Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте, вие сте с предаването Светоглед по радио в Зорана. Г-н Георги Тодоров е тук с мен. Георги, здравей. >> Здравей. >> А съвсем наскоро ти се върна от едно много интересно пътуване в Югоизточна Турция в Горна Месопотамия. чисто географски погледнато, а каза ми, че това е било буквално светогледно пътуване. Кажи ми малко повече за това пътуване, какво се случи,
какво видя >> наистина? А аз тръгнах така със средно голяма кошница от това пътуване. Знаех, че ще има нещо интересно и важно, но а пътуването надмина очакванията ми и то именно в светогледно отношение. При това не само в едно направление, а в две-три и повече. две-три и повече светогледни писти се разгънаха пред мен, което ми дава основание да смятам, че първо ние, православните християни, трябва наистина да познаваме света, целия свят и особено християнския свят, без да имаме бели полета, защото това са бели полета и в
историята, и в езика, и в културата, и в цивилизацията, и в светостта, и в много неща. И без тези полета християнската история, християнското богословие не е цяло. И ако имаме някакви такива големи липси, а в случая ние имаме голяма липса, а малко куца нашата представа за нещата, нашия светоглед, би било много хубаво, ако бихме могли, не винаги е възможно, разбира се, ние да посетим всички тези места. Примерно казвам си, че би било много хубаво да видя и Ирак, >> да, >> от гледна точка на християнската история, защото ми се губи Ирак. Никога
не съм бил там и съм го пренебрегвал. Казал съм то пък сега нали не може всичко. Пък и колко му трябва на християнина, нали? Свети Йоан Рилски в пещерата е открил бога. Нас за какво ни трябват тези знания и познания? Трябват ни а по ред причини. А и това пътуване ме убеди, че е точно така, че ние трябва наистина да закръглим, да запълним и в дълбочина, но и в ширина нашето познание за историята на нашата вяра, за историята на Стария завет, за историята на християнството, а дори и за общата цивилизационна история на човечеството. Именно в Горна
Месопотамия имаме много важни съставки. Първо на цялата история на човечеството, >> да, >> праистория и то не праистория, а бих я нарекъл прапраистория, защото нали обикновено праистория ние тука като копнем от преди 2500 години, казваме вече праистория, нали, преди траките какво е имало, нали? А там нещата са преди 12 000 години. Там е прапраистория и това има отношение към богословието. Това не е просто антропология, археология, а има отношение към нашия светоглед. Нашият светоглед е обусловен от науката. Науката това е разкрила,
това ни казва и ние това преповтаряме. Всяка наука, да кажем, нали, археологията или антропологията. И ние знаем, че човечеството първо се състои от едни по-ранни хора неандерталци. ранни хомосапиенси, които с какво се занимават тия ранни хомосапиенси? Ами ловят дивеч и берат каквото намерят в гората. Логично. Да. Така се почва. И след това постепенно те изграждат първите уседнали селища, развиват земеделие, а скотовъдство. И когато имаш вече земеделие и скотовъдство, ти си натрупал някакво богатство, защото ти от гонене
на дивеч няма да трупаш богатство. Ще хванеш три заяка, пет заека и >> ще ги изядеш. >> Ще ги изядеш. Да. От това не се получава стратификация на обществото. Нямаме йерархия обществена. И как може да имаш при ту положение свещенство, нали? Ами свещеникът, докато гони зайци, той не може да бъде свещеник, нали? Нямаме още а диверсификация на ролите обществените. И затова се смяташе, че едва след като имаме земеделие, изкотовъдство и оседналост, тогава вече започва да се изгражда йерархията и тя дава възможност да имаме наука, интелектуалци, разделяне
на труда, защото кой ще го храни тоя жрец, ако аз гоня зайците от сутрин до вечер и антилопите, нали, а той нищо не гони. >> Когато базовите потребности са удовлетворени, тогава си изкачва пирамидата на масло. Да. Първо >> храна, после подслон и след това нагоре. >> А и туй звучеше толкова убедително, докато не откриха нали тези древни и прадревни култури в Горна Месопотамия, където нещата се обръщат. По същия начин аз бях свикнал да вярвам, че евангелието, оригинал на евангелието, разбира се, на гръцки, нали, всички
евангелия казват Матей, че уж било нали на арамейски, >> защото той е местен докано >> да е Лука да кажем, че Ужким не е евреин. Добре, >> хубаво. Но и Павел нали не е грък и Йоан не е грък, но всичките им писания са на гръцки. Това нещо ние го приемахме и го приемаме за оригинал на всички тези писания, на всички евангелия, на всички послания, включително на Яков, посланието брат Яков, брат Господин, докато а изглежда, че всички тези хора са говорили на арамейски. Това го знаем всички. Те са говорили на арамейски, но
ние минавайки през гръцкия филтър на армейския първоизвор, елинизираме християнството и го смятаме, че то е в крайна сметка стъпило върху елинския субстрат. Оказва се, че всъщност не оказва се, ние го знаем, ама някак си го отместваме встрани това познание, че всъщност субтратът е арамейски. Първо, основата на която се гради всичко, е еврейска, семитска, а не индоевропейска, елинска. >> Тоест, че коренът както на цялата цивилизация, така и на християнството е там, в онези земи, а не тука Константинопол, Балканите в Европа и
така нататък. И че има християнство и преди Византия, има християнство преди >> Точно така. >> Покоряването на империята. >> Точно да и че християнството изначално, първоначално е семитско, не елинско. Това са два различни дяла на познанието, на културата, на езиците и така много различни помежду си. Това не е едно семейство езиково, а като казваме език, имаме предвид и мислене, имам предвид и култура, цивилизация, всичко, образност, нали. Така че, а това пътуване в Горна Месопотамия ме накара да погледна по друг начин и на християнството,
включително и на Стария завет и на общата история на цивилизацията. Тоест, това е парекселанс, светогледно пътуване и моят светоглед се така а допълни и намести в много, много отношения. Между другото тези пътувания в Египет, въобще в средиземноморския регион, но азиатския и примерно африканския, действително са много старозаветни, защото и в Египет обектите са свързани със Стария завет, а и там в Месопотамия наистина ти пожелавам и до Египет да минеш границата другия път, да до Ирак да стигнеш да влезеш там, защото >> в крайна сметка Вавилон там е
изследванията показват, че кулата Вавилон там са били. Така че то е неразделно сега това, че в момента има граници и държави различни. Това е един общ географски регион, а люлка на цивилизацията, но в конкретика сега последните 10-20 години разбирам, че има археологически открития в едно място, наречено Гюбекли ТП, а даже е обявен за включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно-историческо наследство. Какво може да ни кажеш за този обект? Какво представлява >> този обект? Е изключително важен и ключов за разбирането на
цивилизацията. Специално музея, който е в град Урфа или както му казват сега Шан Урфа, славната Урфа. Те са наскоро добавиха това Шан. >> Това е турска дума. >> Турска дума. Да. Както ние направихме Преслав, Велики Преслав. Те направиха Урфа. Шанлъ Урфа. Славната Урфа и наистина е славен град. А по няколко причини. Та в близост до Урфа, впрочем, в рамките на града Урфа са направени разкопки и са намерили уникални неолитни статуи, изключителни, но на около няма и 40 км, по-близо е дори може би 25 км от Урфа, е а въпросното Гьобекли тепе,
паметника на ЮНЕСКО, който събори всичките ни представи за праистория, за това развитие логично на цивилизацията, защото това, което намериха там, е антилогично заради нашата тогавашна логика, разбира се. Значи той намери а един комплекс храмов, най-вероятно, във всеки случай култов. Сега какво означава храм? Е друг въпрос, но че е култово място, няма съмнение. И това култово място е от 10ти век преди Рождество Христово, значи преди 12 000 години. И първо, че самите а артефакти това са едни едни такива теобразни каменни като колони,
многобройни, така в кръг разположени. Някои от тях са над 10, над 20 т с уникални релефи, в някакви случаи висок релеф на животни, на хора и така нататък. Всичко това в едни каменни хълмове, те турци така са нарекли тая цивилизация, таш тепелер. Таш значи камък, тепе значи хълм. Значи каменните >> хълмове. >> Лер е множествено число. >> Точно така. Да. Така че тези тепени са страхотен каманак и ние със съвремен, ако нас ни накара там да изкопаем едно парче камък 1 мър,
ние сигурно един месец ще се мъчим, нали, как да го направим, защото е много трудно. Първо там няма вода, няма храна. Това са едни доста такива каменисти зони. Защо ще ходи там този, който гони животни и бере плодове от природата? Защо не отиде там, където ги има животните и плодовете, а се качил на хълма, където е най-трудно, да изкопае тези неща, да ги оформи по този уникален начин и да направи храм на някакво божество. И Клаус Шмит казва така: "Първо е построен храмът, първо е светилището, а после е цивилизацията." Х
>> което за нас в богословието звучи много така успокоително. Значи духовното има приматнат материалното. >> Да, май така се получава. >> Това не е марксическо. Марсическото е, че първо почваш като масло, нали от нали от маслото, нали и после стигаш до нали духовното, >> най-сложната форма, която е. >> Да. А тука се оказва, че тези хора, които не са имали гранчарство, да не говорим за писменост, да не говорим за земетелие и за скотовъдство, са имали религия и са се организирали в това богопоклонение
като приоритет пред всичко друго. И когато Господ ни казва в Евангелието, търсете пъ първо царството небесно, всичко останало ще ви се предаде. Ето тука те са търсили царството небесно и са жертвали десетки години от живота си в изключителен труд и то труд организиран. Това ако единият беше на едно мнение, другия на друго мнение, те нямаше да изкопаят и 1 метър камък. А тази огромна конструкция, поредица от такива светилища, те не са свършили. Те са десетки. Това, което са открили една много малка част, около 10% са разкопали
досега и пак е необяснимо. Тоест тези ранни човеци, които са по-ранни, тоест по-близо до Бога в чисто исторически план и те Адам и Ева са били най-близо до Бога, за тях Бог е бил всичко. това, че те са се поддали на изкушението, друг въпрос, но така или иначе те ли не са знаели кой е Бог и и не са така пълноценно общували с него, нали? Тоест ранните хора са имали едно силно религиозно чувство, което е било над всичко. То ги е мотивирало да се организират, да работят, да извършват подвизи, трудови подвизи, сравними с пирамидите в
Египет. Точно това щях да ти кажа. Напомня ми на това, което казваш на беседата ти за Египет, където ти обясняваш, че египтяните са били изключително отдадени на божеството на религиозния култ хора. Едни от най-религиозните хора, които светът е познавал някога, са египтяните. И сега тези >> И сега виждаме, че и тези първобитни H sapiens, които само а нали ловуват и берат, още нямат нищо подредено в светски план, всичкото им подредено е отдадено на Бога. Това трябва да ни накара да се замислим, а и да ревизираме
досегашните си представи за историята на цивилизацията. Тази логика материална, която в крайна сметка тя беше марксическа, защото марксизмът какво казваше? Че имаме база и надстройка. Базата е материалното, то е водещото. И когато един вид си надсмогнеш на материалното, имаш време и възможност за духовното, за Айде те го наричат духовно, то всъщност е душевно, нали? Тука се преобръщат нещата и духовното, тоест стремежът към Бога, макар и още неканализиран, още не аа правилен, но стремежът към Бога е доминантът в живота
на тези ранни хора. Те са м раби божии преди всичко и след това а ловци и събирачи и всякакви други. >> А тази А може ли го наречем това като отделна цивилизация? Немаменована ли е по някакъв начин от учените нещо? Как са охарактеризирали всичко това, което се открива там? >> Поначало дори самият откривател не е много наясно какво се случва. >> Още не могат да идентифицират е това нещо. >> Още не мога да толкова противоречи на всичко. Ами то на всичко противоречи, защото те тогава, значи това е каменната
епоха, няма бронз. Как се обработва един такъв 4 м висок камък? С какви има инструменти? >> Тоест и желязото още >> няма ни желязо, ни мед, ни бронз, ни нищо. Всичко е камъни. >> Това е удивително. >> Удивително. Значи ти с някакъв по-твърд камък, >> да, >> ама не чуплив, нали, започваш да дращиш този огромен, тази естествена скала, за да извадиш камъка от нея. Как се вади това нещо с някакви кремъчета? >> Това умо не го
>> абсолютно и те не могат да го обяснят. Няма в момента едно така убедително обяснение как е ставало това нещо. Нещо повече, изследват повърхността. То там има прави ъгли, всичко как си трябва. и на тези колони и ние сме го виждали това нещо навсякъде. С какъвто и материал да работиш, инструментът оставя някакви следи и се вижда, нали, те вървят така, така, както върви ръката на човека. >> Там ги изследват и тук има, тук няма. Има места, където изобщо няма следи от инструмент. Толкова гладко. Ами така и сигурно са го шлайфали. Правени са проби
с шлайф, с да кажем шкурка или нещо подобно, нали? А или трошени камъни или с пясък, нали, и се вижда, че както и да го шлайфваш, ще оставиш типични за този начин следи от обработка на камъка, каквито не се срещат в околността. >> Да. Така че и по самата технология на обработката на камъка, ами как са ги вдигали? Ами как са ги пренасяли от кариерата до мястото? Тоест, а после колко души трябва да бъдат? Значи ти не може да имаш 2000 души аа ловци и събирачи. Това не е възможно. Те не могат да съберат толкова животни, за да са изхраннали толкова плодове. Те трябва
да са на по-малки групи, нали, за да може в рамките на еднодневната ти така обиколка да намериш това, което търсиш. А за да имаш събрани в селище, да кажем 1000 или 2000 души, ти трябва да имаш вече земеделие, за да може да имаш по-интензивна култура. А за да пренесеш тия камъни при липса на колело, ти трябват няколко стотин души. Е, как ще ги организираш? Ти трябва да викаш. Значи твоята общност, да кажем, са 100 души тука. Другата общност са на 5 км или на 10 км, нали, които си обгрижват тяхната територия. Значи ти и тях трябва да извикаш. Кажеш: "Момчета, елате тука
днеска ще мъхнем камъните." Ама що да ги мъкнем? Ами трябва да ми обясниш, защото нали виждате, че Бог се грижи за нас, нали? Тоест ти трябва да имаш идеология, трябва да имаш структури обществени на голям ареал и всичко това досега няма обяснение. >> Това означава, че нещо в нашата представа за историята на човечеството може би не е както трябва. И сега тия неща пренареждат пъзела, защото какво пише в свещеното писание? Първо, че без съмнение точно там са били първите хора, са живели първите хора. Първо, все пак знаем, че е имало общ език историята с
Вавилон. Всички са живели заедно. Чак когато се смесват езиците, хората започват да се разпръскват. Как датираме тези моменти от историята след Вавилон, когато става това? Това допотопно ли е или е следпотопно творение? >> Това са много такива въпроси, които между другото свещеното писание само може да помогне за изясняването им, защото там то е доста историче историческа книга и книга Битие >> и ни помага. историческа, но ние трябва да я засичаме с много други неща, защото примерно ние казваме вавилонско
стълпотворение, обаче то не е точно Вавилон, градът Вавилон, а това е баб Ил, нали? Бабел. А така че а става дума за друго място. >> Не е този Вавилон на на Входодонсор, който >> не е същия. Не е същия. Да. Тука малко съвпадат имената. Трябва да се разграничат двете. Едното е бабилон, а другото е бабил, нали? Те затова кар бабел, нали? Не казва бабилон, нали. Така че това са различни неща и такива неща аа се срещат много редовно в а налинованията, а в географските понятия, които м ние
сме свикнали да ги тълкуваме по един начин, но те не са точно така. >> Това се сеща и в най-новата история, разбира се, неведнъж, не два пъти се смесват имена, личности и прочие. Така че досегашната историческа наука и цивилизационна наука а не е стояла на христоцентрична основа, за да търси в историята тълкувания на различни наименования в Библията, в Стария Завет и така нататък. И затова тя не е а м отделила енергия и време за всички тези а изследвания. Ако ние бяхме положили усилия в това отношение, а
вероятно щяхме да имаме много повече резултати и в библеистиката, и в езикознанието, и в другите области. >> Да. Сега да уточм само, че ти подготвяш ново поклонническо пътуване, цивилизационно поклонническо в в рамките на по на поклонническа агенция Изкони. Това беше поводът за твоето посещение и вие посещавате Гъзинтеп, диар Бекир, а различни шанова урфа и всички това, за което досега говорихме. Само че когато българинът чисто културологично като чуе думатадир Бекир и всички знаем от историята от нашите за нашите възрожденци, за нашите особено
революционери, че всичките ги пращат вдир Бекир, което е възможно най-отдалеченото място от тука от България, от нашите земи. Страшно е, нали? Асоциациите в душата на българина са страшни. Занданите, черните тъмници и то е ужас. Къде е истината? Какво реално е в Дар Бекир като област, като град? Какво е това място? >> Дар Бекир а е град, който има своя дълга история, праистория и история. А и в рамките на Диар Бекир пребиваването на тези а
заточеници там е много малък инцидент, за който те нямат никаква представа по настояще. Не се интересуват за тях. Това е нещо съвсем мимолетно. >> Тоест не е било пълно с хиляди и не е концентрационен лагер. >> Не, не. Едно. Второ, а българските заточеници не са били само в Дарбекир. Те са били на много места и в Алепо, и в Мардин, Сенжан Дакър, къде ли не са били, ама навсякъде са били. Имало е десетки места, където са ги пращали. А Диар Бекир е станал а емблемата. Той е станал така сим символа нарицателното. Да, да. Може би може би поради няколко
причини. Първо, че е било най-важното място. Второ, може би заради романа Подигото, заради спомените на Стоян Заимов, на поп Минчо Кънчев, нали, такива забележителни мемоаристи, които са писали за Диар Бекир, докато да кажем за Алепо или за Мардин, не съм чувал някой да е писал спомени за заточението. А и затова вероятно Дяр Бекир е събрал и е станал събирателно, но там историята е наистина много древна и а фактът, че там а имаме два обекта на ЮНЕСКО, нали, крепостните стени, които са впрочем строени от още от времето на Констанций II. Императора, който гони
православните, който гони свети Атанасий Велики в ти век, той въздига крепост на Диар Бекир. Много преди нашите заточеници. Тези крепостни стени имат една много древна история с безброй надписи. Всяка култура, която ги е ползвала, си слага свои надписи и затова тази крепост е станала обект на ЮНЕСКО. Тя е аа така свидетелство на една хилядолетна история с няколко важни, разбира се, така пикла в историческо отношение. А пък река Тигър, която минава покрай Диар Бекир, прави един голям завой и там е градината Хефсел, която е обект на
ЮНЕСКО. И аз се чудя и се мая защо тази градина е станала обект на ЮНЕСКО. Но от друга страна много хубаво, че са я направили, защото ние знаем, че рая е някъде между Тигър и Ефрат. Сега къде точно може да се спори, но така или иначе река Тигър, която прави завой точно под крепостта на Диар Бекир и обхваща тези градини, е част от райската земя, някогашната. И тази градина вероятно а е така една от градините между Тигър и Ефрат, които от които идва изобщо идеята за райската градина. Райската градина. То поначало рая се ние
си го представяме като градина. Нямаме друга представа. Никой не си представя рая като градски пейзаж или като, да кажем, крайморски пейзаж, нали? Лежиш на пясъка и гледаш морето, нали? Не, това е градина. Това е градина. Така че някъде между Тигър и Ефрат е имало многобройни такива градини, знаем нали на Семирамида градините и прочие. И тази градина, която е под крепостници на Диар Бекир, е част от този Той е много тя е много плодородна, изключително плодородна и си мисля, че за това, което за нас Дарбекира едва ли не е преизподнета, за тях е рая.
Ами, които не са били в затвора, нали в заточение, те са си живели там. >> Да. Те си живеят там и си ползват тези плодове от реката, от плодородието. А, та ето това казвам е светогледно така обръщане. >> Да. Да. Виж какъв парадокс. То е много хубаво като природа, като всичко заобикалящ среда, обаче някой пък е в затвора. Да. И сега българската душа, която ще дойде да посети мястото, там няма как да не те питат ей тука къде са ги затваряли нашите хора, нали? Българинът душата му трепва, като види, че е там.
>> Точно така. Точно така е. И много интересно. Аз сега препрочетох мемоарите на поп Минчо Канчов, уникалните мемоари на поп Минчо. Неговата книга Видрица, между другото, една малка скоба. А ние не сме си свършили работата за тази книга, защото А значи тя е първо една супер книга, >> да, >> дебела, голям формат, ръкопис и заслужаваше да а да бъде класика в България от 100 години, нали? А те са публикували само някои негови мемоари туктаме. И аа основната книга и до ден днешен не е
издадена както трябва. Това издание, което излезе, слава богу, че излезе, но не е пълно. То е а редактирано, подбрано и така нататък. Някои работи били се повтаряли и така нататък, което за мен не е не е добра идея да се правят такива аа съкращения, нали, защото поп Минчо е интересен точно с това, че не съкращава, че вкарва всичко, каквото му хрумне през главата. Това е едно исторически поток на съзнанието и аа та те, когато пътуват на отиване към Диар Бекир и на връщане след амнистията, той посещава Харан и други места библейски и говори
за тях и други. А казва тука минахме, каза тука, тука ка родното място на Юда Искариотски. >> Ехе, човекът доста наясно с нещата. Браво. Да. А тука каза взехме водичка от кладенеца на дядо Яков. >> Все едно неговият дядо. >> Да, да. И аз, понеже в този кладенец така се случи, че цопнах насред януарските студове, нали, а там не видях, че има вода вътре. Мислех, че е сухо и тръгнах да снимам как се влиза и нагазих тука до така над коляното, като разбрах, че има вода. Та осветих се един вид. И понеже
сме ходили и с наши групи на кладенец на Яков, който е при Наблуз, >> да, >> там има манастир, снимахме се и така нататък. Там е разговорът на Господ Иисус Христос със самарянката на кладенеца на Яков. >> Обаче оказа се, че има повече от един кладенец на Яков, защото този, който е в а Харан, е споменат в Библията. Там се казва, че Яков, значи какво става, когато майка му Ребека, тя разбира, че брат му иска да го убие и тя му каза, "Бягай, казва бягай в Харам, където са нашите там роднини, а там са аа
вуйчовци, чичовци и прочие." И той отива там. Яков тръгва и отива в Харан и пише в Библията в Месопотамия и там на кладенеца се запознава с Рахил, дъщерята на чичо му Лабан, >> нали? Лаван. А така че оня кладенец е на на Яков, където се среща с Рахил и където нали с там овцете, където са поили и така нататък. >> Въпросната Горна Месопотамия в Ха. Да, точно в Харан. И на този клад аз ходих, нали, >> а не онзи, който е в Палестина, >> който е в Самария. Да. >> Да. В на Блуз.
>> Да. >> Явно там има друг случай с Яков, нали, защото >> беседата със самарянката пише на клавец на Яков, нали. А, тоест там е достоверно за беседата със самарянката, но за събитието, когато Яков вижда Рахил и се влюб в нея от пръв поглед, нали? Това е много интересна случка, нали? Тя се случва в Харан, в >> Горна Месопотамия и се оказва, че те там с Значи, а първо, че Авраам живее там доста време с баща си, второ, че баща му там умира. Тара, бащата на Авраам, умира в Харан. явно там е погребан и че те там
продължават да имат семейство и рода, след като Яков чак там ходи и си намира двете съпруги там, нали, Илия и Рахил, нали, които са а негови първи братовчетки де факто, нали, той там работи два пъти по седем години, >> да, >> нали, на тъста си, за да ги откупи, така да се каже, аа те го излъгват, нали, първо Лия, той, която той не е обичал и после казва Айде още седем години за Рахил, която обичаш. Тоест там 14 години е живял праотецът Яков. А там са живели дълго време роднини негови и преди, и след това. Тоест Харан е едно
изключително достоверно старозаветно библейско място, на което не е обърнато достатъчно внимание, включително и ние не им обръщаме внимание. Но поп Минчо Кънчев знае за него. Това става. Значи той отива там в 1873 година, нали, края някъде зимата, нали. Така че тогава той е наясно а откъде черпи информация, нали? То тогава не е имало някакви вестници там или списания или енциклопедии. Значи това се е знаело от народа, нали. Това е кладенеца на дядо Яков, нали. И аа той споменава няколко такива старозаветни, новозаветни
топоними и събития като нещо, което се и тука казваи идват евреите, казва на на поклонничество. Значи народът там го е знаел това нещо от векове, може би от хилядолетия, до такава степен, че е било поклонническо място за евреите като които си почитат Яков. Не, че ние не го почитаме, нали? Естествено, че не го почитаме. Въпросът е за стара традиция. >> Да. Тоест, това е едно свято място от много висок ранг, но недостатъчно усвоено от поради своята отдалеченост от европейските центрове, естествено, нали,
недостатъчно усвоено от нас, християните и ние трябва наистина да м проявим малко по-голям интерес към тази част от, да я наречем, м не гръцката и не римската част от християнството, не гръкори римското християнство, защото ние покрай гръко римската цивилизация, която е цивилизацията на Запада, която ни храни аа с всичко, ние приемаме и гръко-римското християнство като нали патрология грека, патрология латина, нали >> и няма друго все едно >> да и няма друго да А къде е патрология сириака
да или да кажем египетската, >> нали? Нали сега те са достигнали в много фрагментарен вид до наш наше време. Вярно. Но това не означава, че не са били ярки и силни преди 1700 години. >> Е, може би заради отпадането на съответните народи и държави от единната църква и затова отпада и част от тяхната култура от нашето самосъзнание като християни. Но всъщност точно това щеше да ми бъде и следващият въпрос. Каква е християнската история на тоя район? Защото ти в момента говориш за старозаветните времена, което е много интересно. Да.
>> А след Христа как се християнизира? Това е място доста близо до светите земи. Всъщност знаем за един цар Авгар, за светия Убрус, за това как той приема вярата в Христа. Един от първите така владетели на някакво независимо царство. Тоест започват вече държави да се покоряват на Христа. Знаем ли достатъчно по тая тема каква е историята тука? >> Също недостатъчно изследвана и развита е тази история. А сега по отношение на цар Авгар и Убруса, неракотворния образ, имаме доста богата литература. Евсевий Кесарийски, пощата на църковната история пише на тая тема и много други, но а
според мен тя е легендарна в тази си част. Значи цар Авгар, когато се публикува неговата кореспонденция с Господ Иисус Христос, той писал писмо и така нататък, писал до император Тибери. А това е легендарната част, но смята се, че това е Авгар пети. Обаче имаме един Авгар осми, който според мен е достоверен и който аа е аа първият владетел в историята, който приема християнството. Тоест неговото царство, едетското царство, значи неговата столица е Урфа. >> Да. Да. Сега УА нейното друго име е
Едеса. Името Едеса естествено е дадено от македонците, от гръкомакедонците, когато Александър завладява тая територия и те го наричат Едеса. Та Едеското царство всъщност неговото друго название е Осроене, нали, държавата Осроене, тя е била васална спрямо Римската империя. И много интересно, че има монети на Авгар осми, а от другата страна на Римски император, мисля, че септимий север. И той бил цар Авгар Оми по времето на м мисля, че на Марк Аврелий и след това хваща и и септемий север и а от едната страна е
римския император, от другата страна е той. Но на една от тези монети, това е супер важно, макар че науката уж спори, на една от тези монети, той има шапка, на която има кръст и кръстът е видим, ясен и несъмнен. Сега някой може да каже, "Е, ама той е някаква шевица кръсто. Това е върху шапката на царя и това е >> не някакъв пешкир. >> Чисто културологично все още това е средство за наказание, за убиване на хора. Въобще няма символиката, която ние имаме към днешно време. Това все още е нещо лошо и срамно.
>> То именно. А този човек си го слага на короната, тоест той е под кръста. Да. >> Това е изключително интересно. И този цар Авгар осми на практика м ние трябва да го свържем с темата за убруса, за неркотворния образ, но не чрез легендата. Легендата като повечето легенди носи и истина. Изглежда, че в Урфа, в Едеса е била пренесена Христовата плъщаница, която сега наричаме туринската плъщаница. А защо е пренесена там? Вероятно по
време на гоненията и така нататък, защото там имаме цар, който е добре насочен, добре така настроен към християнството. Най-късно Авгар осми. Аз не казвам, че Авгар I не е съществувал този да имаме осми. Явно, че имаме пети и може би той е имал добро отношение към на към християнството, но аа тези писма и така нататък са очевидна литература. Сега дали имат те някаква праоснова е друг въпрос. Не е изключено, не е достатъчно проучен въпрос. Много са унищожени нещата, но така или иначе се знае, че в Едеса, сегашната Шала Урфа, плащаницата, Христовата плащаница,
неркотворния образ е бил главната светиня на града до 944 година. Това е 100% документирано. В 944 година тържествено се пренася убру, неракотворния образ от Едеса в Константинопол. тържествено посрещнат от румейския император и там се полага в една църква и вече нататъка историята се следи като главна светиня на Константинопол до кръстоносния поход, до четвъртия кръстоносен поход, разбира се. Но за ранната история, докато е главна светиня в Едеса, сега от кой век? А, понеже там има един момент, в който
изглежда по време на гоненията я скриват, защото е те са значи а след а този авгар, който става християнин, синът му се отмята. смятат, че ако приемем, че Авгар I станал християнин, следващ синат му, както нашия Владимир Расате, връща старата вяра и е нормално, ако бащата е донесла туринската плащаница, сегашната наречена туринска плащаница, то при сина, което почват да гоняте, тя да е била скрита и след това отново да се открива. Такава е поне легендата. И тя има своята логика. Та имаме сведения за
тази светиня в Едеса, няколко, които трябва да се навържат в една а кохерентна история. И за мен тази история съществува. Дори имаше едно, аз не си спомням в момента какво сведение и откъде беше, когато изучавахме туристската плащаница, че а в Урфа над в Едеса над градската порта, сега коя порта, друг въпрос, е имало параклис, в който се е съхранявал сандъкът с тунинската плащаница и той, понеже самата плащаница е 4 м дълга и образът не е много ясен, той е лице гръб, но не много ясно кое какво е. И затова те, когато са виждали лицето,
по-ясно се вижда, а когато са го виждали лицето, те са нагънали дългия плат, докато остане само лицето и се получи един квадрат. Така че а нагънатият плат е бил видим само откъм този квадрат, където е било лицето на Господ Иисус Христос. И затова те са смятали, че това е целият плад. Някои, които са го виждали, много рядко се допуска някой да го вижда, но които са го виждали, са виждали квадратен образ в средата лицето. И оттам идва легендата за кърпата, убруса. >> Да, защото нали идеята на убруса е, че той си а измива лицето, той си из
>> избъсва буквално и в момента, в който сваля плата негови лик е изобразен върху >> Да. Това е и той така се изобразява в почти всички случаи като един квадрат и в средата лицето на Господ Иисус Христос. Обаче а това е било от практически съображение продиктувано да не се правитиметров сандък. Да. >> Аз направя един сандък, да кажем 70 на 80 см, нали, и вътре да бъде а квадратът с лицето, което е било важното. И оттам вече тръгва цялата легенда за кърпата, за убруса, за измиването и прочие. Между другото, много интересно, докато обикаляхме Урфа и там хотели, нали,
оглеждаме и един от хотелиерите почна да ни разправя. Абе, казва тука, казвато сега ка главната джамия имало един кладенец, ама той е мюсюлманин, имало ка един кладенец и там казва Христос хвърлил една кърпа, казва, на която е бил своя образ. Ето това пък е другата >> Да, но това е в момента действаща легенда сега в 21 век. >> М >> там казва в кладенеца бил хвърлил. Сега това е интересно да се проследи и тази легенда в нейните вариации, нали? Защо в кладенеца точно, нали? Защо е хвърлил кърпата, нали? Как се обяснява? Тоест
имаме градска легенда 21 век 26 година, нали, на тема аа нерукотворния образ на Иисус Христос, който съществува по настояще в Торино. >> Да. Само да уточм, че Христос не е ходил в Урфа. по-скоро нали е пратил. Така че тая легенда пак >> да не те те си го представят по-скоро като свръхестествено всъщност де да знам как си го не съм го питал >> как го е хвърлил лично от от Йерусалим да е скочил там не може би във видение или нещо подобно нали и това е интересно да се разпита защото тези >> аа легенди а и още една чух а защото аз
го питах единия абе казвам аа тука съм чел аа имало градска порта и Зад нея е имало аа параклис, където се е съхранявал неркотворния образ. И сега той и ви казвам коя от портите е била, защото в момента условно казано две порти са съхранени. Харанската порта, южната и източната аа която е градският музей в момента. Той беше точно градският музей. Кам тука, тука ли е било? Ами казва м казва са го меслили над различните порти. Така излезе от ситуацията, нали. Но в туй има зрънце истина, а именно, че а некотворният образ е бил паладиума.
Той е бил защитникът на града. >> Да. Да. >> Така че естествено е, когато идва врагът, ти да слагаш там, нали, защитника. И между другото, а Източната порта, където е градският музей, където аз предполагам, че е било, аа там като че ли е по-естествено, а при тях не е като при нас. Ние тука гледаме малко или много на запад цивилизационно, а те гледат на изток и на юг, нали. За тях Римската империя е зад планините, >> а през равнините отиваме към Персия, нали? Така че, ако идва враг от Персия, той ще дойде откъм изток, откъм равното.
Там е лесното. А византийския император да мине тия планини е малко трудно, особено от един момент нататъка е престанало да има опасност, нали? Някъде от от Ираклия и нататъка много рядко минават планините. И при това положение за тях главната отбранителна порта е източната порта, нали? >> Оттам идват пълчищата, главно Перси. Та м ей тези неща са една от една страна много силна традиция, документирана в а писмени а много древни писмени източници. от друга страна една жива, все още жива сред народа традиция.
Така че тука също ние имаме един интересен поглед към доста неща, свързани с християнството, включително ранни светци, които са живели там. А нали да кажем свети Яков Нисибийски, изключителен светец, свети Ефрем Сирин, да не говорим, нали? Та това е >> точно затова исках да те питам за тези сирийци там, които живеят, светилци, >> за този език какъв? Това е също част от програмата, от културата, с която ще се запознаят поклонниците, езика, духа на тези подвижници, които ние ги знаем. Ние знаем, че свети Ефрем Сирийски не е разбирал Свети Василий, когато са се
срещнали, защото да >> оня говори на гръцки, свети Ефрем си говори на неговия език. Какъв е сега този език >> и а какво е мястото на тези отци на тоя народ в крайна сметка тамошен, който се християнизира? Какво е мястото им в църквата и кога става отпадането на на тези хора от църквата там в Халкидон? Знам, че има проблеми. >> Да, да. Ами тука пак ще кажа, че донякъде, особено за нас в България, това е малко тера инкогнита. Това е бяло така поле в нашето познание, защото аз не съм чувал да има българин специалист
по сирийски език и то не само език, то нали цивилизация, култура, история. А езикът, на който те служдат, богослужебния език в а сирийската Яковидска църква, тя е нали отпаднала от православието на четвъртия вселенски събор. Езикът е сирийски, тоест диалект на арамейския, диалект на езика разновидност, по-скоро казано, защото диалект диалект при положение, че има беше официална писменост и официална книжина, включително свещеното писание, така нареченото пешита или пешито. >> Това си е абсолютна класика, а с огромен
авторитет а като текст и като език. Та този авторитетен език а е много близък до езика, на който е говорил Господ Иисус Христос. >> Тоест един от първите преводи реално е на този език, а и чисто географски този район е изключително близо до светите земи и е нормално да се християнизира едни от първите места християнизирани да са тези земи. >> Разбира безспорно да не говорим, че а нали Антиохия е било де факто по онова време столицата на на голяма Сирия, нали Антиохия. А пък Антиохия града, който за пръв път се е появило понятието
християни. Там Свети Петър и Павел отива и така нататък, а и много други. Сега смята се, че тази част Северна Месопотамия там е действал светия апостол Тадей. >> Да, >> това е легендата. А и сигурно е било така най-вероятно. Та, а кое е особеното за този език? Най-важното е, че той е първи братовчед, да не кажа брат на асирий, на арамейския език, на езика, на който е говорил и мислил Господ Иисус Христос. Това е много важно. Защо? Защото ние сме свикнали да смятаме а гръцки език за правоосновото на
християнството, но гръцкият език аа неговата стихия, неговият дух е много различен от аа семитските езици. Семитските езици, нали, иврид, арамейски, сирийски, арабски, финикийски и прочие. А те имат а друг светоглед, по-поетичен, по-иносказателен, а гръцкият е по-философски. Той може би така е бил и разработен, разбира се, от всички тези там талец, Хераклит, всички останали, да не говорим за платове Аристотел. Той е развит като а философски език с а доста, бих казал антропоморфичен
светоглед. Всички богове на на Гърция са човеци, ама едно към едно. А те имат човешки биографии, те имат човешки недостатъци, те се смеят като човеци, те се иззневеряват като човеци, нали? Тоест те са човеци. В семийтската култура не е така. Не е така. Да не говорим в старозаветната еврейска култура, че там Бог е всичко друго, но не и антропоморфен. И те поради това не са могли да възприемат въплътия си Христос, нали, книжниците и фарисеите, защото това е последното нещо, което ще им хрумне, нали? Те не са виждали такова чудо,
нали? Начинът на изразяване, начинът на описване на света, на човека, на всичко е различен при самитските езици. И арамейския и сирийския те са като българския и сръбския. Първи братовчедита, близки първи братовчеди, които постоянно са в комуникация и за нас би било много интересно, ако имахме специалисти по сирийски език, да навлязат в иранните преводи на свещеното писание и писанията на тези отци, които са съхранени, каквито са свети Ефрем Сирин, свети Яков Нисибийски и други, защото това ще ни разкрие Но
бих казал не толкова неосъществило се е християнството. То се е осъществило в тези седци поне, нали, но не подкрепено от държава, >> не е подкрепено от а култура във всичките си измерения, а то в един момент става периферно и да не кажа пренебрежимо. Сега това е наша грешка, че го пренебрегваме. и не би трябвало, но то е станало пренебрежимо заради тази своя а историческа м как да кажа тъжна съдба. >> Не не се не успява в конкуренцията на >> на тези могъщи империи. >> На тези империи, да, които са носителите
и на езика, и на културата. Религията заедно с тях се придвижва. >> Да. >> И те бидейки същата религия и вяра, обаче не не можейки конкурентно да се справят. И това монофизичество не знам как се е появило при тея земи с тези хора. Как е станал проблемът халкидонския? Какво са разсъждавали? >> Това е тема за за цикъл от беседи. Това е тема за цикъл от беседи. Това е изключителна тема. Ние трябва да направим една един такъв цикъл от беседи за халкидонския разкол.
>> Да. И целите цели народи и държави отпадат от църквата. Това е първата голяма схизма. Може да я наречем, защото при първите събори а да има ереси, да има отпаднали хора, единици цели. региони дори, но но все пак се справя. Църквата се справя с проблема без тези тежки щети, докато в момента, който а докато в момента, за който говорим в Халкидон вече става голя първата голяма схизма за мен, поне в >> християнския свят. >> Да, точно така. И ние трябва да изследваме а причините. Едно и второ,
много важно следствията, защото и едното е важно, и другото е важно. Огромни са следствията от този разкол. Този разкол обаче трябва да кажем, че има много важна политическа съставка. Той е богословски само а за богословите. За народите не е богословски. Той е политически. Народите не се интересуват от а горното до на богословието. Те не разбират разликата между монофизитите и диафизитите, но развиват разбират каква е разликата между тези, които а ни приемат и тези, които
ни презират, тези, които говорят на нашия език и тези, които говорят на техния език, нали. Тоест, имаме един една културна, цивилизационна, а политическа и народопсихологическа пропаст между гръкоезичния свят на империята и, да кажем, египетския свят в Египет, сирийския свят в голяма Сирия, а арменския свят, етиопския и така нататък. И навсякъде, където имаме могъщи местни култури, в някои случаи и държави, но в някои случаи нямаме държава, както в коптите, те нямат собствена държава, но имат силната
египетска култура и и много силно християнство в началото, изключително силно християнство. И затова от 7ми век, когато отива там исляма, до ден днешен те са под иноверска власт, но са си съхранили християнството заради тая силна някогашна традиция, която още така им дава сила. Но пак да кажа, това е голяма отделна тема и сега само я споменаваме, докато сирийците, в случая сирийците и яковити, те не са а така да се каже политически сирийци, нали? И политическа Сирия е арабска държава, политическата Сирия, но
а сирийската култура, древната сирийска култура не е арабска, тя е доарабска >> и все още съществува това нещо. Да, да. И както в Египет коптите съхраняват богослужебния език, стария египетски език, така тука са съхранили стария >> сирийски език. И много интересно, като бяхме в Египет, в нитрийската пустиня, там има един сирийски манастир Асуриан, >> нали? А и там показва дървото на светия Ефрем, Сирин и прочие, но там има многобройни надписи на сирийски. Там са намерени ръкописи, които хвърлят светлина, уникални ръкописи, които хвърлят светлина върху историята, за
която ние говорим. Те са намерени в Египет, в Сирия са унищожени от Персия, от Арабия, от кой ли не, нали? А докато там в този монастир Суриян аа са намерени и такива уникални ръкописи, са хранили древни текстове. Така че, мм, ако ние в България имахме някакъв специалист в тази област да ни разкрие тези много интересни връзки на древната църква до хаалкидонска, след халкидонска, а това наистина щеше светогледно да ни намести така а пъзела, така че да разберем движенията на народите, на а културите, на църквите в това число. Иначе малко се
така, >> как да кажа в лошия смисъл на думата се академизира аа разбирането, >> да. >> А то не е академично. >> Тоест да уточним, че народът на свети Ефрем Сирин и на други светци като Яков Низибийски, народът на Свети Ефрем в един момент отпада от църквата при Хулкидон. народа на свети Атанасий, на свети Кирил Александрийски, на света Екатерина, Свети Мина и всичката друга плеяда от светци в Египет. Този народ също отпада от църквата. Обаче на тяхно
място има между днешен Александрийска патриаршия, имаме Антиохийска патриаршия. Тоест тези сирийци и аковити не са част от тялото на православната църква. >> Те си имат собствена патриаршия, >> но си имат твоя своя си църква патриаршия извън православието. Но имамейска, която отново православна, която тя е с >> духа, нали, казва ние сме наследници на Старата Антиохия и така, но реално там хората са по-малко, отколкото в сирийската яковитска църква
>> и са имали през по-голяма част от времето така гръцкото влияние и гръцките архиереи. Точно така. И ти ми каза, че всъщност разказа ми, че чак неотдавна е станал един обрат и >> да края на 19 век араби отново възглавяват Антиохийската патриаршия, така че а това е едно сравнително ново явление. Да. Но това е друга голяма тема, която пак така изисква сериозно навлизане в в фактологията, в историята и тя интересното е, че тя хвърля светлина и върху българската история, българската асхизма, и върху а съвременните а
борби за влияние в църквата, претенции и прочие. Всичко това ние можем да го проследим през историята на всички тези а поместни църкви и александрийската, и Антиохийската, и йерусалимската, и Константинополската. Та ние, ако не познаваме историята, аа съвременната, първо, че съвременната м история, най-новата история, да кажем, а последните десетилетия или самото съвремие, ние няма да разберем какво се случва. Едно и второ, а даваме възможност на манипулатори да манипулират. >> Мхм.
>> пренебрегвайки аа истинската история. >> Трябва да си извадим изводи от тези катаклизми, които са сполетяли църквата. И говорейки си за Халкидон, наистина дано да направим такава беседа. А, значи това озна говорейки за Халкидон, значи ние ще говорим за Армения, ние ще говорим за Сирия, ние ще говорим за Египет >> и за Етиопия. Точно така. Като да не забравяме, че сирийската църква >> има един огромен филиал в Индия. >> Аха. >> Там са десетина милиона някъде. А може и
повече да са, защото там пък в Индия, ама това е друга тема, а там пък те естествено, че попадат по влиянието и на йезуитите, които пък там след Васко да Гама и другите, нали, португалци започват да навлизат в Индия, там Гоа и прочие. И вече, когато идва йезуитският орден като агресивен в тези земи, а чрез португалците и в Япония, и в навсякъде по пътя, нали, аа когато идва в Индия, той започва да аа провежда една политика към местното население, що не минете към нас. >> Да.
>> Униатство и навсякъде. халдейска църква имаме и в арменската църква имаме Арменска католическа църква, нали, Халдейска католическа, сирийска католическа, тоест на и в Индия в това число навсякъде имаме такива, да ги наречем, аа меки предатели, нали, униятите. Униатите какво представляват? Това са хора, които в името на политическата сила на португалците, да кажем тогава, за да имат някаква по подкрепа от някаква армада или нещо подобно или пък пари, а казват: "Добре бе, приемаме върховенството на папата,
>> нищо не променяме по ритуал, помес и на нашите езици служим и така нататък." обаче приемаме аа върховенството на папата и аа това движение хубаво да се проучи до какво довежда в Индия, до какво довежда в Сирия, в Армения, навсякъде другаде. И в България, разбира се, ние в България повече го знаем, нали, до голяма степен. А, но да кажем примерно Хърватия спрямо Сърбия е много интересна Украйна, Западна Украйна спрямо Източна Украйна е много интересна. Имаме такива м исторически примери, които заслужават един сериозен исторически и църковно
исторически така прочит и съответно специалисти, които да могат да извършват този прочит, което аз лично смятам, че в България ние като че ли нямаме научен потенциал. Е, други народи, предполагам, изследователи са го направили >> от тяхната гледна точка, обаче >> да трябва да ги изследваме, да преведем нещо и така. >> Искам да пожелая успех на тази твоя авторска програма, която сега ще стартира и на първата група, която ще пътува по този маршрут. Сигурно ще бъде много интересно. И само за край да те
попитам, в същината си това ще бъде поклонничество или това е цивилизационно пътуване? Аз лично смятам, че аа поклонничеството а не трябва да се вкарва в някакви много м тесни и много а как да кажа непромулкаеми рамки. Значи цивилизационното пътуване какво представлява? Да кажем, ти изследваш една цивилизация, а примерно римската империя или м китайската империя или Япония. А в тази цивилизация ти имаш първо отношение към християнството. Много интересно.
А ти имаш събития и явления, които отразяват а стремежа на човека към Бога, които не са християнски, но са стремежи на човека към Бога, както е в Гьобекли тепе и в другите те Карахан тепе те са много там е много интересна отделна тема, нали, за тези цивилизации преди цивилизацията, нали, но виждаме там, че Бог е на първо място. На първо място не е материалното >> яденето и пиенето. и пиенето. Да. Не е дори а организацията на нали земеделие, скотовъдство и ужки фундаментални неща. Не. На първо място е богопочитанието, общуването с тази сила. Значи те са те
са били богослови тези ранни праисторически хора от неолита. А така че за мен, както казва Тертулиан, душата е християнка. Ние всички цивилизации, които изследваме, това са душите на тези хора са християнски. Как те са били излъгани? Хилядолетие наред е интересна тема, но тя е богословска тема. За масовото излъгване на една цивилизация, на един континент и така нататък. Това пак е богословие. А богословието е ключът към обяснението на всичко. И в този смисъл поклонничеството, което е начин за общуване със светостта,
с свещената история, но то в един по-широк а план би трябвало всичко да чете през христоцентричния светоглед и по този начин да се получава от всичко, дето се казва. Ние природата като гледаме, а това е книга богословска, стига да я четем богословски. И затова за мен тези пътувания, които правим, пък и би трябвало всички да правят, нали, по този начин, а би трябвало да бъдат едновременно а поклоннически и цивилизационни, като светостта а Христос а Бога е центърът на всичко, обяснението на всичко и то е, бих казал дори и съдържанието на всичко. Значи, ако
тръгнем да видим, аз като гледам тези каменни стълбове в Гьобекли тепе, ние знаем, че имаме история и имаме така типология, нали? Ами тези теобразни камъни, ми те са като кръста Христов. Той е бил теобразен. Обичайните кръстове в Римската империя, които са разпъвали, са били теобразни, нали? А тоест ние имаме една такава типологична връзка, нали, символна между два образа, които нямат нищо общо исторически, нищо общо. Те са противоположни. Единият е езически, другият е християнски. Обаче в крайна сметка а в душата на всеки имаме пръстовите отпечатъци на божията
десница. И в този смисъл ние във всяка цивилизация трябва да разкриваме ядката на божия образ във всеки човек и начина, по който този божия образ се е разподобил, защото и ние по същия начин се разподобяваме, както онези са били излъгани в рая Адам и Ева, по същия начин и от Гьобекли тепе или от Китай или от не знам къде, нали? По подобен начин и подобен начин и ние сме лъгани в момента. Да, но това е, да кажем, цивилизация, която е била в очакване на Христос, предхристиянска, но в душата на хората преди Христа е имало очакване и нуждата от спасител, от
някой, който да дойде да ги отърве от всичките проблеми и незгоди на света. Но а и както ти си казал, една цивилизация не може да съществува без религия. Тоест цивилиза един от компо темелния компонент на цивилизацията е религия. >> Тоест, за да има цивилизация, трябва да има някаква религия. Да. >> И всъщност това, което ще видят вашите поклонници, ще бъде както старозаветна част, която също е християнска за нас, защото е част от нашата свещена история. >> Така и новозаветна част, защото има места и духа на светиите Ефрем Сирин, Яков Низибийски и други, тоест
старозаветна новозаветна част, а цивилизационната част, която е на една стара непозната цивилизация. Така че доста доста богата програма и в такъв случай >> и и не на последно място аа когато поп Минчо Кънчев научават, че са амнистирани, че се върнат в родината си, те правят една благодарствена служба. >> Да. >> В църквата Свети Козма и Дамян в Дир Бекир. >> Да. >> Църквата Мар Козма и ние ще отидем там. >> Браво. Значи това и там
>> Да, да. Значи постъпки, >> значи постъпките на поп Минчо от 19 век. >> Прекрасно. Така че не ми остава нищо друго освен да пожелая на добър път на вашите покойници и на новата програма. Наистина звучеше много интересно. Дано да да имате много хора включени и да да бъде прекрасно >> и много срещи на място, защото на място ние наистина се срещаме с хора, с християни, с носители на традицията, включително носители на легенди, живи легенди християнски в основата си. А и тези живи срещи още повече ни така обогатяват и ни наместват
координатната система. >> Живите срещи и влизането в разговор с местните хора е за мен едно от най-колоритните неща във всяко едно пътуване. Ако може с духовници или с обикновени хора, но това е най-ценното с местните хора. Така че добър път на новата програма. >> Благодаря. Благодаря. Всичко е хубаво. >> Благодаря. Ah.