ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е отровното великденско вино. Ще продължим да разглеждаме въпроса с клеветата срещу Поп Кръстю от някои допълнителни аспекти. В това число ще споменем
и пиесата на Константин Илиев Великденско вино. Тя е най-мащабната творба, носителна въпросната клевета и една от любимите пиеси на българската полуинтелигенция през последните 45 години. Но, преди да продължим с основната тема, нека да поставим като глава на ъгъла евангелския пример.
Един епизод от евангелието от Йоанна, глава 8. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при него една жена уловена в прелюбодейство и като я поставиха насред, рекоха му «Учителю, тая жена биде хваната
в самото прелюбодейство, а Моисей ни е заповядал в закона такива с камъни да убиваме. Ти, прочее, какво казваш?» казваха това за да го изкушат, да да имат със какво да го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше
с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да го запитват, той се поизправи и им рече «Който от вас е без грех, нека пръв хвърли камък върху нея». И пак се наведе надолу
и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, започвайки от по-старите, та до последните. И остана Иисус сам и жената,
която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус и рече «Жено, де са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?» Тя отговори «Никой, Господи!» Иисус и рече «И аз не те осъждам!» Иди си и не дей
вече греши. Случая с тази прелюбодейка, за разлика от случая с Поп Кръстьо, е, че тя е била хваната, както се казва в Евангелието, в самото прелюбодейство. Отец Кръсто Никифоров не е
уловен в деянието на предателството. Няма доказателства за извършено от него предателство, следствие от което Левски да е бил заловен. Така, че дори по светското право, ние не говорим за християнските
добродетели, да прощаваш на ближния си. Говорим за светското право. Безбожното светско право казва така. Всеки е невинен до доказване на противното. Вината му трябва да се докаже, а не само
да се предположи. Така, че обвинителите на Отец Кръсто Никифоров падат под равнището на безбожното светско право, а камо ли на възвишения евангелския идеал, където ти виждаш грешника
и му прощаваш, защото и ти не си по-добър от него. Разбира се, както е казал Талейран, клеветете. Винаги остава нещо. Стария циник
Талейран знае, че когато искаш да разрушиш нечия репутация, клеветата е силно оръжие. И да се докаже, че е невинен, все нещо остава.
Винаги нещо остава. Неслучайно едното от имената на Лукавия е именно клеветникът. Така е наричан неведнъж сатаната, клеветникът. Затова ние много
трябва да внимаваме, когато обвиняваме необоснованно, т.е. клеветим някого. Първо трябва да видим дали е така и ако се окаже, че не сме сигурни, не трябва да изричаме
клеветата. В миналата беседа проследихме как е създаден този мит от Каравелов, Захари, Вазов и прочие, и прочие. И в 1979 г. драматургът Константин
Илиев създава своята драма Великденско вино. въз основа на господствата по това време клевета, че същеник Кръстьо Никифоров е предател на Левски. И следствие това предателство Левски е бил
уловен в Къкниския хан. Тази пиеса е бравурен театрален моноспектакъл. Дава възможност на актьора, а и на режисера да се развихрят в любима българска тема.
една от любимите български теми, темата за предателството. Но тази художествена творба не е притча, не е приказка, а се отнася до действителни
исторически личности и събития. и ако тези събития не са верни, те са лъжа. И обвинението е клевета. Защото
отец Кръсто Никифоров не е предал Левски, има предвид по отношение на неговото залавяне. вече след залавянето допускам, че е бил изтезаван и е
изказал редица неща за революционната организация, но и всички останали са изказали редица неща за революционната организация.
В този смисъл той не е бил по-добре от другите. Имам предвид по-голям предател от другите, ако е изказал нещо, макар, че ние не знаем какво е изказал. Че е имало
организацията, те са знаели, знаели се и са арестували следствие на преди това казаното от Димитър Общи. Той си е разказал всичко, което е знаел. Добре, че не е знаел всичко,
но това, което е знаел, го е изказал и в този смисъл мнозина от последващите изтезавани участници в организацията са изказвали неща, които турската полиция вече е знаела. И
вследствие от тяхното издайничество никой не е пострадал. Дори да са издали. Но не са казали нещо, което да не се е знаело в повечето случаи. Главният издайник е бил Димитър Общи
и от него вече тръгва. Нас случай ни не занимава Димитър Общи, а ни занимава как процедираме ние с клеветата. И възникват няколко въпроса. Първо, защо темата за българското
предателство е любима на мнозина българи? И се преповтаря. Вторият въпрос е за ролята на изкуството при изграждането на светогледа. Включително и при лъжовното
изграждане на светогледа. Третият въпрос е за отговорността на твореца, който участва, става носител и разпространител на историческа неистина. Четвъртият въпрос е за неистините, които изграждат нашето
историческо съзнание, нашия исторически светоглед. И петият въпрос е за начините, по които ние можем да извършим нашето светогледно покаяние. Тоест пречистване от
обществените исторически лъжи, с които сме били закърмени, така или иначе. И така, защо предателството, темата за предателството, е толкова любима във България? Първо, че едва ли само във България,
имаме такива уклони и от другите народи с тази тема, обичат да боравят и писатели, поети, кинематографисти и така нататък. Започвайки още от най-великото предателство, предателството на Юда, то става един образ,
който се преповтаря от подражатели на евангелския разказ. Евангелския разказ е достоверен исторически, заедно с това много ярък, много силен, много въздействащ и всеки писател, който вижда,
че този разказ въздейства, се ползва от подобни аналогии в описването на събитие ся. Дали са достоверни, дали са недостоверни, той си преценява. Но това е една голяма тема, световна тема. Ние
сме склонни да обвиняваме доста истерично предателите, да натягваме предателството по принципа, че не сме от тях. Когато ти обвиняваш някого, ти не си
предал Левски и ти е много сладко, че някой друг е по-лош от тебе, че ти си добър всъщност, ти нямаш такива грехове. Аз не съм предал Левски, а пък
он и я го предаде. И ние, които, вместо по-евангелски, да си кажем, да, аз не съм предал Левски, но аз имам други грехове, многобройни, многобройни, върху тях
да се концентрирам, мен някакси ме оневинява това, че ето, не съм предал, не съм извършил това предателство. Хвърляш камък върху
грешника, т.е. ти въздаваш някаква справедливост, ето, човек извърши това лошо дело и аз съм част от
Обществения съд, от Народната съвест, от справедливостта и така нататък. създава се едно фиктивно впечатление, че ние сме добри. Има лош и ние сме добрите. Но действителност така ли е? Примерно,
когато разкриха досиетата от Държавна сигурност, почти никой не застана на страната на обвинените. Защото е много лесно да кажеш Охо, аз не бях агент на Държавна сигурност. А, еди, кой си беше, е, значи аз съм по-добър от него.
Дай да го обвиня, дай да хвърля камък също него. Пита се, добре, аз не съм бил агент на Държавна сигурност, ами, ако бях в други обстоятелства и бях станал, какво ми гарантира, че нямаше да станам? Нищо. Аз може ще стана
много по-лош от този, на когото в момента натягвам, че е бил агент. Така се е случило. Бил и в такива обстоятелства. Аз съм бил в други обстоятелства. и би трябвало много по-смирено да боравим с тази тема. Не да отречем, че е имало агентура, Държавна сигурност, може би доноси, а може би не.
много хора са се подписвали под някакви фиктивни доклади. Само и само да могат да пътуват чужбина. Аз съм убеден, че примерно Петър Берон, чиято кариера политическа беше торпилирана заради досие във Държавна сигурност,
напълно съм убеден, че той на практика е писал доклади, колкото за да пътуват чужбина по своите си интереси там, във свързани с биологията, с зоологията. И ние малодушно се нахвърлихме върху
така наречените агенти на Държавна сигурност, без да различаваме кой-ко е, кои са жертви на Държавна сигурност, кои са неутрални и кои са носители на клеветата, в които са клеветили, лъжесвидетелствали, само и само
да натопят ближния си, за да се докарат пред възда. Но като цяло, ние като нация, като народ, подходихме малодушно и дребнаво към тази тема, злобарски, оклеветихме
хората, които са били мачкани и са се подписвали под някакви фиктивни доклади и някакви фиктивни псевдоними и така нататъка и го направихме голям въпрос, този е бил агент
и край. по същия начин се действа и с Поп Кръстьо. Това е едно, за съжаление, разбираемо човешко чувство. Да се нахвърляш върху това, което ти не си, макар, че може би ти ще бъдеш по-лош от него
в неговата ситуация. в дадена ситуация, ако ме бях хванали и бях потиснат психически и така нататък, аз можеше да бъда по-лош от Поп Кръстьо и от всички останали и от Димитъра общи. Не са ме хванали, не са ме изтезавали, не са ме психически натискали
и изли съм чиста паница. Не съм чиста паница, аз съм грешник в много отношения по-лош от тях. Добре, това е по отношение на личната психология, а по отношение на колективната на още българската. Защо мнозина толкова държат Левски да е бил непременно предаден?
Първо, за да подържа собственият си имидж, за самоправедност. Защото повечето от нас, от малки, са живели с представата, че Поп Кръстьо предаде Левски и го арестувах. И
бил съм на 10, на 20, на 30 години и съм вярвал в тази клевета. Не съм проверявал, не съм се усъннявал. тя е станала част от мен. И сега, ако аз на 40 или на 50 или на 60 години разбера, че съм грешал преди това, еми,
значи преди това съм бил манипулиран, бил съм лъган, бил съм лековерен, бил съм глупав. Никой не иска да каже аз бях глупав, макар и в миналото. И затова казва, не, не, не, аз не бях глупав. Поп Кръстьо е предател на Левски. И така, ти си оставаш
ретроспективно умния, не хванати на въдицата, не манипулирания шаран, а човек с правилно мислене през всички тези десетилетия. Самосъхраняващи се. Нимо. Втора причина.
Да държим Левски да е бил предаден. Идолпоклонството. Левски има статут на кумир, на идол за съвременния български народ. Въкво се състои този статут? Състои се в това че българския народ не допуска
съмнения в личността на Левски. В големия разказ, големия наратив за Левски. Големия разказ за Левски е конструиран от Каравелов, Захари, Вазов, Унджиев
и други. Николай Генчев. Той е словесно творение. и ние като ммнозинство от народа сме приели този разказ за достоверен. за
национален идеал. Левски е провъзгласен за национален идеал. от това нататък, ако се докаже, че той се съспи от 100 главни съждения, големия разказ за Левски, ако едно
от тези съждения се докаже 100% че е Лъжа и измама. И ние кажем, ами да, другите 99 са истини, обаче това го проверихме Лъжа.
Ами, другите проверихме ли ги? Може се окаже, че 10 от 100 са Лъжа, а 90 са истина. Може се окаже, че 50 са Лъжа, а 50 са истина.
Къде ще спрем? Докъде ще сме склонни да се откажем от идола? Ние сме склонни. Държим 100% защото ефекта на доминото застрашава нашето идолопоклонство. Ако ние приемем,
че тази част от легендата е невярна, че онази част е невярна, тогава става страшно. Тогава настава така наречния мрак по-пладне,
както комунистите, когато почнаха разстрелите 1938 година. Изведнъж настана мрак по-пладне. И комунистите тогава избраха партията
пред истината и започнаха един след друг да се надпреварват, да свидетелстват, че са шпиони на Англия и на Америка, само и само да не пострада идола,
партията. Това идолопоклонство е втората причина. да не искаме да не е имало предателство. Третата причина е също
психологическа. Тя може да бъде наречена непочтеността на запалянкото. Аз, имаме запалянковци, на Левски ЦСК, на Лудогорец или някой друг,
е непознавам запалянко, който да е почтен. Който да каже, нашия отбор беше слаб, нашия отбор игра мръсно, нашия състезател постъпи не джентълменски, а от другият отбор
бяха много по-добри, играха красиво, умно, добри са, по-добри са от нашите, и това е положението. Защото, ако ти така разсъждаваш, тогава ти не си никакъв запалянко. Ти си един човек
наистината. Днеска ще е по-добър Левски, утре ще е ЦСК, други ден ще е Черноморец, други ден ще е Лудогорец, по най-различни начини. И тогава ти не си запалянко,
а си един любител на футболната игра и се радваш на всички добри постижения и на изпълненията, тогава ти не си запалянко, а всъщност такива няма. Или съм много рядко, аз не съм срещал до сега. Човек, който да гледа
футболната игра, която му е интересна сама по себе си и да не се интересува кой вкарва головете, а иска да има красиви голове. Няма такъв. Или поне аз не съм срещал. Но съм срещал винаги един същи вид запалянко, когато
нашите вкарват е добре, когато унези вкарват е зле. Е защо да е зле? Защото не са нашите. Това е. Наши отбор и техният отбор. И сега приведено
в случая с Левски. Левски е от отбора на добрите. А също него е отбора на лошите. Предателя, в който е да е той, е от отбора на лошите, естествено. И ако излезе един, който да докаже,
че предателя е невинен, много трудно можеш да кажеш аха, това означава, че што не е предател, значи не е от отбора на лошите, а е от отбора на добрите. Нали? Не. Много поресвам да кажеш чакай, чакай.
този, който оневинява предателя всъщност е от отбора на лошите, те е от отбора на предателя. Това е запалянковското мислене. И се смята, че този, който оневинява окребетение
предател, Поп Кръстю, не, че Поп Кръстю не е предател, а че оневинителя е в отбора на лошите. Така, че тези психологически особености карат ммнозинството
да са така привърженици на темата Левски е бил предаден. Такава е народопсихологията. И тази народопсихология, понеже е в България мнозинство, огромно мнозинство, поне за сега,
око се направи но изследване ще е много интересно, колко души във България смятат, че Левски е бил предатен, независимо от колко. Колко смятат, че не е бил предаден и колко смятат, че е бил предаден Поп Кръстю. Това е много интересно изследване, което
ще ни ориентира в състоянието днес на народопсихологията. Но и без такова изследване аз съм убеден, че мммнозинството смятат, че Левски е бил предаден и мммнозинството от тях смятат, че
предател е Поп Кръстю. Поради което има едно изкушение. Когато ти искаш да играеш за публиката, ти ще подържаш тезата за предателството на Поп Кръстю. Ти ще си с мммнозинството. Там са парите, там е славата, там е признанието. Да тръгнеш чрез мммнозинството,
да тръгнеш чрез течението е слаба позиция. По-добре е да виеш с вълците. Поради тази причина, примерно 168 часа вестника направиха едно много смешно изследване, което завърши
с някакво заглавие от сорта. Но лучше не е доказано. Левски е бил предаден. Как се прави това изследване? Ние в миналата беседа проследихме горе-долу историята, как Левски със своят спътник се движат по посока
от Ловеч към Търново и по пътя ги срещат. Зъптиетата питат ги къде хора и така нататък. Те са се разделили след това малко по-късно като се разминават с тия двамата заптията
отново се събират Левски Николчо и стига до Къкрина, където нощуват. И учените лукавички изследователи ценени от Вестник 168 часа за своето тяхното
лъжливо научно изследване изследвали с апаратура с теодолити с бинокли с незамци какви оптически уреди дали от точката А може да се види точката Б
дали турските зъптията са могли да видят как Левски и Николчо се събират и с тези теодолити и оптически уреди се доказало
че не се вижда от точка А точка Б Какъв е изводът от това, че от точка А не се вижда точка Б Единственият извод, който може да направим е, че от точка А не се вижда точка Б Нищо друго
Защото това, че зъптието не е видяло от точка А дали те дамата се събират по никакъв начин не означава, че то не се е осъмнило в тях дамата Не е необходимо
да се събират Самия отговор, който Левски дава на зъптието е много съмнителен и няма нужда от теодолит и няма нужда
от дронове Зъптието се осъмнява Този отговор който той ми даде е абсурден На втория ден на коледа ти да тръгнеш да проверяваш дали са ти хвърлили тор значи тази тор
трябва да е хвърля на навръх коледа на 25 декември Някой ходи да хвърля тор в лозята Това е най-глуповото нещо което човек може да измисли като повод да се придвижа Сега пи други Обяснение по търговия пътувам
по работа Да, случва се макар и празници ама работата си е работа Търговията изисква там докарали са стока или пари Аматор заторене на Лозята на 25 и 26 декември кислятия сроков е спешни за това торене
Това е абсурд Така че нямаме нужда от визуална връзка между Зъптието и Левски и неговия спътник за да имаме съмнение в главата на Зъптието Той се е усъмнил Всеки би се усъмнил на негово място Аз не мога да си представя колко те
Все пак да не забравяме че епохата е доста тревожна В целият район особено в Ловешко се арестуват члена на комитети На Зъптиетата е казано търсим ръководителя Но и не само ръководителя търсим и участници Проверявайте всички съмнителни Еми първото нещо което ще направиш е да се усъмниш най-малкото
Защото си предупреден Ти не си на случайна такава лятна разходка Така че по-скоро е било задължително Зъптието да се усъмни при тези обстоятелства И пита се Защо тогава Вестник 168 часа прави цялата тази глупава изценировка с теодолитите
И заключава не че Зъптието не е видяло в което е вярно не е видяло добре А заключава А значи левския биопредаде е не значи Не значи Зъптието може да се усъмнило без да имало прякаква визуална връзка с срещата между левски Други въпроса
че те може да са се върнали и да са видяли от следващата височинка че двамата пътуват заедно не е било тъмно още Напълно е възможно да са тръгнали по пътя след тях Напълно е възможно дори аз лично предполагам че е по-логично заптието на връщане в Лович да е изчакало половин час
и ако не се върне въпросният човек който отиде да проверяя торта в студения декемврийски месец той неява друга работа проверява хвърли ли не хвърли ли и се връща той би трябвало след 5-10 минути да се върне 15 минути айде половин час по пътя нещо пил вода
пушил цигара забравил се така че всеки полицай за да провери съмнението би се спрял на пътя от Търново към Лович при входа на Лович и да го види тоя която ще се върне
и ако не се върне до половин час нещата са ясни и така тук не е важно тези подробности а е важно че един вестник прави един театър на псевдоналка с глупа умозаключения публикува ги на първа страница
и подробно обяснява защо защото играе за публиката защото публиката иска да се успокои че това което знаем от малки това което Вазов ни казва това което Захария ни казва
не е лъжа и клевета защото ако Вазов лъжи и клевети в епопея на забравените ако Захари Стоянов лъжа и клевети в биографията на Левски
ами може би лъжат и по други въпроси или ай да не лъжат съзнателно но са подведени което разликата в крайна сметка не е голяма това че те са подведени
някой друг ги е излагал и не знаем кой е измисъл тая клевета не е Вазов разбира се и не е Захари но така или иначе те са станали носители на тази лъжа на тази неистина и с нея
са построили част от нашия пантеон част от нашия исторически разказ и за това ние сме неспокойни и излиза един вестник който търси тираж и играе за публиката
и казва успокойте се не е лъжа това нещо не е клевета науката го доказва с теодолита Константин Илиев когато пише пиесата Великденско вино в 79-та година не е имал такива съмнения
той е смятал че Поп Кръстьо е предател и решава да се зарови в тази българска тема за предателството защото тя дава голям трагизъм всеки предател разбира се
е трагичен образ и това е добре дошло за драматурга да влезе в тъмните страни на човешката душа в черните ъгли на сърцето каквито всеки от нас има и това
разбира се е драматургично и вълнува зрителите в залата нека да чуем едно песно пение и след това ще продължим
съвсем друга посока. могъл да изпадне. в посоката на оклеветение. Всеки от нас може да бъде оклеветен. И от време на време биваме оклеветени. Не в такава степен, разбира се.
Поп Кръстю е бил предмет на доста силна клеветническа кампания. От момента, който се раздухва от Канавелов темата за предателството. И имало е решение да го убиват. Брата на Левски е ходил там да проверява случая. Връща се обратно. Някой тълкуват, че той се е запознал на място и се е върнал. Но да и казват: "Дяма, все пак ходи", нали? Т.е. Поп Кръстю е бил подложен на изключителен психически тормоз. Изключителен. Постоянен. От цял един град. И това е много интересна тема за един драматург. Как един човек, който не е извършил дадено деяние, може да реагира? Какво може да направиш?
Когато корифеите свидетелстват против тебе. Когато властта свидетелства против тебе. И народа, какво да слуша? Естествено, че корифеите. Естествено, че властта. Пак и те не знаят. Предателството се прави на тъмно. Не може да го проверяеш. Не може да го проверяеш. Много трудно. Много трудно. И ти какво правиш такива случаи? Това е изключителен драматургичен етюд, ако говорим за драматургия. Там има голяма драматургия. ние живеем драматургия.
Защото ние живеем днес в общество на фейк. фейк новините в общество на изключване. Изключване. Изключвате от мрежата. Изключвате от фейсбук. Изключвате от това, от това. В основном е някакво твърдение, което може да е клеветническо. и ти какво може да направиш? Цялото общество може да се нахвърли върху тебе. В кампанията МИТУ със сигурност убеден съм, че е имало десетки и десетки и стотици случаи на правилни обвинения, но съм сигурен, че е имало и злоупотреба. При която един човек добросъвестен бивало клеветен и му се съсипва кариерата. Защото ти, докато го докажеш, кариерата ти вече е съсипана. Вече всички ти обръщат гръб, вече ти си пари в обществото. И какво че след пет години ще докажеш, че е било клевета? Вече ти си извън всичко и те не те искат.
Тоест, тук имаме една много сериозна и много актуална драматургия. Отец Кръстю е бил изключен от обществото. Не от Фейсбук, но от всичко останало в Лович. И там е голямата драматургия. Реалната, действителната, историческата. Константин Илиев, разбира се, е тръгнал по лесната писта, да вие със вълците и да се присъедини към Каравелов, Вазов, Захари, Стоянов и другите, които, разбира се, издевателстват върху Поп Кръстю като предател, заради когато Левски е бил арестуван. Добре, ние можем да кажем, че от християнска гледна точка, Константин Илиев ни е постъпил много добре, че от правна гледна точка е трябвало да провери има ли доказателства, което пристъпваш към цяла драма. Провери доказателствата. Казал този, хубаво казал, обаче съпостави, нали? Когато се докаже, вече е друго. Но, само показано, макар и от двама трима, може да са мотивирани, може да са сугестирани. Но, било каквото било, започва да пише пиесата, тя има страхотен успех, минават години, минават десетилетия. Ти четеш в пресата, четеш в литературата, че се създава един комитет за реабилитиране на Поп Кръстьо и че май той не е предател. Тогава питаме се, какво трябва да направи автора на подобна творба, клеветническа.
Вазов е умрял, като е вярвал, че Поп Кръстьо е предател. Така, че при него няма такъв казус. За Захари Стоянов също. Първоначалният изобретател на клеветата, в който е да е бил той, е друг случай. Но от Каравелов на Сетне, следващите, да, не са били добросъвестни, не са проверили всичко, но те са писатели, поети, не са историци. И са повярвали, приели са за чиста монета, тая е клевета. Но, от момента, в който ти знаеш вече, че това е клевета, какво правиш? Какво трябва да направи твореца, художника, драматурга в случая? Като водач, защото народа няма тази отговорност. Народа не може да поставя под въпрос митологията. Идете в Македония и обяснете им, че тяхната национална митология е лъжа. Че това не е вярно, че това не е вярно, че Самуил не е македонски цар, а български цар. Че Свети Климент е пратен от българския цар Борис. Че Свети Наум е пратен от българския цар Борис. Че те се живели в българската държава.
Че половината от деятелите на ВМРО са били с българско самосъзнание. Другите половина са били с някакво смесено, автономно, полубългарско, но не македонистко в никакъв случай. И така нататък. И да им обясняваш, няма да пробиеш. По никакъв начин. Макар, че целият свят, историографията на целият свят, свидетелства против тях. Народите не мислят, не поставят под въпрос. Водачите да, водачите на мисленето могат да поставят под въпрос. И вече ако създадат къде е научни, къде е художествени произведения и започнат да пропагандират чрез медиите, чрез обзвата на системата, тогава и народа може да си промени. Представата за дадено историческо събитие. Константин Илиев като такъв творец, т.е. водач на мисленето, какво трябва да направи? Първият вариант е да каже, аз не вярвам в тези доказателства, че не е бил предател си и гледа си работата. Бях прав и съм прав. Втория вариант е да каже, може да не съм бил прав, но тогава съм вярвал в това. Аз съм го писал с добра съвест.
И написаното вече е написано. То не ми принадлежи. Творбата вече е публикувана, тя е общество и обществото да прави с някаквото иск. Не ме питайте. Ако искате я поставяйте, ако искате я изгаряйте, ако искате я хвърляйте, ако искате я забравяйте, ваш проблем. И третото може да каже, да, аз тогава не знаех, но сега знам, че това е клевета също Поп Кръстю, че той не е бил такъв, какъвто аз го описвам, поради което се разграничавам сега от това, което съм писал в 79-те година и съм вярвал. Заявявам, че той е недостоверно, не отговаря на историята, че Поп Кръсто Никифоров не е бил такъв, какъв това аз го описвам. Точка. Тези три подхода не са равнопоставени. И разбира се, има и четвърти подход, който е сегашния подход. Нищо да не казва по въпроса. Аз не съм чул Константин Илиев в наши дни да заяви категорично Поп Кръсто е предател или аз се разграничавам от тази творба. Тя е писана на времето си и аз сега в момента не искам да я коментирам. Мисля, че по-скоро към настоящото време премълчава случая.
И виждаме, че тази творба се поставя, т.е. се пропагандира клеветата, разпространява се на сцената на Народния театър в българската столица, най-авторитетния театър. Имаме един рецидив на клеветата. Разбира се, едно нещо е сигурно, че мммнозинството от публиката ще одобряват. Тези, които не одобряват, няма да отидат. Но мммнозинството ще одобрят и тези, които обряват, ще отидат. И там ще кажат ярък спектакъл или добър актьор, или не много добър. Ще го сравняват с Велко Кънев или нещо подобно, но по същество ще приемат за чиста монета тази драма на клеветата. Този въпрос не е маловажен. Стигаме до въпроса от какво е направена нашата национална митология. От какво е направен големия разказ. Дали от такива компромиси със съвестта? Ама аз не съм историк. Аз съм художник, приял съм от историците, те да му мислят. Историците, казвате ми, въз основа на наличните данни тогава, така писахме. И на практика лъжата и клеветата, или другите разновидности на лъжата, продължават да изграждат големи части от националната митология.
Защото трябва да имаме предвид, че националната митология се изгражда по два начина. Единия е чрез изказване на съждения. Този направи това, това стана така, това стана унака. И втория начин е чрез художествено въздействие. Не е просто да изложиш някаква последователност от факти и събития, а да ги вкараш в художествено произведение, което въздейства подсъзнателно. И те вкарва в отбора. Ти ставаш запалянко на еди какво си. И когато станеш запалянко, вече ти не слушаш какво ти се говори. Ти си вече взел страна, ти си от отбора на това, на това твърдение, на този мит. И този мит ти се отъжествяваш с него. И ако те се докаже, че не е верен, ти си глупака. А никой не казва, аз съм глупака. Няма такъв човек. Това, за да го кажеш, трябва да си много умен.
Така че, въздействието на художествените творби е особено важно за изграждане на светогледа, защото ти избираш отбора. Отбора на мита. И оттам нататък, той мит става идол. И ти не искаш истината, а искаш нашите. Ти да си в отбора с нашите. Това е психологията на човека. И художествените творби имат огромно влияние върху създаването на националната митология. Нека да чуем още едно песно пение. Да си починем, след което ще продължим.
По субективна моя преценка неистините са значително повече от истините. Може би две трети са неистини и една трета са истина или 50 на 50, но не повече. Неистините са много. Дори ако бъдем прецизни и говорим за съвсем достоверната, точно и ясно изказана истина, тя ще се окаже 20%. Защото има истини, които са изказани в една малко по-непълноценна форма, малко по-усукана, малко по-манипулирана. Да, вярно е, но не точно. Но ако различим все пак истини грубо и лъжи, лъжите са повече. И ние сме закодирани с тези самоизмами. В Македония, да кажем, историческите лъжи са, може би, 90%. Там е по-тежък случай. Обиктовено са, да кажем, две трети. Но има случаи, в които са и повече. Та, какво правим, за да обърнем пропорцията, истините да бъдат повече от лъжите? Ние сме отраснали с разкази в училище, в читанките, в разговори, в улицата, в медиите, в учебниците, в театралните спектакли, в кино. И сме създали някакъв светоглед.
Установяваме, че тук нещо не е вред. Че това беше лъжа. Какво правим от това мататък? Църквата ни учи, че единствения начин да преодолеем греха е покаянието. Как? Първо осъзнаваме греха. После го изповядваме. И след това се променяме така, че повече да ни го извършаме. Как това става в случая с историческата митология? Какво обществото може да направи своя покаяние? Да кажем по отношение на отец Кръсто Никифоров. Първи етап е да се изследва действителността. Историческата действителност и да се види коя е истината. И стигаме до заключението, че отец Кръсто Никифоров не е извършил предателство, така че Левски да бъде заловен. Няма такава вина.
Не е казва да хванете того, всичко това е клевета. Но, както казваше Талейран, клеветете все нещо остава. Не, нещо ми много остава. Тестилетията, в които сме трупали и трупали тази клевета, те не се изтриват. Файловите не се изтриват. Те стоят в нас. Когато сме били в театралната зала и сме преживявали спектакъла, това някъде дълбоко в нашите клетки на мозъка е оставило следи. Как се покаява всичко това? Как ние можем да се преобразим и да сме чисти от към тази клевета? Ето, това е въпрос. Сега, първото и най-простото нещо е да не участваме в нейното възпроизвеждане. Примерно, аз като човек, който се е убедил, че Левски не е бил предаден при арестуването си, преди това, да, Дмитър, общ и така, това е ясно, но когато е тръгвал от Ловеч за Търново и е бил арестуван в Къкрина, не е имало конкретно предателство.
Но това съм убеден. И най-малкото нещо, което мога да направя, е да не участвам във възпроизвеждането на тази клевета. Т.е. да не рецитирам стихотворения, съдържащи тази клевета, да не хода на спектакли, които утвърждават тази клевета, да не пиша аз някакви текстове, които да подразбират или да утвърждават тази клевета и така нататък. Това е най-малкото. Второто нещо е молитвата. Да се моля за упокой душата на оклеветение. Човек, който е да е той. Не само Поп Кръстьо. Има и много други. Господ да упокои душата й. Трето и много важно. Да се моля за вразумлението на българския народ. Вероятно, ако напиша ярка творба за отец Кръсто Никифоров, драма, драмата на оклеветение, драмата на човека, който не само приживе е оклеветен, но и посмъртно,
но и заради него клеветяха църквата. Ето този човек има голяма драма. Защото в една условна театрална пиеса той би могъл да предвиди това и да каже, мен не ми е, че мен клеветят. Тази клевета ще я понеса. Но после ще кажат, свещеника го предаде, църквата го предаде. черноризците го предадаха. И клеветата ще се разпространи върху моите събратя, свещеници. Това може да доведе до развращаване на българския народ, до разцърковяване на българския народ, до охлаждане, защото Лукавия с всички средства иска да ни направи топло-хладни. Не само с едно или с две или с двеста. С всички. Навсякъде, където може. Така че, мога да напиша такава драма.
Кой ще я поставя, кой е театър, друг въпрос. Ай, дали ще я напиша добре. Но, вероятно, това ще има по-малък ефект, Отколкото, ако се моля, ама силно, за вразумлението на българския народ, Господ знае как може да ни вразуми. Така че, молитвата е единия начин, който никак не е за подсиняване. И, разбира се, другия начин е това, което прави този инициативен комитет, там Георги Мишев и кои бяха другите също участници. Сега те, може би, преиграват, като се опитват да направят от Поп Кръстьо герои. Това психологически е разбираемо, но, според мен, не би трябвало да се прави.
Не за друго, ами защото той не е герой. Той, ако си беше герой, оклеветен да го реабилитираш като герой, да. но отец Кръстю, той е по-скоро, бих казал, средния българин. Когато идва при него Левски и другите и му казва да се освободим. Разбира се, че да се освободим. Прекрасно. Много хубаво. Още повече, че има много комитети в цялата страна, събират се пушки, оръжи, иначе работата е сериозна,
ще се дигнем, ще се освободим. Това е добре. Съгласен е си, съгласен съм. Ставаше че на комитета, ставам че на комитета. Нали, до тук добре. Средния, така българин, вероятно така би реагирал. После минава време и нещата се развиват по някакъв начин. Убиват Дякуна в Лович. Невинен е убит поради някаква
революционна целесъобразност. Тук вече поп Кръстю би трябвало Димитър още го убива. Би трябвало да се замисли дали от опията, която му беше обрисувана не е различна от действителността, която започва да се сбъдва. Когато се убива още един човек. Още един човек.
Българи. в името на освобождението някакси нещата започват да стават съвсем различни. И тук той кво да направи? Ако каже, вижте какво, брате, аз не съм съгласен с нашата организация, взема курс към революционен терор.
Аз не съм съгласен с това. Аз бях до тайните комитети, събирането на пушки и вдигането на възстани. До там бях съгласен. Но с революционен терор, като метод на действие, не съм съгласен. Тогава той със сигурност попада под ударите на устава и трябва да бъде
екзекутиран. А никой не иска и така да си отиде Марцина и да бъде четвъртия в списъка или петия. Поки го е страх. Има семейство, така нататък. Средния. Човечец. И тук имаме една голяма трагедия,
наистина. Защото организацията ще обяви за предател. Ти не си предател. Ти просто смяташ, че те вързат в погрешна посока. Пътя към Ада е послан с добри намерения. Ни започваме с добри намерения, обаче на къде тръгна пътя?
Та, Поп Кръстю не е герой. В класическия смисъл на думата. Той е обикновения човек. Попаднал в една лукава ситуация. Историческа, лична, психологическа. Та,
аз не смятам, че трябва да се героизира Поп Кръстю. А по-скоро, ние трябва да го разберем, да видим разликата между лозунгите и съдържанието. винаги
лозунгите са светли, чисти, безукорни, защото не са действителни. В момента, в който дойде действителността, става съвсем друго. И това е една вечна история от как
свят светува. и когато човек попадне в между зъбните колела на историята, тежко му, тежко му, тежко му на отец Кръстю, който е
попаднал точно в тези, между тези зъбни колела. Нека да се помолим за вразумление на българския народ. Нека да пишем научни изследвания, достоверни, добронамерени,
почтени. Нека да пишем художествени произведения, почтени и вдъхновени, христоцентрични, по-силни отколкото атеистични. и егоцентричните. И вероятно една такава работа
лека по лека ще спомогне за историческото и светогледното покаяние на поне част от българския народ. за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова
Георги Тодоров. Всички беседи от това предаване можете да слушате по всяко време в YouTube, като потърсите светоглед с Георги Тодоров. за православен. Георги Тодоров.