Светоглед Започва Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорница Здравейте! Темата на днешната беседа е Вселенското дело на светите Кирил и Методий Тя е съвсем естествена, тъй като се намираме в навечерието на техния празник Най-великият български празник, най-светлият, най-обичаният български празник Той е въведен още през Османския период Става де-факто всенароден български национален празник преди освобождението Разбира се, честваме го и след освобождението Най-тържествено продължаваме да го честваме и по времето на комунизма И сега Естествено, че продължаваме
Но въпреки това, въпреки тази велика традиция Ние продължаваме да не го разбираме Продължаваме да го подменяме Продължаваме да го подценяваме И е време да започнем Неговото истинско оценяване по достоинство Ако погледнем как е формулиран този празник Какво празнуваме? Официалната формула гласи Ден на българската просвета и култура и на славянската писменност Така го пише и в църковното календарче Ден на българската просвета и култура и на славянската писменност И не се струва, че всичко е наред Много добре звучи Просвета, култура, славянската писменност
Нищо лошо няма Всъщност не е така В тази формула липсва най-важното Липсва центъра Липсва смисъла Няма ги светите братя Кирил и Методий Честваме всичко друго Освен тях Защо не ги споменаваме? Защо липсват? Просвета, култура, писменност А ги няма Тези, които всъщност честваме Отговор е много прост Тази формула беше изработена по времето на Тодор Живков
И така се честваше тогава Нарочно не се споменаваха святите братя Никой няма ще допусне Да празнуваме святите равноапостоли Кирил и Методий И култура, писменност и всичко останало Нарочно ги бяха махнали И добре бяха направили Можем да кажем, че това е голямото стояние на Живковска България Тя беше единствената страна В целия социалистически лагер Която честваше един църковен празник Празника на святите братя Кирил и Методий Разбира се Под този етикет Обезкостен
Ден на българската просвета и култура На славянската писменост Но тя го честваше Това беше голямо изключение Аз си спомня Един мой приятел от братя Слава Ние казва Ходихме в българския център да си купуваме иконки Бяха забранени иконките на святите братя Кирил и Методий Но в българския център ги имаше Така че Това е Заслуга на тогавашния Иначе безбожен режим Но ние да продължаваме
С тази безбожна формула Просвета, култура и славянска писменост Това е дълбоко неправилно Ние трябва да се върнем Към духовния смисъл на празника Към светостта на празника Към неговите носители Към светите братя Кирил и Методий Тъй като 24 май Не е нищо друго Освен 11 май По юлиянския календар А на 11 май Се честват църковно Именно светите
Равноапостолни Кирил и Методий Така че тази Дефакто безбожна И бездуховна формулировка В момента Подменя празника Подменя най-важното Същността на празника Отнема християнството Отнема православието Отнема светостта Отменя равно Апостолството Всичко най-важно Което съдържа този празник
Мо е отрязано И е останало Така да се каже Политкоректното Това, което Няма да дразни всички неверници Всички безбожници Всички, които нищо не разбират от нищо Е няма да ги дразни С тази беззъба И бездуховна формула На 11 май Според Според Според
Юлианския календар Честваме Светите братия Кирил Методий Но задаваме ли си въпроса Защо на 11 май? Какво събитие се е случило на 11 май? Не си задаваме този въпрос Какво се е случило на 11 май? Т.е. 24 май Към нов стил Успението на Свети Кирил е на 14 февруари
Успението на Свети Методий Е на 6 април Нямаме пренасане на мощите Нямаме нищо Конкретно Свързано с тях двамата Свързано с датата 11-24 май Защо тогава ги честваме На тази дата? Нямаме точен отговор Не може документално Да се проследи до момента В който някой някъде е решил На тази дата да се чества двамата
Но толкова по-добре Толкова по-добре Защото тази дата Изплуваща спонтанно Така да се каже Без автор Показва, че Тук става дума За нещо промислително Нещо, което не е от човек си Не е съчинено в нечия канцелария А се е получило Промислително Защото датата 11 май
Е много важна дата Това е датата на Освещаването на Константинопол Св. Константин Велики Основава Новия град Новата столица Новия Рим През 224-та година Започва Огромното строителство И на 11-ти май
И на 11-ти май 330-та година Става тържественото Освещаване на Новия град Това е Равноапостолски жест Това е Изключително важен Ден В Вселенската История на църквата Защото Чрез
Освещаването На Новата столица Св. Константин Свързва Православието Християнството С Своята държава Със своята столица Със своята Империя И това е Изключително важно Понякога Под влияние от
Протестантски Митологеми Ни се говори така Държавата няма нужда от нея Във връзка с църквата Тя само пречи Аз и Бог Сме си достатъчни Аз контактувам с Бога Държавата всъщност пречи Тя Експлуатира Тя е един излишен посредник Църквата Казват тези лукавци
Е била много по-жива И много по-здрава По време на гоненията Когато не е била държавна Когато става държавна Тя започва да се ояжда Започва да злоупотребява с власт Нас не трябва такава църква Нас не трябва катакомбната църква От гоненията Чистата Където всички са били следци Всички са били мъченици Това е есинската християнска църква Говори лукавия
Чрез подобни разсъждения Защо говори така лукавия Защото иска така да ни хвани на голямата въдица Защото Не църквата се развращава от властта Не църквата злоупотребява с властта Никога църквата не се е развращавала от нищо Разсъждаваш се ти Аз Слабия човек Ама той се развращава не само от властта Той се развращава от всички грехове Но не му е виновна църквата Не му е виновен Господ Не му е виновна държавата
Неговите грехове А държавата има изключително важно и благодатно въздействие Върху спасяването на духовността и на църквата И на църковността Не бива да смесваме нашите грехове С институцията на църквата Която е чиста и неопетнима Ние да искаме да опетним църквата Не можем да е опетним Поради една много проста причина Че тя не е човешко творение Ако църквата Както говорят безбожниците Е, обществен договор Е човешко творение
Тогава да Тя може да се опетни Защото тя е от човеки направена И ние човечите сме Опетнени Греховни И ние Прехвърляме нашите петна Върху църковната институция Бидейки човешко творение Но такава църква Нищо не струва Ако такава беше нашата църква Празна е нашата вяра Празна е нашата проповед
Ние лъжим Ако църквата беше човешко творение Всички наши приказки за нея Щяха да бъдат лъжа Но тя не е човешко творение Тя е богочовешка институция И божествената страна на църквата Е смисъл на църквата Така да се каже Целта на църквата е всички Ние да се обожим Тоест да станем Чисти Да станем достойни За царството Божие
А нашите грехове ни дърпат надолу И борбата всъщност е Между нашите грехове И Божията чистота Така че Естествено е в църквата ние Да докарваме нашите грехове Ама те са си наши Те не са на църквата Но църквата ако не беше Богочовешка Нямаше да бъде спасителна за човеците Тя затова е Спасителна, защото не вкарва само Бога А ние човеците да мрем
А е богочовешка Нас, мънстните грешници Ни вкарва в институция с пречистия Това е смисъл на църквата И ако държавата не участваше в църквата Тогава ние губим един много важен инструмент За подкрепа на църковната институция Който се е доказал Който се е доказал през хилядолетията Безупречно Там където няма държава православна Там няма и православна църква Там православната църква ли не е и гине Православната църква През двете хилядолети
На неято съществуване Е оцелявала единствено благодарение На православната държава Лукавия винаги ще говори Против православната държава Това мое работата Но ние винаги трябва да говорим За православната държава Това пък е нашата работа Иначе ще стигнем до там Където са били всички тези Които не са имали държава Която да бъде Христова Която да бъде православна И ако нямаш православна Христова държава
И гонената църква Не оцелява Тя или изпада в ереси Или бива избита Из клана И така нататък И в крайна сметка тя не оцелява Затова, когато Св. Константин на 11 май Освещава новата столица И така да се каже Ознаменува Християнизацията На империята Този равноапостолски жест
След това Се повтаря В мисията на св. братя Кирил и Методий Промислително Така че Промислително Ние сме избрали Този ден 11 май За празник на равноапостолите Свети Кирил и Методий И ние трябва да му върнем Това вселенско значение
Това не е просто българската просвета и култура И славянската писменост Това е нещо вселенско Това е спасително За вселената дело Тъй като без православие Света няма да се спаси Света се спасява Через Христа Т.е. чрез църквата Т.е. чрез православието Няма друг път И дори думата Спасение Тук трябва малко да е
Така Доизясним какво означава Спасение Означава Себеосъществяване Когато казвам Аз искам да се спася Аз казвам Аз искам да се Осъществя Тъй като Осъществяването на човека Не става тук на земята Никога Осъществяването
Става винаги След първата смърт След първата смърт Може да има и втора Да не дава Господ А може да има и вечен живот След първата смърт Ние се явяваме на изпит На Частния съд И тогава Се определя Къде отиваме Дали отиваме във вечния живот Или във вечната смърт
Така че Втората смърт е опасна Първата смърт е задължителна Всички ние ще минем през нея И оттам нататък Въпросът е Дали ще се осъществиш Или няма да се осъществиш Спасението на душата Е осъществяване на човека Така че без делото на светите братя Кирил и Методий Нямаше да се съхрани Православието Без него Ние нямаше да се осъществим
Нямаше да имаме път Проправен от Христа Действащ на земята Към нашето осъществяване В истинския живот Не в подготвителния В който ние се намираме А в истинския За който сме предназначени Самата мисия На светите братя Кирил и Методий Е едно чудо Или поредица От големи чудеса Ние ги знаем
Какво представляват Те са Поданици на Ромейската империя Родени са в Солун Сега възниква Обичайно въпроса Какъв е техният Етнически произход Дали са българи или не са На този въпрос Ние имаме един Абсолютно точен отговор Не знаем Не знаем
Точка Никой не знае Тук на земята Какъв е бил етническият произход На светите братя Кирил и Методий Имаме предположения Тези предположения Са основани На разсъждения Но Ако погледнем На начинът По който те боравят С славянския език
При превода На свещеното писание И на богослужебните книги Ще видим Че този начин Е непосилен За човеки Които Нямат Славянския език Като роден Като майчин И бащин Или майчин Или
И на двамата Така че можем да Приемем Че Самата им работа С славянския език Показва Техния славянски произход Но дали майката е била Дали бащата Или и двамата Документално Исторически Не можем да докажем Начинът по който
Те работят с Славянския език Той надхвърля Всички други Славянски писатели Взети заедно Всички други Славянски писатели Взети заедно Какво правят? Най-великите Най-великите поети На славянство Те Започват
Да работят С славянски език И от него Комбинират Различни словосъчетания В своите Прозвични И Поетични Творби А светите Братя Кеда методи Създават Самия език Разбира се
Те не го създават От нищо Той съществувал Преди това Имало е Славянски народи Славянски племена Които Някои тях Са имали държави И Този език Така или иначе Се е ползвал От безброй
Човеци Той е един Индоевропейски език Лесно може да проследи Неговата Граматика Неговата лексика И така нататък Към древните корени Пра Индоевропейски Но Този език До тях Не е бил
Обработен Не е бил Дълбок Не е бил Свещен Не е бил Висок Те Създават Височината Дълбочината Изяществото Мъдростта Светостта На славянски язик
Тоест Те правят Този език Първокласен До тогава Той е бил Второкласен Разъгата между Първата и Втората класа Е Бога В първокласния Славянски язик Бог Съществува
Проявява се Чрез Свещеното писание Чрез Светите апостоли Чрез Светителци И Този език Вече Можем да кажем Осветен Е Този С който работят
Поетите Като повечето Тях Разбира се Го Развръщават В техните писания Те са Егоцентрични Те са Щеславни И прочие Самолюбуват се Нали Но
Езика С който те работят Е дело на светите Братя Киленетоди Той е Този висок език Който те после Принизяват В своите похоти И тези похоти Ние след това Ахкаме Охкаме Нали Колко изящно
Е описана Походта Егоизма Егоцентризма Гордостта На този Илионзи Великото дело На издигането На славянския език От неговата Простолюдна Езическа Опотреба Към
Неговата Божествена Опотреба Това дело Е на тези двамата Светите Кирил И методи И това дело Е чудо Това дело Се прави Веднъж В историята На човечеството Не можеш
Два пъти Да Осветиш Един език Веднъж Завинаги Се прави И затова Това е тяхната Велика заслуга Ние много пъти Подменяме Средствата Със целите Целите
Всъщността На делото На светите Братя Кирил И методи Са духовни Те са Духовници Те не са Книжовници Те са Духовници Може ли ми да наречем Свети Павел Книжовник
Той е написал Най-хубавите Книги В историята На човечеството Никой Не може да надмине Посланета На светия Апостол Павел Нито един поет Нито един философ Никога Но той не е Книжовник
Той е Духовник Той е Апостол По същия начин Светите Кирил И методи Разбира се Че са и Книжовници Но това е На второ място На първо място Те са
Духовници Ние това забравяме Тяхното дело Е духовно На второ място За да могат да преподадат Своето духовно дело Те създават Божествения Осветения Славянски език Това е Средството За да се постигне Духовността
Духовната проповета За да могат хората Да разберат Проповета Им трябва Разбираем език Но този език Трябва да се обработи Трябва да се освети Трябва да се развие И за това Езика Е великото Средство За постигане
На духовната проповед Измеждуславяните И едва на трето място За да може този език По най-добрия начин Да се преподаде Е нужна азбуката Тя е средство За средството Към смисъла Смисъла е духовност Средството е езика Азбуката е средство към езика За това Ние не бива както беше
На комунизма По време на комунизма Да обявяваме този ден Ден на буквите Да И буквите участват На трето място Това е ден на духа На светия дух И когато Академик Лихачов Говореше за Държава на духа До някъде беше прав До някъде не беше прав
Защото Ако внимателно прочетем Неговите думи Целият текст Който той Блестящ текст В който той говори За държавата на духа Той включва там Там и фолклора Той включва там и други неща Не Не за това става дума Става дума за Светия дух
Светия дух Не е носител на Народните песнички И частушки Да Културата включва всичко Но И святото И Светското Но Не тази държава Нас не интересува Нас не интересува Държавата на
Светия дух Не държавата на духа Изобщо В държавата на духа Влиза И лукавия дух А в държавата на Светия дух Лукавия дух Няма Така че Светите брати Кирил и Методий Са държавници на Светия дух А не държавници на духа
Ние трябва да различаваме Духовите Това е най-важното дори Защото Каква ползва, че си Духовен Ако си Лукавия дух Какво те ползва Това е пагуба Така че Светите брати Кирил и Методий Равноапостолно Създават Вселенско дело
Обърнато Към Вечността А не Нещо, което е българско Ние много обичаме да ги побългаряваме Те казват Създава ли българската азбука Слава Богу Че не е българската азбука И че Господ така е промислил Че да не бъде Някаква дребна кошара Българска В която има някаква
Точно българска азбука Не Тази азбука Е създадена От двама поданици на Ромейската империя На Византия Те не са поданици на българската държава Не знаем дори Дали имат Нещо общо с българите Най-вероятно не са има нищо общо с Така да се каже Етническите българи Второ
Те създават България Не с оглед на мисия в България С оглед на мисия в Моравия Там отиват Там работят Там пишат Там превеждат България е на друго място Те са в Великоморавия Нещо повече В работата им Макар че те са родом от Солун И езика Славянския Който говорят е славянския
От българската група Но Когато отиват в Моравия Включват и От местния език Думи Така наречените моравизми Така че този език Преди да дойде в България Вече е минал през една Редакция В Моравия И при нас вече е дошъл в готов вид Казано за други думи Те не са наши
А ние сме техни Ние Сме на светите братя Кирил и Методий А не те да са наши Това е правилната перспектива Разбира се, че това е И българска азбука На 100% Но не е Първо българска Или ексклюзивно българска Ние сме част от вселенската мисия На православието На славянското православие Славянското православие
Изпълнява вселенска мисия И ние правим голяма грешка Когато искаме Да ме отрежем вселенския характер Да го направим едно локално Местно явление Което като запалянковци Да отбраняваме отляво и отясно Спрямо сърби Руси И Украинци Белоруси И други славяни Които
Евентуално Виждаме като конкуренции Не е така Ние сме чада На едни родители На светите Кирил и Методий Всички ние Като такива Тази азбука е наша Ние принадлежим А не ние имаме Разбира се Да имаш Значава да принадлежиш Но
Първичното е Нащо Приобщаване Към Равноапостолското Вселенско дело На светите брати Кирил и Методий А не обратното Казахме, че Мисията на светите брати Кирил и Методий Е пълна с чудеса И наистина е така Примерно Чудо е само по себе си, че Има такава мисия
Моравската мисия имам предвид Свети Фоти И императора Михаил Трети Решават Да Изпратят Тези двама велики мъже В Моравия Да помогнат на местния княз Да си обзаведе Така да се кажа Държавата с Благослужебен език Книжнина и така
Прекрасно Тази мисия Впоследствие преуспява Тя става най-великата мисия Най-успешната мисия В цялата история на Православието Но се питаме Защо Само Към славяните Са пратили такава мисия Що не са пратили При египтените При сирийците При персите
При арабите При турците Насякъде При китайците Пратили са Само При славяните Това е чудо Ако това беше една Системна тяхна Дейност Застава Свети Фоти Пред картата на света И каза
Дайте да пратим тук Мисионери Тук Тук Тук Тук Тук Но Тези които са пратени При египтените Не успяват Тези които са пратени При другите Не успяват Не успяват
Не успяват И най-на-какрая успяват Само при славяните Ще ли сме И кажем Да, така се е случило Но не На практика Такава мисия С цел Създаване на Полуслужебен език Книжина и прочие На практика Имаме
Само Тук Пратени Съзнателно От Ромейската империя Навсякъде Други дете Действат Через гръцки язик И се провалят В Египет Който е бил Хиляда пъти По Християнски
Отколкото Балканите В началото В Египет Знаем, че се ражда Монашеството Там Е имало такива свети Които ни не сме сънували И Египет По-настоящем Е почти загубен За Православието Там Православието
Е капка в морето Основното Християнско Вероизповедание Е Монофизитството Тъй наречените копти Да не говорим, че Повечето са се ислямизирали Са станали мюсюлмани Те също са били Православни В началото всичките И коптите
И мюсюлманите В Египет Всички са били Православни Защо ги губим? Защо приемат Други вероизповедания? Защо Тръгват по линия на ереста? Това е много ключов въпрос Защото Византия Ромейската империя Не праща там
Мисионери Както са били. Това е било вратата на ереста.
Да разбират от високо богословие и да усещат разликата между монофизитството и православието. Тази разлика е толкова тънка, толкова високо богословие се изисква, че почти никой не разбира разликата между монофизитството и православието. Но тя е важна. Коптите са еретици.
Но народът не се интересува от високо богословие, където е разликата. Народът се интересува на какъв език му говорят. Монофизитите му говорят на египетски език, пишат на египетски. И той тръгва с тях. Не, че предпочита тяхното учение, предпочита езика на който му говорят. Така че тази мисия на светите брати Кирил и Методий е била голямото изключение от практиката на Византия. И това изключение виждаме какъв плод дава. до такава степен, че делото на светите брати Кирил и Методий лека по лека с вековете постепенно завладява. Источна Европа, Урал, Сибир и стига до Аляск. Така че можем да кажем, че светите брати Кирил и Методий са най-големите завоеватели в историята на православната цивилизация. Те стъпват на американския континент. Тяхната мисия е най-преуспялата мисия в историята на православната църква. И разбира се, тя е спасителна за самото православие. Друго чудо, свързано с тази мисия. Те са мисионери на Константинопол.
Но, по това време, Константинопол и Рим са, имам предвид Константинополската църква и Римската църква са в изключителна конкурентност. Не се обичат, може да кажем, че почти воюват. Особено по отношение на България. Дали България ще тръгне с Константинопол или с Рим, това е било въпрос на живот и смърт. И, точно в този момент, точно в този исторически миг, тази мисия идва от Константинопол, конкурента на Рим. И, свеците брете кирите методи биват посрещнати в Рим тържествено от папата Адериан II. Той излиза извън стените на града, за да ги посрещне. След като ги посреща, книгите, които те са превели, очевидно написани на глаголица на славянски язик, са сложени в лутара на една от четирите патриарски базилики в Рим, Санта Мария Маджоре и там биват тържествено осветени от папата. Папа Адериан II освещава труда на светите брати кирите методи, освещава славянски язик и се служи литургия на славянски язик в Рим. Това е нещо безпрецедентно. Знаем, че латинската литургия оцелява в цяла Запада Европа, чак до модерните времена. Не се е служило на по-местните язици, които вече са имали литература, книжни на поети и така нататък, но не. В църквите се е служило на латински. До модерните времена.
А в IX век, в центъра на Рим, в патриаршеска базилика се служи на славянски. Това е чудо. Безпрецедентно. Никога преди това не се е служило на никакъв друг язик, освен на гръцки и латински, разбира се. Така че този пробив, това чудо, се дължи на друго чудо. Когато Свети Кирил е пратен на хазарската мисия, тя е била дипломатическа, църковна, частично успешна, но в крайна сметка хазарите не стават християни масово. Но, по време на тази мисия, която са в Крим, те намират мощите на Свети Климент Папа Римски, вземат ги със себе си и после, когато отиват в Рим, носят тези мощи. Свети Климент Папа Римски е един от първите епископи на Рим, лично ръкоположен от Свети Апостол Петър, много почитан, велик духовник. Така че Папата излиза извън стените на града, за да посрещне свой предшественик, великия Климент Римски и разбира се да уважи носителите Светите Кирил е методи, но ако не бяха тези мощи, той нямаше чак толкова да ги уважава, толкова много да ги почете. Така че това чудо в Крим, когато те намират мощите, води до следващото, до това, че те са прияти с отворени обятия от папата, че той освещава славянски язик в Санта Мария Маджория, благославя тяхната дейност. Той до такава степен е почитал Свети Кирил, че когато той умира в 869 г. е предложил да го погребе в собственият си гроб в Свети Петър. Безпредседентно в историята на църквата. Никога римски папа не е предлагал на който и да е да бъде погребан в папския гроб в базиликата Свети Петър в Ватикана. Разбира се, Свети Методий тогава е отказал и гроба на Свети Кирил е в църквата Сан Клементе, Свети Климент в Рим. Но е важно жеста на папата Адриан. Той изключително много е почитал Божия човек, Свети Кирил. Очевидно е усещал, че това е Божий човек. И това са го усещали всички, впрочем.
И императора Михео Трети, и патриарх Фотий, и папата. Всичките благоговеят пред Свети Кирил, който не е нито свещенник, нито, под да не говорим епископ. Той е най-обикновен проповедник, да го наречем мисионер, но не е в църковната иерархия. Не е до смъртта си. Той не е ръкоположен в Сан. Дори не е бил и монах. Той приема монашеството малко преди смъртта си. Така че, такъв човек, за да бъде почитан от папа, патриарх и император, означава, че всички са усещали наистина Светия Дух в него, Божията ръка върху него, Божият знак. То очевидно е бил Божий човек. Но чудесата не свършва до тук. Говорим за епохални чудеса. И за връзката между делото на светите, кири методии и държавността. Връщаме се отново към темата за държавата и държавността. Срещу всички тези, които казват, че държавата пречела на църквата. Те не са го измислили. Това е от лукавие. То е ясно, че той със всички средства иска да унищожи истината. И това е едно от тези средства.
Та я лиши от държава. И обратното, да реши държавата от Христа. Та не може самата държава да бъде православна. Това е убийствено за държавата. Другото чудо е, че когато започва Моравската мисия, те пристигат в Великоморавия в 863-та година, да когато започва Моравската мисия, по същото време, в същия исторически миг, в същата историческа секунда, можем да кажем, св. Борис започва да се насочва към християнството. В 863-та година той започва да мисли за приемане на християнството. Още не го е приял, още не е станал оглашен, катехумен, но започва да мисли по този въпрос. Така, че
това не може да не е Божие чудо и Божи промисъл. Мисията на святите братя Кили Методи, както всички знаем, е спасена в България. В Велико Моравие, където те работят, където умира святи Методи, където е извършена цялата тази грандиозна и велика свещена работа по създаване на славянски язик, по превода на свещеното писание, на богослужемата книжна, там това дело бива унищожено. там не се съхърнява нито тяхната писменност,
нито поради това и богослужебния язик и прочее, така, че тази мисия в Велико Моравие е унищожена. Ако не беше България, когато приема техните ученици и техните твърби, това дело ще е да изчезне в историята. Но защо България? Заради българската държава? Заради държавника Св. Борис?
От друга страна, когато Св. Борис приема християнството, той се изправя пред един огромен държавнически проблем. А именно, понеже Ромейската империя, Византия, като всяка държава, има свои светски желания,
не духовни. В духовен план идеята, мисионерската идея на Светифоти е прекрасна, да се просветят тези езичници, най-прекрасно. Но, Ромейската държава вижда, че религията, освен всичко друго, може да се използва и като
политически инструмент. И се изкушава. Всички човеки се изкушават. Защо да не използват? Да влияят върху земјето на решение във България. Тоест, има опасност българската държава да изгуби своята самостоятелност. Да изгуби
своята самоличност. Културна, мисловна, политическа и в крайна сметка да бъде асимилирана. За да не бъде асимилирана, значи, каква беше опасността? Или България ще бъде иленизирана чрез църквата,
да започне да пише литература на грецки язик, законодателство на грецки язик, писма, кореспонденция, административна и така нататък. Каквото, впрочем, е имало. Административната кореспонденция тогава е била на грецки язик
в българската държава. И, защото не е имало друг, и при това положение, ако това продължаваше още няколко века, или щеше да се елинизира България, или тя просто щеше, както коптите правят или
сирояковитите, щеше да се отклони от православието и да се заде някакво свое друго учение, вече на основаните на български язик, да се разграничи политически, но и духовно
от Византия. И това ще бъде пагубно и в един и в другия случай. И тази задача няма решение. Св. Борис естествено, много правилно е приел християнството от Ромейската империя, от Царегаската църква. Много правилно. Но пък
той иска да съхрани самоличността на своя народ и на своята държава. Как? Не е възможно. Няма инструмент, няма средство. Единственият инструмент, единственото средство е било именно делото на светите братя Кирил и Методий, които
отдават православието посредством славянския език, съответно славянската писмена, и благодаря на този славянски език се създава славянската цивилизация, славянската култура, славянската книжнина. Тя съхранява самоличността
на българската държава и до ден днешен. Колкото и да сме неблагодарни, все пак ние това, че съществуваме, за да има някакъв неблагодарник, той трябва да съществува. Това, че българският неблагодарник съществува днеска, е благодаря на святите брати Кирил и Методий, така, че делото на святи Борис за създаване на християнска
България е могло да се осъществи единствено благодарение на делото на святите брати Кирил и Методий. Те са го спасили, но и тяхното дело можеше да се спаси единствено благодарение на святи Борис. И Господ така е промислила всичко, че в един и същи миг в 863-та година и
светите Кирил и Методий започват своята моравска мисия и в плиска святи Борис започва да обмисля как да се приобщи към християнството. Ако разликата беше с едно поколение, няма ще се получи нито в един и други случаи. Тяхната мисия
ще е да изчезне, а пък неговото дело ще доведе до непредвидими отрицателни последици. Тъй като България нямаше да се елинизира. Това ще бъде много чуждо тяло и най-вероятно през някакъв вид ЕРС, през някакъв вид отклонение, щехме да се обособим
и да кажем те не са наши. Ето това са нашите и щеяхме да завършим печал. Може би най-вероятно ще е някакъв монофизийски вариант да изберем както изберат арменците и оцеляват като държава, но без православия. Така че тук
делото на святи братик и на святи Борис е единно дело. Той е промислително. Той е очевидно промислително отрез това чудо на неговата едновременност. И можем да кажем, че те представляват една свещена троица. Имаме една
света троица на небето, но на земята имаме такива свещени троици, както светите трима светители. Тука пък имаме свещената троица равноапостолска, троица на славянството. Светите Кирил, Борис и Методий. Тези тримата
създават и спасяват славянската православна цивилизация. Тримата. Не можеше без святи Кирил, не можеше без святи Методий и не можеше без святи Борис. И тук е много важно да запазим винаги вселенския
аршин, вселенската мяра, вселенското мерило за тяхното дело. Не бива да принизяваме това дело до някакви тук крайдунавски размери. Не!
Това е вселенско дело. това дело спасява изобщо християнството на земята. Ние тук е много важно да знаем какво означава християнство. Християнство не е това, което човеките наричат християнство.
защото стотици варианти има на измамата, които човеките наричат християнство. Нас ни интересува това, което е истинското. не ментетата. Не фалшификатите. Не
айде да не ги наречем фалшификатите, да ги наречем развалените варианти. А този, който не е развален. Този, който е от извора. Само християнството, което е от извора е истинско. Всички други, които са
по някакъв начин по човешки отклонени от първо извора, те не са истинските. И истинското християнство трябва по някакъв начин да бъде обозначено. Ние не можем да смесаме в едно и болното и здравото. Защото здравото
ще се разболея от болното. Болните не оздредяват от това, че са в контакт с здравите. Здравите обаче се разболяват от това, че са в контакт с болни. И за това трябва да правим разлика между болното
и здравото християнство. Здравото християнство трябва да има свое название. Иначе губим разликата. Разликата е принцип. и в историята е въведен такъв словесен етикет на заграничаване. Ние наричаме здравото, изворното,
непромененото християнство, го наричаме православие. А променените християнства, те са променени от човеци. Но да не мислим, че човеците са злодеи някакви, които искат да променят истинското християнство. Не. Човеците винаги искат доброто. Но лукавия
винаги знаете с добри намерения как постила своите пътища. Всички пътища, по които той ни приканува, са послани с добри намерения. Само и само да ни отклони. Всичко е готово да ни даде. Всички земни царства само да ни отклони.
За това ние трябва да внимаваме да не гледаме добрите намерения, а да гледаме посоката на къде върви и от къде тръгва. Непромененото християнство се нарича православие и това православие не е даденост. Не можем да кажем
то веднъж беше дадено и край. Оттам нататък остава само да си съществува е така. Не, виждаме още в Стария Завет когато Бог лично ръководи избранея народ на Израиле как всеки ден
те кръжкат вляво и в дясно опитват се да избягат. Господ ги води с чудеса през постинета а те всячески се опитат да тръгнат също тези чудеса. Добре, че Моисей удържа до края в правата линия. И той запазва
православието от всички други които вляво и в дясно с някакви добри намерения се описват да избягат от него. Същото въжи и за християнството която е читва Христос и преподава Христовото учение. Това православно
Христово учение също през цялото време има оклуни вляво и в дясно и е подвластно на всевъзможни изкушения исторически, политически и всевъзможни. то се съхранява единствено
благодарение на православната държавност. Без нея той нямаше да съществува, нямаше да оцелее. И тази православна държавност знаем, че когато се разклати православната държавност веднага започват уклоните. Примерно в Румейската империя
във Византия. Когато се разклаща положението на Михил VIII палеолог той бяга в Рим да сключва уния, т.е. да се отказва от православието. Защото държавата му се губи.
Той губи властта. По същия начин в 15-я когато идва турската опасност, румейските императори са готови да жертват православието, са да запазят
властта. Държавата е слаба. И по този начин те не само са готови да жертват православието, и те го жертват. Те отиват в Рим, отказват се от православието и приемат папското учение
с неговите отклонения. Збира се. Благодарение на това, че в Русия не приемат тази уния. Разбира се, и в Константинопол народа не приема тази уния. Слава Богу, се удържа положението,
но тъй както в Константинопол не приемат тази уния, така и до последно те не отхвърлят. в този смисъл е много важно, че православното славянство успява да създаде
своя държавност в лицето на Руското царство, чрез която държавност те да съхранят православието такова, каквото си е, като христово изворно учение. И в последствие, когато през те
пет века, а и повече, ние говорим за пет вековно турско и го, но да не забравяме, че източните патриарши, където се е родило християнството, то не се е родило в Константинопол. То се е родило в Витлеем.
То се е родило в Палестина, в Светите земи. То е разцъфнало в Египет по време на Св. Антони, Св. Атанаси и великите пустинни старци на Египет. То е разцъфнало в Сирия, Св. Симеон Стълпник,
Св. Ефрем и така нататък. То е разцъфнало в Палестинското монашество. Това са били центровите, духовните центрови на селенското православие. Константинопол тогава не е съществувало изобщо. И когато
тези велики центрове са съществували и са процъфтявали, след това идват други държави и ги завладяват, арабския халифат, и те попадат под игото на иноверска държава още в VII-VIII век.
И от VII-VIII век до днешен продължава това иго. И ако не беше православието като държавна религия, те щеха да се продадат отдавна на всички изкушения, на унии
и на всякакви други, на ереси и отклонения и щехме да сме в момента в състояние на, както са да кажем, сирийските яковити. Гонени от всякъде, разстрелване
в Сирия и в Ирак и въпрочем. Така че нямаше да оцелее православната църква в тези тежки изкушения без славянството. В този смисъл делото
на светите братя Кирил и Методий е вселенско дело. То спасява вселенската църква. Ние казваме църквата ще се да изчезне да се унищожи православната църква е нямаше да изчезне да се унищожи защото
Бог не би го допуснал. Той я спасява чрез славянството. Тоест чрез делото на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис. В този смисъл е много важно когато празнуваме празника на светите равноапостоли
св. Кирил и Методий да осмисляме този ден в вселенския му смисъл. Който е истинския му смисъл? Това е празник на една равноапостолна дейност, която минава през България, през българската държава,
св. Борис пак им дава държавността, те придават духовността и църковността. и ръка за ръка в симфония, в съгласие между държава и църква, именно в Борисова България, св. Борисова България,
се създава точно тази връзка между славянството, като богослужебен език, и държавност, която през вековете и до днешен успява да съхрани православната църква.
Ние само по този начин можем да разберем това велико дело и да го поставим на картата на Вселената, на картата на всемирната история, а не да го натикваме в прокрустовото ложе на локални, местни,
псевдопатриотични. Българския патриотизъм има смисъл когато има вселенско измерение. Ако той има само котловинно кошарно измерение, той сам себе си отрича. Ние ставаме едно периферно явление, ако го
по-българин, така да се каже. Точно обратното. Ние трябва България да направим вселенска, да направим значима за Вселената. И тя е такава. Именно в 9 век, в Златния век на България, във века на Свети Борис и на Светците, тогава тя е вселенска,
тогава тя съучаства в тази спасителна мисия на тези трима равноапостоли и от тогава продължава къде по-добре, къде по-зле, да съучаства спасително в тази мисия, която е спасителна не само за България, но и за света.