ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 240 е Покръстителят и историците Става дума за начина по който Българската историография, българската историческа наука и изобщо българската историческа памет носят паметта за св. княз Борис Покръстител след кончината му в 1907 година до ден днешен
Това е една изключително интересна тема която заслужава много сериозно и задълбочено изследване и едно такова изследване, ако се направи както трябва, ще бъде един том от, може би, хиляда страници но никой не се е заел да го направи което е жалко защото като разгледаме образа на личността на св. княз Борис от тази гледна точка, как България България, българската историческа памет, българските историци отразяват тази личност ние ще научим много неща и за самия св. Борис и за България и за българската историография за съжаление не много оптимистични и приятни неща за България
Общо взето българските извори за св. княз Борис са малко и присъствието му в българската историческа памет и българската историческа наука е доста скромно доста неадекватно на неговата роля пък дори и на начина по който в чужбина, в света се отразява тази личност за това сме говорили как на Запад се пишат поеми за него драми се играят в цяла Европа над сто такива в летописите го има навсякъде добре представен с много интересни детайлни такива описания
от неговото житие а в цялата стара българска книжнина чак до освобождението до нас не е достигнал нито един самостоятелен текст посветен на най-великия българин Нека да повторя в цялата българска книжнина от как съществува до освобождението нито един текст изобщо не се занимава със свети княз Борис да доста извори говорят за него но те не са български и не са на български язик български язик
Летописите Бертинските Фулдинските Аббат Регино Кореспонденцията на папа Йоан Осми преди това посланието на папа Николай Теофилакт Охридски тъй наречения защото се смята, че може би не е той автор на Житието на 15-те Тивериуполски мъченици където има много интересни данни за свети Борис хвалебствие за него Писмата на свети патриарх Николай Мистик в 10-ти век
също го споменават с хвалебствие, че е свят човек Чудото на свети Георги и с българина също го споменава но нито един от тези текстове не е на български язик Ние така Казваме Теофилакт е ползвал стари български извори Разказвача на чудото на свети Георги с българина е българин но текста е запазен в гръцки вариант Неговия разказ Дали е бил на български язик, ние не знаем Той умира в един манастир
и преди смъртта си разказва тази история Може да е разказвал на гръцки най-вероятно дори Та Всички други говорят за свети Борис на гръцки, на латински но не и на български Дори знаменитата приписка на Тудор Доксов ами тя не е твърде посветена на свети Борис ами към книгата Слова на светията нас и велики против арианите Това е книгата всъщност автор е светията нас и велики
Има приписка на Тудор Доксов В която описва как му съм възложили да прави тая нали той припис и така нататък и към тази приписка има така да се каже постскриптум за кончината на великия свети Борис Михаил така че това е постскриптум към приписка към реалната творба а не е специално съчинение пък било той пет реда но специално написано за свети Борис няма нито едно такова
и какво правят сега нашите учени правят нещо много смешно развива се една безумна полемика тя трябва вече сигурно 100 години имало ли е житие на свети Борис или не е имало и нозина и също така канонизиран ли е бил свети Борис или не е бил канонизиран Тези два въпроса на мен ми навяват така спомен с шопската приказка
имаше ли глава, нямаше ли глава наш гюро тя доста от тези учени защитават в своите творби че не е имал глава наш гюро независимо че се е купил капа за Велик ден тя до там сме стигнали да си задаваме граничащия с безумие въпрос имало ли е житие за свети Борис бил ли е канонизиран ами
добре, приемаме, че не е имало житие за свети Борис а имало ли е нещо писано изобщо за него ако се окаже, че нищо не е писано за него в българската литература и как може да има житие измежду ненаписаното нищо не е написано в българската литература нищо не казва Климент Охридски, който е живял 9 години след него нищо не казва Наум Охридски, който е живял 4 години след него или 3, айде да кажем, от 970, от 930, от 3 години и половина нищо не казва за него
сина му Симеон домичка не казва, никъде в писма никъде нищо не казва за него Йоан Екзарх епископ Константин черноризец храбър никой не казва нищо за него мълчат След това продължава мълчанието И ние се питаме това не прави ли впечатление на изследователите, на историците и как си отговарят те на този въпрос
Защо за свети Борис няма нищо написано в старата българска литература няма нито един негов надпис намерен на територията на България Разбира се и на територията на Македония нито един и разбира се отговорът е самоочевиден Те са били унищожени Не, че не е имало житие Не, че не е имало писано за него Не, че не е бил канонизиран Ами, тези неща са били унищожени и то, разбира се, съзнателно
А като казвам съзнателно подразбираме изчерпателно Автора на това унищожение няма нужда да го търсим с лупа Това е Йоан Цимисхи Когато завладява Преслав в 971 година го преименува на Йоануполис на свое име но по-важното да не бъде вече
Преслав или Велики Преслав Второ кара българския цар на име Борис Втори церемониално да свали от себе си регалиите знаците на царското достоинство и трето не на последно място пренася т.е. задига похищава главната икона на България в Параклис
очевидно една голяма икона на света Богородица Тези три неща събрани в едно означават унищожение на българската държавност и унищожение на българската святост иконата не е кое знае колко държавна тя е Божия Христова Богородична икона а защо е задигната
в Константинопол вместо да си стои там където си е била за да се унищожи разбира се образа символа на българската държавност и българската святост които са съединени и те са най-съединени в лицето на Свети Борис
той е образа лицето на темата България тире българска святост тъй като е хем светец хем българин хем цар българска държава не България като територия а като държава
защото като територията нямат нищо против Василий II когато унищожава българската държава съхранява името България като територия но не бива да има държава това е задачата на Иван Цимиски е как ще осъществи тази задача ако не унищожи
памета за държавник номер 1 и светец номер 1 на България в лицето на св. княз Борис т.е. ние трябва да направим извода че отсъствието на житие на св. княз Борис на икона
на св. княз Борис на две букви за св. княз Борис в цялата старо-българска книжна се държи на съзнателно унищожение от страна на Иван Цимисхий разбира се и след него
ние трябва да сметаме че това като умрял всички са се втурнали да възстановяват паметта на св. княз Борис или на св. Бояне на работа или на св. Ангелари или на който и да е друг не не е имало такова движение но по-важното е, че началото е било сложено
от император той е разполагал с цялата власт за да усъществи такава задача и едва ли си е спестил усилията то не се изискват кой за някакви усилия между другото
за да унищожи мощите и гроба на светеца вероятно му трябва двама човек не им каже ето там е мястото отивате изнасяте мощите занасете ги еди къде си къде ще ви кажа но българите да не знаят
къде са погребвате ги някъде без кръси без камък изличавате надписи ако има нещо двама души за една седмица ще свъща тая работа по отношение на писмените паметници пращаш двама трима в архивите
с двама трима преводачи българи и почвате това е къв е този документ такъв е унищожава се това е какво унищожава се и така се изчезва и се унищожава всичко по ръде тази причина ние поначало в район на Плиска Преслав
Силистра и така нататък нямаме запазени абсолютно никакви писмени паметници от Свети Борис говорим за ръкописи нула ръкописи в Македония има в Албания има на много места има примерно двата пурпурни кодекса в Берат
не може да са от друг происход освен императорски и съчетани с мощите на Ангелари и на Гораст Свети Ангелари и Свети Гораст които очевидно имат български происход и то български царски происход Ангелари умира като гост
на Свети Борис това издава че тези мощите са отишли там чрез Свети Борис може би лично е участвал в тяхното пренасене той бил в край на кайщата почетен гост негов умира в ръцете му и е погребан и е прославен
в Плиска следователно тези пурпурни книги пурпурни кодекси много вератни от връзка с Свети Борис тук тук пак да кажа Плиска Преслав Силистра нищо не е запазено
не само от Свети Борис и от Свети Цар Петър и от Симеон нищо и така този извод за това тотално систематично целенасочено унищожение на паметта за Свети Борис е огромния факт
от който следва че няма житие и разбира се че няма да има житие откъде да оцелее когато то нищо не е останало ако бяха останали примерно летописи български летописи и там си пише така и така покръсти се
Борис Михаил така следва направи това следва направи това следва направи Сабор следва но мощите му са унищожение да кажем или иконата му или житието му ще кажеш да
някой го е мразил за Светостта му но като историческа фигура е има го в летописите и няма ги летописите къде ги има архив всичко унищожено и това унищожение не се дължи на немърливостта
разбира се немърливост наша има многократно проявена но когато са унищожени да кажем 90% от нещата и 10% са оцелели тогава говорим това от немърливост това от целенасочено
но когато има чуждо 100% не е от немърливост това си е целенасочено по-нататък да видим това което е останало от 9-10 век до падането под румейско иго какво съдържа то съдържа
само неща които са оцелели по един или друг начин в чужбина не във България т.е. тук е имало и втора и трета вълна на унищожение през 18-19 век по време на църковната
борба екзархията и прочие и нещата оцеляват само извън територията на страната с много редки изключения говорим за произведение като
записмената на Чернолизия с храбър Иоан екзарх там небеса и т.н. тези класическите твърби повечето огромното мнозинство са оцелели извън достъпа на царь-градската пътеряша
там където е могла да унищожи унищожила всичко е в Русия не е имала ръка в Сърбия не е имала ръка така че тук тук-таме оцеляват отделни следи от българската книжнина но
извън България после идва Второто Българско царство от Второто Българско царство ние сме запазили само едно споменаване за Свети Борис по времето на в книгата Синодика Бориловия синодик
от 1211 година и то много важно там Свети Борис поставя на първо място в споменаването на царете ще цитирам как е споменат начало на българските царе на Борис
първия български цар наречен в Светото Кръщение Михаил който приведе българския народ към богоразумие чрез Светото Кръщение вечна памет това е израза за него след това се споменавате другите вечна памет за другите
но това е обявен за първия български цар който приведе българския народ към богоразумие чрез Светото Кръщение т.е Борил а много вероятно името Борил е производно на Борис
цар Борил е имал съзнание за Свети Борис по някакъв начин той е оцеляло може би не точно в България но да кажем в Сърбия на други места той е събрал следения и в гръцки
източници разбира се тук там е какъвто е теофилак да кажем но за него ще кажем малко по-късно въпросния Борил синодик споменава Свети Борис като покръстител
но съвсем съвсем кратко очевидно че са разполагали с много малко сведение след голямото унищожение и нито имало култ към него нито имало мощи
нито имало икона нито имало житие а само някакви засечени сведения разбира се българските царя от второто Българско царство много се интересували
от историята защото те трябва да докажат своята легитимност те са самозванци те не са от царски происход и да докажат своята легитимност трябва
да събират сведения за първото Българско царство явно това е било много важно за тях Калуян същото е правил нали събирал сведения споменая ги
в писмото си до папата така че имало е търсене а Йоанна Семвтори дори отплиска докарва в Преслав една от колоните на Крум и колоната на Муртак той също
търси историческа приемственост и полага усилия за да докаже че има такава но едва едва мъждука памета за Свети Борис Поверяна
Второто Българско царство защото всички исторически следения за него са следени до покръсти българския народ и толкова така и в Манасиевата хроника нали българската приписка
към този препис на Манасиевата хроника прочутие с иллюстрациите и там е доста кратко докато за житието му което е изключително богато и интересно почти не се споменава казахме Теофилакт на него се приписва дали с основани
или без няма значение в случая се приписва житието на светите 15-ти вериуполски мъченици и вътре е вкарано цялото житие на Свети Боянен работа и важни
сведения изключително важни сведения включително и за светостта за канонизацията на Свети княз Борис всички казват да, това е възоснован на стари български извори сигурно е така те са хранени в охрит
обаче не в близка преслав но дори този текст това е възоснован на на български извори ще бъде унищожен той е достигнал до нас само в един единствен
екземпляр който един англичанин по време на своите пътувания в близкия изток от някъде е купил текста от 14 век ръкописа минава през Кипър
през Венеция стига до Англия подарява го на един от университетите на Охровския университет Бодлеевата библиотека и ако не беше този той е математик по
така професия ако не беше този колекционер странен който да си купи този интересен ръкопис ръкопис е много дебел с много текстове един от
десетки текстове един от тях е въпросното житие на Теверилповските мъченици т.е. А, и благодаря на това ще се приписва на Теофилакт името Теофилакт е значимо
това е тълковател на Евангелието с това е известен и поради тая причина някой си е преценил че това е от неговото перо айде го припишем
тук интересно житие от известен автор ако не беше името на Теофилакт вероятно нямаше да включат този сборник т.е. този сборник е чудо на чудесата че изобщо е оцелял
и че в него изобщо има текст който се отнася до Свети Борис текста поначало се отнася до 15-те вириополски мъченици следенията за Свети Борис вътре са между другото
те мъченици от 4-ти век така че после когато се говори за мощите им там се включва неговата тема но кое е важното че този изключителен паметник с изключителни данни за Свети Борис и за
Свети Боянина работа е минал през иглини уши за да може изобщо да оцелее в един единствен егземпляр втори няма и фрагменти няма запазени от същия текст за това ни е интересно да направим
изводи за другите подобни многобройни текстове отнасящи се не косвено до Свети Борис чрез 15-ти вириополски а косвено до него колко ли други е имало които не са
оцелели при тази вече втора или трета цетка в 17-ти 18-ти 19-ти век няма някъде да направим една почивка и след това
ще продължим тази тази тази тази тази тази тази тази тази тази тази тази тази Емусалиме, слава Богосподня на тебе, гостия.
Емусалиме, слава Богосподня на тебе, гостия. Емусалиме, слава Богосподня на тебе, гостия. С падането под турско иго, изчезва Търновската патриаршия. Унищожени са летописите. И те са унищожени не толкова от турците, колкото от гръзката патриаршия, която ликвидира Търновската. И разбира се, тя не иска да има спомен за българска църква, за българска държава. Така че най-вероятно са ленасочено са били унищожени българските летописи от времето на Второто Българско царство, които вероятно са включвали сведенията, макар и не много подробни, все пак и за св. Борис. Тук там е в български ръкописи, какъвто е да кажем Сарандапорския летопис от началото на 16 век и други, се споменават преписани вече не от български извори, а от чужди преписани сведения за покръстването, а следователно разбира се и за св. княз Борис. Но в общи линии те са изключени.
Правилото е, че през османския период българския народ, включително и свещенството, ние епископат нямаме, така че и най-просветените свещеници вече не знаят за св. Борис и изобщо за българското покръстване, защото ти няма как да знаеш за покръстването и да не знаеш за св. Борис. Т.е. тази тема е изличена съзнателно, не от друг, а от Първо Ромейската империя и, второ, Ц. Патриарша. Тези две институции си поставят за цел, корисната цел, разбира се, да унищожат паметта за България и на първо място за българската държавност, за автономната българска църква по времето на св. Борис. След това тя става автокефална. и този факт е изключително историческо събитие. На този факт не е посветена нито една книга. Много пъти е споменаван. Така, между другото, е, тогава са унищожени.
Това трябва да се изследва. Тази празнина, тази кухина историческа, трябва да се изследва, защото тази кухина, тя съсипва България. Ние казваме, българия да не е вярващ, не е вярващ. Ами, как ще я вярваш, когато неговата историческа памет за неговото въцърковяване, за неговото кръщение е изличена? Това са, не случайно, в църквата се пишат тези жития. Не случайно се правят тези икони. Ами, този дец се казва, смите евангелия, защо са написани? За да се съхрани паметта. Иначе нямаше да се съхрани. Ще ще има някакви легенди неясни. Поради същата причина се пишат и житията на светците, включително на святи Борис. И на другите, на святи Бояне на работа.
Тяхното унищожение е било целенасочено и то лишава българския народ именно тези благодатни четива, каквито са житията. А може би не само жития, може би имало и други свържени със свети Борис. Служби, похвални слова, тропари, кондаци и така нататък. Това събитие, аз го наричам Мегали диаграфи. Великото изличаване. Това е нещо като следствие от Мегали идея. Мегали идея иска да възстанови... Това е малко на Иоанн Цемисхи така...
Втори опит. Иска да възстанови, както Иоанн Цемисхи иска да изличи българската историческа памет, светостта, държавността, за да може Византийската империя, неговата империя, да се стигне до Дунала, както на времето Римската, и там да се отбраняна сещу от други варвари. Сега Константинополската църква, понеже вече е изчезнала империята и държавата, тя се взема с тази функция, да унищожава историческата памет на българския народ.
Включително, разбира се, църковно-историческата памет, включително и паметта за светостта, защото те са свързани. Ни нямаме българския народ без православието, но, ако унищожим неговото православие, ще унищожим и народа като самосъзнание и тогава той ще стане аморфен и може да го направим да го погърчим, да го направим ромейски или в последствие гръцки, многогръцки. Та, това събитие, великото изличаване,
заслужава огромно изследване. Но някой ще каже, какво да изследваме като това унищожено? Да, унищожено е, но ние не бива да се солидаризираме с унищожителите и да им придаваме Бойното поле и да казваме победихте, край, изчезна България, изчезна паметта. Тя дори за покръстителя си
не помни нищо, тази османска България, което е факт. и ние това да го приемем и да се солидаризираме с унищожителя, това е най-малкото отстъпничество спрямо България, спрямо прометта, спрямо покръстителя. Точно обратното, ние трябва да направим всичко възможно,
за да унищожим, за да установим унищожението, докъде е стигнало, как е било проведено, в какво се е състояло, а то винаги има начини да се, както в Помпей, там затрупано всичко с лава, с пепел и виждат някаква кухина. Тогава изливат гипс вътре и когато махнат пепелта, виждат човешко тяло,
формата на човешко тяло. понякога куче, понякога различни тела, човешки, деца, жени, прегърнати и така нататък и установяват важни неща за тези човеци. Иначе ще каже, човека го няма, кухина е останала. Ама тази кухина,
ако се изпълни по някакъв начин със съдържание, започва да придобива форма. И в този смисъл, ние ако започнем да изследваме писанията на различни священици, духовници и прочи от онова време, византийски, от тези
преходните векове, 16-17, преди да се оформи новогръцката нация, ние ще стигнем до важни изводи относно това как са се отнасяли, какво са унищожили, защо и така нататък. И, в основном пък на данните, които имаме от други извори, да кажем, от западните летописи,
от археологията и прочее, ние започваме да градим подробното и блестящо житие на покръстителя български, на св. княз Борис. важна част от това житие, от това познание за него,
е познанието за степента на унищожение. От тази мегали диаграфи, велико изличаване. Особено през 18-19 век. Ние, ако се затворим в нашата черупка и не изследваме писанията на тези автори,
нищо няма да научим. Не казвам, че е лесно. трябва да се знае гръцки, и то стария гръцки. Но, въпреки това, си заслужава, защото, примерно, жития на светци, на мъченици, примерно, Никодин Светогорец, се интересува
от различни български светци и е писал технищи жития. И там трябва да видим, примерно, от къде ги е ползвал, защо на тези светци, а не на другите, примерно в Москополис, ето му казват в банците, Воскопое, там е малопечатница,
трябва да се изследва внимателно, как те пишат жития на седмочислениците, техните служби и прочее. тук там е измежду редовете и прочее излиза сведения. В манастирът на Свети на Ум, на Брига на Охридското езеро, тези жития, които са изрисувани там.
много интересно, значи дават, българския цар, очевидно, Михаил, спомедават го по име, беседва с Светеца за православието. Има такава много хубава сцена. За православието. Тая сцена се повтаря и в гравюри, и така нататък. Могат да се намерят и по-стари образи, тъй като сегашния вариант на стенописът е от 1800-та година.
Но има и по-стари. И икони, и гравюри. Тоест, ние можем по някакъв начин да засечем следения за Свети Борис, за покръстването и за хората от неговия къркъс, бе да се, от такива странични сведения, включително и от, да кажем, в Охрид, в Светина му по-точно, там
аз все си мисля, че зад сегашния портрет на Свети Борис има по-стар и със съвременната технология би трябвало да може да се открие дали има и евентуално да се извади стария образ. Съвремените реставатори го могат това нещо, да разделят два пласта и да видим по-стари
какво е изобразено, какво пише там. може би не съм на това място, защото сградата е по-стара, те малко хитруват, че била унищожена от Кърджалиите, ама как ще унищожена от Кърджалиите, когато Иконостас е от началото на 17 век? Той е дървен. Била опожарена. Той как ни изгоря?
Кърджалиите в края на 18 век, 100 години по-късно от Иконостаса, почти. Айде, кайм, нали са 190 са. Така че, тази версия с унищожаамето на църквата от Кърджалиите не е вярна. След като имаме Иконостас от началото на 18 век и стенопис от самия край на 18 и началото на 19,
означава, че църката през цялото време е съществувала, а тя преди това е била изписана. Никой не маха стенописите 100%. Това почти не се прави. Обикновенно ги замазват и след това рисуват на ново. Понякога с теслата ги така наштърбват, за да хване втория пласт, но първия се запазва с някои липси,
а понякога и без липси. И за това е напълно възможно ние в бъдеще да открием още и още сведения за св. княз Борис, за памета за него, как и къде е била съхранена, по какъв начин и да попълним това бяло пятно, но събитието с великото изличаване трябва да бъде предмет на важно,
самостоятелно изследване, защото от него ние ще научим много за много. За много неща, за много личности, за много събития. стигаме до 1762 година паисиевата история и откриваме изключително важен факт, че в паисиевата история има една огромна черна дупка, а именно темата за св. княз Борис.
Паиси, големият патриот, който се интересувал, разбира се, от всичко писано за България, не говори за св. княз Борис. И неговият подвиг го разделя на две части. Едната я приписва на Тервел, другата я приписва на Омуртак. Сега,
по отношение на самия св. Борис Михаил, ето какво пише за него в началото на паисиевата история, когато изборява дългарските царе, пише така. За този цар Михаил има несъгласие в летописите.
Мавробир пише Муртагон прие кръщение, а Барон пише Болгарис, но това име на гръцки е Воргарис, крайна цитата, не отгадна ли как било името му преди кръщението,
но просто писали Болгарис. За това в летописите стои различно. Явно, че преподобния Паисий Хилендарски е видял това тъй наречено несъгласие. Това фактически е грешката на Мавро Орбини.
Той го навича Мавробир. Това е Мавро Орбини 1601 година. И в книгата на Мавро Орбини св. княз Борис де-факто изчезва, а неговото дело е разделено на Тривели
и на Муртагон, който е Омуртак. И Паисий го е приписал. Но е видял, че има несъгласие, казва той в летописите. Той се сравнява, разбира се,
казането от Цезар Барони. Барон. Но Барони е много-много по-достоверен от Мавро Орбини и той много добре знае за св. Борис и много добре
го описал под името Михаил, разбира се. Защо Паисий не се доверил на Барони, а на сбъркания Мавро Орбини не знае. Но във втората половя на Паисевата история той пише
нещо съем различно в Паисий. Цитирам. Блаженият Михаил, цар след Тривелия, тоест след Тергал, когато дунавските българи пак
отстъпили от православието в езичеството, Бог изпратил на българския народ той блажен цар Михаил, просветил го със светото кръщение,
показал чудеса със светия кръст в неговата ръка и скоро чул неговата молитва, както се каза в началото. И той втори просветител
на българския народ свършил своя свет и благоугоден живот в голям мир и благочестие, наречен Иоанн Михаил, праотец на всички български царе.
Във зографската грамота го наричат Иоанн Михаил, наш велик праотец между българските царе. Не можем да пристъпим неговата заповед,
което е изпърво заповядал, а ние го потвъждаваме. така, българските царе имали на велика почет той блажен цар Иоанн
Михаил. Казаното тук, във втората половина на книгата, няма нищо общо с първата, където се говореше за двама покръстители, Тривели
и Мортагон. А тук изведнъж се оказа, че той бил окръстил второто окръщение, ушкин, второто, то всъщност е първото, но защо след като
във втората част Паиси така е написал за този Михаил, след това не го е оправил в първата част, където го няма този втори покръстител. И за това ние виждаме, че тази празнина в Паиси
вата история пробива цялото историческо познание и цялата българска историческа памет през неговото време, значи втората полна
на 18 век и през първата полна на 19 век. Тъй като Паиси вата история се разпространява в много ръкописи,
може би стотина, не всички са оцелели, разбира се, естествено. Тези ръкописи се четат по места, правят се изводи, а в 1844 г. Христаки Павлович здава
и на нечиня царственик, което е преработка на Паисиевата история. същата празнина, която намираме у Паисиевата намираме и в друг паметик от 18 век, Зоградската
българска история. Там почти също се повтаря, което е у Паисиевата, но тази история е независима от Паисиевата. Друг някой историк,
неизвестен за нас, по име написва тази история и там пак се повтарят грешките на Паисиевата и голямата празнина. Третата история
от края на 18-я, която е завършена в началото на 19-я на яросхий монах Спиридон. Тук също пак Тривели се покръства, после се замонашва
и предава управлението на големия си син, който се казва Тербелан и така на т.е. историята отново на Свети Борис се прехвърля на Тривели,
на Тервел, но Спиридон малко е по-чел достоверни извори, започва да говори за кореспонденция с Папа Николай, проследява Севейки Цезар Барони и проследява
Сабора, който очредява самостоятелност на Българската църква. Т.е. Спиридон, ако беше още една крачка направил в правилната посока, ще да разбере кой кой е и да сложи
Свети Борис там, което му е мястото. но и той не успява, така че тези наши ранни историци, Паиси Спиридон и анонимния автор на Зублявската българска история
всъщност пропускат историческата среща с Свети Борис и той не влиза в българския историческия разказ. Нека направим още една пауза, след което ще завършим. Емлици, Бог Христа, крестив се вся, Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Другият въпрос е Кой е той теоктист Някои го лепят върху тервел за да се получи тривели теоктист което е Друга, но така или иначе Една смътна памет за св. Борис
Съществува в зоограф в началото на XIX век Когато Христаки Павлович издава царственика Вече от него се получава Захари зоограф и го взема като наръчник да изобразява свеците и при неговите стенописни ансамбли те са два и в Турянския манастир и в двата св. Борис Михаил отсъства а е заменен от св. Цар Тривейли
Както е грешката на Паисии и оттам я преписва и Христаки Павлович Най-сетне в 1852 г. Това е интересна година защото смята се, че точно преди хиляда години в тази година е стъпил на престола св. княз Борис в 852 г. и в 1852 г. се издава книгата на Спиридон Палузов за века на българския цар Симеон
там разбира се нещата са много по-достоверни исторически споменава се за покръстителя минусът е, че книгата така и лише излиза на руски язик не е на български и никой не прави и никой не прави някакви изводи за български покръстител. го питаме, че в същата година в Словения едно момиче
19-годишно е, че да кажем да, точно така 19-годишно тя е 33-та година родена значи 52-та година е 19-годишна написва една повест за българския княз Борис кое е интересното? интересното е, че 19-годишно момиче в Словения написва първата твърде за св. Борис
изобщото, която е съхранена Спиридон Палузов пишеше за Симеон своята книга преди това да не говорим историците, които изобщо не споменават св. Борис и изведнъж в Словения една гениална тинейджърка написва първата твърде и на следващата година тази твърбица е тя е една повеста, но де факто е нещо като импресия, като разказ за българското покръстване
в романтичен стил език издадена в една самостоятелна книжка, като брошура, защото няма друга. Книгата е издадена в Цариград, но от това нищо не последва. не се ентусиазират българските читатели или художници или който идея започне да изобразява този човек, за когато хората на хиляда километра решават да пишат
литература. Дори във втората половина на 19 век Свети Борис е ай да не кажем несъществуващ, но почти отсъстващ от българската историческа памет. Спирино Палузов все пак е руски историк от български происход. Пише на руски язик, издава в Русия. Не е преведена. Ето тази книга е превеждат малката. на Юсифина Турноградска.
Това е словашката писателка. Веднага е превеждат. А защо не са превели книгата на Спирино Палузов на български язик? Това би било много добра идея, но не го правят. В резултат на което, и понеже града Плиска не е открит се още, всички мислят, че всичко во времето на Св. Борис е ставил в Преслав. И оттам правят връзката с Симеон.
И затова виждаме една икона от тях 1863-та година със светите Кириле Методи и още двама български светци, на която пише следното им надпис "Тие просветители и апостоли славянски, родом българи, са съставили сегашните славянски писмена азбука в лето 855-то след Роженство Христово и са превели същеното писание на
старобългарски, т.е. славянски язик. Затова цялото славянско племе е длъжно да почита тяхната памет на 11 май. Тяхното свято желание за просвещение на своите единородци се изпълни ревностно от благочестивия цар Симеон, който е велик по благородното си желание за просвещение на българския и славянски народ. Това е от лето след Христа 855, а сега е лето Иисус Христово
1863-та година. Виждаме, че това е 11 години след публикацията на Спиридон Палаузов, а автора на това писание, който е да е той, иконата е направена до голяма степен заради това писание долу, славянско, патриотично, да се чества 11 май. Но вътре се пише, че азбуката е правена в 855-та година, което ни е вярно, и че фактически
ние дължим съхранението тези писания на благочестивия цар Симеон, а Борис, който ги спасява от унищожения, не е споменат изобщо и се подразбира от тази надпис, че всъщност Симеон е жива в 855-та година. т.е. приписва му се и ранното управление на св. Борис. Автор на тази икона е неизвестен, не можем да го обвиняваме, да кажем, че съзнателно не. Несъзнателно отново виждаме
празнината. България не знае за своя най-велик благодетел, човекът, който я дал Христа, човекът, който я дал спасението. Без Христос няма спасение, ама кой дава Христос на България? Покрастителя, св. Борис. Следователно, България трябва му е изключително благодарна, на първо място благодарна. да отсъства. Ето това е интересният феномен,
който заслужава внимание. Това отсъствие. Защото, когато после се появяват различни, да го наречем, клевети срещу св. Борис, клеветата за 52-та болярски рода и пр. Ами тя не може да намери съпротива. Защо сега никой не обвинява, нали, примерно, да кажем св. Цар Петър, в нещо. Ами защото всеки ще кажа,
чакай бе, това е свят човек. Ти проверили се изводите. Някой може да извади някаква теория, че св. Цар Петър е съсипал в България. И ще му кажем, виж сега, тъй като човек е свят, това какво означава? Че е Божия избранник. Ти ли си по-големия специалист по човеците от Бога, Той е избрал този, избран със съд, а ти му намери косура. Малко трябва да си оправиш
първо понятията между тебе и Бога, кой е по-миродавния и тогава да си говорим. Тук е същото. Свети Борис е Божия избранник. Бог го е избрал. Това го знаем без никакво съмнение. Няма нужда да сме чели евангелие, тогато Христос казва: Е, той ли не знае кога избира? Или избира някакъв, който не е нито светец, не е нито достойен да му се прави житие, икона,
ама отнемай къде някакъв там да покръсти. Там пък после ще му мислим. Това е доста, бих казал, несъстоятелно като мислене. Ние дори и ако нямахме данни за свети Борис и за неговата изключителна святост, засвидетелствана трепетно в западните летописи и чудото, което Хингмар описва, и на Регино следенията за замонашването и така нататък. Всичко това, ако не го знаехме, само от факта, че е Божий избранник и че е извършил това най-велико в българската история дело, означава, че той е заслужавал най-малко да бъде почитан. И той е много почитан. На първо място почитан.
със всички останали. Взети заедно. Защото всички останали взети заедно не могат да изравнят христианизацията на България, покръстването и христианизацията на България. нищо не може да се изравни с това историческо дело. и стигаме до 3 май 1870 година, когато в Одеса руския славист, историк, филолог Виктор Григорович, който, впрочем, отлично познава България. Обиколил е много внимателно. И Мизия, и Тракия, и Македония. Със страхотни открития, със страхотни бележки, попътни и така нататък. много интересен.
Та, в 1870 година, той знася една реч, озаглавена: "Праотецът на славянското просвещение" за св. княз Борис. И в тази реч, която е публикувана след това в една брошура, той казва така: Цитирам: "Той е праотецът на славянското просвещение. Той е бил избрано оръдие на Божия промисъл в изграждането на славянските съдбини, могъщ вощ на славяно-българския народ, първозван християнин в своя народ." И се това продължава. "Но гроб на великите подвижници на славянското просвещение стана нашето човешко забвение, нашето гробовно равнодушие към тях.
О, в този гроб на забвението са погребани много наши благотворители, чакащи своето възкресение." Тези думи ние трябва да ги прочетем и да вникнем много дълбоко в тях, защото те са много проникновени и много дълбоки. в 1870 година науката е знала много малко за св. Борис. А Виктор Григорович отива в дълбокото и казва: "Прав отецът на славянското просвещение, първозван християнин в своя народ, избрано уръдие на Божия промисъл в изграждането на славянските съдбини - това са изрази квинтесенция на най-важното за св. Борис от ден и до ден днешен, когато науката е натупала камара сведения за него. Пак това е главния извод. Той тогава го осъзнал в основа на откъслишни сведения. Но по-тежкото заключение след това: "Гроб на великите подвижници на славянското просвещение стана нашето човешко забвение, нашето гробовно равнодушие към тях.
И доказателство е самата тази реч на Виктор Григорович. Тя би трябвало... Значи той в Одеса изнася тази реч, в университета. Там ли нямало българи? Там ли няма знаещи руски язик? Лично него са го познавали? И никой от тях не е взел да преведе тази реч. Тя е една малка брошурка от 10-15 традици. Да я преведе и да я разпространи в България: "Ей, братя, гроб на великите подвижници на славянското просвещение стана нашето човешко забвение, нашето гробовно равнодушие към тях. Това е диагнозата. Един да беше се грабнал, да го преведе и да го раздаде, някой щеше да се запали от това огънче и да каже: "Не, не, дай да извадим от забвението.
Той е наш благодетел." Ето какво казва Виктор Григорович по-нататък. "Относно своята реч. Затова, отказвайки се от завидната, но не по нашите сили задача да изобразим деянията на преснопаметния Борис Михаил, съзнавайки своята немощ да проведем непрекъснат разказ за многообразните, удивителни с блясъка и смисъла си деяния на този достоен за обърнете внимание достоен за семирната история по мазани к Божии, бихме желали да привлечам вашето внимание само върху един предмет, неговото участие в съдбите на славянското просвещение. Значи Виктор Григорович заявява, че е неспособен той доказания, професор, филолог, историк и така нататък, той се чувства немощен да направи книга за св. Борис и се спира само на един аспект от неговата дейност, но между времено го обявява за достоен за всемирната история по мазани к Божии. И какво направихме ние за този достоен за всемирната история по мазани к Божии?
Как се получихме от Виктор Григорович? Никак. Идва освобождението, започва нова България да живее, строят столицата, това, това, това. За св. Борис нищо, нито храм в негова чест би трябвало в столица да направят храм в негова чест, не правят. Нищо не правят. Почти. Дори когато в 1894 г. Престолонаследника е наречен с името Борис, пак от това не следва някакво динамично раздвижване на тази тема. Ние бихме очаквали, нали, все пак Престолонаследник да почне. И другото е интересно, че неговия имен ден, 2 май, става почивен ден, неприсъствен ден, както се казва. Но в календарите, където пише отдолу неприсъствени дни, така и така и така, нали, 2 май, е заимен ден на негово царско височество Борис, Престолонаследника. Вътре в календара на 2 май го няма св. Борис. Пишат само св. Анася Ерександрийски. Включително, това е малко така, бих казал, знаменателно,
календар "Нещастна Македония". От 1903 година, че това е изладен предишната година, в края на 1902. Не се знаели, че ще има огромно нещастие в 1903-та, нали, елиниенското възстание, което съсипва Македония. И в този календар за нещастна Македония, просветителя на Македония, св. Борис Михаил отсъства при положение, че неприсъствен ден е негоимен ден в България. И календар е изладен в България. До такава степен имаме една празнина в историческото съзнание относно св. княз Борис, че дори и при престол наследник с името Борис, нищо не прави. Той самия нищо не прави. Би трябвало, като стане цар след Пърна война, друг, ако не той да построи един храм. Ама храм, говорим катедрален храм, не някаква паланка, някаква параклище. Говорим за представителен, катедрален, столичен храм, посветен на неговия светец покровител
и на покръстителя на България. Айде, неговия светец хубаво може да не е толкова важен светеца в случая. Ама той е най-важния, защото е покръстителя на България. Никой нямаше да се очуди, ако цар Борис III беше направил такъв храм. Никой някак ще му каже: "А, ти за да хвалиш своя светец". "Не, аз хвалия българският покръстител". Не го прави. До края на дългото си царуване. Някой ще каже: "А това след войната". Ами, след това, когато тръгна напред България, когато економически се замогна, от 26-та година нататъка вече свършват кризите. И не се, айде да кажем: "Може да не завършат храма". Но да го започнат, както се прави. Полага се камък, определя се парцел, започва се строителството, пък ще го завърши следващото поколение. Това се случва, не е веднъж.
Не е направил това нещо. Тъй като времето напредна, ние ще спрем до тук и ще продължим тази тема в следващата беседа.