Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте. Темата на днешната беседа е третият храм Смисъл и Предистория. От три седмици насам главното световно събитие е, разбира се, войната на Израел и САЩ срещу Иран. Тя е предмет на безброй коментари и ние виждаме как а отделните степени на задълбочаване доста бързо се сменят.
А първата така целофанената опаковка беше едно доста едно пропагандно клише, че това е война срещу тираничния режим на аятоласите за освобождаване на иранския народ. Това е една справедлива война на цивилизацията срещу мракобесието. война за демокрация, за свобода, за равенство, за права на човека, братство и така нататък. Този дискурс, това пропагандно клише трая може би няколко секунди или няколко минути, докато бъде изречено от някого
някъде, от някоя пропагандна централа или носител на този пропаганден дискурс, дали ще е президентът Тръмп или премиера Нетняко или някой друг, но нито те самите вярват в това клише, нито пък някой, който ги слуша, ако малко се замисли, да кажем, за една минута след като е изслушал това, което е чул. И, разбира се веднага разбира, че това не е обяснение, че това не е причината. Това е, така да се каже, генералната линия на партията. И, разбира се, мнозина повтарят това клише от време на време в различни варианти, без да вярват в него,
но защитавайки своя поминък, своя статус. а включително и може би и своята съвест в кавички, разбира се, това, което е останало от нея. Втори етап е малко посериозен. Това е картонената опаковка. Аа малко по-задълбочен и той, разбира се, съдържа доста неща, които са достоверни, а именно, че това е война на САЩитай и Русия, срещу БРИКС, срещу тези, които оспорват американската хегемония. Значи имаме
хегемона. Това е Съединените щати и техния васалитет, който Хегемон е заплашен от много полярен свят, от тези, които не искат да се подчиняват на американската хегемония, които създадоха брикс, създават един, втори, трети полюс и главните крепители на този многополюсен или може би двуполюсен свят са Китай и Русия. И един вид това е прокси война, тъй като Иран е част от тази антиамериканска групировка БРИКС и не само БРИКС, а и то
важен участник. Та това е, всъщност, геополитическа война. Можем да кажем икономическа война, икономиката глупако и така нататък. пътя на парите, нали това е, така да се каже средноповърхностното тълкувание, което минава за чиста монета. То е марксическо, икономиката е всичко. И, понеже Иран дава петрол на Китай, дава излъз на Русия на Индийския океан през Каспийско море, трябва да се прекъснат тези работи, за да може да се утвърди хегемонията на Съединените щати. Тоест, това е битка за хегемония, икономическа,
политическа и всякаква друга. Има и трета така линия на осмисляне. Тя се появи няколко дни след като се разгърнаха събитията, а втората линия се развива главно от политическите коментатори, аналитици, реалисти. Първата от така наречените демократи, втората от така наречените реалисти, а третата се появи малко по-късно. Такър Карлсън така а я формулира, но и мнозина други, че това, всъщност, е религиозна война
и тя се води не между Съединените щати и Китай и Русия съответно, а а се води от Израел, че това е война на юдаизма срещу ислямския свят. и, че тука обратно проксито са Съединените щати. Те са машата, чрез която юдаизма Израел иска да извади кестените от огъня и, че целта на тази война е изграждането на третия храм. Тоест ние като казваме изграждането на третия храм, имаме предвид аа доизграждането,
завършването на изграждането на държавата Израел във всички нейни основни измерения, а именно подчиняване на всички палестински територии от Средиземно море. до река Йордан, включително западния бряг и това, което е останало от ивицата Газа и най-вече, разбира се, овладяването на свещеното място, хълма Мория, площадката, на която да бъде изграден третия йерусалимски храм. Това е може би найтака
любопитното обяснение на събитията. Ние знаем, че религията е основата на всичко. И ако тръгнем от Клаузевиц, а прочута прочутия афоризъм на Клаузевид, че войната е продължение на политиката с други средства. Тука имаме война, разбира се, трябва да разберем какво представлява тя. Клаузевиц казва, тя не е сама по себе си, а е продължение на нещо друго, на политиката. Маркс ни казва, че политиката е, всъщност
продължение на икономиката с други средства. Маркс като икономист и материалист смята, че в основата на всичко е икономиката, другото е надстройка, политиката и прочие са надстройчни явления. базисното нещо е икономиката и затова, ако потърсим смисъла на тази война в политиката, ще трябва да видим каква икономика стои под тази политика, как Съединените щати се борят за световна хегемония в икономиката, как им
пречи Иран и прочие. Ние обаче знаем, че нито Клаузевиц, нито Маркс могат да обяснят събитията и знаем, че всичко е продължение на религията с други средства. И войната, и политиката, икономиката, и всичко. Религията е в основата, всъщност. А тези цивилизационни стълкновения, за които говори и Хънтингтън и други преди него, са праосновата на големите политически, военни, икономически и прочи всякакви движения в историята.
Правоосновата, субстрата е религиозен. цивилизационен. Та като че ли и Такър Кауърсън и други виждат в това нещо а едно обяснение, а именно, че събитието се осмисля като конфликт между евреите и мюсюлманите. юдаизъм срещу ислям в битката за святото място, което е свято и за двете религии, и за юдаизма. Там е екзистенциално свято място. Това е единственото място, където може да съществува юдейския храм. Храмът за юдеистите. За мюсюлманите не е чак толкова екзистенциално, защото така неформално то се води третото по святост. Значи
първото по святост е Мека, второто е Медина и третото вече е Йерусалим. Но макар и третото е много свято, много отдавна е свято и е свързано с голяма символика, с голяма а символична тежест. И ислямският свят не може да си позволи чисто психологически не може да си позволи да изгуби мястото на третия храм, което сега се заема от джамията Алакса и от така наречения купол на скалата, златния купол. Л от седми век върху скалата,
върху която по предание Авраам е бил на път да жертвопринесе своя първороден син. Не първороден, но своя единствен законен син Исаак. Ние, когато говорим за м осмислянето на тази тема, трябва да кажем, че да, разбира се, че религията е по-дълбока от икономиката и от политиката и от военното дело, но а за нас религията не е съвкупността от разни религии. Тоест религиозната проблематика
не е съвкупността от религиозните проблематики на юдаизма, на исляма, на римокатолицизма, на шинтоизма, конфуцианството или езичеството в джунглата. Не е това. То може да е субстрат, може да е основа за действията на много цивилизации, но за нас обяснението на всичко е, разбира се истината, тоест православието. Христос, Светия Дух, православието, Църквата, богочовешката църква, не човеците, които се опитваме да се
въцърковим и обожим чрез Църквата, ние, разбира се, поотделно, пък дори и в купум можем да сбъркаме много. Говорим за Църквата като богочовешки организъм. Ето тя дава смисъла, тя е отговора на всички въпроси. Тя ни позволява да разберем събитията. Ние нищо няма да разберем, ако спрем на нивото на така нареченото религиозно обяснение. две религии аврамически, както им казват, с този доста повърхностен термин.
Имало три аврамически религии, юдаизма, християнството и исляма. Това, че са аврамически, ами то и арианството е аврамическо, и мормонството е аврамическо и иконоборството е аврамическо. Това не ни ползва, че е аврамическо. Това не разкрива разликата между храната и отровата, между истината и лъжата. Значи ние имаме аврамическата лъжа, наречена юдаизъм. Тоест, имаме Божието откровение за избрания народ на Израиля, което откровение
негов носител е Авраам и неговото наследство продължават да носят това откровение за единобожието и прочие. Това Божие откровение продължава и чрез Моисея, и чрез другите пророци и ни дава старозаветното откровение. Това е откровение, тоест истина, саморазкрита истина за Бога. Това Божие откровение съдържа в себе си и откровението за помазаника, за Месията, който ще дойде именно в избрания народ на Израиля
и ще бъде спасител на човеците. Сбъдването на това Божие откровение. Вече ние имаме нов етап на Божието откровение чрез боговъплъщение. Това е много повече от вдъхновение словесно, както да кажем пророците са чували глас, който им говори или са виждали образи, които им се явяват. То може да бъде и словесно, може да бъде образно себеразкриване на Бога. Тука вече имаме богов въплъщение. Вече Бог става плът, става човек, става богочовек. Оттук нататъка вече,
ако някой не приеме Божието откровение, отрече се от него, както мнозина са се отрекли, книжници, фарисеи, садокеи и така нататък, те вече не са носители на Божиите откровение, защото как те се справят с пълнотата на откро откровението, когато той се въплъщава. Рибарите от Галилейското езеро много добре се справят чрез любовта и вярата. Те стават носители на това откровение, стават апостоли.
А книжниците и фарисеите убиват богочовека, осъждат го и издействат неговото разпятие. Така че за тях вече не можем да кажем, че са носители на истината. Те са убийци на истината. Те са убийци на богочовека. Та затова трябва да различаваме избрания народ народ на Израиля от Авраам до Христа и после вече те се разделят на две. Едните са
овците Божии, Петър, Йоан, Яков, Тома, Вартолмей и така нататък. Към тях се добавя и Павел, след като е бил гонител, но и той чрез ново Божие откровение специално за него и той се присъединява към тях. малкото стадо тръгва с истината, а по-голямата част и то най най-вече началниците, водачите тръгват с неистината. Та в този смисъл ние в момента нямаме автентичното богооткровение от Авраама до Христа, а имаме върху него насложена вече една дълга традиция на отхвърляне на
истината. което, разбира се отменя и предишните богопознания от предишния период, защото те са едно познание, което се разкрива диахронично в хилядолетията, във времето и ти не може да кажеш: "Аз приемам първите му 2000 години, а следващите 2000 години не ги приемам." Ами то е едно и също. То се преподава а непрекъснато. Божието откровение ни се преподава непрекъснато. И ние, ако искаме да бъдем с истината, трябва да го приемем през
цялото време, а не само едната му част, а другата Стария Завет. Да приемем Новия не. Съответно пък мюсюлманите, които са живели доста след Христа, знаем Мохамед в седми век а проповядва, той пък вече само частично приема Христа. Той не го отхвърля, той му се възхищава. Той го прославя в Корана. Колко е велик. Всички мюсюлмани приемат Иисус от Назарет за най-великата личност, но те не признават неговата божественост. Те го смятат за велик пророк, за
най-великия пророк, за син на девица на Дева Мария, която също смятат за съвършена светица. Та а те признават Евангелието за свещена книга, но не признават божествената същност на Господ Иисус Христос, което пък е най-важното от тази част на Божието откровение. Не само неговото наствено учение, което е съвършено, не само а неговия пример, неговия
неговото слово, притчите, които е казал и така нататък. Да, велики са, ненадминати са, но в крайна сметка същността на всичко това не е, че той е най-великият човек и най-чистия и най-прекрасния, а, че той е богочовек, което, всъщност, ислямът не признава. Тоест ние нямаме равностойни участници в религиозната общност, а имаме една истина богооткровена, едно Божие откровение в хилядолетията по права линия от памтика, от Адама до днес
и носител на тази линия е една общност. Тези, които са я признали тази линия от Адама през Ной, през Авраам, Мойсей, Давид, Соломон, Христос, апостолите, светителци и така нататък до ден днешен това е една права линия на Божието откровение, на истината за Бога, за човека и за всичко. А други, някои са признали една част от това нещо, други друга част. Те не са на равна нога с тези, които признават цялото Божие откровение, цялата истина. И, когато говорим за конфликт между тези две религии, юдаизма
и исляма за мястото на третия храм, което в момента е джамията Алакса, купола на скалата, истинското обяснение, православното, християнското, тоест православното обяснение не е нито в полза на юдеите, нито в полза на мюсюлманите, нито в полза на протестантите. То е собствено християнско, тоест православно. Протестантите са псевдохристияни. Те са самоизлъгани псевдохристияни и, които се смятат за християни, разбира се. Та нито
в едните, нито в другите, нито в третите е истинското осмисляне, а в православното учение. А според православното учение това място не е най-святото място, не е аа носител на някакъв принцип духовен. То е едно историческо място с богата традиция, но не по посока на осмислянето на цялата история на човечеството в истината, тоест в Христа и то църковния
чрез Светия Дух опознат Христос а не чрез егоцентричния лукав дух. И затова ние, колкото и да ни е интересна тази тема, а тя е изключително интересна, колкото да е богата тя исторически, пък и богословски, ние не трябва да я смятаме за част от централната пътека на човечеството към Бога. Не, не е там. Ние трябва да я гледаме отстрани. Тя не е наша. Не е наш нашият път. Нашият път не е
там. Това е може би така предварително базата, на която ние трябва да стъпим при осмислянето на събитието. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. блаженну [пеене] и жене иде на [пеене] съвет нечестиви бош иве [пеене] чести алилуя [пеене]
алилуя алилуя яко господ под праведних и под нечестивих погибнет. Ако [пеене] Господ поправени и под нечести погине. Аллилуя. [пеене] Аллилуя.
Алилуя. Работайте, [пеене] Господе, ви [пеене] страх. Работайте, [пеене] Господи, со страдуйте сяму [пеене] стрепето. [пеене] дойдете [пеене] воскрето.
[пеене] Аллилуйя. Аллилуя. Аллилуя. Слава Отцу и Сину [пеене] и Святому Духу. Аллилуйя. Аллилуя. Алилуя. Ине [пеене] и присно и во веки веков. Амин.
Алилуя. Аллилуйя. Аллилуйя. Алилуя. Алилуя. Алилуя. Слава [пеене] тебе, Боже. Алилуя. Алилуя. Алилуя. Слава тебе, Боже. Алилуя, алилуя, алилуя. [пеене] Слава тебе, Бомата
за третия храм е един едно кълбо от а безброй подтеми. Хилядолетия си дават среща тук. Ако тръгнем от Авраам и приемем, че върху този камък, който в момента е под златния купол, точно там той е искал да жертвопринесе Исак. Това става преди 4000летия. След това, преди 3000 години Давид отива там, купува тази земя,
изгражда там своя град в близост. Той още няма благословия от Бога да построи храма, но така да се каже, създава държавата, царството, силното еврейско царство, разбива враговете и подготвя за своя син Соломон, премъдрия Соломон, възможността да построи храма. Соломон построява храма по указание на Бога, разбира се, кое как, какво трябва да стане. И аа и този храм започва да съществува. Жреци от
рода на Аарон, брат на Моисей, левити, започват да служат. Изгражда се една система на богослужение. Това продължава дости век, когато на Вуходносор завладява Йерусалим, изпраща еврейския народ в така наречения вавилонски плен, разрушава храма и задига всички светини, които са били в храма.
70 години продължава от 586 преди Рождество Христово до 516. 70 години продължава а вавилонския плен, след което при цар Кир, персийския цар Кир, той разрешава да да се върнат евреите в Йерусалим, да си възстановят храма и им връща а богослужебните съди, които са били задигнати от Навоходонсор и закарани в
царската съкровищница във Вавилон. Общо около 5400 са били тези златни и сребърни съдове. Описани са така Ангро в книгата на Ездра. Но нищо не се казва в Библията за главните светини на храма. Добре, златните и себърните съсъди са безспорно светини. Сред тях може би и златната менора, седем свещника. Те са функционирали векове наред от Соломон до Навуходоносор. Безспорно са осветени от традицията,
но главните светини не са били от злато и сребро. Това са ковчега. Това е скрижарите на Моисей със закона. Каменните скрижали. стомната с манната, жезъла на Аарон. Ето тези светини, които са свързани с чудеса и маната и жезъла, пък и кивота, разбира се, това са чудеса, нечувани, невиждани чудеса, които Господ прави за еврейския народ през историята и а главно, разбира се, по времето на Мойсей
и а те не се връщат. И нищо не се казва къде са отишли, находност ли ги е унищожил, по-късно ли някой друг, къде как, какво се е случило с тези веществени носители, не знаем. Но все пак във втория храм имаме свещени неща от първия храм и, когато започва строителството, а са налице е налице приемственост. Сега тази приемственост е много важна и а и частична.
Нека да прочетем в първа книга Ездра важни неща по този въпрос. В глава трета, когато вече те се връщат от Вавилон, евреите. Ето началото на глава трета. Когато настъпи седмия месец и синовете израилеви вече бяха по градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим. Тогава стана Иисус, син Йоседеков, и братята му свещеници, и Зоровавел, син Салатиилев и братята му и съградиха на Бога израилев жертвеник, за да възнасят върху
него всесъжения, както е писано в закона на Моисея, човек Божий. поставиха жертвеника върху основите му, понеже се бояха от другоземните народи и почнаха да възнасят върху него всесъжения Господо, всесъжения утрени и вечерни и празнуваха празника шатри и така нататък малко по-нататък. А от първия ден на седмия месец наченаха да възнасят всесъжение Господу, но на Господния храм още не бяха турени основите. Това е важен детайл, че самото значи първо възстановяват богослужението, започват да възнасят всесъжение, значи
изгарят а жертви на Богу съгласно Моисеевия закон. Разбира се, какво точно трябва да се изгаря, как. Но на Господния храм още не бяха турени основите. почват събират пари каме иноделци, дрводелци и прочие и нататъка продължаваме. На втората година след идването си при дома Господен в Йерусалим на втория месец Зоровавел син Салатиилев и Иисус син Йоседеков и другите им братя свещеници и левити и всички дошли от плен в Йерусалим туриха начало и поставиха левити от 20 години и
нагоре, които да надзирават работите при дома Господен. Тоест, започва да се сформира. На втората година обаче след завръщането започва да се сформира свещенството. Когато зидарите положиха основите на храма Господен, поставиха свещеници с одеждите им с тръби и левити, синове асафови, с кимвали, за да славят Господа по наредбите на Давида, цар Израилев. Иначе да пеят и така нататък. И тука много интересен детайл. Обаче мнозина свещеници и левити и отценачалници, старци, които бяха видели прежния храм,
сега, като се основаваше новият храм пред очите им, плакаха с глас, но мнозина и възклицаваха гръмогласно от радост. И народът не можеше да различи радостните възклицания от плачевния вик народен, защото народът възклицаваше високо, а гласът се чуваше надалеко. Кое е важното в този детайл? Това са мнозина свещеници и левити и отценачалници, старци, които бяха видели прежния храм. Ето тука разбираме, че имаме жива памет, живо предание. Значи това са свещеници, левити и оценачалници, старци, които бяха видели прежния храм. Те са били, да
кажем, на 20 години и сега са на 90 или са били на 25, сега са на 95 или са столетници. Имало е такива. Тоест, имаме живо предание съхранено. Тези 70 години не са били достатъчни, за да излечат спомена от стария храм. Те са го помнили. Всичко са помнили как е изглеждал, какво се е правило и така нататък. Това предание се съхранявало от баща на син, от свещеник, от коляното на Аарон към син, внук и така нататък. Тоест и информацията, и опита, и отношението, всичко се е съхранявало в паметта, в съзнанието, в отношението на
свещенството преди навоходоносор и сега вече при въздигането на новия храм се възстановява въз основа на това живо предание, създа съхранено в живата памет на човеците и не само живата памет. Разбира се, те във Вавилон имат и писмени паметници, които са написани специално, за да се съхрани, включително и родословия. Макар и 70 години са минали, обаче се правят сверки на родословията. Оказва се, че някои не могат да си докажат родословието и не ги признават за свещеници. говорим
за 70 години прекъсване на голямата традиция. Не говорим за 200 години или за 500 или за 2000. Само 70 години една голяма част от тях вече отпадат заради несъвършено родословие. Трябва да имаш непрекъснато точно и съвършено родословие като свещеник, за да имаш право да бъдеш такъв като част на свещенически род. Имам предвид да не би някъде в рода някой да се е оженил за нали жена от друг род и така нататък и вече да имаме прекъсване на а приемствеността. Защо са плакали старците от времето на първия храм?
Тука не е казано защо са плакали. явно не са плакали от радост, защото разказвачът на тази история прави разлика между радостните възклицания и плачевния вик народен. Едни са се радвали, разбира се, и старците са се радвали, защото е можело да няма възстановяване на храма. Естествено, че са се радвали, но съпоставката между втория храм и първия храм е била плачевна. Вторият бил, нека да си представим при какво положение се строи първия храм и при какво положение се строи втория.
Първият се строи в апогея на цялата история на Израиля. Никога преди и след това Израиля няма да има такъв апогей, както по времето на Давид и ранния Соломон. Това е златният век, златното време на победи на всички фронтове от страна Давид и мир по времето на Соломон, който е бил свръхбогат, разбира се, с пълна хазна и легендарно великолепие на строителството. Така че в такъв един миг на подем, на мир, на богатство, на власт,
царството е независимо еврейското по времето на Давид и Соломон. След това започва да се разпада вече на северно, южно и така нататък, докато по това време са силни, единни. Сега всти век, в края насти век, в 516та и нататъка, те първо нямат самостоятелна държава, второ нямат някакви кой знае какви богатства, аа няма това самочувствие, както при Соломон. В този смисъл храма вторият няма как да се сравнява с първия. Няма ги онези светини. Едно е вътре да е кивота
на завета. Съвсем друга да го няма. В Светая Светих са се държали тези свидетелства за чудеса, свидетелства за Божието присъствие, така наречената шехина. Сега са останали само златните и себърните съсъди. Другото е унищожено. И така създава се вторият храм. Още имаме пророци, които м утвърждават храма, поощряват евреите да го строят. Това са Захария, а Агей, самия Ездра и други лидери като Зоро Вавевел,
който е светският началник, Неемия. Всичко това е било белег на все пак едно високо равнище на а единодействие между Бог и избрания народ на Израиля. Тукато оттам нататъка вече спира пророчеството. Последният пророк е Михей. След него вече пет века няма пророци. Държавата постепенно изчезва. А завладявате разни чужденци най-накрая, нали, Александър Македонския завладява преди това. Неговите наследници оскърняват храма. Дълга
история. И стигаме до вече римско време, първи век преди Христа, когато за цар на евреите дефакто е а назначен от Рим Ирод Велики. Ирод Велики не е бил евреин, не е бил семе Авраамово и той, за да утвърди своя престол, тъй като евреите го гледат като на чужденец, като на недостоен да бъде техен цар, той крепи своята власт единствено на Рим. Иначе, ако не беше Рим, той не може да управлява евреите. Но от друга страна, той се опитва да се
препоръча на еврейския народ и как, как? Ами най-добре чрез строителство на храма. За евреите няма втори храм, няма трети. Синагогите не са храм. Това са места за четене на свещени текстове и така нататък. Нещо като културни центрове, културно-религиозни центрове, но не са храм. Там няма същественодействие, няма жертвоприношение. А храмът е единствен и Ирод Велики решава да преобрази този храм и той наистина го преобразява в епически мащаби. Увеличава площадката,
украсата, какво ли не прави, за да може храмът да блесне в блясък. сравним със Соломоновия, а може би повече от Соломоновия в някои отношения в размери със сигурност е бил по-голям, защото Ирод достроява тази площадка, за да създаде по-голям размер. я достроява, а там, където е откоса, за да може да се задържи горе аа нивото на площадката, построява едни сводове, които да носят а южната част на площадката и не само южната, в другите посоки прави едно
дострояване. И сега този храм, ние защо не го наричаме трети храм, а го наричаме втори? Защото той дефакто е трети. Той основно преработва втория храм. Това е много повече, отколкото основен ремонт. Това е преустройство генерално. Генерално преустройство. Но защо го наричаме с условното название втори храм, втори етап? Защото не е прекъснато богослужението. Това е основната причина. Богослужението не е прекъснато. Но сградите, Да, сградите вече са били нови, обновени в голям мащаб, с голям
разкош. Та Господ Иисус Христос, когато е отивал в храма, е отивал в Иродовия храм, де факто трети, деюре втори, втори вариант на втория храм. И този храм, както всички знаем, е унищожен от риманите, опожарен и унищожен в 70-та година след Рождество Христово. И това е сбъдване, частично сбъдване или по-точно сбъдване на първия етап на едно от пророчествата, които Господ Иисус Христос казва, когато гледайки Йерусалим от към елеонския хълм е казал, че камък върху камък няма да остане от светия
град Йерусалим. И действително, а в 70-та година храмът е унищожен до основи, ограбен. И тука е много интересно, че, когато значи Тит, синът на Веспасиан, а ръководи щтурма, Веспасян е отишъл в Рим, за да вземе властта по време на вратарешката между няколко генерали, които стават императори един след друг. Най-накрая генерал Беспасяан взема властта и спира тази въртелешка. Утвърждава се на престола, но междувременно оставя сина си да довърши обсадата на Йерусалим. И именно Тит а
влиза в Йерусалим. По негово време е подпален храма, изгаря, но, разбира се, те аа обират златото и среброто. И на арката на Тит, това е много интересно, че Веспасян е знаел много добре. За какво става дума? Става дума за религиозна война срещу евреите. Тя не е политическа, не е икономическа, тя е религиозна. И това го виждаме на арката на Тит, където от едната страна са изобразени победителите, римляните, а от другата страна са изобразени
войниците, които носят плячката от Йерусалим и на най-видното място е златната менора. Тя е показана. Това е важно за Веспасяан и за Тит, сина му, че символът на еврейската вяра е вече в римски ръце. А още по-добре това се личи по описанието на триумфа, който двамата са имали, двамата победители и брат му на Тит, разбира се, и той участвал, обаче той не е участвал във войната, така че малко не е имал право да участва в триумфа, но така или иначе Веспасян
е бил режисьорът на цялата работа. Той ги е разбирал нещата най-добре. И, когато минава цялата процесия на шествието триумфалното, последното нещо, което завършва триумфалната процесия е Тората, ръкописа свитъка със закона на евреите. Веспасяан показва с това, че се е приключило с тази религия. Целта е била религията, не златото, което ще вземат да взимат много злато. Колизеума построяват с това злато, завладеяват някаква територия,
умиротворяват. Добре, но целта е религиозна. Тората е посочена като главното нещо, което е точката на триумфа. И така се слага край на втория храм. Нека да чуем едно песнопение и след това ще завършим. Господи [пеене] поминилуй. [пеене] [напяване] [пеене] Господи [напяване]
помилуй. [пеене] [пеене] Господи [пеене] [пеене] поми [пеене] [пеене] [пеене] Помилуй Помилуй.
И така храмът е разрушен. След това при въстанието на Бар Кохба лъже Месията след още 70 години и той вдига едно въстание. А след което римляните под ръководството на император Адриан решават да изличат Йерусалим от лицето на земята, тогава се сбъдва и втората част от Христовото пророчество, че наистина камък върху камък от целия Йерусалим не остава. Всичко е унищожено. Преименува се града на Елия Капитулина и аа
темата за третия храм аа как битува от тогава насам 2000 години. Скоро ще станат 2000 години. виждаме от 2070, която е символната година на унищожаването на втория храм. След 30-40 години ще се навършат 2000 години оттогава. Та идеята за третия храм, тя се възстановява на няколко пъти тази идея. Пар Кохба е имал такова намерение, но той е монтовник, революционер. Той няма време да строи. Кой ще го остави? Ритските легиони държат градовете. Той се крие по пещерите в
ждрелата, нападат в гръб, нали. Това е било неговото въстание. Той не може да извади два легиона срещу Рим. Така че не е било мислимо по негово време да се строи нещо в мащабите на Соломоновия храм и във великолепието на Соломоновия или Иродовия храм. Само имало намерение. После, разбира се, имаме римска власт непрекъсната след това пошаването на това въстание. Но много интересно, че в век не кой да е, а Юлиан отстъпника, император Юлиан отстъпника решава да възстанови
аа храма, тоест да изгради третия храм, защото от него нищо не е останало и той решава да го възстанови. да го изгради наново. Дан за това нещо имаме от най-различни места, но най-така точното е от римския историк Амин Марцелин, който е приятел на Юлиан. Той е езичник, подкрепя неговата езическа програма. И ето какво пише Амин Марцелин по този въпрос. Юлиан възнамеряваше да възстанови с огромни разходи гордия храм, който някога е бил в Йерусалим
и повери тази задача на Алипий Антиохийски. Алипия се зае енергично за работа и бе подкрепен от управителя на провинцията, когато страшни огнени кълба избухнали близо до основите и продължавали да го правят, докато работниците след многократни изгаряния не можели да се приближават повече. и той се отказал от замисъла. Това свидетелство е уникално. Първо, то идва от един нехристиянин,
можем да кажем антихристиянин. Второ, той е голям почитател на Юлиан. хвали го по времето на тази своя история, проследва стъпка по стъпка подвизите му до смъртта му и в този смисъл можеше да си спести тези страшни неща. Когато решават да построят храма, огнени топки излизат от основите. Сега някои съвременни учени изчисляват кога е имало земетресение. Абе и ние сме виждали земетресения, ама огнени топки да излизат от земята,
това не е просто земетресение. Това е много повече. Били изгаряни работниците от тези топки огнени. Така че това е нещо много, много добре документирано и показателно. Явно става чудо. Явно не е Божията воля да се случва това нещо. Другият въпрос е интересният въпрос. Какво го интересува Юлиан отстъпник? Дали евреите ще имат храм или няма да имат?
Този въпрос е ключът към всичко останало. Той е езичник. Той не е юдеин. Не вярва в религията на Авраама. Защо му е да въздигат евреите своя унищожен храм? Унищожен не от кой и да е, от римски императори, от Тит, от Веспасяан, от Адриан, така да се каже, предходници на Юлиан. Римската държава го е направила това нещо. Да не забравяме и въстанието на Бар Кохпа, което е антиримско. което ние го наричаме въстание, ама то си е цяла война
с много жертви за римляните. Изведнъж Юлиан му е домиляло за този храм. Иска отново да се възроди един народ, който е несъвместим с римското езичество. Те затова римните са водили такава кървава война срещу тях и затова евреите са възставали срещу Рим заради антагонизма между езичеството на Рим и единобожието на Моисеевия, Авраамовия закон и учение за Бога. Тоест би трябвало Юлиан, както мрази християните, да мрази и евреите. по същата логика не християните мрази и
гони, макар, че е племенник на свети цар Константин Велики и е де факто християнин, кръстен е в християнството, макар, че а така престорувал се е, за да оцелее, но намерението му да възстанови храма означава едно нещо, че е бил движен от лукавия, че е бил движен от антихристиянски замисъл и Бог осветява този замисъл при това чрез отлично документирано Божие чудо. Едно от тези чудеса, за които няма спор дали са исторически. Ето това е
историческо документирано от езичници, разбира се, и от християни. След това е имало и други опити. Аа по време на персите, когато те завладяват в 610 година, пак евреите временно са получили власт в Йерусалим. Тука пак е интересно защо персите, които са езичници по това време, защо те връщат евреите на власт, а не да кажем езичниците в Йерусалим? Така или иначе тези опити не водят до нищо. И ако не броим а така наречените рицари,
тамплиери, това е също една важна и много поучителна част от историята. Огромна, дълга и широка тема, разбира се, особено за нашите аа бутафорни съвременни тамплиери, лъже тамплиери. Те автентичните тамплиери са били едно доста злокачествено явление. А, а пък съвременните им така консомолски последователи са, нали, фарса, който следва трагедията. Та първоначалните тамплиери те са смятали, че куполът на скалата,
който е построен в края на седми век, те са като смятали, че това е самият храм и аа те нали така са тамплиери, те са храмовници. Това им е било за тях най-важното. И аа погрешно там са описвали, че това са конюшните на Соломон, това е от Соломон и така нататък. Всичко това е една голяма измама, но митът за храма в тоя смисъл е бил християнизиран от кого? Не от истинските християни. Истинските християни са православните. Те никога не
са искали да се възстанови този храм, не са кокетирали с него, не са митологизирали това място. Да, имало е там някаква легенда, някакъв мит, но в общи линии а няма такива претенции за възстановяване на храма у християни, докато тамплиерите вече след като Рим отпада от истината, това е много интересно, че кръстоносните походи се появяват скоро след голямата схизма и тамплиерите като следствие от победоносния, първи кръстоносен поход
започват да създават една своя нова митология, която не стои на християнска основа. Тя е окултна, тя е аа митологична, тя е а литературна. Всичко, което те казват е измамно. Това, разбира се, не е храма, не е на Соломон. Няма нищо общо със Соломон, но той е дори мюсюлманска конструкция. Те това отказват да видят, че е строено от мюсюлмани. Те, разбира се, са го мислили, че мюсюлманите само са го така един вид преустроили. Не, купо на скалата е изцяло мюсюлманска конструкция. Между другото, най-старата
запазена мюсюлманска храмова сграда е куполът на скалата. Но тука да кажем нещо много важно и понеже горе-долу от един час говорим, скоро трябва да приключим, а темата, разбира се, ще я продължим най-малко с още една беседа. Та а да кажем какво представлява джамията Алакса и с това ще приключим, за да установим между в кои сили се води съвременната битка и за какво се води. Джамията Алакса. Ние формално наричаме с това име
джамията, която е южно от купола на скалата. Тя е с един сив купол, дълга такава базиликална сграда. Куполъ на скалата е първо много по-стар. Второ, той е върху камъка, на който според легендата Авраам е щял да жертвопринесе Исаак. И, което е най-важното, сегашната джамия Ала сега Алаа Акса това идва от Корана, означава далечната. Е, няма как а тази далечна джамия да е на мястото на храма, когато самата Алакса в момента в десния смисъл на думата,
а не в широкия, който е по така достоверния, та тя е постояна върху продължение нието, което Ирод Велики е направил на двора на храма. Тоест, тя не е върху свещеното място на храма, а върху двора и то тя виси във въздуха. под част от джамията имаме колони, имаме сводове, за да може денивелацията, която нали хълма естествено, че не свършва като отрязан с нож, а чрез един а скат слиза надолу. Е, за да може този скат да се заравни горе на нивото на площадката, трябва да се направят долу колони,
трябва да се вдигнат сводове. Така че няма как това да е било свещеното място на храма, който е бил стъпил върху живата скала. Върху живата скала е стъпил именно куполът на скалата. Така че той, разбира се е част от понятието Алакса, за което става дума в Корана и, което понятие покрива цялото свещено място, наречено сега харам ашариф, благородното светилище, да го наречем в свободен превод. И в този смисъл ние не може да кажем условно, че ала е оной южното, а куполът на скалата си е просто а една
историческа сграда, но не е алакса. е и купол на скалата и малкото куполче, което е до него, купу на а веригата и другото куполче, откъдето според мюсюлманското предание Мохамед се е възнесъл на небето. А всичките са част от комплекса Алакса. Всичко това е далечната джамия, за която става дума. Той нали това споменаване на жеята Алакса е във връзка с нощното пътешествие, така нареченото нощно пътешествие на Мохамед, когато той отива в Йерусалим, нали, чудодейно, разбира се, и оттам аа
отива на небето. Е, това негово отиване не е станало от южното, където сега е дългата базиликална джамия Алакса, а е станало точно там, където е сега куполът на скалата. Тоест не е възможно да се раздели площадката на две половини и да каже на вас ще дадем алакса, защото много държите на нея. Тя ви е третата са единия, а ние ще вземем купола на скалата или пък ще го пренесем, нали, или нещо подобно ще направим. Това нещо не е възможно. Антагонизма, а тоест противоречието е антагонистично.
100% и едните, и другите претендират за едно и също нещо. И евреите, и мюсюлманите, юдеите по-точно. Аз казвам евреите, може би неправилно, защото има евреи християни, които нямат такива претенции. Говорим за юдействащите, които имат такива претенции. Та няма база за споразумение. Не могат да се споразумеят. Физически това нещо не е възможно. Конфликтът е антагонистичен. Отделно, че а скалата е там на Авраам според мюсюлманите. Сега евреите м го приемат това. Някои го приемат, някои не го приемат за скалата, която е вътре в купола. А но са склонни
да го приемат. Не е нещо отхвърлено от тях. По-скоро го приемат. Така че въпросът между тях е неразрешим. Но кое е важното за нас и с това ще приключим първата част? Важното е, че в този антагонизъм ние, православните християни, нямаме място. За нас няма никаква разлика между това дали на това място ще има трети храм юдейски или ще остане мюсюлманският купол на скалата. И едното не е християнско, и другото не е християнско.
Там в този конфликт християни, говорим за истински християни, говорим за православни християни, не участват. Там участват псевдохристияни, протестанстващи псевдохристияни. Но затова ще говорим в следващата беседа. Нека да обобщим нещо, което ще го доразвием и в следващата, може би и повече от една беседи, а именно, че проблематиката с построяването на третия храм е една неправославна проблематика. Да, тя има значение за нас православните,
както има значение, разбира се, ако някой унищожи, да кажем, половина Европа. Да, но тука нямаме при православна религиозна проблематика. Това не е гробът Господен. Това не е а обект на православната а святост на православната история. Не, това е нещо, което е свързано, свързано с легендарни вярвания на евреи и мюсюлмани, на техни исторически
аа светини за едните и за другите, несъмнено, и то първостепенни, но аа оттам нататъка аа собствено за православните християни. Сега дали този камък там е бил мястото на Авраамовото жертвоприношение, ние нямаме сигурни данни. Да, бил е мястото на Соломоновия храм, който, разбира се, е светиня за нас. Бил е мястото и на втория храм, който там Господ Иисус Христос е проповядвал. Там е изгонил свещениците, търговците от храма.
Там е бил 12-годишен. Така че безспорно е едно от местата, свързани с Христа. Но за нас първостепенните светини, когато са били там християнски императори, светият цар Константин, Юстиниан, те не са строили на това място някакви светини, а на мястото на Витлемската пещера, на мястото на Голгота, на мястото на гроба Господен, на Елеонската планина и на другите главни християнски светини. Така че в това отношение ние трябва да проявяваме така една м един разум, една трезвост и да не се митологизира третия храм, защото ние ще
говорим и може би на следващата беседа, че самото това понятие трети храм е невярно. То е нещо като дървено желязо, защото вторият храм е бил храм на истинския Бог. Първият храм е бил храм на истинския Бог. Там аа човечеството чрез избрания народ на Израиля е общувало с Бога. Там е имало светци, пророци. Господ Иисус Христос е бил там. Така че и първия, и втория храм са храмове и то единствени храмове за избрания народ на
Израиле. След Христовото въплъщение и най-малкият храм в последното село, където служи последният свещеник пред три бабички. В потира евхаристията е истинската кръв и истинското тяло на самия Господ Иисус Христос. Това е много повече, отколкото жезъла на Аарон и стомната с манната. Това е самият Христос. тялото и скъпоценната кръв и тялото Христово. Така че понятието трети храм е несъдържателно.
Онези храмове са били единствени в света и първия, и втория храм на истинския Бог. А тука имаме безброй храмове на истинския Бог. Тука няма да имаме храм на истинския Бог. Той няма да бъде третия. Той ще бъде лъже третия храм. И ние всеки път, когато казваме третия храм, трябва да се поправяме псевдотретия храм, така наречения трети храм, в кавички да го слагаме, защото условията са коренно различни. Ние сега имаме безброй храмове на истинския Бог, а този ще бъде псевдохрам
на една самоизмама, ако се изгради. Друг е въпросът как с него може да се злоупотреби и прочие, но това е съвсем друга тема. Затова нека да спрем дотук, а в следващата беседа ще продължим нататъка опита за осмислянето на този трети, така наречен трети храм, всъщност, лъже храм. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.