Езикът на Църквата

Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е езикът и Църквата. Въпросът за езика и Църквата е стар колкото самата Църква. Той има най-различни аспекти. Повода за настоящата беседа е обичайния и продължаващи своята актуалност въпрос за използването на от една страна съвременния български язик, от друга страна църковно-славянския в съвременната богослужебна употреба у нас. Най-ощо има два лагера – привържениците на църковно-славянския и привържениците на български язик. Аз познавам привърженици и на едното и на другото, но не познавам човек, който да е привърженик на изфърленето на църковно-славянския от богослужението или изфърлянето на съвременния български от богослужението. Така че въпросът се свежда до съотношението между двата езика. Един вид, дали да бъде, примерно, 70% съвременен български, 30% църковно-славянски, или 50% на 50%, или 40% български, 60% църковно-славянски. Там някъде е проблема. Каква да бъде пропорцията, какво да бъде съотношението между двата езика. И се различават двата лагера. Един вид консерватори и либерали. Консерваторите са за по-голямо присъствие на църковно-славянския,

а либералите за по-голямо присъствие на съвременния български язик. Като казвам, консерватори и либерали имам предвид не само отношението ѝ към езика, а изобщо отношението ѝ към православието. Винаги е имало два лагера, консерватива и либерален. И аз не познавам човек с либерални политически убеждения, личен живот и така нататък, който да е превържен на църковно-славянски язик. И обратно, не познавам консерватор, който да е превърженик на консерватор в богословието, в етиката, в политиката, който пък да е превърженик на надмощието или преобладаването на съвременния български язик в богослужението. Другият въпрос е, че самата проблематика, свързана с езика, е много по-задълбочена от политическата или, да наречем, стиловата ориентация на човек. Става дума за фундаментална връзка между езика и мисленето. Но това е голяма тема, няма да я започваме и няма да навлизаме в нея.

Все пак, за да поразсъждаваме на тема за съотношението между църковнославянския и съвременния български, Няма да направим няколко важни, предварителни наблюдения. Първото наблюдение е за Словото. В начало беше Словото. Ние, християните, вярваме в Христос, в Иисус Христос, който е наречен Бог Слово. Той има и други имена, Бог Син, Премъдрост Божия и прочие, но нерядко е наречен и Бог Слово. И началото на Евангелието от Йоанна именно изразява най-ярко това отъждествяване. Защо е наречен Бог Слово и как да го разбираме това? Нека да оставим богословските дълбочини за друг път, само да кажем, че самото понятие за Христос като Бог Слово, като творящ логос, изразява огромното значение на езика за нашата вяра. Нашия Господ е Бог Слово. В Библията обиктовено се противопоставят два исторически мига по отношение на езика. Първия е в Вавилонското стълпотворение. Това е в книга Бития, глава 11. Глава 11 започва съследния стих.

По цялата земя имаше един език и един говор. И когато човеците решават да построят вавилонския стълп, вавилонската кула, която да стигне до небето, висока до небето, тогава Господ решава да провели това хюбристично човешко дело и казва Ето един народ са и всички имат един език. Нека слезем и смесем там езиците им, тъй че един да не разбира езика на други го. И пръсна ги гоството там по цялата земя и те спряха да зидат града и кулата. Този разказ има много и много възможни толкования. Но по отношение на езика се набляга на това, че когато започват да говорят на различни езици, вече няма разбирателство и се разпръсват по цялата земя и проваля техния общ труд. Като противоположност на вавилонското стълпотворение се

показва Петдесетница, когато това е разбира се в книга Диани Апостолски, когато се спуска Дух Свети и всички се изпълниха с Дух Свети и начинаха да говорят на други езици според както Духът им даваше да изговарят. А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци на божни от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса,

защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. И всички се чудеха и маяха, думеки помежду си. Тие, които говорят, не са ли всички галилейци, а как слушаме всички своя роден език? Ние, партияни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понтия и Асия, на Фригия и Памфирия, на Египет и Ливийските страни и така нататък. Как слушаме тях да говорят на наши езици за великите божии дела? Крайна цитата.

Един вид на Петдесетница се прави обратното на Вавилон, в Вавилонското стълпотворение и всички започват да се разбират помежду си, говори ки за великите божии дела. Ако внимателно прочетем текста, не е точно така, или не знаем дали е било точно така, защото се наблюдава, че те говорят на други езици в множествено число. става дума за тези юдеи, човеци на божни

и тук е важното, всеки ги слушаше да приказва на неговия говор. Така, че по-скоро те не са говорили на един език, а са говорили на много езици. Това не е точно обратното на Вавилонското стълпотворение, защото казахме, че в случая с Вавилонското стълпотворение е първоначално имало един език. Тук нямаме един език,

а имаме способност на изпълнените с Дух Свети вярващи да говорят на много езици, така, че много народи да ги разбират, всеки обаче на своя език. Имаме противопоставяне спрямо в Вавилонското стълпотворение. Там имаме неразбираемост между людите. Тук те се разбират, но там имаше първоначално един език,

а тук се говорят много езици, но въпреки това се разбират. И е по-точно казано, тези партияни, медяни и прочие жители на Фригия, Панфилия, Египет и Ливийските страни разбират тези, които им говорят на техния си език. Ключово значение за нашата тема има

изказването на св. апостол Павел от 1-то послание до Коринтияни в глава 14-та. Но в църква предпочитам да кажа 5 думи разбрани, за да получа и други, отколкото хиляди думи на език не е познат. Тук първо трябва да кажем, че работим все пак с превод. Думата е непознат отсъства в грецкия оригинал. Там става дума за говоря на език, който е малко по-особен израз.

Но почти всички преводачи го превеждат по този начин. На език не е познат. Това е принцип. Важен. Изказан от най-големия проповедник на църквата. Предпочитам да кажа 5 думи разбрани, за да получа и други, отколкото хиляди думи на език не е познат. Сега, тази 14-та глава от 1-то послание на св. апостол Павел до Коринтияни там много пъти се обсъжда въпроса

за говоренето на езици, за разбирането на езика и прочие. Тя изисква отделно за дългочевно изследване какво точно се казва, а и под въпрос е ние дали разбираме какво точно ни казва си апостол Павел. защото не трябва да забравяме, че когато говорим и когато

разбираме ние разбираме в основа на това, което предварително знаем. Ако ние предварително не знаем нищо, нищо няма да разберем. Имам предвид за смисъла на думите, за контекста, за начина по който те се отнасят към действителността. Какво е означавало за св. апостол Павел говоренето на езици?

Това е много важно. Така че ще оставим тази тема на страна, но няма съмнение, че тук св. апостол Павел говори за разбираемостта на говоренето и естествено, че предпочита да бъде разбран, отколкото да не бъде разбран. Това не е необходимо и някакъв кой за някакъв авторитет

да не го каже, то си е самоочевидно. След като си проповедник, естествено, че искаш да бъдеш разбран. Важен въпрос е на какъв език е говорил Господ Иисус Христос. Според преобладаващото мнение, той е говорил да арамейски. зна е, разбира се, иврит, сакралния език, но е говорил,

проповядвал на преобладаващия по това време език арамейския. Но Новия завет е достигнал до нас на грецки. Това е не случайно, това е промислително. няма как Господ да не е промислил как Словото Божие в Новия завет

ще достигне до човечеството. То не достига на езика на оригинала. То не достига на езика на Господ Иисус Христос. са изключение на отделни думички. Тук там е. Достига на грецки язик. Това неминуемо означава нещо много важно по отношение на езика. първо ние

не можем да кажем дословно как са звучали думите на Господ Иисус Христос. Примерно ако ги преведем обратно от гръцки на арамейски никога не можем да бъдем сигурни как точно е било. Някоя ще кажа много просто. Ще преведем от гръцки на арамейски. Ще съберем най-добрите познавачи

на арамейски и на гръцки език. и ще преведем обратно цялото евангелие целият нов завет на арамейски и ще получим езика на който е говорил и мислил Господ Иисус Христос. Езика на който

са мислили и Павел и Йоан и Матей и Марк и всички почти писатели защото, да кажем Лука е мислил на гръцки. Но другите са мислили на еврейски, който е бил родния език,

езика на тяхното мисление. Гръцки е бил вторичен. Така че формално погледнато бихме могли да възстановим изгубеният оригинал. Но това никой не го прави. Смисъл, нещо не го прави. Има такива опити. Но имаше в

в филма на Мел Гибсон такива опити. Но това е немеродавно. превода е ност две устрията. Да, от една страна безспорно се превежда

в основния смисъл, но не знаем до каква степен. За нито една от думите не може да сме напълно сигурни дали е точно така. Особено пък за изразите. много има непреводимо. Така че гръцки език, на който е достигнал до нас Новия Завет

и по-специално от Четирите Евангелия, той съдържа една както в материята знаем, че електрона не може да бъде оловен, не може да бъде фиксиран, не може да се каже ето тук електрона. По същия начин и в Евангелието

не можем да кажем 100% това е точното значение на тези думи, защото първо не можем да сме сигурни в превода как е звучало точно и второ дори ако сме сигурни в звучението не сме сигурни в значението,

което е имала тази дума тогава. господ промислително ни е предпазил от едно такова буква ядство, защото той самия казва, че буквата може да убие, а духа

животвори. Така, че това, че до нас е достигнал духа посредством светия дух, който вдъхновява евангелистите, това е отговор на буквализма. Какво точно е казал

Господ? Не знаем какво точно е казал, но до нас е достигнал духа чрез неговите носители светите апостоли евангелисти. В

Исляма имаме друго отношение към текста. Там се твърди, че Корана съществува единствено само на арабски език,

а преводите са преводи на смисъла на Корана, не на самия Коран. Корана съществува веднъж завинаги преподаден на арабски

език. всичко друго не е Корана, а неговия смисъл, неговия превод. Ние, когато четем Евангелието, не казваме

четем превод на Евангелието. Казваме четем Евангелието. Там обаче се набляга между на разликата между автентичния арабски

език с всичките му измерения. Произношение, акценти и така нататъка. И евентуален превод, който губи голяма част

от оригинала. Поначало, теорията на превода е доста сложна наука. и едното, което може да се каже със сигурност,

е, че нямаме съвършени преводи. Имаме конгениални, както се казва, преводи. Това е много интересно. Конгениални, защото гениус,

в латински язик, гениите са такива духове. конгениални означава със еднакъв дух. Други въпрос е в римската митология какво означават тези гениите. Те са нисши духове

и отрицателни, нечисти. Но, когато говорим за превод, има една такава италианска поговорка, традуторе, традиторе. игра на думи. Преводачо предателю.

Или преводач предател. Идеята е каква? Че никога не можеш да имаш съвършен превод. Винаги се губят важни неща, особено

в един поетичен текст, в един богословски текст, в един задълбочен текст. винаги имаме неща, които няма как да се преведат,

защото езиците са различни. В всяко едно отношение, в звуково отношение, в граматично отношение. И нюансите се губят.

също разпространено израза изгубени в превода и често се случва. Да се изгуби в превода най-важното. За това поезия практически не може

да се преведе, не може да се превежда. губе се голяма част от това, което е поезият. Най-малко звуковата страна. Може да се пресътвори едно

стиготворение са съвсем други звуци, но да бъде конгениално на оригинала, има такива случаи. Много успешни преводи, които са звучни с оригинала,

имат общо дух, но така или иначе, като правило, при превода винаги нещо се губи. И то се губят важни неща. Така,

че когато ние говорим за Новия Завет, за Евангелието, за езика в църквата, трябва да имаме преди винаги въпроса за превода.

И тук стигаме до един много важен въпрос по отношение на превода и на всяко творчество, а именно, че

творчеството, а и не само творчеството, всяко нещо, което човек прави, е негово отражение. негов автопортрет. Творчеството на всеки човек е негов

автопортрет. Независимо дали художника рисува слънчогледи или гарвани, той рисува себе си. Независимо преводача, дали превежда Библията или превежда Шекспир, той

влага в този превод себе си. Той проявява себе си. и тук стигаме до делото на святите братя Кириле Методий, като ключово

за българския език, за българската църква. И ни трябва да кажем някои важни неща за това

велико дело, преди да си отговорим на въпроса за съотношението между съвременен език и църковно-славянски език. Но

преди да продължим, нека да чуем едно песнопение. Агълскому житию, поревно-нове, по-нове, ся земля, остави по-криску, при тега, въпроси, и тога запомен, отговоряся, явился

есисто, теку, кое бих отговоржих нападени, емцове, емцове, емцове, емцове, въпроси, отговоряся, отговоряся, и амцове, сме било, сме било,

сме било. И така делото на святите Кирил и Методийи. Какво правят те? Те превеждат библията, литургията, богослужебните текстове от гръцки на славянски. Като, впрочем, те създават книжовния славянски език. Той до тогава не е съществувал. при този превод, естествено, че те превеждат

на тогава говоримия славянски език и съответно разбираемия. Предполага се, че на този език са говорили славяните славяните в района на Сол. Но, кои са те, светите братя Кирил и Методийи? Това е важното. Защото

те са светци, те са покрастители на езичниците, те са равноапостоли, те са божи люди и превода, който те правят, е свещен. Той е техен автопортрет. Той е равен, равноапостолски. Те са

равноевангелисти, равнопророци, които превеждат пророците от Стария Завет. Равноевангелисти, които превеждат Евангелията. те са носители на същия дух, на светия дух, който е вдъхновявал евангелистите и пророците.

За това техният превод не е просто ние сега в Google имаме преводач и можем да пуснем целият Нов Завет да ни го преведат от гръцки на български. Какво ще получим в резултат? ще получим един механичен превод. Един бездушен превод.

А при светите кили методи сме получили даром един превод вдъхновен от светия дух. езика, който те създават от говорите на солунските славяни е има две

изключително важни характеристики. първо, то е славянски език. Сто процента. Това е славянския език пар екселанс. Защото първо, че по-добър славянски език до тогава не е съществувал.

Език, осветен от светия дух чрез дамата равно апостоли. няма как да има такъв славянски език до тогава. Това е най-хубавият славянски език, който някога е съществувал. Говорим в девети век, когато те създават

своите преводи. Най-високия, най-дълбокия славянски език, най-прекрасния е този, който те създават. И разбирате се, той е книжовен. Той е богословски. Той е сложен, устроен. и втората страна

този език е, че това е език църковен. Светите Килл и Методий не превеждат Платон, не превеждат Аристотел, не превеждат Вергилий или Овидий. Те превеждат изцяло

свещени текстове за църковна употреба. т.е. езика, който те създават е църковен. 100%. И тези две характеристики са фундаментални. 100% славянски, 100% църковен. Т.е. това е автентичния църковно-славянски език.

пра-църковно-славянския език. Този език идва във България посредством св. Климент, Наум, Ангелари и други. и какво става? Ние подениците на св. княз Борис, начало с него, разбира се, възприемаме този език като език на

богослужението. Имало два езика тогава на богослужението, гръцки и пра-църковно-славянския. Кирило-методиевия църковно-славянски език. ние избираме, естествено, втория език. Гръцкият постепенно отпада поради своята тотална неразбираемост за повечето българи. И се звъвежда

все повече църковния славянски свръхезик на св. Кирил и Методий и техните последователи. Разработен, устроен от тях. И тук става нещо фундаментално. Свети княз Борис възприема този език. Брат му Докс възприема този език. Те не са славяни, обаче.

Може да са има някаква славянска кръв посредством бракове, но те са пра-българите пар екселанс. Ние сега имаме така едни по-скоро жалки патриоти, които застават против славянското начало, опитват се да стават тангристи, застават против християнството и така нататък.

но истинския пра-българин, свети Борис, избра славянския език, за да служи на Бога. Ние, жалки пигмеи, в чиято кръв разбира се, че пра-българската кръв е отдавна смесена с много други, които ние не знаем

пра-българския език никак. Не знаем тангризма никак. Ние имаме хубриса, глупостта и нахалството и високомерието да говорим за тангризъм, да говорим за тангра, да говорим, че

Сети Борис бил направил погрешен избор и така нататъка, когато той е хиляда пъти по-българин от нас. той хиляда пъти по-добре познава тангризма, той е бил върховен жрец на тангра, освен всичко друго. Това е една скоба за жалкия български псевдо-тангризъм,

за жалкото съвременно пра-българство, опити някакви да се въз обнови някакво такова комедийно, театрално езичество. Всичко това рухва, когато го съпоставим

с истинския пра-българин, царя. Не някой си пра-българин, не някакъв там комник от голямо-малово, а аристократа на аристократите, царя, жреца,

познавача на тангризма, претикуващия тангризма. Той се отрича от него. Той възприема славянския език и започва да се моли на Бога и да служи на Бога на този език. Та. Този език не е бил майчин

за пра-българите. Славянския език на Светите Брате Кирил и Методий. Църковно-славянския, първия църковно-славянския език. Този подвиг, който те извършват Светите Кирил и Методий. Този език е бил до някъде неразбираем за голяма част от пра-българите

някои са разбирали славянски поради вече вековете в общения съславяните. Но някои не са го разбирали добре. Същото веже за потомтите на траките. между тракийския език и езика на Светите Кирил и Методий няма разбираемост. Естествено. Тоест, те не са поискали Абе,

искаме на нашия език, защото на чушия език, както е казал Павел, предпочитам да кажа пет думи, разбираеме, за да получат другите, отколкото хиляда думи на език не е познат. За нас този език е не познат. Не са казали така траките. Не са казали така пра-българите.

Не са казали така и другите съставляващи тук. Имало е и остатъчни келтии, какви ли не, не са казали. Вижте, Павел, какво каза, ние няма се занимаваме с този славянски език, но този кираве, този методи, а ще си караме по-нашенски,

защото, вижте какво е казал Свети Павел. Не. Те прекланят глава, смиряват се и биват така добри да научат този свещен език, да се издигнат до този език, а не да искат някой да сваля до тях

свещеното писание, защото по това време нямаше духовници, които да създадат свещения прабългарски църковния език. Нямаше духовници, които да създадат свещения тракийски или келтски

църковен език. Тога ще тяхме да имаме църковно-български църковно-тракийски, църковно-келтски, църковно-кумански, защото ще тяхме да имаме такива светци. Великите първоучители на българството, великите първоучители на тракийството, доколкото е останало такова,

или на куманството, или на печенекството, но нямаме такива. И за това и печенеги във България, и българи, прабългари, и траки, и кумани, и други са се славянизирали,

защото славянския език, църковно-славянски език на светите, Кирил и Методий, се е възсърил в сърцата им, в душите им и в живота им. И за това века на светите Борис е наречен Златен век. Защото е

Божия век. Той не е някакви примитивни военни победи на Симеон. Той е духовната победа на светите Борис. за това е Златен век. И ние, разбира се, деградираме, когато

ни се привиждат някакви Златни векуя, там, където лъскат саби и същитове. Това са го казвали много пъти и ще продължаваме да го казваме още стотици пъти, защото

той е жива действително за в умове и сърца на милиони българи. Милиони българи привиждат Златния век, там, е железния век и не виждат истинското злато

на сетите равноапостолни Кирил, Борис, Методий. Тази троица равноапостоли, на които се крепи всичко спасяемо в България. Ако в нас има нещо спасяемо,

то се дължи на тези тримата. Кирил, Борис, Методий. Без тях ние нямаше да бъдем спасяеми. Ще да бъдем езичници, варвари и неразумни и уроди.

Та, връщайки се на делото на светите Кирил, Методий, той е фундаментално за България. Той е приноса на България в Славянската цивилизация.

Това сме преподали, получили даром, разбира се, от светите Кирил и Методий, но и спасили този дар чрез святи Борис. Така че ние не сме само

рецепиенти, но и сме носители, пълноправни носители на това небесно и земно съкровище. И за нас въпроса за езика в църквата е

Кирило Методиев святи Борисов въпрос. Въпрос на светите седмочисленици. Седмочислениците заедно с светия княз. чрез когато те

осъществяват своето дело. Това е разковничето за езиковият въпрос въпрос на Българската църква. Нека да чуем още едно песнопение и след това ще продължим.

Методиев. Методиев. Методиев. Методиев. Амин. Методиев. Сърковния славянски език. Църковния славянски език, създаден от светите брати Кириле Методиев. И светите седмочисленици. И възприят от свети княз Борис за България вовеки.

Е свещен език. Свещен по свое происход. Това е Словото Божие. Свещен по своето съдържание. И свещен по своите съавтори. Кирил, Методи, Климент, Наум и другите.

Сега, този език има едно огромно преимущество спрямо съвременния български език. Това е преимуществото, налед с другите, преимуществото на чистотата. Съвременния български език,

поради това, че той е автопортрет на това, което сме ние, той е, да кажем с една дума, челгизиран. Той е деградирал език. Ние на тази тема ще имаме

отделна беседа за съвременния български език. Това е важно. говорим за тази разлика. Той е език нечист. Замърсен. Ония е език чист. Ония е език девица. А нашия е език блудница. Сега,

това не означава, че блудницата трябва да я прати на гилотината. Тя има право на покаяние. Така, че от този челгизиран език може да се извлече покайна проповед,

покайна молитва, покайна словесност. Разбира се. Той има свои чисти страни, както в всеки човек. Чрез покаянието може да се изчисти част от душата, ако не изцяло. Но

тази чистота на църковния славянски язик ни трябва винаги да имаме предвид. Защото не случайно съществува храма като особено Божие място. Защо не

служим навсякъде? Примерно на пазара. Какво пречи? Нищо не пречи. Може. Но човека знае, че пазара е осквернена осквернено място.

Бордея Мигартан не може да се проповядва Словото Божие. Може, разбира се, но там е осквернено място. Кръчмата, стадиона са осквернени места. Места на греха. Места на

светския дух. И за това е създаден храма. храма. Трябва трябва храма. Трябва да излезем да проповядаме навсякъде. Да, разбира се,

че трябва да проповядаме навсякъде, но има храм. Храма е място чисто, място за чистота, място, където ти говориш по-друг начин. Държиш се

по-друг начин. Там не се псува, там не се говорят глупости, не се смеем като изоглавени. Имаме един друг дух, когато влезем в храма.

Също въжи за езика. Един език, който е чалгизиран, той с самите думи се контаминират, те се заразяват една друга. и съвсем

различен е духа на църковния славянски език и духа на съвременния българки. За зла беда. Не, че езика нещо не е виновен. Ние сме

виновните. Ние създаваме този език, ние го разпространяваме, ние го размножаваме. Ние размножаваме вируса на светския дух в този език и той се секуларизира. когато Фердинанд

дьо Сосюр, основателя на съвременната език ознайне изобщо на лингвистиката, указва на разликата между език и реч в неговата терминология. Ланг

е език парол е реч езика както той казва е една абстракция това е един набор от думи значения граматика и всичко

останало но той стои един вид като тухла като един речник пълен с думи с граматични правила а парол речта е

реализацията на този потенциал актуализацията на този език ако си представим абстракцията на църковно-славянския език езика ланг в терминологията на сосюр и абстракцията на съвременния

българския език ще видим, че в речника на църковно-славянския език няма мръсни думи а в речника на съвременния българския език е пълно с такива думи т.е.

това са два различни тома да в речта ти избираш измежду това, което е в езика даденост за да го актуализираш и ако ние сме чисти

и възвишени ще изберем от съвременния български язик чистота и възвишеност това не е изключено нещо повече това е желано желано е да се очисти язика

но така или иначе той битува в този осквернен вид и когато ние вадим думите тези думи до голяма степен са били опошлени

от употребата от речта защото имаме доста понятия примерно понятието любов ако погледнем понятието любов в църковно славянски язик и в съвременния български язик

уж е една и съща дума уж е разбираме тя е коренно различна в съвременния язик спрямо църковния и славянския тя е деградирала

опошлена в съвременния язик и ние когато я използваме макар и с добра употреба тя си носи когато е в контекста на съвременния

жаргон тя си носи други препратки звънда други камбанки защото когато сме чували сто пъти по радиото или през телевизията или кой знае откъде

някаква опошлена съвременна песен да кажем или реклама свързаща тази думичка с нещо друго тогава много трудно можем да се освободим от тези

камбанки които звънят в мозъчните ни клетки ези езика се променя в хода на историята и говоримия български език езика

на светите Кирил и Методий който в 9 век започва да обхваща цяла България посредством богослужението най-вече това не е бил езика на тукашните славяни да кажем

в района Плиска Преслав или Силистра или Южно от Балкана или Северно от Дунава те са имали различни диалекти но този език става образец църковния славянски език

на светите Кирил и Методий става образец и той започва да променя говоримия език да не говорим за езика на прабългарите траките келтите и куманите тези езици

не случайно са мъртви езици отдавна от от хиляда години ние нямаме никакви белези за запазване на нещо от тези езици през целият

този хиляда годишен период от тогава на сам Освай разбира са отделни топоними и такива неща но като цяло като функциониращ език те

от незапомнени времена са изчезнали това означава че езика на светите брата кирида методи е изместил говоримия техен прабългарски келтски

или кумански или прабългарски език го е изместил до такава степен е било силно глянето на църквата до тогава степен е било силно глянето на този език да измести

другите езици защото не можеха да говорят на два езика примерно както имало в запада Европа латински е бил езикът на Църквата обаче народа говори на други езици от които става после ефренския

испанския италианския и така нататък в България славянския език на светите кира методи измества всички други говори и става говорим общонароден език не че представа да се развива

да се променя по-скоро за развитие ние не можем да говорим говорим за промяна промяна има и тази промяна води до разминаване между говоримия език и църковния това е нещо

съвършенно естествено то се случва навсякъде във всички езикови среди се получава такова разминаване и не случайно имаме именно в западна Европа латинския и поместните

говорими езици латинския оставят църковен език до много късно до модерните времена отделно че той е и език на науката и прочие но успоредно с това се развиват и народните езици в арабските страни

езика на Корана и до ден днешен остава образец и нещо като общ език със всички араби каничната фусха език фусха то е езика на Корана официалния език чистия език

образеца но заедно с това се развиват и народните езици така че един иракчанин трудно ще разбере един мароканец те се разбират но все пак има доста голяма разлика както да кажем ние с сърбите

и това двоязичие е обичайна практика сакралния език обикновенно не се променя примерно в Индия сакралния език е санскрит а говоримите езици са много да кажем

хинди и другите в еврейските среди имаме иврит който е сакралния език но народът е говорил преди 2000 години на арамейски когато се разбягват по света евреите започват да развиват други езици

примерно идиш един такъв език ладино и други такива езици народни езици но сакралния си остава иврит в Гръция имаме старогръцки език който става основа на евангелския

гръцки език който е стария гръцки и имаме съвременния гръцки има доста голяма разлика между тях така че навсякъде където има сакрални езици те се съхраняват в своята

първоначална чистота а народните езици се променят и се раздалечават от сакралните езици обикновено точно това става и в България до такава степен

че още по времето на святи патриархи Евтимий се налага да се направи една реформа и той прави тази реформа и тя е успешна защото езика на святите кида методи вече е бил

трудно разбираем говориме език се отклонил до някъде от първоначалния и се получава една разлика за това святи патриархи Евтимий прави тази реформа много интересно че тази реформа

се възприема тя е успешна не се разделят на две едните за стария език другите за новия всички възприемат реформата на святи патриархи Евтимий така че това е един пример за успешна

актуализация но тук пак трябва да кажем важно е кой прави реформата кой прави актуализацията прави е не кой да е а великия

светец е Евтимий Търновски безпрекословен авторитет реформата е негов автопортрет той влага в тази реформа своята чиста

и свята душа и затова тази реформа не среща опозиция никой не противопоставя езика на святи Евтими с езика на святи Кирил и методии както разбира се никой не противопоставя

езика на святи Кирил методии с гръстки или с латински да кажем нали че той е по-лош или по-добър единия и другия и третия знаем че е имало такава ерес

триязичната ерес че само на еврейски гръцки и латински правилно се прославя Бога не казва святи Кирил в знаменития диспут

не е така и на други езици е благословено да се служи на Бога и те двамата братя святите Кирил и методии точно това правят целия си живот

създаването на този църковия славянски язик сега когато имаме такива отклонения от свещения язик на богослужението и народния язик естество

че народния язик винаги наделява в масите в хората това е нещо като аристократичното и демократичното начало демократичното начало е нозинството така че

то винаги се налага макар че аристократичното е по-високо по-развито и така нататък но то е младсинство така че

естествено е да получаваме повече привърженици на демократичното начало и виждаме че навсякъде в Европа и френския език се измъква от латинския и италианския се измъква и испанския и всички останали

и латинския си остава така един език на една прослойка много ограничена на учени на богослови и постепенно и учените започват да пишат на живите езици а латинския става

де-факто мъртъв език така че да се върнем на съотношението между църковно-славянски език и съвременния български сега църковно-славянски език

който е сега в богослужението не е езика на свети патриархи пролжава да се развиват нещата той минава през една руска редакция поради проста причина че

България Сърбия и другите славяно-язични страни попадат под турско иго православният имам предвид и единствено в Русия продължава да имаме

една държава и то сврърдържава империя и тя когато преработва предишния вариант на църковно-славянския тя съответно малко го променя но

тази промяна е станала с участието на светци разбира се на високи богослови така че там също имаме запазване на този чист дух и

този църковно-славянски език се връща в България под формата на печатни книги защото в България не имало книгопечатане така че през целия 18 век и 19 век

ние се захранваме с руски църковни книги и възприемаме този вариант руския вариант на църковно-славянския русифициран така или иначе този вариант е битувал

и в Сърбия и в Черна гора и в днешна Северна Македония и в Украина и в Беларус т.е. на практика във всички православни славянски страни е имало единство на богослужението и

това разбира се е един важен аргумент да продължаваме да изучаваме църковно-славянския език защото тук е много важен момент е, че този език се приема като от негоите критици

се приема като непознат ами като е непознат пък защо да не го опознаем какво лошо има в това ние да научим този език този чист и свещен език който ни носи

автопортретите на светците словесните езиковите автопортретите на светите кирил методи евтими и другите и ние научавайки този език да придобием

достъп до тяхното творчество което разбира се е свързано с светия дух и по този начин ние да сме по-духотворени така че грешката на нашата образователна система е

отдавнащна разбира се че тя пренебрегва изучаването на този език ние сега учим много други езици и ние слушаме на много езици и песнопени и така нататъка и никой не ни пречи да слушаме

примерно реквема на моцарт на латински и никой не иска това да се превежда на български естествено той не може да се преведе по същия начин италиянската опера трябва да се пее на италиянски ако се преведе

на български ще бъде нелепо и добри преводачи да има не е същото английските песнопения не можеш да пееш Луи Армстронг на български как ще го преведеш той си е на английски човек или пък Битълс

или което ще да е произведение на английски язик сега за добро или за лошо но той е написано на този язик и в този смисъл ако го преведеш ти ще го деформираш за това ние няма как да преведем на български изпълнението на Добри Христов или на

Св. Йоан Кукузел или другите които вече имат своя звучност своя ритмика своя естетика създадена и те естествено че съществуват в този си вид преведеме ги на сведе на български веднага естетически

ние сме отблъснати това е едно така опростачване на езика от което никой няма да спечели така че и най-върлите либерали в църквата естествено че няма да пипнат Св. Йоан Кукузел или

Петър Динев или Добри Христов това са вече заварени твърби които съществуват на съответния език на който са писани или преведени да кажа на С. Йоан Кукузел може би не ги е писал на славянски

но някой друг след него ги е приспособил на църковния славянски язик и те вече битуват в този си вариант и за да обобщим казаното каква е мярката на съотношението

между първо да кажем какви са действителните проблеми за съотношението църковно-славянски са временне-блъгски безспорно и двата езика трябва да съществуват в богослужението задължително ако всичко е на църковно-славянски

за зла бе да не разбираем за 90% и повече от църковниците тогава губим разбираемостта и попадаме под ударите на това което казваше св. апостол Павел ако

изцяло се откажем от църковно-славянския губим поетиката губим връзката с традицията губим светостта на ония език и я заменяме с нашата несвятост съвременния български язик е

несвят преводите са правени от несвятци те са правени от неравностойни духовници са в сравнение с тези които са създали църковно-славянския нямаме такива личности ако ги имахме

тези преводи ще бъдат други но превода отразява това кой си ти и когато ти си на по-низко ниво и превода на по-низко ниво така че качеството на преводачите качеството на преводите е от изключително значение

като казвам качество имам предвид същността самоличността на преводачите ако тя е от нисък порядък получаваме нисък превод и ние сме такива помрачени секуларизирани каква ползача ще бъдеш разбираем когато ти самия

не си на висотата ще бъде разбираем не светия дух а ти светския преводач на смисъла на светия дух а не на буквата а не на духа има значение разбира се

и музикалността на славото на вкуса защото един аналитичен език какъвто е съвременния български и един всеки писател всеки поет

усеща когато почне да събира думите и особено когато съпоставя с други езици усеща как аналитичния съвременен български език

куца сравнение с синтетичния старобългарски език там падежните форми дават една гъвкавост едно богатство на отношения

и съдържания което се губи с нашите предлози и изпадане на падежите така че безспорно единия език въздига другия принизява и ние трябва да правим баланс между двете

защото Господ се принизи идвайки между човеците Той снисходи ние не можем да искаме всички човеки да бъдат на най-високото равнище ангелско и в езика си да езика трябва да слезе до всеки човек

но слизайки до всеки човек той трябва да остане божествен чист да носи светия дух а не да носи светския дух това е мярката на съотношението ние трябва да говорим истината

за езика а не да политизираме примерно когато в България властва проруската политика да казвам както беше проект на комунизма всичко руско беше много хубаво когато България стана

васал на Съединените Штати всичко руско стана много лошо и съответно и църковно-славянски язик понеже руски руска редакция на по-стария църковен-славянски язик за това се смята за едва ли не

нещо нежелано тук такава глупава псевдополитизация това не е дори истинска политизация а псевдополитизация не трябва да се допуска дори в съзнанието ни а камони в говоренето ни и в действията ни ние трябва да се придържаме

към историческата истина за историята на нашия език да не си въобразяваме че той е създаден от българи не е създаден от българи създаден е от светите брати кири на методи и той е славянски в това естествено че дори когато ние някакси

абсурдно се опитваме да подменим думичката славянски с думичката български това е престъпление срещу истината то е срещу Бога светите кири на методи създават славянски език и няма друг освен създадения от тях

за нас и да имало други диалекти на някакви там племена смолени или други те не са достигнали това кое е достигнало до нас е кирило методиеви славянски църковен език така че трябва да сме

наясно с историческата истина трябва да сме верни на делото и на духа на светите брати Кирил и Методий и на свети княз Борис трябва да знаем нашия духовен ръст докъде стига сравнение съсъздателите на църковния славянски език включително

на църковно-славянския който е общо приятие в църквата на цялата територия на православното славянство и разбира се трябва да работим върху самите себе си върху съвременния български язик върху текстовете които се създават на съвременния български язик

и ако ние успеем да пречистим себе си тогава и съвременния български язик ще мръдне малко нагоре и нашите писания ще станат малко по-достойни за великата традиция на светите равноапостоли Кирил Методи Борис Климент Наум

и техните последователи Светоглед Предаването за православен поглед към историята културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров Абонирайте се!