Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е глаголицата, кирилицата, славянството и България. Естествено, че всяка година, около 24 май, тези теми се повдигат в обществото и през последните 2-3 десетилетия, много често, около 24 май, темата за кирилицата се представя като противопоставена на славянската азбука. кирилицата е българска, а не славянска азбука. Старобългарски език се противопоставя на славянския език, който се обявява за едва ли не съществуващ. И тази година не беше изключение.
Обикновено всичко това ни се опакова като патриотично, като нещо, което обслужва така наречената българстина, послано с добри намерения, но трябва да имаме предвид, че общественото мислене много-много рядко е наше мислене. Поначало човек не може по всички въпроси да мисли със собствената си глава, а едно общество в неговото господството мислене също не е независимо. Ние се осланяме на другите или сме зависими от другите. И от кого е зависимо обществото? Българското общество. От хегемона, от господаря на тази част от света. Кой е хегемона на съвременна България? Всички го знаем в Съединените Штати. Затова господството обществено мислене в България не се определя от истината или от нашето собствено мисловно поведение, а от хегемона. С изключение на изключението. Говорим за господството. Добре, но Штатите не могат да мислят за нас по всички въпроси. Какво е отношението ни към това, към това, към това, към това? Не. Те се концентрират върху най-важното.
Върху едното най-важно. Върху геополитиката. Така че всички наши господстващи обществени мисли, контролирани от Штатите, минават през филтра на геополитиката. Случаят със Светите Кирил и Методий, българството, славянството. Къде е геополитическия смисъл? Той, разбира се, няма никакво отношение как България се отнасе към Словения или Черна гора или Словакия, славянския държава или Хърватия. Това не е геополитика. Единственото отношение на България спрямо славянството, което е геополитика е отношението на България спрямо Русия. Така че и темата за Светите Брати Кирил и Методий, за азбуката, за езика, да не си мислим, че нашото господстващо мислене, ръководено от хегемона, се интересува от историята, от фактите, от истината. Интересува се естествено от геополитиката, т.е. от фактора Русия. И затова, когато говорим за българска азбука, противопоставен на славянска азбука, за български език, противопоставен на славянски език и възвеличен като такъв, Трябва да имаме предвид, че става дума за разграничаване или противопоставяне спрямо Русия. Това ни се налага доколкото е възможно. Нас обаче не би трябвало да ни интересува нещо друго, а истината. Защото самоизмамата поначало е сладко нещо, но от нея полза няма. От нея винаги има само загуба и то тежка загуба. Истината ни прави свободни, тя ни прави славни и само истината може да направи България велика. Никакви лъжи за велика България, никакви самоизмами, нищо не могат да променят.
Напротив, те ни унизяват, те ни правят безславни, правят ни срамни, посрамват ни. Защото всички самоизмами, независимо с какви намерения, патриотични, педагогични или какви ще да са, всички самоизмами са от лукавия. Защото той е баща на лъжата. Всички лъжи са от лукавия. Включително и патриотичните. А самоизмамата, тя не е безобидно нещо, тя е точно национална катастрофа. Тя е перманентната национална катастрофа. Невидима, но перманентна. Видимите национални катастрофи винаги са следствие от самоизмамата. Така че тя не е безболезнена. Да кажеш, той сам си вярва, сам си се хвали и сам се лъже, но от това не страда. Не. Страдаме много. Къде видимо, къде невидимо. И за това винаги, винаги трябва да търсим истината, т.е. Бога. защото Христос е казал Аз съм пътят истината и живота.
Истината е от Бога, самоизмамата е от лукавия. Ключовата самоизмама напоследък е, че относно IX век не трябва да говорим за славянски язик, за славянска азбука, а за български язик и българска азбука. И че това било добре, защото по този начин възвеличаваме България, т.е. себе си. Това мислене, тази самоизмама говори много лошо за българския народ. Защото тази тема, темата за Светите братя Кирил и Методий, за азбуката, за езика е централна тема за България и тя е централна от поне век и половина на сам. По-рано започва естествено още Паисиевата история и прочие, но да кажем че от средата на XIX век целокупният български народ възприема Светите братя Кирил и Методий за Свои след си покровители, за свои учители, първоучители. До голяма степен те са знамето на така наречената църковна борба. Техния празник спонтанно става българския национален празник и е бил винаги такъв. Ако за 150 години ние не сме разбрали каква е същността на това дело, това е много лош атестат за нашата способност да извършваме какъвто и демисловен процес. Т.е. това е само по себе си национална катастрофа, национален мисловен провал. Понятието славянски, славянска азбука, славянски язик, славянска култура, цивилизация и прочие, естествено е по-широк отколкото понятието български, т.е. то ни приобщава към нещо по-голямо. Понятието "български противопоставил на славянски" ни разграничава. от славяните. И затова трябва много ясно първо да видим каква е истината, второ каква е самоизмамата и оттам да разберем кой има интерес от нея.
Каква е истината относно езика и азбуката? Български или славянски? Говорим за славянска азбука, славянски език или за българска? Преди всичко трябва да осмислим същността на предмета на нашото изследване и да установим иерархията на ценностите. Отчертаваме три иерархични равнища. Първото и най-високото равнище, това е същността, съдържанието на това дело се състои в създаване на славянското свещено писание. Свещено писание е в широк смисъл на думата. То включва Стария завет, Новия завет, но и много важно богослужебните книги. Светата литургия, на Свети Йоан Златоуст, Василиевата литургия, Утренята, Вечернята и прочее и прочее. Всички богослужебни книги, които са възприятия от православната църква. Преведени, т.е. пресътворени на славянски език. Стар, Нов завет и богослужебните книги. Това е славянското свещено писание в широкия смисъл. Той е най-важното. То е същността.
Чрез него се евангелизират славяните. Чрез него се покръстват славяните. Чрез него те могат да бъдат християни. Без него те не могат да бъдат християни. без Словото Божие, без литургията, без богослужението във всичките му измерения. Като почнем от кръщането и свършим с опелото. Без това няма християнство за нас. Така че това е най-важното. Това е всъщността. Затова съществуват Светите братя Кирил и Методий. За да станем ние православни християни. Това беше висшето равнище. или сърцевината. Вторият регистр. По-нисшето равнище.
Това е тясно свързано с първото. Но е отделно. Това е средството. За да може да се създаде славянското свещено писание, трябва да се създаде славянски книжовен език. Второто. Създаването на славянски книжовен език. То дава възможност да се продължи. Веднъж създадено священото писание на славянски. Но за да съществува то трябва да се създаде този език, ако до тогава не го е имало, а то не го е имало. Веднъж създаден този език, като книжовен, уреден, нормативен и т.н. С този език може да се продължи. като се пишат закони, като се пише история, като се пишат заповеди на царската канцелария и прочие и прочие, всякакви други писмена. Разбира се и проповеди, нови се пишат и песнопения и какво ли не.
Вече този език, веднъж създаден за славянското свещено писание, той може да обслужва и много други, къде църковни, къде държавни дела. Къде лични. Къде лична кореспонденция, разбира се, може да се води вече на този създаден, уреден, нормативен, сакрален славянски книжовен език. Средството за първото и третото ниво, най-низкото, но много важно, средството за създаването на славянски книжовен език е създаването на славянската азбука. Сега, и без славянска азбука може да се създаде славянски книжовен език и да се преведе свещеното писание на славянски. Примерно да се използва латиницата, както правят това хърватите, словенците, чехите, словаците и поляците и прочие. Примерно хърватската латиница е, така да се каже, създадена, така че тя се е съществувала, но с диакритичните знаци, които е приспособяват, тя е приспособена за целите на хърватски язик, тя е създадена от Людевит Гай в 1830 г. И какво е интересното за тази хърватска латиница, че езика, който тя обслужва, сърбо-хърватски език, винаги в науката се нарича така – сърбо-хърватски език. Сега напоследък, когато се намразиха и воюваха сърби и харвати, започна да се говори отделно за сърбски, отделно за хърватски. До сега винаги се е говорило за сърбо-хърватски. Този единен сърбо-хърватски език се пишеше безпроблемно на двете азбуки – и на латиницата, на гай, така наречената гайица и на кирилицата. Т.е. азбуката не е необходимо. Тя е желана да имаш собствена азбука, но не е задължителна. Може да ползваш и нечия друга, наготово, както в случая латиницата се използва за хърватския славянски език. Така или иначе е добре да имаш азбука изцяло съобразена с езика и за това е създадена славянската азбука.
Тези трите неща – първото – славянското свещено писание, второ – славянския книжовен език и трето – славянската азбука – са създадени от Светите братя Кирил и Методий. Те са създадени извън България, без участието на България, без желанието на България, от двама души, които не са български поданици, не изпълняват мисия на българския княз и нямаме никакви данни да са от български произходи. Спори се дали един от двамата родители, може би двамата са славяни, солунски славяни, но точният научен отговор е, че не знаем. Така че и трите нямат нищо общо с България. Вече България в последствие има нещо общо с тях. Тя се приобщава към тях. Но те са създадени независимо от България и в тях българско участие няма. Пита се, а какво ние имаме отношение? Какво е отношението на българите към славянското свещено писание, към славянския книжовен език, към славянската азбука? Много общо имаме до такава степен, че ние се приобщаваме към тях, ние се подчиняваме на славянския Христос, на славяноязичното свещено писание, на славянския книжовен език и ставаме ипсо факто славяни. Ние, подениците на Свети княз Борис, който е родом прабългарин, той не е славянин, който управлява държава създадена от прабългарски владетели. Основана на прабългарски закони, религия, обичаи и така нататък. Да, в тази държава е имало много бройно славянско население, вярно е това нещо, но държавата не е била славянска и в този смисъл тя се славянизира. Тя става славянска, когато възприема тези три неща.
Същеното писание е езика и азбуката, вече създадени без нея и извън нея от Светите равноапостоли Кирил и Методий. Така че ние ставаме славяни и тогава естествено, че всичко това става наше. Ние ставаме православни и православието става наше. Ние ставаме християни и Христос става наш, защото ние ставаме негови. Посоката е такава, че водещото е делото на Светите братя Кирил и Методий, а ние сме следовниците. Ние сме чадата на това дело. Как се отнася към този въпрос нашата собствена книжнина от златния век, от девети век на Свети княз Борис, златния век на България? Те какво мислят по този въпрос? Български ли е азбуката, български ли езика, български ли са свещените книги? Нито един от светците от златния девети век на Свети княз Борис никога не казва, че езика е български, че книгите, т.е. свещеното писание са български, че езика е български. Няма такова нещо. Език, азбука, книги, всичко е славянско. И в това отношение имаме едно магистрално съчинение, можем да кажем алфата и омегата по този въпрос. Това е съчинението за буквите на Черноризец Храбър. В това съчинение думата България, българин, български не съществува. Думата славяни, славянски се споминава 12 пъти в рамките на две съвременни страници текст.
Така че за Черноризец Храбър идеолога на писмената те са славянски. Народа за който са написани е славянски и българството за него в случая няма отношение. Това, че българите се славянизират, той не го отрича, но не се занимава с тази тема. Във всички останали съчинения писани от нашите светци от златния девети век. Примерно в похвалата за Свети Константин Философ от Свети Климент Охридски. Дума България, българин, български няма. Думите славянин, славянски се споминава три пъти. И което е още по-важно, Свети Климент Охридски дава като синоним на славянски народ "нашия народ". Един път го нарича славянски народ, друг път го нарича нашия народ, а четири пъти го нарича "моя народ". Три пъти го е нарекал славянски, няколко пъти "наш" и четири пъти "мой". Свети Климент Охридски казва "моя народ е славянския, аз съм славянин". В това са чинени. По същия начин, в похвално слово за Свети Климент Охридски, няма понятието "българия", "български". В пролога към Учителното евангелие на епископ Константин се говори за превода от гръцки език на славянски. Български не се споменава.
В Азбушната молитва на епископ Константин се говори за славянско племе, но не се споменава българско или български език или български книги и т.н. В прогласа към Евангелието спори се кой е автора, дали епископ Константин, дали Свети Константин Кирил, но там се казва ясно: "слушайте цял славянски народе". Българин България не се споменават в прогласа към Евангелието. В пространното житие на свети Кирил, разбира се, че България български не се споменава, но то е писано най-вероятно в България, предполагат от Свети Климент Охридски. В заглавието е казано така: "Първия наставник за Свети Константин Кирил, първия наставник на славянското племе". И вътре в текста, какво четем. След като обяснява за тяхната моравска мисия, споменава и панонския княз Коцел, който желаяйки силно да усвои славянските книги, не казва моравските книги, не казва панонските или български или някакви други славянските книги. А папата, като приеде славянските книги, освети ги и ги положи в църквата на света Мария. Говорим за римския папа Адриан II. Славянските книги, това не са някакви книги, рецептурници или исторически съчинения. Това са свещените писания на славяните. Свещените писания, преведени на славянски язик. Това са славянските книги.
Той ги освещава, т.е. освещава превода, освещава делото, съответно разбира се езика и азбуката и ги положи в църквата на света Мария. След това те по същия начин продължават, след което папата заповяда на двамата епископи Формос и Гаудерик да посветят славянските ученици. Не казва мизийски, панонски, моравски или византийски. Не, славянските ученици. И като ги посветиха, веднага отслужиха литургия в църквата на св. апостол Петър на славянски язик. Това е в базиликата св. Петър на ватиканския хълм. Отслужва тази литургия на славянски язик. Това означава, че разбира се и литургията е била преведена. След тази служат в друга църква апостоли в още една и казва: "На великия вселенски учител апостол Павел". Това е огромната базилика св. Павел извън стените на гроба на св. апостол Павел. И там продължава автора на пространното житие на св. Кирил. И пяха цяла нощ като славословеха бога на славянски язик. Е, сега ние ще влезем в спор с св. Климент Охридски и ще му обясняваме, че той не знае за какво говори. че не знае за какъв език.
Че не знае какви са тези свещени писания, че те не са славянски, а са български. Че езика не е славянски, а е български. И ще му запушим устата на св. Климент Охридски, нашия учител. Не да беше само Климент Охридски. Всички до един, без изключение, говорят единствено и само за славянски. То, ако трябва да бъдем точни, тогашното произношение е словенски. е много важно. Какво е това понятие "словени"? Защо не казва "моравски"? Защо не казва "моравски"? Защо те отидат в Моравия? Защо не казва "византийските книги"? Защото във Византия започва цялата работа. не казва "славянски". Не казва "словенски".
Защото понятието "словени" е обобщаващо за различни племена и народи, които обаче разбират словото един на друг. това е много интересно за това прилагателно "словени", съществително разбира се, прилагателното "словенски", че то произлиза от "слово". И то именно оттам идва, че словото на едните е разбираемо за другите. Те са словесни. Едни спрямо други. Докато, примерно, тези, които са от запад, идват от запад, франките и прочие, не ги наричат "франки", не ги наричат "алемани", не ги наричат "германи", не ги наричат "шваби", а ги наричат "немци". Неми. Те нямат слово. не ги разбираш. Нямат го словото.
Словени и немци. Едните са словесни, а другите не са. И затова са неми. Така че това понятие "словени" е било обобщаващо за един доста широк крък от племена. Казахме за пространното житие на свети Кирил, да продължим с пространното житие на свети Методии. Когато императора Михаил Трети праща Свети Константин Философ на мисия при славянския княз Ростислав, се казва така. Той казва така на свети Константин: "Защото вие сте солунчани." За него и за брат му. Вие сте солунчани, всички солунчани говорят чисто славянски. И тогава Бог яви на философа славянските писмена.
в това житие по нататък се цитирено писмо на папата, в което той, между другото, казва: Апостолът и Евангелието да се четат първо на латински, а след това на славянски язик. Така че съвсем очевидно, за всички тогава участници в тези събития, за всички светци от Златния век, няма две мнения. Няма въпрос какъв е този язик, какви са тези книги, какви са тези писмена, каква е тази книжовност, каква е тази азбука. Те са славянски. Този въпрос трябва да приключи с извода, че езика,
на който са писали и служили светите Кирил и Методи и техните последователи не е български язик, а славянски язик, че светите Кирил и Методи са създали не българска, не българска, а славянска азбука, не български, а славянски богослужебен язик и славянско свещено писание. В широкия смисъл включващо и богослужебната книжнина. Тук възниква един въпрос. На какъв славянски са писали те все пак?
На солунски ли? На моравски ли? Или на някакъв друг? или на някакъв друг? Може би на езика на смолените? Смолените? Отговор е, че езика, за който говорим, е книжовен, развит, богословски разработен, устроен, нормативен, сакрален език. Това е езика на който те работят. И такъв славянски език до тогава не е имало никъде.
Нито в Солун, нито в Моравия, нито в България, нито никъде. Имало е говори, наречия, диалекти. Впрочем, както ги има и сега. Има в България шопски диалект, врачански диалект, петрички диалект. Ние всички ги разбираме. Разбираме тези говори. Помежду си. Един врачанец разбира един шоп. Но няма врачански език. Няма трънски език. Няма габровски език. Няма габровски език. Така че езика на Светите Кирил и Методий е ново явление.
не съществуващо до тогава езиково явление. И този език е създаден от тях. Той е творба. Творение. И за да стане по-ясно какъв е този език, можем да го наречем Кирило-Методиевият славянски език. Кирило-Методиевият славянски език. А не моравски, солунски. Разбира се основан на говори. Основан на наречия. Основан на диалекти. муравизми, които са били включени.
Разбира се. Най-вероятно основата е била солунския говор. Но, която и да е била основата, при работата им върху священото писание, върху богослужебната книжна и прочее, тази основа се е изменила коренно. Как става това нещо? Ами първо, ако погледнем преводите. Преводите стават от гръцки език. При преводите много силно влияе гръцкия словоред върху говорите, които са били основата. Много силно влияе гръцкото словообразуване върху основата. много силно влияе гръцката семантика. При може да кажем евангелската, библейската семантика. Защото да, сигурно понятието "бог" в пра-славянски език означава нещо като
късмет или шанс, случайност или каквото ще да е. Добре, но сегашното понятие "бог" в преводите на светите къде методи означава съвсем друго. Това означава нещо съвсем друго спрямо "тангра", "лада" и "перун". Това понятие е ново понятие. Когато кажем "дух" на славянски, едно е на славяните езичници понятието "дух". Корено различно е понятието "дух" за светиките методи и техния език, който те изкувават. Смисълът е корено различен и по същия начин стотици, почти всички думи, които влизат в този език, малко или много се видоизменят от светогледата, защото езика и мисленето са пряко свързани. Няма език без мислене и няма мислене без език. Когато ти имаш нов светоглед, християнския светоглед, естествено, че цялостното ти мислене се променя и естествено, че езика ти се променя. По смисъл, по форма и отделно казахме за словообразуване, за словоред и прочее и прочее. Коренна разлика има между говорите, които са си говорили на пазара в Солм и създадение от светите брати Киле методии – книжовен, сакрален, нормативен славянски език. Това е понятие от по-висша категория. Езикознанието в езика има понятие от различни категории. Корено различни са езика, който не е писмен и езика, който е писмен.
Езика, който не е нормативен и езика, който е нормативен. Езика, който не е сакрален и езика, който е сакрален. Това са от различни етажи, феномени. Така че в IX век светите Киле методии създават нещо, което не го е имало до тогава – славянски, книжовен, нормативен, сакрален език. Неслучайно тогава се появява така начината триезическа ерес. Защо тя не се появява преди това, да не имало славянски говори? Имало е. Защо никой не се занимава, защо никой не ги успорва? Защото са на нивото говори. А тук имаме сакрален език – нов, ново появил се и веднага геополитически врагове се появяват. Носителите на тази ерес, че не бива да има сакрален славянски език. Бог е казал три езика да бъдат свещени – гръцки, латински и еврейски. Свети Кирил разбира се разгромява тази триезична ерес, която няма евангелско основание, няма логично основание. но тя се появява, когато се появява принципно новия феномен. И този феномен не е български език.
Напротив, той е езика, който завладява България, той подчинява България, той господства във България и става български. Ние го възприемаме както Съединените щати възприемат английски език. Той не е, че е създаден в Съединените щати, в Кентаки или в Аризона. Не, създаден е в Англия и за това е английски. Но след това се разпространява и върху тази държава, наречена Съединените щати. Така че езика на светите брати Кили Методий е създаден извън България, създаден е в Византия, в Велико Моравия и след това, като изграден вече език сакрален, книжовен, нормативен, като такъв идва и завладява България. И тогава той става и български, когато и ние ставаме негови. Посокът е друга. Не е наше творение, а ние сме негово творение. И това е нашата слава, че сме чада на светите Кирил и Методий и на свети Борис, без който пък нищо нямаше да стане. Защо се придобива тази оптическа измама, че един вид този език си е български език и толкова? Родина много проста причина, че България спасява този прекрасен, сакрален славянски език от изчезване. Ние го спасяваме. Не ние неговите творци, а ние неговите възприемници. Защото след смъртта на Светите братя Кирил и Методий, творците на този език, след разгромяването на тяхното дело в Велико Моравие, която е люлката на този език, на тази словесност, на тази азбука и прочие. Но тази люлка е нападната от врагове и делото на светите братя е унищожено и това дело се спасява в Свети Борисова България и всъщност това е славата на България. Не че тя е създала българската азбука или е написала българските книги или е създала българския език. Нищо не е създала.
Светите братя Кирил и Методий. Ние обаче сме ги възприедени, сме създадени от тях. По техен образ и подобие. И като такива, като техни чада и следовници, ние пък по Божи промисъл спасяваме от унищожение това дело и го преподаваме на другите славянски, на други славянски народи. Сърби, Черногорци, Украинци, Руснаци, Белоруси и т.н. говорим в съвременните понятия. И така, това е голямата, великата геополитическа цивилизационна заслуга на България. Сега, относно азбуката. Глаголицата българска ли е? Кирилицата българска ли е? Основно глаголицата всичко е ясно. Тя не е българска по своето авторство, по своето происход и по своето предназначение. Тя е направена по молба на велико-моравския гняз, от светите братья, от свети Кирил най-вече и след като той я създава с Божията помощ, която е ключова. Можем да кажем, че това е най-важното за глаголицата, че тя е богоявена азбука. Бог явява писмената на Константин Философ и в този смисъл България тук никъде не участва. Тя обаче до голяма степен спасява тази азбука за православието. Това е много важно.
Защото за хърватите, които са римо-католици, те също я спасяват при тях си. Ние обаче я спасяваме за православните славяни. Така че тази писменност е възприета от Сети Борис в Плиска, заедно с книгите, заедно с богослужението, с езика и това приключва въпроса. Тя става българска, така се каже вторично, в когато ние станем нейни. Що се отнася до кирилицата, тук въпросът е малко по-сложен и трябва да се избистрим. Първо трябва да избистрим какво означава една азбука. Тя има два аспекта: филологически звуковие и графичния. Филологически звуковие става дума за фонологичната работа. Един човек, филолог, трябва да извлече отговора на хората по улицата, кои звуци са смислово различими фонеми. И да каже: в този език има 25, 30, 40 такива фонеми. И да им търси, съответно, графичен знак - графема. Първата част от работата, фонологичната работа, е извълшена от св. Константин Кирил. още когато императора му възлага в Цари град тази работа. Кирилицата възприема изцяло фонологията на глаголицата. Това е много важно.
Защото ние знаем от Черноризец Храбър, че и преди това са се опитвали да създадат азбука за славяните. Когато се кръстиха, славяните бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение. Ето тук е ключа без устроение. Те били принудени с гръцки и римски букви. Много интересно, че и в двете посоки си работи, обаче не дава желание резултат, защото няма устроение. Какво е това устроение? Ето това е фонологичната работа, извършена от св. Кирил. Когато той я извършва и казва толку и толку фонеми в този език и съответно обзавежда всяка фонема с графема, вече е много лесно да извършиш подобна работа. Както става в случая с Кирил. Не трябва да се определя само каква графика ще избереш. Сега, графичната система на Кирил не е сътворена. Тя е компилирана. Това е много важно. За разлика от глаголицата, която е сътворена авторски, цялостно, при Кирил имаме компилация. Т.е. имаме ползване на гръцката азбука и на други допълнителни знаци. В Кирилометодията енциклопедия казано за кирилиста буквално така. Тя е допълнен византийски унциал за записване на славянската реч.
Т.е. това не е нищо друго, освен гръцката азбука с допълнение там, където нещо не стига. По същия начин, впрочем, действа и коптската азбука. И, когато преди Светите Кирил на методи са се опитвали да приспособят гръцката азбука с някакви допълнения, не са успели, защото не знаят колко още звука има да добавят. Итологичната работа не е била извършена. Когато Свети Кирил извършва тази работа, много олияснява тази компилация. Въпросът е: тази компилация откъде идва? Казахме, че цялата гръцка азбука, 24 букви, влиза в Кирилицата, което е повече от половината. Сега, добавените графеми са някои от тях са от глаголицата. Ш със сигурност, Шта, а вероятно има и други. Но така е, че от глаголицата има добавени графеми. Оттам нататък има и някои други, които не знам от каква происход са. И можем да спорим до безкрай. За нито една от тези графеми нямаме данни, че е от български происход. от каквото и да означава това. Кога, как и къде е компилирана Кирилицата?
Този въпрос също е спорен. Някои твадат, че Свети Климент Охридски и в Охрид направил тези допълнения. От един пасаж в Житието му правят този избор. в Северисус на България, където има намерени най-много паметници с търсения на точно тези допълнения към градската азбука, които да обзаведат Кирилицата. Възможно е това да е започнало поне в Византия, когато са се мъчили първоначално. Да са приспособявали някакви знаци от други азбуки. Но кое е важно за това дело? Че в цялата книжнина от това време не се казва: "Еди, кой си извърши тази работа?" Или "Еди, къде си се извърши тази работа?" Този въпрос в цялата книжнина никой не се занимава с него. Създаването на Кирилицата. В пространното на жития на свети Кирил, в пространното на свети Методи, в житията на свети Климат на свети, но на всички светци няма и дума, че те са видяли, че глаголицата "Еди, какво си там нещо не е както трябва" и са направили друга азбука. Къде са приспособили гръцката с допълнение? Не. Това означава едно. Първо, че нито един от светците не е създал тази азбука.
Второ, че това действие не е било съзнателен, планиран отгоре процес. Нямаме да кажем, че не се знае кой е автора, но въобще ха да кажат: "И тогава Симеон или Петър, свети цар Петър, нали, нареди или Борис, нали?" Няма нюанс в това отношение, че някой е наредил да се направи нова азбука. За всички писатели става дума за славянската азбука, славянските книги. Те не различават. Писали са и на едната, и на другата азбука. Как се е появила киралицата? Тя се е появила отдолу, не отгоре. Защото почти всички грамотни хора тогава са знаели гръцки, им е било по-лесно към гръцките 24 знака да прибавят още 10 на 15 и да се получи, отколкото да научат 38-те, както ги описва Черноризец Храбър на съвсем новата глаголица. В този смисъл това е за олеснение на те, които не знаят глаголицата, а знаят гръцката азбука. Подобен процес, между другото, знаем, в момента си използвате нечената шлюкавица или маймуница, нали, да пишеш на български с латинската азбука и с някои други допълнени знаци. Кой е автор на тази азбука? Ами няма такъв. Кога е било наредено това нещо? Ами не е наредено. Това става отдолу. Това е един спонтанен процес. По същия начин е на много по-високо ниво, във всяко отношение, много по-сериозно. От самите им участници доста несериозно използвани, по-скоро като с намигване. Не, киръцата не е създадена като карикатурна азбука, май тъпчийска. Тя е създадена като практическа азбука, но тя е създадена по същия начин. Отдолу, от неизвестни, многобройни участници, които лека по лека от практиката са достигнали до някакви знаци. Без това да е било наредено нито от царя, нито от патриарха, нито в него да участва някакви от съците, това е един по-скоро плебейски такъв народен процес.
И като такъв доста мощен. Какво е отношението между Глаголицата и Кирилицата? Първо. Глаголицата е преди Кирилицата. Глаголицата е създадена като фонологична система от блестящия филолог, св. Константин философ Кирил. Кирилицата се наслагва, използва на готово цялата фонология, използва на готово гръската азбука и добавя липсъщото. Т.е. Кирилицата е вторична спрямо глагорицата. Второ. Огромна разлика. Глаголицата е боговдъхновена. Тя е богоявена. Бог яви писмената на философа, както се казва в житието на свети методии. Яви. Показа. Т.е. това е било някакво видение. Кирилицата разбира се не е плотно такова видение.
И ако сравним глагорицата с другите азбуки, класическите, еврейската, гръцката и латинската, ще видим, че и трите не са създадени от светци. Еврейската е заимствана от финикийската, гръцката също от финикийската, разбира се постепенно, латинската също е техен продукт, по-далечен и те са създадени от езичници, от хора с практически цели. Са използване за какво ли не. Включително и за свещено писание. Глаголицата е създадена специално за свещеното писание. Тя е специално сакрална. И това се вижда с първия знак. Знакът Аз на глагорицата е най-великият графичен знак, азбучен в историята на човечеството. Няма друг знак, който да има такова високо, дълбоко, богато свещено съдържание и образ. В нито един език никога не е имало. В нито една азбука, в нито една письмовна система египетска, китайска, иероглифна и прочия. И няма и да има. Това е графичен знак номер едно на всички времена и народи. Защо? Защото е знака на кръста. Защото носи името Аз.
Бог е съм. И защото е създаден от бога и явен от бога на светец. Така че в това отношение той не може да бъде надминат. Т.е. кирилицата, в сравнение с глаголица, тя нещо обслужва, може да кажем, прагматично същите цели, но в сакрален смисъл тя е крачка назад, тя е стъпка надолу. Десакрализира буквите. Нямаме вече сакрални букви в кирилицата, а божествената сакралност на глаголицата изчезва. Освен това, глаголицата е оригинална. Кирилицата е подражателна. Тя е вторична в графиката си спрямо гръската Азбука. Така че в това отношение тя е на едно по-низко равнище спрямо глаголицата. Питаме се, защо тогава кирилицата се наложи за спрямо глаголицата? Дали просто, защото она е прекрасно аристократична, тази е плебейска и плебеите в крайна сметка се повече и надделяват? Може и това да е, но не е това единствената причина. Дали защото е била по-лесна? И това не е главната причина.
Защото лесна, трудна, глаголицата у хърватите оцелява до XIX век. Те до XIX век я използват. Значи можело. И то хърватите, които са починени на папата. А папата не разрешава в целия диоцес на римската църква само латински и само на латиница. Единствено хърватите успяват да се приборят за глаголицата и за славянския език, впрочем. Той разбира се им го е разрешил, за да не ги изгуби. Но факта, че те под натиска на господстващия могъщия латински език, успяват до XIX век да си държат съзъби ногти своята глаголица, означава, че никак не е било невъзможно и за българските славяни, и за сръбските, и за руските и прочие. Но прехода между господстваща глаголица към господстваща кирлица става в България. И от тук вече естествено, че в Сърбия, в Русия отива по-скоро кирлицата, отколкото глаголицата. Не, че нямаме глаголица в Русия, чак в Новгород има, но тя е на втори план. Господстваща е кирлицата. Защо? Този въпрос не е много изяснен. Може би има някаква политическа съставка тук, защото глаголицата е дело на свети Кирил. Той обаче е пратен от император Михаил Трети и от неговия чичо Кесаря Варда.
Обаче новия император Василий Първи убива първо Кесаря Варда, който е бил конкурент. След това е императора Михаил Трети и в този смисъл той е искал да ги очерни, че те са били недостойни хора и той за това ги е убил за да стане император. Това е житейското престъпление на император Василий Първи, македонянина, който основава македонската династия, междунато гениален владетел. Оттам нататък е на убиец. И той цареубиец. Убил собственият си благодетел - Михаил Трети. Но пропагандата на македонската династия, която той основава, е да очерни Михаил Трети и как тогава ще възхвалява тяхното дело с светите Кирил и Методий. Най-вероятно ще иска да го потули. И в този смисъл може би заместането на глаголицата с кирилицата да става по време на тази македонска династия. Да не забравяме, че България 150 години е под византийско иго. И че ако преди игото глаголицата се е пишала доста повсеместно и вероятно е била господстващата, официалната кирилицата е била съпът същата, то след византийското иго вече кирилицата е единствено. Глаголицата почти изчезва. И не е изключено, все пак да не забравяме, че все още действа въпросната династия и нейната инерция. Когато завладяват България, може би те са искали да изкоренят тази азбука или поне да отнемат господстващото положение. Това, че кирилицата замества глаголицата, може да се го каже един политически фактор, в който може би и българите нямат никого отношение, а водеща да е Македонската династия и тяхната пропаганда срещу Михил Трети и Кесареварда. Така или иначе, кирилицата, казахме, е в фонологично отношение равна на глаголицата, следва глаголицата, там нямаме българско участие.
След това, да, можем да кажем, че много много вероятно тя е била компилирана на територията на България. Това става отдолу от така по, да ги наречем, неработоспособни и работоливи книжовници. Това може би с малко ирония, но във всеки случай не от светците, това е много важно. Нямаме никакви данни в това отношение. И Самата кирилица, казахме, е деградация спрямо бългодадената, бългодъхновената глаголица. Шеленската историческа заслуга на България е, че тя става спасителка на славянското свещено писание, на славянския сакрален език, на славянските сакрални текстове и на славянската азбука, които са, разбира се, дело на светите кирили методии и на светците от Златния век и които са били спасени във България благодарение на равноапостолния Свети княз Борис. Бог така премъдро е устроил всичко, че никой да няма монопол, да не може да се похвали и да каже това е мой език, това е моята азбука, това е моето свещено писание. Защото имаме поне четири, не поне, а четири основни участници в това велико дело, геополитическо, теополитическо велико дело, но четири основни участници. Първият участник е Византия, Ромейската империя. В Ромейската империя се задейства целият този процес. Там свети Кирил създава азбуката, там започва преводите с превода на Евангелието и така нататък. Византия е номер едно в тази верига от четири звена. Второто звено, без което не може, е Велико Моравие. Там отива свети Кирил. Те поначало са инициаторите на цялото действие. Там се довършват преводите. Там живее свети методи. Там умира. Той превежда целият канон на священото писание. Там се довършват всички благослужебни текстове и така нататък. Т.е. Велико Моравие е второ звено в това велико дело.
Третото звено е България на Свети княз Борис. България от Златния век. Без нея нищо нямаше да оцелее. То не е създадено от нея, но то оцелява чрез нея. Нямаше да оцелее във Византия, нямаше да оцелее във Велико Моравие по различни причини. Ние спасяваме цялото това дело във всичките му измерения. И като азбука, и като език, и като текстове, и като свещено писание, и като сакралност, като благослужение и като всичко. Ключов участник е България. И четвъртия главен участник е Русия. Защото в Русия нищо едно от тези неща не е създадено. Но пък Русия му дава отново статут на свръхдържава, т.е. носителна цивилизация. Само свръхдържавата може да бъде носителна цивилизация. Васалните държави не са носителна цивилизация. Те са подчинени на друга цивилизация. Сега дали Русия изпълнява своята длъжност, това е друг въпрос. Знаем, че при Петър тя отстъпва и т.н. Русия е четвъртия участник, без който делото на първите три участника ще остане локално.
Нямаше да придобие този универсален цивилизационен характер. Така че нито един от четиримата участници не може да се похвали без другите. Трябва да кажем: "Да, но и Византия, и Велико Моравия, и Русия". Велико Моравия и България нямаше да го имате това. Византия ще кажат: "Да, без България нямаше". Така че ние участваме в тази верига от четири много важни участници. Но нито един от тях не може да каже: "Аз, аз". Винаги трябва да сме в едно цяло. И това цяло вижте как е промислително, как е божествено. Как Бог обвързва греко-язичната румейска империя, която е римска империя по своята държавност. Гръцка по своята словесност. И тя пък се взема с славянско езиково строителство и книжовно. Тя е своя държавата в своето време, разбира се, в девети век. Друга няма. Православната своя държава.
Тя минава през малката Великоморавия, но без нея нямаше да стане нищо. в малката сравнително, но достатъчно силна България, за да отстои спрямо хиляда години изпитания от всякъде. И накрая, разбира се, Руската империя, която да поеме от Византия щафетата на православна свръхдържава, а да приеме от България щафетата на славянската цивилизация, словесност, книжовност, сакралност и прочее. Всичко това е едно Божие дело. с всички светци и с светци Цар Давид да кажем, че няма с кое друго да се похвалим освен с Бога. И сме едни смирени служители, недостойни раби на Бог, който е в крайна сметка виждаме главния автор на това дело. Той го явява на свети Кирил, без него нямаше нищо да стане и това пък прави това дело наистина велико и наистина божествено.