Светоглед
Архив на предаването с Георги Тодоров по Радио Зорана
← Към търсенето

Историческото чудо с победата на Кръста (Беседа 279)

Светоглед с Георги Тодоров по Радио Зорана · 1826 сегмента · Гледай в YouTube →

Пълна транскрипция

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Историческото чудо с победата на кръста. На 28 марта се навършват 1160 години от великото историческо чудо, което Бог извършва за Българите на 28 марта 866 година. Тогава Свети Борис с кръста в ръка потушава бунта на боилите. езичници в Плиска и наред с другите начини, по които отбелязваме това събитие, няма как да не го отбележим и с отделна беседа в нашата рубрика Светоглед. защото на тази дата, в този ден, преди 1160 години, християнството побеждава езичеството в столицата Плиска, т.е. именно християнския Светоглед, за който ние говорим през цялото време,

християнския Светоглед става госпоствъщ в България. И друг път сме коментирали тъй важните събития около покръстването. Знаем, че то протича по няколко степени, в няколко етапа. Първо Свети Борис се насочва към християнството, решава да стане християнин. После става кътехумен, оглашен. После се кръщава 864 година, най-вероятно. После тайно е правото неговото лично кръщение заедно със семейството. После в 865-та, най-вероятно, става първото обществено кръщение. Започват масовите кръщения, кръщават се Боилите и част от народа. 866-та година, бунта на Боилите е неговото потушаване. И така нататък имаме няколко последователни етапа в тази поредица. И като говорим по кръстването, можем да приемем и личното на Свети Борис като ключово събитие. И първото масово кръщение е 1965-та година. И бунта на Боилите, която вече се смазва езическата опозиция, която можеше да върне назад цялата история. Та днеска ще говорим именно за потушаването на този бунт.

Преди да тълкуваме събитието, нека да проследим изворите, което е, може би, най-важното. Да видим какви са тези извори, какво знаем, откъде го знаем. Главният извор по точно този въпрос са летописите на, официалните летописи на западно-франкското кралство. Които летописи по това време се водят от реймския архиепископ Хинкмар. И в тези летописи, бертинските, така наличени бертински летописи, един от най-достоверните извори за IX век, под 866-та година, Хинкмар пише следното. Царят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това, негови боляри разбунтували народа против него,

за да го погубят. И тъй, колкото били в десете области, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество с 48 души, които били останали при него поради преданността си към Христовата вяра. И веднага, щом излязал от градските врати, немо и на тези, които били с него, се явили седем духовници и всеки от тях

държал в ръката си запалена свещ. И така, те вървели пред царя и пред онези, които били с него. А на тези, които били възстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с царя, както се сторило на противниците, вървели изправени

и ги поразявали с предните си крака. И такъв страх ги обзел, че те не могли да се приготвят нито за бягство, нито за отбрана, но прострени на земята не могли да се движат. Крайна цитата на този ключов пасаж.

Виждаме едно почти кинематографично описание. Кратко, но доста съдържателно. и в него пресвечете няколко неща. Първо, царя на българите очевидно е изненадан от бунтовниците

езичници, които искат да го убият и да сложат друг. С него остават само 48 души, които били, както казва Хинкмар, които били останали при него поради преданността си към

Христовата вяра. Тоест, това са били хора, които са били готови да отидат на смърт за Христовата вяра. явно, че силите са неравни. Множеството народа е вдигнат на бунт,

както казва Хинкмар. Значи, от десете области великите боили вдигнали народа. Сега, точната бройка никой не знае, но понятието народ плюс това

от десете области означава, че говорим за много голямо множество, хиляди, а срещу тях са 48 души. Какво се случва? И веднага, щом излязал от градските врати, немо

и на тези, които били с него си явили седем духовници и всеки от тях държал в ръката си запалена свеещ. Почти не се прави дословен анализ на този извор, защото дословния анализ дума по дума,

понятие по понятие, образ по образ, разкрива някои важни неща. Значи, първо излиза от градските врати царя с тези 48 придържаващи го,

не се казва защо излиза, защо не се стои вътре, зад крепостната стена, все пак е по-сигурно отколкото извън нея, където губиш възможността да се съпротивляваш

ефективно. На равното поле мнозинството естествено, че ще смачка тези 48 души. Той обаче излиза и ние си задаваме въпроса защо излиза. След това явяват се седем духовници, не се

казва какви са тези духовници, но те се явяват. Значи, най-вероятно, това е някакво свърхъестествено събитие, защото можем да си представим датката

порта, горе вкулите, заберите, стражите, царя с свитата от 48 души, на коне, отварят портата, излизат, отвънка бунтовниците,

които искат да го убият, няма място за духовници. Откъде ще дойдат те? Тук няма църква, няма манастир. това явяване е свърхъестествено и много важен детайл.

Всеки от тях държал в ръката си запалена свещ, това е много важно, тези духовници не държат в ръцете си, да кажем, икони, или дарове,

или нещо друго, запалена свещ всеки от тях и така те вървели пред царя и пред тези, които били с него. Щом вървят, значи

и царя върви. Значи имаме шествие. Шествие оглавено от седмина духовници, свърхъестествено появили се духовници, с запалени свещи

в ръце. вероятно тези свещи са доста големи, защото тънките свещи знаем, че на открития ветрилник в Плиска много бързо

ще бъдат изгъсени. Дори да няма голям вятър, все ще има там това открито място. За да не изгасна, трябва стабилна свеща. Така че представяме си

едни такива големи свещи от типа на тези, които се носят пришествия. Именно с тая цел са по-големи, за да не гаснат от всеки полъх

на вятъра. И самия глагол, че вървели пред цария, означава, че имаме шествие. И тук никой ни си задава въпроса, добре де, а

накъде е насочено това шествие? Очевидно, че цария е там, свитата е зад него, пред тях са седемте духовни лица със свещите, ами това си е литийно, църковно, християнско

шествие. Всички литийни шествия са насочени към някаква светиня. Каква е светинята, към която те са насочени? Разбира се, Хингмар в далечния

Реймс, не е получил информация за точно каква точно светиня, но от разказа ние можем да направим извода, че това шествие е християнско,

литийно шествие, насочено към някаква светиня. Коя е светинята? Във България по времето на покръстването единствената, така да се каже, българска официална

светиня е гроба на Свети Боян Ен Равота, който е прад Чичо на Свети Борис и първомъченик български. И то

не кой да е, а престолонаследник. Престолонаследник. може да е мъченик, но да е някой никому неизвестен. Не, този на всички е известен. Престолонаследника се отказа от трона. Нещо,

което ще направи по-късно и Свети Борис по друг начин. А този се отказа от трона и отиде на смърт. Отрязаха му главата заради Христа. Тоест, това е емблематичния

български християнин. И друг такъв няма. Тоест, много, много вероятно това шествие, ако отива към Светиня, каква друга, освен гроба на първия български мъченик.

Нека да кажем две думи за Хинкмар. Той е изключителна личност, изключителна фигура от IX век. Дели Мегдан с поредица от папи, главен така

духовник на грубо казано днешна Франция, западното франкско кралство. Още не се казва Франция, но от това западно франкско кралство ще се дооформи държавата

Франция. казахме летописец с немалък опит няколко години преди това той започва тоест продължава да пише официалните летописи на кралството започва той

своята дейност и вече е натрупал опит. Тоест когато той чуе за някакво събитие или му донесат някакви сведения писмени той като летописец главен летописец на кралството една казва

аха дай това да го впиша това е важно събитие. той не е станал преди два дена летописец и още да не се ориентирал а вече натрупал няколко годишен опит и тук е въпроса до каква степен той

може да нали манипулира изворите с някакви корисни цели. Еми няма какво да делят западното франкско кралство и българската държава. Нито са приятели нито са врагове да приятели в известен смисъл

нали в християнски смисъл поради това че българите се покръстват хинкмар е разбира се радостен както и всички на запад и папата и императора всички са били радостни че

езическа България става християнска. но няма мотив да се манипулират фактите и да се измислят. Той не е някакъв митотворец, поет или пък

някакъв заинтересован участник за да измисля нещо, а когато е чул или най-вероятно и писменно може да е видял нещо, го е включил в

летописите, а той самия е пряко замесен в темата България, защото по едно време там се събират едни помощи за новопокръстена България, където разбира се още няма отдежди,

няма съсъди църковни и затова на Запад се прави една акция за събиране на такива неща и за насенето им във България и Хинкмар е отговарял точно за тази акция

от към западно-франкското кралство, така че е бил добре информиран за нещата в България. Достоверен извор. И извор не заинтересова. Каквото му кажат, го записва.

Другото е, че пак Хинкмар говори, че в летописът малко по-нататъка, че българския цар изпратил на папата доспехите в които е бил облечен

по време на потушаването на бунта. Но западния император появил интерес към тези светини и папата и императора започнали да се препират

кой да ги вземе. И накрая решили да ги поделят. Половината да отидат при папата, половината една част при папата, една част при императора. Това също, Хинкмар, няма как да се го измисли, защото и папата, и императора са исторически фигури.

веднага ще проверят той защо измисля такия роти. Никоги не сме се карали за доспехите на българския княз Борис Михаил. Тоест, вкарването на тази информация е напълно 100% обективно. Имало е такъв спор

между папата и императора за доспехите на св. Борис. Сега тук е много важно думичката доспехи, защото в академичния превод в латински извори за българската история са го превели оръжията с които е бил въоръжен.

Обаче латинските думички не са оръжията, а доспехите и съвсем не въоръжен, а облечен. доспехи не е точната дума

така арма е латинското, но в речника се обяснява, че арма това е защитно въоръжение. Броня, шлем, щит, с това,

с което се защитаваш, а не с това, което ти нападаш, т.е. това не са брадви, копия, мечове, такиви работи, нападателни оръжи, а отбранителни, което

думичката доспехи глобо общава, защото ние не знаем дали е било броня, дали е било шлем, дали е било щит или и трите. Та, върстяки се към Хинкмар, имаме

доста свидетелства, значи, защо император и папата ще спорят за доспехите на бившия до вчера езичник в далечните български територии,

императора би трябвало да бъде по-високо поставен в собствените си очи. Той е император, не е крал обикновен, за какъвто смятат Борис. Титлата е Рекс, която е

втората след. Не е принц, разбира се, крал, не е княз, а крал, но не е чак император. Т.е. за да може императора да прояви интерес към тези вещи,

значи, те са свети, те са сакрални. Ако това беше някакъв подвиг, св. Борис беше изключителем войн, излиза на сражение и унищожава

противниците, императора няма да се унижава да вземе неговата броня, защото че ще му каже, чакай сайти, тук с чужда броня се правиш на мъж. Човека, силен,

як, победил ги, ти какво? Ако обаче, това са сакрални неща, ако имаме чудо, както пише тук в Хингмар, тогава вече и папата

ще ги иска, на него пък съвсем не са му необходими нито до успехи, нито пък още по-малко ножови буздогани. Тоест, ние сме сигурни, че става дума

за сакрален дар. Само като такъв той се праща на папата и само като такъв към него имат претенции хора като императора. Тоест,

чудото на 28 марта 866 година бива засвидетелствоно само от Хингмар неколко кратно. Да кажем трикратно. Веднъж описвайки събитието. Втори път

факт е, че се праща на папата това този това свидетелство за чудото и третото, че императора и той проявява

интерес към именно свидетелството за чудото. Тец вика императора би облякал тези доспехи при подобна ситуация без да се унижава като страхливец,

а точно обратно ще каже господ го е спасил, аз искам имя да ме спаси. Аз към Бога

проявявам страхопочитание, а не към българин, българския княз Михаил. Тоест имаме много сериозни свидетелства за историческа достоверност

на описанието на събитията, защото нашата обичайна академична секуларна наука не знае как да борави с чудесата и не знае

как да борави с Бог. Не знае къде да го класифицира в историята. Иначе в антропологията във всички други дисциплини такива вторичните да. Разказват

хората, легенди, щодо ги е страх от къмотевици, измислят Зевс, Юпитер, да. Това е ясно. Обаче собствено Бог има ли няма ли, ако го има

действа ли, не действа ли, историята мълчи. И по-скоро така по-подразбиране налага един секуларен прочит на събитията, че Бог по-скоро

няма, а ако пък го има, той не действа в историята. Историята е дело на човеците, а не на Бог. тук имаме доста добре документирано едно

историческо чудо, в което са включени ключови фигури. Папата, императора, Свети Борис и архиепископ Хингмар. Четири, има от най-висок ранг политици, исторически фигури,

които приемат случилото се на 28 марта като чудо. Когато е една скоба да отворим тук, че когато Свети Борис изпраща доспехите в Рим и там папата

и императора после спорят и накази ги разделят, една от хипотезите е, че съндъка, в който са били изпратени тези дарове е така ничния съндък

от Терачина, който се съхранява в Рим. В един от музеите там сме го виждали, снимали сме го и е добре известен, но спора виси във въздуха.

Едни казват да, образите са така езически, някои от тях разбира се, има един образ на Адам и Ева, т.е. на границата между едното и другото, между езичеството и християнството. От друга страна

стилистиката в никакъв случай не е италианска, това са някакви езичници, някакви варбари и е много вероятно да е точно съндъка, който е изпратен от св. Борис. Други казват не едва ли е така,

но съвременната наука, дендрологията специално, разполага с доста сигурни начини да определи възрастта на едно дърво. а съндък е доста голям и отлично запазен, без да се наруши

неговата автентичност, могат да се вземат малки проби, да се изследват дендрологически и да се реши веднъж за винаги най-малко датировката на дървото и може би и происхода му. Има начини да се

така види какъв тип дърво, къде растее и прочее. Та си мисля, че българската историческа наука и българската държава може би са длъжници по отношение на този съндък от Терачина,

защото много лесно би могло това изследване да се извърши и заплати с средства на българската държава, да каже, ние понеже имаме интерес, пък и за Италия ще е интересно. За там Палацо Венеция,

където се пази този съндък. Ако се направи на дендрология и се докаже едно или друго, винаги ще е добре дошло за един важен експонат, да имаш повече информация. Никой няма да загуби от това. Ако се докаже, че не е от България дошла от Германия,

ми хубаво, от Германия, от Германия. Нова информация ще поступи, никой няма да е против, искам да кажа, но те не са толково мотивирани, защото имат много други експонати, защото този ще изследват, а они няма да изследват, докато България е много

мотивирана. Ни нямаме много запазени неща от 9 век и ако се докаже, че съндък от Терачина е точно изпратения от Свети Борис, вече много сериозни изводи, че последоват от това. Нека да направим една почивка,

да чуем едно песно пение и след това ще продължим. ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН

ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН

ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПЕРЕБАНО СОВИН ПАПСКИТЕ ОТГОВОРИ

НА ПИСМОТО НА СВЕТИ КНЯЗ БОРИС В ТЕЗИ ОТГОВОРИ МНОГО ТОЧНО СЕ ПОТВАРЖДАВА ПОРЕДЪТА ОТ СЪБИТИЕТА ЗАЪБИТИЕТА ЗАЪТО ПАПАТА ОТГОВАРИЙКИ НА СВЕТИ БОРИС ПЪРВО ПРЕПОВТАРЯ ТАКА ДА СЕ КАЖЕ ВЪПРОСИТЕ А ВЪПРОСИТЕ СА ЗАДАДЕНИ ОТ СВЕТИ БОРИС ТОЕС ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОСТОВЕРЕН ИЗТОЧНИК СЪБИТИЕТА

ТАТАМ СЕ ГОВОРИ ИЗРИЧНО ЗА БОЖИЯТА ПОМОЩ ТОВА Е ГЛАВА СЕДЕНАЙСТА ОТ ГОВОРИТЕ ТАКА ЧЕ ТАЗИ БОЖИЯ ПОМОЩ С КОЯТО СВЕТИ БОРИС УСПЯВА ДА ПОБЕДИ БУНТОВНИЦИТЕ КОИТИ ИСКАЛИ ДА ЗЕМАТ ЖИВОТА МО И ДА СИ СЛОЖАТ ДРУК КНЯЗ ТЕ БИЛИ ДОВОЛНИ ОТ ЗАКОНА КОЙТИ ИМ ДАЛ СИЧКО ТВА НАПЪЛНО ПОТВАЖДАВА РАСКАЗАЛ ХИНКМАР А ТЕ СА МНОГО ОДАЛЕЧЕНИ

РИМСКИЯ ПАПА ТОГАВА ЗНАЕМ НЕ Е ВИЖДАЛ КАКВО Е ПИСАЛ ХИНКМАР И ТОЙ Е ЧИТЯЛ ВЪПРОСИТЕ НА СВЕТИ БОРИС И НА ТЯХ ОТГОВАРЯ БЕЗ ДУРГА ИНФОРМАЦИЯ ТУКА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПЪЛНО И ДОСТОВЕРНО НИЩО В ПАПСКИЯ ОТГОВАР НЕ Е ПРОТИВОРЧИ НА РАСКАЗА В ОХИНКМАР И СООТВЕТНО МНОГО НЕЩА ПОТВАРЖДАВАТ РАСКАЗА В БЕРТИНСКИТЕ ЛЕТОПИСИ ТУКА Е МНОГО ВАЖНО ЧЕ

ОТГОВАРТЕ НА ПАПА НИКОЛАЙ НИЕ ТВА СМЕ ГО ОБСЩАЛИ ДРУК ПЪТ СА РЕДАКТИРАНИ ОТ АНАСТАСИЙ БИБЛИОТЕКАР ГОЛЕМИЯ МАЙСТОР НА ФАЛШИФИКАТИТЕ ТОЙ ДОСТА СЕРИОЗНО РЕДАКТИРА ОТГОВАРТЕ НА ПАПА НИКОЛАЙ ТЕ ВЕДНАЩА БИЛИ НАПИСАНИ ПО ДРУК НАЧИН А СЛЕД ТОВА ВЕЧЕ КОГАТО СЕ ВЛОШАВАТ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДО БАЛГАРИЯ И РИМ И СЕ СКЪСВАТ ТЕЗИ ОТНОШЕНИЯ ТОГАВА АНАСТАСИЙ ПРАВИ РЕДАКЦИЯ КАТО ГЛЕДА ДА ПРЕМАХНЕ ИМЕТО НА СВЕТИ БОРИС И ТАНАТАТКА КОГОТ ТЕ ОЧЕВЕДНО ПРЕДИТВА МОГО СА ХВАЛЯЛИ ЗАЩОТО БАЛГАРИЯ МИНАВА КАМ РИМ ТА ПРИ ТОВА ПОЧТИ ИСТРИВАНЕ НА ПАМЕТА ЗА СВЕТИ БОРИС ТОЙ АНАСТАСИЙ ГИ ПРЕРАБОТВА ТАКА ЧЕ УШКИ МОТГОВАРТЕ НЕ СА ДО СВЕТИ БОРИС ЛИЧНО А ДО БЪЛГАРИТЕ КОЕТО Е МАЛКО НОСЕНС В СРЕДНО ВРИКОВЕТО КАК ТАКА БЪЛГАРИТЕ ЗАДАВАТ ВЪПРОСИ

КОЯ Е ИНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НАРОДНО СЪБРАНИЯ ЛИ ИМАТ ИЛИ КАК БЪЛГАРИТЕ ЗАДАЛИ ВЪПРОСИ НЕ Е БЪЛГАРИТЕ А ЕДИН БЪЛГАРИН СВЕТИ БОРИС ТА СЛЕД КАТО Е МАНИПУЛИРАЛ ДОСТА ПОДРОБНО ЦЕЛИЯ ТЕКСТ Тук Анастасий се така малко издънил, защото той казва, че бунтовенците, ушки им въпроси от българите, а бунтовенците каза да са искали да ви убият. Ама кого да убият? Българския народ? Българите, които задават въпроса. Не разбира се. Да ви убият, става дума за вас, Борис Михаил, княза на българите. Така че Анастасий тук е малко проспал, защото той няма как да го редактираш, тая го махнеш целия пасаж, пък той не е искал да го маха. Не е чувствал необходимост. Та в 17-тия отговор на Папа Николай имаме точно това актуализиране на личността на Свети Борис, че той е бил предмет на бунта, него се искали да убият и той е успял с Божията помощ да победи бунтовниците. Така че папските отговори напълно, напълно потвърждават следенията от Хингмар. Друг много важен извор е така нареченото чудо на Свети Георги с българите, с българина. Той е част от един сборник от чудеса на Свети Георги, сказания за Железния кръс и така нататъка и как започва този удивителен разказ, уникален като текст. Но ние няма се занимаваме с неговата драматургия, която е наистина невероятна. Това е като все едно четеш киноразказ, все едно че гледаш кино. Толкова е живописен, толкова е монтаж, имаш киномонтаж на събитията.

Много, много ярък наратив средновековен, уникален. Но как започва? Нас това ни интересува в случая. Аз от Чайгумене Петре съм от новопросветения български народ. Него Бог просвети чрез своето кръщение и в наше време чрез своя избранник Борис, когато нарекоха в святото кръщение Михаил, който, и тук е важното, с христовата сила и съоръжието на кръста победи много непокорния български род и помрачените от зломисленото дяволско дело сърца. Значи с христовата сила и съоръжието на кръста. Отново свидетелство за чудо. Разказа е за друго. Той разказва за друга ситуация, за войните с маджарите и така нататък. Тоест, кръщението му е само някакво предисловие. При такива случаи хората не манипулират. разказва нещата както са си. Вече в самия сюжет може да искаш да подобриш събитието, направиш по-ярко.

Вместо да кажеш уби 5 души, уби 25 души. Да, но тук е в овода. Тук той казва съизвестни неща. И тези съизвестни неща са, че с христовата сила и с уръжието на кръста победи много непокорния български род. Т.е. отново имаме противопоставяне на множество български род, народа, както беше и при Хинкмар, както и при Папа Николай. Говорим за едно множество, а той побеждава с христовата сила и с уръжието на кръста. Т.е. със чудо. Това е домашен български изключително достоверен извор. Автора е българин, който разказва тази история. Самите ромейски извори, историците, са така съвнително малословни. Имам предвид Продължителя на Теофан, Скелица Кедрин и т.н. Но това е напълно обяснимо. Защо те разказват накратко тази история? Ами много ясно защо.

Защото веднага след тези събития, Свети Борис се обръща към Рим. И вече кореспонденцията между него и папата, информацията о Хингмар и т.н. са писмените събития, които са останали. Той с Константинопол по това време и по тази тема не комуникира. Нямаме кореспонденция на тази тема или поне не е запазена. И другото, което е важно, че бунта на Боилите, ние трябва да направим един смислов анализ на бунта на Боилите, да видим какъв е този бунт. Всички казваме това е бунт на Боилите езичници. Но от писмото на папа Николай знаем, че те са били вече кръстени. Тези висшите Боили, както той ги налича майорес, висшите Боили, старшите Боили. Били са вече кръстени. част от народа са били кръстени. Не голяма част, но все пак някаква част. Други са били християни от преди това. И при това положение, ако ние моделираме ситуацията, какво получаваме? Искат висшите Боили от десете области, да ги наричем областни управители, графове, искат да убият княза и да върнат езичеството. Те са кръстени, обаче не са доволни от този нов закон. Не им харесва.

Още повече, че започват великите пости, идва пролета. Пролетните празници обиктенно са около 21-22 марта, когато настъпва пролетта. Тогава винаги имаш някакви езически празници. Обаче, пост, не можеш да едеш печено, не можеш да едеш сирене, много неприятно. Това разбира се не е единственото, но се натрупват няколко фактора. Високомерието на ромейските свещеници, което се проявява в писмата между Свети Борис и папата там. Довете се чете, че Свети Борис не е бил доволен от тяхната намеса в неговата работа, т.е. не е бил доволен от техния хюбрис, от тяхното високомерие. Връщайки се към логиката на бунта, ще видим, че тези боили, които са били обидени, недоволни и така нататъка, може би с накърнени права, може би подкокоросани и от езическите жреци, които пък съвсем губят правата си, защото боила се остава, боила обаче жреца, какъв ще стане? Той трябва да се откаже от това, което до вчера е проповядвал, трудно е. Явно реакцията е езическа. Целта е убиване на княза и смяна на вероисповеданието за държавата, връщането към езичеството. Но не е имало как да стане те да вдигнат войска и това да остане в тайна от всички християни. Т.е. ако те бяха казали: "Нашия княз стана християнин, ние обаче не сме доволни от тази работа, искаме да го свалим и да го убием",

християните, техни подчинени, особено във войската, като чуят на къде тръгва похода, веднага ще хукнат да предупредят княза: "Ваше Величество, готви се бунт, искат да ви убият". Християнин е имало много в България. Ако са, да кажем, 10% от населението, което никак не е малко, може да са били и повече, не знаем. Но, ако го приемам, че са 10% и да кажем, армията се е стояла от 5 000 души, да кажем, по 500 от област. Може да е била, по-голяма не знаем. Но приемаме, че са 5 000. От 5 000 това са 500 християни в тази армия. Може и повече да са били, може да са били и 1000, може да са били 20%. Не са били мнозинство все още, но са били един значителен контингент. Е, от тези няколко стотин души, един ще го оплаши, друг ще го мързи, се 2 ма, 3 ма, 5, 10, 50, 100.

Няма ли да кажат, чакай бе, какво правим ние? Как така ще свалим нашия благоверен християнин княз, да се върнат тези мръкобесни язичници? Тоест, можем да сме сигурни, че бунта не е бил обявен като антихристиянски, а много вероятно е бил обявен като антиромейски. защото във България никой не е обичал ромеите. Те съвсем наскоро помнят старите хора, когато Никифор обожари столицата близка, толкова много от нашите, на този дядо му, на този чичо му и така нататък. Това се помни. И това е било преди 50 години. Има още жива памет. Така че на тази струна всеки българин, дори християните веднага ще реагират. Ако този човек иска няза да превърне България във византийска провинция,

той е устъпник от нашата чести и слава. Да, християнин добре, обаче не на тая цена. Тоест, ако бунта е бил вдигнат под знамето на антивизантийска кауза, антигръцка или антиромейска, както и да я формулираме, то тогава едва ли ще има някакви информатори, които да хукнат да предупреждават княз. Защото ще кажат, чакай се, той е станал жертва. Той е бил зомбиран от ромеите и в момента те командват в Плиска и утре ще предадат ключовите на държавата на византийския император да загубим своята така самоличност. За това, нека да последваме нашите водачи, боилите. Тоест, няма как бунта да е бил заявен открито като езически, най-вероятно е бил заявен като политическа кауза, възостово някаква клевета, че са намерени писма или нещо подобно от княза до императора, в които той иска да предаде България.

Клевети винага може да се измислят и възостово на такава клевета е бил вдигнат народа изменника Борис. Но, продължавах и моделирането, приемаме, че е имал някаква клевета и народа се е вдигнал. Това често се случва в историята. Дължава да въздейства върху масите, представена убедително, с факти, с ето, писмото примерно или нещо подобно, или свидетел, който е бил там и току-що се връща от близка и докладва, че е имало едни какво си заседание, предателско. Винаги може нещо такова да се измисли. Но, от друга страна пък, точно християните във войската, тези 10 или 20 процента, все някой от тях е бил опитен човек и е си казвал: "Да, добре, възможно е нашия княз да извършва държавна измяна.

Това не е добре, трябва да бъде свалено". Другите боили са също християни кръстени. Те не са против християнството, а са против Византия. Хубаво. Но, ами ако това е клевета, ако те са по-скоро езичници, фалшиво покръстени, повърхностно покръстени, не са възприяли вярата, както виждаме от това, това и това техни действия, да кажем. т.е. вероятно е имало тук таме някои съмняващи се в армията. Няма как всички до един да са били единодушни и единомисленни. т.е. имало е и някаква така подмолна част от войската, която е проявявала някакво здраво съмнение. следвайки това моделиране,

ако ние стигнем до 28 марта 866 г. това очевидно става сутринта. Защо? Защото ако шествието, литийното шествие, което излиза от градската порта е насочено към светиня, тази светиня вероятно е гроба на Свети Боян е на работа и обикновенно там се служи може би и литургия на гроба.

Там е най-подходящото място. По това време едва ли е имало много храмове християнски в Плиска? Я е имало, я е нямало изобщо. Защото едно е да приемеш свето кръщение, друго е да построиш цял храм. Това е процес, който изиска време. Проектиране, материали, място и така нататък. Тоест, много вероятно събитието става рано сутринта и шествието върви към гроба на Свети Боян е на работа, където да се отслужи или молебен, или света литургия, или нещо друго, но някакво священо действие свързано с българския първомъченик. тогава ние си обясняваме защо армията на бунтовниците

първо се е парализирала и, второ, той много лесно с 48 души е успял да арестува множеството на народа, хилядите, които са били срещу него. Физически той не може да ги арестува с 48 да арестува с 4800. Тоест, най-вероятно, армията се е обърнала също своите началници. разбрала е клеветата и измамата. Разбрали са, че са подведени от висшите боили с клеветата за държавна измяна, за това, че княза иска да стане васал на императора и така нататък на Румейския импарта да продаде България.

Клеветата, която ние не знаем каква е, но вероятно е съществувала. Св. Борис не е искал да я пише на папата по очевидни причини. Една клевета, когато се повтаря писменно, тя започва да живее. Някой ще каже: "Аха, няма дим без огън", нали? "Няма пушек без огън", значи все нещо е имало. Така че не го е описал точно как точно са мотивирали бунта водачите му. И подреждайки тази логика на събитията, ние стигаме до това, че в мига, в който армията разбира, че е измамена, се обръща срещу своите водачи и ги арестува. И с това бунта приключва, както е описано в папските отговори, че те са били вече в ръцете на Св. Борис. Тук имаме и още един много важен аргумент, един много важен извор, който вече е археологически. А именно, че в Базиликата, Великата Базилика в Плиска, под ултара е намерена сграда, кръстовидна, точно под ултара,

до такава степен, че кръста, знаете, има четири рамена. Источното рамо на кръста е точно под Св. Престол, там където се служи Св. Божествена литургия. Няма как това да е случайно. По никакъв начин. Храмове се студят върху св. места, върху св. гробове на св. най-обичайно. Още повече, че по това време, когато се започва стоителството на Великата Базилика, в България прибивава римската делегация, а в Рим, където има много гробове на мъченици, навсякъде върху гробовете са построени храмове. И гробът е отдолу под ултара. Върху ултара се поставя самия ултар, самия престол на който се служи. Масата върху която се извършва самото богослужение по време на литургията. Така че тук археологията напълно потвърждава логиката на движението на св. Борис и на седемте духовници, които го водят със свещите, те са отивали към гробницата на единствения български мъченик, св. Боянин Равота, която е точно кръстовидна. Тя можеше да бъде всякаква друга сграда, можеше да бъде кръгла, можеше да бъде квадратна, правоъгълна.

Но е точно кръстовидна и източното рамо е под св. престол. Т.е. археологията напълно потвърждава разказа, исторически е в литописа нещо повече. Бългъргиев, която е разкопавал кръстовидната сграда, е намерил останки от пожар. Ние в Хинкмар четахме честта дума за някаква голяща сграда, която се сгромолясала върху мунтовниците. Няма друга сграда, ние сме във външния град, където нямаме масивни постройки, може да е имало юрти, палатки и така нататък, но дървени. Масивни зидари нямало по целия път от източната порта до гробницата на Свети Боян е дръвота. Ако трябва някъде да се сгромоли сграда, палатката не сгромолясва, тя просто се изгаря като факел, за да се сгромоли сграда. Тя е била масивен градеж и на такива параметри отговаря именно Параклиса, Мартириум на Свети Боян е дръвота, т.е. археологията и литописите напълно съвпадат. Нещо повече, мястото на базиликата е толкова извън всякаква логика, че непременно е свързано с Светиня. Ако целта беше да се намери едно красиво и удобно място, ми щяха да го направят някъде до източната порта. Айда не е в гърда да кажем, че от ушкин вътре няма място, макар, че винаги има място за главния храм на царството. Но приемаме, че е много голям, 99 метра и вътре е тясно. Но ще го направиш на 50 метра от портата, срещу портата или на друго символично място, лесно достъпно, видимо за всички. А не на 1300 метра от източната порта, изключително далече, по неправилен ъгъл. Не да кажеш по 45 градуса или 90 градуса, което е логично.

По някакъв начин се вписа в някаква координатна система. Извън координатна система, т.е. заради мястото. А мястото е свято заради святеца, заради пояна на работа, заради неговия мартириум, т.е. гробницата Паракис. Нека да правим още една пауза и след това ще приключим. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една.

Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. По-подробно, но този път също, разбира се, може да бъде обяснен единствено като сакрален път и то път паметен, паметник на чудото, което се е случило. Но, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Ето още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една, нека да правим още една. Датата 866 година, тъй като има ученик, които се занимават с така умуване. Дали тази дата е вярна, Лохинкмар, дали не е вярна, е потвърждава се годината с надписа от Балщича, тогава е покръстен българския народ. Кое е важното тук? Тези каменни стълбове, както се казва в едно от джитята на Свети Климент Охридски, са били поставени лично от него. Това разбира се, става доста след събитието, но за покръстването на българите в 866 година е, този надпис може ли да борави с недостоверна година? Не разбира се, те знаели много добре какво пишат. Защо тогава те избират 866 година за покръстването на българите, а не 65-та, когато са били покръстени великите боили, или 64-та, когато се е покръстил Свети Борис лично, а избират 866. Е това е много важно, защото в 866-та година пътя по който ще тръгне България се е разделял на две: или отвърждане на християнството, или връщане към езичеството и разрушаване делото на Свети Борис в зародиш.

Това, че владетеля се е покръстил, не е окончателно. Того го е направил тайно. Ние знаем, че има и други, да кажем, Кубрат също е бил покръстен политически, но от това нямаме последици за държавата. Държавата си остава езическа. И друго. Боилите, да кажем, и част от народа, които са били покръстени в 65-та година, могат да се върнат назад, както и става. Къде с клевета, къде с хитрост, но те са били на път да го свалят от власт и да го убият. Вече като вземат властта, какво правят? Те в началото не казват, ние сме езичници, но в момента, в който го свалят от власт, убият го и вземат властта в ръце, тогава ще заявят своята позития и ще кажат, да, ние сме езичници, много хубава си беше наша старата вяра, с нея побеждаваше Крум, с нея градеше Омуртак, с нея Пресиян, разширяваше държавата до Адриатика. Лошо ли ни беше със старата вяра? Добре си бяхме. И тези, които искат да станем християни, те са всъщност агенти на Византия и те трябва да бъдат избити като предатели. Така че е било напълно възможно след първата вълна на покръствания, която по неизбежност е била малко или много повърхностна. Ние не можем да очакваме, че всички те ще озреят за Христа. Всеки си има свой така път към Бога. Някой за една година, друг за един ден, друг за 10 години. Така че това кръщение е било по-сково политическо, нещо като клетва за вярност към княза, отколкото духовно и можеше да се обърне. Така че 866 година и 28 марта е епохална дата, епохално събитие. От него нататъка вече няма връщане назад.

И затова в надписа на Свети Климент в Балши е указана годината 866. Защото в очите на Свети Климент, т.е. на висшето ръководство, Свети Климент е бил част от висшето ръководство на България. България отговаряла за тази трета част, западната част на България към Албания и към Македония. Но несъмнено това е съгласовано със Свети Борис на 100%. Т.е. 866 година е била емблематичната. Ако трябва да изберем измежду трите, 64-та личното кръщение, 65-та първата вълна и 66-та победата на кръста над езичниците, 66-та се оказва най-категоричната дата за победата на християнството веднъж завинъг и във България. Т.е. събитието е от епохална значимост. То не е просто част от една поредица от неща, които като кажеш А трябва кажеш Б и така нататък. Том веднъж ще казва, че стая не християне, всичко следва. Не, не следва. Имаме решаваща опасност да се обърне тенденцията. Да не говорим, че имаме и альтернативи, да кажем хазарите по същото време приемат юдаизма. Волжските българи малко по-късно приемат исляма. И това би могло да се пакетира като антиромейска религия. Те са християни и искат чрез религията да ни приземат отвътре.

Дай ни да прием някаква друга монотеистична религия, както тези или както онези. Т.е. съвсем не е било самоочевидно всичко, а имало реална опасност България да се върне към езичеството. 28 марта е епохално събитие в българската история. Друг изключителен интересен факт е датата 28 марта, че светителят Филарет Черниговски в 1865 година публикува една книга «Светиите на южните славяни» и там дава свети Боян, т.е. Боян е на работа, прачи чето на свети Борис, под датата 28 марта. Филарет Черниговски не казва откъде е взял тази дата, за съжаление, в бележка под линия няма такава, но тази дата не може да бъде изобретена от него. Той е видял от някой ръкопис стар и тя съвпада със събитието. За голямо съжаление, на тази дата не обръщат внимание нито големите български историци Спиридон Палузов, нито Марин Дринов. Ако те бяха обръщени внимание на тази дата, бяха подчертали и да кажа да бе така и така, тук има много важна дата, първият български мъченик е на 28 марта, вече нататъка ние малко по по-друг начин ще бяхме да толкуваме историята и събитията. Но така или иначе тази дата само у Филарет Черниговски стои, няма е в нашите календарчета. Без 100 години след събитието още не е влязла в календарна пългарства православна църква, но в 1999 година, много пъти сме го цитирали, Анатолий Турилов, руският изследовател, българист, намира в един сръбски месецослов данни за празник на 28 марта, празник на победата на българския княз Михаил. Тази дата напълно съвпада с казаното от Филарет Черниговски и с излъди, които ние направихме за излъза на Свети Борис с литийно шествие на път за българска светиня, е, щом датата е празник на победата на кръста, значи събитието е било на 28 марта, както е в месецослова. На същата дата се е чествал Свети Боян, т.е. очевидно Свети Борис и неговите хора са тръгвали към параклиса, гробница, мартириум на Свети Бояна и народа, за да служат там или трисаги, или панихида, или по-скоро литургия, не знаем точно какво. Има ли са намерение да правят някаква служба? Сега, приемаме, че изворите се засичат, не си противоречат, всичко е ясно.

Въпрос е какво прави секуларната наука с това чудо, с тази победа на кръста. Всички наблягат, че това е победа на кръста и в месецослова, и в чудото на Свети Георги с Българина, и папата, и хинкмар. Навсякъде се почитава, че това е чудо Божие, че съотношението на силите е било много на малко, че не е имало шанс да ги победят физически. Но нашата секуларна наука не работи с чудеза. Ето какво пише Васил Гюзелев в своята голяма книга «Княз Борис I» в 1969 година. Той пише така. Цитирам. На силата трябвало да се отговори със сила. На желанието за мъст с мъст. На жаждата за кръв с проливане на кръв. Друг изкрот нямало. Едва ли тогава по не мигум колебание е обхванало българския владетел. Нямало е време. Трябвало е да действа мигновенно. Князът бил готов да даде решително сражение на прииждащите към Плиска от 10 комитата на държавата,

предвождани от зен настроените към него боляри. Той можел да се опре на останалите немоверни боили и на военната сила на вътрешната област. И той тръгнал на решителен бой срещу бунтовниците с ясното съзнание, че това ще бъде неговата последна изява, неговият погром или неговото тъжество. Бунтовниците били разгромени. Така Васил Гюзелев в 1969 година в своята книга за княз Борис I претупва цялата история с чудото, с великото основополагащо за българите и за България, Божие чудо, направено заради нас, но в светската секуларната историография, разбира се, няма място за Бог и няма място за чудо. И преди Гюзелев и след това се повтаря чисто секуларен разказ за събитията. И до днешна е така. Ето как в Уикипедия е разказан целият епизод с бунта. Всъщност претупан. Цитирам. Бертинските летописи описват как Борис с мълцината си Верни успява не просто да се спаси, а да потуши бунта и плени противника.

Няма излизани от градските портии, няма сериен духовника със свещи в ръка, няма рухваща горяща сграда, няма армия на противниците, които не знаят как да реагират, не могат да мърдат, не могат да бягат, не могат да нападат, парализирани. Всичко това е пълно изчезнало и в едно кратко изречение е решен проблема чрез премълчаване. Проблема е Бог. Как така имаме Божие чудо в историята? Нещо недопустимо за Уикипедия. За куриоз попитах чат GPT как става това нещо. И отговор е следния. Част от отговора. Княз Борис Първи действа решително и без колебания. Събира верни войски и бързо се изправя срещу бунтовниците. Успява да ги разгроми военно, залавя водачите на въстанието. Никъде в изворите нямаме такова нещо. Никъде. Би трябвало чат GPT да ползва наличните извори и да каже, спорят Бертински.

Не. Той казва, събира верни войски, бързо се изправя срещу бунтовниците. Няма такова нещо в изворите. Това ми се стори недостатъчно и го попитах втори път конкретно. Защо имаше доста предистории, обяснение. Така, така. Не, не, конкретно ми обясни за събитието. и ето, питам го, какво ще ми каже за чудото. Самото чудо в кавички, казва J.J.P.T., в някои версии се описва, че, веточки, възстаниците били обхванати от страх и смут, сякаш невидима сила в кавички ги поразява. Те губят кураж и ред, без да могат да окажат сериозна съпротива. Победата на Борис става бързо и сякаш свръхестествено в кавички лесно. В други интерпретации се намеква, че Бог укрепва в кавички войската на Борис или поразява в кавички враговете му без класическа продължителна битка. Как да се разбира това?

Тези разкази не са военни отчети, а религиозни интерпретации на събитията. Победа се представя като доказателство, че християнството е истинската в кавички вяра. Самия Борис е изобразен като владетел под божествена закрила, по-късно канонизиран като светец. Защо цитирам чат GPT? За да се убедим, нещо в което не сме се изсъмнявали, че секуларната историография в нените различни проявления, дали ще бъде Википедия, дали ще бъде чат GPT, дали ще бъде казионната хартия на историография, но те бягат от Бога, бягат от чудото. и във случая, когато това чудо е много добре исторически документирано, много добре се засича с всички извори, кото имаме, и археологически, и писмени, и епиграфски, на камък, и логиката на събитията, всичко е взаимообвързано и се взаимообяснява, но секуларната наука това не го ще. И ние, и до ден днешен, не честваме и не осъзнаваме този ден, този празник, като епохално събитие в българската история.

Като кръстопът, буквално кръстопът, при който св. Борист избира кръста, избира Христа, с кръста в ръка върви, предава на Бога решението на нерешимата задача. Задачата е нерешима. с 48 души, не можеш да се прибориш с армията на десете области. И точно това събитие, това Божие чудо направено за българите, е този камък, който, нали, зидарите отхвърлиха, който стана глава на ъгала. Това е главата на ъгала на българската история. Победата на християнството, на тезичеството, Победа на вярата на св. Борис, с вяра отваря градските порти, с вяра излиза с кръста в ръка. И се явяват тези седем духовници, които го водят към мартириума на св. Боянен работа. Дай Боже, дай Боже, ние да си подредим отново нашата историография

и нашата, и разказа за българската история, христоцентрично, защото тогава и събитията ще вземат своята иерархия, т.е. най-важни ще бъдат тези, които са най-свещени. И личностите, и местата. Сега Плиска е доста занемарена, и пътя, свещения път е занемарен, и базиликата е занемарена. И нашето съзнание за Плиска е доста буренясало.

Да, може би, ако ние станем христоцентрични и се вгледаме в това, което имаме в изворите и в археологията, ще се убедим, че христоцентричния прочет е достоверен, то е исторически, включително и това велико чудо, което спасява България

от катастрофа в 866-та година и я насочва към своя към нейния златен век. Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров

Историческото чудо с победата на Кръста (Беседа 279)
16px