ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 252 е Цариградските ереси и прочие. Последните няколко международни изяви на Патриарх Вартоломей са поредни стъпала по лествица, която води надолу. Неотменима част от тази деградация, а може би и първо причина за нея и неговият на Патриарха, стремеж към непрестанно себевъздигане като уж вселенски, Патриарх, уж център на православието, като църква майка, спрямо която дъщерните църкви са подчинени. И така нататък тези обстоятелства, тези исторически обстоятелства, уж му давали извънредни правомощия на пръв без равни в църквата, на представител на православието, на арбитър с право на апелация
и прочие и прочие извънредни правомощия и извънреден статут. Всичко това и Патриарх Вартоломей, и тези преди него, и техните поддръжници обосновават с някакви мними исторически заслуги и права. Един вид цареградската катедра е катедрата на св. Иоан Златоуст и св. Григорий Богослов, на св. Апостол Андрей и прочие, много други светила на православието, и поради тази причина те имат извънредни исторически правомощия, престиж, статут и прочие. И най-яркият пример е текущото учение за пръв без равни, което коментирахме неведнъж. Той е неистинно тежка форма на Ерес. То се поддържа само от подчинени на Патриарх Вартоломей и подчинени на неговия началник. Но именно историята на Константинополската Патриархия разкрива основата и първопричината за съвременното падение,
а и за предишните падения на цареградските патриархи. В заглавието е поставено понятието за Ерес, цареградските Ереси, но съм добавил и прочие, защото ние малко се така вторачваме в Ересите, в нарушението на догматиката, в каноничните нарушения, но има много други тежки, претежки престъпления,
църковни, които не са точно канонични нарушения, не са точно догматични нарушения, не са точно Ереси. Примерно, когато Юда предаде Христос, кой канон наруши, коя Божия заповед? Или когато първосвещениците
и книжниците осъдиха Христос и го предадоха на смърт, коя Божия заповед нарушиха? Разбира се, не заповеда не убива, и защото те не го убиха. Те го осъдиха. А един вид пилат го екзекутира. така че
ние се вторачваме в каноничните и догматичните нарушения, а има много други, много тежки. И това не са лични грехове. Ние не говорим за
лични грехове. Че бил пианица, че бил алчен, че бил горделив, това е проблем на неговия началник, на неговия господар, който ще го осъди. но когато
нарушенията са в изпълнение надлъжността патриарх, тогава те не са негов личен проблем. Те са проблем на цялата църква. Те са и наш проблем. когато говорим за историята на Цариградската
патриаршия, ами, че тя не е написана. Ние откъде знаем тази история? Основно от писани, от негови подчинени на цариградския патриарх,
подчинени пишат тази история. тя е деформирана. Тя е тежко деформирана от укулана да го годиш на своя началник. Ти си подвластен,
така да се каже, с благословия от патриарха. Този патриарх, който е извършил престъплението в църквата, той ли ще разобличи това престъпление? Това е все едно да четем история на християнството
отглед на точка на книжниците, фарисеите и първосвещениците, които осъдиха Христос на смърт. И тази история да не е миродавна, защото другите един вид нямат благословия. Особено пък на български язик
имаме доста полемики с Цариградската патриарше по време на Екзархията, но все още нямаме едно задълбочено изследване на същността на Цариградската патриарше на едната история. дори самото начало на тази история
е под огромен въпрос. Свикнали съм да повтаряме без доказателства, че Цариградската патриарша била основана на св. апостол Андрей. обаче, ако погледнем списъка на Цариградската патриарше, издаден от Фордамския университет,
който, впрочем, е доста така специализиран в тази тема, ами там пише, че легендата за св. апостол Андрей се появява много късно. и господаря на Византион, някой си
Ксевксип, с това име Ксевксип, той много мразил християните, това става в първи век, и бил фанатичен езичник и имал обичая да ги връзва и да ги убива, да ги хвърля в морето,
който християнин влезе в неговия град. Поради което св. апостол Андрей не се установил в Византион, а в града Аргируполис, който е от другата страна на Златния рог. Златния рог,
всеки, който е бил в Истанбул, знае, че Златния рог е бая широк. това не е някаква рекичка и на него пълно време не е имало мостове. Тоест, разстоянието между Византион и Аргируполис
е било доста голямо. Или трябва с лодка да го гребеш, или ако е пеша, трябва да заобикулиш целият Златния рог за да отидеш в Аргируполис. Това е все едно
да кажем Русе и Гюргево. Ама, това не е един и същи град. Това са два различни града. Единият Византион, другият Аргируполис. Ако святия апостол
Андрей се е бил установил в Аргируполис и ако там е основал църквата, а по всичко изглежда, че е така, тогава той не е основал църквата
в Византион. Това е една самоизмама и измама. Нещо повече. В последствие имаме една поредица от епископи на Аргируполис
и този Ксев Ксик е умрял скоро и ако проблема беше само в него, те щеяха да се прехвърлят в Византион, но не се
прехвърлят, остават си там. Нещо повече. В последствие се изместят в друг един град като епископия. Така, че много по-късно чак
някъде към трети век, към 1230 години, за пръв път един светец, свети Кастин, премества седалището
на епископията от този другият град Елея в Византион. Чак в трети век никакъв святия апостол Андрей, никаква апостолска приемственост между временно
от първи до трети век и чак в трети век ние имаме най-сетне някакъв епископ в Византион. Но да оставим тази фалшива това е фалшиво родословие
епископско, което е съчинено в девети век, много-много след събитията и нека да погледнем какво се случва с катедрата в Константинопол вече след като става
столица, когато имаме сигурни исторически сведения за епископите, които са управлявали тази катедра, да видим колцина от тях са еретици. Защо това е важно?
То разбира се е важно за да знаем каква е историческата истина. Но е особено важно защото патриарх Вартоломей твърди, че Цариградския патриарх имал право на апелация, т.е.
към него могат да апелират други епископи, които са били отлъчени или по някакъв начин наказани или низвергнати от своите патриарси или архиепископи и понеже не са намерили справедливост в своята
поместна църква се обръщат към главния пръв без равни, който има юрисдикция към него да апелират всички от цялата православна църква според
лъжовното учение, което сега се разпространява. ако това беше вярно, т.е. ако Константинополския патриарх беше източен папа, това какво означава? че ставейки арианин той
ще използва всички лостове на своята власт включително какво означава да използва лостовете? Значи арианството и православието са били в тежка схватка в течение
някако десетилетия в четвърти век. Имало е доста дълги периоди от десетилетия, когато арианството е било по-силно от православието. И си представяме, ако царь и гадския патриарх
имаше законно право на апелация, т.е. всички арианстващи епископи, които биват ннизвергнати, анатемосани и прочие от своите архиепископи или патриарси, веднага ще апелира,
той веднага ще ги върне обратно, ще ги възстанови в сана, т.е. той ще въздейства върху поместните църкви и лека по лека те ще обърнат в арианство, защото един стан арианин друг, втори,
трети, пети, те ще стават на мнозинство, на съборите ще преобладават и така постепенно цялата църква ще стане арианска. Всеки арианстващ през вид епископ ще апелира към Константинопол,
той масово ще ги амистира всичките и ще осъжда тези, които са ги осъдили по този начин и така ереста ще се усили, а православието ще отслабне с действията на
цареградския патриарх еретик. И това се случва десетки пъти в историята на църквата, за това историята е толкова важна. Да знаем, ние сега възприемаме цареградския патриарше в една мъгла историческа.
Някакси нямаме исторически скелет към който да включим тази катедра. Какво представлява тя? Ами тя е уважавана, вселенска. Мнози не го казват. Стотици хора
го казват без да мислят. нека да помислим какво би означавало, ако това беше вярно, ако тя беше наистина вселенска, ако наистина имаше правомощие, ако имаше право на апелация, т.е. юрисдикция върху всички останали, ако имаше права
върху територият на всички езичници, това би било, разбира се, пагубно за църквата, защото тя ще ще да наложи своите безброй ереси върху всички нас. С трагични последите. Първият голям еретик, който става
цариградски патриарх е Евсевий Никомидийски. Той е арианин, знаменит арианин. Той управлява тази катедра две години от 339-та, малко след смъртта на св. Константин Велики, до 341-ва година. Следващия. Пак
арианин Македоний. Той управлява два пъти от 342-ра до 346-та първият път 4 години и вторият път от 351-ва до 360-та. Това са 8 години и няколко месец. Той не стига,
че е арианин, но на негово име има специална ерес. македонианин, македонианство, която е насочена срещу св. дух и затова ги наричат духоборци. Да, Македоний е арианин и духоборец. Той твърди,
че св. дух не е точно Бог. Можем да си представим до каква степен Цариградския патриарх Македоний е далече от истината, далече от благословската истина, какво проповядва, какво възпитава, какви епископи
поощрява и какви наказва за тяхното благословие и ние да го наричаме този човек пръв без равни, да смятаме, че историята на такива есевиевци и македониевци дава права на въртоломевци
да командват в православието, защото има ли дълга история. Ами тази история е пълна серетици. Тя е повод за срам, повод за покаяние, повод за смирение, а не за възгурдяване и за овластяване. Точно обратното,
тя е една притча за въздържане. Ти, когато станеш царикарски патриарх, огледай се внимателно, да не си ересиарх, да не си еретик, защото много са еретиците измежу царикарски патриархи и те са закономерно еретици, а не случайно. Случило се. Не,
има закономерност. След това имаме един знаменит. в лошия смисъл на думата печално известен арианин Евдоксий, който също става царикарски патриарх, от 360 до 370. Виждаме, че последователността е доста плътна. Македоний
до 360, Евдоксий от 360 до 70. Следва един друг арианин, Демофил, от 370. Та, Евдоксий. Тя е дълга и широка, ако почнем да говорим за него. и няма да говорим този път. Но, това е човека, който освещава
църквата Света София при император Констанций II. И на освещаването на най-великия храм, ние го наричаме най-велики храм, и той е прекрасен, но нека да се глядаме в неговата история. като сграда, сегашната Света София
е дело на Юстиниан Велики. Чудо на архитектурата, чудо на храмостроителството. Но, първата Света София в 360-та година, е дело на един еретик на Констанций II. И Евдокси на освещаването на този храм
изнася една безумна проповед, в която казва, между другото, той е Арианин, че Христос е благочестив в смисъл, че появява благочестие към Отца,
а Бог Отец не е благочестив. Настота няма към кого да прояви благочестие. Това е един безумен парадокс богословски, който Евдокси е смятал за връх на богословската
елегантност, но присъсващите там хора са се споглеждали. какво иска да каже Той е. Бог Отец не е благочестив. Какъв е Той хумор идиотски. След Евдокси имаме
друг един Арианин, Демофил. Той управлява 10 години от 370-та до 370-та година. Това е все по времето на императори Ариани. Констанций II, Валент и така нататък Ариани
и съответно цариградските епископи са еретици Ариани. когато Теодосий Велики, православния император извънна власт, предлага на Демофил да го утвърди над цариградския престол,
ако приеме Никейския символ на вярата. Още не е имал Никей от цариградски. Никейския символ на вярата. И Демофил формално отказва. Т.е. той е убеден Арианин, а не просто конънктурно увлечен в Арианството.
Той е бил убеден еретик. И съответно Теодосий му заповядва да се поведе оставката. Както и става. Така, че виждаме закоравели Ариани управляват Константинополската църква почти от самото начало.
Много скоро след смъртта на свети Константин Велики и в течение няколко десетилетия. Та. Ако тук спрем и погледнем назад в историята на Константинополската църква, виждаме нещо ужисяващо. Тя е
първа без равни в ересите. По това време няма друга катедра с толкова много еретици начало. В Рим са православни папите до един по това време. В
Александрия, в Антиохия, в Иерусалим са по-православни и има някои еретици, сумарно, Константинопол е шампион по ереси. През четвърти век. Един от най-великите векове в историята на църквата. Века, в който християнството
става легитимна религия, става религия държавна на Римската империя. В този период цари гад е бастион на ариянството. Дълги десетилетия. След това, в пети век, имаме патриарх
Несторий, който е автор на една ерес, наречена негово име, Несторианство. Той е ересиарх. Той управлява от 428 до
431 година, когато на Третия Вселенски събор тази ерес бива отречена от събора. Имаме и това
чудо на чудесата, патриарха да е ересиарх, да е основател на ерес. Поне предишните патриархи, арианите, Арий беше от Александрия, не беше
патриарх Константинополски, а те негови последователи. Тука вече Несторий е ересиарх, автор на ерес. Пак в 5 век има един
Акакий, който пък на негово име се нарича една схизма, Акакиевата схизма между Константинопол и Рим. Това е един опит за компромис. Много често
императорите защо изпадат в афериси, защото се опитат да направят компромис между истината и лъжата. И този император Зенон полага
огромни усилия. Целта е мир в църквата. Това е добре. Но зле е, когато ти се опитваш да постигнеш мир в църквата чрез компромис между истината и лъжата.
точно това се опитва да направи въпросния Зенон. И а как и съдейства в това отношение и става съучастник в този компромис,
който завършва с неуспех, слава Богу, но води до една дълга схизма между Константинопол и Рим, понеже римския папа не иска да прави тези компромиси. И имаме
една схизма от 484 до 519 година. Наречена именно Акакиевата схизма на името на този патриях на компромисите между православието и неправославието.
През VI век имаме патриях Тимотей I Царь и Градски. Управлява 7 години от 511 до 518 година. Той е монофизит или миофизит.
Тук няма да влизаме в тези подробности разликата между монофизиство и миофизиство. По-важното е, че това е една Ерес отхвърлена на 4-тия Вселенски събор. И
имаме дама патриарси, които са монофизити или миофизити. Вопросният Тимотей и има един Антим I, който от 535 до 536 година
е Цариградски патриарх. Той утвърждава, че Христос има една природа, която е напълно божествена и напълно човешка. бил низвергнат и императрица Теодора, която имала симпатии към
монофизитството или миофизитството, го приютила в своите покои. В 7-ми век се появява нова Ерес, тя компромис, пак търсен компромис от императорите в името на мира между православните
миофизитите, монофизитите. Създава се Ереста на монотелитството и патриарх Сергий Първи, който управлява от 670 до 638 година, е именно
такъв монотелит. Монотелитството е, че да, Христос има две природи, божествена и човешка, но те са объединени от една воля. Това е именно монотелитството,
едната воля, но император Ираклий, който също пак, човек на компромиса, се опитва да объедини. Той не иска да има две фракции в църквата, иска да има една църква,
да бъдем всички едно и се опитва да постигне това нещо, както Констанций II и много други, чрез компромиси между Православието и лъжата, между истината и лъжата.
плод на неговите усилия са именно тези няколко патриарси монотелити, които, разбира се, той е поставен на престола. Сергий I, след това Пир
и той е монотелит. имаме после Павел II, който също е монотелит, Петър монотелит, Йоанн VI монотелит и в крайна сметка се приключат с монотелитството, обаче тези
прецеденти на толкова много патриарси еретици нас ни учат историята ни учи, че на цариградския патриаршевски престол стоят привидно законно,
утвардени от синодии от императори, носители на основните еретици с които се бори църквата, христологичните еретици на ранните вселенски събори. Нека да направим една почивка, да чуем едно
песнопение, след което продължаваме. ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... с цариградските патриарси, монотелити, сега се насочваме към патриарсите иконоборци.
И техният пример е много интересен, защото много от тях са иконопочитатели и стават иконоборци или са иконоборци, после стават иконопочитатели и после пак иконоборци. Защо? Заради императора, който е на власт. Анастасий, който управлява от 730 до 754-та година. Лъв трети Исавър, който е
двигателя на тази ерес, иконоборството, го поставя, защото Анастасий е бил иконоборец. Обаче, когато Лъв трети умира, идва неговият син Константин V на власт, веднага се отправя на някакъв поход да воюва срещу арабите. В това време, неговия Зет, Артабаст,
решава да вземе властта и се обявява за иконопочитател. И тогава патриарх Анастасий бързо обръща палачинката и от иконоборец става иконопочитател. Константин V се връща от похода, завладява Константинопол, екзекутира Артабаст и Анастасий
отново става иконоборец, защото император е върл иконоборец. Така че виждаме отново ролята на хегемона, на императора. Той определя дълбоко вътрешните богословски убеждения на цариградския патриарх. Той е свръхзависим. Много по-малко са зависими провинциалните,
да ги наречем, особено с това название патриарси, в Александрия, в Иерусалим, те помогат да имат православно мнение при император еретик. Докато в Константинопол това е пагубно и той дори не чака те да се проявят, а направо ги сменя. Да се проявят като православни, просто ги сменя, слага си свои хора, императора и това е най-важния урок, когато говорим за Цариградската патриаршия,
че тя е пряко зависима от хегемона. тя е дете на хегемона. Хегемона решава какъв ще бъде патриарха, каква точно ерес ще изповядва, според ересите на самия хегемон. Иконоборец е и патриарх Константин II. Иконоборец е и Никита, който е бил славянин, и Теодот I, и Антони. Всичко това са
иконоборци и в първия иконоборския период и във втория. т.е. имаме ли господстващ император иконоборец, той разбира се прави така, че на престола в Константинопол да има патриарх иконоборец. от тях е Иоан VII. Граматик, който е
на Цариградския престол от 837 до 843. В 843 знаем, свършва иконоборството. Имаме тържеството на православието при света Теодора. И най-странното е, че самия Иоан VII върлият иконоборец, Иоан VII. Граматик е бил първоначално иконописец дори. Бил е в кореспонденция със св. Теодор Студит,
големият защитник на иконопочитанието. Но в един момент той става иконоборец по време на император император Лъв Пети арменец. Лъв Пети го натоварва да прави една комисия, където да изследват светите отци и да намерят подкрепа за иконоборството. Да търсят, да пресяват писанията на светите отци,
нещо в открепа на иконоборството. Та въпросния Иоан Граматик, който бил много учен човек уж, както показва и прозвището му, оглавил тази комисия. Тя работила през 814 година от Петдесетница до края на годината за да подготви един събор в 815 година, който отново ще установи иконоборството. Иоан Седми,
като глава на тази комисия, така се издигнал и след това става дори наставник на бъдещия император, Теофил. И, съответно, го индоктринира като иконоборец. Така или иначе, е бил свален в 843-та година от света Теодора. Те се види между роднини. Той бил от висок аристократичен происход.
И... Интересното е, че след като го свалят от власт в пространното житие на Свети Кирил, Константин философ, имаме един епизод, в който Свети Кирил, Свети Константин философ, той още не се казва Кирил, води богословски спор относно иконопочитанието с сваление от власт, Йоанн, граматик. Така че от там сме чували за него.
След това имаме един дълъг период, в който цариградските патриарси са православни, до момента в който Михаил VIII, палеолог, решава да сключи уния с папата и съответно се появяват патриарси униати. Първи от тях е Герман III, който управлява от 1265 до 1266 година. За кратко време. Той присъства
на Лионския събор по време на униата, като представител на Михаил VIII, палеолог. така или иначе, среща се с папата и прочие и е униат. Униятството разбира се е ерес, защото униатите възприемат папата като своя глава и неговото учение, а запазват само обредите и начина си на живота като православни, само догматиката на римската църква. включително с нейните ереси. Като главната ерес тогава е била Филиокве. Но де факто и други ереси вървят така и най-макото лоши практики вървят с приемането на папата като глава на униатите. и тези униатите, главно в 13 век. Следващите са Йоанн 2 век. Той също, нали, по време на Михаил VIII и първоначално
бъдещия Йоан XI е бил противник на униата. Обаче, Михаил VIII го арестува и го вкарва в затвора. за това, че говори против униата. И не ще шли в затвора бъдещия Йоан XI век. Преусмисля нещата и става горещ превърженик на униата. и съответно се издига постепенно до патриарха, естествено. Защото възприема курса на властта. След това, в 14 век. Знаем, че униата свършва още при сина на Михаил VIII Палеолог Андроник II.
Той става православен. Народа не приема униата. Монашеството не приема униата. Светата Гора не приема униата. И положението става неудържимо след смъртта на Михаил VIII Така че Андроник II. Палеолог. Дали по вътрешни убеждения и по политически причини отменя униата и се връща към православието. Но в 14 век цариградските патриаси се изхитряват да излъчат патриах
варлаамит. Враг на Свети Григорий Палама и поддръжник на Варлаам Калабрийски. Еретика, който отхвърля исихазма, исихазма, а Свети Григорий, който поддържа исихазма, бива осъден от въпросния патриах Иоан 14.
варлаамита. Отлъчва Григорий, прави един събор, отлъчва Свети Григорий Палама от църквата и го затваря в затвор за 3 години. варлаамит. После една гражданска война и когато Иоан Кантакузин печели гражданската война и влиза в Константинопол, сваля Иоан 14 от престола и го преща в изнание в Димотика.
В 15 век. Имаме отново опит за Уния. Този път от страна император Иоан 8, палеолог. Той води в Ферара и после Флоренция. Една огромна делегация със себе си от 700 богослови, учени и така нататък. Много митрополити. водят се преговори и накрая се стига до т. Флорентинска уния в 1439 г.
Въпросния патриах Йосиф II е българин. Той е син на Йоан Шишман. Смята се за незаконен син на Йоан Шишман. Тук можем да отворим на скоба, че неговата история не е добре проучена, защото самия събор доста дълго време се проточва. Първо е в Ферара, а после в Флоренция. дълго продължава.
Те са знаят, че Йосиф II доста възрастен. Не се казва, не се знаят до кога ще е жив. и би било в интереси на едните и на другите, и на униатите, и на папата, по-бързо да приключат, докато е жив патриарха, да се направи събор, той да подпише и така. не се случва така, той умира. И Уж бил подписал някакъв документ, но за мен това е под въпрос. Да, той е бил за униата,
така твърдят, че е бил привърженик на униата, му може би поставил някакви условия, които са били неприемли за папата, така че не е изключено да е бил отровен. Да не забравяме, че това става в Флоренция, където са медичите, където е Козимо Медичи, стария, изключително хитър, ловък и безскруполен политик, така че не е изключено да са му помогнали да умре и да са обявили, че Уж бил подписал някакъв про-униатски документ,
което може и да не е така. Т.е. той би могъл да бъде изповедник, дори маченик за вярат, ако са го убили. Привърженик на униата, т.е. на единството да, но не на всяка цена. Ако се прави някакви компромиси, да кажем, папата да се откаже от филиокве, тогава защо да няма уния? Може да има. ако той не се откаже и патриархът е казал:
"Аз пък не мога да приема филиокве и да са го убили". Това също е една хипотеза. официалната версия, че тя за сега е господсваща навсякъде, че е бил униатски настроен и е подписал униатски документ, макар че е умрял преди официалното подписване на крайните документи. той е вече от една нова поредица униати. По времето на поредица от императори униати следващия униат
е Митрофан II, който също участва в събора в Флоренция и го подписва естествено. Марк Ефески е отказал да подписа, другите са да подпише, другите са подписали. Документите на събора Татой управлява от 1440 до 1443. След него е Григорий III, Мамас или Мама, също униат. Неговата е много сложна история, защото
той накрая отива в Рим и извършва пълноценно предателство. Той не е просто униат със своя император, а решава да прави и собствена кариера и отива в Рим, като там той се води в Рим за царегаски патриарх. Официално. дори го смятат за светец. Обявяване е канонизиране за светец
от римокатолистската църква до такава степен е бил техен. Говорим за Григорий III, Мамас. Има още един съмнителен Атанасий II, униат, който след Григорий и Мамас, до падането на Константинопол, за това години. За него е много малко данни. Дали е съществувал или не е съществувал, но има някакви данни, макар и спорни. Така или иначе,
ако не е съществувал, остава Григорий III като постоянният псевдо-православен патриарх Константинополски, всъщност униат. Ако пък Анастасий II е съществувал, значи и той е бил един от поредицата униати. Стигаме до падането на Константинопол под властта на Османците и от там нататък се приключва с класическите христологически и пневматологически ереси. това поне е един от плюсовете на
голямото зло на завладяването на Константинопол от турците в 1953 г. Но това, че спират христологическите и пневматологическите ереси, не означава, че всичко е наред в Царегаската църква. Нещо повече, настъпват други извращения. едното от извращенията е това, че султана поставя някого на престола, после го маха, поставя друг,
после маха другия, поставя първия, после трети, после пак първия, после четвърти, после пак първия. някои царегаски патриарси са били по няколко пъти на престола. Примерно, Кирил Първи Лукарис е бил шест пъти патриарх. Слагат го, махат го, слагат го, махат го. Рансиман дори пише, че бил седем пъти патриарх. шест. Шест пъти. Какво означава това? Означава, че султана борави
с патриарсите като са пешки. Това са пионки в неговата игра. Слага, маха, слага, маха. При това положение, да. Той не ги кара да правят някакви догматични отстъпки или отстъпления. Но факта, че ги върти на малкия си пръст. Значи Кирил Лукарис шест пъти патриарх. Йоаник и втори четири пъти патриарх. През 17 век. Партений IV пет пъти е бил патриарх. Дионисий IV пет пъти патриарх.
Се през 17 век всички тези. Паисий II четири пъти през 18 век. Султана никак не говори добре за Цариградската църква. Тя се е превърнала в марионетка на султана. Слава Богу, че султана не е искал от тях да правят отстъпления. Ако беше поискал, щяха да ги направят. Особено, ако беше поискал от тях униатство и нещо подобно, щяха да го направят с щастливи възгъц.
Те са го правили преди това. А камоли, когато султана ги смени като носни кърпички. И тук стигаме до един фундаментален въпрос по време на Османската империя. Въпросът за симонията. Купуването на цариградски престол с пари. Това е малко изследван въпрос, защото самите цариградски патриарси, те разбира се, пазят собствените архиви. Поначало, основните архиви са на гръцки язик. въпросът за цариградски патриарси. И ако там имаме компромати за цариградски патриарси, като симония,
естествено, че тези документи ще се крият. няма да допуснат един обективен историк-изследовател да провери какво пише документите или дори направо ще ги унищожат. Та, симонията наглиза много скоро след падането на Константинопол в 1466-та година, че в 1453-та година пада градът под Турците. 13 години по-късно, в 1466-та година, се забърква една страхотна каша от патриарх Симеон I, който, така да се каже, поставя началото на великата симония,
многовековната симония в Цариградската патриархия. Сега, ако погледнем каноните на църквата, ще видим, че симонията, т.е. купуването на власт в църквата е тежко канонично нарушение и делегитимира самата власт. така че поредица от патриарси са очевидно участвали в симония, а друга дълга поредица
много вероятно са участвали, но документите или не са разкрити, или са унищожени. там се знае по косвени белези, но нямаме излишни документи. Въпрос не е Симеон I, той три пъти е патриарх и при първото си патриаршество дал човека две хиляди жълтици, за да се възкачи на престола. след това се намесва
Мара Бранкович, това става чрез Мехмед II за воевателя, кащиха на Мехмед II, т.е. една от жените на Мурад II, бащата на Мехмед II, но тя е имала голям авторитет спрямо Мехмед II. Тя е живеяла в Серес, имала е там дворец и тя решава да се намеси и да махне този подкупник Симеон I и да се сложи един правилен монах,
Дионисий I и така и става. тук една много важна скоба. Този правилен монах Дионисий I е сложен на престола благодарение на това, че същата Мара Бранкович е дала 2000 жълтици. Т.е. чрез симония и той, той не е платил, но тя е платила 2000 жълтици. Самия Мехмед завоевателя, вероятно, много се е радвал
на тези така развития, защото, на принципа, разделие владе и прочие, 2000 жълтици. Едини и 2000 други. Това е приходи за хазната. Дават му възможност да води своите завоевания. По-нататък. След това, Симеон наново платил 2000 жълтици и станал пак патриарх. пак патриарх. След това се намесва един Рафаил I, който пак обещал още повече пари. Сложили, махат Симеон, слагат Рафаил на патриарх.
това не може да ги събере парите. Тогава го махат. Ето това е началото на Великата симония. Като тая симония, пак да кажа, ние не сме си свършили работата като историци и нямаме едно фундаментално изследване на симонията в Цариградска патриарх по време на Османската империя. Нека да чуем още едно песнопение, да си починим от тази доста тежка и тягостна проблематика и след това ще завършим. ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
... ... ... Като говорим за симония, една от формата на симония е имена тази, при която някакъв влиятелен богатаж плаща, за да може едикой си да стане патриарх. Такъв е случая с патриарх Митрофан III, който е управлявало от 1565 до 1572 и втори път от 1579 до 1880. Два пъти е бил патриарх. човекът, който е плащал за него, е небезизвестния Михаил Кантакузин. Прякора на Михаил Кантакузин, историческия прякор,
е Шейтан Оглу, сина на сатаната, сина на дявола. Въпросния Михаил Кантакузин, Шейтан Оглу, е бил архонт, тоест милионер. Той е родом от Поморие, между другото. Там му са били дворците. и за мен е много интересно, защо археолозите в Поморие не са провели едно системно търсене, къде е бил двореца на Шейтан Оглу. Той е крупна фигура на своето време, да се върне на карене с кой знае какви добри деяния. Говорим за втората поля на XVI век.
Легендарна фигура. Той е плащал много пъти по 2000 жълтици, много пъти по 2000 жълтици, за да може Митрофан III да бъде на престола. симонията не е ерес, тя е злодеяние, нали друго. И ние не трябва да се вторачваме в каноните само, а трябва да глянем по-широко. имаме много тежки злодеяния, които не са точно ереси, но са невероятна злоупотреба с власт в ущръбна Плавославието. И тази злоупотреба на власт е против идеята този, който злоупотребява с тази власт, да има претенции,
да има право на юрисдикция върху другите, да има самочувствие, да има наглост прямо другите. На какво отгоре, когато си наследих на цялата тази изключително пагубна традиция и ти ще хванеш светците, които са изключенията от правилото - Златоуст и Григорий, и ще кажеш: "Аз съм техия наследник, а ти си правиш като другите тези ересиарси и тежки нарушители".
Такова тежко, пагубно нарушение, антицерковно, антиправославно, е ликвидирането на Търновската архиепископия. след смъта на Великия свети Евтимий, Цариградската патриарша извършва ужасяващо църковно престъпление. Тя изяжда своята дъщеря. Нали говорихме за църква, майка и църка дъщеря. Приемаме, че Цариградската църква е майка на Търновската архиепископия. Тя изяжда своята дъщеря.
това не е ерес, но е историческо престъпление на Цариградската патриаршия. Представете си, какво означава то? означава, че българския народ в течение на целия османски период е лишен от епископат. Ние нямаме българския епископат. Имаме гърци епископи, които не говорят нашия език, ние не се разбираме с тях.
Те не мислят стратегически за българския народ, а мислят за гръцкия народ. Мислят как да уничтожат българския народ, неговата самоличност. Това тежко престъпление е дело на Цариградската патриаршия веднъж в началото на 15 век и след това чак до Екзархията. Защото нито един от Цариградските патриарши не каза: "А бе, тук ситуацията там по времето на Евти ми беше сложна, но сега възстановяваме Търновската патриаршия като българска". Нито един.
Те са солидарни с това тежко дъщероятство. Ако го така да приведем на гръцки за по-псевдонаучно, това го наричам тигатрофагия, дъщероятство. Това е престъпление църковно, че да изведеш дъщеря си, ако приемем тези взаимовръзки
майка-дъщеря. Ами не е само Търновската патриаршия. Погълнати са в XVIII век още две самостоятелни църкви. Печката патриаршия в 1766 г. И Охридската архиепископия, чиято цитъл е на архиепископа: "Архиепископ на Охрид и на цяла България". "Πάσης Βουλγαρίας" на цяла България. това нещо е унищожено.
Т.е. ако приемем, че тази архиепископия Охридската и Печката патриаршия са дъщери на цялигарската патриаршия, тя изяжда още две, станаха три дъщери: Търновската патриаршия, Охридската архиепископия и Печката патриаршия. Това е най-тежко историческо престъпление. Не кажа непростимо, защото индивидуалните грехове не ги прощаваме. Но това историческо
престъпление погубва поколения. От XVIII век нататъка имаме много тежки последици. И разбира се, от XV век за Търновската патриаршия, т.е. за Северна България и част от Южна България, това нещо е много тежко престъпление. По нататък елинофилитизма. Ние сме говорили неведнъж за тази ерес. Елинофилитизма. Принципът, нали, кръдеца вика дръжче кръдеца.
Тя е набедена като ерес на българския народ. На българския народ няма такава ерес. Етнофилитизъм. етнофилитизма не е ерес. Той не съществува. Етнофилитизма е съчинена. Затова имаме отделна беседа специално и пак ще се връщаме неведнъж на тази изключително важна тема, защото до ден днешен богословското съзнание на поколения богословския академия, училища
съдържа понятието етнофилитизъм като ерес. Това е една измама, казали сме годели днъж, на Али Паша и Митхат Паша и на, разбира се, западните идеолози, които искат да съсипят православното единство, което е в полза на Русия, разбира се, те искат да го съсипят и успяват да го съсипят именно чрез тази псевдо ерес, етнофилитизма, но елинофилитизма, независимо от дали е
престъпление или е ерес, неважно. Ние нямаме сериозно изследване кога се появява елинофилитизма, но той не се появява в 1872 година. Много, много по-рано. Още Паисий Хилендарски де-факто воюва също това учение. Сега дали ще точно ерес е друг въпрос. Но то е една ужасна практика, едно престъпление църковно от най-висок порядък, поддържано от векове наред
по-редица от цариградски патриарси. Елинофилитици, които унищожават самостоятелната иерархия на българския народ, но не само на българския, разбира се, и в Сърбия, и на други места, в полза на този епископален империализъм, който е едно престъпление срещу църквата. И вече в ХХ век е времето на икуменизма, Мелетий Четвърти Метаксакис,
Григорий Седми, Атинагор, Димитрий и Вартоломей, известни икуменисти, като Вартоломей вече е в по-развита форма фенеропапист, с теорията за пръв без равни. Другите пони нямаха тази теория, те смятаха за пръв междуравни, докато Вартоломей е новатор. Разбира се, той чрез ушки подставено лице лансира тази теория, но самия той се опитва да е въплати в практиката.
Фенеропапизма. И по наследство е носител е носител и на елинофилиатизма, и на икуменизма, и сега вече и на фенеропапизма. В този смисъл ние трябва да направим една самокритика, че ние не познаваме историята на тази формация, наречена Царегарска патриаршия. Тежката, трагична история на многобройни предателства на православието, многобройни ереси, многобройни тежки прегрешения срещу църквата,
срещу църковността, срещу цели народи, като българския, например. и допускаме от някаква криво разбрана политкоректност ние да живеем в лъжа едни спрямо други, да живеем в лъжа спрямо фенер, ние да угодничим спрямо фенер. има такива богословия до днешен и простодушни такива, да ги наречем, поддръжници на фенер, които поддържат неговите ереси все едно, че няма Бог.
Аби добре, ти като поддържаш неговите ереси, като ръкопляскаш на неговите ереси, ти не му помагаш. той продължава да слизне надолу по лестницата към ада. И ние, като православни християни, сме длъжни да се придържаме към истината Христос. Защото, както и да угодничим на човеци, както и да угодничим на хегемона на този свят, не можем да надлъжим нито истината, нито Бога. Ние трябва да служим на истината,
да правим изводи от съпоставка на истината с историята и там, където историята се разминава с истината, както е случая с дългата история на отстъпничество от страна на цариградските патриарси. Богоотстъпничество, т.е. еретично поведение, антицерковно поведение, престъпно поведение, спрямо цели народи, т.е. спрямо православието,
всичко това ние трябва да го вадим на светлина, а не да го покриваме с мъглата на човеко-угодничеството, точно обратното, ще бъдем излагани от врага на Бога. Самия цар-гарски патриарх има най-голям интерес да се измъкне от тази империя на лъжите, в която живее и на която служи, да направи да направи историческо покаяние на тази дълга история
на ере си, благоизмамничество и злоупотреба с власт и да се възцари справедливостта, Разбира се, не в цялото общество това е невъзможно, но поне в църквата, в православната църква ние да имаме истината за наш ръководител и наш критерий. Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров