пакетирана като информация или като не дай си боже контрадезинформация, факт чекери и така нататък. Всичко това в крайна сметка ни преподава някакви лъжи в името на обективни интереси. Не на някакъв заговор на лошите, а на обективни интереси на сили извън контрол.
сили, които са извън контрол, извънредни сили, създадени при извънредни обстоятелства, които обаче за да могат да съществуват, имат нужда да създават извънредни обстоятелства. Е, това е лошото. Та ние виждаме и пред очите си в момента как светът страда от тези сили, как фактически тази дълбока държава, тя е нещо като м туморна клетка в мозъка на света. която ние знаем, че туморът има това свойство, като пусне своите метастази да завладее целия организъм. Сега, разбира се, когато го завладее, организмът
умира, но докато умре организмът, той храни тумора. Той аа превръща тумора в найуспешната клетка, в най-успешния бизнес в тялото. Когато човек е болен от рак, сърцето му не се развива, аа мозъкът му не се развива, развива се тумора единствено. Той е най-преуспелият бизнес, защото не е контролиран, защото е извън контрол. И ние можем да проучим кои са тези институции, които са извън контрол и които заразяват с пряко или косвено със своите представи.
Те купуват мозъци, купуват медии, купуват пропаганда и я използват, за да просъществуват и да прокарат своите метастази. Така или иначе да завършим. А тъй наречената дълбока държава не е дълбока. Тя е хоризонтална, светска и не е толкова важна за нашето спасение. Да, възможно е да ни излъжат чрез пропагандата, чрез идеологията, чрез всичко, но ако само в хоризонталата става това излъгване, еми случва се.
По-опасно, разбира се, другата, истинската дълбока държава. Тя вече е държава, тя вече е структурирана. Говорим за аа духовната империя на злото. Там вече имаме ръководство, имаме умисъл, имаме заговор на лоши, но не хора, не плът и кръв. Та трябва да различаваме духовното от светското и да видим, че и в двата случая ние имаме производство на лъжа, имаме индустрия на лъжата. В единия човешкия случай тя може да бъде лесно така
разконспирирана и разбрана и по някакъв начин да се опазим най-малко нашето съзнание да не бъде обсебено от нея. Нека другите в крайна краищата пък, ако искат да бъдат самоизлъгани, да бъдат, защото много хора искат да се самоизлъжат, за да се включат в тази туморна клетка, която толкова много прогресира и толкова много владее тялото. толкова много просперира и включвайки се към този проспериращ тумор временно са много доволни, но това е временно и то се отнася само до хоризонталата. Съвсем друго е във
вертикалата. Вертикалата насочена надолу, където действа друга дълбока държава. Ей там вече е главната наша битка. там да не останем неинформирани, да не останем наивници, да не останем манипулирани, да не работим с аа инструментариума, мисловния инструментариум на тази дълбока държава, духовната аа поднебесните духове на злобата.
Защото ако там станем жертва на тази контрадезинформация, тъй наречена, тоест истинска дезинформация, тогава ще се присъединим към това долно царство, докато в хоризонталата, дори да станем жертва на дълбоката държава, на нейните войни, които тя ще създава. Това няма да попречи на нашето спасение. >> Светоглед. Предаването за православен
поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. y