Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 193 е Войнотворците. В наше време виждаме многобройни войни, които се водят и в Европа, и в Азия, и в Африка, и къде ли не. И така е било от памти века, откакто съществуват племенните и държавните обществени образования. Откакто има държави, те воюват. Непрестанно. Никога не е имало мир на земята. Се някъде, някъде някой воюва. И обикновено целта на тази война е да придобие някакви територии или някакви други облаги и така нататък. Имаме си някакви движещи сили на конкретната война. Тази война се води за това, другата за друго. Имаме обаче и други движещи сили, които не се отнасят към граници, към територии, към ресурси, а имат нужда от самата война. Те са войнотворни бацили, вируси. Те се хранят от войната. Те живеят от войната. И в нови времена, през последните 50-100 години, тези войнотворни движещи сили се увеличават. Стават се по-силни и по-могащи. Това е много важно. И това е една тенденция. Една обективна историческа тенденция. Увеличават се войнотворните движещи сили в световен план. Кои са те?
За да ги установим, първо трябва да задем ключове в такива случаи въпрос. Кои Боно? Вечната латинска сентенция. Кой печели? Кой има печалба от войната като такава? И ще разглядаме няколко такива движещи сили. Първият класически бенефициент от войната като такава е военно-промишленият комплекс на Съединените Штати. Това понятие, военно-промишленият комплекс на Съединените Штати като бенефициент от войната, звучи като опорна точка от времето на социализма. Тогава това се повтаряше. Но всъщност това понятие е създадено от американския президент Дуайт Айзенхауър в неговата знаменита прощална реч, когато преотстъпва поста на следващия президент. Това става началото на 1961 година. Тази реч никак не е случайна за президента Айзенхауър. Той е готвил от 1959 до 1961 година.
Минал е през поне 20 редакции. И всъщност това е неговата най-знаменита, всъщност единствената му знаменита реч. Той няма друга, която може да се сравнява с тази прощалната му реч. Е кулминацията в речите, които е произнасяла. Ето най-важният исторически пасаж на тази реч. Цитирам. До последната световна война, Съединените щати нямаха оръжейна индустрия. Американските производители на плугове биха могли с времето, изпоред нуждите, да направят и мечове. Но вече не можем да рискуваме спешна импровизация относно националната отбрана. Бяхме принудени да създадем постоянна оръжейна индустрия в огромни размери. В допълнение към това, 3,5 милиона мъже и жени са пряко ангажирани в отбранителната структура. Годишно харчим само за военна сигурност повече от нетния доход на всички американски корпорации. Сега това съчетание на огромна военна структура и голяма оръжейна индустрия е ново в американския опит. Цялостното влияние, економическо, политическо, дори духовно, се усеща във всеки град, всеки щат, във всяка служба на федералното правителство, във всяка държавна сграда. Ние осъзнаваме наложителната необходимост от това развитие.
И все пак не трябва да пропускаме да разберем неговите сериозни последици. Нашия труд, ресурси и поминок са включени. Такава е и самата структура на нашето общество. В правителствените структури трябва да се пазим от придобиването на неоправдано влияние от военно промишления комплекс. Независимо дали е търсено или не. Потенциалът за катастрофално нарастване на неуместната власт съществува и ще продължава да съществува. Никога не трябва да позволяваме тежестта на тази комбинация да застраши нашите свободи и демократични процеси. Не трябва да приемаме нищо за даденост. Само бдителното и информирано гражданство може да принуди правилното свързване на огромната индустриална и военна машина за отбрана с нашите мирни методи и цели, така че сигурността и свободата да просперират заедно. Крайна цитата. Ето тук се появява за пръв път понятието военно-промислен комплекс. То оттам става крилата фраза и се повтаря. Разбира се и в пропагандата на социалистическия лагер, но и в американската политическа мисъл. Това е приноса на Айзенхауър. Локализирането на проблема във военно-промислен комплекс.
Той прави още едно много важно предупреждение. Ще го цитирам. Само кратка извадка. И все пак, зачитайки научните открития, които би трябвало, както би трябвало, ние също трябва да сме наштрек за еднаквата и противоположна опасност публичната политика сама по себе си да стане пленник на научно-технологичния елит. Т.е. веднъж просочва военно-промислен комплекс като заплаха и втори път научно-технологичния елит. Това ставаше и сей първа година. Още не се е развихрил научно-технологичния елит. Сега при така нечения Big Tech, тези компании научно-технологични, които разработват изкуственият интелект и прочее, и прочее, опасността е многократно по-голяма. Но Айзенхауер го е видял това нещо в 1961 година и го е запечатал в своята програмна, прощална реч. Речта е произнесена на 17 януари 1961 година, броени дни преди Айзенхауер да предаде властта на новоизбрания президент Джон Кеннеди. И така Айзенхауер от 1959 до 1961 година е готвил тази реч. Пита се защо междувременно той не е произнесал, като за този период от година и половина, в което готви речта, е имал безброй поводи да произнесе тази реч, която смята за толкова важна. Оставил е за накрая, три дена преди да предаде властта. Като прощална. Това означава няколко неща, на които трябва да обърнем специално внимание.
Първото е, че той е придавал голямо значение на тази реч. Тя не само е прощална, но и неговото политическо завещание. Искал е с това да го запомнят и точно така е станало. Второто е, че той очевидно не е смеял да произнесе тази реч по-рано. Вероятно е осъзнавал, че може да има отрицателно въздействие върху изборите, тъй като в края на мандата му, 60-та година, има избори между двама кандидати. Ричард Никсън и Джон Кеннеди. И ако Айзенхавер излезе с тази реч срещу военно-промисленния комплекс, тя е 3 милиона и половина, които работят в този комплекс, автоматично ще кажат, чакай сега нища и загубя местата. Дай да гласуваме за Кеннеди. Самия военно-промислен комплекс, с неговите, с възможности, с неговото лоби, с техните пари, ще ги вложат в Кеннеди, а не в Никсън, който е неговия вице-президент. Така че той, вероятно, от това се е страхувал, че една такава реч може да изгуби гласоподаватели. Може да се е страхувал и от други неща. Но така или иначе, не случайно я е запазил за накрая, защото от момента, в който той е произнася и минат 3 дни, той вече не е президент. И вече това, което е казал, остава в историята, а от него вече нищо не зависи и в този смисъл не може да изтърпи последиците, които могат да бъдат и много сериозни. Така че в началото на 61 година, то вече няма какво да губи. И може да кажа това, което мисли.
Кое е важното в тази реч? Особено важно е, че Айзехавър има 3 качества лични, които никога преди това и никога след това няма се повторят в историята и до ден днешен. За да може да произнесе такава реч. Първото му качество е, че той е генерал. Той е професионалист на войната. Той е главнокомандващ на съюзнищите сили на Западния фронт. И в Африка, и в Европа. Десанта в Нормандия той го ръководи. Той ръководи цялата западна формация. И британските сили, и там французите, колкото участват, нали? И американците всички. Той е главния. И се справя блестящо. Победа завършва тази негова кампания. Така, че той е супер генерал.
По-голям генерал от него няма по това време. Пък и до ден днешен. Не може да има. Равни сигурно има в Американската армия. Може да има, може да няма. Но по-голям от него няма. Второ. Той не само е генерал, но познава войната. Едно е да си генерал, както има много такива, който се пенсионира без да е воювал. Бил е във штаба, или пък не е имало голяма война да се налага. Случа е с Айзенхауер. Той три години е на фронта. От 1942 до 1945. И като главнокомандващ познава и кътните зъби на войната.
знае какво се случва с ретниците, знае какво се случва с цила, знае какво се случва с доставките, с военно-промисленния комплексът, с всичко. Пропагандата, всички аспекти на войната са му ясни. Той три години е врял и кипял в най-голямата война в историята. И третото му качество, че той в момента, когато произнася тази реч, завършва втори мандат като американски президент. Т.е. познава цялата политическа машина на Съединените Штати отвътре. Всичко познава. И ЦРЛ, и ФЕБР, и така нататък. Политическите партии, Конгреса, Сената. Всичко му е ясно.
Два мандата, 8 години е на корумилото на Съединените Штати. Тази комбинация не може да се повтори. Никога. Защото трябва нова средствовна война да мине. И тогавашният генерал, главнокомандът, след това да стане президент, два мандата, това нещо няма как да стане. И никога не е ставало. Така че този супервоенен, суперамериканец, супер президент, дистилира целият си житейски опит, три дни преди да сдаде властта, в момента, в който вече от нищо не се страхува, посмява да посочи спръст могъщия военно-промиссия комплекс и да каже, там има проблем.
Какъв е проблема? Той го каза малко точно. ние каза, допреди Втората световна война нямахме истинска оръжейна индустрия. Имаме си фабрики, които производят трактори, това, това, това, самолети. И когато почне войната, те се преустройват и започват да бълват военна продукция. В момента, в който свърши войната, си се връщат към предишното производство. Но при война като Втората световна, която в прочем не започва за Америка
с тяхната намест, тя започва в Европа в 1939 година. Те вече знаят какво идва. Японците преди това още са нахули в Китай и започват тяхната Втората световна война. Да не говорим, че още от идването на Хитлера на власт, нещата започват в Европа да върлят в една заплашителна посока, т.е. американците са започвали да мислят, а ако вземе да стане нещо сериозно, не какво правим. И съответно да пригаждат своята индустрия към военните релси. Но по време на тея години, в които Америка воюва
и то на два фронта, също японците и също германците, естествено, че това не може да стане без една свърхмогъща военна индустрия. И те я създават. Добре, това продължава до 1945 година. И в момента, в който побеждават, вече 3 милиона и половина работят в тези фабрики. Фабриките вече не са някакви производители на мирна продукция, които изведнъж временно трябва да производят някой друг танк или самолет, а това са огромни производителни сили, които произвеждат именно военна продукция
и знаят как се прави това най-добре. Е, след войната какво? Да закрият, да уволнат работниците. Но те не искат. Е, добре, като не искат, който ще ги правим те танкови самолети, който ще ги правим те пушки, който ще ги правим те снаряди, гялобици и така нататък. Който ще ги правим? Те ще произвежда, ще произвежда. Единственото, което могат да измисляме, е да направим на война, за да може да ги изразходим. Тези продукти на военно-промисленния комплекс. Тоест, Айзенхуар вижда нещо много просто,
но той го казва и го казва по един убедителен и уникално меродавен начин. Той е най-меродавният човек, който може да го каже. Това ако го каже Никита Хрущов, съветския и те ще кажа, това е пропаганда комунистическа. Ако го каже някой от профсиюзите, ще кажа, това е левичарска утопия. Не, това го казва генерала, президента, воювалия, познавача на войната. Не ние, които не сме били на война. Той, който е бил, го казва. В този смисъл, той е супермеродавен и ние виждаме, че тази проста логика
е призната от най-високо място. И така се оказва, че военно-промисленния комплекс е духа, който изляза от бутилката. Той не може да бъде натикан обратно вътре. Той си иска своето. А своето е войната. Той иска войната. И не случайно, ние пропускаме да видим нещо много важно. Ние си мислим, че военно-промисленния комплекс какво ще иска? Ами Америка да нападне някой, някой лош. Ако няма лош, ще го измислим.
И ще го нападнем и ще почнем да хвърляме бомби, да пращаме самолети, те ще ги сваляте и ще произвеждаме нови и нови и бизнесът ще върви. Това е на първо четене. Но на второ четене не е необходимо войната непременно да бъде гореща. Тя може да бъде и студена. И виждаме, че точно след мира в края на Втората световна война, когато
дълго време Съветска Русия е любима тема в Америка, Прожитират се Съветски филми, изучава се Руската култура и така нататък. Джозеф Сталин, Джо, Папа Джо и така нататък са сниския фамилиарни названия и ако това е така, а три пъти са били
в Техеран, в Ялта, в Фолсдам, седат, говорят си с него, обсъждат, коментират, дружески се държат и Чърчил, и Рузвелт, и Трумън и сега изведнъж защо не могат пак да седнат с Сталин? Защо не могат пак да говорят добри неща за руската култура,
а преминават към обратното? 1946-та година Чърчил изнася своята знаменита реч в Фултън, която разбира се уговорена между него и Трумън с цел да заяви началото на Студенната война. И, когато имаме Студенната война, ни трябва да се готвим. Трябва да произвеждаме танкове, трябва да произвеждаме самолети, ами малко е,
трябва да са молитоносачи, огромни, скъпи, еми, скъпи, скъпи, обаче, иначе по-лошо, ще дойдат лоши руснаци. И Студенната война всъщност е плод на американския военно-промислен комплекс. те не искат да затварят кепенците на своите огромни военни заводи. Освен това, те имат
престижа на победители по време на войната. Благодаря на тях, Америка може да спечели, произведе танковите, самолетите, самолетоносачите и всичко останало. И сега те са герои почти. Освен това работодатели, 3 милиона и половина
работят при тях, те са пък и гласоподаватели. Така че това си става една много сериозна сила във всяко едно отношение и престижна и как да им откажеш. Как да им кажеш, момчета, вие си свършите работа,
ай, отивайте на пенсия. Не става. Така че мирът, който идва в 1945-та година, най-голямото зло, което може да се случи на военно-промислен комплекс, те съм не ги хваща. Как така мир? Как така мир? и хората се прегръщат
по улиците и казват е, най-сетно свърши войната. Ами, като свърши войната, това е както когато свършва сухия режим в Америка. Всички са щастливи, осън мафията. Мафията има нужда от сухия режим, за да богатее. Когато се продава алкохола навсякъде, няма контрабанда, няма свърхпечалби.
Тук имаме един обективен фактор, който е огромен, който е невероятно голям. Фактически, парите са във военно-промисленния комплекс, престижа е в тях, електоралната мощ и от тама татъка те ще произвеждат още от същото. И затова започва
студената война. Същност, студената война ние приемеме като датълност. Е, но то е естествено, те са си изконни врагове. Никак не е естествено. Не е естествено да бъдат изконни врагове. Ние си спомням много добре, когато Вили Брант и Хелмут Шмидт в Западна Германия започнаха своята източна политика.
Ост политик. До тогава се смяташе, че ГДР-то е зло. В Западна Германия смятаха, че ГДР-то е едно зло. Един концлагер на советски и така на датъка. И какво от това? ГДР-то си съществуваше, живо-здраво, всичко беше нормално и нямаше помен
от падане на Берлинската стена. Кога падна Берлинската стена? Когато Западна Германия признава източна Германия, започнаха да си общуват културни връзки, спортни връзки, такива, такива, такива. И тогава рухна Берлинската стена по линия на подобрение на отношенията. Още по време на перестройката на Глобачов
още повече ги подобриха и ГДР-то падна като зряла круша в лагера на НАТО и на Съединените щати. Тоест, студената война не е била добра идея. Вероятно, ако е имало спад на напрежението между съюзниците, културни връзки, обмена на спортни състезания, театри и едно друго. Нищо чудно СССР много-много по-отдавна
да беше направил един НЕП, както още по времето на Ленин, да се каже, че това е всъщност една нова економическа политика, да разрешат и частната инициатива в магазини, такива дребни предприятия и прочие, както да не се опинна опинна прави в Китай и да имаме един такъв много ранен вариант на тенечата конвергенция, който можеше да доведе до истинско мирно съвместно съществуване и постепенно изравняване на двете системи. на Запад пък щат неща, че въведат
разни такива форми на ляво управление, по-голямо разпределение, пенсии и прочие и при този положение няма да имат за какво да се карат в идеологическо отношение. не е това целта на военно-промисления комплекс. и те си прокарват своята студена война, която, пак казвам, вероятно е била по-лошия вариант за Америка и разбира се и за соцлагера, за всички нас. Нека да погледнем
войната в Афганистан. Изчисляват, че тя е струвала на щатите около 1 трилион долара. С какво завърши войната в Афганистан? С тотален провал. Нищо не спечелиха Съединените щати. Загубиха 1 трилион долара. Ама как ги загубиха? Военно-промисления комплекс свръх спечели от този трилион. Един голям дял от този трилион долара, тъй наречени загубени, те са пари на накоплатците, разбира се,
и отиват във военно-промисления комплекс, който става свръх богат. За тях войната в Афганистан е триумф за ВПК. Войната в Ирак по същия начин към 800 милиарда, вероятно вече са станали и трилиони, защото тя де-факто продължава с американската окупация. Войната във Виетнам изчисляват на 738 милиарда в съвременно изражение.
Какъв беше крайния резултат? Тотарен провал на Съединените щати, но не на военно-промисления комплекс. Той си богатееше, фабриките работеха, хората получаха заплати и така нататък. т.е. всички тези войни, вероятно безмислени, след което са завършили с тотално поражение за Америка и с жертви и всичко останало, но с неизчислими печалби на военно-промисления комплекс. Така че тук теорията на Айзенхауър напълно се е подплеждала от историята. И още нещо. Много важно. Военно-промислените комплекси в другите страни имат друга история. Ако погледнем във Великобритания, в Франция, в Германия, в Русия, в СССР, ами те бяха унищожени по време на войната. Те са първостепен на цел на бомбардировките.
За да спреш войната, бомбардиращ техните военни заводи. И германците бомбардират съветските, и съветските бомбардират германските, и англичаните бомбардират германските военни заводи. Така че военно-промисления комплекс не е на голяма далавера от войната, защото върху него падат най-важните бомби. Не е така в Америка. В Америка, върху военно-промисления комплекс на СССР, не е паднала една бомбичка. една такава новогодишна бомбичка. Никога. И те не са пострадали. Те са само на печалба. Докато другите са на печалба, само ако печели много тяхната страна, ами ако губи,
те са първите, които изчезнат. за това това е един изключително важен фактор за войната в съвременния свят. най-малкото от времето на Втората столна война сам. Откакто се изгражда този огромен и войнотворен военно-промисления комплекс със своето лоби и така нататък. Нека да чуме едно песно пение и след това продължаваме. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Когато говорим за военно-промисления комплекс специално на Съединените Штати, трябва да имаме предвид още един много важен момент. А именно, че по-настоящем военния бюджет на Съединените Штати е равен на следващите 10 страни взети заедно.
В началото на нашия век, на 21 век, военния бюджет на Съединените Штати е бил колкото на следващите 20 страни взети заедно. Така че, каквото и да говорим за другите страни по-отделно, тук имаме по-голямо, отколкото 10 или 20 следващите взети заедно. Т.е. това е главният военотворен фактор в света, дори ако приемем, че има някакви други военно-промисления комплекси, което е съмнително. Защото, както да кажем Китай, ако кажем, че техният военно-промисления комплекс влияе да се раздухват войни. Не, не влияе. Защото там имаме еднопартийна система и парите, които отиват във военно-промисления комплекс, ги вземаш от някъде другаде. Няма да ги пратиш в селско ступанство или в образованието, или в инфраструктурата, или в космоса. Защо да не ги пратиш на другите места, където ще е много престижно? Да направиш автобани, да направиш космически ракети. Що да ги пращаш в танкови и да ръждястват? Но, отнемай, къде си принуден? Защото имаме да завладеят. Затова, при такъв тип организация, какъвто е китайския, монополния на партията, там военно-промисления комплекс не може да диктува на държавата, което прави. Докато в Америка може. И то чрез лодствоите на лобито, чрез лодствоите на изборите и прочее. Втори войнотворен фактор.
Това е Централното разознавателно управление. и заобщо службите, да ги наречем, в Съединените щати по времето на Студената война. Защо пак Съединените щати и защо пак пустото ЦРУ? Първо, Студената война, която беше продукт на военно-промисления комплекс, тя създаде ЦРУ. Централното разознавателно управление беше инструмент за Студената война и то е логично. Ти, когато водиш на Студена война, в когато водиш гореща война, трябва танкови самолети. и разбира се, разознавачи, които да доставят информация за противника. Обаче ЦРУ е много повече, отколкото разознавачи. Там вече имаш и пропагандна система, имаш и много широк спектър от дейности. Създаване на кадри, създаване на личности, които отри да използваш не разознавачи, а влиятелни личности. И то от всякакъв масштаб, включително и президенти, които ги слагаш там. Ама да са твои възпитаници. Да са минали през твоята формативна система. Така че ЦРУ е един много странен и отнов тип институт, който има нужда, разбира се, от студианата война и от всякакъв друга война. Ако приемем, че ЦРУ създаде по време на студианата война и след това се подпишат споразумения в Хелзинки и там за мир, за раздражаване и вече няма нужда да имаш такива агенти на влияние и прочие,
той ще се разформирова, този институт, ЦРУ. Това управление вече нямаме нужда, защото сме в приятелски отношения. ЦРУ обаче не иска да се разформирова, те получават заплати, те са важни, силни и т.н. И те имат нужда от напрежение, имат нужда от студиана война. Т.е. те са един от главните производители на студиана война. Именно ЦРУ. Още повече, че пред 1949 година е прият закон за Централната разнователна агенция, който разрешава на агенцията да използва поверителни фискални и административни процедури. Поверителни, значи не мога и контролираш и освобождава от повечето ограничения за използването на федерални фондове. Повечето от ограниченията са парнали да използваш федерални фондове. Освен това, освобождава ЦРУ от задължението да разкрива своята организация, функция, длъжностни лица, титли, заплати или брой на нетия персонал. Което, разбира се, е много логично. Как така ЦРУ ще публикува бюджета си, ще публикува заплатите си, ще публикува организацията, функциите си, длъжностните лица. Естествено, че това е супер, супер тайна. Е, от момента, в който стане супер тайна, ти вече не можеш да контролираш това туморно образование. Единият тумор с метастази беше военно-промисления комплекс, втори войнотворен тумор е ЦРУ.
Ако някой поиска да каже, каже, бе, тези хора правят война, те не търсят мир за света и за Америка, те търсят война. Защото без война те изчезват и за това всичките неща, които правят са засекретени. Защото ако не бяха засекретени, можеш да ги контролираш да кажеш, ето, този не е вярно. Този доклад не е верен, този доклад не е верен, те преувеличават опасността, те видоизменят същността на проблема. Проблемът не е такъв, те го представят като такъв, но когато това е засекретено, никой не може да каже нищо. Това е класифицирана информация, строго секретно. И при това положение могъщата организация ЦЕРИО, която е един вид скрития мозък за взяване на политически решения, тя се оказва максимално заинтересована да има война. Дали студена или гореща, съедно, но трябва да има, за да има ЦЕРИО. Ако настъпи мир, тази организация ще се свие и няма да стане толкова важна. Няма да изглежда важна, тя се изглежда важна, защото имаме враг. Ние без това управление загиваме. Ами ако нямаме враг, ако всички сме приятели, за какво ни е това огромно и извънконтролно чудовище? Ние не трябва. Така че това поставя на ЦЕРИО извънконтрол е естествено, как да се каже, да си просиш войнотворството.
Те ще създадат войни, как няма да създадат? Като са извънконтрола, с неограничен бюджет, с неизвестни имена и кадри и заплати и начин на работа, който естественото на работа го изисква един вид и край ти вече получаваш на изхода лошата новина. Има враг, който е страшен, ние трябва да противодействаме всички средства, нови фондове и т.н. И стигаме до христоматийния пример, как се е злоупотребява с тази власт. Два такива примера ще дадем. Първото беше войната в Ирак, когато ЦРУ доказа, че Садан Хусейн има оръжие за масово поразяване и Колин Павел го размахваше едно флаконче в ООН. Това го е казало ЦРУ. И след като съсипаха държавата в Ирак с вероятно половин милион, а може би един милион жертви в Ирак, се оказа, че няма оръжие за масово поразяване. Пита се тогато и флаконче, кой го е произвел? Кой го е дал на държавния секретар? Той е министр на външните работи. Кой е измисъл цялата работа? Значи това е измама.
Е, след като имаме измама на такова високо равнище в ООН-то и на равнището на унашлежаване на цяла държава, със стотици хиляди избити, камоли за безброй други случаи, които не стигат чак до ООН-то и до цели държави да се унашлежат, а са много по-на дребно ниво. Това беше един ият пример – Ирак. Вторият пример е убийството на Кеннеди. Ушки – най-голямата загадка. Оказва се, че не е никаква загадка. Пак прилагаме системата Куи Боно и стигаме до извода, че Джон Кеннеди беше убит от ЦРУ. Това го знаят вече всички и Роберт Кеннеди Джуниор не го крие и имаше и филм на Оливар Стоун по тая тема, една книга излезе наскоро по този въпрос. И защо обаче го убиха? Много ясно защо. Като казвам ЦРУ, не само ЦРУ, и военно-промисления комплекс, който действа и чрез ЦРУ. те естествено, че се сработят, защото имат общ интерес. Интересът им е войната. Нищо друго не ги интересува. да има печалби. И Джон Кеннеди, като млад и зелен, не е разбрал мъдростта на Дуайт Айзенхауер,
който произнесе своята супер реч в края на мандата си, на втория си мандат, и вече нямаше защо да го убиват, и нямаше кога да го убиват. А Джон Кеннеди изнесе своята реч дълго преди края на първия си мандат. Една година по-рано. Една година, е някако месец. Всъщност да, е една година. 63-та, да, той 64-та, тази ще буват изборите. И така, той на 10 юни 1963 година в Американския университет във Вашингтон изнася своята супер реч, стратегия за мир. Ужас! Той човек ще направи мир, той не може да живее. Как така? Мир. Тази реч на Кеннеди е всепризната за една от най-важните речи на 20 век. И най-великата реч, която той някога е изнасал. Цитирам малки откази от тази реч. Какъв мир имам предвид? Какъв мир търсим?
Не Пакс Американа, наложен на света с американските военни оръжия. Не мирът на гроба или сигурността на роба. Говоря за истински мир. Мир, който прави живота на земята достойен да се живее. Мир, който позволява на хората и нациите да се развиват, да се надяват и да изградят по-добър живот за своите деца. Не само мир за американците, но мир за всички мъже и жени. Не само мир в нашето време, но мир за всички времена. Страшно. Съединените щати, както светът знае, никога няма да започнат война. Ние не искаме война. Сега не очакваме война. В това поколение американци вече достатъчно повече от достатъчно война, омраза и потисничество. И накрая, ние не сме безпомощни пред тази задача или безнадежни за нея успех. Уверени и неоплашени ние работим не към стратегия на унищожение, а към стратегия на мир.
Така завършва речта с заглавието. Стратегия на мир. Това става през июни 1963 година. в СССР Хрущов казват толка много харесал тази реч, че заповядал да я публикуват и в правда и в известия. Не преведат и да я публикуват на руски в двата централни вестника. Интересно е, че в Штатите тази историческа реч, може би най-великата реч, която някога е произнасяна от американския президент в цялата история, не притезвик по-особено ни май. Не става сензация. И да не кажем, че е посрещната с заговор на мълчанието, обаче почти нещо подобно се случва. Бива пренебрегната от медиите, колкото го е казал. Как си обясняваме тази липса на интерес от най-яркият президент на Штатите? Младия, красивия, сензационния Кенеди с красивата жена Джаки и така нататък, Жаклин. Който като мигне два пъти и всички казват, нали, той мига на два пъти. И изведнъж тук произнася една епохална реч и все едно, че нищо не е било. Или почти.
Обясняването е много просто. Военно-промисленният комплекс, неговото лоби, вижда, че ако тази реч се разхвали, ако тя стане тема за разговори, за дискусии в университетите, в медиите, на всякъде в телевизията и пр. че стане страшно за военно-промисленният комплекс, защото човека казва: "Ние ще правим мир не като утописти, не някакъв измислен мир, а един абсолютно реален мир". Стъпка по стъпка. И в сама та реч той е предлага: "Ние спираме да правим ядерни опити в атмосферата и така нататък, няма да ги направим, ако някой друг не почне да ги прави". И действително така става. Сключват един договор между статите и СССР. Речта е през юни. На 5 август в Москва се подписва договорът, който забранява ядерните опити в атмосферата, във водата и в космоса. Изключително важно. Остават само подземните. Само този тип е. Всичко е забранено. На 24 септември този договор е ратифициран в штатите, на следващия ден е ратифициран в съветите. Явно това е координирано. На 10 октомври договорът влиза в сила.
10 октомври. 40 ден е по-късно - Кеннеди е убит в Далас. Когато сега излизат книги, филми и така нататък на Оливер Стоун филма, сега излезе една книга на Джеймс Дъглас. Загаля това не може да се преди много точно. "Джей Еф Кей" и "Джон Кеннеди" и "Неизречимото". на английски е малко поясно какво означава "unspeakable", нещо, което не смееш да го кажеш. А какво не смееш да кажеш? Че Церио оби Джон Кеннеди, тези кои трябва да го пазят. Те го убиха и затова не се хвана конспирацията. Затова не се разнищи убийството. Кой ще го разнищи? Когато тези кои трябва да го разнищат, са убийците. Това е като в Агата Кристи, нали? Най-невъзможният убийец е всъщност истинския. И ето какво казва Джеймс Дъглас в резюмето на тая книга:
"Джон Кеннеди предпре поредица от действия, чак до седмицата на смъртта си, които накараха членовите на неговия собствен американски военен и разознавателен изтаблишмент, да го смятат за виртуален предател, който трябваше да бъде елиминиран. Тези, които планираха смъртта му, бяха решени не просто да премахнат един човек, но и да убият една визия. Визията за възможния мир." Наскоро Джефри Сакс отново обърна много специално внимание на тази реч, във връзка с годишнената. 23-та година беше годишнената. Той по този повод казва: "Ма ние сме забравили тази фундаментална историческа реч и че тя всъщност доведе до убийството на Кеннеди, но че тя всъщност предлагаше една по-добра алтернатива от състезанието във въоръженията, което не е спирало от тогава, с малки, да кажем, тук таме успехи, но не с желанията от Кеннеди, които бяха възможни за постигане.
така че ЦРУ обиха човека, който вървеше против войната. Най-обедения привърженик на мира в новата американска история. И той човек, който не е бил миролюбец от началото, той е в началото, като започва през място си, той е така малко ястреб. И лека по лека, когато разбира движещите сили какви са, а може би, осмисляки речта на Айзенхавер, разбира, че тук имаме вредни за Америка сили, вредни за света сили, военно-промислен комплекс, ЦРУ и т.н., които имат нужда от война и са готови да сложат света на карта, защото тя може да не се случи. Сега е студена, студена, студена, но разходите да вървят. Ами, ако стане ядрана... Та, Кейнин тук се проявява като държавник. Той вече не е политик, който мисли за изворите, а е държавник, който мисли за бъдещето.
Поради което, разбира се, бива убит. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. О, святил ми ест, Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето.
Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Семена тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проявява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето.
Кейнин тук се проява къдещето. Кейнин тук се проява къдещето. Следващия важен, войнотворен фактор в съвременното общество, това са медиите. Медиите като такива. Не говорим за тези или тези медии. Медиите като такива. Защото като цяло, разбира се. Медията, която е комерциално базирана, която има за цел да печели, тя знае
най-простата формула на печалбата. Най-добрата новина е лошата новина. Ако няма лоши новини, кой ще чите вестниците? Кой ще гледа телевизията, където показват само симфонични концерти и художни изложби и философски диспути и нито една лоша новина? Ще хвърнеш. Ще кажеш: "Ве, чакай да ти едем да се разходим. Когато ще гледаме тук, не е интересно."
Ако ти кажат, че ели който си претрепал, ели който си има пожар, ели който си има война, ели който си има епидемия, естествено, че ще се залепиш. когато говори за драмата. В началото на драмата трябва да се случи нещо лошо на един среден човек. Така започват всички драми. Един човек като мен и тебе, му се случва нещо лошо. Ако не му се случи, няма драма. Не те интересува.
това е, копай си градинката, бере си доматите. Никой няма да гледа такава драма. Трябва да му се случи нещо лошо. В момента, когато се случи лошото, ти кажеш: "Ми и на мен може да ми се случи". И започваш да гледаш, ти си закован. И автора на драмата това и чака. Е, тази схема е вечна. Не само от преди 25 века, нали, 24 века до немето на Аристотел, а винаги. каква по-лошна новина,
отколкото войната или опасността от война. Или заплахата с война. Или очакването. Така че, медиите желаят война. Без войната те губят печалбите си. Голяма част от печалбите си. И лобитата на военно-промисления комплекс ЦРУ. Те пък са допълнителен стимулатор. Значи, медията, сама по себе си, за да продава,
трябва да произвежа лоши новини. А войната е класистската лоша новина. Добре, ама освен това, имаш два бонуса. Че за тебе работят военно-промисления комплекс и ЦРУ. Военно-промисления комплекс дава пари, за да раздухваш страх, новини за война и така нататък, които да доведат до нуждата от ново военно-производство. А ЦРУ ти дава флакончето с
уръжие за масово поразяване на Съдам Хюсейн. се възможно и лъжи, неправено толкова на факти, уш от някакви източници. От тайните служби. Тайните служби казали на медията: "Еди, кво си? А кой ще проведи този извор?" "Не можеш, продъж са тайни служби." Е, няма как. И за това, ние постоянно сме заливани с информация ушким от тайните служби, ушким за някакви военни заплахи. Този ви заплашва, онзи ви заплашва. Откъде знаете?
Откъде? От тайните служби. Кое ви го каза, ми как? Кое? Медиите. Така че медиите са изключително войнотворни. Те не желаят мир. Особено някои от медиите. Разбира се, които са по-близко свързани с военното лоби и с тайните служби. Пронятието лоби, и го казваме така с лека ръка, то също е голяма шашма. Какво означава лоби? човек, който худатайства
за някаква кауза. Ама той е пристрастен, той не обективен. Той иска да постигне своята цел. Целта е, в случая с военното лоби, целта е да се увеличи производството на оръжие, всякакви. Ти си лобист. Невинен лобист. всъщност, ти си убиец. Защото ти искаш да направи, за да се увеличи военното производство, трябва политиците, от които зависят решенията, да вземат някакви решения в полза на войната.
А ако случайно няма война, ми няма взема такива решения. Т.е. ти трябва да ги сугестираш, че има лош враг, че нещо се готви, нападения и т.н. и тогава те, след като си и лобирал, това е нещо като адвокат на дявола. Адвокат, който е пристрастен към една военотворна институция, каквато е да кажем военно-промисния комплекс. И ти си законен такъв адвокат.
Лобизма в щатите е законна дейност, тя е регламентирана. Ние го знаем това нещо, как се святува, че има такива зад колисни влияния си възможни, но американци са казали да го изкараме пред колисите и да кажем, че е законно. Т.е. нещо като законно измамничество, законно адвокатстване на злото. Тъй те има адвокати на злото, които се опитват да печерят от лоши неща,
каквато е войната, примерно. т.е. нещо, но нека да не бъдат на тъмно, нека бъдат на свето и да се знае. Този е лобист. Той получава еди кваси за плата, за да може да прокара зловещите интереси на военно-промишния комплекс. Това с лобито не е безобидна работа. зловето на военно-промишния комплекс. Това е едно узаконено зло. И да кажа някако думи за политиците.
Сега, политиците много използват, те използват голям арсенал от средства, за да набират гласове, но едно от най-големите средства, което се използва е сплашването. Ако ти не сплашиш електората, той няма да се задвижи. Ако всичко е мирно и тихо, за какво да гласуваме? Те по някакъв начин ще управляват. За какво да се хъбя да ходя до урните, да избирам от републиканци, демократи и т.н.
Не съм мотивиран. Ако ти кажат обаче, че има страшен враг и трябва да се воюва срещу него, и че той е много опасен, независимо дали ще бъде САС, дали ще бъде Иран, дали ще бъде Исламска държава, няма значение. Тогава електората се мобилизира, гласува, за да можем ние да отиваме да победим лошите. И в политиката това е също от много отдавна, да излъжиш електората,
че има някаква опасност. Нима опасност. и да спечели ще изборите. Пак после няма, съжалявам, че те избрах. Ние имаме такъв пример и в нашата история. Георгиевския комитет, нашите ушки революционери, които идват да агитират населението. Ами Сахари Стоянов описва тактиката на Георгиевския комитет съвсем открито. Той като просто въобще някакси не го прави елегантно, а го казва както си е било. Първата ни работа казва, когато събирахме там актива в селото или в града, беше да опре до съхранението на живота.
Им казваме, че на пролет турците готвят голямо коне на българите. И ние ако не направим възстание, не се опълчим, ще не изколят като пилци. Затова тъй тъй ще не колят, ай поне като мъже да се вържим и да излезем и да им каквото саме покаже. И българския комитет се хваща на тази въдица. До такава степен, че хората, тружениците от селата, качват цялото си семейство на волската кола от някое панагюрско село, тръгват към панагюрище да участват в революцията, а след малко минава хвърковата тачета и пали селото им със всичко. Турчина не им е запалил селото, но революционерия им го е запалил. Те са отишли в панагюрище, като никой не ги чака, защото са повярвали, че има опасност от страхотно, кой не е на пролет, и че това е по-добрия вариант. Тото и тъй е зло, но по-добре е ние да се опълчим, да окажем съпротива най-малкото, отколкото да доляне изкорят без съпротива. Т.е. имаме елемент на измама у един политик, за да спечели един електорат. Тук разбира се в една много груба форма.
Но, така или иначе, едно и също. Трябва да уплашиш електората, за да тръгнеш с тебе. Да, в политиката това сплашване е много ефективно. Винаги работи. Защото хората се поддават. Не, че са страхливи-страхливи, Ама все пак хво ли се викат? Ако е лъжа, нищо не губим. Ами ако е истина? Ако е истина? Ако е лъжа, какво ще притесним? Малко ще гласуваме за този, нали? Ама работа. Обаче, ако е истина, тогава става страшно. И затова хората се поддават.
Затова политиците имат интерес. Да, казвам политиците, не държавниците. Политиците имат интерес електорален, политически, в рамките на вътрешните борби. Този, който е по-бабаит. Този, който е по-плаши и раздуха. Както е било да кажем в щатите по времето на макартизма, нали? Когато гонято на вещици. И колкото повече се пише за загрижена за Америка, толкова повече се качва рейтинга. Така че Макарти е бил звезда в своето време. За известно време, разбира се. То не може безкрайно. Но, така или иначе, политиката по начин, по който е конструирана в съвременното общество, има много голяма тенденция да всява страх. А най-големия страх се всява с войната. И за да може този страх да бъде постоянен и така нататък, тази война трябва да се създава от време на време. Т.е. трябва да се правят такива войни, за да се усилиш положението.
Ушки им, че са неизбежни, ето, нали? Ще ги нападнат, да ги нападнем, за да ги спреварим или пък да отвърнем на удара и така нататък. В това отношение и когато политиците, Примерно да кажем демократическата партия в Съединените щати. Тя разполагат с най-мощните медии в света. Кажахме, че и медиите живеят включително и от войната. Много паразитират върху военната тема, върху военната оплаха. И я създават. Но, кои са най-големите медии? Може ли някакъв вестник в Либия или в Сирия или в Ирак да призвика война? Много трудно. Защото, какво? Либия ще нападне Италия или ще нападне Египет или ще нападне Съединените щати? Или Британия? Не.
Докато един вестник може да призвика война, да кажем Съединените щати да нападнат Либия. какъв лош човек е Каддафи и така нататък. Това нещо може да се раздуха в два-три вестника, а демократите разполагат с Нью Йорк Таймс, с Вашингтон Пост, с CNN и с всички медии в Америка. Може би исключение на Fox News от тези големите. А това са най-големите световни медии. И когато най-големите световни медии решават да възпоизведат номера на Захари Стоянов, да плащат публиката и да стимулират към военни намеси, ето че се получава резултата като политиката, като военно-творна институция, политическата система, съвременната като военно. Не говорим пак да кажем за истинските държавници, които гледат мира и които гледат цялото, гледат интереса на всички, каквото беше, впрочем, Кеннеди. Не на последно място, финансовата система на Съединеният Читати, която сега е много затънала, 34 трилиона е държавния дълг.
И при този положение той не може да се изплати никога, ами се увеличава. И като бях в казармата имаше една такава поговорка: "Боята оправя раждата и войната оправя старшината". Додали войната всички сметки, всички липси се зануляват, защото война. Паднаха бомби, къде изчезнах ли тези? Старшината ги е продал някъде или ги е загубил, му се водят и трябва да се оправдава, да плаща. Додали войната всичко се изписва и край, всичко се занулява. Така че финансовата система в сегашния вид с неизплатимия дълг дава на някои мислите, че някоя сериозна война може да доведе до аннулиране на всички дългове и да се почне на чисто. Което разбира се е абсурдно, защото при глобална война няма кой да започне на чисто. Вече следствата са толкова мощни, че с огане не трябва да си играят финансистите. Така е едина, че всички тези фактори, има и други разбира се, но да не продължаваме до безкрайност, правят така, че ключови движещи сили в световната политика буквално се издържат от войната, живеят от войната. И това, което може да ги възпре за сега е или по-голяма военна сила, т.е. войната да е потенциално загубена, или поне опасността от съобщо взаимоунищожение, както беше и по времето на двуполюсния свят. И сега горе-долу е нещо подобно, че една световна война, да ни дава Господ, ще доведе до тотално земно унищожение, особено на воюващите страни. Сега, вероятно, Африка няма пострада толкова много. Тя ще пострада, но не чак толкова много, колкото тези, които ще воюват. Съмоунищожат, както беше по времето на Първата и Втората световна война, когато европейските държави себе си съсипаха, а не останало част от света.
Така и в момента това, което въздържа тези военотворци от това да се развихрят необоздано, е именно опасността от взаимоунищожение и от по-голяма сила, която тях самите ще ги унищожи. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.