Започва Светоглед. [музика] Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте. Темата на днешната беседа е фикции под фалшив флаг. В предишната беседа разгледахме така наречения инцидент в Тонкинския залив от 4 август 1964 годи и видяхме, че тази измама, тази историческа измама постига своите тактически цели, а именно да въвлече Съединените щати във Виетнамската война. Мисля, че е уместно да продължим тази
тема. да я разширим и позадълбочим. Като разгледаме по-подробно целия този род, политически, военнополитически, геополитически измами. Обикновено подобни изфабрикувани събития се наричат операция под фалшив флаг. Това е превод от английски False flag operation. Терминът е англосаксонски, английски по произход, но операция. А тези събития не вий са операции. Да има такива операции,
съзнателно направени, конструирани, осъществени под фалшив флаг, но има и други събития, където операция няма, както беше в случая с Тонкинския залив. Там нямаме обстрелване на двата американски кораба от виетнамците. Просто няма такова нещо. То е изфабрикувано. Така, че то е една фикция. Затова въвеждам този термин пак през английски, за да се запази така един акроним FF false flag fabrication. Но на български не използваме фабрикация, макар, че говорим за изфабрикувани събития. Те са такива. Та
за да се запази акронима на български с трите F, го наричаме фикция под фалшив флаг. Това ще бъде работното название на тези събития, тези мними събития, лъжливи събития, фиктивни събития, съчинени и сфабрикувани събития. Преди да преминем към разглеждането на тези измами, нека да си припомним една знаменита басня на Езоп, която ги илюстрира. Баснята за вълка и агнето. Един вълк видял агне, което пиело вода от потока и му казал: "Как смееш да размътваш водата, която
пия?" Агнето отвърнало: "Аз пия надолу по течението. Как бих могъл да мътя водата ви?" Вълкът казал, "Миналата година си злословил срещу мене. Агнето отвърнало: "Тогава още не бях родено." Вълкът рекъл: "Няма значение." И изял агнето. Това е цялата басня. Сега легендарният Езоп е живял в шести век преди Христа. Тоест, доста отдавна човечеството
има такива идеи, че една голяма и агресивна сила може да припише на своята бъдеща жертва а някакви злодеяния фиктивни, да създаде един наратив фиктивен за фиктивни събития. В случая да мътиш вода на някого не е добре, нещо лошо. Или пък да злословиш също не е добре, за да оправдае своята агресия, своята своето злодеяние. Тази басня доста точно съответства на инцидента в Тонкинския залив, защото американският вълк казва на
виетнамското агне: "А ти защо ме обстрелваш? Обстрелваш моите кораби с твоите торпедни катери." Виетнамците казват: "Ама чакай, нас там ни нямаше. Вашите кораби бяха там, наши катери там нямаше на 4 август. Американците казват: "Имаше, нямаше, започваме война срещу вас. Започваме да ви бомбардираме и то още десетина години. Струва ми се, че напоследък, особено през 21 век, тези фикции под фалшив флаг все повече обсебват нашето ежедневие,
историята, геополитиката, политиката изобщо, историографията, политическия наратив. Тоест, ние все повече боравим с такива фиктивни понятия. Те са част от нашето ежедневно медийно информационно пространство. Та затова е полезно да тръгнем от историята, да видим какви са тези събития, какъв е техният произход, каква е тяхната същност, как да ги разпознаем. дали можем да се предпазим от тях, да им
противодействаме и така нататък, нали, тази фикция под фалшив флаг, нали, събитие, което деяние, нали, което се извършва от дадена страна, а се приписва от нея на друга страна. Преди да разгледаме собствено тези FF, нека да ги разграничим от така наречената военна хитрост, защото има опасност да сбъркаме тези коренно различни явления. Те нямат нищо общо. По време на война двете воюващи страни постоянно използват измама. Примерно фалшиви съобщения, че ще
атакуват от юг, когато те се готвят да атакуват от север. Фалшиви съобщения, че се готвят да отстъпват, когато те се готвят да настъпват или обратното. Сун Дзъ, китайският стратег, казва, "Цялото военно дело се базира на заблудата и дава много примери. Може би най-знаменитият образец за такава военна хитрост и измама е троянският кон, нали? Измамата, чрез, която гърците победиха троянците. Но при фикциите под фалшив флаг
не става дума за такава военна хитрост във военно време между две воюващи страни. А за политическа инсценировка в мирно време, обикновено в мирно време, при която дадена страна инсценира злодеяние, което приписва на друга страна. И тука, за разлика от военната хитрост, измамата не е насочена към противника. Ти не мамиш противника, мамиш всички останали, освен противника, света като цяло, своите съюзници, своите съграждани, понякога своето
правителство, но не и противника. Противникът много добре знае, че това е измама. Ти го обвиняваш в нещо, той знае, че не го е извършил. Прекрасно знае, но другите не знаят. И той, когато почне да отрича, ще кажет: "Е, то всеки престъпник отрича." То е ясно. Това е голямата разлика между тези фикции под фалшив флаг и военните хитрости. Те са от различно естество. И така, да разгледаме характеристиките на фикциите под фалшив флаг, на военно-политическите, политическите, геополитическите фикции
под фалшив флаг. Първо, какво е ининсценираното деяние под фалшив флаг или набеденото по-скоро? То може и да не е инсценирано. То е злодеяние. Значи никой под фалшив флаг не прави нещо добро, че ужким противникът е направил нещо добро. Не, винаги това е някакво злодеяние. Така че като чуем, че някой обявява, че противник мут е направил злодеяние, можем да поставим една въпросителна. Дали това е истина, защото много пъти сме лъгани по този начин. Не само ние, всички са били лъгани по този начин.
Това злодеяние какво е? Това злодеяние е по определение емблематично, компрометиращо. Това не е някакво банално злодеяние, примерно замърсяване на околната среда, нали? Затова няма да се даде труд някой да направи някаква инсценировка, да може да подсили сведенията, че в еди коя си страна има лоша екология, нали? Това се прави, това е пропаганда, но това не е още FF, това не е създадена фикция под фалшив флаг. Това е друго. дезинформация, пропаганда. А специфичната измама под фалшив флаг, фикция подшив флаг е за
някакво емблематично, а принципно злодеяние, нещо недопустимо, нещо, което възмущава, възмущаващо. Целта е да се възмутят човеците. Как може такова нещо да се извърши? Така че трябва да разграничаваме злодеянията сами по себе си отвръщаващите злодеяния, емблематичните. Там по-скоро са зоната на това творчество театрално или нека да го наречем художествено, зло зловещо, разбира се. Целта е да се компрометира вражеската страна с това емблематично злодеяние.
Втората характеристика е, че това е действие, което има някаква цел, но тя не е заявена. Прави се едно, а целта е друга. Целта е да се предизвика ответно действие. Там е същността. Значи в отговора на злодеянието трябва да търсим целта. Отговорът е целта. Тъй наречения отговор. Той не е в някой случай не е отговор, защото злодеяние няма. То е фиктивно, но то осмисля а самото събитие, цялото събитие се осмисля от отговора. И затова а много често а се прилага
римския принцип, за да разпознаем тези събития. Класическия римски принцип Cui bono. Кой има полза? Кой има полза? Тоест крайният резултат какъв е от триъгълника на събития, мнимото събитие и отговора, нали, на този, който е извършил събитието. Крайната цел е ползата на този, който го извършва. И той е автор на фикцията. Той е автор на мнимото събитие, нали, както казва крадеца вика: "Дръжте крадеца, нали?" Но целта не е да се хване крадецът, а той да бъде
а пропуснат като крадец, да не го видят, че той е крадец. По същия начин агресорът вика: "Дръжте агресора." Неговата цел е да отвърне на агресията. Всъщност той е агресор, разбира се, но тази триъгълна комбинация му дава възможност да играе ролята едва ли не на жертва и да отвръща на тое справедливия, който отвръща на злодеянието на агресията. Разбира се, може да има и самоцелни такива фикции с под фалшив флаг с простата цел
очерняне. Не да имаш ответно действие, а само възмущението, само очернянеетонето. После ще коментираме в кои случаи се появява този вариант. Нека да вземем един исторически пример. Инцидента с взривяването на броненосеца Мейн в пристанището на Хавана, който се използва като казус Бели за започване на войната на САЩ срещу Испания в 1898 г. На 15 февруари 1898 г. Американският броненосец Мейн, който е в пристанището на Хавана,
се взривява, потъва и в този инцидент загиват 268 души, обикновени матроси, двама офицери. Това е 3/4 от екипажа на кораба. Другите се спасяват. Тея, които са на горните палуби, се спасяват. Тея, които са по-долу, естествено, че потъва кораба и те се издавят и загиват. Някои от тях от експлозията, други във водата. Нямат време да се качат горе. Сега, а какво се случва след тази експлозия? Значи в началото
не се знае каква е причината. Имаме редица сведения за това, че докладват на президента, че се е случил инцидент. Най-вероятно нещо нередно вътре в кораба. Случвали са се и друг път такива инциденти, свързани с, понеже там са били корабите с въглища и тези въглища, с, които е бил, а нали натоварен корабът, за да може да се движи с парния си двигател, са били са съдържали битум и този битум има склонност да излъчва някакъв газ и ако не се спазват а така техниките на безопасност, този газ може да се възпламени.
Има такива инциденти от време на време, така, че допускали се това да се случило, но така или иначе постепенно се появява първоначалната хипотеза е, че това е нещастен случай. А лека-полека обаче започва да се появява в пресата а предположението, че това е мина, която е сложена от испанците, за да потопят американския кораб. Испанците по това време владеят Куба. Куба се бори за независимост спрямо Испания, но така или иначе испанците са в мирни отношения с Щатите и нямат така
практика да атакуват Америка по никакъв начин, но това ужки им станалом и вестниците започват да нагнетяват обстановката. Сега важно е кои са тези вестници. Какви са тези вестници? Това са вестниците на двама издатели, много амбициозни издатели. Единият е Уилям Рандолф Хърст, знаменитият Хърст, който е прототип на главния герой от филма Гражданин на Кейн, знаметият филм Гражданин на Кейн. А другият вестникар е небезизвестният Джозеф Пулицър,
на чието име е наградата Пулицър. Та тези двама мошеници, журналистически измамници, започват да лансират тезата, че корабът Мейн е бил взривен от морска мина, заложена от Испания. Нямат абсолютно никакви доказателства, нито преки, нито косвени. но започват да настървяват обществото, да а намекват постепенно, че това е вражески акт, че то не може да е така случайно и това през месеците февруари-март нагнетява обстановката в Америка и създава едни антииспански чувства.
Провежда се провеждат се две разследвания. испанско, което казва, че това е нещастен случай и американско от военноморската комисия на САЩ, която на 28 март 1898 година, значи месец и нещо след инцидента, обявява, че експлозията на кораба Мейн в пристанището на Хавана е причинена от външен взрив, вероятно от морска мина. Това заключение вероятно е повлияно от вестниците. Сега тези вестници, а на Хърст и на Пулицър са в конкуренция. Това, разбира се, вдига залозите, защото те се борят за аудитория. Ние не можем
да сме сигурни, че зад тях стои някаква конспирация антииспанска. Може да е имало, много вероятно, но може дори и да е нямало. Те борейки се за по-голям пазар, искат да са зат сензация, искат да се купуват техните вестници, а вестникът няма да се купи, ако кажеш да нали загинаха момчетата, защото някой не си беше свършил работата и на бор на кораба стана авария. Това, разбира се, ще продаде вестниците за три дни и ще се приключи. На третия ден ще кажат да разбрахме. Нещастен случай, Бог да прости и няма какво
повече да се разсъждава. трябва да се затегнат там правилата, системата за сигурност, обезопасяване на корабите и с това ще се приключи. Чудо за три дни. Обаче, ако имаме испанска връзка, ако имаме мина, темата става с продължение и тогава вестниците ще се купуват дни наред, седмици наред, месеци наред, нещо повече. Вестниците стават патриотични. Те придобиват а така кауза обществена. Те са в услуга на американския народ, защото а той бива по този начин едно, че унижен пред целия свят. Неговият кораб е потопен. Второ,
тези момчета имат майки, бащи, съпруги и така нататък, нали, човешки трагедии. започва да се свири на тази струна и вестникът влиза в ролята на добър слуга на обществото, който му дава информация ми ти можеше да бъдеш ти на кораба, нали, или твоя брат или твоя баща и така нататък. Тоест вестниците влизат в една много добра роля в кавички и хората гълтат информацията и казват: "Да, бе, прави са хората от вестника. Как може Америка да остави това без последици? Аа
Хърст лансира чрез своя вестник New York Journal нещо като боен такъв вик. Remember the main to hell with Spain. То се ремува. Помни кораба Мейн, по дяволите Испания. Това става боен вик, патриотичен боен вик на американците, включително и на войниците, които отиват после на тази война. И ето, че на 21 април Америка започва по-малко от месец след тая комисия, а Америка започва, нали, президентът одобрява, конгресът решава, президентът
одобрява и започва бойните действия срещу Испания чрез морска блокада на Куба, която до това време е испанско владение. Четири дена по-късно Конгресът официално обявява война на Испания със задна дата с дата 21 април. Войната продължава само четири месеца и завършва с пълна победа на Щатите. при мирния договор, който е подписан в Париж през декември същата година, Испания губи Филипините в полза на Щатите, разбира се, Филиппините, остров Гуам, който е в Тихия океан, Пуерто Рико
и Куба. Като Куба идеята е, че тя ще получи своята независимост, но няколко години е протекторат на Щатите да помогнат тя да направи преход. Четири години това е тоя преход от испанското владичество до независима Куба. Ясно е, че през тези близо четири години Съединените щати поставят Куба под своя зависимост и тя се освобождава от тая зависимост. Може би чак при Фидел Кастро, при революцията. Тя става дефакто протекторат. Деюри е независима. Да, обявяват независимост, но малко
по-късно, но де факто остават под пълен контрол на Съединените щати. Така, че резултатът от цялата работа е, че Съединените щати се превръщат в колониална империя заедно с Великобритания, Франция и другите. Испания вече не е колониална империя. Тя си губи колониите. Щатите стават колониална империя и глобална сила за пръв път. Дотогава те са в общи линии затворени в своите граници, континенталните граници в Северна Америка, докато сега навлизат и то едно в Карибите,
друго в Тихия океан Гам и трето в Азия, Филипините. Тоест коренно се променя мащабът на американската политическа и военно-политическа сила. Самият ход на войната, обаче тя завършва само за четири месеца с категорична победа на американците, означава, че Щатите са били готови за нея, защото ти нито може да произведеш кораби за четири месеца, нито можеш да обучиш екипажи. Това са военни кораби с доста сложно поддръжка от гледна точка на а военното дело там артилерия и така нататък. Не можеш. Това не е пехота.
Макар, че и пехотата не може за един месец да направиш цивилния да го направиш ефективен войник. Аа тоест Щатите са били 100% готови с преобладаваща сила спрямо Испания. И този инцидент е бил съзнателно провокиран. Разбира се, уж президентът Макинли не искал войната и така нататъка, но неговата съпротива срещу войната е била доста слаба. Той можеше да не одобри а решението на Конгреса, но не го прави. Тоест принципно се съгласява с войната.
И така, тук сме сигурни, че първо Испания не прави взрива, Щатите не правят взрива, той става спонтанно от грешка на екипажа и на капитана. Тоест, всъщност грешката е на Щатите. Значи, ако се приеме, че инцидентът се дължи на взрив в въглищата, тогава кой е виновен? Ами виновен е капитанът на кораба. Виновни са офицерите, виновни са матросите. Някой не си е свършил работата. А крайната отговорност е на капитана, разбира се. Той не е взискал от офицерите и от
матросите. при това положение и имаме толкова много жертви 260 и колко А при това положение имиджът е отрицателен за Америка Тя не може да поддържа собствените си кораби има некадърни капитани, некадърни екипажи. Трябва да се направи едно разследване. Капитанът трябва да се вкара в затвора, причинил поради престъпна небрежност смъртта на своите матроси и гибелта на кораба си. Изобщо един срам за военните сили на Щатите, за капитана и така нататък.
Докато при варианта, че м нали Испания е виновна, американците са абсолютно невинни. Те са жертви. Те са спали там някъде в кабините си, когато ги взривяват. Абсолютно невинни хорица загиват от лошите испанци. Второто нещо, което е, значи този инцидент е спонтанно се е случил. Не е инсценировка, не е театър. Второ, тази фикция, че е испанско деяние, е създадена от медиите, от военноморската комисия.
и изобщо от политическата класа на коя класа обаче не всички, а войноделците. Има политическа класа във всяко общество, има ястреби и така нататък. И точно те, разбира се, са действали в Конгреса и спрямо президента, и спрямо медиите вероятно и така нататък. Сега тази фикция за испанската агресия е използвана именно от военноделците, за да се започне въпросната война, която те са искали. Може би не всички в Америка са искали тая война. Може би дори никой не е искал така в народа, но тези, които са искали, войноделците
несъмнено са създали този наратив. И така, нека да отговорим на няколко прости въпроса. Кой е агресорът в тази война? Щатите. Кой обвинява Испания в агресия? Щатите. Тоест агресорът вика: "Дръжте агресора". Какво мисли американският народ? Че Испания е агресор. Помнете Мейн, по дяволите Испания. Това мисли американският народ. Кой печели от всичко това? Кои Бо Съединените щати печелят колониалната империя в Карибите, в Азия и в океана.
Капитанът на кораба, престъпникът Чарлс Сигсби се казва, по-късно става контраадмирал. Пише след края на войната. В 1899 година, след като вече е подписан договора с Испания в Париж, пише книга за инцидента. Тя се казва Корабът Мейн, разказ за неговото потапяне в пристанището на Хавана. В тази книга той преписва взрива на външна причина, тоест на морска мина. Когато умира по-късно, на неговото име е наречен кораб, а залив, парк и така
нататъка. Найдълбоката падина в мексиканския залив носи неговото име. Тоест, той е национален герой. Погребан е в националното гробище в Арлингтън, въвъв Вашингтон. Тоест една героична фигура на преуспял военен контраадмирал. Нека да направим една пауза, след което ще продължим. Господи [музика] [музика] Аминь. [музика] >> [музика]
>> Благодари Господи [музика] ся ите Боже Божено и христом [музика] те [музика] Боже [музика] наже божи Боже,
Боже, [музика] и Така стана дума, че този инцидент с кораба Мейн завършва с пълен триумф за всички в Америка, за държавата. Капитанът е оневинен. Медиите се оказаха полезни на обществото. Всички участници празнуват триумф. Това е един триумф американски. Тази война Америка излиза на голямата световна геополитическа сцена като колониална империя на всички морета. В 1976 годи
адмирал Хайман Риковър, американския адмирал, публикува едно изследване, озаглавено как бойният кораб Мейн беше разрушен и в него доказва, че взривът е бил вътре в кораба, а не причинен от мина или торпедо или нещо друго отвън. Тоест, че всичко това е една фалшификация, една фикция под фалшив флаг. Но какъв е резултатът от това негово изследване? Авторитетно, признато.
Първо, то става 78 години след събитията. Отдавна са покойници всички. Има давност. Разбира се, никой не е осъден. А този не е капитанът, който съсипа своите войници, причини смъртта на 268 от тях, нали? 266 плюс двама офицери. А тоест един де факто престъпник не е изкопан от арлингтонското гробище и да бъде погребан другаде, за да не осквернява националното гробище. Не са му разименувани нещата, които са именувани на негово име. Всички казват: "Да бе, книгата
убедителна, тезата е убедителна, но нищо не се променя. Дори иронично войната в 1898 година в ако погледнем в литературата, в медиите всякъде, тя се води испаноамериканска. Не американо-испанска, а испано-американска. Все едно, че Испания е атакувала Америка. Поуката от всичко това е, че тази фикция под фалшив флаг носи исторически триумф на своите осъществители и носители. Разбираме също така как лесно се манипулира общественото мнение, как
лесно се прави история. Тази лъжа прави история. Тя определя историята на Гуам, историята на на Пуерто Рико, историята на Филипините, историята на Съединените щати. Тя е част от световната история. Това не е някакъв инцидент в квартала. Друг пример да вземем. Пожара на Райхстага. Пред историята на 30 януари 1933 го Адолф Хитлер е назначен за канцлер, за министър-председател на Германия. Той е победител в демократичните избори в Република Германия, Ваймарската република.
провеждат демократични избори. Партията на Хитлер, Национал социалистическата партия има най-много депутати в Райхстага и президентът възлага на водача на главната партия да състави правителство по абсолютно демократичен, законен начин и по-малко от месец след това. Значи на 30 януари Хитлер е назначен за райс канцлер. А не Райхсканцлер, а да де. Макар, че тогава вече нямаме Райх, имаме република, но така или иначе канцлер на Германската република. Та на 27 февруари, по-малко от месец след като
той идва на власт, става пожарът в Райхстага. Райхстага е запален. На следващия ден на 28 февруари президентът Паул фон Хинденбург издава указ за защита на народа и държавата под натиска на канцлера Адолф Хитлер в отговор на пожара в Райхстага. С този указ се ограничават до максимум всички демократични права и свободи на пресата, на политическите партии, на всички
останали, словото и прочие. извънредна извънредно законодателство се въвежда, нали, чрез този декрет и започва гонение от страна на нацистите срещу техните две главни така опонентски партии, комунистическата и социалдемократическата. Три дена по-късно, на 3 март е арестуван водачът на комунистите Ернст Телман. Той не е съден. Вкаран е в затвора без съд и прекарва в затвора 11 години. Накрая го разстрелват в концлагера Бухенвалд.
Самата Комунистическа партия е разгромена. Депутатите са къде арестувани, къде избягват. Така или иначе разпада се тяхната парламентарна група през март 1933 го с така наречения закон за извънредните пълномощия. А неговото точно название е закон за преодоляване на бедствията на народа и Райха. Хитлер получава пълна диктаторска власт. Сега законът в рамките на Ваймарската
конституция трябва да бъде приет там с определено мнозинство 2/3 и така нататък. Разбира се, комунистите вече ги няма, социал-демократите са против и няма такова мнозинство. Така, че започва един натиск върху депутатите, върху католическата партия и така нататък. И с огромни усилия Гьоринг, Гьобелс, всички са впрегнати в този натиск и в крайна сметка този закон е приет. При това положение вече е подписан от президента Хинденбург. Това е важно. Тоест спазена е уж процедурата.
демократичната процедура и Хитлер получава пълна диктаторска власт. Преди това обаче са арестувани а няколко комунисти, включително трима българи. Георги Димитров, Попов и Танев. един германски комунист, шефът на парламентарната фракция Торглер и този, когото са хванали на място холандския комунист ван дер Любе, Маринус ван дер Любе. И срещу тия петимата започва процес. На 21 септември 33 година в Лайпциг, във Върховния съд на Германия започва
знаменития лайпцигски процес, който завършва на 23 декември 33 година с това, че са оправдани Димитров, Попов, Танев и Торглер, тримата български комунисти и германският комунист са оправдани. Само холандецът, който е бил хванат в Райхстага по време на пожара, само той бива екзекутиран, осъден, че е нали виновен за подпалвачество и бива екзекутиран, докато те четиримата биват пуснати, защото нямат вина. Не е доказана вина. Няма доказателства.
Та а въпреки, че значи този холандския комунист няма никакви данни да е бил свързан с някаква конспирация, с някакъв опит за държавен преврат, за бунт или каквото ще да е. Той е бил една доста неуравновесена личност и е действал изглежда сам. Той заявява, че е сам и няма никакви доказателства за каквато и да е връзка с когото и да било от германската комунистическа партия да са искали това действие и така нататък. Тоест всички репресии срещу германските комунисти
са неоснователни. Нещо повече, самият закон също е неоснователен, защото това е, значи, ако приемем, че ван дер Любе е извършил този пожар, защото има съмнение, че фактически м нацистите са били замесени също, тоест, че това е класически а така фалшив флаг, но дали е изцяло инсценировка под фалшив флаг или е пожар, извършен от някакъв неуравновесен холандски комунист, който се приписва. Ей тука вече е измамата, че се приписва на Германската
комунистическа партия. Нещо повече, приписва се като част от а опит за държавен преврат. Не е ясно как пожарът на парламента в Германия ще бъде свързан с опит за държавен преват. Освента държавен преват няма. Ако по времето на пожара имаше някакво въстание в Берлин, да, но такова няма. Тоест това е фикция, това е наратив. В крайна сметка какъв е резултатът? Германската комунистическа партия е напълно разгромена. Тя не се появява след това никъде до чак падането на Берлин 45 година. Тя няма никакъв организационен политически
живот. Говорим в самата Германия. Тея, които са избягали, да, но в Германия тя е ликвидирана. Оставена е извън закона и така нататък. Социалдемократите също са разгромени, макар и в малко по-лека форма. Тоест целта е постигната, нали? Фикцията под фалшив флаг е била създадена с тази цел и тя е постигнала. говорим за един ден след събитието. Още няма разследване, още не се знае кой е виновен, стои, има ли заговор, няма ли самотен вълк ли е този или има конспирация? Не се знае. Вече законът е в действие, репресиите
започват, арестуват се всички врагове, нали, политически на Хитлер и се ликвидират. А този важен този случай е много важен, защото без него явлението Хитлер нямаше да се случи, ако той, както е бил избран, управлява известно време в парламента, някои гласуват против, някои за, той щеше да бъде ограничен в своите действия и нямаше да може да се развихри. Докато след пожара на Райхстага той за броени дни ликвидира опозицията, обсебва парламента, чрез парламента си гласува
диктаторски пълномощия, подписани от президента. След това Хинденбург, между другото, умира. Той е бил болен и стар, умира и край. Германия става диктатура по един напълно логичен и закономерен начин. От едното следва следващото, третото, четвъртото и немислимото става. Този карикатурен кресльо Адолф Хитлер, на когото не са давали никакво политическо бъдеще, нали, той временно неведнъж се появяват такива в историята на много държави временно така изплуват и след това
потъват и край. Не, в случая не благодарение на пожара в Райхстага. Тоест тази фикция под фалшив флаг, фалшивия флаг е, че а пожарът е направен от германските комунисти с цел преврат и вземане на властта. Това е наративът, който се разказва. Разбира се, той е валиден само в Германия. Извън Германия никой не го вярва. Имаме контрапроцес, имаме опровержения. Никой не вярва на това нещо. Обаче какво това? В Германия целта е постигната 100%. Целта е преизпълнена. Хитлер не е мечтаел
за толкова бързо обсебване на диктаторската власт. Да направим още няколко примера. Единият от тях е, разбира се, тункинския залив 64-та година. Как започва цялата война във Виетнам. Виждаме, че такива инциденти започват исторически събития. Войната между Съединените щати и Испания, хитлеровата диктатура в Германия, войната във Виетнам. Това са огромни исторически събития, може би едни от най-важните в историята на своето време. Сега да разгледаме един друг по-особен
случай. А шведският изследовател професор Тунандер е написал много изследвания, в които твърди, че а инцидентите с многобройни съветски подводници, уж навлизащи в териториалните води на Швеция при управлението на Олоф Палме, това е второто управление на Олоф Палме от 1982 до 86 година, че тези инциденти по време на второто управление на Олаф Палми и малко преди това всъщност са били фикции под фалшив флаг, имащи за цел да
саботират, да ликвидират мирните инициативи на Олоф Палме. Той беше много авторитетен, а миро миролюбец, пацифист. и беше на път да постигне някои много важни а резултати от своята политика със своя авторитет. както в Скандинавия, така и като посредник между Изтока и Запада. Човек със замах, със световен авторитет, с постижения и на път да осъществи своите а миролюбиви планове и изведнъж нали каква е целта, да кажем Скандинавия да бъде зона
свободно от ядрено оръжие, да бъде неутрална и така нататък. И изведнъж, докато той нали напредва със своите мирни инициативи, изведнъж се чува, че някъде се появила съветска подводница в шведски териториални води. Бре започва в кампания в медиите, нали, какво стана тука, къде я видяха, защо я видяха? Мине време друга се появява пак в шведски териториални води. Що не стават в териториалните води на примерно Франция или Испания или Гърция, нали? Не, то точно в шведските по поръчка. Та Тунандер, който е специалист а по тези въпроси, много уважаван и
много а високопоставен, той а има няколко изследвания и неговата така най-голяма книга излиза в 2004 г. Тя се казва така: Тайната война срещу Швеция. Две точки. Измамата с американски и британски подводници. Но тук е важно, че тази книга излиза на бял свят 18 години след смъртта на Олаф Палме и 13 години след разпадането на Съветския съюз. Тоест тази измама
с американски и британски подводници, които играят ролята на съветски, появяват се и уж им са съветски, макар и разкрита от един авторитетен учен, тя остава без последици това разкриване. Никой не е осъден, никой не е разобличен, така лично, никой не пострадва, косъм не пада от главата му, дето се казва, самите автори на тези измами си казват: "Няма значение тази публикация." Ние си свършихме работа, получихме си парите, свършихме работата. Олоф Палме
се провали неговите планове. Сега дали са го убили същите тези, е друг въпрос. Много вероятно убийството да не е случайност, но така или иначе по-важното е, че тези инциденти, нас в случая това ни интересува не кой е убиецът, а как са се случили тези инциденти подозрителни, че те точно по поръчка се появяват точно, когато има шанс да се осъществи мирната инициатива на този световно знаменит пацифист. И изведнъж това се проваля и естествено той не може да каже пред светския народ аз си затварям очите пред съветската агресия, която разбира се не съществувала в
случая, нали има един инцидент с една съветска подводница, която смята се, че поради някаква грешка а там засяда между скалите в Швеция, но това е по-рано. Вероятно там е дошла идеята и а след нея започват да се така умножават тези инциденти и в крайна сметка постигат своята цел. Ние си спомняме българската следа в атентата срещу папата 81 година. За нея няма да говорим. Там за Сергей Антонов, който в крайна сметка беше оправдан или най-малкото пуснат поради липса на доказателства.
А спомняме си много добре а случая с оръжията за масово поразяване на Саддам Хусейн в 2003 година, когато имаше сигурни данни, че той има оръжие за масово поразяване и това стана казус бели, повод за войната срещу Ирак. Съединените щати, Великобритания и други страни, включително и България, участваха в тази война. Тогава, разбира се, Франция, Германия, Гърция, Турция и така нататък, а натовски страни отказаха да участват, но България участваше. След, което още в 2004 година, следващата година, след
като приключи войната, Тони Блеър заяви: "Няма оръжие за масово поразяване, но тогава той не се извини, още беше министър-председател. След това, когато падна от власт и мина доста време, в 2015 година, в едно интервю пред CNN, той каза, "Аз се извинявам за факта, че информацията, която сме получили, е била погрешна и така нататък. Но не се извинявам казва за това, че свалихме Саддам Хусейн и прочие. Ама вие хубаво свалихте Саддам Хусейн, обаче убитите в тази война, пряко убитите са между 200 и 300 000 души иракчани.
Американските жертви са малко, а но малко малко. Ако те са жертва на една измама, създадена от в Съединените щати, значи този, който е създал измамата, е виновен за гибелта на 1000 и 400 и колко американски войници. Тони Блер е виновен за гибелта на няколко десетки британски войници. Българските Симеон Сакскобургготски е виновен за гибелта на 13 български войници, които умряха вследствие от една измама. Саддам Хусейн нямаше оръжие за масово поражение. Отделно, че
той тогава беше в а много ограничена позиция. имаше забранена зона там за самолети, нямаше право да летят негови военни самолети и прочие. Тоест, той нямаше възможност да да извършва злодеяние в такъв мащаб. Но така или иначе сега а през 2016 година се направи едно разследване в британско правителство и нали са заключили, че всичко това е било измама, но от това нямаме правни последици. Тони Блеър е жив и здрав, не е осъден, не е претърпял някакви, да кажем, да му отнемат някакви нали награди, ордени и така нататък. Не
е жив и здрав и дори се смята за едва ли не потенциален посредник тука в Близкия изток. Тоест не е политически разобличен като един м автор на една смъртоносна измама. Значи, смята се, че косвените жертви, значи преки и косвени жертви на Иракската война общо са около 1 милион души. 200-300 пряко убити при военните действия. Другите загинали косвено. Аа някои казва 600 000 на списание Лансет, авторитетно списание Лансет над 600 000. Други изследвания казват, че до 1 милион
стигат а общо жертвите. Нека да направим още една пауза и накрая ще обобщим. От тебе радуец благодатная [музика] всякая тва ангелски собори человечески род освящени храме
>> [музика] >> Ираю слове есни дественая похвала из нея Яже Бог воплотися и младенец бист преждеве. Сиг [музика] наш ложесна бо
твоя престот. твори и чрево твое простране небес >> [музика] >> содела [музика] тебе радуец, благодатная свя Каява
слава а тебе [музика] И така, като правило, тези фикции под фалшив флаг се извършват от по-силната страна, тоест от вълка, а не от агнето. Друго, тези FF почти винаги се извършват от страната, която владее медиите, тоест владее наратива, защото наратива е всичко при този род измами. Ако ти не владееш наратива,
каква полза, че си направил блестяща операция? Ако противникът ти, който много добре знае, че ти лъжеш, владее наратива, той ще те разобличи. Дори ако няма никакви пръстове отпечатъци, ти да си направил всичко брилянтно, но наративът ще бъде негов. Тоест ти ще инкасираш всички минуси. Така, че страна, която няма господстващи медии, не може да извърши такъв тип операции. То ще се обърне срещу нея. Следващото. Тази фикция под фалшив флаг е тайна
операция поради самата си същност, бидейки под фалшив флаг приписана на друга сила. Естествено, че това не може да бъде истината не може да бъде казано. Тя е тайна. Тези, които я извършват, я пазят в тайна. И извършителят прави всичко възможно, за да се запази тайната. Извършителят почти винаги е държава или най-малкото тайните служби на велика сила, защото кой владее световните медии? Световните медии ги владеят англосаксонците. Нито една друга сила в света и да иска,
не може да направи такава акция, защото ще я нацакат в медиите. За да извършиш такава акция, трябва да владееш медиите. Тоест тези акции, тези false flag fabrications могат да бъдат извършени единствено от тези, които владеят световните медии. Плюс, разбира се, трябва да са велика сила и във военно отношение, но то обикновено върви ръка за ръка. Та в този смисъл в нашето съвреме такива операции могат да се извършват единствено от американците и донякъде от британците като съюзник на Америка, разбира се, а може и от Израел като съюзник на Амери
Америка, но в крайна сметка Америка е основният а стълб на подобни операции, именно защото владее лъвския пай на световните медии, на наратива. и е най-голямата военна сила по настояще. Единствено империалистическа държава може да извърши такива действия, защото те изискват големи м така а служби. Това не може да се извърши от двама-трима души. Ти трябва
да имаш структури на тайните служби, тъй като е тайна операция, тя винаги се извършва или в военните структури, но в тайните им а звена или в разузнавателните служби, които са също тайни по определение. Та такива големи звена могат да имат само големите армии, големите сили. Малките сили нямат кадрови потенциал да го извършат. По изключение, но може би не много рядко, самите тайни служби като част от така наречената дълбока държава могат да извършат такива операции без знанието на а да кажем президента или
министър-председателя. На теория това може да стане. Друг е въпросът дали се случва или така се така да се каже легендата е такава. че президентът не знаел, както президентът Макинли, нали, бил против войната, ама нямало как, нали, при такава страшна атака срещу Америка ще не ще започва войната. Може и да са го излъгали наистина. Следващото нещо, тези действия, тези FF са незаконни, те са извънзаконни, тоест престъпни. Те затова се държат и в тайна, но и те поначало са незаконни, но
а няма закон против тях. Те не се разрешават от закона, но никой не прави закон срещу тях. Кой ще направи закон срещу такава практика? [смях] Естествено, че този, който може да ги извърши. Сега да прави такъв закон България, ами тя в България не може да извърши такава операция и да иска. Няма капацитет. Само империалистически. сили могат да го извършват, тоест глобални хегемони в случая Щатите и тези, които са свързани с тях, пряко свързани. И затова а те самите
ще са последните, понеже в повечето случаи държавите извършват тези и държавите са бенефициенти. Кой спечели от а инцидента с кораба Мейн? Ами американската държава. Кой спечели от нали инцидента в Тонкинския залив, нали? Американската държава, тя постигна своята цел. Войната във Виетнам. Сега друг е въпросът е, че стратегически това беше грешка, но това е съвсем друго. В момента те това го искат и го получават. Е тази държава да се лиши от това перфектно средство за постигане на цели, като въведе закон против такива деяния.
Това дето се казва е дървено желязо. Това е параграф 21. Няма как държавата, която е главният престъпник, главният крадец да извика дръж крадеца със своето законодателство и да даде на разни критици, разни комисии, защото в и в Съединените щати, и въвъв Великобритания има такива комисии от време на време къде граждански, къде лични инициативи, нали? Ти ще им дадеш инструмент, когато разкрият, както беше случаят с Тони Блер, да го осъдят по закона срещу тези false flag fabrications, нали? Ще му кажат: "Ти наруши закона против тези FF
и ще бъдеш съден." Това няма как да се случи. Самите държави няма да се лишат от този инструмент, макар и нали по принципно а основа на лъжа, на измама, на подлост. Държавите могат да признаят тези FF обикновено след като изтече срокът на давност. Минал срокът на давност и някой учен се задълбочил и доказал, че не било вярно. Обаче давността е изтекла. Сега, дори когато не е изтекла, както беше в случая със
Саддам Хусейн, пак не се произвежда разследване, което да доведе до осъждане, защото да, няма закон специфичен, но има други закони, които са нарушени, но не са повдигнати юридически обвинения срещу Тони Блер във Великобритания, където имаше такова изслед разследване и се доказа, нали, че де факто той е стъпил на невярна информация. дори много вероятно, туй трудно ще се докаже, че е знаел, че е невярна, но и да не е знаел, това е престъпна некомпетентност. Тя е довела до гибелта на еди колко си британски граждани,
войници, които са умрели за една м недостойна кауза, за една лъжа. Президентът Буш също не беше преследван по никакъв начин. Дори бих казал, че и реномето му не пострада. Айде, Тони Блеър някак си го натиснаха и се извиняваше, докато Буш не се извини, макар че американските жертви са 4400 и колко войника на войната срещу срещу Ирак. Нашият Симеон Саско Борговски също не се извини за тия 13 жертви в една война за една лъжа, при положение, че Франция и Германия казаха: "Няма да участваме." Това беше съвсем очевидно, че те не вярват в тази
информация. Искат доказателства, каквито няма. Поначало, и това е важно, важен параметър на тези фикции под фалшив флаг е, че тяхното разобличаване е рядкост. Бидейки тайни, бидети бидейки покрити от държавата с всички средства, много рядко те биват разобличавани. Тоест ние, ако знаем разобличаването на случая с Мейн, на Тонкинския залив, на там случая с Олоф Палме и така нататък, това е изключението. Като правило тези казуси не могат да се докажат.
Каквито и разследвания да правиш, следите са изтрити, защото държавната машина ги е изтрила и вероятно е заложила други фалшиви следи. Тоест това са безнаказани държавни престъпления на най-високо равнище, поради което те са примери за подражание от страна на същите тези държави на Съединените щати и Великобритания, след като в миналото с такива а престъпни държавнопрестъпни деяния Ние сме постигали своите цели. Защо да не ги
използваме и сега, всеки ден, във всички направления? Тоест, щом са като правило успешни, щом като рядко ги разкриват, щом като и да ги разкрият, никой не пострадва, а си остават като уважавани национални герои, политици и така нататък. Когато държиш световните медии, ти не може да бъдеш дискредитиран, защото Да, виетнамците казаха, че това не е вярно, ама какво от това? Кой ги слуша? Няма значение. Или испанците казаха, че онова не било вярно, ама
никой няма да им даде наградата Пулицър за това, че са го доказали. Някакви смели испански журналисти доказват, че господин Пулицър е лъгъл. Не, наградата Пулицър се дава от него, от неговата държава по-точно. Тоест, държиш ли медиите, ти правиш тези действия безнаказани. Та а може би в бъдеща беседа ще се занимая още с тази тема, която е много интересна, но засега нека да завършим с това, че в днешния свят ние сме свидетели на все по-често използване
на фикции, на лъжи. на измамни наративи под фалшив флаг, че трябва да сме много бдителни в ежедневието си, защото а едва ли можем да допуснем, че а тези, които владеят света, включително и духовните сили, княза на този свят, Ако щете предтечите на антихриста, , че те ще се откажат от това могъщо оръжие за правене на история,
по-скоро ще увеличат а неговото използване именно заради неговата безнаказаност, заради неговата ефективност. И ние трябва да опазваме нашия светоглед от това да сме жертви на тези измами. Ние може да сме жертви на тази политика, да инкасираме минусите от политиката, но да не бъдем в групата на измамените, на тези, които така са викали навремето, нали, помнете Мейн, по дяволите Испания и така нататък. Тоест излъганата публика, която мисли, че медиите ѝ дават истина, че медиите са на
нейна страна, че медиите са патриотични, а всъщност те са продавачи на лъжа. И понеже знаем кой е бащата на лъжата, това е лукавия. Те в крайна сметка са слуги на лукавия. >> Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.