СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Днешната беседа е втората от цикъла за иконата и се нарича началото на иконата. Въпросът за началото на иконата е много важен. Той нерядко е бил изследван от различни изследователи, от различни гледни точки, но все още нямаме цялостно, меродавно църковно становище по този въпрос. Как е възникнала иконата? В зависимост от подхода на различните автори, примерно Андрей Грабар или Федор Успенски имаме и различни отговори на този въпрос.
Най-интересното е, че началото на иконата и изобщо появяването, раждането на иконата е едно чудо в човешката история. Иконата осъществява една невъзможна изобразителна програма, нещо, което никой никога не е успял да направи. иконата го прави, нещо, което надхвърля човешките възможности, с Божията помощ тя го е осъществила и когато виждаме тази икона вече в истинския и пълноценен вид, по времето на Юстиниан и особено след иконоборството в 9 век и нататък в 10-11 виждаме зрялата икона, разпознаваема такава каквато всички я знаем. През целият този период, от нулата до съвършенството, няма нито едно име на човек, който да е участвал, изключвайки Св. апостол Лука, но той е само в 1 век и вече коментирахме, че от неговата ръка нищо не е останало като предмет. Освен това, да не забравяме, че отците на 7-ият вселенски събор, когато коментират иконата и когато създават определението, знаменитото определение на 7-ият вселенски събор относно иконата, те не се позовават на Св. апостол Лука, не се позовават на неръкотворния образ. От Едеса. Позовават се на богословски основания. Така че тези важни образи, делото на Св. Лука, неръкотворния образ, са съществували, участвали са в съборното съзнание на църквата, но не са били основното, което е движало процеса, историческия процес. И ние трябва да осъзнаем, че това е исторически процес. А раждането на иконата е исторически процес. Не е еднократен акт, макар че еднократни актове има и ние ще ги споменаваме.
Но самото раждане на иконата е дълъг вековен исторически процес. Това е първото. Относно изводите, те са няколко. Изводите на иконата. Поне четири можем да обособим. Първият е традицията на Свети Лука. Вторият е традицията на неръкотворния образ. Третият са явяванията. на Господ, на Света Богородица, на Светците, на Архангелите и прочие. И четвъртият извор е илюстрацията на библейските текстове. Всички тези четири извора са действали през цялото време. От първи век насетне, в някаква форма. И взаимно са се оплождали, взаимно са си взаимодействали. И в някакъв миг, исторически, се явява иконата. като се явяват, разбира се, отделната няни съставки постепенно,
докато я видим в пълния вид. Казахме, че първия вид се появява, вероятно, към Пети век. В Шести век той вече съществува. Синайските икони са вече икони. Знаменитата икона на Христос. Вседържител от Синай е вече разпознаваема, първокласна икона от зрелия вид. Като говорим за традицията на Свети Лука, ние включваме не само самия него, а можем да кажем традицията на апостолските времена, традицията на очевидците. за нея ние знаем много малко. Предполагаме, че тая е съществувала. Не е възможно измежду хилядите, които са виждали Христа.
започнем от апостолите, от 70-те апостоли, от изобщо евреите, които са го виждали, но които не са го рисували със сигурност, тъй като са нямали такава практика изобразителна. Но хиляди други са го виждали езичници. Знаем за Пилат Понтийски, знаем за римските легионери и прочие, които са били пряко замесени, но знаем, че Господ Иисус Христос години на ред е проповядвал, бил е известен и в Юдея и в Галилея, така че са го виждали и многобройни езичници,
са се интересували от него. След Петдесетница, след разпятието, възкресението, възнесението и Петдесетница, започва вече разпространяването на християнството сред езичници, масово разпространяване, сред езичници, стотици езичници, стават християни и измеждо тях, несъмнено е имало човеки,
които са го виждали. Знаем за Лонгин, Стотник и така нататък, които са го виждали и са станали християни. Много от тях са били езичници и напълно е възможно и дори е естествено те да са или поръчвали изображения, или самите те да са правили изображения, тъй като е напълно естествено сред тях да имало и художници, занаятчии, майстори на различни изобразителни изкуства
и като така те естествено е да започнат да рисуват това, което са виждали с очите си. или пък тези очевидци, ако не са били художници, да са поръчвали на художници такива изображения. Тата е традиция на апостолските времена на очевидците е едната от традициите, един от изворите. Традицията на неръкотворния образ
е свързана с така наречената по-настоящем Туринска плащаница. Преди да бъде Туринска тя е била в Едеса и можем да я наречем Едеската плащаница. За нея говорихме подробно, пак ще говорим. Тя е ключов образ в историята на иконата. Не заобиколим образ
и е време нашата църква да се произнесе съборно относно този предмет този уникален предмет Туринската плащаница. Проблема с Туринската
плащаница т.е. с Едеската плащаница се състои в това, че когато този образ т.е. образа върху плащаницата, в която е бил загърнат Господ Иисус Христос този образ е останал у неговите ученици. Но всички те са били
евреи, повечето. Те не са се занимавали с изобразително изкуство поради забраната, старозаветната забрана да се правят такива образи. И те са почитали тази светиня като нещо, което е докосвало Спасителя. носещо неговата кръв,
носеща неговия отпечатан макар и в негатив образ. Този образ в негатив не е могъл да се възпроизвежда директно като негатив. Той трябвало да се осмисли от художник и да се прехвърли в позитив, което те не са били в състояние да направят, тъй като не са били изобщо
художници. художници. И в този смисъл почитта към едеската плащаница не е водила непременно и веднага до нейното масово тиражиране, разпространяване в безброй образи, които да я
повтарят. това става доста по-късно. Особено когато тази плащаница отива в Константинопол и започва да се възпроизвежда платформата на така наречения оброс. Така че този образ е съществувал, но не в Рим, Константинопол, Равена или Солун, Равена и така нататък,
а в глухата Едеса. Там е бил в някакво ковчеже съхраняван над градските стени и са го показвали най-вероятно веднъж годишно или във всеки случай много рядко,
като уникална светиня, разбира се, и поради това трудно достъпна, трудно видима, рядко видима. Затова той е останал в страни от главния процес на
изобразителството, защото можем да си представим до няколко погледнем от сегашните останали образи от ранната църква, 2-3 век, които са останали, края на 2-ри, началото на 3-ти век са най-старите запазени,
очевидно имало и по-стари. Тези образи не са свързани пряко с Туринската плащаница, поне по-старите. а те са стотици. Като имаме предвид иконоборството, което е унищожило други стотици и хиляди
подобни образи в източната част на империята и може би най-хубавите, защото столичните са унищожени, можем да си направим извода, че основната част от тези образи
са били независимо от неръкотворния образ Едеската плащаница. Третият извор казахме за явяванията, богоявяванията, явяванията на светците, на света
Богородица. Такива явявания несъмненно е имало. Ние знаем от самото Евангелие как при преображението Господне се явяват
Моисей и Илия. Ето го текста според Свети Лука в глава 9. След като се явяват на връх Тавор Илия и Моисей и започват да беседват с Господ
Иисус Христос, но тримата Петър и Иоанн Яков по това време дремят. и следва цитата А Петра и ония, които бяха с него, бе налегнал сън, но като се събудиха,
видяха славата му и двамата мъже, които стояха с него. И когато те се отделяха от него, Петър реча на Иисуса, наставниче, добре ни е да бъдем тук, да напавим три сенника,
за тебе един, за Моисея един и един за Илия, без да знаеше, що говори. Тук имаме едно ясно и безспорно свидетелство за явяване. Тук е много интересен въпросът, как Петър е познал, че това са именно Моисей и Илия.
В евангелския разказ не се дават подробности. директно той се събужда, вижда ги тримата и в странното състояние, в което изпада, вече не знаеше, казва, що говори. И кака да си поживеем тук, кака да си останем тук, толкова е хубаво.
Но казва, направим три сенника. Един за тебе, за Моисея един, един за Илия. Той ги познава, ама той не ги е виждал никога. Изображения на Моисей и Илия той не е виждал. Впрочем, не е изключено да е имало илюстративни изображения
в синагогите. Не е изключено, но е малко вероятно. Но тези илюстративни изображения да бъдат портрети, исторически разпознаваеми от времето на Моисей и Илия, 13 века от Моисей или 12 века от Моисей, това нещо е
невероятно. Да има такава изобразителна традиция, че той ги разпознава по видени, виждани от него образи, картини. Това е малко вероятно. Разбира се, Господ ме отворил очите и съзнанието, той ги е познал. това видение, но това видение
би могло да бъде извор за изобразяване. Той след като ги е виждал, той би могъл да каже, да кажем, той не е художник, но може да каже на един художник, той беше такъв, имаше такава брада, имаше такива одежди, беше толкова висок, така изглеждаше, да, ето тук,
като рисуваш, прилича на него, а тук не прилича. Той би могъл да ръководи един художник, докато се стигне до някакъв достоверен образ на видението. Така че видение е имало многобройни в цялата история на църквата и те са важен източник за иконата. Сверяване на иконата с първообразите, с тези, които се явяват, но и този извор не бил основния
за раждането на иконата така каквато я знаем. Несъмнено е служил като коректив, служил е като сверка с първообразите, но не е бил основното, което ние виждаме в историческите паметници. основното, което виждаме в историческите паметници е илюстрацията. илюстрацията на евангелски и старозаветни личности, събития, тези илюстрации са 99% от това, което е запазено в историята на ранната църква и за това ние трябва да проследим как тези илюстративни образи водят до сакралния образ,
който ние наричаме иконата. След едно песнопение ще продължим с тази тема. Събития, тези илюстрацията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези илюстрацията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези илюстрацията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези илюстрацията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези илюстрацията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези илюстрацията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития, тези истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски истинницията на евангелски. Събития. Събития. Събития.
Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития.
Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития.
Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Събития. Преди да продължим с важната тема за илюстративните образи, нека да изясниме още един въпрос. За иконоборството в ранната църква. Ние няма да го изясняваме в подробности. Но е важен. Защото има една такава традиция, която казва така.
Първите християни са били евреи. Те са били против изображенията. Поради което водачите на църквата са били един вид иконоборци. и едва след като църквата се официализира при Св. Константин и малко преди това, която се напълва с бивши езичници, вече се отнема водачеството на потомствените евреи, които са били апостолите и ранните, най-ранните водачи на църквата. всички са били първоначално юдеи или с много редки изключения, какъвто да кажем Св. Лука. Тези поколения след като се изживяват и започват бивши езичници да господстват в църквата, вече тогава започва и изобразяването. и един вид се пораждат тези образи, когато църквата се официализира при Св. Константин. Вече започва масовото правение на храмове. Те искат илюстрации, искат образи и оттам вече тръгва иконата.
Имаме свидетелства за един събор в Елвира в Испания с ясни иконоборчески решения. Имаме писания на ранни автори като Евсевия Кесарийски с иконоборско съдържание. Но това иконоборство в църквата ние трябва да го приемем само като едно течение в църквата. Не като главната насок на ранната църква, която после се е променила, а като едно течение. Както да кажем, нека да погледнем един друг пример с Св. апостол Петър, който е смятал, че тези, които ще се покръстват, първо трябва да приемат юдеизма, мъжете да се обрежат, да спазват всички старозаветни практики и след като стъпят на старозаветните практики, вече да се кръстят и да станат християни. Оказва се, че не е прав. Господ му праща специално видение в Яфа, когато е и Петър разбира, че не е бил прав. Защо е важно това? Това означава, че в църквата не винаги има пълно единодушие по всички въпроси. Дори се свиква специален събор в Иерусалим, апостолски събор около 50-та година и на този събор се решава, че езичниците могат да станат християни без да се обрязват, без да приемат всички практики на юдеизма. Т.е. имаме един период от няколко години. Знаем кога точно се поставя този въпрос, но вероятно много рано. Да не кажем веднага след Петдесетница. Ако приемем, че е веднага след Петдесетница и условно приемем 33-та година за датата на това събитие, без да влизаме в подробности на датировката, значи поне 17 години имаме такъв период, в който имаме две течения в църквата. Едното, че първо трябва да се приеме юдеизма, а другото, че не е необходимо. Това означава ли, че църквата не знае какво прави? Съвсем не. Защото църквата са тези, които знаят истината. Господ им е дал това нещо.
Другите, както Св. апостол Петър, също Господ им дава чрез специално видение и узнават истината и се присъединяват към другите. Макар че пред това са били на погрешното мнение. Така че църквата като такава е имала познание, но имало е в нея течения разномислия в известен период, да кажа 17 години през апостолско време. Говорим за свети от вселенски порядък. Дали времето между споровете и окончателното съборно решение ще бъде 17 години или 170 години? Това принцип няма значение. Или шест века. Няма значение. Спокойно може подаден въпрос да има спорове десетки години, стотици години и най-накрая съборно да се отреже и да се каже: "Това е истината стига, сте спорили по този въпрос". Седмият вселенски събор съборно решава въпрос за иконопочитанието. Това става чак в края на 8 век, 787 година. Така че имало е иконоборски течения през цялото време в църквата. От 1 век до 8 век. Дори 9 век имаме още иконоборци. Така че това, че имало иконоборски течения в църквата е безспорно, но то не трябва да се абсолютизира.
Не може да се каже, че ранната църква е иконоборска, понеже е еврейска. Не. Имало си две течения и едното е било правото, другото не е било правото. Нито един от светите отци, това е забележително, от светците на църквата не е бил иконоборец. Те не са се произнасяли. Примерно Свети Петър не се е произнасяли по този въпрос. Или Свети Павел. Така че те не са били иконоборци. Разбира се, те не са били художници, не са рисували икони. Но не са се произнасяли по този въпрос. Тези, които са произнасяли, примерно Елвирския събор или Евсевия кесарийски, не са свети отци. Това е тяхно лично богословско мнение. И като всички люди, като Свети Петър, те могат да грешат в ключови богословски въпроси. И така да се върнем на основния извор, можем да кажем мейнстрима или главното течение в историята, в историческото изграждане на иконата. Ние имаме историческо изграждане на иконата, тъй както имаме историческо изграждане на храма. Ако ще кажем, чакайте сега, църквата не е ли имала пълнота на практиката на познанието?
Имала е. Но не в буквален смисъл. Съвсем не в буквален смисъл. Църквата по време на Петдесетница имала ли е храм? Християнски храм в съвременното понятие. Не. Тя имала повече от храм. Тя имала светия дух, като огнени езици. На Тайната вечеря на Велики четвъртък имало ли е литургия? Имало ли е евхаристиен канон? Имало ли е претворение на даровете? Не. Имало е повече от това. Там е бил самия Христос. В този смисъл и няма евхаристиен канон.
Имаме повече от това. Не можем да кажем, че църквата е еволюирала от Велики четвъртък до Златоустовата литургия или да кажем до Яковата литургия. При която вече имаме богослужение цялостно, а на Велики четвъртък нямаме такова. Там имаме повече. Там имаме самия Христос. по същия начин храмовете. В времето на Господа Иисус Христос не е имало християнски храмове. Имаме повече от християнски храмове. Имаме самия Господ помежду нас. въплътен, говорещ, благославящ, чудотворящ. Но храма, в който самия той е ходил, е бил Иерусалимския храм. До 70-та година, когато той е унищожен, той съществува. И храмове християнски не е имало. Тези събрания, които са се извършвали, богослужебните събрания в това време, са били по домовете. Тези домове не са имали олтар, наос, притвор, не са имали иконостас, не са имали свети мощи.
В този смисъл те не са били храмове, както ние сега освещаваме храмове, градим и прочие. За това ние не можем да кажем, че Църквата е един вид, е едно и също през цялото време. Тя е едно и също в мистичен смисъл, в богочовешки смисъл. Да, винаги Светия Дух е един и същ, винаги Господ Иисус Христос, който е глава на Църквата е един и същ. Безспорно. Това имаме исторически процес, който протича, както по отношение на богослужението с Яковата, Василиевата, Златоустовата литургия. Може ми сега да си представим Златоустовата литургия без, примерно, Единородни Сине Божи или без достойно ест и така нататък. Но това са по-късни добавки, след Златоустовата. В този смисъл това не е развитие, не е подобрение, в смисъл, че Златоустовата църква, когато той Златоустовата литургия, когато святила Златоуст и я съставил, е била несъвършена, а после е станала по-съвършена. Не, тя и тогава е била съвършена и после е била съвършена, но тя има едно историческо изграждане, което се разгръща във времето. И ние може да проследим, кой е добавил това песнопение, в кой век, в коя година и така нататък. По същия начин се е променяла святата литургия, от времето на святия апостол Яков до наши дни. По същия начин се създава и същинската икона. Тя се създава исторически, тя се създава постепенно, разгръща се във времето и отделните нейни съставки, които ние в момента разпознаваме като такива, безпогрешно. От 100 метра да я видиш, разпознаваш да, това е икона.
Тези съставки са се появили исторически. Те не са съществували от самото начало. И основното движение, руслото, централното русло е станало възоснова на илюстрацията. Какво означава илюстрация? Илюстрация означава унагледяване на някакъв текст, на някакво слово. А именно в случая на Свещеното Писание - Стария и Новия Завет. Християните, ранните християни, са изпитвали необходимост да илюстрират, да
унагледят, да изобразят събития, свързани с Стария и Новия Завет. Поред причини: педагогически, естетически и други. И тези илюстрации са достигнали до нас. Ние имаме много, много малко, почти никакви ранни сведения за
неръкотворния образ от Едеса. предание от Св. апостол Лука насетне. Кое точно е взел от него? Колко образа е изобразил Свети Лука? Какво е било на тях изобразено, ние не знаем. Знаем, че този вид икона произхожда някога си във времето от Свети Лука, но от каква негова рисунка? Върху хартия ли? Върху дърво ли? Върху камък ли? Върху метал ли? Ние не знаем. Мозайка ли е било? Никой не знае.
Сюжетно, иконографски, какво е било изобразено на тези първи образи? Никой не знае. Изглежда, че иконата, познатата ни икона на Света Богородица с Богомладенеца, вероятно нейният происход е от сцената "Поклонение на влъхвите". идват тримата влъхви. Това е една любима раннохристиянска сцена, една от най-често срещаните "Поклонението на влъхвите". и тези трима мъдреци от Изтока са застанали един след друг. А пред тях е Дева Мария с Богомладенеца. Много вероятно, именно тази сцена е била изобразена от най-ранните изобразители, включително и Св. апостол Лука. това е предположение, разбира се, но е много вероятно точно тази сцена той да е нарисувал, защото казахме, че той много е изследвал най-ранната евангелска история. Единствен той от четиримата евангелисти говори за раждането на Св. Йоан Кръстител, за благовещението, ключови събития. И за това е съвсем естествено да прием, че той е илюстрирал тези ключови събития, включително и поклонението на влъхвите.
и че този образ след това е бил възпроизвеждан стотици пъти в ранни изображения от преди Константинова време. Особено много са съхранени в Рим, в саркофази, безброй пъти и в други изображения, в катакомбите и т.н. Тези илюстрации изобразяват предимно събития. А вече от тези събития се извличат образи в по-късен етап. И от тези образи вече се раждат ключовите икони, които ние познаваме от зрелият период. След още едно песнопение ще продължим. Душа моя, душа моя, Душа моя, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, Та ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми,
О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми, О, ста ми,
О, ста ми, О, ста ми, Когато говорим за илюстрациите и историческия процес Историческата промяна, която се случва с тях Тук влизаме в спор с Феодор Успенски
Един от най-добрите църковни писатели Относно иконата Той твърди така Цитира В църквата От самото начало Е имало ясно разбиране На смисъла и значението на образа Отношението на църквата към образа остава неизменно Тук можем да поспорим с него Отношението на църквата към образа остава неизменно Не, то се променя То се променя исторически И Тази промяна
Не непременно е Прогрес Тя може да бъде и В друга посока Защото Можем да си представим Когато Господ Иисус Христос е живеял Помежду човеците Че Те са го виждали И в този смисъл Църквата Дори ако приемем, че тя е основана Точно от деня на Петдесетница А до тогава не е имало църква
Един или дванести апостоли на тайната вечеря Още не са били църква Това е малко формално Разглеждане Да ги делим По дни и часове Но да кажем, че Точно от Петдесетница започва църквата Ами всички, които са били там апостоли Те са виждали Господ Иисус Христос Не веднъж и не едваш Години наред са били с него Така че за тях Неговия образ е бил много повече
Отколкото за християните от 2 или 3 век Когато са виждали тези саркофази или тези изображения в катакомбите Несравнимо Да си виждал въплътения Господ с очите си И да виждаш някакви сенки изображения на сцени От някакъв художник скромен направени Това не е прогрес И това не е същото Едното е съзерцание на първо образа А другото е вторично Опосредствено В този смисъл не можем да кажем, че Отношението на църквата към образа остава неизменно То се променя То се променя исторически
И Промяната е такава Че в началото имаме тоталната пълнота При земния живот на Иисус Христос След това ни губим тази пълнота И Заместваме Отсъствието на въплътилия се Бог Той вече не живее помежду ни Ние не можем, като си апостол Тома Да Сложим пръст във раната и да видим с очите си Следите от гвоздиите и да кажем Господ Бой Бог Мой
Но Чрез други Средства Прекрасни Благоустановени Осветени от свещената традиция Ние Пак можем да общуваме Лично с Бога С неговия образ С неговата кръв С неговата плът Така че Църквата Минава през
Отсъствието на Бога И Си го възвръща По Дадени от Бога начин Чрез образ Чрез Евхаристия Чрез Словото Което първоначално не е било написано Апостолите не са почнали на Петдесетница На следващия ден да си пишат Евангелията Разбира се те самите На скрижаите на техните сърца е било написано Евангелието Но вътре в тях А за нас е било написано по-късно
Така че не е едно и също през цялото време Имаме история, имаме промяна Тази промяна не винаги е към по-добро Имаме спад и въздигане Пълнотата е била в земния живот на Иисус Христос След това Той изчезва И ние имаме Един начин на неговото Съхранение, макар и частично В Писменото Слово Защото Св. Иоан Богослов какво казва в края на своето Евангелие? Че има още много какво да се напише Безбройни неща могат да се напишат И цял свет нямаше да стигне да побере книгите
Това какво означава? Че написаното от него е само част от това, което би могло Не е пълнотата на това, което той самия е знаел, чувал, виждал, усещал А това, което е смогнал Като човек Той бил тогава младеж После имал дълъг живот, който Със всевъзможни перипети и страдания и така нататък Идва в края на живота си Това със всевъзможни Кратко Евангелие В което е събрал това, което е Могъл Това, което Господ, Светия Дух му е дал Но не всичкото, което би могло, както самия той казва да се направи
Така че, връщайки се към Твърдението на Успенски, че отношението на църквата към образа остава неизменно Трябва да кажем, че не е така, че това отношение исторически се променя И че Втори, трети, четвърти век Имаме инкубационен период и към пети век вече иконата започва да придобива Този зрял вид, който преди това не е имала Илюстрациите, за които ние говорим, че са били най-разпространени Те показват много точно, че не са имали Сакрален първообраз Като образи Като текст, да Евангелието има сакрален първообраз Но, самите художници са били занаятчии Поръчват му саркофаг езически, прави езически
Поръчват му християнски, прави християнски Неговите изразни средства са същите В един случай илюстрира Някакви митове гръко-римски В другия случай илюстрира Свещеното Писание И когато му казва да изобрази Господ Иисус Христос Той го изобразява като голобрад римлянин А знаем, че Господ Иисус Христос като юдеин не се е бръснел В този смисъл това не е достоверен образ Изображението на Иисус Христос като римски гражданин В римска тога и голобрат Римляните в първи век са се бръснали повечето И това изображение не е достоверно Илюстрация на дадени събития Както ги е виждал един римлянин, един римски скулптор
Трети век За това този иллюстративен извор на иконата Първоначално е служил само за Унагледяване, но не съвсем достоверно Да, съдържали се и достоверни Факти, събития Взаимоотношения, но и недостоверни Те са били слети в едно И лека по лека Под въздействието на Светия Дух Под въздействието на виденията Под въздействието на достоверните изображения От апостолски времена Доколкото са останали тук, там и тяхната традиция Под въздействие на
Едеската плащаница Като напълно достоверен образ Лека по лека Тези илюстрации се въздигат, въздигат и въздигат И тази илюстративната част на извора Еволюира При нея ние непременно Намираме еволюция Тази еволюция Тази еволюция се проследява най-вече в образа на Господ Иисус Христос От един момент нататъка Вече този голобрад римски гражданин в тогата Отстъпва и се появява образа на историческия Христос Когато ние познаваме от Едеската, т.е. Туринската плащаница С дълги коси, с брада
Както е било исторически достоверно по негово време за него самия За това Когато проследяваме зараждането на иконата, началото на иконата Трябва да имаме предвид взаимодействието на всички тези фактори Основното направление е илюстративното Ако се извличат отделни образи Примерно От сцената Възнесение Господне Ние виждаме при тази сцена Долу са апостолите А горе в небето е Господ Иисус Христос в слава И ангели, които го съпровождат Към небето Ако се извлече от тази сцена
Само горната част Без светите апостоли А само Господ В слава И получаваме един образ на Христос Пантократор На Христос В силите си Този образ Ние го виждаме много точно в Солунската света София в купола Там буквално пространствено виждаме как става Извличането на този образ Точно защото е в купол И там Апостолите и света Богородица
И ангелите остават в долния регистр на купола Около връст А горе в зенита Е самия Христос В вече Божествен Небесен Вид Като Вседържител Той по място е в най-високата част на храма В зенита на купола В горната част на тази полусфера Където долу стоят апостолите И по този начин се екстраполира
От Историята Историческия Христос В мига на Неговото възнесение Това е историческо събитие Той се извлича От това Историческо събитие И става един Извънвременен образ Без Съучастниците в събитието Сам по себе си И като такъв вече става образа на Христос Пантократор На Христос в силите си
По същия начин По подобен начин Се извлича, да кажем, и образа на Света Богородица с Богомладенеца От сцената Поклонение на влъхвите И други подобни екстраполации имаме И така иконата започва да създава Своите крайъгълни образци Разбира се Едеската плащаница също Започва да Участва в Инкубационния период на тази иконография Знаем, че Туринската плащаница включва два образа Лице и гръб
Знаем, че От този двоен образ Постепенно са Започнали да се интересуват само от лицето И то от горната част И то от самия лик Не от цялата фигура Защо не са се интересували от цялата фигура? Една от причините е педагогическа Защото в ранната църква Да се изобрази Бог, като бит, като мъртъв, като унижен, като гол, оплют Това е било Непедагогично Ти ще отблъснеш външните езичниците Вътрешните знаят всичко
За тях това е неговата слава Неговото снисхождение, неговото смирение Неговото само унижение е Висшата слава на въплътилия се Бог Но За външните това ще ги отблъсне И за това те вземат само лика Махат образите на страданията И се явява при нас като пантократор Като един от най-достоверните образи Като лик на Господ Иисус Христос Но вече като пантократор Не като страдалец Не като мъченика на кръста А като победителя
Като Вседържителя По този начин Ние имаме извличане На вечните, извънвременните образи От конкретните събития От исторически достоверните На 100% събития Но Не подхождащи на целите на ранната църква В следващата беседа ще продължим Тази важна тема Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана